<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-07-202607C116202401960-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0196-24-202606802-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="10/08/2026 16:20:45" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="kL0T6nHalkG5q9rFcRg1tE8u0ag2y9U7fryoJhu4x6rVZOAlkGPkpzL+Ourhma3JFLVetTWiJTgBLv9+cIzqM6+ZPR6oHN9LGCTkkrgYHNPok+mv0VP2pRU33caWoagsBGdYsEBdnzkqW67dvk6+QB3oasqOVzZ08VMsP/r/Z9A=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0196" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 29-06-26 21:17:10" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="cf000f93f1544ac8a6d0c4bca9d267c3" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0196" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 16.7.2026 г. — Дело C-196/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Aucrinde</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      16 юли 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество между съдилищата на държавите членки по граждански или търговски дела — Регламент (ЕС) 2020/1783 — Член 12, параграф 2 — Искане до замоления съд за събиране на доказателства, прието от молещия съд — Основания за отказ да се изпълни такова искане — Материалноправна норма на замолената държава членка — Събиране на доказателства, за което се счита, че противоречи на основни принципи на правото на замолената държава членка — Ексхумация на тяло с цел установяване на родствена връзка — Генетична експертиза след смъртта — Членове 1 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на зачитане на човешкото достойнство — Право на всеки да знае генетичния си произход“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑196/24 [Aucrinde] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">i</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Тribunal judiciaire de Chambéry (Първоинстанционен съд Шамбери, Франция) с акт от 16 януари 2024 г., постъпил в Съда на 20 февруари 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      xx
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      ww,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      yy,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      zz,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      vv,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      Ministère public,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-14" title="page-1">
      СЪДЪТ (голям състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      състоящ се от: K. Lenaerts, председател, T. von Danwitz (докладчик), заместник-председател, K. Jürimäe, C. Lycourgos, I. Jarukaitis, M. Condinanzi и F. Schalin, председатели на състави, S. Rodin, E. Regan, N. Piçarra, A. Kumin, M. Gavalec, S. Gervasoni, N. Fenger и R. Frendo, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      генерален адвокат: T. Ćapeta,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      секретар: C. Di Bella, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 април 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за xx, от M. Coppola, адвокат,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за френското правителство, от B. Dourthe, O. Duprat-Mazaré и B. Fodda, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от S. Noë, P. J. O. Van Nuffel и W. Wils, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 септември 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-25" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (ОВ L 405, 2020 г., стр. 1) и на членове 1 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор в Италия между, от една страна, хх, и от друга, ww, yy, zz и vv, припознати деца на aa, по повод на установяването на родствена връзка между хх и aa, погребан във Франция, и във връзка с който е направено искане за събиране на доказателства в последната държава членка, разпоредено от италиански съд и целящо ексхумация на тялото на aa, за да се извърши генетична експертиза след смъртта му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Харта на основните права</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Хартата е озаглавен „Човешко достойнство“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      „Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от Хартата е озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент 2020/1783</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 3, 4, 15 и 16 от Регламент 2020/1783 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-2">
      „(3) За целите на правилното функциониране на вътрешния пазар и на развитието на пространството на гражданско правосъдие в [Европейския съюз] е необходимо по-нататъшно подобряване и ускоряване на сътрудничеството между съдилищата в различните държави членки във връзка със събирането на доказателства. Настоящият регламент има за цел да подобри ефективността и бързината на съдебното производство чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при събирането на доказателства при трансгранични производства, като същевременно спомага за намаляване на забавянията и на разходите за физическите лица и предприятията. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-2">
      (4) Настоящият регламент установява правила относно сътрудничеството между съдилищата на различните държави членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-2">
      (15) Исканията за събиране на доказателства следва да бъдат изпълнени експедитивно. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-3">
