<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-673/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0673</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:34">EU:C:2020:34</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>24</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>24</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑673/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Santen</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200123">23 януари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑673/18</HT></P><P>Santen SAS</P><P>срещу</P><P>Directeur général de l’Institut national de la propriété industrielle</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Лекарствени продукти</KEYWORD><KEYWORD>Сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти</KEYWORD><KEYWORD>Патентно право</KEYWORD><KEYWORD>Продукти, съдържащи една и съща активна съставка, за които са получени последователни разрешения за пускане на пазара от различни притежатели на права</KEYWORD><KEYWORD>Обхват на решение Neurim Pharmaceuticals (1991) (C‑130/11)</KEYWORD><KEYWORD>Понятия за различно приложение и за приложение, попадащо в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Само няколко месеца след постановяването на решение Abraxis Bioscience<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Решение от <DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, Abraxis Bioscience (C‑443/17, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:238">EU:C:2019:238</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът отново е приканен, този път от Cour d’appel de Paris (Франция) (Апелативен съд Париж, Франция), да изясни обхвата на своето решение от <DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, Neurim Pharmaceuticals (1991)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>C‑130/11, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Neurim<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:489">EU:C:2012:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, в което посредством телеологично тълкуване на член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 469/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Регламент (ЕО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090506">6 май 2009 година</DATE> относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="152" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 152, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Регламент № 469/2009 е изменен, считано от <DATE ISO="20190701">1 юли 2019 г.</DATE>, с Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190520">20 май 2019 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2019">ОВ L 153, 2019 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> Съдът е открил пътя пред възможността за получаване на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) в случай на нови приложения на предишни активни съставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Докато в решение Abraxis въпросът за обхвата на решение Neurim е само загатнат, въпреки че няколко встъпили в производството правителства и генералният адвокат Saugmandsgaard Øe<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis Bioscience</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> приканват Съда да преразгледа условията за прилагане на посоченото решение, по настоящото дело Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) открито призовава Съда да изясни условията на прилагане на посоченото решение и да уточни дали приложното му поле обхваща само случая, разглеждан в делото по главното производство, по което се е произнесъл, а именно когато предишна активна съставка е била предмет на първо разрешение за пускане на пазара (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>РПП<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) като ветеринарен лекарствен продукт и на второ РПП за лекарствен продукт за хуманна употреба, или трябва да му се признае по-широк обхват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Следва да се отбележи, че писмената фаза на производството по настоящото дело е приключила, преди Съдът да постанови решението Abraxis. Страните и заинтересованите страни, представили писмени становища по настоящото дело, са поканени от Съда да вземат отношение по последиците на това решение за отговора на поставените от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) преюдициални въпроси.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Създаденият с Регламент (ЕИО) № 1768/92<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Регламент (EИО) № 1768/92 на Съвета от <DATE ISO="19920618">18 юни 1992 година</DATE> относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствени продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">OВ L 182, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., <HT TYPE="ITALIC">глава</HT> <HT TYPE="ITALIC">13, том</HT> <HT TYPE="ITALIC">11, стр. 130</HT>).</P></NOTE>, на който Регламент № 469/2009 представлява кодификация, сертификат за допълнителна закрила е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>право sui generis<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Това определение на СДЗ се съдържа в изложението на мотивите към Предложението за регламент (ЕИО) на Съвета от <DATE ISO="19900411">11 април 1990 година</DATE> относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти (COM(90) 101 окончателен, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>предложението за регламент<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="1990">ОВ C 114, 1990 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>изложението на мотивите<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</P></NOTE>, чиято цел е при определени условия на притежателите на фармацевтични патенти да се предостави форма на допълнителна закрила, която позволява да се забави след изтичането на срока на патента моментът, от който защитеното от него изобретение става достъпно за свободно използване и пускането му на пазара може да бъде подчинено на правилата на конкуренцията. Създаването на СДЗ се основава на съображението, че в областта на фармацевтиката срокът на предоставяната от патентите ефективна закрила не е достатъчен, за да се осигури възвращаемостта на направените в изследването инвестиции, поради това че притежателят на патента не може да използва икономически своето изобретение между датата на подаване на заявката за патент и датата на издаване на РПП на лекарствения продукт, включващ това изобретение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Сходни съображения са подтикнали общностния законодател да приеме Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19960723">23 юли 1996 година</DATE> относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="198" PAGE.FIRST="30" DATE.PUB="1996">ОВ L 198, 1996 г., стр. 30</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, букви а)—в) от Регламент № 469/2009:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи лечебни или профилактични свойства по отношение на заболявания при човека или при животните, както и всяко вещество или комбинация от вещества, които може да се предписват на човека или на животните, с цел да се постави медицинска диагноза или да се възстановят, коригират или променят физиологичните функции на човека или на животните;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава активната съставка или комбинацията от активни съставки на лекарствен продукт;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>основен патент<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава патент, който закриля даден продукт като такъв, процес на получаване или употреба на продукта, и който е посочен от неговия притежател за целите на процедурата за получаване на сертификат<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от този регламент, в който е определено приложното му поле, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>[в]секи продукт, защитен с патент на територията на държава членка и подлежащ като лекарствен продукт, преди пускането му на пазара, на административна процедура за разрешаване по силата на Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20011106">6 ноември 2001 г.</DATE> за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="67" DATE.PUB="2001">ОВ L 311, 2001 г., стр. 67</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3.</P></NOTE> или на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20011106">6 ноември 2001 г.</DATE> относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 311, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 31, стр. 200.</P></NOTE> може при условията и по реда, предвидени в настоящия регламент, да бъде предмет на сертификат<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 3 от посочения регламент гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Сертификатът се издава, ако в държавата членка, в която е подадена заявката, посочена в член 7, и към датата на тази заявка:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>продуктът е защитен с основен патент, който е в сила;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>продуктът като лекарствен продукт е получил валидно към момента разрешение за пускане на пазара съгласно Директива 2001/83/ЕО или Директива 2001/82/ЕО, според случая;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>преди това продуктът не е бил предмет на сертификат;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>разрешението, посочено в буква б), е първото разрешение за пускане на пазара на продукта като лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от Регламент № 469/2009 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>[в] рамките на закрилата, осигурявана с основния патент, закрилата, осигурявана със сертификата, се разпростира върху самия продукт, обхванат от разрешението за пускане на пазара на съответния лекарствен продукт, за всяка употреба на продукта като лекарствен продукт, която е била разрешена преди изтичането на срока на действие на сертификата<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Santen SAS (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Santen<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) е фармацевтична лаборатория, специализирана в областта на офталмологията. Дружеството е притежател на европейски патент № EP 057959306 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>основен патент по главното производство<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), заявен на <DATE ISO="20051010">10 октомври 2005 г.</DATE> и издаден на <DATE ISO="20081231">31 декември 2008 г.</DATE> със заглавие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Емулсия масло във вода с ниска концентрация на катионни вещества и положителен зета потенциал<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, съдържащ 27 претенции. Закрилата на този патент изтича на <DATE ISO="20251011">11 октомври 2025 г.</DATE> Santen получава РПП, издадено на <DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE> от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) за лекарствения продукт Ikervis, капки за очи, емулсия, съдържащ циклоспорин“ като активна съставка, който позволява лечение на тежък кератит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Възпаление на роговицата, предната част на очната ябълка.</P></NOTE> при възрастни пациенти със сухота в очите, при които не се наблюдава подобрение въпреки лечението с изкуствени сълзи (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>РПП по главното производство<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE> въз основа на основния патент и РПП по главното производство Santen подава заявка за СДЗ пред Institut national de la propriété intellectuelle (Национален институт по интелектуална собственост, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>INPI<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) за продукт с наименование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Циклоспорин капки за очи, емулсия<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, който след становището на INPI дружеството впоследствие преименува на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Циклоспорин за употребата му за лечението на кератит<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20171006">6 октомври 2017 г.</DATE> директорът на INPI отхвърля тази заявка с мотива, че на <DATE ISO="19831223">23 декември 1983 г.</DATE> е било издадено РПП за лекарствен продукт Sandimmun, чието активно вещество също е циклоспорин и следователно РПП по главното производство не е първото РПП за посочения в заявката за СДЗ продукт по смисъла на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>решението на директора на INPI<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>). Лекарственият продукт Sandimmun е под формата на перорален разтвор и има редица терапевтични показания, от една страна, за предотвратяване на отхвърлянето на трансплантирани солидни органи или костен мозък, а от друга страна — извън случаите на трансплантация — включително за лечение на ендогенен увеит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Възпаление на цялата или на част от увеята, средния слой на очната ябълка.</P></NOTE>. В решението си директорът на INPI посочва, че условията на решение Neurim, на което се позовава дружество Santen в подкрепа на твърденията си, че лекарственият<?PAGE NO="4"?> продукт Ikervis представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>ново приложение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на циклоспорин, което позволява да се издаде СДЗ, не изглеждат изпълнени, тъй като, първо, посоченият основен патент не закриля само ново приложение на циклоспорин (претенции 23 и 24), но също така и преди всичко очната субмикроемулсия масло във вода, съдържаща активно вещество, в това число циклоспорин (претенции 1—21, 25 и 26), а след това, че не било доказано, че лекарственото приложение на РПП по главното производство представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>ново терапевтично приложение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на съдебната практика по дело Neurim в сравнение с лекарствения продукт Sandimmun, тъй като и двата лекарствени продукта се отнасят до лечението на очни възпаления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Santen подава жалба срещу решението на директора на INPI пред запитващата юрисдикция с главното искане отмяната на това решение, и при условията на евентуалност — отправянето на преюдициално запитване до Съда, целящо да се изясни дали член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 не допуска издаването на СДЗ при обстоятелствата по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Според Santen лекарственият продукт Ikervis представлява различно и ново приложение на активното вещество циклоспорин по смисъла на решение Neurim, тъй като: i) нито една от по-ранните лекарствени форми на лекарствения продукт Sandimmun не е емулсията масло във вода, за която в основния патент по главното производство се съдържа претенция; ii) лекарствените продукти Sandimmun и Ikervis нямат едно и също терапевтично показание и се използват за лечение на различни заболявания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Запитващата юрисдикция подчертава, че е безспорно, че двата лекарствени продукта, макар да се отнасят за лечението на възпаление на части на човешкото око, лекуват две различни заболявания, които засягат две отделни части на окото.