<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-658/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0658</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:33">EU:C:2020:33</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑658/18</HT></P><P>UX</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200123">23 януари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑658/18</HT></P><P>UX</P><P>срещу</P><P>Governo della Repubblica italiana</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Bologna (Мирови съд Болоня, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Външна и вътрешна независимост на съдилищата</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/88/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Работно време</KEYWORD><KEYWORD>Член 7 —Платен годишен отпуск</KEYWORD><KEYWORD>Мирови съдия</KEYWORD><KEYWORD>Директива 1999/70/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)</KEYWORD><KEYWORD>Клауза 4</KEYWORD><KEYWORD>Недопускане на дискриминация —Отговорност на държавите членки за нарушения на правото на Съюза</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Работници ли са италианските мирови съдии и имат ли поради тази причина право на платен отпуск?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Този въпрос следва да бъде изяснен в настоящото производство. Според Италия и нейните висши съдилища мировите съдии заемат почетна длъжност, за която получават обезщетение за направените от тях разходи. За разлика от тях мировият съдия — заявител, която през годината, предхождаща спорния отпуск, е приключила <FT TYPE="NUMBER">1800</FT> производства и два дни в седмицата е провеждала съдебни заседания, счита, че е работник и иска платен отпуск. Тя претендира отказаното ѝ обезщетение за отпуск пред друг мирови съд в рамките на производство за издаване на заповед за изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Произтичащото от това производство преюдициално запитване повдига въпроси по-специално относно Директивата за работното време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">ОВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</P></NOTE> и Рамковото споразумение за срочната работа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="1999">ОВ L 175, 1999 г., стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).</P></NOTE>. Спорна е обаче и допустимостта на запитването, тъй като Италия и Комисията обвиняват националната юрисдикция в конфликт на интереси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директивата за работното време</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 1 от Директивата за работното време урежда нейния предмет и приложно поле:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива определя минималните изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива се прилага за:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>минималната продължителност на междудневната почивка, междуседмичната почивка и годишния отпуск, на почивките в работно време и максималната продължителност на седмично работно време[…]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>[…]</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни, по смисъла на член 2 от Директива 89/391/ЕИО, без да се засягат разпоредбите на членове 14, 17, 18 и 19 от настоящата директива.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 7 от Директивата за работното време урежда правото на минимален отпуск:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 89/391/ЕИО</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890612">12 юни 1989 година</DATE> за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1989">ОВ L 183, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88. Следващите промени на тази директива са без значение за настоящото производство.</P></NOTE> определя сферите на дейност, които са обхванати от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага във всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор (промишленост, селско стопанство, търговия, администрация, услуги, обучение, култура, развлечения и др.).</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, като например въоръжените сили и полицията или някои специфични дейности на службите на гражданска защита, неизбежно влизат в конфликт с нея.</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA>В този случай безопасността и здравето на работниците трябва да се осигури във възможно най-висока степен в светлината на целите на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Рамковото споразумение за срочната работа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), става обвързващо посредством Директива 1999/70.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Клауза 2 от Рамковото споразумение урежда неговото приложно поле:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.P><TXT>Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Клауза 3 от Рамковото споразумение съдържа определения на различни понятия:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.P><TXT>По смисъла на настоящото споразумение терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>работник на срочен трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По смисъла на настоящото споразумение терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>работник на постоянен трудов договор [в сходно положение]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава работник с трудов договор или правоотношение с неопределена продължителност, в същото ведомство, ангажиран със същата или подобна работа/занятие, като се отдава дължимото внимание на квалификациите/уменията.</TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Клауза 4 от Рамковото споразумение установява принципа на недискриминация на работници на срочен трудов договор:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.P><TXT>По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор [в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Където е уместно, се прилага принципът на pro rata temporis.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Редът и условията за прилагането на настоящата клауза се определят от държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, като имат предвид правото на Общността и националното законодателство, колективните трудови договори и практика.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Критериите за прослужено време, свързани с определени условия за наемане на работа, са същите за работниците на срочни трудови договори, както и за работниците на постоянни трудови договори, освен когато различните критерии за прослужено време са оправдани по обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 106 от италианската конституция съдържа основни разпоредби относно назначаването на съдийска длъжност:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Назначаването на магистрати се осъществява чрез конкурс.</P><P>Legge sull’ordinamento giudiziario [Закон за съдебната система] допуска назначаването, включително чрез пряк избор, на почетни магистрати на всички длъжности, отредени за еднолични съдии.</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 1 от Legge del <DATE ISO="19911121">21 novembre 1991</DATE>, n. 374, recante <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Istituzione del giudice di pace<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> (Закон № 374 от <DATE ISO="19911121">21 ноември 1991 г.</DATE> за създаване на мирови съд) съдържа основни разпоредби относно статута и функциите на мировия съдия:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Създава се мирови съд, който осъществява правораздавателни функции в областта на гражданското и наказателното право и помирителна функция в областта на гражданското право съгласно разпоредбите на настоящия закон.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Длъжността на мирови съдия се заема от почетен магистрат, който е част от съдебната система. […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Според преюдициалното запитване за назначаването на тази длъжност Закон № 374 предвижда процедура за подбор, която е уредена в членове 4, 4а и 5 и се провежда в три фази: а) установяване на първоначална класификация по документи за целите на назначаването за изпитателен срок; б) преминаване през изпитателния срок от шест месеца; в) установяване на окончателната класификация и назначаване като мирови съдия след провеждането на изпити за правоспособност от съветите на магистратите и от Consiglio Superiore della Magistratura (Висш съвет на магистратите)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Точка 85 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>. Италия посочва, че действителното назначаване се извършва от министъра на правосъдието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Освен това Италия посочва, че мировите съдии се назначават за четири години и могат да бъдат назначени отново максимум за още четири години. Тази информация вероятно се основава на член 18, параграфи 1 и 2 от Decreto legislativo <DATE ISO="20170713">13 luglio 2017</DATE>, n. 116 (Законодателен декрет № 116 от <DATE ISO="20170713">13 юли 2017 г.</DATE>). Предходна правна уредба явно е позволявала по-дълъг период на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Компетентността на заявителката като мирови съдия по наказателни дела се урежда от Decreto legislativo n. 274/2000 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Disposizioni sulla competenza penale del giudice di pace<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (Законодателен декрет № 274/2000 за компетентността по наказателни дела на мировия съдия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Законодателен декрет № 274/2000<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>) и от codice penale (Наказателен кодекс). Член 4 от Законодателен декрет № 274/2000 предвижда по-конкретно материалната компетентност на мировия съдия за определени престъпления съгласно Наказателния кодекс и за определени престъпления или опити за извършване на престъпления и нарушения, които са посочени в някои специални закони. Освен това мировият съдия е компетентен и по отношение на определени престъпления, свързани с имиграцията, както и по отношение на преразглеждането на определени мерки в областта на правото относно чужденците.