|
Официален вестник |
BG Серия L |
|
2025/1453 |
7.8.2025 |
Само оригиналните текстове на ИКЕ на ООН имат правна сила съгласно международното публично право. Статутът и датата на влизане в сила на настоящото правило следва да бъдат проверени в последната версия на документа на ИКЕ на ООН за статута TRANS/WP.29/343, който е на разположение на електронен адрес: https://unece.org/status-1958-agreement-and-annexed-regulations
Правило № 117 на ООН — Единни предписания относно одобряването на гуми по отношение на шума, излъчван при търкаляне, сцеплението върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне [2025/1453]
Включва целия валиден текст до:
Допълнение 2 към серия от изменения 04 — дата на влизане в сила: 10 януари 2025 г.
Настоящият документ служи единствено като средство за документиране. Автентични и правно обвързващи текстове са:
ECE/TRANS/WP.29/2013/59
ECE/TRANS/WP.29/2014/4
ECE/TRANS/WP.29/2014/6
ECE/TRANS/WP.29/2013/66 (изменен с точка 56 от доклад ECE/TRANS/WP.29/1108)
ECE/TRANS/WP.29/2015/5
ECE/TRANS/WP.29/2015/65 (изменен с точка 66 от доклад ECE/TRANS/WP.29/1116)
ECE/TRANS/WP.29/2016/60
ECE/TRANS/WP.29/2019/54
ECE/TRANS/WP.29/2020/6 (изменен с точка 85 от доклад ECE/TRANS/WP.29/1151)
ECE/TRANS/WP.29/2020/75
ECE/TRANS/WP.29/2021/8 (изменен с точка 78 от доклад ECE/TRANS/WP.29/1157)
ECE/TRANS/WP.29/2022/8
ECE/TRANS/WP.29/2022/83
ECE/TRANS/WP.29/2023/6 (изменен с точка 88 от доклад ECE/TRANS/WP.29/1171)
ECE/TRANS/WP.29/2023/8
ECE/TRANS/WP.29/2023/76
ECE/TRANS/WP.29/2024/65
Съдържание
Правило
|
1. |
Приложно поле |
|
2. |
Определения |
|
3. |
Заявление за одобрение |
|
4. |
Маркировки |
|
5. |
Одобряване |
|
6. |
Изисквания |
|
7. |
Изменения на типа на гумата и разширяване на одобрението |
|
8. |
Съответствие на производството |
|
9. |
Санкции при несъответствие на производството |
|
10. |
Окончателно прекратяване на производството |
|
11. |
Наименования и адреси на техническите служби, отговорни за провеждане на изпитвания за одобрение, и на органите по одобряване на типа |
|
12. |
Преходни разпоредби |
Приложения
|
1 |
Съобщение |
|
2 |
Оформление на маркировките за одобрение |
|
Допълнение 1 |
Примери за отделни маркировки за одобрение по Правило № 117 на ООН |
|
Допълнение 2 |
Одобрение съгласно Правило № 117, съвпадащо с одобрение по правила № 30 или № 54 |
|
Допълнение 3 |
Комбинации от маркировки за одобрение, предоставени в съответствие с правила № 117, № 30 или № 54 |
|
Допълнение 4 |
Разширения с цел комбиниране на одобрения, издадени в съответствие с Правило № 117. |
|
3 |
Метод на изпитване за измерване на шум, излъчван при търкаляне, при движение по инерция |
|
Допълнение 1 |
Протокол от изпитването |
|
4 |
Запазено |
|
5 |
Изпитвателни процедури за измерване на сцеплението върху влажна повърхност на гуми в ново състояние |
|
Допълнение |
Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в ново състояние |
|
6 |
Процедура на изпитване за измерване на съпротивлението при търкаляне |
|
Допълнение 1 |
Допустими отклонения на изпитвателното оборудване |
|
Допълнение 2 |
(пропуснато) |
|
Допълнение 3 |
Протокол от изпитване и данни от изпитването (съпротивление при търкаляне) |
|
Допълнение 4 |
Организации за стандартизация на гуми |
|
Допълнение 5 |
Метод на измерване на отрицателното ускорение: Измервания и обработка на данни за получаване стойността на отрицателното ускорение в диференциална форма dω/dt. |
|
7 |
Процедури на изпитване на показателите върху сняг спрямо гуми за използване при наличие на обилен сняг |
|
Допълнение 1 |
Определяне на пиктограмата „Алпийски символ“ |
|
Допълнение 2 |
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от класове C1 и C2 |
|
Допълнение 3 |
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от клас C3 |
|
8 |
Процедури на изпитване на показателите върху лед спрямо гуми за сцепление с лед от клас C1 |
|
Допълнение 1 |
Определяне на пиктограмата „Символ за сцепление с лед“ |
|
Допълнение 2 |
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от клас C1 |
|
9 |
Процедура за определяне на сцеплението върху влажна повърхност на гуми в износено състояние |
|
Допълнение 1 |
Пример от протоколи относно подготовката на износена гума |
|
Допълнение 2 |
Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в износено състояние |
|
10 |
Процедура за определяне на показателите за абразивно износване на гуми от клас C1 |
|
Допълнение 1 |
Метод на изпитване а) — Изчисляване на ускорението |
|
Допълнение 2 |
Метод на изпитване а) — Пример от протоколи от изпитвания за метода с превозно средство |
|
Допълнение 3 |
Метод на изпитване б) — Входящи данни за изпитвателния цикъл |
|
Допълнение 4 |
Метод на изпитване б) — Допустими отклонения на изпитвателното оборудване |
|
Допълнение 5 |
Метод на изпитване б) — Подмяна на абразивната повърхност |
|
Допълнение 6 |
Метод на изпитване б) — Пример от протоколи от изпитвания за метода на изпитване върху барабан на закрито |
1. Обхват
|
1.1. |
Настоящото правило се прилага за нови пневматични гуми* от класове C1, C2 и C3 в ново състояние по отношение на излъчвания от тях шум, съпротивление при търкаляне и показателите на сцеплението върху влажна повърхност (сцепление при влажни условия) и за гуми от клас C1 в износено състояние по отношение на показателите на сцепление върху влажна повърхност (сцепление при влажни условия). То се прилага и за гуми от клас C1 в ново състояние по отношение на тяхното абразивно износване, както е определено в точка 1.3. от настоящото правило на ООН. То не се прилага обаче за:
|
|
1.1.1. |
Гуми, предвидени като „Резервни гуми за временно ползване“ и маркирани със „Само за временно ползване“; |
|
1.1.2. |
гуми, имащи код за номиналния диаметър на джантата ≤ 10 (или ≤ 254 mm) или ≥ 25 (или ≥ 635 mm); |
|
1.1.3. |
гуми, предвидени за състезание; |
|
1.1.4. |
гуми, предвидени да се монтират на пътни превозни средства от категории, различни от M, N и O (1); |
|
1.1.5. |
Гуми, оборудвани с допълнителни приспособления, за да се подобрят теглителните качества (например гуми с шипове); |
|
1.1.6. |
Гуми с категория на скоростта по-малка от 80 km/h (символ за категорията на скоростта — F); |
|
1.1.7. |
Гуми, които са проектирани за монтаж само на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 2000 г.; |
|
1.1.8. |
Специални гуми за повишена проходимост. |
|
1.2. |
Договарящите се страни по Спогодбата издават или приемат одобрения за шума, излъчван при търкаляне на гуми, и/или сцеплението на гуми в ново състояние върху влажна повърхност, и/или сцеплението на гуми в износено състояние върху влажна повърхност и/или съпротивлението при търкаляне на гуми. |
|
1.3. |
В случай на гуми от клас C1, с изключение на гуми за сцепление с лед и гуми с код за номинален диаметър на джантата ≤ 13, одобрението се допълва с информация за нивото на абразивно износване съгласно точки 5.7 — 5.9 от настоящото правило. |
2. Определения
За целите на настоящото правило и в допълнение към определенията в правила № 30 и № 54 се прилагат следните определения:
|
2.1. |
„Тип гума“
означава гуми, които не се различават по отношение на следните съществени характеристики като:
|
|
2.2. |
„Производител“ означава лицето или организацията, която е отговорна пред органа по одобряването на типа (ООТ) за всички аспекти на одобряването на типа и за осигуряване на съответствието на производството. |
|
2.3. |
„Търговско наименование/търговска марка“ означава идентификацията на марката или наименованието, определени от производителя на гумата и маркирани върху странѝцата(ите) на гумата. Търговското наименование/търговската марка може да бъде същото/същата като това/тази на производителя. |
|
2.4. |
Търговско описание/търговско наименование: означава идентификация на набор от гуми, представена от производителя на гумите. То може да съвпада с търговското означение/търговската марка. |
|
2.5. |
„Шум, излъчван при търкаляне“ означава шум, излъчван при движения на гумите, когато контактуват с повърхността на пътя. |
|
2.6. |
„Клас на гума“ означава едно от следните групирания: |
|
2.6.1. |
Гуми от клас С1: гуми, съответстващи на Правило № 30 на ООН; |
|
2.6.2. |
Гуми от клас С2: гуми, съответстващи на Правило № 54 на ООН и обозначени с индекс на товароносимост за единични гуми, по-малък или равен на 121, и със символ за категория на скоростта, по-голям или равен на „N“; |
|
2.6.3. |
Гуми от клас С3: гуми, съответстващи на Правило № 54 на ООН и обозначени с:
|
|
2.7. |
„Представителен размер на гума“ означава размерът на гумата, който е представен за изпитването, описано в приложение 3 към настоящото правило, по отношение на шума, излъчван при търкаляне, или в приложение 5 за сцепление върху влажна повърхност, или в приложение 6 за съпротивлението при търкаляне или в приложение 9 за сцепление върху влажна повърхност на гуми в износено състояние за оценяване на съответствието при одобряването на типа гума, или в приложение 7 за измерване на показателите върху сняг или в приложение 8 за измерване на показателите върху лед. |
|
2.8. |
„Резервна гума за временно ползване“ означава гума, различна от гума, предвидена да се монтира на превозно средство при нормални условия на движение; а предвидена само за временно ползване при ограничени условия на кормуване. |
|
2.9. |
„Гуми, предвидени за състезание“ означава гуми, предвидени да се поставят на превозни средства, участващи в автомобилно състезание, и които на пътя не са предвидени за използване за несъстезателни цели. |
|
2.10. |
„Нормална гума“ означава гума, предназначена за нормална употреба по пътя. |
|
2.11. |
„Усилена гума“ или „гума с повишена товароносимост“ от клас С1 означава структура на гума, проектирана да носи по-голям товар при по-голямо налягане на напомпване, отколкото съответната стандартна гума при стандартно налягане на напомпване, както е посочено в стандарт ISO 4000-1:2021 (2). |
|
2.12. |
„Гума за подобряване на задвижващото усилие“ означава гума от класове C2 или C3, с надпис TRACTION и предназначена за монтиране на задвижващата(ите) ос(и) на превозното средство с цел да се осигури максимално предаване на усилието при различни условия. |
|
2.13. |
„Зимна гума“ означава гума, чиято шарка или състав на протектора или чиято структура са предназначени основно за получаване на по-добри експлоатационни характеристики при наличие на кал и/или сняг в сравнение с нормална гума по отношение на способността да осигурява първоначално задвижване и да контролира движението на превозното средство; |
|
2.13.1. |
„Гума за използване при наличие на обилен сняг“ означава зимна гума или гума със специално предназначение (за специална употреба), чиято шарка на протектора, състав на протектора или структура, са предназначени специално за използване при наличие на обилен сняг и която отговаря на изискванията в точки 6.5 и 6.5.1. от настоящото правило. |
|
2.13.1.1. |
„Гума за сцепление с лед“ означава зимна гума от клас C1, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг и е допълнително предназначена да бъде използвана върху пътни настилки, покрити със сняг, и която отговаря на изискванията в точка 6.5.2. от настоящото правило. |
|
2.14. |
„Гума със специално предназначение“ (гума за специална употреба) е гума за смесена употреба по пътя и извън пътя или за други специални режими. Тези гуми са проектирани главно да осигуряват първоначално задвижване и да поддържат движението на превозно средство при извънпътни условия. |
|
2.15. |
„Специална гума за повишена проходимост“ означава гума със специално предназначение, използвана предимно за движение при тежки извънпътни условия. |
|
2.16. |
„Дълбочина на протектора“ означава дълбочината на основните канали. |
|
2.16.1. |
„Основни канали“ означава разположените в централната зона на протектора широки канали по обиколката, в чиято основа, в случай на гуми за леки и лекотоварни (търговски) автомобили, са разположени белезите за износване. |
|
2.17. |
„Отношение вдлъбната към изпъкнала площ“ означава отношението между площта на вдлъбнатините на базова повърхност и общата площ на базовата повърхност, изчислено от чертежа на пресформата за формоване. |
|
2.18 |
„Стандартна еталонна изпитвателна гума“
или
„SRTT“
означава гума, която се произвежда, контролира и съхранява в съответствие със стандартите на ASTM International:
|
|
2.19. |
Измерване на сцеплението при влажни условия или на показателите върху сняг или върху лед — специфични определения |
|
2.19.1. |
„Сцепление върху влажна повърхност“ или „сцепление при влажни условия“ означава относителните показатели на спиране върху влажна повърхност на изпитвано превозно средство, оборудвано с гума, за чието одобряване се кандидатства, в сравнение с показателите на същото изпитвано превозно средство, оборудвано със стандартна еталонна изпитвателна гума (SRTT). |
|
2.19.2. |
„Гума, за чието одобрение се кандидатства“ или „комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства“ означава гума или комплект гуми, представителни за типа, който е представен за одобрение в съответствие с настоящото правило и чиито показатели се оценяват спрямо тези на еталонна гума или комплект еталонни гуми. |
|
2.19.3. |
„Еталонна гума“ или „комплект еталонни гуми“ означава гума или комплект гуми от стандартни еталонни изпитвателни гуми, определени в съответното приложение. |
|
2.19.4. |
„Контролна гума“ или „комплект контролни гуми“ означава нормална гума от производството или комплект нормални гуми от производството, които се използват за установяване на нивото на сцепление при влажни условия или нивото на показателите върху сняг, или нивото на показателите върху лед на гумите с размери, които не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство като еталонната гума или комплекта еталонни гуми — вж. точка 2.2.2.8. от приложение 5, част Б, точка 3.4.3. от приложение 7 и точка 2.4.5.1.1. от приложение 8 към настоящото правило. |
|
2.19.5. |
„Изпитвателна гума“ означава гума, за чието одобрение се кандидатства, еталонна гума или контролна гума. |
|
2.19.6. |
„Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка“(G) означава безразмерна единица за изразяване на нивото на сцепление при влажни условия на гума, за чието одобрение се кандидатства, спрямо това на приложимата стандартна еталонна изпитвателна гума SRTT. |
|
2.19.7. |
„Коефициент на сцепление върху сняг“ (SG) означава безразмерна единица за изразяване на нивото на показателите върху сняг на гума, за чието одобрение се кандидатства, спрямо показателите на приложимата SRTT. |
|
2.19.8. |
„Коефициент на сцепление върху лед“(GI) означава безразмерна единица за изразяване на нивото на показателите върху лед на гума, за чието одобрение се кандидатства, спрямо показателите на приложимата SRTT. |
|
2.19.9. |
„Коефициент на максимума на спирачното усилие („pbfc“)“ означава максималната стойност на отношението между спирачното усилие и вертикалното натоварване на гумата преди блокирането на колелото. |
|
2.19.10. |
„Средно максимално достигано отрицателно ускорение („mfdd“)“ означава средното отрицателно ускорение, изчислено на основата на измереното разстояние, записано при отрицателното ускорение на превозно средство между две определени скорости. |
|
2.19.11. |
„Височина на прикачването (теглича)“ означава височината, измерена перпендикулярно от центъра на точката на шарнирно свързване на прикачването или теглича на ремаркето до земята, когато теглещото превозно средство и ремаркето са прикачени едно за друго. Превозното средство и ремаркето трябва да стоят на настилка с равна повърхност в състояние за изпитване, оборудвани със съответната(ите) гума(и) за използване в даденото изпитване. |
|
2.19.12. |
„Изпитвателен цикъл“ означава еднократен пробег на натоварена гума по дадена повърхност за изпитване. |
|
2.19.13. |
„Изпитване на спиране“ означава серия от определен брой изпитвателни пробези на спиране, направени с една и съща изпитвателна гума неколкократно в рамките на кратък период от време. |
|
2.19.14. |
„Изпитване на задвижване“ означава серия от определен брой изпитвателни пробези на задвижване и развъртане, направени с една и съща гума неколкократно в рамките на кратък период от време. |
|
2.19.15. |
„Изпитване на ускоряване“ означава серия от определен брой изпитвателни пробези на ускоряване със задействане на системата против буксуване, направени с една и съща гума неколкократно в рамките на кратък период от време. |
|
2.19.16. |
„Цикъл на изпитване“ означава серия от изпитвания на спиране, изпитвания на задвижване или изпитвания на ускоряване, които се състоят от първоначално изпитване на еталонната гума или контролната гума, на изпитвания на гумите, за чието одобрение се кандидатства, и/или на контролни гуми, и окончателно изпитване на същата еталонна гума или контролна гума. |
|
2.19.17. |
„Гума в износено състояние“ или „износена гума“ означава гумата в състояние, определено в приложение 9 към настоящото правило. |
|
2.19.18. |
„Гума в ново състояние“ означава гумата в състояние, определено в приложение 9 към настоящото правило. |
|
2.20. |
Измерване на съпротивлението при търкаляне — специфични определения |
|
2.20.1. |
„Съпротивление при търкаляне“ (Fr) означава загубата на енергия (или консумираната енергия) за единица изминато разстояние (3). |
|
2.20.2. |
„Коефициентът на съпротивление при търкаляне“ (Cr) означава отношението на съпротивлението при търкаляне към товара върху гумата (4). |
|
2.20.3. |
„Нова изпитвателна гума“ означава гума, която не е използвана преди това при изпитване на деформация при търкаляне, повишаващо температурата на гумата над температурата, достигана при изпитванията на съпротивлението при търкаляне, и която не е излагана преди това на температура над 40°C (5) , (6). |
|
2.20.4. |
„Лабораторна контролна гума“ означава гума, използвана в дадена лаборатория за проверка на поведението на измервателната машина във функция от времето (7). |
|
2.20.5. |
„Напомпване с гранична стойност“ означава процесът на напомпване на гумата до необходимото налягане на напомпване в студено състояние и позволяващо на налягането на напомпване да се повишава, докато гумата се затопля по време на движение. |
|
2.20.6. |
„Паразитна загуба“ означава загуба на енергия (или консумирана енергия) на единица изминато разстояние, с изключение на вътрешните загуби на гумата в резултат на аеродинамичната загуба на различните въртящи се елементи на изпитвателното оборудване, триенето в лагерите и други източници на системна загуба, които могат да бъдат присъщи на измерването. |
|
2.20.7. |
„Отчитане на изпитването при леко допиране“ означава вид измерване на паразитната загуба, при което търкалянето на гумата се поддържа без приплъзване, като същевременно натоварването на гумата се намалява до ниво, при което загубата на енергия в самата гума е фактически равна на нула. |
|
2.20.8. |
„Инерция“ или „инерционен момент“ означава отношението на въртящия момент, приложен към въртящо се тяло, като например окомплектована гума или машинен барабан, към ъгловото ускорение на това тяло (8). |
|
2.20.9. |
„Възпроизводимост на измерването“(σm) означава способността на машината да измерва съпротивлението при търкаляне (9). |
|
2.21. |
Показатели за абразивно износване – специфични определения |
|
2.21.1. |
„Степен на абразивно износване“ означава отношението на масата на изгубения от гумата материал в резултат на процеса на абразивно износване към изминато разстояние, изразено в mg/km. |
|
2.21.2. |
„Ниво на абразивно износване“ означава степента на абразивно износване, нормирана към натоварването на гумата, и изразена в mg/km/t. |
|
2.21.3. |
„Коефициент на абразивно износване“ (AICT) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, означава безразмерната единица за изразяване на нивото на абразивно износване на дадена гума спрямо това на приложимата стандартизирана еталонна изпитвателна гума (SRTT). |
3. Заявление за одобрение
|
3.1. |
Заявлението за одобряване на тип гума по отношение на настоящото правило се подава от производителя на гумата или от негов надлежно упълномощен представител. В него се посочват: |
|
3.1.1. |
Работните характеристики, които следва да бъдат оценени за типа гума; „ниво на шума, излъчван при търкаляне“ и/или „ниво на показателите на сцепление върху влажна повърхност“ на гума в ново състояние и/или „ниво на показателите на сцепление върху влажна повърхност на гума в износено състояние“, и/или „ниво на съпротивление при търкаляне“; „ниво на показателите върху сняг“ в случай на гума за използване при наличие на обилен сняг и допълнително „ниво на показателите върху лед“ в случай на гума за сцепление с лед; |
|
3.1.1.1. |
В случай на гуми от клас C1, информацията за нивото на абразивно износване, ако е докладвана, се съобщава във форма та съгласно протокола от изпитването в допълнение 2 или допълнение 6 към приложение 10; |
|
3.1.2. |
Наименование и адрес на производителя; |
|
3.1.3. |
Наименование и адрес на представителя на производителя, ако има такъв; |
|
3.1.4. |
Клас на гумата (клас C1, C2 или C3) (вж. точка 2.6 от настоящото правило); |
|
3.1.5. |
Категория на ползване (универсална, зимна или специална); |
|
3.1.5.1. |
Дали е гума за използване при наличие на обилен сняг или не; |
|
3.1.5.2. |
За гуми от класове C2 и C3, независимо дали са гуми за подобряване на задвижващото усилие или не; |
|
3.1.5.3. |
За гуми от клас C1, независимо дали са гуми за сцепление с лед или не; |
|
3.1.6. |
Структура на гумата; |
|
3.1.7. |
Търговска(и) марка(и), търговско(и) описание(я), търговско(и) наименование(я) ; |
|
3.1.8. |
Списък на обозначенията за размера на гумите, обхванати в това заявление, в който за всяко търговско наименование/търговска марка и/или всяко търговско описание/търговско означение се посочват приложимите обозначения за размера на гумите и описанията на предназначението, като в случай на гуми от клас C1 се добавя дали са „усилени“ (или „с повишена товароносимост“) или не. |
|
3.2. |
Заявлението за одобрение се придружава (в три екземпляра) от: |
|
3.2.1. |
Данни за основните характеристики по отношение на влиянието върху показателите на гумата (т.е. съответно върху нивото на шума, излъчван при търкаляне, или сцеплението върху влажна повърхност, съпротивлението при търкаляне, показателите върху сняг, показателите върху лед, абразивното износване на гумата) на гумите, включително шарката на протектора, която се използва при определения диапазон размери на гумата. Те могат да бъдат предоставени посредством описания, придружени с технически данни, чертежи, снимки или сканиране с компютърна томография, и трябва да бъдат достатъчни, за да се даде възможност на органа по одобряване на типа или на техническата служба да определи дали последващи промени на основните характеристики биха повлияли неблагоприятно на показателите на гумата. Въздействието на промените във второстепенни детайли на конструкцията на гумата върху показателите на гумата ще се изясни и ще се определи при проверките за съответствие на производството. |
|
3.2.2. |
Представят се чертежи или снимки на страницата на гумата, показващи маркировките за одобрение, посочени в точка 4, след като е било започнато производството, но не по-късно от една година след датата на даване на одобрението на типа. |
|
3.2.3. |
В случай на приложения, свързани с гуми със специално предназначение, се предоставя копие на чертежа на пресформата за формоване на шарката на протектора, за да бъде възможна проверка на отношението „вдлъбнатини към изпъкналости“. |
|
3.3. |
При поискване от органа по одобряване на типа заявителят представя образци от гуми за изпитване или копие от протоколи от изпитване от техническите служби, които се съобщават съгласно посоченото в точка 11 от настоящото правило. |
|
3.4. |
По отношение на заявлението, изпитването може да бъде ограничено до представителен размер на типа гума, по преценка на органа по одобряването на типа. |
4. Маркировки
|
4.1. |
Всички гуми, съставляващи типа гума, трябва да се маркират съобразно случая, както е предписано в Правило № 30 или Правило № 54. |
|
4.2. |
По-специално върху гумите трябва да са нанесени (10): |
|
4.2.1. |
Името на производителя или търговската марка/търговското наименование; |
|
4.2.2. |
Търговското описание/търговското наименование (вж. точка 2.4 от настоящото правило); Търговското описание обаче не се изисква, когато съвпада с търговската марка/търговското наименование; |
|
4.2.3. |
Означението на размера на гумата; |
|
4.2.4. |
Надписът „REINFORCED“ („усилена“) (или алтернативно „EXTRA LOAD“ („с повишена товароносимост“), ако гумата е класифицирана като усилена; |
|
4.2.5. |
Надписът „TRACTION“ (11), ако гумата е класифицирана като гума „за подобряване на задвижващото усилие“; |
|
4.2.6. |
„Алпийският символ“ („тривърха планина със снежинка“, съответстващ на пиктограмата, описана в приложение 7, допълнение 1), ако гумата за сняг е класифицирана като „зимна гума за използване при наличие на обилен сняг“. |
|
4.2.6.1. |
„Символът за сцепление с лед“ (съответстващ на пиктограмата, описана в приложение 8, допълнение 1), ако гумата за използване при наличие на обилен сняг е допълнително класифицирана като гума за сцепление с лед; |
|
4.2.6.2. |
Надписът „M+S“ или „М.S“ или „M&S“, ако гумата със специално предназначение е класифицирана като гума за използване при наличие на обилен сняг в допълнение към „алпийския символ“; |
|
4.2.7. |
Надписът „MPT“ (или като алтернатива „ML“ или „ET“) и/или „POR“, ако гумата е класифицирана в категория на ползване „специална“;
„ET“ означава допълнителен протектор, „ML“ е маркировка за минен добив и дърводобив, „MPT“ означава универсален товарен автомобил и „POR“ означава специална гума за повишена проходимост. |
|
4.3. |
Гумите трябва да имат достатъчно място за маркировката за одобрение, показана в приложение 2 към настоящото правило. |
|
4.3.1. |
В случай че одобрението на гума съгласно настоящото правило е издадено от същия орган по одобряването на типа като този, който издава одобрението съгласно Правило № 30 или Правило № 54, маркировката за одобрение съгласно Правило № 30 или Правило № 54 може да се комбинира с обозначение за приложимата серия от изменения, спрямо която гумата е била одобрена съгласно Правило № 117, под формата на 2 цифри (пример „04“, показващи, че одобрението съгласно Правило № 117 е издадено след серия от изменения 04) и наставките съгласно точка 5.2.2. с добавен знак „+“, както е описано в приложение 2, допълнение 3 към настоящото правило, напр. „0236378 + 04S2W2R3B“. |
|
4.4. |
Маркировките, посочени в точка 4.2., и маркировката за одобрение, предписана в точка 5.4. от настоящото правило, са ясно четливи, незаличими и повдигнати над или поставени под повърхността на гумата. |
|
4.4.1. |
Маркировката за одобрение се намира в долната част на гумата върху поне една от нейните страници. При гуми обаче, при които „конфигурацията на съответствие между гумата и джантата“ е обозначена със символ „A“ или „U“, маркировките може да се поставят на произволно място на външната страница на гумата. |
5. Одобряване
|
5.1. |
Ако представителният размер на гума от типа, представен за одобрение съгласно настоящото правило, отговаря на изискванията на точки 6 и 7 по-долу, за този тип гума се дава одобрение. |
|
5.2. |
На одобрения тип гума се предоставя номер на одобрение съгласно Списък 4 към Редакция 3 на Спогодбата от 1958 г. Една и съща страна по Спогодбата не може да предоставя същия номер на друг тип гума. |
|
5.2.1. |
Вместо да предостави първоначалния номер на одобряване на типа съгласно Правило № 117 на ООН, по искане на производителя, органът по одобряването на типа може да предостави номера на одобрението на типа, който е бил издаден преди това на този тип гума съгласно Правило № 30 или Правило № 54 на ООН с номера на последващото разширение. |
|
5.2.2. |
Формулярът за съобщение, споменат в точка 5.3. по-долу, включва специфични параметри на показателите от Правило № 117 на ООН със следните наставки:
|
|
5.3. |
Страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, се уведомяват за одобрение, разширение на одобрение или отказ за издаване на одобрение за даден тип гума съгласно настоящото правило, посредством формуляр, който съответства на образеца от приложение 1 към настоящото правило. |
|
5.3.1. |
С позоваване на точка 5.2.1., производителите на гуми имат право да подават заявление за разширение на одобрение на типа по отношение изискванията на други правила, имащи отношение към типа гума. В този случай копие от съобщението(ята) за съответното(ите) одобрение(я) на типа, издадено от съответния орган за одобрение на типа, се прилага към заявлението за разширение на одобрението. Разширение на одобрение(я) се издава единствено от органа по одобряване на типа, издал оригиналното одобрение на гумата. |
|
5.3.1.1. |
Когато се предоставя разширение на одобрението, за да се включи във формуляра за съобщение (вж. приложение 1 към настоящото правило), сертификатът(ите) за съответствие с други правила, номерът/всички номера на конкретното(ите) одобрение(я) на типа и самото правило се добавя(т) към точка 9 от приложение 1 „Съобщение“. |
|
5.3.1.2. |
Наставката(ите), посочена(и) в точка 5.2.2. по-горе, се предшества(т) от двете цифри, идентифициращи серията от изменения на предписанията за показатели на гумата за Правило № 117, напр. 04S2, за да се идентифицира четвъртата серия от изменения относно шума, излъчван при търкаляне по път на етап 2, или 04S2W2R3B, за да се идентифицира четвъртата серия от изменения относно шума, излъчван при търкаляне по път на етап 2, сцепление върху влажна повърхност на гума в ново състояние на етап 2, съпротивление при търкаляне на етап 3 и сцепление върху влажна повърхност на гума в износено състояние. |
|
5.4. |
За всеки размер гума, съответстваща на тип гума, одобрена съгласно настоящото правило, на мястото, споменато в точка 4.3, и в съответствие с точка 4.4 по-горе, се поставя международна маркировка за одобрение, състояща се от: |
|
5.4.1. |
Оградена с окръжност буква „E“, следвана от отличителния номер на държавата, която е издала одобрението (12); както и |
|
5.4.2. |
Частта от номера на одобрението, посочен в точка 3, раздел 3 от Списък 4 към Редакция 3 на Спогодбата от 1958 г., която се поставя в близост до окръжността, предписана в точка 5.4.1. по-горе или над, или под буквата „Е“, или отляво или отдясно на тази буква. |
|
5.4.3. |
Наставката(ите) и идентификацията на всяка съответна серия от изменения, ако има такава, посочени във формуляра на съобщението.
Може да бъде използвана една от наставките по-долу или комбинация от тях.
Тези наставки се поставят отдясно или под номера на одобрението, ако са част от първоначалното одобрение. Ако одобрението е разширено след одобренията по Правило № 30 или Правило № 54 на ООН, пред наставката или комбинацията от наставки се поставя знакът за добавяне „+“ и серията от изменения на Правило № 117 на ООН, за да се означи разширение на одобрението. Ако одобрението е разширено след първоначалното одобрение по Правило № 117 на ООН, между наставката или комбинацията от наставки на първоначалното одобрение или наставката или комбинацията от наставки, добавени, за да се означи разширение на одобрението, се поставя знакът за добавяне „+“. |
|
5.4.4. |
Добавянето на наставка(и) към номера на одобрението върху страниците на гумата премахва изискването за допълнително нанасяне върху гумата на специфичния номер на одобрение на типа за съответствие с правилото (правилата), което наставката обозначава, както е посочено в точка 5.2.2 по-горе. |
|
5.5. |
Ако гумата съответства на одобрения на типа по едно или повече правила, приложени към Спогодбата, не е необходимо символът, предписан в точка 5.4.1 по-горе, да се повтаря в държавата, издала одобрението съгласно настоящото правило. В този случай в непосредствена близост до символа, предписан в точка 5.4.1 по-горе, се поставят допълнителните цифри и символи на всички правила, по които е издадено одобрение в държавата, издала одобрението по настоящото правило. |
|
5.6. |
В приложение 2 към настоящото правило се дават примери за оформлението на маркировки за одобрение. |
|
5.7. |
До 6 юли 2026 г. и по искане на заявителя, в процеса на одобряването на нов тип гуми от клас C1 ще бъде възможно да се определи нивото на абразивно износване на една гума от типа в съответствие с приложение 10 към настоящото правило. Резултатите от изпитването се съобщават на органа по одобряването на типа във формата съгласно протокола от изпитването от допълнение 2 или допълнение 6 към приложение 10. |
|
5.8. |
Между 7 юли 2026 г. и 31 декември 2026 г. и по искане на заявителя, в процеса на одобряването на нов тип гуми от клас C1 ще бъде възможно да се определи нивото на абразивно износване на типа гуми, определено в съответствие с приложение 10 към настоящото правило. Резултатите от изпитването се съобщават на органа по одобряването на типа във формата съгласно протокола от изпитването от допълнение 2 или допълнение 6 към приложение 10. |
|
5.9. |
Считано от 1 януари 2027 г., в процеса на одобряването на нов тип гуми от клас C1 производителят ще съобщава нивото на абразивно износване на типа гуми, определено в съответствие с приложение 10 към настоящото правило. Резултатите от изпитването се съобщават на органа по одобряването на типа във формата съгласно протокола от изпитването от допълнение 2 или допълнение 6 към приложение 10. |
|
5.10. |
Не се изискват изпитвания на абразивно износване за разширения на съществуващи одобрения на типа съгласно настоящото правило, издадени за първи път преди 1 януари 2027 г. |
6. Изисквания
|
6.1. |
Гранични стойности на шума, излъчван при търкаляне, измерени по метода, описан в приложение 3 към настоящото правило. |
|
6.1.1. |
При гуми от клас C1 стойността на нивото на шум, излъчван при търкаляне, не трябва да е по-голяма от стойностите, посочени по-долу . Тези стойности се отнасят за номиналната широчина на напречното сечение, определена в Правило № 30 на ООН:
Посочените по-горе гранични стойности се увеличават с 1 dB(A) за зимни гуми, които са класифицирани като гуми за използване при наличие на обилен сняг, гуми с повишена товароносимост и усилени гуми, както и по отношение на всяка комбинация от тези класификации. |
|||||||||||||
|
6.1.2. |
При гуми от клас C2 стойността за шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1, буква г) по-горе) не трябва да бъде по-голяма от стойностите, посочени по-долу:
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.1.3. |
При гуми от клас C3 стойността за шума, излъчван при търкаляне, по отношение на тяхната категория на ползване (вж. точка 2.1, буква г) по-горе) не трябва да бъде по-голяма от стойностите, посочени по-долу:
|
|||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.2. |
Сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние се определя въз основа на процедура, при която се сравнява коефициентът на максимума на спирачното усилие („pbfc“) или средното максимално достигано отрицателно ускорение („mfdd“) със стойностите, получени със стандартна еталонна изпитвателна гума (SRTT). Относителните показатели се указват с коефициент на сцепление с влажна пътна настилка (G). |
|
6.2.1. |
За гуми от клас С1, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в част А от приложение 5 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.2.2. |
За гуми от клас С2, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в част Б от приложение 5 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.2.3. |
За гуми от клас С3, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в част Б от приложение 5 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.3. |
Гранични стойности на коефициента на съпротивлението при търкаляне (Cr), измерени по метода, описан в приложение 6 към настоящото правило.
Максималната стойност на коефициента на съпротивлението при търкаляне не трябва да надхвърля посочените по-долу стойности (стойност в N/kN е еквивалентна на стойност в kg/t):
За зимни гуми, които са класифицирани като „гуми за използване при наличие на обилен сняг“, граничните стойности трябва да бъдат увеличени с 1 N/kN.
