<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGA.0300199301.case.xml"><NO.CASE>C-441/05</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62005C0441</NO.CELEX><NO.SEQ>0007.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1996</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>2021</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>26</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-ЖА KOKOTT — ДЕЛО С-441/05</LEFT><RIGHT>ROQUETTE FRÈRES</RIGHT></CURR.TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">г-жа Juliane Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20061026">26 октомври 2006 година</DATE><NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Език на оригиналния текст: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I —</NO.P><TXT>Въведение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>В центъра на настоящото преюдициал-но запитване е отново въпросът за съдебната защита на частноправните субекти срещу регламентите на Европейската общност.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Независимо от факта, че Съдът неотдавна е пояснил, в частност в решенията по делата Unión de Pequeños Agricultores/Съвет<NOTE NOTE.ID="E0002" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 г.</DATE> по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-50/00 P" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-6677">С-50/00 P, Recueil, стр. I-6677</REF.DOC.ECR>) и заключение на генералния адвокат Jacobs от <DATE ISO="20020321">21 март 2002 г.</DATE> по същото дело.</P></NOTE> и Комисия/Jégo-Quéré<NOTE NOTE.ID="E0003" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE> по дело Комисия/Jégo-Quéré (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-263/02 P" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-3425">С-263/02 Р, Recueil, стр. I-3425</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при какви условия частноправните субекти могат да сезират пряко общностните юрисдикции c жалба за отмяна на общ-ностен регламент по силата на член 230, четвърта алинея ЕО<NOTE NOTE.ID="E0004" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл разширяването на правото на жалба на частноправните субекти, предвидено в член III-365(4) от Договора за създаване на Конституция за Европа, подписан в Рим на <DATE ISO="20041029">29 октомври 2004 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="310" DATE.PUB="2004" PAGE.FIRST="1">OB C 310, 2004 r., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Съгласно тази разпоредба физическите и юридическите лица имат право също да подадат жалба за отмяна на такива подзаконови актове, които ги засягат пряко и които не включват мерки по тяхното изпълнение.</P></NOTE>, по настоящото дело въпросът за съдебната защита се поставя от друга гледна точка: при какви условия частноправният субект има право да се позове пред националните юрисдикции на незаконосъобразността на общностен регламент, без предварително да го е оспорил пряко пред общностните юрисдикции?</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Настоящото дело се вписва в контекста на режима на квоти за производство на изоглюкоза, който е в сила в Общността от края на седемдесетте години. В главното производство френското предприятие Roquette Frères<NOTE NOTE.ID="E0005" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Името Roquette Frères не е непознато за съдебната практика на Съда. Вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело Roquette Frères/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="145/79" YEAR="1980" PAGE.ECR="2917">138/79, Recueil, стр. 3333</REF.DOC.ECR>) относно правото на Европейския парламент да бъде консултиран, Решение от <DATE ISO="19801015">15 октомври 1980 г.</DATE> по дело Roquette Frères/Френска митническа администрация (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="145/79" YEAR="1980" PAGE.ECR="2917">145/79, Recueil, стр. 2917</REF.DOC.ECR>) за последиците на съдебните решения във времето и Решение от <DATE ISO="20021022">22 октомври 2002 г.</DATE> по дело Roquette Frères (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-94/00" YEAR="2002" PAGE.ECR="I-9011">С-94/00, Recueil, стр. I-9011</REF.DOC.ECR>), в което Съдът изяснява правния режим на разследванията, осъществявани от Комисията на Европейските общности по делата за защита на конкуренцията.</P></NOTE> оспорва пред френските юрисдикции отпуснатите му от националните органи квоти за продукция на изоглюкоза. В подкрепа на своята жалба Roquette Frères изтъква, че базовото количество изоглюкоза, отпуснато на<?PAGE NO="I-1997"?> континентална Франция<NOTE NOTE.ID="E0006" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>За френските отвъдморски територии се прилагат отделни базови количества изоглюкоза. Те не са предмет на разглеждане в настоящото производство.</P></NOTE> е погрешно изчислено от общностните власти, тъй като не е била взета предвид изоглюкозата, произведена там като междинен продукт, използван за производство на други предназначени за продажба продукти.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II —</NO.P><TXT>Правна уредба</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>Контекст на спора</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Изоглюкозата е течен подсладител, който се получава от скорбяла, преработена в глюкоза. Скорбялата се добива от зърнени култури, най-често от царевица<NOTE NOTE.ID="E0007" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело Roquette Frères (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-210/90" YEAR="1992" PAGE.ECR="I-731">С-210/90 Recueil, стр. I-731, точка 3</REF.DOC.ECR>). В първо съображение от преамбюла на Регламент (ЕИО) № 1111/77 на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 г.</DATE> за определяне на общи разпоредби за изоглюкозата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" DATE.PUB="1977" PAGE.FIRST="4">OB L 134, 1977 r., стр. 4</REF.DOC.OJ>) изоглюкозата е описана като глюкозен сироп c високо съдържание на фруктоза. Общата организация на пазарите в сектора на захарта дефинира изоглюкозата като продукт, получен от глюкоза или нейните полимери, съдържащ тегловно в сухо състояние най-малко 10 % фруктоза, както вече бе предвидено в член 1, параграф 2, буква с) от Регламент (ЕИО) № 1785/81 на Съвета от <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE> относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="177" DATE.PUB="1981" PAGE.FIRST="4">OB L 177, 1981 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>) и накрая в член 2, точка 3 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от <DATE ISO="20060220">20 февруари 2006 г.</DATE> относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="058" DATE.PUB="2006" PAGE.FIRST="1">OB L 58, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Изоглюкозата се смята за пряк заместител на течната захар, получена при обработката на захарно цвекло или захарна тръстика, c която се конкурира пряко<NOTE NOTE.ID="E0008" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. второ и седмо съображение от Регламент № 1111/77 и второ съображение от Регламент № 1785/81.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>В края на седемдесетте години, както вече било направено по отношение на производството на захар<NOTE NOTE.ID="E0009" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Постигането на еднакво третиране на захарта и изоглюкозата е централна тема в преамбюла на Регламент (ЕИО) № 1293/79 на Съвета от <DATE ISO="19790625">25 юни 1979 г.</DATE> за изменение на Регламент (ЕИО) № 1111/77 за определяне на общи разпоредби за изоглюкозата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="162" DATE.PUB="1979" PAGE.FIRST="10">OB L 162, стр. 10</REF.DOC.OJ>, поправен в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="176" DATE.PUB="1979" PAGE.FIRST="37">OB L 176, стр. 37</REF.DOC.OJ>), който въвежда за първи път квотен режим за изоглюкозата; в същия смисъл вж. второто съображение от Регламент № 1785/81.</P></NOTE>, за производството на изоглюкоза в Общността е установен режим на квоти<NOTE NOTE.ID="E0010" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Този квотен режим се основава на разпределянето на базисни квоти (известни също като квоти А) и допълнителни квоти (известни също като квоти Б). Производството на захар и изоглюкоза, надхвърлящо тези квоти (известно също като <QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>захар С<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>изоглюкоза С<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/> или <QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>излишък на захар<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>излишък на изоглюкоза<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>), по принцип е предназначено за износ към трети страни и по правило не може да се предлага на пазара на Общността.</P></NOTE>, който трябва да бъде разглеждан във връзка c определени гаранции за продажбата на захар в рамките на общата селскостопанска политика. Тъй като производството на изоглюкоза допринася за увеличаване на излишъците на захар в Общността, въвеждането на квоти цели да ограничи нейното производство, като по този начин предотврати евентуални негативни последици върху политиката на Общността в сектора на захарта<NOTE NOTE.ID="E0011" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело 138/79 (посочено по-горе в бележка под линия 5, точки 26 и 27).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>В началото квотите за производство на отделните предприятия се определят направо c общностни регламенти. Така в<?PAGE NO="I-1998"?> съответствие c член 9, параграфи 1—3 от Регламент № 1111/77, изменен c Регламент № 1293/79<NOTE NOTE.ID="E0012" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по-конкретно член 3 от Регламент № 1293/79.</P></NOTE>, всяко предприятие — производител на изоглюкоза в Общността, получава базисна квота за периода от <DATE ISO="19790701">1 юли 1979 г.</DATE> до <DATE ISO="19800630">30 юни 1980 г.</DATE>, която съответства по принцип на удвоения размер на производство му за периода от <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> до <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE>, но която може да бъде коригирана при необходимост така, че максималната квота нито да надхвърля 85 %, нито да спада под 65 % от неговия годишен технически производствен капацитет<NOTE NOTE.ID="E0013" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Тази уредба продължава действието си от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE>; вж. член 2 от Регламент (ЕИО) № 1592/80 на Съвета от <DATE ISO="19800624">24 юни 1980 г.</DATE> относно прилагането на режима на производствени квоти в секторите захар и изоглюкоза в периода от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="160" DATE.PUB="1981" PAGE.FIRST="12">OB L 160, стр. 12</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно тази версия на член 9, параграф 4 от Регламент № 1111/77, изменен c Регламент № 1293/79, във връзка c приложение II към същия регламент базисната квота на Roquette Frères възлиза на <FT TYPE="NUMBER">15887</FT> t<NOTE NOTE.ID="E0014" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Това тегло и следващите количества се отнасят за сухо вещество.</P></NOTE>. Наред c това в съответствие c параграф 3 от същата разпоредба Roquette Frères има право на <QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>максимална квота<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/>, която според собствени данни на предприятието възлиза на <FT TYPE="NUMBER">20022</FT> t, което съответства на <FT TYPE="NUMBER">4135</FT> t в допълнение към базисната квота.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>C Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> Съдът отменя Регламент № 1293/79 по молба на Roquette Frères поради процесуално нарушение при консултирането на Европейския парламент<NOTE NOTE.ID="E0015" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Roquette Frères, посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 37. Вж. в този смисъл решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело Maizena/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="139/79" YEAR="1980" PAGE.ECR="3393">139/79, Recueil, 1980 г., стр. 3393, по-специално точка 38</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Вследствие на това решение Съветът на Европейския съюз приема нови, еднакви по съдържание разпоредби за изменение на Регламент № 1111/77 първоначално за периода <DATE ISO="19790701">1 юли 1979 г.