<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.6-->
  <head>
    <title>2021-03-202103C117201905850-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0585-19-202008803-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="15/03/2021 15:42:13" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="NW2jxK9SbpAwrzD/fWzC45z1Hsl6zpFvesZfDqfqXIrki0a2t9gxuZPH4S3dTIF39suY3b1456/xyGbyO0nJugll91jaFQeZiO/C5rzIRmSGc8jUvQRVx4b7CSab0BCQ14HIasCYrBGikcoSOo+LbCfxCQZOQpKcj9ZJMhXGN94=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="spk" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0585" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2019" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="spk" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 20/10/2020 16:31:18" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="622d2601e6b343848d15fab72c1c4d8a" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0585" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑585/19</div>
      <div id="rId22" style="default">Academia de Studii Economice din Bucureşti</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      G. PITRUZZELLA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 11 ноември 2020 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑585/19
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      Academia de Studii Economice din Bucureşti
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Organismul Intermediar pentru Programul Operaţional Capital Uman — Ministerul Educaţiei Naţionale
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Директива 2003/88 — Работници, сключили няколко трудови договора — Работно време и почивки — Ограничения на максималната продължителност на дневното и седмичното работно време — Прилагане по отношение на работника или на договора“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Прилагат ли се ограниченията за продължителността на работния ден и на работната седмица, наложени от Директива 2003/88 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), включително когато работникът е подписал няколко договора с един и същ работодател? Или тези ограничения трябва да се прилагат „по отношение на договора“ и следователно е необходимо да се преценява евентуалното превишаване на горепосочените ограничения за всеки отделен трудов договор? </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество това са правните въпроси в основата на настоящото дело, което предоставя възможност на Съда за първи път да изясни тълкуването на някои разпоредби от Директива 2003/88, които в това отношение се прилагат по различен начин в отделните държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото, четвъртото, петото и единадесетото съображение от Директива 2003/88 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-3">
      „(1) Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, стр. 18), с която се определят минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време по отношение на продължителността на междудневната почивка, почивката в работно време, междуседмичната почивка, максималната продължителност на седмично работно време, годишния отпуск и аспектите на нощния труд, работата на смени и режимите на работа, е претърпяла значителни изменения. С оглед на по-голяма яснота е необходимо кодифициране на въпросните разпоредби.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-18" title="page-3">
      (4) Подобряването на безопасността, хигиената и здравето на работниците при работа е цел, която не следва да бъде подчинена само на икономически съображения.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-3">
      (5) Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието „почивка“ трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в Общността трябва да ползват ежедневни, седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. В този смисъл е необходимо да се постави и ограничение на максималната продължителност на седмичното работно време.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-3">
      (11) Специфичните условия на труд могат да имат вредно въздействие върху безопасността и здравето на работниците. Организацията на труда по определен режим трябва да отчита общия принцип за адаптиране на работата към работника“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Директива 2003/88 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      „1. Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-3">
      2. Настоящата директива се прилага за:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-3">
      a) минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време; и 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-3">
      б) някои аспекти на нощния труд, работата на смени и режима на работа.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-3">
      3. Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива […]“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 2 от Директива 2003/88:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-3">
      „По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-3">
      (1) „работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-3">
      (2) „почивка“ означава всеки период, който не е работно време; 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Директива 2003/88, озаглавен „Междудневна почивка“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-3">
      „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6 от Директива 2003/88, озаглавен „Максимална продължителност на седмично работно време“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че при съблюдаване на необходимостта от опазване на безопасността и здравето на работниците: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-3">
      a) продължителността на седмичното работно време се ограничава чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, или чрез колективни трудови договори или споразумения между социалните партньори; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-3">
      б) средното работно време за всеки седемдневен период, включително извънредния труд, не надвишава 48 часа“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 17 от Директива 2003/88, озаглавен „Дерогации“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-3">
      „1. При надлежно съблюдаване на общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, държавите членки могат да дерогират разпоредбите на членове 3 — 6, 8 и 16, когато поради специфичните характеристики на съответната дейност, продължителността на работното време не се измерва и/или определя предварително или може да се определя от самите работници, и по-специално в случай на: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-3">
      a) ръководни кадри или други лица с правомощия за самостоятелно вземане на решения; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-3">
      б) семейни работници; или 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-3">
      в) работници, които извършват религиозни обреди в църкви и религиозни общности. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 22 от Директива 2003/88, озаглавен „Други разпоредби“, гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-3">
