ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
4 октомври 2024 година(*)
„ Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2012/29/ЕС — Минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления — Жертва с физически или психичен недостатък — Процесуални права на това лице — Национална правна уредба, която не предвижда достъп на пострадало лице до наказателния съд, компетентен да се позове на нарушение на правата на това лице, които то черпи от правото на Съюза — Възможност пострадалото лице да се позове на такова нарушение само пред граждански съд — Принцип на ефективност “
По дело C‑255/24 [Шкотарева](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 април 2024 г., постъпил в Съда на 11 април 2024 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу
KM,
при участието на:
Софийска районна прокуратура,
YL,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик), заместник-председател на Съда, и A. Kumin, съдия,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 9, 13 и 16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 2012 г., стр. 57), както и на член 4, параграф 3 ДЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на наказателно производство срещу KM за измама във вреда на YL.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29 службите за подкрепа на жертвите, посочени в член 8, параграф 1 от нея, предоставят като минимум информация, съвети и подкрепа от значение за правата на жертвите, включително за получаване на достъп до националните системи за обезщетение за претърпени вреди от престъпление, и относно тяхната роля в наказателното производство, включително по отношение на подготовката за явяване в съдебното производство.
4 Член 13 от тази директива предвижда:
„Държавите членки гарантират, че жертвите разполагат с достъп до правна помощ, когато имат статут на страна в наказателното производство. Условията или процесуалните правила, съгласно които жертвите получават достъп до правна помощ, се определят от националното право“.
5 Член 16 от посочената директива гласи следното:
„1. Държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това решение да бъде постановено в друго производство.
2. Държавите членки поощряват мерките, с които извършителите на престъпление се насърчават да обезщетят адекватно жертвите“.
Българското право
6 Член 15, алинеи 2—4 от Наказателно-процесуалния кодекс (наричан по-нататък „НПК“) гласи:
„(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.
(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват.
(4) На пострадалия се осигуряват необходимите процесуални средства за защита на неговите права и законни интереси“.
7 Член 75 от НПК гласи:
„(1) В досъдебното производство пострадалият има следните права: да бъде уведомен за правата си в наказателното производство; да получи защита за своята сигурност и тази на близките си; да бъде информиран за хода на наказателното производство; да участва в производството съгласно установеното в този кодекс; да прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство; да има повереник; да получи писмен превод на постановлението за прекратяване или спиране на наказателното производство, ако не владее български език.
(2) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.
(3) Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната“.
Главното производство и преюдициалните въпроси
8 От акта за преюдициално запитване е видно, че на 20 юли 2016 г. KM умишлено и с користна цел да придобие за себе си имотна облага, използва неопитността и неосведомеността на YL, като я мотивира да подпише договор, с който да ѝ прехвърли безвъзмездно правото на собственост върху апартамент в София (наричан по-нататък „договорът от 20 юли 2016 г.“).
9 На 9 декември 2016 г. EW, баща на пострадалата, подава в Софийската районна прокуратура сигнал за тези деяния. В подкрепа на сигнала се посочва, че YL има психичен недостатък. Освен това в сигнала e отправено конкретно искане до тази прокуратура да направи необходимото, за да спре продажбата на този апартамент на трети лица до изясняване на случая. Въпреки това посочената прокуратура не образува незабавно наказателно производство.
10 Макар да е предвидено в договора от 20 юли 2016 г., YL не прехвърля правото на собственост върху посочения апартамент поради нищожност на този договор. На 28 декември 2016 г. обаче KM продава същия апартамент на добросъвестно трето лице.
11 Наказателното производство е образувано с постановление на Софийската районна прокуратура на 6 март 2017 г. YL е разпитана на 23 март 2017 г. в рамките на това производство. В протокола от разпита са вписани правата на YL по член 75 от НПК, но не се посочва да е участвал адвокат. На 15 ноември 2017 г. разследващият орган назначава провеждането на комплексна психиатрична и психологична експертиза на YL, която е изпълнена на 4 февруари 2018 г. На 12 април 2019 г., в досъдебното производство, срещу KM е повдигнато обвинение за престъпление, което се предполага, че е извършено от нея. На 30 август 2019 г. обвинението е внесено в Софийския районен съд, който е запитващата юрисдикция.
12 В хода на цялото разследване, проведено в досъдебното производство, YL не получава правна помощ. Участието на упълномощен адвокат е формално осъществено след приключването на това разследване — с подписване на протокола за приключване на посоченото разследване на 27 май 2019 г.
