<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C116202407900-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0790-24-202606304-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="28/07/2026 10:43:45" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="XETn89UbW3js9HkF22HY5Ujd5i8+HYvGSv1RKDzpTlor2KwwCktGetJImpOk8KSwESjnHoWNiQq+wGyAnNZen7rgPnuN5ZM9FJFG0ynXUy1xB6AiLn9xTLszdgiJfggny8wBv/x5b+WjWz8mLee9WvPFO3TmebbIJCmQ0kZWeG8=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0790" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 13-07-26 13:39:49" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="40c3167211b84ece8ceb1bd7bb9c3a97" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0790" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 16.7.2026 г. — Дело C-790/24 P</div>
      <div id="rId21" style="default">IMG/Комисия</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      16 юли 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-3" title="page-1">
      [Текст, поправен с определение от 20 юли 2026 година]
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-4" title="page-1">
      „Обжалване — Финансови разпоредби на Съюза — Изпълнение на бюджета на Европейския съюз при съвместно или непряко управление от международна организация — Решение, с което на правен субект се отказва да му се признае с обратно действие статута на международна организация — Понятие за международна организация — Съставни елементи — Тълкуване на международното споразумение, с което се учредява организацията — Виенска конвенция за правото на договорите — Членове 31 и 32 — Извъндоговорна отговорност на Съюза“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      По дело C‑790/24 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 14 ноември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      International Management Group (IMG), установена в Брюксел (Белгия), представлявана от J.‑Y. de Cara и L. Levi, адвокати,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-8" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      като другата страна в производството е
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от J. Baquero Cruz, J.‑F. Brakeland и L. Puccio,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-11" title="page-1">
      ответник в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-12" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, J. Passer, E. Regan, D. Gratsias (докладчик) и B. Smulders, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      секретар: F. Cathagne, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2026 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-19" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си International Management Group (IMG) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2024 г., IMG/Комисия (T‑509/21, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2024:590), с което той отхвърля жалбата на IMG, с която, от една страна, се иска отмяна на решението от 8 юни 2021 г., с което Европейската комисия отказва да признае на IMG с обратно действие, считано от 16 декември 2014 г., статута на международна организация, предвиден от финансовите разпоредби на Съюза относно използването на средства на Европейския съюз по метода на непряко управление (наричано по-нататък „спорното решение“), и от друга страна, обезщетение за имуществените и имуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 1155, стр. 331, наричана по-нататък „Виенската конвенция“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      „За целите на тази конвенция:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-1">
      а) „договор“ означава международно споразумение, сключено между държави в писмена форма и регулирано от международното право, независимо дали споразумението се съдържа в един документ, в два или няколко свързани помежду си документа, а също така независимо от конкретното му наименование.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-1">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-1">
      i) „международна организация“ означава междуправителствена организация“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 5 от тази конвенция се уточнява, че тя „се прилага по отношение на всеки договор, който е учредителен акт на международна организация […], без да накърнява съответните правила на организацията“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 31 от посочената конвенция, озаглавен „Общо правило на тълкуването“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-2">
      „1. Договорът трябва да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      2. За целите на тълкуването на договора контекстът обхваща освен текста, включително преамбюла и приложенията:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-2">
      a) всяко споразумение, отнасящо се до договора, постигнато между всички страни във връзка със сключването на договора;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-2">
      b) всеки документ, съставен от една или няколко страни, във връзка със сключването на договора и приет от другите страни като документ, отнасящ се към договора.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      3. Наред с контекста се вземат под внимание:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-2">
      a) всяко последващо споразумение между страните относно тълкуването на договора или прилагането на неговите разпоредби;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-2">
      b) по-късната практика на прилагането на договора, която установява споразумението на страните относно неговото тълкуване;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-2">
      4. Специално значение се придава на даден термин, ако се установи, че страните са имали такова намерение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 32 от същата конвенция е озаглавен „Допълнителни средства за тълкуване“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-2">
      „Възможно е прибягване към допълнителни средства за тълкуване, в това число към подготвителните материали и към обстоятелствата на сключване на договора, за да се потвърди значението, произтичащо от прилагането на член 31, или да се определи значението, когато тълкуването в съответствие с член 31:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-2">
      a) оставя значението двусмислено или неясно или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-2">
      b) води до резултати, които са явно абсурдни или неразумни“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Финансовият регламент от 2002 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 г. (ОВ L 390, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137) (наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2002 г.“), е отменен, считано от 1 януари 2013 г., с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент от 2012 г.“). Член 212, буква a) от Финансовия регламент от 2012 г. обаче предвижда по-конкретно, че членове 53 и 53г от Финансовия регламент от 2002 г. продължават да се прилагат за всички задължения, поети до 31 декември 2013 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 53 от Финансовия регламент от 2002 г. предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-3">
      „Комисията изпълнява бюджета в съответствие с разпоредбите на членове 53а—53г по някой от следните начини:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      а) централизирано;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-3">
      б) посредством споделено или децентрализирано управление;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-3">
      в) посредством съвместно управление с международни организации“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 53г от този регламент гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-3">
      „1. Когато Комисията изпълнява бюджета посредством съвместно управление, определени задачи по изпълнението се делегират на международни организации […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-3">
      2. Отделните споразумения, сключени с международни организации за отпускане на финансиране, съдържат подробни разпоредби за изпълнението на задачите, възложени на такива международни организации.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Финансовият регламент за прилагане от 2002 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 478/2007 на Комисията от 23 април 2007 г. (ОВ L 111, 2007 г., стр. 13) (наричан по-нататък „Финансовият регламент за прилагане от 2002 г.“, е отменен, считано от 1 януари 2013 г., с Делегиран регламент (EС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Делегираният финансов регламент от 2012 г.“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 43 от Финансовия регламент за прилагане от 2002 г. е озаглавен „Съвместно управление“ и гласи в параграф 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-4">
      „Посочените в член 53г от Финансовия регламент [от 2002 г.] международни организации са:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-4">
      а) международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени спогодби, и създадени от тях специализирани агенции;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Финансовият регламент от 2012 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Финансовият регламент от 2012 г. влиза в сила на 27 октомври 2012 г. в съответствие с член 214, първа алинея от него. Той се прилага от 1 януари 2013 г. съгласно втора алинея от този член, с изключение на някои разпоредби, за които в същата алинея са предвидени други дати за прилагане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сред тези разпоредби е и член 58 от този регламент, озаглавен „Методи на изпълнение на бюджета“, който се прилага само за задълженията, поети от 1 януари 2014 г. Текстът на параграф 1 от този член е следният:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-4">
      „Комисията изпълнява бюджета по следните начини:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-4">
      а) пряко („пряко управление“), чрез службите си […];
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-4">
      б) чрез споделено управление с държавите членки („споделено управление“); или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-68" title="page-5">
      в) непряко („непряко управление“), […] като възлага задачи по изпълнението на бюджета на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-70" title="page-5">
      ii) международни организации и агенциите им;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Делегираният финансов регламент от 2012 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 43 от Делегирания финансов регламент от 2012 г. е озаглавен „Специфични разпоредби за непрякото управление с международни организации“ и гласи в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-5">
      „Международните организации, посочени в член 58, параграф 1, буква в), подточка ii) от Финансовия регламент [от 2012 г.], са:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-75" title="page-5">
      а) международни организации от публичния сектор, създадени с междуправителствени спогодби, и специализирани агенции, създадени от такива организации;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—24 от обжалваното съдебно решение и за нуждите на настоящото производство могат да бъдат обобщени, както следва.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят IMG, с първоначално наименование International Management Group — Infrastructure for Bosnia and Herzegovina (IMG-IBH), е учреден на 25 ноември 1994 г., за да могат държавите и международните организации, които участват във възстановяването на Босна и Херцеговина, да разполагат със специално създаден за тази цел правен субект. Оттогава той постепенно разширява дейността си в сферата на възстановяването и развитието.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 7 ноември 2013 г. Комисията приема Решение за изпълнение C(2013) 7682 final относно годишна програма за действие за 2013 г. в полза на Мианмар/Бирма, която следва да бъде финансирана от общия бюджет на Съюза. Това решение в частност предвижда програма за развитие на търговията, разходът за която — изчислен на 10 милиона евро — е трябвало да се финансира от Съюза, а управлението на изпълнението ѝ е трябвало да се осигури при съвместно управление с жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 февруари 2014 г. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) уведомява Комисията, че е започнала разследване на статута на жалбоподателя. На 15 декември 2014 г. Комисията получава доклада, изготвен от OLAF след приключване на разследването ѝ, в който OLAF приема по същество, че жалбоподателят не е международна организация по смисъла на Финансовия регламент от 2002 г. и на Финансовия регламент от 2012 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 декември 2014 г. Комисията решава да възложи по метода на непрякото управление изпълнението на програмата за развитие на търговията, предвидена с Решение за изпълнение C(2013) 7682 final, посочено в точка 16 от настоящото решение, на различна от жалбоподателя организация (наричано по-нататък „решението от 16 декември 2014 г.“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, на 8 май 2015 г. Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, с което го уведомява, че е решила по-специално, че докато не е налице абсолютна сигурност за статута му на международна организация, нейните служби повече няма да сключват с него нови споразумения за делегиране по метода на непряко управление, предвиден от Финансовия регламент от 2012 г. (наричано по-нататък „решението от 8 май 2015 г.“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първа жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 януари 2015 г. и заведена под номер на дело T‑29/15, а след това с втора жалба, подадена в същия секретариат на 14 юли 2015 г. и заведена под номер на дело T‑381/15, жалбоподателят иска, с първата — да се отмени решението от 16 декември 2014 г., а с втората — да се отмени решението от 8 май 2015 г., както и да се поправят вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на тях. Тези жалби са отхвърлени с решения от 2 февруари 2017 г., International Management Group/Комисия (T‑29/15, EU:T:2017:56), и от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, EU:T:2017:57). С две жалби, подадени до Съда на 11 април 2017 г. и заведени под номера на дела C‑183/17 P и C‑184/17 P, жалбоподателят иска да се отменят тези две съдебни решения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 31 януари 2019 г., International Management Group/Комисия (C‑183/17 P и C‑184/17 P, EU:C:2019:78, наричано по-нататък „съдебното решение от 31 януари 2019 г.“), Съдът отменя посочените в предходната точка съдебни решения на Общия съд, произнася се по жалбите за отмяна на решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г., отменя тези решения и връща дело T‑381/15 на Общия съд, за да се произнесе по жалбата по това дело в частта ѝ относно обезщетението за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 6 май 2019 г. Комисията приканва жалбоподателя, в рамките на изпълнението на съдебното решение от 31 януари 2019 г., да представи някои документи, за да докаже, че наистина отговаря на изискванията, които трябва да са изпълнени, за да може да работи с нея по метода на непряко управление. Тъй като жалбоподателят не представя поисканите документи, с писмо от 18 юли 2019 г. Комисията отново отправя до него искането си да представи документите, като посочва, че ако той откаже, тя ще се обърне направо към държавите, които жалбоподателят счита, че са негови членове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 26 ноември 2019 г. Комисията отправя запитване до държавите, които жалбоподателят счита, че са негови членове, дали смятат, че жалбоподателят е международна организация, дали членуват в тази организация и дали са подписали международно или междуправителствено споразумение, което учредява жалбоподателя като международна организация. При положителен отговор те са приканени да изпратят на Комисията заверено копие от това споразумение и доказателство, че подписалите страни са имали правомощието да го подпишат или копие от документа за ратификация на това споразумение. На 27 януари, 11 март, 25 май и 14 октомври 2020 г. Комисията отново отправя това искане до някои от тези държави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като с писмо от 19 февруари 2021 г. уведомява жалбоподателя, че възнамерява да приеме решение за отказ да му признае статута на международна организация, Комисията го приканва да представи становище, което жалбоподателят прави на 5 и 30 март 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 8 юни 2021 г. Комисията приема спорното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 18 август 2021 г., жалбоподателят иска, на първо място, отмяна на спорното решение, и на второ място, Комисията да бъде осъдена да му заплати, от една страна, обезщетение в размер на 20 000 евро за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на неразумната продължителност на процедурата по приемане на спорното решение, и от друга страна, обезщетение в размер на 23 651 903 евро за финансовите и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на незаконосъобразностите, които опорочават спорното решение, което е заменило решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред Общият съд се произнася по-специално по допустимостта на приложение A.24 към жалбата и приложение C.1 към репликата, които обявява за недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, що се отнася до приложение A.24 към жалбата, чиято допустимост е оспорена от Комисията, в точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че това приложение се състои от становище на правната служба на Комисията, чието оповестяване не е разрешено от тази институция и не се отнася до законодателна процедура, за която се налага по-голяма прозрачност. Общият съд добавя, че жалбоподателят не е посочил интерес, различен от интереса да може да се позове на това правно становище в рамките на спора, така че представянето му, изглежда, не се ръководи от по-висш обществен интерес.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 58, 59, 92 и 190 от обжалваното съдебно решение е видно, че в подкрепа на исканията си за отмяна жалбоподателят е изтъкнал пред Общия съд четири основания. Според Общия съд първото основание се състои от три части: с първата се твърди нарушение на член 266 ДФЕС и на силата на пресъдено нещо, с която се ползва съдебното решение от 31 януари 2019 г., с втората — нарушение на финансовите разпоредби на Съюза и на Насоките на Комисията от 7 януари 2015 г. относно оценката на статута на международните организации и възможността за приравняване на организации с нестопанска цел на международни организации, на няколко грешки при прилагане на правото, както и на различни принципи, по-специално на принципа на забрана за обратно действие, а с третата — нарушение на принципа на равенство. Второто основание също се състои от три части, с които се твърди неизпълнение съответно на задължението за мотивиране, нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа и на задължението за безпристрастност. С третото основание се твърди нарушение на принципа на правна сигурност. Накрая, четвъртото основание се състои от три части, с които се твърдят явни грешки в преценката и грешки при прилагане на правото, произтичащи, що се отнася до първата част, от факта, че Комисията не е идентифицирала правилно членовете на жалбоподателя, що се отнася до втората част, от факта, че е отказала да квалифицира учредителния акт на жалбоподателя като международно споразумение за учредяване на международна организация, а що се отнася до третата част — от факта, че е отказала да признае на жалбоподателя статут на международна организация, независимо от последващата практика на неговите членове и признаването на този статут от Съюза и някои трети държави.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд разглежда най-напред първата част от второто основание, след това първото, третото и четвъртото основание, и накрая втората и третата част от второто основание. Той приема, че тези основания, както и искането на жалбоподателя за отмяна, трябва да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В частност четвъртото основание е разгледано в точки 190—370 от обжалваното съдебно решение. В това отношение, на първо място, в точки 190—213 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага някои предварителни съображения относно определението на понятието „международна организация“, предвидено във финансовите разпоредби на Съюза. От тези точки от обжалваното съдебно решение по същество е видно, че Общият съд е приел, че понятията „международна организация“ и „международно споразумение“, съдържащи се във финансовите разпоредби на Съюза, трябва да се тълкуват с оглед на относимите правила на международното право и същевременно да бъдат предмет на стеснително тълкуване, за да бъдат защитени финансовите интереси на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, в точки 215—232 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда първото оплакване от първата част от четвъртото основание, с което се твърди явна грешка в преценката, допусната от Комисията, тъй като тя провела изкуствено разграничение между държавите — учредителки на жалбоподателя, допринасящите държави и държавите, участващи в органите на жалбоподателя, а именно в комитета за управление и в правителствената група за подкрепа (наричана по-нататък „GSG“). В точки 216 и 217 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че от мотивите на спорното решение не следва, че Комисията официално е направила такова разграничение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 218—231 от това съдебно решение обаче Общият съд разглежда хипотезата, при която спорното решение би могло да се тълкува в смисъл, че прави разграничение като твърдяното от жалбоподателя. След анализ на текста на документа от 25 ноември 1994 г. относно учредяването на IMG-IBH (наричан по-нататък „резолюцията от 25 ноември 1994 г.“), както и на устава на жалбоподателя, в точка 230 от посоченото решение Общият съд констатира, че единствено държавите и международните организации, които са поискали да бъдат приети в комитета за управление или в постоянния комитет на жалбоподателя, чието искане не е довело до възражения от страна на членовете на този решаващ орган, и които са продължили да участват в заседанията му към 16 декември 2014 г., а евентуално и след това, трябва да се считат за членове на жалбоподателя към датата на влизане в сила на спорното решение. Въз основа на този извод в точки 231 и 232 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че жалбоподателят няма основание да упреква Комисията, че не е счела някои държави и някои международни организации за негови членове, ако тези държави или организации не участват в заседанията на комитета му за управление или в неговия постоянен комитет, считано от 16 декември 2014 г., и че следователно първото оплакване от първата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли като неоснователно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, в точки 233—248 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда второто оплакване от първата част от четвъртото основание, с което се твърди явна грешка в преценката на Комисията, опорочаваща тълкуването на становищата, изразени от белгийските и австрийските власти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, що се отнася до отговора на австрийските власти, от точки 235—239 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд по същество е приел, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на този отговор, тъй като го е възпроизвела точно в спорното решение, като същевременно е счела, че той не поставя под въпрос изводите, до които стига това решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, що се отнася до отговора на белгийските власти, от точки 241 и 242 от обжалваното съдебно решение е видно, че според Общия съд в спорното решение Комисията точно възпроизвежда съдържанието на този отговор. Освен това Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че Кралство Белгия трябва да се счита за един от неговите членове. Поради това в точка 248 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля второто оплакване от първата част от четвъртото основание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, в точки 249—257 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда третото оплакване от първата част от четвъртото основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката на Комисията, тъй като тя е отказала да признае присъединяването на Съюза към жалбоподателя. Общият съд отхвърля това оплакване, от една страна, с мотива, както следва от точки 253 и 254 от обжалваното съдебно решение, че считано от 20 май 2003 г., Комисията вече не е била член на комитета за управление на жалбоподателя и че следователно не може да се счита, че през периода на действие на спорното решение Съюзът е бил негов член. От друга страна, в точка 255 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че жалбоподателят нито доказва, нито дори поддържа, че към датата на влизане в сила на спорното решение е включвал сред членовете си друга международна организация. Тъй като всички оплаквания, изтъкнати в подкрепа на първата част от четвъртото основание на жалбоподателя, са отхвърлени, Общият съд приема, че тази част трябва да се отхвърли в нейната цялост. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, в точки 260—303 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда първото оплакване от втората част от четвъртото основание, с което се твърдят грешки при прилагане на правото, произтичащи от отказа на Комисията да квалифицира резолюцията от 25 ноември 1994 г. като международно споразумение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в точки 273 и 274 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че тази резолюция действително съдържа поне един правно обвързващ ангажимент за подписалите я страни и че Комисията е допуснала в спорното решение грешка при прилагане на правото, като е възприела становището на Република Австрия и Република Финландия, че посочената резолюция представлява политическа декларация без правнообвързващ характер. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 289 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че Комисията е допуснала в спорното решение грешка при прилагане на правото, като е отказвала да квалифицира резолюцията от 25 ноември 1994 г. като международно споразумение поради липсата на пълномощни на участниците в заседанието от същия ден, по повод на което тази резолюция е била приета, тъй като подписването на същата резолюция впоследствие е потвърдено от поне две държави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, в точки 295 и 299 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество е приел, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е поискала от държавите — членки на жалбоподателя, да уточнят дали са подписали резолюцията от 25 ноември 1994 г., и ако това е така, да представят евентуални документи за подписване или ратифициране на тази резолюция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като разглежда първото оплакване от втората част от четвъртото основание, Общият съд по същество приема в точки 302 и 303 от обжалваното съдебно решение, че грешките на Комисията при прилагане на правото, посочени в точки 39 и 40 от настоящото решение, сами по себе си не могат да доведат до отмяна на спорното решение. Всъщност според Общия съд е необходимо и да се прецени дали жалбоподателят е бил учреден с международно споразумение, чиято цел е била той да се учреди като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На шесто място, в точки 304—319 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда второто оплакване от втората част от четвъртото основание, с което се твърди грешка при тълкуването относно намерението на подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни да предоставят на жалбоподателя статут на международна организация. След анализ на текста, целта и контекста на тази резолюция в точка 319 от това съдебно решение Общият съд заключава, че Комисията не е допуснала грешка в спорното решение, като е приела, че посочената резолюция не е имала нито за цел, нито за последица да предостави на жалбоподателя статут на международна организация. Поради това Общият съд приема, че второто оплакване от втората част от четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя, а следователно и тази част в нейната цялост, следва да се отхвърлят като неоснователни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На седмо място, в точки 321—347 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда първото оплакване от третата част от четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя, с което се твърди грешка при прилагане на правото относно последващата практика на подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни, която свидетелства за достатъчно широко и ясно признаване на статута на жалбоподателя на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Общият съд приема в точка 329 от обжалваното съдебно решение, че в съответствие с решение на Международния съд, Chasse à la baleine dans l’Antarctique (Австралия с/у Япония; Нова Зеландия, встъпила страна), от 31 март 2014 г., CIJ Recueil 2014, стр. 226), за да се докаже фактът, че последващи споразумения или последваща практика на подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни са изменили тълкуването на разпоредбите на тази резолюция, така че да се предостави на жалбоподателя статутът на международна организация, трябва да е изпълнено условието всички подписали тази резолюция страни или поне всички членове на жалбоподателя да са одобрили такова изменение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точка 330 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, от една страна, че уставът на жалбоподателя, приет на 10 март 1995 г. (наричан по-нататък „първоначалният устав“), му е предоставил правосубектност и е предвидил, че част от неговия персонал ще се ползва от режима на имунитетите, и от друга страна, че член 1 от устава на жалбоподателя, приет през 2012 г. (наричан по-нататък „уставът от 2012 г.“), го квалифицира като международна организация. В точка 331 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд констатира, че жалбоподателят не е доказал, че тези два устава отразяват волята на всички подписали резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни или поне на неговите членове да му предоставят статут на международна организация. Общият съд излага мотивите за тази констатация в точки 332—345 от обжалваното съдебно решение. При това положение той заключава в точки 346 и 347 от това решение, че Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че последващата практика след приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. и след приемането на първоначалния устав и на устава от 2012 г. на жалбоподателя не свидетелства за достатъчно широко и ясно признаване на статута му на международна организация и че следователно първото оплакване от третата част от четвъртото основание трябва да се отхвърли като неоснователно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На осмо място, в точки 348—365 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля второто оплакване от третата част от четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя, с което се твърдят грешки при прилагане на правото, доколкото Комисията не е отчела признаването на статута на международна организация, от който се е ползвал жалбоподателят, от страна на Съюза и на някои държави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, от една страна, в точки 349—359 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля довода на жалбоподателя, че сключването на споразумения между него и Комисията при съвместно или непряко управление по необходимост поражда задължение за тази институция да признае статута му на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в точки 360—365 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля довода на жалбоподателя, с който се твърди грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията не е взела предвид споразуменията относно седалище, сключени от жалбоподателя. Така от точка 364 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че фактът, че държави, които не са се присъединили към учредителното споразумение на дадена организация и които не са или вече не са нейни членове, я считат за международна организация, не задължава Комисията да признае на тази организация статута на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На девето място, в точки 366—370 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и отхвърля третото оплакване от третата част от четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя, с което се твърди грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията не е взела предвид факта, че членовете на жалбоподателя не са го прекратили, и факта, че той отговаря на принципа на специализация. В точка 367 от това решение Общият съд признава, че подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни, които се присъединяват към жалбоподателя, са искали при приемането на устава на жалбоподателя от 2008 г. и на устава му от 2012 г. да му осигурят известна стабилност и да му възложат специализирани задачи в областта на възстановяването и развитието извън територията на Босна и Херцеговина. При все това в точки 368 и 369 от посоченото решение той приема, че доколкото нито подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни, нито членовете на жалбоподателя са изразили единодушно намерение, или поне намерение на мнозинството от тях, да му предоставят статут на международна организация, фактът, че той не е прекратен, е без значение за законосъобразността на спорното решение. Поради това Общият съд отхвърля третото оплакване от третата част от четвъртото основание, а оттук и тази част и това основание в тяхната цялост. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Исканията на жалбоподателя за обезщетение са разгледани в точки 418—447 от обжалваното съдебно решение. В това отношение в точка 418 от това съдебно решение Общият съд констатира, че жалбоподателят представя две искания за вреди, като претендира съответно обезщетение в размер на 20 000 евро вследствие на твърдяната неразумната продължителност на процедурата по приемане на спорното решение и обезщетение в размер на 23 651 903 евро за финансовите и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на незаконосъобразностите, които опорочават спорното решение, което е заменило решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото искане за обезщетение, разгледано в точки 429—442 от обжалваното съдебно решение, е отхвърлено с мотивите, изложени в точки 440—442 от това решение, че срокът, в който Комисията изготвя и приема спорното решение, не е неразумен и че жалбоподателят не е доказал наличието на имуществени или неимуществени вреди, произтичащи от твърдяната незаконосъобразност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто искане за обезщетение, разгледано в точки 443—447 от обжалваното съдебно решение, е отхвърлено с мотивите, изложени в точки 444 и 446 от това решение, че искането за отмяна на спорното решение е било отхвърлено, така че условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с наличието на нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправните субекти, не е изпълнено и че освен това жалбоподателят не се е позовал в подкрепа на това второ искане за обезщетение на основания за незаконосъобразност, различни от изтъкнатите в подкрепа на искането му за отмяна. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това Общият съд отхвърля жалбата на жалбоподателя в нейната цялост. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Исканията на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, да се произнесе по жалбата му пред Общия съд, да я уважи и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски както в производството пред Общия съд, така и в производството пред Съда. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Европейската комисия иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем основания. С първото основание се твърди нарушение на член 266 ДФЕС, неизпълнение на задължението на Общия съд да мотивира решенията си, нарушение на забраната за произнасяне ultra petita и на принципа за забрана на обратното действие, както и изопачаване на доказателствата по делото. С второто основание се твърди нарушение на силата на пресъдено нещо и неизпълнение на задължението за мотивиране. С третото основание се твърди нарушение на принципа на равенство и на правото на защита. С четвъртото основание се твърди нарушение на принципа на правна сигурност и неизпълнение на задължението за мотивиране. С петото основание се твърди грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е отхвърлил четвъртото основание на жалбата, подадена пред него от жалбоподателя. С шестото основание се твърди нарушение на принципа на добра администрация, нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа и нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Накрая, със седмото основание се твърди нарушение на принципа на състезателност и принципа на равни процесуални възможности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По седмото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със седмото основание, което следва да се разгледа на първо място, жалбоподателят оспорва мотивите, съдържащи се в точки 38—47 от обжалваното съдебно решение и обосноваващи решението на Общия съд да обяви за недопустимо приложение A.24 към подадената пред Общия съд жалба. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, той изтъква, че самият Общ съд в проведеното пред него съдебното заседание е поел инициативата да отправи въпрос до Комисията дали се противопоставя на запазването на това приложение в преписката по делото. По този начин Общият съд изменил предмета на спора и се е произнесъл ultra petita. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, жалбоподателят поддържа, че обстоятелствата по настоящото дело са различни от тези по делото, по което е постановено решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 54—56), на което се основава Общият съд. Становището на правната служба на Комисията, съдържащо се в приложение A.24 към подадената пред Общия съд жалба, било обществено достояние вследствие на изтичане на информация в пресата. Според жалбоподателя от това следва, че поради естеството и условията за оповестяването му това становище не засяга нито поверителността, нито по-висш обществен интерес. Освен това посоченото становище представлявало определящ документ, който се отнасял изключително до делото пред Общия съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, жалбоподателят се позовава на „принципа на равни процесуални възможности в справедлив процес“, който според него предполага задължение за осигуряване на разумна възможност за всяка от страните да представи своята позиция, включително да посочи доказателствата си, при условия, които не я поставят в „явно неблагоприятно“ положение спрямо противната страна. Поради това жалбоподателят счита, че Общият съд е трябвало да запази в преписката приложение A.24 към жалбата и че е допуснал грешка при прилагане на правото, като го е обявил за недопустимо. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията счита, че седмото основание трябва да се отхвърли. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Общият съд се е произнесъл ultra petita, като е решил да изключи от преписката приложение A.24 към жалбата, от точка 38 от обжалваното съдебно решение е видно, че в съдебното заседание пред Общия съд Комисията е изтъкнала недопустимостта на това приложение, доколкото то съдържа становище на правната ѝ служба. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че Общият съд решил да изключи посоченото приложение от преписката по делото по искане на Комисията и следователно при всички положения не може да бъде упрекнат, че се е произнесъл ultra petita. В това отношение е без значение, че Комисията е повдигнала възражение за недопустимост на същото приложение в отговор на въпрос на Общия съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, противно на твърдяното по същество от жалбоподателя в точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение, Общият съд правилно е приложил съдебната практика, установена с решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 54—56), която самият Общ съд е посочил в точки 42—44 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както Съдът припомня по принцип, обаче допускането на възможността жалбоподател да приложи към преписката правно становище на институция, която не е разрешила оповестяването му, нарушава изискванията за справедлив съдебен процес и води до заобикаляне на процедурата за искане на достъп до такъв документ, въведена с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 54 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено Съдът е приел, че следва да се вземе предвид принципът на прозрачност, закрепен в член 1, втора алинея и член 10, параграф 3 ДЕС, както и в член 15, параграф 1 и член 298, параграф 1 ДФЕС, който позволява по-специално да се гарантира по-голяма законност, ефективност и отговорност на администрацията по отношение на гражданите в демократична система. Освен това прозрачността допринася за повишаване на доверието на тези граждани, като осигурява открито обсъждане на различните гледни точки (решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 55 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът обаче е приел, че принципът на прозрачност може само по изключение да обоснове оповестяване в рамките на съдебно производство на документ на институция, който не е оповестен публично и който съдържа правно становище. По този начин запазването в преписката по дело на документ, съдържащ правно становище на институция, не може да бъде обосновано от по-висш обществен интерес, когато, от една страна, това правно становище не се отнася до законодателна процедура, за която се налага по-голяма прозрачност, и от друга страна, интересът от това запазване за страната, която го е представила, се състои във възможността ѝ да се позове на посоченото правно становище в рамките на спор. При такива обстоятелства представянето на такова правно становище изглежда продиктувано от собствените интереси на жалбоподателя да подкрепи своите доводи, а не от някакъв по-висш обществен интерес като публично оповестяване на процедурата, приключила с приемането на обжалвания акт (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 56 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, от една страна, в точка 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, без това да се оспорва от жалбоподателя, че правното становище, съдържащо се в приложение A.24 към жалбата, не се отнася до законодателна процедура, за която се налага по-голяма прозрачност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в точка 46 от това съдебно решение Общият съд е отбелязал, че жалбоподателят не е посочил интерес, различен от интереса да може да се позове на правното становище в рамките на спора пред Общия съд, така че представянето му, изглежда, се ръководи не от по-висш обществен интерес, а от собствените интереси на жалбоподателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с цитираната в точки 66—68 от настоящото решение съдебна практика обаче така установените от Общия съд обстоятелства не могат да обосноват запазването в преписката по делото на приложение A.24 към жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до твърдяното нарушение на принципа на равни процесуални възможности, следва да се констатира, че жалбоподателят не е уточнил по какъв начин Общият съд е нарушил този принцип, още повече че от обжалваното съдебно решение не следва, а и жалбоподателят не твърди това, че Общият съд е дал възможност на Комисията да се позове на поверителни документи, които е трябвало да бъдат изключени от преписката. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства следва да се приеме, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е обявил за недопустимо приложение A.24 към жалбата, поради което седмото основание трябва да се отхвърли по същество. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото основание, което следва да се разгледа на второ място, жалбоподателят оспорва мотивите, изложени в точки 197—370 от обжалваното съдебно решение, за да се обоснове отхвърлянето на четвъртото основание на жалбата му. Това основание включва четири части. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от петото основание жалбоподателят твърди, че определението на понятието „международна организация“, на което се основава Общият съд, е неправилно. Той поддържа, че съдебната практика на Международния съд, цитирана в точки 206 и 208 от обжалваното съдебно решение, не е релевантна и че при всички положения Общият съд я е тълкувал неправилно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част от петото основание жалбоподателят оспорва точки 218—232 и 235—248 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до точки 218—232 от това решение, жалбоподателят изтъква, че Общият съд не е разбрал правилно обхвата на първото оплакване от първата част от четвъртото основание на жалбата му, с което се твърди липсата в спорното решение на ясно разграничение между държавите — учредителки на жалбоподателя, и неговите държави донори. В това отношение той твърди, че държавите, подписали резолюцията от 25 ноември 1994 г., са негови членове и съгласно първоначалния устав представляват GSG. Поради това Общият съд неправилно отхвърлил в точка 222 от обжалваното съдебно решение довода, че самият факт, че дадена държава или международна организация е била член на GSG и че с подписването на резолюцията от 25 ноември 1994 г. е участвала в учредяването на жалбоподателя, превръщал тази държава или организация в един от неговите членове. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до точки 235—248 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят посочва, първо, че те се отнасят до оплакване, изтъкнато в рамките не на четвъртото основание, а на второто основание на жалбата му, с което се твърди нарушение на принципа на добра администрация и на задължението за полагане на дължимата грижа. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, той упреква Общия съд, че в точки 235—239 от обжалваното съдебно решение е потвърдил преценката на Комисията на отговора на австрийските власти, без да вземе предвид факта, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. представлява международно споразумение, което самият Общ съд признал. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, жалбоподателят счита, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 246 от обжалваното съдебно решение, че участието на Кралство Белгия в учредяването на жалбоподателя и в заседанията на неговите органи до 2013 г. е ирелевантно, тъй като качеството на тази държава на негов член може да се преценява едва към 16 декември 2014 г. Според жалбоподателя обаче обективните критерии, които трябва да се вземат предвид, за да се квалифицира даден правен субект като „международна организация“, не включват факта, че дадена държава се счита за член на тази организация. Жалбоподателят добавя, че самото Кралство Белгия е квалифицирало жалбоподателя като международна организация, учредена с международно споразумение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третата част жалбоподателят твърди, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 258, 260 и 321—347 от обжалваното съдебно решение е преценил отделно резолюцията от 25 ноември 1994 г. и първоначалния устав, въпреки че те представлявали „съвкупност от договорености“. Жалбоподателят добавя, че уставът от 2012 г. също е релевантен като доказателство за последваща практика на подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни, удостоверяваща достатъчно широко и ясно признаване на статута му на международна организация, противно на приетото от Общия съд в точки 322—346 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателя от това следва, че мотивите на обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд е приел, първо, че всички страни по международно споразумение трябва да са допринесли за последваща практика, за да може тази практика да бъде взета предвид при тълкуването на това споразумение, второ, че всички членове на жалбоподателя е трябвало да одобрят изменение на тълкуването на разпоредбите на резолюцията от 25 ноември 1994 г. поради последваща практика, удостоверяваща достатъчно широко и ясно признаване на статута на жалбоподателя на международна организация, и трето, че жалбоподателят е трябвало да докаже, че първоначалният устав или уставът от 2012 г. отразяват волята на всички подписали тази резолюция страни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, жалбоподателят твърди, че мотивите, изложени в точки 285 и 286 от обжалваното съдебно решение относно резолюцията от 25 ноември 1994 г., произтичат от неправилна преценка на обстоятелствата по приемането на тази резолюция. Както било видно от представените пред Общия съд документи, тази резолюция била одобрена и подписана от представителите на държавите, участвали в заседанието от същия ден, както и от представителите на Комисията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, жалбоподателят твърди, че точки 291—300 от обжалваното съдебно решение са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд не е взел предвид факта, че съгласно Виенската конвенция държавите могат да изразят волята си да бъдат обвързани от международно споразумение по различни начини. Според жалбоподателя резолюцията от 25 ноември 1994 г. е „споразумение в опростена форма“, което е форма на споразумение, призната в международното право. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, жалбоподателят твърди, че мотивите, изложени в точки 306—319 от обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд, проявявайки прекомерен формализъм, е приел, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не учредява жалбоподателя като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение жалбоподателят отбелязва, че от протокола от заседанието, на което е приета тази резолюция, е видно, че той е „независим правен субект“. Освен това член 19 от първоначалния устав предвиждал, че жалбоподателят може да се ползва от имунитет при упражняването на дейността си, докато уставът от 2012 г. изрично признава на жалбоподателя статута на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, както следвало от точка 310 от обжалваното съдебно решение, в точка 3 от резолюцията от 25 ноември 1994 г. се предвиждало, че комитетът за управление на жалбоподателя трябва да преразглежда на всеки шест месеца необходимостта от продължаване на дейността му, което било в противоречие със съображението, че подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни не са предоставили на жалбоподателя най-добрите гаранции за ефективност при изпълнението на неговите задачи. По този начин тази резолюция предоставяла на жалбоподателя и „функционална компетентност“ под контрола на неговите членове, което означавало, че жалбоподателят отговарял на принципа на специализация, както самият Общ съд признал в точка 369 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртата част жалбоподателят оспорва точки 321—370 от обжалваното съдебно решение. На първо място, той изтъква, че противно на приетото от Общия съд в точка 328 от обжалваното съдебно решение, има основание да се позовава на член 32 от Виенската конвенция, тъй като в продължение на години Комисията го е признавала за международна организация и е прибягвала до неговите услуги, след което внезапно приела, че той вече не е такава организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, той упреква Общия съд, че е изопачил доказателствата по делото, като е приел в точка 335 от обжалваното съдебно решение, че в съдебното заседание пред Общия съд жалбоподателят е поддържал, че уставът от 2012 г. е подписан от Френската република, Италианската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия. Жалбоподателят твърди, че не е възможно да е направил такова изявление, тъй като от преписката по делото пред Общия съд ясно личи, че уставът от 2012 г. е бил подписан от председателя на комитета за управление на жалбоподателя и единодушно одобрен от всички участници в заседанието на този комитет от 27 ноември 2012 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, жалбоподателят изтъква, че в точки 338—341 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е позовал на документи относно доклада на OLAF, които Комисията изрично е решила да не вземе предвид за целите на приемането на спорното решение. Така Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като се основал на мотиви, които не се съдържат в спорното решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, жалбоподателят твърди, че Общият съд е изопачил писмото на Кралство Швеция от 2 юли 2020 г., като в точка 339 от обжалваното съдебно решение е приел, че според тази държава жалбоподателят не е международна организация. Според жалбоподателя от това писмо е видно, че Кралство Швеция се е основало на факта, че не е ратифицирало резолюцията от 25 ноември 1994 г., въпреки че такава ратификация не е необходима за учредяването на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, жалбоподателят поддържа, че Общият съд не е изпълнил и задължението за мотивиране, като в точка 340 от обжалваното съдебно решение не е обяснил защо изтъкнатите от жалбоподателя доказателства по преписката относно Италианската република и Кралство Норвегия не са били полезни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На шесто място, жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 351 от обжалваното съдебно решение, като е приел, че жалбоподателят не може да се позовава на членове 27 и 46 от Виенската конвенция, чиито разпоредби не са пряко приложими за Съюза. Според жалбоподателя тази конвенция е приложима за учредителните договори на международни организации и посочените членове отразяват обичайната практика и международната практика. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Той добавя, че фактът, че Комисията не е заседавала в комитета за управление на жалбоподателя от 20 май 2003 г., е ирелевантен, доколкото тази институция формално не е изразила волята си повече да не бъде член на жалбоподателя и освен това е продължила да сътрудничи с него въз основа на финансовите разпоредби на Съюза. Поради това Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 356 от обжалваното съдебно решение, че към датата на влизане в сила на спорното решение Комисията е била освободена от всякакво задължение да признае на жалбоподателя статута на международна организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това жалбоподателят упреква Общия съд, че в точки 362—365 от обжалваното съдебно решение се е основал на неправилно разбиране на понятието „признаване“ в международното право и че го е смесил с понятието „учредяване“ на международна организация. Последното произтичало от съвпадане на волеизявленията на държавите. За разлика от това, признаването водело по-специално до противопоставимостта на съществуването на правен субект по отношение на субекта, който го е признал, в случая в качеството на международна организация. Поради това жалбоподателят счита, че фактът, че Комисията е сключила с него редица договори, представлява акт, с който тази институция признава статута му на международна организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение жалбоподателят счита, че обективният анализ на правния субект, учреден с резолюцията от 25 ноември 1994 г. и с първоначалния устав, който я е допълнил, показвал, че е учредена международна организация и че тази организация може да бъде прекратена само с решение, прието от нейните собствени органи или от членовете, които са я учредили. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на първата част Комисията изтъква, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, що се отнася до определението на понятието „международна организация“. Цитираната в точки 206 и 208 от обжалваното съдебно решение съдебна практика била релевантна, за да може да се направи разграничение между, от една страна, необвързващ международен акт, и от друга страна, международно споразумение по смисъла на Виенската конвенция, както и между, от една страна, международна организация, и друга страна, друга организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до втората част, Комисията изтъква, първо, че съдържащите се в точки 215—217 от обжалваното съдебно решение мотиви са достатъчни, за да обосноват отхвърлянето на първото оплакване от първата част от четвъртото основание на жалбата, и не са опорочени от грешка при прилагане на правото, поради което доводите на жалбоподателя срещу точки 218—232 от обжалваното съдебно решение трябва да се отхвърлят като неотносими. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до доводите на жалбоподателя по точки 235—239 от обжалваното съдебно решение, Комисията изтъква, че в точка 238 от обжалваното съдебно решение Общият съд само е признал, че спорното решение възпроизвежда точно отговора на Република Австрия на поставените ѝ от Комисията въпроси. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до критиките на жалбоподателя спрямо преценката на Общия съд на отговора на Кралство Белгия на въпросите на Комисията, последната уточнява, че според нея подписването на резолюцията от 25 ноември 1994 г. не е достатъчно, за да се превърне дадена държава в постоянен член на жалбоподател, доколкото тази резолюция не предполагала никакво задължение за участие в бюджета или в операциите на жалбоподателя. Ето защо Кралство Белгия имало основание да счита, че вече не е член на жалбоподателя. Според Комисията от това следва, че точка 246 от обжалваното съдебно решение не е опорочена от грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до третата част, Комисията възразява на жалбоподателя, че Общият съд е разгледал въпроса дали неговият устав му е предоставил статут на международна организация, основавайки се на релевантна съдебна практика. Що се отнася до довода на жалбоподателя по точки 285 и 286 от обжалваното съдебно решение, Комисията отбелязва, че в тези точки Общият съд само е констатирал, че представителите на съответните държави не са се ползвали от освобождаване от пълномощни, за да отправят уведомление за съгласието на тяхната държава за приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. Въпреки тази констатация Общият съд приел, че тази резолюция представлява международно споразумение, поради което този довод на жалбоподателя бил неотносим. Комисията добавя, че макар да не е подала насрещна жалба срещу обжалваното съдебно решение, за да оспори последната преценка на Общия съд, тя остава „скептична“ по отношение на мотивите, на които се основава същата преценка, изложени в точки 276—289 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до критиките на жалбоподателя срещу мотивите, изложени в точки 291—300 от обжалваното съдебно решение, Комисията отбелязва, че жалбоподателят не е уточнил коя процесуална или материалноправна норма е била нарушена от Общия съд. Комисията припомня, че Общият съд правилно е приел, че тя има основание да отправи въпрос до държавите, за които се твърди, че са членки на жалбоподателя, дали са подписали резолюцията от 25 ноември 1994 г. и да ги прикани да представят евентуалните документи за подписване или ратификация. При всички положения Общият съд приел, че тази резолюция представлява международно споразумение, поради което доводите на жалбоподателя, насочени срещу тази част от обжалваното съдебно решение, били неотносими. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, що се отнася до доводите на жалбоподателя по точки 306—319 от обжалваното съдебно решение, Комисията твърди, че условието за признаване на даден правен субект за международна организация, свързано с предоставянето на този субект на всички необходими за функционирането му средства, както и на най-добрите гаранции за стабилност, приемственост и ефективност при изпълнението на задачите му, следвало от съдебната практика, цитирана в точка 212 от обжалваното съдебно решение. Комисията добавя, че от текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г., и по-специално от точки 4 и 5 от нея, ясно следва, че участието в жалбоподателя е факултативно и че той първоначално представлява временен механизъм, който трябва да се подновява на всеки шест месеца. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на четвъртата част Комисията уточнява, на първо място, че в точка 335 от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал въпроса дали първоначалният устав е бил приет от всички страни, приели резолюцията от 25 ноември 1994 г., или поне от всички членове на жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Комисията изтъква, че в точки 338—341 от обжалваното съдебно решение е разгледано хипотетичното положение, при което жалбоподателят имал само петима членове, които приели устава от 2012 г. Самият жалбоподател опровергавал тази хипотеза в жалбата си. Комисията добавя, че с оглед на отговорите на различни държави, обобщени в точка 340 от обжалваното съдебно решение, Общият съд правилно е приел в точка 341 от това решение, че от преписката по делото не следва, че клаузата в устава от 2012 г., съгласно която жалбоподателят е международна организация, отразява ясната и недвусмислена воля на тези държави да му предоставят такъв статут.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до доводите на жалбоподателя по точки 339, 340 и 351 от обжалваното съдебно решение, Комисията счита, че Общият съд е изложил надлежно мотивите, поради които е отхвърлил доводите на жалбоподателя, и че не е допуснал грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто и последно място, що се отнася до критиките на жалбоподателя по точки 362—365 от обжалваното съдебно решение, Комисията изтъква, че не може да се приеме, че когато страните по международно споразумение не са имали намерение да учредят международна организация с това споразумение, признаването на статута на международна организация на учредения с посоченото споразумение правен субект, може да произтича от факта, че той е признат за такава организация от трети лица. Поради това Комисията счита, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отхвърлил доводите на жалбоподателя, с които се твърди признаването на жалбоподателя за международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Частите от петото основание, които се отнасят до точки 190—370 от обжалваното съдебно решение, следва да се разгледат заедно. В тези точки Общият съд е разгледал и отхвърлил четвъртото основание на жалбата на жалбоподателя, с което се твърдят грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, тъй като Комисията не е идентифицирала правилно членовете на жалбоподателя, отказала е да квалифицира учредителния акт на жалбоподателя като международно споразумение за създаване на международна организация и не е взела предвид последващата практика на членовете на жалбоподателя, както и признаването му за международна организация от Съюза и от някои трети държави. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както отбелязва Съдът в точка 92 от съдебното решение от 31 януари 2019 г., понятието „международна организация“ в членове 53 и 53г от Финансовия регламент от 2012 г. и в член 58 от Финансовия регламент от 2012 г. е определено по един и същ начин в член 43, параграф 2 от Финансовия регламент за прилагане от 2002 г., след това в член 43, параграф 1 от Делегирания финансов регламент от 2012 г. По силата на последните две от посочените разпоредби това понятие включва и „международни организации от публичния сектор, създадени с международни споразумения, и специализирани агенции, създадени от такива организации“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно с оглед на това определение Общият съд е трябвало да провери законосъобразността на спорното решение (вж. в този смисъл съдебното решение от 31 януари 2019 г., т. 93). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 197—199 от обжалваното съдебно решение е видно, че на Общия съд е било известно, че е длъжен да се основава на посоченото определение, за да прецени дали Комисията правилно е приела в спорното решение, че жалбоподателят не е международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва обаче да се констатира, на първо място, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 200 от обжалваното съдебно решение, че понятието „международна организация“ трябва да се тълкува стеснително за целите на прилагането на финансовите разпоредби на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 72 от заключението си, понятието „международна организация“ трябва да се тълкува по един и същ начин, независимо от контекста, в който се използва. Да се приеме обратното, би довело до правна несигурност, тъй като в зависимост от контекста би се оказало възможно един и същ правен субект както да бъде признат за международна организация, така да му бъде отказано такова качество. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, от точки 274, 289 и 301 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд е приел, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. представлява международно споразумение и че като е приела в спорното решение, че това не е така, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото в това решение. Въпреки че Комисията посочва, че е „скептична“ по отношение на този извод на Общия съд, тя не е изтъкнала конкретен довод, който може да го постави под въпрос, нито е подала насрещна жалба, за да оспори тази част от обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства доводите на жалбоподателя, насочени срещу точки 259—300 от обжалваното съдебно решение, следва да се отхвърлят като неотносими. Всъщност въз основа на съображенията, изложени в тази част от обжалваното съдебно решение, Общият съд е приел в точки 274, 289 и 301 от това решение, че както поддържа жалбоподателят, спорното решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е счела, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не е международно споразумение. При това положение изтъкнатите от жалбоподателя грешки при прилагане на правото, които опорочават посочената част от обжалваното съдебно решение, дори да се приемат за доказани, не са попречили на Общия съд да стигне до благоприятен за жалбоподателя резултат. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, следва да се разгледа оплакването, с което се твърди „прекомерен формализъм“ при преценката на текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г., с което жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, изразяваща се в неправилна правна квалификация на предмета и последиците от тази резолюция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от точка 305 от обжалваното съдебно решение е видно, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че тъй като е международно споразумение, посочената резолюция е трябвало, в съответствие с правилата на обичайното международно право, отразени в разпоредбите на член 31 от Виенската конвенция, които в това си качество обвързват институциите на Съюза и са част от неговия правен ред (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Western Sahara Campaign UK, C‑266/16, EU:C:2018:118, т. 58 и цитираната съдебна практика), да се тълкува добросъвестно, в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на тази резолюция в техния контекст и с оглед на нейния обект и цели. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В точки 306—312 от обжалваното съдебно решение Общият съд е направил поредица от констатации относно текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г., които според него обосновават извода, че авторите на тази резолюция не са имали намерение да учредят международна организация, когато са създали жалбоподателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално в точка 306 от обжалваното съдебно решение Общият съд е констатирал, че тази резолюция не квалифицира жалбоподателя като международна организация, нито определя правния му статут. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Сам по себе си обаче фактът, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не квалифицира жалбоподателя като международна организация, не е достатъчен, за да се направи изводът, че авторите на тази резолюция не са имали намерение да учредят жалбоподателя като международна организация, още повече че, както самият Общ съд отбелязва, посочената резолюция при всички положения не определя правния статут на жалбоподателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 101 и 102 от заключението си, не е необходимо учредителният акт на международна организация изрично да предвижда, че тя е учредена като такава. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същите съображения посоченият от Общия съд в точка 307 от обжалваното съдебно решение факт, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не съдържа клауза, предоставяща на жалбоподателя правосубектност, не е достатъчен, за да се направи изводът, че авторите на тази резолюция не са имали намерение да учредят жалбоподателя като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 308 от обжалваното съдебно решение Общият съд е отбелязал, че тази резолюция не предвижда и това, че жалбоподателят би могъл да се ползва с имунитет за изпълнението на дейността си, „докато съгласно цитираната в точки [209 и 210 от обжалваното съдебно решение] съдебна практика за изпълнението на своите задачи международните организации по принцип се ползват с имунитет, предвиден в учредителните им договори“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Достатъчно е обаче да се констатира, че нито от практиката на международни съдилища, цитирана в точка 209 от обжалваното съдебно решение, нито от решения от 3 септември 2020 г., Supreme Site Services и др. (C‑186/19, EU:C:2020:638, т. 61), и от 17 декември 2020 г., Комисия/Словения (Архиви на ЕЦБ) (C‑316/19, EU:C:2020:1030, т. 73), цитирани в точка 210 от това решение, следва, че за да се счита, че с дадено международно споразумение се учредява международна организация, това споразумение трябва задължително да предоставя имунитет на правния субект, който създава. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в точка 309 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че от текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г. следва, че подписалите я страни са възнамерявали да създадат не „организация, на която са осигурени всички необходими средства за нейното функциониране и най-добри гаранции за стабилност, приемственост и ефективност при изпълнението на задачите ѝ“, а „факултативен механизъм, предоставен на разположение на страните, който всяка от тях би могла да използва по свое усмотрение“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с това, що се отнася, първо, до стабилността и непрекъснатостта на задачите на жалбоподателя, в точка 310 от обжалваното съдебно решение Общият съд се е позовал на точка 3 от резолюцията от 25 ноември 1994 г., от която е видно, че комитетът за управление на жалбоподателя трябва да преразглежда на всеки шест месеца необходимостта от продължаване на дейността му, докато съгласно точка 5 от тази резолюция държавите — страни по нея, трябва да вземат решение или да го включат в общата рамка за възстановяване на Босна и Херцеговина, или постепенно да прекратят дейността му. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, противно на извода, който Общият съд, изглежда, е направил от тези точки от резолюцията от 25 ноември 1994 г., те по-скоро свидетелстват за определена стабилност, предвидена за жалбоподателя, в смисъл че, докато комитетът за управление на жалбоподателя или държавите — страни по тази резолюция, не решат да прекратят дейността на жалбоподателя или да го включат в друга рамка, той продължава да съществува. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем следва да се отбележи, че нищо не изключва възможността разпоредбите на учредителния акт на международна организация да предвиждат, че тази организация ще продължи да съществува само за определен период или че в определени случаи ще се пристъпи към нейното прекратяване, без такива разпоредби да могат да попречат да се признае статут на международна организация на съответното образувание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, що се отнася до ефективността на възложените на жалбоподателя задачи, в точка 311 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че макар в точка 3 от резолюцията от 25 ноември 1994 г. да се посочва редовното плащане на вноски в полза на жалбоподателя от страните по тази резолюция, тези вноски нямат задължителен, а факултативен характер. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това обстоятелство обаче не може да свидетелства за липсата на воля на авторите на посочената резолюция да предоставят на жалбоподателя статут на международна организация, доколкото, както самият Общ съд е констатирал, е било предвидено вноските в полза на жалбоподателя, макар и факултативни, да са редовни. От това следва, че авторите на резолюцията от 25 ноември 1994 г. са очаквали с такива факултативни вноски жалбоподателят да разполага с необходимите за функционирането му финансови средства. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, накрая, в точка 312 от обжалваното съдебно решение Общият съд е посочил факта, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не предвижда прехвърляне на задължителни правомощия от страна на държавите и организациите, страни по тази резолюция, в полза на жалбоподателя и че тези държави и организации са свободни да се присъединят към жалбоподателя, да излязат от него едностранно и в момент, който считат за подходящ, и да го заместят с други канали за комуникация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това, от една страна, възможността членовете на образувание, създадено с международно споразумение, да решат да не бъдат повече членове на това образувание, не е несъвместима със статута на международна организация на посоченото образувание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, от точка 315 от обжалваното съдебно решение е видно, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. съдържа приложение, озаглавено „Мандат на IMG-IBH“, в което са изброени възложените на жалбоподателя задачи, а именно на територията на Босна и Херцеговина и в областта на енергетиката, обществените услуги, осигуряването на подслон и жилищното настаняване, да се събира информация, да се оценяват основните нужди на населението, да се определят приоритетните сектори, изискващи бърза международна помощ, да се определят и разработват програми или проекти, които могат да бъдат финансирани от международната общност, и да се подпомагат държавите и международните институции за финансиране на програми или проекти. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от този документ е видно, че страните на заседанието от 25 ноември 1994 г., на което е приета тази резолюция, действително са предоставили на жалбоподателя някои правомощия, по-специално тези, които му позволяват, от една страна, да определя секторите, изискващи бърза международна помощ, и от друга страна, да разработва програми или проекти, които могат да бъдат финансирани от международната общност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем Общият съд не е взел предвид факта, че както е видно от резюмето на текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г., съдържащо се в точки 266—270 от обжалваното съдебно решение, подписалите тази резолюция страни са се споразумели, считано от тази дата, официално да учредят жалбоподателя, назначили са неговия генерален директор и са създали комитета за управлението му, на когото са предоставили правомощия по-специално за приемане на бюджета на тази организация и за вземане на решения относно нуждите му от персонал.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактът, че е било предвидено жалбоподателят не само да има генерален директор, но и да разполага със свой собствен бюджет и персонал, както и с правомощията, посочени в точка 134 от настоящото решение, може да постави под въпрос констатацията, че жалбоподателят е замислен само като „факултативен механизъм, предоставен на разположение на страните, който всяка от тях би могла да използва по свое усмотрение“, както е отбелязал Общият съд в точка 309 от обжалваното съдебно решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност изразът „факултативен механизъм“ се отнася по-скоро до несамостоятелна структура, управлявана от една или повече държави или от една или повече международни организации, които предоставят необходимите за функционирането ѝ ресурси, включително персонал. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съображенията, изложени в точки 117—137 от настоящото решение, е видно, че доколкото в точка 313 от обжалваното съдебно решение е приел, че тълкуването на текста и целта на резолюцията от 25 ноември 1994 г. обосновава извода, че авторите на тази резолюция не са имали намерение да учредят международна организация, когато са създали жалбоподателя, Общият съд е дал неправилна правна квалификация на предмета и последиците на тази резолюция и следователно е допуснал грешка при прилагане на правото. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не се поставя под въпрос от съображението на Общия съд в точка 313 от обжалваното съдебно решение, че неговото тълкуване на текста и целта на резолюцията от 25 ноември 1994 г. се потвърждавало от контекста, в който е приета тази резолюция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В контекста, в който се вписва резолюцията от 25 ноември 1994 г., Общият съд е взел предвид, първо, протокола от заседанието от същия ден, на което е приета тази резолюция, от който съгласно точка 314 от обжалваното съдебно решение е видно, че няколко участници са изразили резерви по отношение на инициатива, която би довела до създаването на нов институционализиран орган, и са подчертали временния характер на дейността на жалбоподателя, който нито един от тях не е квалифицирал като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар Общият съд да не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е взел предвид този протокол, следва да се отбележи, че резервите на някои участници в това заседание по отношение на създаването на нова международна организация сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че жалбоподателят не е бил учреден като международна организация на посоченото заседание. Всъщност не може да се изключи, че фактът, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. предвижда преразглеждане на всеки шест месеца на необходимостта от продължаване на дейността на жалбоподателя, което преразглеждане би могло евентуално да доведе до неговото прекратяване или до включването му в друга структура, е могъл да преодолее резервите на някои участници в същото заседание и да ги убеди да подкрепят учредяването на жалбоподателя в качеството му на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, в точки 315 и 316 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на мандата на жалбоподателя, посочен в точка 133 от настоящото решение, като отбелязва, че в този документ не посочен правният статут на жалбоподателя, нито му е предоставена възможността да сключва международни споразумения. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че тъй като е приложен към резолюцията от 25 ноември 1994 г., посоченият документ е неразделна част от нея и не е елемент от контекста ѝ. При всички положения, като се има предвид, че целта на същия документ не е да се определи правният статут на жалбоподателя, а да се изброят възложените му задачи, фактът, че в него не е посочен правният статут на жалбоподателя, е ирелевантен. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, в точка 317 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на удостоверение от координатора на специалната операция на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) в бивша Югославия, който е председателствал заседанието от 25 ноември 1994 г., на което е приета тази резолюция. Общият съд констатира, че в това удостоверение само се посочва официалното създаване на жалбоподателя по време на това заседание, без да се уточнява дали с тази инициатива се цели на жалбоподателя да се даде правосубектност и евентуално да му се предостави статут на международна организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като обаче в посоченото удостоверение не се споменава нищо за точния правен статут на жалбоподателя, то не може да потвърди съображението, че участниците в заседанието, на което е приета резолюцията от 25 ноември 1994 г., не са имали намерение да учредят жалбоподателя като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, накрая, в точка 318 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на поканата за посоченото заседание, от която според Общия съд е видно, че целта на това заседание е била да се разгледа преструктурирането на субекта, който е в основата на жалбоподателя, както и бъдещия му статут, а не да се създаде международна организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е достатъчно да се отбележи, че фактът, че целта на същото заседание е била представена по-специално като „бъдещ статут“ на жалбоподателя, по никакъв начин не изключва възможността участниците в заседанието да са решили по време на него да учредят жалбоподателя като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, с оглед на съображенията, изложени в точки 139—147 от настоящото решение, че въз основа на обстоятелствата, посочени от Общия съд във връзка с контекста, в който се вписва резолюцията от 25 ноември 1994 г., само едно обстоятелство, а именно резервите, изразени от някои участници в заседанието от същия ден, на което е приета тази резолюция, относно перспективата за създаване на нова международна организация, може да бъде изтъкнато в подкрепа на тълкуването на текста на тази резолюция в смисъл, че тя не е учредила жалбоподателя като международна организация. Въпреки това по съображенията, изложени в точка 141 от настоящото решение, това обстоятелство не може да има определящо значение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, следва да се разгледат доводите на жалбоподателя относно първоначалния устав. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд преценява този устав в точки 330—333 от обжалваното съдебно решение на основание член 31, параграф 3, буква b) от Виенската конвенция като възможно доказателство за следваната при прилагането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. практика, с която би могло да се установи съгласието на авторите на тази резолюция относно нейното тълкуване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на тази преценка Общият съд отбелязва в точка 334 от обжалваното съдебно решение, че с оглед на становищата на ВКБООН и на Република Финландия при приемането на първоначалния устав, посочени в точки 332 и 333 от това решение, от обстоятелствата, при които този устав е бил приет, не следва, че той отразява волята на всички автори на резолюцията от 25 ноември 1994 г. или на членовете на жалбоподателя да му предоставят статут на международна организация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точка 333 от обжалваното съдебно решение е видно, че първоначалният устав е приет не от всички държави и международни организации, които са приели резолюцията от 25 ноември 1994 г., а от комитета за управление на жалбоподателя с мнозинство от две трети от неговите членове на заседанието му от 10 март 1995 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства не може да се приеме, че този устав е част от същото международно споразумение като тази резолюция и че поради това може да се преценява заедно с нея. При това положение не може да се приеме доводът на жалбоподателя, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. и първоначалният устав представляват „съвкупност от договорености“ и че те трябва да се преценяват заедно. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, първоначалният устав се различава от тази резолюция, тъй като за разлика от нея той представлява не международно споразумение, а акт, приет от орган на самия жалбоподател. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това уточнение, както е видно от точки 287, 332 и 333 от обжалваното съдебно решение, първоначалният устав все пак е приет непосредствено след приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. от създадения с тази резолюция комитет за управление на жалбоподателя, в който участват поне някои от държавите и международните организации, приели тази резолюция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин, както отбелязва генералният адвокат в точка 119 от заключението си, първоначалният устав се вписва в процедурата по учредяване на жалбоподателя. Този устав е приет от част от подписалите резолюцията от 25 ноември 1994 г. страни, а именно тези от тях, които са заседавали в комитета за управление на жалбоподателя. Освен това от обжалваното съдебно решение не е видно другите страни, подписали тази резолюция, да са направили възражения срещу първоначалния устав. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства следва да се приеме, че първоначалният устав е документ, съставен от няколко страни във връзка със сключването на международното споразумение, каквото е резолюцията от 25 ноември 1994 г., документ, който е приет от другите страни като отнасящ се към това международно споразумение по смисъла на член 31, параграф 2, буква b) от Виенската конвенция. Следователно съгласно тази разпоредба първоначалният устав е трябвало да бъде взет предвид за целите на тълкуването на резолюцията от 25 ноември 1994 г. като елемент от контекста ѝ. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като в точка 334 от това решение Общият съд по същество е приел, че първоначалният устав не може да бъде взет предвид за целите на тълкуването на резолюцията от 25 ноември 1994 г., тъй като не отразява последващата практика, следвана от всички автори на тази резолюция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всички изложени по-горе съображения следва, че преценката на Общия съд относно основателността на съдържащото се в спорното решение съображение, че жалбоподателят не е учреден като международна организация, е опорочена от грешки при прилагане на правото, както е видно от точки 112, 138 и 157 от настоящото решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства, тъй като останалите мотиви, изложени в спорното решение, не са достатъчни, за да се потвърди законосъобразността на спорното решение, следва, без да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя, да се уважи петото основание и без да е необходимо да се разглеждат първото, второто, третото, четвъртото и шестото основание, да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд е отхвърлил искането за отмяна на спорното решение, както и искането Комисията да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 23 651 903 евро за имуществените и неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял вследствие на незаконосъобразностите, които опорочават спорното решение, заменило решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това, тъй като нито едно основание за обжалване не цели да постави под въпрос отхвърлянето от Общия съд на искането на жалбоподателя, Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 20 000 евро за вредите, претърпени вследствие на твърдяната неразумната продължителност на процедурата по приемане на спорното решение, в това отношение обжалваното съдебно решение е станало окончателно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата пред Общия съд </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, когато фазата на производството позволява Съдът да се произнесе по целия спор или част от него, Съдът може сам да постанови окончателно решение, според случая, по делото или по частта от него, по която фазата на производството позволява това, като, ако е необходимо, върне на Общия съд за ново разглеждане тази част, по която не е възможно да постанови окончателно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая Съдът следва да постанови окончателно решение по искането за отмяна на спорното решение и да се произнесе отчасти по искането за обезщетение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането за отмяна </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто и четвъртото основание на жалбата си пред Общия съд жалбоподателят по същество упреква Комисията, че е допуснала в спорното решение грешки при прилагане на правото и явни грешки в преценката, вследствие на които тя е приела, че жалбоподателят не е международна организация и че поради това не отговаря на условията за изпълнение на бюджета на Съюза по метода на непряко управление, предвиден във финансовите разпоредби на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че Общият съд е приел, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е счела в спорното решение, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не представлява международно споразумение. Тази констатация не следва да се поставя под въпрос, тъй като Комисията не е подала насрещна жалба срещу тази част от обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., Съвет/Hamas, C‑833/19 P, EU:C:2021:950, т. 81 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от точки 136 и 138 от настоящото решение, текстът и целта на резолюцията от 25 ноември 1994 г. не позволяват да се констатира, че авторите на тази резолюция не са имали намерение да учредят жалбоподателя като международна организация или че са имали намерение да създадат жалбоподателя като обикновен механизъм за сътрудничество между тях, който няма самостоятелна правосубектност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напротив, от посочената резолюция е видно, че тези автори са предвидили за жалбоподателя негови собствени органи, а именно генералния директор, назначен с посочената резолюция, както и комитета за управление и GSG, негов собствен персонал и бюджет. Освен това на жалбоподателя са предоставени правомощия като посочените в точка 134 от настоящото решение. Всички тези обстоятелства показват, че авторите на същата резолюция са възнамерявали жалбоподателят да представлява отделен правен субект, който се ползва с известна самостоятелност по отношение на членовете си, които впрочем могат да варират, доколкото по същество е предвидено, че всеки член на жалбоподателя може по всяко време едностранно да реши да прекрати участието си в него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като обаче посочените автори са възнамерявали да учредят жалбоподателя като отделен субект, който се ползва с известна самостоятелност, от това следва, че същите автори са възнамерявали и да предоставят на жалбоподателя международна правосубектност, като тези обстоятелства предполагат способността на жалбоподателя да бъде носител на присъщи за него права и задължения в международния правен ред, както и процесуална правоспособност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това съображение не се поставя под въпрос от отговорите, дадени от държавите, посочени на уебсайта на жалбоподателя и представени там като негови членове, на въпросите, които Комисията им е отправила във връзка с приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. и със статута на жалбоподателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е необходимо да се отбележи, че тези отговори са становища, дадени 25 години след приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. Както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 218 и 219 от заключението си, такива становища не са релевантни за преценката на намерението на страните при подписването на резолюцията от 25 ноември 1994 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до факта, че всички държави, до които Комисията е отправила въпроси, с изключение на Република Австрия, са посочили, че не са членове на жалбоподателя, следва да се отбележи, че въпросът дали дадена държава е член на дадено образувание, е различен от въпроса дали това образувание представлява международна организация. Не може да се изключи, че някои държави или международни организации, които са участвали в учредяването на жалбоподателя с резолюцията от 25 ноември 1994 г. и вследствие на това са станали негови членове, впоследствие са го напуснали и вече не са негови членове, без това да засяга статута на жалбоподателя на международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При всяко положение следва да се отбележи, че след като бъде създадена, международната организация не престава просто да съществува, ако някои от нейните членове решат да я напуснат. Евентуално останалите членове следва да вземат решение относно прекратяването на съответната организация, като същевременно вземат необходимите мерки за уреждане на последиците от правоотношенията, които тази организация е създала през периода на своето съществуване. От спорното решение обаче не следва, че през изминалите около 27 години от приемането на резолюцията от 25 ноември 1994 г. е било взето решение за прекратяване на жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на всички изложени по-горе съображения следва да се констатира, че спорното решение е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на член 43, параграф 1 от Делегирания финансов регламент от 2012 г., както и на член 31 от Виенската конвенция, който отразява международното обичайно право, Комисията е приела, че резолюцията от 25 ноември 1994 г. не представлява международно споразумение, чиято последица е учредяването на жалбоподателя като международна организация. Ето защо обжалваното решение трябва да бъде отменено. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По искането за обезщетение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят иска Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 8 651 903 евро като обезщетение за имуществените вреди и в размер на 15 милиона евро за неимуществените вреди, които той счита, че е претърпял поради незаконосъобразностите, опорочаващи спорното решение, което замества решенията от 16 декември 2014 г. и 8 май 2015 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до искането за обезщетение за неимуществените вреди, жалбоподателят припомня, че в рамките на предходно дело пред Общия съд е поискал обезщетение в размер на 10 милиона евро за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г. Той изтъква, че тези неимуществени вреди „са се увеличили с 5 милиона евро“ вследствие на приемането на спорното решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че с решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия (C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722), Съдът е отменил решение от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV, EU:T:2020:406), в частта, в която Общият съд е отхвърлил като неоснователно по-специално предходно искане на жалбоподателя за обезщетение за неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като разглежда делото по същество и се произнася по това искане, Съдът отбелязва, че несъмнено достатъчно същественото нарушение от страна на Комисията при приемането на решението от 8 май 2015 г. на задължението ѝ за полагане на дължимата грижа е установено и че това нарушение е причинило на IMG неимуществени вреди под формата на накърняване на доброто ѝ име. Съдът обаче припомня, че е установил незаконосъобразността на това решение и го е отменил със съдебното решение от 31 януари 2019 г. При това положение Съдът е постановил, че констатацията за незаконосъобразност на посоченото решение е формулирана ясно, което може да гарантира, че претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди са поправени по подходящ начин и в достатъчна степен предвид контекста, в който е направена тази констатация, така че исканията на жалбоподателя за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни, доколкото се отнасят до неимуществените вреди, настъпили в резултат от незаконосъобразността на решението от 8 май 2015 г. (решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 194 и 198—200). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин Съдът прилага постоянната съдебна практика, съгласно която в някои случаи може да се приеме, че неимуществените или морални вреди са поправени по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната на незаконосъобразния акт, който ги е причинил (решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 197 и цитираната съдебна практика). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В приложение на тази съдебна практика и по съображения, аналогични на изложените от Съда, що се отнася до неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г., следва да се приеме, че констатацията в точка 172 от настоящото решение за незаконосъобразност на спорното решение, формулирана ясно, и отмяната му, която е последица от нея, могат да гарантират, че претърпените от жалбоподателя неимуществени вреди вследствие на това решение са поправени по подходящ начин и в достатъчна степен. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства искането за обезщетение трябва да се отхвърли като неоснователно, доколкото се отнася до поправянето на тези неимуществени вреди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до искането за обезщетение за имуществените вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял вследствие на незаконосъобразностите, опорочаващи спорното решение, следва да се отбележи, че несъмнено понятието „международна организация“ може да породи трудности при тълкуването при липсата по-специално на съдебна практика по този въпрос (решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 191). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче, за да приеме спорното решение, Комисията се е основала почти изключително на отговорите на държавите, до които е отправила въпроси. По този начин тя до голяма степен не се е съобразила с текста на резолюцията от 25 ноември 1994 г., както и с контекста, в който последната се вписва, по-специално първоначалния устав, в който изрично е предвидено, че жалбоподателят има правосубектност. При липсата обаче на решение за учредяване на жалбоподателя като юридическо лице в съответствие с правната уредба на държава или на международна организация, той може да придобие правосубектност само ако е бил учреден като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Комисията само е тълкувала по свое усмотрение отговорите на държави, до които е отправила въпроси, без да започне диалог с тези държави, за да прецени дали и как тези отговори могат да бъдат съвместени с посочените в предходната точка обстоятелства. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства евентуалните трудности при тълкуването и прилагането на понятието „международна организация“ не дават възможност да се приеме, че грешките, допуснати от Комисията при приемането на спорното решение, които произтичат от явно неполагане на дължимата грижа, са извиними. Ето защо незаконосъобразността, от която е опорочено това решение, трябва да се счита за достатъчно съществена и следователно може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза (вж. по аналогия решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия, C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722, т. 193 и 194). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение следва да се отбележи, че евентуалните имуществени вреди, претърпени от жалбоподателя, произтичат от решението на Комисията повече да не сключва с него споразумения за делегиране по метода на непряко управление, предвиден във финансовите разпоредби на Съюза. По този начин, както самият жалбоподател посочва в жалбата си, тази вреда произтича от решението от 8 май 2015 г. С жалбата си по настоящото дело ищецът твърди, че е „актуализирал“ претърпяната вреда. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че с жалбата си пред Общия съд, заведена под номер на дело T‑381/15, жалбоподателят е предявил и искане за обезщетение за имуществените вреди, които твърди, че е претърпял вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г., което искане е отхвърлено с решение от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, EU:T:2017:57). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено в точка 21 от настоящото решение, с решение от 31 януари 2019 г. Съдът по-специално е отменил решение от 2 февруари 2017 г., IMG/Комисия (T‑381/15, EU:T:2017:57), и е върнал делото на Общия съд, за да се произнесе по жалбата по това дело в частта ѝ относно поправянето на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял вследствие на приемането на решението от 8 май 2015 г. С решение от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV, EU:T:2020:406), Общият съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за поправяне на вредите, за които се твърди, че са причинени с решението от 8 май 2015 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">187</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия (C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722), Съдът е отменил решение от 9 септември 2020 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV, EU:T:2020:406), в частта, в която е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателя за обезщетение за вредите, които той е претърпял вследствие на решението от 8 май 2015 г., и е върнал делото на Общия съд, за да се произнесе по това искане, доколкото се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя имуществени вреди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">188</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 4 септември 2024 г., IMG/Комисия (T‑381/15 RENV II, EU:T:2024:589), Общият съд е отхвърлил това искане като неоснователно. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">189</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С постановено днес решение по дело C‑789/24 P обаче Съдът е отменил това решение на Общия съд, припомнил е, че в решение от 22 септември 2022 г., IMG/Комисия (C‑619/20 P и C‑620/20 P, EU:C:2022:722), вече е приел, че наличието на достатъчно съществено нарушение на задължението на Комисията за полагане на дължимата грижа при приемането на решението от 8 май 2015 г. е установено, констатирал е, че наличието на причинно-следствена връзка между това нарушение и твърдяната от жалбоподателя имуществена вреда вследствие на спирането на сключването на споразумения за делегиране с Комисията също е установено, и е върнал делото на Общия съд, за да се произнесе по наличието и размера на евентуално претърпените от жалбоподателя вреди вследствие на загубата на възможност Комисията да му възложи задачи по изпълнението на бюджета като международна организация. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">190</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение е необходимо да се прецени дали и в каква степен искането за обезщетение за имуществени вреди по настоящото дело е насочено към поправянето на вреди със същото естество и размер като вредите, чието поправяне е поискано по все още висящото дело T‑381/15, тъй като, ако това е така, искането за обезщетение за имуществените вреди по настоящото дело би трябвало да се обяви за недопустимо поради наличието на висящ процес (вж. в този смисъл решение от 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, EU:C:1985:355, т. 9). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">191</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото искането за обезщетение за изтъкнатите от жалбоподателя имуществени вреди се отнася до вреда с естество, различно от това на вредата, за която се отнася искането за обезщетение за имуществени вреди по дело T‑381/15, или с размер, превишаващ посочения в последното искане, следва да се отбележи, че несъмнено в точка 183 от настоящото решение Съдът е констатирал, че в случая е изпълнено условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с достатъчно съществения характер на допуснатата незаконосъобразност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">192</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При наличните понастоящем материали по делото обаче Съдът не разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по съществуването и размера на евентуална вреда като посочената в предходната точка, претърпяна от жалбоподателя, както и евентуално по съществуването на причинно-следствена връзка между такава вреда и допуснатата от Комисията незаконосъобразност. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">193</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо фазата на производството не позволява на Съда да се произнесе окончателно по въпросите, посочени в точки 190—192 от настоящото решение, поради което делото трябва да бъде върнато на Общия съд, за да може той да се произнесе по тези въпроси. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">194</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като делото трябва да се върне на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, направени в настоящото производство по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-272" title="page-39">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 4 септември 2024 г., IMG/Комисия (T‑509/21, EU:T:2024:590), в частта, в която е отхвърлено, от една страна, искането за отмяна на решението на Европейската комисия от 8 юни 2021 г., с което тя е отказала да признае на International Management Group (IMG) с обратно действие, считано от 16 декември 2014 г., статута на международна организация, предвиден от финансовите разпоредби на Съюза относно използването на средства на Европейския съюз по метода на непряко управление, и от друга страна, искането Комисията да се осъди да заплати на International Management Group (IMG) обезщетение в размер на 23 651 903 евро за имуществените и неимуществените вреди, които International Management Group (IMG) твърди, че е претърпяла вследствие на незаконосъобразностите, опорочаващи това решение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отменя решението на Европейската комисия, посочено в точка 1 от настоящия диспозитив. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата в частта, която се отнася до искането за обезщетение за изтъкнатите от International Management Group (IMG) неимуществени вреди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане на искането за обезщетение за изтъкнатите от International Management Group (IMG) имуществени вреди. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">[Поправено с определение от 20 юли 2026 г.]. Не се произнася по съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-278" title="page-39">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
</body>
</html>
