<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-09-202609T102202401200-00-TRA-DOC-BG-ARRET-T-0120-24-202606862-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="1" name="EP_Mention"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/09/2026 16:24:03" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="Publication intégrale au Rec ou RecFP, mention Rec" name="Mention"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="IsaVcOxu9EE1u4HmVg2P1dy3hgH+4SUI8QP5RgJFKC8BW+PoDDAZ5qOd9/DcMK397i/LF5syvZAMkNUjFt7u1evbs9jEyn5ePWTzgnfXl0ky8WDOXbpZBhUAf92e0jDnZf5VJs1fa462jU4wHZYJGcdzx921yCELIkAugiPLSNs=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GendocTemplateSubType"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0120" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_T" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 20-08-26 17:10:52" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="Normal" name="Version"/>
    <meta content="T" name="Juridiction"/>
    <meta content="b6bf176045d540fb846c12444e240854" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0120" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RD" name="NatureAff"/>
    <meta content="RD" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="T" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 2.9.2026 г. — Дело T-120/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Global Legal Action Network и CAN-Europe/Комисия</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (девети петчленен състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      2 септември 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Околна среда — Регламент (ЕС) 2018/842 — Годишни намаления на емисиите на парникови газове — Преразглеждане на годишно разпределените количества емисии на парникови газове за държавите членки за периода 2023—2030 г. — Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1319 — Отхвърляне на искането за вътрешно преразглеждане — Член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 — Орхуска конвенция — Съображения за преразглеждане, изтъкнати срещу Регламенти (ЕС) 2021/1119 и (ЕС) 2023/857, с които се определят целите за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза за 2030 г. — Изпълнителни правомощия на Комисията — Член 291, параграф 2 ДФЕС — Съображения за преразглеждане, изтъкнати срещу оценка на въздействието — Законодателна инициатива“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело T‑120/24,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      Global Legal Action Network, установено в Голуей (Ирландия), 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Climate Action Network Europe (CAN-Europe), установено в Брюксел (Белгия), 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      представлявани от H. Leith, barrister, A. Kelly-Desmond и R. Wall, solicitors,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-8" title="page-1">
      жалбоподатели,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-9" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Европейска комисия, представлявана от D. Milanowska, G. Wils и B. De Meester,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-11" title="page-1">
      ответник,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-12" title="page-1">
      ОБЩИЯТ СЪД (девети петчленен състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      състоящ се при разискванията от: L. Truchot, председател (докладчик), H. Kanninen, P. Nihoul, M. Sampol Pucurull и T. Perišin, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      предвид изложеното в съдебното заседание от 24 септември 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-18" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите Global Legal Action Network и Climate Action Network Europe (CAN-Europe) искат отмяна на Решение Ares(2023) 8595389 на Европейската комисия от 14 декември 2023 г., с което тя отхвърля искането им за вътрешно преразглеждане на Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1319 на Комисията от 28 юни 2023 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2126 за преразглеждане на годишно разпределени количества емисии на държавите членки за периода 2023—2030 година (ОВ L 163, 2023 г., стр. 9) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата и първата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 9 май 1992 г. в Ню Йорк (Съединени щати) е приета Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (ОВ L 33, 1994 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 8, стр. 134, наричана по-нататък „РКООНИК“), чиято цел е стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса върху климатичната система. На 11 декември 1997 г. на основание на тази рамкова конвенция страните по нея приемат Протокола от Киото към РКООНИК (ОВ L 130, 2002 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 27, стр. 220).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с РКООНИК и Протокола от Киото към тази конвенция Европейският съвет одобрява в заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. рамката за политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Тази рамка определя обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза с най-малко 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Парижкото споразумение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В края на 21-вата си конференция, проведена в Париж (Франция) от 30 ноември до 12 декември 2015 г., страните по РКООНИК приемат Парижкото споразумение (ОВ L 282, 2016 г., стр. 4) с цел укрепване на глобалния отговор на изменението на климата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Парижкото споразумение то има за цел да укрепва глобалния отговор на заплахата от изменението на климата, включително чрез задържане на покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и полагане на по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 3 от Парижкото споразумение предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-2">
      „За постигане на посочената в член 2 цел на настоящото споразумение всички страни следва да предприемат и обявят амбициозни усилия, описани в членове 4, 7, 9, 10, 11 и 13, като свой национално определен принос за глобалния отговор на изменението на климата. Усилията на всички страни ще нарастват прогресивно във времето, като се признава, че страните, които са развиващи се държави, се нуждаят от подкрепа за ефективното прилагане на настоящото споразумение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Парижкото споразумение е подписано от Европейския съюз на 22 април 2016 г. в съответствие с Решение (ЕС) 2016/590 на Съвета от 11 април 2016 година за подписване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 103, 2016 г., стр. 1), и впоследствие е одобрено в съответствие с Решение (ЕС) 2016/1841 на Съвета от 5 октомври 2016 година за сключване, от името на Европейския съюз, на Парижкото споразумение, прието по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (ОВ L 282, 2016 г., стр. 1). Това споразумение влиза в сила на 4 ноември 2016 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕС) 2018/842, първата цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. и Решение за изпълнение 2020/2126</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 30 май 2018 г. Европейският парламент и Съветът приемат Регламент (ЕС) 2018/842 за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 2018 г., стр. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1 от него и в съответствие с целта, спомената в точка 3 по-горе, Регламент 2018/842 установява задължения за държавите членки по отношение на техния минимален принос за периода 2021—2030 г. към изпълнението на целта на Съюза за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 30 % спрямо равнищата от 2005 г. в секторите, обхванати от член 2, и допринася за постигането на целите на Парижкото споразумение. Този регламент установява и правила относно определянето на годишно разпределените количества емисии на парникови газове (наричани по-нататък „годишно разпределените количества емисии“) и относно оценяването на напредъка на държавите членки в осигуряването на техния минимален принос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842 предвижда, че Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят годишно разпределените количества емисии за всяка държава членка за периода 2021—2030 г. в тонове еквивалент на CO2.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 16 декември 2020 г. Комисията съответно приема Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2126 за определяне на годишно разпределените количества емисии за държавите членки за периода 2021—2030 година в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/842 (ОВ L 426, 2020 г., стр. 58).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съобщението и оценката на въздействието, приети от Комисията на 17 септември 2020 г., Европейският закон за климата и втората цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 17 септември 2020 г. Комисията приема Съобщение COM(2020) 562 final до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. — Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (наричано по-нататък „съобщението от 17 септември 2020 г.“). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със съобщението от 17 септември 2020 г. и в съответствие със своя работен документ — Оценка на въздействието SWD(2020) 176 final от 17 септември 2020 г., придружаващ това съобщение (наричана по-нататък „оценката на въздействието от 17 септември 2020 г.“), Комисията отбелязва, че действащата към момента политическа и регулаторна рамка не позволява на Съюза да изпълни ангажиментите си по Парижкото споразумение, и предлага промяна на подхода за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане до 2050 г. на неутралност по отношение на климата и намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове във всички сектори на икономиката с 55 % спрямо нивата от 1990 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 30 юни 2021 г. Европейският парламент и Съветът приемат Регламент (ЕС) 2021/1119 за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 243, 2021 г., стр. 1, наричан по-нататък „Европейският закон за климата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1 от него Европейският закон за климата определя, от една страна, обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. в стремежа да се постигне посочената в член 2, параграф 1, буква а) от Парижкото споразумение дългосрочна цел по отношение на температурата, и от друга страна, обвързваща цел за Съюза за нетно вътрешно намаление на емисиите на парникови газове за 2030 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, в съответствие с предложението на Комисията, съдържащо се в съобщението от 17 септември 2020 г., отнасящият се до междинните цели на Съюза в областта на климата член 4, параграф 1 от Европейския закон за климата предвижда, с оглед на постигането до 2050 г. на неутралност по отношение на климата, нова обвързваща цел в областта на климата за 2030 г., а именно до 2030 г. да се намалят в Съюза нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. (наричана по-нататък „втората цел 2030/1990“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Д.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕС) 2023/857, втората цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. и Решение за изпълнение 2023/1319</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 19 април 2023 г. Европейският парламент и Съветът приемат Регламент (ЕС) 2023/857 за изменение на Регламент 2018/842 и на Регламент (ЕС) 2018/1999 (ОВ L 111, 2023 г., стр. 1).