<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-04-202304C118202300010-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0001-23-202302277-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="8/05/2023 13:35:04" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="0XZPDh+Iw76EPUrcrlwicDhsrLs24wJnaZ9V5i0KA9kOubUCjbEJiXjyjzY76PNwxWm5MeMVIdbpPPehm3xDTHQRwdwgMeMg/tfLZjh8v4y+hN33hhG1V5qRQ095jw0XtPvmSTPK2GBNdDZX1HfVbPXok1+Uzdfpfp/eQS0WVjU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0001" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 21/03/2023 11:17:17" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="341134fc7a2d4f26af647ed99e55df04" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId26" style="first"/>
      <div id="rId22" style="even">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑1/23 PPU</div>
      <div id="rId23" style="default">Afrin</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      G. PITRUZZELLA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 9 март 2023 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑1/23 PPU
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      X,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      Y,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      A, чрез законните си представители X и Y,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      B, чрез законните си представители X и Y,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      État belge
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-11" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-12" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Право на събиране на семейството — Директива 2003/86/ЕО — Правна уредба на държава членка, която позволява на членовете на семейството на кандидат за събиране на семейството да подават заявление само в компетентната дипломатическа служба на тази държава — Невъзможност на тези членове да отидат до тази дипломатическа служба“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване, което е предмет на настоящото заключение, се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), на членове 23 и 24 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), както и на членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между X и Y, както и техните ненавършили пълнолетие деца, A и B (наричани по нататък заедно „молителите в главното производство“), и État belge (белгийската държава) във връзка с отказа на последната да разгледа заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството, подадено от X и нейните деца.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 2, 4, 6, 8 и 13 от Директива 2003/86 гласят следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-19" title="page-3">
      „(2) Мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, които са признати, по-специално, в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и в Хартата за основните права на Европейския съюз.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-3">
      (4) Събирането на семейства е необходимото средство, за да се направи възможен семейният живот. То способства за създаване на социокултурна стабилност, улесняваща интегрирането на гражданите на трети страни в държавата членка, а това служи, между другото, за насърчаване на икономическото и социалното сближаване, което е и основна цел на Общността, изложена в Договора.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-22" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-23" title="page-4">
      (6) За да се защити семейството и да се запази или създаде семеен живот, следва да се определят на основата на общи критерии материалните условия за упражняване на правото на събиране на семейства.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-24" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-4">
      (8) Специално внимание следва да се отдели на положението на бежанците поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които им пречат да водят там нормален семеен живот. Ето защо необходимо е да се предвидят по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-4">
      (13) Необходимо е да се създаде набор от правила, регулиращи процедурата за разглеждане на молби за събиране на семейства и за влизането и пребиваването на членове на семейства. Тези процедури трябва да са ефективни и управляеми, при отчитане на нормалното натоварване на администрациите на държавите членки, а също така да са прозрачни и справедливи, за да могат да предложат подходяща правна сигурност на заинтересованите лица“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1 от Директива 2003/86 нейната цел е „да определи условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, букви в) и г) от тази директива дава определения съответно на понятията „кандидат за събиране на семейството“ и „събиране на семейство“, като първото означава „гражданин на трета страна, пребиваващ законно в държава членка и кандидатстващ или членовете на семейството на който кандидатстват за събиране на семейството, за да се присъединят към него“, и второто — „влизане и пребиваване в държава членка на членове на семейството на гражданин на трета страна, пребиваващ законно в тази държава членка, с цел да се съхрани единството на семейството, независимо дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на това лице“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1 от посочената директива уточнява, че тя се прилага, „когато кандидатът за събиране на семейството притежава разрешение за пребиваване, издадено от държава членка със срок на валидност една година или повече, и с основание може да очаква да получи право на постоянно пребиваване, ако членовете на неговото семейство са граждани на трета страна независимо от правния им статут“, и в параграф 5, че тя „не засяга възможността държавите членки да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, параграф 1, букви a) и б) от Директива 2003/86 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-5">
      „1. Държавите членки разрешават влизането и пребиваването в съответствие с настоящата директива и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16, на следните членове на семейството:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-5">
      a) съпруг на кандидата за събиране на семейството;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-5">
      б) малолетните и непълнолетните деца на кандидата за събиране на семейството и на неговия съпруг […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Глава III от Директива 2003/86, озаглавена „Подаване и разглеждане на заявлението“, се състои от единствен член 5, текстът от който, представляващ интерес за настоящото производство, гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-5">
      „1. Държавите членки определят дали с цел да се упражни правото на събиране на семейството, заявлението за влизане и пребиваване трябва да се подаде пред компетентните органи на заинтересованата държава членка от кандидата или от член или членовете на семейството.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-5">
      2. Заявлението се придружава от документни доказателства за семейната връзка и за спазването на изискванията на членове 4 и 6, а, където това е приложимо, и на членове 7 и 8, а също и от заверени копия на пътните документи на членовете на семейството.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-5">
      Ако е целесъобразно, с цел да получат доказателства за съществуването на семейната връзка, държавите членки могат да проведат интервю с кандидата и членовете на неговото семейств[о] и да направят други проучвания, каквито счетат за необходими. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-5">
      3. Заявлението се подава и разглежда, докато членовете на семейството пребивават извън територията на държавата членка, в която пребивава кандидатът.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-5">
      4. Компетентните органи на държавата членка писмено съобщават решението си на лицето, което е подало заявлението, веднага щом това бъде възможно и при всички случаи не по-късно от девет месеца след датата на подаване на заявлението.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-5">
      5. При разглеждане на заявлението държавите членки се ръководят от висшите интереси на малолетните и непълнолетните деца“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от тази директива, който е част от глава IV, озаглавена „Изисквания за упражняване на правото на събиране на семейството“, предвижда в параграф 1, букви a), б) и в), че при подаване на заявление за събиране на семейство заинтересованата държава членка може да поиска от лицето, което е подало заявлението, да представи доказателство за това, че кандидатът за събиране на семейството разполага с „жилищни условия, считани за нормални за сравнимо семейство, живеещо в същия район и покриващи изискванията на общите здравни норми и нормите за безопасност, които са в сила във въпросната държава членка“, с „медицинска застраховка за всички рискове, които обикновено се покриват за нейните собствени граждани във въпросната държава членка, за самия кандидат и членовете на неговото семейство“, и със „стабилни и регулярни финансови ресурси, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, без да прибягва до системата за социално подпомагане на въпросната държава членка“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Глава V от Директива 2003/86 е посветена конкретно на „Събиране на семейства на бежанци“. Член 11 от тази директива, който се съдържа в тази глава, гласи в параграф 1 от него, че „[ч]лен 5 се прилага спрямо подаването и разглеждането на заявлението, при условие че се спази параграф 2 от настоящия член“. Този параграф уточнява, че „[к]огато един бежанец не може да представи официални документни доказателства за семейната връзка, държавите членки взимат предвид други доказателства за съществуването на подобна връзка, които следва да се оценяват в съответствие с националното право“, и че „[отхвърлянето на заявление не може да се обоснове единствено с липсата на документни доказателства.]“. Освен това член 12, параграф 1, алинея първа от тази директива, който също така се съдържа в глава V от нея, предвижда, че „[ч]рез дерогация от член 7 държавите членки не изискват от бежанеца и/или членовете на семейството му да представят във връзка с молби, отнасящи се до членовете на семейството, визирани в член 4, параграф 1, доказателства, че бежанецът изпълнява изискванията на член 7“, като същевременно уточнява в трета алинея, че „[д]ържавите членки могат да изискат бежанецът да покрива изискванията на член 7, параграф 1, ако заявлението за събиране на семейството не е подадено в рамките на период от три месеца след предоставянето на статута на бежанец“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Белгийското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от Loi du 15 décembre 1980 sur l’accès au territoire, le séjour, l’établissement et l’éloignement des étrangers (Закон от 15 декември 1980 г. за влизането, пребиваването и установяването на чужденци на територията на страната и извеждането им от нея), наричан по-нататък „Законът от 15 декември 1980 г.“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), с който се транспонира, наред с другото, член 12, параграф 1 от Директива 2003/86, предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-7">