      „1. Държава членка може да не прилага разпоредбите на член 6, като същевременно съблюдава общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, при условие че предприема необходимите мерки, за да гарантира, че: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      a) никой работодател не изисква от работник да работи средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б), освен ако преди това е получил съгласието на работника да извършва такава работа; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      б) никой работник не претърпява вреди от работодателя си за това, че не желае да даде съгласието си за извършване на такава работа; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-3">
      в) работодателят води актуална документация за всички работници, които извършват такава работа; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-3">
      г) документацията се предоставя на разположение на компетентните органи, които от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците, могат да забраняват или ограничават възможността за превишаване на максималната седмична продължителност на работно време; 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-51" title="page-3">
      д) по искане на компетентните органи, работодателят им предоставя информация за случаите, в които работниците са дали съгласие да работят средно повече от 48 часа през период от седем дни, изчислени за референтния период, посочен в член 16, буква б). 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-3">
      […] 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-3">
      Ако държавите членки се ползват от възможностите, предвидени в настоящия член, те незабавно информират Комисията за това“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Румънското право </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 111, 112, 114 и 135 от Legea n. 53/2003 privind Codul muncii (Закон № 53/2003 от 24 януари 2003 г. относно Кодекса на труда) предвиждат следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-3">
      „Член 111: „Работно време“ означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в съответствие с клаузите на трудовия договор, на приложимия колективен трудов договор и/или действащото законодателство.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-3">
      Член 112, параграф 1: За работниците, наети на пълен работен ден, нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-3">
      Член 114, параграф 1: Максималната законна продължителност на работното време, включително часовете извънреден труд, не може да надвишава 48 часа седмично.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-3">
      Член 135, параграф 1: Работниците и служителите имат право на почивка между два работни дни, която е не по-кратка от 12 последователни часа“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Academia de Studii Economice din București (Академия по икономика, Букурещ, наричана по-нататък „ASE“), румънски институт за висше образование, получава безвъзмездно европейско финансиране от Европейския социален фонд, предоставено от румънските власти, по-специално от Organismul Intermediar pentru Programul Operațional Capital Uman - Ministerul Educației Naționale (Междинно звено по оперативна програма „Човешки капитал“ — Министерство на националното образование, наричано по-нататък „OI POCU MEN“), за изпълнение на дейностите по проект POSDRU/89/1.5/S/59184 (секторна оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, наречена „Достижения и отлични резултати в следдокторантската изследователска дейност в областта на икономическите науки в Румъния“, наричана по-нататък „проектът“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С акт за установяване на финансови нарушения от 4 юни 2018 г. OI POCU MEN определя като недопустими част от разходите за заплати на експертите от екипа за изпълнение на проекта, тъй като в периода октомври 2012 г.—януари 2013 г. тези служители в някои дни са декларирали общ брой часове по договор, надвишаващ максимално допустимите 13 работни часа на ден, установени от указанията на OI POCU MEN в съответствие с разпоредбите на Директива 2003/88. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Счетените за недопустими разходи в размер на 13 808 RON (2904 EUR) съответстват на разходите за заплати (нетни заплати, данъци, осигурителни вноски на работниците и работодателите) за служителите от екипа за изпълнение на проекта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както посочва запитващата юрисдикция, от преписката по делото в главното производство става ясно, че експертите са били назначени с няколко трудови договора от един и същ работодател, ASE. Изглежда, че те са били назначени от този институт като служители въз основа на индивидуални безсрочни трудови договори за 40 часа на седмица на пълно работно време, но са сключили също един или няколко индивидуални трудови договора за определен срок и непълно работно време със същия работодател. По този начин в някои дни тези служители са отчели общо между 14 и 16 работни часа на ден. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подадената от ASE жалба по административен ред срещу акта за установяване на нарушение е отхвърлена от OI POCU MEN с решение 1035/DDDZ/02.08.2018 г., чиято отмяна е предмет на делото, висящо пред запитващата юрисдикция, Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Горепосоченото решение се основава по-специално на довода, че предвиденото в член 3 от Директива 2003/88 ограничение (13 работни часа на ден за служител) не се прилагало по отношение на всеки отделен трудов договор, а по отношение на работника, независимо от броя на сключените договори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция уточнява, че сумите, обявени за недопустими, съответстват на разходите за заплатите на някои експерти, които в определени дни в периода октомври 2012 г.—януари 2013 г. към отработените часове по основното правоотношение, тоест 8 часа на ден, са прибавили отработените часове по проекта и по други проекти или дейности. Общият брой часове, отработени на ден, за тези лица надхвърлил допустимите 13 часа на ден, установени от указанията на управляващия проекта орган, които според OI POCU MEN били дадени в съответствие с членове 3 и 6 от Директива 2003/88.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-3">
      „Как следва да се разбира определението за работно време в член 2, точка 1 от Директива 2003/88/ЕО, а именно „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“ — в смисъл, че се отнася само до един договор (на пълен работен ден), или в смисъл, че се отнася до всички (трудови) договори, сключени от работника? 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-3">
      Как трябва да се тълкуват задълженията на държавите членки, предвидени в член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО (определяне на максимална продължителност на седмичното работно време средно от 48 часа, включително извънредния труд) — в смисъл, че установените в тях ограничения се отнасят само за един договор, или в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател или с различни работодатели? 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-3">