</DATE> до <DATE ISO="19800630">30 юни 1980 г.</DATE> посредством Регламент № 387/81<NOTE NOTE.ID="E0016" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕИО) № 387/81 на Съвета от <DATE ISO="19810210">10 февруари 1981 г.</DATE> за изменение на Регламент (ЕИО) № 1111/77 за определяне на общи разпоредби за изоглюкозата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="044" DATE.PUB="1980" PAGE.FIRST="1">OB L 44, стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, след това посредством Регламент № 388/81<NOTE NOTE.ID="E0017" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕИО) № 388/81 на Съвета от <DATE ISO="19810210">10 февруари 1981 г.</DATE> за изменение на Регламент (ЕИО) № 1592/80 относно прилагането на производствени квоти в секторите захар и изоглюкоза в периода от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="044" DATE.PUB="1981" PAGE.FIRST="4">OB L 44, стр. 4</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> за периода от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE><NOTE NOTE.ID="E0018" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>C Решение от <DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE> по дело Roquette Frères/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="110/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3159">110/81, Recueil, стр. 3159, точка 1 от диспозитива</REF.DOC.ECR>) Съдът отхвърля като неоснователна жалбата за отмяна, предявена от Roquette Frères срещу тези два регламента за изменение на Регламент №°1111/77. Вж. също така Решение от <DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE> по дело Amylum/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="108/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3107">108/81, Recueil, стр. 3107</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Tunnel Refineries/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="114/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3189">114/81, Recueil, стр. 3189</REF.DOC.ECR>), които засягат жалби за отмяна на Регламент № 387/81.</P></NOTE> Тези регламенти запазват базисната квота на Roquette Frères, посочена в предишната точка от настоящото заключение, възлизаща на <FT TYPE="NUMBER">15887</FT> t. В допълнение те отново определят допълнителна квота от <FT TYPE="NUMBER">4135</FT> t за това предприятие.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>За периода след <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> разпоредбите, регулиращи производството на захар и изоглюкоза, са обединени в нова обща организация на пазарите, в която квотите за производство на изоглюкоза вече не се разпределят направо на заинтересованите предприятия, а както вече<?PAGE NO="I-1999"?> било c квотите за захар — чрез общо разпределение между държавите-членки под формата на базови количества<NOTE NOTE.ID="E0019" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Изключение от това правило може да се намери в определени разпоредби, които се вписват в контекста на присъединяването на нови държави-членки и чрез които общностният законодател продължава да определя пряко квотите за изоглюкоза на всяко предприятие: така е за Република Гърция (член 24, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1785/81) и за Република Финландия (член 27, параграф 4, четвърта алинея, от Регламент (ЕО) № 2038/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990913">13 септември 1999 г.</DATE> относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="252" DATE.PUB="1999" PAGE.FIRST="1">OB L 252, стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. От тази дата за разпределението на квотите между отделните предприятия отговарят държавите-членки.</TXT></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>От <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> до <DATE ISO="20060630">30 юни 2006 г.</DATE> тази обща организация на пазара в сектора на захарта първоначално произтича от Регламент № 1785/81, след това от Регламент № 2038/1999<NOTE NOTE.ID="E0020" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент № 2038/1999 отменя Регламент № 1785/81.</P></NOTE> и накрая от Регламент № 1260/2001 на Съвета<NOTE NOTE.ID="E0021" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от <DATE ISO="20010619">19 юни 2001 г.</DATE> относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" DATE.PUB="2001" PAGE.FIRST="1">OB L 178, стр. 1</REF.DOC.OJ>), който отменя Регламент № 2038/1999.</P></NOTE>. От <DATE ISO="20060701">1 юли 2006 г.</DATE> материята се урежда от Регламент № 318/2006<NOTE NOTE.ID="E0022" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент № 318/2006 отменя Регламент № 1260/2001.</P></NOTE>, който обаче не е приложим към настоящото дело.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>Спорните разпоредби по настоящото дело</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 24 параграф 1 от Регламент № 1785/81 държавите-членки са били задължени да определят квота А и квота Б за всяко предприятие, установено на тяхната национална територия, произвеждащо захар или изоглюкоза, което в периода от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE> е получило базисна квота, определена от Регламент № 1111/7 7<NOTE NOTE.ID="E0023" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Подобни разпоредби се съдържат също в следващите регламенти относно общата организация на пазарите в сектора на захарта. Вж. член 27, параграф 1 от Регламент № 2038/1999 и член 11, параграф 1 от Регламент № 1260/2001.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Квота А на едно предприятие — производител на изоглюкоза, трябва да бъде равна на базисната квота, която е определена на това предприятие за периода от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE>, и квота Б трябва да възлиза на 23,55 % от квота А (член 24, параграфи 3 и 5 от Регламент <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1785/81). Член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81 съдържа таблица за определяне на общите базови количества, които могат да бъдат разпределяни във всяка държава-членка като квота А и квота Б. Тази таблица определя по отношение на изоглюкозата базово количество А от <FT TYPE="NUMBER">15887</FT> t и базово количество Б от <FT TYPE="NUMBER">4135</FT> t за континентална Франция. Този режим влиза в сила на <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> и е продължаван многократно<NOTE NOTE.ID="E0024" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Регламент (ЕИО) № 934/86 на Съвета от <DATE ISO="19860324">24 март 1986 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="087" DATE.PUB="1986" PAGE.FIRST="1">OB L 87, стр. 1</REF.DOC.OJ>), Регламент (ЕИО) № 305/91 на Съвета от <DATE ISO="19910204">4 февруари 1991 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="037" DATE.PUB="1991" PAGE.FIRST="1">OB L 37, стр. 1</REF.DOC.OJ>), Регламент (ЕИО) № 1548/93 на Съвета от <DATE ISO="19930614">14 юни 1993 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" DATE.PUB="1993" PAGE.FIRST="10">OB L 154, стр. 10</REF.DOC.OJ>), Регламент (ЕО) № 133/94 на Съвета от <DATE ISO="19940124">24 януари 1994 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="022" DATE.PUB="1994" PAGE.FIRST="7">OB L 22, стр. 7</REF.DOC.OJ>) и Регламент (ЕО) № 1101/95 на Съвета от <DATE ISO="19950424">24 април 1995 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="110" DATE.PUB="1995" PAGE.FIRST="1">OB L 110, стр. 1</REF.DOC.OJ>). Всички тези регламенти са приети за изменение на Регламент (ЕИО) № 1785/81.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>В Регламент 2038/1999 Съветът първоначално също запазва тези базови<?PAGE NO="I-2000"?> количества за пазарни години 1995/1996 до 2000/2001. Така в таблицата в член 27, параграф 3 от този регламент за изоглю-козата отново се съдържа базово количество А от <FT TYPE="NUMBER">15887</FT> t и базово количество Б от <FT TYPE="NUMBER">4135</FT> t за континентална Франция.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Едновременно c това обаче, за да се спазват международните ангажименти, поети от Общността<NOTE NOTE.ID="E0025" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Това се отнася за споразумението относно селското стопанство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" DATE.PUB="1994" PAGE.FIRST="22">OB L 336, 1994 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>), сключено в Уругвайския кръг международни търговски преговори (1986—1994), които водят до създаването на Световната търговска организация.</P></NOTE>, член 26, параграф 5 от Регламент № 2038/1999 предоставя възможност занапред да се намаляват горепосочените базови количества. Комисията се възползва от тази възможност за пазарната година 2000/2001, като по отношение на квотата за изоглюкоза, предоставена на континентална Франция, намалява базовото количество А c 606,6 t, до <FT TYPE="DECIMAL">15280,4</FT> t, и базовото количество Б със 157,9 t, до <FT TYPE="DECIMAL">3977,1</FT> t (член 1 параграф 2 от Регламент № 2073/2000<NOTE NOTE.ID="E0026" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕО) № 2073/2000 на Комисията от <DATE ISO="20000929">29 септември 2000 г.</DATE> относно намаляването в сектора на захарта, за пазарната година 2000/2001, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="246" DATE.PUB="2000" PAGE.FIRST="38">OB L 246, стр. 38</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> във връзка c приложения I и II от него).</TXT></NP><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Накрая, за пазарните години 2001/2002 до 2005/2006 Съветът определя в член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001 ново базово количество А от <FT TYPE="DECIMAL">15747,1</FT> t и ново базово количество Б от <FT TYPE="DECIMAL">4098,6</FT> t по отношение на квотата за изоглюкоза, определена за континентална Франция, като същевременно в член 10, параграфи 3 и 4 от същия регламент отново предоставя възможност за намаляване на тези количества, за да се спазват международните ангажименти, поети от Общността.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>За пазарната година 2002/2003 Комисията намалява по отношение на квотата за изоглюкоза, определена за континентална Франция, базовото количество А c <FT TYPE="DECIMAL">1048,9</FT> t, до <FT TYPE="DECIMAL">14698,2</FT> t, и базовото количество Б c 273,0 t, до <FT TYPE="DECIMAL">3825,6</FT> t (член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1745/2002<NOTE NOTE.ID="E0027" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕО) № 1745/2002 на Комисията от <DATE ISO="20020930">30 септември 2002 г.</DATE> относно намаляването в сектора на захарта, за пазарната година 2002/2003, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="263" DATE.PUB="2002" PAGE.FIRST="31">OB L 263, стр. 31</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> във връзка c приложения I и II към него). За пазарната година 2003/2004 Комисията извършва ново намаляване по отношение на квотата за изоглюкоза, определена за континентална Франция, на базовото количество А c 262,1 t, до <FT TYPE="DECIMAL">15485,0</FT> t, и на базовото количество Б c 68,2 t, до <FT TYPE="DECIMAL">4030,4</FT> t (член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1739/2003<NOTE NOTE.ID="E0028" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент (ЕО) № 1739/2003 на Комисията от <DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE> относно намаляването в сектора на захарта, за пазарната година 2003/2004, на гарантираното количество при режима на производствените квоти и на максималните предполагаеми нужди от снабдяване на рафинериите при режима на преференциален внос (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="249" DATE.PUB="2003" PAGE.FIRST="38">OB L 249, стр. 38</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> във връзка c приложения I и II от него).</TXT></NP><?PAGE NO="I-2001"?