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съответствие с втората цел 2030/1990 член 1 от Регламент 2023/857 изменя член 1 от Регламент 2018/842, за да включи в него новата цел на Съюза за намаляване до 2030 г. на емисиите му на парникови газове с 40 % спрямо нивата от 2005 г. в секторите, изброени в член 2 от този регламент (наричана по-нататък „втората цел 2030/2005“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 юни 2023 г. на основание на Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857, Комисията приема Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от Решение за изпълнение 2023/1319 предвижда, че приложение II към Решение за изпълнение 2020/2126 се заменя с нови разпоредби, които, от една страна, възпроизвеждат годишно разпределените количества емисии за държавите членки, определени преди това с Решение за изпълнение 2020/2126 за 2021 г. и 2022 г., и от друга страна, посочват за всяка държава членка нови годишно разпределени количества емисии в тонове CO2 еквивалент за периода 2023—2025 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 август 2023 г. жалбоподателите подават до Комисията искане за вътрешно преразглеждане на Решение за изпълнение 2023/1319 на основание член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Съюза (ОВ L 264, 2006 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126), изменен с Регламент (ЕС) 2021/1767 на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2021 г. (ОВ, L 356, 2021 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Орхуският регламент“). По-конкретно, в раздели IV и V от това искане жалбоподателите изтъкват съществени процесуални нарушения, които според тях засягат втората цел 2030/1990, определена с Европейския закон за климата и произтичаща от оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., и Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното решение от 14 декември 2023 г. Комисията отхвърля посоченото в точка 21 по-горе искане за вътрешно преразглеждане като недопустимо с мотива, че оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, въз основа на което е приела Решение за изпълнение 2023/1319, има задължителен характер. Комисията съответно посочва, че с оглед на ефективното прилагане на този регламент има законово задължение да определи годишно разпределените количества емисии, и не разполага с политическа или стратегическа свобода на действие. Освен това тя преценява като недопустими и съображенията в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане, с които жалбоподателите възразяват срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. При условията на евентуалност Комисията уточнява, че нито едно от изтъкнатите от жалбоподателите съображения за вътрешно преразглеждане не поставя под въпрос законосъобразността на Решение за изпълнение 2023/1319, поради което отхвърля искането им и като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искания</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите молят Общия съд:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията моли Общия съд:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От правна страна</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват по същество две основания, като по първото твърдят неправилно прилагане на член 9, параграфи 2 и 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“) и на член 2, параграф 1, букви е) и ж) и член 10 от Орхуския регламент и грешка в преценката, доколкото Комисията отхвърля като недопустими съображенията в раздел IV от искането им за вътрешно преразглеждане, а по второто — грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката, доколкото Комисията отхвърля въпросното искане като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание, а именно неправилно прилагане на член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция и на член 2, параграф 1, букви е) и ж) и член 10 от Орхуския регламент и грешка в преценката, доколкото Комисията отхвърля като недопустими съображенията в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първото основание на жалбоподателите по същество се състои от три части, като в първата се твърди нарушение на член 2, параграф 1, букви е) и ж) и член 10 от Орхуския регламент, във втората — нарушение на член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция, а в третата — грешка в преценката, опорочаваща анализа на съображенията за искането за вътрешно преразглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изтъква, че развитите от жалбоподателите доводи са неоснователни, а що се отнася до първата и третата част — и отчасти недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се разгледа настоящото основание — първо в третата, след това във втората и накрая в първата му част — е важно да се припомнят мотивите на обжалваното решение, отнасящи се до раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По мотивите на обжалваното решение, отнасящи се до раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало следва да се отбележи, че обжалваното решение се състои от писмо на Комисията и приложение, озаглавено „Оценка на Комисията на искането за вътрешно преразглеждане на Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1319 на Комисията от 28 юни 2023 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2020/2126 за преразглеждане на годишно разпределени количества емисии на държавите членки за периода 2023—2030 година“ (наричана по-нататък „спорната оценка“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, в точка 3.1 от спорната оценка, която точка съдържа предварителни бележки относно недопустимостта на доводите на жалбоподателите срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., Комисията приема, че изтъкнатите в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане съображения срещу тази оценка на въздействието са недопустими по три причини. Първо, тя отбелязва, че доколкото втората цел 2030/1990, определена в Европейския закон за климата, произтича от заключенията на въпросната оценка на въздействието, между Решение за изпълнение 2023/1319 и тази оценка на въздействието, която се вписва в рамките на законодателна инициатива, е налице съществена връзка, поради което жалбоподателите нямат основание да поддържат, че твърдяната недостатъчност на посочените в тази оценка на въздействието цели за намаляване на емисиите на парникови газове представлява порок, отделен от недостатъчността на взетите предвид в Решение за изпълнение 2023/1319 цели. Второ, приема, че жалбоподателите не са изтъкнали пороци, присъщи на Решение за изпълнение 2023/1319, разглеждано в светлината на Регламент 2018/842, който според нея е релевантното, в съответствие с член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент, екологично законодателство, за да се прецени законосъобразността на това решение. Трето, според Комисията оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. представлява работен документ без обвързващо правно действие, така че няма характер на административен акт по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от посочения регламент и дори да се допусне обратното, жалбоподателите не могат да я оспорят, тъй като е изтекъл осемседмичният преклузивен срок, определен в член 10, параграф 1 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се отбележи, че в точка 3.2 от спорната оценка, която точка се отнася до съществените процесуални нарушения, изтъкнати от жалбоподателите срещу Решение за изпълнение 2023/1319, разглеждано самостоятелно, Комисията отговаря на точки 94—96 от искането им за вътрешно преразглеждане, посочвайки, че оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, въз основа на което е приела това решение, има задължителен характер и не ѝ позволява при определянето на годишно разпределените количества емисии да взема политически решения или такива на обществена политика. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията също така уточнява, че равнището на амбиция, що се отнася до целта за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове на Съюза в обхванатите от Регламент 2018/842 сектори, и следователно равнището на принос на държавите членки за постигането на тази цел са определени от съзаконодателите в посочения регламент чрез използването на изчислителен метод, основан на линейни траектории. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията съответно заключава, че определянето на годишно разпределените количества емисии на държавите членки е аритметична операция, която тя трябва да извърши въз основа на предоставените от тях инвентаризационни данни и впоследствие да формализира в решение за изпълнение, прието съгласно процедура по комитология.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези съждения Комисията стига до извода, че с оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842 не ѝ се предоставя никакво правомощие да преразглежда втората цел 2030/1990, определена в член 4, параграф 1 от Европейския закон за климата, и че такова преразглеждане би надхвърлило изпълнителните ѝ правомощия по член 291 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, в точка 3.5 от спорната оценка, която точка съдържа общото ѝ заключение, Комисията припомня, че оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, въз основа на което е приела Решение за изпълнение 2023/1319, има задължителен характер, що се отнася до определянето на годишно разпределените количества емисии, и не ѝ позволява при прилагането на този регламент да взема политически решения или такива на обществена политика</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно за изчерпателност в точка 3.4 от спорната оценка, която точка се отнася до съществените процесуални нарушения във връзка с втората цел 2030/1990, изтъкнати от жалбоподателите в раздел IV от искането им за вътрешно преразглеждане, Комисията отхвърля тези доводи като неоснователни. Всъщност в предварителните бележки в началото на тази точка от спорната оценка Комисията, след като се позовава на изложените в точка 3.1 причини за недопустимост, посочва, че смята за важно да вземе отношение по различните доводи на жалбоподателите, предвид основната роля на втората цел 2030/1990 за политиките и правната рамка на Съюза в областта на климата и приноса на Съюза към глобалните усилия за борба с изменението на климата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че с доводите си в подкрепа на първото основание жалбоподателите целят да оспорят единствено причините за недопустимост, припомнени в точки 30—35 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третата част, а именно грешка в преценката, опорочаваща анализа на съображенията за искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите посочват, че противно на твърдяното от Комисията, не са целели да оспорват нито втората цел 2030/1990, нито Регламент 2018/842, нито оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., а просто са поддържали, че подробният преглед на правната рамка, очертана с тези документи, има съществено за тях значение, за да обосноват искането си за вътрешно преразглеждане и да докажат, че Решение за изпълнение 2023/1319 е в противоречие с екологичното законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите съответно твърдят, че искането им за вътрешно преразглеждане е насочено срещу Решение за изпълнение 2023/1319, така че изводът, с който Комисията отхвърля това искане като недопустимо, бил резултат на явно неправилно тълкуване на доводите им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията посочва, че доводите, развити от жалбоподателите в подкрепа на третата част, са неоснователни и че при всички положения са нови и следователно недопустими с оглед на член 84 от Процедурния правилник на Общия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да се прецени основателността на твърденията по настоящата част, следва да се уточни обхватът на съдебния контрол, който Общият съд трябва да осъществи, когато пред него се излага, както в случая, довод, че сезирани с искане за вътрешно преразглеждане институция, орган, служба или агенция на Съюза са допуснали тълкувателна грешка или са изопачили съображенията за това искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обхвата на съдебния контрол</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като начало следва да се припомни, че член 10, параграф 1 от Орхуския регламент предоставя на всяка неправителствена организация, която отговаря на критериите, предвидени в член 11 от този регламент, правото да подаде до институцията, приела съответния административен акт, искане за вътрешно преразглеждане на този акт поради противоречие с екологичното законодателство (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., TestBioTech и др./Комисия, C‑82/17 P, EU:C:2019:719, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За надлежното изясняване на съображенията за искането си за вътрешно преразглеждане съгласно екологичното законодателство заявителят съответно трябва да посочи съществените фактически и правни обстоятелства, които пораждат основателни, тоест сериозни, съмнения относно оценката, направена от съответната институция в акта, чието преразглеждане се иска (вж. в този смисъл решения от 12 септември 2019 г., TestBioTech и др./Комисия, C‑82/17 P, EU:C:2019:719, т. 69, и от 18 октомври 2023 г., TestBioTech/Комисия, T‑605/21, непубликувано, EU:T:2023:648, т. 15 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно с искането за вътрешно преразглеждане на административен акт се цели да се установи евентуалната му незаконосъобразност или необоснованост. Впоследствие заявителят може в съответствие с член 12 от Орхуския регламент във връзка с член 10 от същия регламент да сезира съда на Съюза с жалба против решението, с което се отхвърля като неоснователно искането за вътрешно преразглеждане, като изтъкне некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договорите или на всяка правна норма, свързана с прилагането им, или злоупотреба с власт (решение от 12 септември 2019 г., TestBioTech и др./Комисия, C‑82/17 P, EU:C:2019:719, т. 38; вж. също решение от 18 октомври 2023 г., TestBioTech/Комисия, T‑605/21, непубликувано, EU:T:2023:648, т. 17 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст обхватът на съдебния контрол, който съдът на Европейския съюз осъществява при разглеждането на жалба за отмяна, подадена съгласно член 12 от Орхуския регламент против решение по искане за вътрешно преразглеждане на основание член 10 от същия регламент, не се различава от обхвата на съдебния контрол, който Общият съд упражнява върху правилността на мотивите на пряко обжалваните по силата на член 263, параграфи 2 и 4 ДФЕС решения, когато такива решения се основават на комплексни технически и научни оценки (вж. решение от 25 юни 2025 г., ClientEarth/Съвет, T‑648/22, непубликувано, EU:T:2025:631, т. 105 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 15 декември 2016 г., TestBioTech и др./Комисия, T‑177/13, непубликувано, EU:T:2016:736, т. 81).