<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-10-202510C130202301430-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0143-23-202503496-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="30/10/2025 09:26:14" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="2P1Wqi4q2rnrEIst4O+zAseMZBE2EFkeWvyL1sJ2yW5iMi4J7fk4M63lWSb5By7bwYKEN1SX337D0sqvy18qVuyMXwsDhAJX26lrMy6Je16vwvXvvbi+kih6IBr0skG7hXsjWmtKVhq4CDuZYuNOwbxdyzsZoKEeg94xC9QFLWg=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0143" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 25-03-25 15:35:07" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="9000a498108641559cbba4e28050c5e4" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0143" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на D. Spielmann — Дело C-143/23</div>
      <div id="rId21" style="default">Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      D. SPIELMANN
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 10 април 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑143/23
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      KI,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      FA
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      Mercedes-Benz Bank AG,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      Volkswagen Bank GmbH
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-10" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-11" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Защита на потребителите — Договор за кредит за покупка на моторно превозно средство — Директива 2008/48/ЕО — Член 14, параграф 1 — Право на отказ — Последици от упражняването на правото на отказ от договор за кредит, свързан с договор за покупко-продажба — Задължения на потребителя по отношение на кредитора — Член 14, параграф 3, буква б) — Плащане на лихва след отказ от договор за кредит, свързан с договор за доставка на стоки“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на настоящото дело Съдът е сезиран от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия) с преюдициално запитване относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) в рамките на спорове между двама потребители и дружества за кредити за автомобили във връзка с упражняването на правото на отказ от договори за кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това дело дава възможност на Съда да доразвие съдебната си практика относно последиците от правото на отказ, упражнено от потребителя в рамките на свързан договор за кредит. По-конкретно, вторият и третият въпрос, които ще бъдат разгледани в настоящото заключение, имат за цел да се установи, от една страна, дали член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 извършва пълна хармонизация по отношение на свързаните договори за кредит и от друга страна, дали е съвместимо с правото на Съюза след отказ от свързан договор за кредит кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство съответно на кредитора или на продавача.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 7—10, 31, 34 и 35 от Директива 2008/48 гласят следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-19" title="page-3">
      „(7) За да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, е необходимо да се предвиди хармонизирана рамка на Общността в редица ключови области. Предвид постоянно развиващия се пазар на потребителски кредити и нарастващата мобилност на европейските граждани, едно далновидно законодателство на Общността, което може да се адаптира към бъдещи форми на кредитиране и което дава на държавите членки необходимата степен на гъвкавост при прилагането им, следва да спомогне за установяването на съвкупност от съвременни правни норми относно потребителския кредит.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-4">
      (8) Важно е пазарът да предлага достатъчна степен на защита на потребителите, за да се гарантира доверието на потребителите. По този начин следва да бъде възможно свободното движение на предложения за предоставяне на кредити да се осъществява при оптимални условия както за тези, които предлагат, така и за онези, които търсят кредити, при надлежно отчитане на конкретните условия в отделните държави членки.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-4">
      (9) Пълната хармонизация е необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. […] Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство. Съответно държавите членки могат например да запазят или въведат национални разпоредби относно солидарната отговорност на продавача или доставчика на услуги и кредитора. Друг пример за тази възможност, с която разполагат държавите членки, може да бъде запазването или въвеждането на национални разпоредби относно развалянето на договора за продажба на стоки или доставка на услуги, ако потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-22" title="page-4">
      (10) Определенията, които се съдържат в настоящата директива, определят обхвата на хармонизацията. Поради това задължението на държавите членки да приведат в изпълнение разпоредбите на настоящата директива следва да бъде ограничено до нейното приложно поле, както е очертано от тези определения. Настоящата директива обаче следва да не засяга прилагането от държавите членки, в съответствие с правото на Общността, на разпоредбите на настоящата директива за области, които не попадат в нейното приложно поле. По този начин дадена държава членка може да запази или въведе национално законодателство, което съответства на разпоредбите на настоящата директива или на някои от разпоредбите на държавата членка относно договори за кредит, които не попадат в приложното поле на настоящата директива, например договори за кредит за суми, по-малки от 200 [евро] и по-големи от 75 000 [евро]. Освен това държавите членки биха могли също да прилагат разпоредбите на настоящата директива и относно свързани кредити, които не попадат в съдържащото се в настоящата директива определение на свързан договор за кредит. По този начин разпоредбите относно свързан договор за кредит биха могли да се прилагат за договори за кредит, които служат само частично за финансиране на договор за доставка на стоки или предоставяне на услуги.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-23" title="page-4">