      „1. При съблюдаване на разпоредбите на членове 9 и 12, на следните лица по силата на закона се разрешава да пребивават повече от три месеца в Кралството: 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-7">
      4° следните членове на семейството на чужденец, който е допуснат или е получил разрешение за безсрочно пребиваване в Кралството от поне 12 месеца, или е получил разрешение да се установи там от поне 12 месеца. Дванадесетмесечният срок не се изисква, ако бракът или регистрираното партньорство са съществували преди пристигането в Кралството на събиращия семейството си чужденец или ако лицата имат общо ненавършило пълнолетие дете. Тези условия за вида и продължителността на пребиваването не се прилагат по отношение на членове на семейството на чужденец, който има право на пребиваване в Кралството на основание член 49, параграф 1, втора или трета алинея или на основание член 49/2, параграф 2 или 3 в качеството на лице, ползващо се от международна закрила:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-7">
      – съпругът — чужденец […];
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-7">
      – децата им, които идват да живеят с тях, преди да навършат 18 години […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-7">
      2. Чужденците, визирани в параграф 1, първа алинея, 2° и 3°, трябва да представят доказателство, че разполагат със стабилни, достатъчни и редовни средства за препитание, за да се издържат и да не се превръщат в тежест за публичните власти.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-7">
      Чужденците, визирани в параграф 1, първа алинея, 4°—6°, трябва да представят доказателство, че събиращият семейството си чужденец разполага с жилище, достатъчно, за да може да приеме члена или членовете на своето семейство, които искат да се присъединят към него, и което отговаря на условията за жилище, отдавано под наем като основно жилище, както е предвидено в член 2 от книга III, дял VIII, глава II, раздел 2 от Code civil (Граждански кодекс), както и с медицинска застраховка за рисковете в Белгия за него и за членовете на неговото семейство […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-7">
      Чужденецът, визиран в параграф 1, първа алинея, 4° и 5°, трябва освен това да представи доказателство, че събиращият семейството си чужденец разполага със стабилни и регулярни финансови ресурси като предвидените в параграф 5, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, и без да бъдат в тежест на публичните власти. Това условие не се прилага, ако към чужденеца се присъединяват само членовете на неговото семейство, визирани в параграф 1, първа алинея, второ и трето тире.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-8">
      Чужденецът, визиран в параграф 1, първа алинея, 6°, трябва да представи доказателство, че събиращият семейството си чужденец разполага със стабилни и регулярни финансови ресурси като предвидените в параграф 5, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, и без да бъдат в тежест на публичните власти.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-8">
      Втора, трета и четвърта алинея не се прилагат към членовете на семейството на чужденец, на когото е признат статут на бежанец […] когато родствените отношения или отношенията по сватовство, или регистрираното съжителство предхождат влизането на този чужденец в Кралството и при условие че молбата за издаване на разрешение за пребиваване въз основа на този член е подадена през годината, следваща решението за признаване на качеството на бежанец или за предоставяне на субсидиарна закрила на събиращия семейството си чужденец.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-8">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12bis, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г., който транспонира в белгийското право член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-8">
      „Чуждестранен гражданин, който декларира, че попада в една от хипотезите, посочени в член 10, трябва да подаде заявлението си до компетентното белгийско дипломатическо или консулско представителство в мястото си на пребиваване или престой в чужбина.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-63" title="page-8">
      Той може също така да подаде молбата си до [белгийската] общинска администрация в населеното място по местопребиваването си в следните случаи:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-8">
      1° ако вече е допуснат или е получил разрешение за пребиваване над три месеца в Кралството на друго основание и представи всички доказателства, посочени в параграф 2, преди края на разрешението за допускане или за пребиваване;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-8">
      2° ако е получил разрешение за пребиваване за максимален срок до три месеца и ако законът изисква това, разполага с валидна виза за сключване на брак или съжителство в Белгия, ако този брак или съжителство са действително сключени преди изтичането на това разрешение и ако представи всички доказателства, посочени в параграф 2, до изтичането на това разрешение;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-8">
      3° ако се намира в изключителни условия, които възпрепятстват завръщането му в неговата страна, за да подаде молба за виза по силата на член 2 пред компетентното белгийско дипломатическо или консулско представителство, и представи всички доказателства, посочени в параграф 2, както и доказателство за своята самоличност;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-9">
      4° ако е получил разрешение за пребиваване за максимален срок от три месеца и е ненавършило пълнолетие дете, посочено в член 10, параграф 1, първа алинея, 4°, второ и трето тире, или е родител на ненавършило пълнолетие дете, признато за бежанец, или на ненавършило пълнолетие дете, което се ползва със субсидиарната закрила, посочена в член 10, параграф 1, първа алинея, 7°“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">X и Y са сирийски граждани. Те са сключили брак през 2016 г. в Сирия. От този брак се раждат две деца, A и B, съответно през 2016 г. и 2018 г. Y твърди, че е напуснал Сирия през 2019 г. през Турция, а съпругата му и децата му са останали в град Африн, Северозападна Сирия. Запитващата юрисдикция подчертава, че Кралство Белгия не оспорва тези обстоятелства. Тази юрисдикция уточнява също, че безспорно X и двете деца, които тя има с Y, към момента на приемането на акта за преюдициално запитване все още се намират в град Африн.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 25 август 2022 г. на Y е признат статут на бежанец в Белгия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С електронно писмо от 28 септември 2022 г., изпратено до Office des étrangers (Служба за чужденците, Белгия) (наричано по-нататък „писмото от 28 септември 2022 г.“), адвокатът на молителите в главното производство подава заявление за събиране на семейството от името на X, както и на децата A и B, с цел събирането им с Y в Белгия. В това електронно писмо адвокатът на молителите в главното производство излага, че X и децата „се намират в изключителни условия, които на практика не им позволяват да отидат до белгийска дипломатическа служба, за да подадат заявление за събиране на семейството с техния съпруг и баща“, и че по тази причина заявлението се подава с електронно писмо. С препоръчано писмо от 29 септември 2022 г. до тази служба е изпратено оригинално копие от заявлението, придружено с подкрепящи документи. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 29 септември 2022 г. Службата за чужденците потвърждава получаването на електронното писмо от 28 септември 2022 г. и отговаря на адвоката на молителите в главното производство, че „подаването на заявление за издаване на виза с цел събиране на семейството не е възможно с имейл“, като го приканва „да се свърже[…] с компетентното белгийско посолство, за да разбере[…] какво може да се направи“ (наричано по-нататък „електронното писмо от 29 септември 2022 г.