<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-134/19 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0134</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:793">EU:C:2020:793</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20201006">6.10.2020 г.</DATE> — Дело C‑134/19 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Bank Refah Kargaran/Съвет</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (голям състав)</P><P><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС)</KEYWORD><KEYWORD>Член 29 ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 215 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран</KEYWORD><KEYWORD>Вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял поради включването и оставянето на името му в списъка на лицата и образуванията, за които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси</KEYWORD><KEYWORD>Иск за обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Компетентност на Съда да се произнесе по искане за присъждане на обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения в областта на ОВППС</KEYWORD><KEYWORD>Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти</KEYWORD><KEYWORD>Непълнота на мотивите на актове, с които се въвеждат ограничителни мерки</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑134/19 P</P><P>с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на <DATE ISO="20190218">18 февруари 2019 г.</DATE>,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Bank Refah Kargaran</HT>, установена в Техеран (Иран), за която се явяват J.‑M. Thouvenin и I. Boubaker, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>като другите страни в производството са:</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT>, за който се явяват M. Bishop и V. Piessevaux, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват първоначално R. Tricot, C. Zadra и A. Tizzano, а впоследствие L. Gussetti, A. Bouquet, R. Tricot и J. Roberti di Sarsina, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна в първоинстанционното производство,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (голям състав),</P><P>състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател, Aл. Арабаджиев, A. Prechal, M. Vilaras, M. Safjan (докладчик) и S. Rodin, председатели на състави, E. Juhász, M. Ilešič, J. Malenovský, F. Biltgen, K. Jürimäe, A. Kumin, N. Jääskinen и N. Wahl, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Hogan,</P><?PAGE NO="2"?><P>секретар: M. Krausenböck, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20200309">9 март 2020 г.</DATE>,</VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20200528">28 май 2020 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>С жалбата си Bank Refah Kargaran иска частична отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Refah Kargaran/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑552/15</NO.CASE>, непубликувано, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:897">EU:T:2018:897</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което Общият съд отхвърля иска ѝ, основан на член 268 ДФЕС за обезщетение на вредите, които твърди, че е претърпяла поради приемането на ограничителни мерки спрямо нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Обстоятелствата по спора са изложени в точки 1—13 от обжалваното съдебно решение, както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>1</NO.P><TXT>Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки, установени с оглед на оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел тази държава да преустанови чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или разработването на системи за ядрено оръжие.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Жалбоподателят, Bank Refah Kargaran, е иранска банка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> името на жалбоподателя е включено в списъка с образувания, занимаващи се с ядрено разпространение, който се съдържа в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2010">ОВ L 195, 2010 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>). Включването на името му е мотивирано с факта, че е поел текущи операции на Bank Melli Iran след приемането на ограничителни мерки спрямо последната.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Вследствие на това името на жалбоподателя е включено по същите причини в списъка в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от <DATE ISO="20070419">19 април 2007 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="103" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 103, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="2010">ОВ L 195, 2010 г., стр. 25</REF.DOC.OJ>). След отмяната на Регламент № 423/2007 с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 281, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) името на жалбоподателя е включено в списъка, съдържащ се в приложение VIII към последния регламент.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>С Решение 2010/644/ОВППС от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="81" DATE.PUB="2010">ОВ L 281, 2010 г., стр. 81</REF.DOC.OJ>) Съветът на Европейския съюз оставя името на жалбоподателя в списъка в приложение II към Решение 2010/413. С Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20111201">1 декември 2011 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="2011">ОВ L 319, 2011 г., стр. 71</REF.DOC.OJ>) този списък не се изменя по отношение на жалбоподателя.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>Включването на името на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010, е оставено в сила с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от <DATE ISO="20111201">1 декември 2011 година</DATE> за прилагане на Регламент № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2011">ОВ L 319, 2011 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>). Регламент № 961/2010 е отменен с Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="088" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OВ L 88, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Името на жалбоподателя е включено в списъка в приложение IX към последния регламент. Изложените по отношение на жалбоподателя мотиви не са изменени.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110119">19 януари 2011 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба, регистрирана под номер T‑24/11, като иска по-специално отмяна на Решение 2010/644 и на Регламент № 961/2010 в частта, в която тези актове се отнасят до него. Впоследствие жалбоподателят изменя исканията си, като претендира отмяна на Решение 2011/783, Регламент за изпълнение № 1245/2011 и Регламент № 267/2012 в частта, в която те се отнасят до него.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>В точка [83] от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Refah Kargaran/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑24/11</NO.CASE>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>отменителното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:403">EU:T:2013:403</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Общият съд уважава второто основание, изтъкнато от жалбоподателя, доколкото е обосновано с неизпълнение на задължението за мотивиране.