<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-04-202504C110202304810-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0481-23-202503313-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="20/05/2025 18:42:51" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="PSnuL9OBZPuDYNOCeeUsXUfiD7O+vLVFJFjH/0kacXjhZH9qOck2uMBzJzkNCGSBv7Ulz9RphH+DT0iyQBdywkPfK/ZkWVRXdemZXjs0lGKZZ+R6gbLuuf4uLVPTuXL/J8PBEm8ioZ5PQ0I/3YtTjQAllHeM4IVwJ3SLgPmXHKk=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0481" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 07-04-25 09:36:18" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="4e20b8cde93043589b22bcd4ea408dda" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0481" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 10.4.2025 г. — Дело C‑481/23</div>
      <div id="rId21" style="default">Sangas</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      10 април 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Член 4, точки 4 и 6 — Случаи, при които изпълнението може да бъде отказано — Условие деянията да попадат в юрисдикцията на изпълняващата държава членка съгласно собствения ѝ наказателен закон — Неокончателна присъда — Европейска заповед за арест, издадена за целите на наказателно преследване“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑481/23 [Sangas] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">i</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Nacional (Национален съд, Испания) с акт от 24 юли 2023 г., постъпил в Съда на 26 юли 2023 г., в рамките на производството за изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      JMTB,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Ministerio Fiscal,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Abogado del Estado,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      състоящ се от: M. L. Arastey Sahún, председател на състава, D. Gratsias, E. Regan (докладчик), J. Passer и B. Smulders, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      секретар: L. Carrasco Marco, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Ministerio Fiscal, от R. de Miguel Morante, в качеството на представител,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, A. Gavela Llopis и P. Pérez Zapico, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за литовското правителство, от K. Dieninis и V. Kazlauskaitė-Švenčionienė, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за австрийското правителство, от A. Posch, J. Schmoll и C. Leeb, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от J. Baquero Cruz, H. Leupold и J. Vondung, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-23" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, точки 4 и 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3, и поправка в OB L 205, 2019 г., стр. 34), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на производство относно изпълнението на европейската заповед за арест, издадена срещу JMTB.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-2">
      „1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване от друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-2">
      2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 3 от Рамковото решение се изброяват случаите, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 4 („Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“) от посоченото рамково решение:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      „Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-2">
      4) когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-2">
      6) когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4а от същото рамково решение предвижда други обстоятелства, при които изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, докато член 5 от него се отнася до гаранциите, предоставени от издаващата държава членка в особени случаи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Румънското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 99, параграф 2, букви c) и g) и параграф 3 от Legea nr. 302/2004 privind cooperarea judiciară internațională în materie penală (Закон № 302/2004 за международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси) от 28 юни 2004 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 594 от 1 юли 2004 г.), публикуван отново (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 411 от 27 май 2019 г.), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-3">
      „2. Румънският изпълняващ съдебен орган може да откаже да изпълни европейската заповед за арест в следните случаи:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-44" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-3">
      c) ако европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, когато издирваното лице е румънски гражданин или пребивава в Румъния законно и непрекъснато в продължение на поне пет години и обяви, че се противопоставя на изпълнението на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане в издаващата държава членка;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-46" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      g) когато съгласно румънското право наказателното преследване на престъплението, довело до издаването на европейската заповед за арест, или изпълнението на наложеното наказание са погасени по давност, при условие че деянията попадат в юрисдикцията на румънските органи;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-48" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-3">
      3. Ако се прилага само случаят по параграф 2, буква c), преди да постанови решението по член 109, румънският изпълняващ съдебен орган изисква от издаващия съдебен орган заверен препис от присъдата, както и всяка друга необходима информация, като същевременно информира издаващия съдебен орган за причината, поради която тези документи са поискани. Съдът, пред който е висящо производството по изпълнение на европейската заповед за арест, признава инцидентно чуждестранната осъдителна присъда. Ако румънският изпълняващ съдебен орган признае чуждестранната осъдителна присъда, заповедта за изпълнение на наказанието се издава на датата, на която е прието решението по член 109“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 21 февруари 2022 г., пояснено с определение от 3 март 2022 г. (наричано по-нататък „решението от 21 февруари 2022 г.“), Audiencia Nacional (Национален съд, Испания) осъжда JMTB (наричан по-нататък „подсъдимият“), пребиваващ в Румъния испански гражданин, като съизвършител на три данъчни престъпления и едно престъпление изпиране на пари. От една страна, по обвинението в трите данъчни престъпления подсъдимият е осъден на две години лишаване от свобода и глоба от 23 милиона евро за финансовата 2011 г., глоба от 135 милиона евро за финансовата 2012 г. и глоба от 140 милиона евро за финансовата 2013 г., наред с допълнителни санкции. От друга страна, по обвинението в престъплението изпиране на пари той е осъден на шест години лишаване от свобода и глоба от 54 милиона евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Деянията, за които е осъден подсъдимият, по същество се състоят в учредяването на няколко дружества в Испания, начело на които стоят подставени лица, действащи като привидни управители, с цел избягване на плащането в Испания за финансовите 2011—2013 г. на данък върху добавената стойност (ДДС) върху продажбата на въглеводороди на стойност общо над 100 милиона евро.