<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-718/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0718</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:20">EU:C:2021:20</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>35</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>35</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑718/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Комисия/Германия (Транспониране на Директиви 2009/72 и 2009/73)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210114">14 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑718/18</HT></P><P>Европейска комисия</P><P>срещу</P><P>Федерална република Германия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Вътрешни пазари на електроенергия и природен газ</KEYWORD><KEYWORD>Директиви 2009/72 и 2009/73</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Действително отделяне на управлението на преносните системи и дейностите по производство и доставка</KEYWORD><KEYWORD>Независимост на персонала и ръководството на оператора на преносна система</KEYWORD><KEYWORD>Изключителна компетентност и независимост на националните регулаторни органи</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на демокрация</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Какъв е обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> в секторите на електроенергията и природния газ, и по-конкретно попадат ли в обхвата на това понятие и дейности, извършвани извън Европейския съюз? Какъв е обхватът на изключителните правомощия, предоставени от правото на Съюза на националните регулаторни органи (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>НРО<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) в секторите на електроенергията и газа и с каква свобода на регулаторна намеса разполагат държавите членки в това отношение?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество това са най-важните въпроси, повдигнати в настоящото производство по предявения пред Съда иск на Европейската комисия за установяване на неизпълнение на задължения на Федерална република Германия съгласно някои разпоредби на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="55" DATE.PUB="2009">ОВ L 211, 2009 г., стр. 55</REF.DOC.OJ>. Директива 2009/72 е отменена, считано от <DATE ISO="20210101">1 януари 2021 г.</DATE>, с Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190605">5 юни 2019 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (преработен текст) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="125" DATE.PUB="2019">ОВ L 158, 2019 г., стр. 125</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и на Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="94" DATE.PUB="2009">ОВ L 211, 2009 г., стр. 94</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>директивите<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2009/72</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, точка 21 от Директива 2009/72 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>[з]а целите на настоящата директива се прилагат следните определения: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава електроенергийно предприятие или група електроенергийни предприятия, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол, и в което предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от функциите по пренос или разпределение и най-малко една от функциите по производство или доставка на електроенергия<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 19 от Директива 2009/72, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>[н]езависимост на персонала и ръководството на оператора на преносна система<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, параграфи 3, 5 и 8, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="019.003"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>3.</NO.PARAG><ALINEA>В срок от три години преди назначаването им, лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които подлежат на условията на настоящия параграф, не са заемали професионален пост или отговорна длъжност, нямали са интереси или делови отношения, пряко или непряко, с вертикално интегрирано предприятие или която и да е част от него, или с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции, и различни от оператора на преносна система. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Лицата, отговарящи за управлението, и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система, нямат интереси или не получават финансови облаги, пряко или непряко, от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система. Тяхното възнаграждение не зависи от дейностите или резултатите на вертикално интегрираното предприятие, различни от тези на оператора на преносна система. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="019.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>Параграф 3 се прилага спрямо мнозинството от лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система.</ALINEA><ALINEA>Лицата, отговорни за управлението, и/или членовете на административните органи на оператора на преносна система, които не подлежат на условията на параграф 3, не са упражнявали управленска или друга значима дейност във вертикално интегрираното предприятие за период от най-малко шест месеца преди назначаването им.</ALINEA><ALINEA>Първа алинея от настоящия параграф и параграфи 4—7 се прилагат по отношение на всички лица, участващи в оперативното управление, както и към тези, които им докладват директно по въпроси, свързани с експлоатацията, поддръжката и развитието на мрежата<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 35 от Директива 2009/72, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Определяне и независимост на регулаторните органи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="035.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка определя един-единствен национален регулаторен орган на национално равнище. […]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="035.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират независимостта на регулаторния орган и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му. За тази цел държавата членка гарантира, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му съгласно настоящата директива и свързаното с нея законодателство, регулаторният орган:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е правно отделен и функционално независим от други публични и частни образувания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>гарантира, че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>действат независимо от пазарни интереси; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции. Това изискване не засяга тясното сътрудничество, при необходимост, с други релевантни национални органи, нито общите политически насоки, давани от правителството, които не са свързани с регулаторните правомощия и задължения съгласно член 37.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="035.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да защитят независимостта на регулаторния орган, държавите членки по-специално гарантират, че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>регулаторният орган може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 37 от Директива 2009/72, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Задължения и правомощия на регулаторния орган<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="037.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Регулаторният орган има следните задължения:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>определяне или одобряване, в съответствие с прозрачни критерии, на тарифи за пренос или разпределение или техните методики […];</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="037.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA><P>Регулаторните органи отговарят за определянето и одобряването своевременно преди влизането им в сила поне на методиките, използвани за изчисляване или установяване на реда и условията за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>свързването и достъпа до националните мрежи, включително тарифите за пренос и разпределение или методиките за определянето им. Тези тарифи или методики дават възможност да се направят необходимите инвестиции в мрежите по начин, който позволява тези инвестиции да осигурят жизнеспособността на мрежите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>предоставяне на балансиращи услуги, които се осъществяват по най-икономичен начин и осигуряват подходящи стимули за ползвателите на мрежата да балансират захранването и потреблението. Балансиращите услуги се предоставят по справедлив и недискриминационен начин и се основават на обективни критерии; […]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2009/73</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 2, точка 20, член 19, параграфи 3, 5 и 8, член 39, параграфи 1, 4 и 5 и член 41, параграф 1, буква a) и параграф 6, букви a) и б) от Директива 2009/73 съответстват mutatis mutandis по отношение на сектора на природния газ, на цитираните по-горе разпоредби на Директива 2009/72.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 3, точка 38 от Energiewirtschaftsgesetz (Закон за енергетиката, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>EnWG<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Energiewirschaftsgesetz от <DATE ISO="20050707">7 юли 2005 г.</DATE> (BGBl. I, стр. 1970 и 3621), изменен.</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> за доставка на енергия е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>предприятие, извършващо дейност в Европейския съюз в електроенергийния или газовия сектор, или група от предприятия за електроенергия или газ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 139/2004 […] относно контрола върху концентрациите между предприятия(<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040120">20 януари 2004 година</DATE> относно контрола върху концентрациите между предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 24, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).</P></NOTE>), с уточнението, че това предприятие или тази група изпълнява в Европейския съюз: в електроенергийния сектор — най-малко една от функциите по пренос или разпределение и най-малко една от функциите по производство или разпределение на електроенергия; или в сектора на природния газ — най-малко една от функциите по пренос, разпределение, управление на съоръжение за втечнен природен газ или съхранение и в същото време една от функциите по добив или разпределение на природен газ<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 10c, параграф 2 от EnWG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>В срок от три години преди назначаването им мнозинството от лицата, отговарящи за управлението на оператора на преносна система, не трябва да са били назначавани или да са имали делови отношения с предприятие от вертикално интегрираното предприятие или с негов акционер, притежаващ контролен пакет от акции, което изпълнява в електроенергийния сектор една от функциите по производство, разпределение, доставка или закупуване на електроенергия, и в сектора на природния газ — една от функциите по производство, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, или което във връзка с тези функции изпълнява търговски, технически задачи или задачи по поддръжка. Останалите лица, отговарящи за управлението на независимия преносен оператор, не трябва да са изпълнявали за период от най-малко шест месеца преди назначаването им ръководни функции или функции, сходни с изпълняваните в рамките на независимия преносен оператор, в предприятие от вертикално интегрираното предприятие или негов акционер, притежаващ контролен пакет от акции, което изпълнява в електроенергийния сектор една от функциите по производство, разпределение, доставка или закупуване на електроенергия, и в сектора на природния газ — една от функциите по производство, разпределение, доставка, закупуване или съхранение на природен газ, или което във връзка с тези функции изпълнява търговски, технически задачи или задачи по поддръжка […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 10c, параграф 4 от EnWG гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Независимият преносен оператор и вертикално интегрираното предприятие за доставка на енергия гарантират, че след <DATE ISO="20120303">3 март 2012 г.</DATE> лицата, отговарящи за управлението, и другите служители на независимия преносен оператор няма да придобиват никакво дялово участие във<?PAGE NO="5"?> вертикално интегрираното предприятие за доставка на енергия или в някоя от неговите части, освен ако не става въпрос за дялово участие в независимия преносен оператор. Най-късно до <DATE ISO="20160331">31 март 2016 г.</DATE> лицата, отговарящи за управлението, прехвърлят дяловите участия във вертикално интегрираното предприятие за доставка на енергия или в части от него. […]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 10c, параграф 6 от EnWG параграф 2 от същия член се прилага по аналогия към всички лица, пряко подчинени на лицата, отговарящи за управлението, и които отговарят за експлоатацията, поддръжката или развитието на мрежата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 24 от EnWG, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>[р]азпоредби относно условията за достъп до мрежата, таксите за достъп до мрежата и доставката и снабдяването с балансиращи услуги; регулаторни правомощия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Федералното правителство чрез подзаконов акт със съгласието на Bundesrat е оправомощено да:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>определя условията за достъп до мрежата, включително снабдяването със и предоставянето на балансиращи услуги, както и методиките за определяне на тези условия и методиките за определяне на тарифите за достъп […];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>регламентира в кои случаи и при какви условия регулаторният орган може да определя тези условия или методики или да ги одобрява по искане на системния оператор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>регламентира в кои конкретни случаи на използване на мрежата и при какви условия регулаторният орган може в особени случаи да разрешава или да отказва разрешение по отношение на отделни тарифи за достъп до мрежата<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Досъдебната процедура и производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140520">20 май 2014 г.</DATE> в рамките на служебна проверка на транспонирането на Директиви 2009/72 и 2009/73 в германското право, целяща да провери за наличието на евентуална несъвместимост с правото на Съюза, Комисията отправя до Федерална република Германия поредица въпроси относно транспонирането на тези директиви, на които германските власти отговарят с писмо от <DATE ISO="20140912">12 септември 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че националното право не е в съответствие с директивите в редица отношения, на <DATE ISO="20150227">27 февруари 2015 г.</DATE> Комисията изпраща официално уведомително писмо до Федерална република Германия в рамките на производство за установяване на нарушение № 2014/2285, на което държавата членка отговаря с писмо от <DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160429">29 април 2016 г.</DATE> Комисията изпраща на Федерална република Германия мотивирано становище, в което потвърждава изразената в официалното си уведомително писмо позиция, че някои разпоредби на германското право не са в съответствие с Директиви 2009/72 и 2009/73. Федерална република Германия отговаря с писмо от <DATE ISO="20160829">29 август 2016 г.</DATE>, в което посочва, че в процес на приемане са законодателни промени по отношение на някои твърдения за нарушения, изложени в мотивираното становище, и на <DATE ISO="20170919">19 септември 2017 г.</DATE> изпраща текста на изменения закон, който е в сила от <DATE ISO="20170722">22 юли 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че приетите от Федерална република Германия правни норми продължават да не съответстват напълно на двете директиви, Комисията предявява настоящия иск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Комисията основава иска си на четири твърдения за нарушения, свързани с неправилното транспониране от Федерална република Германия на Директиви 2009/72 и 2009/73 в EnWG.