      […] 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-24" title="page-5">
      (31) За да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-5">
      (34) С оглед сближаването на процедурите за упражняване на правото на отказ в сходни области е необходимо да се предвиди разпоредба за право на отказ без неустойка и без задължение за представяне на основания при условия, сходни на предвидените в Директива 2002/65/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО (ОВ L 271, 2002 г., p. 16; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 4, стр. 183)]. 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-5">
      (35) В случаите, когато потребителят се отказва от договор за кредит, във връзка с който е получил стоки, по-конкретно чрез покупка на вноски или чрез договор за наем или лизинг, който предвижда задължение за покупка, настоящата директива следва да не засяга начините, по които държавите членки уреждат въпросите за връщане на стоките или други свързани въпроси“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Директивата е озаглавен „Предмет“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-5">
      „Целта на настоящата директива е да хармонизира някои аспекти на законите, подзаконовите актове и административните процедури на държавите членки, отнасящи се до договорите за потребителски кредит“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от посочената директива е озаглавен „Определения“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-5">
      „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-5">
      н) „свързан договор за кредит“ означава договор за кредит, при който:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-34" title="page-5">
      i) въпросният договор за кредит се използва изключително за финансиране на договор за доставка на конкретни стоки или предоставяне на конкретна услуга, и
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-35" title="page-6">
      ii) от обективна гледна точка двата договора представляват едно цяло; смята се, че това е така, когато доставчикът на стоката или услугата финансира сам предоставянето на потребителския кредит или, в случай че кредитът се финансира от трета страна, когато кредиторът използва услугите на доставчика на стоката или услугата за сключването или за подготовката на договора за кредит, или когато в договора за кредит са изрично посочени доставка на конкретни стоки или предоставянето на конкретни услуги“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10 от същата директива е озаглавен „Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит“ и параграф 2 от него гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-6">
      „Договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-6">
      л) лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на договора за кредит, механизмите за регулирането му и, когато е приложимо, всякакви плащания, които се дължат за просрочие;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 14 от Директива 2008/48 е озаглавен „Право на отказ“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-42" title="page-6">
      „1. Потребителят разполага със срок от четиринадесет календарни дни, в който да се откаже от договора за кредит, без да посочва основания за това.
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-43" title="page-6">
      Срокът за отказ започва:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-44" title="page-6">
      а) от деня на сключването на договора за кредит, или
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-45" title="page-6">
      б) от деня, в който потребителят получава условията на договора и информацията в съответствие с член 10, ако този ден е след датата, посочена в буква a) от настоящата алинея.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-6">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-6">
      3. Ако потребителят упражни правото си на отказ:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-48" title="page-6">
      а) за да влезе отказът в сила, преди изтичането на срока, посочен в параграф 1, той уведомява за това кредитора съобразно информацията, предоставена от кредитора в съответствие с член 10, параграф 2, буква п), по начин, който може да бъде доказан съгласно националното законодателство. Крайният срок се смята за спазен, при условие че това уведомление, ако е на хартиен или друг траен носител, наличен и достъпен за кредитора, е изпратено преди изтичането на крайния срок; както и
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-49" title="page-7">
      б) той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, натрупана върху нея от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата, без ненужно забавяне и не по-късно от 30 календарни дни след като е изпратил уведомлението за отказ до кредитора. Лихвата се изчислява на базата на договорения лихвен процент. Кредиторът няма право на никакво друго обезщетение от потребителя в случай на отказ освен обезщетение за невъзстановимите разходи, платени от кредитора на администрацията.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-7">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15 от Директивата е озаглавен „Свързани договори за кредит“ и параграфи 1 и 2 от него гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-7">
