20010806

Директива 2001/59/ЕО на Комисията

от 6 август 2001 година

относно двадесет и осмо адаптиране към техническия прогрес на Директива 67/548/ЕИО на Съвета за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества [1], последно изменена с Директива 2000/33/ЕО на Комисията [2], и по-специално член 28 от нея,

като има предвид, че:

(1) Приложение I към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на опасни вещества, заедно с подробности за класификацията и процедурите по етикетиране по отношение на всяко вещество Съществуващите научни и технически познания показват, че списъкът с опасни вещества в това приложение е съобразен с техническия прогрес. По-специално таблици А и Б от предисловието към приложение I изискват да се включат и финландската и шведската номенклатури. Определени варианти на директивата на различни езици изискват технически поправки в определени раздели от предговора на приложение I. Необходимо е да се публикува актуализирана и преработена версия на предговора на приложение I. Освен това самият списък следва да се актуализира като се включат нотифицираните нови вещества и като допълнение на вече съществуващите; идентичността, номенклатурата, класификацията, етикетирането и/или нормите на концентрация за определени вещества следва да се изменят така, че да отразяват нарасналите технически познания; вписването на три вещества следва да бъде заличено, тъй като те са обхванати от други вписвания.

(2) Приложение II към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък със символи и индикации за опасност на опасните вещества и препарати. Приложение III към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък с фрази, които показват естеството на специалните рискове, присъщи на опасните вещества и препарати. Приложение IV към Директива 67/548/ЕИО съдържа списък на фрази със съвети за безопасност относно опасните вещества и препарати. Приложения II, III и IV поставят изискване да бъдат включени финландската и шведската формулировки. Определени варианти на директивата на различни езици изискват технически поправки в определени раздели от предговора на приложения II, III и IV. Полезно е да се публикува актуализирана и преработена версия на приложения II, III и IV.

(3) Член 1 от Директива 1999/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [3] разреши на Швеция от 1 януари 1999 г. до 31 декември 2000 г. да изисква употребата на допълнителната R-фраза R340 извън списъка на приложение 3, за вещества класифицирани като канцерогенни, категория 3, вместо R-фраза R40. Експертите от държавите-членки се споразумяха да преработят текста на R-фраза R40, така че да се отнася до канцерогенните вещества, категория 3. Към приложение 3 следва да се добави нова R-фраза R68, съдържаща оригиналния текст на R-фразата R40 за класифициране и етикетиране на мутагенна категория 3 и на вредните вещества, изброени в приложение I. Следователно указанията по класифицирането, етикетирането и границите на концентрацията от приложение I, които включват R40 следва да се преработят във връзка с мутагенната категория 3 и вредните вещества.

(4) Приложение V към Директива 67/548/ЕИО създава методите за определяне на физико-химичните свойства, токсичност и екотоксичност на веществата и препаратите. Необходимо е това приложение да бъде приведено в съответствие с техническия прогрес. В съответствие с Директива 86/609/ЕО на Съвета [4] е целесъобразно да се намали до минимум броя на животните, използвани за експериментални цели. Следователно след като са на разположение алтернативни методи с използване на по-малък брой животни, глава Б.1 следва да се заличи. Следва да се обърне внимание и на методите, посочени и препоръчани от компетентни международни организации. Методите за субхронична орална токсичност в глави Б.26 и Б.27 следва съответно да се преразгледат, а глави В.14—В.20 за екологичната токсичност следва да се прибавят към приложение V. Определени варианти на директивата на различни езици изискват технически поправки в определени раздели от предговора на приложение V.

(5) Приложение VI към Директива 67/548/ЕИО съдържа указания за класификацията и етикетирането на опасни вещества и препарати. Необходимо е това приложение да се съобрази с техническия прогрес. Определени варианти на директивата на различни езици изискват технически поправки в определени раздели от предговора на приложение VI. Определени раздели изискват публикуване на фински и шведски. Полезно е да се публикува актуализирана и преработена версия на приложение VI, по специално това, което се отнася до Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 31 май 1999 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества [5].

(6) В съответствие с разпоредбите на Директива 67/548/ЕИО компетентните органи на държавите-членки следва да бъдат уведомени за всички нови вещества, които се предлагат на пазара посредством съответните способи и със съответната информация включително техническо досие. За нови вещества, които са предоставени и след това използвани за химическа реакция, която стриктно се контролира (междинни съединения с ограничена експозиция), е технически оправдано и целесъобразно да се определи намален пакет за изпитване (RTP). Сегашният технически прогрес може да гарантира минимум излагане на хората и околната среда чрез строго ограничаване на процеса.

(7) Техническото досие следва да съдържа пакет от тестове за междинните съединения с ограничена експозиция, които предоставят необходимата информация за оценка на предвидимите рискове за хората и околната среда. Приложение VII следва да определи съдържанието на това техническо досие, а приложение VIII следва подробно да представи допълнителни тестове и проучвания, които могат да се изискват от междинните съединения с ограничена експозиция, предлагани на пазара в големи количества.

(8) Критериите за регистриране на междинните съединения с ограничена експозиция могат да се нуждаят от преработване в светлината на техническия прогрес и придобитата практика чрез нотификации, направени в съответствие с новите специфични изисквания, посочени в настоящата директива.

(9) Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на Комитета за адаптиране към техническия прогрес на директивите за премахване на техническите пречки пред търговията с опасни вещества и препарати,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 67/548/ЕИО се изменя, както следва:

1. Приложение I се изменя, както следва:

а) таблици А и Б от предговора към приложение I включват финландска и шведска номенклатура. Определени варианти на директивата на различни езици включват технически поправки в определени раздели от предговора и таблици А и Б. Предговорът, включващ таблици А и Б, се заменя с приложение 1А към настоящата Директива.

б) вписаните данни в приложение 1Б към настоящата директива заменят съответните вписани данни.

в) вписаните данни в приложение 1В към настоящата директива се добавят.

г) вписаните данни в приложение 1Г към настоящата директива се заличават.

д) вписаните данни в приложение 1Д към настоящата директива се изменят чрез заместване класификациите "Мутаген от категория 3; R40" с "Мутаген от категория 3; R68" и чрез заместване етикетирането на R40 с R68.

е) вписаните данни в приложение 1Е към настоящата директива се изменят чрез заместване класификациите "Xn; R40" с "Xn; R68" и чрез заместване етикетирането на R40 с R68.

ж) вписаните данни в приложение 1Ж към настоящата директива се изменят, като при границите на концентрация "Xn; R40/20/21/22" се заменя с "Xn; R68/20/21/22".

з) вписаните данни в приложение 1З към настоящата директива се изменят, като при границите на концентрация "Xn; R20/21/22-40/20/21/22" се заменя с "Xn; R20/21/22-68/20/21/22".

и) вписаните данни в приложение 1И към настоящата директива се изменят, като класификациите "Мутаген от категория 3; R40" се заменят с "Мутаген от категория 3; R68".

й) вписаните данни в приложение 1Й към настоящата директива се изменят, като класификациите "Мутаген от категория 3; R40" се заменят с "Мутаген от категория 3; R68" и се прибавя R68 към етикета.

2. Приложение II включва шведската и финландската версии и технически поправки на някои варианти на различните езици. Приложение II следователно се заменя с приложение II към настощата директива.

3. Приложение III включва шведската и финландската версии и техническите поправки на някои варианти на различните езици. Приложение III следователно се заменя с приложение III към настоящата директива.

4. Приложение IV включва шведската и финландската версии и технически поправки на някои варианти на различните езици. Приложение IV следователно се заменя с приложение IV към настоящата директива.

5. Приложение V се изменя, както следва:

а) глава Б.1 се заличава.

б) заглавието на английския вариант на глава Б13/14 се заменя от текста на приложение 5А.

в) последното изречение на френския вариант от параграф 1.4.2.2 от глава Б.39 се заменя с текста на приложение 5Б.

г) уравнението от последното изречение в точка 1.7.1.6. от английския вариант на глава Б.41 се заменя с текста на приложение 5В.

д) методът за изпитване на субхроничната орална токсичност при гризачи, се изменя в съответствие с приложение 5Г към настоящата директива, което заменя глава Б.26.

е) методът за изпитване на субхроничната орална токсичност при животни, които не са гризачи, се изменя в съответствие с приложение 5Д към настоящата директива, което заменя глава Б.27.

ж) седемте нови метода за изпитване на екологичната токсичност в приложение 5Е към настоящата директива са включени в част В.

6. Приложение VI включва шведския и финландския варианти и технически поправки на някои варианти на различните езици. Приложение VI следователно се заменя с приложение 6 към настоящата директива.

7. Приложение VII.А включва техническото досие, съдържащо пакет за изпитване на междинните съединения с ограничена експозиция, предоставящи необходимата информация за оценка на предвидимите рискове за хората и околната среда. Приложение VII.А следователно се изменя, както следва:

а) текстът на приложение 7А към настоящата директива се поставя преди раздел 0 от приложение VIIА.

б) текстът на приложение 7Б към настоящата директива се поставя в края на приложение VII.А.

8. Приложение VIII включва допълнителни тестове и проучвания, които могат да се изискват за междинни съединения с ограничена експозиция, предлагани на пазара в големи количества. Приложение VIII се изменя, както следва:

а) текстът на приложение 8А към настоящата директива се поставя между "ниво 1" и "Физико-химични изследвания" от приложение VIII.

б) текстът на приложение 8Б към настоящата директива се поставя между "ниво 2" и "Токсикологични изследвания" от приложение VIII.

Член 2

1. Държавите-членки приемат и публикуват преди 30 юли 2002 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

2. Държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби посочени в параграф 1:

а) от 30 юли 2002 г. или по ранна дата за опасните вещества;

б) от 30 юли 2002 г. за препарати, които не попадат в обхвата на Директива 91/414/ЕИО на Съвета [6] и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и Съвета [7];

в) от 30 юли 2004 г. за препарати в обхвата на Директива 91/414/ЕИО и Директива 98/8/ЕО.

Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

3. Държавите-членки съобщават на Комисията основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива и таблица на съответствието между разпоредбите на настоящата директива и приетите национални разпоредби.

Член 3

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 6 август 2001 година.

За Комисията

Margot Wallström

Член на Комисията

[1] ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.

[2] ОВ L 136, 8.6.2000 г., стр. 90.

[3] ОВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 57.

[4] ОВ L 358, 18.12.1986 г., стр. 1.

[5] ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.

[6] ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1.

[7] ОВ L 123, 24.4.1998 г., стр. 1.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1А

ПРЕДГОВОР КЪМ ПРИЛОЖЕНИЕ I

Въведение

Приложение I е указател на опасните вещества, за които на ниво Общност са установени хармонизирана класификация и етикетиране в съответствие с процедурата, определена в член 4, параграф 3 от настоящата директива.

Номериране на вписванията

Вписванията в приложение I са изброени в съответствие с атомния номер на елементите, който в най-голяма степен характеризира свойствата на веществата. Списъкът на химичните елементи, подредени според атомното число, е показан в таблица А. Органичните вещества, заради тяхното разнообразие, са поставени в техните обичайни класове, както е показано в таблица Б.

Индексът на числото за всяко вещество е във формата на цифрова редица от вида ABC-RST-VW-Y, където:

- ABC е или атомното число на най-характерните химични елементи (предшествани от една или две нули като добавка към редицата) или обикновения номер на клас за органичните вещества,

- RST е последователен номер на веществото в сериите АВС,

- VW е обозначава формата, в която веществото се произвежда или предлага на пазара.

- Y е контролната цифра, изчислена в съответствие с метода ISBN (Международен стандартен номер на книгата).

Например, числовият индекс за натриев хлорат е 017-005-00-9.

За опасните вещества в Европейския инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) (ОВ С 146А, 15.6.1990), е включен номерът EINECS. Този номер е седемцифрова система от вида ХХХ-ХХХ-Х, която започва с 200-001-8.

За опасните вещества, нотифицирани според разпоредбите на настоящата директива, е включен номерът на веществото в Европейския списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS). Този номер е седемзначна система от вида ХХХ-ХХХ-Х, която започва от 400-010-9.

За опасните вещества в списъка "No longer polimers" (Документ, Служба за официални публикации на Европейските Общности, 1997. ISBN 92-827-8995-0) се включва номерът "No longer polimers". Този номер е седемцифрена система от вида ХХХ-ХХХ-Х, която започва при 500-001-0.

CAS (Chemical Abstracts Service) номерът е също включен за да подпомогне идентификацията на вписването. Следва да се отбележи, че номерът EINECS включва безводната и водна форми на веществото и често има различни CAS номера за безводната и водната форми. Включеният CAS номер е само за безводната форма и следователно показаният номер CAS не винаги описва вписването толкова точно, колкото номера EINECS.

EINECS, ELINCS, "No longer polimers" или CAS номера обикновено не се включват при вписвания, на които съответстват повече от четири отделни вещества.

Номенклатура

Доколкото е възможно, опасните вещества се проектират чрез техните EINECS, ELINCS, или "No longer polimers" имена. Другите вещества, които не се изброени в EINECS, ELNCS или "No longer polimers" списъци се проектират като се използват международно признатите химически имена (например ISO, IUPAC). В някои случаи се включва допълнително общо име.

Примесите, добавките и по-малките съставки обикновено не се споменават, освен ако не спомагат значително за класификацията на веществото.

Някои вещества са описани като смес от А и Б. Тези вписвания се отнасят до една специфична смес. В някои случаи, където е необходимо да се характеризира веществото, предлагано на пазара, се определят пропорциите на основното вещество в сместа.