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че когато трябва да извършват комплексни оценки, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка, чието упражняване подлежи на съдебен контрол, при който се проверява само дали съответната мярка не е опорочена поради явна грешка или злоупотреба с власт или компетентният орган не е превишил явно пределите на правото си на преценка (вж. решение от 25 юни 2025 г., ClientEarth/Съвет, T‑648/22, непубликувано, EU:T:2025:631, т. 106 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Италия/Комисия, C‑372/97, EU:C:2004:234, т. 83 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно следва да се припомни, че когато институциите на Съюза разполагат с право на преценка, спазването на предвидените в правния ред на Съюза гаранции в административните производства е от още по-голямо значение. Сред тези гаранции е и задължението на компетентната институция да провери внимателно и с дължимата грижа всички релевантни обстоятелства по случая, на които основава преценката си (вж. в този смисъл решения от 15 декември 2016 г., TestBioTech и др./Комисия, C‑177/13 P, непубликувано, EU:C:2016:736, т. 80 и цитираната съдебна практика, и от 18 октомври 2023 г., TestBioTech/Комисия, T‑606/21, непубликувано, EU:T:2023:649, т. 22 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност споменатото в точка 47 по-горе задължение за полагане на дължимата грижа е неразривно свързано с принципа на добра администрация и се прилага общо спрямо действията на администрацията на Съюза, когато същата упражнява правото си на преценка (вж. в този смисъл решения от 22 ноември 2017 г., Комисия/Bilbaína de Alquitranes и др., C‑691/15 P, EU:C:2017:882, т. 35 и цитираната съдебна практика, и от 16 юни 2022 г., SGL Carbon и др./Комисия, C‑65/21 P и C‑73/21 P—C‑75/21 P, EU:C:2022:470, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в съответствие със задължението за полагане на дължимата грижа институцията, сезирана с искане за вътрешно преразглеждане, е длъжна да разгледа внимателно всички релевантни обстоятелства по случая, и в частност съображенията на съответното лице да иска преразглеждане, което предполага тази институция правилно да е разбрала тези съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Затова, щом като правилното разбиране на съображенията за искането за вътрешно преразглеждане обуславя внимателната и грижлива преценка на тяхната основателност и следователно спазването на предоставените с Орхуския регламент права и на принципа на добра администрация, следва да се приеме, че за да се гарантира пълната ефективност на тези права и на този принцип, Общият съд, когато е изправен, както в случая, пред доводи за явно неправилно тълкуване или изопачаване на съображенията в подкрепа на такова искане, е длъжен да извърши цялостна проверка дали от обжалваното решение личи, че съответната институция правилно е разбрала въпросните съображения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, следва да се уточни, че така ограничената до този въпрос цялостна проверка не засяга прилагането на цитираната в точка 46 по-горе съдебна практика, отнасяща се до контрола, сведен до явни грешки в преценката, който съдът на Съюза осъществява по отношение на комплексните оценки, евентуално извършени по този повод от съответната институция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно с оглед на горното следва да се прецени основателността на твърденията по настоящата част, като се разгледат, от една страна, мотивите на обжалваното решение и от друга страна, искането за вътрешно преразглеждане, и в частност раздел IV от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По основателността на твърденията по третата част от първото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се разгледат, от една страна, доводите, развити от жалбоподателите в подкрепа на искането им за вътрешно преразглеждане, и от друга страна, обобщението на тези доводи, така както то следва от обжалваното решение и от спорната оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По доводите, развити от жалбоподателите в подкрепа на искането им за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане, който се отнася до засягащите втората цел 2030/1990 съществени процесуални нарушения, се състои от два подраздела, като в първия се поддържа, че тази цел се основава на явно недостатъчна оценка, а във втория — че самата тя е явно неадекватна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">i)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първият подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане се състои от увод (т. 65—70 от искането за вътрешно преразглеждане) и три части. Първата от тези части се отнася до липсата на адекватна оценка на изискваните в световен мащаб намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г. (т. 71—73 от искането за вътрешно преразглеждане); втората — до липсата на адекватна оценка на справедливия дял на Съюза в изискваното намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб до 2030 г. (т. 75—77), а третата — до липсата на адекватна оценка на намаленията на емисиите на парникови газове, които държавите — членки на Съюза, биха могли да постигнат до 2030 г. (т. 78—80).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По увода в първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В увода в първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане жалбоподателите припомнят източника на втората цел 2030/1990, а именно документа, озаглавен „Съюз с по-големи амбиции. Моята програма за Европа: политически насоки за следващата Европейска комисия (2019—2024 г.)“, който Урсула фон дер Лайен представя на 16 юли 2019 г. като кандидат за председател на Комисията, Съобщение COM(2019) 640 final на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък жалбоподателите твърдят, че втората цел 2030/1990 е била предопределена от политическите насоки на г‑жа Фон дер Лайен относно мандата на Комисията за периода 2019—2024 г. и от съобщението относно „Европейският зелен пакт“, без възможността до 2030 г. емисиите на парникови газове да бъдат намалени с над 55 % спрямо нивата от 1990 г., да е била предмет на обсъждане или обосноваване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, жалбоподателите заявяват и че в оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. не се споменават основните права, нито последиците от изменението на климата и не се посочва отражението на втората цел 2030/1990 върху тези аспекти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В първата част, спомената в точка 55 по-горе и отнасяща се до липсата на адекватна оценка на изискваните в световен мащаб намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., жалбоподателите поддържат, че втората цел 2030/1990 не е резултат от правилна оценка на изискваните в световен мащаб намаления на емисиите на парникови газове в съответствие с целта за ограничаване на покачването на температурата в световен мащаб до 1,5 °C, от една страна, поради неотчитането, в оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., на рисковете, свързани с технологиите за отстраняване на въглеродния диоксид, и от друга страна, поради липсата на изследване какви намаления на емисиите на парникови газове са необходими за компенсиране на присъщата на избрания курс несигурност, що се отнася до ефективността на същия за постигането на посочената цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във втората част, спомената в точка 55 по-горе и отнасяща се до липсата на адекватна оценка на справедливия дял на Съюза в изискваните до 2030 г. намаления на емисиите на парникови газове в световен мащаб, жалбоподателите възразяват срещу това, че за определянето на втората цел 2030/1990 оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. се основава на сценарии за разходна ефективност, които не отчитат съображенията за справедливост, нито възможността държавите членки, финансирайки намаления на емисии в други страни, да допринесат за намаляването на емисиите на парникови газове над капацитета си за намаляване на национално равнище.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третата част от първия подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В третата част, спомената в точка 55 по-горе и отнасяща се до липсата на адекватна оценка на намаленията на емисиите на парникови газове, които държавите — членки на Съюза, биха могли да постигнат до 2030 г., жалбоподателите упрекват Комисията, че в оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. не е изследвала възможността за по-големи от предвидените в съответствие с втората цел 2030/1990 намаления на емисиите на национално равнище. Те също така поддържат, че причините, поради които Комисията е решила да не постави като цел намаляване на емисиите на парникови газове с повече от 55 % до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г., са недостатъчни от гледна точка на изискванията, произтичащи от член 191, параграф 3 ДФЕС и принципа на предпазните мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">ii)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна вторият подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане се състои от две части. В първата от тези части се поддържа, че втората цел 2030/1990 не е насочена към прилагане на възможно най-амбициозния план за намаляване на емисиите на парникови газове, а във втората — че втората цел 2030/1990 е явно неадекватна с оглед на задължението на Съюза да допринася със справедлив дял в борбата с глобалното затопляне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част от втория подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В първата част, спомената в точка 62 по-горе и отнасяща се до неамбициозния характер на втората цел 2030/1990, жалбоподателите изтъкват, че Съюзът би трябвало да се стреми към намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 60 %, дори с 65 %, спрямо нивата на емисиите от 1990 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втората част от втория подраздел на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във втората част, спомената в точка 62 по-горе и отнасяща се до справедливия принос на Съюза в борбата срещу глобалното затопляне, жалбоподателите се стремят да докажат, че втората цел 2030/1990 не е достатъчна, за да изпълни Съюзът задължението си да участва със справедлив дял в намаляването на емисиите на парникови газове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от съдържащото се в точки 54—64 по-горе резюме на раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане е видно, че с изложените в този раздел съображения изрично се оспорват втората цел 2030/1990 и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., която е в основата на тази цел. Освен това с тези съображения имплицитно се оспорва втората цел 2030/2005, тъй като тя, както следва от точка 18 по-горе, е определена от законодателя на Съюза с оглед на постигането на втората цел 2030/1990.