<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑439/14</NO.CASE><NO.CASE>C‑488/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0439</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:307">EU:C:2016:307</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА E. SHARPSTON — СЪЕДИНЕНИ ДЕЛА C‑439/14 И C‑488/14</P><P>STAR STORAGE И ДР.</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160428">28 април 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑439/14 и C‑488/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SC Star Storage SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Institutul Naţional de Cercetare-Dezvoltare în Informatică (ICI)</HT></P><P>(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния)</P><P><HT TYPE="BOLD">и</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SC Max Boegl România SRLSC UTI Grup SAAstaldi SpA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SC Construcții Napoca SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">RA Aeroportul Oradea</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SC Porr Construct SRL</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Teerag-Asdag Aktiengesellschaft</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">SC Col-Air Trading SRL</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">AVZI SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Trameco SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Iamsat Muntenia SA</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обществени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, изискваща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> за достъп до производства по обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Процесуална автономия на държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на равностойност и ефективност</KEYWORD><KEYWORD>Членове 47 и 52 от Хартата</KEYWORD><KEYWORD>Право на ефективни правни средства за защита</KEYWORD><KEYWORD>Ограничение</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>В разглежданите случаи Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) и Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния) по същество искат от Съда да изясни дали правото на Съюза забранява на държава членка да изисква внасяне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> от жалбоподателя като условие за достъп до производства по обжалване на решения на възлагащия орган, свързани с възлагане на обществени поръчки. Съгласно разглежданата в главните производства национална правна уредба възлагащите органи задържат гаранцията за добросъвестност, когато органът, компетентен да преразгледа техните решения, отхвърли жалбата или жалбоподателят оттегли същата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Следователно запитването се отнася до обхвата на правото на достъп до ефективни правни средства за защита в контекста на възлагането на обществени поръчки — право, което не само е гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), но и е конкретизирано в директивите на Съюза, регламентиращи процедурите за възлагане на обществени поръчки. В каква степен държавите членки могат да<?PAGE NO="2"?> въвеждат финансови изисквания за обжалването на решения на възлагащите органи с цел да се намали рискът от представляващи злоупотреба жалби, тоест жалби, които поначало се очаква да бъдат отхвърлени и чиято единствена цел е да възпрепятстват процедурата за възлагане на обществена поръчка?</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 47, първа алинея от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на право, признато от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на въпросното право. При спазване на принципа на пропорционалност такова ограничение може да бъде налагано само ако е необходимо и ако действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно трето съображение от Директива 89/665/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>От <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="395" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1989">ОВ L 395, стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20071211">11 декември 2007 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="335" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2007">ОВ L 335, стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> отварянето на обществените поръчки за конкуренцията в Съюза изисква значително увеличаване на гаранциите за прозрачност и недискриминация. Следователно ефективни и бързи правни средства за защита трябва да бъдат на разположение в случай на нарушения на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на национални норми, транспониращи това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 89/665, озаглавен: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива 2004/18/ЕО […][<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>От <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в L 182, 2008 г., стр. 282).</P></NOTE> ], освен ако такива поръчки не са изключени от приложното поле на директивата съобразно членове 10—18 от същата директива.</ALINEA><ALINEA>Поръчки по смисъла на настоящата директива включват обществени поръчки, рамкови споразумения, концесии за строителство и динамични системи за покупка.</ALINEA><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива 2004/18/ЕО, решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото на [Съюза] в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че не съществува дискриминация между предприятията, претендиращи за нанесена им вреда в контекста на процедура за предоставяне на поръчка, в резултат от разграничаването, което настоящата директива прави между националните норми, транспониращи правото на [Съюза], и други национални норми.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е била или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>В пето съображение от Директива 92/13/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>От <DATE ISO="19920225">25 февруари 1992 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="076" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="1992">ОВ L 76, стр. 14</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 43).</P></NOTE> се посочва, че навлизането на обществени поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията в условията на конкуренция в Съюза, предполага, че трябва да се приемат разпоредби за осигуряване предоставянето на доставчиците и предприемачите на надлежни процедури за преразглеждане в случай на нарушение на правото на Съюза или на националната уредба за въвеждане на това право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Първите три параграфа на член 1 от Директива 92/13, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, по същество съответстват на първите три параграфа на член 1 от Директива 98/665<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>С тази разлика, че в член 1 от Директива 92/13 има препратки към Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 134, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 3 и поправка в L 182, 2008 г., стр. 169), а не към Директива 2004/18.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Румънската правна уредба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 43<HT TYPE="SUP">1</HT> от Извънредно постановление № 34/2006 за възлагане на обществени поръчки за доставки, строителство и услуги (Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 34/2006; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>OUG № 34/2006<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), за да участва в процедурата, всеки оферент трябва да внесе гаранция (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>гаранцията за участие<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) във всички случаи, в които OUG № 34/2006 изисква възлагащият орган да публикува покана за участие или покана за представяне на предложения. Гаранцията за участие, която може да бъде в размер до 2 % от прогнозната стойност на обществената поръчка, има за цел предпазване на възлагащия орган от опасността от евентуални недобросъвестни действия на оферента през целия период до сключването на договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 256, параграф 1 от OUG № 34/2006 всяко лице, което счита, че е увредено, има право да се отнесе към Националния съвет за решаване на споровете (Consiliului Naţional de Soluţionare a Contestaţiilor, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>CNSC<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>). Съгласно