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно преюдициалното запитване заплащането на мировите съдии се състои от няколко компонента. За всеки месец, през който извършват дейност като мирови съдия, те получават основна сума в размер на 258,63 EUR. Освен това те получават плащания за дните, в които се провеждат съдебни заседания, и за приключването на висящи дела. По време на съдебната ваканция през август обаче мировите съдии не получават възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Този режим на възнаграждения е различен от режима на възнаграждения на професионалните магистрати. Последните получават месечно възнаграждение и платен годишен отпуск от 30 дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Действително мировите съдии могат да извършват други професионални дейности, но определени дейности са им забранени. Например те не могат по-специално да упражняват адвокатска дейност в съдебния район, в който изпълняват своята длъжност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно преюдициалното запитване възнаграждението на италианските мирови съдии подлежи на облагане със същите данъци като възнаграждението на други работници и служители. Според него не се начисляват социалноосигурителни вноски, но мировите съдии не се ползват и от съответна социалноосигурителна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. по този въпрос точка 102 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Накрая, спрямо мировите съдии трябва да се прилагат сходни дисциплинарни изисквания като при професионалните магистрати. За тяхното спазване следят Consiglio Superiore della Magistratura (Висш съвет на магистратите) съвместно с министъра на правосъдието.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактическите обстоятелства и преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Заявителката в главното производство (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>заявителката<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) изпълнява функцията на мирови съдия от <DATE ISO="20020326">26 март 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Според предоставената от запитващата юрисдикция информация в периода от <DATE ISO="20170701">1 юли 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20180630">30 юни 2018 г.</DATE> в качеството си на съдия по наказателни дела заявителката е издала 478 съдебни решения, както и <FT TYPE="NUMBER">1326</FT> определения за прекратяване. Освен това е провеждала по две съдебни заседания на седмица, с изключение на периода на отпуск през август 2018 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20181008">8 октомври 2018 г.</DATE> заявителката подава пред Giudice di pace di Bologna (Мирови съд Болоня) искане за издаване на заповед за изпълнение срещу правителството на Италия, което да ѝ заплати възнаграждение за август 2018 г. въз основа на иск за отговорност на държавата. Тя претендира сума в размер на <FT TYPE="NUMBER">4500</FT> EUR, която съответства на възнаграждението на професионален магистрат с 14 години трудов стаж, при условията на евентуалност обаче, не по-малко от сумата на нейното нетно възнаграждение за юли в размер на <FT TYPE="DECIMAL">3039,76</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Това плащане е поискано от заявителката като обезщетение за претърпените вреди в резултат на явното нарушение от страна на италианската държава на клауза 2 и на клауза 4, точки 1, 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа във връзка с член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88/ЕО, както и с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Първоначално Мировият съд в Болоня отправя до Съда пет въпроса във връзка с това производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="025" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2019">ОВ L 25, 2019 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, по-късно обаче се отказва от два от тях. Ео защо остават следните три въпроса:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.P><TXT>Попада ли в понятието за обща европейска юрисдикция, компетентна да отправя преюдициални запитвания съгласно член 267 ДФЕС, мировият съдия — запитваща юрисдикция, въпреки че поради липсата на сигурност на работното място националната правна уредба не му признава условия на труд, еднакви с тези на професионалните магистрати, макар да изпълнява същите правораздавателни функции и да е част от националната съдебна система, което представлява нарушение на установените от Съда в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wilson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑506/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:587">EU:C:2006:587</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associaçâo Sindical dos Juizes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), гаранции за независимост и безпристрастност на общите европейски юрисдикции?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, попада ли трудовата дейност на мировия съдия — заявител, в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>работник на срочен договор<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88 във връзка с клауза 2 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е тълкувано от Съда в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>O’Brien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:110">EU:C:2012:110</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171129">29 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>King</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:914">EU:C:2017:914</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и при утвърдителен отговор, може ли редовият или професионалният магистрат да се счита за работник на трудов договор за неопределено време, който се намира в сходно положение с мировия съдия, работник на срочен трудов договор, за целите на прилагане на същите условия на труд, установени в клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и като се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз относно отговорността на италианската държава за явно нарушение на общностното законодателство от съд, действащ като последна инстанция, в съдебни решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Köbler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑224/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:513">EU:C:2003:513</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060613">13 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Traghetti del Mediterraneo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑173/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:391">EU:C:2006:391</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италианска република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑379/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:775">EU:C:2011:775</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), противоречи ли на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 267 ДФЕС, член 2, алинеи 3 и 3‑bis от legge <DATE ISO="19880413">13 aprile 1988</DATE>, n. 117, sulla responsabilità civile dei magistrati (Закон № 117 от <DATE ISO="19880413">13 април 1988 г.</DATE> за гражданската отговорност на магистратите), който предвижда отговорност на съда за умисъл или груба небрежност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и който поставя националния съд пред избора (чието упражняване обаче е основание за гражданска и дисциплинарна отговорност спрямо държавата по делата, в които самата публична администрация е страна в спора по същество, особено когато съдия по делото е мирови съдия, работещ на срочен трудов договор, лишен от ефективна правна, икономическа и социална защита) — както в конкретния случай — дали да наруши националната правна уредба, да я остави без приложение и да приложи правото на Европейския съюз, така както се тълкува от Съда, или да наруши правото на Европейския съюз, като приложи националните разпоредби, които не допускат признаването на защита и противоречат на член 1, параграф 3 и член 7 от Директива 2003/88, клаузи 2 и 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което е част от Директива 1999/70, и член 31, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз?<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Заявителката, Италианската република и Европейската комисия са представили писмени становища и в съдебното заседание от <DATE ISO="20191128">28 ноември 2019 г.</DATE> са изложили устни становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Първо ще разгледам допустимостта на преюдициалното запитване и веднага след това ще се спра на първия въпрос. Накрая ще отговоря на втория и третия въпрос.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Допустимост</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Както Италия, така и Комисията имат съмнения относно допустимостта на преюдициалното запитване, като тези съмнения се припокриват с първия въпрос на мировия съдия.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Първо, Комисията твърди, че според самата запитваща юрисдикция преюдициалното запитване не е необходимо. В това отношение обаче тя не преценява правилно обстоятелството, че посоченият откъс от преюдициалното запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Точка 22 от преюдициалното запитване.