ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
D. SPIELMANN
представено на 10 април 2025 година ( 1 )
Дело C‑143/23
KI,
FA
срещу
Mercedes-Benz Bank AG,
Volkswagen Bank GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия)
„Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Договор за кредит за покупка на моторно превозно средство — Директива 2008/48/ЕО — Член 14, параграф 1 — Право на отказ — Последици от упражняването на правото на отказ от договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба — Задължения на потребителя по отношение на кредитора — Член 14, параграф 3, буква б) — Плащане на лихва след отказ от договор за кредит, свързан с договор за доставка на стоки“
Въведение
|
1. |
В рамките на настоящото дело Съдът е сезиран от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия) с преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО ( 2 ) в рамките на спорове между двама потребители и дружества за кредити за автомобили във връзка с упражняването на правото на отказ от договори за кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство. |
|
2. |
Това дело дава възможност на Съда да доразвие съдебната си практика относно последиците от правото на отказ, упражнено от потребителя в рамките на свързан договор за кредит. По-конкретно, вторият и третият въпрос, които ще бъдат разгледани в настоящото заключение, имат за цел да се установи, от една страна, дали член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 извършва пълна хармонизация по отношение на свързаните договори за кредит и от друга страна, дали е съвместимо с правото на Съюза след отказ от свързан договор за кредит кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство съответно на кредитора или на продавача. |
Правна уредба
Правото на Съюза
|
3. |
Съображения 7—10, 31, 34 и 35 от Директива 2008/48 гласят следното:
[…]
[…]
|
|
4. |
Член 1 от Директивата е озаглавен „Предмет“ и гласи: „Целта на настоящата директива е да хармонизира някои аспекти на законите, подзаконовите актове и административните процедури на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит“. |
|
5. |
Член 3 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и предвижда: „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: […]
|
|
6. |
Член 10 от същата директива е озаглавен „Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит“ и параграф 2 от него гласи: „Договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин: […]
[…]“. |
|
7. |
Член 14 от Директива 2008/48 е озаглавен „Право на отказ“ и предвижда: „1. Потребителят разполага със срок от четиринадесет календарни дни, в който да се откаже от договора за кредит, без да посочва основания за това. Срокът за отказ започва:
[…] 3. Ако потребителят упражни правото си на отказ:
[…]“. |
|
8. |
Член 15 от Директивата е озаглавен „Свързани договори за кредит“ и параграфи 1 и 2 от него гласят: „1. Когато потребителят е упражнил право на отказ въз основа на правото на Общността по отношение на договор за доставката на стоки или услуги, той повече не е обвързан от свързан договор за кредит. 2. Когато стоките или услугите, които са предмет на свързан договор за кредит, не са доставени, доставени са само частично или не съответстват на договора за доставката им, потребителят има правото да предяви претенции срещу кредитора, ако потребителят е предявил претенции срещу доставчика, но не е успял да получи удовлетворението, на което е имал право по закон или съгласно договора за доставка на стоки или услуги. Държавите членки определят до каква степен и при какви условия тези претенции могат да бъдат предявявани“. |
|
9. |
Член 22 от посочената директива е озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“ и параграф 1 от него гласи: „Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или да въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“. |
|
10. |
Член 23 от същата директива е озаглавен „Санкции“ и предвижда: „Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“. |
Германското право
Граждански кодекс
|
11. |
Член 357а от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) е озаглавен „Правни последици при отказ от договори за финансови услуги“ и параграф 1 от него в редакцията, действаща към момента на настъпване на фактите по споровете в главното производство, е предвиждал: „(1) Получените престации трябва да се върнат най-късно в 30‑дневен срок. […] (3) Когато кредитополучателят упражни правото си на отказ от договор за потребителски кредит, той заплаща договорената лихва за периода от отпускането до връщането на кредита. […]“. |
|
12. |