член 281, параграф 1 решенията на CNSC могат да се обжалват пред съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В член 278, параграф 1 от OUG № 34/2006 се посочва, че CNSC или компетентният съд се произнася първо по направените възражения по процедурата и по същество. Ако се приеме, че те са основателни, спорът не се разглежда по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 278<HT TYPE="SUP">1</HT> от OUG № 34/2006 предвижда, че възлагащият орган задържа част от гаранцията за участие, когато CNSC или компетентният съд отхвърли жалбата на оферента или когато оферентът оттегли своята жалба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С Извънредно постановление № 51/2014 (Ordonanţa de urgenţă a Guvernului nr. 51/2014; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>OUG № 51/2014<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>) се отменя член 278<HT TYPE="SUP">1</HT> от OUG № 34/2006 и се въвеждат следните разпоредби в този нормативен акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В следващото изложение ще наричам тези разпоредби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>първоначалният режим<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NOTE>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="271A"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Член 271<HT TYPE="SUP">1</HT></TI.ART><PARAG IDENTIFIER="271A.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>За предпазване на възложителя от опасността от евентуални недобросъвестни действия жалбоподателят е длъжен да представи гаранция за добросъвестност за целия период от деня на подаването на жалбата/оплакването/жалбата до съда до деня на влизането в сила на решението на [CNSC]/съда по нея.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271A.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[Жалбата] се отхвърля, ако жалбоподателят не докаже, че е представил гаранцията, предвидена в параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271A.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Гаранцията за добросъвестност се представя чрез банков превод или под формата на банкова гаранция, издадена съгласно предвидените в закона условия от банкова институция или от застрахователно дружество, като оригиналът се представя в седалището на възложителя, а копие — пред [CNSC] или пред съда при подаване на [жалба].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271A.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Размерът на гаранцията за добросъвестност се определя като процент от прогнозната стойност на обществената поръчка, която предстои да бъде възложена, както следва:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>1 % от прогнозната стойност, ако тя е по-ниска от праговите стойности, предвидени в член 55, параграф 2, букви a) и b)[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Член 55, параграф 2, букви а) и b) от OUG № 34/2006 се отнася до обществените поръчки за доставки и за услуги.</P></NOTE> ];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>1 % от прогнозната стойност, ако тя е по-ниска от праговите стойности, предвидени в член 55, параграф 2, буква c)[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Член 55, параграф 2, буква c) се отнася до обществените поръчки за строителство.</P></NOTE> ], но не повече от равностойността на <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR в румънски леи по курса […] към деня на представянето на гаранцията;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>1 % от прогнозната стойност, ако тя е равна на или по-висока от праговите стойности, предвидени в член 55, параграф 2, букви a) и b), но не по-висока от равностойността на <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR в румънски леи по курса […] към деня на представянето на гаранцията;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>d)</NO.P><TXT>1 % от прогнозната стойност, ако тя е равна на или по-висока от праговите стойности, предвидени в член 55, параграф 2, буква c), но не по-висока от равностойността на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR в румънски леи по курса […] към деня на представянето на гаранцията.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271A.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Гаранцията за добросъвестност трябва да има срок на валидност най-малко 90 дни, да бъде неоттегляема и да предвижда безусловно плащане при първо поискване от страна на възложителя, в случай че [жалбата] бъде отхвърлена.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271A.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Ако в последния ден от срока на валидност на гаранцията за добросъвестност решението на [CNSC] или на съда не е влязло в сила и жалбоподателят не е продължил срока на валидност на гаранцията за добросъвестност при условията по параграфи 1—5, възложителят задържа гаранцията за добросъвестност. Съответно се прилага член 271<HT TYPE="SUP">2</HT>, параграфи 3—5.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG></ARTICLE><?PAGE NO="5"?><ARTICLE IDENTIFIER="271B"><TI.ART>Член 271<HT TYPE="SUP">2</HT></TI.ART><PARAG IDENTIFIER="271B.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>Ако жалбата бъде отхвърлена от [CNSC] или от съда, когато жалбоподателят е сезирал директно последния, възложителят е длъжен да задържи гаранцията за добросъвестност от момента на влизане в сила на решението на [CNSC]/съда. Задържането се прилага за частите от обществената поръчка, по отношение на които жалбата е отхвърлена.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271B.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите на параграф 1 се прилагат и когато жалбоподателят оттегли [жалбата].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271B.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Мярката по параграф 1 не се прилага, когато [CNSC]/съдът отхвърли жалбата като лишена от предмет или [жалбата] е оттеглена, тъй като възложителят е приел необходимите мерки за коригиране съгласно член 256<HT TYPE="SUP">3</HT>, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271B.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато [CNSC] уважи жалбата, съответно компетентният съд уважи жалбата срещу решението на [CNSC] за отхвърляне на подадената до него жалба, възложителят е длъжен да върне гаранцията за добросъвестност на жалбоподателя в срок от не повече от пет дни, считано от датата на влизане в сила на решението.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271B.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Когато жалбоподателят е обжалвал директно пред съда и последният е уважил жалбата, се прилагат съответно разпоредбите на параграф 4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="271B.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Сумите, получени от възложителя с усвояването на гаранцията за добросъвестност, съставляват негови приходи<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В отговор на искане на Съда за разяснения запитващите юрисдикции потвърждават, че с решение от <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE> Curtea Constituțională (Конституционен съд, Румъния) е обявил за противоконституционен член 271<HT TYPE="SUP">2</HT>, параграфи 1 и 2 от OUG № 34/2006. Конституционният съд е стигнал до това заключение преди всичко на основание че тези разпоредби задължават възложителя да задържи гаранцията за добросъвестност, когато жалбата е отхвърлена или оттеглена, без да дават никаква възможност на CNSC или съда, разглеждащ жалбата, да вземе предвид поведението на жалбоподателя. Само недобросъвестни действия биха оправдали загубата на гаранцията за добросъвестност. На <DATE ISO="20151104">4 ноември 2015 г.</DATE> Конституционният съд е обявил за противоконституционен, поради сходни по същество основания, член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 5 от OUG № 34/2006, доколкото тази разпоредба изисква гаранцията за добросъвестност да предвижда безусловно плащане при първо поискване от страна на възложителя, в случай че жалбата бъде отхвърлена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В съдебното заседание румънското правителство пояснява, че членове 271<HT TYPE="SUP">1</HT> и 271<HT TYPE="SUP">2</HT> от OUG № 34/2006 все още са в сила в частта, в която не са обявени за противоконституционни. То потвърждава, че останалите разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Останалите разпоредби (според мен) са по същество член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, с изключение на изискването за безусловно плащане в параграф 5 от същия член, и член 271<HT TYPE="SUP">2</HT>, параграфи 3—5 от OUG № 34/2006. В настоящото заключение ще наричам тези разпоредби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>преходният режим<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, за да ги отгранича от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>първоначалния режим<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>новия режим<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, който румънският законодател, според посоченото от румънското правителство в съдебното заседание, възнамерява да приеме в бъдеще.