      (16) За да се осигури ефективността на настоящия регламент, обстоятелствата, при които е възможен отказ за изпълнение на искане за събиране на доказателства, следва да бъдат сведени до строго ограничени извънредни ситуации“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от този регламент („Приложно поле“) предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-3">
      „Настоящият регламент се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на тази държава членка, изисква:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-3">
      a) компетентният съд на друга държава членка да събере доказателство, или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-3">
      б) събирането на доказателство директно в друга държава членка“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочения регламент („Директно предаване между съдилищата“) предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-3">
      „Исканията, посочени в член 1, параграф 1, буква а), се предават от съда, пред който производството е започнато или е предстоящо („молещия съд“), директно на компетентния съд на друга държава членка („замоления съд“), за събирането на доказателства“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от същия регламент („Форма и съдържание на исканията“) гласи в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-3">
      „Исканията се изготвят чрез използване на формуляр А или, ако е подходящо, формуляр Л от приложение I. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от Регламент № 2020/1783 („Непълни искания“) предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-3">
      „Ако искане не може да бъде изпълнено поради това, че то не съдържа цялата необходима информация[,] посочена в член 5, замоленият съд информира за това молещия съд незабавно и най-късно в срок от 30 дни след получаване на искането чрез използване на формуляр Г от приложение I и иска от молещия съд да изпрати липсващата информация, като я посочва възможно най-точно“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Раздел 3, озаглавен „Събиране на доказателства от замоления съд“, от глава II включва по-специално членове 12 и 16.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от посочения регламент („Общи разпоредби относно изпълнението на искане“) гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-3">
      „1. Замоленият съд изпълнява искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-4">
      2. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие с националното си право.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-4">
      3. Молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право, чрез използване на формуляр А от приложение I. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Ако замоленият съд не спази искането за изпълнение в съответствие със специална процедура поради някоя от тези причини, той информира молещия съд, като използва формуляр З от приложение I.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16 от същия регламент („Отказ за изпълнение на искания“) гласи в параграфи 2 и 3:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-4">
      „2. Изпълнение на искане може да бъде отказано само на основания, различни от посочените в параграф 1, единствено когато са налице едно или повече от следните основания:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-4">
      a) искането не попада в приложното поле на настоящия[…] регламент;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-4">
      б) изпълнението на искането не попада във функциите на съдебната власт съгласно правото на държавата членка на замоления съд;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-4">
      в) молещият съд не изпълнява искането на замоления съд да допълни искането за събирането на доказателства съгласно член 10 в срок от 30 дни след като замоленият съд е поискал да се направи това; или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-4">
      г) поисканият в съответствие с член 22, параграф 3 депозит или аванс не е предоставен в срок от 60 дни след като замоленият съд е поискал такъв депозит или аванс.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-4">
      3. Замолен съд не отказва да изпълни искане единствено на основание, че съгласно неговото национално право друг съд на тази държава членка има изключителната компетентност по предмета на делото, или че правото на тази държава членка не признава правото на иск по предмета на делото“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В глава II, раздел 4, озаглавен „Директно събиране на доказателства от молещия съд и събиране на доказателства от дипломатически или консулски служители“, от Регламент 2020/1783 се включва член 19, който в съответствие със заглавието си се отнася до директното събиране на доказателства от молещия съд. Съгласно този член 19:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-5">
      „1. Когато съд поиска събиране на доказателства директно в друга държава членка, той представя искане до централния орган или до компетентния орган на тази държава членка, като използва формуляр Л от приложение I.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-5">
      7. Централният орган или компетентният орган на замолената държава членка можe да откажe искане за директно събиране на доказателства само ако:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-69" title="page-5">