><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>В рамките на действащата към съответния момент обща организация на пазара в сектора на захарта държавите-членки винаги са имали възможност да прехвърлят квоти А и Б от едно предприятие на друго, без значение дали получаващото предприятие вече е имало квота или не. За тази цел било разрешено да се намаляват съществуващите квоти в рамките на максимум 10 % за всяко предприятие — производител на изоглю-коза (вж. член 25 от Регламент № 1785/81, член 30 от Регламент № 2038/1999 и член 12 от Регламент № 1260/2001).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III —</NO.P><TXT>Фактически обстоятелства и спор по главното производство</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Между Roquette Frères и френския министър на земеделието, храните, риболова и селските райони<NOTE NOTE.ID="E0029" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Наричан по-долу <QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>министър на земеделието<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/>.</P></NOTE> съществува висящ спор, който има за предмет изчисляването на квотите за производство на изоглюкоза, определени на това предприятие.</TXT></NP><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>По-конкретно Roquette Frères оспорва, първо, решение от <DATE ISO="20000628">28 юни 2000 г.</DATE>, в което директорът, отговарящ за икономическата и международната политика в Министерството на земеделието, потвърждава на това предприятие размера на квотите му за производство на изогюлко- за за пазарната година 1981/1982 и следващите и второ, четирите заповеди на министъра на земеделието, издадени на <DATE ISO="20001026">26 октомври 2000 г.</DATE>, на <DATE ISO="20010713">13 юли 2001 г.</DATE>, на <DATE ISO="20021023">23 октомври 2002 г.</DATE> и на <DATE ISO="20031017">17 октомври 2003 г.</DATE>, в които годишните производствени квоти за изоглюкоза на това предприятие са намалени в съответствие c изискванията на общностното право<NOTE NOTE.ID="E0030" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. точки 13 и 16 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Roquette Frères се позовава пред френските административни юрисдикции на незаконосъобразността на тези правни актове, издадени от френското министерство на земеделието, и иска тяхната отмяна, поради това че те се основават на определени общностни регламенти, които са недействителни. По-конкретно Roquette Frères изтъква, че базовите количества изоглюкоза за континентална Франция са изчислени погрешно на общ-ностно ниво, тъй като тези количества не включват изоглюкозата, произведена в тази държава-членка в периода <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> и <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE> като междинен продукт, използван за производството на други предназначени за продажба продукти.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Претенциите на Roquette Frères не са уважени в първоинстанционното производство<?PAGE NO="I-2002"?> от Tribunal administratif Lille<NOTE NOTE.ID="E0031" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Административен съд Лил.</P></NOTE>, който отхвърля неговата жалба c решение от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE> Предприятието подава жалба срещу това решение на <DATE ISO="20040528">28 май 2004 г.</DATE> пред Cour administrative d'appel de Douai<NOTE NOTE.ID="E0032" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Административен апелативен съд Douai, наричан по-долу <QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>препращаща юрисдикция<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV —</NO.P><TXT>Преюдициално запитване и производство пред Съда</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>C решение от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE> Cour administrative d'appel de Douai спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>1)</NO.P><TXT>[...] дружеството Roquette Frères несъмнено [ли] е било процесуално легитимирано да оспори пряко пред него законосъобразността на член 24, [параграф 2] от Регламент № 1785/81, член 27, [параграф 3] от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, [параграф 2] от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и на член 1 от Регламент № 1739/2003 [?]</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай че дружеството Roquette Frères е било процесуално легитимирано да се позовава на незаконосъо-бразността на посочените разпоредби, [...] то действителни ли са разпоредбите на член 24, [параграф 2] от Регламент № 1785/81, член 27, [параграф 3] от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, [параграф 2] от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент № 1745/2002 и на член 1 от Регламент № 1739/2003, доколкото определят максималните базови количества за производство на изоглю-коза за континентална Франция, без да отчитат изоглюкозата, произведена в тази държава-членка между <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> и <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE> като междинен продукт, използван за производство на други предназначени за продажба продукти[?]<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Roquette Frères, Френската Република, Комисията и Съвета представят писмени и устни становища пред Съда.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V —</NO.P><TXT>Съображения</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Препращащата юрисдикция иска да знае на първо място дали Roquette Frères наистина все още има право да оспори пред националните юрисдикции законосъобразността на определени разпоредби<?PAGE NO="I-2003"?> от общностни регламенти относно производствени квоти за изоглюкоза, които преди това не са били оспорени пряко от това предприятие пред общностните юрисдикции. Ако на този въпрос бъде отговорено утвърдително, препращащата юрисдикция иска от Съда да провери действителността на тези разпоредби. В случая се отнася до следните шест разпоредби (наричани по-нататък <QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>спорните разпоредби<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/>):</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81,</P></ITEM><ITEM><P>член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999,</P></ITEM><ITEM><P>член 1 от Регламент № 2073/2000,</P></ITEM><ITEM><P>член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001,</P></ITEM><ITEM><P>член 1 от Регламент № 1745/2002 и</P></ITEM><ITEM><P>член 1 от Регламент № 1739/2003.</P></ITEM></LIST></P><P>Тъй като тези разпоредби не се различават съществено c оглед на преюдициал-ните въпроси, ще ги разгледам заедно.</P></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А —</NO.P><TXT>По първия преюдициален въпрос: правото на Roquette Frères пряко да атакува спорните разпоредби</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Първият преюдициален въпрос цели да определи дали Roquette Frères понастоящем има право да се позове на незаконосъобразността на спорните разпоредби пред националните юрисдикции. За тази цел препращащата юрисдикция би искала да се установи дали това предприятие несъмнено е активно легитимирано да сезира пряко Съда c жалба за отмяна на спорните разпоредби.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Следователно тази първа част на преюдициалното запитване се отнася по същество до това какъв е критерият за<?PAGE NO="I-2004"?> отграничаване на един от двата възможни пътя, откриващи се пред частноправните субекти, за осъществяване на съдебен контрол на законосъобразността на актовете на общностните институции. C този проблем Съдът вече се е занимавал няколко пъти<NOTE NOTE.ID="E0033" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по-конкретно Решение от <DATE ISO="19830927">27 септември 1983 г.</DATE> по дело Universität Hamburg (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="216/82" YEAR="1983" PAGE.ECR="2771">216/82, Recueil, стр. 2771, точка 5 и</REF.DOC.ECR> сл.), Решение от <DATE ISO="19940309">9 март 1994 г.</DATE> по дело TWD (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-188/92" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-833">С-188/92, Recueil, стр. I-833, точка 10 и</REF.DOC.ECR> сл.), Решение от <DATE ISO="19961212">12 декември 1996 г.</DATE> по дело Accrington Beef (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-241/95" YEAR="1996" PAGE.ECR="I-6699">С-241/95, Recueil, стр. I-6699, точка 14 и</REF.DOC.ECR> сл.), Решение от <DATE ISO="19970130">30 януари 1997 г.</DATE> по дело Wiljo (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-178/95" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-585">С-178/95, Recueil, стр. I-585</REF.DOC.ECR>, точка 15 и сл.), Решение от <DATE ISO="19971111">11 ноември 1997 г.</DATE> по дело Eurotunnel и др., (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-408/95" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-6315">С-408/95, Recueil, стр. I-6315, точка 26 и</REF.DOC.ECR> сл.), Решение от <DATE ISO="20010215">15 февруари 2001 г.</DATE> по дело Nachi Europe (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-239/99" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-1197">С-239/99, Recueil, стр. I-1197, точка 28 и</REF.DOC.ECR> сл.), Решение от <DATE ISO="20010920">20 септември 2001 г.</DATE> по дело Banks (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-390/98" YEAR="2001" PAGE.ECR="I-6117">С-390/98, Recueil, стр. I-6117, точка 109 и</REF.DOC.ECR> сл.) и Решение от <DATE ISO="20060223">23 февруари 2006 г.</DATE> по дело Atzeni и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-346/03+C-529/03" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-1875">С-346/03 и С-529/03, Recueil, стр. I-1875, точка 30 и</REF.DOC.ECR> сл.) и в допълнение Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 40) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 30).</P></NOTE>.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Критерият за отграничаване между пряка жалба и възражение за незаконосъ-образност</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Системата за съдебна защита, предвидена в Договора за ЕО, по принцип предоставя на частноправните субекти два пътя за съдебен контрол на законосъобразността на актовете на Общността.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>От една страна, производството за отмяна позволява на частноправните субекти в съответствие c предпоставките, установени в член 230, четвърта алинея ЕО, да оспорят общностен акт <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> пред Общностните юрисдикции и да поискат да се извърши контрол за неговата законосъобразност<NOTE NOTE.ID="E0034" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Специалната процесуална възможност, предвидена в член 241 ЕО не е релевантна в настоящия случай и поради това няма да бъде обсъждана по-нататък (вж. относно член 241 ЕО например Решение по дело Ñachi Europe, посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 33 и 34).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>От друга страна, частноправните субекти могат да правят възражение за незаконосъобразност на общностен акт по повод на спор пред национална юрисдикция, която след това може посредством преюдициално запитване, направено в съответствие c член 234, първа алинея, буква б) ЕО, да поиска от Съда да контролира действителността на този акт<NOTE NOTE.ID="E0035" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Universität Hamburg (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 10 и 12), Решение по дело Nachi Europe (посочено по-горе в блежка под линия 33, точка 35), Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 40) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 30).</P></NOTE>. В този случай Съдът упражнява <HT TYPE="ITALIC">непряк</HT> контрол за законосъобразност на разглеждания общностен акт, тъй като той се осъществява във връзка c главното производство.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Когато за жалбоподателя не съществува друга възможност да получи контрол на законосъобразността на общностен акт, който го засяга, основното право на ефективна съдебна защита<NOTE NOTE.ID="E0036" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. относно това основно право Решение от <DATE ISO="19860515">15 май 1986 г.