      „1. Когато потребителят е упражнил право на отказ въз основа на правото на Общността по отношение на договор за доставката на стоки или услуги, той повече не е обвързан от свързан договор за кредит.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-7">
      2. Когато стоките или услугите, които са предмет на свързан договор за кредит, не са доставени, доставени са само частично или не съответстват на договора за доставката им, потребителят има правото да предяви претенции срещу кредитора, ако потребителят е предявил претенции срещу доставчика, но не е успял да получи удовлетворението, на което е имал право по закон или съгласно договора за доставка на стоки или услуги. Държавите членки определят до каква степен и при какви условия тези претенции могат да бъдат предявявани“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 22 от посочената директива е озаглавен „Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“ и параграф 1 от него гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-7">
      „Доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или да въвеждат в националното си законодателство разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 23 от същата директива е озаглавен „Санкции“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-57" title="page-7">
      „Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Граждански кодекс</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 357а от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“) е озаглавен „Правни последици при отказ от договори за финансови услуги“ и параграф 1 от него в редакцията, действаща към момента на настъпване на фактите по споровете в главното производство, е предвиждал:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-8">
      „(1) Получените престации трябва да се върнат най-късно в 30‑дневен срок.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-8">
      (3) Когато кредитополучателят упражни правото си на отказ от договор за потребителски кредит, той заплаща договорената лихва за периода от отпускането до връщането на кредита. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 358 от BGB в редакцията, действаща към момента на настъпване на фактите по споровете в главното производство, е гласял следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-8">
      (1) Ако потребителят валидно е упражнил правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договор за доставка на стоки или предоставяне на друга услуга от търговец, той също така повече не е обвързан от волеизявлението си за сключване на договор за кредит, свързан с този договор.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-8">
      (2) Ако потребителят валидно е упражнил правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договор за потребителски кредит въз основа на член 495, параграф 1 или член 514, параграф 2, първо изречение, той също така повече не е обвързан от волеизявлението си за сключване на договор за доставка на стоки или за предоставяне на друга услуга, свързан с този договор за потребителски кредит.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-8">
      (3) Договор за доставка на стоки или други услуги и договор за кредит по параграф 1 или 2 са свързани, ако кредитът служи за цялостно или частично финансиране на другия договор и ако двата съставляват стопанско цяло. Наличието на такова цяло трябва да се приеме по-специално когато самият търговец финансира насрещната престация на потребителя или, в случай на финансиране от трета страна, когато кредиторът включва търговеца в подготвянето или сключването на договора за кредит. 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-68" title="page-9">
      (4) [Член 357] се прилага съответно към развалянето на свързания договор. […] В отношенията си с потребителя кредиторът поема правата и задълженията на търговеца, произтичащи от свързания договор, по отношение на правните последици от отказа или връщането, ако към момента, в който отказът или връщането поражда действие, сумата по кредита вече е била изплатена на търговеца“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 март 2019 г. и на 30 ноември 2017 г. KI, от една страна, и FA, от друга страна, сключват договори за кредит, съответно с Mercedes-Benz Bank AG и Volkswagen Bank GmbH, за закупуване на моторно превозно средство за лично ползване. Нетните суми по тези договори за кредит са съответно 29 500 евро и 35 300 евро и са изплатени направо на продавачите на автомобилите. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При сключването на договорите за кредит Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank са използвали услугите на продавачите на автомобилите като посредници.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В нито един от договорите за кредит лихвата за просрочени плащания, приложима към момента на сключване на договора, не е посочена в цифри като процент. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">KI и FA плащат месечни вноски по кредита, включително аванси, на обща стойност, съответно 8 924,48 евро и 24 800 евро по двата договора. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писма, съответно от 31 октомври 2019 г. и 20 юли 2020 г., KI и FA упражняват правото си на отказ от волеизявлението си за сключване на договорите за кредит. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">KI и FA поддържат, че отказът е действителен, тъй като поради нередовностите в задължителната информация в договорите им, срокът за упражняване на това право не е започнал да тече.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И двамата предявяват искове пред запитващата юрисдикция съответно срещу Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, KI иска по същество да му бъдат върнати вече платените до момента на отказа вноски по кредита и платеният на продавача аванс, т.е. общо 8 924,48 евро. Той иска също да се установи, че поради отказа си от договора вече не дължи лихви или главницата по кредита си. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, FA иска по същество да му бъдат върнати месечните вноски по кредита, вече платени до момента на отказа от договора, и платеният на продавача аванс, т.е. общо сумата 24 800 евро. Той иска също да се установи, че считано от датата на отказа, вече не дължи лихви или месечни вноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank молят съответните искове да бъдат отхвърлени. Те твърдят по същество, че исковете са недопустими, и повдигат възражение, че правото на отказ е преклудирано. Mercedes-Benz Bank изтъква и злоупотреба с правото на отказ от договора, и при условията на евентуалност с насрещен иск моли KI да бъде осъден да заплати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство до връщането му и освен това — обезщетение за ползване в размер на 3,92 % годишно върху непогасеното салдо по кредита за периода от изплащането на кредита на продавача до връщането на превозното средство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-81" title="page-10">
      „1) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство? 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-82" title="page-10">
      2) Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-83" title="page-10">
      При отрицателен отговор на втория преюдициален въпрос: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-84" title="page-10">
      3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 18 април 2023 г. настоящото дело е спряно до постановяването на решението по съединени дела C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С писмо от 21 декември 2023 г. секретариатът на Съда изпраща до запитващата юрисдикция постановеното по посочените дела решение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), като я приканва да го уведоми дали с оглед на това решение възнамерява да поддържа преюдициалното си запитване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 10 април 2024 г. запитващата юрисдикция отговаря на Съда чрез e‑Curia, че поддържа преюдициалното си запитване и че счита за необходимо да добави следните нови въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-88" title="page-11">
      „4) а) Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива [2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор? 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-11">
      Ако отговорът е отрицателен:
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-90" title="page-11">
      б) Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна? 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-91" title="page-11">
      5) а) Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор? 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-11">
      Ако отговорът е отрицателен:
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-93" title="page-11">
      б) Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи изключително върху втория и третия преюдициален въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество от Съда да установи дали член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че извършва пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С други думи, Съдът трябва да установи дали с член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 се извършва пълна хармонизация на задължението на кредитополучателя да плати лихва върху главницата, включително когато финансираният кредит е свързан с договор за покупка на стоки или услуги. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, отбелязвам, че Директива 2008/48, приета с цел насърчаване на ефективен вътрешен пазар и високо ниво на защита на потребителите в областта на кредитите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), въвежда пълна хармонизация по отношение на всички договори за кредит, попадащи в нейния обхват. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът приема, че от член 22, параграф 1, тълкуван във връзка със съображения 9 и 10 от тази директива, следва, че що се отнася до договорите за кредит, попадащи в приложното ѝ поле, тя има императивен характер, а целта ѝ е да осигури еднаквото прилагане на съдържащите се в нея правила във всички държави членки. Следователно, когато тя установява конкретни задължения, държавите членки нямат възможност да се отклоняват от тях чрез дерогиращи или по-строги разпоредби (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Тази хармонизация е обоснована от желанието да се даде възможност на всички европейски потребители да вземат кредити при еднакво ниво на защита и да се улесни трансграничното предоставяне на финансови услуги. Когато обаче не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално законодателство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, член 3, буква н) от Директива 2008/48 определя понятието „свързан договор за кредит“ като договор за кредит, използван изключително за финансиране на покупката на конкретни стоки или услуги и представляващ едно цяло със съответния договор за доставка. В практиката кредитите, отпуснати за финансиране на моторно превозно средство за лично ползване, напълно отговарят на това определение освен ако не са изключени от обхвата на Директивата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). Единството на кредита и покупката на стоката често се проявяват чрез едновременното сключване на двата договора или чрез тяхната тясна икономическа зависимост. Ето защо според мен законодателят на Съюза е искал да уреди тази категория кредити по такъв начин, че потребителят, обвързан с два взаимозависими договора, да може все пак да се ползва от ефективна защита с оглед на специфичните рискове, произтичащи от двойната взаимовръзка между кредит и покупка на стока.