За зимни гуми, които са класифицирани като „гуми за използване при наличие на обилен сняг“, граничните стойности трябва да бъдат увеличени с 1 N/kN. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.4. |
Сцеплението при влажни условия на гумите в износено състояние се основава на процедура, определена в приложение 9 към настоящото правило. |
|
6.4.1. |
За гуми от клас С1, изпитвани в съответствие с една от двете процедури, дадени в приложение 9 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
За нормални гуми със символ за категорията на скоростта, указващ максимална разрешена скорост, равна на или по-висока от 300 km/h, и размерно отношение, по-малко или равно на 40, граничната стойност се намалява с 0,08. |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
6.4.2. |
За гуми от клас С2, изпитвани в съответствие с процедурата, дадена в точка 3 от приложение 9 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
|
|||||||||||||||||||||||||||
|
6.4.3. |
За гуми от клас С3, оценявани в съответствие с процедурата, дадена в точка 3 от приложение 9 към настоящото правило, гумата трябва да отговаря на следните изисквания:
|
|||||||||||||||||||||||||||
|
6.5. |
За да бъде класифицирана като „гума за използване при наличие на обилен сняг“, гумата трябва да отговаря на изискванията към показателите от точка 6.5.1 по-долу. Гумата трябва да отговаря на тези изисквания въз основа на метод за изпитване от приложение 7, с който:
на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се сравнява с тези на стандартна еталонна изпитвателна гума (SRTT). Относителните показатели се указват чрез коефициент на сцепление върху сняг. |
|
6.5.1. |
Изисквания за показателите върху сняг на гумите от класове C1, C2 и C3
Минималната стойност на коефициента на сцепление върху сняг, изчислена по процедурата, описана в приложение 7 и сравнена със съответната стандартна еталонна изпитвателна гума SRTT, трябва да бъде, както следва:
|
||||||||||||||||||||||||||
|
6.5.2. |
Изисквания за показателите на гумите от клас C1, класифицирани като гуми за сцепление с лед
За да бъде класифицирана като гума за сцепление с лед, дадена гума за използване при наличие на обилен сняг трябва да отговаря на минималната стойност за коефициента на сцепление върху лед, изчислена по процедурата от приложение 8, и сравнена със съответната стандартна еталонна изпитвателна гума (SRTT), както следва:
|
|
6.6. |
За да бъде класифицирана в категория на ползване „гума за подобряване на задвижващото усилие“, е необходимо гумата да отговаря на поне едно от посочените по-долу условия в точка 6.6.1. или 6.6.2. по-долу. |
|
6.6.1. |
Гумата трябва да има шарка на протектора с поне две ребра по обиколката, всяко от които съдържа поне 30 блокови елемента, разделени от канали и/или нарезни елементи с дълбочина, равна най-малко на половината от дълбочината на протектора. |
|
6.6.2. |
Гумата трябва да има общ брой (n TE) ходови елементи на шарката на протектора, който е по-голям или равен от гранична стойност, изчислена въз основа на потенциал на деформиране (P def) на шарката на протектора съгласно точка 6.6.2.3. |
|
6.6.2.1. |
Изчисляване на потенциала на деформиране на шарката на протектора
„Потенциалът на деформиране“ (P def) се изчислява, както следва:
където:
Потенциалът на деформиране P def се изразява в mm3. |
|
6.6.2.2. |
Изчисляване на броя на ходовите елементи
„Ходови елементи“ (TE) са елементи от шарката на протектора, които са напълно отделени един от друг чрез канали и/или нарези, по всичките им ръбове, на повърхността на протектора. Общият брой n TE на ходовите елементи се изчислява, както следва:
където:
За избягване на съмнение, всеки ходови елемент, отчетен в n TE,70, също така се брои и в n TE,50. |
|
6.6.2.3. |
За да бъде класифицирана като гума за подобряване на задвижващото усилие, общият брой на ходовите елементи в шарката на протектора на гумата, в зависимост от класа на гумата, а за гуми от клас C3 — номиналният диаметър на джантата, трябва да отговаря на съответното условие:
За гуми от клас С2: За гуми от клас C3 с код за номинален диаметър на джантата по-малък от 20:
За гуми от клас C3 с код за номинален диаметър на джантата, равен или по-голям от 20:
|
|
6.7. |
За да бъде класифицирана в категория на ползване „гума със специално предназначение“, гумата трябва да има шарка на протектора с блокове, като блоковете са по-големи и по-раздалечени, отколкото при нормални гуми и имат следните характеристики:
За гуми от клас С1: дълбочина на протектора ≥ 9 mm и отношение „вдлъбнатини към изпъкналости“ ≥ 30 % За гуми от клас С2: дълбочина на протектора ≥ 11 mm и отношение „вдлъбнатини към изпъкналости“ ≥ 35 % За гуми от клас С3: дълбочина на протектора ≥ 16 mm и отношение „вдлъбнатини към изпъкналости“ ≥ 35 % |
|
6.8. |
За да бъде класифицирана като „специална гума за повишена проходимост“, гумата трябва да има всички следни характеристики:
|
7. Изменения на типа на гумата и разширение на одобрението
|
7.1. |
Всяко изменение на типа на гумата, което може да повлияе на работните характеристики, одобрени в съответствие с настоящото правило, трябва да бъде съобщено на органа по одобряване на типа, който е одобрил типа на гумата. Въпросният орган може или: |
|
7.1.1. |
да счете, че е малко вероятно направените изменения да имат осезаемо неблагоприятно въздействие върху одобрените работни характеристики и че гумата ще е в съответствие с изискванията от настоящото правило; или |
|
7.1.2. |
да изиска да се представят допълнителни образци за изпитване или да изиска допълнителни протоколи от изпитване от определената техническа служба. |
|
7.2. |
Потвърждение или отказ на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 5.3 от настоящото правило, на страните от Спогодбата, прилагащи настоящото правило. |
|
7.3. |
Органът по одобряване на типа, издаващ разширение на одобрението, предоставя сериен номер на това разширение, който трябва да е виден във формуляра за съобщение. |
8. Съответствие на производството
Процедурите за оценка на съответствието на производството трябва да съответстват на записаните в Спогодбата от 1958 г., списък 1 (E/ECE/324-E/ECE/TRANS/505/Rev.3), по отношение на следните изисквания:
|
8.1. |
Гуми, одобрени по настоящото правило, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на работните характеристики на одобрения тип гума и да удовлетворяват изискванията на точка 6 по-горе. |
|
8.2. |
Органът, който е издал одобрението за типа, може да проверява по всяко време методите за контрол на съответствието, които се прилагат от производителя. Като цяло, методите за контрол на съответствието следва да вземат предвид производствените обеми на типа на гумата във всяко производствено съоръжение. Нормалната честота на тези проверки е най-малко веднъж на всеки две години. |
|
8.3. |
Изпитванията за проверка се провеждат върху избрани на случаен принцип образци от гуми, носещи маркировката за одобрение, изисквана по настоящото правило, взети от серийното производство. Когато процедурата на изпитване включва едновременното изпитване на няколко гуми, например комплект от четири гуми за целите на измерването на сцеплението при влажни условия в съответствие с процедурата за стандартно превозно средство, дадена в приложение 5 към настоящото правило, след това комплектът се разглежда като едно цяло за целите на изчисляване на броя на гумите, които трябва да бъдат изпитвани. Органът по одобряването на типа трябва да се увери, че всички гуми, попадащи в рамките на одобрен тип, отговарят на изискването за одобрение. |
|
8.3.1. |
В случай на изпитвания за проверка по отношение на одобренията в съответствие с точка 6.2. от настоящото правило, те се извършат при използване на същия метод на изпитване (вж. приложение 5 към настоящото правило) като използвания метод за първоначалното одобрение. |
|
8.3.2. |
В случай на изпитвания за проверка по отношение на одобренията в съответствие с точка 6.5. от настоящото правило, те се извършат при използване на същия метод на изпитване (вж. приложение 7 към настоящото правило) като използвания метод за първоначалното одобрение. |
|
8.3.2.1. |
В случай на изпитвания за проверка по отношение на одобренията на гуми от клас C3 в съответствие с точка 6.5.1. от настоящото правило, по искане на производителя на гумата те могат да се извършат при използване на същата еталонна гума (вж. приложение 7 към настоящото правило) като използваната за първоначалното одобрение. |
|
8.3.3. |
В случай на изпитвания за проверка по отношение на одобренията в съответствие с точка 6.4. от настоящото правило, те се извършат при използване на същия метод на изпитване (вж. приложение 9 към настоящото правило) като използвания метод за първоначалното одобрение. |
|
8.3.4. |
В случай на изпитвания за проверка по отношение на одобренията на гуми в съответствие с точка 6.1. от настоящото правило, по искане на производителя на гумата те могат да се извършат при използване на същата формула за поправка за температурата (вж. приложение 3 към настоящото правило) като използваната за първоначалното одобрение. |
|
8.4. |
Счита се, че производството съответства на изискванията на настоящото правило, ако измерените нива отговарят на граничните стойности, посочени в точка 6.1 от настоящото правило с допълнително отклонение от + 1 dB(A) за възможни отклонения при масово производство. |
|
8.5. |
Счита се, че производството съответства на изискванията на настоящото правило, ако измерените нива отговарят на граничните стойности, посочени в точка 6.3 от настоящото правило, с допълнително отклонение от +0,3 N/kN за възможни отклонения при масово производство. |
9. Санкции при несъответствие на производството
|
9.1. |
Одобрение, дадено по отношение на тип гума съгласно настоящото правило, може да бъде отменено, ако не съответства на изискванията, посочени в точка 8 по-горе, или ако гума от въпросния тип надвишава граничните стойности, дадени в точка 8.3 или точка 8.4 по-горе. |
|
9.2. |
Ако страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, отмени одобрение, което е дала преди това, тя незабавно уведомява за това другите договарящи страни, прилагащи настоящото правило, посредством копие от формуляра за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило. |
10. Окончателно прекратяване на производството
Ако притежателят на одобрение прекрати напълно производството на тип гума, одобрен в съответствие с настоящото правило, той уведомява за това органа по одобряване на типа, издал одобрението. Този орган на свой ред уведомява за това останалите страни по Спогодбата от 1958 г., прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, отговарящ на образеца в приложение 1 към настоящото правило.
11. Наименования и адреси на техническите служби, отговорни за провеждане на изпитвания за одобрение, и на органите по одобряване на типа
|
11.1. |
Страните по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, информират секретариата на Организацията на Обединените нации за названията и адресите на техническите служби, отговорни за провеждане на изпитванията за одобрение, а когато е приложимо, — на одобрените изпитвателни лаборатории и на органите по одобряването на типа, които предоставят одобрения и на които се изпращат формулярите, удостоверяващи издадено в други държави одобрение или разширение на одобрението, или отказ на одобрение, или отнемане на одобрение, или окончателно прекратяване на производството. |
|
11.2. |
Договарящите се страни по Спогодбата от 1958 г., които прилагат настоящото правило, може да посочат лаборатории на производители на гуми като одобрени изпитвателни лаборатории. |
|
11.3. |
В случаите, когато договаряща се страна по Спогодбата от 1958 г. прилага точка 11.2. По-горе тя може, ако желае, да бъде представена по време на изпитванията от едно или повече лица по свой избор. |
12. Преходни разпоредби
|
12.1. |
След официалната дата на влизане в сила на серията от изменения 04 никоя страна по Спогодбата, която прилага настоящото правило, не може да отказва да издава или приема одобрения на типа съгласно настоящото правило, изменено със серия от изменения 04. |
|
12.2. |
Считано от 7 юли 2024 г., страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило, не са длъжни да приемат одобрения на типа на превозни средства, издадени за пръв път след 7 юли 2024 г. по предишни серии от изменения. |
|
12.3. |
Считано от 7 юли 2024 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа, издадени съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, издадени за първи път след 7 юли 2024 г., ако изискванията за етап 2 за сцепление при влажни условия в ново състояние, определени в точка 6.2., и изискванията за етап 3 за съпротивление при търкаляне, посочени в точка 6.3., не са изпълнени. |
|
12.4. |
До 6 юли 2026 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, приемат одобрения на типа, издадени съгласно сериите от изменения 02 или 03, издадени за първи път преди 7 юли 2024 г. |
|
12.5. |
Считано от 7 юли 2026 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са длъжни да приемат одобрения на типа, издадени в съответствие с която и да било предходна серия от изменения на настоящото правило. |
|
12.6. |
До посочените по-долу дати страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, приемат одобрения на типа, издадени съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, издадени за първи път преди 7 юли 2024 г., ако изискванията за етап 2 за сцепление при влажни условия в ново състояние, определени в точка 6.2., и изискванията за етап 3 за съпротивление при търкаляне, посочени в точка 6.3. не са изпълнени.
|
|
12.7. |
Считано от посочените по-долу дати, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрение на типа, издадено съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, ако изискванията за етап 2 за сцепление при влажни условия в ново състояние, определени в точка 6.2., и изискванията за етап 3 за съпротивление при търкаляне, посочени в точка 6.3., не са изпълнени.
|
|
12.8. |
Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, може да издават одобрения на типа съгласно всички предходни серии от изменения на настоящото правило. |
|
12.8.1. |
Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на съществуващи одобрения на всички предходни серии от изменения на настоящото правило. |
|
12.9. |
До 1 септември 2024 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, може да продължат да издават одобрения на типа съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, въз основа на изпитване на показателите върху сняг, описани в приложение 7 към настоящото правило, като използват SRTT14 като еталонна гума (13). |
|
12.10. |
До 1 септември 2024 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, може да продължат да издават одобрения на типа съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило въз основа на изпитвателните процедури за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние, както е описано в приложение 5 към настоящото правило, без да се вземат предвид разпоредбите, въведени след допълнение 12 към серия от изменения 02. |
|
12.11. |
До 6 юли 2024 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, може да продължат да издават одобрения на типа за гуми от клас C1 съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило въз основа на изпитвателните процедури за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в износено състояние, описани в приложение 9 към настоящото правило, като използват фино шлифована SRTT16 в износено състояние като еталонна гума. |
|
12.12. |
Без да се засягат разпоредбите на точка 12.11., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на съществуващи одобрения на типове гуми от клас C1 съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, които са били предоставени за първи път преди 7 юли 2024 г., въз основа на изпитвателните процедури за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в износено състояние, както е описано в приложение 9 към настоящото правило, като използват фино шлифована SRTT16 в износено състояние като еталонна гума. В случай че трябва да се извърши ново изпитване с различен представителен размер гума, за да се предостави разширение след 7 юли 2024 г., се използва формована SRTT16. |
|
12.13. |
До 60 месеца от влизането в сила на допълнение 15 към серия от изменения 02, страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават одобрения на типа и разширение на съществуващи одобрения на типа съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, въз основа на изпитвания на шума, излъчван при търкаляне на гуми, проведени на изпитвателни площадки, чиято повърхност и чиито размери са в съответствие с ISO 10844:2014. |
|
12.14. |
Считано от 7 юли 2024 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа, издадени съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, които са били издадени за първи път след 7 юли 2024 г., ако в случай на гуми за подобряване на задвижващото усилие от класове C2 и C3 изискванията за класифицирането им като такива, посочени в точка 6.6.2., не са изпълнени. |
|
12.15. |
До 31 август 2030 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, приемат одобрения на типа гуми и предоставят разширение на одобренията на гуми, издадени съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, които за първи път са били издадени преди 7 юли 2024 г., ако в случай на гуми за подобряване на задвижващото усилие от класове C2 и C3, изискванията за класифицирането им като такива, посочени в точка 6.6.2., не са изпълнени. |
|
12.16. |
Считано от 1 септември 2030 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа на гуми, издадени съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, ако в случай на гуми за подобряване на задвижващото усилие от класове C2 и C3, изискванията за класифицирането им като такива, посочени в точка 6.6.2., не са изпълнени. |
|
12.17. |
До 6 януари 2029 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да разрешават монтирането върху използвано превозно средство на нови гуми, произведени преди датата, посочена в точка 12.5., и одобрени по настоящото правило съгласно серия от изменения 02 или 03. |
|
12.18. |
До 6 юли 2025 г. страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават одобрения на типа въз основа на шума, излъчван при търкаляне на гумите, като използват само формулата за поправка за температурата, посочена в приложение 3, точка 4.2.1. |
|
12.19. |
Считано от 7 юли 2025 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, издават одобрения на типа въз основа на шума, излъчван при търкаляне на гумите, като използват само формулата за поправката за температурата, посочена в точка 4.2.2. от приложение 3. |
|
12.20. |
Страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на съществуващи одобрения на типа, издадени за първи път преди 7 юли 2025 г., въз основа на шума, излъчван при търкаляне на гумите, като използват формулата за поправката за температурата, посочена в приложение 3, точка 4.2.1. В случай че трябва да се извърши ново изпитване с различен представителен размер гума, за да се предостави разширение след 6 юли 2025 г., се използва формулата за поправката за температурата, посочена в точка 4.2.2 от приложение 3. |
|
12.21. |
Считано от 1 септември 2028 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа, издадени за първи път след 31 август 2028 г., които са били издадени съгласно Допълнение 2 към серия от изменения 04 към настоящото правило, въз основа на изпитвателните процедури за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние, както е описано в приложение 5 към настоящото правило, като използват една от двете еквивалентни стандартни еталонни изпитвателни гуми SRTT19.5 и SRTT22.5 като еталонна гума. |
|
12.22. |
Считано от 1 септември 2028 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа, издадени за първи път след 31 август 2028 г., които са били издадени съгласно допълнение 2 към серия от изменения 04 към настоящото правило, въз основа на изпитванията за показателите върху сняг, както е описано в приложение 7 към настоящото правило, като използват една от двете еквивалентни стандартни еталонни изпитвателни гуми SRTT19.5 и SRTT22.5 като еталонни гуми. |
|
12.23. |
Без да се засягат разпоредбите на точка 12.21., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на одобрения на типа за гуми от клас C3 съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, издадени за първи път преди 1 септември 2028 г., въз основа на изпитвателните процедури за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние, както е описано в приложение 5 към настоящото правило, като използват една от двете еквивалентни стандартни еталонни изпитвателни гуми SRTT19.5 и SRTT22.5 като еталонна гума. В случай че трябва да се извърши ново изпитване с различен представителен размер на гумата, за да се предостави разширение след 1 септември 2028 г., се използва SRTT19.5 с нарези или SRTT22.5 с нарези. |
|
12.24. |
Без да се засягат разпоредбите на точка 12.22., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, продължават да издават разширения на съществуващи одобрения на типове гуми от клас C3 съгласно серия от изменения 04 към настоящото правило, които са били предоставени за първи път преди 1 септември 2028 г., въз основа на изпитване на показателите върху сняг, описано в приложение 7 към настоящото правило, като използват или SRTT19.5, или SRTT22.5 като еталонна гума. В случай че трябва да се извърши ново изпитване с различен представителен размер на гумата, за да се предостави разширение след 1 септември 2028 г., се използва SRTT19.5 с нарези или SRTT22.5 с нарези. |
|
12.25. |
Считано от влизането в сила на въпросното допълнение до 31 август 2028 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, приемат одобрения на типа, издадени съгласно Допълнение 2 към серия от изменения 04 към настоящото правило, които са били издадени за първи път преди 1 септември 2028 г., ако характеристиките на пистата за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние са установени чрез използването на следните еталонни гуми:
|
|
12.26. |
Считано от 1 септември 2028 г., страните по Спогодбата, прилагащи настоящото правило, не са задължени да приемат одобрения на типа, издадени съгласно допълнение 2 към серия от изменения 04 към настоящото правило, ако характеристиките на пистата за измерване на сцеплението при влажни условия на гуми в ново състояние не са установени чрез използването на следните еталонни гуми:
|
(1) v) Както е определено в Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev 4, точка 2. - www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.
(2) Гумите от клас С1 съответстват на „гуми на леки автомобили“ от стандарт ISO 4000-1:2021.
(3) Единицата съгласно Международната система за измервателни единици (SI), която е прието да се използва за съпротивлението при търкаляне, е нютон-метър на метър (Nm/m), което е еквивалентно на силата на челно съпротивление на движението в нютони.
(4) Съпротивлението при търкаляне се изразява в нютони, а товарът се изразява в килонютони. Коефициентът на съпротивлението при търкаляне е безразмерен.
(5) Определението за нова изпитвателна гума е необходимо, за да се намалят вариациите и разсейването на потенциалните данни, дължащи се на ефекта от стареенето на гумата.
(6) Допуска се повтарянето на одобрена процедура на изпитване.
(7) Пример за поведение на измервателна машина е дрейфът.
(8) Въртящото се тяло може да бъде например окомплектована гума или машинен барабан.
(9) Възпроизводимостта на измерването σm се изчислява, като се измерва n на брой пъти (като n ≥ 3) върху една-единствена гума, по цялата процедура, описана в точка 4 от приложение 6, както следва:
където:
|
j |
= |
е индекс от 1 до n за броя на повторенията на всяко измерване за дадена гума, |
|
n |
= |
брой повторения на измервания върху гума (n ≥ 3). |
(10) Някои от тези изисквания може да бъдат определени отделно в Правило № 30 или Правило № 54.
(11) Минимални височини на маркировката: вж. размер С в приложение 3 от Правило № 54.
(12) Отличителните номера на страните по Спогодбата от 1958 г. са дадени в приложение 3 към Консолидираната резолюция за конструкцията на превозните средства (R.E.3), документ ECE/TRANS/WP.29/78/Rev. 4, приложение 3 — www.unece.org/trans/main/wp29/wp29wgs/wp29gen/wp29resolutions.html.
(1) Вж. точка 3 от приложение 7 към настоящото правило
(2) Вж. точка 2 от приложение 7 към настоящото правило
(3) Вж. точка 4 от приложение 7 към настоящото правило
(13) SRTT14 ще бъде на разположение от доставчика до края на октомври 2021 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Съобщение
(Максимален формат: A4 (210 x 297 mm)
|
|
Издадено от: |
Наименование на административния орган: … … … |
|
Относно (2): |
Издадено одобрение |
|
Разширено одобрение |
|
|
Отказано одобрение |
|
|
Отнето одобрение |
|
|
Окончателно прекратено производство |
на типа на гумата по отношение на „шума, излъчван при търкаляне“ и/или на „показателите на сцеплението върху влажна повърхност“, и/или „съпротивлението при търкаляне“ съгласно Правило № 117 на ООН
|
Одобрение № (3)… |
Наставка(и) (4) … |
1.
Наименование и адрес на производителя: …
2.
Наименование и адрес на представителя на производителя, ако има такъв: …
3.
„Клас на гумата“ от типа на гумата: …
4.
„Категория на ползване“ на типа на гумата: …
4.1.
Гума за използване при наличие на обилен сняг (Да/Не) (2)
4.1.1.
Гума за сцепление с лед (Да/Не) (2)
4.2.
Гума за подобряване на задвижващото усилие (Да/Не) (2)
5.
Структура на гумата: …
6.
Обозначение на типа на гумата: …
6.1.
Търговско(и) наименование(я) и търговско(и) описание(я) на типа на гумата:
6.2.
Търговско(и) описание(я)/търговско(и) обозначение(я) на типа на гумата:
7.
Техническа служба и когато е приложимо, изпитвателна лаборатория, одобрени за целите на одобряването или на изпитванията за проверка на съответствието: …
8.
Одобрен(и) показател(и): ниво на шума, излъчван при търкаляне, на етап 2, ниво на сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние на (етап 1/етап 2) (2), ниво на съпротивление при търкаляне на (етап 2/етап 3) (2), ниво на сцепление при влажни условия на гуми в износено състояние
8.1.
Ниво на шума на представителен размер на гума, вж. точка 2.7 от настоящото правило, съобразно точка 7 от протокола от изпитването в допълнение 1 към приложение 3: ................ dB(A) при еталонна скорост от 70 km/h или 80 km/h (2)
8.2.
Ниво на сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние с представителен размер, вж. точка 2.7. от настоящото правило, съгласно примерите от изпитвателен протокол, показани в допълнението към приложение 5: ……………………… (G) с използване на метода за превозно средство или ремарке (2)
8.3.
Ниво на сцепление при влажни условия на гуми в износено състояние с представителен размер, вж. точка 2.7. от настоящото правило, съгласно изпитвателния протокол в допълнението към приложение 9 в случай на гуми от клас C1 или съгласно оценка, извършена съгласно точка 3 от приложение 9 в случай на гуми от класове C2 и C3 (2): ……………………… (GB) с използване на метода за превозно средство или ремарке (2)
8.4.
Ниво на съпротивлението при търкаляне на представителен размер на гума, вж. точка 2.7 от настоящото правило съобразно позиция 7 от протокола от изпитване в допълнение 1 към приложение 6
8.5.
Ниво на показателите върху сняг на представителен размер на гума, вж. точка 2.7 от Правило № 117 съобразно позиция 7 от протокола от изпитване в допълнението (5) към приложение 7:……………… (коефициент на сцепление върху сняг) с използване на метода на спиране върху сняг (2), метода на задвижването и развъртането (2) или метода с измерване на ускорението (2)
8.5.1.
Ниво на показателите върху лед на представителен размер на гума, вж. точка 2.7 от Правило № 117, съобразно точка 7 от протокола от изпитване в допълнение 2 към приложение 8:…………………….…(коефициент на сцепление върху лед) с използване на метода на спиране върху лед (2)
8.6.
Ниво на абразивно износване, налично в случай на гуми от клас C1 (Да/Не) (2)
8.6.1.
Използване на метода на превозно средство по обществени шосета (2) или на метода върху барабан на закрито (2)
9.
Номер на протокола, издаден от техническата служба: …
10.
Дата на протокола, издаден от тази служба: …
11.
Причина(и) за разширението (ако е приложимо): …
12.
Забележки: …
13.
Място: …
14.
Дата: …
15.
Подпис: …
16.
Към настоящото съобщение са приложени: …
16.1.
Списък на документи от досието за одобряване, подадено при органите по одобряване на типа, издали одобрението, които при поискване могат да бъдат получени (6).
16.2.
Списък с обозначенията за размера на гумите: За всяко търговско наименование/търговска марка и/или всяко търговско описание/търговско означение се посочва списъкът с обозначения за размера на гумите и описанията на предназначението, като в случай на гуми от клас C1 се добавя дали са „усилени“ (или „с повишена товароносимост“) или не.
(1) Отличителен номер на държавата, издала/разширила/отказала/отнела одобрението (вж. предписанията относно одобряването в правилото).
(2) Ненужното се зачерква.
(3) Съгласно Списък 4 към Редакция 3 на Спогодбата от 1958 г.
(4) Съгласно точки 5.2.2. и 5.3.1.2. от настоящото правило.
(5) Допълнение 2 за гуми от класове C1 и C2. Допълнение 3 за гуми от клас C3.
(6) В случай на „гума за използване при наличие на обилен сняг“ се представя протокол от изпитване съгласно допълнение 2 или допълнение 3, както е приложимо, към приложение 7. Освен това в случай на гума за сцепление с лед се представя протокол от изпитване съгласно допълнение 2 към приложение 8.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Оформление на маркировките за одобрение
Приложение 2 - Допълнение 1
Примери за отделни маркировки за одобрение съгласно Правило № 117 на ООН
Пример 1
Горепоказаната маркировка за одобрение, поставена на пневматична гума, показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 117 (маркирана само с S2 (шум при търкаляне на етап 2), с одобрение № 0412345. Първите две цифри на номера на одобрението (04) указват, че то е предоставено съгласно изискванията на серия от изменения 04 на настоящото правило.
Пример 2
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 117 (маркирана с S2 (шум при търкаляне на етап 2) W2 (сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние на етап 2), R3 (съпротивление при търкаляне на етап 3) и B (сцепление при влажни условия на гуми в износено състояние) с одобрение № 0412345. Двете първи цифри на номера на одобрението (04) указват, че то е предоставено съгласно изискванията на серия от изменения 04 на настоящото правило.
Приложение 2 - Допълнение 2
Одобрение съгласно правило № 117, съвпадащо с одобрение по правила № 30 или № 54
Пример 1
Горната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 117 на ООН (маркирана с „S2“ (шум при търкаляне на етап 2) с одобрение № 0412345 и съгласно Правило № 30 на ООН — с одобрение № 0236378. Първите две цифри от номера на одобрението („04“ и „02“) показват, че одобрението съгласно Правило № 117 на ООН е издадено съгласно серия от изменения 04, а одобрението съгласно Правило № 30 на ООН — съгласно серия от изменения 02.
Пример 2
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E 4) съгласно Правило № 117 на ООН (маркирана с „S2W2R3B“ (шум при търкаляне на етап 2, сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние на етап 2, съпротивление при търкаляне на етап 3 и сцепление при влажни условия на гуми в износено състояние), с одобрение № 0312345 и съгласно Правило № 30 на ООН с одобрение № 0236378. Първите две цифри от номерата на одобрението („04“ и „02“) показват, че одобрението съгласно Правило № 117 на ООН е издадено съгласно серия от изменения 04, а одобрението съгласно Правило № 30 на ООН — съгласно серия от изменения 02.
Пример 3
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 на ООН (маркирана с „S2W2R3“ (шум при търкаляне на етап 2, сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние на етап 2 и съпротивление при търкаляне на етап 3) с одобрение № 0412345 и съгласно Правило № 54 на ООН — с одобрение № 0065432. Първите две цифри от номерата на одобрението („04“ и „00“) показват, че одобрението съгласно Правило № 117 на ООН е издадено съгласно серия от изменения 04, а одобрението съгласно Правило № 54 на ООН — съгласно първоначалната му форма.
Приложение 2 - Допълнение 3
Комбинация на маркировки за одобрения, издадени в съответствие с правила № 117, № 30 или № 54
Пример 1
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 на ООН и съгласно неговата серия от изменения 02 (което е указано с първите две цифри на номера на одобрението — „02“) с одобрение № 0236378. Също е маркирана и с „+ 04S2“, което показва, че гумата е одобрена и съгласно Правило № 117 на ООН (серия от изменения 04) за S (шум, излъчван при търкаляне, на етап 2).
Пример 2
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 30 на ООН и съгласно неговата серия от изменения 02 (което е указано с първите две цифри на номера на одобрението — „02“) с одобрение № 0236378. Също така тя е обозначена с „+ 04S2W2R3B“, което показва, че гумата е одобрена и съгласно Правило № 117 на ООН (серия от изменения 04) за S (шум, излъчван при търкаляне, на етап 2), W (сцепление при влажни условия на гуми в ново състояние на етап 2), R (съпротивление при търкаляне на етап 3) и B (сцепление при влажни условия на гуми в износено състояние).
Приложение 2 - Допълнение 4
Разширения с цел комбиниране на одобрения, издадени в съответствие с Правило № 117.
Пример 1
Горепоказаната маркировка за одобрение показва, че съответната гума е първоначално одобрена в Нидерландия (E4) съгласно Правило № 117 на ООН (серия от изменения 02) с одобрение № 0212345. Към маркировката се добавят символите „S2WR2“: S2 за шум, излъчван при търкаляне, на етап 2, W за сцепление при влажни условия на гумите в ново състояние и R за съпротивление при търкаляне на етап 2. Обозначението „04B“, предхождано от „+“, указва, че одобрението ѝ е разширено по Правило № 117 на ООН (серия от изменения 04) по отношение на сцеплението при влажни условия на гумите в износено състояние въз основа на отделен сертификат.
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
Метод на изпитване за измерване на шум, излъчван при търкаляне, при движение по инерция.
Въведение
Представеният метод съдържа спецификациите на измервателната апаратура, условията при измерване и метода на измерване, за да се измери нивото на шума на комплект от гуми, монтирани върху изпитвано превозно средство, движещо се по определена повърхност на пътя. Максималното ниво на звуковото налягане се записва от дистанционни микрофони, когато изпитваното превозно средство се движи по инерция, като крайният резултат при еталонна скорост се получава чрез линеен регресионен анализ. Тези резултати от изпитване не могат да се отнасят за шума при търкаляне на гуми по време на ускоряване от двигателя или отрицателно ускорение при спиране.
1. Измервателна апаратура
|
1.1. |
Акустични измервания
Шумомер или еквивалентна измервателна система, включваща преграда срещу вятъра, препоръчана от производителя, трябва да отговаря или да надхвърля изискванията за апаратурата от тип I в съответствие с IEC 61672-1:2013. |
|
1.1.1. |
Калибриране
В началото и в края на всеки набор измервания се проверява цялата измервателна система, чрез калибратор за шум, който отговаря на изискванията за калибриращи устройства за шум с клас на точност най-малко 1 съгласно IEC 60942:2017. Без никакво допълнително регулиране, разликата между отчетените стойности при две последователни проверки трябва да бъде по-малка или равна на 0,5 dB(A). Ако тази стойност се превиши, резултатите от измерванията, получени след последната удовлетворителна проверка, се отхвърлят. |
|
1.1.2. |
Съответствие с изискванията
Съответствието на калибратора за шум с изискванията на IEC 60942:1988 се проверява един път годишно, а съответствието на системата апаратура с изискванията на IEC 60651:1979/А1:1993, второ издание, се проверява най-малко на всеки две години от лаборатория, която е упълномощена да провежда калибрирания, проследими спрямо съответните стандарти. |
|
1.1.3. |
Разполагане на микрофона
Микрофонът (или микрофоните) трябва да бъде разположен на разстояние 7,5 ± 0,05 m от контролната линия на пистата CC' (фигура 1) и на 1,2 ± 0,02 m над земната повърхност. Оста на максимална чувствителност на микрофона трябва да е успоредна на плоскостта на пистата и перпендикулярна на траекторията на движение на превозното средство (линия СС'). |
|
1.2. |
Измервания на скоростта
Скоростта на превозното средство се измерва с измервателни уреди с грешка ± 1 km/h или по-малка, когато предният край на превозното средство достигне линията PP′ (фигура 1). |
|
1.3. |
Измервания на температурата
Измервания на температурата на въздуха, както и на температурата на повърхността за изпитване са задължителни. Устройствата за измерване на температура трябва да бъдат с грешка в граници ± 1 °C. |
|
1.3.1. |
Температура на въздуха
Температурният датчик се разполага в място без препятствия в близост до микрофона, по такъв начин, че да е изложен на въздушния поток и защитен от пряка слънчева радиация. Последното може да се постигне посредством засенчващ екран или подобно устройство. Датчикът следва да се разположи на височина 1,2 m ± 0,1 m над нивото на повърхността на изпитване, за да се минимизира влиянието на топлинното излъчване при слаб въздушен поток от повърхността на изпитване. |
|
1.3.2. |
Температура на повърхността на изпитване
Температурният датчик се разполага на място, където измерената температура е представителна за температурата в следите на колелата, без това да пречи на измерването на шума. Ако се използва уред с контактен температурен датчик, между повърхността и датчика се нанася топлопроводяща паста, за да се осигури подходящ топлинен контакт. Ако се използва термометър за лъчиста енергия (пирометър), височината следва да се избере, така че да осигури обхващането на зона на измерване с диаметър ≥ 0,1 m. |
|
1.4. |
Измерване на вятъра
Устройството трябва да е способно да измерва скоростта на вятъра с грешка в граници ± 1 m/s. Вятърът се измерва на височината на микрофона. Записва се посоката на вятъра спрямо посоката на движение на превозното средство. |
2. Условия за измерване
|
2.1. |
Изпитвателна площадка
Изпитвателната площадка трябва да се състои от централен участък, заобиколен от практически равна повърхност за изпитване. Измервателният участък трябва да бъде хоризонтален; изпитвателната повърхност трябва да бъде суха и чиста при всички измервания. Изпитвателната повърхност не трябва да се охлажда изкуствено по време на или преди изпитването. Изпитвателната писта трябва да е такава, че условията на свободно звуково поле между звуковия източник и микрофона да се постигат в рамките на 1 dB(А). Тези условия се считат за изпълнени, ако няма големи предмети, отразяващи шума, като огради, скали, мостове или постройки в рамките на 50 m от центъра на участъка за измерване. Повърхността на пистата за изпитване и размерите на площадката за изпитване трябва да са в съответствие със стандарт ISO 10844:2021. В централен участък с радиус най-малко 10 m не трябва има сипкав сняг, висока трева, рохкава пръст, пепел или подобни. Не трябва да има препятствия, които биха могли да влияят на звуковото поле в близост до микрофона и не трябва да има присъствие на хора между микрофона и звуковия източник. Лицето, което извършва измерванията, и всички евентуални странични лица, които присъстват на измерванията трябва да застават така, че да не оказват въздействие върху показанията на измервателните уреди. |
|
2.2. |
Метеорологични условия
Измервания не се извършват при лоши атмосферни условия. Трябва да се гарантира, че резултатите не са повлияни от пориви на вятър. Изпитване не се провежда, ако скоростта на вятъра на височината на микрофона е по-голяма от 5 m/s. Измервания не се извършват, ако температурата на въздуха е под 5 °C или над 40 °C, или ако температурата на изпитвателната повърхност е под 5 °C или над 50 °C. |
|
2.3. |
Околен шум |
|
2.3.1. |
Нивото на фона на шума (включително шум от вятър) трябва да бъде най-малко с 10 dB(A) по-малко от измерения шум, излъчван при търкаляне. При микрофона може да се постави подходящ екран за вятъра, при условие че се вземе под внимание неговото влияние върху чувствителността и насочеността на микрофона. |
|
2.3.2. |
Пренебрегва се всяко измерване, повлияно от максимум на шума, който изглежда да не е свързан с показателите на общото ниво на шума от гумите. |
|
2.4. |
Изисквания за изпитваното превозно средство |
|
2.4.1. |
Общи положения
Изпитваното превозно средство е моторно превозно средство и е оборудвано с четири единични гуми само на две оси. |
|
2.4.2. |
Натоварване на превозното средство
Превозното средство трябва да бъде натоварено така, че да отговаря на товарите върху изпитвателните гуми, определени в точка 2.5.2 по-долу. |
|
2.4.3. |
Колесна база
Колесната база между двете оси, оборудвани с изпитвателни гуми, трябва да бъде по-малка от 3,50 m за клас C1 и по-малко от 5 m за класове C2 и C3. |
|
2.4.4. |
Мерки, за минимизиране на влиянието от превозното средство върху измерванията на нивото на шума
За да се гарантира, че шумът при търкаляне на гумите не се влияе значително от конструкцията на изпитваното превозно средство, се дават следните изисквания и препоръки. |
|
2.4.4.1. |
Изисквания:
|
|
2.4.4.2. |
Препоръки за избягване на паразитен шум:
|
|
2.5. |
Гуми |
|
2.5.1. |
Общи положения
На изпитваното превозно средство се поставят четири еднакви гуми. При гуми от клас 3 с индекс на товароносимост по-голям от 121 и без указание за сдвояване две от тези гуми от един и същ тип и диапазон се поставят на задната ос на изпитваното превозно средство; на предната ос се монтират гуми с подходящ размер за натоварването на оста, чийто профил е износен до минималната дълбочина, за да се минимизира влиянието на шума от контакта гума/път, като се поддържа достатъчно ниво на безопасност. При гуми от клас C2 с индекс на товароносимост по-малък или равен на 121, с широчина на профила по-голяма от 200 mm, размерно отношение, по-малко от 55, код за диаметъра на джантата по-малък от 15 и без указание за сдвоен монтаж, две от тези гуми от един и същи тип и диапазон се монтират на задната ос на изпитваното превозно средство; на предната ос се монтират гуми с подходящ размер за натоварването на оста, чийто профил е износен до минималната дълбочина, за да се минимизира влиянието на шума от контакта гума/път, като се поддържа достатъчно ниво на безопасност. Гумите със специални изисквания при поставяне се изпитват в съответствие с тези изисквания (например посока на въртене). Преди „сработване“ гумите трябва да са с пълна дълбочина на протектора. Гумите се изпитват с джанти, разрешени от производителя на гумите. |
|
2.5.2. |
Натоварвания на гумите
Изпитвателното натоварване Qt за всяка гума от изпитваното превозно средство, трябва да бъде от 50 до 90 % от еталонното натоварване Qr, но средното изпитвателно натоварване Qt,avr на всички гуми трябва да бъде 75 ± 5 % от еталонното натоварване Qr. За всички гуми еталонното натоварване Qr отговаря на максималната маса, свързана с индекса на товароносимост на гумата. В случай че индексът на товароносимост е образуван от две числа, разделени с наклонена черта (/), се прави позоваване на първото число. |
|
2.5.3. |
Налягане на напомпване на гумите
Всяка гума, поставена на изпитваното превозно средство, има изпитвателно налягане Pt, не по-високо от еталонното налягане Pr и в интервала:
За гуми от клас C2 и клас C3 еталонното налягане Pr е налягането на напомпване, съответстващо на указанието за налягане на напомпване, обозначено върху страницата на гумата, както се изисква съгласно точка 4.1. от настоящото правило. За клас C1 еталонното налягане е Pr = 250 kPa за „стандартни“ гуми и 290 kPa за „усилени“ гуми или гуми „с повишена товароносимост“; минималното налягане при изпитване е Pt = 150 kPa. |
|
2.5.4. |
Подготовки преди изпитване
Гумите се „сработват“ преди изпитване, за да се отстранят гранули от примеси или други типични примеси вследствие процеса на формоване. Това обикновено изисква еквивалент на около 100 km обичайна употреба в пътни условия. Монтираните на изпитвателното превозно средство гуми трябва да се въртят в същата посока, както по време на „сработването“ им. Преди изпитване гумите се загряват чрез движение при условията на изпитването. |
3. Метод на изпитване
|
3.1. |
Общи условия
При всички измервания превозното средство трябва да се движи по права линия през измервателния участък (от АА' до ВВ') по такъв начин, че средната надлъжна равнина на превозното средство да бъде възможно най-близо до линията СС'. Когато предната част на изпитваното превозно средство достигне линията АА′, водачът на превозното средство трябва да е поставил лоста за превключване на предавките в неутрално положение и да е изключил двигателя. Ако от изпитваното превозно средство по време на измерване се излъчва шум, различен от нормалния (например вентилатор, самовъзпламеняване), изпитването се отхвърля. |
|
3.2. |
Естество и брой на измерванията
Максималното ниво на шума в децибели по крива A (dB (A)) се измерва до първия десетичен знак, когато превозното средство се движи по инерция между линиите AA' и BB' (фигура 1 — преден край на превозното средство при линията AA', заден край на превозното средство при линията BB'). Тази стойност представлява резултата от измерването. Трябва да се проведат най-малко четири измервания от всяка страна на изпитваното превозно средство, при скорости на изпитване, по-ниски от еталонната скорост, посочена в точка 4.1 по-долу, и най-малко четири измервания при скорости на изпитване, по-високи от еталонната скорост. Скоростите трябва да са приблизително равноотстоящи скорости в диапазона, посочен в точка 3.3 по-долу. |
|
3.3. |
Диапазон на скоростите при изпитване
Скоростите на изпитваното превозно средство трябва да бъдат в диапазона:
|
4. Обяснение на резултатите
Измерването се счита за невалидно, ако се отчете ненормално несъответствие между стойностите (вж. точка 2.3.2 от настоящото приложение).