</DATE> по дело Johnston (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="222/84" YEAR="1986" PAGE.ECR="1651">222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18</REF.DOC.ECR>), Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 39) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 29). Вж. освен това член 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="364" DATE.PUB="2000" PAGE.FIRST="1">OB C 364, 2000 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> изисква да не му се забранява непрекия достъп до защита, описан по-горе, и неговото възражение за незаконосъобразност, направено пред националните юрисдикции, да е допустимо.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2005"?><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Когато обаче жалбоподателят разполага от самото начало c възможността да подаде жалба за отмяна на основание на член 230 ЕО, той трябва да използва този <HT TYPE="ITALIC">пряк</HT> път, ако иска да получи съдебен контрол върху разглеждания акт<NOTE NOTE.ID="E0037" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл Решение по дело TWD (точка 17) и Решение по дело Nachi Europe (точки 37—39), посочени по-горе в бележка под линия 33.</P></NOTE>. В противен случай съществува риск срокът, посочен в член 230, пета алинея ЕО, и окончателният характер на въпросния акт, който се поражда c изтичането на този срок, да могат да бъдат заобиколени<NOTE NOTE.ID="E0038" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело TWD (точки 17 и 18), Решение по дело Nachi Europe (точки 29 и 30), Решение по дело Banks (точка 111) и Решение по дело Atzeni (точка 31), посочени по-горе в бележка под линия 33.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Срокът, в който може да бъде подадена жалбата, и окончателният характер, който придобива спорният акт след изтичането на този срок, допринасят за правната сигурност, като се избягва <QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>безкрайното<QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/> оспорване на правните последици на актовете на общностните институции<NOTE NOTE.ID="E0039" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело TWD (точка 16), Решение по дело Wiljo (точка 19) и Решение по дело Nachi Europe (точка 29), посочени по-горе в бележка под линия 33.</P></NOTE>. Следователно страната, която има право да подаде жалба за отмяна на общностен акт по силата на член 230 ЕО и която пропусне този срок, трябва да приеме окончателния характер на този акт и не може впоследствие повече да оспорва инцидентно неговата законосъобразност пред националните юрисдикции<NOTE NOTE.ID="E0040" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело TWD (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 13 и 17), Решение по дело Nachi Europe (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 30 и 37) и Решение от <DATE ISO="20030710">10 юли 2003 г.</DATE> по дело Комисия/ЕЦБ (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-11/00" YEAR="2003" PAGE.ECR="I-7147">С-11/00, Recueil, стр. I-7147, точка 75</REF.DOC.ECR>). Тази съдебна практика обаче засяга само случаите на спор пред национална юрисдикция и евентуално преюдициално производство, които действително са в състояние, поради техния предмет, да поставят под въпрос действителността на един общностен акт (вж. Решение по дело Banks (точка 112) и Решение по дело Wiljo (точки 27 и 29), посочени по-горе в бележка под линия 33).</P></NOTE>. Общностният правен акт, придобил окончателен характер, обвързва националната юрисдикция<NOTE NOTE.ID="E0041" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело TWD (точка 25), Решение по дело Wiljo (точка 24) и Решение по дело Nachi Europe (точка 40), посочени по-горе в бележка под линия 33. Според Решение по дело Atzeni (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 30 и 34) преюдициалното запитване относно действителността на разглеждания общностен акт е допустимо.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Независимо от това, изключване на възражението за незаконосъобразност пред националните юрисдикции е оправдано само ако частноправният субект <HT TYPE="ITALIC">несъмнено</HT> е разполагал c право на жалба за отмяна пред общностните юрисдикции<NOTE NOTE.ID="E0042" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Условието, според което правото на жалба на частноправния субект на основание член 230, четвърта алинея ЕО трябва <QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>несъмнено<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/> да съществува, произтича съгласно постоянна съдебна практика от решенията, посочени по-горе в бележка под линия 33: Решение по дело TWD (точка 24), Решение по дело Wiljo (точки 21 и 23), Решение по дело Nachi Europe (точки 37 и 38) и Решение по дело Banks (точка 111). Вж. също Решение от <DATE ISO="20030710">10 юли 2003 г.</DATE> по дело Комисия/ЕЦБ (посочено по-горе в бележка под линия 40, точка 75). По-същия начин посочените по-горе в бележка под линия 33 Решение по дело Accrington Beef (точки 15 и 16), Решение по дело Eurotunnel (точки 28 и 29) и Решение по дело Atzeni (точка 34) са изследвали дали жалба на частноправен субект за отмяна е била <QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>очевидно<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/>, <QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>явно<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/> или <QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>безспорно<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/> допустима.</P></NOTE>. Що се отнася до основното право на ефективна съдебна защита, обективната непредвидимост относно правото на жалба на физическите или юридическите лица на основание на член 230, четвърта алинея ЕО като цяло не действа в тяхна вреда. В противен случай тези лица биха били подложени на силен натиск да подават жалба за отмяна като защитна мярка, дори когато допустимостта му не е сигурна, за да не загубят самата възможност да получат съдебен контрол на разглеждания общностен акт. От гледна точка на процесуалната икономия това не е желателно.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2006"?><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Следователно възражението за неза-коносъобразност, направено от Roquette Frères пред френските административни юрисдикции, може да се изключи само ако това предприятие <HT TYPE="ITALIC">несъмнено</HT> е могло да иска отмяна на спорните разпоредби в съответствие c член 230 ЕО.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Правото на жалба на Roquette Frères срещу спорните разпоредби</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Като съставна част от регламенти спорните разпоредби са задължителни в своята цялост и са пряко приложими във всички държави-членки (член 249, втора алинея ЕО). Тези разпоредби по принцип могат да бъдат оспорвани само от общ-ностни институции, от Европейската централна банка и от държавите-членки (член 230, втора и трета алинея ЕО)<NOTE NOTE.ID="E0043" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 35).</P></NOTE>. За разлика от тях юридическо лице като Roquette Frères не е процесуално легитимирано да подаде жалба за отмяна, освен ако спорните разпоредби го засягат <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> и <HT TYPE="ITALIC">лично</HT> (член 230, четвърта алинея ЕО).</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Въпросът дали Roquette Frères отговаря на тези условия се оспорва от страните в производството пред Съда. Докато заинтересуваното лице и Съветът отричат съществуването на право на жалба поради липсата на пряк и личен интерес, Комисията и френското правителство приемат диаметрално противоположна позиция.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Пряк интерес</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Едно лице е <HT TYPE="ITALIC">пряко засегнато,</HT> когато разглежданият акт засяга пряко правното положение на това лице, защото не изисква приемането на (национална или общностна) мярка за неговото изпълнение<NOTE NOTE.ID="E0044" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в това отношение по-специално Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 35), както и Решение на Първоинстан-ционния съд от <DATE ISO="20020503">3 май 2002 г.</DATE> по дело Jégo-Quéré/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="T-177/01" YEAR="2002" PAGE.ECR="II-2365">Т-177/01, Recueil, стр. II-2365</REF.DOC.ECR>, точка 26, последно изречение.</P></NOTE> или не оставя право на преценка на органа по изпълнение, тъй като изпълнението е автоматично<NOTE NOTE.ID="E0045" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="19980505">5 май 1998 г.</DATE> по дело Dreyfus/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-386/96 P" YEAR="1998" PAGE.ECR="I-2309">С-386/96 Р, Recueil, стр. I-2309, точка 43</REF.DOC.ECR>, Решение от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE> по дело Front national/Парламент, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-486/01 P" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-6289">С-486/01 Р, Recueil, стр. I-6289</REF.DOC.ECR>, точка 34 и Решение от <DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE> по дело Regione Siciliana/Комисия, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-417/04 P" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-3881">С-417/04 Р, Recueil, стр. I-3881, точка 28</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>За разлика от ситуацията, предвидена в предходния режим<NOTE NOTE.ID="E0046" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Регламент № 1111/77, посочен в точки 6 и 8 от настоящото заключение, и по-специално член 9 и приложение II в редакцията им, произтичаща от Регламент № 1293/79, Регламент № 387/81 и Регламент № 388/81.</P></NOTE>, в спорните разпоредби производствените квоти за изо-глюкоза вече не се разпределят посредCTBOM<?PAGE NO="I-2007"?> регламент направо на заинтересуваните предприятия, а се разпределят само като цяло, под формата на базови количества, на държавите-членки, които трябва след това да разпределят тези базови количества между отделните предприятия. Следователно както разпределението на квотите въз основа на Регламент <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1785/81 и Регламент № 2038/1999, така и тяхното последващо изменение в приложение на Регламент № 2073/2000, Регламент № 1260/2001, Регламент <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1745/2002 и Регламент <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1793/2003 изискват национални мерки за изпълнение.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>В допълнение, както правилно отбелязват Roquette Frères и Съветът, действащата в съответния момент обща организация на пазара в сектора на захарта предоставяла на държавите-членки правото да прехвърлят квоти в рамките на максимум 10 % от едно предприятие — производител на изоглю-коза, на други предприятия<NOTE NOTE.ID="E0047" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 25 от Регламент № 1785/81, член 30 от Регламент № 2038/1999 и член 12 от Регламент № 1260/2001.</P></NOTE>. Режимът на квоти, съществуващ в Общността, предоставя на властите на държавите-членки през целия разглеждан в настоящия случай период немаловажно право на преценка относно разпределянето на квотите на изоглюкоза между предприятията производители, установени на техните съответни национални територии<NOTE NOTE.ID="E0048" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Reischl от <DATE ISO="19820923">23 септември 1982 г.</DATE> по дело Roquette Frères/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="242/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3213">242/81, Recueil, стр. 3213, 3234</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Наистина действията на националните власти до голяма степен са по съществото си предопределени. Така държавите-членки нямат право да надхвърлят базовите количества на изоглюкоза, които са им разпределени, и трябва в допълнение да определят нова квота А и нова квота Б в количество, предопределено от регламентацията, на всяко предприятие — производител на изоглюкоза, което вече е получавало квоти в продължение на определен референтен период<NOTE NOTE.ID="E0049" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В зависимост от разглеждания период това произтича от член 24 от Регламент № 1785/81 (референтен период: от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE>), член 27 от Регламент № 2038/1999 (референтен период: от <DATE ISO="19940701">1 юли 1994 г.