Член 358 от BGB в редакцията, действаща към момента на настъпване на фактите по споровете в главното производство, е гласял следното: (1) Ако потребителят валидно е упражнил правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договор за доставка на стоки или предоставяне на друга услуга от търговец, той също така повече не е обвързан от волеизявлението си за сключване на договор за кредит, свързан с този договор. (2) Ако потребителят валидно е упражнил правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договор за потребителски кредит въз основа на член 495, параграф 1 или член 514, параграф 2, първо изречение, той също така повече не е обвързан от волеизявлението си за сключване на договор за доставка на стоки или за предоставяне на друга услуга, свързан с този договор за потребителски кредит. (3) Договор за доставка на стоки или други услуги и договор за кредит по параграф 1 или 2 са свързани, ако кредитът служи за цялостно или частично финансиране на другия договор и ако двата съставляват стопанско цяло. Наличието на такова цяло трябва да се приеме по-специално когато самият търговец финансира насрещната престация на потребителя или, в случай на финансиране от трета страна, когато кредиторът включва търговеца в подготвянето или сключването на договора за кредит. (4) [Член 357] се прилага съответно към развалянето на свързания договор. […] В отношенията си с потребителя кредиторът поема правата и задълженията на търговеца, произтичащи от свързания договор, по отношение на правните последици от отказа или връщането, ако към момента, в който отказът или връщането поражда действие, сумата по кредита вече е била изплатена на търговеца“. |
Фактите, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
|
13. |
На 1 март 2019 г. и на 30 ноември 2017 г. KI, от една страна, и FA, от друга страна, сключват договори за кредит, съответно с Mercedes-Benz Bank AG и Volkswagen Bank GmbH, за закупуване на моторно превозно средство за лично ползване. Нетните суми по тези договори за кредит са съответно 29500 евро и 35300 евро и са изплатени направо на продавачите на автомобилите. |
|
14. |
При сключването на договорите за кредит Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank са използвали услугите на продавачите на автомобилите като посредници. |
|
15. |
В нито един от договорите за кредит лихвата за просрочени плащания, приложима към момента на сключване на договора, не е посочена в цифри като процент. |
|
16. |
KI и FA плащат месечни вноски по кредита, включително аванси, на обща стойност, съответно 8924,48 евро и 24800 евро по двата договора. |
|
17. |
С писма, съответно от 31 октомври 2019 г. и 20 юли 2020 г., KI и FA упражняват правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договорите за кредит. |
|
18. |
KI и FA поддържат, че отказът е действителен, тъй като поради нередовностите в задължителната информация в договорите им, срокът за упражняване на това право не е започнал да тече. |
|
19. |
И двамата предявяват искове пред запитващата юрисдикция съответно срещу Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank. |
|
20. |
От една страна, KI иска по същество да му бъдат върнати вече платените до момента на отказа вноски по кредита и платеният на продавача аванс, т.е. общо 8924,48 евро. Той иска също да се установи, че поради отказа си от договора вече не дължи лихви или главницата по кредита си. |
|
21. |
От друга страна, FA иска по същество да му бъдат върнати месечните вноски по кредита, вече платени до момента на отказа от договора, и платеният на продавача аванс, т.е. общо сумата 24800 евро. Той иска също да се установи, че считано от датата на отказа, вече не дължи лихви или месечни вноски. |
|
22. |
Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank молят съответните искове да бъдат отхвърлени. Те твърдят по същество, че исковете са недопустими, и повдигат възражение, че правото на отказ е преклудирано. Mercedes-Benz Bank изтъква и злоупотреба с правото на отказ от договора, и при условията на евентуалност с насрещен иск моли KI да бъде осъден да заплати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство до връщането му и освен това — обезщетение за ползване в размер на 3,92 % годишно върху непогасеното салдо по кредита за периода от изплащането на кредита на продавача до връщането на превозното средство. |
|
23. |
При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
|
|
24. |
С решение от 18 април 2023 г. настоящото дело е спряно до постановяването на решението по съединени дела C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21. |
|
25. |
С писмо от 21 декември 2023 г. секретариатът на Съда изпраща до запитващата юрисдикция постановеното по посочените дела решение ( 3 ), като я приканва да го уведоми дали с оглед на това решение възнамерява да поддържа преюдициалното си запитване. |
|
26. |
На 10 април 2024 г. запитващата юрисдикция отговаря на Съда чрез e‑Curia, че поддържа преюдициалното си запитване и че счита за необходимо да добави следните нови въпроси:
