52015DC0161

ПРОЕКТ НА КОРИГИРАЩ БЮДЖЕТ № 4 КЪМ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2015 Г. ПРИДРУЖАВАЩ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ФОНД „СОЛИДАРНОСТ“ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА РУМЪНИЯ, БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ /* COM/2015/0161 final */


ПРОЕКТ НА КОРИГИРАЩ БЮДЖЕТ № 4 КЪМ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ ЗА 2015 Г.

ПРИДРУЖАВАЩ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА МОБИЛИЗИРАНЕ НА СРЕДСТВА ОТ ФОНД „СОЛИДАРНОСТ“ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА РУМЪНИЯ, БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ

Като взе предвид:

– Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 314 от него, във връзка с Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 106а от него,

– Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза[1], и по-специално член 41 от него,

– Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020[2], и по-специално член 10 от него,

– общия бюджет на Европейския съюз за 2015 финансова година, приет на 17 декември 2014 г.[3],

– проект на коригиращ бюджет № 1/2015[4], приет на 13 януари 2015 г.,

– проект на коригиращ бюджет № 2/2015[5], приет на 20 януари 2015 г.,

– проект на коригиращ бюджет № 3/2015[6], приет на [15 април 2015 г.],

С настоящото Европейската комисия представя на Европейския парламент и на Съвета проект на коригиращ бюджет № 4 към бюджета за 2015 г.

ПРОМЕНИ В ПРИХОДНАТА И РАЗХОДНАТА ЧАСТ НА БЮДЖЕТА ПО РАЗДЕЛИ

Промените в приходната и разходната част на бюджета по раздели са достъпни в EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/budget/www/index-bg.htm). За информация като бюджетно приложение се прилага версия на английски език на промените в тези части.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.       Въведение.. 3

2.       Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС.. 3

2.1     Румъния — Наводнения през пролетта.. 3

2.2     Румъния — Наводнения през лятото.. 4

2.3     България — Наводнения през лятото.. 5

2.4     Италия — Наводнения през есента.. 7

3.       Финансиране.. 8

4.       Обобщаваща таблица по функции от МФР.. 10

1.           Въведение

Проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 4 за 2015 г. се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз в размер на 66 505 850 EUR бюджетни кредити за поети задължения и за плащания. Мобилизирането на средства е свързано с две наводнения в Румъния, едно наводнение в България и едно наводнение в Италия.

2.           Мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС

През втората половина на 2014 г. Комисията получи още четири заявления за финансова помощ от фонд „Солидарност“ на ЕС (ФСЕС), свързани с бедствия в Румъния (наводнения през пролетта и лятото), България (наводнение през лятото) и Италия (наводнение през есента).

Службите на Комисията разгледаха задълбочено четирите заявления в съответствие с Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета[7] за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „Регламентът“), и по-специално с членове 2, 3 и 4 от него.

Най-важните елементи на оценките са обобщени по-долу.

2.1       Румъния — Наводнения през пролетта

(1) През април и май 2014 г. големи части на Румъния пострадаха от големи по мащаб наводнения, които причиниха щети на публичната и частната инфраструктура, на частни домове и на селското стопанство.

(2) Наводнението е с природен характер, поради което попада в основното приложно поле на ФСЕС.

(3) Заявлението на Румъния беше получено на 9 юли 2014 г. в рамките на дванадесетседмичния срок след регистрирането на първата щета на 19 април 2014 г.

(4) Румъния не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(5) Заявлението бе подадено по критерия „бедствие в съседна държава“ по силата на член 2, параграф 4 от Регламента. Съгласно тази разпоредба държава, засегната от същото бедствие като съседна държава, за която е признато голямо бедствие, може по изключение да получи помощ от ФСЕС дори и да не отговаря на критерия за голямо или за регионално бедствие. Румъния заяви, че е засегната от бедствието, от което пострада Сърбия от 14 май 2014 г. нататък, прието по-рано от Комисията като голямо бедствие.

(6) При оценката на метеорологичните условия обаче Комисията стигна до заключението, че информацията, предоставена от румънските органи, не позволява всички претендирани щети (причинени още на 19 април) да бъдат приписани на бедствието, което засегна Сърбия. Поради това Комисията поиска от Румъния да преразгледа и актуализира своето заявление и да изключи щетите, които са причинени преди 14 май. Комисията получи от Румъния променено заявление на 29 септември 2014 г.