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение за нарушение, изведено от неправилното транспониране на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, съдържащо се в член 3, точка 38 от EnWG, не е в съответствие с член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и с член 2, точка 20 от Директива 2009/73, и следователно Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тези разпоредби на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че в определението, съдържащо се в EnWG, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> е ограничено до предприятия, които извършват дейност в Съюза. По този начин предприятия, които, макар да са контролирани от вертикално интегрираното предприятие, извършват дейност извън Съюза, били изключени от това определение. Така например дейностите по производство или доставка, извършвани извън Съюза, не попадали в приложното поле на определението. Когато определял качеството на вертикално интегрирано предприятие, германският НРО не вземал предвид дейността, упражнявана извън Съюза. По този начин той не преценявал дали тази дейност води до конфликт на интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Според Комисията германската правна уредба противоречала както на текста на разпоредбата на член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и член 2, точка 20 от Директива 2009/73, така и на целите на правилата за ефективно отделяне на дейностите, предвидени в директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>От гледна точка на текста нито една от тези две разпоредби не съдържала ограничение по отношение на географския обхват, в който трябва да се извършват дейностите на вертикално интегрираното предприятие. Напротив, от съображение 24 от Директива 2009/72 и от съображение 21 от Директива 2009/73 било видно, че ефективното отделяне на дейностите, свързани с мрежата, от дейностите по доставка и производство следвало да се прилага в целия Съюз както за предприятията от Съюза, така и за тези извън него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Що се отнася до целите, разпоредбите относно ефективното отделяне имали за цел да гарантират, че оператор на преносна система ще получи сертифициране само ако се гарантира, че той експлоатира мрежата по независим и недискриминационен начин. Те имали за цел да премахнат стимулите на вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите по отношение на достъпа до мрежата, достъпа до търговска<?PAGE NO="7"?> информация и инвестициите. Според Комисията такъв конфликт на интереси можел да възникне не само когато дейността на вертикално интегрираното предприятие се извършва в рамките на Съюза, но и когато тази дейност се извършва извън Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Включването в приложното поле на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на дейности, извършвани извън Съюза, не означавало неевропейски предприятия да получат пряко права и задължения по силата на европейската правна уредба и не разширявало областите на компетентност на Съюза. Всъщност операторите на преносни мрежи, за които важат правилата за ефективно отделяне, винаги осъществявали дейност в рамките на Съюза. Включването на дейности, извършвани извън Съюза, в определението за вертикално интегрирано предприятие позволявало да се направи преценка на тези дейности в Съюза. Нито един принцип на правото на конкуренцията или на международното право не бил пречка за такова тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Федерална република Германия оспорва доводите на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На първо място, от гледна точка на текста, от съдебната практика следвало, че държавите членки не са длъжни да транспонират буквално директивите, стига да е гарантирано тяхното транспониране по същество. Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, съдържащо се в член 3, точка 38 от EnWG, не противоречало на текста на член 2, параграф 21 от Директива 2009/72 и на член 2, параграф 20 от Директива 2009/73. Всъщност тези разпоредби не предоставяли никакво указание относно географския обхват и следователно изисквали изясняване по този въпрос при транспонирането им в националното право на държавите членки. Впрочем Съдът неотдавна изяснил, че ако дадена разпоредба от директива трябва да бъде уточнена така, че да е в съответствие с принципа на правната сигурност, държавите членки следва да внесат такива уточнения при транспонирането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190130">30 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Planta Tabak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:76">EU:C:2019:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съображения 24 и 25 от Директива 2009/72 и съображения 21 и 22 от Директива 2009/73 подкрепяли тълкуването на германското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На второ място, изтъкнатата от Комисията теза не съответствала на целите на разпоредбите на директивите относно ефективното отделяне. Най-напред Комисията не е изпълнила задължението си за доказване на неизпълнението на задължения и не е дала никакви примери за възможен конфликт на интереси. Според германското правителство целите на разпоредбите относно ефективното отделяне не изисквали дейностите, извършвани извън Съюза от предприятия за доставка на енергия, да бъдат взети предвид в определението за вертикално интегрирано предприятие. Всъщност положение на конфликт на интереси можело да има само ако частите на вертикално интегрирано предприятие, които извършват дейност в конкурентни сектори на производството и разпределението на електроенергия или газ, осъществяват дейност в Съюза. При липсата на дейност в рамките на Съюза нямало никаква опасност от отрицателно въздействие върху оператор на преносна система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На трето място, разширяването на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по отношение на дейности, извършвани извън Съюза от предприятия от трети страни, противоречало както на съдебната практика, съгласно която правото на Съюза трябва да се прилага само ако разглежданото поведение има непосредствени и съществени последици в рамките на Съюза, така и на международното<?PAGE NO="8"?> право. Всъщност тези предприятия от трети страни щели да станат субекти с права и задължения, без да извършват дейност на територията на Съюза и без извършваната от тях дейност извън Съюза да поражда последици на територията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На четвърто място, германското правителство твърди, че тълкуването на директивите в светлината на правните основания и на основните права и свободи подкрепя неговата позиция. То подчертава, от една страна, че директивите са приети на основание член 47, параграф 2 и членове 55 ДЕО и 95 ДЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Понастоящем член 53, параграф 2, член 62 и член 114 ДФЕС.</P></NOTE>, които имат за цел да улеснят упражняването на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги, а техен предмет са създаването и функционирането на вътрешния пазар. Следователно тези разпоредби от Договора не можели да представляват правно основание за приемането на разпоредби, приложими за упражняваните в трета страна икономически дейности на предприятията. От друга страна, директивите налагали на вертикално интегрираните предприятия задължения, които ограничават свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС, както и професионалната свобода на предприятията и техните работници, залегнала в член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), както и правото на собственост, залегнало в член 17, параграф 1 от Хартата. Доколкото дейностите на предприятия от трети страни, извършвани извън Съюза, не пораждат последици на вътрешния пазар, тези ограничения на основните права и основните свободи не били необходими за постигането на целта да се гарантира ефективно и недискриминационно функциониране на преносните системи в Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Преценката на основателността на първото твърдение за нарушение по иска на Комисията зависи от определянето на обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, дефинирано в член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и в член 2, точка 20 от Директива 2009/73. По-специално следва да се прецени дали с това определение е съвместима национална правна уредба като разглежданата германска, която изключва от това понятие — и следователно от приложното поле на разпоредбите относно ефективното отделяне на мрежите от дейностите по производство на електроенергия или газ и по доставка на тези енергийни продукти — дейностите, извършвани от предприятие или група от предприятия извън Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В това отношение най-напред трябва да се отбележи, че нито член 2, точка 21 от Директива 2009/72, нито член 2, точка 20 от Директива 2009/73 съдържат препращане към правото на държавите членки, що се отнася до определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В този контекст съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Crown Van Gelder</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑360/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:805">EU:C:2020:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до текста на двете разглеждани разпоредби, отбелязвам най-напред, че за разлика от член 3, точка 38 от EnWG, те не съдържат изрично никакво географско ограничение на обхвата на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, в смисъл че той се ограничава само до дейностите, извършвани на територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар държавата членка да не е длъжна да транспонира буквално определенията, предвидени в дадена директива, и следователно транспонирането на дадена директива във вътрешното право да не изисква непременно буквално възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в законова или подзаконова разпоредба, все пак е необходимо тази държава членка да осигури ефективно цялостното прилагане на директивата по достатъчно ясен и точен начин<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180125">25 януари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Чешка република</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑314/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:42">EU:C:2018:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Следователно от решаващо значение е да се определи дали ограничаването на обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> само до дейностите, извършвани в Съюза, предвидено в германското право, представлява само уточнение на определението на това понятие, съдържащо се в директивите, както твърди германското правителство, или представлява неправомерно ограничаване на обхвата на това определение, както твърди Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В това отношение, макар текстът да не позволява да се стигне до окончателно заключение, считам, че систематичният и телеологичният анализ на разпоредбите са в полза на втория вариант и потвърждават, че липсата в текста на директивите на изрично ограничение на обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> само до извършваните в Съюза дейности означава, че приложното поле на това определение не е ограничено само до тези дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всъщност, що се отнася, на второ място, до контекста, в който се вписва определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, следва да се отбележи, че то попада в рамките на разпоредбите на директивите, насочени към осигуряване на ефективното отделяне на мрежите от дейностите по производство на електроенергия или газ и доставка на тези два енергийни продукта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. съображение 9 от Директива 2009/72 и съображение 6 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В това отношение е полезно да се припомни, че за да се осигури това ефективно отделяне, директивите предоставят на държавите членки три възможности. Като първа възможност те могат да предвидят отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за неин оператор, както и неговата независимост от свързаните с доставката и производството интереси. В системата на директивата тази конфигурация е най-ефективното средство за отстраняване на конфликта на интереси, който самите директиви определят като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>вътрешно присъщ<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, между производителите и доставчиците, от една страна, и операторите на преносните системи, от друга страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. съображение 11 от Директива 2009/72 и съображение 8 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Директивата обаче предоставя на държавите членки възможността да позволят на електроенергийно предприятие (или група от електроенергийни предприятия), които извършват дейности по производство или доставка, да запазят собствеността върху<?PAGE NO="10"?> свързаните с мрежата активи, като изберат да създадат независим системен оператор (втора възможност) или независим преносен оператор (трета възможност)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Българска енергийна борса</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:816">EU:C:2017:816</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, обаче при условие че бъде осигурено ефективно отделяне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. съображение 16 от Директива 2009/72 и съображение 13 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Именно в този контекст попада понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 9, параграф 8 от Директиви 2009/72 и 2009/73.</P></NOTE>, което играе основна роля при определянето на образуванията, които следва да изпълняват предвидените в директивите задължения с цел да се осигури ефективно отделяне при липсата на отделяне на собствеността, т.е. при независими системни оператори съгласно разпоредбите на членове 13 и 14 от Директива 2009/72 и членове 14 и 15 от Директива 2009/73, а при независими преносни оператори съгласно разпоредбите на глава V от Директива 2009/72 и на глава IV от Директива 2009/73. Следователно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> трябва да се тълкува именно с оглед на систематичната рамка на тези разпоредби и в светлината на целите, преследвани от директивите чрез тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>От систематична гледна точка следва да се отбележи също, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> е свързано с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, чието определение, както е видно от съображение 13 от Директива 2009/72 и съображение 10 от Директива 2009/73, е заимствано от Регламент (EO) № 139/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040120">20 януари 2004 година</DATE> относно контрола върху концентрациите между предприятия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 24, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201.</P></NOTE>. Считам обаче, че определението на това понятие не е релевантно за целите на анализа на настоящото твърдение за нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Всъщност в рамките на контрола върху концентрациите понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> се отнася основно до критериите относно лицето, което упражнява контрол, определянето на предмета на контрол (предприятие или активи), средствата, чрез които се осъществява контролът, както и видовете контрол (едноличен или съвместен; в това отношение вж. Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2008">ОВ C 95, 2008 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, по-специално раздел II). Германското правителство обаче изяснява, че съгласно член 3, точка 38 от EnWG, както се тълкува от НРО, квалификацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> не зависи от това дали вертикално интегрираното предприятие упражнява контрол върху предприятия със седалище във или извън Съюза, а предвижда географски критерий, който за целите на тази квалификация изисква дейностите в областта на електроенергията и природния газ да се извършват в рамките на Съюза. От това следва, че за анализа на настоящото твърдение за нарушение не е релевантно упражняването на контрол (и следователно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>), а въпросът за евентуалното извършване на дейности от предприятие за електроенергия или природен газ или група от такива предприятия извън Съюза, което е независимо от евентуалното упражняване на контрол върху предприятие със седалище извън Съюза.