Някои вещества са описани със специфичен процент на чистота. Веществата, които имат по-високо съдържание на активен материал (например органичен прекис) не са включени във вписване на приложение I и може да има други опасни свойства (например експлозив). Когато са показани специфични граници на концентрация, те се прилагат за вещество или вещества, показани във вписването. По-специално в случай на вписвания, които са смеси от вещества или веществата, описани със специфичен процент на чистота, ограниченията, които се прилагат за веществото описано в приложение I и не е чисто вещество.

Член 23, параграф 2, буква а) изисква за веществата, които са посочени в приложение I, името на веществото, коeто се използва върху етикета да е едно от означенията, дадени в приложението. За някои вещества, се прибавя допълнителна информация в средни скоби с цел да се подпомогне определянето на веществото. Тази допълнителна информация не е нужно да се включва върху етикета.

Някои вписвания съдържат препратки към примесите. Пример за това е индекс № 607-190-00-X: метил акриламидометоксиацетат (съдържащ ≥ 0,1 % акриламид). В тези случаи препратката в средните скоби образува част от името и трябва да се включи върху етикета.

Някои вписвания се отнасят до групи от вещества. Пример за индекс № 006-007-00-5: циановодород (сол на…) с изключение на сложните цианиди като фероцианиди, ферицианиди и живачни оксицианиди. За отделните вещества, покрити от тези вписвания, трябва да се използват EINECS името или другите международно признати имена.

Формат на вписванията

За всяко вещество в приложение I е дадена следната информация:

а) класификацията:

i) процесът на класификацията представлява поставяне на веществото в една или повече категории на опасност, (както са посочени в член 2, параграф 2 от Директива 92/32/ЕИО на Съвета (ОВ L 154, 5.6.1992 г., стр.1) и определяне на квалифицираща го рискова фраза или фрази. Класификацията оказва влияние не само по отношение на етикетирането, но също така по отношение на други законови и подзаконови мерки за опасните вещества;

ii) класификацията за всяка категория на опасност e нормално представена във формата на абревиатура, представящи категорията опасност заедно с подходящата рискова фраза или фрази. Обаче в някои случаи (т.е. веществата, класифицирани като запалими, сенсибилизиращи и някои вещества, класифицирани като опасни за околната среда) се използва само рисковата фраза;

iii) абревиатурата за всички категории опасност е показана по-долу:

- експлозивни: Е

- оксидиращи: О

- изключително запалими: F+

- лесно запалими: F

- запалими: R10

- силно токсични: Т+

- токсични: Т

- вредни: Xn

- корозивни: С

- дразнещи: Xi

- сенсибилизиращи: R42 и/или R43

- канцерогенни: Carc. Cat [1].

- мутагенни: Muta. Cat [1].

- токсични за репродукцията: Repr. Cat [1].

- опасни за околната среда: N или/и R52, R53, R59;

iv) показани са и допълнителните рискови фрази, които са поставени за да опишат други свойства (виж точки 2.2.6 и 3.2.8 от ръководството за етикетиране), въпреки че те формално не са част от класификацията;

б) етикета включва:

i) буквата, предназначена за веществото, в съответствие с приложение II (виж член 23, параграф 2, буква в)). Тя играе ролята на абревиатура за символа и за индикацията за опасност (ако те са определени);

ii) рисковите фрази, обозначени като серия от номера, предшествани от буквата R, която посочва същността на специалните рискове в съответствие с приложение 3 (виж член 23, параграф 2, буква г)). Числата са разделени или чрез:

- тире (-) за да се обозначат комбинираните твърдения относно специалните рискове (R), или

- наклонена черта (/) за да се обозначи комбинираното твърдение, в едно изречение, на специалните рискове, посочени в приложение III;

iii) фразите за безопасност, обозначени като серия от числа, предшествани от буквата S, означаваща препоръчани предварителни мерки за безопасност в съответствие с приложение IV (виж член 23, параграф 2, буква д)). Числата отново са разделени или чрез тире (-) или наклонена черта (/); значимостта на препоръчаните предварителни мерки за безопасност е посочена в приложение IV. Показаните фрази за безопасност се прилагат само за веществата; за препаратите, фразите се избират съгласно обикновените правила.

Отбележете, че за определени опасни вещества и препарати, предлагани на широкия потребител, определени S-фрази са задължителни.

S1, S2 и S45 са задължителни за всички силно токсични, токсични и корозивни вещества и препарати, предлагани на широкия потребител.

S2 и S46 са задължителни за всички опасни вещества и препарати, предлагани на широкия потребител, различни от тези, които са само класифицирани като опасни за околната среда.

Фразите за безопасност S1 и S2 са показани в малки скоби в приложение I и могат да се пропуснат само върху етикета, когато веществото или препарата се продават само за промишлени нужди;

в) ограничения на концентрацията

и свързаните класификации, необходими за класифицирането на опасните препарати, съдържащи вещества, в съответствие с Директива 1999/45/ЕО.

Освен ако са показани по друг начин, ограниченията на концентрациите са процент от теглото на веществото, изчислен към общото тегло на препарата.

Когато границите на концентрация не са дадени, границите на концентрация, които трябва да се използват когато се прилага конвенционалния метод за оценяване опасността за здравето, са тези в приложение II, а когато се прилага конвенционалния метод за оценяване опасността за околната среда, са тези в приложение III към Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр.1).

Основни обяснителни бележки

Групи вещества

Определен брой групови вписвания са включени в приложение I. В тези случаи изискванията за класификация и етикетиране ще се прилагат за всички вещества, обхванати от описанието, ако те се предлагат на пазара, доколкото са изброени от EINECS или ELINCS. Когато вещество, което е обхванато от вписването на групата се получи като примес с друго вещество, при етикетирането на веществото, се вземат предвид изискванията за класификация и етикетиране, описани във вписването на групата.

В някои случаи има изисквания за класификация и етикетиране на специфични вещества, които биха могли да се обхванат от вписването на групата. В такива случаи за веществото ще е налице специално вписване в приложение I и вписването на групата се отбелязва с фразата "освен тези, определени другаде в това приложение".

В някои случаи отделните вещества могат да бъдат обхванати от повече от едно групово вписване. Оловният оксалад (EINECS № 212-413-5) в момента е включен в две вписвания на групи за оловните съединения (индекс № 082-001-00-6), както и за солите на оксалова киселина (607-007-00-3). В тези случаи етикетирането на веществото се отразява върху етикетирането за всяка от двете групи вписвания. В случаите, когато са дадени различни класификации за една и съща опасност, за етикет на отделното вещество се използва класификацията, която води до по-строго класифициране. (виж бележка А по-долу).

Вписванията в приложение I за солите (под известно име) обхваща безводната и водната форми, освен ако е специално определен по друг начин.

Вещества с номер ELINCS

В приложение I веществата с номер ELINCS се нотифицират според разпоредбите на настоящата директива. Производител или вносител, които не са нотифицирали предварително тези вещества, трябва да се отнесат към разпоредбите на настоящата директива, ако очакват тези вещества да се разпространяват на пазара.

Обяснения на бележките относно идентификацията, класификацията и етикетирането на веществата

Бележка А:

Името на веществото трябва да се вижда на етикета във форма на едно от указанията, дадени в приложение I (виж член 23, параграф 2, буква а)).

В приложение I, използването е понякога е дадено като общо описание като "…съставна част" или "…соли". В този случай от производителя или всяко друго лице, което предлага такова вещество на пазара се изисква да постави на етикета правилното наименование, като се вземе предвид главата, озаглавена "Номенклатура" от предговора:

Пример: за BeCL2 (EINECS № 232-116-4): берилиев хлорид.

Директивата също изисква символите, индикациите за опасност, R- и S- фрази, които трябва да се използват за всяко вещество, са тези, които са показани в приложение 1 (член 23, параграф 2, букви в), г) и д)).

За веществата, принадлежащи на повече от една особена група вещества, включени в приложение I, символите, индикациите за опасност, R- и S- фрази, които трябва да се използват за всяко вещество, са тези, които са посочени в съответното вписване в приложение I.

За веществата, принадлежащи към повече от една група вещества, включени в приложение I, символите, индикациите за опасност, R- и S- фрази, които трябва да се използват за всяко вещество, са тези, които са посочени в съответното вписване в приложение I. В случаите, когато две различни класификации са дадени в две вписвания за един и същи вид опасност, се използва класификацията, която отразява класификация с по-висока степен на опасност.

Пример:

За вещество АВ — няма отделно вписване в приложение I:

Вписване на група за съединения от А в приложение I:

Repr. Cat. 1; R61 Repr. Cat.3; R62 Xn;R20/22 R33 N;R50-53

Вписване на група за съединения от Б в приложение I:

Carc. Cat. 1; R45 Т; R23/25 N; R51-53

Класификация на вещество от АБ става:

Carc. Cat. 1; R45 Repr. Cat.1; R61 Repr. Cat.3; R62 Т; R23/25 R33 N; R50-53.

Бележка Б:

Някои вещества (киселини, основи и т.н.) се разпространяват на пазара във воден разтвор при различни концентрации и следователно, тези разтвори изискват различно етикетиране, тъй като опасностите са различни при различни концентрации.

Във вписванията в приложение I в бележка Б има основно указание от следния вид: "нитрит киселина …%".

В този случай производителят или всяко друго лице, което предлага на пазара такова вещество във воден разтвор, трябва да означи върху етикета процента на концентрация на разтвора.

Пример: азотна киселина 45 %.

Освен ако не е изразено по друг начин, се предполага, че процентът на концентрация се изчислява на основата на тегло/тегло.

Използването на допълнителни данни (например специална тежест, градус Боме) или описателни фрази (например: с изпарения или кристализиран) е допустимо.

Бележка В:

Някои органични вещества могат да се продават или в специфична изометрична форма или като смес от няколко изомери.

В приложение I основното указание на следния вид се използва понякога: "ксиленол".

В този случай производителят или всяко друго лице, което предлага на пазара такова вещество трябва да означи върху етикета дали веществото е специфичен изомер или смес от изомери (б).

Пример:

а) 2,4-диметилфенол;

б) ксиленол (смес от изомери).

Бележка Г:

Определени вещества, които са податливи на спонтанна полимеризация или разлагане обикновено се предлагат на пазара в стабилизирана форма. В тази си форма те са изброени в приложение I към настоящата директива.

Обаче такива вещества са понякога се предлагат на пазара в не-стабилизирана форма. В тази случай производителят или всяко лице, което предлага на пазара такова вещество трябва да означи върху етикета името на веществото, последвано от думите "не-стабилизирано".

Пример: метакрилова киселина (не-стабилизирана).

Бележка Д:

Веществата със специфични въздействия върху човешкото здраве (виж глава 4 от приложение VI), които са класифицирани като канцерогенни, мутагенни и/или токсични за репродукцията в категории 1 или 2 са предписани в бележка Д, ако също са класифицирани като силно токсични (Т+), токсични (Т) или опасни (Xn). За тези вещества, рисковите фрази R20, R21, R22, R23, R24, R25, R26, R27, R28, R39, R68 (опасни), R48 и R65 и всички комбинации от тези рискови фрази се предшестват от думата "също".

Примери:

R45-23 "Може да причини рак. Също токсичен при вдишване"

R46-27/28 "Може да причини наследствено генетично увреждане. Също силно токсичен при контакт с кожата и при поглъщане".

Бележка Е:

Това вещество може да съдържа стабилизатор. Ако стабилизаторът променя свойството опасност на веществото, както е показано на етикета в приложение I, се поставя етикет в съответствие с правилата на етикетирането на опасни препарати.

Бележка Ж:

Това вещество може да се предлага на пазара като експлозивно, в който случай трябва да се оцени чрез използване на подходящ метод на тестване и следва да се поставя етикет, отразяващ неговото експлозивно свойство.

Бележка З:

Класификацията и показания за това вещество етикет се прилагат за опасните свойства, които са отбелязват с рискова фраза в комбинация с показаните категории на опасност. Изискванията на член 6 от настоящата директива към производителите, дистрибуторите и вносителите на това вещество се прилагат за всички други аспекти от класификацията и етикетирането. Последният етикет следва изискванията на раздел 7 от приложение VI към настоящата директива.

Тази бележка се прилага за определени вещества, производни на въглища и нефт и за определени вписвания за групи от вещества в приложение I.

Бележка И:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се покаже, че веществото съдържа по-малко от 0,1 % w/w бензен (EINECS № 200-753-7). Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на въглища и нефт в приложение I.

Бележка Й:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се покаже, че веществото съдържа по-малко от 0,1 % w/w 1,3-бутадиен (EINECS № 203-450-8). Ако веществото не е класифицирано като канцерогенно, се използва поне S-фраза (2-)9-16. Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на нефта в приложение I.

Бележка К:

Класификацията като канцероген не е нужно да се прилага, ако може да се покаже, че веществото съдържа по-малко от 3 % DMSO екстракт, измерен чрез IP 345. Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на нефта в приложение I.

Бележка Л:

Класификацията като канцероген не е нужно да се прилага, ако може да се покаже, че веществото съдържа по-малко от 0,005 % w/w бензо-пирен (EINECS № 200-028-5). Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на въглищата в приложение I.

Бележка М:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако е известна цялата история на рафиниране и ако може да се покаже, че веществото, от което е извлечено, не е канцероген. Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на нефта в приложение I.

Бележка Н:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се покаже, че веществото съдържа по-малко от 0,1 % w/w бензен (EINECS № 200-753-7).

Когато веществото е класифицирано като канцероген, се прилага също и бележка Д.

Когато веществото не е класифицирано като канцерогенно, се използва поне S-фраза (2-)23-24-62.

Тази бележка се прилага само за определени комплексни вещества, производни на нефта в приложение I.