|
4.1. |
Определяне на резултата от изпитването
Еталонната скорост Vref, която се използва за определяне на окончателния резултат, е:
|
|
4.2. |
Поправка за температурата |
|
4.2.1. |
До датата, посочена в точка 12.18. от настоящото правило, за гуми от клас C1 и клас C2 нивата на шума, излъчван при търкаляне Li(ϑi), получени при температурата на изпитвателната повърхност ϑi
(където i обозначава номера на единичното измерване), се нормират към еталонната температура ϑ
ref на изпитвателната повърхност чрез прилагане на поправка за температурата съгласно следната формула:
където: ϑ ref = 20 °C, За гуми от клас С1 коефициентът K е:
За гуми от клас С2 коефициентът K е – 0.02 dB(A)/°C. |
|
4.2.2. |
От датата, посочена в точка 12.19, за гуми от клас C1 и клас C2 нивата на шума, излъчван при търкаляне Li(ϑi), получени при температурата на изпитвателната повърхност ϑi
(където i обозначава номера на единичното измерване), се нормират към еталонната температура ϑ
ref на изпитвателната повърхност чрез прилагане на поправка за температурата съгласно следната формула:
където: ϑ ref = 20 °C, и коефициентите K1 и K2 са дадени в таблиците по-долу.
|
|
4.2.3. |
Независимо от горепосочената процедура поправката за температурата може да се извърши само при крайното отчетено ниво на шума, излъчван при търкаляне на гумата LR
, като се използва средноаритметичната стойност на измерените температури, ако измерената температура на изпитвателната повърхност не се променя с повече от 5 °C при всички измервания, необходими за определяне на нивото на шума на комплект от гуми. В този случай регресионният анализ по-долу се основава на некоригираните нива на шума, излъчван при търкаляне Li
(ϑi
).
За гуми от клас С3 не се извършва поправка за температурата. |
|
4.3. |
Регресионен анализ на измерванията на шума при търкаляне
Нивото на шума при търкаляне на гума на пътя LR (ϑref) в dB(A) се определя чрез регресионен анализ съгласно формулата:
където:
|
|
4.4. |
За да се вземат предвид евентуални неточности в измервателните уреди, коригираното за температурата ниво на шума, излъчван при търкаляне на гумите, LR (ϑref) в dB (A), се намалява с 1 dB(A) и след това се закръглява надолу до най-близката по-ниска кръгла стойност, за да се получи крайният резултат. |
Фигура 1
Местоположения на микрофоните при измерване
Приложение 3 - Допълнение 1
Протокол от изпитването
Част 1 — Протокол
|
1. |
Орган по одобряване на типа или техническа служба: … |
|
2. |
Име и адрес на производителя: …
… |
|
3. |
Протокол от изпитване №: … |
|
4. |
Търговско наименование или търговско описание: … |
|
5. |
Клас на гумата (C1, C2 или C3): … |
|
6. |
Категория на използване: … |
|
6.1. |
Гума за използване при наличие на обилен сняг (Да/Не) (1) |
|
6.2. |
Гума за подобряване на задвижващото усилие (Да/Не) (1) |
|
7. |
Ниво на шума съгласно точка 4.4 от приложение 3: … dB(А)
при еталонна скорост от 70/80 km/h (1) |
|
8. |
Забележки (ако има): …
… |
|
9. |
Дата: … |
|
10. |
Подпис:
… |
Част 2 — Данни от изпитването
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Изпитвано превозно средство (марка, модел, година, изменения и др.): …
… |
|
2.1. |
Колесна база на изпитваното превозно средство: …mm |
|
3. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
3.1. |
Дата на сертифициране на пистата по ISO 10844:2014: … |
|
3.2. |
Издадено от: … |
|
3.3. |
Метод на сертифициране: … |
|
4. |
Подробности за изпитването на гумата: … |
|
4.1. |
Обозначение на размера на гумата: … |
|
4.2. |
Описание на гумата според използването: … |
|
4.3. |
Еталонно налягане на напомпване (при изпитване) (2): … kPa |
|
4.4. |
Данни от изпитването: …
|
|
4.5. |
Код за широчината на джантата, която се изпитва: … |
|
4.6. |
Тип на датчика за измерване на температура: … |
|
5. |
Валидни резултати от изпитването: …
|
|
5.1. |
Наклон на линията на регресия: … |
|
5.2. |
Ниво на шума съгласно точка 4.3 от приложение 3:
… dB(А) |
(1) Ненужното се зачерква.
(2) за гуми от класове C2 и C3, съответстващи на указанието за налягането на напомпване, обозначено върху страницата на гумата, както се изисква съгласно точка 4.1. от настоящото правило.
(1) Спрямо превозното средство.
(2) Да се пропусне, ако регресията в съответствие с точка 4.3. от приложение 3 се прави върху некоригираните стойности на нивото на шума, излъчван при търкаляне.
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Запазено
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Изпитвателни процедури за измерване на сцеплението върху влажна повърхност на гуми в ново състояние
А) — Гуми от клас С1
1. Базови стандарти
Прилага се следният списък от документи.
|
1.1. |
ASTM E 965-96 (препотвърден през 2006 г.), Стандартен метод на изпитване за измерване на дълбочината на макроструктурата на пътна настилка с използване на метод с обемите. |
2. Определения
В допълнение към определенията в параграф 2. от основната част на настоящото правило, за целите на измерване на сцеплението при влажни условия на гуми от клас C1:
|
2.1. |
„Еталонна гума“ или „комплект еталонни гуми“ означава гума или комплект гуми от стандартни еталонни изпитвателни гуми SRTT16. |
|
2.2. |
„Спирачно усилие на гума“ означава надлъжната сила, изразена в нютони, резултат от прилагането на спирачния момент. |
|
2.3. |
„Среден коефициент на спирачното усилие“ (BFC) означава, за метода с превозно средство, отношението на средното отрицателно ускорение при изпитване на спиране към ускорението, дължащо се на земното притегляне (закръглено на 9,81 m/s–2). |
|
2.4. |
„Коефициент на динамично спирачно усилие“ (μ(t)) означава отношението на спирачното усилие към вертикалното натоварване, придобито в реално време, за метода с използване на ремарке (или на превозно средство за изпитване на гуми). |
|
2.5. |
„Върхов коефициент на спирачното усилие“ (μ peak) означава, за метода с използване на ремарке (или на превозно средство за изпитване на гуми), — максималната стойност на коефициента на динамичното спирачно усилие, която се получава преди блокирането на колелото при постепенното увеличаване на спирачния момент. |
|
2.6. |
„Блокиране на колело“ означава състоянието на колелото, при което ъгловата скорост спрямо оста на въртене на колелото е равна на нула и то не може да се върти при наличието на приложения въртящ момент. |
|
2.7. |
„Вертикално натоварване“ означава нормалната сила, изразена в нютони, упражнявана върху пътя в резултат на масата, носена от гумата. |
|
2.8. |
„Превозно средство за изпитване на гуми“ означава превозно средство със специално предназначение, в което има измервателни уреди за измерване на вертикалната и надлъжната сила върху единична изпитвана гума по време на спиране. |
|
2.9. |
„Комплект гуми“ означава, за метода с използване на ремарке (или на превозно средство за изпитване на гуми), — една (1) гума, а за метода с използване на превозно средство — четири (4) гуми. |
|
2.10. |
„Лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди“ означава лек търговски пътнически автомобил, оборудван със система против блокиране на колелата при спиране (ABS) и с измервателното оборудване, посочено в точка 4.1.2.2. от настоящото приложение. |
3. Общи условия на изпитването
|
3.1. |
Характеристики на пистата
Пистата за изпитване трябва да бъде със следните характеристики: |
|
3.1.1. |
Повърхността трябва да бъде с плътна асфалтова покривка с постоянен наклон не по-голям от 2 %, както в надлъжна, така и в странична посока, и не трябва да се отклонява на повече от 6 mm, когато се изпитва с 3-метрова лата за измерване на равността на пътя. |
|
3.1.2. |
Повърхността трябва да е с еднородна настилка с еднакви възраст, състав и износване. Изпитвателната повърхност трябва да бъде свободна от насипен материал и чужди отлагания. |
|
3.1.3. |
Максималният размер на отделните късове трябва да бъде 10 mm (разрешени допуски от 8 mm до 13 mm). |
|
3.1.4. |
Средната дълбочина на макротекстурата, измерена в съответствие с ASTM E965-96 (препотвърден през 2006 г.) по метода с пясъчно петно, трябва да бъде 0,7 ± 0,3 mm. В случай че се използва методът с превозното средство, средната дълбочина на макротекстурата се определя и в двете ленти, където гумите ще бъдат подложени на спиране. |
|
3.1.5. |
Свойствата на триене върху мокра повърхност се измерват с помощта на SRTT16 или по метода, описан в точка 3.2.1. от настоящото приложение, в случай че се използва методът с превозното средство (съгласно точка 4.1. по-долу), или по метода, описан в точка 3.2.2. от настоящото приложение, в случай че се използва методът с ремаркето (или с превозното средство за изпитване на гуми). |
|
3.2. |
Методи за измерване на свойствата на триене на мокра пътна настилка |
|
3.2.1. |
Като се използва процедурата, описана в точка 4.1. от настоящото приложение, се извършват две изпитвания на спиране на еталонната гума, всяко от които се състои от най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока по подравнени участъци на пистата. Изпитванията на спиране трябва да обхващат цялата потенциална спирачна площ, включително мястото, където е измерена дълбочината на текстурата.
Оценяват се изпитванията на спиране, както са описани в точки 4.1.6.1. и 4.1.6.2. от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация на едно от изпитванията на спиране CVBFC надвишава 4 %, резултатите се отхвърлят и се повтарят изпитванията на спиране. За всяко изпитване на спиране средноаритметичната стойност
където: „ϑ“ е температурата на намокрената повърхност на пистата в градуси по Целзий
За всяко изпитване на спиране средният коефициент на спирачното усилие с поправка за температурата (BFC ave,corr) трябва да бъде не по-малък от 0,57 и не по-голям от 0,79. Средноаритметичните стойности на средните коефициенти на спирачното усилие с поправка за температурата на двете изпитвания на спиране не трябва да се различават с повече от 10 % от средната от двете стойности:
|
|
3.2.2. |
Като се използва процедурата, описана в точка 4.2. от настоящото приложение, в същата зона, където е измерена средната дълбочина на макротекстурата, се извършва едно изпитване на спиране на еталонната гума, състоящо се от най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока.
Оценява се изпитването на спиране, както е описано в точки 4.2.8.1. и 4.2.8.2. от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация CVμ надхвърли 4 %, резултатите се отхвърлят и се повтаря изпитването на спиране. Средноаритметичната стойност (
където: ϑ е температурата на намокрената повърхност на пистата в градуси по Целзий
Средният върхов коефициент на спирачното усилие с поправка за температурата (μ peak,corr) трябва да бъде не по-малък от 0,65 и не по-голям от 0,90. |
|
3.3. |
Атмосферни условия
Ветровите условия не трябва да влияят на мокренето на повърхността (позволено е използването на прегради срещу вятър). Температурата на намокрената повърхност и температурата на околната среда следва да са между:
Освен това температурата на намокрената повърхност не трябва да се мени с повече от 10 °C по време на изпитването. Температурата на околната среда трябва да остава близка до температурата на намокрената повърхност; разликата между температурата на околната среда и тази на намокрената повърхност трябва да бъде по-малка от 10 °C. |
|||||||||||||||||||||||||
4. Методи на изпитване за измерване на сцепление с влажна повърхност
За изчисляването на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на тази гума се сравняват с показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на еталонна гума на превозно средство, движещо се по права линия върху влажна асфалтова настилка. Той се измерва по един от следните методи:
|
а) |
метод с превозно средство, състоящ се в изпитване на комплект гуми, монтирани на лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди; |
|
б) |
метод на изпитване с използване на ремарке, теглено от превозно средство, или с използване на превозно средство за изпитване на гуми, оборудвано с изпитвателна(и) гума(и). |
|
4.1. |
Метод на изпитване а) с използване на лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди |
|
4.1.1. |
Принцип
Методът на изпитване обхваща процедура за измерване на показателите при отрицателно ускорение на гуми от клас C1 при спиране, като се използва лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди. Като се започва от определена начална скорост, спирачките се задействат достатъчно интензивно едновременно на четирите колела, за да се задейства системата против блокиране на колелата при спиране. Средното отрицателно ускорение се изчислява между две предварително определени скорости. |
|
4.1.2. |
Оборудване |
|
4.1.2.1. |
Превозно средство |
Всеки лек търговски лек пътнически автомобил, за предпочитане не по-стар от 5 години, от тип, одобрен съгласно Правило № 13-H на ООН по отношение на спирачната му уредба, която е оборудвана със система срещу блокиране на колелата (ABS), се счита за подходящ за целите на изпитването, при условие че механичното състояние на лекия пътнически автомобил отговаря на препоръките на производителя на автомобила и не се показва предупреждение от системата ABS (напр. индикаторни лампи).
Разрешените изменения върху лекия пътнически автомобил са следните:
|
а) |
тези които позволяват броят на размерите гуми, които могат да бъдат монтирани на превозното средство, да бъде увеличен; |
|
б) |
тези които позволяват да бъде инсталирано автоматично задействане на спирачното устройство; |
|
в) |
тези, които позволяват на превозното средство да се управлява или ускорява отвън. |
Всяко друго изменение на превозното средство и по-специално на спирачната уредба е забранено.
|
4.1.2.2. |
Измервателно оборудване
Откритите части на системата трябва да понасят 100 % относителна влажност (дъжд или пръски) и всички други условия, като прах, удар и вибрации, които могат да се срещнат при нормална експлоатация. Превозното средство трябва да бъде снабдено с датчик, подходящ за измерване на скоростта върху влажна повърхност и на изминатото разстояние между две скорости. За измерване на скоростта на превозното средство трябва да се използва пето колело или система за безконтактно измерване на скоростта (включително радар, GPS и др.). Трябва да се спазват следните допуски:
|
|
4.1.3. |
Привеждане на пистата за изпитване в желаното състояние и условия на мокрене
Повърхността на пистата за изпитване се намокря най-малко половин час преди изпитването, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. През цялото време на изпитването следва да се осигурява външно мокрене. По цялата площ на изпитване дълбочината на водата трябва да бъде (1,0 ± 0,5) mm, измерено от най-високата точка на настилката. След това пистата за изпитване следва да бъде приведена в желаното състояние чрез провеждането на най-малко десет пробега с гуми, които не участват в програмата за изпитване, при 90 km/h. |
|
4.1.4. |
Гуми и джанти |
|
4.1.4.1. |
Стабилизиране и подготовка на гумите, джанти и монтаж на превозното средство
Изпитвателните гуми се почистват за отстраняване на изпресовките по повърхността на протектора, дължащи се на въздушните отвори по пресформата или на процепи в местата на съединяване на частите на пресформата. Изпитвателните гуми се поставят на джанти, специфицирани от призната организация за стандартизация на гуми и джанти, посочена в допълнение 4 към приложение 6 към настоящото правило. Кодът за широчината на джантата не трябва да се различава с повече от 0,5 от кода за широчината на измервателната джанта. Осигурява се качествено прилягане на бортовете с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата. Гумите следва да бъдат стабилизирани по отношение на експлоатационните показатели преди изпитването, което означава, че не следва да се открива изменение на стойността на BFC в изпитвателните пробези; във всеки случай има последваща проверка съгласно точка 4.1.6.2. от настоящото приложение. Във всички случаи конструктивната дълбочина на протектора на гумата и конструктивният блок на протектора или целостта на ребрата не трябва да се променят значително при сработването, което означава, че скоростта и „степента“ на сработването трябва да бъдат внимателно контролирани, за да се избегнат такива промени. Поставете монтираните изпитвателни гуми в такова помещение, така че преди изпитването всички те да са с една и съща температура на околната среда, като те се защитават от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене. Максималната позволена ширина на дистанционния елемент (адаптера) за монтирането на гуми на превозното средство е 60 mm. |
|
4.1.4.2. |
Натоварване на гумите
Статичният товар върху всяка гума на оста трябва да бъде между 60 процента и 90 процента от товароносимостта на изпитваната гума. Товарите върху гумите на една и съща ос не следва да се различават с повече от 10 процента. Забранено е да се превишава максималното натоварване на ос на превозното средство. |
|
4.1.4.3. |
Налягане на напомпване на гумите
На предната ос налягането на напомпване p се изчислява, както следва:
където:
На задната ос налягането на напомпване трябва да бъде 220 kPa (и за двата варианта гуми — със стандартна и с повишена товароносимост). Налягането на гумите следва да бъде проверено точно преди изпитването при температура на околната среда и, ако е необходимо, да бъде коригирано. |
|
4.1.5. |
Процедура |
|
4.1.5.1. |
Изпитвателен пробег
За всеки изпитвателен пробег се прилага следната процедура. |
|
4.1.5.1.1. |
Лекият пътнически автомобил се управлява по права линия до (85 ± 2) km/h. |
|
4.1.5.1.2. |
След като лекият пътнически автомобил достигне (85 ± 2) km/h, спирачките биват задействани винаги на едно и също място върху пистата за изпитване, наричано „начална точка на спиране“, при допустимо отклонение по дължина 5 m и допустимо отклонение в напречното направление 0,5 m. Изпитванията на спиране се провеждат на същите ленти и в същата посока, която е била използвана за проверка на повърхността, включително когато е била измерена дълбочината на макротекстурата, в съответствие с точки 3.1.4. и 3.1.5. по-горе (с напречно допустимо отклонение от 0,5 m). |
|
4.1.5.1.3. |
Спирачките биват задействани автоматично или ръчно. |
|
4.1.5.1.3.1. |
Автоматичното задействане на спирачките се осъществява с помощта на осезателна система, състояща се от две части, една, служеща за указател на изпитвателната писта, и една на борда на лекия пътнически автомобил. |
|
4.1.5.1.3.2. |
Ръчното задействане на спирачките зависи от вида на силовото предаване, както следва: И в двата случая усилието върху педала трябва да бъде достатъчно високо, за да се задейства системата против блокиране на колелата (ABS).
При ръчна предавателна кутия веднага след като водачът попадне в зоната на измерване и след постигането на (85 ± 2) km/h, водачът следва да освободи съединителя и да натисне рязко педала на спирачката, като го задържи толкова дълго, колкото е необходимо за извършването на измерването. При автоматична предавателна кутия веднага след като водачът попадне в зоната на измерване и след постигането на (85 ± 2) km/h, водачът следва да освободи от скорост и да натисне рязко педала на спирачката, като го задържи толкова дълго, колкото е необходимо за извършване на измерването. За всяко изпитване на спиране и за гуми, които не са били изпитвани преди това, първите два пробега се отхвърлят. |
|
4.1.5.1.4. |
Ако някоя от спецификациите, посочени по-горе (включително допустимото отклонение за скоростта, допустимите отклонения в надлъжно и напречно направление по отношение на началната точка на спиране и времето за спиране), не е спазена при провеждане на даден изпитвателен пробег, изпитвателният пробег се счита за невалиден и се прави нов изпитвателен пробег. |
|
4.1.5.2. |
Изпитване на спиране и цикъл на изпитване
В рамките на един и същ цикъл на изпитване всяко изпитване на спиране се провежда в една и съща посока и в съответствие с точка 4.1.5.1. от настоящото приложение. Няколко цикъла на изпитване може да се извършват последователно, когато последното изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми от изпитвателния цикъл може да служи като първоначално изпитване на спиране на комплекта еталонни изпитвателни гуми за следващия цикъл на изпитване. В рамките на един и същ цикъл на изпитване могат да се измерват до три различни комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства, в съответствие със следната процедура: |
|
4.1.5.2.1. |
Първоначално изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми (Ri): Първо, комплектът еталонни гуми се монтира на лекия пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди, и се извършват най-малко четири (4) валидни изпитвателни пробега. |
|
4.1.5.2.2. |
Изпитване на спиране на комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства (T n ): комплектът еталонни гуми се заменя с комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства (Tn), и се провеждат най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега с комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства. |
|
4.1.5.2.3. |
След изпитването на спиране на първия комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да се измерват до още два комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства. |
|
4.1.5.2.4. |
Крайно изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми (Rf): изпитвателният цикъл приключва с още поне четири (4) валидни изпитвателни пробега върху същата еталонна гума като в началото на изпитвателния цикъл.
Примери:
|
|
4.1.6. |
Обработка на резултатите от измерванията |
|
4.1.6.1. |
Изчисляване на средния коефициент на спирачното усилие
За всеки валиден изпитвателен пробег j, средният коефициент на спирачно усилие BFCave,j се изчислява от разстоянието dj , изминато между 80 km/h и 20 km/h, както следва:
където:
|
|
4.1.6.2. |
Утвърждаване на резултатите
Коефициентът на вариация CVBFC се изчислява, както следва:
където:
За еталонната гума:
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново. За гумите, за чието одобрение се кандидатства (T): Коефициентът на вариация CVBFC се изчислява за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 4 процента, данните трябва да бъдат отхвърлени, а изпитването на спирането да бъде повторено за комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства. |
|
4.1.6.3. |
Изчисляване на коригирания среден коефициент на спирачното усилие
Средният коефициент на спирачното усилие на комплекта еталонни гуми, използван за изчисляването на коефициента на спирачното усилие, се коригира в зависимост от положението в даден изпитвателен цикъл на всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Този коригиран среден коефициент на спирачното усилие на еталонната гума Таблица 1
|
|
4.1.6.4. |
Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка за гума, за чието одобрение се кандидатства
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка G(Tn) на гума T n (n = 1, 2 или 3), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява, както следва:
където:
коефициенти a, b, c и d са дадени в таблица 2. Таблица 2.
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
4.1.7. |
Когато не е възможно пряко сравнение между гумата, за чието одобрение се кандидатства, и еталонна гума на едно и също превозно средство, следва да се използва методът на изпитване с ремарке или с превозно средство за изпитване на гуми (точка 4.2. от настоящото приложение). |
|
4.1.7.4. |
Смяна на еталонни гуми
Когато в резултат на изпитванията възниква неравномерно износване или повреда, или когато износването или стареенето влияе върху резултатите от изпитването, използването на еталонната гума се прекратява. |
|
4.2. |
Метод на изпитване б) с използване на ремарке, теглено от превозно средство, или с използване на превозно средство за изпитване на гуми |
|
4.2.1. |
Принцип
Измерванията се извършват върху изпитвателни гуми, монтирани на ремарке, теглено от превозно средство (наричано по-долу теглещо превозно средство), или на превозно средство за изпитване на гуми. В мястото за изпитване спирачката се натиска силно до осигуряване на достатъчно голям спирачен момент за произвеждане на максимално спирачно усилие, което се получава преди колелото да блокира при изпитвателна скорост от 65 km/h. |
|
4.2.2. |
Оборудване |
|
4.2.2.1. |
Теглещо превозно средство и ремарке или превозно средство за изпитване на гуми
Теглещото превозно средство или превозното средство за изпитване на гуми трябва да може да поддържа указаната скорост от (65 ± 2) km дори при максимални усилия на спиране. Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да има едно място, където може да се монтира гумата за целите на измерванията и което се нарича по-долу „мястото за изпитване“, както и да е снабдено със следните принадлежности:
В случай на едноосните ремаркета, за да се намали „смущение от колебания спрямо напречната ос“, надлъжното разстояние от осевата линия на точката на шарнирно свързване на прикачното устройство до напречната осева линия на оста на ремаркето трябва да бъде най-малко десет пъти „височината на теглича“ или „височината на прикачването (теглича)“. За да се намали „страничното смущение“, ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да бъде технически проектирано така, че да се сведе до минимум страничното изместване по време на прилагането на максимално спирачно усилие. По време на спирачната маневра следва да се избягва визуално странично изместване. Максималното изменение на ъгъла на сходимост и ъгъла на страничен наклон на колелото на мястото за изпитване трябва да бъде в рамките на ± 0,5° при максималния вертикален товар. Напречните рамена и втулките трябва да бъдат с достатъчна якост, за да се минимизира свободният ход и да се осигури съответствие при упражняване на максималните спирачни усилия. Системата на окачването трябва да осигурява подходяща товароносимост и да бъде с такава конструкция, че да предотвратява резонанс на окачването. Мястото за изпитване трябва да бъде оборудвано с типичната или със специална автомобилна спирачна система, която може да прилага достатъчно голям спирачен момент, за да произвежда максималната стойност на надлъжното спирачно усилие на изпитваното колело при указаните условия. Системата за задействане на спирачката трябва да може да контролира интервала от време между първоначалното задействане на спирачката и получаването на максималното надлъжно усилие, както е определено в точка 4.2.7.1 по-долу. Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да бъдат проектирани да поемат диапазона от размери на подлежащите на изпитване гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да дава възможност за регулиране на вертикалния товар, както е посочено в точка 4.2.5.2 по-долу. |
|
4.2.2.2. |
Измервателно оборудване
Мястото за изпитване на колело върху ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да бъде оборудвано със система за измерване на ъглова скорост и с датчици за измерване на спирачното усилие и вертикалния товар върху изпитваното колело. Общи изисквания към системата за измерване: При температури на околната среда между 0°C и 45° системата от измервателни уреди трябва да е съобразена със следните общи изисквания:
Скорост на превозното средство: За измерване на скоростта на превозното средство следва да бъде използвано пето колело или точна система за безконтактно измерване на скоростта. Спирачни усилия: Датчиците за измерване на спирачно усилие трябва да измерват надлъжната сила, която се получава в мястото на контактуване на гумата с пътя в резултат на натискане на спирачката в обхват от 0 процента до най-малко 125 процента от приложения вертикален товар. Конструкцията и мястото на датчика трябва да свеждат до минимум инерционните ефекти и механичния резонанс, дължащ се на вибрации. Вертикален товар: Датчикът за измерване на вертикалния товар трябва да измерва вертикалния товар в мястото на изпитване по време на натискането на спирачката. Датчикът трябва да бъде със същите спецификации, като описаните по-горе. Система за формиране на сигнала и записване: Всички уреди за формиране и записване на сигнала трябва да бъдат с линеен изход с необходимото усилване и разделителна способност за четене на данни, за да бъдат удовлетворени гореуказаните изисквания. Освен това са в сила следните изисквания:
|
|
4.2.3. |
Привеждане на пистата за изпитване в желаното състояние
Пистата за изпитване следва да бъде приведена в желаното състояние чрез провеждането на най-малко десет пробега с гуми, които не участват в програмата за изпитване при (65 ± 2) km/h. |
|
4.2.4. |
Условия на мокрене
Пистата може да се навлажнява отстрани („външно мокрене“) или чрез система за навлажняване, която е част от изпитваното превозно средство, или ремаркето („самостоятелно мокрене“). |
|
4.2.4.1. |
Ако се използва „външно мокрене“, повърхността на пистата за изпитване се намокря най-малко в продължение на половин час преди изпитването, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. През цялото време на изпитването следва да се осигурява външно мокрене. За използваните ленти за спиране, дълбочината на водата трябва да бъде между 0,5 ± 1,5 mm, измерено от най-високата точка на настилката. |
|
4.2.4.2. |
За системите със „самостоятелно мокрене“, теглещото превозно средство и ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми може по избор да бъдат оборудвани със система за мокрене на настилката, без резервоара, който в случая с ремарке се монтира на теглещото превозно средство. Водата, която се пръска върху настилката пред гумите за изпитване, трябва да се подава от дюза с подходяща конструкция, за да се гарантира, че водният слой, с който се среща гумата за изпитване, е с постоянно напречно сечение при скоростта на изпитване при минимално пръскане и разпрашване.
Конфигурацията и положението на дюзата трябва да гарантира, че водните струи са насочени към гумата за изпитване и под ъгъл от 20° до 30° спрямо настилката. Водата трябва да среща настилката на 250 mm до 450 mm пред средната точка на контактуване на гумата. Дюзата трябва да е на 25 mm над настилката или на минималната височина, необходима, за да минава над препятствията, които се очаква изпитващият да срещне, но в никакъв случай на повече от 100 mm над настилката. Слоят вода трябва да бъде най-малко с 25 mm по-широк от протектора на изпитваната гума и да е разположен така, че гумата да попада по средата между границите му. Дебитът на подаване на водата трябва да осигурява дълбочина на водата (1,0 ± 0,5) mm и да бъде съобразен през цялото време на изпитването в граници ± 10 %. Обемът вода, който се пада на единица от широчината на мокрене, трябва да бъде правопропорционален на скоростта на изпитване. Количеството вода, подавано при 65 km/h, трябва да бъде 18 l/s на метър от широчината на мокрената повърхност в случай на дълбочина на водата от 1,0 mm. |
|
4.2.5. |
Гуми и джанти |
|
4.2.5.1. |
Стабилизиране и подготовка на гумите и джанти
Изпитвателните гуми се почистват за отстраняване на всички изпресовки по повърхността на протектора, дължащи се на въздушните отвори по пресформата или на процепи в местата на съединяване на частите на пресформата. Изпитвателните гуми се поставят на джанти, специфицирани от призната организация за стандартизация на гуми и джанти, посочена в допълнение 4 към приложение 6 към настоящото правило. Кодът за широчината на джантата не трябва да се различава с повече от 0,5 от кода за широчината на измервателната джанта. Качествено прилягане на бортовете следва да бъде постигнато с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата. Гумите следва да бъдат стабилизирани по отношение на експлоатационните показатели преди изпитването, което означава, че не следва да се открива изменение на стойността на μ peak в изпитвателните пробези; във всеки случай ще има последваща проверка съгласно точка 4.2.8.2. от настоящото приложение. Във всички случаи конструктивната дълбочина на протектора на гумата и конструктивният блок на протектора или целостта на ребрата не трябва да се променят значително при сработването, което означава, че скоростта и „степента“ на сработването трябва да бъдат внимателно контролирани, за да се избегнат такива промени. Изпитваните възли гума/джанта се съхраняват в помещение в продължение на най-малко два часа, така че преди изпитването всички те да са с температурата на околната среда. Те следва да са защитени от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене. |
|
4.2.5.2. |
Натоварване на гумите
Изпитвателният товар върху изпитвателната гума е (75 ± 5) % от товароносимостта на гумата. |
|
4.2.5.3. |
Налягане на гумите на напомпване
Налягането на напомпване в студено състояние на изпитвателната гума трябва да бъде 180 kPa за гуми със стандартна товароносимост. За гуми с повишена товароносимост налягането на напомпване в студено състояние трябва да бъде 220 kPa. Налягането на гумите следва да бъде проверено точно преди изпитването при температура на околната среда и, ако е необходимо, да бъде коригирано. |
|
4.2.6. |
Подготвяне на теглещото превозно средство и ремаркето или на превозното средство за изпитване на гуми |
|
4.2.6.1. |
Комплектът изпитвателни гуми се монтира на измервателното устройство и се натоварва до определения изпитвателен товар съгласно точка 4.2.5.2. от настоящото приложение.
За едноосни ремаркета височината на теглича и напречното му положение се регулират, така че да се избегнат смущения в резултатите от измерването. |
|
4.2.6.2. |
Измервателни уреди и оборудване
Петото колело се монтира, когато такова се използва, в съответствие със спецификациите на производителя, като се разполага възможно най-близо до средата на колеята на тегленото ремарке или на превозното средство за изпитване на гуми. |
|
4.2.7. |
Процедура |
|
4.2.7.1. |
Изпитвателен пробег
За всеки изпитвателен пробег се прилага следната процедура за изпитване: |
|
4.2.7.1.1. |
Теглещото превозно средство или превозното средство за изпитване на гуми се управлява по права линия по пистата за изпитване при указаната скорост на изпитване от (65 ± 2) km/h. |
|
4.2.7.1.2. |
Включва се системата за записване. |
|
4.2.7.1.3. |
За система със самостоятелно мокрене водата се подава към настилката пред изпитвателната гума около 0,5 секунди преди задействането на спирачката. |
|
4.2.7.1.4. |
Спирачките се задействат в рамките на площ от шест (6) метра в надлъжна посока и 0,5 метра в напречна посока от точката на измерване на свойствата на триене на мокра повърхност и дълбочината на пясъка в съответствие с точки 3.1.4. и 3.1.5. по-горе. Изпитването се провежда в същата посока, както е посочено в точка 3.2.2. от настоящото приложение. Честотата на задействане на спирачката трябва да бъде такава, че интервалът от време между първоначалното упражняване на усилието и на максималното надлъжно усилие да бъде в граници от 0,2 до 0,5 s. |
|
4.2.7.1.5. |
Системата за записване се изключва. |
|
4.2.7.2. |
Изпитвателен цикъл
В рамките на един и същ цикъл на изпитване всяко изпитване на спиране се провежда в една и съща посока и в съответствие с точка 4.2.7.1. от настоящото приложение. Няколко цикъла на изпитване могат да се извършват последователно, когато последното изпитване на спиране на комплект еталонни гуми от изпитвателния цикъл може да служи като първоначално изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми за следващия цикъл на изпитване. В един и същи изпитвателен цикъл могат да бъдат изпитани до три комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства, при условие че изпитванията бъдат завършени в рамките на един ден. |
|
4.2.7.2.1. |
Първоначално изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми (Ri): първо, комплектът еталонни гуми се монтира и се извършват най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в съответствие с точка 4.2.7.1. по-горе. |
|
4.2.7.2.2. |
Изпитване на спиране на комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства (Tn): комплектът еталонни гуми се заменя с комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства, и се провеждат най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега с комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства. |
|
4.2.7.2.3. |
След изпитването на спиране на първия комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да се измерват до още два комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства. |
|
4.2.7.2.4. |
Окончателно изпитване на спиране на комплекта еталонни гуми (Rf): изпитвателният цикъл приключва с още поне шест (6) валидни измервания върху същата еталонна гума като в началото на изпитвателния цикъл.