13 Въпреки че YL е лице с психичен недостатък, обуславящ неспособността ѝ тя сама да защитава своите права и законни интереси, в досъдебното производство представител на Софийската районна прокуратура не е направил искане до съответния районен съд за вземане на мерки за обезпечаване на бъдещ иск на YL пред този съд за възстановяване на вредата от разглежданото престъпление. Представител на прокуратурата не е предявил от името на YL искове пред гражданския съд — нито срещу KM за установяване на нищожност на договора от 20 юли 2016 г. поради измама и за връщане на процесния апартамент, нито срещу третото добросъвестно лице, закупило този апартамент. В резултат на това на 28 декември 2021 г., след изтичане на придобивната давност, това трето лице придобива правото на собственост върху посочения апартамент.
14 Поради пропуска на посочената прокуратура да поиска своевременно по време на досъдебното производство съдебна обезпечителна защита на правата на YL, в хода на наказателното производство KM осуетила възможността за обезпечаване в полза на YL на възстановяване на вредата под формата на парично обезщетение за вредите, причинени от разглежданото престъпление, като след предявяването на обвинението към нея продала единствения притежаван от нея недвижим имот.
15 С присъда от 15 септември 2023 г. Софийският районен съд признава KM за виновна за извършеното престъпление измама спрямо YL, налага на KM наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и уважава изцяло предявения от YL граждански иск за възстановяване на вредата под формата на парично обезщетение за вредите, причинени от това престъпление. Към настоящия момент това обезщетение не е нито платено, нито обезпечено.
16 Запитващата юрисдикция посочва, че осигуряването на задължително процесуално представителство за пострадали лица с психичен недостатък, обуславящ неспособността им сами да защитават своите права и законни интереси, не е предвидено в НПК като служебно правомощие на решаващите органи в наказателното производство. Ето защо този съд има съмнения дали НПК е съвместим с член 47 от Хартата, с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., както и с членове 9, 13 и 16 от Директива 2012/29.
17 Посоченият съд уточнява, че ако Съдът приеме, че правото на Съюза следва да бъде тълкувано в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда изрично правомощие на компетентния решаващ орган да назначи служебно особен представител — в конкретния случай, адвокат на пострадало от престъпление лице, което страда от психични или физически недостатъци, които му пречат да се защитава само — този съд ще установи наличието на достатъчно съществено нарушение на безусловни и достатъчно точни норми на Съюза, предоставящи права на това лице, с оглед на което нарушение за това лице възниква пряко от правото на Съюза право да получи обезщетение в съответствие с принципа на ефективност на правото на Съюза.
18 Относимите разпоредби на НПК обаче не предвиждат за наказателния съд, на който е възложена контролна компетентност по всички въпроси от значение за наказателното производство, правомощие за установяване и обявяване на допуснато в проверяваното наказателно производство достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. В действителност пострадалото лице трябва да предяви отделен иск пред гражданския съд, пред който да проведе самостоятелно доказване на всички елементи на допуснатото в наказателното производство такова достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, както и на компетентността на органите в съответното наказателно производство, чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинили това нарушение.
19 С оглед на националните процесуални норми, регламентиращи начина, по който YL в качеството си на пострадало лице може да получи обезщетение за нарушението на правото на Съюза, Софийският районен съд посочва, че ако след тълкувателно решение на Съда следва да приеме, че допуснатото в досъдебното производство в главното дело неотстранимо съществено процесуално нарушение на правата на YL да получи ефективна правна помощ от адвокат и от прокурор, при условията на закона представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, YL няма да разполага с правна възможност да получи акт за установяването на това нарушение от компетентния за проверка на разглежданото производство наказателен съд, дори само под формата на изложените от този съд мотиви, които са неразделна част от съдебния акт.
20 Запитващата юрисдикция подчертава, че ако вследствие на това тълкувателно решение трябва да приеме, че в главното производство е допуснато нарушение на правата на YL, произтичащи от правото на Съюза, което е достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и за защита срещу него националната правна уредба не регламентира достатъчно ефективни правни средства, този съд би могъл в акта, изготвян на този етап от главното производство, да установи наличието на такова нарушение. Тази констатация обаче можела да има доказателствена сила пред гражданския съд, в случай че той бъде сезиран от YL с иск срещу държавата за обезщетение за вредите от посоченото нарушение.
21 При това положение Софийският районен съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Правна уредба като националната в член 101 от [НПК], която не предвижда изрично правомощие на компетентния решаващ орган в наказателното производство да назначи служебно особен представител — адвокат, ако такъв не е встъпил в производството, на пострадалото в производството лице, което страда от психични или физически недостатъци, които му пречат да се защитава сам[о], съответства ли на член 47 от [Хартата] и член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и на Директива [2012/29], и по-конкретно на член 9 от нея, който изисква, освен информация и съвети, осигуряване също и на подкрепа за достатъчно ефективен достъп до правосъдие, също и на член 13 и член 16 от посочената Директива 2012/29/ЕС, изискващи гарантиране на достъпа до правна помощ на пострадалите и също и на правото на решение за обезщетение за тях в разумен срок, което е обусловено от ефективен достъп до правна помощ за уязвимите пострадали лица?
