<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑143/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0143</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:566">EU:C:2017:566</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ 19.7.20 17 г. — ДЕЛО C 143/16</P><P>ABERCROMBIE &amp; FITCH ITALIA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20170719">19 юли 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/78/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране в областта на заетостта и професиите</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 2, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Член 6, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на възраст</KEYWORD><KEYWORD>Трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, който може да се сключи с лица под 25‑годишна възраст</KEYWORD><KEYWORD>Автоматично прекратяване на трудовия договор при навършване на 25‑годишна възраст</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑143/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) с акт от <DATE ISO="20151215">15 декември 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160309">9 март 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Abercrombie &amp; Fitch Italia Srl</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Antonino Bordonaro,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, J.‑C. Bonichot, Ал. Арабаджиев (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20170112">12 януари 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Abercrombie &amp; Fitch Italia Srl, от G. Di Garbo, G. Brocchieri, G. Iorio Fiorelli и E. Ceracchi, avvocati,</P></ITEM><ITEM><P>за Antonino Bordonaro, от A. Guariso, avvocato,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. De Socio, avvocato dello Stato,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от D. Martin и G. Gattinara, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20170323">23 март 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7), както и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Abercrombie &amp; Fitch Italia Srl (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Abercrombie<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) и г‑н Antonino Bordonaro относно прекратяването на договора за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности на последния единствено на основание на навършване на 25‑годишна възраст.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Директива 2000/78 същата има за цел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 2 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящата директива, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>принципът за равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За целите на параграф 1:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA><P>Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Италианското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 34 от Decreto legislativo № 276/2003 — Attuazione delle deleghe in materia di occupazione e mercato del lavoro, di cui alla legge 14 febbraio 2003, № 30 (Законодателен декрет № 276 за изпълнение на делегираните правомощия в областта на заетостта и на трудовия пазар, предвидени в Закон № 30 от <DATE ISO="20030214">14 февруари 2003 г.</DATE>) от <DATE ISO="20030910">10 септември 2003 г.</DATE> (редовна притурка на GURI №<HT TYPE="SUP">o</HT>235 от <DATE ISO="20031009">9 октомври 2003 г.</DATE>, стр. 5, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Законодателният декрет № 276/2003<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>) в редакцията му, в сила към датата на сключване на договора между Abercrombie и г‑н Bordonaro, а именно <DATE ISO="20101214">14 декември 2010 г.</DATE>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="034.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може да се сключи за изпълнение на работи с прекъсваем или временен характер, според изисквания, конкретизирани в колективните трудови договори, сключени от сдруженията на работодателите и на работниците, които са сравнително най-представителни на национално или териториално ниво, или за периоди, предварително определени в рамките на седмицата, месеца или годината по смисъла на член 37.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи за изпълнение на работи, извършвани от лица под 25‑годишна възраст или от работници над 45‑годишна възраст, включително пенсионери.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 34, параграф 2 от Законодателния декрет № 276/2003 в редакцията му, в сила към момента на уволнението на г‑н Bordonaro, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи с лица над 50 или под 24‑годишна възраст, като в последния случай лицата трябва да изпълнят работите и дейностите, предмет на договора, докато навършат 25‑годишна възраст<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 34 от Законодателен декрет № 276/2003 е отменен с Decreto legislativo № 81 (Законодателен декрет № 81) от <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> (редовна притурка на GURI № 144 от <DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>). Същата по същество разпоредба обаче е включена в член 13 от последния декрет и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="034.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Трудовият договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности е договор, също и срочен, с който работник предоставя работната си сила на работодател за изпълнение на работа с непостоянен или епизодичен характер по ред и условия, установени в колективните трудови договори, също и за предварително определени периоди от<?PAGE NO="4"?> седмицата, месеца или годината. Когато няма колективен трудов договор, случаите, при които може да се използва труд за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, се определят с декрет от министъра на труда и на социалните политики.