Примери:
|
|
4.2.8. |
Обработка на резултатите от измерванията |
|
4.2.8.1. |
Изчисляване на върховия коефициент на спирачното усилие
За всеки изпитвателен пробег върховият коефициент на спирачното усилие (μ peak) е най-голямата стойност на μ(t) преди да се получи блокиране, изчислявана, както следва по-долу. Аналоговите сигнали следва да бъдат филтрирани, за да се премахне шумът. Цифрово записаните сигнали следва да бъдат филтрирани чрез метода със средна пълзяща стойност.
където:
|
|
4.2.8.2. |
Утвърждаване на резултатите
Коефициентът на вариация за μpeak — CV μ, се изчислява, както следва:
където
За еталонната гума (R):
|
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново.
За гумата(ите), за чието одобрение се кандидатства (T n ):
Коефициентът на вариация за върховия коефициент на спирачното усилие CVμ се изчислява за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 4 процента, данните следва да бъдат отхвърлени, а изпитването на спиране да бъде повторено за дадената гума, за чието одобрение се кандидатства.
|
4.2.8.3. |
Изчисляване на коригирания среден върхов коефициент на спирачното усилие на еталонната гума
Средният върхов коефициент на спирачното усилие за еталонната гума, използван за изчисляването на коефициента на спирачното усилие за нея, се коригира в зависимост от положението в даден изпитвателен цикъл на всяка гума, за чието одобрение се кандидатства. Този коригиран среден върхов коефициент на спирачното усилие на еталонната гума Таблица 3
|
|
4.2.8.4. |
Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка за гума, за чието одобрение се кандидатства
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка G(T n) на гума T n (n = 1, 2, 3), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява, както следва:
където:
коефициенти a, b, c и d са дадени в таблица 4. Таблица 4
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(B) — Гуми от класове C2 и C3
1. Общи условия на изпитването
|
1.1. |
Характеристики на пистата
Повърхността трябва да бъде с плътна асфалтова покривка с постоянен наклон не по-голям от 2 % и не трябва да се отклонява на повече от 6 mm, когато се изпитва с 3-метрова лата за измерване на равността на пътя. Изпитвателната повърхност трябва да е с еднородна настилка с еднаква възраст, състав и износване. Изпитвателната повърхност трябва да бъде свободна от насипен материал или чужди отлагания. Максималният размер на отделните късове трябва да е от 8 mm до 13 mm. Средната дълбочина на макротекстурата, измерена съгласно ASTM E 965-96 (препотвърден през 2006 г.), трябва да бъде (0,7 ± 0,3) mm. |
|
1.1.1. |
Стойността на триене на повърхността за намокрената писта се установява посредством единия или другия от следните методи съгласно класа на гумата, за чието одобрение се кандидатства, и метода (с използване на ремарке или на превозно средство).
|
|
1.1.1.1. |
Метод на стандартна еталонна изпитвателна гума при използване на SRTT16
Използвайки метода, описан в точка 4.2. от част А към настоящото приложение, извършете в същата зона, където е измерена средната дълбочина на макротекстурата, едно изпитване на спиране на еталонната гума, състоящо се от най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока. Оценете изпитването на спиране, както е описано в точки 4.2.8.1. и 4.2.8.2. в част А) от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация CVμ надхвърли 4 %, отхвърлете резултатите и повторете изпитването на спиране. Средноаритметичната стойност (
където ϑ е температурата на намокрената повърхност на пистата в градуси по Целзий,
Средният върхов коефициент на спирачното усилие с поправка за температурата (μ peak,corr) трябва да бъде не по-малък от 0,65 и не по-голям от 0,90. Изпитването се провежда, като се използват лентите и дължината на пистата, използвани за изпитването за сцепление с влажна повърхност. При метода с използване на ремарке, изпитването се провежда по такъв начин, че спирането да настъпва в рамките на 10 метра разстояние от мястото, където са били определени характеристиките на повърхността. |
|
1.1.1.2. |
Метод на стандартна еталонна изпитвателна гума при използване на SRTT16C, SRTT19.5, SRTT22.5, SRTT19.5 с нарези, SRTT22.5 с нарези; |
|
1.1.1.2.1. |
Използвайки метода, описан в точка 2.1. от част Б към настоящото приложение, извършете в същата зона, където е измерена средната дълбочина на макротекстурата, едно изпитване на спиране на еталонната гума, състоящо се от най-малко осем (8) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока.
Оценете изпитването на спиране, както е описано в точки 2.1.2.12. и 2.1.2.13. в част Б) от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация CVμ надхвърли 5 %, отхвърлете резултатите и повторете изпитването на спиране. Не се прави поправка за температурата. Средният върхов коефициент на спирачно усилие ( Изпитването се провежда, като се използват лентите и дължината на пистата, използвани за изпитването за сцепление с влажна повърхност. |
|
1.1.1.2.2. |
Използвайки метода, описан в точка 2.2. от част Б към настоящото приложение, извършете в същата зона, където е измерена средната дълбочина на макротекстурата, едно изпитване на спиране на еталонната гума, състоящо се от най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока в рамките на една и съща изпитвателна сесия.
Оценете изпитването на спиране, както е описано в точки 2.2.2.7.1., 2.2.2.7.2. и 2.2.2.7.4. в част Б) от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация CVBFC надхвърля 3 процента, отхвърлете резултатите и повторете изпитването на спиране. Не се прави поправка за температурата. Коефициентът на спирачното усилие ( Изпитването се провежда, като се използват лентите и дължината на пистата, използвани за изпитването за сцепление с влажна повърхност. |
|
1.2. |
Пистата може да се навлажнява отстрани или чрез система за навлажняване, която е част от изпитваното превозно средство, или ремаркето.
Ако се използва система за навлажняване на пистата отстрани, изпитвателната повърхност се навлажнява преди изпитването в продължение на най-малко половин час, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. Препоръчва се извършването на навлажняване на пистата отстрани през цялото време на изпитването. Дълбочината на водата трябва да е между 0,5 и 2,0 mm. |
|
1.3. |
Ветровите условия не трябва да влияят на навлажняването на повърхността (позволено е използването на прегради срещу вятъра).
Околната температура и температурата на намокрената повърхност трябва да бъде между 5 °C и 35 °C и по време на изпитването не трябва да се изменя с повече от 10 °C. |
|
1.4. |
С цел да се покрие диапазонът от размери на гуми, монтирани на търговски превозни средства, стандартните еталонни изпитвателни гуми (SRTT) се използват за измерване на относителния коефициент на сцепление с влажна пътна настилка, както е показано на следната таблица:
|
2. Процедура за изпитване
Сравнителното ниво на сцепление с влажна повърхност се установява с използването на:
|
а) |
ремарке или превозно средство със специално предназначение за оценка на гуми; или |
|
б) |
Стандартно произведено пътническо превозно средство (категория M2, M3, N1, N2 или N3), както е определено в Консолидираната резолюция относно конструкцията на превозните средства (R.E.3). |
|
2.1. |
Процедура с използване на ремарке или превозно средство със специално предназначение за оценка на гуми. |
|
2.1.1. |
Измерванията се извършват върху: а) гума(и), монтирана(и) на ремарке, теглено от превозно средство, или на превозно средство за изпитване на гуми.
В мястото за изпитване спирачката се натиска силно до осигуряване на достатъчно голям спирачен момент за произвеждане на максимално спирачно усилие, което се получава преди колелото да блокира при изпитвателна скорост от 50 km/h. Ремаркето, заедно с теглещото превозно средство, или превозното средство за оценка на гуми трябва да съответства на следните изисквания: |
|
2.1.1.1. |
да е в състояние да надхвърля горната гранична стойност на скоростта на изпитване от 50 km/h и да запазва изискваната скорост на изпитване (50 ± 2 km/h) дори при максималните стойности на приложените спирачни усилия; |
|
2.1.1.2. |
да е оборудвано с ос, която осигурява една позиция на изпитване, и да разполага с хидравлична спирачка и задвижваща система, които могат да бъдат задвижвани в мястото за изпитване при необходимост от теглещото превозно средство. Спирачната система трябва да е в състояние да осигурява спирачен момент, достатъчен за постигането на върховия коефициент на спирачното усилие в диапазона на размерите и натоварванията на гуми, които ще бъдат изпитвани. |
|
2.1.1.3. |
По време на изпитването спирачната система следва да е в състояние да поддържа сходимостта (събирането) на предните колела и страничния наклон на колелото, което се изпитва, и окомплектованaта гума в рамките на ±0,5 ° от фиксираните числа, получени при условия на натоварване на изпитвателната гума; |
|
2.1.1.4. |
В случай че е вградена система за мокрене на пистата:
Системата трябва да е в състояние да подава вода, така че гумата и повърхността на пистата пред нея да са навлажнени преди началото на спирането и през цялата продължителност на изпитването. Съоръженията може по избор да бъдат оборудвани със система за мокрене на настилката, без резервоара, който в случая с ремарке се монтира на теглещото превозно средство. Водата, която се пръска върху настилката пред изпитвателните гуми, трябва да се подава от дюза с подходяща конструкция, за да се гарантира, че водният слой, с който се среща изпитвателната гума, е с постоянно напречно сечение при скоростта на изпитване при минимално пръскане и разпрашване. Конфигурацията и положението на дюзата трябва да гарантират, че водните струи са насочени към изпитвателната гума и под ъгъл от 15 до 30° спрямо настилката. Водата трябва да среща настилката на 0,25 до 0,5 m пред средната точка на контактуване на гумата. Дюзата трябва да е на 100 mm над настилката или на минималната височина, необходима, за да минава над препятствията, които се очаква изпитващият да срещне, но в никакъв случай на повече от 200 mm над настилката. Слоят вода трябва да бъде най-малко с 25 mm по-широк от протектора на изпитвателната гума и да е разположен така, че гумата да попада по средата между границите му. Обемът вода, който се пада на единица от широчината на мокрене, трябва да бъде правопропорционален на скоростта на изпитване. Количеството вода, подавано при скорост 50 km/h, трябва да бъде 14 l/s на метър от широчината на мокрената повърхност. Номиналните стойности на дебита на подаване на вода трябва да се поддържат в граници от ±10 процента. |
|
2.1.2. |
Процедура за изпитване |
|
2.1.2.1. |
Изпитваните гуми се поставят на джанти, специфицирани от призната организация за стандартизация на гуми и джанти, посочена в допълнение 4 към приложение 6 към настоящото правило. Осигурява се качествено прилягане на бортовете с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата.
Непосредствено преди изпитването се проверява дали налягането на напомпване на изпитвателните гуми отговаря на определеното за съответната температура на околната среда (студено състояние). За целите на настоящия стандарт налягането на напомпване на изпитваната гума в студено състояние Pt се изчислява, както следва:
където:
|
|
2.1.2.2. |
За сработването на гумите се провеждат два пробега със спиране. Гумата се подготвя най-малко два часа в близост до изпитвателната писта, така че да е стабилизирана при околната температура на участъка на изпитвателната писта. По време на подготовката гумата(ите) не се излага(т) на пряка слънчева светлина. |
|
2.1.2.3. |
Условията на натоварване за изпитването трябва да бъдат 75 ± 5 процента от стойността, съответстваща на индекса на товароносимост. |
|
2.1.2.4. |
Кратко време преди изпитването пистата се подготвя, като се провеждат най-малко 10 изпитвателни пробега със спиране при 50 km/h върху частта от пистата, която ще бъде използвана за програма от изпитвания на показателите, но с използване на гума, която не е включена в програмата. |
|
2.1.2.5. |
Непосредствено преди изпитването налягането на напомпване на гумата се проверява и ако е необходимо, се привежда към стойностите, дадени в точка 2.1.2.1. |
|
2.1.2.6. |
Скоростта при изпитването трябва да бъде 50 ± 2 km/h и да се поддържа между тези гранични стойности по време на целия изпитвателен пробег. |
|
2.1.2.7. |
Посоката на изпитването трябва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитвателната гума, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна изпитвателна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение. |
|
2.1.2.8. |
Водата се подава към настилката пред изпитвателната гума около 0,5 s преди задействането на спирачката (за система със самостоятелно мокрене). Спирачките на окомплектованото колело, което се изпитва, трябва да се задействат, така че максималното спирачно усилие да се достига в рамките на 0,2—1 s от задействането им. |
|
2.1.2.9. |
За нови гуми, първите два пробега със спиране се отхвърлят поради сработването на гумите. |
|
2.1.2.10. |
При оценка на показателите на гума, сравнени с тези на стандартна еталонна изпитвателна гума, изпитванията на спиране следва да се провеждат в същия участък на изпитвателната писта. |
|
2.1.2.11. |
Редът на изпитването е, както следва:
R1 - T - R2 където:
Максимум три гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна изпитвателна гума, например: R1 - T1 - T2 - T3 - R2 |
|
2.1.2.12. |
Изчислява се върховият коефициент на спирачното усилие μpeak за всяко изпитване, като се използва следната формула:
където:
С помощта на формула (1) за коефициента на динамичното спирачно усилие се изчислява върховият коефициент на спирачното усилие μpeak, чрез определяне на най-високата стойност на μ(t) преди да се стигне до блокиране. Аналоговите сигнали следва да бъдат филтрирани, за да се премахне шумът. Цифрово записаните сигнали могат да бъдат филтрирани чрез метод с пълзяща средна стойност. Изчисляват се средните стойности на върховия коефициент на спирачното усилие (μpeak, ave) чрез усредняване на четири или повече валидни повторни пробези за всяка група изпитвани и еталонни гуми за всяко условие на изпитване, при условие че изпитванията се приключват в рамките на един ден. |
|
2.1.2.13. |
Утвърждаване на резултатите
За еталонната гума:
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново. За гумите, за чието одобрение се кандидатства: Коефициентите на вариация CV μ се изчисляват за всички гуми, за чието одобрение се кандидатства, съгласно формулата в 4.2.8.2. от част А) на настоящото приложение. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 5 %, данните за тази гума, за чието одобрение се кандидатства, се отхвърлят и изпитването се повтаря. Ако R1 е средният върхов спирачен коефициент при първото изпитване на стандартната еталонна гума, R2 е средният върхов спирачен коефициент при второто изпитване на стандартната еталонна гума, се извършват следните операции в съответствие със следната таблица:
|
|
2.1.2.14. |
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка (G) се изчислява по следната формула:
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка където
Той представлява относителният коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за показатели на спиране на гумата (T), за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонната гума (R). |
||||||||||||||
|
2.2. |
Процедура за стандартно превозно средство |
|
2.2.1. |
Използваното превозно средство трябва да е с две оси и да е оборудвано със система срещу блокиране на колелата при спиране (ABS) (например стандартно произведено превозно средство от категория M2, M3, N1, N2 или N3). Системата против блокиране на колелата трябва да продължи да изпълнява изискванията за използване на сцеплението, определени в правилата, както е целесъобразно, и да бъде сравнима и неизменна при изпитванията с различни монтирани гуми. |
|
2.2.1.1. |
Измервателно оборудване
Превозното средство трябва да бъде снабдено с датчик, подходящ за измерване на скоростта върху влажна повърхност и на изминатото разстояние между две скорости. За измерване на скоростта на превозното средство трябва да се използва пето колело или система за безконтактно измерване на скоростта. Трябва да се спазват следните допуски:
Вътре в превозното средство може да има екран за измерената скорост или разликата между измерената скорост и еталонната скорост за изпитването, така че водачът да може да регулира скоростта на превозното средство. Може да се използва и система за събиране на данни и за запаметяване на измерванията. |
|
2.2.2. |
Процедура за изпитване
Като се започва от определена начална скорост, спирачките се задействат достатъчно интензивно едновременно на двете оси, за да се задейства системата против блокиране на колелата при спиране. |
|
2.2.2.1. |
Средното отрицателно ускорение (AD) се изчислява между две определени скорости, при начална скорост 60 km/h и крайна скорост 20 km/h. |
|
2.2.2.2. |
Оборудване на превозните средства
Задната ос може да бъде оборудвана и с 2, и с 4 гуми. За изпитването на еталонната гума и двете оси са оборудвани с еталонни гуми. (Общо 4 или 6 еталонни гуми, в зависимост от избора, посочен по-горе). За изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства, са възможни 3 монтажни конфигурации:
|
|
2.2.2.3. |
Налягане на напомпване на гумите
Налягането на гумите се проверява непосредствено преди изпитването при температура на околната среда. |
|
2.2.2.4. |
Натоварване на гумите
Статичният товар върху всяка ос трябва да остава един и същ по време на цялата процедура на изпитване. Статичният товар върху всяка гума, изразен като процент от номиналния статичен товар и закръглен до най-близкото цяло число, трябва да бъде между 60 % и 100 % от SRTT и товароносимостта на гумата, за чието одобрение се кандидатства. Товарът върху гумите на една и съща ос не следва да се различава с повече от 10 %. Използването на монтиране съгласно конфигурации 2 и 3 трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания: Конфигурация 2: Товар върху предната ос > товар върху задната ос Задната ос може да бъде оборудвана и с 2, и с 4 гуми. Конфигурация 3: Товар върху задната ос > товар върху предната ос x 1,8 |
|
2.2.2.5. |
Подготвяне и сработване на гумите |
|
2.2.2.5.1. |
Изпитвателните гуми трябва да са монтирани на изпитвателните джанти, обявени от производителя на гумите.
Осигурява се качествено прилягане на бортовете с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата. |
|
2.2.2.5.2. |
Монтираните изпитвателни гуми се съхраняват в помещение в продължение на най-малко два часа, така че преди изпитването всички те да са с околната температура, като те се защитават от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене. За сработването на гумите се извършват два пробега със спиране. |
|
2.2.2.5.3. |
Пътната настилка се привежда към желаните условия чрез провеждането на най-малко десет пробега с гуми, които не участват в програмата за изпитване, при начална скорост, по-голяма или равна на 65 km/h (в зависимост от това коя е по-висока от първоначалната скорост на изпитване, за да се гарантира, че към желаните условия е приведена достатъчна дължина от пистата). |
|
2.2.2.6. |
Процедура |
|
2.2.2.6.1. |
Първо, комплектът еталонни гуми се монтира на превозното средство.
Превозното средство се ускорява в началната зона до (65 ± 2) km/h. Задействането на спирачките върху пистата се извършва винаги на едно и също място с допуск от 5 метра по дължина и 0,5 в напречно направление. |
|
2.2.2.6.2. |
В зависимост от вида на силовото предаване са възможни два случая:
Автоматично задействане на спирачките може да се осъществи с помощта на осезателна система, състояща се от две части — една, монтирана на пистата, и една, монтирана на превозното средство. В този случай спирането се извършва по-интензивно в същата част от пистата. Ако някое от горепосочените условия не е изпълнено, когато се прави измерване (допустимо отклонение за скоростта, време за спиране и т.н.), измерването се отхвърля и се прави ново измерване. |
|
2.2.2.6.3. |
Последователност на пробезите за изпитване
Примери: Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за 3 комплекта гуми (от Т1 до Т3), за чието одобрение се кандидатства, плюс един комплект еталонни гуми (R), би била следната: R - T1 - T2 - T3 - R Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за 5 комплекта гуми (от Т1 до Т5), плюс един комплект еталонни гуми (R), би била следната: R - T1 - T2 - T3 - R -T4 - T5 – R |
|
2.2.2.6.4. |
Посоката на изпитването трябва да бъде, за всеки набор от изпитвания и за изпитвателната гума, за чието одобрение се кандидатства, същата като тази, която е използвана при изпитването на стандартна еталонна изпитвателна гума, с чиито показатели трябва да бъде направено сравнение. |
|
2.2.2.6.5. |
За всяко изпитване и за нови гуми, първите две спирачни измервания се отхвърлят. |
|
2.2.2.6.6. |
След извършването на най-малко 3 валидни измервания в една и съща посока, еталонните гуми се заменят с комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства (една от 3-те конфигурации, представени в точка 2.2.2.2) и се извършат най-малко 6 валидни измервания. |
|
2.2.2.6.7. |
Могат да бъдат изпитани максимум три комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства, преди да се изпита повторно еталонната гума. |
|
2.2.2.7. |
Обработка на резултатите от измерванията |
|
2.2.2.7.1. |
Изчисляване на средното отрицателно ускорение (AD)
Всеки път, когато се повтаря измерването, средното отрицателно ускорение AD (m•s-2) се изчислява като:
Където d(m) е изминатото разстояние между началната скорост Si [m•s-1] и крайната скорост Sf [m•s-1]. |
|
2.2.2.7.2. |
Утвърждаване на резултатите
За еталонната гума:
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново. За гумите, за чието одобрение се кандидатства: Коефициентите на вариация за AD се изчисляват за всички гуми, за чието одобрение се кандидатства.
Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 3 процента, данните за тази гума, за чието одобрение се кандидатства, се отхвърлят и изпитването се повтаря. |
|
2.2.2.7.3. |
Изчисляване на „средно AD“
Ако R1 е средната от стойностите на AD при първото изпитване на стандартната еталонна гума, а R2 е средната от стойностите на AD при второто изпитване на стандартната еталонна гума, се извършват следните операции в съответствие с таблица 5. Ra е коригираното средно AD за еталонната гума. Таблица 5
|
|
2.2.2.7.4. |
Изчисляване на коефициента на спирачното усилие, BFC
BFC(R) и BFC(T) се изчисляват в съответствие с таблица 6: Таблица 6
Ta (a = 1, 2 и т.н.) е средната от стойностите на AD при изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства. |
|||||||||
|
2.2.2.7.5. |
Изчисляване на относителния коефициент на сцепление на гумата с влажна пътна настилка
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка представлява относителен показател на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонната гума. Начинът за получаването му зависи от изпитвателната конфигурация, определена в точка 2.2.2.2 от настоящото приложение. Коефициентът на сцепление на гумата с влажна пътна настилка G се изчислява, както е посочено в таблица 7: Таблица 7
където
където (вж. също фигура 1):
Забележка: когато „h“ не е точно известно, се прилагат тези най-неблагоприятни стойности: 1,2 за конфигурация С2 и 1,5 за конфигурация С3
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фигура 1
Разяснения по номенклатурата, свързани с коефициента на сцепление на гумата
|
2.2.2.8. |
Сравнение на сцеплението с влажна повърхност между гума, за чието одобрение се кандидатства, и еталонна гума, с използване на контролна гума
Когато размерът на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се различава значително от този на еталонната гума, прякото сравнение може да е невъзможно върху едно и също превозно средство. Този подход използва междинна гума, наричана по-долу контролна гума. |
|
2.2.2.8.1. |
Принципът се основава на използването на контролна гума и 2 различни превозни средства за оценка на гума, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонна гума.
На едното превозно средство може да се монтира еталонната и контролната гума, а на другото — контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства. Всички условия са в съответствие с точки 2.2.1. — 2.2.2.5 по-горе. |
|
2.2.2.8.2. |
Първото оценяване е сравнение между контролната гума и еталонната гума. Резултатът (коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка 1) е относителната ефективност на контролната гума в сравнение с еталонната гума. |
|
2.2.2.8.3. |
Второто оценяване е сравнение между гумата, за чието одобрение се кандидатства, и контролната гума. Резултатът (коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка 2) е относителната ефективност на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с контролната гума.
Второто оценяване се извършва на същата писта като първото и в рамките на максимум една седмица. Температурата на влажната повърхност трябва да бъде в обхват +5 °С от температурата при първото оценяване. Комплектът контролни гуми (4 или 6 гуми) е физически същият като комплекта, използван за първото оценяване. |
|
2.2.2.8.4. |
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонната гума, се получава чрез умножаване на относителните ефективности, изчислени по-горе:
(Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка 1 · коефициент на сцепление с влажна пътна настилка 2) Забележка: Когато експертът по изпитването реши да използва стандартна еталонна изпитвателна гума (SRTT) като контролна гума (т.е. при изпитвателната процедура се сравняват пряко две гуми SRTT вместо гума SRTT с контролна гума), резултатът от сравнението между гумите SRTT се нарича „локален коефициент на корекция“. Разрешено е да се използва предишно сравнение между гуми SRTT. Резултатите от сравнението се проверяват периодично. |
|
2.2.2.8.5. |
Подбор на комплект гуми като комплект контролни гуми
„Комплект контролни гуми“ е комплект от еднакви гуми, произведени в един и същи завод в рамките на период от една седмица. |
|
2.2.2.8.6. |
Еталонни и контролни гуми
Преди първото оценяване (контролна гума / еталонна гума), могат да бъдат прилагани обичайните условия на съхраняване. Необходимо е всички гуми от даден комплект контролни гуми да са били съхранявани при едни и същи условия. |
|
2.2.2.8.7. |
Съхранение на контролни гуми
Веднага след като комплектът контролни гуми е оценен в сравнение с еталонната гума, за смяна на контролните гуми се прилагат специфични условия на съхранение. |
|
2.2.2.8.8. |
Смяна на еталонни и контролни гуми
Когато в резултат на изпитванията възниква неравномерно износване или износването влияе върху резултатите от изпитването, използването на гумата се прекратява. |
Приложение 5 — Допълнение
Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в ново състояние
Пример 1: Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в ново състояние при използване на метода с ремарке или с превозно средство за изпитване на гуми
|
Номер на протокола от изпитването: |
|
|
Дата на изпитване: |
|
|
|
|
|
|
|||
|
Писта: |
|
|
|
Минимум: |
Максимум: |
|
Дълбочина на структурата (mm): |
|
Температура на намокрената повърхност (°C): |
|
|
|
|
μpeak,corr (4): |
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
Дълбочина на водата (mm): |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Скорост (km/h): |
|
|
|||
|
№. |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|||||||||
|
Марка |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Шарка на протектора/търговско описание |
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|
|
|
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|||||||||
|
Размер |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Описание на услугата |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Еталонно налягане на напомпване (при изпитване) (1) (kPa) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Идентификация на гумата |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Маркировка „M+S“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Маркировка „3PMSF“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Джанта |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Товар (kg) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Налягане (kPa) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
μpeak |
1 |
|
|
|
|
|
||||||||
|
2 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
3 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
4 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
5 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
6 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
7 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
8 |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
|
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Стандартно отклонение σμ |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
CVμ ≤ 4 % (2) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
CVal(μ peak) ≤ 5 % (3) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
μ peak,corr(R) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
μpeak,adj(R) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
f |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Температура на намокрената повърхност (°C) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
Забележки |
|
|
|
|
|
|||||||||
|
||||||||||||||
Пример 2: Протокол от изпитване за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в ново състояние с използване на метода с превозното средство
|
Номер на протокола от изпитването: |
|
|
Дата на изпитване: |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Писта: |
|
|
|
Минимум: |
Максимум: |
|
Превозно средство |
|
|
|
Дълбочина на структурата (mm): |
|
Температура на намокрената повърхност (°C): |
|
|
Марка: |
||||
|
BFC ave,corr,1 (5): или BFC ave, или μ peak,corr (4): |
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
Модел: |
||||
|
BFC ave,corr,2 (5): |
|
|
|
|
Тип: |
||||
|
CVal(BFC ave,corr): |
|
|
|
|
Година на регистрация: |
||||
|
Дълбочина на водата (mm): |
|
|
|
|
Максимално натоварване на ос: |
Лицева част |
Задна част |
||
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Начална скорост (km/h): |
|
|
Крайна скорост (km/h): |
|
|||||
|
№. |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
||||||||||||||||
|
Марка |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Шарка на протектора/търговско описание |
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|
|
|
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
||||||||||||||||
|
Размер |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Описание на услугата |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Еталонно налягане на напомпване (при изпитване) (1) (kPa) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Идентификация на гумата |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Маркировка „M+S“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Маркировка „3PMSF“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Джанта |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Налягане на предната ос (kPa) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|||||||||||
|
Налягане на задната ос (kPa) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|||||||||||
|
Товар върху предната ос (kg) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|||||||||||
|
Товар върху задната ос (kg) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|||||||||||
|
|
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
|||||||||||
|
Измерване |
1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
9 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
10 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Стандартно отклонение, σBFC |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
CVBFC ≤ 4 % (2) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
CVal(BFC ave) ≤ 5 % (3) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
BFC ave,corr(R) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
BFC adj(R) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
f |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Температура на намокрената повърхност (°C) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
Забележки |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Процедура на изпитване за измерване на съпротивлението при търкаляне
1. Методи на изпитване
В настоящото правило са дадени различните методи на измерване, изброени по-долу. Изборът на отделен метод се предоставя на провеждащия изпитването. При всеки метод измерванията от изпитването трябва да се преобразуват в сила, действаща на границата гума/барабан. Параметрите, които се измерват, са следните:
|
а) |
При метода на измерване на силата: силата на реакция, измерена или преобразувана в измервателния шпиндел на гумата; (1) |
|
б) |
При метода на измерване на въртящия момент: подаваният въртящ момент, измерен на изпитвателния барабан; (2) |
|
в) |
При метода на измерване на отрицателното ускорение: измерването на отрицателното ускорение на групата изпитвателен барабан—гума2; |
|
г) |
При метода на измерване на мощността: измерването на подаваната на изпитвателния барабан мощност2. |
2. Изпитвателно оборудване
|
2.1. |
Спецификации на барабана |
|
2.1.1. |
Диаметър
Изпитвателният динамометър трябва да има цилиндричен маховик (барабан) с диаметър най-малко 1,7 m. Стойностите Fr и Cr трябва да бъдат изразени по отношение на барабан с диаметър 2,0 m. Ако се използва барабан с диаметър, различен от 2,0 m, се извършва привеждане по метода от точка 6.3 от настоящото приложение. |
|
2.1.2. |
Повърхност
Повърхността на барабана трябва да е от гладка стомана. Като алтернативен вариант, за да се повиши точността на отчитане на изпитването при леко допиране, може да се използва текстурирана повърхност, която следва да се поддържа чиста. Стойностите Fr и Cr трябва да бъдат изразени по отношение на барабана с „гладка“ повърхност. Ако се използва барабан с текстурирана повърхност, вж. допълнение 1, точка 7. |
|
2.1.3. |
Широчина
Широчината на повърхността на изпитвателния барабан трябва да надвишава широчината на контактното петно на изпитвателната гума. |
|
2.2. |
Измервателна джанта
Гумата се монтира на измервателна джанта от стомана или лека сплав, както следва:
В случаите, в които широчината не е определена в горепосочените стандарти ISO, може да се използва широчината на джантата така, както е определена от една от организациите за стандартизация, посочени в допълнение 4. |
|
2.3. |
Натоварване, регулировка, проверка и грешки на измервателните уреди
Измерването на тези параметри трябва да бъде достатъчно точно и прецизно, за да осигури изискваните данни за изпитването. Специфичните и съответните стойности са показани в допълнение 1. |
|
2.4. |
Температурна среда |
|
2.4.1. |
Стандартни условия
Еталонната температура на околната среда, измерена на разстояние не по-малко от 0,15 m и не по-голямо от 1 m от страницата на гумата, трябва да бъде 25 °C. |
|
2.4.2. |
Алтернативни условия
Ако температурата на околната среда при изпитването е различна от еталонната температура на околната среда, съпротивлението при търкаляне трябва да се коригира спрямо еталонната температура на околната среда в съответствие с точка 6.2 от настоящото приложение. |
3. Условия на изпитването
|
3.1. |
Общи положения
Изпитването се състои от измерване на съпротивлението при търкаляне, при което гумата се напомпва до необходимото налягане на напомпване в студено състояние, като се допуска налягането на напомпване да се увеличи, т.е. „напомпване с гранична стойност“. |
|
3.2. |
Скорости на изпитване
Стойността на коефициента на съпротивление при търкаляне се получава при съответната скорост на барабана, посочена в таблица 1. Таблица 1 Скорости на изпитване (в km/h)
|
|||||||||||||||||||||
|
3.3. |
Изпитвателно натоварване
Стандартното изпитвателно натоварване се изчислява от стойностите, показани в таблица 2, и се поддържа в границите на допустимото отклонение, посочено в допълнение 1. |
|
3.4. |
Налягане на напомпване при изпитване
Налягането на напомпване трябва да бъде в съответствие с налягането, показано в таблица 2, и трябва да има гранична стойност при точността, посочена в точка 4 от допълнение 1 към настоящото приложение. Таблица 2 Товари и налягания на напомпване при изпитване
|
|||||||||||||||||||||||
|
3.5. |
Продължителност и скорост.
Когато е избран методът на измерване на отрицателното ускорение, се прилагат следните изисквания:
|
4. Процедура за изпитване
|
4.1. |
Общи положения
Стъпките на процедурата на изпитване, описани по-долу, се следват в посочения ред. |
|
4.2. |
Привеждане към определена температура
Напомпаната гума се поставя в температурната среда на мястото за изпитване за най-малко:
|
|
4.3. |
Регулиране на налягането
След привеждането към определена температура налягането на напомпване се регулира до налягането на изпитване и се проверява 10 минути, след като е направено регулирането. |
|
4.4. |
Загряване
Продължителността на загряването е посочената в таблица 3. Таблица 3 Продължителност на загряването
|
||||||||||||||||
|
4.5. |
Измерване и записване
Измерва се и се записва следното (вж. фигура 1):
|
Фигура 1
Всички механични величини (сили, въртящи моменти) трябва да бъдат насочени в съответствие с координатните системи, описани в ISO 8855:2011.
Гумите с посока на търкаляне трябва да се въртят в тяхната указана посока на въртене.
|
4.6. |
Измерване на паразитните загуби
Паразитните загуби се определят по една от следните процедури, дадени в точка 4.6.1 или 4.6.2 по-долу |
|
4.6.1. |
Отчитане на изпитване при леко допиране
Отчитането на изпитването при леко допиране трябва да следва процедурата, дадена по-долу:
|
|
4.6.2. |
Метод на измерване на отрицателното ускорение
При метода на измерване на отрицателното ускорение се следва процедурата, дадена по-долу:
Диапазонът на скоростта за измерване е скорост на изпитване ±10 km/h. |
|
4.7. |
Допустимо отклонение за машини, които надвишават критерия σm.