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На трето място, именно в така определената систематична рамка трябва да се разгледат целите на директивата, и по-специално на правилата относно ефективното отделяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В тази връзка, както е видно от редица съображения от двете директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. съображения 9, 11, 12, 15, 16, 19 и 24 от Директива 2009/72 и съображения 6, 8, 9, 12, 13, 16 и 21 от Директива 2009/73.</P></NOTE> и както вече беше отбелязано, целта на тези разпоредби е да се отстрани вътрешноприсъщият конфликт на интереси, който съществува, от една страна, между предприятията, извършващи дейност по производство на електроенергия или газ и тяхната доставка, и от друга страна, операторите на преносната система, за да се осигури справедлив достъп до мрежата, да се<?PAGE NO="11"?> насърчат по недискриминационен начин инвестициите в инфраструктурата, да се създаде прозрачност на пазара и да се осигури сигурността на снабдяването с крайната цел да се създаде вътрешен пазар на електроенергия и природен газ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в това отношение решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), що се отнася до Директива 2009/72, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>GRDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1120">EU:C:2019:1120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), що се отнася до Директива 2009/73. Вж. също точка 108 по-долу.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В това отношение считам, както посочва Комисията, че не може да се изключи съществуването на случаи на конфликт на интереси между оператор на преносна мрежа, намираща се в Съюза, и предприятия, които осъществяват дейност по производство на електроенергия или газ или по доставката им, когато тези дейности се извършват извън територията на Съюза, така че включването на тези дейности за целите на квалифицирането на дадено образувание като вертикално интегрирано предприятие да може да бъде систематично изключено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В писмените си становища и в съдебното заседание Комисията дава конкретния пример за случай, при който газ или електроенергия, произведени от дадено предприятие извън Съюза, се пренася в преносна система в рамките на Съюза, собственост на същото предприятие. В такива случаи изглежда очевиден рискът от проява на дискриминационно поведение при експлоатацията на мрежата (като например липса или забавяне на инвестиции), което поставя в по-неблагоприятно положение частите от нея, използвани за пренос на енергийни продукти на конкуренти. Освен това в такива случаи операторът на мрежата има достъп до чувствителни данни относно конкурентите, които могат да бъдат използвани в негова полза за собствените му дейности по производство или доставка. Няма съмнение, че с оглед на целите, преследвани от разпоредбите на директивите относно ефективното отделяне, подобни случаи трябва да попадат в приложното им поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От това следва, че стеснителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> като предложеното от германското правителство застрашава полезното действие на разпоредбите на директивите относно ефективното отделяне и че изключването от приложното поле на това понятие на случаи на потенциален конфликт на интереси като посочения в предходната точка поради ограничаване на обхвата на това понятие само до дейностите, извършвани в рамките на Съюза, какъвто е случаят по член 3, точка 38 от EnWG, не съответства на целите, преследвани от директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам също, от една страна, че що се отнася до Директива 2009/72, Съдът вече е имал повод да уточни, че от съображения 16, 17 и 19, както и от член 47, параграф 3 от същата директива следва, че целта на изискванията за отделяне е да се гарантира <HT TYPE="ITALIC">пълна</HT> и <HT TYPE="ITALIC">ефективна</HT> независимост на преносните оператори от дейностите по производство и доставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171026">26 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Българска енергийна борса</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:816">EU:C:2017:816</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същите съображения важат и за Директива 2009/73<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Горепосочените съображения и разпоредбата от Директива 2009/72 съответстват на съображения 13, 14 и 16 и член 52, параграф 3 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>От друга страна, от съображение 24 от Директива 2009/72 и съображение 21 от Директива 2009/73 е видно, че пълното отделяне на дейностите, свързани с мрежата, от дейностите по доставка и производство трябва да се прилага в целия Съюз както за предприятията от Съюза, така и за предприятия извън него. Случаи като този, който е<?PAGE NO="12"?> посочен като пример в точка 44 по-горе, не осигуряват пълното отделяне на дейностите, свързани с мрежата от дейностите по доставка и производство в Съюза, където се намира регулираната преносна система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че противно на твърденията на германското правителство, тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, което включва в обхвата му дейностите по производство или доставка, извършвани извън Съюза, не води нито до извънтериториално прилагане на правото на Съюза, което противоречи на практиката на Съда или на международното право, нито до нарушение на основните права или на основните свободи на предприятия, които не действат в рамките на Съюза. Всъщност, както правилно посочва Комисията, директивите не представляват правна уредба на дейностите, извършвани от вертикално интегрираното предприятие извън територията на Съюза, а определят условията, които тези предприятия трябва да спазват, за да могат да експлоатират електропреносните или газопреносните мрежи в рамките на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:115">EU:C:2013:115</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:116">EU:C:2013:116</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Според мен член 11 от двете директиви, посочен от германското правителство в писмените му изявления, който се отнася до процедурите за сертифициране по отношение на трети държави, трябва да се тълкува от същата перспектива. Считам, че от тези разпоредби по никакъв начин не може да се направи извод, че дейностите, извършвани извън Съюза в секторите на електроенергията и природния газ, следва да бъдат изключени от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Според мен от всичко изложено по-горе следва, че първото твърдение за нарушение на Комисията трябва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто твърдение за нарушение, изведено от непълното транспониране на разпоредбите относно преходните периоди в рамките на модела на независимия преносен оператор</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че разпоредбите на член 10c, параграфи 2 и 6 от EnWG неправомерно ограничават обхвата на разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите и поради това представляват непълно транспониране на тези разпоредби. Следователно Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си, произтичащи от тези разпоредби на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Според Комисията член 19, параграф 3 от директивите се прилага за всички длъжности или функции за всички интереси или делови отношения, преки или непреки, в рамките на вертикално интегрираното предприятие, клоновете му, предприятията, които са част от него, и акционерите му, притежаващи контролен пакет от акции. Обхватът на тези разпоредби не бил ограничен до частите на вертикално интегрираното предприятие или на акционерите му, притежаващи контролен пакет от акции, които извършват в електроенергийния сектор дейностите, изброени в член 10c, параграф 2 от EnWG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Следователно предвиденото в германското право ограничение до тези дейности не било в съответствие нито с текста на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите, нито с целите на правилата относно ефективното отделяне. Всъщност съгласно модела на независимия преносен оператор той можел да остане част от вертикално интегрирано<?PAGE NO="13"?> предприятие само ако са изпълнени някои строго очертани в директивите условия относно организацията, ръководството и инвестициите, които гарантират ефективната му независимост от вертикално интегрираното предприятие като цяло. Всъщност интересите на част от вертикално интегрирано предприятие, която осъществява дейност в енергийния сектор, можели да окажат отражение върху политиката и интересите на цялото вертикално интегрирано предприятие, включително на частите му, които не осъществяват дейност в енергийните сектори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Изключването на части от вертикално интегрираното предприятие, които не осъществяват пряко дейност в такъв сектор, позволявало да се заобикалят правилата за ефективно отделяне. Всъщност отделните звена в рамките на вертикално интегрирано предприятие били по необходимост тясно взаимозависими. Следователно не можела a priori да се изключи възможността при необходимото взаимодействие между различните негови съставни части да възникнат евентуални условности за звената, които не извършват дейност в енергийния сектор, произтичащи от интересите на вертикално интегрираното предприятие в секторите на производството и доставката. Именно за да се избегнат тези рискове и за да се осигури ефективното отделяне на преносния оператор от вертикално интегрираното предприятие, законодателят на Съюза решил да го включи с всичките му части в приложното поле на разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите и да не ограничава обхвата на тези разпоредби само до частите, които осъществяват дейност в енергийния сектор, както е направено в германското законодателство, с което се транспонират директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Федерална република Германия оспорва доводите на Комисията. На първо място, тя твърди, че релевантните разпоредби на директивите и на EnWG имат еднакъв обхват. Всъщност от член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и член 2, точка 20 от Директива 2009/73 било видно, че вертикално интегрираното предприятие се състои от електроенергийни предприятия или предприятия за природен газ, а не от предприятия, осъществяващи дейност в други сектори на икономиката. Следователно в директивите, както и в германското право, квалификацията на електроенергийно предприятие или предприятие за природен газ зависела от специфичната област на дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>На второ място, за да се постигнат преследваните от директивите цели, а именно отстраняването на положението на конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, било необходимо, но достатъчно да се осигури независимостта на оператора на преносната система от частите на вертикално интегрираното предприятие, които осъществяват дейност в енергийния сектор. За да се избегнат посочените конфликти на интереси, не било обаче необходимо обхватът на разпоредбите относно преходните периоди да се разширява по отношение на частите от предприятието, които не осъществяват дейност в тези сектори. Не била налице и теоретична възможност прехвърлянето на персонал от част от предприятието, която не осъществява дейност в енергийния сектор, към оператора на преносната мрежа, да създаде конфликт на интереси между производители, доставчици и оператора на преносната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>На трето място, разпоредбите относно преходните периоди можели да засегнат свободното движение на работници по смисъла на член 45 ДФЕС и основното право на свобода на избор на професия по смисъла на член 15, параграф 1 от Хартата. Ограниченията на тези права били оправдани само ако преследват цели от общ интерес и са необходими и пропорционални с оглед на постигането на тези цели. Ефективността на<?PAGE NO="14"?> отделянето и предотвратяването на конфликти на интереси в рамките на модела на независимия преносен оператор обаче изисквали временно спиране на прехвърлянето на персонал само между различни части на вертикално интегрираното предприятие, които осъществяват дейност в енергийния сектор, а не по отношение на други части от това предприятие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Преценката на основателността на второто твърдение за нарушение в иска на Комисията зависи от определянето на обхвата на разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите, които предвиждат, че за определени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>преходни периоди<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> (три години или шест месеца преди назначаването им) лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи на независимия преносен оператор, както и всички други лица, посочени в параграф 8, трета алинея от тези разпоредби, по същество не са поддържали професионални и/или делови отношения с вертикално интегрираното предприятие или части от него, нито с негови акционери, притежаващи контролен пакет от акции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>По-специално, необходимо е да се прецени дали е съвместимо с тези разпоредби на директивите национално законодателство за транспониране като разглежданото германско законодателство, което ограничава приложимостта на предвидените в тях необходими преходни периоди само до служителите на частите от вертикално интегрираното предприятие или неговите акционери, притежаващи контролен пакет от акции, които извършват в енергийния сектор дейностите, изброени в член 10c, параграф 2 от EnWG.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В това отношение, както следва от точка 31 по-горе, е необходимо да се определи обхватът на релевантните разпоредби на директивите, като се вземат предвид не само техният текст, но и контекстът, в който те се вписват, както и целта на разглежданата правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От гледна точка на текста следва се отбележи, че за разлика от разпоредбата за транспониране на EnWG, разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите не съдържат никакво изрично ограничение на обхвата им само до служителите на частите на вертикално интегрираното предприятие, които извършват дейност в енергийния сектор. Напротив, както параграф 3, така и параграф 8, втора алинея се отнасят до вертикално интегрираното предприятие като цяло, а параграф 3 се отнася също така до части от него без други уточнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>От гледна точка на систематичното и телеологическото тълкуване разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите са част от посочените по-горе разпоредби на глава V от Директива 2009/72 и от глава IV от Директива 2009/73, които в рамките на третата възможност, посочена в точка 38 по-горе, имат за цел да осигурят самостоятелност на независимия преносен оператор от вертикално интегрираното предприятие, за да се отстранят вътрешноприсъщите конфликти на интереси, съществуващи, от една страна, между интересите, свързани с дейностите по производство и доставка на електроенергия или газ, и от друга страна, управлението на преносната система, с оглед на това да се постигнат другите цели, посочени в точка 42 по-горе.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че както беше отбелязано в точка 46 по-горе, разпоредбите относно ефективното отделяне имат за цел да осигурят <HT TYPE="ITALIC">пълна</HT> и <HT TYPE="ITALIC">ефективна</HT> независимост на операторите на преносни системи в рамките на вертикално интегрираното предприятие, когато се избират варианти, различни от отделянето на собствеността, което, както вече бе отбелязано, е предпочитаното от законодателя на Съюза решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. съображение 11 от Директива 2009/72 и съображение 8 от Директива 2009/73, както и точка 37 от настоящото заключение.