(7) В промененото заявление румънските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 167 927 млн. EUR. Тази сума представлява 0,13 % от брутния национален доход (БНД) на Румъния, или 21,43 % от приложимия за Румъния праг за големи бедствия за мобилизиране на средства от ФСЕС, който през 2014 г. е 783 738 млн. EUR (т.е. 0,6 % от БНД по данни от 2012 г.). Тъй като общият размер на преките щети остана под прага за големи бедствия и тъй като прагът за регионални бедствия, посочен в член 2, параграф 3 от Регламента, не бе достигнат, заявлението бе успешно разгледано чрез прилагане на разпоредбата за съседна държава на член 2, параграф 4.

(8) Що се отнася до въздействието на бедствието и последиците от него, то засегна 30 от 42-та окръга на Румъния, наложи евакуирането на жители, причини големи загуби и навреди на различни сектори на икономиката. Докладвано бе за нанесени щети на превантивната инфраструктура, на транспорта, на водоснабдяването и отпадъчните води, на енергетиката и на комуникационната инфраструктура. Селското стопанство понесе загуби на култури върху обработваема земя и удавени животни. В лесовъдството вследствие на разрушени язовирни стени бяха унищожени пътища за достъп и разсадници. Наводнени бяха частни домове, училища, болници, други обществени сгради и културни активи.

(9) Разходите за основни спешни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, се оценяват от румънските органи на 145 527 млн. EUR и са разбити по видове действия. Най-голямата част от разходите за спешни действия (над 95 млн. EUR) се отнася до действията по възстановяване в областта на транспорта. Втората по големина част от разходите е свързана с укрепването на превантивната инфраструктура и е на стойност 44 млн. EUR.

(10) Пострадалите региони са „по-слабо развити региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (за периода 2014—2020 г.). Румънските органи не са уведомили Комисията да имат намерение да пренасочат средства от програмата по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерките за възстановяване.

(11) Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, свързано с характера на бедствието, Румъния е в процес на прилагане на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (Директивата за наводненията). Като втори етап от прилагането на Директивата, от март 2014 г. Румъния изготвя карти за заплахите и за рисковете от наводнения за районите, за които се счита, че се характеризират със значителни потенциални рискове от наводнения.

(12) Към датата на подаване на заявлението по отношение на Румъния нямаше задействана процедура за установяване на неизпълнение на задължение във връзка със законодателството на Съюза, което се отнася до характера на бедствието.

(13) Румънските органи не посочиха допустимите разходи да имат застрахователно покритие.

2.2       Румъния — Наводнения през лятото

(1) През периода от края на юли до средата на август 2014 г. югозападните части на Румъния бяха засегнати от обилни валежи, последвани от наводнения и свлачища, които нанесоха щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията, на селското стопанство, на културното наследство и на частни домове.

(2) Наводнението е с природен характер, поради което попада в основното приложно поле на фонд „Солидарност“.

(3) Заявлението на Румъния беше получено на 3 октомври 2014 г. в рамките на дванадесетседмичния срок след регистрирането на първата щета на 28 юли 2014 г. Допълнителна информация, включваща променени данни за щетите, бе предоставена на 13 януари 2015 г.

(4) Румъния не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(5) Румънските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 171 911 млн. EUR. Тази сума представлява 0,13 % от БНД на Румъния, или 21,9 % от приложимия за Румъния праг за големи бедствия за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“, който през 2014 г. е 783 738 млн. EUR (т.е. 0,6 % от БНД по данни от 2012 г.).

(6) Тъй като общият размер на преките щети остана под прага за големи бедствия за задействане на ФСЕС, заявлението беше разгледано въз основа на критериите за „регионални бедствия“ в член 2, параграф 3 от Регламента, който определя регионалното бедствие като всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от БВП на този регион. Заявлението на Румъния се отнася до един регион на ниво NUTS 2, а именно региона Sud-Vest Oltenia. Докладваните преки щети в размер на 171 911 млн. EUR представляват 1,64 % от регионалния БВП на този регион (10 480 млн. EUR по данни от 2011 г.) и надвишават прага от 1,5 %, посочен в член 2, параграф 3 от Регламента. Поради това подаденото от Румъния заявление отговаря на условията за отпускане на средства от фонд „Солидарност“.