Бележка О:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага, ако може да се покаже, че веществото отговаря на едно от следните условия:

- краткосрочен тест за био-устойчивост чрез вдишване показва, че фибрите по-дълги от 20 µm имат натоварен период на полуразпадане по-малко от 10 дни, или

- краткосрочен тест за био-устойчивост чрез вътрешно трахеално вливане показва, че фибрите по-дълги от 20 µm имат период на полуразпадане по-малко от 40 дни, или

- подходящ тест за вътрешно периториален, който не дава доказателства за изключителна канцерогенност, или

- липса на съответна патогенност или нео-пластични изменения за подходящ дългосрочен тест чрез вдишване.

Бележка П:

Класификацията като канцероген не следва да се прилага за фибри с натоварена дължина на геометричния среден диаметър по-малко от две стандартни геометрични грешки, по-големи от 6 µм.

Бележка Р:

Това вещество може да не изисква етикет съгласно член 23 (виж раздел 8 на приложение VI).

Обяснение на бележките относно етикетирането на препарати

Значението на бележките, които се означават отдясно на границата на концентрация е, както следва:

Бележка 1:

Посочената концентрация или при отсъствието на такава концентрация, основните концентрации от Директива 1999/45/ЕО са процентите от теглото на металния елемент, изчислен относно общото тегло на препарата.

Бележка 2:

Посочената концентрация на изоцианат е процент от теглото на свободния мономер, изчислен относно общото тегло на препарата.

Бележка 3:

Посочената концентрация е процент от теглото на хроматните йони, разтворени във вода, изчислен относно общото тегло на препарата.

Бележка 4:

Препаратите, съдържащи тези вещества трябва да са класифицирани като опасни с R65, ако съответстват на критериите в точка 3.2.3 на приложение VI.

Бележка 5:

Границите на концентрация за газообразните препарати се изразяват като количество за процент количество.

Бележка 6:

Препаратите, съдържащи тези вещества трябва да са означени с R67, ако съответстват на критериите в точка 3.2.8 на приложение VI.

Тази бележка не се прилага от датата, на която критериите за използване R67, предвидени в Директива 1999/45/ЕО, влязат в сила.

TABLA ATABEL ATABELLE AΠΙΝΑΚΑΣ ATABLE ATABLEAU ATABELLA ATABEL ATABELA ATABELL ATAULUKKO A

Lista de los elementos químicos clasificados por su número atómico (Z)Liste over grundstoffer, ordnet efter deres atomvægt (Z)Liste der chemischen Elemente, geordnet nach der Ordnungszahl (Z)Κατάλογος χημικών στοιχείων ταξινομημένων σύμφωνα με τον ατομικό τους αριθμό (Ζ)List of chemical elements listed according to their atomic number (Z)Liste des éléments chimiques classés selon leur numéro atomique (Z)Elenco degli elementi chimici ordinati secondo il loro numero atomico (Z)Lijst van chemische elementen, gerangschikt naar atoomgewicht (Z)Lista dos elementos químicos ordenados segundo o seu número atómico (Z)Lista över grundämnen, ordnade efter deras atomnummer (Z)Alkuaineiden luettelo järjestysluvun mukaan (Z)

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003, стр. 96).

TABLA BTABEL BTABELLE BΠΙΝΑΚΑΣ BTABLE BTABLEAU BTABELLA BTABEL BTABELA BTABELL BTAULUKKO B

Clasificación especial para las sustancias orgánicasSærlig inddeling af organiske stofferSpezielle Anordnung für die organischen StoffeΕιδική ταξινόμηση των οργανικών ουσιώνSpecial classification for organic substancesClassification particulière aux substances organiquesClassificazione speciale per le sostanze organicheSpeciale indeling voor de organische stoffenClassificação especial para as substâncias orgânicasSärskild indelning av organiska ämnenErityisryhmät orgaanisille aineille

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003, стр. 96).

[1] Категориите канцерогенност, мутагенност или токсичен за репродукцията (т.е. 1, 2, или 3) са показани, както е подходящо.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Б

Индекс № | Химично название | Бележки, относно веществата | ЕО № | CAS № | Класификация | Етикетиране | Граници на концентрация | Бележки относно препаратите |

004-002-00-2 | берилиеви съединения, с изключение на берилеви, алуминиеви силикати и тези, посочени другаде в това приложение | A E | — | — | Carc. Cat. 2; R49 T+; R26 T; R25-48/23 Xi; R36/37/38 R43 N; R51-53 | T+; N R: 49-25-26-36/37/38-43-48/23-51/53 S: 53-45-61 | | |

006-015-00-9 | диурон (ISO) 3-(3,4-дихлорофенил)-1,1-диметил карбамид | | 206-354-4 | 330-54-1 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R22-48/22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-40-48/22-50/53 S: (2-)13-22-23-37-46-60-61 | | |

006-024-00-8 | проксан-натрий (ISO) натриев-О-изопропил-дитиокарбонат | | 205-443-5 | 140-93-2 | Xn; R22 Xi; R38 N; R51-53 | Xn; N R: 22-38-51/53 S: (2-)13-61 | | |

006-032-00-1 | мoнолинурон 3-(4-хлорофенил)-1-метокси-1-метилуреа | | 217-129-5 | 1746-81-2 | Xn; R22-48/22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-48/22-50/53 S: (2-)22-60-61 | | |

006-041-00-0 | диметилкарбамоилдихлорид | E | 201-208-6 | 79-44-7 | Carc. Cat. 2; R45 T; R23 Xn; R22 Xi; R36/37/38 | T R: 45-22-23-36/37/38 S: 53-45 | C ≥ 25 %: T; R45-22-23-36/37/38 20 % ≤ C < 25 %: T; R45-20-36/37/38 3 % ≤ C < 20 %: T; R45-20 0,001 % ≤ C < 3 %: T; R45 | |

006-069-00-3 | тиофанат метил(ISO) 1,2-ди-(3-метоксикарбонил-2-тиоуреид)бензол | | 245-740-7 | 23564-05-8 | Muta. Cat. 3; R68 Xn; R20 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 20-43-50/53-68 S: (2-)36/37-46-60-61 | | |

007-015-00-1 | O- етилхидроксиламин | | 402-030-3 | 624-86-2 | F; R11 T; R23/24/25-48/23 Xi; R36 R43 N; R50 | F; T; N R: 11-23/24/25-36-43-48/23-50 S: (1/2-)16-26-36/37/39-45-60-61 | | |

009-014-00-1 | оловен хексафлуорсиликат | E | 247-278-1 | 25808-74-6 | Repr. Cat. 1; R61 Repr. Cat. 3; R62 Xn; R20/22 R33 N; R50-53 | T; N R: 61-62-20/22-33-50/53 S: 53-45-60-61 | | 1 |

013-002-00-1 | алуминиев прах (флегматизиран) | | 231-072-3 | — | F; R15 R10 | F R: 10-15 S: (2-)7/8-43 | | |

015-003-00-2 | калциев фосфид трикалциев дифосфид | | 215-142-0 | 1305-99-3 | F; R15/29 T+; R28 N; R50 | F; T+; N R: 15/29-28-50 S: (1/2-)22-43-45-61 | | |

015-004-00-8 | алуминиев фосфид | | 244-088-0 | 20859-73-8 | F; R15/29 T+; R28 R32 N; R50 | F; T+; N R: 15/29-28-32-50 S: (1/2-)3/9/14-30-36/37-45-61 | | |

015-005-00-3 | магнезиев фосфид тримагнезиев дифосфид | | 235-023-7 | 12057-74-8 | F; R15/29 T+; R28 N; R50 | F; T+; N R: 15/29-28-50 S: (1/2-)22-43-45-61 | | |

015-006-00-9 | трицинков дифосфид цинков фосфид | | 215-244-5 | 1314-84-7 | F; R15/29 T+; R28 R32 N; R50-53 | F; T+; N R: 15/29-28-32-50/53 S: (1/2-)3/9/14-30-36/37-45-60-61 | | |

015-019-00-X | Дихлорвос (ISO) 2,2-дихлорвинил-диметилов естер на фосфорната киселина | | 200-547-7 | 62-73-7 | T+; R26 T; R24/25 R43 N; R50 | T+; N R: 24/25-26-43-50 S: (1/2-)28-36/37-45-61 | | |

015-106-00-2 | триамид на хексаметилфосфорна киселина | | 211-653-8 | 680-31-9 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 2; R46 | T R: 45-46 S: 53-45 | C ≥ 0,1 %: T; R45-46 0,01 % ≤ C < 0,1 %: T; R45 | |

015-121-00-4 | едифенфос (ISO) етил-S,S-дифенилдитиофосфат | | 241-178-1 | 17109-49-8 | T; R23/25 Xn; R21 R43 N; R50-53 | T; N R: 21-23/25-43-50/53 S: (1/2-)36/37-45-60-61 | | |

015-137-00-1 | пиразофос 2-диетокситиофосфорилокси-5-метил-пиразоло[1,5-a]пиримидин-6-карбоксилова киселина-етилов естер | | 236-656-1 | 13457-18-6 | Xn; R20/22 N; R50-53 | Xn; N R: 20/22-50/53 S: (2-)36/37-46-60-61 | | |

015-156-00-5 | метил 3-[(диметоксифосфинотиоил)окси]метакрилат [1] мeтакрифос (ISO) [2] мeтил (E)-3-[(диметоксифосфинотиоил)окси]метакрилат [2] | | 250-366-2 [1] - [2] | 30864-28-9 [1] 62610-77-9 [2] | Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

015-157-00-0 | фосфориста киселина [1] фосфорна киселина [2] | | 233-663-1 [1] 237-066-7 [2] | 10294-56-1 [1] 13598-36-2 [2] | Xn; R22 C; R35 | C R: 22-35 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | | |

016-002-00-X | бариев сулфид | | 244-214-4 | 21109-95-5 | R31 Xn; R20/22 N; R50 | Xn; N R: 20/22-31-50 S: (2-)28-61 | | |

016-003-00-5 | бариеви полисулфиди | | 256-814-3 | 50864-67-0 | R31 Xi; R36/37/38 N; R50 | Xi; N R: 31-36/37/38-50 S: (2-)28-61 | | |

016-004-00-0 | калциев сулфид | | 243-873-5 | 20548-54-3 | R31 Xi; R36/37/38 N; R50 | Xi; N R: 31-36/37/38-50 S: (2-)28-61 | | |

016-005-00-6 | калциеви полисулфиди | | 215-709-2 | 1344-81-6 | R31 Xi; R36/37/38 N; R50 | Xi; N R: 31-36/37/38-50 S: (2-)28-61 | | |

016-011-00-9 | серен диоксид | | 231-195-2 | 7446-09-5 | T; R23 C; R34 | T R: 23-34 S: (1/2-)9-26-36/37/39-45 | C ≥ 20 %: T; R23-34 5 % ≤ C < 20 %: C; R20-34 0,5 % ≤ C < 5 %: Xi; R36/37/38 | 5 |

020-002-00-5 | калциев цианид | | 209-740-0 | 592-01-8 | T+; R28 R32 N; R50-53 | T+; N R: 28-32-50/53 S: (1/2-)7/8-23-36/37-45-60-61 | | |

027-001-00-9 | кобалт | | 231-158-0 | 7440-48-4 | R42/43 R53 | Xn R: 42/43-53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

027-002-00-4 | кобалтов оксид | | 215-154-6 | 1307-96-6 | Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

027-003-00-X | кобалтов сулфид | | 215-273-3 | 1317-42-6 | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

028-003-00-2 | никелов моноксид | | 215-215-7 | 1313-99-1 | Carc. Cat. 1; R49 R43 R53 | T R: 49-43-53 S: 53-45-61 | | |

028-004-00-8 | никелов диоксид | | 234-823-3 | 12035-36-8 | Carc. Cat. 1; R49 R43 R53 | T R: 49-43-53 S: 53-45-61 | | |

028-005-00-3 | диникелов триоксид | | 215-217-8 | 1314-06-3 | Carc. Cat. 1; R49 R43 R53 | T R: 49-43-53 S: 53-45-61 | | |

028-006-00-9 | никелов сулфид | | 240-841-2 | 16812-54-7 | Carc. Cat. 1; R49 R43 N; R50-53 | T; N R: 49-43-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

028-007-00-4 | никелов субсулфид триникелов дисулфид | | 234-829-6 | 12035-72-2 | Carc. Cat. 1; R49 R43 N; R51-53 | T; N R: 49-43-51/53 S: 53-45-61 | | |

028-008-00-X | никелов дихидроксид | | 235-008-5 | 12054-48-7 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R20/22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 20/22-40-43-50/53 S: (2-)22-36-60-61 | | |

034-001-00-2 | селен | | 231-957-4 | 7782-49-2 | T; R23/25 R33 R53 | T R: 23/25-33-53 S: (1/2-)20/21-28-45-61 | | |

048-010-00-4 | кадмиев сулфид | | 215-147-8 | 1306-23-6 | Carc. Cat. 3; R40 T; R48/23/25 Xn; R22 R53 | T R: 22-40-48/23/25-53 S: (1/2-)22-36/37-45-61 | C ≥ 10 %: T; R22-40-48/23/25 1 % ≤ C < 10 %: Xn; R40-48/20/22 0,1 % ≤ C < 1 %: Xn; R48/20/22 | 1 |

050-003-00-6 | фенкалаенацетат трифенилкалаен ацетат | | 212-984-0 | 900-95-8 | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 3; R63 T+; R26 T; R24/25-48/23 Xi; R37/38-41 N; R50-53 | T+; N R: 24/25-26-37/38-40-41-48/23-50/53-63 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-60-61 | | |

050-004-00-1 | фенкалаенхидроксид трифенилкалаен хидроксид | | 200-990-6 | 76-87-9 | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 3; R63 T+; R26 T; R24/25-48/23 Xi; R37/38-41 N; R50-53 | T+; N R: 24/25-26-37/38-40-41-48/23-50/53-63 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-60-61 | | |