</P></NOTE> все още задължават жалбоподателя да внесе гаранция за добросъвестност, но вече не съществува правно основание възложителят да я задържа. Вследствие на това понастоящем възложителят трябва да върне гаранцията за добросъвестност на жалбоподателя в края на производството, независимо от изхода на делото и, на още по-силно основание, независимо дали жалбата е представлявала злоупотреба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактическа обстановка, производство и преюдициални въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По дело C‑439/14</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Institutul Naţional de Cercetare-Dezvoltare în Informatică (Националният институт за изследвания и развитие в областта на информатиката, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>INCDI<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) организира процедура за възлагане на обществена поръчка за доставки и услуги с оглед на разработването и дейността на платформа cloud computing. Прогнозната стойност на поръчката без данък върху добавената стойност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>ДДС<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) е <FT TYPE="DECIMAL">61287713,71</FT> RON (румънски леи) (около <FT TYPE="NUMBER">13700000</FT> EUR). INCDI изготвя съответната документация и на <DATE ISO="20140401">1 април 2014 г.</DATE> публикува в Sistemul Electronic de Achiziţii Publice (Електронната система за обществени поръчки) покана за представяне на оферти. Критерият за възлагането е този за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>най-ниската цена<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Няколко икономически оператори искат от INCDI да поясни изложените в документацията за обществената поръчка правила. В отговор INCDI публикува няколко обяснителни бележки в Електронната система за обществени поръчки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140630">30 юни 2014 г.</DATE> SC Star Storage SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Star Storage<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) обжалва три от тези обяснителни бележки пред CNSC. На <DATE ISO="20140718">18 юли 2014 г.</DATE> CNSC отхвърля жалбата като недопустима, тъй като Star Storage не е представило гаранция за добросъвестност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Размерът на дължимата гаранция е равностойността на <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR в румънски леи.</P></NOTE>. Star Storage обжалва това решение пред Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ), който спира производството и отправя следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 1, трета алинея и параграф 3 от [Директива 89/665] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> като предвидената в членове 271<HT TYPE="SUP">1</HT> и 271<HT TYPE="SUP">2</HT> от OUG № 34/2006 г.?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По дело C‑488/14</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140121">21 януари 2014 г.</DATE> RA Aeroportul Oradea (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>летище Орадя<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) публикува обявление в Електронната система за обществени поръчки за възлагане на обществена поръчка за разширяване и модернизиране на летището. Прогнозната стойност на поръчката без ДДС е <FT TYPE="NUMBER">101232054</FT> RON (около <FT TYPE="NUMBER">22800000</FT> EUR). Критерият за възлагане е този за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>икономически най-изгодната оферта<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Оферти представят четирима икономически оператори. Съгласно доклада за оценка на офертите от <DATE ISO="20140328">28 март 2014 г.</DATE> офертата, представена от консорциума на SC Max Boegl România SRL (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Max Boegl<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>), SC UTI Grup SA и Astaldi SpA, е обявена за недопустима. В същия доклад се посочва, че офертата, представена от консорциума на SC Construcţii Napoca SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Construcţii Napoca<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>), SC Aici Cluj SA и CS Icco Energ SRL, е класирана на второ място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE> CNSC отхвърля като неоснователни жалбите, подадени от тези два консорциума срещу доклада за оценка на офертите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Консорциумът, чийто член е Max Boegl, и Construcţii Napoca обжалват тези решения пред Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя). В съдебното заседание от <DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE> Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя) привлича вниманието на жалбоподателите към факта, че след влизането в сила на <DATE ISO="20140630">30 юни 2014 г.</DATE> на членове 271<HT TYPE="SUP">1</HT> и 271<HT TYPE="SUP">2</HT> от OUG № 34/2006 г. вече има изискване за внасяне на гаранция за добросъвестност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>От предоставените на Съда данни става ясно, че размерът на всяка от гаранциите за добросъвестност, поискани в производството пред националната юрисдикция, е равностойността на <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR в румънски леи.</P></NOTE>. Посоченият съд спира производството и отправя следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Следва ли разпоредбите на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от [Директива 89/665] и на член 1, параграфи 1, 2 и 3 от [Директива 92/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, съгласно която достъпът до производствата по обжалване на решенията на възложителите е обусловен от задължителното предварително внасяне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> като предвидената в член[ове] 271<HT TYPE="SUP">1</HT> и 271<HT TYPE="SUP">2</HT> от OUG № 34/2006 г. ?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141113">13 ноември 2014 г.</DATE> председателят на Съда съединява двете дела за целите на писмената и устната фаза на производството и на постановяването на решение. Писмени становища представят Star Storage, гръцкото и румънското правителство, както и Европейската комисия. Max Boegl, румънското правителство и Европейската комисия представят устни становища в съдебното заседание на <DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Стойността на обществената поръчка, разглеждана по дело C‑439/14, е по-висока от съответните прагови стойности, посочени в член 7, буква б) от Директива 2004/18 за обществени поръчки за доставки и услуги. Следователно за това производство се прилага Директива 89/665<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Член 1, параграф 1 от Директива 89/665.</P></NOTE>. По подобен начин стойността на обществената поръчка, разглеждана по дело C‑488/14, достига праговете за обществени поръчки за строителство по член 7, буква в) от Директива 2004/18 и по член 16, буква б) от Директива 2004/17.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Румънското правителство и Комисията обаче не са единодушни относно правната уредба, приложима в главното производство по дело C‑488/14. Румънското правителство твърди, че за него се прилага само Директива 2004/18, а следователно и Директива 89/665. Комисията твърди, че тъй като разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка е свързана с разширяване и подобряване на летищните съоръжения, тя попада в приложното поле на Директива 2004/17<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Член 7, буква б) от Директива 2004/17.</P></NOTE> и следователно се урежда от Директива 92/13<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Член 1, параграф 1 от Директива 92/13.