(7) Що се отнася до въздействието на бедствието и последиците от него, засегнати са над 126 000 жители в 5 окръга на региона Sud-Vest Oltenia. Големи щети са нанесени на публичната инфраструктура (разрушени са диги и язовирни стени, повредени са пътища, мостове, пречиствателни станции и канализационни системи) и са унищожени селскостопански продукти (посеви, зеленчуци и лозя). Според Румъния щети са причинени на над 2 300 частни дома, 20 училища, 9 детски градини и 11 църкви.

(8) Разходите за основни спешни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, се оценяват от румънските органи на 93 955 млн. EUR и са разбити по видове действия. С приблизителна стойност от над 59 млн. EUR най-голямата част от тези разходи е свързана с възстановяването на транспортната инфраструктура, а втората по големина част от тях, възлизаща на около 26 млн. EUR, е предназначена за укрепване на превантивната инфраструктура.

(9) Sud-Vest Oltenia е „по-слабо развит регион“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (за периода 2014—2020 г.). Румънските органи не са уведомили Комисията да имат намерение да пренасочат средства от програмата по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерките за възстановяване.

(10) Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, свързано с характера на бедствието, Румъния е в процес на прилагане на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (Директивата за наводненията). Като втори етап от прилагането на Директивата, от март 2014 г. Румъния изготвя карти за заплахите и за рисковете от наводнения за районите, за които се счита, че се характеризират със значителни потенциални рискове от наводнения.

(11) Към датата на подаване на заявлението по отношение на Румъния нямаше задействана процедура за установяване на неизпълнение на задължение във връзка със законодателството на Съюза, което се отнася до характера на бедствието.

(12) Румънските органи посочиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

2.3       България — Наводнения през лятото

(1) Подобно на събитията в Румъния България пострада от силни и обилни валежи в края на юли и началото на август 2014 г., които причиниха значителни щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията и на частни домове и имущество и навредиха на селското стопанство.

(2) Наводнението е с природен характер, поради което попада в основното приложно поле на фонд „Солидарност“.

(3) Заявлението на България беше получено на 23 октомври 2014 г. в рамките на дванадесетседмичния срок след регистрирането на първата щета на 31 юли 2014 г. На 12 ноември 2014 г. българските органи представиха актуализирана информация.

(4) България не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(5) Българските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 79 344 млн. EUR. Тази сума представлява 0,20 % от БНД на България, или 34,1 % от приложимия за България праг за големи бедствия за мобилизиране на средства от ФСЕС, който през 2014 г. е 232 502 млн. EUR (т.е. 0,6 % от БНД по данни от 2012 г.).

(6) Тъй като общият размер на преките щети остава под прага за големи бедствия за задействане на ФСЕС, заявлението беше разгледано въз основа на критериите за „регионални бедствия“ в член 2, параграф 3 от Регламента, който определя регионалното бедствие като всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от БВП на този регион. Заявлението на България е свързано с един регион на ниво NUTS 2, а именно регион Северозападен в Северозападна България — един от най-бедните региони в ЕС. Докладваните преки щети в размер на 79 344 млн. EUR представляват 2,9 % от БВП на региона (2 732 млн. EUR по данни от 2011 г.) и следователно надвишават прага от 1,5 %, посочен в член 2, параграф 3 от Регламента. Поради това подаденото от България заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.

(7) Що се отнася до въздействието на бедствието и последиците от него, повечето от щетите са причинени в град Мизия и в село Крушовица. Наводнени бяха пътища, местни улици, земеделски имоти, около 700 частни дома и обществени сгради. На 2 август кметът на град Мизия обяви извънредно положение и над 800 души трябваше да бъдат евакуирани. Пътният и транспортният достъп до Мизия и околните села бяха прекъснати. Големи щети бяха причинени на публичната инфраструктура в областта на енергетиката, водоснабдяването, транспорта и образованието, както и на културното наследство и защитените природни зони.

(8) Разходите за основни спешни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, се оценяват от българските органи на 69 108 млн. EUR и са разбити по видове действия. Най-голямата част от тях е свързана с възстановяването на транспортната инфраструктура (30 млн. EUR). Още 19 млн. EUR ще са необходими за ремонтни дейности в сферата на водоснабдяването/отпадъчните води.

(9) Пострадалият регион Северозападен е „по-слабо развит регион“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (за периода 2014—2020 г.). Българските органи не са уведомили Комисията да имат намерение да пренасочат средства от програмата по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерките за възстановяване.