“). Видно от националната преписка, с електронно писмо от 11 октомври 2022 г. адвокатът на молителите в главното производство се свързва отново със Службата за чужденците, като набляга на допустимия характер на заявлението за събиране на семейството, подадено от името на X и на децата A и B. С електронно писмо от 12 октомври 2022 г. Службата за чужденците отговаря, като препраща към електронното си писмо от 29 септември 2022 г., и уточнява, че то представлява нейният „последен отговор по този въпрос“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С молба за допускане на обезпечителни мерки от 9 ноември 2022 г., молителите в главното производство привличат като ответник État belge (белгийската държава) пред запитващата юрисдикция с искането последната да бъде осъдена, наред с другото, да регистрира заявлението за издаване на виза на X и на децата A и B на основание член 10, параграф 1, 4° от Закона от 15 декември 1980 г. Те изтъкват, че отказът да им се позволи да подадат заявлението си за събиране на семейството в Белгия, е равнозначен на невъзможност за подаване на заявлението и следователно на лишаване на Директива 2003/86/ЕО от полезното ѝ действие. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като установява, че Y, на когото е признат статут на бежанец, не може да се завърне в Сирия и че за X и децата A и B е невъзможно да подадат заявление за събиране на семейството в белгийска дипломатическа служба, запитващата юрисдикция посочва, че при тези обстоятелства лишаването на молителите в главното производство от възможността да подадат заявление за събиране на семейството в Белгия, представлява пречка за семейния им живот. Според нея законосъобразността на такъв отказ „произтича от член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 и следователно не подлежи на оспорване“ и че следва да се разгледа единствено дали този отказ застрашава полезното действие на посочената директива, или нарушава основните права, към които препраща съображение 2 от тази директива. Тя посочва, че за да обоснове отказа си да разреши на X и на децата A и B да подадат заявлението си за събиране на семейството в Белгия, белгийската държава твърди, че присъствието им в белгийска дипломатическа служба в Турция, Ливан или Йордания е необходимо, за да може дипломатическата служба да провери самоличността им, като им снеме биометрични данни за идентифициране. Като приема за легитимна тази цел за идентифициране на ползващите се от събиране на семейството лица, запитващата юрисдикция иска да установи и дали използваното от État belge (белгийската държава) средство за постигането на тази цел — а именно изискването за присъствие на членовете на семейството в дипломатическа служба от самото начало на процедурата — спазва изисквания от член 52, параграф 1 от Хартата принцип на пропорционалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-11">
      „Съвместимо ли е с член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, евентуално във връзка с преследваната от [тази] директива цел за насърчаване на събирането на семейството, с членове 23 и 24 от [Директива 2011/95], членове 7 и 24 от [Хартата], [както и със] задължението за гарантиране на полезното действие на правото на Съюза, законодателството на държава членка, което позволява на членовете на семейството на признат бежанец да кандидатстват за влизане и пребиваване само в дипломатическа служба на тази държава, макар тези членове на семейството да не могат да отидат до посочената служба?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция отправя искане до Съда за разглеждане на настоящото дело по реда на спешното преюдициално производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 11 януари 2023 г. в приложение на член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда трети състав на Съда решава да разгледа настоящото дело по реда на спешното преюдициално производство. Молителите в главното производство, белгийското правителство, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия представят писмени становища. Устните становища на същите заинтересовани субекти, както и на германското, испанското, френското и нидерландското правителство са изслушани в съдебното заседание от 1 март 2023 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането на белгийското правителство да се установи липса на основание за произнасяне по същество </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В писмените си становища молителите в главното производство и белгийското правителство уведомяват Съда, че с електронно писмо от 3 февруари 2023 г. (наричано по-нататък „електронното писмо от 3 февруари 2023 г.“) Службата за чужденците уведомява адвоката на молителите в главното производство, че на X и на децата A и B е разрешено да подадат заявленията си за виза за събиране на семейството, без да се явяват „на този етап“ в белгийска дипломатическа или консулска служба. Електронното писмо от 3 февруари 2023 г., пълният текст на което е представен от молителите в главното производство в приложение към писмените им становища, има следния текст:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-12">
      „Обръщаме се отново към Вас в рамките на тази преписка [след] Вашето препоръчано писмо от 29 септември 2022 г., получено на 3 октомври 2022 г., и след електронното писмо от 11 октомври 2022 г. Доколкото ни е известно, [след] нашето електронно писмо от 12 октомври 2022 г. Вашите клиенти не са установили контакт с никоя белгийска дипломатическа или консулска служба. С оглед на много специфичните обстоятелства по случая решавам по изключение да разреша на Вашите клиенти да подадат своите заявления за издаване на виза, без да е [необходимо] на този етап да се явяват в белгийска дипломатическа или консулска служба. Същевременно обаче, като се има предвид, че заявленията следва да бъдат подадени до такава служба, от съществено значение е Вашите клиенти да изберат посолството или генералното консулство на Белгия, в което желаят да подадат заявленията си за издаване на виза, и да уведомят за това Службата за чужденците. Обстоятелството, че не трябва да се явяват лично в избраната от тях служба за подаване на заявленията, не освобождава обаче Вашите клиенти от задължението да попълнят заявленията за издаване на визи, да заплатят визовите такси (ако такива се дължат) и да представят пълно досие (или, ако досието не е пълно, обяснителен документ, в който се посочват точните причини, поради които те не са в състояние да представят пълно досие). По изключение Ви приканвам да изпратите до Службата за чужденците досиетата за подаване на заявленията за визи. Те ще бъдат изпратени на избраното от Вашите клиенти посолство или генерално консулство на Белгия, за да може заявленията да бъдат регистрирани в тях и при необходимост избраната служба да може да им изпрати обратна разписка за тяхното получаване (ако досието е пълно) […]“. В същото електронно писмо Службата за чужденците уточнява, че във всички случаи X и децата A и B следва да се явят в избраната дипломатическа служба или генерално консулство „евентуално в хода на процедурата, ако разглеждането на заявленията изисква това (за интервю, за проверка на самоличността им или за евентуални ДНК тестове), и във всички случаи, за да получат визите (ако такива им бъдат издадени)“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на това, че видно от електронното писмо от 3 февруари 2023 г., Службата за чужденците е разрешила на X и на децата A и B да подадат заявленията си за издаване на визи, без да е необходимо да се явяват лично в белгийска дипломатическа или консулска служба, белгийското правителство изтъква главно, че отговорът на преюдициалния въпрос вече не е необходим за решаването на спора, поради което липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се посочи, че видно от акта за преюдициално запитване, молителите в главното производство са предявили искане пред запитващата юрисдикция да разпореди на État belge (белгийската държава) на основание член 10, параграф 1, 4° от Закона от 15 декември 1980 г. да регистрира заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството на X и на децата A и B, подадено в Службата за чужденците с електронното писмо от 28 септември 2022 г., както и оригиналното копие на това заявление, изпратено в тази служба с препоръчано писмо от 29 септември 2022 г. (наричано по-нататък „заявлението от 28 и 29 септември 2022 г.“). Видно също от акта за преюдициално запитване, молителите в главното производство са предявили искане пред запитващата юрисдикция за налагане на периодична имуществена санкция за всяко забавяне на регистрацията на това заявление.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се посочи обаче, както изтъкват молителите в главното производство, че в електронното писмо от 3 февруари 2023 г. не се посочва по никакъв начин заявлението от 28 и 29 септември 2022 г., а се ограничава с това да уведоми адвоката на молителите в главното производство, че на X и на децата A и B се разрешава да подадат (ново) заявление за издаване на виза с цел събиране на семейството, без да се явяват в белгийска дипломатическа или консулска служба. Следователно това електронно писмо не може да се тълкува като оттегляне след преразглеждане на отказа за регистрация на заявлението от 28 и 29 септември 2022 г., съобщен на адвоката на молителите в главното производство с електронното писмо на Службата за чужденците от 29 септември 2022 г. и потвърден от тази служба с електронното писмо от 12 октомври 2022 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства преюдициалният въпрос, поставен от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) остава напълно от полза за решаването на спора. Отговорът на Съда на този въпрос действително ще позволи на запитващата юрисдикция да прецени валидността на доводите, изтъкнати от молителите в главното производство, с които се оспорва законосъобразността на посочения отказ на регистрация от гледна точка на правото на Съюза, и да се произнесе по основателността на направените от тях искания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в зависимост от неговото съдържание и от мотивите за него този отговор ще може да даде на запитващата юрисдикция полезни насоки за решаването на следващия въпрос, който се поставя вследствие на електронното писмо от 3 февруари 2023 г., а именно въпроса дали само по себе си неспазването на формалностите, които според Службата