      В случай че в отговорите на първия и втория въпрос има тълкуване, което изключва възможността държавите членки да уреждат на национално равнище прилагането на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО по отношение на [всеки] договор, при липсата на национални разпоредби, които предвиждат, че минималната междудневна почивка и максималното седмично работно време трябва да се спазват по отношение на работника (независимо от това колко трудови договора сключва с един и същ работодател или с различни работодатели), може ли публична институция на държава членка, която действа от името на държавата, да се позове на прякото прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО и да санкционира работодателя за неспазване на ограниченията, предвидени в Директивата за междудневната почивка и/или максималното седмично работно време?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията и някои страни подкрепят тезата за недопустимост на поставените преюдициални въпроси с различни доводи, които по същество могат да се обобщят по следния начин: a) поради липсата на някои фактически елементи за оценката; б) поради непряката им връзка с предмета на главното производство. Освен това много от страните подкрепят и частичната недопустимост на някои части от въпросите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Актът за преюдициално запитване, който, както беше посочено, се отнася до недопустимостта на някои разходи за целите на финансирането с публични средства и непряко — до изчисляването на броя на работните часове с цел проверка на спазването на ограниченията, установени от Директива 2003/88, със сигурност би могъл да бъде по-пълен по отношение на различни фактически аспекти. Все пак в него се предоставя минимум информация, свързана с фактите по делото в главното производство, и се посочват приложимите разпоредби от правото на Съюза и националното законодателство, като по този начин е дадена възможност да се разберат в достатъчна степен предметът на делото и като цяло поставените въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в акта за преюдициално запитване се посочва, че OI POCU MEN е издал акт за определяне на задължения поради неспазване от страна на ASE на правилата относно максималния брой работни часове на ден: което ми се струва достатъчно, за да обоснове разглеждането на разпоредбите на Директива 2003/88 относно ограниченията на дневното работно време. Запитващата юрисдикция следва да провери дали OI POCU MEN правилно е издал спорния акт за установяване на задължения, но тъй като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредби на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Както всъщност неотдавна беше потвърдено от Съда, „само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство, и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тази „презумпция за релевантност […] Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Остават съмнения относно някои части от преюдициалните въпроси, които Съдът би могъл да обяви за недопустими. Имам предвид по-специално последиците от неспазването на ограничението на седмичното работно време, предвидено в член 6, буква б) от Директива 2003/88 и предмет на втората част на втория преюдициален въпрос. Всъщност в описаните в преюдициалното запитване факти няма никаква информация защо разпоредбата е релевантна, след като ASE е упреквано само за превишаването на ограничението на дневното работно време. Все пак анализът, който ще направя по същество на целите, свързани със спазването на ограниченията на работното време, ще бъде от общ характер и не изисква ясно разграничение на случаите, свързани с ограниченията на дневното и седмичното работно време.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам обаче за недопустима частта от втория преюдициален въпрос, която се отнася до прилагането на ограниченията за дневното и седмичното работно време, посочени в разпоредбите на Директива 2003/88, по отношение на трудовите договори, сключени с различни работодатели. В това отношение от преписката, а също и от становището на ASE става ясно, че съответните договори, поне тези, сключени с експертите, които са преподаватели (за които се спори в главното производство), са били сключени само с този университет. Следователно тази част от втория въпрос е хипотетична (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Във всеки случай тя не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, тъй като националният съд не е представил изложение на фактите, на които се основава тази част от поставения преюдициален въпрос (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на Директива 2003/88 и позицията на работника в системата за защита, предвидена в правото на Съюза </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Водеща за Съда при решаването на поставените въпроси в областта на работното време е целта за защита на Директива 2003/88, като се има предвид по-специално, че работникът е слабата страна в договорните отношения с работодателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност целта на Директива 2003/88 е да определи минимални изисквания, предназначени да подобрят опазването на здравето и безопасността на работното място — цел, която се постига, наред с другото, посредством сближаване на националните законодателства относно продължителността на работното време (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този стремеж е ключов елемент в структурата на европейското социално право. След като на основание член 153 ДФЕС в Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. законодателят установява общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, той конкретизира тези насоки чрез поредица от специални директиви. Сред тях е именно Директива 2003/88, която кодифицира предходната Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За постигането на посочените по-горе цели разпоредбите на Директива 2003/88 определят минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, както и таван от четиридесет и осем часа за средната продължителност на седмичното работно време, включително извънредния труд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Чрез посочените разпоредби се прилага член 31 от Хартата на основните права, който, след като в параграф 1 посочва, че „[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му“, в параграф 2 предвижда, че „[в]секи работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“. Това право е пряко свързано със зачитането на човешкото достойнство, което е предмет на по-широка закрила в дял I от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В неотдавнашно решение Съдът (голям състав) изяснява по отношение на източниците и систематичното място, че „правото на всеки работник на ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на дневна и седмична почивка представлява не само особено важна социалноправна норма на Съюза, но е и изрично прогласено в член 31, параграф 2 от Хартата, на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата правна сила като тази на Договорите. Разпоредбите на Директива 2003/88, по-специално членове 3, 5 и 6 от нея, уточняват това основно право и затова трябва да се тълкуват с оглед на това право“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това той припомня, че „Директива 2003/88 има за цел да определи минималните изисквания, предназначени да подобрят условията на живот и труд на работниците посредством сближаване на националните законодателства, отнасящи се по-конкретно до продължителността на работното време“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>), като уточнява, че „[с] тази хармонизация на равнището на Европейския съюз в областта на организацията на работното време се цели да се гарантира по-добра