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като подсъдимият обявява, че е подал касационна жалба срещу решението от 21 февруари 2022 г., му е отказано разрешение да отиде в Румъния. Въпреки това, след като е локализиран на хърватската граница в посока Румъния на 6 април 2022 г., запитващата юрисдикция издава срещу подсъдимия решение заедно с европейска заповед за арест и международна заповед за арест, разпореждайки неговото издирване, арестуване и превантивно задържане (наричано по-нататък „решението от 6 април 2022 г.“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със съобщение от 4 април 2023 г. Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния) изпраща препис от решението, с което отказва изпълнението на европейската заповед за арест.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от това решение, няма съмнение, че нито едно от предвидените в член 3 от Рамково решение 2002/584 основания, при които не се допуска изпълнение, не е приложимо към издадената срещу подсъдимия европейска заповед за арест. Що се отнася обаче до предвидените в член 4 от това рамково решение случаи, при които изпълнението може да бъде отказано, Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) констатира, от една страна, че подсъдимият е представил доказателства, които удостоверяват продължително и законно пребиваване на територията на Румъния в продължение на поне пет години, а от друга страна, че е декларирал нежеланието си да бъде предаден на испанските съдебни органи, което е равнозначно на отказ наказанието да се изпълни в издаващата държава членка, така че е налице основание предаването на съответното лице да бъде отказано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) приема, че престъпленията, за които подсъдимият е осъден на първа инстанция от съдебния орган, издал европейската заповед за арест, са определени в испанското право като данъчна измама и изпиране на пари, наказуеми с лишаване от свобода от три до десет години, така че, ако деянията попадаха в юрисдикцията на румънските съдебни органи, давността за наказателно преследване за аналогични престъпления щеше да е десет години, считано от датата на последното действие или бездействие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) отбелязва, че трите престъпления данъчна измама, за които е осъден подсъдимият, са извършени през финансовите 2011 — 2013 г., от което стига до извода, че давностният срок е започнал да тече най-късно на 31 декември 2013 г. Освен това, тъй като счита, че след извършването на тези три престъпления не е имало основание за прекъсване на давността за наказателно преследване, Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) стига до извода, че давностният срок е изтекъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на посоченото решение запитващата юрисдикция отбелязва, че за да откаже предаването на подсъдимия, Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) е приел, че са налице две основания, при които изпълнението на разглежданата в главното производство европейска заповед за арест може да бъде отказано, а именно, от една страна, погасяване по давност на наказателното преследване съгласно румънското право и от друга страна, пребиваването на подсъдимия в Румъния. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася обаче до погасяването по давност на наказателното преследване съгласно румънското право, запитващата юрисдикция отбелязва, че решението, с което се отказва предаването на подсъдимия, е прието в приложение на правилата за давност за престъпленията по румънското право, докато всички разглеждани в главното производство деяния са извършени в Испания и представляват престъпления данъчна измама, които увреждат икономическите интереси на Кралство Испания, така че румънските съдебни органи изобщо не са компетентни да се произнасят по тези престъпления, и следователно не могат да се позовават на член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до пребиваването на подсъдимия в Румъния, запитващата юрисдикция отбелязва, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 позволява да се откаже предаването на издирваното лице само ако са изпълнени три кумулативни условия, а именно, първо, европейската заповед за арест да е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, второ, съответното лице трябва да се намира във, да пребивава или да е гражданин на изпълняващата държава членка, и трето, изпълняващата държава трябва да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право. В случая обаче първото от тези условия не е изпълнено, тъй като подсъдимият е осъден едва на първа инстанция и срещу тази присъда е подадена касационна жалба. Освен това, дори да се предположи, че подсъдимият се счита за пребиваващ в Румъния, отказвайки да го предадат, румънските власти не се ангажират да изпълнят в Румъния всяко наказание, което може да бъде окончателно наложено на съответното лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция такъв отказ не е обоснован с оглед на практиката на Съда, установена с решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др. (C‑158/21, EU:C:2023:57). Всъщност, както по същество следва от точки 75 и 76 от това решение, ако се приеме, че държава членка може да добавя към посочените в членове 3, 4 и 4а от Рамково решение 2002/584 основания за неизпълнение на европейска заповед за арест други основания, изведени от националното право, които позволяват неизпълнение на тази заповед за арест, това би попречило на доброто функциониране на опростената процедура за предаване на лица, въведена с това рамково решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия Audiencia Nacional (Национален съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-6">
      „1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-64" title="page-6">
      a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-65" title="page-6">
      б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-6">