|
Анализ
|
27. |
В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи изключително върху втория и третия преюдициален въпрос. |
По втория въпрос
|
28. |
С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че извършва пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство. |
|
29. |
С други думи, Съдът трябва да установи дали с член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 се извършва пълна хармонизация на задължението на кредитополучателя да плати лихва върху главницата, включително когато финансираният кредит е свързан с договор за покупка на стоки или услуги. |
|
30. |
На първо място, отбелязвам, че Директива 2008/48, приета с цел насърчаване на ефективен вътрешен пазар и високо ниво на защита на потребителите в областта на кредитите ( 4 ), въвежда пълна хармонизация по отношение на всички договори за кредит, попадащи в нейния обхват. |
|
31. |
В това отношение Съдът приема, че от член 22, параграф 1, тълкуван във връзка със съображения 9 и 10 от тази директива, следва, че що се отнася до договорите за кредит, попадащи в приложното ѝ поле, тя има императивен характер, а целта ѝ е да осигури еднаквото прилагане на съдържащите се в нея правила във всички държави членки. Следователно, когато тя установява конкретни задължения, държавите членки нямат възможност да се отклоняват от тях чрез дерогиращи или по-строги разпоредби ( 5 ). Тази хармонизация е обоснована от желанието да се даде възможност на всички европейски потребители да вземат кредити при еднакво ниво на защита и да се улесни трансграничното предоставяне на финансови услуги. Когато обаче не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство ( 6 ). |
|
32. |
На второ място, член 3, буква н) от Директива 2008/48 определя понятието „свързан договор за кредит“ като договор за кредит, използван изключително за финансиране на покупката на конкретни стоки или услуги и представляващ едно цяло със съответния договор за доставка. В практиката кредитите, отпуснати за финансиране на моторно превозно средство за лично ползване, напълно отговарят на това определение освен ако не са изключени от обхвата на Директивата ( 7 ). Единството на кредита и покупката на стоката често се проявяват чрез едновременното сключване на двата договора или чрез тяхната тясна икономическа зависимост. Ето защо според мен законодателят на Съюза е искал да уреди тази категория кредити по такъв начин, че потребителят, обвързан с два взаимозависими договора, да може все пак да се ползва от ефективна защита с оглед на специфичните рискове, произтичащи от двойната взаимовръзка между кредит и покупка на стока. |
|
33. |
На трето място, за да се конкретизира тази защита, Директива 2008/48 установява в член 14 право на отказ, което дава възможност на потребителя да се откаже от договора в рамките на предварително определен срок, без да е необходимо да посочва основание за това. Упражняването на това право, което има за цел както да смекчи евентуалния импулсивен характер на решението за задлъжняване, така и да осигури достатъчно информация относно условията на кредита, поражда съпътстващи задължения. Така член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директивата изисква от потребителя, в случай на отказ, да върне главницата и лихвата, начислена от датата на предоставяне на средствата до тяхното връщане. |
|
34. |
Тази разпоредба обаче не уточнява какво се случва с финансираната стока, нито какво е взаимодействието между свързания договор за кредит и договора за покупко-продажба на превозното средство. Според мен в духа на Директива 2008/48 е да се гарантира, че упражняването на правото на отказ продължава да е валидно, като същевременно на държавите членки се оставя свобода на преценка по отношение на имплементирането на този отказ в специфичния контекст на свързания кредит, което означава, че Директивата няма за цел да извърши пълна хармонизация на всички правни последици, които могат да възникнат. |
|
35. |
Съображение 35 от посочената директива е в съответствие с този подход, като посочва, че тя следва да се прилага, без да се засягат разпоредбите на държавите членки, уреждащи въпросите за връщане на финансираните с кредита стоки или други свързани с тях въпроси ( 8 ). Съображение 9 от Директивата предвижда също, че когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национални законови разпоредби, по-специално при разваляне на договора за продажба на стоки или доставка на услуги, ако потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит. |
|
36. |
При липса обаче на специална правна уредба на Съюза в тази област Съдът е постановил, че редът и условията за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 2008/48, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условия обаче не трябва да са по-неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) ( 9 ). |