</P></NOTE>. От тези съображения следва, че разпоредбите относно ефективното отделяне, които играят основна роля в системата, създадена от директивите, не могат да се тълкуват стеснително, а трябва да се разбират в широк смисъл, за да се осигури пълната и ефективна независимост на независимия преносен оператор по отношение на вертикално интегрираното предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>По-конкретно, считам, както изтъква Комисията, че не може да се изключи a priori възможността в рамките на вертикално интегрираното предприятие да се създадат ситуации на конфликт между интересите на вертикално интегрираното предприятие като цяло и интересите на преносния оператор, който може да има отражение върху управленските решения на последния. В една по необходимост сложна структура, каквато може да бъде тази на вертикално интегрирано предприятие, осъществяващо дейност, наред с другото, в енергийния сектор, не може да се изключи, че от интересите в секторите на производството и доставката може да зависи дейността на части от предприятието, които не осъществяват пряко дейност в енергийния сектор. Считам, че именно поради тази причина в рамките на разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите законодателят на Съюза се позовава на вертикално интегрираното предприятие като цяло и не ограничава изрично обхвата на тези разпоредби само до частите от него, които осъществяват дейност в енергийния сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че както подчертава германското правителство, със сигурност определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, посочено в член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и в член 2, точка 20 от Директива 2009/73, се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>електроенергийни предприятия<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>предприятия за природен газ<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> (или група от такива предприятия), както са определени съответно в точки 35 и 1 от посочените членове. Въпреки това, макар от тези определения да следва, че в обхвата на тези понятия попадат физически или юридически лица, които изпълняват поне една от посочените в тях функции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>А именно функции по производство, пренос, разпределение, доставка или закупуване на електроенергия или природен газ и отнасящи се до отговорности за търговски, технически задачи и/или задачи по поддръжката, свързани с тези дейности.</P></NOTE>, от това не следва, че трябва да бъдат изключени от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>вертикално интегрирано предприятие<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> частите от него, които не осъществяват дейност в тези сектори, което води до изключване на тези части от приложното поле на разпоредбите на директивите относно ефективното отделяне. Както отбелязва Комисията, такова ограничително тълкуване би довело до изкуствено разделяне на предприятието, което не отговаря на икономическата реалност и което според мен би било в противоречие с изискването, посочено в точка 62 по-горе, посочените разпоредби да се тълкуват разширително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до изтъкнатата от германското правителство свобода на движение на работниците по смисъла на член 45 ДФЕС, считам, че макар, както твърди това правителство, разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите действително да могат да представляват пречка за упражняването на тази свобода, те въпреки това отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и са обосновани и пропорционални.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В това отношение припомням, че съгласно съдебната практика мярка, която представлява пречка пред свободното движение на работници, е допустима само ако преследва една от посочените в Договора за функционирането на ЕС легитимни цели или е оправдана с императивни съображения от общ интерес. В подобен случай обаче прилагането на тази мярка трябва също така да може да гарантира осъществяването на съответната цел и да не надхвърля това, което е необходимо за постигането ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200423">23 април 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Niedersachsen (Предходен релевантен трудов стаж)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑710/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:299">EU:C:2020:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), както и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100316">16 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Olympique Lyonnais</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑325/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:143">EU:C:2010:143</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191010">10 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krah</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑703/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:850">EU:C:2019:850</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че целта да се осигури ефективното отделяне, преследвана от разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите, е необходима, за да се гарантира функционирането на вътрешния енергиен пазар, споменат в член 194, параграф 1 ДФЕС. Тези разпоредби също могат да постигнат посочената цел, тъй като предвиждането на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>преходни периоди<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по отношение на вертикално интегрираното предприятие или неговите акционери, притежаващи контролен пакет от акции, преди назначаването на отговорни или ръководни длъжности в оператора на преносната система, може да осигури неговата независимост по отношение на структурите на вертикално интегрираното предприятие, които могат да бъдат повлияни от интересите, свързани с дейностите по производство и доставка на електроенергия или газ. Предвид ограничената продължителност на предвидените ограничения във времето считам също, че тези разпоредби не надхвърлят необходимото за постигане на поставените цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до основното право на свободен избор на професия по смисъла на член 15, параграф 1 от Хартата, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда това право не е абсолютно, а трябва да се разглежда във връзка с неговата социална функция и следователно то може да бъде предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на тези права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fries</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:513">EU:C:2017:513</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120906">6 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsches Weintor</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:526">EU:C:2012:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>От изложеното в точка 67 по-горе следва, че разпоредбите на член 19, параграфи 3 и 8 от директивите действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес. Поради ограничения им характер във времето според мен те също така не могат да се считат за непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на основното право на свободен избор на професия, гарантирано от член 15, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Според мен от всички изложени по-горе съображения следва, че второто твърдение за нарушение на Комисията също трябва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото твърдение за нарушение, изведено от непълното транспониране на разпоредбите на член 19, параграф 5 от Директиви 2009/72 и 2009/73</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Комисията упреква Федерална република Германия, че не е транспонирала напълно в националното право разпоредбите на член 19, параграф 5 от директивите, които в рамките на варианта с независим преносен оператор предвиждат, че лицата, отговарящи за управлението и/или членовете на административните органи и служителите на оператора на преносна система, не могат да имат интереси, нито да получават облаги от която и да е част от вертикално интегрираното предприятие, различна от оператора на преносна система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Установеното в член 10с, параграф 4 от EnWG задължение за прехвърляне на притежаваните дялови участия във вертикално интегрираното предприятие, придобити преди <DATE ISO="20120303">3 март 2012 г.</DATE>, се прилагало всъщност само за дяловите участия, притежавани от лицата, отговарящи за управлението на оператора на преносна система, а не за тези, които са притежавани от служителите, докато по силата на член 19, параграф 5 от директивите това задължение се прилагало както за членовете на ръководството, така и за служителите на този оператор. Според Комисията, макар служителите на оператор на преносна система да не могат да вземат управленски решения, те все пак са в състояние да влияят върху дейността на своя работодател, което оправдавало прилагането и към тях на задължението да прехвърлят дяловите си участия в капитала на вертикално интегрираното предприятие. Подобно задължение не засягало правото на собственост на тези служители, тъй като то се прилагало само за в бъдеще, така че вече разпределените дивиденти не били засегнати. Освен това тези дялови участия се прехвърляли само със съгласието на техния собственик и срещу подходящо възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Федерална република Германия оспорва доводите на Комисията. Разликата в третирането на лицата, отговарящи за управлението на оператора на преносна система, в сравнение с другите служители, що се отнася до задължението за прехвърляне на дяловите участия във вертикално интегрираното предприятие, се дължала на тяхната ръководна позиция. Всъщност за лицата, отговарящи за управлението, опциите за закупуване на акции или дяловите участия в капитала обикновено били част от възнаграждението им, което следователно зависело от колебанията в цените на тези дялови участия. Освен това тези лица имали решаващо стратегическо влияние върху управлението на преносния оператор, което водело до особена опасност от конфликти на интереси. Другите служители обаче не можели да оказват значително влияние върху ежедневното управление на мрежата. Освен това, преди влизането в сила на засилените изисквания за независимост съгласно директивите дяловите участия във вертикално интегрираното предприятие обикновено са били неразделна част от състава на имуществото или личните спестявания на служителите. Следователно, за да не се създаде непропорционално ограничаване на правото им на собственост, което е конституционно гарантирано, било решено само да се забрани на служителите да придобиват дялови участия във вертикално интегрираното предприятие в бъдеще. Това решение било резултат от балансиране на изискванията, свързани с ефективното отделяне и със защитата на правото на собственост на служителите. Във всеки случай директивите не определяли как трябва да бъдат третирани дяловите участия, придобити от служителите преди крайната дата, така че държавите членки били свободни да приемат преходните разпоредби, които считали за подходящи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Преценката на основателността на третото твърдение за нарушение в иска на Комисията зависи от определянето на обхвата на разпоредбите на член 19, параграф 5 от директивите. По-специално следва да се прецени дали е съвместима с тези разпоредби национална правна уредба за транспониране като предвидената в член 10c, параграф 4 от EnWG, която предвижда задължение за прехвърляне на дяловите участия в капитала на вертикално интегрираното предприятие или в част от него само за лицата, отговарящи за управлението, с изключение, следователно, на другите служители на оператора на преносната система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>В това отношение, както следва от точка 31 по-горе, е необходимо да се определи обхватът на релевантните разпоредби на директивите, като се вземат предвид не само техният текст, но и контекстът, в който те се вписват, както и целта на разглежданата правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>От гледна точка на текста трябва да се отбележи, че разпоредбите на член 19, параграф 5 от директивите ясно забраняват както на лицата, отговарящи за управлението, и/или на членовете на административните органи, така и на служителите на оператора на преносната система да имат интереси в която и да е част от вертикално интегрираното предприятие. Тези разпоредби не правят никакво разграничение между първата и втората категория засегнати лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>От гледна точка на систематичното и телеологическо тълкуване считам, че съображения, аналогични с изложените в точки 61 и 62 по-горе по отношение на параграфи 3 и 8 от същите членове от директивите, са приложими и при определянето на обхвата на разпоредбата на параграф 5 от същите членове. По-специално необходимостта, която е в основата на разпоредбите относно ефективното отделяне, да се осигури <HT TYPE="ITALIC">пълна</HT> и <HT TYPE="ITALIC">ефективна</HT> независимост на операторите на преносни системи в рамките на вертикално интегрираното предприятие, когато се избират варианти, различни от отделянето на собствеността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 38 по-горе.</P></NOTE>, според мен обосновава разширителното тълкуване на забраната за притежаване на дялови участия във вертикално интегрираното предприятие, което отговаря на текста на разпоредбите и следователно включва задължение за служителите да прехвърлят тези дялови участия, в случай че притежават такива. Както отбелязва Комисията, макар да не участва във вземането на текущи управленски решения на оператора на преносна система, не може да се изключи a priori възможността даден служител да е в състояние да влияе върху дейността на своя работодател и следователно да се създадат ситуации на конфликт на интереси, в случай че той притежава дялови участия в вертикално интегрираното предприятие или в негови части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следователно в този контекст считам, че държавите членки не разполагат с никаква свобода на преценка при транспонирането на разглежданите разпоредби от директивата, за да изключат служителите на оператора на преносна система от задължението за прехвърляне на интересите си във вертикално интегрираното предприятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Що се отнася до въпроса за пропорционалността на забраната за <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> служители на оператора на преносна система да притежават интереси във вертикално интегрираното предприятие, от текста на разглежданите разпоредби следва, че законодателят на Съюза е<?PAGE NO="19"?