Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 18 септември 2025 година(1)
Съединени дела C‑188/24 и C‑190/24
WebGroup Czech Republic, a.s.,
NKL Associates s. r. o.
срещу
Ministre de la Culture,
Premier ministre (C‑188/24),
при участието на:
Osez le féminisme!,
Le mouvement du Nid,
Les effronté-E-S
и
Coyote System
срещу
Ministre de l’Intérieur et des Outre-mer,
Premier ministre (C‑190/24)
(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция)
„ Преюдициално запитване — Електронна търговия — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Координирана област — Наказателноправна уредба, която забранява по общ начин предоставянето на порнографско съдържание на малолетни или непълнолетни лица — Забрана за препредаване на информация, предоставяна от потребителите “
I. Въведение
1. С настоящите преюдициални запитвания запитващата юрисдикция иска от Съда да установи насоки, които могат да позволят на държава членка по местоназначение на услуга на информационното общество да приложи към установен в друга държава членка доставчик на тази услуга национални мерки, които са част от правния ред на първата държава членка.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 2000/31/ЕО
2. Съгласно член 1 от Директива 2000/31/ЕО(2),озаглавен „Цел и приложно поле“, параграфи 2 и 5:
„2. Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки.
[…]
5. Настоящата директива не се прилага за:
a) данъчната област;
б) въпроси, които се отнасят до услуги на информационното общество, които са предмет на Директиви 95/46/ЕО[(3)] и 97/66/ЕО[(4)];
в) въпроси, които се отнасят до споразумения или практики, уредени от антимонополното право;
г) следните дейности във връзка с услуги на информационното общество:
– дейностите на нотариусите или еквиваленти професии, доколкото съдържат пряко и специфично участие в упражняването на държавна власт,
– представителство на клиента и защита на неговите интереси пред съда,
– хазартни дейности, които включват залагания с парична стойност в игри на късмета, включително лотарии и сделки, свързани със залагания“.
3. Член 2, буква з) от тази директива, озаглавен „Определения“, предвижда, че по смисъла на тази директива:
„координирана област“ [означава] изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях.
i) координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря по отношение на:
– достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за квалификации, разрешително или нотификация,
– извършване на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като изисквания за поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, включително по отношение на рекламата и договорите, или изисквания за отговорността на доставчика на услуги.
ii) координираната област не обхваща изисквания като:
– изисквания приложими към стоките като такива,
– изисквания приложими към доставката на стоки,
– изисквания приложими към услугите, които не са предоставени по електронен път“.
4. Член 3 от посочената директива, озаглавен „Вътрешен пазар“ гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област.
2. Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка.
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за областите, посочени в приложението.
4. Държавите членки […] могат да предприемат мерки за дерогиране от параграф 2 по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени следните условия:
a) мерките трябва да бъдат:
i) необходими поради една от следните причини:
– обществен ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица,
[…]
ii) предприети срещу услуга на информационното общество, която е в ущърб на целите, посочени в i) или които представляват сериозен риск за накърняването на тези цели;
iii) пропорционални на тези цели;
б) преди да се предприемат посочените мерки и без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието, държавата членка е:
– помолила държавата членка, посочена в параграф 1, да предприеме мерки, и последната не е предприела такива или предприетите мерки са били недостатъчни,
– нотифицирала Комисията и държавата членка, посочена в параграф 1, за намерението ѝ да предприеме такива мерки.
5. Държавите членки могат, при спешност, да дерогират условията, предвидени в параграф 4, буква б). В такива случаи мерките се съобщават в най-кратък срок на Комисията и на държавата членка, посочена в параграф 1, като се изтъкват причините, поради които държавата членка счита, че случаят е спешен.
[…]“.
5. Членове 12—14 от същата директива, които се съдържат в раздел 4, озаглавен „Отговорност на междинни доставчици на услуга“, от глава II, озаглавена „Принципи“, се отнасят до доставчик на услуги на информационното общество, който извършва съответно дейност по обикновен пренос („mere conduit“), форма на съхраняване, наречена „кеширане“, или дейност по съхраняване на информация. Тези разпоредби определят и условията, при които такива доставчици са освободени от отговорност за информацията, получена от ползвателите на техните услуги.
6. По-специално член 14 от Директива 2000/31, озаглавен „Съхраняване на информация“, гласи:
„1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:
a) доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация;
или
б) доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.
2. Параграф 1 не се прилага в случаите, когато получателят на услугата действа въз основа на получено пълномощие или под контрола на доставчика.
3. Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите членки, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до информация“.
7. Член 15 от тази директива, озаглавен „Отсъствие на общо задължение за контрол“, предвижда:
„1. Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.
2. Държавите членки могат да установят задължения за доставчиците на услуги на информационното общество за бързо информиране на компетентните публични органи за предполагаеми незаконни действия или информация, предоставена на получателите на техните услуги, или задължения за предаване на компетентните органи, по тяхно искане, на информация[,] която позволява идентифицирането на получатели на техните услуги, с които те имат договори за съхраняване на данни“.
2. Директива 2010/13/UE
8. Член 28б от Директива 2010/13/ЕС(5) гласи:
„1. Без да се засягат членове 12—15 от [Директива 2000/31], държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, предприемат подходящи мерки за защита на:
a) непълнолетните лица от предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, които може да увредят тяхното физическо, умствено или морално развитие в съответствие с член 6а, параграф 1;
[…]
3. За целите на параграфи 1 и 2 се определят подходящи мерки, съобразно естеството на съответното съдържание, вредата, която то може да нанесе, характеристиките на категорията лица, които трябва да бъдат защитени, както и изложените на риск права и законни интереси, включително тези на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове и на потребителите, създали или качили съдържанието, както и с оглед на широкия обществен интерес.
Държавите членки гарантират, че всички доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, прилагат такива мерки. Мерките трябва да са приложими на практика и пропорционални, като се взема предвид размерът на услугата на платформи за споделяне на видеоклипове и естеството на предоставяната услуга. Тези мерки не могат да водят до мерки за предварителен контрол или филтриране на качването на съдържание, което не съответства на член 15 от [Директива 2000/31]. За целите на защитата на непълнолетните лица, предвидена в параграф 1, буква а) от настоящия член, най-вредното съдържание е предмет на най-строги мерки за контрол на достъпа.
Тези мерки се състоят, в зависимост от случая, от:
a) включване и прилагане, в съответствие с реда и условията на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, на посочените в параграф 1 изисквания;
[…]
е) създаване и прилагане на системи за проверка на възрастта на потребителите на платформи за споделяне на видеоклипове по отношение на съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица;
[…]
з) осигуряване на системи за родителски контрол, които се контролират от крайните ползватели по отношение на съдържанието, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица;
и) създаване и прилагане на прозрачни, лесни за използване и ефективни процедури за разглеждането и вземането на решения по оплаквания на ползватели до доставчика на платформа за споделяне на видеоклипове във връзка с изпълнението на мерките, посочени в букви г) — з);
[…]
4. За целите на изпълнението на мерките, посочени в параграфи 1 и 3 от настоящия член, държавите членки насърчават използването на съвместното регулиране съгласно предвиденото в член 4а, параграф 1.
5. Държавите членки създават необходимите механизми за оценка на подходящия характер на мерките, посочени в параграф 3, предприемани от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове. Държавите членки възлагат оценката на тези мерки на националните регулаторни органи или служби.
6. Държавите членки могат да налагат на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове мерки, които са по-подробни или по-строги от мерките, посочени в параграф 3 от настоящия член. Когато приемат такива мерки, държавите членки спазват изискванията, установени в приложимото право на Съюза, като например изискванията, установени в членове 12—15 от [Директива 2000/31] или член 25 от Директива 2011/93/ЕС[(6)].
[…]“.
Б. Френското право
1. Дело C‑188/24
9. Член 227‑24 от Code pénal (Наказателен кодекс) гласи:
„Изготвянето, пренасянето, разпространяването с каквото и да е средство и на какъвто и да е носител на послание с насилствен характер, подбуждащо към тероризъм, с порнографски характер, включително порнографски изображения, включващи едно или повече животни, или от естество да накърни сериозно човешкото достойнство или да подбуди непълнолетните лица да играят игри, които ги излагат физически на опасност, или търговията с такова послание, когато посланието може да бъде видяно или възприето от непълнолетно лице, се наказва с лишаване от свобода три години и глоба от 75 000 евро.
Когато предвидените в настоящия член деяния, са извършени чрез печатни или аудиовизуални медии или чрез обществена съобщителна услуга в интернет, специалните разпоредби на законите, уреждащи тези въпроси, се прилагат по отношение на определянето на отговорните лица.
Фактическият състав на престъпленията, предвидени в настоящия член, е изпълнен, включително ако достъпът на непълнолетното лице до посочените в първата алинея послания е резултат от обикновено негово изявление, указващо, че е навършило най-малко осемнадесет години“.
10. Член 23 от Loi № 2020‑936, du 30 juillet 2020, visant à protéger les victimes de violences conjugales(7) (Закон от 30 юли 2020 година за защита на жертвите на домашно насилие, наричан по-нататък „Законът от 30 юли 2020 г.), гласи(8):
„Когато председателя на Autorité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique [(Орган за регулиране на аудио-визуалните и цифровите съобщения)] (ARCOM) установи, че лице, което упражнява дейност по публикуване на обществена съобщителна услуга в интернет, позволява на непълнолетни лица да имат достъп до порнографско съдържание в нарушение на член 227‑24 от Наказателния кодекс, изпраща до това лице официално уведомление, с което му разпорежда в петнадесет дневен срок да вземе всички мерки за възпрепятстване на достъпа на непълнолетни лица до инкриминираното съдържание. […]
Ако в [петнадесет дневен срок] разпореждането […] не бъде изпълнено, председателят на [ARCOM] може да сезира председателя на Тribunal judiciaire de Paris [(Първоинстанционен съд Париж)], за да разпореди [преустановяването на достъпа до тази услуга и на препращането към нея от търсачка или указател]“.
11. Условията за прилагане на член 23 от този закон са посочени по-подробно в Décret № 2021‑1306, du 7 octobre 2021, relatif aux modalités de mise en œuvre des mesures visant à protéger les mineurs contre l’accès à des sites diffusant un contenu pornographique(9)(Декрет № 2021‑1306 от 7 октомври 2021 г. относно реда и условията за прилагане на мерките за защита на непълнолетните лица от достъпа до сайтове за разпространение на порнографско съдържание, наричан по-нататък „Декретът от 7 октомври 2021 г.“). Съгласно член 3 от този декрет „[з]а да се прецени […] дали лицето, което упражнява дейност по публикуване на обществена съобщителна услуга в интернет, позволява на непълнолетни лица да имат достъп до порнографско съдържание […], председателят на Conseil supérieur de l’audiovisuel [(Висш съвет за аудио-визуални медии)] взема предвид степента на надеждност на технологичния процес, въведен от това лице, за да се гарантира, че потребителите, които желаят да получат достъп до услугата, са пълнолетни“.
2. Дело C‑190/24
12. Член L. 130‑11 от Code de la route (Кодекса за движение по пътищата) гласи:
„I. - Когато по път, отворен за обществено ползване или по път, който не е отворен за обществено ползване, се извършва пътна проверка, включваща спиране на превозни средства и предназначена или за извършване на действията, предвидени в членове L. 234—9 или L. 235—2 от настоящия кодекс или в членове 78—2—2 или 78—2—4 от Code de procédure pénale [(Наказателно-процесуалния кодекс)], или за проверка дали водачите или пътниците са издирвани от съдебните органи за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода за срок от най-малко три години, или са вписани в базата данни, посочена в член 230—19 от същия кодекс, поради заплахата, която те представляват за обществения ред или сигурност, или поради това че спрямо тях е издадено решение за принудително настаняване в психиатрично заведение или са избягали от такова заведение, административният орган може да забрани на всеки оператор на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да препредава чрез тази услуга всяко съобщение или указание, предоставено от потребителите на тази услуга, ако това препредаване може да позволи на другите потребители да избегнат проверките.
Забраната за препредаване, посочена в настоящия параграф I, първа алинея се състои в това, че всеки оператор на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация за всички пътища или участъци от пътища, които са му посочени от компетентния орган, скрива всички съобщения или указания, които обичайно би препредал на потребителите при нормален режим на работа на услугата. Продължителността на тази забрана не може да надвишава два часа, ако пътната проверка се отнася до действие, предвидено в член L. 234—9 или член L. 235—2 от настоящия кодекс, или дванадесет часа, ако се отнася до друго действие, посочено в настоящия параграф I, първа алинея. Съответните пътища или участъци от пътища не могат да се простират извън радиус от десет километра от мястото за пътна проверка, когато то се намира извън населено място, и извън радиус от два километра от мястото на пътна проверка, когато то се намира в населено място.
[…]“.
13. Член L. 130—12 от този кодекс предвижда, че нарушение на забраната за предаване, предвидена в член L. 130—11 от него, се наказва с две години лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000 евро.
14. Décret № 2021‑468, du 19 avril 2021, portant application de l’article L. 130‑11 du code de la route(10) (Декрет № 2021‑468 от 19 април 2021 г. за прилагане на член L. 130‑11 от Кодекса за движение по пътищата, наричан по-нататък „Декретът от 19 април 2021 г.) предвижда реда и условията за прилагане на този член. С член 1 от този декрет се вмъква член R. 130—12 в този кодекс, който предвижда по-специално, че „[в] решението за забрана за препредаване се посочват съответните пътища или участъци от пътища и се определя датата и часовете на началото и края на тази забрана“ и че „[и]нформацията относно забраната за препредаване, с изключение на информацията относно причините за съответната пътна проверка, се съобщава на операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация посредством информационна система […]“.
III. Споровете в главното производство и преюдициалните въпроси
А. Дело C‑188/24
15. Жалбоподателите в главното производство, дружествата Webgroup Czech Republic и NKL Associates s.r.o., със седалище в Прага (Чешка република), управляват порнографски уебсайтове. Председателят на ARCOM им изпраща официално уведомление на основание член 227—24 от Наказателния кодекс и член 22 от Закона от 30 юли 2020 г.(11)
16. Що се отнася до член 227—24 от Наказателния кодекс, той забранява на всяко лице да разпространява порнографско послание, което може да бъде видяно от непълнолетно лице. Що се отнася до член 22 от Закона от 30 юли 2020 г., в него се уточнява, че фактическият състав на това престъпление е налице, „включително ако достъпът на непълнолетното лице до посочените в първата алинея послания е резултат от обикновено негово изявление, указващо, че е навършило най-малко осемнадесет години“. Освен това член 23 от този закон — условията за чието прилагане са уредени подробно в Декрета от 7 октомври 2021 г. — предоставя на председателя на ARCOM правомощието да изпрати официално уведомление до лицето, което не спазва тази забрана.
17. Жалбоподателите в главното производство оспорват тези официални уведомления пред Tribunal judiciaire de Paris (Първоинстанционен съд Париж, Франция)(12) и едновременно с това сезират Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), като първа и последна инстанция, с жалба за отмяна на разпоредбите на Декрета от 7 октомври 2021 г. В подкрепа на жалбата си те се позовават по-специално на нарушение на правото на Съюза. Същото твърдение за нарушение е повдигнато с възражение срещу разпоредбите на Закона от 30 юли 2020 г. Двете жалби са съединени за целите на постановяване на решението на тази юрисдикция.
18. В жалбите си жалбоподателите в главното производство поддържат по-специално, че не са спазени целите на Директива 2000/31, тъй като разпоредбите на Декрета от 7 октомври 2021 г. налагат мерки от общ и абстрактен характер, които се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилагат за всеки доставчик на тази категория услуги.
19. Предвид предмета и естеството на спора са допуснати да встъпят в главното производство няколко сдружения по-специално „Les effronté-E-S“, което поддържа, че изтъкнатите от жалбоподателите в главното производство правни основания са необосновани.
20. При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) На първо място, трябва ли наказателноправни разпоредби, по-специално общи и абстрактни разпоредби, с които определени деяния се квалифицират като престъпления, които подлежат на наказателно преследване, да се разглеждат като попадащи в обхвата на „координираната област“ от [Директива 2000/31], когато могат да се прилагат както по отношение на поведението на доставчик на услуги на информационното общество, така и по отношение на поведението на всяко друго физическо или юридическо лице, или следва да се счита — доколкото единствената цел на директивата е да се хармонизират някои правни аспекти на тези услуги, без да се хармонизира законодателството в областта на наказателното право, и с нея се налагат само изисквания, приложими за услугите — че такива наказателноправни разпоредби не може да се разглеждат като изисквания, приложими за достъпа и упражняването на дейността за предоставяне на услуги на информационното общество, които попадат в обхвата на „координираната област“ от посочената директива? По-специално попадат ли в обхвата на тази „координирана област“ наказателноправни разпоредби, чиято цел е да се гарантира защитата на непълнолетните лица?