</P></NOTE> отразява само доводите на заявителката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Освен това Комисията поддържа становището, че запитващата юрисдикция не посочва достатъчно ясно защо е необходимо решение на Съда. Ето защо тя твърди, че е налице нарушение на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда. Съгласно тази разпоредба преюдициалното запитване трябва да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Преюдициалното запитване не отговаряло на тези изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В отговор на този довод обаче следва да се отбележи, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100622">22 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melki и Abdeli</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/10 и C‑189/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:363">EU:C:2010:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fish Legal и Shirley</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:853">EU:C:2013:853</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Според тези критерии вторият въпрос е от значение за решението, тъй като се отнася до сърцевината на правния спор пред националната юрисдикция. За да се постанови решение по въпроса дали заявителката може да претендира обезщетение за вреди поради отказа да ѝ бъде предоставен платен отпуск, трябва да се изясни именно дали италианските мирови съдии следва да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>работници<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на Директивата за работното време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Член 7 от Директивата за работното време обаче предвижда само минимален отпуск от четири седмици, докато август 2018 г. включва допълнителни работни дни. Освен това от Директивата за работното време не следва, че по време на отпуск италианските мирови съдии следва да получават заплащане като това на професионални магистрати. Следователно трябва<?PAGE NO="8"?> да се изясни и въпросът дали принципът за недопускане на дискриминация, който се съдържа в Рамковото споразумение за срочната работа, изисква италианските мирови съдии да получават същия брой дни отпуск и същото възнаграждение при отпуск като това на италианските професионални магистрати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Противно на мнението на Комисията, обстоятелството, че според Consiglio superiore della magistratura (Висш съвет на магистратите) и самата запитваща юрисдикция мировите съдии без всякакво съмнение са работници, не води до ирелевантност на втория въпрос. Това е така, тъй като съгласно преюдициалното запитване Corte di cassazione (Касационен съд, Италия) и Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) — съдилищата, които са компетентни да се произнесат по този въпрос като последна инстанция — отказват да признаят на мировите съдии статута на работници или да ги третират като професионални магистрати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Точка 14 от преюдициалното запитване посочва по-специално решение на Consiglio di Stato (Държавен съвет) от <DATE ISO="20170718">18 юли 2017 г.</DATE> (№ 3556), както и решения на Corte di Cassazione (Касационен съд) от <DATE ISO="20170531">31 май 2017 г.</DATE> (№ 13721, ECLI:IT:CASS:2017:13721CIV), от <DATE ISO="20171116">16 ноември 2017 г.</DATE> (№ 27198, ECLI:IT:CASS:2017:27198CIV) и от <DATE ISO="20180104">4 януари 2018 г.</DATE> (№ 99, ECLI:IT:CASS:2018:99CIV).</P></NOTE>. Освен това става въпрос за понятие на правото на Съюза, което следва да се тълкува самостоятелно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sindicatul Familia Constanţa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑147/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:926">EU:C:2018:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно въпросът трябва да бъде изяснен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Също така първият въпрос относно правото на националната юрисдикция за отправяне на преюдициално запитване и съмненията относно нейната независимост е от значение за по-нататъшното разглеждане на допустимостта на преюдициалното запитване, тъй като той е тясно свързан с възраженията на Италия и Комисията срещу допустимостта на преюдициалното запитване. Освен това духът на сътрудничество, който ръководи отношенията между националните юрисдикции и Съда, изисква при наличие на съмнения да се отговори на въпроси относно правото на националните юрисдикции за отправяне на преюдициално запитване, доколкото те са свързани с висящи дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cartesio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:723">EU:C:2008:723</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Най-трудно е да се прецени значението на третия въпрос за решаването на спора. С този въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали италианската правна уредба относно личната отговорност на магистратите при умисъл или груба небрежност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, е съвместима с изискванията на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Този въпрос няма пряко значение за решението по главното производство, тъй като то не се отнася до личната отговорност на магистратите. Посоченият въпрос обаче има косвено значение, тъй като запитващият съдия го разбира в смисъл, че той трябва да носи лична отговорност пред държавата, ако прилага национални разпоредби, които са несъвместими с правото на Съюза, но също така и ако прилага правото на Съюза и поради тази причина оставя национални разпоредби без приложение. Подобна дилема би могла да попречи на запитващата юрисдикция да предостави на заявителката ефективна правна защита. Следователно този въпрос също има значение за решаването на спора.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно независимостта на запитващата юрисдикция като предпоставка за правото за отправяне на преюдициално запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>По принцип Съдът вече е признал правомощията на италианските мирови съдилища да отправят преюдициално запитване и по този начин статута им на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 267 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jakubowska</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:729">EU:C:2010:729</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120119">19 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Patriciello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑496/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:24">EU:C:2012:24</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130321">21 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mbaye</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑522/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:190">EU:C:2013:190</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както Комисията и Италия, така и самият запитващ мирови съдия имат обаче съмнения относно независимостта на мировия съдия, който отправя преюдициално запитване до Съда в настоящото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Тези съмнения не са убедителни за мен, но въпреки това следва да бъдат проверени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Първо трябва да се посочи, че независимостта е едно от изискванията, което съгласно постоянната съдебна практика се поставя от Съда по отношение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>юрисдикциите<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на член 267 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miles и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑196/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:388">EU:C:2011:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Torresi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/13 и C‑59/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2088">EU:C:2014:2088</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Други критерии са дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Независимостта на националните юрисдикции е от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество. По тази причина Съдът обвързва правото за отправяне на преюдициално запитване с органи, на които е възложено да прилагат правото на Съюза, по-конкретно с тяхната независимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Съгласно съдебната практика изискването за независимост на запитващия орган има два аспекта — обективната, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>външна<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> независимост и субективната, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>вътрешна<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> независимост.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обективната независимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Обективна независимост предполага, че дадена юрисдикция упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързана или да е подчинена на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Torresi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/13 и C‑59/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2088">EU:C:2014:2088</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По този начин тя е защитена от външна намеса или натиск, които могат да застрашат независимостта на членовете ѝ при вземане на решение по повдигнатите пред тях спорове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151006">6 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Consorci Sanitari del Maresme</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑203/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:664">EU:C:2015:664</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Първият въпрос на запитващата юрисдикция поражда съмнения относно нейната собствена обективна независимост, която е свързана с условията на труд на италианските мирови съдии. По-конкретно, тук става въпрос главно за възнаграждението на мировите съдии, включително правото на платен отпуск, но също и за ограничаването на тяхната работа до четири години с възможност за удължаване с още четири години.