> избрал да не прави разграничение между различните видове служители на независимия преносен оператор, за които се отнася забраната. В този контекст повторното обсъждане на този избор според мен по същество е равносилно на поставяне под въпрос на законосъобразността на разпоредбите на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В това отношение следва обаче да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при липса на разпоредба в ДФЕС, която предоставя изрично такова правомощие, държавата членка не може надлежно да се позовава на незаконосъобразността на директива, чийто адресат е тя, като способ за защита срещу иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на неизпълнението на тази директива. Положението може да е различно само ако разглежданият акт е засегнат от такива особено тежки и очевидни пороци, че би могъл да се счита за несъществуващ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в това отношение сред редица други решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161011">11 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:759">EU:C:2016:759</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> — въпрос, който не се поставя в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до довода на германското правителство, че националната правна уредба позволява да се зачита правото на собственост на служителите, следва да се припомни, че правото на собственост, гарантирано от член 17, параграф 1 от Хартата, не е абсолютно и упражняването му може да се ограничава, когато това е обосновано с преследваните от Съюза цели от общ интерес. Следователно, както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, упражняването на правото на собственост може да бъде предмет на определени ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на преследваните цели от общ интерес и не представляват с оглед на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160920">20 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/15 P—C‑10/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:701">EU:C:2016:701</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, на първо място, че както следва от точка 67 по-горе, разпоредбите относно ефективното отделяне на управлението на преносната система от дейностите по производство и доставка на електроенергия или природен газ, част от които са член 19, параграф 5 от директивите, действително отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>На второ място, считам също, че предвидената в тези разпоредби забрана не би могла да накърни самата същност на правото на собственост, гарантирано от член 17, параграф 1 от Хартата. В това отношение Съдът е отбелязал, че предоставяната от тази разпоредба закрила се отнася до права с имуществена стойност, от които от гледна точка на съответния правен ред възниква едно признато правно положение, позволяващо самостоятелно упражняване на тези права от и в полза на техния носител<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190521">21 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Права на ползване върху земеделски земи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:432">EU:C:2019:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Разглежданите разпоредби от директивите обаче не могат да поставят под въпрос имуществената стойност, съответстваща на евентуално притежаваните от служителите дялови участия. Всъщност директивите по никакъв начин не се противопоставят на продажба по пазарни цени на тези дялови участия или на други форми на признаване на имуществената стойност на тези дялови участия в полза на служителите, за които се прилага задължението за прехвърляне.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че третото твърдение за нарушение на Комисията също трябва да бъде уважено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото твърдение за нарушение, изведено от нарушаването на изключителните правомощия на националния регулаторен орган</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Комисията твърди, че като е предоставила с член 24, параграф 1 EnWG на правителството правомощия за определяне на тарифите за пренос и разпределение, условията за достъп до националните мрежи и условията за предоставяне на балансиращи услуги и като е приела въз основа на тази разпоредба редица актове, уреждащи реда и условията за изпълнение на регулаторните задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Комисията посочва Stromnetzentgeltverordnung (StroNEV, Наредба за определяне на тарифите за използване на електропреносната система от <DATE ISO="20050725">25 юли 2005 г.</DATE>, BGBl. I, стр. 2225), Gasnetzentgeltverordnug (GasNEV, Наредба за определяне на тарифите за използване на газопреносната система от <DATE ISO="20050725">25 юли 2005 г.</DATE>, BGBl. I, стр. 2197), Anreizregulierungsverordnung (ARegV, Наредба за регулиране на енергоснабдителните мрежи чрез използване на стимули от <DATE ISO="20071029">29 октомври 2007 г.</DATE>, BGBl. I, стр. 2529), Stromnetzzugangsverordnung (StromNZV, Наредба за достъп до електропреносната система от <DATE ISO="20050725">25 юли 2005 г.</DATE>, BGBl. I, стр. 2243), и Gasnetzzugangsverordnug (GasNZV, Наредба за достъп до газопреносната система от <DATE ISO="20100903">3 септември 2010 г.</DATE>, BGBl. I, стр. 1261).</P></NOTE>, Федерална република Германия е нарушила изключителните правомощия, предоставени на НРО от правото на Съюза. Следователно тази държава членка е транспонирала неправилно член 37, параграф 1, буква а) и параграф 6, букви а) и б) от Директива 2009/72 и член 41, параграф 1, буква а) и параграф 6, букви а) и б) от Директива 2009/73.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че разглежданите национални разпоредби не съдържали просто <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>общи политически насоки, давани от правителството<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 35, параграф 4, буква б), подточка ii) от Директива 2009/72 и член 39, параграф 4, буква б), подточка ii) от Директива 2009/73. Вместо това те предоставяли пряко на правителството определени правомощия, които по силата на тези директиви са запазени само за НРО и които били свързани със задълженията и компетенциите на НРО. Националните наредби, приети на основание член 24, параграф 1, точка 1 от EnWG, представлявали изключително подробни инструкции, адресирани до НРО, относно реда и условията за изпълнение на регулаторните му задължения. Тези наредби установявали процедурата и правилата за определяне на тарифите, свързани с мрежата, като уреждали подробности, например метода за амортизация и индексирането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Макар посочените национални подзаконови разпоредби да оставяли на НРО известна свобода на преценка по отношение на прилагането им, тъй като са много подробни, те значително ограничавали правомощията на НРО при определянето на методиките, приложимите тарифи и разходите, които следва да бъдат признати. Освен това тези подзаконови разпоредби предвиждали подробни правила относно условията за достъп до мрежата, например подробни указания относно споразуменията за взаимно свързване между операторите на преносни системи или относно свободно разпределяемия капацитет или броя на териториалните пазари. Според Комисията наличието на толкова подробни разпоредби възпрепятства НРО да извършва самостоятелни анализи и по този начин намалява свободата му на преценка, като го лишава от правомощия, които директивите предоставят само на него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Що се отнася до позоваването на принципа на разделение на властите и на запазване на суверенитета на законодателя, Комисията не възразява, че възложените на НРО задължения трябва да бъдат установени със законодателни актове, което впрочем било необходимо, тъй като директивите трябва да бъдат транспонирани в националното право. Комисията обаче твърди, че при транспонирането на директивите германският законодател не е възложил на НРО предвидените от законодателя на Съюза задължения. Вместо, както изискват директивите, да определи тези задължения като изключителни правомощия на НРО, в EnWG германският законодател предвидил, че условията, при които НРО може да изпълнява тези задачи, се определят с подзаконов акт на правителството. Съгласно директивите обаче държавите членки били длъжни да гарантират предоставянето на изключителни правомощия на НРО за изпълнение на задълженията, определени в член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Според Комисията директивите определят подробно задълженията и компетенциите на НРО, като предвиждат изисквания както от процесуално-, така и от материалноправно естество, които НРО трябва да спазват при изпълнение на функциите си. При взаимодействието им с други релевантни актове от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Комисията се позовава на Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2009">ОВ L 211, 2009 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>, изменен, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>Регламент № 714/2009<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>) и на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2009">ОВ L 211, 2009 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>, изменен, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>Регламент № 715/2009<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>).</P></NOTE> директивите гарантират, че НРО изпълнява задълженията, които са му възложени от законодателя на Съюза, в определените от него области на компетентност. Разпоредбите на правото на Съюза били достатъчни, за да се установи правната рамка, необходима за административната дейност на НРО, и за да се спази принципът на разделение на властите. Други разпоредби на националното право, свързани с изпълнението на задълженията на НРО, не можели да водят до нарушаване на предоставените му изключителни правомощия. Разглежданите подзаконови разпоредби, приети в Германия, не се ограничавали до общи правила, които националните органи трябва да спазват, що се отнася до законосъобразността и основателността на административната дейност, а представлявали подробни разпоредби, приложими относно изпълнението на регулаторните задължения, предвидени в директивите. Съдът вече приел, че това съставлява неизпълнение на задължения от страна на държавата членка в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑474/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:681">EU:C:2009:681</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък решение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Комисия/Белгия<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Федерална република Германия, подкрепяна от Кралство Швеция, оспорва изложените от Комисията доводи. В самото начало тя счита, че в писмената си реплика Комисията е изтъкнала ново твърдение за нарушение, изведено от нарушаването на независимостта на НРО. Това ново твърдение за нарушение представлявало разширяване a posteriori на предмета на спора и следователно било недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>По същество Федерална република Германия твърди, че EnWG се основава на принципа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>нормативното регулиране<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> (normative Regulierung), съгласно който НРО взема конкретни регулаторни решения при условия на пълна независимост, но по отношение на определянето на методиките за достъп до мрежата той е обвързан от принципните решения на парламентарния законодател, които са конкретизирани в приетите от правителството наредби. В този контекст НРО разполагал с широка свобода на преценка, но упражняването на правомощията му било предварително структурирано (vorstrukturiert), така че да се гарантира непрекъснатост в демократичната легитимност,<?PAGE NO="22"?> както изисква германското конституционно право. Не НРО, а законодателят бил компетентен да приема принципни решения в областта на енергийната политика, като тези, които са необходими в рамките на процеса на преход към енергия от възобновяеми източници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>EnWG не предоставял регулаторни правомощия на федералното правителство, а го упълномощавал чрез делегиране на законодателни правомощия да упражнява нормотворческа и регулаторна власт с одобрението на Bundesrat (Федерален съвет, Германия) в съответствие с член 80, параграф 1 от Grundgesetz (Основният закон на Федерална република Германия). Приетите от федералното правителство наредби не се отнасяли до индивидуалните условия за достъп до мрежата, а до абстрактното и общо определяне на методиките, които НРО уточнявал и прилагал във всеки отделен случай. В германското конституционно право подобни подзаконови актове не представлявали общи политически насоки, а съдържащи материалноправна уредба нормативни актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Правната уредба в EnWG била в съответствие с разпоредбите на директивите относно задълженията на НРО. Федерална република Германия, подкрепяна по този въпрос от Кралство Швеция, всъщност счита, че директивите по никакъв начин не изключват възможността националният законодател да приема по-конкретни и по-точни разпоредби от общите разпоредби на директивите, що се отнася до методиките, свързани с регулирането, на които НРО трябва да се основе. Освен това би било в противоречие с признатия от Съда принцип на процесуална автономия на държавите членки, ако разпоредбите на директивите не им оставят никаква свобода при транспонирането на правилата относно правомощията на НРО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Директивите позволявали на държавите членки да приемат различни регулаторни системи, като всички те водели до пълното им транспониране. При <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>нормативното регулиране<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> законодателят и органът, оправомощен да приема подзаконовите актове, определяли по общ и абстрактен начин методиките за изчисление, а НРО бил компетентен да допълва тези методики и отчасти да ги изменя. Освен това в този случай НРО приемал конкретни регулаторни решения въз основа на тези методи за изчисление. Предложеното от Комисията тълкуване обаче означавало, че НРО е компетентен както да определя тарифите, така и методиките, което противоречало на буквата, смисъла, целите и предисторията на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Решение Комисия/Белгия не било релевантно, тъй като в настоящия случай приетите на основание член 24 EnWG наредби уреждат материята по същество, а не представляват инструкции на правителството в качеството му на висшестоящ спрямо НРО изпълнителен орган. Освен това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>предварителното структуриране<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> на дискреционните правомощия на НРО с помощта на подзаконови разпоредби не засягало неговата независимост, която се състояла в липсата на обвързване с инструкции на правителството или други органи. Това условие било гарантирано от германското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Впрочем принципът на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>нормативното регулиране<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> бил признат и в правото на Съюза, както е видно от правомощието на самата Комисия да приема мрежови кодекси, които не съдържали просто общи политически насоки, а подробни методически предписания. Правото на Съюза, и конкретно директивите, не съдържали достатъчно точни материалноправни разпоредби относно достъпа до мрежата във връзка с методите за определяне на тарифите. Разпоредбите на Регламенти № 714/2009 и № 715/2009 не били приложими към търговията с електроенергия и газ в рамките на дадена държава членка,<?PAGE NO="23"?> нито към разпределителните мрежи. В този контекст, за да осигурят правилно транспониране на директивите, държавите членки трябвало да изготвят свои собствени критерии за уредба на регулаторните правомощия на НРО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Накрая, Федерална република Германия твърди, че принципите, установени в съдебната практика, водеща началото си от решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19580613">13 юни 1958 г.</DATE>, <NAME.CASE>Meroni/Върховен орган</NAME.CASE> (<NO.CASE>9/56</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1958:7">EU:C:1958:7</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>решение Meroni<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>), са приложими и когато законодателят на Съюза предоставя определени правомощия на независими НРО. Съгласно тези принципи делегирането на правомощия на такива органи е възможно само ако законодателят преди това е приел достатъчно точни изисквания по отношение на задълженията и правомощията на тези органи. Законодателството на Съюза не съдържало такива изисквания, поради което държавите членки следвало да ги приемат. Същото задължение произтичало от принципите на демокрация и правова държава, които са част от основните политически и конституционни структури на Федерална република Германия и които съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът трябвало да спазва.