</P></NOTE>; iii) макар в двата случая циклоспоринът да има по-конкретно противовъзпалително действие, това е за лечението на различни части на окото и различни заболявания; iv) дозировката и начинът им на приложение са различни, тъй като двата лекарствени продукта не са взаимнозаменяеми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Директорът на INPI обяснява пред запитващата юрисдикция, че възнамерява да приложи в умерена степен съдебната практика по дело Neurim. На първо място, обхватът на основния патент трябвало да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП. Разглежданият случай с подадената от Santen заявка за СДЗ не бил такъв, тъй като основният патент осигурява закрила както на продукт, а именно на очна емулсия, в която активното вещество е циклоспорин (претенция 21), така и на използването на такава емулсия за приготвяне на офталмологична комбинация, предназначена за лечение на много изрично посочени очни заболявания, в това число и увеит (претенция 24). На второ място, РПП, на което е направено позоваване, трябвало да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП. Не било доказано ново медицинско приложение, що се отнася до заявката за СДЗ на Santen, тъй като и двете РПП се отнасят до лечението на възпаления на части от човешкото око със същия механизъм на действие на циклоспорина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че е безспорно, че заявката за СДЗ на Santen отговаря на условията, посочени в член 3, букви а), б) и в) от Регламент № 469/2009. Обратно, що се отнася до условието по буква д) от този член, страните спорят за тълкуването, което следва да се даде на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>различно приложение на същия продукт<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, съдържащо се в решение Neurim, както и какъв трябва да е обхватът на закрилата, осигурявана от основния патент, за да бъдат изпълнени условията за издаването на СДЗ в случаите в обхвата на това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, с акт от <DATE ISO="20181009">9 октомври 2018 г.</DATE>, Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) решава да спре висящото пред него производство и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>1) Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>различно приложение<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на [решение Neurim], да се тълкува стриктно, тоест:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да се свежда само до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение,</P></ITEM><ITEM><P>или да се отнася до показание с нов терапевтичен обхват — в смисъл на нов лекарствен продукт — в сравнение с предходното РПП, или до лекарствен продукт, в който активното вещество има действие, различно от това в лекарствения продукт, предмет на първото РПП,</P></ITEM><ITEM><P>или, по-общо, с оглед на целите на [Регламент № 469/2009] за въвеждане на балансирана система, отчитаща всички засегнати интереси, включително тези на общественото здраве, да се преценява съгласно по-строги критерии от критериите за преценка на патентоспособността на изобретението?</P></ITEM></LIST></P><P>Или, напротив, то трябва да се тълкува разширително, тоест така че да обхваща не само различни терапевтични показания и заболявания, но и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение?</P><P>2) Означава ли изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>приложение, което попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, по смисъла на [решение Neurim], че обхватът на основния патент трябва да съвпада с обхвата на РПП, на което се прави позоваване, и следователно да се свежда до новото медицинско приложение, съответстващо на терапевтичното показание на посоченото РПП?<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>По делото, предмет на настоящото заключение, са представени писмени становища на Santen, френското, унгарското и нидерландското правителство, както и от Европейската комисия. Тези заинтересовани лица, с изключение на унгарското правителство, са представили устни становища в съдебното заседание, проведено пред Съда на <DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Тъй като с преюдициалните си въпроси Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) иска от Съда да уточни обхвата на решението си Neurim, ще започна с изложение на съдържанието на това решение и анализ на последиците от него за тълкуването на Регламент № 469/2009, що се отнася до вътрешната му съгласуваност, и в по-общ план — до режима на СДЗ. След това, като се има предвид, че в посоченото решение Съдът се основава главно на телеологично тълкуване на този регламент, ще направя преглед на неговите цели, за които свидетелстват по-специално подготвителните работи по него. В края на анализа ще стигна до извода, че тълкуването, възприето от Съда в решение Neurim, следва да се изостави. Поради това само при условията на евентуалност, в случай че Съдът не приеме това заключение, ще отговоря на въпросите на запитващата юрисдикция относно обхвата, който следва да се признае на решение Neurim.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение Neurim</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В делото по главното производство, по което е постановено решение Neurim, лабораторията Neurim Pharmaceuticals (1991) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Neurim<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) е обжалвала пред британските юрисдикции отхвърлянето от страна на United Kingdom Intellectual Property Office (Служба за интелектуална собственост на Обединеното кралство) на заявката ѝ за СДЗ на лекарствен продукт за хуманна употреба на основата на мелатонин, наречен Circadin, показан при лечението на безсъние. Мотивът за отказа се основава на факта, че мелатонинът вече е бил предмет на РПП, издадено за ветеринарен лекарствен продукт Regulin, предназначен за регулиране на дейността по възпроизводство на овцете. Regulin е защитен с притежаван от фирмата Hoechst патент, чийто срок е изтекъл през май 2007 г., т.е. преди издаването на РПП за Circadin от <DATE ISO="20070628">28 юни 2007 г.</DATE> Neurim по същество поддържа, че тъй като целта на Регламент № 469/2009 е да позволи получаването на допълнителна спрямо осигуряваната с основния патент закрила, РПП за продукт, който не е обхванат от този патент, не може да възпрепятства издаването на СДЗ, и че всеки патент трябва да позволява издаването на СДЗ за първото РПП, попадащо в приложното поле на основния патент. Като се придържа към тезата на Neurim, запитващата юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Cour of Appeal (England &amp; Wales) (Civil Division) (Апелативен съд, Англия и Уелс (гражданско отделение), Обединено кралство) обобщава повдигнатия пред него спор по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>In short, commercially, medically and legally there is a vast expanse of clear blue water between the parties' products and legal rights. None of the work done by Hoechst helped Neurim at all - it may indeed have hindered them because the regulator would naturally have been concerned about possible side effects<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></NOTE> е поставила на Съда пет преюдициални въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>При съвместното разглеждане на първия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Този въпрос е формулиран, както следва: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>При тълкуването на член 3 от [Регламент № 469/2009], когато РПП <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>A<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> е издадено за съдържащ активна съставка лекарствен продукт, следва ли член 3, буква г) да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на СДЗ на базата на издадено по-късно РПП <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>Б<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, което е за различен лекарствен продукт със същата активна съставка, <HT TYPE="ITALIC">когато пускането на пазара на продукта, който е предмет на хронологически по-ранното РПП, не е обхванато от закрилата, осигурявана с основния патент, по смисъла на член 4</HT>?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Курсивът е мой.</P></NOTE> и третия въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Третият въпрос е със следното съдържание: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>Ще бъдат ли отговорите на предходните въпроси различни, ако по-ранното РПП е издадено за ветеринарен лекарствен продукт със специфични показания, а по-късното РПП е издадено за лекарствен продукт за хуманна употреба с различни показания?<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</P></NOTE>, като припомня в точка 17 от мотивите особеностите на конкретното дело в главното производство, в точка 19 Съдът е уточнил, че запитващата юрисдикция по същество цели да се установи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>дали има връзка между, от една страна, посоченото в член 3, букви б) и г) от [Регламент № 469/2009] РПП и от друга страна, посочения в член 3, буква а) от същия регламент основен патент<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. В точки 22, 23 и 24 от мотивите Съдът е припомнил, че основната цел на Регламент № 469/2009 е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>да се осигури достатъчна закрила, за да се насърчат фармацевтичните изследвания<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, и че приемането на този регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>е обосновано с факта, че срокът на предоставяната от патента ефективна закрила не е достатъчен, за да се осигури възвращаемостта инвестициите за фармацевтични изследвания и затова с него се цели да бъде отстранен този недостатък<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Точка 23 съдържа препращане към решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Medeva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:773">EU:C:2011:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Georgetown University и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑422/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:776">EU:C:2011:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В точка 24 Съдът е отбелязал, че от точка 28 от изложението на мотивите се установява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>както въз основа на патента, който осигурява закрила на даден <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, или патента, с който се осигурява закрила на способ за получаване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, така и въз основа на нов патент, с който се осигурява закрила на ново приложение на нов или вече известен продукт като разглеждания в главното производство, може в съответствие с член 2 от Регламент [№ 469/2009] за СДЗ да бъде издаден СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. В точка 25 Съдът прави извод, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>ако патент осигурява закрила на предвидено за други терапевтични показания ново терапевтично приложение на активно вещество, което е познато и вече е пуснато на пазара под формата на лекарствен продукт за хуманна употреба или като ветеринарен лекарствен продукт, независимо дали тези познати форми са били закриляни с по-ранен патент или не, пускането на пазара на нов лекарствен продукт, като търговска форма на новото терапевтично приложение на същото активно вещество, доколкото е защитено с новия патент, може да даде възможност на своя притежател да получи СДЗ, пределите на закрилата на който във всеки случай могат да покрият не активното вещество като такова, а само новото използване на този продукт<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. При това положение според Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>само РПП на<?PAGE NO="7"?> първия лекарствен продукт, който съдържа продукта и е разрешен за терапевтично използване, отговарящо на защитеното с патента, на който се прави позоваване в подкрепа на искането за СДЗ, може да се разглежда като първо РПП за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>този продукт<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> като лекарствен продукт, използващ това ново приложение по смисъла на член 3, буква г) от Регламент [№ 469/2009]<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Точка 26 от решение Neurim.</P></NOTE>. Като се основава на тези мотиви, Съдът е отговорил на първия и третия преюдициален въпрос, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>членове 3 и 4 от Регламент [№ 469/2009] за СДЗ трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания по делото в главното производство самото съществуване на предходно РПП, получено за ветеринарен лекарствен продукт, не е пречка за издаването на СДЗ за различно приложение на същия продукт, за който е издадено РПП, стига това приложение да попада в обхвата на закрилата, предоставена от основния патент, на който се прави позоваване в подкрепа на искането за СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Точка 27 от мотивите и точка 1 от диспозитива на решение Neurim.</P></NOTE>. Придържайки се към това заключение, Съдът е отговорил на втория преюдициален въпрос относно член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 469/2009 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>[с]ертификатът има действие от края на законния срок на основния патент за срок, равен на периода от датата на подаване на заявката за основен патент до датата на издаване на първото разрешение за пускане на пазара в Общността, намален с пет години<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</P></NOTE>, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че тя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>се отнася за РПП на продукт, който попада в обхвата на закрилата, предоставена от основния патент, на който се прави позоваване в подкрепа на искането за СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Точка 31 от мотивите и точка 2 от диспозитива на решение Neurim.</P></NOTE>. Накрая, що се отнася до четвъртия и петия въпрос, Съдът е уточнил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>отговорите на предходните въпроси няма да са различни, ако в положение като разглежданото по делото в главното производство, когато едно и също активно вещество е използвано в два лекарствени продукта, за които са получени последователни РПП, за второто РПП е било необходимо подаване на пълно заявление в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 2001/83, или ако продуктът, за който се отнася първото РПП на съответния лекарствен продукт, попада в обхвата на закрилата на друг патент, принадлежащ на друг собственик, различен от лицето, подало заявлението за СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Точка 35 от мотивите и точка 3 от диспозитива на решение Neurim.