|
37. |
В това отношение е характерно, че член 15, параграф 1 от Директива 2008/48 е единствената разпоредба, отнасяща се конкретно до положението, при което потребител упражнява правото си на отказ от договор за доставка на стоки или услуги, като това a contrario означава, че в Директивата е налице празнота по отношение на обратния случай, при който първо се прави отказ от самия кредит ( 10 ). |
|
38. |
В крайна сметка считам, че макар с член 14, параграф 3, буква б), първо изречение Директива 2008/48 да се извършва пълна хармонизация в областта на договорите за кредит, тя не урежда изчерпателно последиците от отказа, когато кредитът е свързан с покупката на превозно средство. Следователно държавите членки имат право, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, да определят реда и условията за упражняване на правото на отказ при тези свързани договори за кредит. |
|
39. |
С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори, че член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 не извършва пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство. |
По третия въпрос
|
40. |
С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали — при отрицателен отговор на втория въпрос — е съвместимо с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача). |
По целта на член 14 от Директива 2008/48
|
41. |
Припомням, че в член 14, параграф 1 Директива 2008/48 установява право на отказ за потребителя, който може да го упражни в срок от четиринадесет календарни дни, без да е длъжен да обосновава решението си. |
|
42. |
Що се отнася до целта, преследвана с член 14 от Директива 2008/48, тя се състои, от една страна, в това да се даде възможност на потребителя да избере договора, който е най-подходящ за неговите нужди, и следователно да се откаже от договор, който след сключването си се оказва неподходящ в рамките на срока за размисъл, предвиден за упражняване на правото на отказ. От друга страна, целта на член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от посочената директива е да се гарантира, че потребителят получава цялата информация, необходима, за да прецени обхвата на договорното си задължение, и да се санкционира кредиторът, който не му предоставя информацията, предвидена в член 10 от Директивата ( 11 ). Ето защо според мен основната цел на тази разпоредба е на потребителя да се предостави достатъчен срок за размисъл, за да прецени дали кредитът действително отговаря на нуждите и възможностите му, така че да може да се предпази от неподходящо задължение. |
По последиците от правото на отказ в рамките на свързан договор за кредит
|
43. |
От анализа на втория въпрос, отправен от запитващата юрисдикция ( 12 ), е видно, че член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 не извършва пълна хармонизация на последиците от упражняването на правото на отказ, когато кредитът е свързан с договор за доставка на стоки като покупката на превозно средство. |
|
44. |
Съгласно член 14, параграф 3, буква б) от Директивата потребител, който се откаже от „класически кредит“, е длъжен освен да върне главницата, да плати и лихвата по кредита, изчислена въз основа на договорения лихвен процент за периода от предоставянето на средствата до тяхното пълно възстановяване. По аналогия считам, че е логично, когато кредитът е предназначен за финансиране на покупка на стока и потребителят се откаже от договора, да се предвиди задължение за потребителя да плати лихвата за периода от действителното предоставяне на средствата до връщането на стоката или погасяването на кредита. |
|
45. |
Считам, че основанието за това изискване лесно може да бъде установено: като осигурява финансови средства, кредиторът поема риска от обезценяването на тези средства и се лишава от непосредственото им използване. От тази гледна точка лихвата представлява нормално възнаграждение за отпуснатата главница. Системното лишаване на кредитора от това възнаграждение би било фактически равносилно на въвеждането на „безплатен кредит“ за кредитополучателя, който би се ползвал от необосновано предимство без каквато и да било насрещна престация ( 13 ). Според мен подобно положение нарушава договорното равновесие и е сходно с неоснователно обогатяване по смисъла на общите принципи на гражданското право. |
|
46. |
В това отношение е важно да се припомни, че принципът на забрана на неоснователното обогатяване, признат от практиката на Съда и съществуващ в повечето национални правни системи, изисква никоя страна да не се обогатява неоснователно за сметка на друга. Ето защо Съдът вече е постановил, че съгласно общите за правото на държавите членки принципи всеки, който е понесъл загуба, увеличила имуществото на другиго, без да има правно основание за такова обогатяване, по общо правило има право да иска от обогатилия се да му върне полученото, до размера на обедняването. |