за чужденците X и децата A и B е следвало да изпълнят, за да могат да подадат заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството, без да отидат лично до белгийска дипломатическа или консулска служба, може да доведе до отхвърляне на исканията на молителите в главното производство, или във всички случаи трябва да е позволено последващо отстраняване на нередовностите в заявлението от 28 и 29 септември 2022 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая ще допълня, че ако въз основа на отговора, който Съдът ще даде на преюдициалния въпрос, запитващата юрисдикция трябва да приеме, че заявлението от 28 и 29 септември 2022 г. е надлежно подадено и трябва — евентуално след отстраняване на нередовностите — да бъде регистрирано, задължението за неговото разглеждане от компетентния административен орган, а именно Службата за чужденците, би възникнало най-късно на 29 септември 2022 г. и определеният в член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 срок би започнал да тече. Вследствие на това датата, на която заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството на X и на децата A и B се счита за подадено, придобива определено значение за последните. Това важи с още по-голяма сила с оглед на положението, пред което те са изправени понастоящем в страната си на произход, не само поради продължаващия въоръжен конфликт в района, в който те пребивават (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), но също така според информацията, предоставена от техния представител в съдебното заседание, вследствие на земетресението, засегнало неотдавна Турция и северната част на Сирия. При тези обстоятелства става ясно, че всяко неоправдано забавяне на разглеждането на тяхното заявление може необосновано да удължи положението на несигурност и нестабилност, в което те се намират.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По всички изложени съображения приканвам Съда да не постанови поисканата от белгийското правителство липса на основание за произнасяне по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със своя преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което предвижда, че членовете на семейството на бежанец с признат статут са длъжни да подадат лично своето заявление за събиране на семейството в дипломатическа служба на тази държава членка дори когато за тях е невъзможно да пътуват, за да отидат до тази служба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че макар текстът на преюдициалния въпрос да се отнася и до членове 23 и 24 от Директива 2011/95 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>), тези разпоредби не изглеждат релевантни за отговора, който следва да се даде на този въпрос. Те се отнасят всъщност до положение, при което членовете на семейството се намират с бежанеца на територията на съответната държава членка (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), докато в спора в главното производство X и децата A и B все още се намират в своята държава на произход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Безспорно, в решение от 9 ноември 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Запазване на целостта на семейството) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), Съдът постановява по-конкретно, че като общо предвижда задължение на държавите членки да гарантират запазването на целостта на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, член 23, параграф 1 от Директива 2011/95 признава наличието на тясна връзка между необходимите мерки за защита на семейството на бежанеца и запазването на целостта на неговото семейство, от една страна, и логиката на международната закрила, от друга страна. Когато обаче става въпрос за положение, при което се визира възстановяването на тази цялост посредством събиране на семейството, посочената връзка се конкретизира от разпоредбите на Директива 2003/86. Според мен именно затова на преюдициалния въпрос, поставен от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия), следва да се отговори единствено на основание на тези разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, също в самото начало и с цел да се разсее всякакво двусмислие относно смисъла и обхвата на преюдициалния въпрос, е важно да се подчертае, че той се отнася само до налаганото условие, по-конкретно на членовете на семейството на признат бежанец, да отидат лично до дипломатическа или консулска служба на съответната държава членка, за да подадат в нея заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86. Въпреки че в съдебното заседание обхватът на разискванията се разшири до степен да се визира по-общо изискването — считано за първостепенно от присъстващите държави членки — за лично явяване на членовете на семейството в такава дипломатическа или консулска служба в един или друг момент от процедурата по събиране на семейството, за да се позволи по-конкретно да бъдат снети техните биометрични данни и да се извършат необходимите проверки както за целите на сигурността, така и за предотвратяване на измамите, в рамките на настоящото дело от Съда се иска обаче да се произнесе само по въпроса дали правото на Съюза допуска законодателство на държава членка или нейна административна практика, която налага систематично и без изключение такова явяване още на етапа на подаването на заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И накрая следва да се припомни, че Съдът не може да се произнася в рамките на преюдициално запитване по тълкуването на национални разпоредби. Всъщност в рамките на разпределянето на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правния контекст, в който се вписват преюдициалните въпроси, очертан в акта за преюдициално запитване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). В преюдициалното си запитване обаче tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) отбелязва както задължителния характер в белгийското право на личното подаване на заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството, така и липсата на дерогации от това задължение дори когато кандидатът за събиране на семейството е бежанец. Следователно отправна точка за анализа на Съда трябва да бъде именно това тълкуване на белгийското право и административна практика, въпреки че по същество то се оспорва от белгийското правителство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По целта на Директива 2003/86 и правата, които кандидатите черпят от последната</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от постоянната съдебна практика, целта, която Директива 2003/86 преследва, е да се насърчи събирането на семейството, като тази директива освен това цели да се предостави защита на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>) За постигането на посочената цел, както се уточнява в член 1 от нея, тази директива определя условията за упражняване на правото на събиране на семейството от граждани на трети страни, пребиваващи законно на територията на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно съображение 8 от Директива 2003/86 тя цели освен това да предостави по-голяма закрила на бежанците, тъй като тяхното положение изисква особено внимание поради причините, които са ги принудили да избягат от страната си и които ги възпрепятстват да водят там нормален семеен живот, може да са били разделени от семействата си за дълъг период от време, преди да им бъде предоставен статут на бежанец, и често е невъзможно или опасно за бежанците или членовете на техните семейства да представят официални документи или да се свържат с органите на своята страна на произход (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Именно на това основание тази директива предвижда по-благоприятни условия за бежанците, що се отнася до упражняването на правото им на събиране на семейството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът нееднократно посочва също, че член 4, параграф 1 от Директива 2003/86 налага на държавите членки конкретни задължения за действие, на които съответстват ясно определени права. Той изисква от тях в посочените в тази директива хипотези да разрешават, без да имат свобода на преценка в тази насока, събирането на семейството по отношение на някои членове на семейството на кандидата за събиране на семейството — сред които, съгласно член 4, параграф 1, букви a) и б) от тази директива, са съпругът на кандидата за събиране на семейството и малолетните и непълнолетните деца на двойката (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Конкретните задължения за действие, които се налагат на държавите членки по силата на Директива 2003/86, съществуват преди всичко по отношение на личността на кандидата за събиране на семейството в качеството му на гражданин на трета страна, който пребивава законно на територията на държавите членки. От това следва, че Y, в качеството си на кандидат за събиране на семейството по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2003/86, се ползва от субективно право, което следва да упражни при условията, определени от тази директива, за събирането с него в Белгия на X и на децата A и B.