</DATE> до <DATE ISO="19950630">30 юни 1995 г.</DATE>) и от член 11 от Регламент № 1260/2001 (референтен период: от <DATE ISO="20000701">1 юли 2000 г.</DATE> до <DATE ISO="20010630">30 юни 2001 г.</DATE>).</P></NOTE>. В допълнение те трябва да отразят евентуалните промени в базовите количества, както произтичат от Регламент № 2073/2000, Регламент № 1260/2001, Регламент (ЕО) № 1745/2002 и Регламент № 1739/2003, по отношение на съответните предприятия — производители на изоглюкоза.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Независимо от това, обратно на гледната точка на Комисията, тези ограничения на преценката на националните власти не позволяват да се приеме, че отделните производители на изоглюкоза са пряко засегнати. В това отношение не е необходимо общностното право да предоставя особено широко право на преценка на органите, на които е възложено изпълнението на спорните разпоредби. Във всеки случай те не разполагат c неограничено право на преценка, тъй като са обвързани от общностното право, и по-специално от общностните основни права. Напротив, частноправните субекти престават да бъдат пряко засегнати от момента, в който националните органи придобият право на преценка, чийто обхват в конкретния случай е ограничен<?PAGE NO="I-2008"?> при изпълнението на общностен акт, така че точното съдържание на изпълнителния акт не може да бъде известно предварително на частноправните субекти.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Такава е ситуацията в настоящия случай: предприятие като Roquette Frères не е могло да предвиди предварително точния размер на квотата изоглюкоза, която националните власти биха му определили, защото поне на теория винаги съществува възможността на пазара да навлязат допълнителни предприятия — производители на изоглюкоза. Обстоятелството, че на практика такова навлизане на пазара не е осъществено и че целите базови количества, предвидени за континентална Франция, винаги са били предоставяни на Roquette Frères като единствено предприятие — производител на изоглюкоза в тази страна, не влияе на това заключение. Във всеки случай общата организация на пазарите в сектора на захарта като такава не води до автоматично изпълнение на общностния режим на квоти от националните власти.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>Тъй като спорните разпоредби изискват национални мерки за изпълнение и държавите-членки запазват право на преценка в това отношение, Roquette Frères не е пряко засегнато от посочените разпоредби.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Личен интерес</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Едно физическо или юридическо лице е <HT TYPE="ITALIC">лично засегнато</HT> от общностен акт само тогава, когато този акт го засяга поради определени качества, които са му присъщи, или поради фактическо положение, което го разграничава от всяко друго лице и поради това го отличава по начин, аналогичен c този на адресата<NOTE NOTE.ID="E0050" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Постоянна съдебна практика: вж. по-конкретно Решение от <DATE ISO="19630715">15 юли 1963 г.</DATE> по дело Plaumann/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="25/62" YEAR="1963" PAGE.ECR="197">25/62, Recueil, стр. 213, 238</REF.DOC.ECR>), Решение по дело Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 36) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 45).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>В рамките на предхождащия спорните разпоредби режим, основан на Регламент № 1293/79<NOTE NOTE.ID="E0051" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. член 9 от Регламент № 1111/77 във връзка c приложение II към него във версията им, произтичаща от Регламент № 1293/79.</P></NOTE>, общностният законодател е продължавал сам да разпределя определени квоти изоглюкоза на отделни предприятия — производители на изоглюкоза. Съответно Roquette Frères било споменато поименно в тези разпоредби. В този контекст Съдът изрично е приел, че Roquette Frères е било лично засегнато по смисъла на член 173, втора алинея от<?PAGE NO="I-2009"?> ЕИО (понастоящем член 230, четвърта алинея ЕО), когато то е подало жалба за отмяна на Регламент № 1293/79<NOTE NOTE.ID="E0052" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело 138/79 (посочено по-горе в бележка под линия 5, точки 15 и 16); вж. в същия смисъл Решение по дело Maizena/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 15, точки 15 и 16). Допустима е била жалбата на Roquette Frères срещу Регламент № 387/81 и Регламент № 388/81, чието съдържание, c оглед настоящия спор, е същото като на Регламент № 1293/79 (вж. във връзка c това посочената в бележка под линия 18 съдебна практика, както и точка 8 от настоящото заключение. За други дела, в които предприятия са посочвани поименно в регламенти на Общността и чиито жалби са обявени за допустими, вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19840221">21 февруари 1984 г.</DATE> по съединени дела Allied Corporation и др./Комисия( <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="239/82+275/82" YEAR="1984" PAGE.ECR="1005">239/82 и 275/82, Recueil, стр. 1005, точки 12 и 14</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19850320">20 март 1985 г.</DATE> по дело Timex/Съвет и Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="264/82" YEAR="1984" PAGE.ECR="849">264/82, Recueil, стр. 849, точка 15</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Nachi Europe (посочено по-горе в бележка под линия 33, точка 39 във връзка c точка 3), които са свързани със защитните мерки в областта на търговската политика.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Обратно на това, както вече бе отбелязано, във всички общи организации на пазара в сектора на захарта, действали след <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE>, в рамките на които са били приети всички спорни разпоредби без изключение, са били фиксирани само общите базови количества по държава-членка и съответните национални власти били задължени да разпределят тези базови количества като квоти на предприятията — производители на изоглю-коза, действащи на тяхната национална територия<NOTE NOTE.ID="E0053" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. за подробности по този въпрос точки 9—17 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Следователно в спорните разпоредби Roquette Frères вече не е било споменавано поименно като получател на определени квоти изоглюкоза<NOTE NOTE.ID="E0054" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>По това настоящото дело се различава например от дело Nachi Europe (решението по което е посочено по-горе в бележка под линия 33, по-конкретно точки 3 и 39), в което оспореният регламент посочвал поименно разглежданото предприятие, както и друго предприятие, което било тясно свързано c него.</P></NOTE>, а е било само съставна част от родовоопределена група производители на изоглюкоза в Общността. Следователно то е попадало в приложното поле на оспорените разпоредби само поради обективни критерии, определени общо и абстрактно, в качеството си на икономически оператор на пазара на изоглюкоза. В съответствие c постоянната съдебна практика тези обстоятелства не са достатъчни, за да се приеме, че едно предприятие е лично засегнато по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО<NOTE NOTE.ID="E0055" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19870224">24 февруари 1987 г.</DATE> по дело Deutz и Geldermann/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="26/86" YEAR="1987" PAGE.ECR="941">26/86, Recueil, стр. 941, точка 12</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19930615">15 юни 1993 г.</DATE> по дело Abertal/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-213/91" YEAR="1993" PAGE.ECR="I-3177">С-213/91, Recueil, стр. I-3177, точки 19 и 20</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="20011122">22 ноември 2001 г.</DATE> по дело Antillean Rice Mills/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-451/98" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-8949">С-451/98, Recueil, стр. I-8949, точка 51</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точки 43 и 46). Вж. в този смисъл Решение по дело Plaumann/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 50, стр. 238).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Не може също така да се изтъква в подкрепа на правото на жалба на предприятие като Roquette Frères, че то е едно от малкото производители на изоглюкоза в Общността, дори единственото в континентална Франция, и заради това целите квоти изоглюкоза, определени за тази територия, на практика ще му бъдат предоставени. Дори броят и самоличността на предприятията, посочени в един регламент на определена дата, да могат да бъдат определени c достатъчна точност, това обстоятелство не дава право на жалба на тези предприятия, тъй като тяхната идентификация в качеството им на икономически оператори възниква, както в случая, на базата на обективни<?PAGE NO="I-2010"?> критерии, формулирани общо и абстрактно, и тъй като други икономически оператори, които към момента на приемането на регламента не са засегнати, може в бъдеще в резултат на предприемане на определена дейност да бъдат засегнати от въпросните мерки<NOTE NOTE.ID="E0056" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="19780316">16 март 1978 г.</DATE> по дело UNICME/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="123/77" YEAR="1978" PAGE.ECR="845">123/77, Recueil, стр. 845, точка 16</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19850129">29 януари 1985 г.</DATE> по дело Binderer/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="147/83" YEAR="1985" PAGE.ECR="257">147/83, Recueil, стр. 257, точка 13</REF.DOC.ECR>), Решение по дело Deutz и Geldermann (посочено по-горе в бележка под линия 55, точка 8), Решение по дело Abertal (посочено по-горе в бележка под линия 55, точки 17,19 и 20) и Решение по дело Комисия/Jégo-Quéré (посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 46). Вж. също заключение на генералния адвокат Reischl по дело 242/81 (посочено по-горе в бележка под линия 48, стр. 3233).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>От разпоредбите за прехвърляне на квоти, приложими от влизането в сила на Регламент № 1785/81, може да се установи, че когато е приемал спорните разпоредби, общностният законодател изрично е приел за възможно нови потенциални оператори да влязат на пазара<NOTE NOTE.ID="E0057" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 25 от Регламент № 1785/81, член 30 от Регламент № 2038/1999 и член 12 от Регламента 1260/2001.</P></NOTE>. Съгласно тези разпоредби, както вече беше посочено, националните органи са свободни да прехвърлят в рамките на максимум 10 % квотите на съществуващите производители на изоглюкоза на други предприятия, включително на предприятия, които до тогава не са имали квоти.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Въпросът за правото на жалба на Roquette Frères би могъл да бъде разгледан различно, ако беше установено, че към датата на приемане на спорните разпоредби това предприятие е принадлежало към ограничен кръг заинтересувани лица, които са се отличавали от други потенциални ищци например поради направените претенции или сключването на определени договори или защото притежават гарантирани правни позиции<NOTE NOTE.ID="E0058" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по-конкретно Решение от <DATE ISO="19650701">1 юли 1965 г.</DATE> по съединени дела Töpfer/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="106/63+107/63" YEAR="1965" PAGE.ECR="548">106/63 и 107/63, Recueil, стр. 548, 556</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19710513">13 май 1971 г.</DATE> по съединени дела International Fruit Company и др./Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="41/70—44/70" YEAR="1971" PAGE.ECR="411">41/70—44/70, Recueil, стр. 411, точки 16—22</REF.DOC.ECR>), Решение от <DATE ISO="19850117">17 януари 1985 г.</DATE> по дело Piraiki-Patraiki/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="11/82" YEAR="1985" PAGE.ECR="207">11/82, Recueil, стр. 207, точка 19</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="19940518">18 май 1994 г.