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Следователно в решение Neurim Съдът се е основал главно на телеологично тълкуване на Регламент № 469/2009, за да направи извода, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>обхватът на закрилата на основния патент<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> представлява материалният критерий за преценката дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>продуктът<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, обхванат от РПП, за който е подадено искането за СДЗ, вече е бил предмет на предходно РПП в държавата членка където се подава искането. Това по същество предполага, че предходно РПП, издадено за същата активна съставка (или същата комбинация от активни съставки) като тази в РПП, на което се основава заявката за СДЗ, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>първото РПП за продукта<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на член 3, буква г) от посочения регламент само ако попада в обхвата на закрила на основния патент. По този начин решение Neurim отваря възможността за получаване на СДЗ за <HT TYPE="ITALIC">следващите приложения на вече позната активна съставка</HT>, възможност която, напротив, би била недопустима, както ще обясня по-нататък в настоящото заключение, при буквално тълкуване на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Макар съображенията на Съда в мотивите на решение Neurim да са целенасочени и последователни, това решение все пак оставя няколко неразрешени въпроса, което прави трудно да се установи неговият действителен обхват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Най-напред, както ще видим подробно по-нататък, решение Neurim не е в съответствие с предходната практика на Съда относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009, което поставя въпроса дали не трябва да се тълкува като <HT TYPE="ITALIC">изключение</HT>, приложимо само при фактически обстоятелства, идентични с разгледаните от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В точка 43 от решение Abraxis Съдът е приел, че решение Neurim въвежда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>изключение от ограничителното тълкуване на член 3, буква г)<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> от Регламент № 469/2009.</P></NOTE>, както изглежда се потвърждава от неговия диспозитив, или пък, напротив, има по-общ обхват, както<?PAGE NO="8"?> би могло да се предположи от съдържанието на мотивите на Съда. В самото начало ще отбележа, че според мен решение Neurim не би могло да се разглежда като изключение. Подобно тълкуване се опровергава от разсъжденията, развити в точки 22—26 от това решение, които ясно надхвърлят фактическия контекст на делото по главното производство, предмет на разглеждане от Съда. Това е по-скоро тълкуване, което въвежда значително развитие в правната уредба в областта на СДЗ, предоставено от Съда в решение Neurim.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На следващо място, ако се предположи, че разрешението, възприето в решение Neurim, се прилага извън хипотезата на използване в хуманитарната медицина на продукт, разрешен преди това само във ветеринарната област, обхватът на изразите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>ново терапевтично приложение<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>ново използване<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>различно приложение<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>друго терапевтично показание<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, които се съдържат в мотивите, не е определен и създава възможност, както е видно от настоящото преюдициално запитване, за множество възможни тълкувания. Това е довело до различни практики на националните патентни ведомства, както се подчертава в проучването, изготвено от Max Planck Institute for Innovation and Competition за Комисията, чийто заключителен доклад, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>Study on the Legal Aspects of Supplementary Protection Certificates in the EU<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, е публикувано през 2018 г. (наричано по-нататък „проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>). Така сред ведомствата, които не ограничават прилагането на решение Neurim до случая на първо РПП за ветеринарни цели и второ РПП в хуманната медицина<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Според данните, предоставени от проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, решение Neurim се тълкува ограничително от нидерландското и португалското патентни ведомства (вж. т. 11.3.1.4, стр. 229 и стр. 230). В настоящото дело френското правителство възприема същото тълкуване.</P></NOTE>, някои прибягват до него само в случай на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>ново медицинско показание<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>А именно когато активната съставка се прилага за нова група пациенти и лекува ново заболяване.</P></NOTE>, докато други го прилагат и в случай на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>различно приложение<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Тоест при липсата на ново терапевтично приложение.</P></NOTE>. Освен това някои ведомства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Например австрийското ведомство и ведомството на Обединеното кралство (вж. проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, т. 11.3.1.4, стр. 229 и 230).</P></NOTE> издават СДЗ и при изменения от тип II<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Съгласно определението, дадено от Европейската агенция по лекарствата (EMA), изменението от тип II <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>съответства на голяма промяна на РПП, което може да има значително въздействие върху качеството, безвредността или ефикасността на дадено лекарство, но не води до промяна на активното вещество, на неговата сила или начин на приемане. Това изменение изисква само формално одобрение<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, налично на адрес: https://www.ema.europa.eu/en/glossary/type-ii-variation.</P></NOTE>, за разлика от други, които считат тези изменения за ирелевантни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Например испанското ведомство (вж. проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, т. 11.3.1.4, стр. 229 и 230).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На последно място, не е ясно установено дали телеологичният подход, следван в решение Neurim при тълкуването на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, трябва да бъде разширяван по отношение на други разпоредби от Регламента, чието буквално съдържание би довело до признаване на по-ограничен обхват на закрилата, предоставяна от СДЗ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Последиците от решение Neurim за приложимия режим на СДЗ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Neurim и понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> по смисъла на Регламент № 469/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 определя като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>активната съставка или комбинацията от активни съставки на лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, представлява ключов елемент на режима на СДЗ. От тълкуването му зависи не само дали патентованото изобретение може да доведе до издаване на СДЗ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. член 3 от Регламент № 469/2009.</P></NOTE>, но и очертаването на обхвата на предоставената от него закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Именно чрез понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> член 4 от Регламент № 469/2009 определя предмета на закрилата, предоставена от СДЗ.</P></NOTE>. Както подчертава генералният адвокат Jacobs в заключението си по дело Pharmacia Italia<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑31/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:278">EU:C:2004:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, от съществено значение за целите на правилното тълкуване на Регламент № 469/2009 е да се направи разграничение между понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/><?PAGE NO="9"?> и понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>Продуктът<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, така както е определен, <HT TYPE="ITALIC">е предмет на патентната закрила</HT>, която СДЗ се стреми да разшири<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>СДЗ е предназначен да защити <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>продукта<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, обхванат от РПП, а не лекарственият продукт като такъв, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Medeva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:773">EU:C:2011:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, докато лекарственият продукт е <HT TYPE="ITALIC">предмет на РПП</HT>, стоящо в основата на възникването на правото на СДЗ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970612">12 юни 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Yamanouchi Pharmaceutical</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑110/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:291">EU:C:1997:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Регламентът осигурява взаимодействието между закрилата на продуктите с патента и РПП на лекарствени продукти: той има за цел да разпростре закрилата на патента върху продукти, които са съставки на разрешени лекарствени продукти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Преди решението Neurim понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> е било предмет на няколко решения на Съда, сред които следва да се припомнят накратко три.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В решение Pharmacia Italia<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <DATE ISO="20041019">19 октомври 2004 г.</DATE> (C‑31/03, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pharmacia Italia<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/></NAME.CASE>,<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:641">EU:C:2004:641</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, където е бил поставен въпросът дали предходно РПП, издадено за ветеринарен лекарствен продукт, представлява пречка за предоставянето на СДЗ на същата активна съставка, разрешена като лекарствен продукт за хуманна употреба, Съдът, като тълкува член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Като преходна мярка този член предвижда, че сертификат може да бъде издаден за всеки продукт, а именно за всяка активната съставка или комбинацията от активни съставки на лекарствен продукт, при условие че на датата на влизане в сила на Регламента, а именно <DATE ISO="19930102">2 януари 1993 г.</DATE>, продуктът е защитен с действащ основен патент, и първото РПП за продукта като лекарствен продукт в Общността е получено след <DATE ISO="19850101">1 януари 1985 г.</DATE> (за някои държави членки е определена различна дата).</P></NOTE>, е уточнил, от една страна, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>определящият критерий за издаването на сертификата не е <HT TYPE="ITALIC">предназначението на лекарствения продукт</HT><QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, и от друга страна, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>предметът на закрилата, предоставена от сертификата, <HT TYPE="ITALIC">се отнася до всяка употреба на продукта</HT> като лекарствен продукт, без да е необходимо да се прави разлика между използването на продукта като лекарствен продукт за хуманна употреба или като ветеринарен лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Точка 20 от решение Pharmacia Italia (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В решение Massachusetts Institute of Technology (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>решение MIT<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑431/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:291">EU:C:2006:291</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът е бил призован да се произнесе по въпроса дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>комбинация от активни вещества на лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 1768/92 включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>комбинация от две вещества, само едното от които има собствено терапевтично действие за определено показание, а другото позволява получаването на определена лекарствена форма на лекарствения продукт, която е необходима за терапевтичната ефикасност на първото вещество за същото това показание<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Точка 29 от решение MIT. Следва да се отбележи, че в делото по главното производство, по което е постановено решение MIT, Германското патентно ведомство е отхвърлило заявката за СДЗ на MIT, отнасяща се до активната съставка carmustine в комбинации с други вещества, на основание член 3, буква г) от Регламент № 1768/92, тъй като тази активна съставка вече е била разрешена от много години. Вж. по-специално заключение на генералния адвокат Léger по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Massachusetts Institute of Technology</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:721">EU:C:2005:721</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и бележка под линия 16).</P></NOTE>. Преди да отговори отрицателно на този въпрос, Съдът е уточнил, от една страна, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> трябва да се разбира в тесен смисъл като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>активна съставка<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> (или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>активно вещество<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Точка 21 от решение MIT.</P></NOTE> и от друга страна, че при липсата на каквото и да е определение за последното понятие в Регламент № 1768/92, значението и обхватът на тези понятия трябва да се определят с оглед на общия контекст, в който се използват и в обичайния им смисъл в общоупотребимия език<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Точка 17 от решение MIT.</P></NOTE>. В точка 21 от това решение<?PAGE NO="10"?> Съдът изрично е посочил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>лекарствената форма на лекарствения продукт<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/> не попада в обхвата на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, при това независимо от факта, както се уточнява в точка 27 по-нататък, че тази лекарствена форма е необходима, за да се гарантира терапевтичната ефикасност на активната съставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>В заключението си по делото в основата на решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>MIT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:721">EU:C:2005:721</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Léger е предложил на Съда да отговори утвърдително. Изключването от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>комбинация от активни съставки<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> на комбинация, която включва активна съставка и ексципиент, в особения случай, когато последният е необходим за терапевтичната ефикасност на активната съставка, според него не съответства нито на общата структура на Регламента, в който то се вписва, нито най-вече на преследваните от общностния законодател цели.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>На последно място, в определение Yissum<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Определение от <DATE ISO="20070417">17 април 2007 г.</DATE> (C‑202/05, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>определение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Yissum<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/></NAME.