2) Трябва ли задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат устройства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до разпространяваното от тях порнографско съдържание да се разглежда като попадащо в обхвата на „координираната област“ от [Директива 2000/31], с която се хармонизират само някои правни аспекти на съответните услуги, при положение че макар това задължение да се отнася до упражняването на дейността за предоставяне на услуги на информационното общество, доколкото се отнася до поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата, то все пак не се отнася нито до установяването на доставчиците на услуги, нито до търговските съобщения, нито до електронните договори, нито до режима на отговорност на посредниците, нито до кодексите за поведение, нито до извънсъдебното уреждане на спорове, нито до средствата за правна защита и сътрудничеството между държавите членки и следователно не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глава II от тази директива?
3) При утвърдителен отговор на предходните въпроси как трябва да се съвместят изискванията, произтичащи от [Директива 2000/31], и изискванията, които произтичат от защитата на основните права в Европейския съюз, по-специално от защитата на човешкото достойнство и висшия интерес на детето, гарантирани от членове 1 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и от член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи[(13)], когато само приемането на индивидуални мерки по отношение на дадена услуга не може да осигури ефективната защита на тези права? Съществува ли общ принцип на правото на [Съюза], който позволява на държавите членки, по-специално в спешни случаи, да приемат мерки — включително, когато те са общи и абстрактни по отношение на дадена категория доставчици на услуги — които налага защитата на непълнолетните лица срещу накърняването на тяхното достойнство и неприкосновеност, като дерогират, когато това е необходимо, по отношение на доставчиците на услуги, попадащи в приложното поле на [Директива 2000/31], установения от тази директива принцип на регулиране на последните от държавата им на произход?“.
Б. Дело C‑190/24
21. Дружеството Coyote System, установено във Франция, предоставя услуга, която по френското право отговаря на квалификацията „електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация“, посочена в член L. 130—11 от Кодекса за движение по пътищата.
22. Тази разпоредба позволява на компетентния административен орган да забрани на операторите на този вид услуги да препредават за ограничен период от време и в рамките на ограничен географски периметър съобщенията на техните потребители, които могат да разкрият местоположението на проверките за алкохол и употребата на упойващи вещества, както и някои действия на криминалната полиция, например срещу лица, издирвани за престъпления и нарушения, или поради това че са избягали от психиатрично заведение (наричана по-нататък „разглежданата забрана за препредаване“). Декретът от 19 април 2021 г. определя еднообразни условия за упражняване на това правомощие.
23. Coyote System подава жалба за отмяна на този декрет пред Conseil d’État. В подкрепа на жалбата си дружеството се позовава по-специално на незачитане на целите и на член 15 от Директива 2000/31. Същото твърдение за нарушение е повдигнато и като възражение срещу член L. 130—11 от Кодекса за движение по пътищата.
24. При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли забраната за операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да препредават посредством тази услуга всяко съобщение или всяко указание, изпратено от потребителите, което може да позволи на другите потребители да избегнат някои пътни проверки, да се разглежда като част от предвидената в [Директива 2000/31] „координирана област“, като се има предвид, че засяга извършването на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество — доколкото се отнася до поведението на доставчика на услуги, качеството или съдържанието на услугата — но не и установяването на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодексите за поведение, извънсъдебното уреждане на спорове или средствата за правна защита и сътрудничеството между държавите членки, и следователно не обхваща нито един от въпросите, уредени от хармонизиращите разпоредби на глава II от тази директива?
2) Попада ли забрана за препредаване — чиято цел е по-специално да се предотврати възможността лица, които са издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност, да избегнат пътни проверки — в обхвата на изискванията, свързани с извършването на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество, които държава членка не може да налага на доставчици от друга държава членка, въпреки че в съображение 26 от [Директива 2000/31] се уточнява, че тя не лишава държавите членки от правото да прилагат своите правила на наказателното право и наказателните процедури с оглед предприемане на всякакви мерки за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления?
3) Трябва ли член 15 от [Директива 2000/31], който забранява на доставчиците на услуги, посочени в него, да се налагат общи задължения за контрол, с изключение на приложимите в един конкретен случай задължения, да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на уредба, която само предвижда, че операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация могат да бъдат задължени да не препредават в конкретни случаи и в рамките на тази услуга определени категории съобщения или указания, без за това да е необходимо операторът да е запознат със съдържанието им?“.
IV. Производството пред Съда
25. Дела C‑190/24 и C‑188/24 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение. На 24 март 2025 г. е проведено общо съдебно заседание за изслушване на устните състезания, на което Webgroup и NKL Associates, Coyote System, Les effronté-E-S, френското, чешкото и норвежкото правителство, както и Комисията представят устни становища.
V. Анализ
26. Преюдициалните въпроси по настоящите дела се отнасят до разпоредби от Директива 2000/31 и преди всичко до механизма, установен с член 3 от нея, както и до основното понятие на този механизъм, а именно „координирана област“ по смисъла на член 2, буква з) от тази директива.
27. Преди да пристъпя към анализа на преюдициалните въпроси, в самото начало ще изложа някои съображения относно този механизъм (раздел А). Ще допълня тези съображения, като разгледам трансграничното измерение на главните производства, което, както ще покажа, не е без значение с оглед на предмета на настоящите преюдициални въпроси (раздел Б). След това ще изясня обхвата на тези въпроси, преди да обясня структурата на анализа си (раздел В). Накрая ще разгледам тези въпроси (раздели Г и Д).
А. Механизмът, установен в член 3 от Директива 2000/31
28. На първо място, отбелязвам, че член 3 от Директива 2000/31 се отнася единствено до доставчиците на услуги на информационното общество и че запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че услугите, попадащи в приложното поле на разглежданите национални разпоредби, чиято валидност се оспорва, представляват такива услуги.
29. На второ място, отбелязвам, че механизмът, установен в член 3 от Директива 2000/31 — чието основно понятие е „координираната област“ — проявява своята роля само в трансграничните случаи, в които доставчик на услуга на информационното общество, установен в една държава членка, може да бъде изправен пред мярка, приета от друга държава членка(14).
30. Всъщност член 3, параграф 1 от Директива 2000/31 предвижда, че всяка държава членка гарантира, че услугите на информационното общество, които се предоставят от доставчика на услуги, който е установен на нейна територия, съответстват на националните разпоредби на съответната държава членка, които са част от координираната област. Освен това в параграф 2 от този член се уточнява, че държавите членки не могат, „по причини, свързани с координираната област“, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка. По изключение съгласно член 3, параграф 4 от тази директива държава членка може да предприеме мерки за дерогиране на принципа на свободното предоставяне на услуги на информационното общество по отношение на дадена услуга на информационното общество, ако са изпълнени няколко кумулативни условия, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) (материалноправни условия) и в член 3, параграф 4, буква б) (процесуални условия) от посочената директива.
31. Макар тълкуването на израза „по причини, свързани с координираната област“, съдържащ се в член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, да може да породи съмнения, от съдебната практика следва, че тази директива се основава на прилагането на принципите на контрол в държавата членка на произход и на взаимно признаване. Така в рамките на координираната област, определена в член 2, буква з) от посочената директива, услугите на информационното общество се регулират само в държавата членка, на чиято територия са установени доставчиците на тези услуги(15).
Б. Трансграничното измерение на делата по главните производства
32. Настоящите дела се отнасят по-специално до тълкуването на член 2, буква з) от Директива 2000/31, който определя понятието „координирана област“. В това отношение, както вече беше отбелязано(16), механизмът, установен в член 3 от тази директива — чието основно понятие е „координираната област“ — проявява своята роля само в трансграничните случаи.
33. В случая жалбоподателят в главното производство по дело C‑190/24, Coyote System, е установен във Франция, а преюдициалното запитване е отправено от френска юрисдикция. Следователно на пръв поглед основателно стои въпросът дали отговорите, които следва да се дадат на преюдициалните въпроси относно координираната област, са релевантни за целите на съответното главно производство.
34. В това отношение следва да се отбележи, че Coyote System не подава жалба пред Conseil d’État в рамките на административно производство, което го засяга пряко, а самостоятелна жалба за отмяна поради превишаване на власт, подобно на жалбоподателите в главното производство по дело C‑188/24. Освен това в съдебното заседание бе потвърдено, че в рамките на това производство Conseil d’État извършва абстрактен контрол за законосъобразност на оспорваните разпоредби. Следователно характерните за Coyote System особености изглежда не ограничават нито твърденията за нарушения, които това дружество може да повдигне в жалбата си пред Conseil d’État, нито компетентността на тази юрисдикция. Ето защо преюдициалните въпроси по дело C‑190/24 са релевантни за целите на съответното главно производство и следва да получат отговор.
В. Предварителни бележки по преюдициалните въпроси
1. Разглежданите национални мерки
35. Преюдициалните въпроси по настоящите дела се отнасят до национални мерки, които Френската република възнамерява да наложи и на установените в други държави членки доставчици на услуги на информационното общество.
36. Що се отнася до дело C‑188/24, разглежданите мерки се отнасят до задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат технически средства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до разпространяваното от тях порнографско съдържание (наричано по-нататък „разглежданото задължение“).
37. В това отношение националните разпоредби, чиято законосъобразност се оспорва в главното производство, предоставят на компетентен орган правомощието да изпрати до доставчик на съобщителна услуга в интернет официално уведомление, с което му разпорежда да вземе всички мерки за възпрепятстване на достъпа на непълнолетни лица до порнографското съдържание(17). Посоченото в преюдициалните въпроси задължение обаче произтича не от такова официално уведомление, а от общите и абстрактни разпоредби, които предвиждат наказателна отговорност за предоставянето на достъп до порнографско съдържание на непълнолетно лице въз основа на обикновено изявление за възраст(18).
38. Всъщност запитващата юрисдикция уточнява, че жалбоподателите в главното производство твърдят, че оспорваните разпоредби не се ограничават до това да предвидят процедура, която позволява на административен орган да разпореди на доставчик на услуги да прекрати нарушение, а с оглед на същността на разглежданото престъпление, уточнено с добавянето в член 227—24 от Наказателния кодекс на разпоредбите, произтичащи от член 22 от Закона от 30 юли 2020 г., те водят и до задължаване на доставчиците на услуги, установени в други държави членки, да въведат технически средства за блокиране на достъпа на ненавършили пълнолетие лица до разпространяваното от тях съдържание(19).
39. Що се отнася до дело C‑190/24, разглежданите национални мерки се отнасят до забрана за препредаване, наложена на операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да препредават съобщения и указания, изпращани от потребителите на услугата, което обичайно биха направили при нормален режим на работа на услугата.
2. Преюдициалните въпроси и структурата на анализа
40. Преюдициалните въпроси по двете дела отчасти се припокриват и се отнасят до общи проблеми.
41. Първият въпрос по дело C‑188/24 и вторият въпрос по дело C‑190/24 целят да се установи дали разглежданите национални мерки попадат в координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, независимо от обстоятелството, че тези мерки не се отнасят до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
42. Освен това целта на втория въпрос по дело C‑188/24 и на първия въпрос по дело C‑190/24 е да се установи дали разглежданите национални мерки са изключени от координираната област, тъй като представляват съответно следствие от общи и абстрактни разпоредби в областта на наказателното право и мярка, необходима, за да се гарантира ефективността на пътните проверки.
43. Третите въпроси по тези дела обаче повдигат различни проблеми. Всъщност третият въпрос по дело C‑188/24 се отнася до съвместяването на изискванията на Директива 2000/31 с изискванията, произтичащи от защитата на основните права в Европейския съюз. Що се отнася до третия въпрос по дело C‑190/24, той се отнася до тълкуването на член 15 от тази директива и цели да се установи дали предвидената в тази разпоредба забрана за налагане на общо задължение за контрол е пречка за прилагането на разглежданата забрана за препредаване.
44. С оглед на различията между дела C‑188/24 и C‑190/24 и за да се улесни прочитът на настоящото заключение, ще разгледам поотделно всяко дело и поставените в него въпроси.
Г. Дело C‑188/24
45. Анализът ми на правните проблеми, повдигнати по дело C‑188/24, изисква промяна на реда на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.
46. Така най-напред ще анализирам проблематиката за връзката между обхвата на координирана област и хармонизацията, извършена на равнището на правото на Съюза с Директива 2000/31, като проверя и дали разглежданото задължение представлява изискване, което a priori попада в координираната област (втори въпрос). След това ще се спра на връзката между тази област и сферата на наказателното право (първи въпрос). Накрая ще разгледам въпроса дали разглежданото задължение, ако се предположи, че тази директива не допуска налагането му на доставчиците, установени в другите държави членки, все пак може да се приложи към последните посредством основните права (трети въпрос).
1. Вторият въпрос
а) Обхват на преюдициалния въпрос
47. Вторият въпрос цели по същество да се установи дали координирана област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, обхваща задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат технически средства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до разпространяваното от тях порнографско съдържание, независимо от обстоятелството, че това задължение не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
48. В самото начало отбелязвам, че макар този въпрос да се отнася до глава II от Директива 2000/31, областите, до които се отнася, се уреждат не само от тази глава, но и от глава III. Всъщност установяването на доставчиците на услуги (член 4), търговските съобщения (членове 6—8), електронните договори (членове 9—11), режимът на отговорност на посредниците (членове 12—15), кодексите за поведение (член 16), извънсъдебното уреждане на спорове (член 17), средствата за правна защита (член 18) и сътрудничеството между държавите членки (член 19) са уредени в глави II и III от тази директива, които включват съответно членове 4—15 и членове 16—20.
49. Що се отнася до разглеждането на този въпрос, най-напред следва да се изясни дали координираната област обхваща въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от Директива 2000/31, и ако това е така, да се провери, на второ място, in concreto, дали разглежданата национална мярка попада в координираната област.
50. Всъщност, от една страна, запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че тази национална мярка не се отнася до аспектите, хармонизирани с глави II и III от Директива 2000/31. Следва да се констатира, че това е извън всякакво съмнение.
51. От друга страна, формулировката на този въпрос навежда на мисълта, че запитващата юрисдикция изхожда и от предпоставката, че без да се засяга отговорът на въпроса дали координираната област се ограничава до областите, посочени в глави II и III от Директива 2000/31, разглежданата национална мярка попада в координираната област като изискване, свързано с извършването на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество. Считам, че случаят е такъв. От съображения за изчерпателност обаче и тъй като няколко страни оспорват тази предпоставка, ще проверя дали тази мярка представлява такова изискване.
б) Обхватът на координираната област и хармонизацията, извършена с Директива 2000/31
52. В писменото си становище френското правителство изтъква, че Директива 2000/31 установява връзка между координираната област и хармонизираната от директивата област. Това правителство поддържа, че общите разпоредби, съдържащи се в уводната част на акт на вторичното право, по принцип са предназначени да изяснят съдържанието на частта с разпоредбите по същество на този акт. Ето защо тези общи разпоредби трябвало да се разглеждат във връзка с останалата част от текста на вторичното право. От това следвало, че само националните разпоредби, приети за транспониране във вътрешното право на глави II и III от тази директива, трябвало да бъдат „координирани“ в съответствие с член 3 от нея.
53. Нищо в Директива 2000/31 обаче не позволява да се заключи, че обхватът на координираната област е ограничен до въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
54. На първо място, тъкмо обратното, съгласно член 1, параграф 1 от Директива 2000/31 тя има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. Освен това, съгласно член 1, параграф 2 от тази директива, тя сближава, до степен, необходима за постигането на тази цел, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество, които се отнасят, освен до въпросите, уредени в глави II и III от посочената директива, и до вътрешния пазар.
55. Във връзка с последното следва да се отбележи, че логиката на механизма относно вътрешния пазар на услуги на информационното общество, установен в член 3 от Директива 2000/31, е различна от логиката на разпоредбите на глави II и III от нея. Всъщност този механизъм по същество има по принцип за цел да подчини услугите на информационното общество на законодателството на държавата членка, в която е установен доставчикът на услугата(20), докато тези разпоредби имат за цел да хармонизират някои конкретни аспекти на електронната търговия.
56. Още по-важно е, че установеният в член 3 от Директива 2000/31 механизъм е от значение преди всичко при липсата на разпоредби за хармонизиране, когато държава членка желае да наложи на доставчик, установен в друга държава членка, национални разпоредби, които не съответстват на приетите от тази друга държава членка.