</DATE> по дело Codorniu/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-309/89" YEAR="1994" PAGE.ECR="I-1853">С-309/89, Recueil, стр. I-1853, точки 21 и 22</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай обаче не съществуват такива обстоятелства.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>По-конкретно Roquette Frères не би могло да притежава гарантирани правни позиции само поради факта че то имало първоначално, т.е. преди приемането на спорните разпоредби, квоти изоглюкоза по силата на общностен регламент<NOTE NOTE.ID="E0059" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Регламент № 1111/77, посочен в точки 6—8 от настоящото заключение, по-специално член 9 от него и приложение II, след измененията c Регламент № 1293/79, Регламент № 387/81 и Регламент № 388/81.</P></NOTE>. Квотите, които Roquette Frères е притежавало тогава, са били разпределяни от самото начало само за точно определени периоди, а именно от <DATE ISO="19790701">1 юли 1979 г.</DATE> до <DATE ISO="19800630">30 юни 1980 г.</DATE> и от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE> Това разпределение ни най-малко не позволява да се предположи по какъв начин ще бъдат изчислени и разпределени тези квоти в следващите периоди и какво количество ще има Roquette Frères.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>Вярно е обаче, че базовите количества изоглюкоза по държава-членка за периода след <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> все още съответстват на квотите изоглюкоза, които са били разпределяни пряко на отделните предприятия преди тази дата. Следователно базовите<?PAGE NO="I-2011"?> количества, определени за континентална Франция в Регламент № 1785/81, били идентични на квотите, които Roquette Frères е получило за предходните два дванадесетмесечни периода. Независимо от това, за разлика от метода на изчисляване, използван преди <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE><NOTE NOTE.ID="E0060" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Основата за изчисляване на квотите, определени на предприятията за периода, предшестващ <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> (от <DATE ISO="19790701">1 юли 1979 г.</DATE> до <DATE ISO="19800630">30 юни 1980 г.</DATE> и от <DATE ISO="19800701">1 юли 1980 г.</DATE> до <DATE ISO="19810630">30 юни 1981 г.</DATE>), е била тяхното съответно производство в периода между <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> и <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE></P></NOTE>, предишното производство на изоглюкоза на всяко от засегнатите предприятия вече не било взето изрично предвид в спорните разпоредби като основа за изчисляване на базовите количества изоглюкоза, които националните органи трябвало занапред да разпределят на техните съответни територии<NOTE NOTE.ID="E0061" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>По това настоящото дело се различава например от дело Nachi Europe (решението по което е посочено по-горе в бележка под линия 33, по-конкретно точки 3 и 39), където изчисленията в оспорвания регламент се основавали изрично върху търговски данни на заинтересованото предприятие и на друго предприятие, което било тясно свързано c него. Вж. в това отношение шесто и седемнадесето съображение от Регламент (ЕИО) № 2849/92 на Съвета от <DATE ISO="19920928">28 септември 1992 г.</DATE> за изменение на окончателно антидъмпингово мито, наложено c Регламент (ЕИО) № 1739/85, върху сачмени лагери c произход от Япония, чиито най-голям външен диаметър надвишава 30 mm (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="286" DATE.PUB="1992" PAGE.FIRST="2">OB L 286, стр. 2</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Тези базови количества са били само общи максимални лимити, които са се отнасяли както за действащите на пазара производители на изоглюкоза, така и за потенциалните новодошли и които следователно са засягали всички производители по един и същи начин.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>Следователно след <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> Roquette Frères вече не е било индивидуализирано по същия начин, както един адресат, и не се отличавало от другите потенциални ищци по отношение на спорните разпоредби. Поради липсата на личен интерес Roquette Frères не е имало право да подаде жалба за отмяна по смисъла на член 230, четвърта алинея ЕО срещу спорните разпоредби<NOTE NOTE.ID="E0062" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в същия смисъл заключение на генералния адвокат Reischl по дело 242/81 (посочено по-горе в бележка под линия 48, стр. 3233).</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>Наличие поне на основателно съмнение относно правото на жалба на Roquette Frères</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Въз основа на предходните съображения Roquette Frères не е имало право да предяви жалба за отмяна на спорните разпоредби по силата на член 230, четвърта алинея ЕО. Все пак, дори ако се заключи, че жалбата за отмяна, подадена от Roquette Frères, е допустима, остава да се провери дали това предприятие <HT TYPE="ITALIC">несъмнено</HT> има право на жалба<NOTE NOTE.ID="E0063" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>По този въпрос вж. точка 33 от настоящото заключение и посочената в бележка под линия 42 съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Разбира се, в този контекст въпросът не зависи от субективното съмнение на потенциалния жалбоподател. В противен случай критерият за отграничаване между жалба за отмяна пред общностните юрисдикции и възражение за незаконосъобразност<?PAGE NO="I-2012"?> пред националните юрисдикции би зависел от твърденията на частноправния субект, които трудно могат да бъдат проверени обективно. Така заинтересованото лице би могло почти неограничено да оспорва след това дори законосъобразността на общностните правни актове и така да заобиколи техния окончателен характер.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Напротив, следва да се провери въз основа на всички обстоятелства в конкретния случай дали частноправният субект <HT TYPE="ITALIC">обективно</HT> е имал основателна причина да се съмнява в допустимостта на жалбата за отмяна, която той евентуално би могъл да предяви. Следователно решаващият фактор в това отношение е обективното съществуване на несигурност по отношение на правото на жалба на физическите или юридическите лица на основание на член 230, четвърта алинея ЕО.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>По този въпрос становищата на страните в производството пред Съда също се разделят. Докато Roquette Frères и Съветът считат, че съмненията относно правото на жалба на предприятието пред общностните юрисдикции са основателни, Комисията и френското правителство поддържат обратната гледна точка.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>В случая е от особено значение, че c Решение от <DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE> Съдът вече е отхвърлил като недопустима една жалба на Roquette Frères срещу първия от оспорените регламенти, а именно Регламент № 1785/81<NOTE NOTE.ID="E0064" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE> по дело Roquette Frères/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="242/81" YEAR="1982" PAGE.ECR="3213">242/81, Recueil, стр. 3213, точки 9 и 10</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Несъмнено мотивите на това решение изрично се ограничават до проверка на допустимостта на жалба, предявена от частноправен субект срещу <HT TYPE="ITALIC">производствения налог</HT> за изоглю-коза, предвиден от Регламент № 1785/81<NOTE NOTE.ID="E0065" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19820930">30 септември 1982 г.</DATE> по дело 242/81 (посочено по-горе в бележка под линия 64, точка 8). Приложимите правила за този налог са детайлизирани в член 28 от Регламент № 1785/81.</P></NOTE>. Независимо от това в заключението си по същото дело генерален адвокат Reischl извършва цялостна проверка на допустимостта на жалбата, предявена от Roquette Frères, и също я отхвърля, доколкото тя се отнася до <HT TYPE="ITALIC">режима на квоти</HT> за производство на изогюлкоза, от значение по настоящото дело<NOTE NOTE.ID="E0066" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение по дело 242/81 (посочено по-горе в бележка под линия 48, стр. 3233—3237).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Предвид тези обстоятелства Roquette Frères е можело да предположи, че няма право да атакува спорните разпоредби<NOTE NOTE.ID="E0067" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Това не важи само за спорните разпоредби от Регламент № 1785/81, но също и за евентуални жалби срещу сходни актове, приети впоследствие, а именно по настоящото дело срещу Регламент № 2038/1999, Регламент (ЕО) № 2073/2000, Регламент № 1260/2001, Регламент № 1745/2002 и Регламент № 1739/2003, към които може да се приложи становището на генералния адвокат Reischl в неговото заключение (посочено по-горе в бележка под линия 48, стр. 3233—3237).</P></NOTE>. Такава преценка би трябвало във всеки случай да се приеме за защитима, тъй като съвпада c правната позиция на генералния адвокат на Съда по въпрос, по който тогава Съдът не се е произнесъл изрично в обратния смисъл.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2013"?><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Това заключение важи още повече, тъй като по времето, когато спорните разпоредби са били приети, не е съществувала съдебна практика на Съда в обратния смисъл, въз основа на която предприятието да заключи със сигурност, че жалбата, подадена срещу посочените разпоредби, е била допустима<NOTE NOTE.ID="E0068" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Позицията на Roquette Frères по-специално не е сходна c тази на износител, който оспорва регламент за въвеждане на антидъмпингово мито, така че Решение по дело Nachi Europe (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 38 и 39) не може да се приложи в настоящото дело (вж. също по този въпрос бележки под линия 54 и 61).</P></NOTE>. Напротив, предприятието е можело да предположи в съответствие c постоянната съдебна практика, че спорните разпоредби са съставна част от регламенти, чиито норми c общо приложение се отнасят единствено до абстрактно определени категории лица и обективно определени ситуации, и че следователно то <HT TYPE="ITALIC">не</HT> разполага c право на жалба за отмяна на същите регламенти пред общностните юрисдикции<NOTE NOTE.ID="E0069" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение по дело Accrington Beef (посочено по-горе в бележка под линия 33, точка 15). Вж. също изложеното в точки 37—53 от настоящото заключение и посочената в бележка под линия 55 съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Поради това c основание Roquette Frères е можело да се съмнява в своето право да предяви жалба срещу спорните разпоредби.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Междинно заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>Въз основа на предходните съображения на първия въпрос следва да се отговори, както следва: Дружеството Roquette Frères несъмнено не е имало право да предяви жалба в съответствие c член 230, четвърта алинея ЕО пред общностните юрисдикции за отмяна на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 и член 1 от Регламент (ЕО) <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1739/2003.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT>По втория преюдициален въпрос: действителността на отделните разпоредби, свързани c базовите количества за производство на изоглюкоза, съдържащи се в общностни регламенти</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>C втория си въпрос препращащата юрисдикция иска от Съда да провери действителността на спорните разпоредби, доколкото те определят базови количества изоглюкоза за континентална Франция.</TXT></NP><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>За да мотивира своите съмнения относно действителността на спорните разпоредби, препращащата юрисдикция изтъква, че базовите количества за континентална Франция най-вероятно са били изчислени погрешно на общностно ниво, защото не са взели предвид изо-глюкозата, произведена в тази държавачленка<?PAGE NO="I-2014"?> между <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> и <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE> като междинен продукт, използван за производството на други предназначени за продажба продукти.