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, за да се конкретизира тази защита, Директива 2008/48 установява в член 14 право на отказ, което дава възможност на потребителя да се откаже от договора в рамките на предварително определен срок, без да е необходимо да посочва основание за това. Упражняването на това право, което има за цел както да смекчи евентуалния импулсивен характер на решението за задлъжняване, така и да осигури достатъчно информация относно условията на кредита, поражда съпътстващи задължения. Така член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директивата изисква от потребителя, в случай на отказ, да върне главницата и лихвата, начислена от датата на предоставяне на средствата до тяхното връщане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разпоредба обаче не уточнява какво се случва с финансираната стока, нито какво е взаимодействието между свързания договор за кредит и договора за покупко-продажба на превозното средство. Според мен в духа на Директива 2008/48 е да се гарантира, че упражняването на правото на отказ продължава да е валидно, като същевременно на държавите членки се оставя свобода на преценка по отношение на имплементирането на този отказ в специфичния контекст на свързания кредит, което означава, че Директивата няма за цел да извърши пълна хармонизация на всички правни последици, които могат да възникнат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 35 от посочената директива е в съответствие с този подход, като посочва, че тя следва да се прилага, без да се засягат разпоредбите на държавите членки, уреждащи въпросите за връщане на финансираните с кредита стоки или други свързани с тях въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>). Съображение 9 от Директивата предвижда също, че когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби, държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национални законови разпоредби, по-специално при разваляне на договора за продажба на стоки или доставка на услуги, ако потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При липса обаче на специална правна уредба на Съюза в тази област Съдът е постановил, че редът и условията за прилагане на защитата на потребителите, предвидена в Директива 2008/48, се уреждат във вътрешния правен ред на държавите членки по силата на принципа на процесуална автономия на последните. Тези ред и условия обаче не трябва да са по-неблагоприятни от уреждащите подобни вътрешни положения (принцип на равностойност), нито да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е характерно, че член 15, параграф 1 от Директива 2008/48 е единствената разпоредба, отнасяща се конкретно до положението, при което потребител упражнява правото си на отказ от договор за доставка на стоки или услуги, като това a contrario означава, че в Директивата е налице празнота по отношение на обратния случай, при който първо се прави отказ от самия кредит (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В крайна сметка считам, че макар с член 14, параграф 3, буква б), първо изречение Директива 2008/48 да се извършва пълна хармонизация в областта на договорите за кредит, тя не урежда изчерпателно последиците от отказа, когато кредитът е свързан с покупката на превозно средство. Следователно държавите членки имат право, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, да определят реда и условията за упражняване на правото на отказ при тези свързани договори за кредит. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори, че член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 не извършва пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали — при отрицателен отговор на втория въпрос — е съвместимо с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По целта на член 14 от Директива 2008/48</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням, че в член 14, параграф 1 Директива 2008/48 установява право на отказ за потребителя, който може да го упражни в срок от четиринадесет календарни дни, без да е длъжен да обосновава решението си. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до целта, преследвана с член 14 от Директива 2008/48, тя се състои, от една страна, в това да се даде възможност на потребителя да избере договора, който е най-подходящ за неговите нужди, и следователно да се откаже от договор, който след сключването си се оказва неподходящ в рамките на срока за размисъл, предвиден за упражняване на правото на отказ. От друга страна, целта на член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от посочената директива е да се гарантира, че потребителят получава цялата информация, необходима, за да прецени обхвата на договорното си задължение, и да се санкционира кредиторът, който не му предоставя информацията, предвидена в член 10 от Директивата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Ето защо според мен основната цел на тази разпоредба е на потребителя да се предостави достатъчен срок за размисъл, за да прецени дали кредитът действително отговаря на нуждите и възможностите му, така че да може да се предпази от неподходящо задължение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По последиците от правото на отказ в рамките на свързан договор за кредит</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От анализа на втория въпрос, отправен от запитващата юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>), е видно, че член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48 не извършва пълна хармонизация на последиците от упражняването на правото на отказ, когато кредитът е свързан с договор за доставка на стоки като покупката на превозно средство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 14, параграф 3, буква б) от Директивата потребител, който се откаже от „класически кредит“, е длъжен освен да върне главницата, да плати и лихвата по кредита, изчислена въз основа на договорения лихвен процент за периода от предоставянето на