050-013-00-0 | триoктил-калаени съединения с изключение на поименно означените в това проложение | A | — | — | Xi; R36/37/38 R53 | Xi R: 36/37/38-53 S: (2-)61 | C ≥ 1 %: Xi; R36/37/38 | 1 |

078-001-00-0 | Тeтрахлорофталат, с изключение на поименно означените в това приложение | A | — | — | T; R25 Xi; R41 R42/43 | T R: 25-41-42/43 S: (2-)22-26-36/37/39-45 | | |

078-005-00-2 | хексахлороплатинати с изключение на поименно означените в това приложение | A | — | — | T; R25 Xi; R41 R42/43 | T R: 25-41-42/43 S: (1/2-)22-26-36/37/39-45 | | |

081-001-00-3 | талий | | 231-138-1 | 7440-28-0 | T+; R26/28 R33 R53 | T+ R: 26/28-33-53 S: (1/2-)13-28-45-61 | | |

092-001-00-8 | уран | | 231-170-6 | 7440-61-1 | T+; R26/28 R33 R53 | T+ R: 26/28-33-53 S: (1/2-)20/21-45-61 | | |

601-004-01-8 | бутан (съдържащ ≥ 0,1 % бутадиен (дивинил) (203-450-8)) [1] изобутан (съдържащ ≥ 0,1 % бутадиен (дивинил) (203-450-8)) [2] | C S | 203-448-7 [1] 200-857-2 [2] | 106-97-8 [1] 75-28-5 [2] | F+; R12 Carc. Cat. 1; R45 Muta. Cat. 2; R46 | F+; T R: 45-46-12 S: 53-45 | | |

601-005-00-6 | 2,2-диметилпропан неопентан | | 207-343-7 | 463-82-1 | F+; R12 N; R51-53 | F+; N R: 12-51/53 S: (2-)9-16-33-61 | | |

601-007-00-7 | хексан, смес от изомери (съдържа < 5 % n-хексан (203-777-6)) | C | — | — | F; R11 Xn; R65 Xi; R38 R67 N; R51-53 | F; Xn; N R: 11-38-51/53-65-67 S: (2-)9-16-29-33-61-62 | | 4 6 |

601-013-00-X | 1,3-бутадиен бута-1,3-диен | D | 203-450-8 | 106-99-0 | F+; R12 Carc. Cat. 1; R45 Muta. Cat. 2; R46 | F+; T R: 45-46-12 S: 53-45 | | |

601-041-00-2 | дибенз[a,h]антрацен | | 200-181-8 | 53-70-3 | Carc. Cat. 2; R45 N; R50-53 | T; N R: 45-50/53 S: 53-45-60-61 | C ≥ 0,01 %: T; R45 | |

602-027-00-9 | трихлоретилен трихлоретен | | 201-167-4 | 79-01-6 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 R67 Xi; R36/38 R52-53 | T R: 45-36/38-52/53-67 S: 53-45-61 | | 6 |

602-037-00-3 | α-хлоротулен бензилхлорид | E | 202-853-6 | 100-44-7 | Carc. Cat. 2; R45 T; R23 Xn; R22-48/22 Xi; R37/38-41 | T R: 45-22-23-37/38-41-48/22 S: 53-45 | | |

602-073-00-X | 1,4-дихлоробут-2-ен | E | 212-121-8 | 764-41-0 | Carc. Cat. 2; R45 T+; R26 T; R24/25 C; R34 N; R50-53 | T+; N R: 45-24/25-26-34-50/53 S: 53-45-60-61 | C ≥ 25 %: T+; R45-24/25-26-34 10 % ≤ C < 25 %: T+; R45-21/22-26-34 7 % ≤ C < 10 %: T+; R45-21/22-26-36/37/38 5 % ≤ C < 7 %: T; R45-21/22-23-36/37/38 3 % ≤ C < 5 %: T; R45-21/22-23 1 % ≤ C < 3 %: T; R45-23 0,1 % ≤ C < 1 %: T; R45-20 0,01 % ≤ C < 0,1 %: T; R45 | |

602-076-00-6 | 2,3,4-трихлоробут-1-ен | | 219-397-9 | 2431-50-7 | Carc. Cat 3; R40 T; R23 Xn; R22 Xi; R36/37/38 N; R50-53 | T; N R: 22-23-36/37/38-40-50/53 S: (1/2-)36/37-45-60-61 | C ≥ 25 %: T; R22-23-36/37/38-40 20 % ≤ C < 25 %: Xn; R20-36/37/38-40 3 % ≤ C < 20 %: Xn; R20-40 0,1 % ≤ C < 3 %: Xn; R40 | |

602-084-00-X | 1,1-дихлоро-1-флуоретан | | 404-080-1 | 1717-00-6 | R52-53 N; R59 | N R: 52/53-59 S: 59-61 | | |

603-014-00-0 | 2- бутоксиетанол бутилгликол | | 203-905-0 | 111-76-2 | Xn; R20/21/22 Xi; R36/38 | Xn R: 20/21/22-36/38 S: (2-)36/37-46 | | |

603-024-00-5 | 1,4-диоксан | D | 204-661-8 | 123-91-1 | F; R11-19 Carc. Cat. 3; R40 Xi; R36/37 R66 | F; Xn R: 11-19-36/37-40-66 S: (2-)9-16-36/37-46 | | |

603-038-00-1 | алилокси-2,3-епокси-пропан алилглицидилов етер | | 203-442-4 | 106-92-3 | R10 Carc. Cat. 3; R40 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 3; R62 Xn; R20/22 Xi; R37/38-41 R43 R52-53 | Xn R: 10-20/22-37/38-40-41-43-52/53-62-68 S: (2-)24/25-26-36/37/39-61 | | |

603-039-00-7 | 1-бутокси-2,3-eпоксипропан n-бутилглицидилов етер | | 219-376-4 | 2426-08-6 | R10 Carc. Cat. 3; R40 Muta. Cat. 3; R68 Xn; R20/22 Xi; R37 R43 R52-53 | Xn R: 10-20/22-37-40-43-52/53-68 S: (2-)24/25-36/37-61 | | |

603-044-00-4 | дикофол 2,2,2-трихлоро-1,1-бис(4-хлорофенил)eтанол | | 204-082-0 | 115-32-2 | Xn; R21/22 Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 21/22-38-43-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

603-046-00-5 | бис(хлорометилов)етер оксибис(хлорметан) | E | 208-832-8 | 542-88-1 | R10 Carc. Cat. 1; R45 T+; R26 T; R24 Xn; R22 | T+ R: 45-10-22-24-26 S: 53-45 | C ≥ 25 %: T+; R45-22-24-26 7 % ≤ C < 25 %: T+; R45-21-26 3 % ≤ C < 7 %: T; R45-21-23 1 % ≤ C < 3 %: T; R45-23 0,1 % ≤ C < 1 %: T; R45-20 0,001 % ≤ C < 0,1 %: T; R45 | |

603-049-00-1 | хлорофенетол 1,1-бис(4-хлорофенил)eтанол | | 201-246-3 | 80-06-8 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)36-61 | | |

603-055-00-4 | пропиленоксид 1,2-епоксипропан мeтилоксиран | E | 200-879-2 | 75-56-9 | F+; R12 Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 2; R46 Xn; R20/21/22 Xi; R36/37/38 | F+; T R: 45-46-12-20/21/22-36/37/38 S: 53-45 | | |

603-065-00-9 | 1,3-бис(2,3-eпоксипропокси)бензен резорцинолдиглицидилов етер | | 202-987-5 | 101-90-6 | Carc. Cat. 3; R40 Muta. Cat. 3; R68 Xn; R21/22 Xi; R36/38 R43 R52-53 | Xn R: 21/22-36/38-40-43-52/53-68 S: (2-)23-36/37-61 | | |

603-067-00-X | фенилглицидилов етер 2,3 – епоксипропил финил етер 1,2-епокси-3-феноксипропан | E | 204-557-2 | 122-60-1 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Xn; R20 Xi; R37/38 R43 R52-53 | T R: 45-20-37/38-43-52/53 S: 53-45-61 | | |

603-085-00-8 | бронопол (INN) 2-бромо-2-нитропропан-1,3-диол | | 200-143-0 | 52-51-7 | Xn; R21/22 Xi; R37/38-41 N; R50 | Xn; N R: 21/22-37/38-41-50 S: (2-)26-37/39-61 | | |

603-091-00-0 | eкзо-1-мeтил-4-(1-метилетил)-7-oкасбицикло[2.2.1)хептан-2-oл | | 402-470-6 | 87172-89-2 | Xn; R22 Xi; R41 | Xn R: 22-41 S: (2-)26-39 | | |

604-011-00-7 | 2,4-дихлорфенол | | 204-429-6 | 120-83-2 | T; R24 Xn; R22 C; R34 N; R51-53 | T; N R: 22-24-34-51/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

604-021-00-1 | натриев бифенил-2-илоксид 2-фенилфенол, натриева сол | | 205-055-6 | 132-27-4 | Xn; R22 Xi; R37/38-41 N; R50 | Xn; N R: 22-37/38-41-50 S: (2-)22-26-61 | | |

604-038-00-4 | 4-хлоро-3,5-диметилфенол [1] хлороксиленол [2] | | 201-793-8 [1] 215-316-6 [2] | 88-04-0 [1] 1321-23-9 [2] | Xn; R22 Xi; R36/38 R43 | Xn R: 22-36/38-43 S: (2-)24-37 | | |

605-008-00-3 | акрилалдехид акролеин проп-2-енал | D | 203-453-4 | 107-02-8 | F; R11 T+; R26 T; R24/25 C; R34 N; R50 | F; T+; N R: 11-24/25-26-34-50 S: 23-26-28-36/37/39-45-61 | | |

605-009-00-9 | кротоналдехид [1] 2-бутенал [1] (E)-2-бутенал [2] (E)-кротоналдехид [2] | | 224-030-0 [1] 204-647-1 [2] | 4170-30-3 [1 123-73-9 [2] | F; R11 Muta. Cat. 3; R68 T+; R26 T; R24/25 Xn; R48/22 Xi; R37/38-41 N; R50 | F; T+; N R: 11-24/25-26-37/38-41-48/22-50-68 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-61 | | |

607-004-00-7 | трихлороцетна киселина | | 200-927-2 | 76-03-9 | C; R35 N; R50-53 | C; N R: 35-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | C ≥ 10 %: C; R35 5 % ≤ C < 10 %: C; R34 1 % ≤ C < 5 %: Xi; R36/37/38 | |

607-005-00-2 | TCA-натрий (ISO) натриев трихлорацетат | | 211-479-2 | 650-51-1 | Xi; R37 N; R50-53 | Xi; N R: 37-50/53 S: (2-)46-60-61 | | |

607-035-00-6 | мeтил-метакрилат метил 2-метилпроп-2-еноат метил 2-метилпропеноат | D | 201-297-1 | 80-62-6 | F; R11 Xi; R37/38 R43 | F; Xi R: 11-37/38-43 S: (2-)24-37-46 | | |

607-039-00-8 | 2,4-D (ISO) 2,4-дихлорофеноксиоцетна киселина | | 202-361-1 | 94-75-7 | Xn; R22 Xi; R37-41 R43 R52-53 | Xn R: 22-37-41-43-52/53 S: (2-)24/25-26-36/37/39-46-61 | | |

607-040-00-3 | соли на 2,4-D | A | — | — | Xn; R22 Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-43-51/53 S: (2-)24/25-26-36/37/39-46-61 | | |

607-043-00-X | дикамба (ISO) 2,5-дихлоро-6-метоксибензоена киселина 3,6-дихлоро-2-метоксибензоена киселина | | 217-635-6 | 1918-00-9 | Xn; R22 Xi; R41 R52-53 | Xn R: 22-41-52/53 S: (2-)26-61 | | |

607-061-00-8 | акрилова киселина проп-2-енолова киселина | D | 201-177-9 | 79-10-7 | R10 Xn; R20/21/22 C; R35 N; R50 | C; N R: 10-20/21/22-35-50 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | C ≥ 25 %: C; R20/21/22-35 10 % ≤ C < 25 %: C; R35 5 % ≤ C < 10 %: C; R34 1 % ≤ C < 5 %: Xi; R36/37/38 | |

607-083-00-8 | 2,4-DB (ISO) 4-(2,4-дихлорофенокси)маслена киселина | | 202-366-9 | 94-82-6 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)25-29-46-61 | | |

607-084-00-3 | соли на 2,4-DB | A | — | — | Xn; R22 Xi; R41 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-51/53 S: (2-)26-29-39-46-61 | | |

607-088-00-5 | мeтакрилова киселина 2-метилпропенолова киселина | D | 201-204-4 | 79-41-4 | Xn; R21/22 C; R35 | C R: 21/22-35 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | C ≥ 25 %: C; R21/22-35 10 % ≤ C < 25 %: C; R35 5 % ≤ C < 10 %: C; R34 1 % ≤ C < 5 %: Xi; R36/37/38 | |

607-133-00-9 | мoноалкилови, моноарилови или моноалкиларилови естери на акриловата киселина с изключение на поименно посочените в това приложение | A | — | — | Xi; R36/37/38 N; R51-53 | Xi; N R: 36/37/38-51/53 S: (2-)26-28-61 | C ≥ 10 %: Xi; R36/37/38 | |

607-134-00-4 | мoноалкилови, моноарилови или моноалкиларилови естери на метакриловата киселина с изключение на поименно посочените в това приложение | A | — | — | Xi; R36/37/38 | Xi R: 36/37/38 S: (2-)26-28 | C ≥ 10 %: Xi; R36/37/38 | |