57. Всъщност, както вече изясних(21), този механизъм се основава на прилагането на принципите на контрол в държавата членка на произход и на взаимно признаване, поради което в рамките на координираната област, определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, услугите на информационното общество се регулират само в държавата членка, на чиято територия са установени доставчиците на тези услуги(22).
58. Следователно, от една страна, всяка държава членка, в качеството си на държава членка на произход на услугите на информационното общество, трябва да регламентира тези услуги и правейки това, да защитава целите от общ интерес, посочени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от Директива 2000/31. Държавата членка на произход може да наложи задължения на доставчиците на услуги на информационното общество, за да се гарантира постигането на тези цели. От друга страна, в съответствие с принципа на взаимно признаване всяка държава членка в качеството си на държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество не трябва да ограничава свободното движение на тези услуги, като изисква спазването на приети от нея допълнителни задължения в координираната област(23).
59. При това положение, за да се осигури полезното действие на установения с член 3 от Директива 2000/31 механизъм и да се позволи пълното му прилагане в съответствие с нейната цел(24), обхватът на координираната област не може да се ограничи до областите, уредени от разпоредбите за хармонизиране на глави II и III от тази директива(25).
60. На второ място, член 2, буква з) от Директива 2000/31 набляга на факта, че координираната област обхваща изискванията, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услугите на информационното общество. Тази формулировка е достатъчно широка, за да обхване и чисто национални разпоредби, които не произтичат от правото на Съюза. Освен това то контрастира с използваното в член 7 от тази директива, който, що се отнася до нежеланите търговски съобщения, се позовава на изискванията, предвидени в правото на Съюза(26).
61. На трето място в съображение 21 от Директива 2000/31 се уточнява, че „[о]бхватът на координираната област не засяга бъдещата хармонизация в Общността по отношение на услугите на информационното общество и бъдещото законодателство, прието на национално ниво в съответствие със законодателството на Общността“. Това уточнение е показателно за факта, че на този етап координираната област обхваща и изисквания, предвидени на национално ниво, които не произтичат от хармонизираното право на Съюза.
62. На четвърто място, член 3, параграф 3 от Директива 2000/31 предвижда, че установеният в този член механизъм не се прилага в случаите, изброени в приложението към нея, които попадат в приложното поле на други правни актове на Съюза или на облигационното право на държавите членки. Ако обаче координираната област се ограничаваше до въпросите, уредени в глави II и III от тази директива, не би било необходимо от приложното поле на този механизъм да се изключват случаите, уредени от правни актове на Съюза, различни от посочената директива, или от облигационното право. Всъщност тези случаи не са предмет на хармонизацията, осъществена с глави II и III, и следователно не попадат в координираната област.
63. Накрая, на пето място и както правилно отбелязва Coyote System, това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда. Всъщност, за да установи дали дадено национално законодателство попада в координираната област по смисъла на Директива 2000/31, Съдът проверява само дали не попада в обхвата на определението на тази област, установено в член 2, буква з) от тази директива. За сметка на това той не проверява дали разглежданите мерки попадат в една от областите, уредени в глави II и III от посочената директива(27).
64. Ето защо следва да се приеме, че координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, обхваща изискванията, свързани с извършването на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество, и когато тези изисквания не се отнасят до въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране на глави II и III от тази директива.
65. Сега следва да се разгледа in concreto дали разглежданата национална мярка попада в координираната област по смисъла на Директива 2000/31. Следва да се подчертае, че при това разглеждане не се отчита дали тази мярка е изключена от координираната област, тъй като попада в обхвата на наказателното право: тази проблематика е предмет на първия въпрос по това дело, който ще бъде разгледан по-нататък в настоящия раздел.
66. При тези условия следва да се внесат някои уточнения относно понятието „координирана област“ по смисъла на Директива 2000/31.
в) Изисквания, спадащи към координираната област
67. Член 2, буква з) от Директива 2000/31 определя понятието „координирана област“ като „изисквания, предвидени в правните системи на държавите членки, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или услуги на информационното общество, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях“.
68. Освен това член 2, буква з), подточка i) от тази директива предвижда, че координираната област се отнася до изисквания, на които доставчикът на услуги трябва да отговаря и които се отнасят до достъпа до дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като и изисквания за упражняването ѝ. В тази разпоредба се уточнява, че изискванията за упражняване се отнасят по-специално до поведението на доставчика и до качеството или съдържанието на неговата услуга.
69. Освен това от съдебната практика следва, че целта на изискванията, спадащи към координираната област, е да се посочи как дейността по предоставяне на услуга на информационното общество може да се извършва законосъобразно(28). Независимо от естеството на отговорността, която може да бъде ангажирана поради неизпълнение на такива задължения (граждански, административни, наказателни и др.), от решаващо значение е предметът на задълженията. Всъщност изискването по смисъла на Директива 2000/31 трябва все пак да се отнася до достъпа до дейност за предоставяне на услуга на информационното общество или до упражняването на тази дейност.
70. Член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 обаче предвижда, че координираната област не обхваща изисквания приложими към стоките като такива, за доставката на стоки и към услугите, които не са предоставени по електронен път. Вярно е, че в тази разпоредба се използва отворена формулировка („като“). Намерението на законодателя на Съюза по отношение на тези ограничения на обхвата на координираната област обаче следва ясно от съображение 21 от тази директива. Всъщност, както се уточнява в това съображение(29), координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности.
71. Именно в светлината на тези съображения следва да се провери дали задължение като предвиденото с разглежданата национална мярка представлява изискване, свързано с упражняването на дейност по предоставяне на услуга на информационното общество.
г) Задължението за прилагане на разглежданите технически средства
72. За да се провери дали задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат технически средства попада в координираната област, следва да се определи дали то се отнася до достъпа до дейност за предоставяне на услуга на информационното общество или до упражняването на тази дейност.
73. Съдът вече е имал повод да разгледа въпроса дали национална правна уредба, която налага на аптеките, продаващи лекарствени продукти онлайн, задължението да включат здравен въпросник в процедурата за поръчката им, попада в координираната област по смисъла на Директива 2000/31. Тази правна уредба е поставяла потвърждаването на първата поръчка за лекарствени продукти, направена от пациент на уебсайта на аптека, в зависимост от предварителното попълване онлайн на здравен въпросник(30).
74. В своето решение Съдът се позовава на член 2, буква з), подточка i) от Директива 2000/31, който предвижда, че „координираната област“ включва изискванията относно извършването на дейност за предоставяне на услуги на информационното общество, като по-специално изискванията за съдържанието на услугата, включително по отношение на договорите, и отговаря утвърдително на този въпрос(31).
75. Всъщност Съдът приема, че разглежданата в главното производство мярка урежда условията, при които може да се сключи договор за онлайн продажба на лекарствени продукти, за които не се изисква лекарско предписание, както и начина, по който трябва да се извършва онлайн дейността на фармацевта по продажба и консултиране(32). От това правя извода, че национална мярка, която налага на доставчик на услуги на информационното общество задължение да установи конкретните условия за достъп или използване на неговата услуга, представлява изискване, което се отнася до съдържанието на тази услуга. Всъщност подобна мярка определя начина, по който трябва да се извършва дейността на доставчика в онлайн средата по отношение на потребителите на неговата услуга.
76. С оглед на тези разяснения в съдебната практика следва да се приеме, че разглежданата национална мярка очертава съдържанието на услугата, достъпно за потребителите, тъй като задължава доставчика да въведе технически средства, пред които е изправен всеки потребител. Следователно тази мярка определя начина, по който доставчикът трябва да упражнява дейността си.
77. Освен това компетентният административен орган може да изпрати официално уведомление до доставчик, който не е въвел подходящи технически средства, и неизпълнението на това разпореждане може да доведе до премахване на достъпа до съответните сайтове, както и до премахването им от резултатите при търсене. Следователно доставчикът трябва да изпълни задължението си да въведе средства за блокиране на достъпа на ненавършили пълнолетие лица, за да може законно да извършва дейност по предоставяне на съобщителни услуги в интернет.
78. С оглед съображенията, изложени по-горе и в точка 64 от настоящото заключение на втория въпрос следва да се отговори, че координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, обхваща задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат технически средства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, независимо от обстоятелството, че това задължение не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
2. Първият въпрос
а) По обхвата на първия въпрос
79. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали задължението за прилагане на технически средства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, е изключено от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, тъй като това задължение е следствие от общи и абстрактни наказателноправни разпоредби, с които определени деяния се квалифицират като престъпления, които подлежат на наказателно преследване, и се прилагат без разлика към всяко физическо или юридическо лице.
80. Следва да се разгледат няколко определящи елемента, за да се установи дали разглежданото задължение е изключено от координираната област, а именно, първо, общият и абстрактен характер на националните разпоредби, които се прилагат без разлика към всяко физическо или юридическо лице, второ, разпоредбите на Директива 2000/31, които очертават границите на тази област, и трето, правното основание на тази директива. Ще допълня съображенията относно тези елементи със бележки по член 3, параграф 4 от посочената директива.
б) По общия и абстрактен характер на националните разпоредби
81. Запитващата юрисдикция насочва вниманието на Съда към факта, че разглежданото задължение произтича от разпоредби от общ и абстрактен характер, които могат да се прилагат както към поведението на доставчик на услуги на информационното общество, така и към поведението на всяко друго физическо или юридическо лице.
82. В това отношение член 2, буква з) от Директива 2000/31 определя „координираната област“ като изисквания, приложими към доставчиците на услуги на информационното общество или към такива услуги, независимо дали са от общ характер или специално предназначени за тях. Следователно, що се отнася до квалифицирането на национална разпоредба като „изискване“, е без значение, че приложното ѝ поле ratione personae не се ограничава до доставчиците на услуги на информационното общество. Подчертавам обаче, че изискване, предвидено в национална правна уредба, попада в координираната област само доколкото се прилага към доставчиците на услуги на информационното общество.
83. За пълнота отбелязвам, че фактът, че разпространението на порнографски изображения, които могат да бъдат изгледани от малолетно или непълнолетно лице, е било забранено преди появата на онлайн услугите, не означава, че разглежданото задължение е изключено от координираната област. Всъщност при спазване на някои изключения, предвидени в Директива 2000/31, всяка национална мярка, която се отнася до достъпа до или упражняването на дейност за предоставяне на услуга на информационното общество, попада в координираната област. В това отношение Съдът вече е изяснил, че законодателят на Съюза не е предвидил възможност за държавите членки да запазят предхождащи тази директива мерки, които могат да ограничат свободното предоставяне на услуги на информационното общество, без да бъдат съобразени с условията, предвидени за тази цел в споменатата директива(33). Следователно такива мерки несъмнено попадат в координираната област.
84. Предвид това обстоятелството, че разглежданото задължение произтича от разпоредби, които се прилагат „за всяко физическо или юридическо лице“, не може да го изключи от координираната област. Сега ще премина към разглеждане на елементите, очертаващи границите на координираната област.
в) Границите на координираната област
85. Границите на координираната област са очертани от няколко елемента на Директива 2000/31.
86. Отбелязвам, че обхватът на координираната област зависи от приложното поле на самата Директива 2000/31 (член 1, параграф 5) и е определен, от една страна, позитивно, чрез дефиницията на понятието „координирана област“ (член 2, буква з), подточка i), и от друга страна, негативно, чрез изрично предвидените в тази директива изключения (член 2, буква з), подточка ii). Накрая, приложното поле на установения в член 3 от посочената директива механизъм е очертано в параграф 3 от този член и в приложението, към което той препраща.
87. Ще разгледам тези различни елементи, за да определя дали разпоредбите на наказателното право са изключени от координираната област.
88. На първо място, в член 1, параграф 5 от Директива 2000/31 се уточнява, че тя не се прилага в областта на данъчното облагане, нито по отношение на някои специфични въпроси и дейности. Следователно законодателят на Съюза не е възнамерявал да подчини тази област и тези въпроси на посочената директива, нито на механизма, установен в член 3 от нея(34). Тази разпоредба обаче не споменава наказателното право сред областите и въпросите, изключени от приложното поле на посочената директива.
89. На второ място, член 2, буква з), подточка ii) от Директива 2000/31 уточнява, че координираната област не обхваща изисквания, като приложимите към стоките като такива, за доставката на стоки и към услугите, които не са предоставени по електронен път. Макар в тази разпоредба да се използва отворена формулировка („като“), от съображение 21 от тази директива става ясно, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи от координираната област изискванията, които не се отнасят до онлайн дейностите(35). При това положение изискванията, които се отнасят до онлайн компонента от дейността на доставчик на услуги на информационното общество, не са изключени от координираната област на основание член 2, буква з), подточка ii) от посочената директива само защото произхождат от областта на наказателното право.
90. Накрая, на трето място, наказателното право не е посочено в списъка на случаите, за които установеният в член 3 от Директива 2000/31 механизъм не се прилага съгласно параграф 3 от този член(36). Освен това е важно да се подчертае, че доколкото предвижда дерогация от общото правило, предвидено в този член, този параграф трябва да се тълкува стриктно(37).
91. Следователно нищо в разпоредбите на Директива 2000/31, очертаващи границите на координираната област, не позволява да се заключи, че мерките, попадащи в обхвата на наказателното право на държава членка, са изключени от тази област.
г) Правното основание на Директива 2000/31 и наказателното право
92. В писменото си становище френското правителство изтъква, че Директива 2000/31 е приета по-специално на основание член 95 ЕО (чийто текст е възпроизведен в член 114 ДФЕС(38)), който не се отнася до наказателното право на държавите членки, и в момент, когато законодателят на Съюза все още не е бил компетентен да приеме директива, която има наказателноправен предмет или засяга наказателното право на държавите членки. Според това правителство обаче прилагането на член 3 от директивата към нормите на наказателното право би означавало като приложимо право и като компетентни органи за наказателно преследване на престъпления да се определят само тези на една-единствена държава членка, което представлявало хармонизация на наказателното право, забранена от съображение 8 от посочената директива.
93. Освен това френското правителство поддържа, че прекалено широкото определение на координираната област по смисъла на Директива 2000/31, обхващащо наказателното право, би нарушило принципа на териториалност на наказателния закон. Такова определение би довело, от една страна, до хармонизиране на правомощията в областта на наказателното право и наказателното производство, което било лишено от основание с оглед на настоящото състояние на правото на Съюза, и от друга страна, до опасно разминаване между режима, приложим за борбата с престъпленията и нарушенията, в зависимост от това дали са извършени онлайн или не.
94. В това отношение е вярно наистина, че в съображение 8 от Директива 2000/31 е уточнено, че „[ц]елта на [тази] директива е да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки, а не да се хармонизира законодателството в областта на наказателното право“.
95. Това уточнение обаче не може да се разбира в смисъл, че за да се избегне хармонизацията в областта на наказателното право като такава, изискванията, приложими към услугите на информационното общество или към техните доставчици, които произтичат от наказателното право, следва да бъдат изключени от координираната област.
96. Всъщност съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2000/31 тя сближава определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение, по-специално, на вътрешния пазар. Това уточнение се отнася до член 3 от тази директива. По същество този член хармонизира начина, по който държавите членки предвиждат приложимостта на национални разпоредби, които могат да ограничат свободното предоставяне на услуги на информационното общество.
97. По този начин Директива 2000/31 не поставя под въпрос компетентността на държавите членки в областта на наказателното право или наказателното производство. Тя не налага и приемането на конкретни национални правила в тази област. Следва обаче да се направи разграничение между въпроса дали е налице компетентност на национално равнище и въпроса дали упражняването на тази компетентност е в съответствие с правото на Съюза.
98. В това отношение Директива 2000/31 е приета на основание член 47, параграф 2 ЕО и членове 55 ЕО и 95 ЕО, чийто текст по същество е възпроизведен съответно в член 53, параграф 1 ДФЕС, в член 62 ДФЕС и в член 114 ДФЕС. Съгласно член 1, параграф 1 от тази директива тя има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки(39). За тази цел в член 3 от нея се предвижда спазването на изискванията, спадащи към координираната област, която е в сила в държавата членка на доставчика на услуги(40). В случай, че законодателят на Съюза считаше, че постигането на тази цел изисква в координираната област да се включат националните разпоредби от областта на наказателното право, за нейното постигане той е можел да се позове на член 114 ДФЕС.