      a) то не попада в приложното поле на настоящия[…] регламент;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-70" title="page-5">
      б) то не съдържа цялата необходима информация[,] посочена в член 5; или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-5">
      в) поисканото директно събиране на доказателства противоречи на основните принципи на правото на неговата държава членка.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-72" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Френското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16 от Сode civil (Граждански кодекс), в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-5">
      „Законът гарантира върховенството на личността, забранява всяко посегателство срещу нейното достойнство и гарантира зачитането на човешкото същество от самото начало на неговия живот“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16‑1-1 от този кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-77" title="page-5">
      „Дължимото уважение към човешкото тяло не прекъсва със смъртта.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-5">
      Тленните останки на починалите лица, включително прахът на онези, чиито тела са били кремирани, трябва да се третират с уважение, достойнство и благоприличие“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16‑9 от посочения кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-80" title="page-5">
      „Разпоредбите на настоящата глава са императивни“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16‑11 от същия кодекс гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-82" title="page-5">
      „Идентификацията на лице по неговите генетични отпечатъци се извършва само:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-83" title="page-5">
      1o в рамките на следствени действия или на действия по събирането на доказателства в хода на съдебно производство,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-84" title="page-6">
      2o за медицински или научноизследователски цели,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-85" title="page-6">
      3o за целите на установяване на самоличността на починали лица, когато тя е неизвестна,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-86" title="page-6">
      4o при условията, предвидени в член L. 2381‑1 от Сode de la défense [(Кодекса за отбраната]),
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-87" title="page-6">
      5o за целите на борбата с допинга при условията, предвидени в член L. 232‑12‑2 от Сode du sport [(Кодекса за спорта)].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-88" title="page-6">
      В гражданската област тази идентификация може да се извършва само в изпълнение на мярка по събиране на доказателства, разпоредена от съда, пред който е предявен иск за установяване или оспорване на родствена връзка, или иск за получаване или спиране на средства за издръжка. Съгласието на заинтересованото лице трябва да се получи предварително и изрично. Без изричното съгласие на лицето, изразено приживе, след неговата смърт не може да бъде извършена никаква идентификация по генетични отпечатъци.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищецът в главното производство, хх, предявява иск пред Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа, Италия), с който цели да се установи, че той е извънбрачен син на погребания във Франция аа, да му се разреши да използва фамилното име на баща си, да се разпореди на компетентното лице по гражданското състояние да впише съдебното решение, което ще бъде постановено, след окончателното му влизане в сила, и да се изготви експертиза, която след ексхумация на тялото на презумптивния баща да установи извънбрачния произход.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припознатите деца на aa, които са ответниците по спора в главното производство, отказват необходимите изследвания за изготвянето на кръвна експертиза, която да определи дали ищецът в главното производство има генетични характеристики, съответстващи на собствените им генетични характеристики. Те правят искане да се извърши генетична експертиза на тялото на починалия им баща на мястото, където се намират тленните му останки. Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) разпорежда изготвянето на кръвна експертиза и определя вещо лице, на което е възложено да извърши генетично сравнение между ищеца в главното производство и тленните останки на презумптивния баща след ексхумацията на последния.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 18 ноември 2022 г. Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) изпраща на Tribunal judiciaire de Chambéry (Първоинстанционен съд Шамбери, Франция), който е запитващата юрисдикция, искане на основание Регламент 2020/1783 за събиране на доказателства, в случая за ексхумация на тялото на презумптивния баща и за вземане на дезоксирибонуклеинова киселина (ДНК) за съответната кръвна експертиза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция констатира, че предявеният от италианския съд иск попада в приложното поле на Регламент 2020/1783 и е допустим. Всъщност това искане е отправено от съд на държава членка и трябва да бъде изпълнено от съд на друга държава членка, в случая в съдебния район на запитващата юрисдикция. Доказателствата, събирането на които се иска от последната юрисдикция, ще са предназначени за използване в съдебно производство по гражданско дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че не е обикновен орган по изпълнение на