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, видно от съображенията, изложени в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане и резюмирани в точки 54—64 по-горе, жалбоподателите твърдят, че втората цел 2030/1990, произтичаща от оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., не е достатъчна от гледна точка на изискванията на Парижкото споразумение, и в частност на член 2, параграф 1, буква а) от него, отнасящ се до целта за ограничаване на покачването на средната температура в световен мащаб до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, и от гледна точка на задълженията, произтичащи от член 191 ДФЕС и от принципа на предпазните мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обобщението на доводите на жалбоподателите, така както то следва от обжалваното решение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нужно е да се разгледа обобщението на доводите на жалбоподателите, което Комисията е направила в обжалваното решение, тоест, от една страна, в писмото за изпращане на спорната оценка и от друга страна, в самата тази оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">i)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обобщението на доводите на жалбоподателите, направено от Комисията в писмото за изпращане на спорната оценка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във втория параграф от писмото, споменато в точка 29 по-горе, Комисията посочва, че подаденото от жалбоподателите искане за вътрешно преразглеждане се основава на твърдения за съществени процесуални нарушения, засягащи втората цел 2030/1990 и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. Тя уточнява, че по същество жалбоподателите твърдят съществени процесуални нарушения, опорочаващи въпросната оценка на въздействието, която е в основата на направеното в съобщението от 17 септември 2020 г. предложение за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове на Съюза с най-малко 55 % спрямо 1990 г., включително емисии и поглъщания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това според Комисията жалбоподателите твърдят, че макар пороците на Решение за изпълнение 2023/1319 да се установяват във връзка с отнасяните към втората цел 2030/1990 нарушения, все пак първите са отделни от вторите, тъй като отразяват равнище на амбиция в областта на смекчаването на изменението на климата, което е явно несъвместимо с целта за ограничаване на глобалното затопляне, съответстваща на дългосрочната цел за температурна разлика от 1,5 °C.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">ii)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По обобщението на доводите на жалбоподателите, направено от Комисията в спорната оценка</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се отбележи, че спорната оценка се състои от три части, първата от които се отнася до проверката на допустимостта на подаденото от жалбоподателите искане за вътрешно преразглеждане, втората — до приетата от Съюза правна рамка на задължителните намаления на емисиите на парникови газове, а третата — до анализа на съображенията за това искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в точка 3.1 от спорната оценка, която точка съдържа предварителни бележки относно недопустимостта на доводите срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., Комисията посочва, че по същество, и по-специално в раздел IV от искането си за вътрешно преразглеждане, жалбоподателите обосновават преразглеждането на Решение за изпълнение 2023/1319 с наличието според тях на съществени процесуални нарушения, засягащи втората цел 2030/1990, която е включена в правния ред на Съюза с член 4, параграф 1 от Европейския закон за климата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точки 53—71 по-горе, и в частност от мотивите на обжалваното решение, резюмирани в точки 68—71 по-горе, следва, че Комисията не е допуснала грешка в преценката, като е приела, че подаденото от жалбоподателите искане за вътрешно преразглеждане се основава на твърдения за съществени процесуални нарушения, засягащи втората цел 2030/1990 и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., и че твърдените пороци на Решение за изпълнение 2023/1319 са свързани с отнасяните към втората цел 2030/1990 нарушения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно жалбоподателите неправилно поддържат, че Комисията е изопачила съображенията за искането им за вътрешно преразглеждане, така че твърденията по настоящата част за грешка в преценката, опорочаваща разбирането на тези съображения, трябва да се отхвърлят като неоснователни, без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост (вж. решение от 21 юни 2023 г., UG/Комисия, T‑571/17 RENV, EU:T:2023:351, т. 72 (непубликувано) и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание, а именно нарушение на член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателите доводът на Комисията, че при изчисляването на годишно разпределените количества емисии тя не разполага с никакво право или свобода на преценка съгласно Регламент 2018/842, не е основание за отхвърляне на искането им за вътрешно преразглеждане като недопустимо, предвид изискванията, произтичащи от член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на международно споразумение, по което Съюзът е страна, могат да се изтъкват в подкрепа на жалба за отмяна на акт на вторичното право на Съюза или в подкрепа на възражение за незаконосъобразност на такъв акт само ако, от една страна, естеството и системата на въпросното споразумение допускат това и от друга страна, предвид съдържанието си тези разпоредби са безусловни и достатъчно точни (вж. решения от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 49 и цитираната съдебна практика, и от 28 ноември 2024 г., Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics и Jushi Egypt for Fiberglass Industry/Комисия, C‑269/23 P и C‑272/23 P, EU:C:2024:984, т. 56 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение съгласно член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-128" title="page-16">
      „2. В рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-129" title="page-16">
      (а) които имат достатъчен интерес, или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-130" title="page-17">
      (b) чието право е нарушено, ако административно-процесуалното право на страната го изисква като предпоставка, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да оспорва[т] по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6 и в случаите, когато е предвидено от националното законодателство и без да се засяга прилагането на разпоредбите на параграф 3 по-долу, [с] други разпоредби на тази конвенция.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-131" title="page-17">
      Какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право се определя в съответствие с изискванията на националното право, и съобразно целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие в рамките на тази конвенция. За тази цел заинтересоваността на всяка неправителствена организация, отговаряща на условията, посочени в член 2, параграф 5, се счита за достатъчна за целите на точка (а) по-горе. За тези организации също се счита, че имат права, които могат да бъдат нарушени, за целите на точка (b) по-горе.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-132" title="page-17">
      Разпоредбите на този параграф не изключват възможността за предварителна процедура на обжалване пред административен орган и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за обжалване по административен ред преди отнасянето към съда, когато съществува такова изискване в националното право.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-133" title="page-17">
      3. В допълнение и без ущърб на процедурите за [обжалване], споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вече е постановено, че от една страна, що се отнася до член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, след като само „представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право“, са титуляри на правата, предвидени в тази разпоредба, нейното изпълнение и действие зависят от издаването на последващ акт (вж. решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 51 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция също препраща към критерии от националното законодателство. Всъщност съгласно текста на тази разпоредба посочените в нея производства по обжалване трябва да са установени „в рамките на [националното] законодателство“ на страните по Конвенцията, като националният законодател трябва по-специално да реши дали да предвиди възможност за обжалване „пред съда или пред друг законово установен независим и безпристрастен орган“. Освен това от тази разпоредба следва, че също в съответствие с изискванията на националното право се определя „какво представлява достатъчен интерес и нарушение на дадено право“ (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 52 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция не отговаря на условията, за да може да бъде изтъкван в подкрепа на жалба за отмяната на акт от вторичното право на Съюза (вж. в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Ordre des barreaux francophones et germanophone и др., C‑543/14, EU:C:2016:605, т. 53 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно жалбоподателите няма как да твърдят нарушение на член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция, и втората част трябва да се приеме за неотносима.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първата част, а именно нарушение на член 2, параграф 1, букви е) и ж) и член 10 от Орхуския регламент</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на първата част жалбоподателите изтъкват по същество, че отхвърлянето като недопустими на съдържащите се в раздел IV от искането им за вътрешно преразглеждане съображения е опорочено поради неправилно прилагане на член 2, параграф 1, букви е) и ж) и член 10 от Орхуския регламент. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази първа част се състои от три оплаквания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на първото оплакване жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила член 10, параграф 1 от Орхуския регламент, като е отхвърлила като недопустимо искането им за вътрешно преразглеждане с мотива, че оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, въз основа на което тя е приела Решение за изпълнение 2023/1319, според нея има задължителен характер и не ѝ позволява при определянето на годишно разпределените количества емисии да взема политически решения или такива на обществена политика. Според жалбоподателите Орхуският регламент задължава Комисията да прецени дали втората цел 2030/1990 е съвместима с редица приложими спрямо тази цел норми на екологичното законодателство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на второто оплакване жалбоподателите твърдят, че Комисията неправилно е тълкувала по-специално член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент, тъй като е свела приложимото екологично законодателство само до Регламент 2018/842. Комисията съответно не се съобразила с релевантната съдебна практика, и по-конкретно с решения от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth (C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546), и от 14 март 2018 г., TestBioTech/Комисия (T‑33/16, EU:T:2018:135).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на третото оплакване жалбоподателите посочват, че определените в Решение за изпълнение 2023/1319 годишно разпределени количества емисии допускат значителни емисии на парникови газове без оценка на въздействието или пък оценка, от която да е видно, че тези количества са достатъчни. В това отношение те поддържат, че в съответствие с член 2, параграф 1, буква ж) и член 10 от Орхуския регламент Комисията е била длъжна да разгледа доводите им срещу приетата на 17 септември 2020 г. оценка на въздействието, тъй като тази оценка е неразделна част от правната рамка, по силата на която е прието Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията твърди, че доводите на жалбоподателите са неоснователни и че освен това предвид изискванията по член 10, параграф 1 от Орхуския регламент третото оплакване е недопустимо, тъй като не е изложено от жалбоподателите в искането им за вътрешно преразглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред следва да се разгледа първото оплакване, а след това, заедно, и второто и третото оплакване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото оплакване от първата част</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 1 от Орхуския регламент:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-148" title="page-19">
      „Всяка неправителствена организация или други представители на обществеността, които отговарят на критериите, определени в член 11, имат право да представят искане за вътрешно преразглеждане пред институцията или органа на Съюза, които са приели административния акт, или, в случай на твърдяно административно бездействие, е трябвало да приемат такъв акт, на основание, че такъв акт или такова бездействие нарушава закон за околната среда по смисъла на член 2, параграф 1, буква е).