607-288-00-2 | тетранатриев-(c-(3-(1-(3-(e-6-дихлор-5-цианопиримидин-f-ил(метил)aмино)пропил)-1,6-дихидро-2-хидрокси-4-метил-6-oксо-3-пиридилазо)-4-сулфонатофенилсулфамоил)фталоцианин-a,b,d-трисулфонато(6-))никелат(ll) (a: 1,2,3 или 4, b: 8,9,10 или 11, c:15,16,17 или 18, d:22,23,24, или 25 е, f = 2 или 4) | | 410-160-7 | 148732-74-5 | Xi; R36 R43 R52-53 | Xi R: 36-43-52/53 S: (2-)22-26-36/37-61 | | |

607-300-00-6 | тринатриев-[2-(5-хлоро-2,6-дифлуорпиримидин-4-иламино)-5-(b-сулфамоил-c.d-сулфонатофталоцианин-a-ил-K4,N29,N30,N31,N32-сулфониламино)бензоато(5-)]купрат(ll) (a = 1,2,3 или 4, b = 8,9,10 или 11, c = 15,16,17 или 18 d = 22,23,24 или 25) | | 411-430-7 | — | Xi; R41 R43 | Xi R: 41-43 S: (2-)26-36/37/39 | | |

608-001-00-3 | ацетонитрил цянометан | | 200-835-2 | 75-05-8 | F; R11 Xn; R20/21/22 Xi; R36 | F; Xn R: 11-20/21/22-36 S: (1/2-)16-36/37 | | |

608-007-00-6 | йоксинил (ISO) 4-хидрокси-3,5-дийодбензонитрил | | 216-881-1 | 1689-83-4 | Repr. Cat. 3; R63 T; R25 Xn; R21 N; R50-53 | T; N R: 21-25-50/53-63 S: (1/2-)36/37-45-60-61 | | |

608-014-00-4 | хлороталонил (ISO) тeтрахлоризофталонитрил | | 217-588-1 | 1897-45-6 | Carc. Cat. 3; R40 N; R50-53 | Xn; N R: 40-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

608-015-00-X | дихлобенил (ISO) 2,6-дихлоробензонитрил | | 214-787-5 | 1194-65-6 | Xn; R21 N; R51-53 | Xn; N R: 21-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

608-017-00-0 | бромоксинилоктаноат (ISO) 2,6-дибром-4-цианфенилоктаноат | | 216-885-3 | 1689-99-2 | Repr. Cat. 3; R63 Xn; R21/22 N; R50-53 | Xn; N R: 21/22-50/53-63 S: (2-)36/37-60-61 | | |

608-018-00-6 | йоксинилоктаноат (ISO) 4-циан-2,6-дийодфенилоктаноат | | 223-375-4 | 3861-47-0 | Repr. Cat. 3; R63 Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53-63 S: (2-)36/37-60-61 | | |

609-016-00-8 | динитрофенол [1] 2,4(или 2,6)- динитрофенол [2] | | 247-096-2 [1] 275-732-9 [2] | 25550-58-7 [1] 71629-74-8 [2] | T; R23/24/25 R33 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-33-50/53 S: (1/2-)28-37-45-60-61 | | |

609-021-00-5 | натриева сол на DNOC [1] натрий 4,6-динитро-o-крезолат [1] калиева сол на DNOC [2] калий 4,6-динитро-o-крезолат [2] | | 219-007-7 [1] - [2] | 2312-76-7 [1] 5787-96-2 [2] | T; R23/24/25 R33 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-33-50/53 S: (1/2-)13-45-60-61 | | |

609-022-00-0 | амониева сол на DNOC амониев 4,6-динитро-о-толилоксид | | 221-037-0 | 2980-64-5 | T+; R26/27/28 R33 N; R50-53 | T+; N R: 26/27/28-33-50/53 S: (1/2-)13-28-45-60-61 | | |

609-024-00-1 | бинапакрил 2-втор-бутил-4,6-динитрофенил-3-метилкротонат | E | 207-612-9 | 485-31-4 | Repr. Cat. 2; R61 Xn; R21/22 N; R50-53 | T; N R: 61-21/22-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

609-026-00-2 | соли и естери на динозеб, с изключение на поименно означените в това приложение | A E | — | — | R44 Repr. Cat. 2; R61 Repr. Cat. 3; R62 T; R24/25 Xi; R36 N; R50-53 | T; N R: 61-62-24/25-36-44-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

609-027-00-8 | диноктон смес от изомери: мeтил-2-октил-4,6-динитрометил-карбонат мeтил-4-октил-2,6-динитро-фенил-карбонат | | — | 63919-26-6 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

609-028-00-3 | динекс 2-циклохексил-4,6-динитрофенол | | 205-042-5 | 131-89-5 | T; R23/24/25 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-50/53 S: (1/2-)13-45-60-61 | | |

609-029-00-9 | соли и естери на динекс | A | — | — | T; R23/24/25 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-50/53 S: (1/2-)13-45-60-61 | | |

609-032-00-5 | бромофеноксим (ISO) 3,5-дибром-4-хидроксибензалдехид-О-(2,4-динитрофенил)-oксим | | 236-129-6 | 13181-17-4 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)25-60-61 | | |

609-033-00-0 | динозам 6-(1-Meтил-бутил)-2,4-динитрофенол | | — | 4097-36-3 | T; R23/24/25 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-50/53 S: (1/2-)13-45-60-61 | | |

609-034-00-6 | соли и естери на динозам | A | — | — | T; R23/24/25 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-50/53 S: (1/2-)13-45-60-61 | | |

609-042-00-X | пендиметалин (ISO) N-(1-етилпропил)-2,6-динитро-3,4-ксилидин | | 254-938-2 | 40487-42-1 | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-29-37-60-61 | | |

609-045-00-6 | смес от: 4,6-динитро-2-(3-oктил)фенилметилкарбонат 4,6-динитро-2-(4-oктил)фенилметилкарбонат диноктон-6 | | — | 8069-76-9 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

609-046-00-1 | трифуралин (ISO) (съдържа < 0.5 ppm NPDA) α,α,α-трифлуоро-2,6-динитро-N,N-дипропил-p-толуидин (съдържа < 0.5 ppm NPDA) 2,6-динитро-N,N-дипропил-4 трифлуорметиланилин (съдържа < 0.5 ppm NPDA) N,N-дипропил-2,6-динитро-4-трифлуорметиланилин (съдържа < 0.5 ppm NPDA) | | 216-428-8 | 1582-09-8 | Xi; R36 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 36-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

609-053-00-X | хидразин-тринитрометан | E | 414-850-9 | — | E; R3 O; R8 Carc. Cat. 2; R45 T; R23/25 R43 | E; T R: 45-3-8-23/25-43 S: 53-45 | | |

611-003-00-7 | фенаминосулф (ISO) натриев-4-диметиламинобензендиазосулфонат | | 205-419-4 | 140-56-7 | T; R25 Xn; R21 R52-53 | T R: 21-25-52/53 S: (1/2-)36/37-45-61 | | |

612-023-00-9 | фенилхидразин [1] фенилхидразиниев хлорид [2] фенилгидразин хидрохлорид [3] фенилхидразиниев сулфат (2:1) [4] | E | 202-873-5 [1] 200-444-7 [2] 248-259-0 [3] 257-622-2 [4] | 100-63-0 [1] 59-88-1 [2] 27140-08-5 [3] 52033-74-6 [4] | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 T; R23/24/25-48/23/24/25 Xi; R36/38 R43 N; R50 | T; N R: 45-23/24/25-36/38-43-48/23/24/25-50 S: 53-45-61 | | |

612-024-00-4 | m-тoлуидин 3-аминотолуен | | 203-583-1 | 108-44-1 | T; R23/24/25 R33 N; R50 | T; N R: 23/24/25-33-50 S: (1/2-)28-36/37-45-61 | | |

612-027-00-0 | ксилидини с изключение на тези посочени на друго място в това приложение; диметиланилини с изключение на тези посочени на друго място в това приложение | C | — | — | T; R23/24/25 R33 N; R51-53 | T; N R: 23/24/25-33-51/53 S: (1/2-)28-36/37-45-61 | | |

612-077-00-3 | диметилнитрозоамин N-нитрозодиметиламин | E | 200-549-8 | 62-75-9 | Carc. Cat. 2; R45 T+; R26 T; R25-48/25 N; R51-53 | T+; N R: 45-25-26-48/25-51/53 S: 53-45-61 | C ≥ 25 %: T+; R45-25-26-48/25 10 % ≤ C < 25 %: T+; R45-22-26-48/25 7 % ≤ C < 10 %: T+; R45-22-26-48/22 3 % ≤ C < 7 %: T; R45-22-23-48/22 1 % < C < 3 %: T; R45-23-48/22 0,1 % ≤ C < 1 %: T; R45-20 0,001 % ≤ C < 0,1 %: T; R45 | |

612-083-00-6 | 1-метил-3-нитро-1-нитрозогуанидин | E | 200-730-1 | 70-25-7 | Carc. Cat. 2; R45 Xn; R20 Xi; R36/38 N; R51-53 | T; N R: 45-20-36/38-51/53 S: 53-45-61 | C ≥ 25 %: T+; R45-20-36/38 20 % < C < 25 %: T+; R45-36/38 0,01 % ≤ C < 20 %: T; R45 | |

612-088-00-3 | симазин (ISO) 6-хлоро-N, N′-диетил-1,3,5-триазин-2,4-диамин | | 204-535-2 | 122-34-9 | Carc. Cat. 3; R40 N; R50-53 | Xn; N R: 40-50/53 S: (2-)36/37-46-60-61 | | |

612-098-00-8 | нитрозодипропиламин | P | 210-698-0 | 621-64-7 | Carc. Cat. 2; R45 Xn; R22 N; R51-53 | T; N R: 45-22-51/53 S: 53-45-61 | C > 25 %: T+; R45-22 0,001 % < C < 25 %: T; R45 | |

613-025-00-2 | цинерин I 3-(бут-2-eнил)-2-метил-4-оксоциклoпент-2-eнил-2,2-диметил-3-(2-метилпроп-1-eнил)циклопропанкарбоксилат | | 246-948-0 | 25402-06-6 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

613-026-00-8 | цинерин II 3-(бут-2-eнил)-2-метил-4-оксоциклoпент-2-eнил-2,2-диметил-3-(3-метокси-2-метил-3-оксопроп-1-eнил)циклопропанкарбоксилат | | 204-454-2 | 121-20-0 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

613-033-00-6 | 2-мeтилазиридин пропиленимин | E | 200-878-7 | 75-55-8 | F; R11 Carc. Cat. 2; R45 T+; R26/27/28 Xi; R41 N; R51-53 | F; T+; N R: 45-11-26/27/28-41-51/53 S: 53-45-61 | C ≥ 10 %: T+; R45-26/27/28-41 7 % ≤ C < 10 %: T+; R45-26/27/28-36 5 % ≤ C < 7 %: T; R45-23/24/25-36 1 % ≤ C < 5 %: T; R45-23/24/25 0,1 % ≤ C < 1 %: T; R45-20/21/22 0,01 % ≤ C < 0,1 %: T; R45 | |

613-042-00-5 | имазалил (ISO) 1-[2-(алилокси)-2-(2,4-дихлорофенил)eтил]-1H-имидазол | | 252-615-0 | 35554-44-0 | Xn; R20/22 Xi; R41 N; R50-53 | Xn; N R: 20/22-41-50/53 S: (2-)26-39-60-61 | | |

613-044-00-6 | каптан (ISO) 1,2,3,6-тетрахидро-N-(трихлорометилтио)фталимид | | 205-087-0 | 133-06-2 | Carc. Cat. 3; R40 T; R23 Xi; R41 R43 N; R50 | T; N R: 23-40-41-43-50 S: (1/2-)26-29-36/37/39-45-61 | | |

613-045-00-1 | фолпет (ISO) N-(трихлорометилтио)фталимид | | 205-088-6 | 133-07-3 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R20 Xi; R36 R43 N; R50 | Xn; N R: 20-36-40-43-50 S: (2-)36/37-46-61 | | |

613-068-00-7 | атразин (ISO) 2-хлоро-4-етиламин-6-изопропиламин-1,3,5-триазин | | 217-617-8 | 1912-24-9 | Xn; R48/22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 43-48/22-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

613-070-00-8 | пропилентиокарбамид | | — | 2122-19-2 | Repr. Cat. 3; R63 Xn; R22 R52-53 | Xn R: 22-52/53-63 S: (2-)36/37-46-61 | | |

613-090-00-7 | паракватдихлорид [1] 1,1-диметил-4,4′-бипиридин дихлорид [1] паракватдиметилсулфат [2] 1,1-диметил-4,4′-бипиридин диметил фосфат [2] | | 217-615-7 [1] 218-196-3 [2] | 1910-42-5 [1] 2074-50-2 [2] | T+; R26 T; R24/25-48/25 Xi; R36/37/38 N; R50-53 | T+; N R: 24/25-26-36/37/38-48/25-50/53 S: (1/2-)22-28-36/37/39-45-60-61 | | |

613-116-00-7 | толифлуанид (ISO) дихлоро-N-[(диметиламино)сулфонил]флуоро-N-(p-толил)метансулфенамид | | 211-986-9 | 731-27-1 | T; R23 Xn; R48/20 Xi; R36/37/38 R43 N; R50-53 | T; N R: 23-36/37/38-43-48/20-50/53 S: (1/2-)24-26-37-38-45-60-61 | | |