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Всъщност възнаграждението на съдиите и ограничението на техния мандат във времето играят роля за обективната независимост на съдилищата по-специално като се има предвид неотдавнашната практика на Съда относно възнаграждението на съдиите в Португалия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и независимостта на полските съдилища<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. В това отношение от съдебната практика следва също, че разбираната по този начин независимост е предпоставка за правото на даден орган за отправяне на преюдициално запитване съгласно член 267 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Допустимостта на преюдициалното запитване обаче не се поставя под въпрос само поради наличието на съмнения относно адекватността на възнаграждението на съдиите, които участват в разглеждането на делата или продължителността на техния мандат, съответно условията за евентуалното му удължаване. Както при въпроса за релевантността на преюдициалното запитване, Съдът би трябвало по-скоро да изхожда от презумпцията, че съдилищата на държавите членки имат достатъчна обективна независимост. Тази презумпция се дължи още на взаимното доверие в правосъдието на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030211">11 февруари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gözütok и Brügge</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑187/01 и C‑385/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:87">EU:C:2003:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090210">10 февруари 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allianz и Generali Assicurazioni Generali</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑185/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:69">EU:C:2009:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190905">5 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>AH и др. (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑377/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:670">EU:C:2019:670</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и становища 1/03 (Нова конвенция от Лугано) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060207">7 февруари 2006 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:81">EU:C:2006:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0163">163</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и 2/13 (Присъединяване на Съюза към ЕКПЧ) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2454">EU:C:2014:2454</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0168">168</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което Съдът също трябва да приеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Подобна презумпция за обективна независимост на запитваща юрисдикция може да бъде оборена, но в настоящия случай няма доказателства, че обективната независимост на запитващата юрисдикция е била накърнена. Фактът, че третият въпрос също не води до това заключение, е изложен в рамките на неговия отговор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Точка 113 и сл. по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Следователно на първия въпрос следва да се отговори, че Giudice di pace di Bologna (Мирови съд Болоня) е юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно субективната независимост</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Субективната независимост е свързана с понятието за безпристрастност и цели да гарантира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141009">9 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>TDC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑222/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2265">EU:C:2014:2265</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Margarit Panicello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑503/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:126">EU:C:2017:126</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Италия и Комисията поставят под въпрос независимостта на мировия съдия, който отправя до Съда преюдициално запитване по настоящото производство. Тъй като в случая става дума за статута и правата на мирови съдии, той неизбежно има личен интерес от решението по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Съдът вече е предоставил отговор на различни преюдициални запитвания относно статута на съдии, без да поставя под съмнение независимостта на запитващите юрисдикции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решения от<REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 61 и сл.), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Escribano Vindel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:106">EU:C:2019:106</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче има обстоятелства, които на пръв поглед биха могли да породят съмнения относно субективната независимост на запитващия мирови съдия. Твърдението на Италия и Комисията се свежда до това, че заявителката и мировият съдия, който отговаря за преюдициалното запитване, неправомерно са създали условията за компетентността на последния в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Италия и Комисията първо подчертават, че предявените претенции се основават на трудов спор относно въпроса дали мировите съдии са работници. В предходни преюдициални запитвания относно условията на труд на италиански мирови съдии запитващите мирови съдии изрично посочват, че не са компетентни по този спор. Ето защо Съдът отхвърля тези искания като недопустими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Girolamo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:684">EU:C:2018:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rossi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑626/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:28">EU:C:2019:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cipollone</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑600/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:29">EU:C:2019:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В настоящото производство обаче не става въпрос за трудовоправни претенции, а за иск за отговорност на държавата. Италия и Комисията не поставят под съмнение факта, че мировите съдии са компетентни да се произнасят по такива претенции. Това обстоятелство отличава настоящото преюдициално запитване от недопустимите запитвания, които са посочени в бележка под линия 25.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Освен това Италия твърди, че компетентността на мировия съдия се основава на разделяне на претенциите на заявителката срещу италианската държава, което е недопустимо съгласно италианското право. Ако тя била предявила всички претенции, щяла да бъде превишена границата на предвидената за мирови съдия цена на спора. Ето защо тя трябвало да предяви своя иск пред общите граждански съдилища. Компетентните там професионални магистрати нямало да имат личен интерес по отношение на статута на мировите съдии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Съдът обаче не следва да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен съобразно националните правила за съдебната организация и съдопроизводството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820114">14 януари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reina</NAME.CASE> (<NO.CASE>65/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:6">EU:C:1982:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000411">11 април 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deliège</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/96 и C‑191/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:199">EU:C:2000:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gauweiler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑62/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:400">EU:C:2015:400</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което той вече изрично е установил специално по отношение на твърдението за разделяне на искове в други случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180906">6 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Girolamo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:684">EU:C:2018:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rossi и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑626/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:28">EU:C:2019:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това в случай на съмнения относно прилагането на националното процесуално право Съдът също е длъжен да се съобразява с акта за преюдициално запитване, постановен от юрисдикция на държава членка, доколкото той не е отменен в рамките на евентуално предвидените в националното право способи за правна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820114">14 януари 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reina</NAME.CASE> (<NO.CASE>65/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:6">EU:C:1982:6</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931020">20 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Balocchi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑10/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:846">EU:C:1993:846</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19960711">11 юли 1996 г.