(10) Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, свързано с характера на бедствието, България е в процес на прилагане на Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения (Директивата за наводненията). Чрез българския Закон за водите бе направена предварителна оценка на риска от наводнения за всеки район с речен басейн, за който са идентифицирани области с потенциален висок риск от наводнения.

(11) Към датата на подаване на заявлението по отношение на България нямаше задействана процедура за установяване на неизпълнение на задължение във връзка със законодателството на Съюза, което се отнася до характера на бедствието.

(12) Българските органи посочиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

2.4       Италия — Наводнения през есента

(1) През периода от 9 октомври до 18 ноември 2014 г. големи части от Северозападна Италия пострадаха от повтарящи се периоди на лошо време с обилни валежи, последвани от наводнение и свлачища, които причиниха сериозни щети на публичната и частната инфраструктура, на предприятията, на частни домове и имущество и на селскостопанския сектор.

(2) Наводнението е с природен характер, поради което попада в основното приложно поле на ФСЕС.

(3) Заявлението на Италия беше получено на 23 декември 2014 г. в рамките на дванадесетседмичния срок след регистрирането на първата щета на 9 октомври 2014 г. На 3 февруари 2015 г. италианските органи представиха актуализирана информация.

(4) Италия не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.

(5) Събитията, описани в заявлението, се реализираха в продължение на близо шест седмици на различни места в пет италиански региона — Емилия-Романя, Лигурия, Ломбардия, Пиемонт и Тоскана. Оценката, която Комисията направи на заявлението и на доводите в него, обаче потвърди, че всички тези събития могат да бъдат приписани на едно метеорологично явление. Поради това тези събития могат да се разглеждат като едно природно бедствие по смисъла на Регламент № 2012/2002 на Съвета, което попада в приложното поле на ФСЕС.

(6) Според италианските органи общите преки щети, причинени от бедствието, възлизат на 2 241,052 млн. EUR. Тази сума представлява 70,4 % от прага за големи бедствия за мобилизиране на средства от ФСЕС, който праг възлиза на 3 184 млн. EUR за Италия през 2014 г. (т.е. 3 млрд. EUR по цени от 2011 г.).

(7) Тъй като общият размер на преките щети остава под прага за големи бедствия за задействане на фонд „Солидарност“, заявлението беше разгледано въз основа на критериите за „регионални бедствия“ в член 2, параграф 3 от Регламента, който определя регионалното бедствие като всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от БВП на този регион. В случаите, в които са засегнати няколко региона на ниво NUTS 2 (както в конкретния случай), прагът се прилага към средния БВП на тези региони, претеглен в зависимост от дела на общите щети във всеки регион. Въз основа на данните, представени от италианските органи, причинените в петте засегнати региона щети представляват 1,84 % от претегления регионален БВП, поради което надвишават прага от 1,5 %, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламента. Поради това подаденото от Италия заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.

(8) Що се отнася до въздействието на бедствието и последиците от него, те са засегнали пет региона по различни начини в зависимост от конкретните местни условия. Те включват многобройни земни и кални свлачища, преливане на речни басейни, разрушаване на речните брегове и наводняване на мостове и друга инфраструктура. Изчислено бе, че в някои случаи падналите валежи съответстват на падналите валежи за един век или за няколко века. Като цяло вследствие на бедствието загубиха живота си 11 души и около 3 000 трябваше да бъдат евакуирани. Големи щети бяха нанесени на околната среда, на публичната инфраструктура (пътища, водоснабдяване, канализация, газ и електроснабдяване), на селското стопанство и на стопанските и производствените сектори, тъй като наводненията засегнаха много градски райони (Генуа е най-силният пример) с голяма гъстота на населението. Най-тежко пострада регион Лигурия (около 42 % от общия размер на щетите), последван от Емилия-Романя (21 %), Пиемонт (17 %), Ломбардия (12 %) и Тоскана (8 %).

(9) Разходите за основни спешни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, се оценяват от италианските органи на 434 314 млн. EUR и са разбити по видове действия. Най-голямата част от разходите за спешни действия (250 млн. EUR) са предназначени за възстановителни действия за инфраструктурата и съоръженията в областта на енергетиката, водоснабдяването и отпадъчните води, телекомуникациите, транспорта, здравеопазването и образованието. Втората по големина част от разходите е свързана с укрепването на превантивната инфраструктура и с мерките за защита на културното наследство и е на стойност 135 млн. EUR.