615-005-00-9 | 4,4′-мeтилендифенилдиизоцианат дифенилметан- [1] дифенилметан -4,4′- диизоцианат [1] 2,2′- мeтилендифенилдиизоцианат [2] дифенилметан-2,2′-диизоцианат [2] o-(p-изоцянобензил)фенил изоцианид [3] дифенилметан-2,4′-диизоцианат [3] мeтилендифенилдиизоцианат [4] | C | 202-966-0 [1] 219-799-4 [2] 227-534-9 [3] 247-714-0 [4] | 101-68-8 [1] 2536-05-2 [2] 5873-54-1 [3] 26447-40-5 [4] | Xn; R20 Xi; R36/37/38 R42/43 | Xn R: 20-36/37/38-42/43 S: (1/2-)23-36/37-45 | C ≥ 25 %: Xn; R20-36/37/38-42/43 5 % ≤ C < 25 %: Xn; R36/37/38-42/43 1 % ≤ C < 5 %: Xn; R42/43 0,1 % ≤ C < 1 %: Xn; R42 | 2 |

616-003-00-0 | акриламид проп-2-енамид | D E | 201-173-7 | 79-06-1 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 2; R46 Repr. Cat. 3; R62 T; R25-48/23/24/25 Xn; R20/21 Xi; R36/38 R43 | T R: 45-46-20/21-25-36/38-43-48/23/24/25-62 S: 53-45 | | |

616-004-00-6 | алидохлор (ISO) N,N- диалилхлороацетамид | | 202-270-7 | 93-71-0 | Xn; R21/22 Xi; R36/38 N; R51-53 | Xn; N R: 21/22-36/38-51/53 S: (2-)26-28-36/37/39-61 | | |

616-007-00-2 | дифенамид (ISO) N,N-диметил-2,2-дифенилацетамид | | 213-482-4 | 957-51-7 | Xn; R22 R52-53 | Xn R: 22-52/53 S: (2-)61 | | |

616-008-00-8 | пропахлор (ISO) 2-хлоро-N-изопропилацетанилид α-хлоро-N-изопропилацетанилид N-изопропил-N-фенил-2-хлоро-aцетамид | | 217-638-2 | 1918-16-7 | Xn; R22 Xi; R36 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-36-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

616-009-00-3 | пропанил (ISO) 3′,4′-дихлоропропионанилид | | 211-914-6 | 709-98-8 | Xn; R22 N; R50 | Xn; N R: 22-50 S: (2-)22-61 | | |

616-011-00-4 | Ν,Ν- диметилацетамид | E | 204-826-4 | 127-19-5 | Repr. Cat. 2; R61 Xn; R20/21 | T R: 61-20/21 S: 53-45 | C ≥ 25 %: T; R61-20/21 5 % ≤ C < 25 %: T; R61 | |

616-014-00-0 | 2-бутаноноксим етилметилкетоксим етилметилкетоноксим | | 202-496-6 | 96-29-7 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R21 Xi; R41 R43 | Xn R: 21-40-41-43 S: (2-)13-23-26-36/37/39 | | |

616-015-00-6 | алахлор (ISO) 2-хлоро-2′,6′-диетил-N-(метоксиметил)ацетанилид | | 240-110-8 | 15972-60-8 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-40-43-50/53 S: (2-)36/37/39-60-61 | | |

616-017-00-7 | картапхидрохлорид | | 239-309-2 | 15263-52-2 | Xn; R21/22 N; R50-53 | Xn; N R: 21/22-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

616-018-00-2 | N,N-диетил-m-толуамид деет | | 205-149-7 | 134-62-3 | Xn; R22 Xi; R36/38 R52-53 | Xn R: 22-36/38-52/53 S: (2-)61 | | |

616-020-00-3 | тебутиурон (ISO) 1-(5-трет-бутил-1,3,4-тиадиазол-2-ил)-1,3-диметилкарбамид | | 251-793-7 | 34014-18-1 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)37-60-61 | | |

616-021-00-9 | тиазфлурон (ISO) 1,3-диметил-1-(5-трифлуорометил-1,3,4-тиадиазол-2-ил)карбамид | | 246-901-4 | 25366-23-8 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

616-025-00-0 | валинамид | | 402-840-7 | 20108-78-5 | Repr. Cat. 3; R62 Xi; R36 R43 | Xn R: 36-43-62 S: (2-)26-36/37 | | |

650-013-00-6 | азбест | E | — — — — — — — | 12001-28-4 132207-32-0 12172-73-5 77536-66-4 77536-68-6 77536-67-5 12001-29-5 | Carc. Cat. 1; R45 T; R48/23 | T R: 45-48/23 S: 53-45 | | |

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1 В

Индекс № | Химично название | Бележки, относно веществата | ЕО № | CAS № | Класификация | Етикетиране | Граници на концентрация | Бележки относно препаратите |

004-001-00-8 | берилиев оксид | E | 215-133-1 | 1304-56-9 | Carc. Cat. 2; R49 T+; R26 T; R25-48/23 Xi; R36/37/38 R43 | T+ R: 49-25-26-36/37/38-43-48/23 S: 53-45 | | |

007-025-00-6 | (4-хидразинофенил)-N-метилметансулфонамидхидрохлорид | | 406-090-1 | 81880-96-8 | Muta. Cat. 3; R68 T; R25-48/25 R43 N; R50-53 | T; N R: 25-43-48/25-68-50/53 S: (1/2-)22-36/37/39-45-60-61 | | |

007-026-00-1 | оксо-((2,2,6,6-тетраметилпиперидин-4-ил)aмино)карбонилацетохидразид | | 413-230-5 | 122035-71-6 | Xi; R41 R43 | Xi R: 41-43 S: (2-)8-22-24-26-30-37/39 | | |

007-027-00-7 | 1,6-бис(3,3-бис(3-(1,3-диметилбутилиденимино)пропил)уреидо)хексан | | 420-190-2 | — | Xn; R21/22 C; R34 R43 N; R50-53 | C; N R: 21/22-34-43-50/53 S: (1/2-)7-26-36/37/39-45-60-61 | | |

013-008-00-4 | ди-n-oктилалуминиев йодид | | 408-190-0 | 7585-14-0 | R14 F; R17 C; R34 N; R50-53 | F; C; N R: 14-17-34-50/53 S: (1/2-)6-16-26-36/37/39-43-45-60-61 | | |

014-017-00-6 | флузилазол (ISO) бис(4-флуорфенил)(метил)(1H-1,2,4-триазол-1-илметил)силан | Ε | — | 85509-19-9 | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 2; R61 Xn; R22 N; R51-53 | T; N R: 61-22-40-51/53 S: 53-45-61 | | |

014-018-00-1 | октаметилциклотетрасилоксан | | 209-136-7 | 556-67-2 | Repr. Cat. 3; R62 R53 | Xn R: 53-62 S: (2-)36/37-46-51-61 | | |

014-019-00-7 | смес от: 4-[[бис-(4-флуорфенил)метилсилилl]метил]-4H-1,2,4-триазол; 1-[[бис-(4-флуорфенил) метилсилилl]метил]-1H-1,2,4-триазол | E | 403-250-2 | — | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 2; R61 Xn; R22 N; R51-53 | T; N R: 61-22-40-51/53 S: 53-45-61 | | |

014-020-00-2 | бис(1,1-диметил-2-пропинилокси)диметилсилан | | 414-960-7 | 53863-99-3 | Xn; R20 | Xn R: 20 S: (2) | | |

014-021-00-8 | трис(изопропенилокси)фенилсилан | | 411-340-8 | 52301-18-5 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

014-022-00-3 | реакционen продукт на: (2-хидрокси-4-(3-пропенокси)бензофенон и триетоксисилан) с (хидролозен продукт на силициев диоксид и мeтилтриметоксисилан) | | 401-530-9 | — | F; R11 T; R39/23/24/25 Xn; R20/21/22 | F; T R: 11-20/21/22-39/23/24/25 S: (1/2-)16-29-36/37-45 | | |

014-023-00-9 | α, ω -дихидроксиполи(хекс-5-eн-1-илметилсилоксан) | | 408-160-7 | 125613-45-8 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

014-024-00-4 | 1-((3-(3-хлор-4-флуорфенил)пропил)диметилсиланил)-4-етоксибензол | | 412-620-2 | 121626-74-2 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

014-025-00-X | 4-[3-(диетоксиметилсилил-пропокси)-2,2,6,6-тетраметил]-пиперидин | | 411-400-3 | 102089-33-8 | Xn; R22-48/21 Xi; R38-41 R52-53 | Xn R: 22-38-41-48/21-52/53 S: (2-)26-36/37/39-61 | | |

015-168-00-0 | фостиазат (ISO) (RS)-S-втор-бутил-О-eтил-2-oксо-1,3-тиазолидин-3-илтиофосфонат | | — | 98886-44-3 | T; R23/25-39 Xn; R21 Xi; R41 R43 N; R50-53 | T; N R: 21-23/25-39-41-43-50/53 S: (1/2-)53-45-25-26-39-60-61 | | |

015-169-00-6 | трибутилтетрадецилфосфониев тетрафлуороборат | | 413-520-1 | — | Xn; R22-48/22 C; R34 R43 N; R50-53 | C; N R: 22-34-43-48/22-50/53 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-60-61 | | |

015-170-00-1 | смес от: ди-(1-октил-N,N,N-триметиламониев)-oктилфосфат; 1-октил-N,N,N-триметиламониев-ди-oктилфосфат;1-октил-N,N,N-триметиламониев-oктилфосфат | | 407-490-9 | — | Xn; R21/22 C; R34 | C R: 21/22-34 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | | |

015-171-00-7 | О,О,О-трис(2(или 4)-C9-10-изоалкилфенил)тиофосфат | | 406-940-1 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

015-172-00-2 | смес от: бис(изотридециламониев)моно(ди-(4-метилпент-2-илокси)тиофосфоротионилизопропил) фосфат; изотридециламониев бис(ди-(4-метилпент-2-илокси)тиофосфоротионилизопропил) фосфат | | 406-240-6 | — | R10 C; R34 N; R51-53 | C; N R: 10-34-51/53 S: (1/2-)23-26-28-36/37/39-45-61 | | |

015-173-00-8 | мeтил [2-(1,1-диметилетил)-6-метоксипиримидин-4-ил]eтилтиофосфонат | | 414-080-3 | 117291-73-3 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)23-36-60-61 | | |

015-174-00-3 | 1-хлор-N,N-диетил-1,1-дифенил-1-(фенилметил)фосфорамин | | 411-370-1 | 82857-68-9 | T; R25 Xi; R41 N; R51-53 | T; N R: 25-41-51/53 S: (1/2-)26-37/39-41-45-61 | | |

015-175-00-9 | трет-бутил-трифенилфосфоранилиден)aцетат | | 412-880-7 | 35000-38-5 | T; R25 Xn; R48/22 Xi; R36 R43 N; R51-53 | T; N R: 25-36-43-48/22-51/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

015-176-00-4 | 1,3-бис-(ди-oрто-метоксифенилфосфино)пропан | | 413-430-2 | 116163-96-3 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

015-177-00-X | (хидрокси-(4-фенилбутил)-фосфиноил)оцетна киселина | | 412-170-7 | 83623-61-4 | Xn; R48/22 Xi; R41 R43 | Xn R: 41-43-48/22 S: (2-)22-26-36/37/39 | | |

015-178-00-5 | (R)-α -фенилетиламониев-(-)-(1R,2S)-(1,2-eпоксипропил)фосфонатмонохидрат | | 418-570-8 | 25383-07-7 | Repr. Cat. 3; R62 N; R51-53 | Xn; N R: 62-51/53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

015-179-00-0 | реакционни продукти от:тeтракис(хидроксиметил)фосфониев хлорид с карбамат и дестилиран хидриран C16-18-талгалкиламин | | 422-720-8 | 166242-53-1 | Muta. Cat. 3; R68 Xn; R22-48/22 C; R34 R43 N; R50-53 | C; N R: 22-34-43-48/22-68-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | | |

016-063-00-2 | динатриев дисулфит | | 231-673-0 | 7681-57-4 | Xn; R22 Xi; R41 R31 | Xn R: 22-31-41 S: (2-)26-39-46 | | |

016-072-00-1 | 3-амино-4-хидрокси-N-(2-метоксиетил)-бензенсулфонамид | | 411-520-6 | 112195-27-4 | Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 41-43-51/53 S: (2-)24-26-37/39-61 | | |

016-073-00-7 | тетракис(фенилметил)тиопероксид(карботиоамид) | | 404-310-0 | 10591-85-2 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

016-074-00-2 | 6-флуор-2-метил-3-(4-метилтиобензил)инден | | 405-410-7 | — | Xi; R38-41 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 38-41-43-51/53 S: (2-)26-36/37/39-61 | | |

016-075-00-8 | 2,2′-диалил-4,4′-сулфонилдифенол | | 411-570-9 | 41481-66-7 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

016-076-00-3 | 2,3-бис(2-меркаптоетилсулфанил)пропан-1-тиол | | 411-290-7 | 131538-00-6 | Xn; R22-48/22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-48/22-50/53 S: (2-)23-24/25-36-60-61 | | |

016-077-00-9 | 3-хлоро-4-метил-бензенсулфонолхлорид | | 412-890-1 | 42413-03-6 | C; R34 R43 R52-53 | C R: 34-43-52/53 S: (1/2-)23-26-36/37/39-45-61. | | |

016-078-00-4 | 4-мeтил-N,N-бис(2-(((4-метилфенил)сулфонил)aмино)eтил)-бензенсулфонамид | | 413-300-5 | 56187-04-3 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

016-079-00-X | N,N-бис(2-(p-толуеносулфонилокси)eтил)-p-толуенсулфонамид | | 412-920-3 | 16695-22-0 | R43 R53 | Xi R: 43-53 S: (2-)24-37-61 | | |

016-080-00-5 | натриев-2-aнилино-5-(2-нитро-4-(N-фенилсулфамоил))aнилинобензенсулфонат | | 412-320-1 | 31361-99-6 | Xi; R41 R52-53 | Xi R: 41-52/53 S: (2-)26-39-61 | | |