</DATE>, <NAME.CASE>SFEI и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑39/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:285">EU:C:1996:285</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Genentech</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑567/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:526">EU:C:2016:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>По отношение на преюдициално запитване следва да се добави, че националните съдии, които участват в това запитване, само инициират производството пред Съда. Отговорът обаче е отговорност на Съда, така че резултатът от производството по преюдициалното запитване не може да бъде повлиян от евентуалната пристрастност на запитващия съдия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Ето защо всякакви съмнения относно компетентността на запитващата юрисдикция и нейната субективна независимост би следвало да бъдат предявени преди всичко посредством правните способи за защита, които са предвидени в националното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Ето защо съмненията на Италия и на Комисията относно компетентността на запитващата юрисдикция в главното производство не изключват правото ѝ да отправи преюдициално запитване до Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно използването на процедурата за издаване на заповед за изпълнение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Други възражения на Италия и на Комисията относно допустимостта на преюдициалното запитване са свързани с обстоятелството, че главното производство се провежда като производство за издаване на заповед за изпълнение и насрещната страна, италианската държава, все още не е имала възможност да изрази становище в това производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От това Комисията заключава, че не става въпрос за състезателно производство, което обаче е отличителен белег на юрисдикцията, имаща право да отправя преюдициални запитвания по смисъла на член 267 от ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>По правило изслушването на насрещната страна действително има смисъл и също така се изисква с оглед на правото на защита. Съдът обаче вече се е произнесъл, че преюдициалното запитване може да бъде отправено и в рамките на производство, което няма състезателен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060427">27 април 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Standesamt Stadt Niebüll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑96/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:254">EU:C:2006:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090625">25 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Roda Golf &amp; Beach Resort</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑14/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:395">EU:C:2009:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, по-специално в рамките на италианското производство за издаване на заповед за изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19711214">14 декември 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Politi</NAME.CASE> (<NO.CASE>43/71</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:122">EU:C:1971:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0004">4</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980618">18 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Corsica Ferries France</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:306">EU:C:1998:306</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, без да е необходимо насрещната страна да бъде изслушана предварително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19780628">28 юни 1978 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simmenthal</NAME.CASE> (<NO.CASE>70/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:139">EU:C:1978:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931020">20 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Balocchi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑10/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:846">EU:C:1993:846</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940303">3 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurico Italia и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑332/92, C‑333/92 и C‑335/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:79">EU:C:1994:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Определящо е обаче е обстоятелството дали запитващата юрисдикция трябва да постанови решение в рамките на производство, което трябва да завърши с произнасяне на решение с правораздавателен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cartesio</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:723">EU:C:2008:723</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай обаче е така.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно правото на отпуск на мировия съдия (втори въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>За да се постанови дали и в какъв размер заявителката може да претендира обезщетение за вреди поради отказа да ѝ бъде предоставен платен отпуск, трябва да се изясни дали италианските мирови съдии са работници по смисъла на Директивата за работното време. И тъй като август продължава по-дълго от минималния отпуск от четири седмици съгласно член 7 от Директивата за работното време, трябва също да се провери дали принципът за недопускане на дискриминация, който се съдържа в Рамковото споразумение за срочната работа, изисква италианските мирови съдии да получават същия брой почивни дни и същото възнаграждение за отпуск като тези на италианските професионални магистрати.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно Директивата за работното време</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 1 от Директивата за работното време държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Следователно е необходимо да се изясни дали Директивата за работното време се прилага за италианските мирови съдии (вж. по този въпрос буква а) по-долу) и дали италианските мирови са работници по смисъла на горепосочената разпоредба (вж. по този въпрос буква б) по-долу).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно приложното поле на Директивата за работното време</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 3 от Директивата за работното време определя нейното приложно поле чрез позоваване на член 2 от Директива 89/391.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 89/391 последната се прилага във <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>всички сфери на дейност, както в обществения, така и в частния сектор<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Действително правораздавателната дейност на италианския мирови съдия не е посочена изрично в дадените примери, но също е в обществения сектор. Следователно по принцип тя попада в приложното поле на двете директиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Все пак, както следва от член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391, тя не се прилага, когато особеностите на някои специфични дейности на обществени служби, по-специално въоръжените сили и полицията, или някои специфични дейности на службите на гражданска защита неизбежно влизат в конфликт с нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Използваният в член 2, параграф 2, първа алинея от Директива 89/391 критерий за изключване на определени дейности от приложното поле на тази директива и непряко, от това на Директивата за работното време, се основава не на принадлежността на работниците към един от секторите на обществените служби по тази разпоредба, разглеждани в тяхната цялост, а само на специфичното естество на някои отделни задачи, извършвани от работниците в обхванатите от тази разпоредба сектори, естество, което обосновава дадено изключение от разпоредбите на тази директива поради абсолютната необходимост да се осигури ефективна защита на общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Personalrat der Feuerwehr Hamburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑52/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:467">EU:C:2005:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060112">12 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑132/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:18">EU:C:2006:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sindicatul Familia Constanţa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑147/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:926">EU:C:2018:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Въпреки това няма основание италианските мирови съдии да се изключат като цяло от приложното поле на двете директиви. По-специално, правната уредба на отпуските очевидно би могла без големи проблеми да се приложи и за италиански мирови съдии, тъй като италиански професионални магистрати ползват платен отпуск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Следователно Директивата за работното време е приложима за италианските мирови съдии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> от Директивата за работното време</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Поради това трябва да се изясни дали италианските мирови съдии са работници по смисъла на член 7 от Директивата за работното време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>За целите на прилагането на Директивата за работното време понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> не може да има различно тълкуване съгласно всяко национално право, а