разпоредено от италианския съд събиране на доказателства, а трябва да постанови съдебно решение, за да провери дали поставените от Регламент 2020/1783 условия са изпълнени. Тази проверка обаче не може да се счита за чиста формалност с оглед на член 12, параграф 2 от този регламент, който задължава замоления съд да „изпълнява искането в съответствие с националното си право“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция счита, че никакво основание не препятства изпълнението на посоченото искане съгласно член 16 от Регламент 2020/1783. Всъщност искането за ексхумация на тяло за вземането на ДНК според нея представлява искане за събиране на доказателства. Изпълнението на такова искане е от компетентността на френската съдебна власт, тъй като правото на иск за установяване на произхода е признато от френското право. Освен това запитващата юрисдикция не счита, че трябва да отправя искане до Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) да допълни искането за събиране на доказателства, каквато възможност ѝ дава член 10, параграф 1 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция констатира, че ако Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) е желаел искането му да бъде изпълнено във Франция в съответствие със „специална процедура“ по смисъла на член 12, параграф 3 от Регламент 2020/1783, този съд е трябвало да попълни формуляр А, точка 12 от приложение I към този регламент, което той не е направил в случая. Следователно не се поставя въпросът за съвместимостта на такава специална процедура с правото на замолената държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция обаче има съмнения дали член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 позволява на замоления съд да откаже да приложи този регламент и да не изпълни искане за събиране на доказателства със съображението, че „формата“ на това искане му изглежда в противоречие с основни принципи на правото на неговата държава членка. Според тази юрисдикция от изготвеното от службите на Европейската комисия Практическо ръководство за прилагането на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (ОВ L 174, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 138), отменен и заменен, считано от 1 юли 2022 г., с Регламент 2020/1783, следва, че „формата“ би могла да се счита за несъвместима с правото на тази държава членка, ако противоречи на основните принципи на нейното право. Такъв според нея е настоящият случай, тъй като френското право, а именно член 16‑11 от френския Граждански кодекс, забранява ексхумацията на тяло с цел установяване на родствена връзка, освен ако съответното лице не е дало изричното си съгласие за това приживе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар че случаите на отказ да се изпълни искане за събиране на доказателства са изчерпателно изброени в член 16 от Регламент 2020/1783, запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, параграф 2 от този регламент, който предвижда, че замоленият съд „изпълнява искането в съответствие с националното си право“, допуска противопоставяне, на базата на други основания, на изпълнението на такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 се прилага без оглед на правото на замолената държава членка, запитващата юрисдикция иска да се установи и по какъв начин трябва да се тълкуват членове 1 и 7 от Хартата и съотношението между тях при прилагането на разпоредбите на този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално запитващата юрисдикция приканва Съда да определи дали правото на дадено лице да знае своя произход и да иска признаването му, което според нея е гарантирано от член 7 от Хартата, има или може да има предимство пред правото на починалия да не бъде подложен на генетична експертиза след смъртта, без да е дал изричното си съгласие за това приживе, право, което според нея произтича от принципа на зачитане на човешкото достойнство, закрепен в член 1 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тя уточнява още, че искането за събиране на доказателства, разпоредено от Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа), противоречи на член 16—11 от френския Граждански кодекс, в който са изброени случаите, при които е разрешена идентификацията на лице по неговите генетични отпечатъци. Тази национална разпоредба обаче би могла на свой ред да противоречи на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Следователно се поставя и въпросът дали този член 16—11 е в съответствие с Хартата и по-специално с член 1 от нея, който гарантира зачитането на човешкото достойнство и следователно дължимото уважение към мъртвите, както и с член 7 от нея, който като аналогичен на член 8 от ЕКПЧ признава на всеки правото на зачитане на неговия личен живот.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Тribunal judiciaire de Chambéry (Първоинстанционен съд Шамбери) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-104" title="page-9">
      „1. Дава ли член 12 от Регламент [2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от [френския Граждански кодекс]?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-105" title="page-9">