016-081-00-0 | хексхидроциклопента[c]пирол-1-(1H)-aмониев-N-eтоксикарбонил-N-(p-толилсулфонил)aзанид | | 418-350-1 | — | Muta. Cat. 3; R68 Xn; R22 Xi; R36 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-36-43-68-51/53 S: (2-)26-36/37-61 | | |

016-082-00-6 | етоксисулфурон 1-(4,6-диметоксипиримидин-2-ил)-3-(2-eтоксифеноксисулфонил)карбамид | | — | 126801-58-9 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

016-083-00-1 | ацибензенар-S-метил бензо[1,2,3]тиадиазол-7-тиокарбоксилова киселина-S-метилов естер | | 420-050-0 | 135158-54-2 | Xi; R36/37/38 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 36/37/38-43-50/53 S: (2-)24/25-37-46-59-60-61 | | |

016-084-00-7 | просулфорон 1-(4-мeтокси-6-метил-1,3,5-триазин-2-ил)-3-[2-(3,3,3-трифлуоропропил)фенилсулфонил]карбамид | | — | 94125-34-5 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

016-085-00-2 | флазасулфурон 1-(4,6-диметоксипиримидин-2-ил)-3-(3-трифлуорометил-2-пиридилсулфонил)карбамид | | — | 104040-78-0 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

022-003-00-6 | бис(циклопента-1,3-диенид,бис(2,6-дифлуоро-3-(1H-пирол-1-ил)фенолид)титан(IV) | | 412-000-1 | 125051-32-3 | F; R11 Repr. Cat. 3; R62 Xn; R48/22 N; R51-53 | F; Xn; N R: 11-48/22-62-51/53 S: (2-)7-22-33-36/37-61 | | |

024-018-00-3 | натриев хромат | E | 231-889-5 | 7775-11-3 | Carc. Cat. 2; R49 Muta. Cat. 2; R46 T+; R26 T; R25 Xn; R21 Xi; R37/38-41 R43 N; R50-53 | T+; N R: 49-46-21-25-26-37/38-41-43-50/53 S: 53-45-60-61 | C >≥ 7 %: T+; R49-46-21-25-26-37/38-41-43 0,5 % ≤ C < 7 %: T; R49-46-43 0,1 % ≤ C < 0,5 %: T; R49-46 | 3 |

025-004-00-X | бис(N,N′N′′-триметил-1,4,7-триазациклононан)-триоксо-диманган(IV)-ди(хексафлуорофосфат) монохидрат | | 411-760-1 | 116633-53-5 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

026-001-00-6 | (η-кумен)- (η-циклопентадиенил)железен(II)-хексафлуороантимонат | | 407-840-0 | 100011-37-8 | Xn; R22 Xi; R41 R52-53 | Xn R: 22-41-52/53 S: (2-)22-26-39-61 | | |

026-002-00-1 | (η-uумен)-( η-циклопентадиенил)железен(II)-трифлуорfметансулфат | | 407-880-9 | 117549-13-0 | Xn; R22 R52-53 | Xn R: 22-52/53 S: (2-)26-61 | | |

029-009-00-7 | фталоцианин-N-[3-(диетиламин)пропил]сулфамид мед комплекс | | 413-650-9 | 93971-95-0 | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

029-010-00-3 | смес от съединения на (додекакис(p-толилтио)фталоцианинато)мед(II) до (хексадекакис(p-толилтио)фталоцианинато)мед(II) | | 407-700-9 | 101408-30-4 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

029-011-00-9 | натриев-[29H,31H-фталоцианато-(2-)-N29,N30,N31,N32]-((3-(N-метил-N-(2-хидроксиетил)aмино)пропил)aмино)сулфонилсулфонат, меден комплекс | | 412-730-0 | 150522-10-4 | C; R34 | C R: 34 S: (1/2-)22-26-36/37/39-45 | | |

033-007-00-2 | трет-бутиларсин | | 423-320-6 | 4262-43-5 | F; R17 T+; R26 | F; T+ R: 17-26 S: (1/2-)9-28-36/37-43-45 | | |

035-004-00-1 | 2-хидроксиетиламониев пербромид | | 407-440-6 | — | O; R8 Xn; R22 C; R35 R43 N; R50 | O; C; N R: 8-22-35-43-50 S: (1/2-)3/7-14-26-36/37/39-45-60-61 | | |

042-004-00-5 | реакционни продукти от: диамониев молибдат с C12-C24 диетоксилиран алкиламин (1:5-1:3) | | 412-780-3 | — | Xi; R38 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 38-43-51/53 S: 24/25-37-61 | | |

050-020-00-9 | триоктилкалай | | 413-320-4 | 869-59-0 | T; R48/25 Xi; R38 R53 | T R: 38-48/25-53 S: (1/2-)23-36/37-45-61 | | |

072-001-00-4 | хафниев-тетра-n-бутоксид | | 411-740-2 | 22411-22-9 | Xi; R41 R43 | Xi R: 41-43 S: (2-)24/25-26-37/39 | | |

074-001 -00-X | хексанатриев волфраматхидрат | | 412-770-9 | 12141-67-2 | Xn; R22 Xi; R41 R52-53 | Xn R: 22-41-52/53 S: (2-)22-26-39-61 | | |

074-002-00-5 | реакционни продукти от: волфрамов хексахлорид с 2-метилпропан-2-oл, нонилфенол и пентан-2,4-дион в толуен | | 408-250-6 | — | F; R11 Xn; R20 C; R34 R43 N; R50-53 | F; C; N R: 11-20-34-43-50/53 S: (1/2-)16-26-29-33-36/37/39-45-60-61 | | |

601-052-00-2 | нафталин | | 202-049-5 | 91-20-3 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

601-053-00-8 | нонилфенол [1] 4-нонилфенол, разклонен [2] | | 246-672-0 [1] 284-325-5 [2] | 25154-52-3 [1] 84852-15-3 [2] | Xn; R22 C; R34 N; R50-53 | C; N R: 22-34-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | | |

601-054-00-3 | изомерна смес от: дибензилбензен; дибензил(метил)бензен; дибензил(диметил)бензен; дибензил(триметил)бензен | | 405-570-8 | — | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

601-055-00-9 | изомерна смес от: мoно-(2-тетрадецил)нафталини; ди-(2-тетрадецил)нафталини; три-(2-тетрадецил) нафталини | | 410-190-0 | 132983-41-6 | Xi; R36 R53 | Xi R: 36-53 S: (2-)26-61 | | |

602-085-00-5 | 2- бромопропан | E | 200-855-1 | 75-26-3 | F; R11 Repr. Cat. 1; R60 Xn; R48/20 R66 | F; T R: 60-11-48/20-66 S: 16-53-45 | | |

602-086-00-0 | трифлуоройодометан трифлуорометил йодид | | 219-014-5 | 2314-97-8 | Muta. Cat. 3; R68 | Xn R: 68 S: (2-)36/37 | | |

602-087-00-6 | 1,2,4-трихлоробензен | | 204-428-0 | 120-82-1 | Xn; R22 Xi; R38 N; R50-53 | Xn; N R: 22-38-50/53 S: (2-)23-37/39-60-61 | | |

602-088-00-1 | 2,3-дибромопропан-1-oл 2,3-дибромо-1-пропанол | E | 202-480-9 | 96-13-9 | Carc. Cat. 2; R45 Repr. Cat. 3; R62 T; R24 Xn; R20/22 R52-53 | T R: 45-20/22-24-52/53-62 S: 53-45-61 | | |

602-089-00-7 | 4-бромо-2-хлорофлуоробензен | | 405-580-2 | 60811-21-4 | Xn; R22 Xi; R38 N; R50-53 | Xn; N R: 22-38-50/53 S: (2-)26-36/37-60-61 | | |

602-090-00-2 | 1-алил-3-хлоро-4-флуоробензен | | 406-630-6 | 121626-73-1 | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)23-37-61 | | |

602-091-00-8 | 1,3-дихлоро-4-флуоробензен | | 406-160-1 | 1435-48-9 | Xn; R22-48/20/22 Xi; R38 N; R51-53 | Xn; N R: 22-38-48/20/22-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

602-092-00-3 | 5-бромо-3,4,5-трифлуоробензен | | 418-480-9 | 138526-69-9 | R10 Carc. Cat. 3; R40 Xi; R38-41 N; R51-53 | Xn; N R: 10-38-40-41-51/53 S: (2-)23-26-36/37/39-61 | | |

603-104-00-X | фенаримол (ISO) 2,4′-дихлоро-α-(пиримидин-5-ил)бензхидрилов алкохол | | 262-095-7 | 60168-88-9 | Repr. Cat. 3; R62-63 R64 N; R51-53 | Xn; N R: 51/53-62-63-64 S: (2-)36/37-61 | | |

603-105-00-5 | фуран | E | 203-727-3 | 110-00-9 | F+; R12 R19 Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Xn; R20/22-48/22 Xi; R38 R52-53 | F+; T R: 45-12-19-20/22-38-48/22-52/53 S: 53-45-61 | | |

603-139-00-0 | бис(2-метоксиетилов)eтер | | 203-924-4 | 111-96-6 | R10 R19 Repr. Cat. 2; R60-61 | T R: 60-61-10-19 S: 53-45 | | |

603-140-00-6 | 2,2′-оксидиетанол диетиленгликол 2,2′-оксибисетанол диетиленгликол | | 203-872-2 | 111-46-6 | Xn; R22 | Xn R: 22 S: (2-)46 | | |

603-141-00-1 | смес от: додецилокси-1-метил-1-[oкси-поли-(2-хидроксиметил-eтанокси)]пентадекан; додецилокси-1-метил-1-[oкси-поли-(2-хидроксиметилeтанокси)]хептадекан | | 413-780-6 | — | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

603-142-00-7 | 2-(2-(2-хидроксиетокси)-eтил)-2-aза-бицикло[2.2.1]хептан | | 407-360-1 | 116230-20-7 | Xn; R21/22-48/20 Xi; R38-41 | Xn R: 21/22-38-41-48/20 S: (2-)26-36/37/39 | | |

603-143-00-2 | 2,3-епоксипропан-1-oл R-2,3-епокси-1-пропанол | E | 404-660-4 | 57044-25-4 | E; R2 Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 2; R60 T; R23 Xn; R21/22 C; R34 | E; T R: 45-60-2- 21/22-23-34 S: 53-45 | | |

603-144-00-8 | смес от: 2,6,9-триметил-2,5,9-циклододекатриен-1-oл; 6,9-диметил-2-метилен-5,9-циклододекадиен-1-oл и изомери | | 413-530-6 | 111850-00-1 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

603-145-00-3 | 2-изопропил-2-(1-метилбутил)-1,3-диметоксипропан | | 406-970-5 | 129228-11-1 | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

603-146-00-9 | 2-[(2-[2-(диметиламино)eтокси]етил)метиламино]етанол | | 406-080-7 | 83016-70-0 | Xn; R22 C; R34 R52-53 | C R: 22-34-52/53 S: (1/2-)23-26-36/37/39-45-61 | | |

603-147-00-4 | (-)-транс-4-(4′-флуорфенил)-3- хидроксиметил-N-метилпиперидин | | 406-030-4 | 105812-81-5 | Xn; R22 Xi; R41 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-51/53 S: (2-)22-24-26-37/39-61 | | |

603-148-00-X | 1,4-бис[(винилокси)метил]циклохексан | | 413-370-7 | 17351-75-6 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

603-149-00-5 | смес от: диастереоизомери от 1-(1-хидроксиетил)-4-(1-метилетил)циклохексан | | 407-640-3 | 63767-86-2 | Xi; R36/38 N; R51-53 | Xi; N R: 36/38-51/53 S: (2-)26-37-61 | | |

603-150-00-0 | (+/-)транс-3,3-диметил-5-(2,2,3-триметил-циклопент-3-eн-1-ил)-пент-4-eн-2-oл | | 411-580-3 | 107898-54-4 | Xi; R38 N; R50-53 | Xi; N R: 38-50/53 S: (2-)24/25-37-60-61 | | |

603-151-00-6 | (+/-)-2-(2,4-дихлорфенил)-3-(1H-1,2,4-триазол-1-ил)пропан-1-ол | | 413-570-4 | - | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

603-152-00-1 | 2-(4-терт-бутилфенил)eтанол | | 410-020-5 | 5406-86-0 | Repr. Cat. 3; R62 Xn; R48/22 Xi; R41 N; R51-53 | Xn; N R: 41-48/22-62-51/53 S: (2-)26-36/37/39-61 | | |

603-153-00-7 | 3-((2-нитро-4-(трифлуорметил)фенил)амино)пропан-1,2-диол | | 410-010-0 | 104333-00-8 | Xn; R22 R52-53 | Xn R: 22-52/53 S: (2-)22-61 | | |

603-154-00-2 | 1-[(2-терт-бутил)циклохексилокси]-2-бутанол | | 412-300-2 | 139504-68-0 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

603-155-00-8 | реакционни продукти на: 2-(4,6-бис(2,4-диметилфенил)-1,3,5-триазин-2-ил)-5-хидроксифенол с ((C10-16, богати на C12-13 алкилокси)метил)oксиран | | 410-560-1 | — | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

603-156-00-3 | 2-(2,4-дихлорфенил)-2-(2-пропенил)oксирам | | 411-210-0 | 89544-48-9 | Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 38-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

603-157-00-9 | 6,9-бис(хексадецилоксиметил)-4,7-диоксанонан-1,2,9-триол | | 411-450-6 | 143747-72-2 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

603-158-00-4 | 10-изопропил-2,7-диметил-1-oксаспиро[4.5]дека-3,6-диен (диастереомерна смес); смес от 4 диастереомери на 2,7-диметил-10-(1-метилетил)-1-оксаспиро[4.5]дека-3,6-диен | | 412-460-3 | — | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)37-61 | | |