(10) Пострадалите региони са „по-силно развити региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (за периода 2014—2020 г.). Италианските органи не са уведомили Комисията да имат намерение да пренасочат средства от програмата по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерките за възстановяване.

(11) В заявлението се представя информация за прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, свързано с характера на бедствието. Италия заяви, че е в процес на изпълнение на Директива 2007/60/ЕО (Директивата за наводненията) въз основа на Законодателен указ № 49 от 23 февруари 2010 г. Тя съобщи, че е направила предварителна оценка на риска от наводнения за всеки район с речен басейн, за който са идентифицирани области с потенциален висок риск от наводнения.

(12) Към датата на подаване на заявлението по отношение на Италия нямаше задействана процедура за установяване на неизпълнение на задължение във връзка със законодателството на Съюза, което се отнася до характера на бедствието.

(13) Италианските органи посочиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.

3.           Финансиране

Тъй като солидарността бе главното основание за създаване на фонда, Комисията счита, че помощта от него следва да бъде прогресивна. Това означава, че според досегашната практика частта от щетите, надвишаваща прага за големи бедствия за мобилизиране на средства от фонда (т.е. 0,6 % от БНД или 3 млрд. EUR по цени от 2011 г., в зависимост от това коя е по-малката сума), следва да води до по-голям интензитет на помощта в сравнение с щетите до този праг. Прилаганият преди процент за определяне на отпусканите средства при големи бедствия е 2,5 % от общите преки щети под прага и 6 % за частта от щетите над прага. Що се отнася до регионалните бедствия и бедствията, приети съгласно разпоредбата за съседна държава, ставката е 2,5 %. Този процент бе приложен и за четирите случая по-долу, тъй като никой от тях не надвишава съответните прагове за големи бедствия.

Поради това Комисията предлага да се приложат същите проценти и да се мобилизират следните суми за помощ:

|| || || || || || || (EUR)

Бедствие || Преки щети (млн. EUR) || Приложен праг за регионални бедствия (млн. EUR) || Праг за големи бедствия (млн. EUR) || Общи разходи за допустимите действия (млн. EUR) || 2,5 % от преките щети до прага (EUR) || Приложен таван || Общ размер на предложената помощ (EUR)

РУМЪНИЯ — Наводнения през пролетта || 167,927 || ~ || 783,738 || 145,527 || 4 198 175 || Не || 4 198 175

РУМЪНИЯ — Наводнения през лятото || 171,911 || 157,200 || 783,738 || 93,955 || 4 297 775 || Не || 4 297 775

БЪЛГАРИЯ || 79,344 || 40,980 || 232,502 || 69,108 || 1 983 600 || Не || 1 983 600

ИТАЛИЯ || 2 241,052 || 1 832,944 || 3 183,624 || 434,314 || 56 026 300 || Не || 56 026 300

ОБЩО || || || || || || || 66 505 850

Това е първото предложение за решение за мобилизиране на средства през 2015 г. Общият размер на предложената по-горе помощ е в съответствие с разпоредбите за таваните в Регламента за многогодишната финансова рамка (МФР)[8] на стойност 541 216 080 EUR (т.е. 500 млн. EUR по цени от 2011 г.). Освен това през 2015 г. могат да бъдат използвани 403 879 032 EUR, останали неизразходвани от отпуснатите за 2014 г. средства. Тъй като вече са мобилизирани 50 млн. EUR за потенциално плащане на аванси и тези 50 млн. EUR са включени в бюджета за 2015 г. в съответствие с член 4а, параграф 4 от Регламента, общата сума, която може да бъде мобилизирана по линия на ФСЕС през 2015 г., е 895 095 112 EUR.

 

4.           Заключение

Комисията предлага да се мобилизират средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз за всеки от описаните по-горе четири случая, свързани с Румъния, България и Италия, и да се изменени бюджетът за 2015 г., като се учеличат средствата по бюджетна статия 13 06 01 (Фонд „Солидарност“ на ЕС за държавите членки) с 66 505 850 EUR бюджетни кредити за поети задължения и за плащания.

Тъй като фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е специален инструмент съгласно определението в Регламента за МФР, съответните бюджетни кредити следва да бъдат включени в бюджета извън съответните тавани на МФР.

4.           Обобщаваща таблица по функции от МФР

Функция || Бюджет за 2015 г. || Проект на коригиращ бюджет 4/2015 || Бюджет за 2015 г.