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Поради това Общият съд по същество отменя включването на името на жалбоподателя в списъците, съдържащи се в приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, впоследствие с Решение 2011/783, в приложение VIII към Регламент № 961/2010, изменено с Регламент за изпълнение № 1245/2011, и в приложение IX към Регламент № 267/2012.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>В отменителното решение Общият съд постановява също, че действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, а впоследствие с Решение 2011/783, по отношение на жалбоподателя се запазва до влизането в сила на отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта ѝ, в която засяга жалбоподателя.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>След отменителното решение името на жалбоподателя отново е включено в списъка в приложение II към Решение 2010/413 с Решение 2013/661/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20131115">15 ноември 2013 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2013">ОВ L 306, 2013 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Впоследствие с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131115">15 ноември 2013 година</DATE> за прилагане на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2013">ОВ L 306, 2013 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>) името на жалбоподателя отново е включено в списъка в приложение IХ към Регламент № 267/2012. По отношение на жалбоподателя са възприети следните мотиви:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Образувание, което предоставя подкрепа на правителството на Иран. То е 94 % собственост на Iranian Social Security Organisation [Иранска организация за социална сигурност], която на свой ред се контролира от иранското правителство и предоставя банкови услуги на държавните министерства<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140128">28 януари 2014 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд, като иска по-специално отмяна на Решение 2013/661 и на Регламент за изпълнение № 1154/2013 в частта, в която тези актове се отнасят до него. С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161130">30 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Refah Kargaran/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑65/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:692">EU:T:2016:692</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отхвърля жалбата. Посоченото съдебно решение не е обжалвано<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>С искова молба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150925">25 септември 2015 г.</DATE>, жалбоподателят иска Съюзът да бъде осъден да поправи вредите, произтичащи от приемането и оставянето в сила на засягащите го ограничителни мерки, които са отменени с отменителното решение, като му изплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">68651318</FT> EUR, заедно със законните лихви, за имуществени вреди, и сумата от <FT TYPE="NUMBER">52547415</FT> EUR, заедно със законните лихви, за неимуществени вреди, както и при условията на евентуалност, Общият съд да приеме, че цялата или част от сумата, търсена като неимуществени вреди, следва да се счита за отнасяща се към имуществените вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля жалбата изцяло и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На първо място, в точки 25—32 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда служебно компетентността си да се произнесе по иска за обезщетение с оглед на решения 2010/413, 2010/644 и 2011/783, приети в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>В това отношение в точка 27 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че жалбоподателят не е направил разграничение между, от една страна, отговорността на Съюза, която произтича от приемането на решения 2010/413, 2010/644 и 2011/783 в рамките на ОВППС, и от друга страна, отговорността, която произтича от приемането на регламенти № 961/2010 и № 267/2012, както и на Регламент за изпълнение № 1245/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>В точка 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от член 24, параграф 1, втора алинея, шесто изречение ДЕС и от член 275, първа алинея ДФЕС следва, че съдът на Съюза не е компетентен по принцип по отношение на разпоредбите на първичното право относно ОВППС, нито по отношение на приетите въз основа на тях правни актове, и че само по изключение, съгласно член 275, втора алинея ДФЕС, съдът на Съюза е компетентен в областта на ОВППС. Общият съд добавя, че тази компетентност включва, от една страна, контрола за спазването на член 40 ДЕС и от друга страна, жалбите за отмяна, подадени от частноправни субекти при условията, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, срещу ограничителни мерки, приети от Съвета в рамките на ОВППС, и че в замяна на това член 275, втора алинея ДФЕС не предоставя на съда на Съюза никаква компетентност да разглежда искове за обезщетение. Въз основа на това Общият съд прави извода, че няма компетентност по иск за обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени вследствие на акт, приет в областта на ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>В точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче приема, че е компетентен да разгледа искане за присъждане на обезщетение за вреди, за които се твърди, че са претърпени от лице или образувание вследствие на ограничителни мерки, приети спрямо него в съответствие с член 215 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Въз основа на това в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че няма компетентност да разгледа искането на жалбоподателя, доколкото с него се цели поправяне на вредите, за които се твърди, че са претърпени вследствие на предвидените в решения 2010/413, 2010/644 и 2011/783 ограничителни мерки, и че е компетентен да се произнесе по иска само доколкото с него се цели да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза по отношение на регламенти № 961/2010 и № 267/2012 и Регламент за изпълнение № 1245/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до проверката на основателността на иска за обезщетение в частта му относно посочените в предходната точка регламенти, Общият съд проверява дали е изпълнено условието за неправомерност на поведението, в което се упреква Съветът.