|
47. |
Всъщност, що се отнася до неоснователното обогатяване на Съюза, Съдът е приел, че макар Договорът за функционирането на ЕС да не предвижда изрично способ за предявяването на този вид иск, тълкуване на член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС, което изключва тази възможност, би довело до резултат, противоречащ на принципа на ефективна съдебна защита. При предявен на основание на тези членове иск поради неоснователно обогатяване на Съюза е необходимо да се докаже обогатяване на ответника без валидно правно основание ( 14 ), както и обедняването на ищеца, свързано с посоченото обогатяване ( 15 ). |
|
48. |
Ако този принцип ( 16 ) се приложи към обстоятелствата по делото в главното производство ( 17 ), може да се твърди, че да се позволи на кредитополучателя да се ползва безплатно от предоставения кредит през периода, предшестващ връщането на стоката, на практика би означавало да му се предостави икономическо предимство „при липса на основание, мотив или най-малкото на оправдание“ ( 18 ). През този период кредиторът необратимо е осигурил финансови средства в полза на кредитополучателя, без да може нито да разполага с тези средства, нито да ги използва за други, потенциално печеливши операции, като същевременно е поел рисковете, свързани с предоставянето им (по-специално обезценяването на паричните средства и алтернативните разходи по блокирането им). |
|
49. |
Ето защо задължението на кредитополучателя да плати лихва по кредита, изчислена за действителния период, през който са предоставени средствата, представлява според мен необходим коригиращ механизъм. Той позволява да се възстанови договорното равновесие, като възпрепятства едната страна, упражнявайки правото си на отказ, да извлече неправомерна печалба в ущърб на другата страна, и по този начин гарантира справедливо разпределение на разходите и печалбата, произтичащи от изпълнението, макар само частично и временно, на договора за кредит. |
По договорното равновесие и принципа на пропорционалност
|
50. |
Обосновката на това задължение, а именно плащането на лихва по кредита при отказ от договор за кредит, свързан с покупката на превозно средство, ми се струва съвместима с логиката на практиката на Съда по този въпрос, в която като цяло се изтъква, че преследваната с Директива 2008/48 цел е да се установи във връзка с потребителските кредити пълна и задължителна хармонизация в редица ключови области, която се счита за необходима, за да се осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за да се насърчи изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити ( 19 ). |
|
51. |
Стремежът за поддържане на договорно равновесие, съчетаващо ефективната защита на интересите на потребителите с изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити при спазване на принципа на пропорционалност, като цяло е осезаемо в съдебната практика относно правото на отказ, включително извън правната уредба на Директива 2008/48. Така например Съдът постановява, че член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не допуска национална правна уредба, която изисква от потребителя да върне на кредитора стоките, финансирани с кредита, или да го покани да си вземе обратно стоките, без същевременно последният да е длъжен да възстанови вече платените от потребителя месечни вноски по кредита ( 20 ). |
|
52. |
Освен това в случай на договор от разстояние Съдът постановява, че макар Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние ( 21 ) да има за цел да защити потребителя в особеното положение на такъв договор, тя все пак няма за цел да му предоставя права, които надхвърлят това, което е необходимо, за да може той надлежно да упражни правото си на отказ. Такъв е случаят по-специално когато потребителят е използвал стоката по начин, несъвместим с принципите на гражданското право, като добросъвестността или забраната на неоснователното обогатяване ( 22 ). |
|
53. |
Същият този стремеж за запазване на посоченото по-горе равновесие в съответствие с принципа на пропорционалност характеризира тълкуването от Съда на член 23 от Директива 2008/48, с което на държавите членки се разрешава да въвеждат санкции, за да гарантират спазването на задълженията на кредитора за предоставяне на информация. Тези санкции, които трябва да останат ефективни и пропорционални, могат да доведат до загуба на правото на лихви и разноски, ако кредиторът не изпълни предвидените в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължения за предоставяне на информация, доколкото подобно неизпълнение поставя под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение ( 23 ). Съдът обаче нюансира тази позиция, като уточнява, че „прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение“ ( 24 ). Ето защо според мен Съдът приема, в името на принципа на пропорционалност, че предвидената в член 23 от Директива 2008/48 възможност не трябва да води до системно лишаване на кредитора от всякакво възнаграждение, освен ако пропуските му са толкова съществени, че сериозно застрашават правото на потребителя на ясна и надеждна информация ( 25 ). |