99. Всъщност съгласно член 114, параграф 1 ДФЕС Парламентът и Съветът приемат мерките за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар. Законодателят на Съюза може да прибегне до тази разпоредба по-специално в случай на наличие на разлики между националните правни уредби, когато подобни разлики могат да възпрепятстват упражняването на основните свободи или да доведат до нарушаване на конкуренцията и поради това пряко да влияят върху функционирането на вътрешния пазар(41). Щом условията за прилагане на член 114 ДФЕС като правно основание са изпълнени, обстоятелството, че защитата на общите интереси, посочени в параграф 3 от този член, сред които се намира сигурността, е определяща при избора, който трябва да се направи, не би могло да е пречка законодателят на Съюза да използва това правно основание(42).
100. Освен това, ако се приеме, че всяка национална мярка в областта на наказателното право е изключена от координираната област, държава членка би могла лесно да заобиколи установения в член 3 от Директива 2000/31 механизъм: би било достатъчно да регламентира упражняването на дейността по предоставяне на услуга на информационното общество, като приеме разпоредби с наказателноправен оттенък Подобен подход при тълкуването на понятието „координирана област“ би могъл да застраши целта на този механизъм и полезното му действие.
101. Освен това споделям довода на френското правителство, че прилагането на установения в член 3 от Директива 2000/31 механизъм за постигането на целта за свободното предоставяне на услуги на [информационното] общество, може да засегне териториалната приложимост на националните наказателноправни норми. При това положение и както току-що посочих, такова правно действие действително попада в рамките на правомощията на законодателя на Съюза. От друга страна, механизмите на вътрешния пазар, по-специално основаните на принципа на страната на произход, по правило могат да засегнат териториалния обхват на националните правила.
102. В това отношение, както признава самото френско правителство, наказателното право не може да бъде изключено по абсолютен начин от координираната област. Всъщност това правителство счита, че разрешението, възприето в член 1, параграф 5 от Директива 2006/123/ЕО(43), би могло да се приложи по аналогия към Директива 2000/31. Следователно наказателноправна разпоредба би попаднала в координираната област, определена в член 2, буква з) от втората директива, когато урежда специално достъпа до или упражняването на дейност и води до заобикаляне на правилата, установени в посочената директива(44).
103. В това отношение следва да се припомни, че Директива 2006/123 е приета на основание член 47, параграф 2 ЕО и член 55 ЕО, които съответстват съответно на член 53, параграф 1 ДФЕС и на член 62 ДФЕС. Тези разпоредби са посочени и сред разпоредбите, които съставляват правното основание на Директива 2000/31.
104. Следователно, макар Директива 2006/123 — която сама по себе си предвижда, че не засяга правилата на наказателното право(45), нито влиза в противоречие с него(46) — да може да засегне териториалното прилагане на разпоредбите на наказателното право, положението не може да бъде различно с Директива 2000/31, която предвижда по-либерална рамка за националните правила на това право. Всъщност втората директива не съдържа нито една разпоредба, подобна на член 1, параграф 5 от Директива 2006/123. Що се отнася до препратките към наказателното право, единственият общ аспект на тези две директиви е фактът, че в съображенията им се посочва, че те не хармонизират тази област на правото(47).
105. Във всеки случай резултатът, който двете директиви целят да постигнат, е един и същ. Всъщност държава членка не може да ограничава свободното предоставяне на услуги в рамките на вътрешния пазар, което се осъществява по реда и условията, предвидени в едната или в другата директива, като прибягва до наказателноправните разпоредби на националното си право.
106. В заключение, фактът, че Директива 2000/31 е приета на основание на членовете от Договора за ЕО, които съответстват на член 53, параграф 1 ДФЕС, на член 62 ДФЕС и на член 114 ДФЕС, не означава, че разпоредбите от областта на наказателното право са изключени от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от тази директива.
д) Прилагането на наказателното право като дерогация от свободата на предоставяне на услуги на информационното общество
107. Съгласно логиката на механизма, установен в член 3 от Директива 2000/31, държава членка, различна от тази, в която е установен доставчикът на услуга на информационното общество, по принцип не може да прилага спрямо този доставчик изисквания, които попадат в координираната област. По силата на член 3, параграф 4 от тази директива обаче такава държава членка може да предприеме мерки за дерогиране на принципа на свободното предоставяне на услуги на информационното общество по отношение на дадена услуга на информационното общество, прогласен в член 3, параграф 2 от посочената директива, ако са изпълнени няколко кумулативни условия(48).
108. Съгласно член 3, параграф 4, буква а) от Директива 2000/31 съответната ограничителна мярка трябва да е необходима, за да гарантира, по-конкретно обществения ред, по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, включително защита на непълнолетните и борбата срещу подстрекаване към омраза на расова, сексуална, религиозна основа или на основа националност, и накърняване на човешкото достойнство на отделни лица. Мерките, необходими за гарантиране на такива цели от общ интерес, могат да попаднат в обхвата на наказателното право. Следователно би могло да се твърди, че ако разпоредбите на наказателното право бяха изключени от координираната област, нямаше да е необходимо да се позволява на държава членка да дерогира член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 за постигането на тези цели от общ интерес.
109. В същия ред на мисли в член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 се предвижда, че държава членка може да дерогира член 3, параграф 2, при условие не само да поиска предприемането на мерки от държавата членка, на чиято територия е установен доставчикът на съответната услуга, но и да уведоми Комисията и тази държава членка за намерението си да предприеме съответните ограничителни мерки. Съгласно първата разпоредба обаче държава членка, която желае да предприеме такива мерки за дерогация, ще бъде обвързана от тези задължения, „без да се засягат съдебните процедури, включително предварителните процесуални действия, извършвани в рамките на следствието“. Макар този израз да може да породи съмнения относно тълкуването, очевидно е, че той отразява волята на законодателя на Съюза да регламентира прилагането на разпоредбите на наказателното право в контекста на механизма, установен в член 3 от Директива 2000/31.
110. Пак в този контекст вметнатият израз в член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 е изяснен в съображение 26 от нея, което гласи, че държавите членки, в съответствие с условията, определени в тази директива, могат да прилагат национални правила на наказателното право и наказателните процедури с оглед предприемане на всякакви мерки за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, „без да е необходимо Комисията да бъде нотифицирана за тези мерки“. От това следва, че прилагането на такива национални правила, макар да възпрепятства свободното движение на услуга на информационното общество, не трябва да бъде нотифицирано съгласно член 3, параграф 4, буква б) от посочената директива. Както всяка друга мярка, попадаща в координираната област, тези национални норми трябва все пак да отговарят на материалноправните условия, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от същата директива. От това следва, че националните наказателноправни и процесуалноправни разпоредби сами по себе си не са изключени от координираната област.
е) Заключение
111. Поради всички изложени вече съображения следва да се приеме, че разглежданото задължение не може да бъде изключено от координираната област само защото е следствие от разпоредби на наказателното право.
112. Ето защо предлагам на първия въпрос да се отговори, че задължението за прилагане на технически средства, предназначени за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, не може да бъде изключено от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31 само поради това че това задължение е следствие от общите и абстрактни разпоредби на наказателното право, с които определени деяния се квалифицират като престъпления, които подлежат на наказателно преследване, и се прилагат без разлика за всяко физическо или юридическо лице.
3. Третият въпрос
а) По обхвата на третия въпрос
113. С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали с оглед на обстоятелството, че с приемането на индивидуални мерки по отношение на дадена услуга не може да осигури ефективната защита на основните права, гарантирани с членове 1 и 24 от Хартата и с член 8 от ЕКПЧ, е възможно механизмът, установен в член 3 от Директива 2000/31, да бъде дерогиран, за да се наложи по отношение на дадена категория доставчици на услуги задължение, произтичащо от общи и абстрактни разпоредби.
114. Всъщност запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че предвид условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, приемането на индивидуални мерки не може да осигури такава защита. От това следва, че за тази юрисдикция възможността да се приеме мярка, отговаряща на посочените условия, срещу доставчик на съобщителни услуги в интернет, не отговаря на изискванията, наложени от защитата на основните права.
115. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция иска да се установи дали, ако се предположи, че Директива 2000/31 не допуска задължение, произтичащо от общи и абстрактни разпоредби като разглежданото, държавата членка по местоназначение на услугите все пак може да наложи това задължение на доставчиците, установени в други държави членки, с помощта на основните права.
116. Този въпрос се поставя само ако са изпълнени три условия: първо, разглежданото задължение да попада в координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, второ, прилагането на това задължение да ограничава по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, свободата на предоставяне на услуги на информационното общество, и трето, посоченото задължение да не отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от директивата.
117. В това отношение и както следва от моя анализ на първите два въпроса, разглежданото задължение представлява изискване, което попада в координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31(49).
118. От друга страна, запитващата юрисдикция е наясно, че разглежданото задължение не отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31. Всъщност това задължение произтича от общи и абстрактни разпоредби, които, както посочва тази юрисдикция, се прилагат без разлика към всяко физическо или юридическо лице. В това отношение Съдът вече е пояснил, че национални мерки, които имат общ и абстрактен характер не могат да бъдат квалифицирани като „мерки, предприети срещу услуга на информационното общество“ по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от тази директива(50), с които държава членка по местоназначение на услугите може да ограничи свободното движение на такава услуга.
119. Ето защо, преди да се пристъпи към разглеждането на третия въпрос, най-напред следва да се определи дали разглежданото задължение ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество.
б) По ограничаването на свободата на предоставяне на услуги
120. Според мен законодателят на Съюза е изяснил, че прилагането спрямо доставчик на услуги на задължение като разглежданото ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество и че освен в случаите на дерогиране, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, това задължение не може да бъде наложено от държава членка, различна от тази, в която е установен доставчикът на услуги.
121. Всъщност съгласно член 6а, параграф 1 от Директива 2010/13 държавите членки предприемат подходящи мерки да гарантират, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици, попадащи под тяхна юрисдикция, които могат да увредят физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни лица, се предоставят само по начин, гарантиращ, че тези лица обикновено няма ги да чуят или видят, като тези мерки могат да включват средства за проверка на възрастта.
122. От друга страна, от член 28а, параграф 1 от Директива 2010/13 във връзка с член 3, параграф 1 от Директива 2000/31 следва, че доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове попада под юрисдикцията на държавата членка, на чиято територия е установен. Освен това член 28б, параграф 1 от Директива 2010/13 предвижда, че тази държава членка гарантира, че доставчикът предприема подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от генерирани от потребители видеоклипове, които може да увредят тяхното физическо, умствено или морално развитие. Съгласно член 28б, параграф 3 от тази директива, тези мерки се състоят по-специално, в зависимост от случая, от създаване и прилагане на системи за проверка на възрастта на потребителите на платформи за споделяне на видеоклипове по отношение на тези видеоклипове.
123. Освен това член 15 от Регламент (ЕС) 2024/1083(51) установява механизъм, който позволява на всеки съответен национален регулаторен орган или служба да иска от партньора си в държавата членка, в която е установен доставчикът, да предприеме необходими и пропорционални мерки, за да гарантира изпълнението на задълженията на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове съгласно член 28б, параграфи 1—3 от Директива 2010/13. От член 15, параграф 1 от този регламент („без да се засяга член 3 от Директива 2000/31/ЕО“), във връзка със съображение 45 от същия, че в случай че използването на такъв механизъм не доведе до решение по взаимно съгласие, свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка може да бъде ограничена само ако са изпълнени условията, предвидени в член 3 от Директива 2000/31, и като се следва процедурата, предвидена в него.
124. Независимо от това дали Регламент 2024/1083 е приложим ratione temporis(52) и дали съобщителните услуги в интернет, посочени в преюдициалното запитване по дело C‑190/24, включват и услугите, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове по смисъла на този регламент, член 15 от него потвърждава, че законодателят на Съюза е искал да припомни произтичащия от член 3 от Директива 2000/31 принцип, че мерките, необходими за да се гарантира защитата на непълнолетните лица, като посочените в член 28б, параграфи 1—3 от Директива 2010/13, се приемат и прилагат от държавата членка, в която е установен съответният доставчик на услуги на информационното общество, така че мерките в тази област, приети от друга държава членка, засягат компетентността на първата държава членка и ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество.
125. Ето защо следва да се приеме, че задължение за прилагане на технически средства, предназначени за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, като разглежданото в случая, по принцип ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество.
126. Държа да уточня, че това съображение важи не само за такова задължение, произтичащо от общите и абстрактни разпоредби на наказателното право, но и за официалното уведомление, което компетентен орган може да изпрати до доставчик на съобщителна услуга в интернет.
127. Всъщност, за да изпълнят задължението, предвидено в член 28б, параграф 2 от Директива 2010/13, операторите на онлайн платформи трябва не само да ограничат достъпа до порнографско съдържание, но и да въведат решение за ефективна защита на непълнолетните лица от порнографско съдържание, което води до промяна в начина, по който те извършват дейността по предоставяне на услуга на информационното общество.
128. Също така, макар член 23 от Закона от 30 юли 2020 г. да може да наведе на мисълта, че на доставчик може да се изпрати официално уведомление поради (самото) порнографско съдържание, член 3 от Декрета от 7 октомври 2021 г. подсказва, че този механизъм се отнася до техническия процес, въведен с цел да се гарантира, че потребителите, които желаят да получат достъп до услугата, са пълнолетни.
129. Поради всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че задължението за прилагане на технически средства, предназначени за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, по принцип ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество. За да наложи такова задължение на доставчик, установен в друга държава членка, дадена държава членка трябва да изпълни условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.
130. Сега следва да се премине към анализ на проблематиката, която е в основата на третия въпрос, а именно съвместяването на изискванията, предвидени в Директива 2000/31, и тези, свързани със защитата на основните права.
в) Прилагане на основните права с цел дерогиране на член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/31
131. Както отбелязва Комисията, третият въпрос предполага, че поради присъщите си ограничения Директива 2000/31 не отговаря на изискванията, свързани със защитата на основните права, гарантирани с членове 1 и 24 от Хартата, както и с член 8 от ЕКПЧ.
132. От съображение 10 от Директива 2000/31 обаче следва, че установеният в член 3 от нея механизъм, за да се гарантира пространство без вътрешни граници за електронна търговия, осигурява висока степен на защита на целите от общ интерес, и по-специално защитата на непълнолетните лица.
133. В това отношение, както беше посочено(53), този механизъм се основава на прилагането по-специално на принципа на контрол в държавата членка на произход. Съгласно този принцип, всяка държава членка в качеството си на държава членка на произход на услугите на информационното общество, трябва да регулира тези услуги и правейки това, да защитава целите от общ интерес, посочени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от Директива 2000/31(54). Сред тези цели е защитата на обществения ред, която с оглед на текста на тази разпоредба и на съображение 10 от посочената директива включва защитата на непълнолетните лица. Контролът, осъществяван от държавата членка на произход, следователно трябва да осигури ефективна защита на тези цели не само в интерес на държавата членка на произход и на нейните граждани, но и в интерес на другите държави членки и техните граждани(55).
134. От друга страна, Директива 2000/31 се основава и на принципа на взаимно признаване, по силата на който всяка държава членка, в качеството си на държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество, следи да не ограничава свободното движение на такива услуги. Следователно държавата членка по местоназначение трябва да приеме, че държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги, гарантира на подходящо равнище целта от общ интерес за защита на непълнолетните лица. Когато липсва такава защита, единствената възможност, с която разполага първата държава членка, за да поправи това положение, се състои в приемането на мерки в съответствие с изискванията по член 3, параграф 4 от тази директива.
135. В това отношение Директива 2010/13 отговаря на изискванията за защита на непълнолетните лица. По-специално съгласно член 28б от нея държавите членки гарантират, че доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, установени на нейна територия, прилагат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица. Тези мерки могат да включват въвеждането на система за проверка на възрастта(56). Когато държавата членка по произход не гарантира необходимото ниво на защита на ненавършилите пълнолетие лица, държавата членка по местоназначение може да приложи мерките, предвидени в член 3, параграф 4 от тази директива.
136. Преследваната с разглежданата национална мярка цел от общ интерес за закрила на непълнолетните лица е защитена, от една страна, в рамките на прилагането на принципа на контрол в държавата членка по произход съгласно разпоредбите, предвидени за тази цел в Директива 2013/10, и от друга страна, чрез механизма за дерогация, на който другите държави членки могат да се позовават в конкретни случаи и при спазване на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.
137. По този начин законодателят на Съюза се е погрижил да съвмести изискванията на вътрешния пазар със защитата на основните права. Да се приеме, че механизмите, предвидени за тази цел в директиви 2000/31 и 2010/13, не отговарят на изискванията, предвидени в членове 1 и 24 от Хартата, би означавало да се постави под въпрос валидността на тези две директиви.