защита на безопасността и здравето на работниците, като за тях се предвидят минимална продължителност на почивката — по-специално на междудневната и междуседмичната почивка — както и подходящи почивки по време на работа, и като се предвиди максимална граница за продължителността на седмичното работно време“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това със същото решение се потвърждава положението на работника в системата за защита на Съюза: „работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да разполага с каквито и да било възможности да ограничава правата му“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>); освен това трябва да се има предвид, че „поради по-слабото си положение работникът може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, по-специално тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложените по-горе принципи произтичат редица последици: a) за тълкуването на Директивата с оглед на нейните цели за защита; б) за възможността за работника да разполага с признатите в нея права; в) за границите на дискреционното право на държавите членки при прилагането на разпоредбите, съдържащи се в Директивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, от посочената по-горе функционална връзка между Директива 2003/88 и признатите от Хартата основни социални права следва, че тълкуването на Директива 2003/88 и определянето на нейното приложно поле трябва да позволяват пълното и ефективно упражняване на субективните права, които тя предоставя на работниците, като се премахне всяка пречка, която в действителност може да ограничи или да засегне посоченото упражняване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно тълкуването на Директива 2003/88, което позволява последователното постигане на нейните цели и пълната и ефективна защита на правата, които тя предоставя на работниците, предполага определянето на специфични задължения за субектите, участващи в прилагането ѝ, които да не допускат структурният дисбаланс в икономическите отношения между работодателя и работника да засегне действителното упражняване на правата, предоставени от Директивата. Това означава, че съдържащите се в нея разпоредби, както Съдът е припомнил неотдавна, не могат да се тълкуват стеснително в ущърб на правата, които работниците черпят от Директивата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Втората последица от този начин на тълкуване е невъзможността работникът да се разпорежда с посочените по-горе права. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се счита, че самите работници не могат да се разпореждат с правата, които Директива 2003/88 признава на работниците, по-специално тези, относно междудневната и междуседмичната почивка, произтичащи от установените ограничения на продължителността съответно на работния ден и на работната седмица, поради тяхната тясна връзка с първичните и основни права, тъй като тяхната цел е да защитят обществения интерес, правото на здраве и на безопасни условия на труд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това означава, че посочените по-горе права не принадлежат към съвкупността от права от строго договорно естество, от които работникът може да реши да се откаже в замяна на допълнително възнаграждение или други облаги, а са част от ядрото на основните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), признати от източници на първичното право с конституционен ранг или приравнени на тях, които не се отнасят единствено до договорните отношения между работодател и работник, а до „личността на работника“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че възможността за разпореждане с тези права не може да зависи от волята на работника, доколкото националният законодател и в крайна сметка работодателят трябва да ги признават и гарантират, без никаква възможност за дерогация, освен изрично предвидените от самата Директива 2003/88.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Потвърждение на този начин на тълкуване може също да се изведе от неотдавнашната практика на Съда. Всъщност от посоченото по-горе решение CCOO е видно, че държавите членки „са длъжни […] да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право […] на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа […]“ и са задължени да определят „горна граница от 48 часа като средна продължителност на седмичното работно време, която, както изрично е посочено в споменатата разпоредба, включва извънредния труд и не може в никакъв случай да бъде дерогирана — дори при съгласие на заинтересования работник — извън […] хипотеза[та] по член 22, параграф 1 от тази директива“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По този начин стигам до третата последица, произтичаща от припомнените по-горе принципи, свързана с дискреционните правомощия на държавите членки при прилагането на съдържащите се в Директива 2003/88 разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира пълната ефективност на Директива 2003/88, е необходимо държавите членки да осигурят спазването на тази минимална продължителност на почивката и да препятстват всяко превишаване на максималното седмично работно време. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено членове 3 и 5, както и член 6, буква б) от Директива 2003/88 не определят конкретните правила, с които държавите членки трябва да гарантират прилагането на установените в тези разпоредби права. Както следва от самия им текст, тези разпоредби възлагат на държавите членки задачата да определят тези правила, като приемат „необходимите мерки“ за тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно за тази цел държавите членки разполагат с дискреционни правомощия, но предвид основната цел на Директива 2003/88, която е да се осигури ефикасна защита на условията на живот и труд на работниците, както и по-добра защита на тяхната безопасност и на тяхното здраве, те са длъжни да гарантират, че полезното действие на тези права се осигурява напълно, като им осигурят възможност действително да се ползват от междудневна и междуседмична почивка с минималната продължителност и от максималната граница на средната продължителност на седмичното работно време, предвидени от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Оттук следва, че установените от държавите членки правила за гарантиране на изпълнението на изискванията на Директива 2003/88 не трябва да „изпразват от съдържанието“ им правата, прогласени в член 31, параграф 2 от Хартата и в членове 3 и 5, както и в член 6, буква б) от Директива 2003/88 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият и вторият преюдициален въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първите два въпроса, с изключение на частта, която според мен е недопустима (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), националната юрисдикция иска по същество да се установи дали, ако са сключени няколко индивидуални трудови договора от работник с един и същ работодател, разпоредбите на член 2, параграф 1, член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО трябва да се прилагат по отношение на договора, или по отношение на работника. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От изложеното по-горе относно целите на Директива 2003/88 и относно положението на работника в системата за защита в правото на Съюза става ясно, че най-добрият начин на тълкуване е в смисъл, че ограниченията на продължителността на работния ден (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), определени косвено от Директива 2003/88 чрез налагане на минимална почивка от 11 часа, трябва да се прилагат по отношение на работника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Работникът е субектът, който Директивата защитава (а не трудовият договор) и ограниченията на продължителността на работния ден (и седмица) осигуряват тази защита в две отношения: с оглед на публичното право, тъй като защитата на здравето несъмнено е обществен интерес, който е на първо място, преди частните интереси на страните; с оглед на договорните отношения, тъй като работникът, като по-слаба страна по договора, трябва да бъде защитен от потенциални злоупотреби на работодателя, който би могъл да наложи (с договора) ограничения на правата му (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тълкуване, според което наложените от Директивата ограничения могат да бъдат заобиколени просто като се поиска от работника да подпише няколко трудови договора, всеки от които с продължителност на работния ден и работната седмица, по-малка от установените граници, противоречи на изложените по-горе консолидирани насоки на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това е посочено ясно и в текста на член 3 от Директива 2003/88: „Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на минимална продължителност на междудневна почивка от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предложеният систематичен подход, заедно с текста, недвусмислено посочва, че в случай на няколко договора, подписани от работник с един и същ работодател: a) разпоредбите, съдържащи се в Директива 2003/88, трябва да се тълкуват с оглед на нейната цел за защита и така, че да се гарантира полезният ѝ ефект и в крайна сметка пълното и ефективно упражняване на субективните права, които тя предоставя на работниците, като се премахне всяка пречка, която в действителност може да ограничи или засегне упражняването им; б) трябва да се счита, че самите работници не могат да се разпореждат с правата, признати от Директивата, доколкото те са тясно свързани с първичните и основните права, и националните законодателни органи не могат да ги дерогират, освен в случаите, изрично предвидени в самата директива; в) правилата, определени от държавите членки за гарантиране на изпълнението на изискванията на Директива 2003/88, не трябва да изпразват от съдържание установените в нея права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно доводите, изтъкнати от някои страни, за да докажат, че ограниченията на продължителността на работното време, предвидени в Директивата и в националното законодателство, трябва да се прилагат по отношение на договора, а не по отношение на работника, се оспорват при предложеното тълкуване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Те могат да бъдат обобщени така: в текста на Директивата не било предвидено, че ограниченията трябва да се прилагат по отношение на работника, докато приложимостта на ограниченията по отношение на договора се доказвала от факта, че в някои специфични раздели на правната уредба това е предвидено изрично; в Съвета не е постигнат консенсус относно последователните предложения на Комисията за изменение на Директивата за въвеждане в текста на прилагане по отношение на работника и поради това те не са оставени без последствие; фактическото положение в държавите членки се различава в зависимост от дискреционните правомощия при прилагането на разпоредбите на Директива 2003/88 и наред с повечето държави, в които ограничителните разпоредби се прилагат по отношение на работника, имало такива, които обаче ги прилагат по отношение на договора; което се дължи и на причини от икономическо естество и евентуалното тълкуване на Директивата, което налага прилагането на ограниченията по отношение на работника, можело да има значителни последствия; на работника следвало да се позволи да приеме да работи по-дълго от предвиденото в ограниченията на Директивата въз основа на няколко договора поради свободата му да извършва трудова дейност, защитена от правото на Съюза; за някои категории работници предвидените в Директива 2003/88 ограничения не били приложими, като вместо това трябва се прилагат изключенията, предвидени в тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводът, изведен от текста, който препраща към известния довод в правното тълкуване, изразен с максимата ubi lex voluit dixit, ubi noluit tacuit, не е особено убедителен и се оспорва от резултатите от систематичното и телеологичното тълкуване на Директива 2003/88, направено в предходните точки, които показаха необходимостта от спазване на ограниченията за продължителността на работния ден (и седмица) по отношение на всеки работник, за да се гарантира полезното действие на разпоредбите на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, наличието на изрично позоваване на някои специални случаи на прилагане по отношение на работника по никакъв начин не противоречи на предложеното от мен тълкуване. Някои категории работници и работниците в някои специфични сектори всъщност се нуждаят от особена защита — поради присъщите характеристики на престирания труд, като например работниците, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>) — и за тях правото на Съюза изрично предвижда прилагане по отношение на работника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Различните практики на държавите членки (както подчертава самата Комисия в доклада си за изпълнението на Директива 2003/88 от държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>) и в тълкувателното си съобщение относно тази директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>)), както и условията, при които е приета тази директива, другите директиви относно работното време и предложенията за изменение на Директива 2003/88, представени от Европейския парламент, които досега ся отхвърляни, са елементи, които не играят решаваща роля по настоящото дело. Те биха могли да представляват известен интерес в бъдещи разсъждения по въпроса за множество трудови договори, сключени с различни работодатели. Всъщност те биха поставили различни въпроси, свързани с договорната отговорност на различните работодатели при изпълнението на задължението за безопасност, както и за възможността за установяването на ситуации, които не зависят изцяло от волята на работодателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите, изложени от няколко държави членки относно оставената им свобода на преценка по отношение на механизмите за прилагане на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88, са неоснователни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Всъщност не ми се струва, че поставеният въпрос се отнася до механизмите за прилагане на въпросните разпоредби, а по-скоро до обхвата на тези разпоредби. Следователно Съдът трябва да тълкува тези разпоредби, за да определи еднакво обхвата: превишаването на горепосочените граници само поради факта че работникът е подписал няколко трудови договора, би представлявало „изпразване“ на основното ядро на защитата, което значително би засегнало, както беше посочено, полезния ефект на Директивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до евентуалното икономическо отражение на предложеното тълкуване, достатъчно е да се припомни, както личи от съображение 4 от Директива 2003/88, че ефикасната защита на безопасността и здравето