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Според мен Съдът не разполага с достатъчно информация относно тази поръчка, за да изрази становище дали по отношение на процедурата за нейното възлагане се прилага Директива 89/665 или Директива 92/13. Това обаче не създава затруднения в случая. От една страна, от фактите в главното производство по дело C‑488/14 е явно, че отправеният до Съда въпрос от Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя) не е хипотетичен, доколкото се отнася до Директива 92/13. От друга страна, първите три параграфа на член 1 от тази директива по същество съответстват на първите три параграфа на член 1 от Директива 89/665. Следователно двата поставени от запитващите юрисдикции въпроса са по същество еднакви и трябва да се разгледат заедно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На следващо място, не са ясни последиците за главните производства от решенията на Curtea Constituțională (Конституционен съд), постановени на <DATE ISO="20150115">15 януари</DATE> и <DATE ISO="20151104">4 ноември 2015 г.</DATE> В съдебното заседание румънското правителство твърди, че запитващите юрисдикции понастоящем следва да прилагат преходния режим. Комисията, от друга страна, прави разграничение между двете дела. По дело C‑488/14 изискването за гаранция за добросъвестност възниква за първи път пред запитващата юрисдикция. Така тази юрисдикция трябва да приложи <HT TYPE="ITALIC">преходния</HT> режим. Обратно, по дело C‑439/14 изискването първоначално възниква в производството пред CNSC, тоест преди решенията на Конституционния съд. Затова Комисията твърди, че в този случай, след като получи отговора на Съда, запитващата юрисдикция ще трябва да приложи първоначалния режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика не е от компетентността на Съда да се произнася по приложимостта на национални разпоредби за решаването на спора по главното производство. Всъщност в рамките на разпределението на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид правния контекст, в който се вписва поставеният му въпрос, така както е очертан с акта за преюдициално запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corporación Dermoestética</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑500/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:421">EU:C:2008:421</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. За сметка на това Съдът е компетентен да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ позволят да прецени съответствието на националното право с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Michaniki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑213/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:731">EU:C:2008:731</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тъй като не е ясно дали в главното производство по дело C‑439/14 се прилага първоначалният или преходният режим, в настоящото заключение ще разгледам и двете хипотези.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Накрая, от представените пред Съда данни е видно, че съгласно OUG № 34/2006 жалба може да се подаде пред CNSC (чиито решения впоследствие подлежат на обжалване пред апелативен съд) или направо пред съд. Доколкото гаранция за добросъвестност се изисква във всеки случай, това не засяга изложените по-долу съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 1 и член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграфи 1 и 5 от OUG № 34/2006.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Методология на анализа</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Първо и второ съображение от Директива 89/665 и първо, второ и трето съображение от Директива 92/13 поясняват, че тези директиви имат за цел да укрепят съществуващите механизми както на национално равнище, така и на равнище на ЕС, за да се гарантира ефективното прилагане на директивите, отнасящи се до обществените поръчки, по-специално на етап, когато нарушенията все още могат да бъдат поправени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991028">28 октомври 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alcatel Austria и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑81/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:534">EU:C:1999:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>GAT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑315/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:360">EU:C:2003:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100128">28 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Uniplex (UK)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:45">EU:C:2010:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този смисъл член 1, параграф 1 от всяка от директивите задължава държавите членки да гарантират, че незаконните решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hackermüller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:359">EU:C:2003:359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030619">19 юни 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>GAT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑315/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:360">EU:C:2003:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Те трябва да осигурят широк достъп до тази защита за всяко лице, което има или е имало интерес от получаването на поръчката и на което е нанесена или има опасност да бъде нанесена вреда вследствие от твърдяно нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151126">26 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>MedEval</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:779">EU:C:2015:779</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Тези директиви обаче установяват само минималните условия, на които трябва да отговарят производствата по обжалване, въведени в националните правни системи, за да се гарантира спазването на изискванията на правото на Съюза в областта на обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Strabag и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:567">EU:C:2010:567</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. още в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980924">24 септември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>EvoBus Austria</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑111/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:434">EU:C:1998:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При липса на специална правна уредба по въпроса всяка държава членка трябва да уреди процесуалните правила на административните и съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които субектите на правото черпят от правото на Съюза в областта на обществените поръчки. Тези процесуални норми обаче не трябва да бъдат по-неблагоприятни от процесуалните норми, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правовия ред на Съюза (принцип на ефективност)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030911">11 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safalero</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑13/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:447">EU:C:2003:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Последното изискване е съществено за постигане на главната цел на правото на Съюза в областта на обществените поръчки — да се осигури ненарушено конкурентно начало във всички държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080214">14 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Varec</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑450/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:91">EU:C:2008:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Както изтъква Комисията, нито Директива 89/665, нито Директива 92/13 съдържат правила относно финансовите изисквания, на които евентуално трябва да отговарят икономическите оператори, за да получат достъп до производства по обжалване на решения на възлагащи органи. Следователно национални разпоредби като разглежданите в главното производство попадат в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки при спазване на принципите на равностойност и ефективност. Ще разгледам отправените въпроси с оглед на тези принципи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. точки 40—58 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Всяка от тези директиви обаче конкретизира общия принцип на правото на Съюза на ефективни правни средства за защита в специфичната област на обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в това отношение определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150423">23 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Vanbreda Risk &amp; Benefits</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑35/15 P(R)</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:275">EU:C:2015:275</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Генезисът на тези мотиви може да се открие в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860515">15 май 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Johnston</NAME.CASE> (<NO.CASE>222/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:206">EU:C:1986:206</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това повдига два тясно свързани въпроса относно обхвата на принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Първо, ограничава ли се този принцип само до проверката дали национално процесуално изискване като разглежданото в главното производство прави <HT TYPE="ITALIC">практически невъзможно или изключително трудно</HT> упражняването на правото на обжалване, установено в член 1 от Директива 89/665 и член 1 от Директива 92/13? Или той има по-широк обхват, в смисъл че изисква отмяната на <HT TYPE="ITALIC">всяка национална норма, която нарушава</HT> тези разпоредби?