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преценявам обаче, че Директива 2003/86 налага на държавите членки някои конкретни задължения за действие и по отношение на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, изброени в член 4, параграф 1, букви a)—г) от тази директива, които отговарят на условията, определени от тази разпоредба. Всъщност, макар да не са титуляри на правото на събиране на семейството на същото основание като кандидата за събиране на семейството, те са визирани от същата директива като непреки ползватели на признатите на последния прерогативи. Ето защо на основание Директива 2003/86 и на предвидените в нея условия според мен — в качеството си съответно на съпруга на Y и на ненавършилите пълнолетие деца на двойката — X и децата A и B имат най-малко правото да не бъде неоснователно възпрепятствано упражняването от Y на правото на събиране на семейството, което той черпи от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид, че подаването на заявление за влизане и пребиваване пред компетентните органи на съответната държава членка, придружено с документните доказателства, посочени в член 5, параграф 2 от Директива 2003/86, съгласно параграф 1 от този член е предварително условие за целите на упражняването на посоченото право, молителите в главното производство освен това се ползват и от правото да не бъдат неоснователно лишавани от реалната и конкретна възможност да направят това. По-точно, и както те изтъкват пред запитващата юрисдикция, молителите в главното производство черпят от Директива 2003/86 право да подадат заявление за събиране на семейството, и заявлението им да бъде регистрирано и разгледано от белгийските власти при спазване на предвидените в тази директива условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това, тъй като член 5, параграф 1 от тази директива не хармонизира (или най-малкото не хармонизира напълно), както ще се види по-нататък, практическите условия за подаване на заявления за влизане и пребиваване с цел събиране на семейството, а оставя на държавите членки да ги определят, молителите в главното производство са били длъжни да се съобразят с изискванията на белгийското право за тази цел, които предвиждат, извън някои изключения, които не са приложими към положението на X и децата A и B, че такова заявление трябва да се подава лично от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството пред белгийския дипломатически или консулски представител, териториално компетентен за мястото на тяхното пребиваване или престой в чужбина.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно обаче на това, което поддържа белгийската държава в главното производство, в това отношение следва да се прецени дали, като не е уредил изключения от правилото за лично подаване на заявлението за събиране на семейството, когато съответните лица не са в състояние да го спазят, белгийският законодател е упражнил свободата на действие, която му предоставя член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 в съответствие с целите на тази директива и с признатите от Хартата основни права, чието прилагане тя цели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на този етап следва да се разгледат обхватът и границите на това право на преценка. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата и границите на правото на преценка, което член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 предоставя на държавите членки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече подчертах, Директива 2003/86 не хармонизира напълно реда и условията за подаване на заявление за издаване на виза с цел събиране на семейството, а съгласно член 5, параграф 1 от нея само предвижда, че държавите членки определят дали заявлението „трябва да бъде подадено до компетентните органи на заинтересованата държава членка от кандидата или от членовете на семейството“, и съгласно член 5, параграф 2 от нея заявлението трябва да се придружава от „документни доказателства за семейната връзка [с кандидата за събиране на семейството] и за изпълнението на изискванията, предвидени в [посочената директива], както и от заверени копия на пътните документи на членовете на семейството“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От подготвителните работи по приемането на Директива 2003/86, към които препращат както Комисията, така и молителите в главното производство, е видно, че първоначално предложението за директива на Комисията е предвиждало заявлението за събиране на семейството да се подава от кандидата за събиране на семейството, който, като вече пребиваващ в страната, би трябвало да има „повече възможности да се ориентира при административните постъпки благодарение на познанията си по езика на страната и на националните административни органи“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>). Следователно това предложение е имало за цел да улесни упражняването на правото на събиране на семейството още на етапа на подаване на заявлението. По този начин се е предпочитало да се предприемат действия направо пред компетентната администрация на съответната държава членка от члена на семейството, който по принцип се намира в най-благоприятното положение за успешното приключване на този първи етап от процедурата. След внесено изменение от Съвета първоначалното предложение е променено, като за държавите членки, които желаят това, е въведена втора опция, изразяваща се във възможността да се предвиди, че заявлението за събиране на семейството трябва да бъде подадено в чужбина от членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). В измененото предложение Комисията посочва, че новата формулировка има за цел „да се съчетаят двата вида процедури, приети от държавите членки“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Пред Съда тази институция разяснява, че изменението е било предвидено, за да се позволи на държавите членки да провеждат интервюта със съответните лица и проучвания с цел ефективна борба с измамите, свързани със самоличността на кандидатите и с действителния характер на родствената връзка, която те претендират, че имат с кандидата за събиране на семейството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно окончателно приетия текст на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 държавите членки определят както лицето, което трябва да подаде такова заявление, така и компетентните органи, които трябва да го приемат, а също така и формалностите, които трябва да бъдат изпълнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На този етап следва да се уточни, че противно на твърденията на запитващата юрисдикция, и както изтъква Съветът, фактът, че законодателят на Съюза е предоставил на държавите членки право на преценка при определянето на реда и условията за подаване на заявления за събиране на семейството, не означава, че законосъобразността на отказа за регистрация на такова заявление с мотива, че не са спазени установените от съответната държава членка в това отношение правила, произтича автоматично от член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 и че не подлежи на оспорване. Законосъобразността обаче зависи от начина, по който тази държава членка е използвала това право на преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това уточнение, според мен при прилагането на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 има три поредици ограничения по отношение на правото на преценка на държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първата се извежда от изискването за спазване на целта и духа на Директива 2003/86.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът нееднократно е постановявал, че „общото правило“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>) е да се разрешава събиране на семейството и че евентуалната призната от Директива 2003/86 свобода на преценка на държавите членки „не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на посочената директива — а именно да се подпомага събирането на семейството — както и нейното полезно действие“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Ето защо свободата на действие, която член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 предоставя на държавите членки, не може да се упражнява, без да се накърнят целта на тази директива и полезното ѝ действие по начин, който възпрепятства или прави прекомерно трудно или невъзможно подаването на заявление на основание на тази разпоредба, а следователно и упражняването на правото на събиране на семейството.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втора поредица от ограничения се извежда от спазването на основните права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съображение 2 от Директива 2003/86 следва, че тя признава основните права и спазва прогласените в Хартата принципи. Съдът многократно е постановявал, че разпоредбите на тази директива трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на член 7 и член 24, параграфи 2 и 3 от Хартата. По-точно член 7 от Хартата, който признава по-конкретно правото на зачитане на семейния живот — чийто специфичен аспект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>) е правото на събиране на семейството — според Съда трябва да се тълкува във връзка със задължението да се вземе предвид висшият интерес на детето, признато в член 24, параграф 2 от Хартата, и с оглед на необходимостта на всяко дете да поддържа редовно лични отношения с двамата си родители, която намира израз в член 24, параграф 3 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). В този контекст Съдът припомня също и значението на някои международноправни актове, сред които, по-конкретно, Конвенцията за правата на детето (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>), член 9, параграф 1 от която предвижда, че държавите — страни по конвенцията, гарантират, че детето не е отделено от родителите си против тяхната воля, а член 10, параграф 1 уточнява, че от това задължение следва, че всяко искане, отправено от дете или от неговите родители за влизане или напускане на държава — страна по конвенцията, с цел събиране на семейството, се разглежда от държавите — страни по конвенцията, в положителен дух, с хуманност и старание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-общо, съгласно член 51, параграф 1 от Хартата, когато прилагат правото на Съюза, включително когато използват свободата на преценка, с която разполагат при транспонирането на директивата, държавите членки зачитат правата, спазват установените в Хартата принципи и насърчават тяхното прилагане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). От друга страна, съгласно член 52 параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи, както и принципа на пропорционалност, поради което „ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Национално законодателство, което обаче води до изключване на лице от