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:214">EU:C:2007:214</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът се е произнесъл по въпроса дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 1768/92 включва и <HT TYPE="ITALIC">втора медицинска употреба на позната активна съставка</HT>. Фактите по делото в главното производство, по което е постановено това определение, показват сериозни прилики с тези в главното производство по настоящото дело. Yissum Research and Development Company of the Hebrew University of Jerusalem (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>Yissum<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>) е поискало от Британското патентно ведомство СДЗ за комбинация, съдържаща активната съставка calcitriol, предназначена за местно лечение на кожни заболявания. Искането е било отхвърлено на основание член 3, буква г) от Регламент № 1768/92, тъй като РПП, на което се позовава г‑н Yissum, не е било първото за продукта като лекарствен продукт съгласно изискванията на тази разпоредба. Всъщност два други лекарствени продукта, които съдържат <HT TYPE="ITALIC">различни лекарствени форми</HT> на една и съща активна съставка и са използвани за лечението на <HT TYPE="ITALIC">различни патологии</HT> (бъбречна недостатъчност и остеопороза), вече са били разрешени въз основа на различни патенти. Преюдициалният въпрос обаче се е отнасял не до тълкуването на член 3, буква г) от Регламент № 1768/92, а до тълкуването на член 1, буква б) от този регламент, тъй като запитващата юрисдикция е искала да разбере какво е определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, посочено в член 1, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>когато основният патент закриля втора медицинска употреба на дадена активна съставка […]<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, и дали „тази употреба на активната съставка представлява […] неразделна част от [това понятие] по смисъла на посочения регламент. Понеже според Съда отговорът на този въпрос може да се изведе ясно от решение MIT, той е уточнил единствено, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> по смисъла на посочения регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>не може да включва <HT TYPE="ITALIC">терапевтичната употреба</HT> на дадена активна съставка, предмет на закрила от основния патент<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точки 11 и 18 от определение Yissum, курсивът е мой. В точка 19 Съдът е отбелязал, че същото тълкуване може да бъде изведено и от решение Pharmacia Italia.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Следователно към момента, в който Съдът е бил сезиран с преюдициалното запитване, по което е постановено решение Neurim, е съществувала утвърдена съдебна практика, установяваща <HT TYPE="ITALIC">стриктно тълкуване</HT> на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>. Като тълкува член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, в който понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>първо РПП<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> се отклонява от понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> по смисъла на член 1, буква б) от този регламент, за да се свърже с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>основен патент<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> по смисъла на член 1, буква в) от решение Neurim de facto заобикаля тази съдебна практика, без обаче да я отрича, с последицата, че въвежда изкуствено разделение между две разпоредби на Регламент № 469/2009, между които съществува функционална връзка — първата определя понятието, използвано във втората<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Всъщност нищо не показва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, съдържащо се в член 1 от Регламент № 469/2009, се различава от това, около което е формулиран член 3 от този регламент. Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010510">10 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>BASF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:261">EU:C:2001:261</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> — и нарушава систематичната съгласуваност на този регламент, която е изградена върху ключовата роля, отредена на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>. Освен това посоченото действие е позволило на Съда да приеме разрешение явно противоположно на това, което се извежда от определението Yissum няколко години по-рано.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>След решението Neurim Съдът е потвърдил както ограничителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, посочено в член 1, буква б) от Регламент № 469/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. в същия смисъл решение MIT, определение на председателя на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline Biologicals и Glaxosmithkline Biologicals, Niederlassung der Smithkline Beecham Pharma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:762">EU:C:2013:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в точка 44 от което Съдът е потвърдил изрично, че „[с решение Neurim] Съдът не […] обезсилва ограничителното тълкуване на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009, възприето в решение [MIT], съгласно което понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> не обхваща веществото, което не отговаря на определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>активна съставка<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> или на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>комбинация от активни съставки<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Вж. в същия смисъл решение Abraxis, точка 44.</P></NOTE>, така и, макар и само obiter dicta, възприетото в това решение разрешение относно новите терапевтични приложения на предишна активна съставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Georgetown University</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:828">EU:C:2013:828</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като по този начин е запазил въведеното противоречие в съдебната практика и в системата на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Решение Abraxis се опитва да смекчи това противоречие, от една страна, като потвърждава отново стриктното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. решение Abraxis, точки 24—31.</P></NOTE>, и от друга страна, като възстановява връзката между тази разпоредба и член 3, буква г) от този регламент. Така в точка 35 от това решение Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>за първо РПП на продукт като лекарствен продукт по смисъла на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 може да се приеме само РПП, съответстващо на първия лекарствен продукт, пуснат на пазара, включващо съответния продукт, отговарящ на определението на член 1, буква б) от посочения регламент<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>По този въпрос Съдът е препратил към решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Medeva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:773">EU:C:2011:773</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В допълнение ще отбележа, че това решение според мен не предлага нито една неопровержима подкрепа за тълкуването на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, възприето в решение Abraxis, нито най-вече е прецедент, който се противопоставя на възприетото в решение Neurim тълкуване на този член. Всъщност точка 40 от решение Medeva, към която препраща Съдът в решение Abraxis, гласи, че за първо РПП на продукта като лекарствен продукт по смисъла на посочения член може да се приеме само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>разрешението за първия пуснат на пазара лекарствен продукт, в активните съставки на който е включена комбинацията от двете <HT TYPE="ITALIC">посочени в текста на претенциите на патента</HT> активни съставки<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> (курсивът е мой). Според мен обаче от този откъс не може да се изведе ясно, че РПП, което се отнася до <HT TYPE="ITALIC">различно използване</HT> на предишната активна съставка, посочена в основния патент, не може да представлява първо РПП по смисъла на посочения по-горе член. Същото важи и за решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010510">10 май 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>BASF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:261">EU:C:2001:261</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което е направено тълкуване на член 3, буква г) на Регламент № 1610/96, посочено в заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis Bioscience</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) като прецедент, който е в противоречие с тълкуването, възприето в решение Neurim. Вярно е, че в това решение Съдът е приел, че нов продукт за растителна защита, който се различава от продукт за растителна защита, предмет на предходно РПП, само по съотношението между активната съставка и примесите, съотношение, произтичащо от прилагането на процес, обхванат от основния патент, на който се прави позоваване в подкрепа на искането за СДЗ, не представлява нов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> по смисъла на посочената разпоредба, и че поради това не позволява издаването на СДЗ, заявено на основание на този основен патент, с мотива, че РПП на новия продукт за растителна защита не е първото предоставено за разглеждания продукт. Съдът обаче е уточнил, че това е така по-специално тъй като въпросните две вещества освен идентичния си химичен състав имат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/><HT TYPE="ITALIC">едно и също</HT> общо или специфично действие върху вредителите или върху растенията, частите от растения или растителни продукти<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> (вж. по-специално т. 27 и 28, курсивът е мой).</P></NOTE>. Като закрепва тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, което е различно и несъвместимо с тълкуването, възприето в решение Neurim, решението Abraxis не го изоставя, както по същество е предложил генералният адвокат Saugmandsgaard Øe в заключението му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis Bioscience</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а му е придал различната роля на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>изключение от стриктното тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. точка 43 от решение Abraxis.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Както вече споменах в точка 22 от настоящото заключение, не считам, че решение Neurim може да се разглежда като изключение и че непоследователността в съдебната практика, до която то е довело, може да бъде преодоляна, като се ограничи неговият обхват до изпразването му от съдържание. Подобно действие би било отстъпление от духа и буквата на това решение, без да премахне каквото и да е противоречие в практиката на Съда. Следователно в настоящото дело той е призван да направи ясен избор, било като преразгледа възприетото в решение Neurim, било като разшири затегнатия възел на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, както понастоящем се възприема в съдебната практика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Neurim и буквалното тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид нейният текст, генезис, както и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hassan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑647/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:368">EU:C:2018:368</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът обаче също е подчертал, че телеологичното тълкуване не следва да води до тълкуване на разглежданата разпоредба, в смисъл, противоположен на нейния текст. Както обаче отбелязва и генералният адвокат Saugmandsgaard Øe<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. в този смисъл решения <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000323">23 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Met-Trans и Sagpol</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑310/98 и C‑406/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:154">EU:C:2000:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160915">15 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mc Fadden</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑484/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:689">EU:C:2016:689</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Cosmas по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schlebusch</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑273/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:78">EU:C:2000:78</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, решение Neurim, посредством телеологично тълкуване, е придало превратен смисъл на ясния текст на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis Bioscience</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, по-специално т. 32).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Тази разпоредба посочва четвъртото от условията, на които се подчинява издаването на СДЗ, и гласи, че посочено в буква б) от този член РПП трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>първото […] на продукта като лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>. Текстът му препраща към понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>РПП<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>първо РПП за продукта<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>. Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>, съгласно член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 то се отнася само до активна съставка, защитена с основния патент, предмет на РПП, представено в подкрепа на заявката за СДЗ, а не до приложението на тази активна съставка, включено в претенциите на основния патент. Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>РПП<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, макар да е ясно, че то се отнася до РПП, получено за активна съставка, защитена с основния патент, на който е направено позоваване в подкрепа на искането за СДЗ, е ясно също така, че това РПП не е задължително първото РПП за този продукт по смисъла на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 и че задача на националното патентно ведомство е да провери дали не е налице предходно РПП за същия продукт. На последно място, що се отнася до третото понятие, нищо в текста на тази разпоредба не показва, че само РПП, което попада в обхвата на закрила на основния патент, или че само първото РПП, което позволява да се използва икономически този патент, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>първото РПП за продукта<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Въз основа на буквалното съдържание на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>първото РПП за продукта<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> следователно е хронологически най-старото РПП, издадено в съответната държава членка за активната съставка, за която се иска СДЗ. Добавянето на друг критерий, различен от хронологичния ред, съгласно който първото РПП за продукта представлява първото РПП, което попада в обхвата на закрилата на основния патент, било в противоречие с ясния текст на посочената разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Генералният адвокат Trstenjak следва същия смисъл в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Neurim Paharmaceuticals</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:268">EU:C:2012:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), предлагайки на Съда да се основе на телеологично тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Следователно повече или по-малко строгият характер на условието по член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 не зависи от наличието на връзка между патента и първото РПП, посочено в тази разпоредба, а от обхвата, който се признава на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> по смисъла на член 1, буква б) от посочения регламент. В този контекст отбелязвам, че би било теоретично възможно да се стигне до резултата, който се търси с решение Neurim, а именно, да се позволи издаването на СДЗ за второ лекарствено приложение на предишна активна съставка, без да се стига до отдалечаване от буквално тълкуване на член 3, буква г) от този регламент, при условие обаче, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/> се тълкува в смисъл, че то включва и посочения случай.