      2. Ако член 12 от Регламент [2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 във връзка с членове 1 и 7 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска замолен съд да откаже да изпълни искане за събиране на доказателства чрез вземане на генетичен материал след ексхумацията на тялото на презумптивния родител, изпратено в приложение на този регламент от молещия съд, сезиран със спор в областта на произхода, по съображение, че материалноправна норма на държавата членка на замоления съд забранява събирането на такива доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали може да приложи национална материалноправна норма, а именно член 16‑11 от френския Граждански кодекс, който забранява ексхумацията на тяло с цел генетична експертиза след смъртта, освен ако съответното лице е дало изричното си съгласие за това приживе, за да се противопостави на искането за събиране на доказателства, изпратено от италиански съд на основание член 1, параграф 1, буква а) и член 12 от Регламент 2020/1783.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се констатира, че членове 1 и 12 от Регламент 2020/1783 съответстват по същество на членове 1 и 10 от Регламент № 1206/2001, които Регламент 2020/1783 отменя и заменя. Ето защо даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на отменения регламент остава релевантно за разглеждането на настоящото преюдициално запитване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до приложното поле на Регламент 2020/1783, следва да се припомни, че този регламент по принцип се прилага само когато съдът на държава членка реши да събере доказателства по един от начините, предвидени в посочения регламент, в които случаи този съд е длъжен да следва предвидените за тях процедури (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 2013 г., ProRail, C‑332/11, EU:C:2013:87, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност съгласно член 1, параграф 1, букви а) и б) от Регламент 2020/1783 същият се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на посочената държава членка, изисква от компетентния съд на друга държава членка да събере доказателство, или изисква самият той да може да събере доказателство директно в друга държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно материалният обхват на Регламент 2020/1783, както е определен в член 1, параграф 1 от него и както се потвърждава и от структурата на този регламент, се свежда до два начина за събиране на доказателства, а именно, от една страна, събирането на доказателства от замоления съд в съответствие с членове 12—18 от посочения регламент след искане от молещия съд на друга държава членка и от друга страна, директното събиране на доказателства от молещия съд в друга държава членка, условията за което са определени в член 19 от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая е безспорно, че запитващата юрисдикция е сезирана с искането за събиране на доказателства, изпратено от Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) като молещ съд чрез формуляр А от приложение I към Регламент 2020/1783 във връзка с непрякото събиране на доказателства по член 1, параграф 1, буква а) от този регламент. Такова искане се предава от молещия съд в съответствие с член 3, параграф 1 от посочения регламент „директно на [замоления съд] за събирането на доказателства“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че непрякото събиране на доказателства от замоления съд, като разглежданото в главното производство, трябва да се извършва в съответствие с условията съгласно членове 12—18 от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст предвиденото в Регламент 2020/1783 разпределение на правомощията и отговорностите между всяко от тези две съдилища при прилагането на посочените разпоредби се основава на ясно разграничение между аспектите, отнасящи се до приложимото към даден спор материално право, и процесуалните правила относно събирането на доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от самия текст на член 1, параграф 1 от Регламент 2020/1783 следва, че постановяването от съда на държава членка, сезиран с граждански или търговски спор, на действие по събиране на доказателства, което трябва да се извърши в друга държава членка, се урежда от правото на държавата членка на молещия съд. Всъщност само този съд, който е запознат с всички факти по посочения спор, може да прецени, с оглед на приложимото материално право, необходимите доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато търсеното доказателство се намира в съдебния район на съда на друга държава членка и съдът, сезиран с граждански или търговски спор, реши в приложение на Регламент 2020/1783 да прибегне до предвидения в този регламент начин за непряко събиране на доказателства, като поиска от компетентния съд на другата държава членка да събере доказателства, процесуалните правила, по които ще се събират тези доказателства, се уреждат от правото на държавата членка на последния съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се отбележи, че Регламент 2020/1783 въвежда механизъм за съдебно сътрудничество, който е строго ограничен до процесуалните аспекти на събирането на доказателства в съдебните производства с трансгранично значение. Така този регламент няма за цел да хармонизира правото в областта на доказването между различните държави членки, а както следва от съображения 3 и 4 от него, да подобри ефективността и бързината на съдебното производство чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество между съдилищата на тези държави при събирането на доказателства по граждански или търговски дела в трансгранични производства. Това позволява да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, основано на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че съгласно произтичащата от Регламент 2020/1783 структура единствено молещият