страната, в която живеят неговите близки родственици, включително като възпрепятства събиране на семейството, което отговаря на необходимите материалноправни изисквания, може да представлява намеса в правото на зачитане на семейния живот (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>) и следователно, за да бъде в съответствие с Хартата, трябва да спазва припомнените по-горе условия, определени в член 52, параграф 1 от нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същия смисъл Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) се произнася с тълкуване на член 8 от ЕКПЧ, който по същество има същото съдържание като член 7 от Хартата. Въпреки че, както правилно припомня белгийското правителство, този съд уточнява, че ЕКПЧ, и по-конкретно член 8 от нея, не гарантира правото на чужденец да влиза или пребивава в определена държава, той упражнява систематично контрол за пропорционалност на мерките, представляващи пречки пред събирането на семейството, които се разглеждат като ограничения на закрепеното в този член право на зачитане на семейния живот. В този смисъл той неотдавна постанови, че по дело, което се отнася както до семейния живот, така и до имиграцията, „обхватът на задължението на държавата да допусне на своя територия близки родственици на лица, които пребивават там, е различен в зависимост от конкретното положение на съответните лица и от общия интерес и изисква търсене на справедливо равновесие между засегнатите конкурентни интереси“, като в такъв контекст висшият интерес на децата има „значителна тежест“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). Освен това този съд уточнява, че процесът на вземане на решения по заявленията за събиране на семейството трябва да съдържа „необходимите гаранции за гъвкавост, бързина и ефективност, за да се гарантира спазването на правото на [заинтересованите лица] на зачитане на семейния им живот, гарантирано от член 8 от [ЕКПЧ]“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). Що се отнася по-специално до събирането на семействата на бежанците, ЕСПЧ многократно припомня, „че единството на семейството е основно право на бежанеца и че събирането на семейството е основен елемент, позволяващ на лицата, които са избягали от преследване, да продължат нормалния си живот“, като уточнява, че „необходимостта бежанците да се ползват от по-благоприятна процедура за събиране на семейството, отколкото тази, която е предвидена за останалите чужденци, е предмет на консенсус в международен и европейски мащаб“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И накрая, според мен трета поредица от ограничения на свободата на действие, която член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 предоставя на държавите членки, произтича от задължението за индивидуализиране, което те имат при прилагането на тази директива. По силата на това задължение, което Съдът извежда от член 17 от посочената директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>) и което се прилага по един или друг начин при всяко вземане на решение, което попада в нейното приложно поле, държавите членки следва да гарантират, че компетентните национални органи във всеки отделен случай осъществяват индивидуална преценка на положението на съответните лица, при която се вземат предвид всички съответни фактори и която евентуално отделя специално внимание на интересите на децата и на загрижеността да се облагодетелства семейният живот (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На преюдициалния въпрос, поставен от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия), следва да се отговори именно с оглед на различните ограничения, посочени по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отговора, който следва да се даде на преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както позволява член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, белгийският законодател е избрал възможността заявлението за събиране на семейството да се подава от членовете на семейството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). Съгласно член 12bis, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. такава молба задължително трябва да бъде подадена в териториално компетентната дипломатическа служба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).Този закон не урежда изключения от това правило по отношение на членовете на семейството, които пребивават в чужбина. От друга страна, от акта за преюдициално запитване, както и от преписката следва — и страните не спорят по това — че макар текстът на член 12bis, §1 от Закона от 15 декември 1980 г. да не предвижда изрично това, на практика заявлението за събиране на семейството трябва да се подаде в посочената дипломатическа служба лично от съответните членове на семейството дори когато кандидатът за събиране на семейството е признат бежанец.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съображенията, които ще изложа, преценявам, че механизъм за прилагане на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 като този, който се прилага в белгийското право, не е съобразен с припомнените по-горе ограничения за упражняване на правото на преценка, признато на държавите членки с тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, доколкото не предвижда изрично, прозрачно и общо постъпки, алтернативни на личното подаване на заявлението за събиране на семейството, когато пътуването на съответните членове на семейството до компетентната дипломатическа или консулска служба се оказва невъзможно, механизъм от този вид определено накърнява целта на Директива 2003/86, която е да се насърчи събирането на семейството. Същото се отнася и за по-специфичната цел на тази директива, а именно да се предостави по-голяма закрила на признатите бежанци, щом като задължението да се отиде лично до такава служба, за да се подаде в нея заявление за събиране на семейството, както е видно от делото в главното производство, се прилага със същата строгост и по отношение на членовете на техните семейства. Такъв механизъм накърнява и полезното действие на тази директива, доколкото в описаните по-горе положения на практика той прави невъзможно упражняването на правото на събиране на семейството дори когато всички предвидени в Директива 2003/86 условия за разрешаване на такова събиране са изпълнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелството — изтъкнато от белгийското правителство както в писменото му становище, така и в съдебното заседание — че като се обръщат към компетентната дипломатическа или консулска служба, заинтересованите лица могат да поискат най-малкото временна дерогация от задължението за лично подаване на заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството, не поставя под въпрос предходния извод. Първо, дори да се предположи, както твърди белгийското правителство, че съществува реална възможност за дерогация от правилото за лично подаване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>), от казаното от това правителство е видно, че решението за предоставяне на такава дерогация е напълно дискреционно и че може да се взема само много спорадично (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>), единствено когато явяването на кандидатите в компетентната дипломатическа служба се прецени за обективно невъзможно от Службата за чужденците, като последната трябва да разреши на дипломатическата или консулската служба да предвиди алтернативни мерки на личното явяване на кандидатите. Второ, от позицията, възприета от État belge (белгийската държава) относно преценката на условието за спешност в главното производство, става ясно, че белгийската администрация тълкува понятието „невъзможност“ по изключително стриктен начин, като по същество стига до това да отрече съществуването на това условие също така и когато съответните лица живеят в зони на конфликт и с пътуването си рискуват да бъдат изложени на нечовешко или унизително отношение. Трето, предвид изключителния ѝ характер и обстоятелството, че е оставена единствено на преценката на администрацията, заинтересованите лица не разполагат с никаква информация за съществуването на такава възможност за дерогация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, извън случаите, в които е налице обективна невъзможност за пътуване, е допустимо да се постави въпросът дали обстоятелството, че още от първия етап на процедурата за събиране на семейството се налага физическото присъствие на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството в дипломатическа или консулска служба, е съвместимо с Директива 2003/86 във всички случаи, в които, с оглед на специфичното положение на кандидатите и на обстоятелства в страната им на пребиваване, пътуването представлява сериозна пречка за изпълнението на формалностите, необходими за подаването на заявлението за събиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че процедурата по събиране на семейството се провежда на етапи и често изисква след подаването на заявлението съответните членове на семейството да се явяват лично няколко пъти в дипломатическа или консулска служба, по-специално за да подават документи, с тях да се провеждат интервюта, да се подлагат на тестове за ДНК, и ако заявлението е прието, да получат визите си. Според мен изискването тези лица — сред които по принцип са най-крехките членове на семейството, а именно невръстните деца — да се справят с многократни, често пъти продължителни, трудни, дори опасни или прекомерно скъпи пътувания до дипломатически или консулски служби, които, какъвто е случаят в главното производство, може да се намират в страни, различни от тази на пребиваването, за да изпълнят формалности, които могат лесно да се извършват дистанционно, не е в съответствие с духа на Директива 2003/86, а по-скоро се дължи на желанието пътят, водещ до такова събиране на семейството, да бъде изпълнен с пречки, които са от естество да обезсърчат упражняването на правото на събиране на семейството. Това се отнася по-специално за