Стъпките, описани в точки 4.3—4.5 по-горе, се извършват само веднъж, ако стандартното отклонение на измерването, определено в съответствие с точка 6.5 по-долу, е:
Ако стандартното отклонение на измерването надвишава този критерий, процесът на измерването трябва да се повтори n пъти, както е описано в точка 6.5 по-долу. Отчетената стойност на съпротивлението при търкаляне трябва да бъде средната стойност от n броя измервания. |
5. Тълкуване на данните
|
5.1. |
Определяне на паразитните загуби |
|
5.1.1. |
Общи положения
Лабораторията трябва да извърши измерванията, описани в точка 4.6.1 по-горе за методите на измерване на силата, въртящия момент и мощността, или тези, описани в точка 4.6.2 по-долу за метода на измерване на отрицателното ускорение, с цел да се определят точно в условията на изпитване (натоварване, скорост, температура) триенето на измервателния шпиндел на гумата, аеродинамичните загуби при гумата и колелото, триенето в лагерите на барабана (или по целесъобразност в двигателя и/или съединителя), както и аеродинамичните загуби на барабана. Паразитните загуби, съответстващи на границата гума/барабан, Fpl, изразени в нютони, се изчисляват от въртящия момент на силата Ft, мощността или отрицателното ускорение, както е показано в точки 5.1.2—5.1.5 по-долу. |
|
5.1.2. |
Метод на измерване на силата при измервателния шпиндел на гумата
Изчислява се: Fpl = Ft (1 + rL/R) където:
|
|
5.1.3. |
Метод на измерване на въртящия момент спрямо оста на барабана
Изчислява се: Fpl = Tt/R където:
|
|
5.1.4. |
Метод на измерване на мощността на оста на барабана
Изчислява се: където:
|
|
5.1.5. |
Метод на измерване на отрицателното ускорение
Изчисляват се паразитните загуби Fpl в нютони;
където:
или
където:
|
|
5.2. |
Изчисляване на съпротивлението при търкаляне: |
|
5.2.1. |
Общи положения
Съпротивлението при търкаляне Fr, изразено в нютони, се изчислява, като се използват стойностите, получени чрез изпитване на гумата съгласно условията, определени в настоящото правило, и като се извадят съответните паразитни загуби Fpl, получени съгласно точка 5.1 по-горе. |
|
5.2.2. |
Метод на измерване на силата при измервателния шпиндел на гумата
Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява, като се използва формулата: Fr = Ft[1 + (rL/R)] – Fpl където:
|
|
5.2.3. |
Метод на измерване на въртящия момент спрямо оста на барабана
Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява по формулата:
където:
|
|
5.2.4. |
Метод на измерване на мощността на оста на барабана
Съпротивлението при търкаляне F r, в нютони, се изчислява по формулата:
където:
|
|
5.2.5. |
Метод на измерване на отрицателното ускорение
Съпротивлението при търкаляне Fr, в нютони, се изчислява, като се използва формулата: където:
или
където:
|
6. Анализ на данните
|
6.1. |
Коефициент на съпротивление при търкаляне
Коефициентът на съпротивление при търкаляне Cr се изчислява чрез разделяне на съпротивлението при търкаляне на натоварването (товара) върху гумата:
където:
|
|
6.2. |
Поправка за температурата
Ако не може да се избегне извършването на измервания при температури, различни от 25 °C, (допустими са само температури, не по-ниски от 20 °C или не по-високи от 30 °C), тогава трябва да се направи поправка за температурата с използване на следната формула, като: Fr25 е съпротивлението при търкаляне при 25 °C, в нютони:
където:
|
|
6.3. |
Корекция за диаметъра на барабана
Резултатите от изпитването, получени с различни диаметри на барабана, трябва да бъдат сравнени, като се използва следната теоретична формула:
като:
където:
|
|
6.4. |
Резултат от измерването
Когато броят на измерванията n е по-голям от 1, в зависимост от изискванията на точка 4.6 по-горе, резултатът от измерването трябва да бъде средната стойност от стойностите Cr , получени за n брой измервания, след извършване на корекциите, описани в точки 6.2 и 6.3 по-горе. Като се следва този метод, окончателните резултати за Cr се изразяват в N/kN и се закръглят до първия десетичен знак съгласно ISO 80000-1:2009, B.3, правило B. |
|
6.5. |
Лабораторията трябва да гарантира въз основа на най-малко три измервания, че машината държи следните стойности за σm, измерени на единична гума:
Ако изискването по-горе за σm не е изпълнено, трябва да бъде използвана следната формула за определяне на минималния брой измервания n (закръглен до следващата по-висока целочислена стойност), които се изискват за квалифицирането на машината като съответстваща на настоящото правило. n = (σm/ x)2 където:
Ако е необходимо гумата да бъде измерена няколко пъти, окомплектованите гума с джанта/колело се демонтират от машината за времето между различните измервания. Ако продължителността на действията по демонтиране/монтиране е по-малка от 10 минути, продължителността на загряването, указано в точка 4.3 по-горе, може да бъде намалена до:
|
|
6.6. |
Следенето на лабораторната контролна гума трябва да се извършва на интервали, не по-големи от един месец. Следенето трябва да включва най-малко 3 отделни измервания, направени през този период от един месец. Средната стойност на 3-те измервания, направени през даден период от един месец, трябва да бъде оценена за отклонение от една месечна оценка до друга.
Приложение 6 - Допълнение 1 Допустими отклонения на изпитвателното оборудване 1. Цел Граничните стойности, определени в настоящото допълнение, са необходими, но може да не са достатъчни за постигането на съответни нива на възпроизводимост на резултатите от изпитване, които да могат също да бъдат съпоставени между различните изпитвателни лаборатории. 2. Изпитвателни джанти
3. Напасване на барабана и гумата Общи положения: Ъгловите отклонения са от критично значение за резултатите от изпитването.
4. Проверка на грешката Условията на изпитването трябва да бъдат поддържани в границите на посочените за тях стойности независимо от смущенията, причинени от нееднородността на гумата и джантата, така че да се сведе до минимум общата изменчивост на измерването на съпротивлението при търкаляне. За да се отговори на това изискване, средната стойност на измерванията, направени през периода на събиране на данни за съпротивлението при търкаляне, трябва да бъде в границите на грешките, посочени по-долу:
5. Грешка на измервателните уреди Уредите, използвани за показване и записване на данните за изпитването, трябва да бъдат с грешка в рамките на допустимите отклонения, посочени по-долу:
6. Компенсация за взаимодействието на силата на натоварване и силата на измервателния шпиндел и за неправилното прилагане на натоварването се предвижда само за метода на измерване на силата. Компенсация както за взаимодействието на силата на натоварването и силата на измервателния шпиндел („взаимно смущаване“), така и за неправилното прилагане на натоварването може да бъде постигната чрез записване на силата на измервателния шпиндел както при търкаляне напред, така и при търкаляне назад на гумата или чрез динамично калибриране на машината. Ако се записва силата на измервателния шпиндел при търкаляне напред и при търкаляне назад (при всяко условие на изпитването), компенсацията се постига чрез изваждането на стойността „назад“ от стойността „напред“ и разделянето на резултата на две. Ако се предвижда динамично калибриране на машината, условията на компенсацията могат лесно да бъдат включени в обработката на данните от измерването. В случаите, в които търкалянето на гумата назад следва непосредствено приключването на търкалянето на гумата напред, времето на загряване за търкаляне на гумата назад трябва да бъде поне 10 минути за гуми от клас C1 и 30 минути за всички останали типове гуми. 7. Грапавост на повърхността на изпитване Грапавостта, измерена напречно, на новата гладка повърхност на стоманен барабан, трябва да има максимална средна стойност на височината на средната линия 6,3 μm. Тази стойност следва да се потвърди отново, в случай че се появят видими нарушения на повърхността.
Приложение 6 - Допълнение 2 (пропуснато) Приложение 6 - Допълнение 3 Протокол от изпитване и данни от изпитването (съпротивление при търкаляне) Част 1: Протокол
Част 2: Данни от изпитването
Приложение 6 — Допълнение 4 Организации за стандартизация на гуми 1. Асоциация за гуми и джанти (TRA) 2. Европейска техническа организация за гуми и джанти (ETRTO) 3. Японска асоциация на производителите на автомобилни гуми (JATMA) 4. Асоциация за гуми и джанти на Австралия (TRAA) 5. Бюро по стандартите на Южна Африка (SABS) 6. Китайска асоциация за стандартизация (CAS) 7. Индийски технически консултативен комитет по автомобилните гуми (ITTAC) 8. Международна организация за стандартизация (ISO) Приложение 6 — Допълнение 5 Метод на измерване на отрицателното ускорение: Измервания и обработка на данни за получаване стойността на отрицателното ускорение в диференциална форма dω/dt. 1. Записва се зависимостта „разстояние-време“ на забавяно въртящо се тяло в обхват на скоростта например 82 до 78 km/h или 62 до 58 km/h, според класа на гумата (приложение 6, точка 3.2, таблица 1) в дискретен вид (фигура 1) за въртящо се тяло:z = f(tz) където:
Фигура 1
В тези 4 уравнения се въвеждат координатите на 4-тата граница по-горе.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(1) Тази измервана стойност включва също загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителния анализ на данните.
(2) Измерваната стойност при метода на измерване на въртящия момент, метода на измерване на отрицателното ускорение и метода на измерване на мощността включва също загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителния анализ на данните.
(3) С изключение на метода на измерване на силата, измерваната стойност включва загубите в лагера и аеродинамичните загуби при колелото и гумата, както и загубите на барабана, които също трябва да бъдат взети предвид при допълнителен анализ на данните.
Известно е, че триенето на лагерите на шпиндела и барабана зависи от приложеното натоварване. Следователно то е различно при измерването на натоварена система и отчитане на изпитването при леко допиране. Поради практически причини обаче тази разлика може да не бъде взета под внимание.
(1) Което от двете е по-голямо.
(2) ± 0,01 s за нарастванията на времето, специфицирани в приложение 6, точка 3.5, буква б) за получаването на данни при метода на измерване на отрицателното ускорение във вида Δω/Δt;
(4) https://unece.org/transport/vehicle-regulations/deceleration-calculator .
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Процедури на изпитване на показателите върху сняг спрямо гуми за използване при наличие на обилен сняг
1.1.
Изпитването на задвижване се извършва в съответствие със стандарта на ASTM:|
а) |
F1805-06, в случай че SRTT14 се използва като еталонна гума, или |
|
б) |
F1805-20, в случай че SRTT16 се използва като еталонна гума. |
2.
Метод на задвижването и развъртането за гуми от класове C1 и C2 (изпитване на теглителната сила съгласно точка 6.4, буква б) от настоящото правило).За оценка на показателите върху сняг чрез коефициента на сцепление при задвижване (TPI) върху средно трамбован сняг трябва да се използва процедурата на изпитване от стандарт F1805-06 или F1805-20 на ASTM, както е приложимо съгласно точка 1.3. Индексът на плътност на снега, измерен с пенетрометър CTI (1), трябва да е между 70 и 80.
2.1.
Повърхността на трасето на изпитването трябва да има характеристиките на повърхността на средно трамбован сняг, посочени в таблица A2.1 в стандарт F1805-06 или F1805-20 на ASTM, в зависимост от случая.
2.2.
Натоварването на гумите трябва да бъде в съответствие с вариант 2 от точка 11.9.2 от стандарт F1805-06 или F1805-20 на ASTM, в зависимост от случая. Когато като еталонна гума се използва SRTT16, тя се изпитва с товар 531 kg при налягане на напомпване 240 kPa (в студено състояние).
2.3.
Коефициентът на сцепление върху сняг (SG) на гума Tn, за чието одобрение се кандидатства, се изчислява, както следва:
където
|
а) |
|
|
б) |
|
както и
TPI означава коефициентът на сцепление при задвижване, определен в стандарт F1805-06 или ASTM F1805-20 на ASTM, както е приложимо.
3.
Метод на спиране върху сняг за гуми от класове С1 и C2
3.1.
Общи условия
3.1.1.
Писта за изпитванеИзпитванията на спиране трябва да се извършват върху равна повърхност на изпитване с достатъчна дължина и широчина, с максимум 2 % наклон, покрита с трамбован сняг.
Повърхността на снега трябва да се състои от твърдо трамбована основа от сняг с дебелина най-малко 3 cm и повърхностен слой от средно трамбован и подготвен сняг с дебелина приблизително 2 cm.
Температурата на въздуха, измерена около един метър над земната повърхност, трябва да е между -15 °C и -2 °C; температурата на снега, измерена на дълбочина около един сантиметър, трябва да е между -15 °C и -4 °С.
Препоръчително е да се избягват пряка слънчева светлина, големи вариации на слънчевата светлина или влага и вятър.
Индексът на плътност на снега, измерен с пенетрометър CTI, трябва да е между 75 и 85.
3.1.2.
Превозно средствоИзпитването се провежда със стандартно произведено превозно средство в добро работно състояние, оборудвано със система против блокиране на колелата при спиране.
Използваното превозно средство трябва да бъде такова, че товарът върху всяко колело да съответства на гумите, които се изпитват. На едно и също превозно средство могат да се изпитват няколко различни размера гуми.
3.1.3.
ГумиГумите следва да се „сработят“ преди изпитване, за да се отстранят мустаци, гранули в компаунда или изпресовки, получавани при процеса на формоване. Преди извършването на изпитване повърхността на гумата в контакт със снега се почиства.
Гумите трябва да престоят при температурата на външната околната среда поне два часа преди монтирането им за изпитвания. След това налягането на гумите трябва да се регулира до стойностите, определени за изпитването.
В случай, че на превозното средство не могат да се монтират едновременно еталонните гуми и гумите, за чието одобрение се кандидатства, трета гума („контролна“ гума) може да се използва като междинна гума. Първо се изпитва контролната гума спрямо еталонната гума на друго превозно средство, а след това — гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо контролната гума на превозното средство.
3.1.4.
Натоварване и налягане
3.1.4.1.
При гуми от клас С1 товарът на превозното средство трябва да бъде такъв, че полученото натоварване на гумите да е между 60 и 90 процента от натоварването, съответстващо на индекса на товароносимост на гумите.Налягането на напомпване на студена гума трябва да е 240 kPa.
3.1.4.2.
При гуми от клас С2 товарът на превозното средство трябва да бъде такъв, че полученото натоварване на гумите да е между 60 и 100 процента от натоварването, съответстващо на индекса на товароносимост на гумите.Статичният товар върху гумите на една и съща ос не следва се различава с повече от 10 %.
Налягането на напомпване се изчислява, за да бъде движението при постоянна деформация:
За вертикален товар по-голям или равен на 75 процента от товароносимостта на гумата, се прилага постоянна деформация и следователно налягането на напомпване при изпитване Pt се изчислява, както следва:
Qr е максималният товар, съответстващ на индекса на товароносимост на гумата, обозначен върху страницата на гумата.
Pr е налягането на напомпване, съответстващо на указанието за налягането на напомпване, обозначено върху страницата на гумата, както се изисква съгласно точка 4.1. от настоящото правило.
Qt е статичният товар върху гумата при изпитване.
За вертикален товар, по-малък от 75 процента от товароносимостта на гумата, се прилага постоянно налягане на напомпване и следователно налягането на напомпване при изпитване Pt се изчислява, както следва:
Pr е налягането на напомпване, съответстващо на указанието за налягането на напомпване, обозначено върху страницата на гумата, както се изисква съгласно точка 4.1. от настоящото правило.
Налягането на гумите се проверява непосредствено преди изпитването при температура на околната среда.
3.1.5.
Измервателни уредиПревозното средство трябва да се оборудва с калибрирани датчици, подходящи за измервания през зимата. Трябва да има система за събиране на данни за запаметяване на измерванията.
Грешката на датчиците и системите за измерване трябва да е такава, че относителната неопределеност на измерените или изчислени средни максимално достигани отрицателни ускорения да е по-малка от 1 %.
3.1.6.
За да се проведе това изпитване, се използват стандартни еталонни изпитвателни гуми, както е показано на следващата таблица:|
Гуми от клас С1 |
Гуми от клас С2 |
|
SRTT14 или SRTT16 |
SRTT16C |
3.2.
Последователност на изпитването
3.2.1.
За всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, и стандартна еталонна гума, пробезите на спиране със задействане на системата против блокиране на колелата се повтарят най-малко 6 пъти.Зоните, в които спирането със задействане на системата против блокиране на колелата се прилага в пълна степен, не трябва да се припокриват.
Когато се изпитва нов комплект гуми, пробезите се извършват след като траекторията на превозното средство се премести встрани, за да не се спира върху следите от предишната гума.
Когато вече е невъзможно да не се припокриват зоните, в които спирането със задействане на системата против блокиране на колелата се прилага в пълна степен, пистата за изпитване трябва да се подготви отново.
Задължителна последователност:
|
|
6 пъти със стандартна еталонна изпитвателна гума, след това преместване встрани за изпитване на следващата гума на нова повърхност; |
|
|
6 пъти с гума 1, за чието одобрение се кандидатства, след това преместване встрани; |
|
|
6 пъти с гума 2, за чието одобрение се кандидатства, след това преместване встрани; |
|
|
6 пъти със стандартна еталонна изпитвателна гума, след това преместване встрани. |
3.2.2.
Ред на изпитване:Ако трябва да бъде оценена само една гума, за чието одобрение се кандидатства, редът на изпитването трябва да бъде:
R1 - T - R2
където:
|
R1 |
е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена. Максимум две гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна изпитвателна гума, например: R1 - T1 - T2 - R2. |
3.2.3.
Сравнителните изпитвания на стандартни еталонни гуми и гуми, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъдат повторени в два различни дни.
3.3.
Процедура за изпитване
3.3.1.
Превозното средство трябва да се движи със скорост, не по-малка от 28 km/h.
3.3.2.
Когато е достигната зоната на измерване, скоростният лост се поставя в неутрално положение, педалът на спирачката се натиска рязко с постоянно усилие, достатъчно да предизвика задействането на системата против блокиране на колелата на всички колела и да има за последица стабилно отрицателно ускорение на превозното средство, и се държи натиснат, докато скоростта стане по-малка от 8 km/h.
3.3.3.
Средното максимално достигано отрицателно ускорение между 25 km/h и 10 km/h се изчислява от измерванията за време, разстояние, скорост или ускорение.
3.4.
Оценка на данните и представяне на резултатите
3.4.1.
Параметри, които се протоколират
3.4.1.1.
За всяка гума и всяко изпитване на спиране се изчисляват и протоколират средноаритметичнотоКоефициентът на вариация CVа на изпитването на спиране на гума се изчислява по формулата:
при
3.4.1.2
Среднопретеглените стойности wa SRTT от две последователни изпитвания на стандартна еталонна изпитвателна гума се изчисляват, като се вземе предвид броят на изпитаните междувременно гуми, за чието одобрение се кандидатства.В случай на ред на изпитване R1 – T – R2 се приема, че средното максимално достигано отрицателно ускорение на стандартна еталонна гума, което трябва да бъде използвано за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е:
където:
|
|
е средноаритметичната стойност на максималното достигано отрицателно ускорение за n-тото изпитване на SRTT. |
В случай на ред на изпитване R1 – T1 – T2 – R2 се приема, че средните максимални достигани отрицателни ускорения wa SRTT на стандартна еталонна изпитвателна гума, които трябва да бъдат използвани за сравнението с показателите на гумата, за чието одобрение се кандидатства, са:
3.4.1.3.
Коефициентът на сцепление върху сняг (SG) на гума Tn, за чието одобрение се кандидатства, се изчислява от средноаритметичната стойност
където f се взема от следната таблица
|
Клас на гумата |
Еталонна гума |
Коефициент |
|
C1 |
SRTT14 |
|
|
SRTT16 |
|
|
|
C2 |
SRTT16C |
|
3.4.2.
Статистическо валидиранеНаборите от повторно измереното или изчислено максимално достигано отрицателно ускорение за всяка гума следва да се изследват за нормалност, отклонение, евентуални нетипични стойности.
Съвместимостта на средноаритметичните стойности
В допълнение и с цел да се вземе предвид възможно еволюиране на изпитването, коефициентът на валидиране CVala (SRTT) се изчислява въз основа на средните стойности на кои да е две последователни групи от минимум 6 пробега на стандартната еталонна изпитвателна гума по следната формула:
Коефициентът на валидиране CVala (SRTT) не трябва да надвишава 5 %.
Коефициентът на вариация CVa , както е определен в точка 3.4.1.1. от настоящото приложение, на всяко изпитване на спиране трябва да бъде по-малък от 6 %.
Ако тези условия не са изпълнени, изпитванията трябва да се извършат отново, след като пистата за изпитване се подготви наново.
3.4.3.
В случай че гумите, за чието одобрение се кандидатства, не могат да бъдат монтирани на същото превозно средство както стандартната еталонна изпитвателна гума например поради размера на гумата, поради невъзможност да се постигне необходимото натоварване и т.н., сравнение се прави, като се използват междинни гуми, наричани по-долу „контролни гуми“, и две различни превозни средства. На едното превозно средство трябва да е възможно монтирането както на стандартна еталонна изпитвателна гума, така и на контролната гума, а на другото трябва да е възможно монтирането на контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства.
3.4.3.1
Коефициентът на сцепление върху сняг (SG1) на контролната гума C по отношение на стандартна еталонна изпитвателна гума се получава по следната формула:
където f е дадено в точка 3.4.1.3., а коефициентът на сцепление върху сняг (SG2) на гумата Tn, за чието одобрение се кандидатства, по отношение на контролната гума, се получава по формулата
където wa C е приложимата среднопретеглена стойност за контролната гума, която трябва да бъде установена, като се използва процедурата по точки 3.1.—3.4.2. по-горе.
Коефициентът на сцепление върху сняг SG(Tn) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, по отношение на стандартна еталонна изпитвателна гума трябва да бъде произведение на двата резултантни коефициента на сцепление върху сняг, което се получава по формулата
3.4.3.2.
Условията на околната среда трябва да са сходни. Всички изпитвания трябва да бъдат приключени в рамките на един и същ ден.
3.4.3.3.
Един и същ комплект контролни гуми се използва за сравнение със стандартна еталонна изпитвателна гума и с гума, за чието одобрение се кандидатства, и се монтира в същите позиции на колелата.
3.4.3.4.
Впоследствие контролните гуми, които са били използвани за изпитване, се съхраняват при същите условия, които се изискват за стандартна еталонна изпитвателна гума.
3.4.3.5.
Стандартната еталонна гума, която се изпитва, и контролните гуми се бракуват, ако е налице неравномерно износване или повреда или когато изглежда, че показателите са се влошили.
4.
Метод с измерване на ускорението за гуми от клас С3
4.1.
(пропуснато)
4.2.
Методи за измерване на коефициента на сцепление върху снягУстановяването на показателите върху сняг се основава на метод, при който средното максимално достигано отрицателно ускорение при изпитване на ускоряване на гума, за чието одобрение се кандидатства, се сравнява с това на стандартна еталонна гума.
Относителните показатели се указват чрез коефициент на сцепление върху сняг (SG).
Когато се изпитва в съответствие с изпитването на ускоряване от точка 4.7 по-долу, средното ускорение на зимна гума, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъде най-малко 1,25 в сравнение с една от двете стандартни еталонни изпитвателни гуми SRTT19.5 и SRTT22.5.
4.3.
Измервателно оборудване
4.3.1.
Трябва да се използва датчик, подходящ за измерване на скорост и на изминато разстояние между две скорости върху повърхност от сняг/лед.За измерване на скоростта на превозното средство трябва да се използва пето колело или система за безконтактно измерване на скоростта (включително радар, GPS и др.).
4.3.2.
Трябва да се спазват следните допуски:|
а) |
За измервания на скорост: ± 1 процент или ± 0,5 km/h, в зависимост от това коя стойност е по-голяма; |
|
б) |
За измервания на разстояние: ± 1 x 10-1 m |
4.3.3.
Вътре в превозното средство се препоръчва да има извеждане на дисплей на измерената скорост или разликата между измерената скорост и еталонната скорост за изпитването, така че водачът да може да регулира скоростта на превозното средство.
4.3.4.
За изпитването на ускоряване, обхванато в точка 4.7 по-долу, се препоръчва коефициентът на хлъзгане на използваните гуми да се извежда на дисплей в превозното средство и такъв дисплей трябва да се използва в конкретния случай от точка 4.7.2.1.1 по-долу.Коефициентът на хлъзгане се изчислява като
|
коефициент на хлъзгане в проценти = [ |
скорост на колелото - скорост на превозното средство |
] × 100 |
|
Скорост на превозното средство |
|
а) |
скоростта на превозното средство се измерва, както е определено в точка 4.3.1 по-горе (m/s) |
|
б) |
скоростта на колелото се изчислява за гума на задвижваща ос чрез измерване на ъглова скорост и диаметъра му с товар |
където π = 3,1416 (m/360 градуса), диаметърът с товар (m) и ъгловата скорост (оборот в секунда = 360 °/s).
4.3.5.
Може да се използва система за събиране на данни и за съхраняване на измерванията.
4.4.
Общи условия
4.4.1.
Писта за изпитванеИзпитването трябва да се извършва върху равна повърхност на изпитване с достатъчна дължина и широчина, с максимум 2 % наклон, покрита с трамбован сняг.
4.4.1.1
Повърхността на снега трябва да се състои от твърдо трамбована основа от сняг с дебелина най-малко 3 cm и повърхностен слой от средно трамбован и подготвен сняг с дебелина приблизително 2 cm.
4.4.1.2.
Индексът на плътност на снега, измерен с пенетрометър CTI, трябва да е между 80 и 90. Вж. допълнението към ASTM F 1805 за допълнителни подробности относно метода за измерване.
4.4.1.3.
Температурата на въздуха, измерена около един метър над земната повърхност, трябва да е между -15 °C и -2 °C; температурата на снега, измерена на дълбочина около един сантиметър, трябва да е между -15 °C и -4 °С.Температурата на въздуха не трябва да се мени с повече от 10 °С по време на изпитването.
4.5.
Подготвяне и сработване на гумите
4.5.1.
Изпитвателните гуми се поставят на джанти съгласно ISO 4209-1:2001, като се използват традиционни методи за монтаж. Осигурява се качествено прилягане на бортовете с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата.
4.5.2.
Гумите следва да се „сработят“ преди изпитване, за да се отстранят мустаци, гранули в компаунда или изпресовки, получавани при процеса на формоване.
4.5.3.
Гумите трябва да престоят при температурата на външната околната среда поне два часа преди монтирането им за изпитвания.Те следва да се поставят на място, такова че преди изпитването всички те да са с околната температура, като следва да бъдат пазени от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене.
Преди извършването на изпитване повърхността на гумата в контакт със снега се почиства.
След това налягането на гумите трябва да се регулира до стойностите, определени за изпитването.
4.6.
Последователност на изпитванетоАко трябва да бъде оценена само една гума, за чието одобрение се кандидатства, редът на изпитването трябва да бъде:
R1, T, R2
където:
R1 е първоначалното изпитване на стандартна еталонна гума, R2 е повторното изпитване на стандартна еталонна гума и T е изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства и която трябва да бъде оценена.
Максимум 3 гуми, за чието одобрение се кандидатства, могат да бъдат изпитвани, преди да бъде повторено изпитването на стандартна еталонна гума, например: R1, T1, T2, T3, R2.
Препоръките са зоните, където се прилага ускорение в пълна степен, да не се припокриват без да са подготвени;
Когато се изпитва нов комплект гуми, пробезите се извършват след като траекторията на превозното средство се премести, за да не се ускорява върху следите от предишната гума. Когато вече е невъзможно да не се припокриват зоните, в които ускоряването се прилага в пълна степен, пистата за изпитване следва да се подготви отново.
4.7.
Процедура на изпитване за ускоряване върху сняг за коефициент на сцепление върху сняг за клас C3
4.7.1.
ПринципМетодът на изпитване включва процедура за измерване на показателите на сцепление върху сняг на гуми за търговски превозни средства по време на ускоряването, използвайки търговско превозно средство оборудвано със система против буксуване (TCS, ASR и др.).
При започване с определена начална скорост се прилага напълно отворена дроселна клапа за активиране на системата против буксуване, като средното ускорение се изчислява между две определени скорости.
4.7.2.
Превозно средство
4.7.2.1.
Изпитването се провежда със стандартно 2-осно превозно средство серийно производство в добро работно състояние с:|
а) |
малко тегло върху задната ос и достатъчно мощен двигател, за да се поддържат средните проценти на хлъзгане по време на изпитването, както се изисква в точки 4.7.5.1 и 4.7.5.2.1 по-долу; |
|
б) |
механична предавателна кутия (разрешава се автоматична предавателна кутия с ръчно превключване) с предавателно отношение, обхващащо диапазон от скорости от поне 19 km/h между 4 km/h и 30 km/h; |
|
в) |
за да се подобри повторяемостта, се препоръчва блокиране на диференциала на задвижващата ос; |
|
г) |
стандартна за пазара система за регулиране/ограничаване на хлъзгането на задвижващата ос по време на ускоряването (система против буксуване, ASR, TCS и др.). |
4.7.2.1.1.
В конкретния случай, в който не е на разположение стандартно търговско превозно средство, се разрешава да бъде използвано превозно средство без система против буксуване/ASR/TCS, при условие че превозното средство е оборудвано със система за показване на процентите на хлъзгане, както е посочено в точка 4.3.4 от настоящото приложение, и със задължително блокиране на диференциала на задвижващата ос, използвани в съответствие с работната процедура в подточка 4.7.5.2.1. по-долу. Ако е на разположение блокиране на диференциала, то трябва да бъде използвано; ако блокиране на диференциала обаче не е на разположение, средният коефициент на хлъзгане се измерва на лявото и дясното задвижващо колело.
4.7.2.2.
Разрешените изменения са:|
а) |
тези които позволяват да се увеличи броят на размерите гуми, които могат да бъдат монтирани на превозното средство; |
|
б) |
тези които позволяват да се инсталира автоматично задействане на ускоряването и измерванията. |
Всякакви други изменения на системата за ускоряване са забранени.
4.7.3.
Монтиране на превозното средствоЗадната задвижваща ос може да бъде оборудвана с 2 или 4 изпитвателни гуми при спазване на товара върху една гума.
Предната управляема незадвижваща ос се оборудва с 2 гуми с подходящ размер за товара върху оста. Тези 2 предни гуми биха могли да бъдат запазени през цялото изпитване.
4.7.4.
Товар и налягане на напомпване
4.7.4.1.
Статичният товар върху всяка задна задвижваща изпитвателна гума трябва да бъде между 20 процента и 55 процента от товароносимостта на изпитваната гума, обозначена върху страницата на гумата.Сумарният статичен товар върху предната управляема ос на превозното средство следва да бъде между 60 и 160 процента от сумарния товар върху задната задвижваща ос.
Статичният товар върху гумите на една и съща задвижваща ос не следва да се различава с повече от 10 процента.
4.7.4.2.
Налягането на напомпване на задвижващите гуми трябва да е 70 процента от това, обозначено върху страницата на гумата.Управляемите гуми се напомпват до номиналното налягане, обозначено върху страницата на гумата.
Ако налягането не е обозначено върху страницата на гумата, се прави справка със специфицираното налягане в приложимите ръководства по стандарти за гуми, съответстващо на максималната товароносимост.
4.7.5.
Изпитвателни пробези
4.7.5.1.
Първо на превозното средство, докато е върху площта за изпитване, се монтира комплектът еталонни гуми.Превозното средство се управлява при постоянна скорост между 4 km/h и 11 km/h и на предавателно отношение, способно да обхване диапазона от скорости от поне 19 km/h за пълната програма за изпитване (напр. R-T1-T2-T3-R).
Препоръчва се да се избере 3-та или 4-та предавка, което трябва да дава минимум 10 процента среден коефициент на хлъзгане в измервания диапазон от скорости.
4.7.5.2.
В случай на превозни средства, оборудвани със система против буксуване (която се включва преди пробега), се прилага напълно отворена дроселна клапа, докато превозното средство достигне крайната скорост.Крайна скорост = начална скорост + 15 km/h
Към изпитваното превозно средство не трябва да се прилага задържаща сила, насочена назад.
4.7.5.2.1.
В конкретния случай на точка 4.7.2.1.1 от настоящото приложение, когато не се разполага със стандартно търговско превозно средство, оборудвано със система против буксуване, водачът трябва да поддържа ръчно средния коефициент на хлъзгане между 10 и 40 процента (процедура на контролирано хлъзгане вместо на пълно хлъзгане) в рамките на определения диапазон от скорости. Ако няма блокиране на диференциала, средната разлика в коефициента на хлъзгане между лявото и дясното задвижващо колело не трябва да бъде по-голяма от 8 процента за всеки цикъл. Всички гуми и пробези при провеждането на изпитването се извършват по процедура с контролирано хлъзгане.
4.7.5.3.
Измерва се отстоянието между началната скорост и крайната скорост.
4.7.5.4.
За всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, и за стандартната еталонна гума, изпитвателните пробези на ускоряване на колелата се повтарят най-малко 6 пъти, а коефициентите на вариация CVAA трябва да бъдат по-малки или равни на 6 процента. CVAA се изчисляват за най-малко 6 валидни пробега по формулата
където
4.7.5.5.
В случай на превозно средство, оборудвано със система против буксуване, средният коефициент на хлъзгане трябва да бъде в обхват от 10 процента до 40 процента (изчислено съгласно точка 4.3.4 от настоящото приложение).
4.7.5.6.
Прилага се последователност на изпитване както е определено в точка 4.6 по-горе.
4.8.
Обработка на резултатите от измерванията
4.8.1.
Изчисляване на средното ускорение AAВсеки път, когато се повтаря измерването, средното ускорение AA (m • s-2) се изчислява като:
Където D (m) е изминатото разстояние между началната скорост Si (m • s-1) и крайната скорост Sf (m • s-1).
4.8.2.
Утвърждаване на резултатитеЗа гумите, за чието одобрение се кандидатства:
Коефициентът на вариация CVAA на средното ускорение се изчислява по формулата в точка 4.7.5.4 от настоящото приложение за всички гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 6 процента, данните за тази гума, за чието одобрение се кандидатства, се отхвърлят и изпитването се повтаря.
За еталонната гума:
Ако коефициентът на вариация CVAA за средното ускорение, изчислен по формулата в точка 4.7.5.4. от настоящото приложение, за всяка група от минимум 6 пробега на еталонната гума е по-голям от 6 процента, всички данни се отхвърлят, а изпитването се повтаря за всички гуми (гумите, за чието одобрение се кандидатства, и еталонната гума).
В допълнение и с цел да се вземе предвид възможно еволюиране на изпитването, коефициентът на валидиране CValAA (SRTT) се изчислява въз основа на средните стойности на кои да е две последователни групи от минимум 6 пробега на еталонната гума по формулата
Ако коефициентът на валидиране е по-голям от 6 процента, данните за всички гуми, за чието одобрение се кандидатства, се отхвърлят и изпитването се повтаря.
4.8.3.
Изчисляване на среднопретеглени стойностиСреднопретеглените стойности wa SRTT на средните ускорения за две последователни изпитвания на стандартна еталонна изпитвателна гума се изчисляват съгласно таблица 1:
Таблица 1
|
Ако броят на комплектите гуми, за чието одобрение се кандидатства, между два последователни пробега на еталонната гума е: |
и комплектът гуми, за чието одобрение се кандидатства, който трябва да бъде квалифициран, е: |
тогава wa SRTT се изчислява, като се прилага следното: |
||
|
T1 |
|
||
|
T1 T2 |
|
||
|
T1 T2 T3 |
|
където
4.8.4.
Изчисляване на относителния коефициент на сцепление върху сняг за гуматаКоефициентът на сцепление върху сняг представлява относителен показател на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонната гума.
където
а f се взема от следната таблица
|
Еталонна гума |
Коефициент |
|
SRTT19.5, SRTT22.5 |
|
|
SRTT19.5 с нарези |
|
|
SRTT22.5 с нарези |
|
4.8.5.
Изчисляване на коефициента на хлъзганеКоефициентът на хлъзгане може да се изчисли като средна стойност на коефициента на хлъзгане, посочен в точка 4.3.4 от настоящото приложение, или чрез сравняване на средното разстояние (посочено в точка 4.7.5.3 от настоящото приложение) от минимума от 6 пробега, с разстоянието на пробег, направен без хлъзгане (много малко ускорение).
|
коефициент на хлъзгане в проценти = [ |
средно разстояние – разстояние без хлъзгане |
] × 100 |
|
разстояние без хлъзгане |
Разстояние без хлъзгане означава разстояние за колелото, изчислено при пробег, извършен с постоянна скорост или постоянно малко ускорение.
4.9.
Сравнение на показателите за сцеплението върху сняг между гума, за чието одобрение се кандидатства, и еталонна гума, с използване на контролна гума
4.9.1.
ОбхватКогато размерът на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се различава значително от този на еталонната гума, прякото сравнение може да е невъзможно върху едно и също превозно средство. Това е подход с използване на междинна гума, наричана по-долу контролна гума.
4.9.2.
Принцип на методикатаПринципът се основава на използването на контролна гума и 2 различни превозни средства за оценяването на гума, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонна гума.
На едното превозно средство може да се монтира еталонната и контролната гума, а на другото — контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства. Всички условия са в съответствие с точка 4.7 по-горе.
Първото оценяване е сравнение между контролната гума С и еталонната гума. Резултатът (коефициентът на сцепление върху сняг SG1) е относителната ефективност на контролната гума в сравнение с еталонната гума.
Второто оценяване е сравнение между гумата Tn, за чието одобрение се кандидатства, и контролната гума C. Резултатът (коефициентът на сцепление върху сняг SG2) е относителната ефективност на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с контролната гума.
Второто оценяване се извършва на същата писта като първото. Температурата на въздуха трябва да бъде в обхват ± 5° С от температурата при първото оценяване. Комплектът контролни гуми е същият като комплекта, използван за първото оценяване.
Коефициентът на сцепление върху сняг SG на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в сравнение с еталонната гума, се получава чрез умножаване на относителните ефективности, изчислени по-горе:
4.9.3.
Подбор на комплект гуми като комплект контролни гумиКомплект контролни гуми е комплект от еднакви гуми, произведени в един и същи завод в рамките на период от една седмица.
4.10.
Складиране и съхраняванеПреди първото оценяване (контролна гума / еталонна гума) могат да бъдат прилагани обичайните условия на съхраняване. Необходимо е всички гуми от даден комплект контролни гуми да са били съхранявани при едни и същи условия.
Веднага след като комплектът контролни гуми е оценен в сравнение с еталонната гума, за смяна на контролните гуми се прилагат специфични условия на съхранение.
Когато в резултат на изпитванията възниква неравномерно износване или износването влияе върху резултатите от изпитването, използването на гумата се прекратява.
Приложение 7 - Допълнение 1
Определяне на пиктограмата „Алпийски символ“
Основа минимум 15 mm и височина минимум 15 mm.