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Първо, в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че с отменителното решение е отменил включването на името на жалбоподателя в списъците, съдържащи се в приложение VIII към Регламент № 961/2010, изменено с Регламент за изпълнение № 1245/2011, и в приложение IX към Регламент № 267/2012, въз основа на оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране, като е приел, че мотивът за това включване не е достатъчно конкретен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>В това отношение в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че съгласно постоянната съдебна практика неизпълнението на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, само по себе си не може да ангажира отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че с отменителното решение е отменил ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя поради неизпълнение на задължението за мотивиране, но не се е произнесъл по тяхната основателност. Той уточнява, че незаконосъобразността, установена в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141125">25 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑384/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:986">EU:T:2014:986</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), потвърдена в производство по обжалване с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следователно е от различно естество и че тъй като в последното решение Общият съд не се е произнесъл по неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на Съвета, жалбоподателят не може да черпи от него довод относно установяването на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Второ, в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че жалбоподателят се е позовал на точка 82 от отменителното решение, в която Общият съд е потвърдил, че Съветът не е изпълнил задължението да го уведоми в качеството му на заинтересовано образувание за уличаващите го доказателства по отношение на мотива, възприет във връзка с взетите спрямо него мерки за замразяване на средства. Общият съд обаче приема, че това твърдение трябва да се тълкува в светлината на довода на жалбоподателя, споменат в точка 68 от посоченото отменително решение, че непълнотата на мотивите не била поправена с документите, предоставени впоследствие от Съвета. В точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че това твърдение не може само по себе си да докаже наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Освен това в точка 51 от обжалваното съдебно решение Общият съд подчертава, че тъй като жалбоподателят е подал жалба срещу засягащите го ограничителни мерки и Общият съд е отменил тези мерки с отменителното решение, той не може да се позовава на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото му на ефективна съдебна защита в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Трето, в точки 52—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда довода, изтъкнат от жалбоподателя в писмената му реплика, че като е включил неправомерно името му в списъците на лицата, засегнати от ограничителни мерки, Съветът не е приложил критерия, който твърди, че е приложил, а именно критерия относно образуванията, които са съдействали на посочените лица или образувания за заобикаляне или нарушаване на разпоредбите, предвидени в някои резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации или в Решение 2010/413, като мотивите за включването на името му, а именно че е поел операции на Bank Melli Iran, не отговарят на този критерий.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В това отношение в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че основанието и доводите в исковата молба, с които се цели да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, което може да ангажира отговорността на Съюза, се базират единствено на незаконосъобразностите, за които се твърди, че са констатирани от Общия съд в отменителното решение, и че сред тези незаконосъобразности жалбоподателят не е изтъкнал на етапа на<?PAGE NO="6"?> исковата молба твърдяна незаконосъобразност, изведена от несъвместимостта на мотива за вписване на името му в списъците на лицата, за които се отнасят ограничителните мерки, с приложения от Съвета критерий.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В точки 56 и 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че освен това доводът, представен от жалбоподателя в писмената му реплика, се различава от този в исковата молба, доколкото почива не на неизпълнение на задължението за мотивиране, а на оспорване на правилността на мотивите за включването му в списъците, и че следователно доводът на жалбоподателя, представен в репликата, не може да се счита за доразвиващ основанието, изтъкнато в исковата молба. Въз основа на това в точка 58 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че тъй като жалбоподателят е повдигнал този довод едва на етапа на писмената реплика и тъй като той не е свързан с посочено в исковата молба основание или довод, същият следва да се квалифицира като ново основание и следователно да се отхвърли като недопустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Четвърто, в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че в случая не е изпълнено условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза във връзка с наличието на неправомерно поведение, в което се упреква Съветът, и че следователно искът трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглеждат другите условия за ангажиране на тази отговорност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните пред Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С жалбата си жалбоподателят иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени частично обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>като главно искане, да осъди Съюза да поправи вредите, произтичащи от приемането и оставянето в сила на засягащите го ограничителни мерки, които са били отменени с отменителното решение, като му изплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">68651318</FT> EUR като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди и сумата от <FT TYPE="NUMBER">52547415</FT> EUR като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и</P></ITEM><ITEM><P>в двата случая, да осъди Съвета да заплати съдебните разноски в производствата пред двете инстанции.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Съветът иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати разноските по цялото производство.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Комисията иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата, и</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По жалбата</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно компетентността на Съда на Европейския съюз</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд служебно приема, че няма компетентност да разгледа искането за присъждане на обезщетение на жалбоподателя, доколкото с това искане се цели поправяне на вредите, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения в областта на ОВППС, основани на член 29 ДЕС (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>решенията ОВППС<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Макар в жалбата си да иска отмяна на обжалваното съдебно решение в неговата цялост, включително в частта му, с която се отхвърля искането за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял поради ограничителни мерки, предвидени в решения ОВППС, жалбоподателят не оспорва това съображение като такова.