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съображения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отхвърли повдигнатото от Федерална република Германия възражение, че доводите на Комисията, изведени от нарушаването на независимостта на НРО, представляват ново и следователно недопустимо твърдение за нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>В това отношение отбелязвам, че с четвъртото си твърдение за нарушение Комисията изтъква, че Федерална република Германия е транспонирала неправилно няколко разпоредби от директивите, тъй като разглежданата национална правна уредба нарушавала изключителните правомощия, които те предоставят на НРО. Националната правна уредба предоставяла на правителството определени правомощия, запазени от директивите за НРО, и като предвиждала подробна уредба относно упражняването на правомощията му, значително намалявала свободата на преценка на НРО в областите на компетентност, които са запазени за него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>В тази връзка следва да се отбележи, че както предоставянето на правомощие за намеса на субект, различен от НРО, в запазени за него области, така и подчиняването на НРО на разпоредби, приети от други субекти, които подробно предвиждат упражняването на правомощията му в областите на компетентност, запазени за него, може да повлияе върху възможността НРО да приема решения в тези области самостоятелно, напълно свободно и без външно влияние. От това следва, че четвъртото твърдение за нарушение е в основата на въпроси, свързани с нарушаването на независимостта, гарантирана на НРО от директивите, и че поради това изтъкнатите от Комисията доводи в това отношение не могат да се считат за ново твърдение за нарушение, различно от първоначално изтъкнатото, и следователно недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>По същество, за да се провери изтъкнатото от Комисията четвърто твърдение за нарушение, според мен е необходимо да се анализират релевантните разпоредби на директивите, като се имат предвид текстът им, целите на правната уредба, от която те са част, както и техният контекст<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл, наред с много други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑771/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:584">EU:C:2020:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В това отношение преди всичко следва да се отбележи, че разпоредбите от директивите, които уреждат определянето, целите, задълженията и правомощията на НРО, съответно в областта на електроенергията и природния газ, се съдържат в глава IX (членове 35—40) от Директива 2009/72 и в глава VIII (членове 39—44) от Директива 2009/73.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Що се отнася до тези разпоредби, Съдът вече е имал възможност да отбележи, че член 35, параграф 4 от Директива 2009/72, на който съответства expressis verbis член 39, параграф 4 от Директива 2009/73, задължава държавите членки да гарантират независимостта на НРО и безпристрастното и прозрачно упражняване на правомощията му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>. Същата разпоредба по-нататък уточнява, че за тази цел държавите членки трябва да гарантират, че при изпълнението на регулаторни функции, възложени му с директивите и свързаното с тях законодателство, НРО е правно отделен и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>функционално независим от други публични и частни образувания<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> и че персоналът му и лицата, отговорни за управлението му, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>действат независимо от пазарни интереси<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>не търсят или не получават преки инструкции от правителство или друго публично или частно образувание при изпълнение на своите регулаторни функции<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Параграф 5 от същия член, на който съответства член 39, параграф 5 от Директива 2009/73, допълва, че за да защитят независимостта на НРО, държавите членки гарантират, наред с другото, че НРО <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>може да взема автономни решения, независимо от всякакви политически органи<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>независимост<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> не е дефинирано нито в Директива 2009/72, нито в Директива 2009/73. В това отношение обаче във връзка с държавните органи Съдът вече е постановил, по-специално по отношение на НРО в областта на енергетиката, че в обичайния си смисъл това понятие обикновено означава статут, осигуряващ на съответния орган възможността да действа напълно свободно от организациите, по отношение на които трябва да му се осигури независимост, защитен от всякакви указания или натиск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180613">13 юни 2018 г.</DATE> (<NAME.CASE>Комисия/Полша</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:430">EU:C:2018:430</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По-конкретно, в областта на енергетиката независимостта при вземане на решения, гарантирана от директивите, изисква в рамките на регулаторните задължения и правомощия, посочени в член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73, НРО да приема решенията си самостоятелно, въз основа само на обществения интерес, за да гарантира зачитането на преследваните с тези директиви цели, без да е обвързан от външни инструкции на други публично- или частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>По отношение на Директива 2009/72, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), приложимо по аналогия към Директива 2009/73. Вж. в това отношение също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201203">3 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑767/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:984">EU:C:2020:984</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Освен това Съдът вече е имал възможност да изрично да изясни, че предвидените в директивите изисквания, посочени в точка 103, означават, че НРО трябва да упражнява регулаторните си функции без <HT TYPE="ITALIC">никакво</HT> външно влияние<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), курсивът по отношение на Директива 2009/72 е мой. Същите съображения са приложими по аналогия към Директива 2009/73.</P></NOTE>. В това отношение отбелязвам също, че многократното уточняване в директивите на необходимостта да се гарантира функционалната независимост на НРО, не оставя място за съмнение, че тази независимост трябва да бъде гарантирана не само по отношение на частноправните субекти и търговските интереси, но и по отношение на <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> публичноправни субекти, и следователно не само по отношение на правителството в качеството му на носител на изпълнителната власт. Използваните в директивите изрази недвусмислено установяват, от<?PAGE NO="25"?> една страна, че функционалната независимост трябва да бъде гарантирана по отношение на <HT TYPE="ITALIC">всякакви</HT> политически органи, следователно не само правителството, но и парламента, и от друга страна, че гаранцията трябва да бъде пълна, а не ограничена до някои актове, определени по формата или съдържание. Впрочем изискването за независимост на НРО от <HT TYPE="ITALIC">всякакви</HT> политически интереси произтича изрично и от съображение 34 от Директива 2009/72 и съображение 30 от Директива 2009/73.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>От това следва, че независимостта на НРО, която директивите гарантират в рамките на отговорностите и правомощията, предоставени му изключително с член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73, не може да бъде ограничена и със закон на парламента или с актове, които — за да се използват категориите, на които се позовава германското правителство в съдебното заседание — съгласно класификация, присъща на националното конституционно право, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>материалноправни закони<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> като наредбите на правителството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Освен това тълкуването на директивите, което е насочено към гарантиране на широка функционална независимост на НРО, е в съответствие с целите на директивата. В този смисъл буквалното се потвърждава от телеологическото тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е отбелязал, че основната цел на Директива 2009/72 е установяването на отворен и конкурентен вътрешен пазар на електроенергията, който дава възможност на потребителите да избират свободно доставчиците си, а на доставчиците — да доставят свободно продукцията си на своите клиенти, създаването на справедливи условия на конкуренция на този пазар, гарантиране сигурността на снабдяването и борбата с климатичните изменения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът е определил по много сходен начин целта, преследвана с Директива 2009/73<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>GRDF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1120">EU:C:2019:1120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се добави, че както е видно от някои съображения на директивите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. по-специално съображения 1, 6, 7, 19, 25, 37, 42, 46 и 50 от Директива 2009/72 и съображения 1, 5, 16, 21, 22, 30, 57 и 58 от Директива 2009/73.</P></NOTE>, основната цел да се завърши вътрешният пазар в областта на електроенергията и природния газ и да се създадат условия на равнопоставеност за всички предприятия за електроенергия, установени в Съюза, е преследвана, поради факта че предходната правна уредба не е била достатъчна, за да се създаде необходимата рамка за постигане на напълно функциониращ вътрешен пазар, като същевременно се защитят потребителите, насърчат инвестициите и се гарантира сигурността на доставките. Приемането на нови директиви е имало за цел, наред с другото, изрично да се избегне вътрешноприсъщият риск, без ефективно отделяне на мрежите от дейностите по производство и доставка — отделяне, което разпоредбите на предходните директиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>А именно Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030626">26 юни 2003 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2003">ОВ L 176, 2003 г., стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 61) и Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030626">26 юни 2003 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" PAGE.FIRST="57" DATE.PUB="2003">ОВ L 176, 2003 г., стр. 57</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80).</P></NOTE> не са успели да гарантират — да се създаде дискриминация не само в експлоатацията на мрежата, но и в стимулите на вертикално интегрираните предприятия да инвестират<?PAGE NO="26"?> адекватно в мрежите си; следователно целта на директивите е да въведат правила, насочени към постигане на ефективно отделяне на дейностите по производство и доставка от дейностите по експлоатация на мрежите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Съображения 9 и 10 от Директива 2009/72 и съображения 6 и 7 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>В този контекст, както Съдът вече е посочил, именно за постигането на тези цели директивите предоставят на НРО широки правомощия в областта на регулирането и надзора върху пазара на електроенергия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. по отношение на Директива 2009/72 решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>В рамката, установена от директивите, НРО са отговорни за осигуряване на доброто функциониране на системата като цяло. По-специално, както изрично следва от съображение 36 от Директива 2009/72 и съображение 32 от Директива 2009/73 и както е отразено съответно в член 37, параграф 1, буква а) и член 41, параграф 1, буква л), те следва да бъдат в състояние да определят или одобряват тарифите или методиките, на които се основава изчисляването на тарифите, въз основа на предложение от оператора на преносната система или оператора(ите) на разпределителни системи, или въз основа на предложение, договорено между този/тези оператор(и) и ползвателите на мрежата. При изпълнение на тези задачи НРО следва да гарантира, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите, и трябва освен това да взема предвид дългосрочните пределни мрежови разходи, избегнати от разпределеното производство, както и мерките за управление на търсенето.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Постигането на тези цели изисква максимална гаранция за независимост на НРО, видно от широкия по обхват текст на разпоредбите, упоменати в точка 102 и сл. по-горе. Всъщност пълната независимост по отношение на икономическите и публичните субекти, независимо дали са административни или политически органи, а в последния случай дали са носители на изпълнителната или на законодателната власт, е необходима, за да се гарантира, че взетите решения действително са безпристрастни и недискриминационни, като напълно се изключи възможността за привилегировано третиране на предприятията и икономическите интереси, свързани с правителството, мнозинството или политическата власт изобщо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В това отношение отбелязвам също, че пълното отделяне от политическата власт позволява на НРО да следват дългосрочна перспектива в своите действия, която е необходима за постигане на целите на директивата, като освободят решенията си от изискванията, свързани с изборния цикъл, с който са обвързани ръководителите на политически органи. Тази връзка, която със сигурност дава възможност за обвързване с изискванията и потребностите на обществото, представени в общественото мнение, е основна заслуга на представителната демокрация, но може да се превърне в нейна <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>ахилесова пета<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, когато възпрепятства възприемането на дългосрочна перспектива по отношение на технически въпроси, способна да устои на натиска на секторни интереси.</P></NOTE>. Както правилно отбелязва Комисията, по този начин се неутрализира опасността — реализирането на която би застрашило изграждането на вътрешния енергиен пазар, отворен за трансграничен достъп на нови доставчици на електроенергия от различни енергийни източници, както и от нови доставчици на произведена енергия — да бъдат привилегировани национални предприятия или предприятия, свързани с политическата власт, която е особено голяма, тъй като в много страни вертикално интегрираното предприятие все още е бившият държавен монополист, който поддържа връзки с правителството, например чрез акционерни участия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Относно необходимостта от неутрализиране на рискове от конфликт на интереси от такъв характер чрез признаване на независимостта на НРО, вж. по аналогия точка 35 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), относно независимостта на надзорните органи в областта на защитата на личните данни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Освен това, както изрично следва от съображение 33 от Директива 2009/72 и от съображение 29 от Директива 2009/73, именно в тази перспектива посочените директиви целят конкретно да укрепят независимостта на НРО, и както следва от съображения 34 и 30 от същите директиви, те предвиждат разпоредби, които позволяват на регулаторите на енергия да вземат решения по отношение на всички важни въпроси, свързани с регулирането, за да функционира правилно вътрешният пазар на електроенергия и да бъдат напълно независими от всякакви други обществени или частни интереси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Общата рамка, изградена по този начин върху независимостта на НРО, е конкретизирана в разпоредбите на директивите, които определят по аналитичен начин целите, отговорностите и правомощията му. Следователно в този смисъл буквалното и телеологичното тълкуване се потвърждават от систематичното тълкуване. Така член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73 определят точно правомощията на НРО, които са единствено и само тези, които са посочени в директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Освен това тези правомощия са част от правна уредба, която очертава на различни равнища целите и критериите за упражняването им. Всъщност при упражняване на предоставените им правомощия НРО са длъжни да действат в съответствие с целите, посочени в член 36 от Директива 2009/72 и член 40 от Директива 2009/73. Става въпрос за определени цели, които очертават обхвата на решенията, вземани от НРО, като установяват критерии, които трябва да бъдат спазвани за постигането на поставените цели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Така например съгласно член 36, буква г) от Директива 2009/72 и член 40 от Директива 2009/73 целта за съдействие за постигане