Чертежът не е в реален мащаб.
Приложение 7 - Допълнение 2
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от класове C1 и C2
Част 1 — Протокол
|
1. |
Орган по одобряване на типа или техническа служба: … |
|
2. |
Име и адрес на производителя: … |
|
3. |
Протокол от изпитване №: … |
|
4. |
Търговско наименование или търговско описание: … |
|
5. |
Клас на гумата: … |
|
6. |
Категория на използване: … |
|
7. |
Коефициент на сцепление върху сняг SG |
|
7.1. |
Използвани процедура на изпитване и стандартна еталонна гума … |
|
8. |
Забележки (ако има): … |
|
9. |
Дата: … |
|
10. |
Подпис: … |
Част 2 — Данни от изпитването
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
2.1. |
Характеристики на пистата за изпитване:
|
|
3. |
Изпитваното превозно средство (марка, модел и тип, година): … |
|
4. |
Подробности и данни за изпитвателната гума …
|
|
5. |
Резултати от изпитването: средно максимално достигано отрицателно ускорение (m • s–2) / коефициент на триене (3)
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Приложение 7 — Допълнение 3
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от клас C3
Част 1 — Протокол
|
1. |
Орган по одобряване на типа или техническа служба: … |
|
2. |
Име и адрес на производителя: … |
|
3. |
Протокол от изпитване №: … |
|
4. |
Търговско наименование или търговско описание: … |
|
5. |
Клас на гумата: … |
|
6. |
Категория на използване: … |
|
7. |
Коефициент на сцепление върху сняг спрямо стандартна еталонна гума съгласно точка 6.5.1 |
|
7.1. |
Използвани процедура на изпитване и стандартна еталонна гума … |
|
8. |
Забележки (ако има): … |
|
9. |
Дата: … |
|
10. |
Подпис: … |
Част 2 — Данни от изпитването
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
2.1. |
Характеристики на пистата за изпитване:
|
|
3. |
Изпитваното превозно средство (марка, модел и тип, година): … |
|
4. |
Подробности и данни за изпитвателната гума:
|
|
5. |
Резултати от изпитването: средни ускорения (m • s-2)
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(1) За подробности вж. допълнението към стандарт F1805-06 на ASTM.
ПРИЛОЖЕНИЕ 8
Процедури на изпитване на показателите върху лед спрямо гуми за сцепление с лед от клас C1
1.
Специфични определения за изпитване на показателите върху лед, които се различават от съществуващите
1.1.
„Непоследователни цикли от изпитвания на спиране“ означава цикли от изпитвания на спиране, извършени най-малко след минимално освежаване (или нова подготовка) на повърхността от лед, или на друга изпитвателна лента, или в друг ден.
1.2.
„Еталонен товар (натоварване)“ (Q ref) означава теоретичната товароносимост на гумата при налягането на напомпване при изпитване. Той се изразява в килограми. Той може да надхвърля максималната товароносимост на изпитвателната гума, обозначена с нейния индекс на товароносимост.
1.3.
„Коефициент на натоварване на гумата“ (R LoT) означава действителният статичен товар върху гумите на изпитваното превозно средство, разделен на еталонното натоварване.
1.4.
„Комплект гуми“ означава комплект от четири гуми.
2.
Метод на спиране върху лед за гуми от клас С1Показателите върху лед се определят чрез метод на изпитване, при който средното максимално достигано отрицателно ускорение на гума, за чието одобрение се кандидатства, при изпитване за спиране със задействане на системата против блокиране на колелата върху равна повърхност от лед се сравнява с това на еталонна гума.
За да се определят показателите върху лед, изпитванията на спиране на гума, за чието одобрение се кандидатства, се провеждат в три (3) непоследователни цикъла от изпитвания на спиране.
Относителните показатели се указват с коефициент на сцепление върху лед (G I).
2.1.
Общи условия
2.1.1.
Писта за изпитване
2.1.1.1.
Изпитванията на спиране трябва да се извършват върху равна повърхност на изпитване с достатъчна дължина и широчина, покрита с гладък лед с максимум 2 % наклон.
2.1.1.2.
Повърхността на пистата за изпитване следва да представлява равен, гладък, полиран лед и да бъде намокрена с вода приблизително поне един час преди изпитването. Водата, използвана за получаването на леда, трябва да бъде чиста и без твърди примеси. Преди началото на изпитването спирачната линия трябва да се подготви чрез провеждане на пробези със спиране с комплект гуми, които не участват в програмата за изпитване, докато нивото на триене се стабилизира. За всички повторения на изпитването на спиране трябва да се използва точно една и съща изпитвателна линия.
2.1.1.3.
Нивото на сцепление с повърхността се контролира чрез измервания с еталонната гума. Средното максимално достигано отрицателно ускорение на еталонната гума трябва да е не по-малко от 0,9 m/s2 и да е по-голямо от 1,6 m/s2 при всяко изпитване на спиране.
2.1.1.4.
Температурата на въздуха, измерена около един метър над земята, трябва да е между -15 °C и +4 °C; температурата на леда, измерена на повърхността на подготвената лента, трябва да е между -15 °C и -5 °С. За всяка изпитвана гума се докладват и температурата на въздуха, и температурата на леда.
2.1.1.5.
Изпитване не може да се провежда по време на снеговалеж, дъжд или каквито и да било атмосферни валежи. Препоръчително е да се избягват пряка слънчева светлина, големи вариации на слънчевата светлина или влага и вятър.
2.1.1.6.
Приемат се както закрити, така и открити съоръжения за ледени писти, стига да са спазени горните изисквания.
2.1.2.
Превозно средство
2.1.2.1.
Изпитването се провежда с лек пътнически автомобил серийно производство, оборудван със система против блокиране на колелата при спиране в механично състояние съгласно препоръките на производителя на автомобила. Разрешените изменения са следните: тези които позволяват броят на размерите гуми, които могат да бъдат монтирани на превозното средство, да бъде увеличен, и тези които позволяват да бъде инсталирано автоматично задействане на спирачното устройство. Всякакъв друг вид изменения на спирачната уредба са забранени. Позволено е да се увеличава товарът върху гумата чрез добавяне на тегло в превозното средство. Адаптерите или „дистанционните елементи“ за джанти за монтиране на колелата върху превозното средство не трябва да надвишават 60 mm.
2.1.3.
Гуми
2.1.3.1.
Стандартна еталонна изпитвателна гумаЗа оценката на показателите върху сняг на гуми от клас C1 се използва стандартната еталонна изпитвателна гума SRTT16. Еталонната гума не трябва да е по-стара от 30 месеца, считано от седмицата на производство, и трябва да се съхранява в съответствие с ASTM F2493-23.
2.1.3.2.
Подготовка на гумите
2.1.3.2.1.
Всяка изпитвателна гума се поставя на одобрена джанта съгласно ISO 4000-1-2021, като се използват традиционни методи за монтаж. В зависимост от гореизложеното кодът за широчината на джантата не трябва да се различава с повече от 0,5 от този за измервателната джанта. Ако за изпитваното превозно средство не е налична джанта серийно производство, е допустимо да се използва джанта, чийто код за широчината на джантата се различава с 1,0 от кода за широчината на измервателната джанта. Осигурява се качествено прилягане на бортовете с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата.
2.1.3.2.2.
Преди изпитването гумите следва да се „сработят“ (най-малко 100 km по сухи пътища или по друг равностоен метод), за да бъдат стабилизирани по отношение на експлоатационните показатели и да се отстранят мустаци, гранули в компаунда или изпресовки на сместа, получени в процеса на формоване. Конструктивната дълбочина на протектора на гумата и конструктивният блок на протектора или целостта на ребрата не трябва да се променят значително при сработването, което означава, че скоростта и „степента“ на сработването трябва да бъдат внимателно контролирани по време на пробега, за да се избегнат такива промени.
2.1.3.2.3.
Допустимо е преди изпитването на спиране да се възстанови състоянието на изпитвателната гума, за да се достигне стабилизирано ниво на работните показатели (1).
2.1.3.2.4.
Преди извършването на изпитване повърхността на гумата в контакт с леда се почиства, като се премахват снегът и замърсяването.
2.1.3.2.5.
Гумите и колелата се подготвят при температурата на околната среда (на открито или на закрито, в зависимост от съоръжението за изпитване) най-малко два часа преди да бъдат монтирани на превозното средство за изпитванията. След това налягането на гумите трябва да се регулира до стойностите, определени за изпитването.
2.1.3.2.6.
В случай, че на превозното средство не могат да се монтират едновременно еталонните гуми и гумите, за чието одобрение се кандидатства, трета гума („контролна“ гума) може да се използва като междинна гума. Първо, проведете изпитване на контролната гума спрямо еталонната на подходящо превозно средство, след което проведете изпитване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо контролната гума на избраното превозно средство.
2.1.4.
Товар на гумата и налягане на напомпване
2.1.4.1.
Товарът на гумата и налягането на напомпване се коригират съгласно таблица 1 (в зависимост от прякото сравнение на гумата, за чието одобрение се кандидатства, и еталонната гума върху едно и също превозно средство или от непрякото сравнение чрез използване на контролна гума и друго превозно средство).Таблица 1
Товар на гумата и налягане на напомпване
|
|
Еталонна гума |
Контролна гума |
Гума, за чието одобрение се кандидатства |
||||
|
Пряко сравнение |
Налягане на напомпване: 230 kPa ≤ p test ≤ 260 kPa Коефициент на натоварване на гумата: 65 % ≤ R LoT (R) ≤ 75 % |
|
Налягане на напомпване: 190 kPa ≤ p test ≤ 270 kPa Коефициент на натоварване на гумата: R LoT(R) - 15 % ≤ R LoT(T) ≤ R LoT(R) + 15 % |
||||
|
Непряко сравнение |
Превозно средство 1: Налягане на напомпване: 230 kPa ≤ p test ≤ 260 kPa Коефициент на натоварване на гумата: 65 % ≤ R LoT,1(R) ≤ 75 % |
Превозно средство 1: Налягане на напомпване: 190 kPa ≤ p test ≤ 270 kPa Коефициент на натоварване на гумата: R LoT,1(R) - 15 % ≤ R LoT,1(C) ≤ R LoT,1(R) + 15 % |
|
||||
|
|
Превозно средство 2: Налягане на напомпване: 190 kPa ≤ p test ≤ 270 kPa Коефициент на натоварване на гумата: R LoT,1(C) - 15 % ≤ R LoT,2(C) ≤ R LoT,1(C) + 15 % |
Превозно средство 2: Налягане на напомпване: 190 kPa ≤ p test ≤ 270 kPa Коефициент на натоварване на гумата: 60 % ≤ R LoT,2(T) ≤ 90 % |
|||||
|
Коефициентът на натоварване на гумата R LoT се намира по формулата
където:
|
|||||||
2.1.4.2.
Еталонният товар Q ref при налягането на напомпване при изпитване p test се определя по формулата
където:
|
Q LI |
е максималната товароносимост на гумата съгласно нейния индекс на товароносимост, а |
|
p ref |
е еталонното налягане на напомпване, както е определено в таблица 2. Таблица 2 Еталонни налягания на напомпване
|
2.1.5.
Измервателни уреди
2.1.5.1.
Превозното средство трябва да се оборудва с калибрирани датчици, подходящи за измервания при условия на студ и заледявания. Трябва да има система за събиране на данни за запаметяване на измерванията.
2.1.5.2.
Грешката на датчиците и системите за измерване трябва да е такава, че да позволява относителната неопределеност (2) на измерените или изчислени средни максимално достигнати отрицателни ускорения (3) да е по-малка или равна на 1 %.
2.2.
Ред на изпитванията и цикли от изпитвания на спиране
2.2.1.
За всяко изпитване на спиране на изпитвателната гума трябва да се извършат най-малко девет (9) валидни изпитвателни пробега.
2.2.2.
В рамките на един цикъл от изпитвания на спиране могат да бъдат изпитани до две (2) гуми, за чието одобрение се кандидатства. Няколко цикъла от изпитвания на спиране могат да се комбинират, като последното изпитване на спиране на еталонната гума от цикъла от изпитвания на спиране може да служи като първоначално изпитване на спиране за следващия цикъл от изпитвания на спиране.|
ПРИМЕР 1 За цикъл от изпитвания на спиране с две гуми, за чието одобрение се кандидатства, редът на изпитването е Ri – T1 – T2 – Rf където: Ri/Rf е първоначалното/крайното изпитване на спиране на еталонната гума и T1, T2 са изпитванията на спиране на двете гуми, за чието одобрение се кандидатства, които трябва да бъдат оценени. |
|
ПРИМЕР 2 Редът на провеждане на пробезите за серията от цикли от изпитвания на спиране с общо четири (4) комплекта гуми (от Т1 до Т4), за чието одобрение се кандидатства, би бил следният: Ri – T1 – T2 – Rf/Ri – T3 – T4 – Rf, където крайното изпитване на спиране за еталонния комплект от гуми (Rf) от първия цикъл от изпитвания на спиране служи като първоначално изпитване на спиране (Ri) за втория цикъл от изпитвания на спиране. |
За всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, трябва да се проведат най-малко три (3) непоследователни цикъла от изпитвания на спиране.
2.3.
Процедура на изпитване
2.3.1.
Превозното средство трябва да бъде оборудвано с едни и същи гуми и на четирите места.
2.3.2.
Управлявайте превозното средство по права линия със скорост с около 5 km/h по-висока от горната стойност на скоростта в интервала за оценка.
2.3.3.
Когато е достигната зоната на измерване, изключете от скорост, натискайте педала на спирачката рязко с постоянно усилие, достатъчно да предизвика задействането на системата против блокиране на колелата на всички колела и да има за последица стабилно отрицателно ускорение на превозното средство и го задръжте натиснат, докато скоростта стане 0 km/h.
2.3.4.
Средното максимално достигано отрицателно ускорение dm се определя или в интервала 15 km/h — 5 km/h, или в интервала 20 km/h — 5 km/h. То се изчислява от измерванията на времето (изразено в s), на разстоянието (изразено в m) или на отрицателното ускорение (изразено в m • s–2). За всеки изпитвателен пробег при изпитванията на спиране (3 или 4) от цикъл от изпитвания на спиране и за всички изпитвателни гуми трябва да се използва същият интервал на скоростта на оценяване.
2.4.
Оценка на данните и представяне на резултатите
2.4.1.
Оценяване на данните
2.4.1.1.
За измервания на разстоянието средното максимално достигано отрицателно ускорение dm при изпитвателен пробег се изчислява по формулата:
където:
|
v i |
е началната скорост, изразена в m • s–1 |
|
v f |
е крайната скорост, изразена в m • s–1, и |
|
s |
е отстоянието, изразено в метри, което е изминато между началната скорост и крайната скорост. |
2.4.1.2.
Най-високите и най-ниските стойности (в общо два (2) пробега) от най-малко девет валидни изпитвателни пробега при оценката на всяко изпитване на спиране трябва бъдат отхвърлени.
2.4.1.3.
За всяко изпитване на спиране в цикъл от изпитвания на спиране трябва да бъдат изчислени и отчетени средноаритметичната стойност d m,ave и стандартното отклонение σd от средното максимално достигано отрицателно ускорение и коефициентът на вариация CVd :
и
2.4.2.
Изчисляване на коефициента на сцепление върху лед за изпитване на спиране
2.4.2.1.
За изчисляването на коефициента на сцепление върху лед GI,k (T n ) за отделно изпитване на спиране средното максимално достигано отрицателно ускорение на еталонната гума се коригира в зависимост от разполагането на всяка гума (T n ), за чието одобрение се кандидатства, в рамките на цикъл от изпитвания на спиране.
2.4.2.2.
Това коригирано средно максимално достигано отрицателно ускорение d m,adj(R) на еталонната гума се изчислява в съответствие с таблица 3, където d m,ave(Ri) и d m,ave(Rf) са средноаритметичните стойности на средните максимално достигани отрицателни ускорения при първоначалното и при крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на даден цикъл от изпитвания на спиране.Таблица 3
Изчисляване на коригираното средно максимално достигано отрицателно ускорение d m,adj(R) на еталонната гума
|
Ако броят и последователността на гумите, за чието одобрение се кандидатства, в рамките на един цикъл от изпитвания на спиране са |
и гумата, за чието одобрение се кандидатства, която трябва да бъде квалифицирана, е: |
съответното коригирано средно максимално достигано отрицателно ускорение dm,adj(R) на еталонната гума се изчислява, както следва |
||
|
T1 |
|
||
|
T1 |
|
||
|
T2 |
|
2.4.2.3.
За отделно изпитване на спиране коефициентът на сцепление върху лед GI,k (T n ) на гумата T n (n = 1, 2), за чието одобрение се кандидатства, по отношение на еталонната гума се изчислява по следната формула:
2.4.3.
Коефициент на сцепление върху ледКоефициентът на сцепление върху лед GI (T n ) на гума, за чието одобрение се кандидатства, се изчислява като средноаритметична стойност на коефициентите на сцепление върху лед GI,k (T n ) за отделните изпитвания на спиране през трите непоследователни цикъла от изпитвания на спиране, както следва:
Пример за пълен протокол от изпитване е даден в допълнение 2.
2.4.4.
Статистическо валидиране
2.4.4.1.
Наборите от средни максимални достигани отрицателни ускорения d m в рамките на всяко изпитване на спиране се изследват за нормалност, отклонение, евентуални нетипични стойности.
2.4.4.2.
Ако коефициентът на вариация CVd на изпитване на спиране на гума, за чието одобрение се кандидатства, надхвърля 6 %, това изпитване на спиране се отхвърля.
2.4.4.3.
В случай че|
а) |
коефициентът на вариация CV d при първоначалното или крайното изпитване на спиране на еталонна гума в рамките на един цикъл от изпитвания на спиране надхвърля 6 %, или |
|
б) |
средноаритметичната стойност на средните максимално достигани отрицателни ускорения на първоначалното и на крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на един цикъл от изпитвания на спиране надхвърля 5 % от средната на двете стойности:
|
|
в) |
средното максимално достигано отрицателно ускорение на еталонната гума е по-малко от 0,9 m • s–2 или по-голямо от 1,6 m • s–2 при първоначалното или крайното изпитване на спиране в рамките на един цикъл от изпитвания на спиране |
целият цикъл от изпитвания на спиране се отхвърля.
2.4.4.4.
За всяка гума Tn, за чието одобрение се кандидатства, коефициентът на вариация CVG на коефициентите на сцепление върху лед GI,k(T n) за отделните изпитвания на спиране при трите (3) непоследователни цикъла от изпитвания на спиране се изчислява по следната формула:
където:
и
GI (T n ) е коефициентът на сцепление върху лед на гумата T n., за чието одобрение се кандидатства
2.4.4.5.
Ако коефициентът на вариация CVG надхвърля 6 %, за тази гума T n , за чието одобрение се кандидатства, се провеждат допълнителни изпитвания на спиране в непоследователни цикли на изпитване на спиране, докато коефициентът на вариация CVG , изчислен въз основа на които и да са три изпитвания на спиране за тази гума, за чието одобрение се кандидатства, не отговори на изискванията.
2.4.4.6.
Стандартната еталонна изпитвателна гума се бракува, ако е налице неравномерно износване или повреда или когато изглежда, че показателите са се влошили.
2.4.5.
Сравнение на показателите върху лед между гума, за чието одобрение се кандидатства, и еталонна гума, с използване на контролна гума
2.4.5.1.
Общи положения
2.4.5.1.1.
В случай че гумата, за чието одобрение се кандидатства, не може да бъде монтирана на същото превозно средство както еталонната гума например поради размера на гумата, поради невъзможност да се постигне необходимият коефициент на натоварване и необходимото налягане на напомпване при изпитване, сравнение се прави, като се използват междинни гуми, наричани по-долу „контролни гуми“, и две различни превозни средства.
2.4.5.1.2.
Контролната гума трябва да премине прага на коефициента на сцепление върху лед, определен в точка 6.5.2 от настоящото правило.
2.4.5.1.3.
На едното превозно средство трябва да е възможно монтирането както на еталонната гума, така и на контролната гума, а на другото трябва да е възможно монтирането на контролната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства.
2.4.5.2.
Изчисляване на коефициента на сцепление върху лед в случай на контролна гума
2.4.5.2.1.
В първа серия от три непоследователни цикъла от изпитвания на спиране, при които се използва процедурата, описана в точки 2.1.3.2.—2.4.4.6. от настоящото приложение, и при които контролната гума се разглежда като гума, за чието одобрение се кандидатства, трябва да се установи коефициентът на сцепление върху лед GI,1 (C) на контролната гума спрямо еталонната гума. Във втора серия от три непоследователни цикъла от изпитвания на спиране, при които контролната гума служи за еталонна гума, трябва да се установи коефициентът на сцепление върху лед GI,2 (T) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо контролната гума.
2.4.5.2.2.
Коефициентът на сцепление върху лед GI(T) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо еталонната гума се изчислява като произведение на двата коефициента на сцепление върху лед:
2.4.5.3.
Гранични условия
2.4.5.3.1.
Един и същ комплект контролни гуми се използва за сравнение със стандартна еталонна изпитвателна гума и с гума, за чието одобрение се кандидатства, и се монтира в същите позиции на колелата.
2.4.5.3.2.
Впоследствие контролните гуми, които са били използвани за изпитване, се съхраняват при същите условия, които се изискват за стандартна еталонна изпитвателна гума.
2.4.5.3.3.
Стандартната еталонна гума, която се изпитва, и контролните гуми се бракуват, ако е налице неравномерно износване или повреда или когато изглежда, че показателите са се влошили.Приложение 8 - Допълнение 1
Определяне на пиктограмата „Символ за сцепление с лед“
Основа минимум 15 mm и височина минимум 13 mm.
Чертежът не е в реален мащаб.
Приложение 8 - Допълнение 2
Протоколи от изпитване и данни от изпитването за гуми от клас C1
Част 1 — Протокол
|
1. |
Орган по одобряване на типа или техническа служба: … |
|
2. |
Име и адрес на производителя: … |
|
3. |
Протокол от изпитване №: … |
|
4. |
Търговско наименование или търговско описание: … |
|
5. |
Клас на гумата: … |
|
6. |
Категория на използване: … |
|
7. |
Коефициент на сцепление върху лед по отношение на SRTT |
|
7.1. |
Използвани процедура на изпитване и стандартна еталонна гума … |
|
8. |
Забележки (ако има): … |
|
9. |
Дата: … |
|
10. |
Подпис:… |
Част 2 — Данни от изпитването: 1-ви цикъл от изпитвания на спиране
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
2.1. |
Характеристики на пистата за изпитване:
|
|
3. |
Изпитваното превозно средство (марка, модел и тип, година): … |
|
4. |
Подробности и данни за изпитвателната гума …
|
|
5. |
Резултати от изпитването: средни максимални достигани отрицателни ускорения (m • s–2)
|
Част 2 — Данни от изпитването: 2-ри цикъл от изпитвания на спиране
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
2.1. |
Характеристики на пистата за изпитване:
|
|
3. |
Изпитваното превозно средство (марка, модел и тип, година): … |
|
4. |
Подробности и данни за изпитвателната гума …
|
|
5. |
Резултати от изпитването: средни максимални достигани отрицателни ускорения (m • s–2)
|
Част 2 — Данни от изпитването: 3-ти цикъл от изпитвания на спиране
|
1. |
Дата на изпитването: … |
|
2. |
Местоположение на пистата за изпитване: … |
|
2.1. |
Характеристики на пистата за изпитване:
|
|
3. |
Изпитваното превозно средство (марка, модел и тип, година): … |
|
4. |
Подробности и данни за изпитвателната гума …
|
|
5. |
Резултати от изпитването: средни максимални достигани отрицателни ускорения (m • s–2)
|
(1) Това може да се направи например, като се изминат между 5 и 10 km по път с неравна настилка или равностойна на нея.
(2) Подходящи методи за определяне на относителната неопределеност на измерване могат да бъдат намерени например в Ръководство 98-3 на ISO/IEC - Неопределеност на измерването - Част 3: Ръководство относно изразяването на неопределеността при измерванията (GUM:1995).
(3) Например в случай че средното максимално достигано отрицателно ускорение е изчислено в съответствие с точка 2.4.1.1. от настоящото приложение, грешката на датчиците и системите за измерване за измерванията на разстоянието (s) и на скоростите (vi и vf ) следва да бъде такава, че съставът на техните относителни неопределености въз основа на точка 2.4.1.1 от настоящото приложение да позволява определяне на средното максимално достигнато отрицателно ускорение с относителна неопределеност, по-малка или равна на 1 %.
ПРИЛОЖЕНИЕ 9
Процедура за определяне на сцеплението върху влажна повърхност на гуми в износено състояние
1.
Обща част (запазено)
2.
Процедура на изпитване за гуми от клас C1Принцип
две стъпки:
|
1) |
Подготовка на гумата в износено състояние |
|
2) |
Оценка на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка на гумата в износено състояние |
2.1.
ОпределенияЗа целите на настоящото приложение понятията „ гума, за чието одобрение се кандидатства “ или „ комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства “ и „ еталонна гума “ или „ комплект еталонни гуми “, посочени в точки 2.19.2 и 2.19.3, се разбират съответно като „ гума в износено състояние, за чието одобрение се кандидатства “ или „ комплект гуми в износено състояние, за чието одобрение се кандидатства “ и „ еталонна гума в износено състояние “ или „ комплект еталонни гуми в износено състояние “.
2.1.1.
„Гума в износено състояние“ или „износена гума“ означава за целите на настоящото правило нова гума, която е износена по изкуствен път чрез намаляване на дълбочината на протектора или, по отношение на еталонната гума в износено състояние, формована с дълбочина на протектора, определена в точка 2.2.1.2.4.1. от настоящото приложение.
2.1.2.
„Гума в ново състояние“ означава нова гума, преди да започне да бъде износвана по изкуствен път.
2.1.3.
„Канал“ е пространството между две (два) съседни ребра или блока от протектора.
2.1.4.
„Дълбочина на канала“ означава перпендикулярното разстояние от реална или изчислена базова равнина, определена от ръбовете на две съседни ребра, до най-ниската точка в канала.
2.1.5.
„Еталонната широчина на протектора“ (C) се изчислява, както следва:
където:
|
Ra |
е номиналното размерно отношение, определено като част от обозначението на размера на гумата в Правило № 30 на ООН, с изключение на размерите, изброени в приложение V към Правило № 30 на ООН, където то е 90, и |
|
S 1 |
е номиналната широчина на профила съгласно Правило № 30 на ООН, с изключение на размерите, изброени в приложение V към Правило № 30 на ООН, където то е широчината на профила на гумата, посочена в него. |
2.1.6.
„Белези за износване на протектора“: вж. определението в Правило № 30 на ООН.
2.1.7.
„Осева линия“ означава линията, разделяща цялостната широчина на гумата на две равни части.
2.1.8.
„Централна зона“ означава площта от широчината на протектора, определена от ¾ (75 %) от еталонната широчина на протектора (C), измерен симетрично от осевата линия (вж. фигура 4).
2.1.9.
„Странична зона“ означава площта от двете страни на протектора извън централната зона.
2.1.10.
„Формовъчна разделителна линия“ означава граничната обиколка, по която сегментите на шарката на протектора на пресформата се свързват със страничните плочи на пресформата. Ако на гумата няма видима формовъчна разделителна линия, за виртуална формовъчна разделителна линия следва да се счита периферната линия в еквивалентно положение в края на страничните канали (вж. фигура 1).
2.1.11.
„Гранични точки Li и Le на шарката на протектора“ означава точките, разположени по профила на гумата между формовъчната разделителна линия и хипотетична точка на отстояние до 15 mm върху профила на гумата в посока към осевата линия (вж. фигура 1).
Фигура 1
2.1.12.
„Фино шлифоване“ са всички процеси на отстраняване на материал от протектора, за да се подготви гумата в износено състояние за следване на процедурата в точка 2.2.1.
2.1.13.
„Еталонна гума в износено състояние“ или „комплект еталонни гуми в износено състояние“ означава гума или комплект гуми от стандартни еталонни изпитвателни гуми, формовани като SRTT16, в износено състояние.
2.2.
Теоретичен целеви профил на гума в износено състояниеТеоретичният целеви профил е кривата на профила на гумата в износено състояние, както е описано в точка 2.2.1.2.2.
2.2.1.
Подготовка на гуми от клас C1 в износено състояниеВ следващите точки е описана подготовката на гуми от клас C1 в износено състояние чрез отстраняване на предварително определено количество каучук от протектора (например рязане, шлифоване, повърхностни довършителни операции) за целите на последващо изпитване за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка.
2.2.1.1.
Апаратура
2.2.1.1.1.
Инструмент за измерване на дълбочината на протектора.Може да се използва всяко механично, оптично или електронно устройство, което може да измерва дълбочината (незапълненото пространство) на каналите. Разделителната способност на измервателния уред трябва да бъде най-малко 0,02 mm. Точността на инструмента за измерване трябва да бъде в рамките на ±0,04 mm.
2.2.1.1.2.
Машина за отстраняване на протектора на гуми с оборудване за отстраняване на каучук по предварително определен начин. По-специално оборудването трябва да осигурява точност и прецизност на фино шлифоване до крайната дълбочина на канала, както се изисква в точка 2.2.1.2.4.1.
2.2.1.2.
ПроцедураИзберете 4 позиции на приблизително равни разстояния по обиколката.
Фигура 2
На всяка от четирите позиции изберете точки на измерване в напречна посока:
|
☐ |
в централната зона съгласно процедурата, описана в точка 2.2.1.2.1., и |
|
☐ |
във всяка странична зона в поне една точка на измерване. |
2.2.1.2.1.
Избор на контролните точки на измерване в централната зонаЗа да се контролира съответствието на процеса на подготовка (вж. точка 2.2.1.2.3.), изберете n точки на измерване в централната зона, в напречна посока (вж. фигура 3).
|
☐ |
броят на точките на измерване n трябва да е по-голям или равен на 4; */ |
|
☐ |
по 1 точка на измерване във всеки основен канал; |
|
☐ |
другите точки на измерване се разполагат в неосновни канали:
|
Точките на измерване в основните канали трябва да бъдат разположени на места с пълна дълбочина на канала, например като се избягват изпъкналите каучукови ивици, свързващите блокове, белезите за износване и други издигнати елементи.
Фигура 3
2.2.1.2.2.
Описание на теоретичния целеви профил на гума в износено състояниеЦентрална зона: крива, построена върху окръжност с център, намиращ се върху радиалната ос, минаваща през осевата линия, и радиус, построен за съвпадане с всички точки, намиращи се височина 2 mm върху всички контролни точки, както е описано в точка 2.2.1.2.1. Като алтернатива, в зависимост от спецификата на геометрията на шарката на протектора, кривата на съвпадение на точките може да бъде получена чрез транслация на оригиналния профил на гумата.
Странична зона: краищата на износения по изкуствен път профил в централната зона на протектора са свързани с точките Le и Li. Трябва да се осигури равномерност на целия профил на изкуствено износената гума (върху повърхността на централната зона до страничните зони) (например чрез дъга по обиколката или друга крива).
Фигура 4
2.2.1.2.3.
Подготовка на износената гума.Проверете гумата, за да установите дали няма дефекти по протектора, които биха повлияли на готовата гума. Ако бъдат забелязани такива признаци, не използвайте гумата за тази процедура.
В зависимост от техниката за подготовка на износена гума отстраняването на каучука може да се управлява директно чрез насочване към целевия профил на износената гума, чрез ръчно редовно контролиране на отстраняването на каучука или по друг начин.
2.2.1.2.4.
Валидиране на подготвената гума.
2.2.1.2.4.1.
Валидиране на дълбочините на протектораВ края на процеса на подготовка измерете дълбочината на канала в точките за измерване, определени в точка 2.2.1.2.1.
За всички точки на измерване, определени в централната зона:
|
☐ |
окончателната дълбочина на канала във всяка отделна точка на измерване в централната зона е 2 mm ± 0,4 mm; |
|
☐ |
средната дълбочина на канала за всички точки на измерване в централната зона е 2 mm ± 0,2 mm. |
За всяка точка на измерване, определена в страничната зона:
|
☐ |
крайната дълбочината на канала в страничната зона не трябва да е по-голяма от 2 mm. |
Фигура 5
Ако едно от горните условия не е изпълнено, се подготвя друга гума, за чието одобрение се кандидатства.
2.2.1.2.4.1.1.
Широчината на джантата е такава, както е специфицирана от призната организация за стандартизация на гуми и джанти, посочена в допълнение 4 към приложение 6 към настоящото правило. Кодът за широчината на джантата не трябва да се различава с повече от 0,5 от кода за широчината на измервателната джанта.
2.2.1.2.4.1.2.
Налягането на напомпване за целите на измерването на дълбочината на протектора е между 180 kPa и 220 kPa.
2.2.1.2.4.2.
Валидиране на повърхността на гумата в износено състояниеСредноаритметичната височина на абсолютните стойности на профила на грапавост, както е определено в ISO 21920-2:2021, на окончателната повърхност се определя в 3 точки на измерване в напречна посока, разположени на приблизително равни разстояния върху подготвената повърхност, в 4 позиции по обиколката, разположени на равни разстояния.
Средната стойност на трите средноаритметични височини на абсолютните стойности на профила на грапавост на крайната повърхност не трябва да надвишава 20 μm.
Ако горното условие не е изпълнено, се подготвя друга гума, за чието одобрение се кандидатства.
2.3.
Общи условия на изпитването
2.3.1.
Характеристики на пистатаПистата за изпитване трябва да бъде със следните характеристики:
2.3.1.1.
Повърхността трябва да бъде с плътна асфалтова покривка с постоянен наклон не по-голям от 2 %, както в надлъжна, така и в странична посока, и не трябва да се отклонява на повече от 6 mm, когато се изпитва с 3-метрова лата за измерване на равността на пътя.
2.3.1.2.
Повърхността трябва да е с еднородна настилка с еднакви възраст, състав и износване. Изпитвателната повърхност трябва да бъде свободна от насипен материал и чужди отлагания.
2.3.1.3.
Максималният размер на отделните късове трябва да бъде 10 mm (разрешени допуски от 8 mm до 13 mm).
2.3.1.4.
Средната дълбочина на макротекстурата, измерена в съответствие с ASTM E965-96 (препотвърден през 2006 г.) по метода с пясъчно петно, трябва да бъде (0,7 ± 0,3) mm. В случай че се използва методът с превозно средство, средната дълбочина на макротекстурата се определя и в двете ленти, където гумите ще бъдат подложени на спиране.
2.3.1.5.
Свойствата на триене на мокра повърхност се измерват с помощта на стандартни еталонни изпитвателни гуми, формовани като SRTT16, износени или по метода, описан в точка 2.3.2.1. от настоящото приложение, в случай че се използва методът с превозно средство (съгласно точка 2.4.1. по-долу), или по метода, описан в точка 2.3.2.2. от настоящото приложение, в случай че се използва методът с ремарке (или с превозно средство за изпитване на гуми).
2.3.2.
Методи за измерване на свойствата на триене на мокра пътна настилка
2.3.2.1.
Като използвате процедурата, описана в точка 2.4.1. от настоящото приложение, извършете две изпитвания на спиране на еталонната гума, всяко от които да се състои от най-малко шест (6) валидни изпитвателни пробега в една и съща посока по подравнени сегменти на пистата. Изпитванията на спиране трябва да обхващат цялата потенциална спирачна площ, включително мястото, където е измерена дълбочината на текстурата.Оценете изпитванията на спиране, както са описани в точки 2.4.1.1.1. и 2.4.1.1.2. от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация на едно от изпитванията на спиране CVBFC надвишава 4 %, отхвърлете резултатите и повторете изпитванията на спиране.
За всяко изпитване на спиране средноаритметичната стойност
където:
„ϑ“ е температурата на намокрената повърхност на пистата в градуси по Целзий
За всяко изпитване на спиране средният коефициент на спирачното усилие с поправка за температурата (BFC ave,corr) трябва да бъде не по-малък от 0,4 и не по-голям от 0,65.
Средноаритметичните стойности на средните коефициенти на спирачното усилие с поправка за температурата на двете изпитвания на спиране не трябва да се различават с повече от 10 % от средната на двете стойности:
2.3.2.2.
Като използвате процедурата, описана в точка 2.4.2. от настоящото приложение, извършете в същата зона, където е измерена средната дълбочина на макротекстурата, едно изпитване на спиране на еталонната гума, състоящо се от най-малко шест (6) изпитвателни пробега в една и съща посока.Оценете изпитването на спиране, както е описано в точки 2.4.2.1.1. и 2.4.2.1.2. от настоящото приложение. Ако коефициентът на вариация CVμ надхвърли 4 %, отхвърлете резултатите и повторете изпитването на спиране.
Средноаритметичната стойност (
Където
ϑ е температурата на намокрената повърхност на пистата в градуси по Целзий
Средният върхов коефициент на спирачното усилие с поправка за температурата (μ peak,corr) трябва да бъде не по-малък от 0,45 и не по-голям от 0,80.
2.3.3.
Атмосферни условияВетровите условия не трябва да влияят на мокренето на повърхността (позволено е използването на прегради срещу вятър).