средствата до тяхното пълно възстановяване. По аналогия считам, че е логично, когато кредитът е предназначен за финансиране на покупка на стока и потребителят се откаже от договора, да се предвиди задължение за потребителя да плати лихвата за периода от действителното предоставяне на средствата до връщането на стоката или погасяването на кредита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че основанието за това изискване лесно може да бъде установено: като осигурява финансови средства, кредиторът поема риска от обезценяването на тези средства и се лишава от непосредственото им използване. От тази гледна точка лихвата представлява нормално възнаграждение за отпуснатата главница. Системното лишаване на кредитора от това възнаграждение би било фактически равносилно на въвеждането на „безплатен кредит“ за кредитополучателя, който би се ползвал от необосновано предимство без каквато и да било насрещна престация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Според мен подобно положение нарушава договорното равновесие и е сходно с неоснователно обогатяване по смисъла на общите принципи на гражданското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се припомни, че принципът на забрана на неоснователното обогатяване, признат от практиката на Съда и съществуващ в повечето национални правни системи, изисква никоя страна да не се обогатява неоснователно за сметка на друга. Ето защо Съдът вече е постановил, че съгласно общите за правото на държавите членки принципи всеки, който е понесъл загуба, увеличила имуществото на другиго, без да има правно основание за такова обогатяване, по общо правило има право да иска от обогатилия се да му върне полученото, до размера на обедняването. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, що се отнася до неоснователното обогатяване на Съюза, Съдът е приел, че макар Договорът за функционирането на ЕС да не предвижда изрично способ за предявяването на този вид иск, тълкуване на член 268 и член 340, втора алинея ДФЕС, което изключва тази възможност, би довело до резултат, противоречащ на принципа на ефективна съдебна защита. При предявен на основание на тези членове иск поради неоснователно обогатяване на Съюза е необходимо да се докаже обогатяване на ответника без валидно правно основание (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>), както и обедняването на ищеца, свързано с посоченото обогатяване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако този принцип (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>) се приложи към обстоятелствата по делото в главното производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>), може да се твърди, че да се позволи на кредитополучателя да се ползва безплатно от предоставения кредит през периода, предшестващ връщането на стоката, на практика би означавало да му се предостави икономическо предимство „при липса на основание, мотив или най-малкото на оправдание“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). През този период кредиторът необратимо е осигурил финансови средства в полза на кредитополучателя, без да може нито да разполага с тези средства, нито да ги използва за други, потенциално печеливши операции, като същевременно е поел рисковете, свързани с предоставянето им (по-специално обезценяването на паричните средства и алтернативните разходи по блокирането им). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо задължението на кредитополучателя да плати лихва по кредита, изчислена за действителния период, през който са предоставени средствата, представлява според мен необходим коригиращ механизъм. Той позволява да се възстанови договорното равновесие, като възпрепятства едната страна, упражнявайки правото си на отказ, да извлече неправомерна печалба в ущърб на другата страна, и по този начин гарантира справедливо разпределение на разходите и печалбата, произтичащи от изпълнението, макар само частично и временно, на договора за кредит.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По договорното равновесие и принципа на пропорционалност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обосновката на това задължение, а именно плащането на лихва по кредита при отказ от договор за кредит, свързан с покупката на превозно средство, ми се струва съвместима с логиката на практиката на Съда по този въпрос, в която като цяло се изтъква, че преследваната с Директива 2008/48 цел е да се установи във връзка с потребителските кредити пълна и задължителна хармонизация в редица ключови области, която се счита за необходима, за да се осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за да се насърчи изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Стремежът за поддържане на договорно равновесие, съчетаващо ефективната защита на интересите на потребителите с изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити при спазване на принципа на пропорционалност, като цяло е осезаемо в съдебната практика относно правото на отказ, включително извън правната уредба на Директива 2008/48. Така например Съдът постановява, че член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 не допуска национална правна уредба, която изисква от потребителя да върне на кредитора стоките, финансирани с кредита, или да го покани да си вземе обратно стоките, без същевременно последният да е длъжен да възстанови вече платените от потребителя месечни вноски по кредита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в случай на договор от разстояние Съдът постановява, че макар Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 година относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>) да има за цел да защити потребителя в особеното положение на такъв договор, тя все пак няма за цел да му предоставя права, които надхвърлят това, което е необходимо, за да може той надлежно да упражни правото си на отказ. Такъв е случаят