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съдът многократно е разглеждал въпроса дали националните процесуални правила за съдебни производства, предназначени да гарантират защитата на правата, предоставени от право на Съюза на кандидатите и оферентите, които са претърпели вреди от решения на възлагащите органи, засягат полезното действие на Директива 89/665<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021212">12 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universale-Bau и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:746">EU:C:2002:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100128">28 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Uniplex (UK)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:45">EU:C:2010:45</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Strabag и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:567">EU:C:2010:567</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В съдебната практика обаче не съществува единен подход за връзката на този критерий за ефективност с процесуалната автономия на държавите членки и принципа за ефективност, който я ограничава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>При тази липса на единност трудно може да се предвиди коя методология ще следва Съдът във всеки конкретен случай. Вж. <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S., <HT TYPE="ITALIC">Widdershoven</HT>, R. Redefining the Relationship between <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Rewe-effectiveness<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> and Effective Judicial Protection. — 4 Review of European Administrative Law (2011), р. 39.</P></NOTE>. В някои случаи анализът се фокусира изключително върху ефективността на Директива 89/665, без да се споменават процесуалната автономия и нейните ограничения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021212">12 декември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universale-Bau и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:746">EU:C:2002:746</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <DATE ISO="20100128">28 януари 2010 г.</DATE>, Uniplex (UK) (C‑406/08, т. 26—28).</P></NOTE>. В<?PAGE NO="10"?> други случаи се предполага, че критерият за ефективност допълва критерия за процесуална автономия, когато в Директива 89/665 липсва конкретна разпоредба, уреждаща въпроса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100930">30 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Strabag и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:567">EU:C:2010:567</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Понякога използваната формулировка показва, че критерият за ефективност е част от (и придава специално съдържание на) критерия за процесуална автономия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>eVigilo,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑538/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:166">EU:C:2015:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> (вж. по-конкретно встъпителните думи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>По-специално […]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) и т. 41. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът е постановил, че изискванията за равностойност и ефективност <HT TYPE="ITALIC">изразяват</HT> общото задължение на държавите членки да гарантират съдебната защита на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Същата формулировка се използва в определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090424">24 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koukou</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑519/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:269">EU:C:2009:269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По подобен начин в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>East Sussex County Council</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑71/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:656">EU:C:2015:656</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) Съдът смесва принципа на ефективност като ограничение на процесуалната автономия и правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен в крайна сметка е от значение да се гарантира, че правата, които правото на Съюза предоставя на частноправните субекти, получават по-голяма, а не по-малка защита. Член 1 от Директива 89/665 и член 1 от Директива 92/13 конкретизират правото на <HT TYPE="ITALIC">ефективни</HT> правни средства за защита. Следователно не е възможно анализът на принципа на ефективност да се ограничи до това дали процесуално изискване като разглежданото в главното производство може да направи практически невъзможно или изключително трудно упражняването на това право. По-скоро в конкретния контекст критерият за ефективност трябва задължително да включва проверка дали това изискване може да <HT TYPE="ITALIC">засегне</HT> правото на ефективни производства по обжалване, гарантирано от тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Второ, какво е въздействието на основното право на ефективни правни средства за защита по член 47 от Хартата върху принципа на ефективност като ограничение на процесуалната автономия на държавите членки?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Процесуални правила като разглежданите в главното производство очевидно попадат в приложното поле на член 1 от Директива 89/665 и член 1 от Директива 92/13. Освен това основното право на ефективни правни средства за защита, което тези разпоредби конкретизират, обхваща тези правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Morcillo и Abril García</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2099">EU:C:2014:2099</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно член 47 от Хартата се прилага по отношение на спора в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tall</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑239/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:824">EU:C:2015:824</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Доколкото се прилага по отношение на държавите членки, член 47 от Хартата отразява член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и конкретизира принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 ДЕС. Относно последното вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070313">13 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unibet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:163">EU:C:2007:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Предоставянето на гаранция за добросъвестност е задължителна предпоставка за разглеждане на всяка жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 2 от OUG № 34/2006.</P></NOTE>. Следователно това изискване представлява ограничение на правото на ефективни правни средства за защита пред съд по смисъла на член 47<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. по аналогия заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:307">EU:C:2015:307</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>съдът в Страсбург<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>) счита съдебната такса или обезпечението за разноските за принципно нарушение на правото на достъп до съд, защитено от член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>), когато плащането е предварително условие за разглеждане на делото. Вж. по-специално решения на съда в Страсбург от <DATE ISO="19950713">13 юли 1995 г.