на развитието на сигурни, надеждни и ефикасни недискриминационни системи трябва да се реализира по най-разходоефективен начин и да е ориентирана към потребителите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>В някои случаи, по отношение на специфични правомощия, тези критерии са описани още по-подробно в член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73. Така например, що се отнася до тарифите за пренос и разпределение или техните методики по смисъла на параграф 1 от тези две разпоредби, те трябва да се определят в съответствие с прозрачни критерии, а съгласно параграф 6, буква а) от същите, те, както и условията за свързване и достъп до националните мрежи, трябва да се определят, като се отчита необходимостта от инвестиции, необходими за осигуряване на икономическата жизнеспособност на мрежите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑771/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:584">EU:C:2020:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно параграф 10 от същите разпоредби тези условия, тарифи и методики трябва да бъдат пропорционални и прилагани по недискриминационен начин. Що се отнася обаче до предоставянето на балансиращи услуги, член 37, параграф 6, буква б) от Директива 2009/72 и член 41, параграф 6, буква б) от Директива 2009/73 предвиждат, че посочените услуги трябва да се осъществяват по най-икономичен начин, трябва да осигуряват подходящи стимули за ползвателите на мрежата да балансират захранването и потреблението на енергия и трябва да се предоставят по справедлив и недискриминационен начин и да се основават на обективни критерии. Освен това, съгласно параграф 8 от горепосочените разпоредби при определянето или одобряването на тарифите или методиките и балансиращите услуги НРО гарантират, че операторите на преносните и разпределителните системи разполагат с подходящи стимули, в краткосрочен и дългосрочен план, за повишаване на ефикасността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързваните с това научноизследователски дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑771/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:584">EU:C:2020:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Директивите предвиждат също така редица гаранции от процесуално естество, които НРО трябва да спазват при упражняване на техните функции, например задължението за публикуване на решенията им, задължението за запазване на поверителността на чувствителната търговска информация, както и задължението за пълно мотивиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. член 37, параграфи 7 и 16 от Директива 2009/72 и член 41, параграфи 7 и 16 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Допълнителни уточнения на посочените в директивите критерии, които НРО трябва да следват при упражняването на предоставените им правомощия, са определени в други нормативни актове, като Регламенти № 714/2009 и № 715/2009. Така например съответно членове 14 и 13 от тези два регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200716">16 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Такси за достъп до преносните мрежи за електроенергия и природен газ)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑771/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:584">EU:C:2020:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE> предоставят специални критерии за определяне на таксите, тарифите или на методиките, използвани за тяхното изчисление, отнасящи се до достъпа до мрежите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Що се отнася до довода на Федерална република Германия, че критериите, съдържащи се в тези разпоредби, са приложими само за трансграничната търговия при преносните системи, който довод е оспорен от Комисията, отбелязвам, че дори да се предположи, че това е така, тарифите и методиките, използвани за тяхното изчисление, трябва да се определят и прилагат по недискриминационен начин и с оглед на създаването на вътрешен пазар за електроенергия и газ, така че определянето на тарифите и методиките, използвани за тяхното изчисление, що се отнася до вътрешната и трансграничната търговия, трябва да се извършва въз основа на единни критерии.</P></NOTE>, а член 21 от Регламент № 715/2009 предвижда разпоредби относно правилата за балансиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Тези разпоредби се допълват и уточняват и от редица мрежови кодекси, приети с регламенти от Комисията, които съдържат подробни разпоредби по-специално относно хармонизираните структури на тарифите за пренос на газ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Регламент (ЕС) 2017/460 на Комисията от <DATE ISO="20170316">16 март 2017 година</DATE> за установяване на Мрежов кодекс относно хармонизирани структури на тарифите за пренос на газ (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="072" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="2017">ОВ L 72, 2017 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, изискванията за свързване на потребяващи съоръжения, разпределителни съоръжения и разпределителни системи към мрежата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Регламент (ЕС) 2016/1388 на Комисията от <DATE ISO="20160817">17 август 2016 година</DATE> за установяване на мрежов кодекс относно присъединяването на потребители (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="223" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2016">ОВ L 223, 2016 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, изискванията на европейско равнище за свързване на съоръженията за производство на електроенергия към електроенергийната мрежа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Регламент (ЕС) 2016/631 на Комисията от <DATE ISO="20160414">14 април 2016 година</DATE> за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="112" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 112, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, както и изискванията относно свързването на системите с високо напрежение към мрежата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Регламент (ЕС) 2016/1447 на Комисията от <DATE ISO="20160826">26 август 2016 година</DATE> за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване към електроенергийната мрежа на системи за постоянен ток с високо напрежение и модули от вида <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>електроенергиен парк<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, присъединени чрез връзка за постоянен ток (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="241" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 241, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Според мен при такава подробна нормативна уредба Федерална република Германия не може да твърди, че за да транспонират по подходящ начин Директиви 2009/72 и 2009/73, държавите членки са били длъжни да изготвят свои собствени критерии за изчисляване на тарифите. Освен това, както правилно изтъква Комисията, установяването на система от справедливи тарифи е класическа основна функция на НРО, така че те разполагат (и трябва да разполагат) със специализирани служби, които са в състояние да изпълняват тази задача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>От начина, по който правомощията на НРО са определени и структурирани, произтичат две важни последици. На първо място, като определя точно правомощията, целите и критериите за упражняването им, правната уредба на Съюза, изглежда, не оставя място за национални мерки, които стоят между директивата и упражняването от страна на НРО на техните изключителни функции, предоставени им от директивите. Широкото определяне на функционалната независимост и правната уредба на правомощията водят до този извод. Следователно може да се твърди, че директивите предвиждат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>запазване на правомощия<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> в полза на НРО по отношение на задълженията, изброени в посочените<?PAGE NO="29"?> член 37 от Директива 2009/72 и в член 41 от Директива 2009/73. От това следва, че предварителното структуриране (Vorstrukturierung) на тяхното функциониране от националния законодател не може да влияе върху упражняването на същността на правомощията, запазени за тях от директивите. На второ място, НРО трябва да действат само в рамката, очертана от европейската правна уредба, без да могат да въвеждат нови интереси или критерии извън предварително определените от европейския законодател. НРО трябва да осигурят техническо изпълнение на разпоредбите на вторичното законодателство на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Направените изводи не се влияят от факта, че директивите оставят на държавите членки правомощието да дават <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>общи политически насоки<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Съответно в член 35, параграф 4, буква б), подточка ii) от Директива 2009/72 и член 39, параграф 4, буква б), подточка ii) от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>В това отношение са релевантни две съображения. На първо място, тъй като директивите изрично допускат само <HT TYPE="ITALIC">общи</HT> насоки, със сигурност са несъвместими с тях <HT TYPE="ITALIC">специфични</HT> указания или норми, съдържащи <HT TYPE="ITALIC">подробни</HT> насоки. На второ място, както Съдът вече е отбелязал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, от релевантните разпоредби на директивите изрично следва, че общите политически насоки, давани от правителството на съответната държава членка, не могат да са свързани с регулаторните задължения и правомощия съгласно член 37 от Директива 2009/72 и член 41 от Директива 2009/73, които включват задълженията и правомощията, отнасящи се до определянето, одобряването и надзора върху различни тарифи и цени, по-специално посочените в параграф 1, буква а) от тези членове, които се изразяват в определянето или одобряването, в съответствие с прозрачни критерии, на тарифите за пренос или разпределение на електроенергия или на методиките, използвани за тяхното изчисление. От това следва, че макар наистина държавите членки, а следователно и парламентът, и правителството, да запазват правомощията си в областта на енергийната политика, както е потвърдено в член 194 ДФЕС, това не променя обстоятелството, че общите политически насоки засягат области, различни от запазените за НРО регулаторни правомощия. В това отношение следва освен това да се отбележи, че във всички случаи германското правителство изяснява, че разпоредбите, оспорени от Комисията в настоящото твърдение за нарушение, не представляват общи политически насоки по смисъла на директивите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Посоченото по-горе тълкуване, произтичащо от буквалния, телеологичен и систематичен анализ на релевантните разпоредби на директивите, освен това съответства на подхода, възприет от Съда в неговата практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Така в решение Комисия/Белгия Съдът е уточнил, що се отнася конкретно до електроенергийния сектор, че предоставянето от държава членка на орган, различен от НРО, на правомощието да посочи определящи елементи при изчисляване на тарифите за пренос или разпределение, каквито са определянето на амортизациите или маржовете на печалба, представлява неизпълнение на разпоредбите на Директива 2003/54, които предоставят на НРО правомощия в тази област. Съдът е установил, че предоставянето на тези правомощия на изпълнителната власт стеснява обхвата на правомощията, предоставени от тази директива, тъй като при определянето на тарифите НРО е бил обвързан от конкретни правила за определянето на тези елементи, установени от друг орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. точка 27 и сл. от решение Комисия/Белгия.</P></NOTE>. Този подход е потвърден от Съда в съвсем скорошно решение, свързано отново с<?PAGE NO="30"?> Кралство Белгия и отнасящо се конкретно до член 37, параграф 6, буква а) от Директива 2009/72 и до член 41, параграф 6, буква а) от Директива 2009/73<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от l <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201203">3 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑767/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:984">EU:C:2020:984</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Противно на твърдяното от Федерална република Германия, тази съдебна практика е релевантна и когато разглежданата правна уредба предвижда намеса в областите на компетентност, запазени за НРО, чрез материалноправни закони, а не само чрез инструкции на правителството в качеството на изпълнителен орган, йерархически висшестоящ спрямо НРО. Всъщност, както следва от предходните точки, правомощията, предоставени изключително на НРО от директивите, и тяхната независимост трябва да бъдат гарантирани по отношение на <HT TYPE="ITALIC">всякакви</HT> политически органи, тоест не само на правителството, но и на националния законодател, който, макар да може, и дори да трябва да определи в нормативни актове тези правомощия, все пак не може да отнеме от НРО част от тях и да ги предостави на други публични органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Впрочем и в други области на правото на Съюза, в които е възникнала необходимост от създаването на независими органи със задължения, насочени към изграждането на конкурентен пазар, който едновременно с това да е в състояние да осигури защита и за други цели, изрично посочени и уредени от европейския законодател, например защитата на конкретни основни права и на правата на потребителите, предоставеното от Съда тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>независимост<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> е възможно най-широко.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>В този контекст е от значение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). По делото предмет на обсъждане е значението на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>пълна независимост<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>, който се отнася до националните надзорни органи, отговарят за надзора за спазване на разпоредбите относно защитата на личните данни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>По смисъла на член 28, параграф 1, втора алинея от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">OВ L 281, 1995 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).