има самостоятелно, присъщо на правото на Съюза значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sindicatul Familia Constanţa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑147/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:926">EU:C:2018:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, противно на схващането на италианското правителство, няма значение, че съгласно националното законодателство дейността на мировите съдии се счита за почетна длъжност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>По-скоро правото на Съюза определя понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> съобразно обективни критерии, които характеризират трудовото правоотношение с оглед на правата и задълженията на съответните лица. Основната характеристика на трудовото правоотношение обаче е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което получава възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sindicatul Familia Constanţa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑147/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:926">EU:C:2018:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изключение правят обаче дейностите, които са толкова незначителни, че се явяват единствено странични и допълнителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120503">3 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neidel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑337/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:263">EU:C:2012:263</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150326">26 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fenoll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:200">EU:C:2015:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Според предоставената от запитващата юрисдикция информация заявителката е предоставила услуги в значителен размер на италианската съдебна система. В периода от <DATE ISO="20170701">1 юли 2017 г.</DATE> до <DATE ISO="20180630">30 юни 2018 г.</DATE> в качеството си на съдия по наказателни дела тя е издала по-конкретно 478 съдебни решения, както и <FT TYPE="NUMBER">1326</FT> определения за прекратяване. Освен това тя е провеждала по две съдебни заседания на седмица, с изключение на периода на отпуск през август 2018 г. Също така за посочената дейност тя е получавала възнаграждение, което през юли 2018 г. е било приблизително <FT TYPE="NUMBER">3000</FT> EUR нето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Противно на становището на Италия, обстоятелството, че това възнаграждение се състои от няколко компонента, не изключва наличието на трудово правоотношение, тъй като Съдът вече се е произнесъл как трябва да се изчислява възнаграждението за времето на отпуск в тези случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110915">15 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Williams и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑155/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:588">EU:C:2011:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lock</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:351">EU:C:2014:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Вероятно преценката на условието за възнаграждение би била различна, ако то имаше характер на обезщетение за направените разходи или компенсация за загуба поради нереализиран доход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В случая обаче тази възможност се изключва само поради обхвата и продължителността на дейността на заявителката. При наличието на заседания през два дни от всяка седмица и приключването на около <FT TYPE="NUMBER">1800</FT> производства годишно не остава възможност за друга дейност, доходите от която биха могли да бъдат заменени. Следователно възнаграждението не може да се ограничи до обезщетение за направените разходи, а трябва да покрива поне необходимите средства за издръжка и да осигурява обективната независимост на мировите съдии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Тази необходимост от възнаграждение произтича и от широкообхватните правила относно несъвместимостта на длъжността на мировия съдия с някои други професионални дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Точки 87 и 97 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>. Те на практика изключват възможността за получаване на средства за издръжка по друг начин. По-специално, те не могат да упражняват близката поради необходимата за мирови съдии юридическа квалификация адвокатска дейност, поне не в съдебния район, в който изпълняват своята длъжност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точка 87 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Освен това съгласно преюдициалното запитване възнаграждението на италианските мирови съдии подлежи на облагане със същите данъци като възнаграждението на други работници и служители. В сравнение с този факт обстоятелството, че не се начисляват социалноосигурителни вноски, изглежда от второстепенно значение, особено като се има предвид, че мировите съдии явно не се ползват и от съответна социалноосигурителна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. по този въпрос т.102 от преюдициалното запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Трудовото правоотношение обаче предполага наличието на отношение на подчиненост между работника и неговия работодател. Наличието на подобно отношение трябва да се преценява за всеки конкретен случай в зависимост от всички данни и обстоятелства, които характеризират правоотношението между страните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Union syndicale Solidaires Isère</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑428/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:612">EU:C:2010:612</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150326">26 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fenoll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑316/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:200">EU:C:2015:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181120">20 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sindicatul Familia Constanţa и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑147/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:926">EU:C:2018:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Естествено при постановяване на своите решения съдиите не могат да бъдат подчинени на указания — това би било несъвместимо с тяхната необходима обективна независимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>O’Brien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:110">EU:C:2012:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и точка 43 по-горе.</P></NOTE>. Това обаче не изключва възможността те да бъдат разглеждани като работници<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>O’Brien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:110">EU:C:2012:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.Те не само като цяло са обвързани от закона, но също така и от специални задължения и дори указания поради своята дейност — например по отношение на провеждането на заседания на определени места или в определено време. Съответно Съдът разглежда съдиите като работници и по отношение на неблагоприятно положение при пенсионирането и при пенсията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:924">EU:C:2019:924</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121106">6 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑286/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:687">EU:C:2012:687</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>По-специално, спрямо италианските мирови съдии се прилагат сходни дисциплинарни изисквания като при професионалните магистрати. За тяхното спазване следи Consiglio Superiore della Magistratura (Висш съвет на магистратите) съвместно с министъра на правосъдието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Точка 90 и сл. от преюдициалното запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Наличието на трудово правоотношение обаче би следвало да се изключи, ако мировите съдии можеха свободно да решават по кои производства да работят. Тогава, подобно на адвокатите, те биха могли до голяма степен свободно да определят обхвата и времето на своята дейност. И обратно, нямаше да има последствия, ако мировите съдии можеха предварително да заявяват, че биха искали в определен период да поемат по-малък брой производства. Докато по този начин по своя обхват дейността не се превърне в напълно странична и несъществена, все още би могло да се приеме, че тя се извършва въз основа на трудово правоотношение, което зависи от трети лица. Тъй като преюдициалното запитване и твърденията на страните не съдържат никаква информация в това отношение, националната юрисдикция трябва да изследва този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Ето защо член 7 от Директивата за работното време трябва да се тълкува в смисъл, че италиански мирови съдия, чието възнаграждение се състои от ниска по размер основна сума и плащания за приключени дела и заседания, следва да се разглежда като работник по смисъла на член 7 от Директивата за работното време и следователно има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, ако извършва правораздавателна дейност със значителен обхват, не може да решава самостоятелно по кои производства да работи и е обвързван от задълженията с дисциплинарен характер на професионалните магистрати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно Рамковото споразумение за срочната работа</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Трябва да се изясни обаче и въпросът дали в допълнение към минималния отпуск по член 7 от Директивата за работното време на италианските