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-149" title="page-19">
      Такова искане се прави в писмен вид и в срок, не по-дълъг от осем седмици след приемането, нотифицирането или публикуването на административния акт — в зависимост от това кое от трите събития настъпи най-късно, или, в случай на твърдяно административно бездействие — осем седмици след датата, на която е бил изискан административният акт. В искането се посочва основанието за преразглеждане“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент дефинира за целите на този регламент екологичното законодателство като законодателство на Съюза, което независимо от своята правна основа допринася за преследването на целите на политиката за околна среда на Съюза, така както те са установени в ДФЕС: защитата, опазването и подобряването на качеството на околната среда, опазването на здравето на човека, разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаването на мерки на международно ниво за справяне с регионални и световни екологични проблеми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, член 2, параграф 1, буква ж) от Орхуския регламент дефинира за целите на този регламент понятието „административен акт“ като всеки приет от институция или орган на Съюза незаконодателен акт, който има правно действие и външни последици и съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават екологично законодателство по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от посочения регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, от точки 66 и 72 по-горе следва, че със съображенията, които излагат в раздел IV от искането си за вътрешно преразглеждане, жалбоподателите твърдят недостатъчност на втората цел 2030/1990 и на втората цел 2030/2005 от гледна точка по-специално на изискванията на Парижкото споразумение, и в частност на член 2, параграф 1, буква а) от него, отнасящ се до целта за ограничаване на покачването на средната температура в световен мащаб до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период, и от гледна точка на задълженията, произтичащи от член 191 ДФЕС и от принципа на предпазните мерки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, видно от точка 3.5 от спорната оценка, която точка съдържа общото ѝ заключение, Комисията е отхвърлила искането на жалбоподателите за вътрешно преразглеждане най-вече с мотива, че оправомощаването по член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, въз основа на което тази институция е приела Решение за изпълнение 2023/1319, има задължителен характер, що се отнася до определянето на годишно разпределените количества емисии, и не ѝ позволява при прилагането на този регламент да взема политически решения или такива на обществена политика, и че съответно са недопустими съображенията, които жалбоподателите са изложили в подкрепа на искането си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, следва да се отбележи, че видно от преамбюла му, Решение за изпълнение 2023/1319, което е предмет на искането на жалбоподателите за вътрешно преразглеждане, е прието на основание член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от член 1 от Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857, следва, че тази правна уредба установява задължения за държавите членки по отношение на техния минимален принос за периода 2021—2030 г. към изпълнението на втората цел 2030/2005 и съответно допринася за постигането на целите на Европейския закон за климата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, видно от съображение 13 от Регламент 2023/857, втората цел 2030/2005, която се отнася до изброените в член 2 от Регламент 2018/842 икономически сектори, е определена с оглед на постигането на втората цел 2030/1990, заложена с Европейския закон за климата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 4, параграф 3 от Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857, предвижда, че Комисията приема актове за изпълнение, с които се определят годишно разпределените количества емисии за годините в периода 2021—2030 г. в тонове еквивалент на CO2, в съответствие с линейните траектории, посочени в параграф 2 от същия член, така че да се постигне втората цел 2030/2005.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както личи от съображение 19 от Регламент 2018/842, това правомощие, предоставено на Комисията, има за цел да осигури еднакви условия за прилагането на разпоредбите на този регламент, отнасящи се до определянето на годишно разпределените количества емисии за държавите членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Затова Решение 2023/1319 представлява акт за изпълнение на Регламент 2018/842 и следователно се урежда от член 291 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, следва да се припомни, че съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-161" title="page-21">
      „Когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в членове 24 и 26 от Договора за Европейския съюз, на Съвета“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 13, параграф 2 ДЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-163" title="page-21">
      „Всяка институция действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях. Институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл принципите на институционалното равновесие, на лоялното сътрудничество и на предоставената компетентност, закрепени в член 13, параграф 2 ДЕС, предполагат всяка институция на Съюза да действа в кръга на правомощията, които са ѝ предоставени с Договорите, в съответствие с процедурите, условията и целите, предвидени в тях (вж. в този смисъл решения от 3 декември 2020 г., Changmao Biochemical Engineering/Distillerie Bonollo и др., C‑461/18 P, EU:C:2020:979, т. 102 и цитираната съдебна практика, и от 3 септември 2024 г., Illumina и Grail/Комисия, C‑611/22 P и C‑625/22 P, EU:C:2024:677, т. 215 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че единствено законодателят на Съюза е компетентен да приема основни правила в дадена област. Следователно разпоредбите, установяващи съществените елементи на основна правна уредба, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите, присъщи на този законодател, не могат да се приемат с изпълнителни актове (вж. решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, когато са ѝ предоставени изпълнителни правомощия, Комисията следва да уточни съдържанието на съответния законодателен акт, за да гарантира, че същият се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки. Съответно разпоредбите на приетия от Комисията изпълнителен акт трябва, от една страна, да са съобразени с основните общи цели, преследвани със законодателния акт, който тези разпоредби следва да уточняват, и от друга страна, да са необходими или полезни за еднаквото му прилагане, без да го допълват или изменят, дори в несъществените му елементи (вж. решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 44 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всички тези съображения следва, че изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията по силата на член 291, параграф 2 ДФЕС, по същество включват правомощието ѝ да приема мерки, които са необходими или полезни за еднаквото прилагане на разпоредбите на законодателния акт, на основание на който са приети, и които само уточняват съдържанието му, като се съобразяват с основните общи цели, преследвани с този акт, без да изменят или допълват неговите съществени или пък несъществени елементи (вж. решение от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C‑695/20, EU:C:2023:127, т. 49 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, както втората цел 2030/2005, така и втората цел 2030/1990 са въведени в правния ред на Съюза с актове, приети по обикновената законодателна процедура, а именно Регламент 2023/857 и Европейския закон за климата, и следователно представляват законодателни актове по смисъла на член 289, параграфи 1 и 3 ДФЕС. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че когато приема актове за изпълнение като Решение за изпълнение 2023/1319, Комисията не е овластена, в съответствие с принципите на съдебната практика, посочени в точки 102—104 по-горе, да определя годишно разпределените количества емисии за държавите членки за периода 2023—2030 г., основавайки се във връзка с намаляването на емисиите на парникови газове на Съюза на цели, различни от втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност Комисията е била длъжна да вземе предвид разпоредбите, уточняващи условията за изпълнение на втората цел 2030/1990 и на втората цел 2030/2005, без да може да се отклонява от тях. Комисията щеше да превиши изпълнителните си правомощия и да навлезе в компетентността на законодателя на Съюза, ако при приемането на Решение за изпълнение 2023/1319 се беше основала на цели за намаляване на емисиите на парникови газове на Съюза, различни от втората цел 2030/1990 и от втората цел 2030/2005, смятайки същите за недостатъчни с оглед на изискванията, произтичащи от нормите на първичното право или на международното право. С това тя щеше да наруши член 291 ДФЕС, а оттам и закрепените в член 13, параграф 2 ДЕС принципи на институционалното равновесие, на лоялното сътрудничество и на предоставената компетентност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На четвърто място, следва да се разгледа въпросът дали, когато е отправено искане за вътрешно преразглеждане на приет от Комисията при упражняване на изпълнителни правомощия административен акт, какъвто е Решение за изпълнение 2023/1319, член 10 от Орхуския регламент допуска тази институция да уважи това искане с мотива, че основната правна уредба, в изпълнение на която е приет този административен акт, е в противоречие с екологични норми, произтичащи от първичното право на Съюза или от международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че съгласно текста на член 10, параграф 1 от Орхуския регламент искането за вътрешно преразглеждане на административен акт поради евентуалното му противоречие с екологичното законодателство се представя „пред институцията или органа на Съюза, които са приели административния акт“ и следователно са били компетентни в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно с искането за вътрешно преразглеждане на административен акт се цели да се установи евентуална незаконосъобразност или необоснованост на този акт, допусната от издалата го институция, която съответно разполага с компетентността да го измени, в случай че той се окаже в противоречие с екологичното законодателство (вж. в този смисъл решение от 12 септември 2019 г., TestBioTech и др./Комисия, C‑82/17 P, EU:C:2019:719, т. 37 и 38).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче следва от принципите на съдебната практика, посочени в точки 102—104 по-горе, Комисията няма право на основание на изпълнителните си правомощия да изменя основната правна уредба във връзка с издаден от нея административен акт, какъвто е Решение за изпълнение 2023/1319, когато, както в случая, тази основна правна уредба е от компетентността на други институции и се приема по процедура, различна от предвидената в член 291 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същия начин не може да се смята, че при отправено искане за вътрешно преразглеждане на административен акт, който Комисията е приела на основание на изпълнителните си правомощия в съответствие с член 291 ДФЕС, член 10, параграф 1 от Орхуския регламент я овластява да проверява основателността на съображения, отнасящи се до основната за този административен акт правна уредба, при положение че тази институция не е овластена да приеме тази основна правна уредба по силата на изпълнителните си правомощия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в противен случай при разглеждането на искане за вътрешно преразглеждане Комисията би могла да постави под въпрос основната правна уредба, която е приета от други институции на Съюза и която тя е длъжна да прилага по силата на изпълнителните си правомощия, а това би било в противоречие не само с принципите на институционалното равновесие, на лоялното сътрудничество и на предоставената компетентност, но и с принципа на правната сигурност, изискващ в частност прилагането на правните норми да е предвидимо за правните субекти (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 223 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пето място, в случая, изводът в точка 112 по-горе е още по-наложим, тъй като втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005 са определени със законодателни разпоредби, както посочва Комисията в спорната оценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че втората цел 2030/1990 е определена в член 4, параграф 1 от Европейския закон за климата, отнасящ се до междинните цели на Съюза в областта на климата, докато втората цел 2030/2005 е определена в член 1 от Регламент 2018/842 в редакцията му след изменението с Регламент 2023/857.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Европейският закон за климата, Регламент 2018/842 и Регламент 2023/857 са приети от Парламента и Съвета по обикновената законодателна процедура, уредена в член 289, параграф 1 ДФЕС, така че втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005 са предвидени в законодателни актове както по смисъла на член 289, параграфи 1 и 3 ДФЕС, така и по смисъла на Орхуската конвенция и на Орхуския регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност законодателните актове на институциите на Съюза по смисъла на член 289, параграф 3 ДФЕС представляват упражняване на законодателните правомощия, предвидени в член 2, параграф 2, последна алинея от Орхуската конвенция и в член 2, параграф 1, буква в) от Орхуския регламент (вж. в този смисъл определение от 15 септември 2022 г., CNMSE и др./Парламент и Съвет, C‑749/21 P, непубликувано, EU:C:2022:699, т. 24—26 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">118</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, следва да се припомни, че член 10 от Орхуския регламент трябва да се тълкува във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от същия. Съгласно последната разпоредба понятието „институция или орган на Съюза“, към които се прилага този регламент в съответствие с член 1, параграф 1 от него, обхваща „всяка обществена институция, орган, служба или агенция, създадена от или на базата на Договора, освен когато действат в рамките на съдебни или законодателни компетенции“ (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 71).