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Доколкото обаче въпросът за компетентността на Съда на Европейския съюз да разгледа спора е абсолютна процесуална предпоставка, този въпрос може да бъде разгледан от Съда във всеки момент на производството, включително служебно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elitaliana/Eulex Kosovo,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑439/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:753">EU:C:2015:753</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че от член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и член 275, първа алинея ДФЕС следва, че Съдът на Европейския съюз по принцип няма компетентност по отношение на разпоредбите относно ОВППС, както и на актовете, приети въз основа на тези разпоредби (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Все пак Договорите изрично предвиждат две изключения от този принцип. Всъщност, от една страна, и член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС, и член 275, втора алинея ДФЕС предвиждат, че Съдът на Европейския съюз е компетентен да упражнява контрол за спазването на член 40 ДЕС. От друга, член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС предоставя на посочения съд компетентността да проверява законосъобразността на някои решения, визирани в член 275, втора алинея ДФЕС. От своя страна последната разпоредба предвижда компетентността на Съда да се произнася по жалбите, подадени при условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС относно контрола за законосъобразност на решенията на Съвета, приети въз основа на разпоредби от областта на ОВППС, които предвиждат ограничителни мерки срещу физически или юридически лица (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В случая с отменителното решение Общият съд отменя поради непълнота на мотивите решения ОВППС в частта им, в която се отнасят до жалбоподателя, както и основани на член 215 ДФЕС регламенти, свързани с ограничителни мерки, които, макар да не попадат в областта на ОВППС, прилагат посочените решения. В иска си за обезщетение, подаден след отменителното решение, жалбоподателят не прави разграничение между, от една страна, отговорността на Съюза, произтичаща от тези решения ОВППС, и от друга страна, отговорността на Съюза, произтичаща от тези регламенти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Безспорно е обаче, както впрочем Общият съд правилно приема по същество в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че Съдът на Европейския съюз има компетентност да разгледа искането за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на ограничителни мерки, предвидени спрямо него в посочените регламенти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В този смисъл Съдът вече е прилагал условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза след отмяната на регламенти, основани на член 215 ДФЕС, по-специално в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Освен това несъмнено член 275 ДФЕС не споменава изрично компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася по вредите, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Все пак, от една страна, член 24, параграф 1, втора алинея, последно изречение ДЕС и член 275, първа алинея ДФЕС въвеждат изключение от правилото за общата компетентност, която член 19 ДЕС предоставя на Съда на Европейския съюз, за да осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Договорите. Следователно посочените член 24, параграф 1 и член 275, първа алинея трябва да се тълкуват ограничително (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140624">24 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑658/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2025">EU:C:2014:2025</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160719">19 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>H/Съвет и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑455/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:569">EU:C:2016:569</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По-нататък, искът за обезщетение представлява самостоятелен способ за защита, който има особена функция в системата от способи за защита и се упражнява при условия, установени с оглед на специфичната му цел (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19710428">28 април 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lütticke/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>4/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:40">EU:C:1971:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190910">10 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑123/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:694">EU:C:2019:694</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>От друга страна, искът за обезщетение трябва да се преценява от гледна точка на цялата система за съдебна защита на частноправните субекти, въведена с Договорите (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19791205">5 декември 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Amylum и Tunnel Refineries/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>116/77 и 124/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:273">EU:C:1979:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840412">12 април 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unifrex/Комисия и Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>281/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:165">EU:C:1984:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), тъй като този иск допринася за ефективността на посочената защита (вж. в този смисъл решениe от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060912">12 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reynolds Tobacco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑131/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:541">EU:C:2006:541</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение от член 2 ДЕС, който е сред общите разпоредби на Договора за Европейския съюз, както и от член 21 ДЕС, отнасящ се до външната дейност на Съюза, към който препраща свързаният с ОВППС член 23 ДЕС, следва, че Съюзът се основава по-конкретно на ценността на правовата държава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Впрочем съгласно първата алинея от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който препотвърждава принципа на ефективна съдебна защита, всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, трябва да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. Самото наличие на ефективен съдебен контрол, чието предназначение е да гарантира спазването на разпоредбите от правото на Съюза, е неделимо свързано със съществуването на правовата държава (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Както обаче бе припомнено в точки 29 и 30 от настоящото съдебно решение, Съдът на Европейския съюз има компетентност да се произнася по иск за обезщетение в частта му, която се отнася до ограничителни мерки, предвидени в регламенти, основани на член 215 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Този член, който създава свързващо звено между целите на Договора за ЕС в областта на ОВППС и действията на Съюза за приемане на икономически мерки, попадащи в обхвата на Договора за функционирането на ЕС, позволява приемането от Съвета — с квалифицирано мнозинство, по съвместно предложение на върховния представител и на Комисията — на регламенти, за да се приведат в действие ограничителни мерки, когато последните попадат в<?PAGE NO="9"?> приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, както и по-специално за да се осигури еднаквото им прилагане във всички държави членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При тези условия и както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 67 и 68 от заключението си, необходимата съгласуваност на предвидената в правото на Съюза система за съдебна защита изисква, за да се избегне празнота в съдебната защита на съответните физически или юридически лица, Съдът на Европейския съюз да има компетентност да се произнася и по вредите, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, предвидени в решения ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Накрая, не може да се приеме доводът на Съвета, че щом регламентите, основани на член 215 ДФЕС, възпроизвеждат по същество решенията, чието правно основание е член 29 ДЕС, компетентността на Съда на Европейския съюз да се произнася по вредите, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, приети на основание член 215 ДФЕС, осигурява пълна съдебна защита на съответните физически или юридически лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Всъщност, както самият Съвет признава, решенията ОВППС и регламентите, основани на член 215 ДФЕС, които целят тяхното прилагане, могат да не бъдат напълно еднакви. По-специално, що се отнася до физическите лица, ограничения за допускане на територията на държавите членки могат да бъдат включени в решения ОВППС, без непременно да бъдат възпроизведени в регламенти, основани на член 215 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Впрочем публичното посочване на лицата, за които се отнасят ограничителните мерки, се съпътства от заклеймяване и недоверие (вж. в този смисъл решениe от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130528">28 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abdulrahim/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑239/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:331">EU:C:2013:331</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), за които не може да се изключи, че могат да причинят вреди и да обосноват предявяването на иск за обезщетение с цел поправянето им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Поради това, за да бъде тази защита пълна, принципът на ефективна съдебна защита на лицата или образуванията, засегнати от ограничителни мерки, изисква Съдът на Европейския съюз да може да се произнася по иск за обезщетение, предявен от тези лица или образувания, който цели поправяне на вредите, причинени от ограничителни мерки, предвидени в решения ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Ето защо следва да се констатира, че Общият съд и при обжалване Съдът са компетентни да се произнесат по иск за обезщетение, доколкото с него се цели поправяне на вредите, за които се твърди, че са претърпени поради ограничителни мерки, приети спрямо физически или юридически лица и предвидени в решения ОВППС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Този извод не се поставя под въпрос с довода, изведен от Съвета от решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070227">27 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gestoras Pro Amnistía и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑354/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:115">EU:C:2007:115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070227">27 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Segi и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:116">EU:C:2007:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От тези съдебни решения следвало, че в рамките на действащите тогава Договори член 35 ЕС не предоставял на Съда на Европейския съюз компетентност да разглежда искове за обезщетение, що се отнася до дял VI от Договора за ЕС в редакцията му преди Договора от Лисабон, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Разпоредби относно полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Съветът се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070227">27 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Segi и др./Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑355/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:116">EU:C:2007:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), като поддържа, че следва да се възприеме същото тълкуване по отношение на ОВППС, която е предмет на дял V от Договора за ЕС в редакцията му преди Договора от Лисабон, тъй като само юрисдикциите на държавите членки са компетентни по отношение на предявените в тази област искове за обезщетение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че структурата на Договорите се промени в сравнение със съществуващата към момента на настъпване на фактите по делата, по които са постановени съдебните решения, посочени в точка 45 от настоящото решение. Впоследствие Договорът от Лисабон, влязъл в сила на <DATE ISO="20091201">1 декември 2009 г.</DATE>, прекрати осъществяваното по-рано разделение между Европейската общност и Европейския съюз, като предостави на Съюза единна юридическа правосубектност, предвидена в член 47 ДЕС. Това бе постигнато по-специално чрез включване на разпоредбите в областта на ОППВС в общата правна уредба на Съюза, като за тази политика обаче са приложими специални правила и процедури, както следва от член 24 ДЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>От тази нова структура следва, че разпоредбите на Договора за ЕС относно правомощията на тази институция, приложими преди влизането в сила на Договора от Лисабон, са напълно ирелевантни за преценката на настоящия обхват на правомощията на Съда на Европейския съюз в областта на ОВППС, а следователно и посочените от Съвета съдебни решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>От всички гореизложени съображения следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че иск за обезщетение за вредите, които физическо или юридическо лице твърди, че е претърпяло поради ограничителни мерки, предвидени в решения ОВППС, попада извън неговата компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че ако се установи, че в мотивите на решение на Общия съд е допуснато нарушение на правото на Съюза, но диспозитивът на това решение е правилен по други правни съображения, нарушението не може да доведе до отмяна на това решение и следва да се заменят мотивите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/LTTE</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑599/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:583">EU:C:2017:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В случая е безспорно, че отменителното решение отменя решенията ОВППС и регламентите, основани на член 215 ДФЕС, с едни и същи мотиви, че в рамките на иска си за обезщетение жалбоподателят не е направил разграничение относно произтичащата от тези решения и регламенти извъндоговорна отговорност, и че Общият съд е отхвърлил изцяло последния иск с обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>При тези условия следва да се приеме, че грешката при прилагане на правото, установена в точка 49 от настоящото съдебно решение, няма да се отрази на диспозитива на обжалваното съдебно решение, ако нито едно от основанията за обжалване не доведе до опровергаване на преценката на Общия съд за основателността на иска за обезщетение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Първото основание на жалбата е изведено от това, че непълнотата на мотивите на актовете, отменени с отменителното решение, представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел в точка 43 от обжалваното съдебно решение, че неизпълнението на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, само по себе си не може да ангажира отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Всъщност съдебната практика, на която се е основал Общият съд, не била релевантна, доколкото се отнасяла до подзаконови актове, а не до ограничителни мерки с индивидуален характер, които, както в настоящия случай, имат значително въздействие