      2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба, когато тази заповед за арест не е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, тъй като подсъдимият все още не е осъден с влязла в сила присъда, а изпълняващата държава членка не е поела, съгласно националното си право, изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, която би могла да бъде окончателно наложена на това лице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се уточни, че както предвижда член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, европейската заповед за арест може да засяга два случая. Така тази заповед за арест може да бъде издадена, от една страна, с цел наказателно преследване или от друга страна, за изпълнение на присъда лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане (решение от 21 октомври 2010 г., B., C‑306/09, EU:C:2010:626, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар че структурата на Рамково решение 2002/584 е основана на принципа на взаимното признаване, това признаване все пак не предполага абсолютно задължение за изпълнение на издадената заповед за арест, тъй като в това рамково решение изрично са посочени, от една страна, случаите, при които не се допуска изпълнение (член 3), и случаите, при които може да се откаже изпълнение (членове 4 и 4а) на европейската заповед за арест, и от друга страна, гаранциите, които се предоставят от издаващата държава членка в особени случаи (член 5) (вж. в този смисъл решения от 21 октомври 2010 г., B., C‑306/09, EU:C:2010:626, т. 50, и от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 42 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, системата на Рамково решение 2002/584, видна по-специално от тези членове, предоставя на държавите членки възможност в определени случаи да позволят на компетентните съдебни органи да решат изпълнението на постановена присъда да се извърши на територията на изпълняващата държава членка (решения от 21 октомври 2010 г., B., C‑306/09, EU:C:2010:626, т. 51, и от 13 декември 2018 г., Sut, C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 30).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 гласи, че изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато тя е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от самия текст на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 следва, че за да попадне издирваното лице в приложното поле на тази разпоредба, срещу него трябва да е издадена европейска заповед за арест „с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“, а именно второто от положенията, посочени в точка 21 от настоящото решение. Всъщност само в този случай може да бъде изпълнено последното условие по тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че макар с решението от 21 февруари 2022 г. подсъдимият да е осъден на първа инстанция на няколко наказания като извършител на три данъчни престъпления и едно престъпление изпиране на пари, той е подал касационна жалба срещу това решение, така че наказателното производство във връзка с тази присъда все още е висящо пред испанските съдилища. От данните, с които разполага Съдът, обаче е видно, че съгласно испанското право поради това обжалване посоченото решение не подлежи на изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от тези обстоятелства следва, че актът на запитващата юрисдикция, на който се основава разглежданата в главното производство европейска заповед за арест, не е решението от 21 февруари 2022 г., а решението от 6 април 2022 г., с което са разпоредени издирването, арестуването и превантивното задържане на подсъдимия. Всъщност тази юрисдикция приема последното решение, тъй като подсъдимият не се е съобразил с превантивните мерки, наложени му в рамките на образуваното срещу него наказателно производство. По-конкретно, макар подсъдимият да е бил освободен условно, с изрична забрана да напуска испанската територия, и със задължение да се явява на съдебните заседания, той е локализиран на хърватската граница в посока Румъния. При това положение решението от 6 април 2022 г. и издадената въз основа на него европейска заповед за арест са приети, за да се осигури присъствието на подсъдимия, докато производството е висящо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, както поддържат Ministerio Fiscal (Прокуратура, Испания), испанското правителство и Европейската комисия и както по същество отбелязва запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване, разглежданата в главното производство европейска заповед за арест е издадена не „с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“, по смисъла на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, а за целите на другото положение, предвидено в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 и припомнено в точка 21 от настоящото решение, а именно с цел наказателно преследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това произтича, че положението на подсъдимия не попада в приложното поле на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, така че отказът да се изпълни издадената срещу него европейска заповед за арест, не може да се основава на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всичко изложено по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган не може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба, когато тази заповед за арест не е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба по съображението, че наказателното преследване или изтърпяването на наказание щеше да е погасено по давност, ако бе приложимо законодателството на тази държава членка, въпреки че деянията не попадат в юрисдикцията на изпълняващата държава членка съгласно собствения ѝ наказателен закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение трябва да се припомни, че член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584 позволява на изпълняващия съдебен орган да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от самия текст на член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584 личи, че двете посочени в него условия се прилагат кумулативно. Следователно изпълняващият съдебен орган не може да се позовава на предвиденото в тази разпоредба основание, при което изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, когато деянията, за които се води наказателно преследване или се налага наказание, не попадат в юрисдикцията на тази държава членка съгласно собствения ѝ наказателен закон, дори ако наказателното преследване или изтърпяването на наказание щеше да е погасено по давност, ако беше приложим този закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган не може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба, когато деянията не попадат в юрисдикцията на изпълняващата държава членка съгласно собствения ѝ наказателен закон, дори ако наказателното преследване или изтърпяването на наказание щеше да е погасено по давност, ако бе приложимо законодателството на тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-87" title="page-10">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-89" title="page-10">
      трябва да се тълкува в смисъл, че 
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-90" title="page-10">
      изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган не може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба, когато тази заповед за арест не е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 4, точка 4 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-92" title="page-10">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-93" title="page-10">
      изпълняващият европейска заповед за арест съдебен орган не може да откаже да я изпълни на основание на тази разпоредба, когато деянията не попадат в юрисдикцията на изпълняващата държава членка съгласно собствения ѝ наказателен закон, дори ако наказателното преследване или изтърпяването на наказание щеше да е погасено по давност, ако бе приложимо законодателството на тази държава членка.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-94" title="page-10">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: испански.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">i</a>
</span>) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.</p>
</body>
</html>