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">119</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дейността на институциите на Съюза съответно е изключена от приложното поле на Орхуския регламент, когато тези институции действат в законодателно качество (вж. в този смисъл определение от 15 септември 2022 г., CNMSE и др./Парламент и Съвет, C‑749/21 P, непубликувано, EU:C:2022:699, т. 25 и цитираната съдебна практика, и решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 72).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">120</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, не е възможно да се иска вътрешно преразглеждане на законодателни актове по смисъла на член 289, параграф 3 ДФЕС, тъй като съгласно разпоредбите на член 2, параграф 1, буква ж) във връзка с член 10, параграф 1 от Орхуския регламент обект на такова преразглеждане може да бъде само „административен акт“, дефиниран в първата от тези разпоредби като всеки приет от институция или орган на Съюза незаконодателен акт, който има правно действие и външни последици и съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават екологично законодателство по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от същия регламент (вж. в този смисъл определение от 15 септември 2022 г., CNMSE и др./Парламент и Съвет, C‑749/21 P, непубликувано, EU:C:2022:699, т. 26).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">121</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, следва да се припомни, че целта на Орхуския регламент е да приложи разпоредбите на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция по отношение на институциите на Съюза (решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 67 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">122</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, макар, видно от анализа на втората част, да не е възможно позоваване на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция за целите на преценката за законосъобразност на разпоредба или акт от правото на Съюза, подобна констатация не е пречка разпоредбите на Орхуския регламент да бъдат тълкувани, доколкото е възможно, в светлината на Орхуската конвенция (вж. решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 68 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">123</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, от една страна, разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право, особено когато целят именно да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза (вж. решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 66 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">124</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, действието в правния ред на Съюза на разпоредбите на споразумение, сключено от него с трети държави, като например Орхуската конвенция, не може да се определя, като се пренебрегва международният произход на въпросните разпоредби (вж. в този смисъл решение от 13 януари 2015 г., Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht, C‑401/12 P—C‑403/12 P, EU:C:2015:4, т. 53 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">125</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Затова тълкуването на Орхуския регламент с оглед на Орхуската конвенция е важно средство, за да се гарантира в съответствие с волята на законодателя на Съюза, изразена в съображение 3 от посочения регламент, че разпоредбите от правото на Съюза продължават да бъдат съвместими с тези на посочената конвенция (вж. решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 69 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">126</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика обаче актовете на институциите на Съюза, приети при упражняване на законодателни правомощия, са изключени от приложното поле на Орхуската конвенция. Всъщност член 9, параграф 3 от тази конвенция визира актовете на публичните органи, чиято дефиниция в член 2, параграф 2 от нея не включва органите или институциите, действащи в съдебно или законодателно качество (вж. в този смисъл определение от 15 септември 2022 г., CNMSE и др./Парламент и Съвет, C‑749/21 P, непубликувано, EU:C:2022:699, т. 24 и цитираната съдебна практика, и решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 70).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">127</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, предвид това, че актовете със законодателен характер са изключени от приложното поле на Орхуската конвенция и на Орхуския регламент, няма основание за неприлагането на посочените в точки 118—120 и 126 по-горе принципи само защото в случая жалбоподателите не са поискали пряко от Съвета и Парламента вътрешно преразглеждане на втората цел 2030/1990 и на втората цел 2030/2005, а по повод на искане за вътрешно преразглеждане, формално насочено срещу Решение за изпълнение 2023/1319, са изтъкнали недостатъчността на тези цели и следователно противоречието им с някои екологични норми. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">128</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност фактът, че жалбоподателите са отправили искането си за вътрешно преразглеждане до Комисията, формално визирайки незаконодателен акт като Решение за изпълнение 2023/1319, е без значение за съдържанието на съображенията в това искане, което, както следва от анализа на третата част, всъщност е насочено срещу законодателните разпоредби на Европейския закон за климата, определящи втората цел 2030/1990, а следователно и срещу законодателните разпоредби, определящи втората цел 2030/2005.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">129</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение не може да се приеме, че Комисията е приложила неправилно член 10 от Орхуския регламент, преценявайки в обжалваното решение, че съображенията, които в искането за вътрешно преразглеждане жалбоподателите са изтъкнали срещу втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005, са недопустими поради факта, че тези цели са определени в разпоредби със законодателен характер, които се прилагат с Решение за изпълнение 2023/1319, и че тя не може — предвид ограниченията, които важат за всяко изпълнително правомощие по член 291, параграф 2 ДФЕС — да изменя и допълва техните съществени или пък несъществени елементи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">130</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, следва да се прецени евентуалното значение на член 277 ДФЕС за разрешаването на спора. Всъщност, макар в писмените си изявления пред Общия съд да заявяват, че не са представили възражение за незаконосъобразност по смисъла на тази разпоредба, жалбоподателите, в отговор на въпрос на Общия съд в съдебното заседание, все пак посочват, че имплицитно повдигат такова възражение в подкрепа на доводите си. Освен това Комисията поддържа, че с второто основание жалбоподателите искат от Общия съд да прецени дали втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005 са в съответствие с някои екологични норми, част от първичното право на Съюза или от международното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">131</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение член 277 ДФЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-195" title="page-27">
      „Независимо от изтичането на срока, предвиден в член 263, шеста алинея, всяка страна може при спор, който засяга акт с общо приложение, приет от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да се позове на средствата, предвидени в член 263, втора алинея, за да обоснове пред Съда на Европейския съюз неприложимостта на този акт“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">132</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според постоянната съдебна практика член 277 ДФЕС съответно е израз на общ принцип, който гарантира на всяка страна правото инцидентно да оспори валидността на актовете с общо приложение, които формират правното основание на адресирано до нея решение, с цел да постигне отмяната му (вж. в този смисъл решение от 16 март 2023 г., Комисия/Calhau Correia de Paiva, C‑511/21 P, EU:C:2023:208, т. 44 и 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">133</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, дори да се предположи, че жалбоподателите са целели да се позоват имплицитно на член 277 ДФЕС в искането си за вътрешно преразглеждане, следва да се отбележи, че съгласно изричния текст на тази разпоредба възражение за незаконосъобразност на акт с общо приложение, представляващ правното основание на съответната оспорвана разпоредба, може да се повдигне само в рамките на спор, отнесен до съда на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">134</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност при преценката на искане за вътрешно преразглеждане, подадено в съответствие с член 10, параграф 1 от Орхуския регламент, сезираната институция, която по никакъв начин не упражнява правораздавателните правомощия, специално предоставени на съда на Съюза от първичното право, е длъжна да спазва принципа, че тъй като Съюзът е основан на върховенството на закона, актовете на неговите институции се ползват с презумпция за законосъобразност. Затова в случая, щом като Европейският закон за климата, Регламент 2018/842 и Регламент 2023/857 са влезли в сила, Комисията е била длъжна да ги спазва и да ги прилага в съответствие с принципите на предоставената компетентност, на институционалното равновесие, на лоялното сътрудничество и на правната сигурност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 27 март 2019 г., Комисия/Германия, C‑620/16, EU:C:2019:256, т. 85 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">135</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, след като Комисията е имала законово задължение да приложи на основание на изпълнителните си правомощия Европейския закон за климата, Регламент 2018/842 и Регламент 2023/857, и следователно не е можела да се произнесе по какъвто и да било начин по съображенията, които в искането за вътрешно преразглеждане жалбоподателите са изтъкнали срещу тези разпоредби, не може да се счита, че отхвърляйки тези съображения като недопустими, тя е допуснала грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">136</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, следва да се констатира, от една страна, че в подкрепа на първото основание, изтъкнато пред Общия съд, жалбоподателите нито доказват, нито дори поддържат, че тълкуването на член 10, параграф 1 от Орхуския регламент, който представлява правното основание на обжалваното решение, е в противоречие с норма от първичното право на Съюза, и по-специално с член 277 ДФЕС или с правото на ефективна съдебна защита, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), доколкото с това решение Комисията е отхвърлила като недопустими съображенията, които са изложени в искането им за вътрешно преразглеждане срещу законодателните разпоредби, определящи втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005. Жалбоподателите съответно не са повдигнали пред Общия съд възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, годно да доведе до отмяна на обжалваното решение в частта, в която искането им за вътрешно преразглеждане се отхвърля като недопустимо. От друга страна, дори да се приеме, че доводите, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на второто основание, могат да се разглеждат като възражение за незаконосъобразност по смисъла на член 277 ДФЕС, достатъчно е да се отбележи, че тези доводи не са насочени срещу мотивите на обжалваното решение, с които Комисията отхвърля като недопустимо въпросното искане за вътрешно преразглеждане. При това положение направеното от жалбоподателите в подкрепа на доводите им позоваване на член 277 ДФЕС е неотносимо и във всички случаи трябва да се отхвърли. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">137</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, отхвърляйки като недопустими съображенията в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане, визиращи втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005, Комисията не е нарушила член 10, параграф 1 от Орхуския регламент, поради което първото оплакване от първата част трябва да се отхвърли като неоснователно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто и третото оплакване от първата част</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">138</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред е важно да се припомни, че в точка 3.1 от спорната оценка, която точка съдържа предварителни бележки относно недопустимостта на доводите срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., Комисията приема, че изтъкнатите в раздел IV от искането за вътрешно преразглеждане съображения срещу тази оценка на въздействието са недопустими по три причини. Първо, Комисията отбелязва, че доколкото втората цел 2030/1990, определена в Европейския закон за климата, произтича от заключенията на въпросната оценка на въздействието, между Решение за изпълнение 2023/1319 и тази оценка на въздействието, която се вписва в рамките на законодателна инициатива, е налице съществена връзка, поради което жалбоподателите нямат основание да поддържат, че твърдяната недостатъчност на посочените в оценката на въздействието цели за намаляване на емисиите на парникови газове представлява порок, отделен от недостатъчността на взетите предвид в Решение за изпълнение 2023/1319 цели. Второ, Комисията приема, че жалбоподателите не са изтъкнали пороци, присъщи на Решение за изпълнение 2023/1319, разглеждано в светлината на Регламент 2018/842, който според нея е релевантното, в съответствие с член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент, екологично законодателство, за да се прецени законосъобразността на това решение. Трето, според Комисията оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. представлява работен документ без обвързващо правно действие, така че няма характер на административен акт по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от посочения регламент и дори да се допусне обратното, жалбоподателите не могат да я оспорят, тъй като е изтекъл осемседмичният преклузивен срок, определен в член 10, параграф 1 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">139</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, в подкрепа на второто оплакване жалбоподателите се позовават на грешка при прилагане на правото, която Комисията — отхвърляйки като недопустими съображенията в раздел IV от искането им за вътрешно преразглеждане, изтъкнати срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. — допуснала по отношение на член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент, доколкото свела приложимото в случая екологично законодателство само до Регламент 2018/842.