върху правата и свободите на съответните лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Освен това задължението за мотивиране било важен елемент от доброто правораздаване. В този смисъл Съдът установил основополагащия характер на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита във всяко производство, което може да приключи с налагане на индивидуални санкции, чиито последици са вредоносни, по-специално в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070208">8 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Danone/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:88">EU:C:2007:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Подобно задължение било още по-важно, когато става въпрос за решения, които — както при ограничителните мерки с индивидуален характер — с оглед на самата си цел причиняват вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Накрая, при условията на евентуалност, жалбоподателят упреква Общия съд, че е приел, че неговите правомощия не го задължават да извърши преценка in concreto на тежестта на твърдяното нарушение, за да прецени дали то представлява достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Съветът и Комисията оспорват тези доводи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че съгласно постоянната съдебна практика неизпълнението на задължението за мотивиране само по себе си не може да ангажира отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Жалбоподателят поддържа, че тази съдебна практика се прилага единствено при наличието на подзаконов акт, опорочен от липса или непълнота на мотивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>По този въпрос следва да се припомни, че от гледна точка на системата от способи за защита мотивите на актовете с общо приложение имат за цел да позволят на Съда да упражни контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС в полза на правните субекти, на които Договорът за функционирането на ЕС дава право на такова обжалване (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820915">15 септември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kind/ЕИО</NAME.CASE>, <NO.CASE>106/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:291">EU:C:1982:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Евентуалната непълнота на мотивите на акт с общо приложение обаче сама по себе си не може да ангажира отговорността на Съюза (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820915">15 септември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kind/ЕИО</NAME.CASE>, <NO.CASE>106/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:291">EU:C:1982:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurocoton и др./Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑76/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:511">EU:C:2003:511</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>В същия смисъл Съдът е посочил, че непълнотата на мотивите на акт, с който се въвежда ограничителна мярка, сама по себе си не е достатъчна, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190910">10 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑123/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:694">EU:C:2019:694</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно, противно на поддържаното от жалбоподателя, тази съдебна практика се прилага не само към акт с общо приложение, но и към акт, с който се въвеждат ограничителни мерки с индивидуален характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Ето защо следва да се констатира, че в точка 43 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че непълнотата на мотивите на актовете, с които се въвеждат ограничителни мерки по отношение на жалбоподателя, сама по себе си не е достатъчна, за да се ангажира отговорността на Съюза, и следователно е отхвърлил първото основание на жалбата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Като се има предвид това, следва да се припомни, че предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, тъй като той спада към законосъобразността по същество на спорния акт. Всъщност мотивите на всяко решение представляват формален израз на съображенията, на които се основава това решение. Ако съображенията не са подкрепени с доказателства или са опорочени от грешки, подобни пороци засягат материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080710">10 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑413/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:392">EU:C:2008:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0181">181</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171116">16 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ludwig-Bölkow-Systemtechnik/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑250/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:871">EU:C:2017:871</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>От това следва, както по същество посочва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, че отговорността на Съюза може да се ангажира, когато по-специално актовете на Съюза, на които се основава дадена ограничителна мярка, са опорочени от непълнота или липса на мотиви и Съветът не представя доказателства, с които може да се установи основателността на посочената мярка, доколкото засегнатото от тази мярка лице или образувание изрично излага основание в този смисъл в иска си за обезщетение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Второто основание на жалбата е изведено от това, че отмяната на ограничителните мерки не прави ненужно посочването на достатъчно съществено нарушение на правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Жалбоподателят отбелязва, че съгласно точка 51 от обжалваното съдебно решение правото на ефективна съдебна защита е главно с процесуален характер, тъй като се свежда до правото да се подаде жалба за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>В отменителното решение Общият съд обаче не се произнесъл по всички изтъкнати оплаквания, тъй като отменил ограничителните мерки единствено поради непълнота на мотивите на актовете, с които се въвеждат ограничителни мерки. Жалбоподателят обаче се позовал и на нарушение на правото му на ефективна съдебна защита. В рамките на иска си за обезщетение той можел да се позове на това нарушение, тъй като нямало произнасяне по всички негови доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят счита, че отмяната на дадена незаконосъобразна ограничителна мярка не обезсмисля впоследствие упрека за допуснатата от Съвета незаконосъобразност като съставляваща съществено нарушение на правото на ефективна съдебна защита. Така разглеждането на евентуалното нарушение на това право зависело от обхвата на свободата на преценка, с която разполага Съветът по отношение на нарушената норма, с оглед на тежестта на незаконосъобразното поведение, и по-специално на неговата продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>В това отношение в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът постановил, че дори когато ограничителна мярка е отменена вследствие на жалба за отмяна, допуснатата незаконосъобразност може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, включително на правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Съветът и Комисията поддържат, че това основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че основанието