съд, сезиран с граждански или търговски спор с трансгранично значение, има право да вземе решение кое е доказателството, което счита за релевантно, и за тази цел да отправи искане за събирането на доказателства в друга държава членка от замоления съд. Така, противно на поддържаното от френското правителство пред Съда, запитващата юрисдикция и Съдът нямат компетентност да предефинират предмета на такова събиране, както е определен от молещия съд в искането му за събиране на доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в случай на съмнение относно избрания от молещия съд начин за събиране на доказателства или в случай на липсваща информация Регламент 2020/1783 признава на замоления съд само възможността по силата на член 10 от него незабавно да информира за това молещия съд, като поиска от него да му изпрати липсващата информация, като я посочва възможно най-точно. В случая обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция, в качеството си на замолен съд, не е отправила никакво искане до молещия съд последният да допълни разглежданото в главното производство искане за събиране на доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, член 12, параграф 1 от Регламент 2020/1783 предвижда, че замоленият съд трябва да изпълни искането незабавно и най-късно в срок от 90 дни след получаването му. Съгласно член 12, параграф 2 от този регламент замоленият съд изпълнява искането в съответствие с националното си право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с постоянната съдебна практика, за да се тълкува дадена разпоредба от правото на Съюза, трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ, както и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 4 май 2010 г., TNT Express Nederland, C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 44, от 28 октомври 2022 г., Generalstaatsanwaltschaft München (Екстрадиция и ne bis in idem), C‑435/22 PPU, EU:C:2022:852, т. 67, и от 26 март 2026 г., Пумпянски и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 99).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до текста на член 12 от Регламент 2020/1783, от една страна, от параграф 1 на този член 12, в който се използва по-специално думата „незабавно“, и който трябва да се тълкува с оглед на съображение 15 от същия регламент, следва, че волята на законодателя на Съюза e да наложи на замоления съд бързото изпълнение на исканото от него събиране на доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 се установява принципът, че замоленият съд изпълнява искането за събиране на доказателства „в съответствие с националното си право“, без да се уточнява обхватът на това препращане към „националното право“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От контекста, в който се вписва тази разпоредба, обаче следва, че съдържащото се в нея посочване на „националното право“ трябва да се разбира като отнасящо се до процесуалните правила, определени от правото на държавата членка на замоления съд. Всъщност член 12, параграф 3 от посочения регламент въвежда изключение от този принцип, като предвижда, че при спазване на предвидените в последната разпоредба условия молещият съд може да поиска от замоления съд да се съобрази, за целите на изпълнението на искането за събиране на доказателства, със „специална процедура“, предвидена в правото на държавата на молещия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, както подчертава генералният адвокат в точка 58 от заключението си, посочването на израза „национално право“ в член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 се отнася до процесуалноправната уредба във връзка със събирането на доказателства. Член 12, параграф 3 от този регламент от своя страна цели да позволи по изключение промяна на приложимата процедура — от процесуалното право на държавата членка на замоления съд към процесуалното право на държавата членка на молещия съд, въпреки че процедурата по събиране на доказателства все пак е от компетентността на замоления съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Гореизложените съображения подкрепят тълкуване на член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783, съгласно което тази разпоредба се прилага само за процесуалните правила за събиране на доказателства, така че само тези правила по принцип се уреждат от правото на замолената държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това тълкуване се потвърждава и от целите, преследвани с Регламент 2020/1783, който, както вече бе посочено в точка 42 от настоящото решение, има за цел да подобри ефективността и бързината на съдебното производство чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела в съдебни производства с трансгранично значение. Така този регламент има за цел да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, основано на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тази цел Регламент 2020/1783 въвежда уредба, която е задължителна за държавите членки, за да преодолеят пречките, които биха могли да възникнат в тази област. Следователно този регламент не може да се тълкува в смисъл, че ограничава възможностите за събиране на доказателства, които се намират в други държави членки. Напротив, той има за цел да увеличи тези възможности, насърчавайки сътрудничеството между съдилищата в тази област (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2011 г., Weryński, C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 62, от 6 септември 2012 г., Lippens и др., C‑170/11, EU:C:2012:540, т. 29, и от 21 февруари 2013 г., ProRail, C‑332/11, EU:C:2013:87, т. 43 и 44). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От тази гледна точка член 16 от Регламент 2020/1783, който е част от релевантния контекст за тълкуването на член 12, параграф 2 от този регламент, изброява изчерпателно основанията за отказ на непрякото събиране на доказателства. Този изчерпателен характер впрочем следва изрично от съображение 16 от Регламент 2020/1783, което гласи, че „за да се осигури ефективността на настоящия регламент, обстоятелствата, при които е възможен отказ за изпълнение на искане за събиране на доказателства, следва да бъдат сведени до строго определени извънредни ситуации“ (вж. в този смисъл решение от 17 февруари 2011 г., Weryński, C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 53).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от изложеното следва, че тъй като такива основания за отказ на непрякото събиране на доказателства трябва да се считат за изключения, те трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., Diageo Brands, C‑681/13, EU:C:2015:471, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това трябва да важи в още по-голяма степен, тъй като установеният с Регламент 2020/1783 механизъм за съдебно сътрудничество в областта на събирането на доказателства в трансгранични съдебни производства има за цел, както следва от съображение 3 от този регламент, да улесни събирането на доказателства, като същевременно спомага за намаляване на забавянията и на разходите за физическите лица и предприятията. Следователно този механизъм спомага за правото на ефективна съдебна защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение тълкуване на член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783, което би означавало да се добави основание за отказ за изпълнение на искане за събиране на доказателства, което не е предвидено в член 16 от този регламент, може да постави под въпрос ефективността на системата за съдебно сътрудничество, която посоченият регламент въвежда по отношение на събирането на доказателства по граждански или търговски дела между съдилищата на държавите членки, един от съществените елементи на която е принципното задължение за изпълнение на такова искане за събиране на доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че замоленият съд, сезиран с искане за събиране на доказателства, изпратено от молещия съд на основание член 1, параграф 1, буква а) и член 12 от Регламент 2020/1783, трябва да извърши исканото събиране на доказателства в съответствие с процесуалното право на замолената държава членка, за да осигури ефективно сътрудничество при събирането на доказателства по граждански и търговски дела. В това отношение правомощието на замоления съд да откаже изпълнението на такова събиране на доказателства се свежда само до основанията за отказ, посочени в член 16 от този регламент, без по-специално основания, изведени от материалното право на държавата членка на замоления съд, включително основания, изведени от основни принципи на правото на държавата на замоления съд, да могат да обосноват отказ за събиране на доказателства по смисъла на член 12 от Регламент 2020/1783.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че молещият съд трябва да прецени с оглед на материалното право на своята държава членка условията, при които може да бъде постановено събирането на доказателства, които се намират в друга държава членка. Следователно в случая тези условия трябва да се преценят не от запитващата юрисдикция с оглед на член 16—11 от френския Граждански кодекс, а от молещия съд с оглед на италианското материално право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че последното право признава правото на всеки да знае своя произход, и разрешава, в рамките на съдебно производство за установяване на произхода, извършването на постмортална генетична експертиза след ексхумацията на тялото на презумптивния родител.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, тъй като прилагането на Регламент 2020/1783 представлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, националните съдилища, които осъществяват сътрудничеството по реда на този регламент, трябва да спазват изискванията, произтичащи от прогласените в нея основни права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност като инструмент за съдебно сътрудничество Регламент 2020/1783 конкретизира, по граждански и търговски дела, принципа на взаимно доверие между държавите членки, който има основно значение в правото на Съюза, като се има предвид, че позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. Този принцип изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 191).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Затова, когато прилагат правото на Съюза, в съответствие с него от държавите членки може да се изисква да презумират зачитането на основните права от останалите държави членки, поради което нямат възможност не само да изискват от друга държава членка по-високо ниво на национална защита на основните права от осигуряваното от правото на Съюза, но и, освен в изключителни случаи, да проверяват дали тази друга държава членка действително е зачела в конкретния случай основните гарантирани от Съюза права (становище 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от 18 декември 2014 г., EU:C:2014:2454, т. 192).