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи с лица под 24‑годишна възраст — при условие че те изпълнят работите и дейностите, предмет на договора, докато навършат 25‑годишна възраст — както и с лица над 55‑годишна възраст.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>При всички положения — освен в сектора на туризма, обществените мероприятия и артистичните представления — общият период, за който работник може да работи по трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности за един и същи работодател, не може да надвишава 400 работни дни в рамките на три календарни години. След изтичането на този период правоотношението се превръща в безсрочно правоотношение за работа на пълно работно време.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>За времето, когато не работи, изпълняващият временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности работник няма право на възнаграждение, нито на каквото и да било друго произтичащо от трудовото му правоотношение право, освен ако се е задължил пред работодателя да остане на негово разпореждане при повикване, като в такъв случай получава съответното предвидено в член 16 обезщетение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="034.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Разпоредбите от настоящия раздел не са приложими към служебните правоотношения в публичните администрации<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 38 от Законодателен декрет № 276/2003 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="038.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засягат предвидените в действащото законодателство забрани за пряка и непряка дискриминация, за периодите на работа на работник, изпълняващ временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, не може да се прилага финансов и правен режим, по-неблагоприятен от приложимия за работник на същото равнище и със същите задачи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="038.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Финансовият и правен режим, както и режимът на социална закрила на работник, изпълняващ временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, се прилагат съответно на реално извършената от него работа по-специално що се отнася до размера на общото възнаграждение и на всяка една от съставните му части, както и до платения годишен отпуск, отпуска поради заболяване, трудова злополука или професионална болест, отпуска поради бременност и раждане и отпуска за отглеждане на дете.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20101214">14 декември 2010 г.</DATE> г‑н Bordonaro започва работа в Abercrombie по срочен трудов договор, който на <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE> се превръща в трудов договор за неопределено време, като работник през нощта в склад. Договорът предвижда, че епизодично, когато предприятието поиска, заинтересованото лице е длъжно да изпълнява дейност <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>по оказване на съдействие на клиентите и като касиер<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Първите няколко месеца след сключването на договора г‑н Bordonaro полага нощен труд между четири и пет пъти седмично, а от 2011 г. — между три и четири пъти седмично. Работата се разпределя между целия персонал съгласно двуседмичен график. Когато не вижда името си в графика за предстоящия период до <DATE ISO="20120716">16 юли 2012 г.</DATE> и спират да го викат на работа, г‑н Bordonaro<?PAGE NO="5"?> се обръща към службата за човешки ресурси на Abercrombie. С писмо от <DATE ISO="20120730">30 юли 2012 г.</DATE> началникът на службата уведомява г‑н Bordonaro, че при навършване от същия на 25‑годишна възраст на <DATE ISO="20120726">26 юли 2012 г.</DATE> трудовото му правоотношение с Abercrombie е прекратено, тъй като след тази дата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>вече не отговаря на условието за възраст<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Г‑н Bordonaro предявява иск пред Tribunale di Milano (Районен съд Милано, Италия) за установяване на незаконосъобразност поради дискриминация, основана на възраст, както на срочния му трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, така и на уволнението му. Tribunale di Milano (Районен съд Милано) отхвърля иска като недопустим и заинтересованото лице обжалва решението пред Corte d’appello di Milano (Апелативен съд Милано, Италия), който с решение от <DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE> установява, че е възникнало безсрочно трудово правоотношение, и осъжда Abercrombie да възстанови заинтересованото лице на работа и да му изплати обезщетение за претърпените вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Abercrombie подава касационна жалба срещу това решение пред Corte suprema di cassazione (Върховния касационен съд, Италия). Г‑н Bordonaro на свой ред подава насрещна жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция не е сигурна дали член 34, параграф 2 от Законодателен декрет № 276/2003 в редакцията му, приложима към спора в главното производство, е съвместим с Директива № 2000/78, както и с принципа за недопускане на дискриминация, основана на възраст. Тя по-специално отбелязва, че споменатата разпоредба, изглежда, не посочва изрично релевантно за целите на член 6, параграф 1 от същата директива основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>При тези условия запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Противоречи ли националната правна уредба по член 34 от Законодателен декрет № 276/2003 — според която трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може във всеки случай да се сключи за изпълнение на работи, извършвани от лица под 25‑годишна възраст — на принципа за недопускане на дискриминация, основана на възрастта, отразен в Директива 2000/78 и в член 21, параграф 1 от Хартата?