</DATE> по дело Tolstoy Miloslavski с/у Обединено кралство, CE:ECHR:1992:0220DEC00181399, § 59—67, от <DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE> по дело Weissman и др. с/у Румъния, CE:ECHR:2006:0524JUD006394500, § 32—44 и от <DATE ISO="20070712">12 юли 2007 г.</DATE> по дело Станков с/у България, CE:ECHR:2007:0712JUD006849001, § 53.</P></NOTE>. Ето защо такова ограничение може да бъде обосновано само ако е предвидено в закон, ако зачита основното съдържание на същото право и, при спазване на принципа на пропорционалност, ако е необходимо и действително отговаря на признати от<?PAGE NO="11"?> Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Liivimaa Lihaveis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑562/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2229">EU:C:2014:2229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ordre des barreaux francophones et germanophone и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:157">EU:C:2016:157</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Този критерий е сходен с критерия, който съдът в Страсбург прилага, когато преценява дали финансовите ограничения за достъпа до съд са съвместими с член 6, параграф 1 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Съдът в Страсбург е изяснил, че доколкото държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при налагането на такива ограничения, тези ограничения не трябва да намаляват или възпрепятстват достъпа до съд по такъв начин, че да засягат самото съдържание на правото; те трябва да преследват легитимна цел, както и да има разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. Вж. в този смисъл решения на съда в Страсбург от <DATE ISO="19950713">13 юли 1995 г.</DATE> по дело Tolstoy Miloslavsky с/у Обединено кралство, CE:ECHR:1992:0220DEC00181399, § 59—67 и от <DATE ISO="20010619">19 юни 2001 г.</DATE> по дело Kreuz с/у Полша, CE:ECHR:2001:0619JUD002824995, § 54—55 (цитирано в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>DEB</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑279/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:811">EU:C:2010:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. още решение на съда в Страсбург от <DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE> по дело Markovic и др. с/у Италия, CE:ECHR:2006:1214JUD000139803, § 99.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Още веднъж практиката на Съда не предлага ясни насоки в това отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>В решение Orizzonte Salute Съдът е пояснил, че член 1 от Директива 89/665 следва да се тълкува в контекста на член 47 от Хартата. Той обаче ограничава анализа си на принципа на ефективност до проверка дали разглежданата система на съдебни такси не е в състояние да направи практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза в областта на обществените поръчки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът не е приложил критерий за пропорционалност съгласно член 52, параграф 1 от Хартата. Обратно, по други дела Съдът е приложил критерий за пропорционалност, за да прецени ограниченията на правото на ефективни правни средства за защита пред съд съгласно член 47 от Хартата. Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alassini и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/08—C‑320/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:146">EU:C:2010:146</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130926">26 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Texdata Software</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑418/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:588">EU:C:2013:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според мен в случаи като настоящия преценката по член 52, параграф 1 от Хартата е необходима, за да се удовлетвори степента на защита, предоставена на лицата с член 47 от Хартата. Прилагането на различна методология би довело до изненадващия (а според мен и неприемлив) резултат държавите членки да могат да избягват този критерий само защото са действали, в рамките на своята процесуална автономия, в област, в която законодателят на Съюза е конкретизирал правото на ефективни правни средства на защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Поради това в следващото изложение ще се спра на въпроса дали национални норми като разглежданите в главното производство, които попадат в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, съответстват на принципите на равностойност и ефективност. Все пак, като се има предвид, че член 1, параграфи 1 и 3 съответно от Директива 89/665 и Директива 92/13 уреждат такива норми и че тези разпоредби изразяват, конкретно в областта на обществените поръчки, основното право на ефективни правни средства за защита, гарантирано в член 47 от Хартата, ще основа анализа си на факта, че принципът на ефективност изисква да се проучи дали тези национални норми, които ограничават посоченото право, отговарят на критерия за пропорционалност, установен в член 52, параграф 1 от Хартата. Ако не отговарят на този критерий, те засягат ефективността на член 1, параграфи 1 и 3 от всяка от директивите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първоначалния режим</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2 от Директива 89/665 и член 1, параграф 2 от Директива 92/13 конкретизират принципа на равностойност. Този принцип предполага разглежданата национална норма да се прилага еднакво за исковете при нарушение на правото на Съюза и за исковете при нарушение на вътрешното право, които имат сходен предмет и основание<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. най-скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Surgicare</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑662/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:89">EU:C:2015:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Не съм съгласна с твърдението на Star Storage, че национални норми като разглежданите в главното производство са несъвместими с този принцип. Макар да е вярно, че те създават конкретна финансова тежест за започването на производства по обжалване, свързани с обществени поръчки, принципът на равностойност не изисква равностойност на националните процесуални разпоредби, приложими към съдебните спорове от различно естество (каквито са гражданските производства, от една страна, и административните съдебни производства, от друга) или към съдебни спорове, попадащи в два различни клона на правото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това в<?PAGE NO="12"?> съдебното заседание румънското правителство потвърждава, че националните разпоредби, разглеждани в главното производство, се прилагат за всички производства по обжалване, образувани срещу решения на възлагащи органи, независимо дали процедурата за възлагане на поръчки се урежда от правилата на ЕС за обществените поръчки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Какво да кажем за принципа на ефективност и критерия за пропорционалност, установен в член 52, параграф 1 от Хартата?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Безспорно е, че ограничението, произтичащо от членове 271<HT TYPE="SUP">1</HT> и 271<HT TYPE="SUP">2</HT> от OUG № 34/2006, е <HT TYPE="ITALIC">предвидено в закон</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Второто условие на критерия за пропорционалност е мярката да е насочена към постигането на <HT TYPE="ITALIC">легитимна цел</HT> (тоест призната от Съюза цел от общ интерес или необходимост да се защитят правата и свободите на други лица). Безспорно е, че гаранцията за добросъвестност е източник на приходи за възложителя, когато последният я задържа. Следователно тази гаранция не служи за финансиране на съдебната система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Това отличава гаранцията за добросъвестност от съдебните такси, разглеждани в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-скоро националните разпоредби, въвеждащи гаранцията за добросъвестност, имат за цел по същество да предпазят възложителите, CNSC и съдилищата от представляващи злоупотреба жалби, подавани от икономическите оператори (включително такива, които не са оференти) с цел, различна от тази, за която са създадени производствата по обжалване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Съгласно преамбюла на OUG № 51/2014 жалби, които са явно неоснователни или чиято единствена цел е да забавят производството, имат няколко вредни последици. Така възложителите могат да загубят външно (включително от Съюза) финансиране поради необичайни забавяния на процедурите за възлагане на поръчки и да не са в състояние да изпълнят важни проекти от обществен интерес. Освен това представляващите злоупотреба жалби претоварват служителите, които защитават възложителите пред CNSC или съдилищата, и най-общо засягат ефективността на CNSC.