(вкл. ПКБ 2—3/2015) || (вкл. ПКБ 1—4/2015)

БКПЗ || БКП || БКПЗ || БКП || БКПЗ || БКП

1. || Интелигентен и приобщаващ растеж || 77 954 679 684 || 66 922 960 910 || ||    || 77 954 679 684 || 66 922 960 910

От които по Инструмента за гъвкавост ||  83 285 595 || || || ||  83 285 595 ||

Таван || 77 986 000 000 || || || || 77 986 000 000 ||

Марж ||  114 605 911 || || || ||  114 605 911 ||

1a || Конкурентоспособност за растеж и работни места || 17 551 688 425 || 15 798 230 894 || || || 17 551 688 425 || 15 798 230 894

Таван || 17 666 000 000 || || || || 17 666 000 000 ||

Марж ||  114 311 575 || || || ||  114 311 575 ||

1б || Икономическо, социално и териториално сближаване || 60 402 991 259 || 51 124 730 016 || || || 60 402 991 259 || 51 124 730 016

От които по Инструмента за гъвкавост ||  83 285 595 || || || ||  83 285 595 ||

Таван || 60 320 000 000 || || || || 60 320 000 000 ||

Марж ||   294 336 || || || ||   294 336 ||

2. || Устойчив растеж: Природни ресурси || 63 901 960 185 || 55 998 594 804 || || || 63 901 960 185 || 55 998 594 804

Таван || 64 692 000 000 || || || || 64 692 000 000 ||

Марж ||  790 039 815 || || || ||  790 039 815 ||

От които: Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) — Разходи, свързани с пазара, и преки плащания || 43 455 780 762 || 43 447 624 585 || || || 43 455 780 762 || 43 447 624 585

Подтаван || 44 313 000 000 || || || || 44 313 000 000 ||

Нетен трансфер между ЕФГЗ и ЕЗФРСР ||  123 215 000 || || || ||  123 215 000 ||

Марж ||  734 004 238 || || || ||  734 004 238 ||

3. || Сигурност и гражданство || 2 357 076 847 || 1 859 513 795 || || || 2 357 076 847 || 1 859 513 795

Таван || 2 456 000 000 || || || || 2 456 000 000 ||

Марж ||  98 923 153 || || || ||  98 923 153 ||

4. || Глобална Европа || 8 410 899 029 || 7 422 489 907 || || || 8 410 899 029 || 7 422 489 907

Таван || 8 749 000 000 || || || || 8 749 000 000 ||

Марж ||  338 100 971 || || || ||  338 100 971 ||

5. || Администрация || 8 660 469 063 || 8 658 756 179 || || || 8 660 469 063 || 8 658 756 179

Таван || 9 076 000 000 || || || || 9 076 000 000 ||

Марж ||  415 530 937 || || || ||  415 530 937 ||

От които: Административни разходи на институциите || 6 941 188 663 || 6 939 475 779 || || || 6 941 188 663 || 6 939 475 779

Подтаван || 7 056 000 000 || || || || 7 056 000 000 ||

Марж ||  114 811 337 || || || ||  114 811 337 ||

6. || Компенсации ||    ||    || || ||    ||   

Таван ||    || || || || ||

Марж ||    || || || ||    ||

Общо || 161 285 084 808 || 140 862 315 595 ||    ||    || 161 285 084 808 || 140 862 315 595

От които по Инструмента за гъвкавост ||  83 285 595 ||  11 315 595 || || ||  83 285 595 ||  11 315 595

Таван || 162 959 000 000 || 141 901 000 000 || || || 162 959 000 000 || 141 901 000 000

Марж || 1 757 200 787 || 1 050 000 000 || || || 1 757 200 787 || 1 050 000 000

|| Други специални инструменти ||  515 365 000 || 351 724 968 ||  66 505 850 ||  66 505 850 ||  581 870 850 ||  418 230 818

Всичко || 161 800 449 808 || 141 214 040 563 ||  66 505 850 ||  66 505 850 || 161 866 955 658 || 141 280 546 413

[1]               ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

[3]               ОВ L 69, 13.3.2015 г., стр. 1.

[4]               COM(2015) 11 final от 13.1.2015 г.

[5]               COM(2015) 16 final от 20.1.2015 г.

[6]               COM(2015) [XXX final от 15.4.2015 г.].

[7]           Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ОВ L 311, 14.11.2002 г., стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 661/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. (ОВ L 189, 27.6.2014 г., стр. 143).

[8]               ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.