|
54. |
Така потребителят, който е по-слабата страна по договора, получава засилена защита чрез наложената на кредитора санкция. Тази защита обаче не е неограничена и се прилага само когато кредиторът наруши задължение за предоставяне на информация, което е от „съществено значение“ в контекста на Директива 2008/48 ( 26 ). Целта всъщност не е да се създаде прекомерна неравнопоставеност между потребителя, упражняващ правото си на отказ, и кредитора. Правото на отказ и последиците от него не трябва да засягат ефективността на пазара в областта на потребителските кредити. |
По прилагането към настоящия случай
|
55. |
В настоящия случай считам, че стремежът да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси, за да се насърчи изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, се запазва в спора по главното производство, ако се приеме, че националното законодателство може да предвиди връщането на лихвата по главницата в случай на отказ от свързан договор за кредит. |
|
56. |
Следва все пак да се припомни, както вече беше посочено в рамките на отговора на втория преюдициален въпрос ( 27 ), че условията за прилагане на правото на отказ от договор за кредит, свързан с покупка на превозно средство, по-специално задължението на кредитополучателя да изплати на кредитора лихва по кредита, не трябва — в съответствие с принципа на равностойност — да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения, нито — в съответствие с принципа на ефективност — да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза. |
|
57. |
От това стигам до извода, че доколкото Директива 2008/48 не урежда изчерпателно последиците от отказа от кредит, свързан с покупката на стоки, националните законодателства може да задължат кредитополучателя да заплати лихва по кредита за периода на използване на средствата. |
|
58. |
Ето защо според мен, когато е упражнено правото на отказ, член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 допуска кредитополучателят да бъде задължен да плати предвидените лихви за периода от предоставянето на средствата до връщането на стоката или до края на кредита. Същевременно държавите членки запазват възможността по член 23 от Директива 2008/48 да определят санкции за кредитора в случай на нарушение на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от тази директива, при условие че тези санкции не водят до непропорционално нарушаване на взаимните задължения и не застрашават основната цел на посочената директива, а именно ефективната защита на потребителя. |
|
59. |
При тези обстоятелства предлагам на Съда да отговори, че правото на Съюза, и по-специално член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 допуска — след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство — кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача). |
Заключение
|
60. |
С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на втория и третия преюдициален въпрос, поставени от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия), по следния начин:
|
( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.
( 2 ) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).
( 3 ) Решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др. (C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, наричано по-нататък „решение BMW Bank, EU:C:2023:1014).
( 4 ) Вж. по-специално решение от 16 юли 2020 г., Soho Group (C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 49), съгласно което „[…] Директива 2008/48 е приета с двойната цел да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити“.
( 5 ) Вж. в този смисъл решения от 12 юли 2012 г., SC Volksbank România (C‑602/10, EU:C:2012:443, т. 38), и от 5 септември 2019 г., Pohotovost’ (C‑331/18, EU:C:2019:665, т. 49).
( 6 ) Вж. съображение 9 от Директива 2008/48.
( 7 ) Вж. член 2, параграф 2 от Директива 2008/48.
( 8 ) Вж. решение BMW Bank (т. 302).
( 9 ) Вж. решение BMW Bank (т. 303 и цитираната съдебна практика).
( 10 ) Вж. в това отношение заключението на генерален адвокат Hogan по дело Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629, т. 126).
( 11 ) Вж. решения от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 123 и 124), и BMW Bank (т. 288).
( 12 ) Вж. точки 30—38 от настоящото заключение.