</P></NOTE>. Такава цел е безспорно легитимна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Такава е позицията и на съда в Страсбург. Вж. по-специално решения на съда в Страсбург от <DATE ISO="20070712">12 юли 2007 г.</DATE> по дело Станков с/у България, CE:ECHR:2007:0712JUD006849001, § 57 и от <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> по дело Harrison McKee с/у Унгария, CE:ECHR:2014:0603JUD002284007, § 27.</P></NOTE>. По-специално възпирането на представляващите злоупотреба жалби позволява на органите, които са компетентни да преразглеждат решенията на възложителите, да се съсредоточат върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>истинските<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> жалби. Това вероятно ще допринесе за изпълнение на задължението на държавите членки да гарантират, че решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо, когато се твърди, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или на националните разпоредби, транспониращи това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665 и член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 92/13.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Следващият въпрос е дали с национални разпоредби като разглежданите в главното производство <HT TYPE="ITALIC">може да бъде постигната тази цел</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Както е видно от настоящите производства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. бележки под линия 10 и 11.</P></NOTE>, такива разпоредби могат да породят значителни разходи за икономически оператор, чиято жалба е отхвърлена или който оттегля жалбата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Освен когато възложителят не трябва да задържа гаранцията за добросъвестност съгласно член 271<HT TYPE="SUP">2</HT>, параграф 3.</P></NOTE>. Тези разходи могат да достигнат равностойността на <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR за обществени поръчки за доставки и услуги и <FT TYPE="NUMBER">100000</FT> EUR за обществени поръчки за строителство, в допълнение към разноските, свързани с внасянето на гаранцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 55 по-долу.</P></NOTE>. В съдебното заседание румънското правителство потвърждава, че при първоначалния режим жалбоподателят губи<?PAGE NO="13"?> цялата сума на гаранцията за добросъвестност, тъй като възложителят е длъжен да я задържи. CNSC или съдът, който разглежда жалбата, няма правомощие да разпореди на възложителя да задържи само част от гаранцията за добросъвестност, в зависимост от конкретните обстоятелства по делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според мен разходи в такъв размер могат да възпрат подаването на жалби, представляващи злоупотреба, тъй като поради самото естество на последните е много вероятно те да бъдат отхвърлени и следователно да доведат автоматично до загуба на цялата гаранция за добросъвестност и съпътстващите разходи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Това е още по-вярно за оференти, които освен това са длъжни да внесат гаранция за участие в размер до 2 % от прогнозната стойност на поръчката (член 43<HT TYPE="SUP">1</HT> от OUG № 34/2006). Макар в съдебното заседание румънското правителство да заявява, че двете гаранции обслужват различни цели, оферентът все пак може да загуби и двете в хода на една процедура за възлагане на поръчка.</P></NOTE>. Фактът, че — както припомня Съдът в решение Orizzonte Salute<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orizzonte Salute</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑61/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:655">EU:C:2015:655</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — предприятията, желаещи да участват в обществена поръчка, за която се прилагат правилата на Съюза в областта на обществените пръчки, трябва да имат съответен икономически и финансов капацитет, не поставя под съмнение това заключение. Първо, националните разпоредби, разглеждани в главното производство, се прилагат за всички икономически оператори, които обжалват решения на възложители, а не само за оференти. На следващо място, изискването оферентите да имат икономически и финансов капацитет не е абсолютно. Член 47, параграф 2 от Директива 2004/18 предвижда, че икономически оператор може да разчита на възможностите на други физически или юридически лица, независимо от правното естество на връзките му с тях, за да установи този капацитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. още член 63, параграф 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, стр. 65</REF.DOC.OJ> и поправка в L 275, 2015 г., стр. 68).</P></NOTE>. Следователно дадено лице не може да бъде изключено от процедурата за възлагане на обществена поръчка само поради това че, за да изпълни поръчката, предлага да използва ресурси, които не са негови, а на едно или няколко други образувания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991202">2 декември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holst Italia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑176/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:593">EU:C:1999:593</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040318">18 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Siemens и ARGE Telekom</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:159">EU:C:2004:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131010">10 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Swm Costruzioni 2 и Mannocchi Luigino</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑94/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:646">EU:C:2013:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Накрая, в решение Orizzonte Salute съображението на Съда относно икономическия и финансов капацитет е изложено във връзка с много по-малки финансови ограничения на достъпа до производства по обжалване в сравнение с разглежданите в настоящите дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Обичайните съдебни такси, разглеждани по това дело, възлизат на <FT TYPE="NUMBER">2000</FT> EUR, <FT TYPE="NUMBER">4000</FT> EUR или <FT TYPE="NUMBER">6000</FT> EUR в зависимост от стойността на обществената поръчка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Според последната част от критерия за пропорционалност разглежданите мерки <HT TYPE="ITALIC">не трябва да надхвърлят необходимото</HT> за постигане на техните цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>WebMindLicenses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:832">EU:C:2015:832</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато има избор между няколко подходящи мерки, държавата членка трябва да прибегне до най-малко обвързващата от тях и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Léger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Съгласно първоначалния режим жалбоподателят автоматично губи гаранцията за добросъвестност, когато жалбата е отхвърлена или когато той я оттегли. Това е така и когато лисват данни за злоупотреба с производството по обжалване (например поради явна неоснователност на жалбата или поради това, че е подадена с единствената цел да се забави процедурата за възлагане на обществена поръчка). Поради причини, подобни на посочените по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Точка 46 от настоящото заключение.</P></NOTE>, първоначалният режим значително възпрепятства достъпа до производствата по обжалване на решенията на възлагащите органи за лица, които (дори жалбата им в крайна сметка да не бъде уважена) имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>приемливи претенции<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Заимствам този израз от практиката на съда в Страсбург, съгласно която целта на член 13 от ЕКПЧ е да гарантира ефективно правно средство за защита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>приемливи претенции<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Вж. по-специално решение на съда в Страсбург от <DATE ISO="20110623">23 юни 2011 г.