</P></NOTE>. Делото се отнася до две противоположни концепции за независимостта на надзорните органи: от една страна, широко тълкуване, според което изискването за независимост трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на надзорен орган не трябва да бъде упражнявано никакво влияние, и от друга страна, подкрепяното от Федерална република Германия по-стеснително тълкуване, което ограничава независимостта до секторите, различни от публичния, които са под контрола на тези органи, докато вътрешен за администрацията механизъм за наблюдение и контрол на органите бил допустим. Тълкувайки независимостта с оглед на целите на разглежданата директива, Съдът е избрал първото тълкуване, като е потвърдил, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>надзорните органи, компетентни да наблюдават и контролират обработването на лични данни извън публичния сектор, трябва да се ползват с независимост, която да им дава възможност да изпълняват функциите си без външно влияние. Тази независимост изключва не само всяко упражнявано от контролираните организации влияние, а и всяко предписание и всяко друго външно влияние, независимо дали последното е пряко или косвено, които биха могли да застрашат изпълнението на задачата на посочените органи, състояща се в постигането на баланс между защитата на правото на личен живот и свободното движение на личните данни<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. точка 30 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Също така и в сектора на електронните съобщения практиката на Съда цели да се осигури спазването на свободата на преценка, гарантирана на НРО при упражняването на техните правомощия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Вж. например в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:749">EU:C:2009:749</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>В заключение считам, че широкото тълкуване на правната уредба относно независимостта на НРО в електроенергийния и газовия сектор намира пълна подкрепа от систематично естество, както се потвърждава от практиката на Съда. Системата на правото на Съюза отдава предпочитание на широкото понятие за независимост с оглед на специфичните правомощия, предоставени на независимите органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Този извод не се оспорва и от другите доводи, изтъкнати от Федерална република Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до позоваването от страна на Федерална република Германия на принципа на процесуална автономия на държавите членки, следва да се припомни, че от член 288 ДФЕС произтича, че при транспонирането на всяка директива държавите членки са длъжни да осигурят пълното ѝ действие, като разполагат с широка свобода на преценка по отношение на избора на средства и начини за осигуряване на нейното изпълнение. Така тази свобода не засяга задължението на всяка държава членка адресат да вземе всички мерки, необходими за осигуряване на пълното действие на директивата, в съответствие с преследваната от нея цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161019">19 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ormaetxea Garai и Lorenzo Almendros</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑424/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:780">EU:C:2016:780</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>От това следва, както Съдът вече е отбелязал, че макар държавите членки да имат институционална автономност при организацията и структурирането на техните НРО, предвидени в директивите, тази автономност трябва да се упражнява при пълно спазване на определените от същите директиви цели и задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prezident Slovenskej republiky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:462">EU:C:2020:462</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, включително при пълното зачитане на областите на компетентност, които тези директиви гарантират на НРО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>На второ място, противно на това, което твърди германското правителство, считам, че горепосоченото тълкуване на релевантните разпоредби на директивите относно независимостта и правомощията на НРО е в съответствие със съдебната практика, установена с решение Meroni, чийто подход Съдът разпростира по отношение на агенциите на Съюза в последващото решение относно правомощията, предоставени на Европейския орган за ценни книжа и пазари<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>По-специално от тази съдебна практика следва, че Съдът счита за недопустимо предоставянето чрез делегиране на агенция на Съюза на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>широко дискреционно правомощие<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, предполагащо широка свобода на преценка, което може в зависимост от неговото упражняване да представлява същински политически избор, като замени преценките на делегиращия орган с тези на оправомощения орган и като по този начин осъществи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>същинско изместване на отговорността<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. решение Meroni, стр. 41, както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това, което обаче е възможно да се предостави на такива агенции, са ясно определени изпълнителни правомощия, чието упражняване поради това подлежи на строг контрол на базата на обективни критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение Meroni, стр. 41, както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Въпреки това, дори да се допусне, че тази съдебна практика е приложима за случай като настоящия, който се отнася до национални органи, създадени не от самия Съюз, а определени от държавите членки в изпълнение на директива, трябва да се отбележи, че<?PAGE NO="32"?> предложеното тълкуване във всички случаи е в съответствие с тази съдебна практика. Всъщност, от една страна, правомощията, запазени за НРО, попадат в сферата на изпълнението въз основа на специализирана техническа преценка на реалността и не предоставят правомощия, надхвърлящи установената от правото на Съюза регулаторна рамка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които предполагат избор от политическо естество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. в това отношение по-подробно точка 141 по-долу.</P></NOTE>; от друга страна, видно от анализа в точки 114—119 по-горе, разпоредбите, предвидени в нормативните актове на Съюза, ограничават съдържанието на тези правомощия и уреждат критериите и условията, които определят обхвата на дейност на НРО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140122">22 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Обединено кралство/Съвет и Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑270/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:18">EU:C:2014:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>На трето място, предложеното тълкуване не се поставя под съмнение от позоваването от Федерална република Германия на доводи, свързани с принципа на демокрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Що се отнася до взаимодействието между принципа на демокрация и НРО, Съдът вече е дал редица насоки в посоченото по-горе решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това решение Съдът най-напред напомня, че принципът на демокрация спада към общностния правен ред и е изрично прогласен в член 6, параграф 1 ДЕС като една от основите на Съюза. Като общ за държавите членки принцип той трябва да се взима предвид при тълкуването на акт на вторичното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>По-нататък Съдът отбелязва, че този принцип не е пречка за съществуването на публични органи, които се намират извън класическата йерархия на администрацията и в по-малка или по-голяма степен са независими от правителството. Съществуването и условията за функциониране на такива органи в държавите членки се уреждат със закон или в някои държави членки даже с конституцията и тези органи са задължени да спазват закона под надзора на компетентните юрисдикции. Такива независими административни органи, каквито впрочем съществуват в германската правна система, често имат регулаторни функции или изпълняват задачи, които не трябва бъдат подчинени на политическо влияние, като същевременно са задължени да спазват закона под контрола на компетентните юрисдикции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Освен това Съдът отбелязва, че правото на Съюза не налага <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>липса на всякакво влияние от страна на парламента<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, като се има предвид, от една страна, че лицата, които осъществяват ръководството на надзорните органи, могат да бъдат назначавани от парламента или от правителството, и от друга страна, че законодателят може да наложи на надзорните органи задължението да се отчитат за своята дейност пред парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:125">EU:C:2010:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Съображенията на Съда, възпроизведени в предходните точки, се прилагат и в случая на НРО в електроенергийния и газовия сектор и са в основата на съвместимостта на тяхната независимост с демократичния принцип. По-специално, от една страна, от съображение 34 от Директива 2009/72 и съображение 30 от Директива 2009/73 изрично следва, че гарантираната от директивите независимост на НРО не възпрепятства упражняването на парламентарен надзор в съответствие с конституционното право на държавите членки. От това следва, че макар НРО да са свободни от всякакво предварително влияние от страна на политически органи, те все пак не са освободени от<?PAGE NO="33"?> задължението да се отчитат за своята дейност пред парламента. Следователно необходимостта от връзка с демократичния принцип води до въвеждането на определена форма на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>отчетност<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>accountability<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>) на НРО, която може да бъде прилагана от отделните държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>От друга страна, трябва да се направи важно уточнение. Както беше посочено, НРО в електроенергийния и газовия сектор действат в рамките на запазените за тях правомощия, като прилагат правото на Съюза без намеса от страна на националните политически органи, включително чрез процесуални или материалноправни закони. Правната уредба на Съюза приема мястото, което законът, приет от парламента, е заемал в модела на националната администрация, за да я свърже с демократичния принцип. Тъй като процесът на вземане на решения, който създава нормативните актове на Съюза, е демократичен процес, в който участва Европейският парламент, избран от гражданите на Съюза, и Съветът, където интересите на държавите членки са представени чрез правителства с демократична легитимност, НРО са част от процесите, свързани с демократичната легитимност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Освен това, както беше отбелязано в предходните точки 114—119, не само правомощията на НРО са определени и конкретно изброени в директивите, но целите и критериите за тяхното упражняване също са определени във вторичното право на Съюза. НРО прилагат разпоредбите на вторичното право чрез изключително техническа дейност. Следователно в съответствие със съдебната практика, установена с решение Meroni, те не разполагат с такава широка свобода на преценка, каквато е присъща на политическата власт, и следователно не могат да приемат мерки за енергийна политика, във връзка с които компетентността е споделена между Съюза и държавите членки. НРО не упражняват никаква власт от политическо естество и не заместват органите, носители на политическа власт, действащи въз основа на своята демократична легитимност. Предвид така очертания обхват на действие на НРО предложеното тълкуване е напълно съвместимо с принципа на демокрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Рамката, очертана с оглед на връзката между независимостта на НРО, правомощията, които те притежават, и нормативните актове, определящи тяхното поле на действие, също води до извода за пълна съвместимост с принципите на правовата държава. Правовата държава, която е основополагаща ценност на Съюза, утвърдена в член 2 ДЕС, и поради това тълкуването на неговото право също трябва да се ръководи от нея, изисква администрацията да функционира въз основа на закона, така че да се избегне всякакъв произвол, да се гарантират правата на гражданите и дейностите ѝ да подлежат на съдебен контрол. Конституционното право на държавите членки изисква административната дейност — за да си послужа с израза на германското правителство — да бъде предварително структурирана от закона. Законът е в основата на правомощията на администрацията не само в смисъл, че всяка административната компетентност се основава на закона, но и в смисъл, че със закон се приема и материалноправната уредба за упражняването ѝ, като ограничава административната свобода на преценка и предоставя на гражданите възможност да се ползват със защита пред независим съд в случай на отклонение на администрацията от законовите параметри. В германската правна система се говори за запазване на законодателните правомощия (Vorbehalt des Gesetzes, което е свързано с принципите на демокрация и правова държава, закрепени в член 20, параграфи 2 и 3 от Grundgesetz), формулировка, възприета и в други конституционни системи, докато италианската конституционна доктрина предпочита да говори за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>законност в материалноправен смисъл<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, за да посочи необходимостта от предварителна правна уредба на административната дейност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Изискването, свързано със запазването на законодателните правомощия по отношение на администрацията, а именно да се ограничи упражняването на свободата на преценка и да се определи критерий за оценка на дейността ѝ, е изцяло изпълнено и по отношение на НРО в електроенергийния и газовия сектор. Това изискване вече не се удовлетворява чрез приета законова разпоредба, а чрез предварителната уредба, съдържаща се в нормативните актове на Съюза. Благодарение на тази уредба използването на запазените за НРО правомощия се извежда от целите и критериите, установени от европейския законодател, и в случай на тяхното нарушаване, както и в случай на нарушение на националните разпоредби, които при спазване на правомощията на НРО, предвидени в правото на Съюза, уреждат дейността им, заинтересованите лица могат да се обърнат към независим съд, за да защитят субективните си права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. в това отношение член 37, параграфи 15 и 17 от Директива 2009/72 и член 41, параграфи 15 и 17 от Директива 2009/73.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>В настоящия случай, що се отнася до четвъртото твърдение за нарушение, повдигнато от Комисията, с оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отбележи, че не се оспорва, че член 24, параграф 1 от EnWG предоставя на орган, различен от НРО, а именно на федералното правителство, правомощието да определя условията за достъп до мрежата, включително придобиването и предоставянето на балансиращи услуги, както и методиките, използвани за определяне на тези условия, и методиките за определяне на тарифите за достъп. Също така не се оспорва, че приетите от федералното правителство въз основа на тази разпоредба на EnWG наредби, посочени от Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. бележка под линия 30 по-горе.</P></NOTE>, имат за цел да предоставят конкретни и подробни разпоредби относно важни параметри за определянето на тарифите за пренос и разпределение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>StromNEV и GasNEV съдържат част (Teil 2), озаглавена именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>Методика за определяне на мрежовите тарифи<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, която съдържа подробни разпоредби по-специално относно методите за амортизация, приложимите ценови индекси, различните методи за разпределение на мрежовите разходи между различните видове мрежи, както и относно праговете и параметрите за изчисление за различните тарифи. В същия контекст ARegV съдържа списъци с неизменяеми разходни компоненти, параметри за сравнение на ефективността за мрежовите оператори или подробни формули за изчисляване на ограниченията на приходите.</P></NOTE>, условията за достъп до националните мрежи и условията за предоставяне на балансиращи услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>В това отношение както StromNZV, така и GasNZV съдържат подробни указания относно споразуменията за взаимно свързване между мрежовите оператори, свободно разпределяемите мощности или броя на териториалните пазари. Те съдържат също множество разпоредби, свързани с балансиращите услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>В този контекст, с оглед на всички изложени по-горе съображения, според мен и четвъртото твърдение за нарушение, изтъкнато от Комисията, следва да бъде уважено и да се констатира, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 37, параграф 1, буква а) и параграф 6, букви а) и б) от Директива 2009/72 и по член 41, параграф 1, буква а) и параграф 6, букви а) и б) от Директива 2009/73.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да постанови:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>1)</NO.P><TXT>Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО и по Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО, тъй като не е транспонирала правилно:</TXT><?PAGE NO="35"?><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>член 2, точка 21 от Директива 2009/72 и член 2, точка 20 от Директива 2009/73,</P></ITEM><ITEM><P>член 19, параграфи 3 и 8 от Директиви 2009/72 и 2009/73,</P></ITEM><ITEM><P>член 19, параграф 5 от Директиви 2009/72 и 2009/73 и</P></ITEM><ITEM><P>член 37, параграф 1, буква a) и параграф 6, букви a) и б) от Директива 2009/72 и член 41, параграф 1, буква a) и параграф 6, букви a) и б) от Директива 2009/73.</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>