мирови съдии се полага същото право на платен отпуск и същото възнаграждение за времето на отпуск като тези на италианските професионални магистрати. Такова право би могло да произтича от принципа за недопускане на дискриминация съгласно член 4 от Рамковото споразумение за срочната работа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Италианските мирови съдии като работници на срочни трудови договори</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се обсъди дали италианските мирови съдии трябва да се считат и за работници по смисъла на Рамковото споразумение или дали, поне по отношение на Рамковото споразумение, надделява становището на Италия, че става дума за почетна длъжност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>На пръв поглед изглежда, че в това отношение Италия би могла да се обоснове с текста на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение. Съгласно посочения текст споразумението се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определено от закон, колективен трудов договор или практика във <HT TYPE="ITALIC">всяка държава членка</HT>. Този текст може да се тълкува в смисъл, че възприетата в Италия квалификация на дейността на мировия съдия като почетна длъжност изключва прилагането на Рамковото споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>На базата на този текст обаче Съдът стига до извода, че приложното поле на Рамковото споразумение е очертано широко<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adeneler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съответно съгласно постоянната практика Съда определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>работник на срочен трудов договор<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на Рамковото споразумение, намиращо се в клауза 3, точка 1 от същото, обхваща всички работници, без да прави разграничение в зависимост от това дали работодателят, с когото те са обвързани, е в публичния или в частния сектор и —преди всичко —независимо от квалифицирането на техния договор по вътрешното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adeneler и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В подкрепа на този извод Съдът посочва значението на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, които са сред общите принципи на правото на Съюза. Следователно, за да се гарантират на работниците на срочен трудов договор същите предимства като запазените за работниците на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение, освен ако различното третиране не е обосновано от обективни причини, на разпоредбите, предвидени в Рамковото споразумение, трябва да се признае общо действие. Те представляват особено важни правила на социалното право на Съюза, от които всеки работник трябва да може да се възползва в качеството им на минимални изисквания за закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Полезното действие на Рамковото споразумение, както и еднаквото му прилагане в държавите членки биха били сериозно застрашени, ако на последните се даде възможност да лишат по собствено усмотрение определена категория лица от закрилата, която се цели с тези актове на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо Съдът е отказал да изключи определени групи работници, като служители от помощния персонал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или служители <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>с нормативноустановен статут<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, от приложното поле на Рамковото споразумение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение следва по-скоро да се прилага за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070913">13 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Del Cerro Alonso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑307/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:509">EU:C:2007:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regojo Dans</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:450">EU:C:2015:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Както вече беше посочено, италианските мирови съдии са в трудовоправно отношение с Министерството на правосъдието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. точки 73—86 по-горе.</P></NOTE>. Краят му се определя от обстоятелството, че те се назначават за четири години и че понастоящем е възможно само едно повторно назначаване. Същевременно обаче заявителката извършва дейност като мирови съдия повече от седемнадесет години, но също въз основа на срочни назначения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Следователно италианските мирови съдии са работници по смисъла на Рамковото споразумение, поне доколкото дейността им е с подобен обхват като този на заявителката.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно различните условия на труд на мировите съдии и професионалните магистрати</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Съответно трябва да се изследва дали разликите в условията на труд на италианските мирови съдии и професионални магистрати, по-специално по отношение на правото им на отпуск и възнаграждението, са допустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Съгласно клауза 4, точка 1 не е позволено по отношение на условията за наемане на работа работниците на срочни трудови договори да се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор в сходно положение само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>От определението на термина <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>работник на постоянен трудов договор [в сходно положение]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> съгласно клауза 3, точка 2, първа алинея от Рамковото споразумение следва, че отправна точка за разсъжденията относно сходството между работниците на срочни трудови договори и работниците на постоянни трудови договори, които запитващата юрисдикция следва да направи, е въпросът дали и двете категории работници са ангажирани със същата или подобна работа, респективно занятие. Този въпрос следва да се изясни при отчитане на всички фактори като естеството на работата, изискванията за образование и условията на труд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosado Santana</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑177/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:557">EU:C:2011:557</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140313">13 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nierodzik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑38/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:152">EU:C:2014:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), както и определения от<REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110318">18 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montoya Medina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:167">EU:C:2011:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170209">9 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rodrigo Sanz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:109">EU:C:2017:109</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); вж. в същия смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950531">31 май 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Royal Copenhagen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:155">EU:C:1995:155</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>На пръв поглед италианските мирови съдии и професионални магистрати извършват сходна работа, те изпълняват по-конкретно съдийски функции. Разлики в образованието не са посочени. Би трябвало обаче да има разлика в значението и сложността на делата, по които се работи. Съгласно член 106, параграф 2 от конституцията на Италия мировите съдии могат да действат само еднолично и следователно не могат да бъдат назначавани в колегиални съдилища. Освен това мировите съдии разглеждат като първа инстанция дела с второстепенно значение, докато професионалните магистрати разглеждат в по-горни инстанции дела с по-голямо значение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Съществена разлика има и в назначаването на съдийска длъжност. Италианските професионални магистрати се назначават въз основа на формална процедура за подбор, тоест съревнование между различни квалифицирани участници, които полагат специални изпити. Напротив, назначаването на мирови съдии не предполага такова съревнование, а се основава на техните звания, тоест на професионалната им квалификация. Съдът обаче не отдава значение на такава разлика при подбора, поне що се отнася до признаването на професионален опит на преподаватели в гимназиален етап<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180920">20 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Motter</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑466/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:758">EU:C:2018:758</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Не може да се изключи обаче възможността методът за подбор на работници да оправдава различия по отношение на други условия на труд, например по отношение на вида на работа, възнаграждението или възможностите за кариерно развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Следователно решението на Съда относно признаването на професионален опит на преподаватели в гимназиален етап потвърждава моето становище, че е от значение дали работниците на срочни трудови договори и работниците на трудов договор за неопределено време се намират в сходно положение, включително и именно <HT TYPE="ITALIC">по отношение на спорното условие на труд</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Заключенията ми по дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Montero