на работниците не следва да бъде подчинена само на икономически съображения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в преписката няма точен и прецизен анализ на икономическото отражение, което подобно тълкуване би могло да има в различните икономически системи, които понастоящем прилагат ограниченията, определени от Директива 2003/88 по отношение на договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до правото на работника да работи и да упражнява свободно избрана и приета професия, което е посочено като право, безусловно признато в Хартата на основните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>), изложените по-горе принципи относно целите на защита на Директива 2003/88 и относно по-слабата позиция на работника показват, че съществуват външни ограничения от публичен характер, свързани с общи интереси, като защитата на здравето и безопасността на работното място, които имат предимство пред частните интереси, дори евентуално на самия работник, в съответствие с правилното тълкуване на член 52, параграф 1 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, по отношение на дерогациите, предвидени в Директива 2003/88, и по-специално член 17, параграф 1, за да се обоснове неприлагането на членове 3 и 6 от тази директива спрямо определени работници, Съдът многократно е напомнял, че тази разпоредба се прилага за работниците, „чието работно време в неговата цялост не се измерва или определя предварително или може да се определя от самите работници поради специфичните характеристики на съответната дейност“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Тъй като в акта за преюдициално запитване се посочва, че разглежданите в главното производство работници са имали трудови договори на пълен работен ден за 40 часа работа на седмица, струва ми се малко вероятно тези работници, дори ако са университетски преподаватели, да попадат в тази категория работници. Във всеки случай националната юрисдикция следва да установи това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако доводите в полза на приложимостта на ограниченията на продължителността на работния ден (и седмица), предвидени в Директива 2003/88, по отношение на договора бъдат оборени от предложеното от мен систематично и телеологично тълкуване, остава все пак да бъдат изяснени някои въпроси, за да се определи правилно обхватът на моето заключение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Приложимостта на ограниченията на продължителността на работния ден (и седмица) за всеки работник, независимо от броя на договорите, сключени с един и същ работодател, предполага националната юрисдикция да установи, че в конкретния случай са използвани понятията „работник“ и „работно време“, както са определени от правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както Комисията правилно припомня в писменото си становище, съдържащите се в Директива 2003/88 разпоредби всъщност се прилагат само за „работници“ по смисъла на тази директива. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът също така неотдавна е потвърдил, че „понятието „работник“ не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение. То следва да бъде определено съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото правоотношение с оглед на правата и задълженията на съответните лица“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националният съд „трябва да се основава на обективни критерии и да направи цялостна преценка на всички обстоятелства по разглежданото от него дело, имащи връзка с естеството както на съответните дейности, така и на отношенията между разглежданите страни“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целите на квалификацията трябва да се припомни, че „[о]сновната характеристика на трудовото правоотношение […] е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно трудовото правоотношение „предполага наличието на отношение на подчиненост между работника и неговия работодател. Наличието на подобно отношение трябва да се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от всички данни и обстоятелства, които характеризират правоотношението между страните“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Времето, прекарано от посочените в главното производство работници в извършване на работа по проект POSDRU/89/1.5/S/59184, е от значение за определянето на минималната междудневна почивка или максималната продължителност на седмичното работно време, предвидени в член 3 и член 6, буква б) от посочената директива, само ако в рамките на този проект е съществувало отношение на подчиненост между ASE и тези експерти. От преписката изглежда, че става въпрос за наемен труд, но националната юрисдикция трябва да провери това, включително въз основа на специфичните характеристики на работата, посочена в договора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>) (както става ясно, преподавателска и изследователска дейност).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както правилно отбелязва Комисията (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>), предложеното тълкуване не изключва работниците да могат да извършват освен дейности, които се характеризират с подчиненост, дейности като самостоятелно заети лица или доброволен труд, когато това е позволено от действащите национални разпоредби; съвсем ясно е, че в този случай времето, прекарано в извършване на тези дейности, които не се характеризират с подчиненост, не се включва при изчисляването на ограниченията, определени от Директива 2003/88.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до понятието „работно време“, както Съдът многократно е уточнявал, понятията „работно време“ и „почивка“ по смисъла на Директива 2003/88 са понятия на правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни критерии, като се отчитат структурата и целта на тази директива, насочена към установяване на минимални изисквания с цел да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>); следователно те „не трябва да се тълкуват въз основа на разпоредбите на различните законодателства на държавите членки […]. Всъщност само такова автономно тълкуване е в състояние да осигури на тази директива пълна ефективност, както и еднакво приложение на посочените понятия във всички държави членки […]. Обстоятелството, че дефиницията на понятието за работно време препраща към „националното законодателство и/или практика“, не означава, че държавите членки могат едностранно да определят обхвата на това понятие. Освен това тези държави не могат да поставят в зависимост от каквото и да е условие правото на работниците на надлежно отчитане на периодите на работа и съответно на почивка, тъй като такова право произтича пряко от разпоредбите на тази директива. Всяко друго тълкуване би попречило на целта на Директива 93/104[ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>)] за хармонизиране на защитата на безопасността и здравето на работниците посредством минимални изисквания“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При определянето на понятието „работно време“ за целите на прилагането на предвидените в нея защитни мерки в Директивата всъщност се сочи „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>) […]“; (член 2, параграф 1).