и доводите в исковата молба, с които се цели да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на норма от правото на Съюза, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, се базират единствено на установената от Общия съд незаконосъобразност в отменителното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Тази преценка не се оспорва от жалбоподателя в жалбата му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В жалбата си, във връзка с която е постановено отменителното решение, жалбоподателят обаче изтъква, че задължението за мотивиране на правните актове произтича от член 296, втора алинея ДФЕС, но също и в частност от правото на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>В частта от тази жалба, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Неспазване на задължението за достатъчни мотиви<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, жалбоподателят прави извод, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[р]ешението за включването [му] в списъците следователно не е достатъчно мотивирано, което представлява нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС, на правото на добра администрация, на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Следователно доводът, обоснован с правото на ефективна съдебна защита, както е изтъкнат от жалбоподателя, в действителност е свързан с оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране и не представлява самостоятелно оплакване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Освен това, макар да е вярно, че нищо не пречи на жалбоподателя да се позове в рамките на иск за обезщетение като този, по който е постановено обжалваното съдебно решение, на незаконосъобразност, изразяваща се в нарушение на правото на ефективна съдебна защита, следва все пак да се отбележи, че жалбоподателят не е доказал каква грешка при прилагане на правото е допуснал Общият съд, като е приел в точка 51 от обжалваното съдебно решение, че Съветът не е допуснал такова нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения второто основание на жалбата трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото и шестото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Третото и шестото основание на жалбата, които следва да се разгледат заедно, са изведени от грешка при прилагане на правото и от преиначаване на исковата молба, доколкото Общият съд е отхвърлил основание, посочено в писмената реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят твърди, че в точки 52—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е проверил само дали в исковата молба е изтъкната изрично една от посочените в писмената реплика на жалбоподателя незаконосъобразности, а именно обстоятелството, че Съветът не е приложил критерия, който твърди, че е приложил, за да посочи лицата и образуванията, на които се налагат ограничителни мерки, без да провери дали тази незаконосъобразност е била изтъкната имплицитно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Той поддържа, че Общият съд е бил длъжен да провери дали това основание вече се е съдържало в исковата молба, макар и в зародиш, или дали съображенията в писмената реплика произтичат от обичайното развитие на обсъжданията в рамките на съдебното производство. В<?PAGE NO="14"?> този смисъл жалбоподателят само отговорил на доводите, изложени от Съвета в писмената му защита. Като не направил такава проверка, Общият съд изключил от преценката си фактори, релевантни за оценката на тежестта на разглежданото нарушение на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Жалбоподателят счита също, че в посочените точки 52—58 Общият съд е преиначил исковата му молба, като е отхвърлил като недопустим довода му, че Съветът не е приложил критерия, който твърди, че е приложил, за да обоснове наложената санкция. В това отношение от исковата му молба било видно, че жалбоподателят действително е изтъкнал незаконосъобразността на ограничителните мерки, взети спрямо него, която ангажирала отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Съветът и Комисията искат да се отхвърлят третото и шестото основание.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В точки 55—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че доводът, представен от жалбоподателя в писмената му реплика и изведен от несъответствието на мотива за включване на името му в списъците на лицата, засегнати от ограничителни мерки, с приложения от Съвета критерий, с който се оспорва основателността на това включване, не може да се счита за доразвиване на изтъкнатото в исковата молба основание, с което се цели да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, предоставяща права на частноправните субекти, което може да ангажира отговорността на Съюза, и че като ново основание трябва да се отхвърли като недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Жалбоподателят оспорва това тълкуване, като посочва, че в исковата си молба до Общия съд е изтъкнал, че Съветът не е изпълнил задължение, по отношение на което не разполага със свобода на преценка, тъй като можел да действа единствено в приложение на нормативните критерии, посочени в съответното решение и съответните регламенти, установяващи категориите лица и образувания, които могат да бъдат санкционирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Важно е обаче да се констатира, че в тази искова молба жалбоподателят свързва този довод с неизпълнението на задължението за мотивиране. Всъщност след твърдението, изложено в предходната точка от настоящото съдебно решение, той веднага добавя, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>незаконосъобразността, опорочаваща актовете на Съвета, произтича от неизпълнението на задължението за мотивиране, което е явно нарушение на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Следователно Общият съд правилно е приел, че доводът, изложен от жалбоподателя в посочената искова молба и изведен от незаконосъобразността на актовете на Съвета, отменени с отменителното решение, доколкото тази институция приложила критерий, различен от този, който твърди, че е приложила, се основава само на неизпълнение на задължението за мотивиране, а не на оспорване на правилността на мотивите за включването му в списъка на лицата и образуванията, за които се отнасят предвидените в посочените актове ограничителни мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>При тези условия третото и шестото основание на жалбата трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото, петото и седмото основание</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Четвъртото, петото и седмото основание на жалбата, които следва да се разгледат заедно, са изведени от неправилно тълкуване на отменителното решение, от неправилната констатация, че неуведомяването на жалбоподателя за уличаващите го доказателства не представлява достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, както и от преиначаване на исковата молба, тъй като Общият съд свел твърдените основания за незаконосъобразност само до неизпълнение на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение е тълкувал неправилно отменителното решение, що се отнася до задължението на Съвета да го уведоми за използваните срещу него доказателства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Всъщност в точка 82 от отменителното решение Общият съд изрично посочил, че Съветът не е изпълнил задължението си за уведомяване за такива доказателства. От предходните точки от посоченото съдебно решение следвало, че Съветът не е могъл да представи доказателства в подкрепа на твърденията за нарушение, обосноваващи приетата спрямо жалбоподателя санкция. Следователно в отменителното решение Общият съд не само посочил, че непълнотата на мотивите не е била поправена с представените впоследствие документи, а надлежно констатирал, че Съветът не е изпълнил задължението си да уведоми жалбоподателя за уличаващите го доказателства, без дори да може да определи конкретните действия, които последният е извършил.