2) Правна уредба като националната в [НПК] — член 248 (1) и (2) от НПК, член 249 (1) (2) и (4) от НПК и член 301 от НПК и член 305 от НПК и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди — член 2в. (1) т. 2 от [този закон], която не предвижда за пострадалото лице в наказателното производство достъп до компетентния в наказателното производство съд за установяване от този съд на нарушение в това производство на правата на пострадалото по производството лице, произтичащи от правото на Съюза, което е достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а предвижда за това само достъп на пострадалото лице до гражданския съд по посочения ред на член 2в (1) т. 2 от [посочения закон], пред който съд пострадалото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс, с предвидена за него по този кодекс пълна и главна доказателствена тежест, следва да провежда самостоятелно доказване на всички елементи на допуснатото в наказателното производство достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, също на компетентността на органите в наказателното производство, незаконните актове, действия или бездействия на които са причинили нарушението — съответства ли на принципа на ефективност на правото на Съюза и на правото по член 47 от [Хартата] във връзка с член 4, параграф 3 от [ДЕС], тълкувани и в решение на Съда [в решение от 4 октомври 2018 г., Кантарев, С‑571/2016, EU:C:2018:807, т. 125?“.
22 Запитващата юрисдикция иска от Съда да разгледа настоящото преюдициално запитване по реда на бързото производство, предвидено в член 105 от Процедурния правилник на Съда.
По допустимостта на преюдициалното запитване
23 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
24 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
25 Съгласно практиката на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са им необходими за решаването на висящия пред тях спор. Основанието за отправяне на преюдициално запитване е не формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а необходимостта от отговор за ефективното решаване на даден правен спор. Видно от самия текст на член 267 ДФЕС, отправеното преюдициално запитване трябва да е „необходимо“, за да може запитващата юрисдикция да постанови „[своето] решение“ по образуваното пред нея дело. В преюдициалното производство Съдът има за задача да подпомогне запитващата юрисдикция при решаването на висящия пред нея конкретен спор. Следователно в рамките на такова производство между посочения спор и разпоредбите от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, трябва да има такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция (определение от 8 април 2024 г., Драманова, C‑558/23, EU:C:2024:283, т. 27 и цитираната съдебна практика).
26 В конкретния случай, най-напред, следва да се отбележи, че както е посочено в точка 15 от настоящото определение, запитващата юрисдикция осъжда подсъдимата KM с присъда от 15 септември 2023 г., като ѝ налага наказание лишаване от свобода на основание извършеното от нея престъпление измама на YL, пострадалото лице, и уважава изцяло предявения от последното граждански иск за възстановяване на вредата под формата на парично обезщетение за вредите, причинени от това престъпление.
27 По-нататък, не изглежда YL да е поискала нито в хода на наказателното производство, нито извън него запитващата юрисдикция да установи, че е допуснато достатъчно съществено нарушение в това производство на произтичащи от правото на Съюза нейни права в качеството ѝ на пострадало лице.
28 Накрая, запитващата юрисдикция посочва, че ако вследствие на тълкувателното решение на Съда тя следва да приеме, че е извършено достатъчно съществено нарушение на правата на пострадалото лице, които то черпи от правото на Съюза, и че на национално равнище липсват достатъчно ефективни правни средства за защита, тя би могла да установи в решението си, че е налице такова нарушение. Тази констатация обаче можела да има доказателствена сила пред гражданския съд, в случай че той бъде сезиран от това лице с иск срещу държавата за обезщетение на вредите, произтичащи от това нарушение.
29 От това следва, от една страна, че преюдициалните въпроси изглеждат чужди на предмета на спора в главното производство и от друга страна, че отговорът им би могъл да бъде полезен само в рамките на хипотетично производство с предмет иск срещу държавата за обезщетение за вредите, произтичащи от нарушаване на правото на Съюза.
30 При тези обстоятелства от акта за преюдициално запитване не става ясно по какъв начин исканото тълкуване на правото на Съюза е необходимо по смисъла на член 267 ДФЕС, за да може запитващата юрисдикция да постанови своето решение.
31 С оглед на изложените съображения и на основание член 53, параграф 2 от Процедурния правилник настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо. Следователно отпада и предметът на искането, посочен в точка 22 от настоящото определение.
По съдебните разноски
32 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (шести състав) определи:
Преюдициалното запитване, отправено от Софийския районен съд с акт от 4 април 2024 г., е явно недопустимо.
Подписи
* Език на производството: български.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.