Температурата на намокрената повърхност и температурата на околната среда следва да са между:
|
Категория на ползване |
Температура на намокрената повърхност на изпитване |
Температура на околната среда |
|
|
Нормална гума |
12 °C — 35 °C |
12 °C — 40 °C |
|
|
Зимна гума |
|
5 °C — 35 °C |
5 °C — 40 °C |
|
|
Зимна гума, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
5 °C — 20 °C |
5 °C — 20 °C |
|
Гума със специално предназначение |
|
5 °C — 35 °C |
5 °C — 40 °C |
|
|
Гума със специално предназначение, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
5 °C — 20 °C |
5 °C — 20 °C |
Освен това температурата на намокрената повърхност не трябва да се мени с повече от 10 °C по време на изпитването.
Температурата на околната среда трябва да остава близка до температурата на намокрената повърхност; разликата между температурата на околната среда и тази на намокрената повърхност трябва да бъде по-малка от 10 °C.
2.3.4.
Смяна на еталонни гумиКогато в резултат на изпитванията възниква неравномерно износване или повреда или когато износването влияе върху резултатите от изпитването, използването на гумата се прекратява.
2.4.
Методи на изпитване за измерване на сцеплението върху мокри повърхностиЗа изчисляването на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (Gв) на гумата в износено състояние, за чието одобрение се кандидатства, показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на тази гума се сравняват с показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на еталонна гума на превозно средство, движещо се по права линия върху мокра, асфалтова настилка. Те се измерват по един от следните методи:
|
а) |
метод с превозно средство, състоящ се в изпитване на комплект гуми, монтирани на лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди; |
|
б) |
метод на изпитване с използване на ремарке, теглено от превозно средство, или с използване на превозно средство за изпитване на гуми, оборудвано с изпитвателна(и) гума(и). |
2.4.1.
Метод на изпитване а) с използване на лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уредиВсички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.1. „Метод на изпитване а) с използване на лек пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди“ и неговите подточки се прилагат, с изключение на точка 4.1.6. „Обработка на резултатите от измерванията“. Вместо това се прилага точка 2.4.1.1. от настоящото приложение.
2.4.1.1.
Обработка на резултатите от измерванията
2.4.1.1.1.
Изчисляване на средния коефициент на спирачното усилиеПрилагат се всички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.1.6.1.
2.4.1.1.2.
Утвърждаване на резултатитеКоефициентът на вариация CVBFC се изчислява, както следва:
където:
За еталонната гума:
|
а) |
Коефициентът на вариация CV BFC при първоначалното и крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на един цикъл на изпитване следва да бъде по-малък или равен на 4 процента. |
|
б) |
Средноаритметичните стойности на средните коефициенти на спирачното усилие на първоначалното и крайното изпитване на спиране не трябва да се различават с повече от [5] процента от средната на двете стойности:
където:
|
|
в) |
Средните коефициенти на спирачното усилие с поправка за температурата (BFCave,corr, вж. точка 2.3.2.1. от настоящото приложение), изчислени от първоначалното и от крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на даден изпитвателен цикъл, трябва да бъдат не по-малки от 0,40 и не по-големи от 0,65. |
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново.
За гумите, за чието одобрение се кандидатства (T):
Коефициентът на вариация CVBFC се изчислява за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 4 процента, данните трябва да бъдат отхвърлени, а изпитването на спирането да бъде повторено за комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства.
2.4.1.1.3.
Изчисляване на коригирания среден коефициент на спирачното усилиеПрилагат се всички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.1.6.3.
2.4.1.1.4.
Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка за гума, за чието одобрение се кандидатстваКоефициентът на сцепление с влажна пътна настилка GB (T n ) на гума T n (n = 1, 2 или 3), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява, както следва:
където:
|
|
е средноаритметичната стойност на средните коефициенти на спирачното усилие на гумата, за чието одобрение се кандидатства, T n в рамките на изпитване на спиране;
|
|
BFC adj(R) |
е коригираният среден коефициент на спирачното усилие в съответствие с таблица 1 от приложение 5; |
|
BFC(R0) = |
0,52 е фиксиран като коефициент на спирачното усилие за еталонната гума при стандартните условия; |
|
ϑ |
е измерената в градуси по Целзий температура на мократа повърхност при изпитването на гумата Tn, за чието одобрение се кандидатства; |
|
ϑ 0 |
е еталонната температура на намокрената повърхност за гумата, за чието одобрение се кандидатства, в съответствие с категорията ѝ на ползване, както е посочено в таблица 2; |
|
MTD |
= |
е измерената дълбочина на макротекстурата в mm от пистата (вж. точка 3.1.4. от настоящото приложение); |
|
MTD 0 |
= |
0,8 mm е дълбочината на макротекстурата на еталонната писта; |
|
K vehicle |
= |
1,95 е коефициент за осигуряване на съгласуваност между предходното изчисляване на индекса на сцепление с влажна пътна настилка и настоящото, както и за осигуряване на сходимост между метода с използване на превозно средство и метода с използване на ремарке, а |
коефициенти a, b, c и d са дадени в таблица 2.
Таблица 2.
|
Категория на ползване |
ϑ0 (°C) |
a |
b (°C–1) |
c (°C–2) |
d (mm–1) |
|
|
Нормална гума |
20 |
+0,90996 |
-0,00179 |
-0,00013 |
-0,10313 |
|
|
Зимна гума |
|
15 |
+0,81045 |
-0,00004 |
-0,00019 |
-0,05093 |
|
|
Зимна гума, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
10 |
+0,71094 |
+0,00172 |
-0,00025 |
+0,00127 |
|
Гума със специално предназначение |
|
15 |
+0,81045 |
-0,00004 |
-0,00019 |
-0,05093 |
|
|
Гума със специално предназначение, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
10 |
+0,71094 |
+0,00172 |
-0,00025 |
+0,00127 |
2.4.2.
Метод на изпитване б) с използване на ремарке, теглено от превозно средство, или с използване на превозно средство за изпитване на гумиВсички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.2. „Метод на изпитване б) с използване на ремарке, теглено от превозно средство или превозно средство за изпитване на гуми“ и неговите подточки се прилагат, с изключение на точка 4.2.8. „Обработка на резултатите от измерванията“. Вместо това се прилага точка 2.4.2.1. от настоящото приложение.
2.4.2.1.
Обработка на резултатите от измерванията
2.4.2.1.1.
Изчисляване на върховия коефициент на спирачното усилиеПрилагат се всички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.2.8.1.
2.4.2.1.2.
Утвърждаване на резултатитеКоефициентът на вариация CV μ за μ peak се изчислява, както следва:
където:
За еталонната гума (R):
|
а) |
Коефициентът на вариация CVμ при първоначалното и крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на един цикъл на изпитване следва да бъде по-малък или равен на 4 процента. |
|
б) |
Средноаритметичната стойност на върховите коефициенти на спирачното усилие на първоначалното и крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на един изпитвателен цикъл не трябва да се различават с повече от 5 процента от средната на двете стойности:
където
|
|
в) |
Средните върхови коефициенти на спирачното усилие с поправка за температурата (μ peak,corr, вж. точка 2.3.2.2. от настоящото приложение), изчислени от първоначалното и от крайното изпитване на спиране на еталонната гума в рамките на даден изпитвателен цикъл, трябва да бъдат не по-малки от 0,45 и не по-големи от 0,80. |
Ако едно или повече от горните условия не са изпълнени, целият цикъл на изпитване се провежда отново.
За гумата(ите), за чието одобрение се кандидатства (T n ):
Коефициентът на вариация за върховия коефициент на спирачното усилие CVμ се изчислява за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 5 процента, данните трябва да бъдат отхвърлени, а изпитването на спиране да бъде повторено за дадената гума, за чието одобрение се кандидатства.
2.4.2.1.3.
Изчисляване на коригирания среден върхов коефициент на спирачното усилие на еталонната гумаПрилагат се всички разпоредби, посочени в приложение 5, част А, точка 4.2.8.3.
2.4.2.1.4.
Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка за гума, за чието одобрение се кандидатстваКоефициентът на сцепление с влажна пътна настилка GB(T n) на гума T n (n = 1, 2, 3), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява, както следва:
където:
|
|
е средноаритметичната стойност на върховите коефициенти на спирачното усилие на гумата T n , за чието одобрение се кандидатства, в рамките на дадено изпитване на спиране;
|
|
μ peak,adj(R) |
е коригираният върхов коефициент на спирачното усилие в съответствие с таблица 3 от приложение 5; |
|
μ peak(R0) = |
0,71 е фиксиран като максимален коефициент на спирачното усилие за еталонната гума при стандартните условия; |
|
ϑ |
е измерената в градуси по Целзий температура на влажната повърхност при изпитването на гумата Tn, за чието одобрение се кандидатства; |
|
ϑ 0 |
е еталонната температура на намокрената повърхност за гумата, за чието одобрение се кандидатства, в съответствие с маркировката върху страниците на гумата, както е посочено в таблица 4; |
|
MTD |
= |
е измерената дълбочина на макротекстурата на пистата |
|
MTD 0 |
= |
0,8 mm е фиксирана като дълбочината на макротекстурата на еталонната писта; |
|
K trailer |
= |
1,50 е коефициент за осигуряване на съгласуваност между предходното изчисляване на индекса на сцепление с влажна пътна настилка и настоящото, както и за осигуряване на сходимост между метода с използване на превозно средство и метода с използване на ремарке, а |
коефициентите a, b, c и d са дадени в таблица 4.
Таблица 4
|
Категория на ползване |
ϑ0 (°C) |
a |
b (°C–1) |
c (°C–2) |
d (mm–1) |
|
|
Нормална гума |
20 |
+0,99655 |
-0,00124 |
+0,00041 |
+0,06876 |
|
|
Зимна гума |
|
15 |
+0,94572 |
-0,00032 |
-0,00020 |
+0,08047 |
|
|
Зимна гума, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
10 |
+0,89488 |
+0,00061 |
-0,00080 |
+0,09217 |
|
Гума със специално предназначение |
|
15 |
+0,94572 |
-0,00032 |
-0,00020 |
+0,08047 |
|
|
Гума със специално предназначение, която се класифицира като гума за използване при наличие на обилен сняг |
10 |
+0,89488 |
+0,00061 |
-0,00080 |
+0,09217 |
3.
Оценка на сцеплението за гуми от класове C2 и C3Оценка на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка на гумата в износено състояние
Принцип
две стъпки:
|
(a) |
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка G на гумата в ново състояние се оценява, като се следват разпоредбите, посочени в приложение 5, част Б, „Гуми от класове C2 и C3“ и неговите подточки. |
|
(b) |
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка GB за гуми от класове C2 и C3 в износено състояние се оценява, като се използват следните формули:
|
Kworn е коефициентът на влошаване на показателите на сцепление с влажна пътна настилка между новото състояние и износеното състояние:
Kworn (C2) = 0,87
K worn (C3) = 0,83
Приложение 9 — Допълнение 1
Пример от протоколи относно подготовката на износена гума
|
Дата на фино шлифоване |
|
|
Производител |
|
|
Марка |
|
|
Търговско описание/търговска марка |
|
|
Размер |
|
|
Описание на услугата |
|
|
Широчина на джантата |
|
|
Налягане на напомпване (kPa) |
|
|
Седмица на производство |
|
|
Идентификационен код на гумата |
|
Измерване на дълбочината на каналите
|
Дълбочина на каналите Централна зона: (2,0 ± 0,4) mm Странична зона: ≤ 2 mm |
в централната зона (да/не) |
Местоположения по обиколката |
||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|||
|
Местоположения в напречна посока |
1 |
|
|
|
|
|
|
2 |
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
4 |
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Стойности |
|
Средна дълбочина на канала в централната зона (mm) Централна зона: (2,0 ± 0,2) mm |
|
Измерване на грапавостта
|
Средноаритметична височина на абсолютните стойности на профила на грапавост (μm) |
Сечения |
||||||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
||||
|
Напреч. местопол. |
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|||
|
|
|
|
|
|||
|
Средноаритметично |
|
|
|
|
|||
Приложение 9 — Допълнение 2
Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в износено състояние
Пример 1: Примери от протоколи от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в износено състояние при използване на метода с ремарке или с превозно средство за изпитване на гуми
|
Номер на протокола от изпитването: |
|
|
Дата на изпитване: |
|
|
|
|
|
|
|||
|
Писта: |
|
|
|
Минимум: |
Максимум: |
|
Дълбочина на структурата (mm): |
|
Температура на намокрената повърхност (°C): |
|
|
|
|
μpeak,corr: |
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
Дълбочина на водата (mm): |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Скорост (km/h): |
|
||||
|
№. |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
|
|
Марка |
|
|
|
|
|
|
|
Шарка на протектора/търговско описание |
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|
|
|
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|
|
Размер |
|
|
|
|
|
|
|
Описание на услугата |
|
|
|
|
|
|
|
Еталонно налягане на напомпване (при изпитване) (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|
Идентификация на гумата |
|
|
|
|
|
|
|
Маркировка „M+S“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
|
|
Маркировка „3PMSF“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
|
|
Джанта |
|
|
|
|
|
|
|
Товар (kg) |
|
|
|
|
|
|
|
Налягане (kPa) |
|
|
|
|
|
|
|
μpeak |
1 |
|
|
|
|
|
|
2 |
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
4 |
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Стандартно отклонение σμ |
|
|
|
|
|
|
|
CVμ ≤ 4 % |
|
|
|
|
|
|
|
CVal(μ peak) ≤ 5 % |
|
|
|
|
|
|
|
μ peak,corr(R) |
|
|
|
|
|
|
|
μ peak,adj(R) |
|
|
|
|
|
|
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка |
|
|
|
|
|
|
|
Температура на намокрената повърхност (°C) |
|
|
|
|
|
|
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
|
|
|
Забележки |
|
|
|
|
|
|
Пример 2: Протокол от изпитвания за коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гуми в износено състояние с използване на метода с превозно средство
|
Номер на протокола от изпитването: |
|
|
Дата на изпитване: |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|||
|
Писта: |
|
|
|
Минимум: |
Максимум: |
|
Превозно средство |
|
|
|
Дълбочина на структурата (mm): |
|
Температура на намокрената повърхност (°C): |
|
|
|
Марка: |
|
||
|
BFC ave,corr,1: |
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
Модел: |
|
|||
|
BFC ave,corr,2: |
|
|
|
|
Тип: |
|
|||
|
CVal(BFC ave,corr): |
|
|
|
|
Година на регистрация: |
|
|||
|
Дълбочина на водата (mm): |
|
|
|
|
Максимално натоварване на ос: |
Лицева част |
Задна част |
||
|
|
|
|
|
|
|||||
|
Начална скорост (km/h): |
|
|
Крайна скорост (km/h): |
|
|||||
|
№. |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
||||||
|
Марка |
|
|
|
|
|
||||||
|
Шарка на протектора/търговско описание |
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
|
|
|
SRTT…(Стандартна еталонна изпитвателна гума) |
||||||
|
Размер |
|
|
|
|
|
||||||
|
Описание на услугата |
|
|
|
|
|
||||||
|
Еталонно налягане на напомпване (при изпитване) (kPa) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Идентификация на гумата |
|
|
|
|
|
||||||
|
Маркировка „M+S“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Маркировка „3PMSF“ (Да/Не) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Джанта |
|
|
|
|
|
||||||
|
Налягане на предната ос (kPa) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|
|
Налягане на задната ос (kPa) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|
|
Товар върху предната ос (kg) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|
|
Товар върху задната ос (kg) |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
ляво: |
дясно: |
|
|
|
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
Спирачен път (m) |
BFCi |
|
|
Измерване |
1 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
3 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
6 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
7 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
9 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
10 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||||||
|
Стандартно отклонение, σBFC |
|
|
|
|
|
||||||
|
CVBFC ≤ 4 % |
|
|
|
|
|
||||||
|
CVal(BFC ave) ≤ 5 % |
|
|
|
|
|
||||||
|
BFC ave,corr(R) |
|
|
|
|
|
||||||
|
BFC adj(R) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка |
|
|
|
|
|
||||||
|
Температура на намокрената повърхност (°C) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Температура на околната среда (°C) |
|
|
|
|
|
||||||
|
Забележки |
|
|
|
|
|
||||||
ПРИЛОЖЕНИЕ 10
Процедура за определяне на показателите за абразивно износване на гуми от клас C1
Увод
За изчисляването на индекса за абразивно износване на гума, за чието одобрение се кандидатства, нивото на абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се сравнява с нивото на абразивно износване на стандартна еталонна изпитвателна гума. То се измерва по един от следните методи:
|
а) |
метод на измерване с превозно средство по обществени шосета; |
|
б) |
метод на изпитване върху барабан на закрито |
1. Метод на изпитване а) с използване на превозно средство по обществени обществени шосета
1.1. Обхват
Този метод се прилага за гуми от клас C1 в обхвата на настоящото правило с изключение на гуми за сцепление с лед и гуми, имащи код за номиналния диаметър на джантата ≤ 13.
1.2. Определения
В допълнение към съответните определения, посочени в точка 2 от настоящото правило, се прилагат следните определения.
|
1.2.1. |
„Затворен контур“ означава участък от обиколката с една и съща начална и крайна точка. Един и същ затворен контур, изминат по посока на часовниковата стрелка и по посока, обратна на часовниковата стрелка, се счита за 2 затворени контура. |
|
1.2.2. |
„Обиколка“ означава пътищата, които ще бъдат използвани за изпитването за абразивно износване. Обиколката може да се състои от един или няколко затворени контура, които могат да бъдат изминавани във всякаква последователност. |
|
1.2.3. |
„Смяна“ означава периодът от време, необходим за изминаване на обиколката (включително времето за спиране, времето за смяна на превозното средство в конвоя или единичното превозно средство). |
|
1.2.4. |
„Общо разстояние“ е цялото разстояние, изминато от гумата по време на изпитването. |
|
1.2.5. |
„Електрическа машина“ означава преобразувател на енергия, който преобразува енергията от електрическа в механична или обратно. |
|
1.2.6. |
„Категория преобразувател на енергия на задвижване“ означава: i) двигател с вътрешно горене; ii) електрическа машина; или iii) горивен елемент. |
|
1.2.7. |
„Хибридно електрическо превозно средство“ (HEV) означава хибридно превозно средство, при което един от преобразувателите на енергия на задвижване е електрическа машина. |
|
1.2.8. |
„Хибридно превозно средство“ означава превозно средство, оборудвано със силово задвижване, съдържащо най-малко две различни категории преобразуватели на енергия за задвижване и най-малко две различни категории системи за натрупване на енергия за задвижване. |
|
1.2.9. |
„Хибридно електрическо превозно средство без външно зареждане“ (NOVC-HEV) означава хибридно електрическо превозно средство, което не може да бъде зареждано от външен източник. |
|
1.2.10. |
„Хибридно електрическо превозно средство с външно зареждане“ (OVC-HEV) означава хибридно електрическо превозно средство, което може да бъде зареждано от външен източник. |
|
1.2.11. |
„Изцяло електрическо превозно средство“ (PEV) означава оборудвано със силово задвижване превозно средство, което включва единствено и само електрически машини като преобразуватели на енергия на задвижване и единствено и само презаредими системи за натрупване на електрическа енергия (REESS) като системи за натрупване на енергия на задвижване. |
|
1.2.12. |
„Превозно средство, разполагащо само с двигател с вътрешно горене (ДВГ)“ означава превозно средство, при което всички преобразуватели на енергията на задвижване са двигатели с вътрешно горене. |
|
1.2.13. |
„Задвижваща презаредима система за натрупване на електрическа енергия (REESS)“ означава система за натрупване на електрическа енергия, която е презаредима и която осигурява електрическа енергия на задвижване. |
|
1.2.14. |
„Превозно средство с предно предаване (FWD)“ означава превозно средство, при което само предната ос (предният мост) осигурява тяговия въртящ момент. |
|
1.2.15. |
„Превозно средство със задно предаване (RWD)“ означава превозно средство, при което само задната ос (задният мост) осигурява тяговия въртящ момент. |
|
1.2.16. |
„Превозно средство с четири задвижващи колела (4 Х 4)“ означава превозно средство, при което водачът може да изключва въртящия момент на една от осите (мостовете). |
|
1.2.17. |
„Превозно средство със задвижване на всички колела (AWD)“ означава превозно средство с постоянно или управлявано от автомобила задвижване на четирите колела. |
|
1.2.18. |
„Еталонно превозно средство“ означава превозното средство, на което ще бъдат монтирани еталонните гуми. |
|
1.2.19. |
„Превозно средство, за чието одобрение се кандидатства“ означава превозното средство, на което ще бъдат монтирани гумите, за чието одобрение се кандидатства. |
|
1.2.20. |
„Коефициент f2 на превозното средство“ (измерван в N/(km/h)2) е коефициентът на съпротивление при движение по пътя от втори ред съгласно Правило № 154 на ООН. Той се получава при еталонни условия. |
|
1.2.21. |
„Надлъжно ускорение“ (измервано в m/s2) е ускорението по посоката на движение на превозното средство. Надлъжното ускорение е с положителен знак при увеличаване на скоростта и с отрицателен знак при намаляване на скоростта (например при спиране). |
|
1.2.22. |
„Странично ускорение“ (измервано в m/s2) е ускорението перпендикулярно на посоката на движение на превозното средство. Страничното ускорение е с положителен знак, когато се прави ляв завой в посоката на движение на превозното средство. Страничното ускорение е с отрицателен знак, когато се прави десен завой в посоката на движение на превозното средство. |
|
1.2.23. |
„Изпитвателна гума“ обозначава или гуми, за чието одобрение се кандидатства, или еталонни гуми. |
|
1.2.24. |
„Гума, за чието одобрение се кандидатства“ означава гума, чиито показатели за абразивно износване се оценяват спрямо тези на еталонна гума. |
|
1.2.25. |
„Еталонна гума“
означава гумата, която ще се използва във всеки конвой като еталон за оценката на показателите за абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в съответствие със следващата таблица:
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||
1.3 Означения и съкратени термини
|
Означение |
Мерна единица |
Обозначение |
|
AICT |
Безразмерно |
Индекс за абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства |
|
ALC |
mg/km/t |
Ниво на абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, при условия на изпитване |
|
ALRT |
mg/km/t |
Ниво на абразивно износване на еталонната гума при условия на изпитване |
|
ARC |
mg/km |
Степен на абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, при условия на изпитване |
|
ARR |
mg/km |
Степен на абразивно износване на еталонната гума при условия на изпитване |
|
D Ci |
km |
Общо изминато разстояние от превозното средство, за чието одобрение се кандидатства, по време на изпитването |
|
D Ri |
km |
Общо изминато разстояние от еталонното превозно средство по време на изпитването |
|
MCTF i |
g |
Крайна маса на гумата i за гумата, за чието одобрение се кандидатства |
|
MCTS i |
g |
Първоначална маса на гумата i за гумата, за чието одобрение се кандидатства |
|
MRTF i |
g |
Крайна маса на гумата i за еталонната гума |
|
MRTS i |
g |
Първоначална маса на гумата i за еталонната гума |
|
O S |
mg/km/t |
Отмествате на линиите на регресия на нивото на абразивно износване на еталонна гума SRTT17S |
|
O W |
mg/km/t |
Отместване на линиите на регресия на нивото на абразивно износване на еталонна гума SRTT17W |
|
Q Ci |
kg |
Изпитвателно натоварване за всяка гума, за чието одобрение се кандидатства |
|
Q Ri |
kg |
Изпитвателно натоварване за всяка еталонна гума |
|
SS |
mg/km/t/oC |
Чувствителност на SRTT17S на изменения на температурата |
|
SW |
mg/km/t/oC |
Чувствителност на SRTT17W на изменения на температурата |
|
Ti |
oC |
Средна температура на изпитването |
|
|
oC |
Средна температура за n изпитвания |
1.4. Измервателни уреди.
|
1.4.1. |
Уреди за измерване на масата на гумата.
Везната трябва да може да измерва масата на гумата с точност до ± 2 g. |
|
1.4.2. |
Уреди за измерване на регулировката и страничния наклон на предните колела на превозното средство
Устройството трябва да работи с точност до ± 0,033 градуса. |
|
1.4.3. |
Уреди за измерване на масата на превозното средство за всяка позиция.
Везната трябва да може да измерва товара върху всяка гума с точност до ± 0,1 процент. |
|
1.4.4. |
Уреди за измервания на ускорение, разстояние и скорост.
По време на изпитването трябва да се извършва непрекъснато оценяване на скоростта, на страничното и на надлъжното ускорение, като минималната честота на снемане на данни е 10 Hz. Използват се измервания чрез ГНСС (глобалната навигационна спътникова система, както е определена в ISO 24245:2023), свързани с цифрово обработване на местоположенията. Вж. цифрово обработване на данни от ГНСС (глобалната навигационна спътникова система) в допълнение 1 към приложение 10 към настоящото правило. Разстоянието, изминато от гумата, трябва да е равно на отчетеното от ГНСС разстояние плюс разстоянието, изминато без сигнал от ГНСС, освен ако това последно разстояние не е оценено от самата ГНСС. Не се използват акселерометри. |
|
1.4.5. |
Уред за измерване на налягането в гумата.
Устройството трябва да работи с точност до ± 3 kPa. |
|
1.4.6. |
Уреди за измерване на метеорологичните условия (дъжд, сняг, лед).
За дъжд изпитващите водачи отчитат пробега с работещи чистачки (действително избърсващи предното стъкло) за всяка смяна. За сняг/лед изпитващите водачи отчитат пробега при сняг или лед на пътя за всяка смяна. |
|
1.4.7. |
Уреди за измерване на температурата.
Може да се използва външният термометър на превозното средство. Данните се записват на хартиен носител или във файл, като се посочват времето и мястото. Допустим е и всеки термометър, който е разположен така че да измерва температурата на външния въздух. Точността на измерване на термометъра трябва да бъде ± 1 °C. Допустимо е да се използва и устройство за непрекъснато измерване на температурата, при условие че то отговаря на изискванията за точност на измерване, описани по-горе. Първоначалното и крайното измерване се извършват с помощта на калибриран термометър. |
|
1.4.8. |
Уреди за измерване на масата на окомплектованата гума с джанта
Везната трябва да може да измерва масата на гумата с точност до ± 2 g. |
1.5. Процедура за измерване на гумата, на окомплектованата гума с джанта и на превозното средство
|
1.5.1. |
Измерване на масата на гумата
Преди измерването на масата гумата се почиства и подсушава с устройство или продукт, който не отстранява каучук от гумата (например неабразивен почистващ препарат на водна основа). Всички видими камъчета се отстраняват от шарката преди измерването на масата. Измерването се повтаря 3 пъти и стойностите му се осредняват. |
|
1.5.2. |
Измерване на масата на окомплектованата гума с джанта
Преди сглобяването окомплектованата гума се почиства и подсушава с устройство или продукт, който не отстранява каучук от гумата (например неабразивен почистващ препарат на водна основа). Всички видими камъчета се отстраняват от шарката преди измерването на масата без въздух под налягане и без вложката на вентила. Измерването на масата се извършва след проверка дали всички балансиращи тежести са налични в окомплектованата гума. |
|
1.5.3. |
Процедура за измерване на масата на превозното средство
Превозното средство трябва да бъде почистено и подсушено преди измерването, с пълен резервоар за гориво (при превозно средство с ДВГ), баласт за изпитване, както е описано в точка 1.6 от настоящото приложение, оборудвано с гумите, които ще се изпитват, и с джанти, използвани за изпитването, със средно тегло на водача (т.е. 75 kg). Измерва се товарът Q върху всяко колело. |
|
1.5.4. |
Процедура за измерване на регулировката на колелата
Регулировката на колелата се измерва при пълен резервоар за гориво (при превозно средство с ДВГ), баласт за изпитване, както е описано в точка 1.6 от настоящото приложение, като то е оборудвано с гумите, които ще се изпитват, и е с джанти, използвани за изпитването, със средно тегло на водача (т.е. 75 kg). |
1.6. Изисквания към превозното средство
|
1.6.1. |
Общи изисквания
Настройката за регулировки се извършва по следния начин:
Регулировките (сходимост и страничен наклон на предните колела) на двата моста на еталонното превозно средство и на всяко превозно средство, за чието одобрение се кандидатства, се проверяват най-малко:
В края на изпитването регулировките не трябва да се различават с повече от ± 0,15 градуса за сходимостта и ± 0,3 градуса за страничния наклон на предните колела спрямо първоначалното измерване при същите условия. |
|
1.6.2. |
Допустима геометрия на окачването и стойности за статично регулиране за превозни средства с предно предаване |
|
1.6.2.1. |
Превозни средства, използвани за гуми, за чието одобрение се кандидатства, в натоварено състояние, както е описано в точка 1.5.4.:
|
|
1.6.2.2. |
Превозно средство, използвано за еталонни гуми, в натоварено състояние, както е описано в точка 1.5.4.:
|
|
1.6.3. |
Допустима геометрия на окачването и стойности за статично регулиране за превозни средства със задно предаване |
|
1.6.3.1. |
Превозни средства, използвани за гуми, за чието одобрение се кандидатства, в натоварено състояние, както е описано в точка 1.5.4.:
|
|
1.6.3.2. |
Превозно средство, използвано за еталонни гуми, в натоварено състояние, както е описано в точка 1.5.4.:
|
|
1.6.4. |
Допустима геометрия на окачването и стойности за статично регулиране за превозни средства с четири задвижващи колела
Превозните средства с четири задвижващи колела може да се използват, ако само една ос се използва като задвижваща ос. В този случай те се разглеждат като превозни средства с предно или със задно предаване, в зависимост от конфигурацията. |
|
1.6.5. |
Приемливи фини настройки на окачването и статични настройки за превозни средства със задвижване на всички колела
При превозни средства с постоянно задвижване на всички колела се спазват настройките за превозни средства със задно предаване, описани в точка 1.6.3. от настоящото приложение. |
|
1.6.6. |
В случай че няма превозно средство, което да отговаря на условията, описани в точки 1.6.2, 1.6.3, 1.6.4 или 1.6.5, се използва следната процедура:
|
|
1.6.7. |
Допустим преобразувател на енергия на задвижване за превозното средство
Всички видове преобразуватели на енергия на задвижване са допустими, стига те да са еднотипни за целия конвой. Конвоят се състои от превозни средства, които принадлежат към един и същ тип превозни средства по отношение на степента на електрификация на превозните средства (т.е. ICE или NOVC-HEV, или OVC-HEV, или PEV). |
|
1.6.8. |
Допустима предавателна система за превозното средство
За размера на гумите, които трябва да бъдат изпитвани, се използва превозно средство с предно предаване, когато има налично такова. Ако размерът на гумите може да се монтира само на превозни средства със задно предаване, се използва превозно средство със задно предаване и еталонните гуми също се монтират на превозно средство със задно предаване. Ако размерът на гумите може да се монтира само на превозни средства със задвижване 4 x 4, се използва превозно средство със задвижване 4 x 4 и еталонната гума също се монтира на превозно средство със задвижване 4 x 4. Ако има налично такова, за еталонната гума и за гумата, за чието одобрение се кандидатства, се използва превозно средство с подобно разпределение на въртящия момент. Ако няма налично такова, режимът по подразбиране се използва както за еталонното превозно средство, така и за превозното средство, за чието одобрение се кандидатства. В един и същи конвой се допускат превозни средства с автоматична или с ръчна предавателна кутия. |
|
1.6.9. |
Режим на движение на превозното средство
Ако са налични няколко режима на движение, се избира режимът по подразбиране, ако е определен от производителя на превозното средство. В случай че производителят на превозното средство не е определил режим на движение по подразбиране, използването на представителен режим на движение се съгласува с отговорния орган. |
|
1.6.10. |
Рекуперативно спиране
Превозните средства от конвоя трябва да имат сходни възможности за рекуперативно спиране. Това се постига, като се избират превозни средства с подобна степен на електрификация (вж. 1.6.7). Ако функцията за рекуперативно спиране на дадено превозно средство може да бъде изключена, водачът има право да го направи само ако всички превозни средства в конвоя се движат при едни и същи условия за рекуперативно спиране. |
|
1.6.11. |
Допустими аеродинамични показатели на превозното средство
Аеродинамичните показатели на превозното средство, оборудвано с еталонни гуми, трябва да отговарят на следното условие: Стойността на f2 на превозното средство с еталонни гуми трябва да бъде по-малка от или равна на 1,2 пъти стойността на f2 на превозните средства с гуми, за които се кандидатства. Разпоредбата, определена в настоящата точка, не се прилага, когато стойността f2 на превозните средства не е на разположение на съоръжението за изпитване. |
|
1.6.12. |
Допустима маса на превозното средство (в зависимост от размера на гумата и индекса на товароносимост на гумата)
Общата маса на превозното средство трябва да позволява натоварване на гумата с общ товар от (67 ± 7) % от общата номинална товароносимост на гумата за 4 гуми. Пример за изчисляване: приема се, че индексът на товароносимост на еталонните гуми е 94, което съответства на максимално натоварване от 670 kg. Общото номинално натоварване на 4-те еталонни гуми тогава ще бъде: 670*4 = 2 680 kg. Тогава масата на натовареното превозно средство е 2 680*67 % = 1 796 kg с допустимо отклонение 2 680*7 %, което съответства на ± 188 kg. Разпределението на натоварването между предната и задната ос трябва да бъде, както следва:
Разрешава се използването на баласт, който позволява достигане на по-големи натоварвания, при условие че не надвишава 85 % от максималния полезен товар на превозното средство. Включва се минимален баласт, равняващ се на 1,5 пътника, включително водача. |
|
1.6.13. |
Изисквания относно обиколката, ускорението и скоростта
Обиколката трябва да представлява затворен контур. Превозните средства се връщат в точката на тръгване, без да се превозват с автомобиловоз. |
|
1.6.13.1. |
Минимална дължина на обиколката
Обиколката се състои от един или няколко затворени контура. Превозните средства се връщат в точката на тръгване. Минималната дължина е 300 km по различни пътища. Превозното средство не трябва да се транспортира върху автомобиловоз, освен в случай на повреда на превозното средство/гумата. |
|
1.6.13.2. |
Разпределение на стила на шофиране
В обиколката трябва да се спазва следното разпределение на ускорението/разстоянието за всеки от представените стилове на шофиране:
|
|
1.6.13.3. |
Ниво на общото ускорение
Прилагат се следните разпоредби по отношение на стандартното отклонение на ускорението и максималните стойности: |
|
1.6.13.3.1. |
Стандартно отклонение
Стандартните отклонения на надлъжното и на страничното ускорение по време на изпитването не трябва да се различават с повече от 5 процента между две отделни превозни средства от един и същ конвой. |
|
1.6.13.3.2. |
Максимално ускорение
|
|
1.6.14. |
Изисквания за скоростта
Скоростта, с допустимо отклонение при измерване от 10 km/h, не трябва да надхвърля действащите законови ограничения, които се прилагат в съответната държава, където се извършва обиколката. Освен това скоростта не трябва да надвишава стойността от 140 km/h. Максималното отклонение при изминатото разстояние (включително отклонение при измерването от 10 km/h) е 0,5 % (общо 40 km за 8 000 km пробег). |
|
1.6.15. |
Следене на ускорението и скоростта по време на изпитването
Ускорението и скоростта се следят постоянно по време на изпитването за всяко превозно средство в конвоя. Подробности относно изчисляването на ускорението и скоростта са дадени в допълнение 1 към настоящото приложение. |
|
1.6.16. |
Ниво на абразивно износване при обиколката
За да е използваема за изпитвания, обиколката трябва да е съобразена със следните спецификации за ниво на абразивно износване на еталонните гуми:
Ако за дадена обиколка се използва само една от еталонните гуми (например само SRTT17S), трябва да се спазва само едно от условията, а именно това за еталонната гума, която се използва в обиколката.