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">140</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, в подкрепа на третото оплакване жалбоподателите оспорват третата причина за недопустимост, припомнена в точка 138 по-горе, и по същество упрекват Комисията, че е отхвърлила съображенията, които в искането си за вътрешно преразглеждане са изтъкнали срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., въпреки че според тях определените с Решение за изпълнение 2023/1319 годишно разпределени количества емисии позволяват значителни емисии на парникови газове без оценка на въздействието или пък оценка, от която да е видно, че тези количества са достатъчни. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">141</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, жалбоподателите поддържат, че в съответствие с член 10 от Орхуския регламент Комисията е била длъжна да разгледа доводите им срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., тъй като същата е неразделна част от правната рамка, по силата на която е прието Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">142</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до третото оплакване, следва да се припомни, че съгласно член 10, параграф 1 от Орхуския регламент всяка неправителствена организация, която отговаря на предвидените в член 11 от този регламент критерии, може да отправи до институцията, която е приела административен акт съгласно екологичното законодателство, писмено мотивирано искане за вътрешно преразглеждане на този акт. Член 2, параграф 1, буква ж) от посочения регламент съответно дефинира понятието „административен акт“ като всеки приет от институция или орган на Съюза незаконодателен акт, който има правно действие и външни последици и съдържа разпоредби, които биха могли да нарушават екологично законодателство по смисъла на член 2, параграф 1, буква е). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">143</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, първо, следва да се констатира, че нито текстът на член 2, параграф 1, буква ж) от Орхуския регламент, който дефинира административния акт, чието вътрешно преразглеждане се иска, нито други разпоредби от този регламент са пречка в подкрепа на искането си за вътрешно преразглеждане съответното лице да се позове инцидентно на незаконосъобразността на акт без правно действие и външни последици, на който се основава посоченият в това искане административен акт, стига, от една страна, този предварителен акт да не е приет при упражняване на законодателни правомощия, в съответствие с принципите, припомнени в точки 119 и 126 по-горе, и от друга страна, изтъкнатата незаконосъобразност да дава основание да се приеме, че административният акт, чието вътрешно преразглеждане се иска, е в противоречие с екологичното законодателство по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">144</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, съгласно постоянната съдебна практика, макар мерките с изцяло подготвителен характер да не могат в това си качество да бъдат предмет на жалба за отмяна, евентуалната им незаконосъобразност може да бъде изтъкната в подкрепа на жалбата срещу окончателния акт, етап от изготвянето на който те представляват (вж. решения от 22 април 2021 г., thyssenkrupp Electrical Steel и thyssenkrupp Electrical Steel Ugo/Комисия, C‑572/18 P, EU:C:2021:317, т. 50 и цитираната съдебна практика, и от 11 декември 2024 г., FFPE section Съвет/Съвет, T‑179/23, EU:T:2024:897, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">145</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От нито една разпоредба от Орхуския регламент във връзка с Орхуската конвенция не следва, че предвидената с тези актове система за вътрешно преразглеждане изключва прилагането на съдебната практика, спомената в точка 144 по-горе.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">146</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, приемайки, че съображенията, които в искането за вътрешно преразглеждане жалбоподателите изтъкват срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., са недопустими, тъй като става въпрос за акт, който няма правно действие и външни последици по смисъла на член 2, параграф 1, буква ж) от Орхуския регламент, Комисията е нарушила тази разпоредба, както и член 10 от същия регламент и е допуснала грешка при прилагане на правото, опорочаваща обжалваното решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">147</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до второто оплакване, следва да се припомни, че понятието „[екологично законодателство]“ е определено в член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент като „законодателство на Съюза, което независимо от своята правна основа, допринася за преследването на целите на политиката за околна среда на Съюза, както е установено в ДФЕС: защитата, опазването и подобряването на качеството на околната среда, опазване здравето на човека, разумното и рационално използване на природните ресурси и насърчаването на мерки на международно ниво за справяне с регионални и световни екологични проблеми“. Както следва от съображение 10 от посочения регламент, препращането към тези цели е обосновано, доколкото „законодателството относно околната среда постоянно се развива“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">148</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От самия текст на член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент във връзка със съображение 10 от него следва, че законодателят на Съюза е искал да придаде широк обхват на понятието „екологично законодателство“ (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 84). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">149</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст Съдът е постановил, че тълкувано широко, понятието „екологично законодателство“ обхваща всеки акт на Съюза, който независимо от правното си основание съдейства за постигането на целите на тази политика, определени в член 191, параграф 1 ДФЕС. Обстоятелството, че съгласно самия текст на член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент правното основание, на което е приет даден акт, не е релевантен критерий за квалифицирането му като „екологично законодателство“, позволява да се направи изводът, че процедурата по приемане на такъв акт, която в съответствие с член 289 ДФЕС определя дали той има законодателен характер, или не, също не е релевантен критерий за целите на тази квалификация (вж. решение от 6 юли 2023 г., ЕИБ и Комисия/ClientEarth, C‑212/21 P и C‑223/21 P, EU:C:2023:546, т. 87 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">150</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно следва да се гарантира, че тълкуването на понятието „[екологично законодателство]“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква е) от Орхуския регламент остава съвместимо с посочените в точки 99—104 по-горе принципи, свързани със стриктното разграничаване на изпълнителните правомощия на Комисията, произтичащи от член 291 ДФЕС и принципите на предоставената компетентност, на институционалното равновесие, на лоялното сътрудничество и на правната сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">151</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че когато Комисията е сезирана с искане за вътрешно преразглеждане на акт за изпълнение по член 291 ДФЕС, не е допустимо подателят на това искане да се позовава на норми на екологичното законодателство, които, ако такова искане бъде уважено, биха довели до дерогиране на основната за този акт за изпълнение правна уредба и съответно до промяната ѝ чрез допълване или изменение, включително на несъществените ѝ елементи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">152</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, Общият съд трябва да провери дали в подкрепа на искането си за вътрешно преразглеждане жалбоподателите са можели да се позоват на други норми, различни от Регламент 2018/842, за да докажат, че Решение за изпълнение 2023/1319 е в противоречие с екологичното законодателство, и по-специално с целите на политиката на Съюза в областта на околната среда, така както са определени в член 191, параграф 1 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">153</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че член 4, параграф 3, трета и четвърта алинея от Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857, задължава Комисията, що се отнася до периода 2023—2030 г., да определя годишно разпределените количества емисии на парникови газове на държавите членки въз основа на данните от националните инвентаризации, представени от държавите членки съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно механизъм за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и за докладване на друга информация, свързана с изменението на климата, на национално равнище и на равнището на Съюза и отмяна на Решение № 280/2004/ЕО (ОВ L 165, 2013 г., стр. 13) или член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 2018 г., стр. 1).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">154</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това член 4, параграф 5 от Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857, предвижда, че актовете за изпълнение по този член се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 14 от същия регламент. Съгласно последната разпоредба „Комисията се подпомага от Комитета по изменението на климата, създаден с Регламент (ЕС) № 525/2013“, „[т]ози комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011“ и „[п]ри позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">155</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от принципите, припомнени в точки 147—149 по-горе, и от разпоредбите, цитирани в точки 153 и 154 по-горе, следва, че в подкрепа на искането си за вътрешно преразглеждане жалбоподателите могат да се позоват на незаконосъобразности, опорочаващи Решение за изпълнение 2023/1319 от гледна точка на някои разпоредби на Регламент № 525/2013 и Регламент 2018/1999 и на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13), приложими чрез препращане към посочените регламенти, за да докажат противоречието на това решение с екологичното законодателство, но Комисията, дори да приеме това искане за основателно, не може да се отклонява от разпоредбите на Европейския закон за климата и на Регламент 2018/842 и Регламент 2023/857, в приложение на които е прието Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">156</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че посочвайки, при преценката на законосъобразността на Решение за изпълнение 2023/1319, че Регламент 2018/842 е „екологичното законодателство“, Комисията неправилно е приложила член 2, параграф 1, буква е) и член 10 от Орхуския регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">157</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място обаче, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, при наличието на множество мотиви, дори един или няколко от мотивите на обжалвания акт да са незаконосъобразни, този порок не може да доведе до отмяната на акта, ако един или няколко други мотива са достатъчни за обосноваването на същия от правна гледна точка, независимо от незаконосъобразните мотиви (вж. решение от 21 юни 2023 г., UG/Комисия, T‑571/17 RENV, EU:T:2023:351, т. 145 и цитираната съдебна практика; вж. също в този смисъл решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 130).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">158</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Именно такъв е настоящият случай. Всъщност следва да се посочи, че видно от първата причина за недопустимост, която Комисията противопоставя на доводите на жалбоподателите срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. и която последните не оспорват пред Общия съд, Комисията отбелязва съществената връзка между тази оценка на въздействието, Европейския закон за климата и Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">159</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно, в спорната оценка Комисията посочва, че оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. се вписва в рамките на законодателна инициатива за интегриране в правния ред на Съюза на втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">160</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е вярно, че когато подготвя документи за оценка на въздействието, самата Комисия не действа в качеството на законодател. Всъщност, когато, както в случая, процедурата за оценка на въздействието се провежда преди законодателната процедура в тесен смисъл, последната формално започва едва с представянето на законодателно предложение от Комисията (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 86).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">161</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същевременно е важно да се припомни, че съгласно член 17, параграф 2 ДЕС законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен ако в Договорите е предвидено друго. Правото на инициатива, признато на тази институция с тази разпоредба, включва, от една страна, право да реши да представи или да не представя предложение, освен в случаите, когато посочената институция е длъжна да представи такова предложение. От друга страна, правото на инициатива на Комисията включва право да определя предмета, целта и съдържанието на евентуалното предложение, като трябва да се припомни, че съгласно член 293, параграф 1 ДФЕС, освен в посочените в тази разпоредба случаи, когато по силата на Договорите действа по предложение на Комисията, Съветът може да измени това предложение само като действа с единодушие. В този смисъл, като се има предвид това право, Комисията е ключов участник в законодателния процес (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2018 г., ClientEarth/Комисия, C‑57/16 P, EU:C:2018:660, т. 87 и 88 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">162</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, в случая, жалбоподателите не оспорват, че оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. е извършена с оглед на предприетата от Комисията законодателна инициатива, довела до Европейския закон за климата и изменението на Регламент 2018/842.