138. Още по-важно е, че тези механизми отразяват консенсуса, постигнат от държавите членки по отношение на отговорностите им за защита на непълнолетните лица от вредно съдържание в пространство без вътрешни граници за електронна търговия. Поставянето под въпрос на посочените механизми би застрашило тяхната ефективност и би подкопало взаимното доверие между държавите членки.
139. Освен това, макар Съдът да е признал, че държава членка може да се позове на основно право, за да получи закрила, когато нито една разпоредба от вторичното право не ѝ позволява това, такова разрешение е валидно в контекст, в който правният акт на Съюза не съдържа никакъв механизъм за дерогация, който да дава възможност на тази държава членка да гарантира съответното основно право(57). Директива 2000/31 обаче установява такъв механизъм в член 3, параграф 4 от нея, така че това течение в съдебната практика не може да се приложи в настоящия случай.
140. Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че обстоятелството, че приемането на индивидуални мерки относно дадена услуга не може да осигури защитата на основните права, гарантирани с членове 1 и 24 от Хартата, както и с член 8 от ЕКПЧ, не позволява да се дерогира механизмът, установен в член 3 от Директива 2000/31, за да се приложи задължение, произтичащо от общи и абстрактни разпоредби, към определена категория доставчици на услуги.
Д. Дело C‑190/24
1. По първия въпрос
141. С първия въпрос се цели да се установи дали координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, включва забрана за операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, да препредават посредством тази услуга всяко съобщение или всяко указание, изпратено от потребителите, които могат да позволят на другите потребители да избегнат пътни проверки, независимо от обстоятелството, че това задължение не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
142. Припомням, както следва от съображенията ми по втория въпрос по дело C‑188/24, че координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, обхваща изискванията, свързани с упражняването на дейност по предоставяне на услуга на информационното общество, и когато тези изисквания не се отнасят до въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива(58).
143. Следователно, за да се отговори на този въпрос, остава да се провери дали разглежданата забрана за препредаване представлява изискване, свързано с координираната област.
144. В това отношение отбелязвам, че разглежданата забрана за препредаване засяга упражняването на дейност по предоставяне на услуга на информационното общество. Всъщност, за да спази тази забрана, доставчикът на услуги е длъжен да ограничи или да спре нормалното функциониране на своята услуга и поради това да извършва съответната дейност по специфичен начин. В случая обстоятелството, че разглежданата забрана за препредаване задължава доставчика на услуги да ограничи функционирането на своята услуга само в конкретни случаи и по отношение на дадена пътна проверка, не променя същността на задължението, произтичащо от тази забрана. Това обстоятелство обаче може да се окаже от значение при проверката дали посочената забрана ограничава свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, или отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от тази директива.
145. От друга страна, следва да се припомни, че разглежданата забрана за препредаване е съпроводена от санкция(59): следователно спазването на тази забрана обуславя законосъобразното упражняване на дейността по предоставяне на услуга на информационното общество.
146. При тези обстоятелства на първия въпрос следва да се отговори, че координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, включва забрана за операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, да препредават посредством тази услуга всяко съобщение или всяко указание, изпратено от потребителите, които могат да позволят на другите потребители да избегнат пътни проверки, независимо от обстоятелството, че тази забрана не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
2. По втория въпрос
а) Обхват на преюдициалния въпрос и преформулиране
147. Вторият въпрос, така както е формулиран от запитващата юрисдикция, по същество се отнася до това дали разглежданата забрана за препредаване е изключена от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31, тъй като е необходима, за да се гарантира ефективността на пътните проверки, извършвани за задържане на лица, които са издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност.
148. В това отношение посочената формулировка навежда на мисълта, че с въпроса се цели да се установи дали разглежданата забрана за препредаване попада в приложното поле на координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31.
149. От друга страна този въпрос се позовава на съображение 26 от Директива 2000/31 („въпреки че в съображение 26 […] се уточнява, че“), което гласи, че „[д]ържавите членки […] могат да прилагат национални правила на наказателното право и наказателните процедури с оглед предприемане на всякакви мерки за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления […]“. Това позоваване, предшествано от израза „въпреки че“, позволява да се разбере, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали разглежданата забрана за препредаване е изключена от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от тази директива, тъй като е необходима, за да се гарантира ефективността на пътните проверки, извършвани с цел задържане на лица, които са издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност.
150. Отбелязвам, че според Coyote System, макар разглежданата забрана за препредаване да попада в координираната област, тя не може да представлява мярка от тази област, с която държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество може да дерогира принципа, предвиден в член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, и да ограничи свободното движение на тези услуги.
151. В това отношение Coyote System поддържа, че противно на изискването на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, разглежданата национална мярка, с която се налага въпросната забрана за препредаване, не се отнася до дадена услуга на информационното общество. За сметка на това според него, ако се върнем към текста на решение Google Ireland и др.(60), цитиран в акта за преюдициално запитване, тази забрана представлява „обща и абстрактна мярка, която се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилага без разлика към всички доставчици на тази категория услуги“(61).
152. От тази гледна точка с втория си въпрос запитващата юрисдикция приканва Съда да се произнесе дали член 3 от Директива 2000/31 допуска забраната за препредаване, която Френската република, в качеството си на държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество, възнамерява да наложи на доставчиците, установени в другите държави членки.
153. Отново в този контекст френското правителство предлага в писменото си становище друга перспектива на анализ на законосъобразността на разглежданата забрана за препредаване. По същество тази забрана не ограничавала свободата на предоставяне на услуги и следователно не била подчинена на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31. В подкрепа на тезата си това правителство се основава на член 14, параграф 3 от тази директива, който се отнася до заповедите, отправени до доставчиците на услуги за съхраняване на информация.
154. Подобни съображения могат да повлияят на съответствието на разглежданата забрана за препредаване с Директива 2000/31. Ето защо предлагам да се разгледа и тази линия на анализ, с цел на запитващата юрисдикция да се предоставят всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, за да прецени съответствието на разглежданите национални разпоредби с тази директива.
155. За тази цел предлагам вторият въпрос да се преформулира и да се приеме, че с него запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 3 от Директива 2000/31 допуска забрана за препредаване на съобщения и указания, изпратени от потребителите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, която държава членка по местоназначение на тези услуги възнамерява да наложи на операторите на посочените услуги, установени в другите държави членки.
б) Структура на анализа
156. В писменото си становище френското правителство посочва, че проверката на законосъобразността на разглежданата забрана за препредаване с оглед на Директива 2000/31 би трябвало да започне с анализ на проблематиката относно забраните, посочени в член 14, параграф 3 от нея, за които не се прилагат предвидените в член 3 изисквания, тъй като тези забрани не ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество.
157. В рамките на Директива 2000/31 обаче въпросът дали национална мярка ограничава свободното предоставяне на услуги има значение само ако тази мярка представлява изискване, свързано с координираната област по смисъла на член 2, буква з) от нея. Всъщност от член 3, параграф 2 от тази директива следва, че държавите членки не могат по причини, свързани с тази област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка(62). Следователно национална мярка, която съдържа такова ограничение, но не попада в координираната област, е ирелевантна с оглед на член 3 от посочената директива.
158. С оглед на това ще анализирам, на първо място, дали с оглед на преследваните от нея цели разглежданата забрана за препредаване е изключена от координираната област (раздел в), на второ място, ще се спра на доводите на френското правителство, че тази забрана не ограничава свободата на предоставяне на услуги (разделг), и на трето място, ще разгледам накратко довода на Coyote System, че посочената забрана не би могла да отговори на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 (раздел д).
в) Защита на обществения ред и обществената сигурност
159. Въпросът, който възниква, е дали разглежданата забрана за препредаване е изключена от координираната област, тъй като е необходима, за да се гарантира ефективността на пътните проверки, извършвани за задържане на лица, които са издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност.
160. В това отношение, на първо място и както вече посочих(63), национална мярка не може да бъде изключена от координираната област само защото е следствие от разпоредби на наказателното право. Ето защо, a fortiori няма никаква причина да се счита, че мярка, която е необходима, за да допринесе за прилагането на наказателното право или за защитата на цели от общ интерес като обществения ред или обществената сигурност, би била изключена от посочената област.
161. На второ място, нито естеството на цел от общ интерес, която държава членка се стреми да защити чрез национална мярка, нито фактът, че тази мярка е необходима за постигането ѝ, са определящи тя да бъде квалифицирана като „изискване, свързано с координираната област“. Всъщност, за да се установи, че дадена национална мярка представлява такова изискване, следва да се разгледа нейният предмет и да се провери дали тя се отнася до достъпа до дейността на информационното общество или до нейното упражняване(64).
162. На трето място, в рамките на Директива 2000/31 целите от общ интерес играят особена роля, различна от тази на предмета на съответната мярка. По същество държава членка може да се основе на целите от общ интерес, изброени в член 3, параграф 4, буква а), подточка i) от тази директива, за да дерогира посредством мярка, попадаща в координираната област, принципа на свободно предоставяне на услуги на информационното общество. Сред тези цели от обществен интерес са защитата на обществения ред, и по-специално предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, както и защитата на обществената сигурност.
163. На четвърто място, в частта от съображение 26 от Директива 2000/31, на която запитващата юрисдикция обръща внимание, се посочва, че държавите членки могат да прилагат национални правила на наказателното право и наказателните процедури с оглед предприемане на всякакви мерки за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления. Следва да се отбележи, че това съображение също така пояснява, че държавите членки могат да упражняват тази възможност в съответствие с условията, посочени в тази директива. Всъщност, както посочих в точка 110 от настоящото заключение, Директива 2000/31 предвижда условията, при които държавата членка по местоназначение може да прилага необходимите мерки за предотвратяване, разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления. Както всяка друга мярка, попадаща в координираната област, с която държава членка по местоназначение цели да ограничи свободата на предоставяне на услуги, мерките, посочени в съображение 26 от Директива 2000/31, трябва да отговарят най-малко на материалноправните условия, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от нея. От това стигам до извода, че мерките, необходими за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления, не са изключени от координираната област.
164. При това положение мярка, която се отнася до упражняването на дейност на информационното общество, не може да бъде изключена от координираната област само поради това че отговаря на целите от общ интерес за защита на обществения ред и обществената сигурност.
165. Ето защо като междинно заключение следва да се приеме, че разглежданата забрана за препредаване не може да бъде изключена от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от Директива 2000/31 с довода, че е необходима, за да се гарантира ефективността на пътните проверки, извършвани за задържане на лица, които са издирвани за престъпления или нарушения, или които представляват заплаха за обществения ред или обществената сигурност.
г) Заповедите, които не ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество
1) Изложение на проблема
166. От направения до момента анализ е видно, че разглежданата забрана за препредаване действително попада в координираната област.
167. Освен това Директива 2000/31 допуска a priori забрана за препредаване, която държава членка по местоназначение на услугите на информационното общество възнамерява да наложи на установените в другите държави членки оператори на тези услуги, стига тя да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4, букви а) и б) от тази директива. Всъщност, когато тези условия са изпълнени, държавата членка по местоназначение на услугите на информационното общество може чрез прилагането на мерки, попадащи в координираната област, да ограничи свободното предоставяне на тези услуги.
168. Френското правителство обаче посочва, че разглежданата забрана за препредаване не ограничава свободата на предоставяне на услуги, поради което не е подчинена на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.
169. По-конкретно според това правителство посочената забрана попада в обхвата на член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 и като такава не ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива. Тя може да бъде наложена на доставчик на услуги независимо от държавата членка, в която е установен, и държавата членка по местоназначение на услугите на информационното общество, която желае да издаде подобна заповед, в никакъв случай не е длъжна да следва процедурата за дерогация, предвидена в член 3, параграф 4 от посочената директива.
2) Анализ
170. Член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 предвижда по-специално, че този член не засяга възможността съд или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите членки, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение.
171. В самото начало следва да се отбележи, че разпореждането по член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 може да бъде издадено както от държавата членка, в която е установен доставчикът, така и от държавата членка по местоназначение на съответната услуга(65).
172. В това отношение, макар член 3, параграф 1 от Директива 2000/31 да поставя всеки доставчик на услуга на информационното общество под контрола на държавата членка, в която е установен, параграф 4 от този член предвижда, че друга държава членка може да предприеме мерки по отношение на този доставчик в съответствие с предвидените за тази цел условия в последната разпоредба. Важно е да се подчертае, че тези условия се отнасят не до компетентността на тази друга държава членка, а до мярката, която тя иска да наложи на съответния доставчик.
173. Освен това сама по себе си Директива 2000/31 не урежда разпределението на компетентността и правомощията за вземане на решения на съдилищата и другите органи на държавите членки. Всъщност тази директива предвижда по-специално в член 1, параграф 4, че тя не се отнася до компетентността на съдилищата, която се урежда по-специално от Регламент (ЕС) № 1215/2012(66). От друга страна, териториалната компетентност на административните органи се определя от публичноправни разпоредби и тази директива не включва такава компетентност.
174. След тази рамка следва да се разгледа доводът на френското правителство, че разглежданата забрана за препредаване като разпореждане по член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 не е подчинена на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от нея.
175. От член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 следва, че този член не засяга възможността за издаване на съдебни или административни разпореждания за преустановяване или предотвратяване на нарушение. Параграф 1 от този член предвижда единствено условията, при които доставчик на услуга за съхраняване на информация може да бъде освободен от отговорност за информацията, съхранявана по искане на потребителите. Следователно на пръв поглед е съмнително дали в резултат на член 14, параграф 3 от посочената директива може да бъде изключено прилагането на член 3 от нея.
176. Считам обаче, че причината, поради която разпореждане, годно да попадне в обхвата на член 14, параграф 3 от Директива 2000/31, може да не бъде подчинено на условията, предвидени в член 3 от нея, се намира не в първата, а във втората разпоредба. Всъщност от член 3, параграф 2 следва, че държава членка, различна от тази, в която е установен доставчикът на услуги, не може чрез мерки от координираната област да ограничава свободното предоставяне на услуги на информационното общество. Считам, че при определени условия разпореждане относно индивидуално нарушение може да не ограничи свободното предоставяне на такива услуги.
177. В това отношение, на първо място, член 18 от Директива 2000/31 предвижда, че държавите членки гарантират, че средствата за правна защита, осигурени от националното законодателство във връзка с дейностите по предоставяне на услуги на информационното общество, позволяват бързото приемане на мерки за прекратяване на предполагаемо нарушение и предотвратяване на по-нататъшно накърняване на съответните интереси. Макар всяка държава членка да трябва да предвиди възможността за приемане на такива мерки, заповед, която има за цел преустановяване или предотвратяване на индивидуално нарушение, отправена до доставчик на услуги от държава членка, различна от тази, в която е установен, притежава само в известна степен способност да ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество. Въпреки, че тази разпоредба да се отнася само до средствата за правна защита по съдебен ред, въпросът дали дадена заповед ограничава свободата на предоставяне на услуги от гледна точка на своя адресат зависи не от естеството на издаващия орган, а от същината и съдържанието на съответната заповед.
178. На второ място, както правилно отбелязва френското правителство, това тълкуване се потвърждава и от решение Glawischnig-Piesczek(67). В това решение Съдът не поставя под въпрос съответствието с Директива 2000/31 на издадена от австрийски съд заповед до установен в Ирландия доставчик на услуги за съхраняване на информация, която се отнася до съдържание, идентично или равностойно на съдържанието на информация, обявена за незаконна(68). По този начин Съдът поставя ударението не върху правораздавателния характер на съответната заповед, а върху нейния предмет.
179. Трето, законодателят на Съюза потвърждава това тълкуване в Регламент (ЕС) 2022/2065(69). Всъщност в съображение 38 от него се уточнява по-специално, че заповедите за предприемане на действия, свързани с конкретно незаконно съдържание, по принцип не ограничават свободата на предоставяне на посреднически услуги, поради което член 3 от Директива 2000/31 не се прилага за тях(70).
180. Поради всички тези съображения считам, че заповед за предприемане на действие, която се отнася до конкретно незаконно съдържание и има за цел да прекрати или да предотврати индивидуално нарушение, не е подчинена на условията, предвидени в член 3 от Директива 2000/31, при условие че не ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество. Тази констатация трябва да се тълкува стриктно, за да не се компрометира установеният в този член механизъм. Такава заповед трябва да има за цел да отстрани индивидуално нарушение, без обаче да засяга в останалата си част упражняването на дейността по предоставяне на услуга на информационното общество. Така например адресатът на заповед за предприемане на действия не може да бъде принуден да промени начина, по който организира самата си дейност.