членовете на семействата на бежанците, които могат да срещнат по-големи трудности за пътуване. Затова задължението за лично подаване на заявлението за събиране на семейството би имало за последица — като по-значима тенденция — да се постави в по-неблагоприятно положение категорията на гражданите на трети страни, която Директива 2003/86 си поставя за цел специално да закриля, като води до парадоксалната последица, че обстоятелствата, които са принудили последните да напуснат страната си и които съгласно съображение 8 от тази директива са накарали законодателя на Съюза да предвиди по-благоприятни условия за упражняване на правото им на събиране на семейството, го правят обективно по-трудно и дори на практика невъзможно (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Белгийското правителство изтъква, че личното подаване на заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството е необходимо, за да се позволят установяването на самоличността и снемането на биометричните данни на кандидатите, по-специално с цел борба с измамите, свързани със самоличността и със семейните отношения. Според мен такава цел, независимо доколко е легитимна, не може да обоснове системното изискване за лично явяване на кандидатите в дипломатическа или консулска служба още в началото на процедурата за събиране на семейството. Всъщност, без да отричам изтъкваната от белгийското правителство основателност на изискването да се извърши такова снемане — включително за да се даде възможност за извършване на необходимите проверки за сигурност в съответствие по-специално с член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 — и следователно необходимостта на даден етап от процедурата кандидатите да се явят лично в дипломатическа или консулска служба, за да им бъдат снети по-специално биометричните данни, не считам, че такова снемане е необходимо още на етапа на подаване на заявлението за събиране на семейството (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). Всъщност следва да се избягва неоправданото умножаване на пътуванията на членовете на семейството, особено когато се окаже, че те са трудни или рискови, по-специално на ранен етап от процедурата, когато разглеждането на молбата все още не е започнало и заинтересованите лица все още не могат да преценят вероятността за положителен резултат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място и по същество, по причини, идентични с вече изложените, обстоятелството, че държава членка системно налага явяването на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, включително на признат бежанец, в дипломатическа или консулска служба на тази държава членка единствено с цел да подадат в нея заявление за събиране на семейството, дори когато пътуването на кандидатите до тази служба се окаже обективно невъзможно или прекомерно трудно или рисковано, нарушава правото на зачитане на целостта на семейството, прогласено в член 7 от Хартата, разглеждано евентуално във връзка с член 24, параграфи 2 и 3 от нея. Подобно задължение представлява всъщност намеса в това право, която е непропорционална на целта за борба с измамите, свързани със събирането на семейството, в нарушение на член 52, параграф 1 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, на трето място, прилагането на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, така както произтича от белгийското законодателство и административна практика, не е съобразено и с припомненото в точка 56 от настоящото заключение задължение за индивидуализация. Всъщност система, при която се изисква задължителното явяване на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството в компетентната дипломатическа служба — и в перспектива без изключения — по принцип не позволява да се взема предвид положението на засегнатите лица, и по-конкретно обстоятелствата, за които Съдът е приел, че могат да повлияят върху обхвата и интензивността на разглеждането на заявлението за събиране на семейството, по-специално възрастта на съответните деца и положението им в тяхната държава на произход (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). На още по-силно основание тези обстоятелства трябва да се вземат предвид на по-ранен етап от извършването на финализираните формалности за подаването на такава молба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-общо, държавите членки трябва да гарантират процедурата, която има за цел прилагането на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86, да бъде възможно най-гъвкава и да съдържа, както уточнява Европейският съд по правата на човека, необходимите гаранции за гъвкавост, бързина и ефективност за спазването на правото на заинтересованите лица на зачитане на семейния им живот (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>). В тази перспектива според мен прекомерният формализъм, който произтича по-специално от електронното писмо от 3 февруари 2023 г., в съчетание с отказа на заявлението от 28 и 29 септември 2022 г., изпратен преди това на адвоката на молителите от Службата за чужденците с основния мотив, че то е подадено за разглеждане направо в компетентния административен орган, а не чрез белгийска дипломатическа или консулска служба, с оглед по-специално на положението на X и на децата A и B не може да бъде приет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да завърша, бих искал също така да подчертая, както основателно отбелязва Съветът в писменото си становище, че обхватът на текста на член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 е достатъчно широк, за да позволи уреждането на процедурата за подаване на заявление за издаване на виза с цел събиране на семейството по начин, който е в съответствие с целта на тази директива и с основните права, на които последната се основава, дори когато, какъвто е случаят с Кралство Белгия, държавата членка е избрала решението, което възлага на членовете на семейството на кандидата задачата да подадат такова заявление. Следователно посоченият член не изключва нито възможността тази молба да бъде подадена в компетентната дипломатическа или консулска служба чрез упълномощено лице, по пощата или с електронно писмо, и следователно без физическото присъствие на членовете на семейството на кандидата за събиране на семейството, нито възможността тя да бъде подадена от тях, както са постъпили X и децата А и В, направо в съответната държава членка, в администрацията, която отговаря за разглеждането ѝ. Съгласно постоянната съдебна практика обаче държавите членки, и по-специално техните юрисдикции, са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин, който да съответства на правото на Съюза, но и да не се обосновават на тълкуване на текст от вторичното право, което би било в разрез с основните права, защитавани от правния ред на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>). Следователно член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 в никакъв случай не може да се тълкува в смисъл, че разрешава такъв толкова строг и негъвкав режим като приложимия в Белгия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на всичко изложено по-горе считам, че на преюдициалния въпрос според мен следва да се отговори в смисъл, че член 5, параграф 1 от Директива 2003/86 във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата не допуска правна уредба на държава членка, която изисква от членовете на семейството, включително на признат бежанец, които се намират в трета страна, да подават лично в териториално компетентната дипломатическа или консулска служба на тази държава членка заявлението си за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството, като не предвижда изключения за случаите, в които с оглед на конкретното положение на засегнатите лица и на обстоятелствата в страната им на пребиваване отиването до такава служба би се оказало невъзможно, прекомерно трудно или рисковано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия) по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-138" title="page-29">
      „Член 5, параграф 1 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството, разглеждан във връзка с член 7 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство, подзаконова уредба или административна практика на държава членка, които изискват от членовете на семейството, включително на признат бежанец, които се намират в трета страна, да подават лично в териториално компетентната дипломатическа или консулска служба на тази държава членка заявлението си за влизане и пребиваване на основание събиране на семейството, като не предвиждат изключения за случаите, в които с оглед на конкретното положение на засегнатите лица и на обстоятелствата в държавата им на пребиваване отиването до такава служба би се оказало невъзможно, прекомерно трудно или рисковано“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) ОВ L 337, 2011 г., стр. 9.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Moniteur belge от 31 декември 1980 г., стр. 145584.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) В това отношение представителката на белгийското правителство впрочем уточнява ясно в съдебното заседание, че никое заявление за издаване на виза с цел събиране на семейството не може да се счита за подадено от молителите в главното производство, ако последните не са спазили необходимите формалности и ако не са се обърнали към органа, компетентен за приемането и регистрацията на такова заявление.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж., между другото, документите на неправителствената организация Human Rights Watch, които се намират на следните адреси в интернет: https://www.hrw.org/news/2022/10/24/turkey-hundreds-refugees-deported-syria, https://www.hrw.org/news/2022/08/17/questions-and-answers-turkeys-threatened-incursion-northern-syria, https://www.hrw.org/world-report/2023/country-chapters/syria.