( 13 ) Вж. в това отношение заключението на генерален адвокат Hogan по дело Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629, т. 124).
( 14 ) В това отношение следва да се отбележи, че в името на принципа на субсидиарност, когато увеличаването или намаляването на активи е пряко обосновано от правна норма, прехвърлянето на активи във всички случаи има основание, което съответно изключва иск de in rem verso. Така например в белгийското гражданско право посоченият иск „може да бъде предявен само ако положението, за което се отнася, не се урежда от друг набор от правила, произтичащи от закона, договор, едностранен правен акт или иск ex delicto (вж. Van Ommeslaghe, P. De Page, H. Traité de droit civil belge — Tome II — Les obligations - vol. 2, Bruylant, Bruxelles, 2013, p. 1141, 1151).
( 15 ) Вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия (C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 82).
( 16 ) Относно проблемите, свързани с общите принципи на частното право и неоснователното обогатяване (особено що се отнася до люксембургския правен ред) вж. Kinsch, P. Les principes généraux du droit comme éléments de l’ordre juridique luxembourgeois. — In: Liber Amicorum Xavier Dieux, Larcier-Intersentia, Bruxelles, 2022, p. 883—884.
( 17 ) Относно случаите на сделки, водещи до неоснователно обогатяване и включващи повече от две страни вж. Schlechtriem, P., Cohen, C. et Hornung, R. Restitution and Unjust Enrichment in Europe. — European Review of Private Law, vol. 9, issue 2/3, 2001, p. 408—415.
( 18 ) В случая се позовавам на Londers, G., Mosselmans, S. et Bossuyt, A. Deux principes généraux du droit issus du droit national et du droit communautaire: l’enrichissement sans cause ou l’enrichissement injustifié et l’interdiction de l’abus de droit. — In: Actes du colloque pour le cinquantième anniversaire des traités de Rome, Luxembourg, 26 март 2007 г., Office des publications officielles des Communautés européennes, 2007, p. 97.
По този въпрос следва да се отбележи, че в решение от 10 октомври 2001 г., Corus UK/Комисия (T‑171/99, EU:T:2001:249, т. 55), Съдът постановява, в контекста на изчисляването на лихви за забава, че „неплащането на лихви за забава може да доведе […] до неоснователно обогатяване на Общността, което изглежда противоречи на общите принципи на общностното право“ (като се цитира решение от 10 юли 1990 г., Гърция/Комисия (C‑259/87, EU:C:1990:287, т. 26).
( 19 ) Вж. решение от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 72 и цитираната съдебна практика).
( 20 ) Вж. решение BMW Bank (т. 307).
( 21 ) ОВ L 144, 1997 г., стр. 19 (Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160).
( 22 ) Вж. решение от 3 септември 2009 г., Messner (C‑489/07, EU:C:2009:502, т. 25 и 26).
( 23 ) Решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842, наричано по-нататък „решение Home Credit Slovakia“, т. 69).
( 24 ) Решение Home Credit Slovakia (т. 72).
( 25 ) В заключението си по съединени дела Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629) генерален адвокат Hogan посочва, че държавите членки могат да предвидят в рамките на санкциите, които трябва да въведат в съответствие с член 23 от Директива 2008/48, че липсата на някои задължителни данни в договора за кредит води до загуба на лихвата по кредита. От текста на тази разпоредба обаче е видно, че наложените санкции в случай на нарушение на правото на Съюза, трябва да бъдат пропорционални. Съгласно практиката на Съда от това следва, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. т. 123 от посоченото заключение, в която се прави позоваване на решение Home Credit Slovakia (т. 63). В по-скорошната съдебна практика, в решение от 13 февруари 2025 г., Lexitor (C‑472/23, EU:C:2025:89, т. 56 и 57), Съдът постановява, по-специално, че санкцията, която националното законодателство трябва да предвиди в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, може да бъде еднообразна санкция, тъй като потребителят задължително трябва да разполага с всички необходими данни, за да прецени обхвата на своето задължение.
( 26 ) Вж. решение Home Credit Slovakia (т. 69).
( 27 ) Вж. точка 36 от настоящото заключение.