Mateos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑677/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1021">EU:C:2017:1021</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Grupo Norte Facility</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑574/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1022">EU:C:2017:1022</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Vernaza Ayovi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑96/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:43">EU:C:2018:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Както и при проверката за наличие на дискриминация сходството на положенията трябва по-специално да бъде определено и преценено предвид предмета и целта на акта, с който се установява разглежданото различие при третирането; освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася този акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcelor Atlantique et Lorraine и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑127/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:728">EU:C:2008:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ziegler/Комисия</NAME.CASE>(<NO.CASE>C‑439/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:513">EU:C:2013:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Persidera</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:597">EU:C:2017:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Следователно критериите за сравнение на различните престации на работодателя, на които работниците на срочни трудови договори, от една страна, и работниците на трудов договор за неопределено време, от друга страна, имат право по силата на трудов договор или по силата на закона, включват по необходимост и фактическото и правното положение, в което съответните престации на работодателя следва да се претендират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Carratù</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑361/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:830">EU:C:2013:830</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montero Mateos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑677/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:393">EU:C:2018:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>В светлината на тези съображения сходството е налице по отношение на продължителността на правото на отпуск. Поради сходството на работата си италианските мирови съдии имат съпоставима с професионалните магистрати нужда да си починат и да се насладят на свободното си време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Няма и обективно основание, което би оправдало в това отношение италианските мирови съдии да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо професионалните магистрати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Двете групи обаче не са сравними по отношение на размера на плащането по време на отпуск, защото работата им се заплаща по различен начин. Италианските професионални магистрати получават фиксирано възнаграждение, докато заплащането на мировите съдии се състои от основна месечна сума и други плащания за дните, в които се провеждат заседания и за приключването на производства. Ако Съдът все пак приеме наличието на сходство, тези различия във вида на възнаграждението биха били поне обективно основание за неравното третиране на италианските мирови съдии и професионални магистрати по отношение на възнаграждението по време на отпуск.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Следователно заплатата на професионален магистрат не може да се използва за изчисляването на възнаграждението по време на отпуск на италиански мирови съдии. По-скоро това възнаграждение трябва да се изчисли въз основа на обичайното възнаграждение на мировия съдия извън периода на отпуск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. по този въпрос данните по точка 37 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Greenfield</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑219/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:745">EU:C:2015:745</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Ако Съдът следва да използва настоящия случай, за да провери и съвместимостта на различните плащания на италианските мирови съдии и професионални магистрати с клауза 4 от Рамковото споразумение, бих искала накратко да отбележа, че въз основа на наличната информация не намирам сходство между италианските мирови съдии и професионални магистрати по отношение на възнаграждението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>При това сравнение назначаването на съдийска длъжност и различният характер на разглежданите производства са от решаващо значение. Поради факта, че се избират най-добрите кандидати, което е присъщо за формалната процедура за подбор, придружена от специални изпити, и свързаните с това перспективи за кариерно развитие, следва да се приеме, че въпреки наличието на сходни образователни изисквания професионалните магистрати са по-квалифицирани от мировите съдии. И ако е вярно, че мировите съдии разглеждат дела с второстепенно значение като първа инстанция, докато професионалните магистрати извършват дейност в съдилища от по-горна инстанция и разглеждат дела с по-голямо значение, то двете групи едва ли са сравними по отношение на възнаграждението, но поне разликите в възнагражденията са оправдани.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Следователно такъв мирови съдия, който е назначен само за определен период, може да се сравнява с италиански професионални магистрати по отношение на продължителността на платения годишен отпуск, така че съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа може да претендира отпуск в същия обхват като професионалните магистрати. Възнаграждението по време на отпуска следва да се изчислява въз основа на неговото обичайно възнаграждение за времето, през което извършва дейност като съдия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно рисковете във връзка с отговорността на италианските магистрати (трети въпрос)</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>С третия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали националното законодателство, което предвижда лична отговорност на разглеждащите делото магистрати при умисъл или груба небрежност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, е съвместимо с изискванията на правото на Съюза. Запитващата юрисдикция разбира тази уредба в смисъл, че нейната отговорност се ангажира, ако приложи националното законодателство в нарушение на правото на Съюза, но също и ако приложи правото на Съюза, което има предимство, и остави без приложение националното законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>От гледна точка на правото на Съюза в това отношение следва да се посочи, че заплахата от санкция за прилагането на правото на Съюза при едновременно неприлагане на несъвместимо национално законодателство би противоречила на принципа за предимство на правото на Съюза, принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и правото на ефективна правна защита. В същото време би било спорно дали предвид заплахата от отговорност за приоритетното прилагане на правото на Съюз съдиите все още могат да прилагат това право независимо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Следователно правна уредба относно личната отговорност на съдиите при умисъл или груба небрежност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, трябва да се тълкува в смисъл, че прилагането на правото на Съюза, което има предимство, не е основание за отговорност на съдиите. Впрочем това е тълкуването на релевантните разпоредби, застъпвано от Италия пред Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Ако такова тълкуване не е възможно, правната уредба не може да се приложи. В никакъв случай съответният съдия не може да бъде заплашван със санкция за правилното прилагане на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>1)</NO.P><TXT>Giudice di pace di Bologna (Мирови съд Болоня) е юрисдикция по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че италиански мирови съдия, чието възнаграждение се състои от ниска по размер основна сума и плащания за приключени дела и заседания, следва да се разглежда като работник по смисъла на член 7 от Директивата за работното време и следователно има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици, ако извършва правораздавателна дейност със значителен обхват, не може да решава самостоятелно по кои производства да работи и спрямо него се прилагат задълженията в дисциплинарната област на професионалните магистрати.</TXT><P>Такъв мирови съдия, който е назначен само за определен период, може да се сравнява с италианските професионални магистрати по отношение на продължителността на платения годишен отпуск. Следователно същият може съгласно клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да претендира отпуск в същата степен както професионалните магистрати. Възнаграждението по време на отпуска следва да се изчислява въз основа на неговото обичайно възнаграждение за времето, през което извършва дейност като съдия.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Правна уредба относно личната отговорност на съдиите при умисъл или груба небрежност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>в случай на явно нарушение на закона, както и на правото на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, трябва от своя страна да се тълкува с оглед на правото на Съюза в смисъл, че прилагането на правото на Съюза, което има предимство, не е основание за отговорност на съдиите. Ако такова тълкуване не е възможно, правната уредба не може да се приложи<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>