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид горното в съответствие с предложения дотук вариант на телеологично тълкуване спазването на ограниченията на продължителността на работния ден (и на работната седмица), предвидени в Директивата, трябва да се преценява конкретно по отношение на действително отработените часове. Всъщност, тъй като това са разпоредби, които нямат за цел да защитят работника в икономическо отношение, а по отношение на неговото здраве и безопасност на работното място, евентуалното превишаване на договорните ограничения само по себе си не може, освен ако не е последвано от действително превишаване, да бъде основание да се приеме, че предвидените ограничения са нарушени. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националната юрисдикция трябва да провери в главното производство дали наетите от ASE работници са изпълнявали задължения, които се характеризират с подчиненост, и дали часовете, прeдвидени в договора, са действително работно време по смисъла на Директива 2003/88 (както се тълкува в практиката на Съда). И също дали евентуално в случая е налице хипотезата по член 17 от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така, след като направи тази проверка, националната юрисдикция трябва да прецени дали следва да се възстановят часовете, както се изисква съгласно закона и договора между страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Последно следва да се споменат исканията, отправени от някои страни, за ограничаване на действието във времето. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искането за ограничаване на действието във времето, представено на първо място от румънското правителство, тъй като прилагането по отношение на работника на разглежданите разпоредби на Директива 2003/88 би оказало въздействие върху структурата на пазара на труда в Румъния, където много работници имат договори с няколко работодатели, не трябва да се разглежда, ако Съдът приеме, както предлагам, че вторият въпрос е недопустим, доколкото се отнася до случаи на договори, сключени с няколко работодатели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до второто искане, отправено от румънското правителство, струва ми се, че искането може да бъде отхвърлено, тъй като финансовите последици, които могат да произтекат за държава членка от решение, постановено по преюдициално запитване, сами по себе си не оправдават ограничаването на действието на това решение във времето (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до искането на ESA, отправено, в случай че Съдът приеме, че въпросните разпоредби на Директива 2003/88 трябва да се прилагат по отношение на работника, струва ми се, че то може да бъде отхвърлено, поради факта че изобщо не е обосновано (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият преюдициален въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в случай на прилагане по отношение на всеки работник на разпоредбите на Директива 2003/88, които определят минимална междудневна почивка и максимална продължителност на седмичното работно време, публичен орган, който действа от името на държавата, може да се позове на директния ефект на разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88 срещу работодател, който не спазва тези разпоредби.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Споделям позицията на Комисията, която в писменото си становище посочва, че няма основание да бъде даден отговор от Съда на този въпрос (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>). Всъщност от това, което се разбира от преписката, главното производство се отнася до „хоризонтално“ прилагане на принципа на директния ефект между две публични институции на румънската държава. Освен това в румънското национално законодателство член 135, първа алинея от Кодекса на труда предвижда, че всяко заето лице има право на минимална почивка от 12 часа между два работни дни и че ограничението, наложено от член 3 от Директива 2003/88, е 11 часа минимална почивка на ден. Следователно националното законодателство, което ограничава работното време до 12 часа на ден, осигурява по-голяма защита от разпоредбите на Директивата. Принципът на директния ефект позволява на лицата да се позовават пряко на правилата, установени от дадена директива в производство по жалба срещу държава членка, ако тази директива не е транспонирана в националното законодателство или ако транспонирането ѝ е неправилно. В настоящия случай обаче няма оспорване на норма от национално право, която е несъвместима с разпоредбите от правото на Съюза (в случая Директива 2003/88). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С други думи, въпросът за директния ефект се поставя само ако не е възможно тълкуване на националното право в съответствие с правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>). В настоящия случай ми се струва, че няма основание да се смята, че OI POCU MEN не е могло да основе решението си на разпоредбите на румънския закон, тълкувани по начин, съответстващ на релевантните разпоредби от Директива 2003/88. Националната юрисдикция трябва да провери това, но не виждам пречка за съответстващото тълкуване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случай че националната юрисдикция стигне до заключението, че тълкуването в съответствие с тези разпоредби не е възможно, тя трябва да провери дали са изпълнени условията за позоваване на директния ефект на разпоредбите, съдържащи се в Директива 2003/88. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е известно, на първо място, необходимо е разпоредбите на член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88 да бъдат безусловни и достатъчно ясни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). Не мисля, че може да има много съмнения по този въпрос, тъй като Съдът вече е потвърдил това по отношение на член 6, буква б) от Директива 2003/88.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, тъй като от акта за преюдициално запитване става ясно, че OI POCU MEN е публична институция, действаща от името на държавата, необходимо е националната юрисдикция да установи дали ASE е организация, на която независимо от правната ѝ форма е възложено предоставянето на услуги в обществен интерес по силата на акт на публичен орган и под неговия надзор и която поради тази причина има правомощия, дерогиращи тези, които произтичат от правните норми, приложими към отношенията между частни лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>). Прочитът на преписката не оставя място за много съмнения относно публичния характер на ASE, но все пак става въпрос за проверка на фактите, която националната юрисдикция следва да направи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване на Tribunalul Bucureşti (Окръжен съд Букурещ, Румъния) по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-150" title="page-3">
      „1) Определението за работно време, което съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2003/88 означава „всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения“, се отнася до всички трудови договори, сключени от работника с един и същ работодател. 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-151" title="page-3">
      2) Изискванията, установени за държавите членки с член 3 от Директива 2003/88 (задължение да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на почивка с минимална продължителност от 11 последователни часа за всеки период от 24 часа) и с член 6, буква б) от Директива 2003/88 (установяване на ограничение за максимална продължителност средно от 48 часа на седмичното работно време, включително извънредния труд), трябва да се тълкуват в смисъл, че установяват ограничения по отношение на всички договори, сключени с един и същ работодател.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-152" title="page-3">