<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалния въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С преюдициалния въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 21 от Хартата, както и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като разглежданата в главното производство, на основание на която работодател има право да сключи трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности с работник под 25‑годишна възраст без значение от естеството на възлаганата му работа, както и да уволни този работник при навършване от същия на 25‑годишна възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че когато приемат мерки, попадащи в приложното поле на Директива 2000/78, която конкретизира принципа за недопускане на дискриминация въз основа на възраст в областта на заетостта и професиите, понастоящем прогласен в член 21 от Хартата, държавите членки и социалните партньори трябва да действат съобразно тази директива (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmitzer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2359">EU:C:2014:2359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bowman</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑539/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:977">EU:C:2016:977</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Ето защо първо следва да се провери дали разпоредба като разглежданата в главното производство създава разлика в третирането, основана на възраст, по смисъла на член 2 от Директива 2000/78. В това отношение следва да се припомни, че съгласно последната<?PAGE NO="6"?> разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>принципът на равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава, че не е налице пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. Член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 уточнява, че за целите на прилагането на член 2, параграф 1 от същата директива проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Що се отнася най-напред до въпроса на Комисията дали г‑н Bordonaro може да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 45 ДФЕС, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда това понятие е придобило самостоятелно значение и не трябва да бъде тълкувано ограничително. Така за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> трябва да се счита всяко лице, което извършва реални и ефективни дейности, с изключение на дейностите, които са толкова незначителни, че се явяват единствено странични и допълнителни. Съгласно тази съдебна практика характерно за трудовото правоотношение е обстоятелството, че през определен период от време лицето предоставя работна сила в полза на друго лице и под негово ръководство, срещу което му се заплаща възнаграждение (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860703">3 юли 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lawrie-Blum</NAME.CASE>, <NO.CASE>66/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:284">EU:C:1986:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040323">23 март 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Collins</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑138/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:172">EU:C:2004:172</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120503">3 май 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Neidel</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑337/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:263">EU:C:2012:263</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При цялостната преценка на трудовото правоотношение на г‑н Bordonaro следва да се вземат предвид обстоятелствата, които са свързани не само с продължителността на работата и с размера на възнаграждението, но и с евентуални права на платен отпуск, на продължаване плащането на трудово възнаграждение в случай на болест, на подчиняване на трудовия договор на приложимия колективен трудов договор, на заплащането на вноски, както и евентуално с естеството на последните (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100204">4 февруари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Genc</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑14/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:57">EU:C:2010:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че на <DATE ISO="20101214">14 декември 2010 г.</DATE> г‑н Bordonaro сключва срочен трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, съгласно който е длъжен при поискване от Abercrombie да работи през нощта като работник в склад. Видно от предоставената на Съда преписка по делото, първите няколко месеца, след като е нает на работа, той полага нощен труд между четири и пет пъти седмично, а от 2011 г. — между три и четири пъти седмично. Освен това в заседанието пред Съда г‑н Bordonaro уточнява, че в същото положение се намират още 400 наети на работа от Abercrombie лица, чиито договори са уредени с колективните трудови договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В този смисъл следва да се констатира, че предвид условията, при които е била извършвана и за които запитващата юрисдикция следва да провери дали са точно изложени, дейността на г‑н Bordonaro не може да се счита за напълно странична и допълнителна по смисъла на припомнената в точка 19 от настоящото решение съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Ето защо естеството на трудовия договор на г‑н Bordonaro, изглежда, допуска същият да се позове на качеството си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>работник<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на член 45 ДФЕС. Запитващата юрисдикция, която единствена е запозната в дълбочина и пряко с разглеждания в главното производство спор, следва да прецени дали това наистина е така.