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение Neurim и систематичната съгласуваност на Регламент № 469/2009</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради невъзможността стриктното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009 да се съвмести с възприетото в решение Neurim тълкуване на член 3, буква г) от посочения регламент, понастоящем практиката на Съда съдържа противоречие, което е заплаха за систематичната съгласуваност на този регламент и чиито последици биха могли да се разпространят много по-далеч от прилагането на условието, посочено в последната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, възприетият от Съда в решение Neurim телеологичен подход може да се прилага и за член 3, буква в) от Регламент № 469/2009, чиято цел е да се избегне възможността един и същ продукт да бъде предмет на няколко последователни СДЗ, с риск от превишаване на общата продължителност на закрила, предвидена в член 13 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>AHP Manufacturing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:501">EU:C:2009:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и точка 36 от изложението на мотивите.</P></NOTE>. Този въпрос понастоящем е предмет на преюдициално запитване, отправено от Патентния и апелативен съд на Стокхолм, заседаващ като апелативен съд по въпросите на интелектуалната собственост и икономическите въпроси (Швеция)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Висящо дело C‑354/19, Novartis.</P></NOTE>, който по същество иска да се установи дали целта за насърчаване на изследванията на нови терапевтични приложения на вече познати продукти, основавайки се наред с другото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Запитващата юрисдикция цитира също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970123">23 януари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Biogen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑181/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:32">EU:C:1997:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и член 3, параграф 2 от Регламент № 1610/96, както е тълкуван от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>AHP Manufacturing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:501">EU:C:2009:501</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> на решение Neurim, би могла да обоснове на заявител, на който вече е бил издаден СДЗ за продукт, защитен като такъв с основен патент, който е в сила, да бъде издаден сертификат за нова употреба на продукта в случай, при който новата употреба представлява ново терапевтично показание, специално защитено с нов основен патент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>От друга страна, тълкуването на понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0122" REF.END="QE0122"/>първо РПП за продукта<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>, което се извежда от възприетото в решение Neurim тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, по необходимост оказва въздействие върху други основни разпоредби на този регламент. Това важи, както впрочем изрично следва от решение Neurim<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. точки 30 и 31 и точка 2 от диспозитива на решение Neurim.</P></NOTE>, за член 13 от Регламента, който установява механизма за изчисляване на срока на действие на СДЗ въз основа на първото РПП в Съюза, за да позволи едновременното преустановяване на всеки СДЗ, издаден за един и същ продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Както подчертава генералният адвокат Jacobs в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Испания/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:64">EU:C:1995:64</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), това уеднаквяване е може би най-важният резултат от СДЗ.</P></NOTE>. Същото се отнася и за член 4 от този регламент, който определя предмета на закрилата, предоставена от СДЗ, като уточнява, че тя се разпростира само върху <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0123" REF.END="QE0123"/>продукта<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/> обхванат от разрешението за пускане на пазара на съответния лекарствен продукт, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0124" REF.END="QE0124"/>за всяка употреба на продукта като лекарствен продукт, която е била разрешена преди изтичането на срока на действие на сертификата<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/>, и за член 5 от същия регламент, който се отнася до действието на СДЗ, съгласно който със СДЗ, издаден за продукт, обхванат като лекарствено средство от издадено РПП <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0125" REF.END="QE0125"/>след изтичане на срока на действие на патента се предоставят същите права като предоставените за този продукт с основния патент в границите на осигуряваната с основния патент закрила, посочени в член 4 от Регламент [№ 469/2009]<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Както Съдът е обяснил в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111124">24 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Medeva</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:773">EU:C:2011:773</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0126" REF.END="QE0126"/>ако през срока на действие на патента патентопритежателят може въз основа на него да се противопостави на всякаква употреба или на някои случаи на употреба на продукта му под формата на лекарствен продукт, който се състои от този продукт или го съдържа, с издадения за същия продукт СДЗ ще се предоставят същите права за всяка употреба на продукта като лекарствен продукт, разрешена преди изтичането на срока на действие на сертификата<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>.</P></NOTE>. В случаите обаче, посочени в решение Neurim, когато даден СДЗ е издаден за ново използване на позната активна съставка, съдържащото се в посочения член 4 понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0127" REF.END="QE0127"/>продукт, обхванат от РПП<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> трябва задължително да се тълкува в смисъл, че се отнася само до новото използване на<?PAGE NO="14"?> посочената активна съставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Както впрочем става ясно от точка 25 от решение Neurim, вж. също точка 72 от настоящото заключение.</P></NOTE>, като последицата от това е, че именно с оглед на това ново използване, идентифицирано като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0128" REF.END="QE0128"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, трябва да бъдат очертани както целта, така и последиците от СДЗ по смисъла на посочените разпоредби, което не изглежда да е в съответствие с текста на споменатия член 4 и което би могло да усложни извършването на проверката, изведена от член 5 от посочения Регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Вж. бележка под линия 62.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На последно място, мотивите на решение Neurim могат да се прилагат и в случай че предметът на основния патент не е ново използване на предишен продукт, а нов способ за получаване на вече познат продукт или пък нова комбинация от вещества, съдържаща вече познат продукт. Това транспониране, което теоретично е възможно би разширило, от една страна, сферата на прилагане на тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009, което не е съобразено с логиката на текста на тази разпоредба, и от друга страна, би противоречало на позицията, възприета от Съда в решението по дело BASF<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010510">10 май 2001 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑258/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:261">EU:C:2001:261</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, що се отнася до патентите върху производствени способи, и решение MIT, що се отнася до патентите върху комбинации от вещества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. точка 31 и диспозитива на решение MIT. В това решение Съдът по същество изключва възможността комбинацията на нов ексципиент с познато активно вещество да бъде предмет на СДЗ на закрила дори когато тази комбинация води до създаването на нов лекарствен продукт, в който терапевтичното действие на активното вещество се определя и контролира от допълнителната субстанция.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решение Neurim и телеологичното тълкуване на Регламент № 469/2009</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>След анализа на трудностите в правоприлагането, произтичащи от решение Neurim, следва да се провери дали тълкуването, възприето от Съда в това решение, е обосновано с оглед на целите на Регламент № 469/2009, по-специално, произтичащи от подготвителните работи по този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От изложението на мотивите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. документа, цитиран в бележка под линия 8 от настоящото заключение.</P></NOTE> и от преамбюла на Регламент № 469/2009 следва, че с приемането му общностният законодател по същество е взел предвид четирите основни цели, изброени по-долу.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предотвратяване на създаването на пречки пред свободното движение на лекарствените продукти във вътрешния пазар</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Първо, в съответствие с правното си основание, което е член 95 ДЕО, Регламент № 469/2009 има за цел да сближи законодателствата на държавите членки, за да се установи единна система относно условията за издаване, обхвата, срока на действие и валидността на СДЗ, за да се предотврати <HT TYPE="ITALIC">нееднородното развитие на националните законодателства</HT>, което може да засегне функционирането на вътрешния пазар, като възпрепятства свободното движение на лекарствените продукти в него (съображение 7 от Регламент № 469/2009 и т. 18 и сл. от изложението на мотивите).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Насърчаване на фармацевтичните изследвания</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>На второ място, Регламент № 469/2009 цели да <HT TYPE="ITALIC">насърчи изследванията във фармацевтичната област</HT>, като предвижда защита, предназначена да засили предоставената с патента закрила, чиято действителна продължителност е намалена поради времето, необходимо за получаване на РПП, преди да може да започне да се използва този патент с търговска цел, и<?PAGE NO="15"?> да осигури възвръщаемостта на направените в изследването инвестиции (съображения 3 и 4 от Регламент № 469/2009, т. 2 от изложението на мотивите)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Съгласно изложението на мотивите срокът между подаването на заявката за патент за нов лекарствен продукт и предоставянето му на разположение на пациентите се изчислява средно на дванадесет години, което намалява до осем години предоставената с патента изключителност (т. 2).</P></NOTE>. Изискването да се смекчи тази недостатъчност на закрилата, която ощетява фармацевтичните изследвания (съображение 5 от Регламент № 469/2009), се свързва с две различни социално-икономически цели: от една страна, запазването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0129" REF.END="QE0129"/>[решаващия принос] за непрекъснатото подобряване на <HT TYPE="ITALIC">общественото здраве</HT><QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, който имат тези изследвания (съображение 2 от Регламент № 469/2009, т. 1 от изложението на мотивите), и от друга страна, намаляването на риска <HT TYPE="ITALIC">изследователските центрове, разположени в държавите членки</HT>, <HT TYPE="ITALIC">да бъдат изместени към държави, които предлагат по-добра закрила</HT> (съображение 6 от Регламент № 469/2009), и преустановяване на разработването на лекарствени продукти в Европа и в частност на такива, които са резултат на продължително и скъпо изследване (съображение 3 от същия регламент). В това отношение в точка 6 от изложението на мотивите се споменава също за запазването на конкурентоспособността на европейската промишленост предвид конкуренцията, по-специално, идваща от Съединените щати и от Япония, които вече имат законодателство относно възстановяването на срока на патентите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Въпросът какъв вид научни изследвания се насърчават от Регламент № 469/2009 и кои от резултатите от тези изследвания попадат в обхвата на предоставената с този регламент закрила, е в основата на въпросите, на които Съдът трябва да отговори в рамките на настоящото дело. Налага се обаче констатацията, направена и от авторите на проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0130" REF.END="QE0130"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>, че в това отношение в Регламент № 469/2009 съществува известна неяснота<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0131" REF.END="QE0131"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, точка 2.1.3.1, стр. 14.