</TXT></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Твърдината грешка е свързана c изчисленията, които са били направени по време на въвеждането на режим на квоти за изоглюкоза, и следователно се отнася за режима, който предхожда спорните разпоредби<NOTE NOTE.ID="E0070" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. Регламент № 1111/77, посочен в точки 6—8 от настоящото заключение, по-специално член 9 от него и приложение II, след измененията c Регламент № 1293/79, Регламент № 387/81 и Регламент № 388/81.</P></NOTE>. Тази грешка след това продължила да съществува и вече засягала също всяка от оспорваните в случая разпоредби, тъй като квотите, определени в началото, били запазени след това под формата на базови количества за отделните държави-членки.</TXT></NP><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>Докато Roquette Frères счита, че такава грешка съществува и следователно спорните разпоредби са недействителни, всички останали страни в производството пред Съда считат, че тези разпоредби са действителни.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Контекстът: разграничението между стандартна изоглюкоза и изоглюкоза като междинен продукт в производството на обогатена изоглюкоза</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Технически изоглюкозата се получава от изомеризация на глюкозен сироп. Казано по-просто, различават се два крайни продукта според тяхната сладост и техния химически състав, които генерален адвокат Tesauro накратко нарича <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>стандартна изоглюкоза<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/> и <QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>обогатена изоглюкоза<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/><NOTE NOTE.ID="E0071" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Заключение на генералния адвокат Tesauro от <DATE ISO="19911213">13 декември 1991 г.</DATE> по дело Roquette Frères (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-210/90" YEAR="1991" PAGE.ECR="I-731">С-210/90, Recueil, стр. I-731, точки 2 и 3</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При производството на последния продукт се получава също изоглюкоза като междинен продукт.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>Така след еднократна изомеризация на глюкозен сироп се получава <HT TYPE="ITALIC">стандартна изоглюкоза —</HT> разтвор, съставен от почти равни части молекули глюкоза и фруктоза, чиито химически състав и сладост са близки до течната захар<NOTE NOTE.ID="E0072" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело Roquette Frères (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 3) и заключение на генералния адвокат Tesauro по това дело (точка 2).</P></NOTE>. Тя се продава като пряк заместител на течната захар. По информация, представена от Roquette Frères, то разпространява този продукт под търговското наименование <QUOT.START ID="QS0017" REF.END="QE0017" CODE="201E"/>méliose<QUOT.END ID="QE0017" REF.START="QS0017" CODE="201C"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2015"?><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>За разлика от стандартната изоглюко-за <HT TYPE="ITALIC">обогатената изоглюкоза</HT> има много по-високо фруктозно съдържание<NOTE NOTE.ID="E0073" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Според информацията, предоставена от Roquette Frères, нейното съдържание може дори да бъде чиста кристализирана фруктоза.</P></NOTE> и поради това е много по-сладка. По информация, предоставена от Roquette Frères, то по-рано произвеждало такъв продукт и го разпространявало под търговското наименование <QUOT.START ID="QS0018" REF.END="QE0018" CODE="201E"/>lévulose<QUOT.END ID="QE0018" REF.START="QS0018" CODE="201C"/>. За да се получи обогатена изоглюкоза, след първоначална изомеризация се отделят фрук-тозните от глюкозните молекули в няколко последователни операции, след което глюкозните молекули отново се подлагат на изомеризация<NOTE NOTE.ID="E0074" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 4) и заключение на генералния адвокат Tesauro по това дело (точка 2). Вместо чиста глюкоза също се е използвала до определена степен смес от глюкоза и фруктоза като основа за последващи операции на изомеризация; вж. точка 5 от посоченото решение.</P></NOTE>. След всяка операция от този вид възниква изоглюкоза като междинен продукт, който обаче не се предлага на пазара, тъй като изцяло се използва в последващите операции за получаване на обогатена изоглюкоза.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Режимът на квоти за производството на изоглююкоза се прилага не само за изоглюкозата, която действително се предлага на пазара, но също и за тази, която се използва като междинен продукт за производството на други предназначени за продажба продукти и която в края на производствения процес вече не съществува. Този принцип е установен от Съда в друго дело относно Roquette Frères<NOTE NOTE.ID="E0075" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 38 и точка 3 от диспозитива).</P></NOTE>. Съдът е постановил освен това: <QUOT.START ID="QS0019" REF.END="QE0019" CODE="201E"/>при всяка последваща операция на изомеризация на глюкозен сироп, съдържащ тегловно в сухо състояние след първоначална изомеризация най-малко 10 % фрук-тоза, съществува производство на изоглюкоза съгласно режима на квоти, установен от [Регламент № 1785/81], ако последващите изомеризации водят до увеличаване на фруктозното съдържание на крайния продукт<NOTE NOTE.ID="E0076" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 34 и точка 2 от диспозитива).</P></NOTE>.<QUOT.END ID="QE0019" REF.START="QS0019" CODE="201C"/></TXT></NP><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Включването на изоглюкозата, възникнала като чисто междинен продукт, в квотите на отделните производители допринася за ефективна превенция на излишъците на пазара на захарта. То цели освен това да предотврати нарушаване на конкуренцията не само между изоглюкозата и захарта, но и между производителите на изоглюкоза, за да запази <QUOT.START ID="QS0020" REF.END="QE0020" CODE="201E"/>равновесието<QUOT.END ID="QE0020" REF.START="QS0020" CODE="201C"/>, което общностният законодател е искал да установи между отделните производители на подсладители<NOTE NOTE.ID="E0077" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 33 във връзка c точка 25).</P></NOTE>. Съгласно общата организация на пазарите квотите за захар се прилагат, без да се прави разлика между междинни и крайни продукти. По същия начин в името на еднаквото третиране квотите за изоглюкоза трябва следователно да се прилагат, без да се прави разлика<NOTE NOTE.ID="E0078" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 33 във връзка c точка 36).</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-2016"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Липса на явна грешка в спорните разпоредби при определянето на базовите количества изоглюкоза</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>При контрола на действителността на спорните разпоредби Съдът трябва да се ограничи до проверка на това дали общ-ностният законодател не е допуснал явна грешка, дали не е злоупотребил c власт или не е прехвърлил явно границите на своето право на преценка<NOTE NOTE.ID="E0079" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело С-210/90 (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 25) и Решение от <DATE ISO="20000706">6 юли 2000 г.</DATE> по дело Eridania (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-289/97" YEAR="2000" PAGE.ECR="I-5409">С-289/97, Recueil, стр. I-5409, точка 49</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Прилагането на общата селскостопанска политика по-конкретно в сектора на захарта налага общностният законодател да оценява комплексни икономически ситуации и да приема решения от икономическо, политическо и социално естество<NOTE NOTE.ID="E0080" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. в този смисъл Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело 138/79 (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 25) и Решение по дело Eridania (посочено по-горе в бележка под линия 79, точка 48), също така Решение от <DATE ISO="20051206">6 декември 2005 г.</DATE> по съединени дела ABNA и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-453/03+C-11/04+C-12/04+C-194/04" YEAR="2005" PAGE.ECR="I-10423">С-453/03, С-11/04, С-12/04 и С-194/04, Recueil, стр. I-10423, точка 69</REF.DOC.ECR>) и Решение от <DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE> по дело Испания/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-310/04" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-7285">С-310/04, все още непубликувано в Recueil, точка 96</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Правото на преценка, което той притежава при изпълнението на тези задачи, не се прилага само за вида и съдържанието на разпоредбите, които трябва да бъдат приети, а също до известна степен и за установяването на изходните фактически обстоятелства<NOTE NOTE.ID="E0081" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение от <DATE ISO="19801029">29 октомври 1980 г.</DATE> по дело 138/79 (посочено по-горе в бележка под линия 5, точка 25) и Решение по дело Eridania (посочено по-горе в бележка под линия 79, точка 48). Вж. също Решение от <DATE ISO="19970625">25 юни 1997 г.</DATE> по дело Италия/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-285/94" YEAR="1997" PAGE.ECR="I-3519">С-285/94, Recueil, стр. I-3519, точка 23</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Испания/Съвет (посочено по-горе в бележка под линия 80, точка 121).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Отбелязва се, че твърдяната грешка в изчисленията на Съвета била възникнала при режима, предхождащ спорните разпоредби, и след това засегнала и тях. Затова следва първо да се провери дали предходният режим е съдържал явна грешка и след това дали евентуалната грешка е оказала решаващо влияние върху приемането на оспорваните в случая разпоредби. Ако се окаже, че е така, тези разпоредби трябва да бъдат обявени за недействителни.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Липса на явна грешка при приемането на предходния режим</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>В режима, предхождащ спорните разпоредби, основан на Регламент № 1293/79<NOTE NOTE.ID="E0082" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Член 9 от Регламент № 1111/77 във връзка c приложение II от него, след измененията c Регламент № 1293/79, както и c Регламент № 387/81 и Регламент № 388/81.</P></NOTE>, основният критерий за количествено определяне на квотите изоглюкоза е производството на всеки отделен производител за референтния период <DATE ISO="19781101">1 ноември 1978 г.</DATE> до <DATE ISO="19790430">30 април 1979 г.</DATE> По-нататък годишният технически производствен капацитет на отделните предприятия също се взема предвид<NOTE NOTE.ID="E0083" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Седмо съображение от Регламент № 1293/79 и член 9, параграфи 1—3 от Регламент № 1111/77, изменен c Регламент № 1293/79.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>По-късно се изяснява, че към посочения момент Съветът е разполагал само c данни за целите на изчисляването, събрани<?PAGE NO="I-2017"?> по време на референтния период, които не включвали получената от Roquette Frères изоглюкоза — междинен продукт в производствения процес. За да може изцяло да се отчете производството и капацитетът на съответния производител и да се спази буквата и духът на режима на квоти, в съответствие c Решение от <DATE ISO="19920213">13 февруари 1992 г.</DATE> по дело Roquette Frères<NOTE NOTE.ID="E0084" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Решение, посочено по-горе в бележка под линия 7, точка 38 и точка 3 от диспозитива. Вж. в тази връзка също точка 70 от настоящото заключение. В тази връзка трябва да се посочи постоянната съдебна практика, съгласно която тълкуването, което Съдът дава на една общностна норма в изпълнение на правомощието си по член 234 ЕО, изяснява и определя, когато е необходимо, значението и съдържанието на тази норма така, както трябва или е трябвало да бъде разбирана и прилагана от момента на влизането и в сила (вж. по-конкретно Решение от <DATE ISO="19800327">27 март 1980 г.