по-специално когато потребителят е използвал стоката по начин, несъвместим с принципите на гражданското право, като добросъвестността или забраната на неоснователното обогатяване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същият този стремеж за запазване на посоченото по-горе равновесие в съответствие с принципа на пропорционалност характеризира тълкуването от Съда на член 23 от Директива 2008/48, с което на държавите членки се разрешава да въвеждат санкции, за да гарантират спазването на задълженията на кредитора за предоставяне на информация. Тези санкции, които трябва да останат ефективни и пропорционални, могат да доведат до загуба на правото на лихви и разноски, ако кредиторът не изпълни предвидените в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 задължения за предоставяне на информация, доколкото подобно неизпълнение поставя под въпрос възможността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). Съдът обаче нюансира тази позиция, като уточнява, че „прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Ето защо според мен Съдът приема, в името на принципа на пропорционалност, че предвидената в член 23 от Директива 2008/48 възможност не трябва да води до системно лишаване на кредитора от всякакво възнаграждение, освен ако пропуските му са толкова съществени, че сериозно застрашават правото на потребителя на ясна и надеждна информация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така потребителят, който е по-слабата страна по договора, получава засилена защита чрез наложената на кредитора санкция. Тази защита обаче не е неограничена и се прилага само когато кредиторът наруши задължение за предоставяне на информация, което е от „съществено значение“ в контекста на Директива 2008/48 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Целта всъщност не е да се създаде прекомерна неравнопоставеност между потребителя, упражняващ правото си на отказ, и кредитора. Правото на отказ и последиците от него не трябва да засягат ефективността на пазара в областта на потребителските кредити.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По прилагането към настоящия случай</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай считам, че стремежът да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси, за да се насърчи изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити, се запазва в спора по главното производство, ако се приеме, че националното законодателство може да предвиди връщането на лихвата по главницата в случай на отказ от свързан договор за кредит. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва все пак да се припомни, както вече беше посочено в рамките на отговора на втория преюдициален въпрос (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>), че условията за прилагане на правото на отказ от договор за кредит, свързан с покупка на превозно средство, по-специално задължението на кредитополучателя да изплати на кредитора лихва по кредита, не трябва — в съответствие с принципа на равностойност — да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешни положения, нито — в съответствие с принципа на ефективност — да са определени така, че да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това стигам до извода, че доколкото Директива 2008/48 не урежда изчерпателно последиците от отказа от кредит, свързан с покупката на стоки, националните законодателства може да задължат кредитополучателя да заплати лихва по кредита за периода на използване на средствата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо според мен, когато е упражнено правото на отказ, член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 допуска кредитополучателят да бъде задължен да плати предвидените лихви за периода от предоставянето на средствата до връщането на стоката или до края на кредита. Същевременно държавите членки запазват възможността по член 23 от Директива 2008/48 да определят санкции за кредитора в случай на нарушение на задълженията за предоставяне на информация, предвидени в член 10, параграф 2 от тази директива, при условие че тези санкции не водят до непропорционално нарушаване на взаимните задължения и не застрашават основната цел на посочената директива, а именно ефективната защита на потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства предлагам на Съда да отговори, че правото на Съюза, и по-специално член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 допуска — след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство — кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на втория и третия преюдициален въпрос, поставени от Landgericht Ravensburg (Областен съд Равенсбург, Германия), по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-138" title="page-21">
      „1) Член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-139" title="page-21">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-140" title="page-21">
      не извършва пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредит, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-141" title="page-21">
      2) Правото на Съюза, и по-специално член 14, параграф 1 от Директива 2008/48 
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-142" title="page-21">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-143" title="page-21">