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Така, от една страна, като се очертават характеристиките на предвидения режим, в точка 12 от изложението на мотивите се уточнява, че предложението за регламент <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0132" REF.END="QE0132"/>не се ограничава до новите продукти<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0133" REF.END="QE0133"/>нов процес на получаване на продукт или ново приложение на продукта могат също да бъдат защитени със сертификат<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0134" REF.END="QE0134"/>всички изследвания, независимо от тяхната стратегия или от крайния им резултат, трябва да са достатъчно защитени<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/>. В същия смисъл, като се коментира изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0135" REF.END="QE0135"/>продукт, защитен с патент<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>, за да се уточни видът на изобретението, което може да служи за основа на сертификат, в точка 29 от същото изложение на мотивите отново е посочено, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0136" REF.END="QE0136"/>предложението [за регламент] не предвижда каквото и да е изключение<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0137" REF.END="QE0137"/>всяко фармацевтично изследване, при условие че води до ново изобретение, което може да бъде патентовано, независимо дали става въпрос за нов продукт, за нов способ за получаване на нов или на вече познат продукт, ново приложение на нов или на вече познат продукт или нова комбинация от вещества, съдържаща нов или вече познат продукт, трябва да бъде насърчено, без дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>. Що се отнася до преамбюла на Регламент № 469/2009, той също не прави разграничение между изследванията на продуктите — нови или познати продукти, на процесите за получаване на продукти или на приложенията, отнасящи се до нови или познати продукти, тъй като всички тези изследвания могат да допринесат за подобряване на общественото здраве и да намалят риска от изместване на изследователските центрове в случай на недостатъчна закрила. В същия смисъл в член 1, буква в) от Регламент № 469/2009 понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0138" REF.END="QE0138"/>основен патент<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/> е описано като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0139" REF.END="QE0139"/>патент, който закриля даден продукт като такъв, процес на получаване или употреба на продукта, и който е посочен от неговия притежател за целите на процедурата за получаване на сертификат<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>От друга страна, както се подчертава в проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0140" REF.END="QE0140"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>, редица текстове от изложението на мотивите се позовават на необходимостта от защита на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0141" REF.END="QE0141"/>иновативните предприятия<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Вж. например точка 3 от изложението на мотивите, в която Комисията се позовава и на по-засилената защита, предоставена на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0142" REF.END="QE0142"/>високотехнологичните лекарства<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/> с Директива 87/21/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19861222">22 декември 1986 година</DATE> за изменение на Директива 65/65/ЕИО [на Съвета от <DATE ISO="19650126">26 януари 1965 г.</DATE>] относно сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби, отнасящи се до патентованите лекарствени продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="015" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="1987">ОВ L 15, 1987 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>), за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0143" REF.END="QE0143"/>високотехнологичните лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>.</P></NOTE> и уточняват, че предвидената система следва да се прилага единствено по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0144" REF.END="QE0144"/>новите лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. например точка 11 от изложението на мотивите, която гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0145" REF.END="QE0145"/>Предложението за регламент […] се отнася единствено до новите лекарствени продукти. То не включва издаването на сертификат за всеки разрешен на пазара лекарствен продукт. […] [Н]езначителните промени, направени в лекарствения продукт, като нова дозировка, употреба на различни соли или естери, различна лекарствена форма, не са основание за издаване на нов сертификат<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>, или точка 24, в която Комисията обяснява, че отражението на бъдещия регламент върху разходите за здраве и за системите за социална сигурност са ограничени, като се има предвид, че системата не е предназначена да се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0146" REF.END="QE0146"/>всички патентовани лекарствени продукти на пазара<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/>, а само за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0147" REF.END="QE0147"/>нови лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/>, или пък точка 36. В същия смисъл като посочената по-горе точка 11 вж. изложението на мотивите към предложението за Регламент (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита (COM (94) 579 окончателен, точка 68).</P></NOTE>. Макар да не мога да споделя извода, до който достига посоченото проучване, а именно, че когато в изложението на мотивите се използва изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0148" REF.END="QE0148"/>нови лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>, на практика е направено позоваване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0149" REF.END="QE0149"/>активните съставки<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> и следователно на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0150" REF.END="QE0150"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/>, така както то е определено в предложението за регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Поради каква причина Комисията би използвала в целия текст на изложението на мотивите думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0151" REF.END="QE0151"/>лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0152" REF.END="QE0152"/>medicinal product<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>) в израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0153" REF.END="QE0153"/>нов лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0154" REF.END="QE0154"/>new medicinal product<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/>), за да се позове на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0155" REF.END="QE0155"/>активно вещество<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>, докато предложението за регламент определя това понятие с различен термин, а именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0156" REF.END="QE0156"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0157" REF.END="QE0157"/>product<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>, член 1, буква а) и в същия смисъл точка 11 от изложението на мотивите)? Следователно според мен този израз трябва по-скоро да се разбира като родово позоваване на иновационните лекарствени продукти. Връзката между точка 11, в която Комисията използва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0158" REF.END="QE0158"/>нови лекарствени продукти<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>, и точка 12 от изложението на мотивите, където е използван изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0159" REF.END="QE0159"/>нови продукти<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, потвърждава този извод.</P></NOTE>, това не променя факта, че от изложението на мотивите е видно, че ясното намерение на Комисията е да ограничи прилагането на Регламента за иновативните лекарствени продукти и за изискващите множество изследвания (research-intensive) лекарствени продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. по-специално точка 24 от изложението на мотивите, в която се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0160" REF.END="QE0160"/>в света се издават разрешения за около 50 нови лекарствени продукта […], и че това са тези, които са обхванати от предложението за регламент<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/>.</P></NOTE>. Измененията на предложението за регламент в хода на законодателната процедура потвърждават това тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Това е така по-специално с измененията, отнасящи се до член 1, в който определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0161" REF.END="QE0161"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/> е било ограничено, като се разграничава от определението за лекарствен продукт, а понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0162" REF.END="QE0162"/>продукт, защитен с патент<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/> е заменено с това за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0163" REF.END="QE0163"/>основен патент<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>.</P></NOTE>. Самата цел на Регламент № 469/2009, както следва от неговия преамбюл, впрочем, е преодоляване недостатъчността на предоставената от патента закрила, поради намаляването на срока му на действие, дължащо се на продължителността на процедурата по издаване на разрешение. По принцип обаче такъв срок е по-значителен в случаите на лекарствени продукти, съдържащи активни съставки, които все още не са пуснати на пазара и които задължително изискват представянето на пълни доказателства в подкрепа на заявлението на РПП, отнасящи се както до ефективността, така и до безвредността на такива лекарствени продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Вж. в този смисъл проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0164" REF.END="QE0164"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/>, точка 2.1.3.2, стр. 19.</P></NOTE>. Изборът на законодателя на Съюза да въздигне понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0165" REF.END="QE0165"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> в стриктния смисъл на активна съставка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. точка 28 от изложението на мотивите.</P></NOTE>, в ключов елемент на установения с Регламент № 469/2009 режим, от една страна, и текстът на член 3 от този регламент, самият той основан на това понятие, от друга страна, също са аргументи в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Идеята, че всяко фармацевтично изследване, довело до изобретение, което може да бъде патентовано дори когато се отнася до вече пуснат в продажба продукт, трябва да може да се ползва от допълнителната закрила, предоставена от СДЗ, несъмнено е в основата на възприетото тълкуване в точка 25 от решение Neurim<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Това разрешение впрочем е изведено от елементите от подготвителните работи, посочени в точка 47 от настоящото заключение.</P></NOTE>, което впрочем се основава на елементите на изложението на мотивите, посочени в точка 47 от настоящото заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. точка 24 от решение Neurim.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Напротив, обратното вече изрично се потвърждава в решение Abraxis, в което, като се позовава на елементите от изложението на мотивите, припомнени в точка 48 от настоящото заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Като обсъдените в точки 52—55, 66 и 69 в заключението на генералния адвокат Øe (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът постановява в точка 37, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0166" REF.END="QE0166"/>законодателят е имал намерение чрез въвеждането на режима на СДЗ не да насърчи закрилата на всички фармацевтични изследвания, водещи до издаване на патент и до пускането на пазара на нов лекарствен продукт, а на изследването, което води до <HT TYPE="ITALIC">първото пускане на пазара на активна съставка</HT> или комбинация от активни съставки като лекарствен продукт<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Точка 25 от решение Neurim и точка 37 от решение Abraxis са очевидно в противоположен смисъл. Наред с останалото Съдът трябва да разреши това противоречие, като се има предвид, че потвърждаването на телеологичното тълкуване на Регламент № 469/2009, което се съдържа в точка 37 от решение Abraxis, означава да се обезсили тълкуването, на което се основава разрешението, възприето в точка 25 от решение Neurim.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>От своя страна съм на мнение, че вместо да се упорства в опитите за тълкуване на даден текст — изложението на мотивите — което, що се отнася до интересуващата ни гледна точка, не се отличава с яснота, би следвало, за да се определи предметът на предоставената с Регламент № 469/2009 закрила и обхватът на тази закрила, да се направи позоваване на текста на разпоредбите му и на общата структура на този регламент, които подкрепят ограничаването на приложното поле на посочения регламент до случаите, в които искането за СДЗ се отнася до активна съставка, която все още не е пусната на пазара, както и за процес на производство или терапевтична употреба на такава активна съставка. Макар това да не се отнася за всички елементи на изложението на мотивите, много от тях потвърждават подобно тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Това тълкуване произтича още повече впрочем от разглеждането на третата цел на Регламент № 469/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Преди да се премине към този анализ, следва все пак да се отговори накратко на някои от повдигнатите от Santen доводи относно обхвата на преследваната с Регламент № 469/2009 цел за насърчаване на фармацевтичните изследвания. Според Santen Регламентът безспорно цели да се насърчават изследванията за всяка иновационна дейност, включително тези върху лекарствените форми, без да се прави разлика между изследванията на нови активни вещества и изследванията на познати вещества. На първо място, той изтъква, че трябва да се направи ясно разграничение между, от една страна, развитието на един и същ продукт от един и същ притежател на РПП, към нови лекарствени форми или нови показания, и от друга страна, положенията като това, при което е постановено решение Neurim, където нова лекарствена форма на предишна активна съставка, позволяваща лечението на заболяване, което преди това не е можело да се лекува с тази активна съставка, се разработва на риск от различна и независима фармацевтична лаборатория дълго време след първото разрешение за тази активна съставка. В това отношение отбелязвам, първо, че от точка 11 от изложението на мотивите следва, че новите лекарствени форми са изключени a priori от приложното поле на предложението за регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. в този смисъл решение Abraxis; вж. също определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131114">14 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glaxosmithkline Biologicals и Glaxosmithkline Biologicals, Niederlassung der Smithkline Beecham Pharma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:762">EU:C:2013:762</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, второ, че нито изложението на мотивите, нито предложението за регламент, нито член 3 от Регламент № 469/2009 съдържат разграничение в зависимост от това дали новото терапевтично показание или новият процес на получаване на вече разрешен продукт се разработват от титуляря на първото РПП или от нова лаборатория, и трето, че разрешението, възприето от Съда в решение Neurim, се абстрахира, както е посочено в точка 34 от това решение, от всички съображения относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0167" REF.END="QE0167"/>определянето на притежателите на разрешенията, на патентите или на заявлението за СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/>. На второ място, Santen изтъква, че тълкуване на Регламент № 469/2009 в смисъл, че новото използване на предишната активна<?PAGE NO="18"?> съставка може да даде право на СДЗ само в случай че тази съставка все още не е била разрешена, ограничавал приложното поле на този регламент неоснователно и в противоречие с намеренията на общностния законодател. В това отношение бих искал да отбележа, че макар в точка 29 от изложението на мотивите да се посочва, че трябва да бъдат насърчени дори изследванията на нови приложения, в нея се уточнява, че само когато са изпълнени <HT TYPE="ITALIC">всички условия</HT>, предвидени в предложението за регламент, резултатът от това изследване може да получи СДЗ. Следователно единствено от точка 29 от изложението на мотивите не може да се направи извод за намерението на общностния законодател да включи в приложното поле на предложението за регламент и новите приложения на вече разрешени активни съставки. Това намерение не е отразено и в текста на относимите разпоредби на Регламент № 469/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Създаване на единна система, основана на прости и прозрачни правила</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Предложението за регламент предвижда прост, прозрачен и леснодостъпен режим по всички включени в него въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. точка 16 от изложението на мотивите.