      3) За да установи евентуалното превишаване на границите, предвидени в член 3 и член 6, буква б) от Директива 2003/88, националната юрисдикция трябва да провери дали прeдвидената в договора работа се характеризира с подчиненост, като вземе предвид понятието „работник“ според правото на Съюза, действителното отработване на „работните часове“ според понятието на правото на Съюза, както и неприложимостта на изключенията, предвидени в член 17 от Директива 2003/88“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: италиански.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Вж. решение от 3 септември 2020 г., Vivendi (C‑719/18, EU:C:2020:627, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. решение от 3 септември 2020 г., Vivendi (C‑719/18, EU:C:2020:627, т. 33 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 22 януари 2020 г., Baldonedo Martín (C‑177/18, EU:C:2020:26, т. 68 и 72—74). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 26 октомври 2017 г., Българска енергийна борса (C‑347/16, EU:C:2017:816, т. 56 и 58—60).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., Maio Marques da Rosa (C‑306/16, EU:C:2017:844, т. 45), и от 10 септември 2015 г., Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (C‑266/14, EU:C:2015:578 т. 23). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Всъщност според постоянната практика на Съда, като се има предвид, че членове 1—8 от Директива 2003/88 имат по същество същото съдържание като това на членове 1—8 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 307, 1993 г., стр. 18), изменена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 2000 г. (ОВ L 195, 2000 г., стр. 41), даденото от Съда тълкуване на последните е приложимо към горепосочените членове от Директива 2003/88; ex multis, вж. решение от 21 февруари 2018 г., Matzak (C‑518/15, EU:C:2018:82, т. 32), и определение от 4 март 2011 г., Grigore (C‑258/10, непубликувано, EU:C:2011:122, т. 39 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. в този смисъл също заключението на генералния адвокат Танчев по дело King (C‑214/16, EU:C:2017:439, т. 36).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 30 и 31 и цитираната съдебна практика). Член 31 от Хартата гласи, че „1) Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му; 2) Всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 37 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 44 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 45 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 32 и цитираната съдебна практика)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) За изрично потвърждение в този смисъл от Съда вж. точка 29 по-горе и цитираната съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 38 и 39 и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Която се отнася, както беше посочено, за случаите, в които евентуално работникът подпише няколко трудови договора с различни работодатели, за които би било необходимо да се изложат други съображения.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Същото се отнася и за ограниченията на работната седмица (определени средно на 48 часа, включително извънредния труд), в случай че Съдът реши да не приеме, че тази част от втория преюдициален въпрос е недопустима, тъй като тя не е пряко свързана с фактите по делото в главното производство.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. точка 31 по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) За подобен аргумент също по темата за работното време, но по отношение на системите за измерване вж. заключението ми по дело CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:87, т. 74 и сл.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Член 4 от Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт (ОВ L 80, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 125).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Доклад от 26 април 2017 г., COM(2017) 254 final.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Съобщение от 24 май 2017 г. (ОВ C 165, 2017 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. т. 41 и сл. по-горе.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. решение от 14 май 2019 г., CCOO (C‑55/18, EU:C:2019:402, т. 66 и 67 и цитираната съдебна практика)</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) В член 15, параграф 1. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) „Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. решение от 26 юли 2017 г., Hälvä и др. (C‑175/16, EU:C:2017:617, т. 32 и цитираната съдебна практика). Всъщност предвидената в член 17, параграф 1 от Директива 2003/88 дерогация трябва да получи тълкуване, което да ограничи нейния обхват до строго необходимото за защита на интересите, за чиято защита е предназначена тази дерогация (решение от 26 юли 2017 г., Hälvä и др. (C‑175/16, EU:C:2017:617, т. 31 и цитираната съдебна практика). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Вж. решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др. (C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Вж. решение от 26 март 2015 г., Fenoll (C‑316/13, EU:C:2015:200, т. 29 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др. (C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. решение от 20 ноември 2018 г., Sindicatul Familia Constanţa и др. (C‑147/17, EU:C:2018:926, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. също предходната точка по отношение на дерогациите, предвидени в Директива 2003/88.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Писмено становище, точка 64.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. решения от 21 февруари 2018 г., Matzak (C‑518/15, EU:C:2018:82, т. 62), и от 10 септември 2015 г., Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras (C‑266/14, EU:C:2015:578, т. 27). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Както беше посочено по-горе, тя е същата като на Директива 2003/88, по отношение на която следователно остават валидни предишните тълкувания на Съда на разпоредбите на предишната директива. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Вж. решение от 9 септември 2003 г., Jaeger (C‑151/02, EU:C:2003:437, т. 58 и 59). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) Вж. решение от 27 февруари 2014 г., Transportes Jordi Besora (C‑82/12, EU:C:2014:108, т. 48 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Вж. решение от 3 октомври 2019 г., Schuch-Ghannadan (C‑274/18, EU:C:2019:828, т. 66).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Писмено становище, точка 67 и сл.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Решения от 6 ноември 2018 г., Bauer и Willmeroth (C‑569/16 и C‑570/16, EU:C:2018:871, т. 65), и от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 55).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Вж. решение от 14 октомври 2010 г., Fuß (C‑243/09, EU:C:2010:609, т. 57). Според мен същите съображения са валидни и за член 3 от тази директива.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Решения от 24 януари 2012 г., Dominguez (C‑282/10, EU:C:2012:33, т. 38 и 39), и от 12 декември 2013 г., Portgás (C‑425/12, EU:C:2013:829, т. 23—30).</p>
</body>
</html>