</DATE> по дело Denkavit italiana, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="61/79" YEAR="1980" PAGE.ECR="1205">61/79, Recueil, стр. 1205, точка 16</REF.DOC.ECR>, Решение от <DATE ISO="20040113">13 януари 2004 г.</DATE> по дело Kühne &amp; Heitz, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-453/00" YEAR="2004" PAGE.ECR="I-837">С-453/00, Recueil, стр. I-837, точка 21</REF.DOC.ECR>, Решение от <DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE> по дело Skov и Bilka, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-402/03" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-199">С-402/03, Recueil, стр. I-199, точка 50 и</REF.DOC.ECR> Решение от <DATE ISO="20061005">5 октомври 2006 г.</DATE> по свързани дела Nádasdi и др., <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-290/05+C-333/05" YEAR="2006" PAGE.ECR="I-10115">С-290/05 и С-333/05, все още непубликувано в Recueil, точка 62</REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> този междинен продукт обаче е трябвало да бъде отчетен количествено. Ретроспективно Съветът е допуснал грешка по този въпрос по време на определянето на квотите изоглюкоза, приложими за Roquette Frères в Регламент № 1293/79.</TXT></NP><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>Независимо от това, въпросът дали е допусната <HT TYPE="ITALIC">явна</HT> грешка трябва да се реши, като се разгледат всички обстоятелства в конкретния случай. В това отношение трябва първо да се провери дали към момента, в който Съветът е приел решението си, разумният наблюдател е могъл и е трябвало без затруднение да стигне до извода, че изчислението на производствените количества е погрешно.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>От значение по настоящото дело е фактът, че релевантната информация за мощностите и производството на Roquette Frères през референтния период е получена от самото предприятие. От една страна е използвана информацията, предоставена от самото Roquette Frères относно неговата производствена мощност. От друга страна са използвани месечните съобщения на Франция относно производството на изоглюкоза на нейната национална територия<NOTE NOTE.ID="E0085" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Държавите-членки били задължени да изпращат такива съобщения на Комисията по силата на член 1 от Регламент (ЕИО) № 1471/77 на Комисията от <DATE ISO="19770630">30 юни 1977 г.</DATE> за съобщенията на държавите-членки относно изоглюкозата (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="162" DATE.PUB="1977" PAGE.FIRST="13">OB L 162, стр. 13</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, които на свой ред са се основали на информация, предоставена от предприятието Roquette Frères.</TXT></NP><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>При определянето на основните фактически обстоятелства, свързани c планирания режим на квоти<NOTE NOTE.ID="E0086" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. по този въпрос точка 72 от настоящото заключение и посочената в бележка под линия 81 съдебна практика.</P></NOTE>, в рамките на своето право на преценка Съветът оправдано е можел да се основе на информацията, получена от самите заинтересовани предприятия.</TXT></NP><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>Към момента на приемането на Регламент № 1293/79 Съветът не е имал обективна причина да се съмнява в точността на тази информация, особено защото що се отнася до разпределението на квотите, в интерес на заинтересованите предприятия е било да не посочват производствени количества и мощности, които са по-ниски от реално съществуващите.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2018"?><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Противно на това, което твърди Roquette Frères, заинтересованите предприятия са могли и е трябвало да знаят, че не само изоглюкозата, която е пусната на пазара, но също и изоглюкозата, получена като междинен продукт, е трябвало да бъде включена в информацията, която те са предоставили. Това следва от факта, че в нито един момент релевантните общ-ностни разпоредби не са провеждали разграничение между изоглюкозата, пусната на пазара като краен продукт, и изоглюкозата, получена единствено като междинен продукт, така че да се оправдае от гледна точка на производителя представянето на количествена информация само относно крайните продукти, който действително са пуснати на пазара, но не и относно междинните продукти.</TXT></NP><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>Тогава, както и сега, същественият критерий за преценка, използван в общ-ностните разпоредби, които предвиждат ограничаване на количествата изоглюкоза в общия пазар, не е количеството продадена изоглюкоза, а обемът на произведената на този пазар изоглюкоза. Така дори преди въвеждането на <HT TYPE="ITALIC">режима на квоти</HT> за изоглюкоза, <HT TYPE="ITALIC">системата на налози,</HT> съдържаща се например в член 9 от Регламент № 1111/77<NOTE NOTE.ID="E0087" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент № 1111/77 в първоначалната му версия.</P></NOTE>, се основавала на производството, а не на пускането на пазара на изоглюкоза. В допълнение съобщенията, които държавите-членки били длъжни да представят на Комисията в изпълнение на член 1 от Регламент № 1471/77, винаги са били свързани c количествата, произведени през определен месец.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>По гореизложените причини стигам до заключението, че като е приел режима, предхождащ спорните разпоредби, Съветът не е допуснал <HT TYPE="ITALIC">явна</HT> грешка, като е основал изчисленията на квотите на информацията, свързана c мощностите и производствените количества на Roquette Frères в сектор изоглюкоза, която произхожда от самото предприятие.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Липса на решаващо влияние на грешката на Съвета върху спорните разпоредби</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>Независимо от това, дори ако се изхожда от принципното положение, че предходният режим е бил засегнат от явна грешка, остава да се провери дали тази грешка е имала решаващо влияние върху приетите впоследствие спорни разпоредби. В това отношение трябва да се изследват следните въпроси.</TXT></NP><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>Наистина е вярно, че базовите количества изоглюкоза за континентална Франция, считано от <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE>, в течение на няколко години са съответствали на квотите, които били определяни пряко на Roquette Frères за предходните два дванадесетмесечни периода. Противно на метода, използван в периода преди <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE> обаче, производството на изоглюкоза от отделните предприятия вече не било изрично посочено нито в<?PAGE NO="I-2019"?> Регламент № 1785/81, нито във всички други спорни разпоредби като основа за изчисляване на базовите количества из-оглюкоза, определени на държавите-членки<NOTE NOTE.ID="E0088" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Такъв обаче бил все още случаят при предходния режим. Вж. по този въпрос член 9, параграфи 1—3 от Регламент № 1111/77, изменен c Регламент № 1293/79, а също и седмо съображение от Регламент № 1293/79.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>Наред c това от преамбюла на Регламент № 1785/81 следва, че като е въвел новата обща организация на пазара в сектора на захарта, приложима считано от <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE>, общностният законодател отново е действал под впечатлението за наличие на структурни излишъци в сферата на подсладителите в Общността<NOTE NOTE.ID="E0089" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Второ съображение от Регламент № 1785/81.</P></NOTE>. Режимът на квоти за производството на захар и изоглюкоза е трябвало изрично да бъде променен, за да се отчете именно актуалното тогава развитие на производството<NOTE NOTE.ID="E0090" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Единадесето съображение от Регламент № 1785/81.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>Тези съображения навеждат на мисълта, че при определяне на базовите количества изоглюкоза, приложими считано от <DATE ISO="19810701">1 юли 1981 г.</DATE>, набор от фактори е изиграл роля и е повлиял на преценката на Съвета. За сметка на това не съществуват достатъчно признаци, че при приемането на Регламент № 1785/81 Съветът се е повлиял изключително или наймалкото значително от реалното производство на изоглюкоза от отделните предприятия в предходни периоди.</TXT></NP><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>Следователно не може да се каже със сигурност, че евентуална грешка в преценката на Съвета при приемането на предходния режим решително е повлияла на спорните разпоредби. Това важи също, що се отнася до определянето на базовите количества изоглюкоза в първата спорна разпоредба, а именно член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81.</TXT></NP><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>Това важи c още по-голямо основание за спорните разпоредби, съдържащи се в последващите регламенти. От една страна, към момента на тяхното приемане предхождащият ги режим бил дори по-отдалечен във времето, в конкретния случай c повече от двадесет години<NOTE NOTE.ID="E0091" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Регламент № 1293/79 е приет на <DATE ISO="19790625">25 юни 1979 г.</DATE>, Регламент № 2038/1999 — на <DATE ISO="19990913">13 септември 1999 г.</DATE></P></NOTE>. От друга страна, Общността вече е била поела международни задължения<NOTE NOTE.ID="E0092" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>В случая се отнася за споразумението относно селското стопанство, посочено по-горе в бележка под линия 25.</P></NOTE>, които можело да повлияят на определянето на базовите количества изоглюкоза в Регламент № 2038/1999<NOTE NOTE.ID="E0093" NUMBERING.CONTINUED="YES"><P>Вж. тринадесето и шестнадесето съображение от Регламент № 2038/1999.</P></NOTE> и които във всички случаи безспорно са оказали влияние впоследствие.</TXT></NP><?PAGE NO="I-2020"?><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>В този контекст не виждам достатъчно основания, които да позволят да се заключи, че евентуална грешка в предходната преценка на Съвета е имала решаващо влияние върху спорните разпоредби. Следователно не съществува причина да се обяви недействителността на посочените разпоредби.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Междинно заключение:</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>На втория въпрос трябва да се отговори следното: Проверката по втория въпрос не установява нищо, което да е в състояние да засегне действителността на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 и член 1 от Регламент (ЕО) <HT TYPE="ITALIC">№</HT> 1739/2003, що се отнася до определянето на базовите количества за производство на изоглюко-за за континентална Франция.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI —</NO.P><TXT>Заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>На основата на предходните съображения предлагам Съдът да отговори на Cour administrative d'appel de Douai, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0021" REF.END="QE0021" CODE="201E"/>1)</NO.P><TXT>Дружеството Roquette Frères несъмнено не е било активно легитимирано да сезира общностните юрисдикции в съответствие c член 230, четвърта алинея ЕО c жалба за отмяна на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999, член 1 от<?PAGE NO="I-2021"?> Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 и член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При разглеждане на втория поставен въпрос не са установени никакви обстоятелства, които да са в състояние да засегнат действителността на член 24, параграф 2 от Регламент № 1785/81, член 27, параграф 3 от Регламент № 2038/1999, член 1 от Регламент № 2073/2000, член 11, параграф 2 от Регламент № 1260/2001, член 1 от Регламент (ЕО) № 1745/2002 и член 1 от Регламент (ЕО) № 1739/2003, що се отнася до определянето на базови количества за производство на изоглюкоза за континентална Франция.<QUOT.END ID="QE0021" REF.START="QS0021" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>