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>По-нататък следва да се разгледа основателността на твърдението на г‑н Bordonaro за разлика в третирането, основана на възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>По отношение на изискването положенията да са сравними следва да се уточни, от една страна, че не се изисква същите да са идентични, а само сравними, и от друга страна, че сравнимостта не трябва да се анализира общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на съответното обезщетение (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hay</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑267/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:823">EU:C:2013:823</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В случая следва да се отбележи, че член 34 от Законодателен декрет № 276/2003 установява два различни режима, що се отнася не само до условията за наемане и труд, но и за уволнение на лицата, работещи по срочни договори за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, в зависимост от тяхната възрастова група. Всъщност с работник, който е над 25 и под 45‑годишна възраст, трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може да се сключи само за предварително определен период и за работа с епизодичен или непостоянен характер, като при това следва да се спазят предвидените в колективните договори ред и условия, докато когато съответният работник е под 25 и над 45‑годишна възраст, сключването на такъв договор не е подчинено на нито едно от тези условия и е възможно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>във всеки случай<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, като следва да се има предвид, както уточнява италианското правителство в съдебното заседание, че договорите, сключени с работници под 25‑годишна възраст, се прекратяват автоматично при навършване от тях на 25‑годишна възраст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Ето защо за целите на прилагането на разпоредби като разглежданите в главното производство положението на работник, уволнен единствено поради това че е навършил 25‑годишна възраст, е обективно сравнимо с положението на работници от друга възрастова група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С оглед на това следва да се констатира, че разглежданата в главното производство разпоредба — съгласно която трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности може <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>във всеки случай<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> да се сключи с работник под 25‑годишна възраст, като автоматично се прекратява, когато същият навърши 25‑годишна възраст — въвежда разлика в третирането, основана на възраст, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>По-нататък следва да се провери дали тази разлика в третирането може да бъде оправдана.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че държавите членки разполагат с широка свобода на преценка не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141111">11 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmitzer</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑530/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2359">EU:C:2014:2359</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали е оправдана от законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, разглежданата в главното производство разпоредба, видно от становището на италианското правителство, спада към правна уредба, насочена към по-голяма гъвкавост на трудовия пазар и повишаване на равнището на заетост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По отношение по-специално на категорията работници, които са под 25‑годишна възраст, от становището на италианското правителство следва, че предоставената на работодателите възможност да сключват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>във всеки случай<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и да прекратяват този договор при навършването от съответния работник на 25‑годишна възраст, има за цел да благоприятства навлизането на млади хора на трудовия пазар. Споменатото правителство подчертава, че при тежко положение на трудовия пазар като това в Италия липсата на професионален опит е неблагоприятен за младите хора фактор. Освен това възможността за навлизане в света на труда и за придобиване на опит, макар и чрез гъвкави форми и за ограничено време, би могла да послужи като трамплин към нови перспективи за работа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В съдебното заседание италианското правителство уточнява, че основната и конкретна цел на разглежданата в главното производство разпоредба била да се предостави на младите хора не постоянен достъп до трудовия пазар, а само първоначална възможност да стъпят на него. Посочената разпоредба им позволявала да придобият начален опит, който впоследствие да ги направи конкурентоспособни на трудовия пазар. В този смисъл разпоредбата уреждала етап, който предшествал пълния достъп до трудовия пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че изложените съображения относно достъпа до трудовия пазар и мобилността са приложими за търсещите да започнат за първи път работа млади хора, които се явяват по-специално една от изложените на особен риск от социално изключване категории на населението. Самият г‑н Bordonaro отбелязва в съдебното заседание, че в периода 2004—2016 г. равнището на заетост на младите хора, за каквито се считат лицата от 15 до 25‑годишна възраст, е спаднало от 51 % на 39 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1, втора алинея, буква а) от Директива 2000/78 разликата в третирането може да се изразява в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че насърчаването на наемането на работа безспорно е законосъобразна