181. Въпросът, който се поставя, е как такива заповеди за предприемане на действия, които не ограничават свободата на предоставяне на услуги по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2000/31, са свързани с посочените в член 14, параграф 3 от нея.
182. В това отношение следва да се отбележи, че тези две разпоредби изпълняват различни функции(71). Освен това член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 изрично препраща към правните системи на държавите членки и изглежда им оставя свобода на преценка по отношение на издаването на заповеди. Ето защо би било пресилено да се заяви, че всяка заповед, която може да бъде отправена до доставчик на услуги въз основа на тази разпоредба, не ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество. За сметка на това считам, че целта на всички тези мерки е една и съща, а именно да се сложи край на индивидуално нарушение или да се предотврати такова нарушение, като се насочи към конкретно незаконно съдържание.
183. При тези обстоятелства се поставя въпросът дали разглежданата национална мярка ограничава свободата на предоставяне на услуги.
3) Разглежданата забрана за препредаване
184. Припомням, че от моя анализ следва, че заповед за предприемане на действия срещу конкретно незаконно съдържание и има за цел да прекрати или да предотврати индивидуално нарушение, може да няма за последица ограничаване на свободата на предоставяне на услуги на информационното общество(72).
185. В случая нито информацията относно пътните проверки, предоставена от потребителите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, нито съобщаването ѝ от тези потребители са незаконни сами по себе си. За сметка на това разпространението на тази информация от оператор на тази услуга в нарушение на забрана, издадена от компетентния орган, е незаконосъобразно и тази незаконосъобразност, изглежда, възниква от момента на връчването на заповедта на съответния оператор(73). Така, от една страна, разглежданата забрана за препредаване не е насочена към конкретно незаконно съдържание, а от друга страна, няма за цел да прекрати или да предотврати индивидуално нарушение, но може да доведе до такова нарушение от страна на неговия адресат, ако той не я спази.
186. Следователно тази забрана няма характеристиките на заповед за предприемане на действия срещу конкретно незаконно съдържание, която има за цел да прекрати или да предотврати индивидуално нарушение и която не би била рестриктивна към ограничението на свободата на предоставяне на услуги на информационното общество.
д) Предприемането на мерки по отношение на дадена услуга
187. От член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 следва, че мярка, с която държава членка по местоназначение на услуги може да дерогира член 3, параграф 2 от тази директива, трябва да се отнася до „дадена услуга на информационното общество“. В решение Google Ireland и др.(74) Съдът е изяснил, че общи и абстрактни мерки, които се отнасят до общо определена категория услуги на информационното общество и се прилагат без разлика към всички доставчици на тази категория услуги, не попадат в обхвата на понятието „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество“.
188. В това отношение, макар разглежданата забрана за препредаване да поражда последици по отношение на оператор на услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация от момента на уведомяването на съответния оператор, компетентният административен орган изглежда издава само една забрана за препредаване на информация за пътната проверка, която иска да изключи от всички тези услуги.
189. Всъщност, от една страна, член R. 130—12 от Кодекса за движение по пътищата изисква информацията относно забраните за препредаване да се съобщава на операторите посредством информационна система. От тази разпоредба следва, че така извършеното съобщаване представлява предоставяне на разположение на решението за забрана.
190. От друга страна, на два пъти в член L. 130—11 от Кодекса за движение по пътищата се посочва, че със забрана за препредаване компетентният административен орган забранява на всеки оператор на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да препредава съобщенията и указанията относно пътна проверка. Освен това в съдебното заседание Coyote System изтъква, че компетентният орган не може да се насочи само към някои от операторите.
191. В това отношение отбелязвам, че макар разглежданата забрана за препредаване да изглежда, че се прилага за всеки доставчик на услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация(75), решение Google Ireland и др. все пак се отнася до мерки, които не само се прилагат без разлика до общо определена категория услуги на информационното общество, но и имат общ и абстрактен характер. Разглежданата забрана за препредаване обаче се прилага не към хипотетични и повтарящи се положения, а към конкретна пътна проверка. Следователно тя не е сравнима с обща и абстрактна правна уредба като разглежданата в това решение.
192. Отново в този контекст Съдът е приел в решение Google Ireland и др.(76), че общи и абстрактни мерки не могат да представляват дерогиращи мерки по член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, по-специално поради това че разрешаването на държава членка по местоназначение да приеме такива мерки, би представлявало изземване на регулаторните правомощия на държавата членка на произход и подчиняване на тези доставчици както на законодателството на държавата членка на произход, така и на законодателството на държавата членка или държавите членки по местоназначение. Приемането на мярка, която се прилага в конкретен случай, обаче не изглежда да има такъв ефект, тъй като се отнася по-скоро до компетентността и правомощията за вземане на решения на съдилищата и другите органи на държавите членки.
193. Освен това, вярно е, както Съдът е посочил в решение Google Ireland и др.(77), че член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, буква б) задължава държава членка по местоназначение да поиска от държавата членка на произход да предприеме мерки в областта на услугите на информационното общество и в този смисъл, тази разпоредба предполага, че държавата членка, до която е отправено такова искане, може да бъде идентифицирана преди приемането на мярка на основание член 3, параграф 4 от тази директива, така че държавата членка по местоназначение да може да изпълни това задължение. От член 3, параграф 4, буква б) от посочената директива във връзка със съображение 26 от нея обаче следва, че това задължение не се прилага за мерките за разследване, разкриване и съдебно преследване на престъпления. От друга страна, по силата на член 3, параграф 5 от същата директива държавата членка по местоназначение може при спешност, да дерогира процесуалните условия, предвидени в член 3, параграф 4, буква б) от нея и уведоми впоследствие Комисията и държавата членка на произход на доставчика за дадена мярка. Това потвърждава тълкуването, че някои мерки могат да играят ролята на мярка за дерогация и когато преди приемането им не е възможно да бъдат изпълнени процесуалните условия, предвидени в член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31, стига тези мерки да отговарят на условията, предвидени в член 3, параграф 4, буква а) от тази директива.
194. В случая, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, явно разглежданата забрана за препредаване може да се квалифицира като „мярка, предприета срещу дадена услуга на информационното общество“ по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2000/31.
е) Заключение
195. От анализа ми следва, първо, че разглежданата забрана за препредаване не е изключена от координираната област с оглед на преследваните с нея цели(78), второ, че тази забрана ограничава свободата на предоставяне на услуги на информационното общество(79), и трето, че освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, посочената забрана може да играе ролята на мярка, с която държава членка може да ограничи свободното предоставяне на услуги, при условие че отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31(80).
196. Поради всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 3 от Директива 2000/31 допуска забрана за препредаване на съобщения и указания, изпратени от потребителите на услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, която държава членка по местоназначение на тези услуги възнамерява да наложи и на установените в другите държави членки оператори на тези услуги, стига тази забрана да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 или евентуално в член 3, параграф 5 от тази директива.
3. По третия въпрос
а) Предварителни бележки
197. Третият въпрос се отнася до тълкуването на член 15 от Директива 2000/31 и цели да се установи дали предвидената в тази разпоредба забрана за налагане на общо задължение за контрол е пречка за прилагането на разглежданата забрана за препредаване.
198. В това отношение всички изложени по-горе съображения се отнасят до функционирането на механизма на вътрешния пазар на услугите на информационното общество, установен в член 3 от тази директива.
199. Въпреки това, освен въпроса за условията, при които държавите членки могат да отправят заповеди до доставчиците на услуги на информационното общество в трансгранични случаи, Директива 2000/31 съдържа разпоредби, които могат да повлияят на обхвата на заповедите. Сред тези разпоредби са членове 14 и 15.
200. Съответните разпоредби се прилагат по-специално, когато дадена държава членка желае да отправи заповед до определени доставчици, установени в други държави членки. В този случай проверката за съответствие с Директива 2000/31 на правомощието за издаване на тази заповед се извършва на два етапа: разглеждането на член 3, параграфи 2 и 4 от тази директива, а след това на членове 14 и 15 от нея.
201. Следва да се отбележи, че както е видно от текста на член 15 от Директива 2000/31, той е относим само ако доставчикът на услугата на информационното общество попада в приложното поле на членове 12—14 от директивата.
202. Доколкото запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува и член 15 от Директива 2000/31 и доколкото този член се прилага за предоставянето на услугите, посочени по-специално в член 14 от нея, би могло да се приеме, че тази юрисдикция изхожда от предпоставката, че услугите, попадащи в приложното поле на оспорваните пред нея национални разпоредби, представляват услуги за съхраняване на информация. След като тази предпоставка беше обсъдена в съдебното заседание, все пак ще направя някои бележки по нея.
б) Електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация
1) Предварителни бележки
203. Разглежданите национални разпоредби се отнасят до операторите на електронни услуги за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация.
204. Макар в преюдициалното запитване да не се уточнява в какво се състои тази услуга, начинът ѝ на функциониране може да се изведе от текста на тези национални разпоредби. Освен това страните представиха някои коментари относно практическите аспекти на функционирането на тези услуги. В това отношение една друга трудност произтича от обстоятелството, че тези коментари явно се отнасят, поне отчасти, не до определението на понятието „електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация“, възприето във френското право, а до услугата, предоставяна от дружеството Coyote System, и до подобните на нея услуги.
205. Въпреки това ще се позова на всички тези коментари, за да очертая отправната точка на анализа по-долу. Всъщност е прието, че дружеството Coyote System е оператор на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация по смисъла на френското право. Следователно анализ, който ще вземе предвид характеристиките на услугата на това дружество, ще засегне поне част от приложното поле на оспорваните пред запитващата юрисдикция разпоредби.
206. При всички положения запитващата юрисдикция е тази, която следва да тълкува националното право и да определи приложното поле на разглежданите национални разпоредби. Тя ще трябва също така да провери, в светлината на направените от Съда уточнения, дали оператор на тази услуга попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31.
2) Отправната точка на моя анализ
207. Една от основните функции на електронната услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация изглежда е да предоставя на водача информация за пътните условия и да сигнализира за други събития, свързани с движението по пътищата, настъпили по избрания от него маршрут или в рамките на периметъра, в който той се намира в дадения момент. Сред тези събития са пътните проверки, извършвани от публичните органи.
208. Член L. 130—11 от Кодекса за движение по пътищата предполага, че такава услуга се захранва, поне отчасти, от съобщенията и указанията на някои потребители, които операторът на тази услуга препредава на всички потребители.
209. На практика, както обяснява Coyote System в писменото си становище и в съдебното заседание, потребителят на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация може да натисне върху икона, съответстваща на една от предварително определените категории събития, свързани с движението по пътищата, за да сигнализира за събитие, както и за местонахождението си, и да придружи този сигнал с персонализирано съобщение или със снимка.
210. Този сигнал се разпространява незабавно и автоматично до всички ползватели, които впоследствие, ако считат, че е погрешен, могат да съобщят за тази грешка като натиснат предвидена за тази цел икона. Ако няколко ползватели съобщят за грешка, съответният сигнал се премахва.
211. Що се отнася до визуализирането на събитията, за които се подава сигнал, Coyote System уточнява също, че функционирането на неговата услуга се основава на алгоритъм, който управлява тези сигнали, по-специално, за да свърже тези от тях, които се припокриват, и да заличи онези, чиято надеждност е била оспорена в достатъчна степен от потребителската общност. За сметка на това, що се отнася до подадените от ползвателите сигнали, операторите не упражнявали никакъв контрол върху тяхното съдържание и ги препредавали в непроменен вид на ползвателите.
212. Освен това, макар механизмът, на който се основава функционирането на всяка друга електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, a priori да се различава от този на Coyote System, функционирането на всички тези услуги явно зависи от обработката на значителен обем информация, предоставяна от ползвателите, което изисква използването на автоматизиран механизъм.
213. След тези съображения следва да се разгледа, на първо място, въпросът дали услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, се състои в „съхраняване на информация, предоставяна от получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 (раздел 3), и на второ място, да се определи дали операторът на такава услуга е „междинен доставчик“ съгласно предвидения от законодателя смисъл в рамките на глава II, раздел 4 от тази директива (раздел 4).
3) По понятието за услуга за съхраняване на информация
214. Член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 се отнася до предоставянето на услуги за съхраняване на информация, тоест услуги на информационното общество, които се състоят в съхраняване на предоставена от получателя на услугата информация по негово искане.
215. Тази услуга може да включва и публичното разпространение на тази информация по искане на потребителя. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика операторът на платформа на социална онлайн мрежа, която съхранява информация, предоставена от потребителите на тази платформа(81), и операторът на платформа за споделяне на видеоклипове(82) са, поне по принцип, доставчици на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31. Съдът приема също, че услуга по каталогизиране представлява услуга за съхраняване на информация, доколкото нейният доставчик пренася информация, предоставена от получателя на посочената услуга, по открита за интернет потребителите комуникационна мрежа и съхранява, т.е. запаметява в своя сървър някои избрани от рекламодателя данни(83). Законодателят на Съюза е възприел такова широко определение на услугата за съхраняване на информация (хостинг) в рамките на Регламент 2022/2065(84).
216. Следователно въпросът, който възниква, е дали електронните услуги за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, представляват услуги, чийто предмет съответства на току-що изложеното описание.
217. В това отношение, за разлика от информацията, предоставена на платформа на социална онлайн мрежа и на платформите за споделяне на видеоклипове, информацията за пътните условия се предоставя на оператора на електронна услуга не за да бъде съхранявана и разпространявана в непроменен вид, а за да захранва банката с информация, с която разполага този оператор и която е предмет на алгоритмично обработване. Това обработване позволява да се създаде единно изображение, което да представя възможно най-точно пътните условия в даден периметър. След това операторът предава резултата от тези действия на ползвателите, за да им предостави в реално време информация за пътните условия в периметъра, в който те се намират.
218. Следователно, с изключение на първоначалния сигнал за събитие, информацията, предоставена от потребителя, не се разпространява до всички ползватели чрез съответната услуга във формата, в която ползвателят я е предоставил. От друга страна, тази услуга създава нов „информационен слой“ въз основа на предоставяната от ползвателите информация и предоставянето на достъп до него е основната цел на тази услуга.
219. По-нататък, за да се върнем към първоначалния сигнал за събитие, той изглежда се разпространява незабавно и автоматично до всички потребители на съответната услуга.
220. В рамките на услуга за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 обаче действията по съхраняване и разпространение се извършват по искане на ползвател, което предполага, че той започва тези процеси и запазва известен контрол върху тези действия.
221. В това отношение следва да се подчертае, че функционирането на услугата на Coyote System се основава на алгоритъм, който премахва сигналите, чиято надеждност е оспорена в достатъчна степен от потребителската общност. Следователно резултатът от извършените от този алгоритъм операции замества решението на потребителя, който е подал първоначален сигнал с цел да бъде разпространен. Макар да е вярно, че премахването на оспорените сигнали може да бъде предвидено в общите условия за ползване на услугата, това не променя факта, че действията по съхранение и разпространение, започнати по искане на потребител, се прекъсват в резултат от алгоритмичната обработка на цялата получена от оператора информация.
222. Накрая, изглежда, че същото обработване се прилага и за сигналите, придружени от персонализирано съобщение или със снимка, посочени от Coyote System. Всъщност те се разпространяват незабавно и автоматично и другите ползватели могат да потвърдят или оспорят тяхната истинност. Всички тези съобщения се обработват въз основа на алгоритми и само резултатът от тези операции се предава на потребителите чрез услугата(85).
223. От това следва, че електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация не се състои в съхраняване и разпространение в непроменен вид, посредством тази услуга, на предоставяна от потребителите информация, а в създаване въз основа на тази информация на нов информационен слой, предоставящ на потребителите единно изображение, което в реално време и по възможно най-точния начин представя пътните условия в периметъра, в който те се намират.
224. В това отношение член 14, параграф 2 от Директива 2000/31 предвижда, че параграф 1 не се прилага в случаите, когато получателят на услугата действа въз основа на получено пълномощие или под контрола на доставчика. Този параграф 1 не следва да се прилага и когато доставчикът съобщава на потребителите информация, която му е била предоставена, но която, след като бъде обобщена, вече не може да бъде разпозната в този конгломерат. Следователно услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация не попада в приложното поле на член 14, параграф 1 от тази директива.
225. Все пак ще продължа анализа си, в случай че Съдът не последва предложението ми и приеме, че услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация може да представлява услуга за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31. По същество, за да попадне, извършваното от доставчика на услуга на информационното общество съхраняване в обхвата на тази разпоредба, е необходимо поведението на този доставчик да се свежда до това на „междинен доставчик“ в предвидения от законодателя в рамките на раздел 4 от тази директива смисъл(86).