Фигура 1: Нормираното за температура 20 °C ниво на абразивно износване за изпитването трябва да бъде в диапазона между s1 и s2. Изчисляването на нивото на абразивно износване при обиколката се прави съгласно точка 1.6.16.1. от настоящото приложение. |
|
1.6.16.1. |
За измерването на нивото на абразивно износване на еталонната гума се прилагат следните разпоредби:
За всеки от (поне) трите комплекта изпитвани еталонни гуми се получава нивото на абразивно износване ALRTi в mg/km/t при температура Ti . Изчислението се актуализира на всяко тримесечие, като се използват резултатите от всички извършени изпитвания от предходните четири тримесечия, като се започне една година след първоначалната акредитация на обиколката. Актуализирането на наклоните и отместването в началото може да се извършва само ако температурният обхват покрива разпоредбите на настоящата точка. Чувствителността на гумите SRTT17S и SRTT17W на изменения в температурата по време на изпитването („ SS “ и „ SW “) (т.e. наклонът на линията на регресия на нивото на абразивно износване за еталонната гума във функция от средната температура на изпитването) се изчислява по следното уравнение:
По време на изпитването отместванията на линиите на регресия на нивото на абразивно износване на еталонната гума във функция от средната температура на изпитването се изчисляват по следните уравнения:
Нивата на абразивно износване при обиколката при съответните температури се изчисляват по следните уравнения:
където:
Ако обиколката се използва както за гуми SRTT17S, така и за гуми SRTT17W, изчисляването на S се прави за всяка еталонна гума, като се получават стойности SS и SW. |
1.7. Изисквания за метеорологичните и климатичните условия
|
1.7.1. |
Гумите, изпитвани спрямо SRTT17S съгласно таблицата в точка 1.2.25 от настоящото приложение, трябва да отговарят на следните метеорологични и климатични условия:
|
|
1.7.2. |
Гумите, изпитвани спрямо SRTT17W съгласно таблицата в точка 1.2.25 от настоящото приложение, трябва да отговарят на следните метеорологични и климатични условия: |
|
1.7.2.1. |
Гуми за използване при наличие на обилен сняг
|
|
1.7.2.2. |
Гуми, неподходящи за използване при наличие на обилен сняг
|
|
1.7.3. |
Записване на данни за метеорологичните условия |
|
1.7.3.1 |
Измервания на разстояние при мокър път
Разстоянието при мокър път, изразено като процент от изминатото разстояние, съответства на разстоянието, изминато с включени чистачки. Те (данните) могат да се събират ръчно на едно превозно средство от конвоя. Като алтернатива могат да се събират данни от информация за превозното средство (например от шина CAN (Controller Area Network), или от OBD — система за бордова диагностика), когато има такава. |
|
1.7.3.2. |
Средна температура
За изчисляване на средната температура се извършват минимум 5 измервания на една смяна по обиколката. Измерванията трябва да включват началната точка и точката на пристигане. Освен това се измерва температурата на най-голямата надморска височина, достигана по обиколката. Измерванията се извършват на поне едно превозно средство от конвоя. Средната температура на обиколката се изчислява като средна стойност на всички измерени температури във всички 5 точки. Най-малко в началната и в крайната точка измерването се извършва със стационарно устройство, като се спазва изискваната точност. Температурният датчик трябва да бъде разположен на открито място, без препятствия, да е изложен на въздушния поток и да е защитен от пряко слънчево греене. Последното може да се постигне посредством засенчващ екран или подобно устройство. За измервания по време на път може да се използва метеорологична станция, монтирана в превозното средство, с външен температурен датчик. Допустимо е непрекъснато измерване на температурата по време на изпитването. В този случай трябва да бъдат отчетени средната, минималната и максималната измерена стойност за цялото изпитване. Първите 10 минути след потеглянето и след спирането на всеки водач се изключват от изчисленията за минимална, максимална и средна стойност. Допустими са средни стойности на температурата въз основа както на времето, така и на разстоянието. |
1.8. Изисквания към стандартната еталонна изпитвателна гума
Еталонните гуми SRTT17S и SRTT17W се съхраняват при условията, препоръчани съответно в стандарти F3676-23 и F3675-23.
SRTT17S се използва за оценяване на гуми, за чието одобрение се кандидатства, от категория на ползване „при нормални условия“ и за оценяване на гуми от категория на ползване „върху сняг“ или „със специално предназначение“, които не са класифицирани като гуми за използване при наличие на обилен сняг, както и за гуми от категория на ползване „със специално предназначение“, които не са обявени като „M+S“.
SRTT17W се използва за оценяване на гуми, за чието одобрение се кандидатства, от категория на ползване „зимни гуми“ и „гуми със специално предназначение“, обявени като „M+S“, или некласифицирани като гуми за използване при наличие на обилен сняг.
1.9. Подготовка и настройки по отношение на гумите
|
1.9.1. |
Монтиране на гумата на джантата и превозното средство
Новите гуми, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъдат монтирани и балансирани на джанта, разрешена от производителя на гумите. Нови еталонни гуми за всяко изпитане се монтират на джанта с широчина 7,5". Широчината на джантата на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се посочва в протокола от изпитването. Гумите със специални изисквания за монтиране, като асиметрична конструкция или посока на търкаляне, също се монтират в съответствие с тези изисквания: посоката на въртене трябва да се спазва, а страната на гумата, която е насочена към външната страна на превозното средство, трябва да бъде разположена по подходящ начин. |
|
1.9.2. |
Измерване на теглото на гумата (без джанта)
Измерването на теглото на гумата се извършва по процедурата, описана в точка 1.5.1. от настоящото приложение. Не трябва да се отстранява каучук (например въздушни отвори по пресформата) от която и да е гума (изпитвателна или еталонна). Теглото на всяка гума се измерва:
|
|
1.9.3. |
Измерване на масата на окомплектованата гума с джанта
Измерването на масата на окомплектованата гума с джанта се извършва по процедурата, описана в точка 1.5.2. от настоящото приложение. Междинните измервания на масата на окомплектованата гума с джанта са незадължителни. |
|
1.9.4. |
Налягане на напомпване на гумите
Налягането на напомпване на еталонните гуми трябва да бъде 290 kPa. Гумите, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъдат надути (в студено състояние) до номиналното им налягане, определено от стандарта, на който съответстват. По-конкретно:
|
1.10. Подготовка и настройки по отношение на превозните средства
Превозните средства за гуми, за чието одобрение се кандидатства, и за еталонни гуми се избират съгласно ограниченията по точка 1.6.
|
1.10.1. |
Измерване на масата на превозното средство
Измерването на масата на превозното средство се извършва по процедурата, описана в точка 1.5.3. от настоящото приложение. На превозното средство се поставя баласт съгласно спецификациите, описани в точка 1.6.12 от настоящото приложение. За еталонните превозни средства и за превозните средства, за чието одобрение се кандидатства, са необходими измервания на товара Q на всяка гума. |
|
1.10.2. |
Фини настройки на превозното средство
Регулировките на превозното средство трябва да бъдат фино настроени съгласно разпоредбите, посочени в точки 1.6.2.—1.6.6. от настоящото приложение. |
1.11. Метод на изпитване и измервания
|
1.11.1. |
Общи положения
Изпитването за абразивно износване на гумата се извършва на шосета. В един конвой могат да участват максимум 4 превозни средства. Превозните средства изминават приблизително 8 000 km по избрани писти с определена степен на тежест на шофиране, за да се изложат всички гуми, за чието одобрение се кандидатства, на едни и същи условия (например степен на тежест, водачи, позиция в конвоя, метеорологични условия). Гумите се оценяват по отношение на еталонна гума. Еталонната гума се монтира върху едно превозно средство от конвоя с цел да се поемат основно измененията на температурата, но също и другите променливи параметри. Превозното средство, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъде снабдено със същите гуми, за чието одобрение се кандидатства. Измерените показатели се изчисляват в съответствие с точка 1.11.13 от настоящото приложение. |
|
1.11.2. |
Общо разстояние на изпитването
Общото разстояние, изминато от всяко превозно средство в конвоя, е 8000 ± 300 km. Каквото и да било общо разстояние извън тези граници води до невалидност на изпитването. |
|
1.11.3. |
Съставяне и управление на конвой
Конвоят трябва да е еднотипен по отношение на следните параметри на превозното средство:
Един и същ модел и едни и същи настройки на превозните средства се използват както за еталонна гума, така и за гума, за чието одобрение се кандидатства, при условие че:
Що се отнася до максималното разстояние между превозните средства в конвоя, всеки водач трябва да може да има зрителен контакт с предходното и следващото превозно средство. Всяко превозно средство трябва да се движи в дясната лента (или в лявата лента за страни с ляво движение), когато е свободна. |
|
1.11.4. |
Редуване на превозните средства в конвоя и редуване на водачите на превозните средства
Всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, включително изпитваната и еталонната гума, трябва да премине през еднакви части от изпитването:
Промените в позициите на водачите и на превозните средства могат да настъпят в рамките на допустимо отклонение от 10 % от предварително определеното разстояние в обиколката. |
|
1.11.5. |
Данни, измервани преди, по време на и след изпитването |
|
1.11.5.1. |
Преди и след изпитването:
Преди и след изпитването се извършват следните измервания:
|
|
1.11.5.2. |
По време на изпитването
По време на изпитването се извършват следните записи:
По време на междинните спирания е препоръчително, но не е задължително, да се измерват:
|
|
1.11.6. |
Обработка на данни за средната температура
Измерване на температурата по време на изпитването: Температурата се измерва в съответствие с точка 1.7.3. |
|
1.11.7. |
Обработка на данни за стандартното отклонение на надлъжни и странични ускорения
По време на всяка смяна трябва да се извършва непрекъснато оценяване на скоростта, на страничното и на надлъжното ускорение. Препоръчва се минимална честота на снемане на данни от 10 Hz. Най-разпространената технология е измерването с ГНСС (глобална навигационна спътникова система), свързано с цифрово обработване на местоположенията. Обработването на данни за ускорението е определено в допълнение 1 към настоящото приложение. |
|
1.11.8. |
Утвърждаване на изпитването
Изпитването се счита за валидно, когато са изпълнени следните условия:
|
|
1.11.9. |
Отклонение от номиналната обиколка
Обиколката се счита за валидна, когато са изпълнени всички следни условия:
Когато всички разпоредби са изпълнени, обиколката се счита за валидна и разстоянието, което се взема предвид при изчисляването, трябва да се коригира по съответния начин. Случайното(ите) отклонение(я) е(са) допустимо(и), ако представлява(т) по-малко от 20 % от разстоянието на обиколката или по-малко от 100 km (според коя величина от двете е по-малка), при условие че нивото на абразивно износване на еталонната гума при 20 °C остава в разрешените граници и са спазени стандартните отклонения на ускорението. Във всички останали случаи изпитването се счита за невалидно и обиколката трябва да бъде утвърдена отново. |
|
1.11.10. |
Отстраняване на неизправности на превозното средство
В случай на повреда на превозното средство в конвоя се прилагат следните разпоредби:
|
|
1.11.11. |
Отстраняване на неизправности на гумите
В случай на повреда на гуми в конвоя се прилагат следните разпоредби:
|
|
1.11.12. |
Отстраняване на неизправности, свързани с ГНСС
Ако записването на скоростта и ускорението на едно превозно средство за една смяна е неуспешно за повече от 5 % от разстоянието на обиколката (поради липса на спътников сигнал или поради отказ на устройство), липсващите данни се заменят с тези на едно от другите превозни средства (за предпочитане еталонното превозно средство) от същия конвой за същата смяна, ако са валидни. |
|
1.11.13. |
Обработване на данни за изчисляване на нивото на абразивно износване. |
|
1.11.13.1. |
Ниво на абразивно износване на еталонната гума при средна температура на изпитването (mg/km/t)
Средното ниво на абразивно износване при средна температура на изпитването за еталонната гума по време на изпитването се изчислява, както следва:
където:
|
|
1.11.13.2. |
Изчисляване на нивото на абразивно износване на SRTT17S при 20 oC
Приложете поправката за температурата, определена в точка 1.6.16.1 от настоящото приложение, за нивото на абразивно износване на SRTT17S, както следва:
където |
|
1.11.13.3. |
Изчисляване на нивото на абразивно износване на SRTT17W при 10 oC
Приложете поправката за температурата, определена в точка 1.6.16.1 от настоящото приложение, за нивото на абразивно износване на SRTT17W, както следва:
където |
|
1.11.13.4. |
Ниво на абразивно износване на гума, за чието одобрение се кандидатства, при средна температура на изпитването (mg/km/t)
Средното ниво на абразивно износване при средна температура на изпитването за гумата, за чието одобрение се кандидатства, по време на изпитването се изчислява, както следва:
където:
|
|
1.11.13.5. |
Индексът за абразивно износване на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е независим от средната температура на изпитването и се изчислява по следната формула:
където:
|
1.12. Протокол от изпитването
|
1.12.1. |
Протоколът от изпитването включва следната информация:
|
|
1.12.2. |
За всяка еталонна гума се отчита следната информация:
|
|
1.12.3. |
За всяка гума, за чието одобрение се кандидатства, се отчита следната информация:
|
|
1.12.4. |
Окончателни резултати от изпитванията
|
2. Метод на изпитване б) с използване на барабан на закрито
2.1. Обхват
|
2.1.1. |
Този метод се прилага за гуми от клас C1 в обхвата на настоящото правило с изключение на гуми за сцепление с лед и гуми, имащи код за номиналния диаметър на джантата ≤ 13. |
|
2.2. |
Определения и термини
В допълнение към съответните определения, посочени в точка 2 от настоящото правило, за метода върху барабан на закрито се прилагат следните определения. |
|
2.2.1. |
„Абразивно износване на гумата“ означава износване на гумата, което се наблюдава като загуба на маса на гумата по време на употреба. |
|
2.2.2. |
„Загуба на маса“ означава количеството маса, загубено поради абразивно износване на гумата.
Бележка 1 към вписването: то се изразява в грамове. |
|
2.2.3. |
„Изпитвателна гума“ означава гума, която се използва за програма за оценка, т.е. или гуми, за чието одобрение се кандидатства, или еталонни гуми. |
|
2.2.3.1. |
Гума, за чието одобрение се кандидатства
Т изпитвателна гума, която е част от програма за оценка и която се оценява заедно с еталонната гума, като се използва същият метод на изпитване. |
|
2.2.3.2. |
Еталонна гума
R специална изпитвателна гума, която се използва като еталон в програма за оценка. |
|
2.2.3.2.1. |
„Стандартна еталонна изпитвателна гума“ или „SRTT“ означава гума, която се произвежда, контролира и съхранява в съответствие със стандартите на ASTM International:
Нормална еталонна гума (225/45R17 94 XL ASTM F3676-23) се използва за изпитване на гуми, за чието одобрение се кандидатства, които не са предназначени за използване при наличие на обилен сняг, което означава нормални гуми, зимни гуми и гуми със специално предназначение, които нямат маркировка M+S или 3PMSF; зимна еталонна гума (225/45R17 94 XL ASTM F3675 - 23) се използва за изпитване на гуми, за чието одобрение се кандидатства, които са предназначени за използване при наличие на обилен сняг (маркирани със символа 3PMSF), и гуми със специално предназначение, носещи маркировката M+S или 3PMSF. |
|
2.2.4. |
Терминът „средна дълбочина на профила“ се използва за характеризиране на грапавостта на повърхността в макромащаб и е описан в ISO 13473-1. |
|
2.2.5. |
Терминът „микрограпавост“ означава грапавостта на повърхността, характеризирана в микромащаб, която се измерва чрез променени условия на филтриране, както е определено в ISO 13473-1. |
|
2.2.6. |
„Координатна система на гумите“ е координатна система на гумите, както е определена в ISO 8855.
|
|
2.2.7. |
„Вертикален товар“ означава нормалната сила, упражнявана върху пътя от гумата в резултат на масата, поддържана от гумата. Нормалната сила, упражнявана от гумата, е определена в ISO 8855. |
|
2.2.8. |
„Странична сила“ означава упражняваната от гумата сила, генерирана в странична посока по време на завиване. Страничната сила на гумата е определена в ISO 8855. При завиване наляво тя има положителен знак, а при завиване надясно — отрицателен. |
|
2.2.9. |
„Надлъжна сила“ означава силата на гумата, генерирана в надлъжна посока по време на ускоряване или спиране. Надлъжната сила на гумата е определена в ISO 8855. Тя е с положителен знак при увеличаване на скоростта и с отрицателен знак при намаляване на скоростта (например при спиране). |
|
2.2.10. |
„Радиус с товар“ означава разстоянието от оста на гумата до външната повърхност на барабана в условия на стабилно състояние при скорост 0 и страничен наклон на колелото 0, както и при прилагане на изпитвателния товар и налягането на напомпване при стайна температура, и се отнася за привеждането към определена температура, разгледано в точка 2.6.2. |
|
2.2.11. |
„Въртящ момент на гумата“ означава моментът спрямо оста на въртене на гумата. |
|
2.2.12. |
„Индекс на товароносимост“ означава цифров код, свързан с максималното натоварване, което гумата може да понесе при скоростта, посочена от символа за скорост, при условията на експлоатация, определени от производителя на гумата. |
2.3. Означения и съкратени термини
В допълнение към съответните означения и съкратени термини, посочени в точка 1 от приложение 10 към настоящото правило, за метода върху барабан на закрито се прилагат следните означения и съкратени термини.
|
Означение |
Мерна единица |
Обозначение |
|
Т |
Безразмерно |
Гума, за чието одобрение се кандидатства |
|
R |
Безразмерно |
Еталонна гума |
|
Fz |
N |
Вертикален товар |
|
Fy |
N |
Странична сила |
|
Fx |
N |
Надлъжно усилие |
|
rL |
m |
Радиус с товар |
|
My |
Nm |
Въртящ момент на гумата |
|
LI |
Безразмерно |
Индекс на товароносимост |
|
MPD |
mm |
Средна дълбочина на профила |
2.4. Метод на изпитване
|
2.4.1. |
Общи положения
С този метод на изпитване се оценява загубата на маса на гумата, за чието одобрение се кандидатства, спрямо еталонната гума. При измерването на износването на протектора на гумата за изминато разстояние е необходимо да се контролират обичайното натоварване, страничната сила и надлъжното усилие, приложени към изпитвателната гума. При този метод на изпитване се използва оборудване за изпитване на износването на протектора с цилиндричен маховик (барабан) с външна повърхност на барабана. |
|
2.4.2. |
Спецификации на барабана |
|
2.4.2.1. |
Оборудване за изпитване на износването на гумите
Оборудването за изпитване на износването на гумите се състои от барабан, устройство за транспортиране на гумите, товарещо устройство и система за предотвратяване на сцепление. Може да има едно или две устройства за транспортиране. |
|
2.4.2.2. |
Диаметър на барабана
Изпитвателният динамометър трябва да има цилиндричен маховик (барабан) с диаметър най-малко 3 m. |
|
2.4.2.3. |
Изпитвателна повърхност
Изпитвателната повърхност се налага върху външната повърхност на цилиндричния барабан. Изпитвателната повърхност на барабана трябва да отговаря на следните минимални изисквания:
Нивото на абразивно износване на еталонната гума SRTT17S за всички видове настилки трябва да бъде в диапазона между 50 mg/km/t и 190 mg/km/t. Нивото на абразивно износване на еталонната гума SRTT17W за всички видове настилки трябва да бъде в диапазона между 35 mg/km/t и 165 mg/km/t. Нивото на абразивно износване се изчислява по метода в съответствие с точка 2.8. от настоящото приложение. В случай на шкурка, използвана за повърхността, тя се заменя, както е посочено в допълнение 5. Когато повърхността на барабана престане да отговаря на условията от предходната точка, повърхността се подменя. Междинната проверка на степента на абразивно износване на еталонната гума е препоръчителна. |
|
2.4.2.4. |
Широчина
Широчината на изпитваната повърхност трябва винаги да надвишава широчината на контактното петно на изпитвателната гума през цялата продължителност на изпитването. |
|
2.4.3. |
Система за транспортиране и задвижване на гуми
Системата за транспортиране и задвижване на гумите трябва да може да осигурява динамично управление на:
Максималното допустимо отклонение от номиналната стойност на товара (Fz), страничната сила (Fy), надлъжната сила (Fx) и въртящия момент на гумата (My) по време на изпитването се определя, както следва:
|
|
2.4.4. |
Система за предотвратяване на сцеплението |
|
2.4.4.1. |
Разпределяне на прах
Оборудването за изпитване на износването на протектора трябва да има система за разпределяне на прах, за да разпръсква контролирано количество талк или силициев диоксид. Смесването на талк и силициев диоксид не е разрешено. Типичният размер на праховите частици може да се мени от 0,1 μm до 100 μm. Системата за разпределяне на прах трябва да пръска върху изпитвателната повърхност в близост до контактното петно на изпитвателната гума, така че частиците от абразивното износване да не залепват по повърхността на гумата или изпитвателния барабан. Системата за разпределяне на прах и материалите трябва да бъдат идентични за еталонната гума и за гумата, за чието одобрение се кандидатства, по време на изпитването и трябва да останат постоянни по време на цялото изпитване. Скоростта на подаване на праха (измерена като маса или обем), приложена за еталонната гума и гумата, за чието одобрение се кандидатства, трябва да бъде еднаква, с максимална разлика от ±10 % за всяко изпитване. |
|
2.4.4.2. |
Положение на дюзата
Положението на дюзата за системата за разпределяне на праха трябва да отговаря на поне една от следните спецификации:
|
|
2.4.5 |
Натоварване, регулировка, проверка и грешки на измервателните уреди
Измерването на тези параметри трябва да бъде достатъчно точно и прецизно, за да осигури изискваните данни за изпитването. Специфичните и съответните стойности са показани в допълнение 4 към настоящото приложение. |
|
2.4.6 |
Везна за измерване на масата
Везната за измерване на масата на изпитвателните гуми трябва да има:
Везната за измерване на масата се калибрира надлежно съгласно изискванията, определени от производителя. |
2.5. Условия на изпитване
|
2.5.1 |
Общи положения
Изпитването се състои в измерване на загубата на маса на гумата, при което гумата се напомпва до налягането в студено състояние, както е посочено в точка 2.5.3 от настоящото приложение, като налягането на напомпване се оставя да нарасне (т.е. „напомпване с гранична стойност“) и не се регулира от машината. |
|
2.5.2 |
Изпитвателен товар
Стандартният изпитвателен товар Fz на измерваната гума се изчислява от нейния товар LI, който съответства на максималната маса, свързана с LI на гумата. Стандартният изпитвателен товар се изчислява от стойностите, показани в таблица 1, и се поддържа в границите на допустимото отклонение, посочено в допълнение 4 към настоящото приложение. |
|
2.5.3 |
Налягане на напомпване на гумите
Налягането на напомпване трябва да бъде зададено в съответствие с това, показано в таблица 1, при точността, посочена в допълнение 4 към настоящото приложение, и да бъде спазена гранична максимална стойност. Таблица 1 Товари и налягания на напомпване при изпитване
|
||||||||||||
|
2.5.4 |
Условия за провеждане на изпитване (надлъжна сила, странична сила, скорост на изпитване, изминавано разстояние)
Трябва да бъдат изпълнени следните условия за провеждане на изпитването, за да се счита то за валидно:
|
2.6. Процедура на изпитване
|
2.6.1. |
Общи положения
Стъпките на процедурата на изпитване, описани по-долу, се следват в посочената последователност:
|
|
2.6.2. |
Привеждане към определена температура
Напомпаната гума се поставя в температурната среда на мястото за изпитване за най-малко 3 часа. |
|
2.6.3. |
Регулиране на налягането
След привеждането към определена температура налягането на напомпване трябва да се приведе към налягането на изпитване. |
|
2.6.4. |
Температурна среда
По време на изпитването температурата на околната среда трябва да се поддържа на равнище 25 °C ± 5 °C. Температурата на околната среда трябва да се мери на разстояние, не по-малко от 0,15 m и не по-голямо от 1 m от гумата. Средната температура на околната среда по време на изпитването за еталонните гуми и гумите, за чието одобрение се кандидатства, не трябва да се различава с повече от 2 °. |
|
2.6.5. |
Измерване на масата
Масата на гумата се измерва преди и след 5 000 km пробег, както е определено в точка 2.6.6 от настоящото приложение, както за еталонните гуми, така и за гумите, за чието одобрение се кандидатства. |
|
2.6.6. |
Изпитвателен цикъл |
|
2.6.6.1. |
Входящи условия
Както еталонната гума, така и гумата, за чието одобрение се кандидатства, се изпитват в съответствие с входящите условия от допълнение 3 към настоящото приложение. Условието за изпитване по допълнение 3 от 250 km се определя като един изпитвателен цикъл, а изпитвателният цикъл се повтаря 20 пъти до достигане на 5 000 km. |
|
2.6.6.2. |
Изпитвателна програма по подразбиране (барабан с 2 позиции)
Както еталонната гума, така и гумата, за чието одобрение се кандидатства, се монтират на различни места на един и същ барабан. Изпитването на еталонната гума и на гумата, за чието одобрение се кандидатства, се извършва едновременно. Гумите, монтирани на двете позиции, се разменят веднъж след изминаването на 2 500 km. Посоката на въртене трябва да се запазва една и съща по време на изпитването. След изминаването на 2 500 km се препоръчва визуална проверка на гумите, за да се гарантира, че няма налице откъртване на протектора. |
|
2.6.6.3. |
Алтернативна изпитвателна програма (барабан с 1 позиция)
В случай че изпитването на еталонната гума и на гумата, за чието одобрение се кандидатства, не е възможно по едно и също време, може да се приложи алтернативната изпитвателна програма. Спазва се следният ред на изпитване за еталонната гума (R) и за гумата, за чието одобрение се кандидатства (T): R (1 000 km) — T (2 000 km) — R (2 000 km) — T (2 000 km) — R (2 000 km) — T (1 000 km) Наборът от входящи условия съгласно допълнение 3 се повтаря 4 пъти за разстояние от 1 000 km и 8 пъти за разстояние от 2 000 km. След изминаването на приблизително 2 500 km се препоръчва визуална проверка на гумата, за да се гарантира, че няма налице откъртване на протектора. |
|
2.6.6.4. |
Етап на започване на изпитването
Гумите се допират до барабана със скорост, равна на 0 km/h. След това се прилага изпитвателният товар Fz при скорост, равна на 0 km/h, или при много ниска скорост. След прилагане на товара скоростта може да се увеличи до първоначалната стойност на изпитване от 60 km/h с максимално надлъжно ускорение от 0,125 m/s2 или максимално изминато разстояние от 3,5 km. Този етап на започване се осъществява при условия на свободно въртене. Разстоянието, изминато през етапа на започване, не се отчита. |
|
2.6.7. |
Измерване изаписване
В таблица 2 са обобщени елементите, които се измерват и записват: Таблица 2 Параметри, които трябва да се измерват и записват по време на изпитването върху барабан
По време на измерването на силата или въртящия момент, приложени към изпитваната гума, може да се използва пълзяща средна стойност за един оборот на колелото, за да се елиминира първият и/или вторият хармоник на гумата. По време на измерването на силата или въртящия момент, приложени към изпитваната гума, може да се използва нискочестотен филтър, за да се елиминира първият и/или вторият хармоник на гумата. |
2.7. Утвърждаване
Когато гумата е била подложена на метода на изпитване, посочен в точка 2.5 от настоящото приложение, като се използват изпитвателна джанта и вентил, които не претърпяват пластична деформация и не позволяват загуба на въздух, не трябва да има визуални доказателства за отделяне на протектора, страницата на гумата, слоевете на каркаса, кордните слоеве, вътрешния слой, брекера или бортовете на гумата, за откъртване, разлепване на снадки, пукнатини, скъсани корди или прилепване на каучук.
Визуалната проверка на еталонните гуми не трябва да показва повреди по еталонните гуми. Ако еталонна гума загуби повече от общо 1 cm2 от площта на протектора (поради откъртване или по друг механизъм), гумата се счита за повредена, а изпитването — за невалидно.
Следните стойности, измерени от всеки параметър, трябва да бъдат със своите допустими отклонения, както е посочено в таблица 3. В противен случай резултатите от изпитването се отхвърлят.
Таблица 3
Валидиране на Fx, Fy, Fz
|
Параметър |
Измерване |
Стойност за проверка |
Допустимо отклонение |
||
|
Fx |
СКС (a) от G(x) |
СКСGx = 0,059 |
± 5 % |
||
|
Fy |
СКС (a) от G(y) |
СКСGy = 0,074 |
± 5 % |
||
|
Fx и Fy |
СКС (a) от G(х, y) |
СКСGхy = 0,095 |
± 5 % |
||
|
Fz |
СКС на Fz с използване на филтър, разделена на номиналната стойност на Fz |
Средна стойност на Fz |
±50 N или ±1 %, която от двете стойности е по-голяма |
||
|
Бележка 1 към вписването:
където: i е броят на получените данни при честота на снемане на данни 10 Hz; N е общият брой получени данни; Fx, Fy и My може да се филтрират с нискочестотен филтър, за да се отстрани шумът от изходящите данни; Fz се филтрира като пълзяща средна стойност за една секунда. |
|||||
2.8. Обработка на резултатите от измерванията
Методът на изчисляване на индекса за абразивно износване и нивото на абразивно износване се намират по формулите:
|
|
MlT = MTб – MTa |
|
|
MlR = MRб- MRa |
където:
|
MlT |
е загубата на маса на гумата, за чието одобрение се кандидатства, в грамове |
|
MlR |
е загубата на маса на еталонната гума, в грамове |
|
MTб |
е масата на гумата, за чието одобрение се кандидатства, преди изпитвателния цикъл, в грамове |
|
MTa |
е масата на гумата, за чието одобрение се кандидатства, след изпитвателния цикъл, в грамове |
|
MRб |
е масата на еталонната гума преди изпитвателния цикъл, в грамове |
|
MRa |
е масата на еталонната гума след изпитвателния цикъл, в грамове |
Индексът за абразивно износване (AICT) се изчислява по следната формула:
AICT = ArT/ArR
Където
|
ArT |
нормирана степен на абразивно износване (mg/km/t) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, ArT = MlT (g)/DT(km)/Fz,T(t) x 1000 (mg/kg) |
|
ArR |
нормирана степен на абразивно износване (mg/km/t) на еталонната гума, ArR = MlR (g)/DR(km)/Fz,R(t) x 1000 (mg/kg) |
|
DT |
изпитвателен пробег на гумата, за чието одобрение се кандидатства (km) |
|
DR |
изпитвателен пробег на еталонната гума (km) |
|
Fz,T |
изпитвателно натоварване (t) на гумата, за чието одобрение се кандидатства |
|
Fz,R |
изпитвателно натоварване (t) на еталонната гума |
Еталонната гума, използвана за изчисляване на индекса за абразивно износване, трябва да бъде една от гумите, описани в точка 2.2.3.2.1. от настоящото приложение.
2.9. Протокол от изпитването
|
2.9.1. |
Протоколът за изпитването включва следната информация:
Приложение 10 — Допълнение 1 Метод на изпитване а) — Изчисляване на ускорението 1. Входни данни за изчислението 1.1. Изисквани параметри За изчисляването на надлъжното и страничното ускорение са необходими следните параметри:
Ускоренията се получават чрез оценка на сигналите на ГНСС (ГЛОБАЛНАТА НАВИГАЦИОННА СПЪТНИКОВА СИСТЕМА, както е определено в ISO 24245:2023). Препоръчителната честота на снемане на данни е 10 Hz или повече. В противен случай описаният по-долу процес на филтриране не работи. Филтър за измерени стойности
1.2. Откриване и коригиране на скокове в скоростта Преди да започне процесът на филтриране, всички измерени стойности се проверяват за скокове в скоростта. Скоковете в скоростта се отнасят до измервания, които не са достоверни. За идентифициране на скоковете в скоростта скоростта се филтрира с помощта на филтър на Бътъруърт с честота на срязване 1 Hz. Определен е праг от 9 m/s2 за максималното надлъжно ускорение. Това означава, че промяна на скоростта от максимум 9 m/s2 • tsampling все още е достоверна. Скок в скоростта ще бъде открит, ако има разлика в скоростта от 2 • Δspeedpossible. В случай че бъде засечен скок в скоростта, съответните необработени стойности на скоростта ще бъдат заменени с линейно интерполирана стойност. 1.3. Филтър на Бътъруърт: за филтриране на измерването се използва филтър на Бътъруърт от втори ред с честота на срязване 1 Hz. След този филтър стойностите се изглаждат с „пълзяща средна стойност“ за 1 секунда за надлъжното ускорение, а всички останали стойности — за 2 секунди. Изключват се всички ускорения, измерени при скорост, по-малка от 7 km/h. Код Python: from scipy.signal import butter, filtfilt # Filter settings: n_order is the order of the filter, # A scalar or length-2 sequence giving the critical frequencies N = 2 Wn = 1 / (0.5 * round(data_inp['freq_sample'].mean())) [b,a] = butter(N, Wn, 'lowpass') data_filt = filtfilt(b, a, data_inp, padtype = 'odd') data_inp = data_inp[(data_inp.speed_filt > speed_min)] 1.4. Пълзяща средна стойност: Код Python:
if round(data_inp['freq_sample'].mean()) % 2 != 0: win = int(round(data_inp['freq_sample'].mean())) else: win = int(round(data_inp['freq_sample'].mean()) - 1) data_inp['accx_filt_movg'] = data_inp['accx_filt'].rolling(window=win,, center=True, min_periods=1).mean() # averaging over 2 second window win = int(round(data_inp['freq_sample'].mean()) * 2 - 1) data_inp['accy_filt_movg'] = data_inp['accy_filt'].rolling(window=win, center=True, min_periods=1).mean() data_inp['speed_filt_movg'] = data_inp['speed_filt'].rolling(window=win, center=True, min_periods=1).mean() 1.5. Стандартно отклонение въз основа на разстоянието Изчислените ускорения (за които данните са снети с постоянна честота) се преобразуват в стойности, въз основа на разстоянието: една стойност на метър. За тази цел се използва проста интерполация. При тези ускорения стандартното отклонение може да се изчисли по следните добре познати формули:
при
при Код Python: from scipy import interpolate import numpy as np data_inp['distance'] = data_inp['speed']/data_inp['fsample'] data_inp['distance'] = data_inp['distance'].cumsum() # interpolate function for acc f_accx = interpolate.interp1d(data_inp['distance'], data_inp['accx']) f_accy = interpolate.interp1d(data_inp['distance'], data_inp['accy']) # generate array of distance every 1m distance_1m = np.array(data_inp['distance'].iloc[0], data_inp['distance'].iloc[-1], 1) # create an interpolation every 1m for the accelarations - numpy array result # len of the array same as len of distance_1m accx_DB = f_accx(distance_1m) accy_DB = f_accy(distance_1m) # compute the stadx with ceiling accx_DB and accy_DB stdax = np.std(accx_DB) stday = np.std(accy_DB) 2. Изчисляване на разпределението на стиловете на шофиране За изчисляване на разпределението на стиловете на шофиране се следват следните стъпки:
Приложение 10 — Допълнение 2 Метод на изпитване а) — Пример от протоколи от изпитвания за метода с превозно средство
Приложение 10 — Допълнение 3 Метод на изпитване б) — Входящи данни за изпитвателния цикъл С цел да се изчислят подаваните сили Fx и Fy, по-долу се въвеждат коефициентите на надлъжно и странично ускорение, изразени съответно като G(x) и G(y). За машината за изпитване с управляване на въртящия момент въртящият момент на гумата (My) се изчислява с надлъжната сила (Fx) и радиуса с товар (RL), като се следват уравненията, посочени по-долу:
Fz е изпитвателният товар, определен в точки 2.2.8 и 2.5.2. G(x) и G(y) представляват коефициентът, сравнен със стандартното ускорение, дължащо се на земното притегляне (g= 9,80665 m/s2). Като алтернатива може да се определи местното земно притегляне. В таблица А1 са определени времето, G(x), G(y) и скоростта на изпитвателния цикъл. В таблица A1, Т представлява общата продължителност на изпитването от началото на изпитването. В даден момент от продължителността на изпитването T стойностите на G(x) и G(y) трябва да са равни на тези, посочени в таблица А1. G(x) и G(y) се променят линейно между две съседни точки. Следователно стойностите на Fx и Fy също ще се променят линейно от една точка до друга. На следващите графики са показани примери за линейно изменение на Fx или Fy спрямо T. T е времето на движение от началото на изпитването. Стойностите на G(x) и G(y) за времето на движение T са посочени в таблица A1. Стойностите на G(x) и G(y) между всеки две точки се променят линейно през тези точки. Графика A.1 Пример за Fx при изпитвателен товар 5727N
Графика A.2 Пример за Fy при изпитвателно натоварване от 5727N
Таблица А1. Входящи данни за изпитвателния цикъл
Приложение 10 — Допълнение 4 Метод на изпитване б) — Допустими отклонения на изпитвателното оборудване Таблица B.1 Грешка на измервателните уреди
Приложение 10 — Допълнение 5 Метод на изпитване б) — Подмяна на абразивната повърхност Абразивната повърхност се подменя, когато не отговаря на спецификациите, описани в точка 2.4.2.3.; Абразивната повърхност се подменя или когато: Изминатото разстояние достигне 20 000 km за 2 позиции на барабана в случай на диаметър на барабана 3 m, 40 000 km за 1 позиция на барабана в случай на диаметър на барабана 3 m, в случай че диаметърът на барабана не е 3 m, се използва следната формула: Разстояние за подмяна на пътната настилка (km) = Разстояние за подмяна на пътната настилка (стандартна стойност) x Диаметър на барабана, притежаван от всяка изпитваща институция (m) / Стандартен диаметър на барабана (m) където: Разстояние за подмяна на пътната настилка (стандартна стойност) = 20 000 km; Стандартен диаметър на барабана = 3 m. Приложение 10 — Допълнение 6 Метод на изпитване б) — Пример от протоколи от изпитвания за метода на изпитване върху барабан на закрито Протоколът от изпитване трябва да съдържа следната информация:
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
(1) За гумите от клас С1, които принадлежат на категории, които не са посочени в ISO 4000-1:2015, налягането на напомпване трябва да е налягането, препоръчано от производителя на гуми, съответстващо на максималната товароносимост на гумите, намалена с 30 kРа.
(2) Налягането на напомпване трябва да има гранична стойност при точността, посочена в допълнение 4.
ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2025/1453/oj
ISSN 1977-0618 (electronic edition)