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди също, че в точка 50 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че неизпълнението на посоченото задължение за уведомяване в случая не доказва наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, ангажиращо отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В това отношение Съдът постановил в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), че неизпълнението на задължението в случай на оспорване да се представи информацията или доказателствата в подкрепа на мотивите за приемането на ограничителни мерки, представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Жалбоподателят счита, че подобно неизпълнение на задължението за предоставяне на информация или на доказателства се равнява на неизпълнение на задължението да бъде уведомен, в качеството му на заинтересовано образувание, за уличаващите го доказателства, що се отнася до мотива, възприет във връзка с взетите спрямо него мерки за замразяване на средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателят поддържа, че в точки 44 и 45, както и в точки 55—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд е преиначил исковата му молба, като е свел твърдените основания за незаконосъобразност само до неизпълнение на задължението за мотивиране. В това отношение в исковата си молба жалбоподателят посочил липсата на доказателства, които могат да обосноват наложената санкция. Това основание не зависело от постановеното от Общия съд в диспозитива на отменителното решение, но било свързано с установеното от този съд в мотивите на последното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Съветът и Комисията възразяват, че тези основания трябва да се отхвърлят по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>В точка 82 от отменителното решение Общият съд приема, че Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране и задължението да уведоми жалбоподателя, в качеството му на заинтересовано образувание, за уличаващите го доказателства, що се отнася до мотива, възприет във връзка с взетите спрямо него мерки за замразяване на средства. Въз основа на това в точка 83 от отменителното решение Общият съд стига до извода, че второто основание следва да се уважи, тъй като е изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране — констатация, която сама по себе си обосновава отмяната на обжалваните актове в частта им, която се отнася до жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Видно от тези точки на отменителното решение, Общият съд приема, че доводът на жалбоподателя, обоснован с неизпълнение на задължението да му бъдат съобщени уличаващите доказателства, е свързан с оплакването, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>В този смисъл Общият съд посочва в точка 68 от отменителното решение, че що се отнася по-специално до мотивите, жалбоподателят изтъква по същество, че не е могъл да разбере на какво основание е бил включен в списъка с лицата, спрямо които се прилагат мерки за замразяване на средства, че непълнотата на мотивите не е била поправена чрез последващото представяне на документи и че изпратеното до него писмо на Съвета от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE> е било шаблонно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Впрочем в жалбата си, по която е постановено отменителното решение, самият жалбоподател свързва неуведомяването му за уличаващите го доказателства с оплакването си, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране, изтъкнато в рамките на второто основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 93 от заключението си, че Общият съд правилно е приел в точка 49 от обжалваното съдебно решение, че неуведомяването на жалбоподателя за уличаващите го доказателства не съставлява отделно основание за отмяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от преиначаване на исковата му молба до Общия съд, доколкото последният не възприел като отделно основание за незаконосъобразност довода му, изведен от липсата на доказателства, които могат да обосноват наложената му санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 95—97 от заключението си, от тази искова молба следва, че подобно на установеното в точка 86 от настоящото съдебно решение за довода, обоснован с прилагането от страна на Съвета на критерий, различен от този, който той твърди, че е приложил, доводът на жалбоподателя, изведен от липсата на доказателства, които могат да обосноват наложената му санкция, е неразривно свързан с основанието, изведено от неизпълнението от Съвета на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Следва да се добави, че макар в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което жалбоподателят посочва в жалбата си, Съдът да припомня задължението на Съвета в случай на оспорване да представи информация или доказателства в подкрепа на мотивите за приемането на ограничителни мерки по отношение на дадено физическо или юридическо лице, това решение се отнася до съдебния контрол на законосъобразността по същество на индивидуалните ограничителни мерки, а не до контрола за спазването на задължението за мотивиране. Както обаче следва от цитираната в точка 64 от настоящото решение съдебна практика, задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Следователно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не е релевантно в подкрепа на четвъртото, петото и седмото основание на жалбата, доколкото с оглед на доводите, изложени от жалбоподателя както в иска му за обезщетение пред Общия съд, така и в производството по обжалване, настоящото дело се отнася единствено до последиците, които трябва да се изведат от неизпълнението на задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>Ето защо тези основания, които произтичат от неправилен прочит на отменителното решение и на исковата молба пред Общия съд, трябва да се отхвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>С оглед на изложеното и в съответствие с посоченото в точка 52 от настоящото съдебно решение следва да се направи изводът, че грешката при прилагане на правото, установена в точка 49 от настоящото решение, не може да обоснове отмяната на обжалваното съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>От всички гореизложени съображения следва, че жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този процедурен правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Тъй като Съветът е поискал жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>В съответствие с член 140, параграф 1 от посочения правилник, съгласно който държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, Комисията понася направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Bank Refah Kargaran да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>