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Запитващата юрисдикция по същество се ограничава с това да припомни текста на тези разпоредби, без обаче да излага повече мотиви за това, че прибягва до тях. В съдебното заседание представителят на молителите в главното производство разяснява, че това се дължи на факта, че член 10 от Закона от 15 декември 1980 г. представлява транспониране, между другото, на посочените разпоредби.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. определението за „членове на семейството“ по смисъла на Директива 2011/95, съдържащо се в член 2, буква й) от тази директива.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) C‑91/20, EU:C:2021:898, т. 42 и 43.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. решение от 8 септември 2022 г., Ametic (C‑263/21, EU:C:2022:644, т. 64).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. решение от 17 ноември 2022 г., Belgische Staat (Сключила брак малолетна или непълнолетна бежанка) (C‑230/21, EU:C:2022:887, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618, т. 38 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. решение от 12 декември 2019 г., Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Събиране на семейството — сестра на бежанец) (C‑519/18, EU:C:2019:1070, т. 50).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618, т. 61).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618, т. 34 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Предложение за директива на Съвета относно правото на събиране на семейството, COM(1999) 638 окончателен, стр. 18 (наричано по-нататък „първоначалното предложение“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. член 5 от измененото предложение за директива на Съвета относно правото на събиране на семейството, COM(2002) 225 окончателен (наричано по-нататък „измененото предложение“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Следва обаче да се отбележи, че не е прието предложено от Парламента изменение на изменената редакция на първоначалното предложение на Комисията, с което се уточнява, че заявлението за събиране на семейството трябва във всички случаи да бъде подадено в държавата членка по пребиваване на кандидата за събиране на семейството, мотивирано, наред с другото, със затруднението, което членовете на семейството могат да срещнат, за да отидат в дипломатическа служба на тази държава членка [вж. Доклад относно измененото предложение за Директива на Съвета относно правото на събиране на семейството (Нова консултация) — Комисия по граждански права и свободи, правосъдие и вътрешни работи | A5‑0086/2003 | Европейски парламент (europa.eu)]</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. решение от 21 април 2016 г., Khachab (C‑558/14, EU:C:2016:285, т. 25). Както посочва генерален адвокат Mengozzi в заключението си по делото, по което е постановено това решение (C‑558/14, EU:C:2015:852, т. 38), ако „общото правило“ е да се разреши събиране на семейството, то това е така, понеже събирането на семейството представлява право.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решение от 12 декември 2019 г., Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Събиране на семейството — сестра на бежанец) (C‑519/18, EU:C:2019:1070, т. 62 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 юни 2006 г., Парламент/Съвет (C‑540/03, EU:C:2006:429, т. 52). Вж. също така заключение на генерален адвокат Mengozzi по дело Noorzia (C‑338/13, EU:C:2014:288, т. 20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 17 ноември 2022 г., Belgische Staat (Сключила брак малолетна или непълнолетна бежанка) (C‑230/21, EU:C:2022:887, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Приета от Общото събрание на ООН с Резолюция 44/25 от 20 ноември 1989 г. и влязла в сила на 2 септември 1990 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение от 27 юни 2006 г., Парламент/Съвет (C‑540/03, EU:C:2006:429, т. 57).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 11 юли 2002 г., Carpenter (C‑60/00, EU:C:2002:434, т. 41), относно член 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и защитата на семейния живот на гражданите на Европейския съюз срещу решения за експулсиране; вж. и решение от 25 юли 2002 г., MRAX (C‑459/99, EU:C:2002:461, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Решение на ЕСПЧ от 9 юли 2021 г. по дело M.A. с/у Дания (CE:ECHR:2021:0709JUD000669718, §§ 132 и 133).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Решение на ЕСПЧ от 10 юли 2014 г. по дело Senigo Longue и др. с/у Франция (CE:ECHR:2014:0710JUD001911309, § 75.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Решение на ЕСПЧ от 10 юли 2014 г. по дело Tanda-Muzinga с/у Франция (CE:ECHR:2014:0710JUD000226010, § 75), и Решение на ЕСПЧ от 10 юли 2014 г. по дело Mugenzi с/у Франция (CE:ECHR:2014:0710JUD005270109, § 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Член 17 от Директива 2003/86 предвижда, че „[д]ържавите членки надлежно държат сметка за характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и за съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната му на произход“. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. решение от 13 март 2019 г., E. (C‑635/17, EU:C:2019:192, т. 59).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Редица други държави членки са направили същия избор, в някои случаи съчетан с възможността кандидатът за събиране на семейството също да подаде заявление (AT, CZ, DE, EE, FI, HR, HU, LU, LV, SE, SK). Други избират система, при която заявление за събиране на семейството следва да подава само кандидатът за събиране на семейството (BG, CY, EL, ES, FR, PL, SI): вж. Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането на Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството от 29 март 2019 г. (COM(2019) 162 окончателен, стр. 11).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) От акта за преюдициално запитване е видно, че компетентната дипломатическа служба се определя в зависимост от страната на настоящото пребиваване на съответните членове на семейството. Когато, какъвто е случаят на молителите в главното производство, в страната на пребиваване на заинтересованите лица не съществува белгийска дипломатическа служба, те могат да избират измежду дипломатическите служби в съседните страни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Отбелязвам, че това обстоятелство не се споменава от запитващата юрисдикция, която, напротив, изхожда от предпоставката, че в случаи като разглеждания в главното производство не се предвижда никаква дерогация. Както припомням обаче в точка 34 от настоящото заключение, Съдът трябва да се придържа към правната рамка, описана в преюдициалното запитване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Освен това отбелязвам, че единственият пример в този смисъл, предоставен от белгийското правителство, се отнася до заявленията за издаване на визи с цел събиране на семейството на белгийски гражданин, подадени чрез кандидата за събиране на семейството в качеството на упълномощено лице на основание член 9 от Закона от 15 септември 1980 г. (вж. на адрес: https://www.refworld.org/pdfid/58b04f134.pdf). Докладът за Белгия, включен в проучването на Centre fédéral Migration (Myria) (Федерален миграционен център (Myria), „Le regroupement national des ressortissants des pays tiers en Europe: pratiques nationales“ от юни 2017 г., към което представителката на белгийското правителство препраща в съдебното заседание, се позовава на горепосоченото решение и подчертава, че „[i]t is not possible for the sponsor to introduce the application. Only in very exceptional cases, the sponsor can be authorised to introduce the application. This should then be done in the same country as usually foreseen for the introduction of the application by its family members (Не е възможно кандидатът за събиране на семейството да подаде заявление. Следователно само в много изключителни случаи кандидатът за събиране на семейството има право да подаде заявление. Тогава това следва да се направи в същата страна, в която обикновено е предвидено подаване на заявлението от членовете на неговото семейство)“ (вж. https://emnbelgium.be/sites/default/files/publications/FINAL%20BE%20report%20on%20Family%20Reunification%20with%20a%20TCN_1.pdf, p. 46). Ясно е обаче, че когато е предвидено лично подаване, условието молбата да бъде подадена от кандидата за събиране на семейството в същата страна, в която пребивават членовете на неговото семейство, би било невъзможно за изпълнение по отношение на бежанците.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Относно значението на достъпа на заинтересованите лица до ясна, прозрачна и „писмена“ информация за отделните етапи на процедурата по събиране на семейството вж. Nicholson, F. „The“Essential Right” to Family Unity of Refugees and Others in Need of International Protection in the Context of Family Reunification“, Върховен комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), p. 122.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. относно трудностите, свързани с достъпа на кандидатите до посолствата и с изискваните многобройни пътувания, Nicholson, F. „The“Essential Right“ to Family Unity of Refugees and Others in Need of International Protection in the Context of Family Reunification“, op.cit., стр. 124 и сл.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) От друга страна, в съдебното заседание белгийското правителство не обяснява причината, поради която е абсолютно необходимо снемането на биометричните данни да бъде извършено в момента на подаването на заявлението за издаване на виза с цел събиране на семейството.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 27 юни 2006 г., Парламент/Съвет, C‑540/03, EU:C:2006:429, т. 56.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Вж. съдебната практика, припомнена в точка 55 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. решение от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C‑279/20, EU:C:2022:618, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).</p>
</body>
</html>