      допуска — след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство — кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до датата на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др. (C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, наричано по-нататък „решение BMW Bank“, EU:C:2023:1014).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. по-специално решение от 16 юли 2020 г., Soho Group (C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 49), съгласно което „[…] Директива 2008/48 е приета с двойната цел да се осигури високо и равностойно ниво на защита на интересите на всички потребители в Европейския съюз и да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 12 юли 2012 г., SC Volksbank România (C‑602/10, EU:C:2012:443, т. 38), и от 5 септември 2019 г., Pohotovost’ (C‑331/18, EU:C:2019:665, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Вж. съображение 9 от Директива 2008/48.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. член 2, параграф 2 от Директива 2008/48.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. решение BMW Bank (т. 302).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. решение BMW Bank (т. 303 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. в това отношение заключението на генерален адвокат Hogan по дело Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629, т. 126).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. решения от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 123 и 124), и BMW Bank (т. 288).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. точки 30—38 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. в това отношение заключението на генерален адвокат Hogan по дело Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629, т. 124).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) В това отношение следва да се отбележи, че в името на принципа на субсидиарност, когато увеличаването или намаляването на активи е пряко обосновано от правна норма, прехвърлянето на активи във всички случаи има основание, което съответно изключва иск de in rem verso. Така например в белгийското гражданско право посоченият иск „може да бъде предявен само ако положението, за което се отнася, не се урежда от друг набор от правила, произтичащи от закона, договор, едностранен правен акт или иск ex delicto (вж. Van Ommeslaghe, P. De Page, H. Traité de droit civil belge — Tome II — Les obligations - vol. 2, Bruylant, Bruxelles, 2013, p. 1141, 1151).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Чешка република/Комисия (C‑575/18 P, EU:C:2020:530, т. 82). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Относно проблемите, свързани с общите принципи на частното право и неоснователното обогатяване (особено що се отнася до люксембургския правен ред) вж. Kinsch, P. Les principes généraux du droit comme éléments de l’ordre juridique luxembourgeois. — In: Liber Amicorum Xavier Dieux, Larcier-Intersentia, Bruxelles, 2022, p. 883—884.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Относно случаите на сделки, водещи до неоснователно обогатяване и включващи повече от две страни вж. Schlechtriem, P., Cohen, C. et Hornung, R. Restitution and Unjust Enrichment in Europe. — European Review of Private Law, vol. 9, issue 2/3, 2001, p. 408—415. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) В случая се позовавам на Londers, G., Mosselmans, S. et Bossuyt, A. Deux principes généraux du droit issus du droit national et du droit communautaire: l’enrichissement sans cause ou l’enrichissement injustifié et l’interdiction de l’abus de droit. — In: Actes du colloque pour le cinquantième anniversaire des traités de Rome, Luxembourg, 26 март 2007 г., Office des publications officielles des Communautés européennes, 2007, p. 97.  По този въпрос следва да се отбележи, че в решение от 10 октомври 2001 г., Corus UK/Комисия (T‑171/99, EU:T:2001:249, т. 55), Съдът постановява, в контекста на изчисляването на лихви за забава, че „неплащането на лихви за забава може да доведе […] до неоснователно обогатяване на Общността, което изглежда противоречи на общите принципи на общностното право“ (като се цитира решение от 10 юли 1990 г., Гърция/Комисия (C‑259/87, EU:C:1990:287, т. 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. решение от 9 септември 2021 г., Volkswagen Bank (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:736, т. 72 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решение BMW Bank (т. 307).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) ОВ L 144, 1997 г., стр. 19 (Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 4, стр. 160).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. решение от 3 септември 2009 г., Messner (C‑489/07, EU:C:2009:502, т. 25 и 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842, наричано по-нататък „решение Home Credit Slovakia“, т. 69).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Решение Home Credit Slovakia (т. 72). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) В заключението си по съединени дела Volkswagen Bank и др. (C‑33/20, C‑155/20 и C‑187/20, EU:C:2021:629) генерален адвокат Hogan посочва, че държавите членки могат да предвидят в рамките на санкциите, които трябва да въведат в съответствие с член 23 от Директива 2008/48, че липсата на някои задължителни данни в договора за кредит води до загуба на лихвата по кредита. От текста на тази разпоредба обаче е видно, че наложените санкции в случай на нарушение на правото на Съюза, трябва да бъдат пропорционални. Съгласно практиката на Съда от това следва, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. т. 123 от посоченото заключение, в която се прави позоваване на решение Home Credit Slovakia (т. 63). В по-скорошната съдебна практика, в решение от 13 февруари 2025 г., Lexitor (C‑472/23, EU:C:2025:89, т. 56 и 57), Съдът постановява, по-специално, че санкцията, която националното законодателство трябва да предвиди в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на информация по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, може да бъде еднообразна санкция, тъй като потребителят задължително трябва да разполага с всички необходими данни, за да прецени обхвата на своето задължение. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. решение Home Credit Slovakia (т. 69).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Вж. точка 36 от настоящото заключение. </p>
</body>
</html>