цел на социалната политика или политиката по заетостта на държавите членки, по-специално когато става въпрос за благоприятстване на достъпа на младите хора до упражняването на професия (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Целта да се подобри положението на младите хора на трудовия пазар с оглед да се насърчи тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита, може да се счита за законосъобразна и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>de Lange</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑548/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:850">EU:C:2016:850</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това Съдът вече е приел, че улесняването на наемането на работа на млади работници, увеличавайки гъвкавостта на управлението на персонала, представлява законосъобразна цел (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100119">19 януари 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kücükdeveci</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑555/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:21">EU:C:2010:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>При тези условия следва да се констатира, че тъй като благоприятства навлизането на млади хора на трудовия пазар, разглежданата в главното производство разпоредба преследва законосъобразна цел по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>При това положение е важно да се провери дали средствата, използвани за постигането на тази цел, са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали разпоредба като разглежданата в главното производство е подходяща, следва да се отбележи, че мярка, позволяваща на работодателите да сключват по-малко строги трудови договори, може — като се има предвид широкото право на преценка на държавите членки в тази област — да се счита за подходяща за постигането на известна гъвкавост на трудовия пазар. Всъщност следва да се приеме, че възможността да сключват по-облекчени и свързани с по-малко разходи от обикновено договори би могла да насърчи предприятията и да ги накара да откликват положително на все повече заявления за работа от млади работници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Що се отнася до това дали разпоредба като разглежданата в главното производство е подходяща, следва да се отбележи, че както твърди и Abercrombie, в контекста на постоянна икономическа криза и слаб растеж положението на работник под 25‑годишна възраст, който<?PAGE NO="9"?> има достъп до трудовия пазар благодарение на гъвкав и временен трудов договор като договора за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, е за предпочитане пред положението на работник на същата възраст, който не разполага с такава възможност и поради това е безработен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Освен това гъвкавите форми на заетост, както пояснява в съдебното заседание италианското правителство, са необходими за подпомагане на мобилността на работниците, за увеличаване на способността на заетите лица да се приспособяват към трудовия пазар и за улесняване на достъпа до този пазар на лицата, изложени на риск от социално изключване, както при това и за премахване на незаконните форми на труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В съдебното заседание италианското правителство подчертава също и че за постигането на целта, преследвана с разглежданата в главното производство разпоредба, е необходимо възможно най-много млади хода да имат възможност да сключат такъв вид договор. Ако обаче член 34, параграф 2 от Законодателен декрет № 276/2003 предвиждаше постоянни трудови договори, предприятията нямаше да могат да предложат работа на всички тези млади хора и така голяма част от тях нямаше да имат възможност за достъп до тези форми на труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това италианското правителство отбелязва, че за мярката, разглеждана в главното производство, са предвидени няколко правни гаранции. В този смисъл член 38 от Законодателен декрет № 276/2003 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>за периодите на работа на работник, изпълняващ временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, не може да се прилага по-неблагоприятен финансов и правен режим от приложимия за работник на същото равнище и със същите задачи<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>При тези условия следва да се приеме, че предвид широката свобода на преценка, с която държавите членки разполагат при избора не само на цел, която да преследват в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, с които могат да я осъществят, националният законодател правилно е счел за необходимо да приеме разпоредба като член 34, параграф 2 от Законодателен декрет № 276/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 21 от Хартата, както и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като разглежданата в главното производство — на основание на която работодател има право да сключи трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности с работник под 25‑годишна възраст без значение от естеството на възлаганата му работа, както и да уволни този работник при навършване от същия на 25‑годишна възраст — ако с нея се преследва законосъобразна цел на политиката по заетостта и на трудовия пазар и ако средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като разглежданата в главното производство — на основание на която работодател има право да сключи трудов договор за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности с работник под 25‑годишна възраст без значение от естеството на възлаганата му работа, както и да уволни този работник при навършване от същия на 25‑годишна възраст — ако с нея се преследва законосъобразна цел на политиката по заетостта и на трудовия пазар и ако средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>