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">163</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, видно от съобщението от 17 септември 2020 г., към което е приложена оценката на въздействието от същия ден, Комисията е посочила, че в рамките на тази оценка на въздействието задълбочено е проучила въздействието, което намаляването на емисиите с 50 %—55 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г. ще окаже върху икономиката, обществото и околната среда на Съюза, и подробно е разгледала възможните съчетания на инструменти на политиката и начините, по които отделните икономически сектори могат да допринесат за постигането на тези цели, поради което е преценила, че балансираният, реалистичен и разумен подход към постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. изисква да се постави за цел понижаване на емисиите с 55 % до 2030 г. Освен това във въпросното съобщение тя отбелязва, че съответно предвижда да се даде начало на преразглеждането на основните законодателни инструменти, и в частност Регламент 2018/842, с оглед на постигането на тази по-голяма амбиция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">164</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, видно от съображение 26 от Европейския закон за климата, втората цел 2030/1990 съответства на целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., предложена от Комисията в оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., която законодателят на Съюза е счел за изчерпателна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">165</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, щом като оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. е представена от Комисията с оглед на изменението на законодателни норми, които да включат втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005 в правния ред на Съюза, тази оценка на въздействието представлява законодателна инициатива и съответно е проявление на законодателни правомощия по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Орхуския регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">166</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Комисията не е приложила неправилно разпоредбите на Орхуския регламент и принципите, припомнени в точки 119 и 126 по-горе, като е отхвърлила твърденията на жалбоподателите относно оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. като недопустими поради съществената връзка, която тази оценка на въздействието има с Европейския закон за климата и Регламент 2018/842, изменен с Регламент 2023/857.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">167</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като обжалваното решение в частта, в която се отхвърлят като недопустими твърденията на жалбоподателите относно оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., съдържа поне един мотив, който не е незаконосъобразен и може да подкрепи извода за недопустимост, до който е стигнала Комисията, посочените в точки 146 и 156 по-горе грешки при прилагане на правото, засягащи останалите мотиви на обжалваното решение, остават без значение за валидността на същото и не могат да доведат до отмяната му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">168</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че Комисията не е приложила неправилно член 10 от Орхуския регламент, като е отхвърлила като недопустими твърденията на жалбоподателите за недостатъчност на оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., която е в основата на втората цел 2030/1990 и на втората цел 2030/2005, поради което второто и третото оплакване от първата част също трябва да се отхвърлят и съответно да се приеме, че в първата си част, а и в своята цялост, първото основание не е налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание, а именно грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката, доколкото с обжалваното решение Комисията е отхвърлила искането за вътрешно преразглеждане като неоснователно</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">169</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второто основание по същество се състои от следните четири части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">170</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на първата част жалбоподателите изтъкват грешки при прилагане на правото с оглед на задължението на Съюза да основе политиката си за намаляване на емисиите на парникови газове на равнището на намаляване на емисиите в световен мащаб, което е необходимо, за да се ограничи покачването на средната температура в световен мащаб до 1,5 °C спрямо нивата от прединдустриалния период. По-конкретно, те се позовават на членове 2—4 от Парижкото споразумение, на принципа за предотвратяване на вредите за околната среда, на член 191 ДФЕС и на членове 2—4, 7, 17, 21 и 24 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">171</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на втората част жалбоподателите твърдят, че в обжалваното решение Комисията е допуснала грешки при прилагане на правото или явни грешки в преценката, отказвайки да признае задължението на Съюза да определи своите цели за емисиите за 2030 г., като поеме справедлив дял в намаляване на емисиите в световен мащаб. По-конкретно, те се позовават на членове 2 и 4 от Парижкото споразумение, Конвенцията на ООН срещу корупцията, принципа за предотвратяване на вредите за околната среда и принципа на предпазните мерки, произтичащ от член 191 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">172</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на третата част жалбоподателите изтъкват явна грешка в преценката, тъй като Комисията е отхвърлила като неоснователни съображенията, с които в искането си за вътрешно преразглеждане те поддържат, от една страна, че тази институция е била длъжна да проучи възможността за постигане на намаления на емисиите на парникови газове над втората цел 2030/1990, и от друга страна, че тази цел е явно недостатъчна, тъй като е можело да се постигне по-високо равнище на намаляване на емисиите. По-конкретно, те се позовават на член 4 от Парижкото споразумение, на принципа за предотвратяване на вредите за околната среда и на член 191 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">173</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на четвъртата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е опорочила обжалваното решение и с явна грешка в преценката, като е отхвърлила като неоснователни съображенията, с които в искането си за вътрешно преразглеждане те поддържат, че оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. не измерва отражението на втората цел 2030/1990 и последиците от изменението на климата върху основните права, гарантирани с членове 2—4, 7, 17, 21 и 24 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">174</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Комисията изтъква, че твърденията по второто основание са недопустими, доколкото с доводите си жалбоподателите искат да се прецени дали втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005, които имат законодателен характер и които Комисията не е оправомощена да поставя под въпрос, са съвместими с някои норми на екологичното законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">175</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че в раздел V от искането си за вътрешно преразглеждане жалбоподателите твърдят „съществени процесуални нарушения, засягащи Решение за изпълнение 2023/1319“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">176</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този раздел V се състои от три параграфа, в които жалбоподателите излагат две съображения за преразглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">177</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателите, първо, тъй като втората цел 2030/1990 е резултат от оценката на въздействието от 17 септември 2020 г., предвид недостатъците на тази оценка на въздействието Комисията е трябвало да извърши нови оценки преди приемането на Решение за изпълнение 2023/1319.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">178</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, жалбоподателите посочват, че доколкото годишно разпределените с Решение за изпълнение 2023/1319 количества емисии са определени съобразно втората цел 2030/1990, която е явно недостатъчна, тези количества също трябва да се считат за неадекватни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">179</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от съображенията в раздел V от искането за вътрешно преразглеждане, резюмирани в точки 175—178 по-горе, следва, че съществените процесуални нарушения, изтъкнати от жалбоподателите в този раздел, не представляват присъщи на Решение за изпълнение 2023/1319 пороци, които да са различни от изтъкнатите в раздел IV от същото искане, що се отнася до законодателните разпоредби, определящи втората цел 2030/1990, и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">180</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се констатира, че всички формално изтъкнати от жалбоподателите доводи срещу Решение за изпълнение 2023/1319 всъщност визират разпоредбите, уреждащи втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005, както и оценката на въздействието от 17 септември 2020 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">181</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От една страна, видно от анализа на първото основание, Комисията не е допуснала опорочаваща обжалваното решение грешка при прилагане на правото, като е отхвърлила като недопустими твърденията, които в подкрепа на раздел IV от искането си за вътрешно преразглеждане жалбоподателите излагат срещу втората цел 2030/1990 и втората цел 2030/2005, както и срещу оценката на въздействието от 17 септември 2020 г. От друга страна, видно от точка 36 по-горе, в точка 3.4 от спорната оценка — която точка се отнася до съществените процесуални нарушения, изтъкнати от жалбоподателите в раздел IV от искането им за вътрешно преразглеждане — Комисията за изчерпателност е отхвърлила доводите им като неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">182</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст следва да се припомни, че основание, насочено срещу съображение на обжалван акт, което е изложено само за изчерпателност, е неотносимо (вж. в този смисъл решения от 12 септември 2024 г., D’Agostino и Dafin/ЕЦБ, C‑566/23 P, непубликувано, EU:C:2024:743, т. 77 и цитираната съдебна практика, и от 26 юли 2023 г., Troy Chemical Company/Комисия, T‑662/21, непубликувано, EU:T:2023:442, т. 93—96).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">183</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в подобна хипотеза съдът на Съюза може по-специално по съображения, свързани с ефективното правораздаване, да не се произнася основателни ли са твърденията по такова основание (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2022 г., HIM/Комисия, C‑500/21 P, непубликувано, EU:C:2022:741, т. 73).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">184</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От гореизложеното следва, че без да е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост, второто основание трябва да се приеме за неотносимо. Поради това жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">185</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник обаче, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">186</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, жалбоподателите са загубили делото. Става ясно обаче, че някои от мотивите на обжалваното решение са опорочени поради допуснати от Комисията грешки при прилагане на правото, което е подтикнало жалбоподателите да подадат настоящата жалба, за да се установят тези незаконосъобразности. При това положение Общият съд намира, че е справедливо да осъди жалбоподателите да понесат собствените си съдебни разноски и една трета от направените от Комисията съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-254" title="page-38">
      По изложените съображения
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-255" title="page-38">
      ОБЩИЯТ СЪД (девети петчленен състав)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-256" title="page-38">
      реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Global Legal Action Network и Climate Action Network Europe (CAN-Europe) понасят, освен собствените си съдебни разноски, и една трета от направените от Европейската комисия съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-259" title="page-38">
<span class="signatory_separator"> </span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-260" title="page-38">
<span class="signatory">Truchot</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Kanninen</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Nihoul</span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-261" title="page-38">
<span class="signatory">Sampol</span>
<span class="signatory"> </span>
<span class="signatory">Pucurull</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Perišin</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-262" title="page-38">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на </span>
<span class="signatory">2 септември</span>
<span class="signatory"> 2026</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">г</span>
<span class="signatory">одина.</span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-263" title="page-38">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: английски.</p>
</body>
</html>