</P></NOTE>. Тъй като издаването на СДЗ е от компетентността на националните патентни ведомства, за да не утежни задачата на последните, Комисията е избрала система, при която разглеждането на заявката за СДЗ се прави въз основа на данни, които са обективни и лесни за проверка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Пак там.</P></NOTE>. Макар практиката да показва, че някои етапи на тази проверка могат да включват преценки, дори и такива, които са много сложни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Това често е така, когато става въпрос да се провери дали продуктът е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0168" REF.END="QE0168"/>защитен с патент<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/>, както изисква член 3, буква а) от Регламент № 469/2009. Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teva UK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:585">EU:C:2018:585</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, това не променя факта, че тя изисква само да се установи наличието на двойна връзка между патента и продукта, от една страна, и между последния и РПП, от друга страна, както и да се провери съществуването на по-ранни СДЗ или РПП, отнасящи се до същия продукт. От страна на националните патентни ведомства не се изисква никаква преценка на стойността на изобретението, за което е издаден патентът, или на необходимата за разработването му инвестиция. От гледна точка на общностния законодател прости правила, които се основават на обективни критерии, биха допринесли за хармонизирането на общностната система на СДЗ, като ограничават случаите на противоречиви национални решения и увеличават предвидимостта и правната сигурност за притежателите на патенти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. точка 16 от изложението на мотивите.</P></NOTE>. Впрочем в решение MIT самият Съд подчертава необходимостта при прилагането на Регламент № 469/2009 да се избягва въвеждането на елементи на правна несигурност под формата на критерии, които нямат достатъчно определено съдържание, за да не се навреди на преследваната от него цел за хармонизиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Решение MIT, точки 28 и 29.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Безспорно е обаче, че решение Neurim е в противоречие с описаната по-горе цел, доколкото с него в системата на Регламент № 469/2009 се въвеждат неясно очертани понятия (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0169" REF.END="QE0169"/>ново терапевтично приложение<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0170" REF.END="QE0170"/>ново използване<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0171" REF.END="QE0171"/>различно приложение<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/> на същия продукт), което може да доведе до различни тълкувания, както ясно личи от настоящото дело, и което може да включва според предпочетеното тълкуване сложни и субективни преценки от страна на националните патентни ведомства.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Постигане на правилно равновесие на засегнатите интереси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Както от преамбюла на Регламент № 469/2009, така и от изложението на мотивите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. по-специално съображение 10 от Регламент № 469/2009 и точки 24 и 25 от изложението на мотивите.</P></NOTE> следва, че докато основната цел на този регламент е да се разшири срокът на закрила на фармацевтичните патенти и да се избегне развитието на нееднородни национални разпоредби в тази област, тази цел трябва да се съизмери с известен брой политически, икономически и<?PAGE NO="19"?> социални интереси. Притежателят на такъв патент има монопол върху продажбата на обхванатите от него лекарствени продукти, който увеличава възможностите за възстановяване на инвестираните в научни изследвания средства, но забавя навлизането на пазара на генеричните лекарствени продукти и увеличава цената на лекарствените продукти в ущърб на пациентите и националните системи за социална сигурност. Правилата относно приложното поле, срока на действие и условията за издаване на СДЗ представляват деликатен баланс между тези противоречащи си интереси. Решение Neurim обаче променя това равновесие в полза на фармацевтичните лаборатории.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В решение Neurim Съдът извършва телеологично тълкуване на Регламент № 469/2009. Това тълкуване безспорно придава гъвкавост на режима на СДЗ и отговаря много вероятно в допълнителна степен на съвременните изисквания на фармацевтичните изследвания, които се различават от тези, довели до приемането на Регламент № 1768/92. Без съмнение разработването на последващите медицински употреби на вече познати вещества заема важно място в контекста на това развитие, тъй като, както подчертава Santen в писменото си становище, значителна част от фармацевтичните изследвания понастоящем са съсредоточени в този сектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Следва да се подчертае обаче, че преди изменението на <DATE ISO="20001129">29 ноември 2000 г.</DATE> на член 54 (5) от Европейската патентна конвенция (ЕПК 1973 г.), подписана в Мюнхен на <DATE ISO="19731005">5 октомври 1973 г.</DATE> и влязла в сила на <DATE ISO="19771007">7 октомври 1977 г.</DATE>, патентоспособността на вторите медицински показания вече е била призната през 1984 г. в решение на разширен апелативен състав на Европейското патентно ведомство и следователно е можело да бъде взета предвид от законодателя на Съюза при създаването на Регламент № 1768/92, вж. проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0172" REF.END="QE0172"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/>, точка 11.3.1.6, стр. 234.</P></NOTE>. Освен това възприетото в решение Neurim тълкуване позволява да се предостави достатъчна правна защита за всяко нововъведение, което води до укрепване на терапевтичната ефикасност на активни съставки, които вече са известни, или до използването им за лечението на нови заболявания, което отговаря на целта за подобряване на общественото здраве, която също е сред целите, преследвани със създаването на СДЗ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Léger по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Massachusetts Institute of Technology</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑431/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:721">EU:C:2005:721</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Въпреки това, както видяхме, тълкуването на член 3, буква г) и на членове 4 и 13 от Регламент № 469/2009, възприето в решение Neurim, се отдалечава от текста на тези разпоредби и изглежда не намира солидна подкрепа в подготвителните работи по този регламент, нито отговаря на търсения от общностния законодател баланс на засегнатите интереси при създаването на СДЗ. Правилата, които се отразяват на този баланс обаче, свързани с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0173" REF.END="QE0173"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/>, с условията за предоставяне, с предмета и срока на действие на СДЗ, остават непроменени след приемането на Регламент № 1768/92 въпреки факта, че Регламент № 469/2009 неотдавна беше изменен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Регламент (ЕС) 2019/933 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20190520">20 май 2019 година</DATE> за изменение на Регламент (ЕО) № 469/2009 относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2019">ОВ L 153, 2019 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) изменя член 5 от Регламент № 469/2009, като се въвежда изключение, наречено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0174" REF.END="QE0174"/>manufacturing waiver<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/> в полза на производителите на генерични лекарствени продукти.</P></NOTE>. Описаните по-горе систематични несъответствия, създадени от съдебната практика, трябва следователно да бъдат разрешени от самата съдебна практика. Настоящото дело предоставя на Съда възможността да направи това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Водещата роля на Съда е от първостепенно значение за тълкуването на Регламент № 469/2009, като се има предвид характера на СДЗ като национален акт и липсата на хармонизация на патентното право, които благоприятстват често нееднородното прилагане на този регламент от страна на националните патентни ведомства. Също така е важно в толкова сложен и чувствителен отрасъл като фармацевтичния да се следи особено да се осигури съгласуваност на съдебната практика и да се гарантира възможно най-високото равнище на правна сигурност на различните засегнати икономически оператори. Регламент № 469/2009 спада към високотехнологична област, неговото приемане изисква съобразяването и<?PAGE NO="20"?> претеглянето на множество интереси и включва деликатен избор на разрешения в областта на икономическата и социалната политика. Ето защо, да се отдаде предпочитание на телеологичното тълкуване на този регламент, който макар да има заслуги за закрилата и насърчаването на други форми на фармацевтични изследвания, се отдалечава от ясния текст на неговите разпоредби, в които е налице равновесие между различните засегнати интереси, желано от общностният законодател и запазено от законодателя на Съюза, според мен не е път, който трябва да се следва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Ето защо с оглед на всички изложени по-горе съображения се присъединявам към извода на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Abraxis Bioscience</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑443/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1020">EU:C:2018:1020</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че Съдът трябва да изостави <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0175" REF.END="QE0175"/>проверката за приложното поле на патента<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>, въведена в решение Neurim, и да се върне към буквално тълкуване на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009. Всъщност законодателят на Съюза, а не Съдът, трябва да реши дали и в каква степен възможността да се ползва от СДЗ, трябва да обхване разработването на последващи фармакологични или медицински приложения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Що се отнася до метода, който трябва да се следва, за да се направи такава промяна, съм на мнение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0176" REF.END="QE0176"/>омаловажаването<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/> на решение Neurim, чрез ограничаването на обхвата му единствено до статистически много редкия случай на първо РПП за ветеринарен лекарствен продукт и второ РПП за лекарствен продукт за хуманна употреба не е задоволителна възможност. Най-напред, както подчертах по-горе, това решение не може да се тълкува като изключение, чието прилагане е строго ограничено до фактическите обстоятелства в делото по главното производство, по което е постановено. По-нататък, такова омаловажаване не би премахнало съществуващите понастоящем противоречия в практиката на Съда, и тяхното отражение върху систематичната съгласуваност на правото относно СДЗ. Ето защо ми се струва, че е за предпочитане да се следва решение Abraxis, като се вземе за основа mutatis mutandis анализът, съдържащ се в точки 24—40 от него. В тази част от мотивите на решение Abraxis, след обобщаване на съдебната практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0177" REF.END="QE0177"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009, Съдът е стигнал до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0178" REF.END="QE0178"/>стриктно тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/> на член 3, буква г) от този регламент, което само по себе си е несъвместимо със съображенията на Съда в решение Neurim. Макар в решение Abraxis Съдът да не е стигнал до обрат в сравнение с решение Neurim, като се ограничава до извода, че при всички положения то не се отнася до случай на нова лекарствена форма на вече познат продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Вж. точка 43 от решение Abraxis.</P></NOTE>, според мен той трябва да направи тази крачка в бъдещото си решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори главно на поставените от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) преюдициални въпроси, че член 3, буква г) от Регламент № 469/2009 във връзка с член 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че РПП по член 3, буква б) от посочения регламент, изтъкнато в подкрепа на заявка за СДЗ за ново и различно приложение на предишна активна съставка, не може да се разглежда като първото РПП за разглеждания продукт като лекарствен продукт, когато тази активна съставка сама по себе си вече е предмет на такова разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Ако обаче Съдът реши да потвърди решение Neurim въз основа на съображения като изложените в точка 58 от настоящото заключение, би трябвало или да преразгледа понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0179" REF.END="QE0179"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/> по смисъла на член 1, буква б) от Регламент № 469/2009, възприето в определение Yissum, що се отнася до последващите приложения на съществуващи активни съставки, или да опровергае тълкуването на член 3, буква г) от този регламент, направено в точки 32—39 от<?PAGE NO="21"?> решение Abraxis<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Във втория случай решение Neurim би могло да се тълкува като прилагане по аналогия на Регламент № 469/2009 по отношение на положения, които са сходни с посочените в този регламент, а именно когато новото използване на предишната съставка, претендирано от заявителя за СДЗ, представлява важно нововъведение, плод на дълги и скъпи изследвания. Вж. за такова приложение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19851212">12 декември 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krohn</NAME.CASE> (<NO.CASE>165/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:507">EU:C:1985:507</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По съображения, свързани със спазването както на текста на тази разпоредба, така и на съгласуваността на системата на Регламент № 469/2009, предпочитам първата възможност. Следващите разсъждения са развити само при условията на евентуалност, в случай че Съдът реши да потвърди решение Neurim и да изясни неговия обхват, като отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">При условията на евентуалност: по преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първия преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0180" REF.END="QE0180"/>различно приложение<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> по смисъла на решение Neurim трябва да се разбира стриктно или разширително. Тази юрисдикция изтъква различни възможни тълкувания, които се намират между две крайни разбирания: едното ограничава обхвата на това понятие единствено до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение, а другото прави тълкуване по същите критерии като критериите за преценка на патентоспособността на изобретението, т.