4) По качеството „доставчик на услуги за съхраняване на информация“
226. От член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 във връзка със съображение 42 от нея следва, че за да попадне доставчикът на услуга на информационното общество в приложното поле на тази разпоредба, е необходимо неговата дейност да има чисто технически, автоматичен и пасивен характер, което означава, че този доставчик няма нито познания, нито контрол върху пренасяната или съхранявана информация.
227. В рамките на проверката, която се извършва, за да се установи дали дейността на доставчика има такъв характер, важна роля играе степента на ангажираност на този доставчик при определянето на начина на представяне на предоставената информация и при „подреждането“ на съдържанието.
228. Всъщност в решение L’Oréal и др., което се отнася до оператор на пазар(87), Съдът приема, че само в резултат на факта, че оператор съхранява на сървъра си предложения за продажба, определя условията за доставка на услугите си, получава заплащане за тях и дава обща информация на клиентите си, не може да го лиши от възможността да се ползва от изключенията във връзка с отговорността, предвидени в Директива 2000/31. Когато обаче този оператор оказва съдействие, което се изразява по-специално в оптимизиране на представянето на разглежданите предложения за продажба или в рекламиране на тези предложения, следва да се приеме, че той не е бил в неутрална позиция между съответния клиент продавач и потенциалните купувачи, а има активната роля, в резултат на която е могъл да се запознае или да контролира данните относно тези предложения.
229. Така, най-напред, фактът, че доставчикът установява структурата на общото представяне на съхраняваната по искане на потребителите информация, не означава, че той познава или контролира съдържанието на тази информация. Поради това фактът, че оператор на услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация определя предварително категориите събития, свързани с движението по пътищата, които ползвателите могат да изберат, за да сигнализират за дадено събитие, не означава, че в резултат на активната роля, която е имал, този оператор е могъл да се запознае или да контролира данните относно тези сигнали. Всъщност решението даден сигнал да се свърже с определена категория се взема от ползвателя на услугата и неговият избор може да не отразява правилно действителните условия на движение по пътищата.
230. След това първоначалният сигнал за събитие, свързано с движението по пътищата, се разпространява незабавно и автоматично до всички ползватели. На този етап операторът на услугата не проверява истинността на този сигнал и разпространението му не изисква никакви действия от негова страна.
231. Целенасоченият анализ на първоначалните сигнали обаче предоставя непълна картина на разглежданата услуга. Всъщност предоставяната от потребителите информация не се разпространява в този си вид, а се обработва въз основа на алгоритми, за да се осигури единно изображение, представящо пътните условия в даден периметър(88).
232. Следователно въпросът, който се поставя, е следният: има ли оператор на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация активна роля, в резултат на която може да се запознае или да контролира съдържанието на съобщенията, когато е въвел алгоритъм за автоматизирано управление на сигнали, взаимодействащи помежду си, така че представянето на всички тези сигнали в рамките на неговата услуга зависи от функционирането на този алгоритъм? Всъщност, независимо от съдържанието на съобщенията и данните, съобщени индивидуално от всеки потребител на тази услуга, крайният резултат от всички тези съобщения, достъпен за всички потребители, се определя посредством алгоритъм, който обобщава сигналите или ги заличава.
233. Coyote System твърди, че операторът на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация не контролира сигналите, издадени от ползвателите на тази услуга: тези сигнали се разпространяват незабавно и автоматично до всички потребители на услугата без никаква намеса от страна на оператора. Всички възможни промени в регистрираните сигнали, включително заличаването им, са резултат от намеса на други потребители. Следователно, ако си послужим с термините, използвани от това дружество, потребителите на услугата „създават, класифицират, изменят и заличават сигнали от началото до края“.
234. В това отношение генерален адвокат Poiares Maduro приема в заключението си по дело Google France и Google(89), че доставчик на търсачката Google остава неутрален спрямо информацията, която съхранява, тъй като резултатите от търсенето на нейните потребители са продукт на автоматични алгоритми, които прилагат обективни критерии при генерирането на сайтове, които най-вероятно са от интерес за интернет потребителя. Според генералния адвокат представянето на тези сайтове и поредността, в която се класират, зависи от релевантността им спрямо въведените ключови думи, а не от интереса на Google в който и да е конкретен сайт или отношенията му с него. В решение Google France и Google(90) Съдът не възприема изрично този критерий и се съсредоточава върху чисто техническия, автоматичен и пасивен характер на дейността на съответния оператор. Той посочва, по-специално, че съвпадението между избраната ключова дума и въведената от интернет потребителя дума за търсене само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че Google познава или контролира данните, въведени в неговата система от рекламодателите и запаметени на неговия сървър.
235. Неотдавна в заключението си по дело YouTube и Cyando(91), генерален адвокат Saugmandsgaard Øe подчертава, че алгоритъм, въведен за да осигури някои функции на платформа за споделяне на видеоклипове, а именно функциите по търсене, индексиране и препоръка при търсенето, извършва чисто техническа и автоматична обработка на съхраняваната от оператора на тази платформа информация, така че той няма контрол върху съдържанието на съхраняваната информация, а контролира условията за нейното визуализиране.
236. Освен това в решение YouTube и Cyando(92) Съдът е установил, що се отнася до условията на които член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 подчинява освобождаването на отговорност на междинен докладчик, че фактът, че операторът на интернет платформа за споделяне на съдържание извършва автоматизирано индексиране на каченото на платформата съдържание, че посочената платформа съдържа функция за търсене и че препоръчва видеоклипове в зависимост от профила или предпочитанията на ползвателите, не е достатъчно, за да се приеме, че това условие не е изпълнено. Както отбелязах в заключението ми по дело Russmedia Digital и Inform Media Press(93), а fortiori това обстоятелство не може да лиши такъв оператор от възможността да се позове на предвиденото в тази разпоредба освобождаване от отговорност. Всъщност въпросът дали са изпълнени условията за освобождаване от отговорност по член 14, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2000/31 се поставя само ако съответният доставчик на услуги може да се квалифицира като „доставчик на хостинг услуга, който има неутрална роля“ що се отнася до съхраняваната от него информация и може a priori да се позове на това освобождаване.
237. От това стигам до извода, че доставчикът не може да загуби качеството си на доставчик на услуги за съхраняване на информация само защото използва алгоритъм, който извършва автоматизирано индексиране на съдържанието, предоставяно от потребителите, и им препоръчва съдържание, което може да представлява интерес за тях, без обаче да изтрива или скрива друго съдържание.
238. При все това алгоритмичната обработка на информацията, предоставяна от ползвателите, може да не се състои в подреждане на съдържанието, а в създаване на нов информационен масив, в който предоставената от потребителите информация вече не е разпознаваема. Такава е по-специално хипотезата, при която съответната услуга цели да предостави, както в настоящия случай, възможно най-точна представа за част от действителността. В такъв случай операторът на тази услуга може да играе роля, която му дава най-малкото контрол върху предоставяната от ползвателите информация. Всъщност, ако чрез програмирането на своя алгоритъм операторът определя степента на релевантност на всяка информация, предоставена от неговите ползватели, в зависимост от критерии, които според него позволяват да се установи вярното представяне на пътните условия, би следвало да се приеме, че той упражнява такъв контрол. По този начин операторът определя количеството и „качеството“ на информацията, необходима за потвърждаване или изтриване на информация от системата. Освен това тези критерии могат да се отнасят не само до обикновеното количество съвпадаща или разнородна информация за дадено събитие, свързано с движението по пътищата, но и, наред с другото, до оценката на надеждността на ползвателя и на информацията, която той предоставя.
239. Следователно, въпреки че алгоритъмът, използван от оператора на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, е насочен към информацията, предавана от всички негови ползватели, програмирането на алгоритъма зависи от този оператор и му позволява да упражнява контрол върху пренасяната или съхраняваната информация. При това положение посоченият оператор не може да се позовава на член 14, параграф 1 от Директива 2000/31.
240. Като се има предвид заключението ми, изведено от анализа на член 14 от Директива 2000/31 и от факта, че член 15 от нея се прилага само за предоставянето на услугите, посочени по-специално в първата разпоредба, следва да се приеме, че втората разпоредба не е относима при проверката за съответствие с директивата на разглежданата забрана за препредаване. От съображения за изчерпателност все пак ще разгледам третия въпрос, в случай че Съдът не възприеме моя анализ относно член 14 от тази директива.
в) По член 15 от Директива 2000/31
241. С третия си въпрос запитващата юрисдикция цели да се установи дали член 15 от Директива 2000/31, допуска на операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да се наложи задължение да не препредават в конкретни случаи и в рамките на тази услуга определени категории съобщения или указания, без за това да е необходимо операторът да е запознат със съдържанието им.
242. За да се отговори на този въпрос, следва да се определи дали съобщената на оператора забрана за препредаване, му налага задължения, които се ограничават до конкретен случай. Всъщност, макар член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 да забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на услуги за съхраняване на информация общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, от съображение 47 от тази директива следва, че тази забрана не се отнася до задълженията за контрол, „които са приложими към конкретен случай“.
243. В това отношение Съдът многократно е постановявал, че мерки, които се състоят в разпореждането на доставчик да въведе изключително за своя сметка системи за филтриране, включващи общ и постоянен контрол, за да се предотврати всяко бъдещо нарушение на права върху интелектуална собственост, са несъвместими с член 15, параграф 1 от Директива 2000/31(94). От това следва, че задължението за контрол на всяко бъдещо нарушение на определена категория права по никакъв начин не е ограничено до конкретен случай по смисъла, възприет от законодателя на Съюза в съображение 47 от тази директива.
244. За сметка на това, както отбелязах в заключението си по дело Glawischnig-Piesczek(95), в решение L’Oréal и др.(96) Съдът е приел, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които по-специално да се предотвратят нови нарушения от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същия характер. От това заключих, че за да не се стигне до налагане на общо задължение, задължението за контрол трябва да отговаря на допълнителни изисквания, а именно да се отнася до нарушения от същия характер на същите права от същия получател на услугите(97). Следователно задължението за контрол по отношение на конкретен случай трябва да бъде ограничено по-специално с оглед на информацията, която операторът трябва да идентифицира и впоследствие да оттегли или да блокира достъпа до нея.
245. В този ред на мисли в решение Glawischnig-Piesczek(98) Съдът приема, че разпореждане, отправено до доставчик на услуга на информационното общество за премахване на конкретни елементи от съдържанието, което съхранява в качеството си на доставчик на хостинг услуги и съдържа съобщения, идентични или подобни на обявените от национален съд за клеветнически срещу потребител, се отнася до конкретен случай. Съдът подчертава, че това разпореждане не задължава доставчика на хостинг услуги да преценява самостоятелно съхраняваното съдържание(99). Той приема, че този доставчик на хостинг услуги може да се ограничи до проверка чрез автоматизирани средства за търсене дали съдържанието съдържа указаните в разпореждането данни, без да е необходимо самият той да проверява, в случай че това условие не е изпълнено, дали съдържанието е клеветническо.
246. Освен това в заключението ми по дело Mc Fadden(100), отнасящо се до доставчик на достъпът до комуникационна мрежа по смисъла на член 12 от Директива 2000/31, посочих, основавайки се на подготвителните работи по тази директива, че за да може дадено задължение да се счита за приложимо към конкретен случай, трябва по-специално да бъде ограничено с оглед предмета и срока на контрол. Изискването за времево ограничение на задължение за контрол отразява редица решения(101) и Съдът изглежда потвърждава това тълкуване в решение YouTube и Cyando(102), като посочва, че член 15 от тази директива не допуска на доставчик на услуга за съхраняване на информация да се налага общ и постоянен контрол.
247. Отбелязвам, че всички елементи, които очертават границите на дадено задължение в областта на контрола, са взаимозависими. Ето защо, за да се отговори на въпроса дали дадено разпореждане е съобразено със забраната, предвидена в член 15 от Директива 2000/31, тези елементи следва да се оценят общо.
248. Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали, за да се съобрази с разглежданата забрана за препредаване, операторът трябва да осъществява контрол, който е достатъчно целенасочен до такава степен, че да се ограничи до конкретен случай.
249. В това отношение припомням, че по силата на френското право решение за забрана се постановява за всяка проверка, която компетентният орган иска да изключи от електронните услуги за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация. Освен това задължението, наложено на оператора чрез забрана за препредаване, е ограничено във времето. Всъщност от член L 130—11 от Кодекса за движение по пътищата следва, че максималната продължителност на забраната се определя от характера на съответната пътна проверка и във всеки случай не може да надвишава дванадесет часа. По същия начин по силата на тази разпоредба площта на зоната, за която се прилага забраната, варира в зависимост от това дали става въпрос за населено място или не, така че задължението на оператора е подчинено също и на пространствено ограничение.
250. Така, за да се съобрази със забрана за препредаване, операторът е длъжен да не предава информацията, отнасяща се до ясно определена пътна проверка. Той не трябва да преценява самостоятелно цялата съхранявана информация, а за да установи коя информация попада в обхвата на тази забрана, той трябва да приложи уточнените в решението за забрана критерии, които ограничават обхвата на посочената забрана в материално, времево и пространствено отношение.
251. От тези съображения следва, че освен ако не се установи друго при проверката, която националната юрисдикция следва евентуално да извърши, разглежданата забрана за препредаване не води до задължения, които надхвърлят свързаните с конкретен случай.
252. Това съображение не се поставя под въпрос от твърденията на Coyote System, че противно на посоченото от тази юрисдикция, дадена забрана за препредаване de facto принуждава операторите да се запознаят с предаваните от потребителите съобщения, да определят дали тяхното съдържание попада в обхвата на изключението, предвидено в член L. 130—11, параграф II от Кодекса за движение по пътищата(103), и да изберат онези от тях, които могат да бъдат излъчвани в останалата част от общността.
253. Всъщност това дружество оспорва преценките на запитващата юрисдикция, без обаче да обясни защо филтрирането не може да се извършва автоматично и без предварителен анализ от страна на оператора на съдържанието на съобщенията, подобно на разрешението, посочено в решение Glawischnig-Piesczek(104). От друга страна, както отбелязах(105), член 15 от Директива 2000/31 не се води до недопустимост на всяко едно задължение за откриване или филтриране. За сметка на това тази разпоредба забранява всяка форма на общ контрол, без да поставя под въпрос задължение в тази област, отнасящо се до конкретен случай.
254. С оглед на всички тези обстоятелства на третия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Директива 2000/31 допуска на операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация да се налага задължение да не препредават в рамките на тази услуга определени категории съобщения или указания, доколкото, за да установят кои съобщения или указания попадат в обхвата на посочената забрана, тези оператори не са длъжни да преценяват самостоятелно цялата съхранявана информация, но за сметка на това трябва да прилагат уточнените в решението за забрана критерии, които ограничават обхвата на посочената забрана в материално, времево и пространствено отношение.
255. Без да се засягат изложените по-горе допълнителни бележки относно тълкуването на член 15 от Директива 2000/31, поддържам позицията, която изложих в точка 240 от настоящото заключение, че тази разпоредба е неотносима при разглеждането на съответствието на въпросната забрана за препредаване с посочената директива.
VI. Заключение
256. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) преюдициални въпроси по следния начин:
по дело C‑188/24:
„1) Координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, обхваща задължението на доставчиците на съобщителни услуги в интернет да въведат технически средства за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, независимо от обстоятелството, че това задължение не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
2) Задължението за прилагане на технически средства, предназначени за предотвратяване на възможността за достъп на непълнолетни лица до порнографско съдържание, не може да бъде изключено от координираната област по смисъла на член 2, буква з) от посочената директива само поради това че това задължение е следствие от общите и абстрактни разпоредби на наказателното право, с които определени деяния се квалифицират като престъпления, които подлежат на наказателно преследване, и се прилагат без разлика за всяко физическо или юридическо лице.
3) Обстоятелството, че приемането на индивидуални мерки относно дадена услуга не може да осигури защитата на основните права, гарантирани с членове 1 и 24 от Хартата, както и с член 8 от ЕКПЧ, не позволява да се дерогира механизмът, установен в член 3 от същата директива, за да се приложи задължение, произтичащо от общи и абстрактни разпоредби, към определена категория доставчици на услуги“.
по дело C‑190/24:
„1) Координираната област, както е определена в член 2, буква з) от Директива 2000/31, включва забрана за операторите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, да препредават посредством тази услуга всяко съобщение или всяко указание, изпратено от потребителите, което може да позволи на другите потребители да избегнат пътни проверки, независимо от обстоятелството, че това задължение не се отнася до нито един от въпросите, уредени от разпоредбите за хармонизиране в глави II и III от тази директива.