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както следва от точка 43 от настоящото решение, по силата на Регламент 2020/1783 молещият съд трябва да определи в съответствие с правото на своята държава членка действието по събиране на доказателства, което следва да се извърши във висящо пред него съдебно производство. Следователно само този молещ съд трябва да провери и дали решението му да разпореди такова събиране е в съответствие с гарантираните от Съюза основни права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, обобщени в точка 19 от настоящото решение, изглежда, че разглежданото събиране на доказателства, а именно ексхумацията на тялото на презумптивния баща и вземането на ДНК за съответната генетична експертиза, е разпоредено едва след отказа на припознатите деца на последния да се подложат на необходимите изследвания за изготвянето на кръвна експертиза, която да определи дали ищецът в главното производство има генетични характеристики, съответстващи на тези на ответниците в главното производство, и след искането им за извършване на генетична експертиза на тялото на починалия им баща на мястото, където се намират тленните му останки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че член 7 от Хартата, отнасящ се до правото на всеки на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения, съдържа поне същите гаранции като предвидените в член 8 от ЕКПЧ, които трябва да се вземат предвид по силата на член 52, параграф 3 от Хартата като минимален праг на защита (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Mirin, C‑4/23, EU:C:2024:845, т. 63 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 8 от ЕКПЧ правото на идентичност се счита за неразделна част от понятието за личен живот, което включва и правото на лицето да знае своя произход и да иска признаването му. Всъщност съгласно тази съдебна практика интересът на лицата, които се опитват да установят произхода си, да получат информацията, която им е необходима за разкриване на истината относно важен аспект на личната им идентичност, представлява защитен от ЕКПЧ жизненоважен интерес, макар да е необходимо този интерес да се претегли спрямо правото на трети лица на неприкосновеност на тялото на починалото лице, правото на зачитане на мъртвите и обществения интерес от защита на правната сигурност (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 13 юли 2006 г., Jäggi с/у Швейцария, CE:ECHR:2006:0713JUD005875700, § 38 и 39).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Европейският съд по правата на човека вече е отбелязал, че защитата на интересите на презумптивния родител сама по себе си не може да представлява достатъчен довод за лишаване на лицето, което иска да установи произхода си, от правата му с оглед на член 8 от ЕКПЧ. Той по-специално приема, че с оглед на конкретните обстоятелства по съответното дело отказът на генетична експертиза след смъртта, основан на липсата на изрично и предварително съгласие на презумптивния биологичен родител, представлява необосновано засягане на правото на жалбоподателя да знае своя произход (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 16 юни 2011 г., Pascaud с/у Франция, CE:ECHR:2011:0616JUD001953508, § 64, 65 и 68).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася обаче до съмненията на запитващата юрисдикция относно зачитането на правото на човешко достойнство, закрепено в член 1 от Хартата, нищо в преписката, с която разполага Съдът, не показва, че Tribunale di Genova (Първоинстанционен съд Генуа) не е отчел надлежно това право при претеглянето на конкуриращите се интереси в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това е достатъчно да се констатира, че в случая нито едно обстоятелство не позволява да се предположи, че става въпрос за изключителен случай по смисъла на припомнената в точки 62 и 63 от настоящото решение практика на Съда, в който замоленият съд би имал основание да постави под въпрос факта, че разглежданото в главното производство събиране на доказателства е в съответствие с гарантираните от Съюза основни права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 12, параграф 2 от Регламент 2020/1783 във връзка с членове 1 и 7 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска замолен съд да откаже да изпълни искане за събиране на доказателства чрез вземане на генетичен материал след ексхумацията на тялото на презумптивния родител, изпратено в приложение на този регламент от молещия съд, сезиран със спор в областта на произхода, по съображение, че материалноправна норма на държавата членка на замоления съд забранява събирането на такива доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-150" title="page-17">
      По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-151" title="page-17">
      Член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) във връзка с членове 1 и 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-152" title="page-17">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-153" title="page-17">
      не допуска замолен съд да откаже да изпълни искане за събиране на доказателства чрез вземане на генетичен материал след ексхумацията на тялото на презумптивния родител, изпратено в приложение на този регламент от молещия съд, сезиран със спор в областта на произхода, по съображение, че материалноправна норма на държавата членка на замоления съд забранява събирането на такива доказателства.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-154" title="page-17">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">i</a>
</span>) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.</p>
</body>
</html>