</DATE> по дело Diallo с/у Чешка република, CE:ECHR:2011:0623JUD002049307, § 56.</P></NOTE>. Следователно той може да възпре<?PAGE NO="14"?> значителна част от потенциалните жалбоподатели да подават жалба, ако не могат да бъдат в разумна степен сигурни, че тя ще бъде уважена. Предполагам, че примери за това са случаите, в които липсва постоянна съдебна практика по разглеждания въпрос или когато с жалбата се оспорва преценка на възлагащия орган, за която последният разполага с широка свобода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Струва ми се, че би било възможно да се избегнат тези отрицателни последици (и сериозната намеса в правото на ефективни правни средства за защита), без да се засяга целта за възпиране на представляващите злоупотреба жалби. Би могло например при отхвърляне или оттегляне на жалба CNSC или компетентният съд да могат свободно да преценят дали жалбата представлява злоупотреба, вземайки предвид релевантните обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Такова обстоятелство може да бъде наличието на трайна съдебна практика по конкретен правен въпрос, както и на жалба, която просто възпроизвежда предходна такава или се основава на явно грешно тълкуване на обжалваната мярка или на явно грешна фактическа предпоставка.</P></NOTE>, и впоследствие да решат дали е обосновано задържането (изцяло или отчасти) на гаранцията за добросъвестност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Затова съм съгласна със Star Storage, Max Boegl и Комисията, че първоначалният режим създава непропорционално ограничение на правото на ефективни правни средства за защита, защитено в член 47 от Хартата, и следователно засяга ефективността на член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13. Този режим засяга още съдържанието на това право, тъй като на практика може да лиши икономическите оператори, които имат или са имали интерес от получаването на конкретна поръчка, от достъп до правно средство за защита срещу предполагаемо незаконни решения на възлагащите органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Поради тези съображения стигам до заключението, че член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която задължава жалбоподателя да внесе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, за да получи достъп до обжалване на решения на възлагащ орган, свързани с обществени поръчки, и съгласно която възлагащият орган трябва да задържи тази гаранция, ако жалбата бъде отхвърлена или оттеглена, независимо дали представлява злоупотреба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По преходния режим</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Ще разгледам преходния режим, който се различава от първоначалния режим по това, че жалбоподателят получава обратно гаранцията за добросъвестност, независимо от изхода на производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Съображенията относно равностойността, които изтъкнах по-горе, са еднакво приложими и в този случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. точки 40 и 41 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По отношение на ефективността е видно, че процесуално изискване като произтичащото от член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 1 от OUG № 34/2006 неизбежно ограничава само по себе си правото на достъп до производство по обжалване на решенията на възлагащите органи. Това изискване е задължителна предпоставка за разглеждането на жалбата по същество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 2 от OUG № 34/2006.</P></NOTE>. Освен това, въпреки че жалбоподателят получава обратно гаранцията за добросъвестност в края на производството по обжалване, внасянето ѝ неминуемо води до финансова тежест за него. Така първото изречение на член 271<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 3 от OUG № 34/2006 описва два метода за предоставяне на гаранцията за добросъвестност. Ако жалбоподателят извърши банков превод, той се лишава от ползването на потенциално голяма сума за целия период от датата, на която е подадена жалбата, до датата, на която решението на CNSC или на компетентния съд влезе в сила. Следователно това води до<?PAGE NO="15"?> пропуснати ползи за жалбоподателя, тъй като той не може да използва тези средства за други цели. Ако вместо това жалбоподателят избере инструмент за гарантиране, предоставен от банка или застрахователно дружество, той трябва да понесе разноските, свързани с този инструмент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Не е ясно дали тези разходи на жалбоподателя ще бъдат възстановени от възлагащия орган, ако CNSC или съдът уважи жалбата. Дори в този случай спечелилият делото жалбоподател е трябвало първоначално да понесе разходите, за да получи достъп до производството по обжалване. Следователно изискването за предоставяне на гаранция отново представлява пречка за достъп.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Освен това ми се струва ясно, че такова процесуално изискване не предпазва по подходящ начин възлагащите органи от представляващи злоупотреба жалби. Съгласно преходния режим възлагащият орган трябва да върне гаранцията за добросъвестност на жалбоподателя в срок от пет дни от датата, на която решението на CNSC или съдебното решение е влязло в сила, дори когато жалбоподателят явно е злоупотребил с правото си на достъп до производства по обжалване. Следователно е възможно разходите, които предвижда преходният режим, да не са годни да възпрат икономически оператор да подаде жалба, която преследва цел, различна от тези, за които са създадени производствата по обжалване, като например да се навреди на конкурент. Тези разходи обаче могат да се окажат пречка за икономически оператор с приемлива претенция, но с ограничени средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Накрая, преходният режим, подобно на първоначалния режим, не прави разграничение между приемливи претенции и такива, които представляват злоупотреба. Поради тази причина ограничението на достъпа до производства по обжалване, което съдържа този режим, очевидно надхвърля необходимото за постигане на целта за възпиране на жалбоподателите да подават представляващи злоупотреба жалби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Следователно стигам до заключението, че член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата, не допускат национална правна уредба като преходния режим, която задължава жалбоподателя да внесе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, за да получи достъп до обжалване на решения на възлагащ орган, и съгласно която този жалбоподател автоматично получава обратно гаранцията в края на производството по обжалване, независимо от неговия изход.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) и Curtea de Apel Oradea (Апелативен съд Орадя, Румъния), по следния начин:</TXT><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>–</NO.P><TXT>Член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО от <DATE ISO="19891221">21 декември 1989 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена, и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 92/13/ЕИО от <DATE ISO="19920225">25 февруари 1992 година</DATE> относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прилагането на правилата на Общността по възлагане на обществени поръчки на субекти, извършващи дейност във водния, енергийния, транспортния и телекомуникационния сектор, тълкувани във връзка с член 47 от Хартата, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която задължава жалбоподателя да внесе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, за да получи достъп до обжалване на решения на възлагащ орган, свързани с обществени поръчки, и съгласно която възлагащият орган трябва да задържи тази гаранция, ако жалбата бъде отхвърлена или оттеглена, независимо от това дали представлява злоупотреба.</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="16"?><ITEM><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>Същите разпоредби на правото на Съюза не допускат и национална правна уредба, която задължава жалбоподателя да внесе <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>гаранция за добросъвестност<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, за да получи достъп до обжалване на решения на възлагащ орган, и съгласно която този жалбоподател автоматично получава обратно гаранцията в края на производството по обжалване, независимо от неговия изход<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>