2) Член 3 от Директива 2000/31 допуска забрана за препредаване на съобщения и указания, изпратени от ползвателите на електронна услуга за подпомагане на водача или за навигация чрез геолокация, която държава членка по местоназначение на тези услуги възнамерява да наложи и на установените в другите държави членки оператори на тези услуги, стига тази забрана да отговаря на условията, предвидени в член 3, параграф 4 или евентуално в член 3, параграф 5 от същата директива“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (ОВ L 178, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).
3 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).
4 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (ОВ L 24, 1997 г., стр. 1).
5 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 2010 г., стр. 1), изменена с Директива 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година (ОВ L 303, 2018 г., стр. 69).
6 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ L 335, 2011 г., стр. 1).
7 JORF от 31 юли 2020 г., стр. 187.
8 Текстът на тази разпоредба е възпроизведен само частично в акта за преюдициално запитване.
9 JORF от 8 октомври 2021 г., стр. 235.
10 JORF от 20 април 2021 г., стр. 93.
11 Тази информация се извежда от заключенията на rapporteur public du Conseil d’État (докладчик на Държавния съвет) по делата в главните производства, които са достъпни на уебсайта на тази юрисдикция: https://www.conseil-etat.fr/fr/arianeweb/CRP/conclusion/2024‑03‑06/453763?download_pdf.
12 От писменото становище на Комисията е видно, че този съд спира производството до приключване на производството пред запитващата юрисдикция.
13 Подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).
14 Вж. в този смисъл решения от 3 декември 2020 г., Star Taxi App (C‑62/19, EU:C:2020:980, т. 72) и от 27 април 2023 г., Viagogo (C‑70/22, EU:C:2023:350, т. 25—28).
15 Вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Google Ireland и др. (C‑376/22, наричано по-нататък „решение Google Ireland и др.“, EU:C:2023:835, т. 42) и от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 55).
16 Вж. точка 29 и сл. от настоящото заключение.
17 Правомощието на компетентния орган да изпрати такова официално уведомление е предвидено в член 23 от Закона от 30 юли 2020 г. Трябва да отбележа, че през 2024 г. този член е заменен с новите членове 10—1 и 10—2 от Loi № 2004‑575 du 21 juin 2004 pour la confiance dans l'économie numérique (Закон № 2004—575 от 21 юни 2004 г. за доверието в цифровата икономика) (JORF от 22 юни 2004 г., стр. 143) и че последната разпоредба вече предвижда прилагането на процедурите за дерогация, съдържащи се в член 3, параграф 4, букви а) и б) или в член 3, параграф 5 от Директива 2000/31.
18 В този смисъл преюдициалните въпроси се отнасят не до индивидуални мерки, които са приети въз основа на общи и абстрактни разпоредби и отговарят на условията, предвидени в член 3, параграфи 4 и 5 от Директива 2000/31, а до тези общи и абстрактни разпоредби в тесен смисъл, които се прилагат така, както са формулирани, към доставчиците на услуги на информационното общество.
19 В това отношение в съдебното заседание Комисията изтъква, че съответствието на член 22 от Закона от 30 юли 2020 г. с Директива 2000/31 не се оспорва в главното производство. Всъщност според Комисията освен Декрета от 7 октомври 2021 г. запитващата юрисдикция разглежда само член 23 от този закон от гледна точка на съответствието му с правото на Съюза. Това би могло да наведе на мисълта, че анализът на Съда следва да се съсредоточи не върху задължение, което е следствие от общите и абстрактни разпоредби на наказателното право, а върху официалното уведомление, което компетентният орган може да изпрати до доставчик на съобщителна услуга в интернет. От третия въпрос по това дело обаче следва най-вече, че запитващата юрисдикция има предвид именно това задължение.
20 Вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 57).
21 Вж. точка 31 от настоящото заключение.
22 Вж. в този смисъл решение Google Ireland и др. (т. 42) и решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 55).
23 Вж. в този смисъл решение Google Ireland и др. (т. 43 и 44) и решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 56 и 57).
24 Вж. съображение 22 от Директива 2000/31: „[…] да се гарантира ефективно свободата на предоставяне на услуги и правната сигурност за доставчиците и получателите на услуги“.
25 Вж. в този смисъл решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 57). Вж. също Crabit, E., La directive sur le commerce électronique: le projet „Méditerranée“ — In: Revue du droit de l’Union européenne, 2000, № 4, p. 767.
26 Член 7, параграф 1 от Директива 2000/31 предвижда, че „[в] допълнение към други изисквания, които са предвидени в правото на Общността, държавите членки, които разрешават непоръчани търговски съобщения по електронната поща, гарантират, че такива търговски съобщения от доставчика на услуги, който е установен на тяхната територия, могат ясно и недвусмислено да бъдат идентифицирани като такива в момента на получаването им от получателя“.
27 Вж. решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland (C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 82), от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 87 и 88) и от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 64).
28 Вж. решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 62). Вж. също решение Airbnb Ireland и др. (C‑662/22—C‑667/22, EU:C:2024:18, т. 155 и 158).
29 Съображение 21 от Директива 2000/31 гласи, че „[о]бхватът на координираната област не засяга бъдещата хармонизация в Общността по отношение на услугите на информационното общество и бъдещото законодателство, прието на национално ниво в съответствие със законодателството на Общността; координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности, като онлайн информация, онлайн реклама, онлайн пазаруване, онлайн сключване на договори и не засяга правните изисквания на държавите членки за стоките, като норми на безопасност, задължения за етикетиране, или отговорност за стоките, или изисквания на държавите членки за доставката и транспорта на стоки, включително дистрибуцията на лекарствени продукти; координираната област не се отнася до упражняването на права за откупуване с предимство от органите на държавната власт на определени стоки, като произведения на изкуството“.
30 Вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 86).
31 Вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 87).
32 Вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2020 г., A (Реклама и продажба на лекарствени продукти онлайн) (C‑649/18, EU:C:2020:764, т. 88).
33 Вж. в този смисъл решение от 19 декември 2019 г., Airbnb Ireland (C‑390/18, EU:C:2019:1112, т. 87).
34 Разбира се, теоретично би могло да се твърди, че обхватът на координираната област е по-широк от приложното поле на Директива 2000/31, ограничено от член 1, параграф 5 от нея. Съдът обаче е отхвърлил подобно тълкуване в решение от 2 декември 2010 г., Ker-Optika (C‑108/09, EU:C:2010:725, т. 27 и 28), а също така го е отхвърлил имплицитно в решение от 27 април 2022 г., Airbnb Ireland (C‑674/20, EU:C:2022:303, т. 35 и 49). Всъщност, ако посочената директива не е приложима в дадена област, установеният в член 3 от нея механизъм не би могъл да засегне приложимостта на правилата в тази област в трансграничните случаи.
35 Вж. точка 70 от настоящото заключение.
36 Вж. точка 62 от настоящото заключение.
37 Вж. в този смисъл решение от 21 март 2024 г., LEA (C‑10/22, EU:C:2024:254, т. 67).
38 Решение от 27 април 2022 г., Airbnb Ireland (C‑674/20, EU:C:2022:303, т. 27).
39 Вж. решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 46).
40 Вж. точка 55 от настоящото заключение.
41 Вж. решение от 10 февруари 2009 г., Ирландия/Парламент и Съвет (C‑301/06, EU:C:2009:68, т. 63).
42 Вж. решение от 3 декември 2019 г., Чешка република/Парламент и Съвет (C‑482/17, EU:C:2019:1035, т. 36).
43 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
44 Френското правителство извежда този довод от член 1, параграф 5 от Директива 2006/123, който гласи следното: „Настоящата директива не засяга правилата на наказателното право на държавите членки. Независимо от това, държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагане на наказателноправни разпоредби, които специално регулират или влияят на достъпа до или упражняването на дейност по предоставянето на услуги, заобикаляйки правилата, залегнали в настоящата директива“.
45 Вж. член 1, параграф 5 от Директива 2006/123.
46 Вж. съображение 12 от Директива 2006/123.
47 Вж. съображение 8 от Директива 2000/31 и съображение 12 от Директива 2006/123, което пояснява, че същата „не хармонизира, нито влиза в противоречие с наказателното право. Независимо от това, държавите членки не следва да имат възможност да ограничават свободата да се предоставят услуги чрез прилагането на наказателноправни разпоредби, които по специфичен начин влияят върху достъпа до и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, като заобикалят правилата, залегнали в настоящата директива“.
48 Вж. точка 30 от настоящото заключение.
49 Вж. точка 112 от настоящото заключение.
50 Вж. решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 71).
51 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (Европейски акт за свободата на медиите) (ОВ L, 2024/1083).
52 Както следва от член 29 от Регламент 2024/108, член 15 се прилага от 8 май 2025 г.
53 Вж. точка 31 от настоящото заключение.
54 Вж. решение Google Ireland и др. (т. 43) и решение от 30 май 2024 г., Airbnb Ireland и Amazon Services Europe (C‑662/22 и C‑667/22, EU:C:2024:432, т. 56).
55 Съображение 22 от Директива 2000/31 гласи, че „[у]слугите на информационното общество трябва да се контролират при източника на дейността, за да се гарантира ефективна защита на целите от обществен интерес […] не само за гражданите на [държавата членка, в която доставчикът е установен], но и за всички граждани на [Съюза]“. Вж. заключението ми по дела Airbnb Ireland и др. (C‑662/22—C‑667/22, EU:C:2024:18, т. 147).
56 Вж. точка 122 от настоящото заключение.
57 Вж. в този смисъл решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 80—83 и 88).
58 Вж. точка 64 от настоящото заключение.
59 Вж. точка 13 от настоящото заключение.
60 Точка 60.
61 С оглед на заключението му по делата в главните производства изглежда, че това е и становището на докладчика на Conseil d’État, според който „[д]ело [C‑190/24] се отнася до изисквания, свързани с упражняването на дейността им от доставчици, които попадат в определена категория услуги на информационното общество. Спорните правила са общи и абстрактни и не се отнасят до „дадена услуга““.
62 Вж. точка 30 от настоящото заключение.
63 Вж. точка 111 от настоящото заключение.
64 Вж. точка 69 от настоящото заключение.
65 Вж. също заключението ми по дело Google Ireland и др. (C‑376/22, EU:C:2023:467, т. 47 и 50), в което посочих възможността да се възприеме тълкуване в този смисъл. Всъщност член 14, параграф 3 от Директива 2000/31 по никакъв начин не резервира тази компетентност.
66 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).
67 Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑18/18, EU:C:2019:821).
68 Трябва да уточня, че изводите, които следва да се направят от това решение, може да не са решаващи. Всъщност запитващата юрисдикция по делото, по което е постановено това решение, не е поискала тълкуване на член 3 от Директива 2000/31. От друга страна, Съдът преформулира преюдициалните въпроси и разглежда тази директива в нейната цялост. Нещо повече, Съдът е можел да приеме, че не е компетентен да тълкува тази разпоредба или че условията, предвидени в член 3, параграф 4 от посочената директива, са изпълнени.
69 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 2022 г., стр. 1).
70 Съображение 38 от Регламент 2022/2065 гласи, че „[з]аповедите за предприемане на действия срещу незаконно съдържание и за предоставяне на информация се подчиняват на правилата, гарантиращи компетентността на държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги, и предвиждащи възможни дерогации от тази компетентност в някои случаи, посочени в член 3 от [Директива 2000/31], само ако са изпълнени условията на посочения член. Като се има предвид, че въпросните заповеди се отнасят съответно до конкретни елементи на незаконно съдържание и информация, когато са адресирани до доставчици на посреднически услуги, установени в друга държава членка, те принципно не ограничават свободата на тези доставчици да предоставят своите услуги през граница. Следователно правилата, установени в член 3 от [тази директива], включително правилата относно необходимостта мерките за дерогация от компетентността на държавата членка, в която е установен доставчикът на услуги, да се основават на определени конкретни причини, както и тези относно уведомяването за подобни мерки, не се прилагат по отношение на тези заповеди“.
71 Вж. в този смисъл в контекста на връзката между член 3 от Директива 2000/31 и Регламент 2022/2065, Husovec, M., Principles of the Digital Services Act. Cambridge University Press, 2017, p. 153, и Wilman, F., — In: Wilman, F., Kaleda, S.L., Loewenthal, P.J., The EU Digital Services Act. A Commentary., Oxford: Oxford University Press, 2024, p. 56.
72 Вж. точка 180 от настоящото заключение.
73 В това отношение френското правителство явно твърди в писменото си становище, че информацията относно дадена пътна проверка се „обявява за незаконна“, преди да бъде издадена заповедта да не се препредава. Прочитът на членове L. 130—11 и R. 130—11 от Кодекса за движение по пътищата обаче навежда на мисълта, че административен орган може да забрани препредаването на информация, свързана със съответната пътна проверка, и че незаконният характер на действието по препредаване възниква едва в момента на съобщаването на заповедта на съответния оператор. Във всеки случай тази проблематика попада в обхвата на тълкуването на националното право и е единствено от компетентността на запитващата юрисдикция.
74 Точка 60.
75 Следва обаче да се отбележи, от една страна, че разглежданата забрана за препредаване поражда последици по отношение на операторите, на които е била съобщена, и от друга страна, че преюдициалното запитване не посочва как е съставен списъкът на операторите, на които е съобщена забрана.
76 Точка 49.
77 Точка 35.
78 Вж. точка 165 от настоящото заключение.
79 Вж. точка 186 от настоящото заключение.
80 Вж. точка 194 от настоящото заключение.
81 Вж. решения от 16 февруари 2012 г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 27) и от 3 октомври 2019 г., Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 22).
82 Вж. в този смисъл решения от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 104) и от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑401/19, EU:C:2022:297, т. 28).
83 Решение от 23 март 2010 г., Google France и Google (C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 111).
84 Като е подобрил това неподходящо за днешните предизвикателства определение, законодателят на Съюза е разграничил в рамките на тази широка категория на хостинг услугите подкатегорията, съставена от услугите, предоставяни от онлайн платформите, които се състоят не само в съхраняване на информацията, предоставяна от потребителите, но и в нейното разпространение сред обществеността. Съгласно Регламент 2022/2065 доставчиците на тези платформи, поне по принцип, имат специални допълнителни задължения. Вж. също съображение 13 от този регламент.
85 В това отношение не може да се изключи, че компонент от тази услуга, който се състои в предаване на съобщения между потребителите, представлява услуга за съхраняване на информация. В настоящия случай обаче не се поставя въпросът за тази функция за комуникация.
86 Вж. в този смисъл решение от 23 март 2010 г., Google France и Google (C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 112).
87 Вж. решение от 12 юли 2011 г. (C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 115 и 116).
88 Вж. точка 223 от настоящото заключение.
89 C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2009:569, т. 144.
90 Решение от 23 март 2010 г. (C‑236/08—C‑238/08, EU:C:2010:159, т. 114 и 117).
91 Вж. заключение на генерален адвокат Saugmandsgaard Øe по съединени дела YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2020:586, т. 160 и 162).
92 Вж. решение от 22 юни 2021 г. (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 114).
93 C‑492/23, EU:C:2025:68, т. 53.
94 Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 135 и цитираната съдебна практика).
95 C‑18/18, EU:C:2019:458, т. 42.
96 Решение от 12 юли 2011 г. (C‑324/09, EU:C:2011:474, т. 144).
97 Вж. заключението ми по дело Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:458, т. 45).
98 Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑18/18, EU:C:2019:821).
99 Вж. решение от 3 октомври 2019 г., Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 45, 46 и 53).
100 C‑484/14, EU:C:2016:170, т. 132.
101 Вж. по-специално заключението ми по дело Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:458, т. 49).
102 Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., YouTube и Cyando (C‑682/18 и C‑683/18, EU:C:2021:503, т. 135).
103 Съгласно член L. 130—11, параграф II от Кодекса за движение по пътищата „[з]абраната, посочена в параграф I от този член, не се прилага за събития или обстоятелства, предвидени в член 3 от Делегиран регламент (ЕС) № 886/2013 на Комисията от 15 май 2013 година за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на данните и процедурите за предоставяне, когато това е възможно, на безплатна за потребителите обща минимална информация за движението, свързана с безопасността [ОВ L 247, 2013 г., стр. 6]“. Тази разпоредба съдържа списък от дванадесет метеорологични или пътни условия (като например животни, хора, препятствия или отломки по пътното платно), които могат да засегнат самата пътна безопасност.
104 Решение от 3 октомври 2019 г., Glawischnig-Piesczek (C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 46).
105 Вж. точка 245 от настоящото заключение.