е. като включи и различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Съгласно член 54, параграфи 4 и 5 от Европейската патентна конвенция (вж. бележка под линия на стр. 88 от настоящото заключение) вторите медицински употреби на дадено познато вещество или комбинация от вещества, ако не са включени в състоянието на техниката, са патентоспособни, включително, в съответствие с практиката на Европейското патентно ведомство, когато претендираната употреба се отнася до нова дозировка, нов начин на приложение или определена група пациенти за лечение. В такъв случай веществото или комбинацията от вещества са защитени само в рамките на претендираната употреба, вж. проучването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0181" REF.END="QE0181"/>Макс Планк<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/>, точка 5.5, стр. 67.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>По вече отчасти изложените съображения според мен нито едно от тези крайни разбирания не отговаря на логиката, която стои в основата на решение Neurim. От една страна, както подчертах няколко пъти, нищо в мотивите на това решение, с оглед на които трябва да се чете диспозитивът на същото, не позволява да се ограничи неговият обхват единствено до случаите на хуманно приложение, след като вече е въведено ветеринарно приложение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Текстът на точка 25 е в очевидно в обратния смисъл.</P></NOTE>. От друга страна, както терминологията, използвана в точки 25 и 26 от решение Neurim<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Тези точки се позовават постоянно на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0182" REF.END="QE0182"/>приложението<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/> или на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0183" REF.END="QE0183"/>терапевтичните<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0184" REF.END="QE0184"/>показания<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/> на активната съставка.</P></NOTE>, така и изложените от Съда съображения, подчиняващи правото на СДЗ на притежателите на патенти, с които се закрилят нови приложения на предишни активни съставки, на целите и генезиса на Регламент № 469/2009, не позволяват да се приеме, че Съдът е имал предвид също случаите, в които такъв патент се е отнасял само до незначителните промени на познатите приложения на въпросната съставка като различни лекарствени форми, дозировки и/или начини на приложение, които впрочем са били изрично изключени от приложното поле на предложението за регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Вж. точка 11 от изложението на мотивите.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Следователно обхватът на решение Neurim, в случай че Съдът реши да го потвърди, трябва да бъде установен между двете посочени по-горе две крайни разбирания. Според мен това решение се отнася до два случая. Първият е случаят с ново терапевтично приложение, а именно когато защитеното изобретение с патента, за което е подадено искането за СДЗ, позволява да се лекува ново заболяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Не е изключено подобна нова терапевтична употреба да стане възможна благодарение на нова лекарствена форма на активното вещество. В този случай, който се различава от случая, разгледан от Съда в решение Abraxis, където терапевтичната употреба на новата лекарствена форма е същата, според мен би трябвало да попада в обхвата и на решение Neurim. Всъщност изключването в подобен случай на новите лекарствени форми би довело до произволно прилагане на критерия за тълкуване на това решение, който предлагам.</P></NOTE>. Ако Съдът реши да приеме този критерий за тълкуване на решение<?PAGE NO="22"?> Neurim, той би трябвало да преразгледа решение MIT. Вторият случай, посочен от Комисията в писменото ѝ становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Интересно е да се отбележи, че пред Съда Комисията винаги е възприемала позиция, благоприятстваща гъвкаво тълкуване на условията, посочени в член 3 от Регламент № 469/2009, по-специално когато е ставало пряко или непряко въпрос за прилагането на буква г) от тази разпоредба. Същото се отнася и за делата в основата на решения Neurim и Abraxis и делото в основата на определение Yissum, както и за настоящото дело.</P></NOTE>, е този, в който предишната активна съставка упражнява собствено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0185" REF.END="QE0185"/>фармакологично, имунологично или метаболитно действие<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/>, различно от това, което преди това е било известно. При наличието на такова ново действие предишната активна съставка по същество била приравнена на нов продукт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Forsgren</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑631/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:13">EU:C:2015:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Наистина, както беше подчертано от френското правителство в писменото му становище и в съдебното заседание, предложените по-горе критерии усложняват проверката на исканията за СДЗ, която трябва да се направи от националните патентни ведомства. Не очаквам обаче такива затруднения. Всъщност, от една страна, тези ведомства би трябвало да разполагат с необходимите ресурси за разрешаване на въпросите, свързани с прилагането на посочените критерии, от друга страна, както правилно подчертава Комисията в съдебното заседание, заявителят на СДЗ трябва да представи необходимите доказателства за новото терапевтично показание или за новото действие на познатото активно вещество или комбинация от вещества, като в противен случай искането ще бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе съображения при условията на евентуалност предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че член 3 от Регламент № 469/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че издаването на СДЗ за различно приложение на активна съставка, за която е издадено РПП в съответната държава членка, по смисъла на решение Neurim, изисква РПП, което е основание на искането за СДЗ, да обхваща и ново терапевтично показание на посочената активна съставка или да обхваща използване на същата, при което тази активна съставка упражнява собствено ново фармакологично, имунологично или метаболитно действие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи как трябва да се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0186" REF.END="QE0186"/>приложение, което попада в обхвата на закрилата, предоставена от основния патент<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/>, което се съдържа в решение Neurim. Тя иска да се установи по-специално дали това понятие предполага, че основният патент трябва да се ограничи до новата медицинска употреба, съответстваща на терапевтичното показание на РПП, на което се основава заявката за СДЗ. От акта за преюдициално запитване е видно, че INPI тълкува и прилага в този смисъл решение Neurim.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Налага се изводът, както твърди Santen, че решение Neurim не съдържа нито един елемент, който позволява да се направи извод в желания от INPI смисъл. Всъщност, когато в посоченото решение Съдът е уточнил, че различното приложение на познатата активна съставка трябва да попада в обхвата на закрилата, осигурявана с основния патент, тъй само извежда по друг начин възприетия в точка 26 от посоченото решение критерий, съгласно който именно РПП на първия лекарствен продукт за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0187" REF.END="QE0187"/>терапевтично използване, отговарящо на защитеното с патента, на който се прави позоваване в подкрепа на искането за СДЗ<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/>, представлява първото РПП за този продукт по смисъла на член 3, буква г) от Регламент № 469/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, загрижеността, която е в основата на позицията на INPI и на френското правителство, да се избегне възможността издаването на СДЗ за различно приложение на познат продукт да доведе до забавянето на момента, в който активната съставка като такава става достъпна за свободно използване, или още, че обхватът на този СДЗ се простира, съгласно член 4 от Регламент № 469/2009, до други употреби на продукта като<?PAGE NO="23"?> лекарствен продукт, които са защитени с основния патент и разрешени преди изтичането на срока на действие на сертификата, е напълно обоснована. В това отношение подчертавам, че в самото решение Neurim се уточнява, че обхватът на такъв СДЗ във всички случаи може да покрива единствено новата употреба на предишната активна съставка, както е защитена с основния патент и обхваната от РПП, за което е подадено искането за СДЗ. Обхватът на този СДЗ в никакъв случай не може да се отнася до самата активна съставка или до друга употреба на тази активна съставка. Това следва от точка 25 от решение Neurim и от факта, че това решение тълкува същевременно и член 4 от посочения регламент, който определя предмета на СДЗ. Ето защо, когато е предоставен СДЗ относно различно приложение на предишна активна съставка, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0188" REF.END="QE0188"/>продуктът<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/>, обхванат от РПП на съответния лекарствен продукт, който съгласно посочения член 4 обхваща предоставената със СДЗ закрила, не е самата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0189" REF.END="QE0189"/>активна съставка<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/>, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0190" REF.END="QE0190"/>различното приложение на тази съставка<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/>, което попада в обхвата на закрилата на основния патент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>В същия смисъл трябва да се разбира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0191" REF.END="QE0191"/>продуктът<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/>, обхванат от РПП съгласно член 3, буква б) от Регламент № 469/2009 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990916">16 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farmitalia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:416">EU:C:1999:416</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така, дори да се предположи, че заявката за СДЗ на Santen отговаря на критериите, посочени в отговора на първия преюдициален въпрос, което запитващата юрисдикция следва да установи, СДЗ би обхващал само приложението <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0192" REF.END="QE0192"/>циклоспорин за лечение на кератит<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>В писменото си становище Комисията изразява съмнение, че това приложение на активната съставка циклоспорин е част от изобретението, за което е издаден разглежданият в главното производство основен патент. В това отношение, както впрочем отбелязва и Комисията, констатирам, че запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че условието по член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 е изпълнено (или най-малкото от констатацията, че тази предпоставка не е спорна), и следователно не поставя въпроси по тази тема. Следователно Съдът не е длъжен да изрази становище. Във всички случаи въпросът дали съмненията на Комисията са обосновани, се отнася до прилагането на разпоредбите на Регламент № 469/2009, а не до тяхното тълкуване. При това положение запитващата юрисдикция трябва да прецени дали новото приложение на циклоспорина, на което се основава заявката за СДЗ на Santen, попада в приложното поле на основния патент в главното производство въз основа на указанията, съдържащи се в практиката на Съда, и по-специално в решение Teva<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Teva UK и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑121/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:585">EU:C:2018:585</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, в което са обобщени критериите за прилагане на условието по член 3, буква а) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе съображения при условията на евентуалност предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, че член 4 от Регламент № 469/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай че СДЗ се отнася до различно приложение на предишна активна съставка, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0193" REF.END="QE0193"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/> по смисъла на тази разпоредба обозначава единствено посоченото приложение и не се разпростира до активната съставка като такава или до други нейни приложения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори, на първо място, на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0194" REF.END="QE0194"/>Член 3, буква г) от Регламент (EО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090506">6 май 2009 година</DATE> относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти във връзка с член 1, буква б) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 3, буква б) от посочения регламент разрешение за пускане на пазара, изтъкнато в подкрепа на заявка за сертификат за допълнителна закрила за ново и различно приложение на предишна<?PAGE NO="24"?> активна съставка, не може да се разглежда като първо разрешение за пускане на пазара на съответния продукт като лекарствен продукт, когато тази активна съставка сама по себе си вече е предмет на такова разрешение<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/>.</P><P>При условията на евентуалност, в случай че Съдът реши да пристъпи към тълкуване на решение Neurim, предлагам на Съда да отговори на поставените от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) преюдициални въпроси по следния начин:</P><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0195" REF.END="QE0195"/>1)</NO.P><TXT>Член 3 от Регламент № 469/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че издаването на сертификат за допълнителна закрила за различно приложение на активна съставка, за която е издадено предходно разрешение за пускане на пазара в съответната държава членка, по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neurim Pharmaceuticals (1991)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑130/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:489">EU:C:2012:489</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), изисква разрешението за пускане на пазара, което е основание на искането за сертификат за допълнителна закрила, да обхваща ново терапевтично показание на посочената активна съставка или да обхваща нейното използване, при което тази активна съставка упражнява собствено ново фармакологично, имунологично или метаболитно действие.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Член 4 от Регламент № 469/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай че сертификатът за допълнителна закрила се отнася до различно приложение на предишна активна съставка, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0196" REF.END="QE0196"/>продукт<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/> по смисъла на тази разпоредба обозначава единствено посоченото приложение и не се разпростира до самата активна съставка или до други нейни приложения<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>