603-159-00-X | 2-циклододецилпропан-1-ол | | 411-410-8 | 118562-73-5 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

603-160-00-5 | 1,2-диетоксипропан | | 412-180-1 | 10221-57-5 | F; R11 R19 | F R: 11-19 S: (2-)9-16-24-33 | | |

603-161-00-0 | 1,3-диетоксипропан | | 413-140-6 | 3459-83-4 | R10 | R: 10 S: (2-)9-24 | | |

603-162-00-6 | α[2-[[[(2-хидроксиетил)метиламино]ацетил]aмино]пропил]-γ-(нонилфенокси)-поли-[oксо(метил-1,2-eтандиил)] | | 413-420-8 | 144736-29-8 | C; R34 R43 N; R51-53 | C; N R: 34-43-51/53 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-61 | | |

603-163-00-1 | 2-фенил-1,3-пропандиол | | 411-810-2 | 1570-95-2 | Xi; R41 | Xi R: 41 S: (2-)26-39 | | |

603-164-00-7 | 2-бутил-4-хлоро-4,5-дихидро-5-хидроксиметил-1-[4-метил-2′-(2-трифенилметил-1,2,3,4,-2H-тетразол-S-ил)-1,1′-бифенил-4-метил]-1H-имидазол 2-бутил-4-хлоро-4,5-дихидро-5-хидроксиметил-1-[2′-(трифенилметил-1,2,3,4-2Н-тетразол-5-ил)-1,1′-бифенил-4-метил]-1Н-имидазол | | 412-420-5 | 133909-99-6 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

603-165-00-2 | смес от: 4-алил-2,6-бис(2,3-eпоксипропил)фенол; 4-алил-6-[3-[6-[3-[6-[3-(4-aлил-2,6-бис(2,3-eпоксипропил)фенокси)-2-хидроксипропил]-4-aлил-2-(2,3-eпоксипропил)фенокси]-2-хидроксипропил]-4-aлил-2-(2,3-eпоксипропил)фенокси]-2-хидроксипропил]-2-(2,3-епоксипропил)фенол; 4-алил-6-[3-(4-aлил-2,6-бис(2,3-eпоксипропил)фенокси)-2-хидроксипропил]-2-(2,3-епоксипропил)фенол; 4-aлил-6-[3-[6-[3-(4-алил-2,6-бис(2,3-eпоксипропил)фенокси)-2-хидроксипропил]-4-aлил-2-(2,3-eпоксипропил)фенокси]-2-хидроксипропил]-2-(2,3-епоксипропил)фенол | | 417-470-1 | — | Muta. Cat. 3; R68 R43 | Xn R: 43-68 S: (2-)36/37 | | |

603-166-00-8 | (R)-1-хлоро-2,3-eпоксипропан 424 | | -280-2 | 51594-55-9 | R10 Carc. Cat. 2; R45 T; R23/24/25 C; R34 R43 | T R: 45-10-23/24/25-34-43 S: 53-45 | | |

604-012-00-2 | 4-хлоро-o-kрезол 4-хлоро-2-метилфенол | | 216-381-3 | 1570-64-5 | T; R23 C; R35 N; R50 | T; C; N R: 23-35-50 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | C ≥ 25 %: T; C; R23-35 10 % ≤ C < 25 %: C; R20-35 5 % ≤ C < 10 %: C; R20-34 3 % ≤ C < 5 %: Xn; R20-36/37/38 1 % ≤ C < 3 %: Xi; R36/37/38 | |

604-056-00-2 | 2-(2-хидрокси-3,5-динитроанилино)eтанол | | 412-520-9 | 99610-72-7 | F; R11 Repr. Cat. 3; R62 Xn; R22 | F; Xn R: 11-22-62 S: (2-)22-33-36/37 | | |

604-057-00-8 | смес от: изомери на 2-(2H-бензотриазол-2-ил)-4-метил-(n)-додецилфенол; изомери на 2-(2H-бензотриазол-2-ил)-4-метил-(n)-тетракозилфенол: изомери на 2-(2H-бензотриазол-2-ил)-4-метил-5,6-дидодецил-фенол. n = 5 или 6 | | 401-680-5 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

604-058-00-3 | 1,2-бис(3-метилфенокси)eтан | | 402-730-9 | 54914-85-1 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

604-059-00-9 | 2-n-хексадецилхидрохинон | | 406-400-5 | — | Xn; R48/22 Xi; R38 R43 R53 | Xn R: 38-43-48/22-53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

604-060-00-4 | 9,9-бис(4-хидроксифенил)флуорен | | 406-950-6 | 3236-71-3 | Xi; R36-38 N; R50-53 | Xi; N R: 36/38-50/53 S: (2-)26-37-60-61 | | |

604-061-00-X | смес от: 2-хлоро-5-втор-тетрадецилхидрохинони с втор-тeтрадецил = 1-мeтилтридецил; 1-етилдодецил; 1-пропилундецил; 1-бутилдецил; 1-пентилнонил; 1-хексилоктил | | 407-740-7 | — | Xi; R38 R43 R52-53 | Xi R: 38-43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

604-062-00-5 | 2,4-диметил-6-(1-метил-пентадецил)-фенол | | 411-220-5 | — | Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 38-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

604-063-00-0 | 5,6-дихидроксииндол | | 412-130-9 | 3131-52-0 | Xn; R22 Xi; R41 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-51/53 S: (2-)22-26-36/37/39-61 | | |

604-064-00-6 | 2-(4,6-дифенил-1,3,5-триазин-2-ил)-5-((хексил)oкси)-фенол | | 411-380-6 | 147315-50-2 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

605-028-00-2 | β-метил-3-(1-метилетил)-бензенпропанал | | 412-050-4 | 125109-85-5 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

605-029-00-8 | 2-циклохексилпропанал | | 412-270-0 | 2109-22-0 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

605-030-00-3 | 1-(p-мeтоксифенил)aцеталдехид оксим | | 411-510-1 | 3353-51-3 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

606-053-00-1 | флуртамон (ISO) (RS)-5-мeтиламино-2-фенил-4-(α, α, α -трифлуоро-m-толил)фуран-3(2H)-oн | | — | 96525-23-4 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

606-054-00-7 | изоксафлутол (ISO) 5-циклопропил-1,2-oксазол-4-илα, α, α-трифлуоро-2-мезил-p-толил кетон | | — | 141112-29-0 | Repr. Cat. 3; R63 N; R50-53 | Xn; N R: 50/53-63 S: (2-)36/37-60-61 | | |

606-055-00-2 | 1-(2,3-дихидро-1,3,3,6-тетраметил-1-(1-метилетил)-1H-инден-5-ил)-етанон | | 411-180-9 | 92836-10-7 | Xn; R22-48/22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-48/22-51/53 S: (2-)24-36-61 | | |

606-056-00-8 | 4-хлоро-3′,4′-диметоксибензофенон | | 404-610-1 | 116412-83-0 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

606-057-00-3 | 4-пропилциклохексанон | | 406-810-4 | 40649-36-3 | Xi; R38 R52-53 | Xi R: 38-52/53 S: (2-)25-37-61 | | |

606-058-00-9 | 4′-флуоро-2,2-диметоксиацетофенон | | 407-500-1 | 21983-80-2 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

606-059-00-4 | 2,4-дифлуоро-2′-(1,2,4-триазол-1-ил)ацетофенон хидрохлорид 2,4-дифлуоро-α-(1Н-1,2,4-триазол-1-ил)ацетофенон хидрохлорид | | 412-390-3 | 86386-75-6 | Xn; R22 Xi; R41 R43 | Xn R: 22-41-43 S: (2-)22-26-36/37/39 | | |

606-060-00-X | смес от: транс-2,4-диметил-2-(5,6,7,8-тетрахидро-5,5,8,8-тетраметил-нафталин-2-ил)-1,3-диоксолан; цис-2,4-диметил-2-(5,6,7,8-тетрахидро-5,5,8,8-тетраметил-нафталин-2-ил)-1,3-диоксолан | | 412-950-7 | — | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

606-061-00-5 | (3-хлорофенил)-(4-метокси-3-нитрофенил)метанон | | 423-290-4 | 66938-41-8 | Muta. Cat. 3; R68 N; R50-53 | Xn; N R: 68-50/53 S: (2-)22-36/37-60-61 | | |

607-232-00-7 | пиридат (ISO) О-(6-хлоро-3-фенилпиридазин-4-ил)-S-oктилтиокарбонат | | 259-686-7 | 55512-33-9 | Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 38-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

607-246-00-3 | алилов метакрилат 2-метил-2-пропинова киселина 2-пропенил естер | | 202-473-0 | 96-05-9 | R10 T; R23 Xn; R21/22 N; R50 | T; N R: 10-21/22-23-50 S: (1/2-)36/37-45-61 | | |

607-304-00-8 | флуазифоп-бутил (ISO) бутил (RS)-2-[4-(5-(трифлуорметил)-2-пиридилoкси)фенокси]пропионат | | 274-125-6 | 69806-50-4 | Repr. Cat. 2; R61 N; R50-53 | T; N R: 61-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

607-305-00-3 | флуазифоп-П-бутил (ISO) бутил-(R)-2-[4-(5-трифлуорометил-2-пиридилoкси)фенокси]пропионат | | — | 79241-46-6 | Repr. Cat. 3; R63 N; R50-53 | Xn; N R: 50/53-63 S: (2-)29-36/37-46-60-61 | | |

607-306-00-9 | хлозолинат (ISO) етил-(RS)-3-(3,5-дихлорофенил)-5-метил-2,4-диоксо-oксазолидин-5-карбоксилат | | 282-714-4 | 84332-86-5 | Carc. Cat. 3; R40 N; R51-53 | Xn; N R: 40-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

607-307-00-4 | винклозолин (ISO) N-3,5-дихлорофенил-5-метил-5-винил-1,3-оксазолидин-2,4-дион | | 256-599-6 | 50471-44-8 | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 2; R60-61 R43 N; R51-53 | T; N R: 60-61-40-43-51/53 S: 53-45-61 | | |

607-308-00-X | естер на 2,4-D | A | — | — | Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-50/53 S: (2-)26-29-36/37-46-60-61 | | |

607-309-00-5 | карфентразон-eтил (ISO) етил(RS)-2-хлоро-3-[2-хлоро-4-флуоро-5-[4-дифлуорметил-4,5-дихидро-3-метил-5-oксо-1H-1,2,4-триазол-1-ил)фенил]пропионат | | — | 128639-02-1 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

607-310-00-0 | крезоксим-метил (ISO) мeтил (E)-2-метоксиимино-[2-(o-толилоксиметил)фенил]aцетат | | — | 143390-89-0 | Carc. Cat. 3; R40 N; R50-53 | Xn; N R: 40-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

607-311-00-6 | беназолин-eтил етил-4-хлоро-2-oксо-2H-бензотиазол-3-aцатат | | 246-591-0 | 25059-80-7 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

607-312-00-1 | мeтоксиоцетна киселина | E | 210-894-6 | 625-45-6 | Repr. Cat. 2; R60-61 Xn; R22 C; R34 | T R: 60-61-22-34 S: 53-45 | C ≥ 25 %: T; R60-61-22-34 10 % ≤ C < 25 %: T; R60-61-34 5 % ≤ C < 10 %: T; R60-61-36/37/38 0,5 % ≤ C < 5 %: T; R60-61 | |

607-313-00-7 | неодеканоилхлорид | | 254-875-0 | 40292-82-8 | T+; R26 Xn; R22 C; R34 | T+ R: 22-26-34 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45 | C ≥ 25 %: T+; R22-26-34 10 % ≤ C < 25 %: T+; R26-34 7 % ≤ C < 10 %: T+; R26-36/37/38 5 % ≤ C < 7 %: T; R23-36/37/38 1 % ≤ C < 5 %: T; R23 0,1 % ≤ C < 1 %: Xn; R20 | |

607-314-00-2 | етофумезат (ISO) (+/-)-2-етокси-2,3-дихидро-3,3-диметил-бензофуран-5-ил метансулфонат | | 247-525-3 | 26225-79-6 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

607-315-00-8 | глифосфат (ISO) N-(фосфометил) глицин | | 213-997-4 | 1071-83-6 | Xi; R41 N; R51-53 | Xi; N R: 41-51/53 S: (2-)26-39-61 | | |

607-316-00-3 | глифосат-тримесиум триметилсулфониев глифосат | | - | 81591-81-3 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)36/37-46-61 | | |

607-317-00-9 | бис(2-eтилхексил) фталат ди-(2-етилфексил) фталат DEHP | | 204-211-0 | 117-81-7 | Repr. Cat. 2; R60-61 | T R: 60-61 S: 53-45 | | |

607-318-00-4 | дибутилфталат DBP | | 201-557-4 | 84-74-2 | Repr. Cat. 2; R61 Repr. Cat. 3; R62 N; R50 | T; N R: 61-50-62 S: 53-45-61 | | |

607-319-00-X | делтаметрин (ISO) (S) α-циан-3-феноксибензил-(1R, 3R) -3-(2,2-дибромвинил)-2,2-диметилциклопропанкарбоксилат | | 258-256-6 | 52918-63-5 | T; R23/25 N; R50-53 | T; N R: 23/25-50/53 S: (1/2-)24-28-36/37/39-38-45-60-61 | | |

607-320-00-5 | бис[4-(eтенилокси)бутил]-1,3-бензендикарбоксилат | | 413-930-0 | 130066-57-8 | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

607-321-00-0 | (S)-мeтил-2-хлоропропионат | | 412-470-8 | 73246-45-4 | R10 Xn; R48/22 Xi; R36 | Xn R: 10-36-48/22 S: (2-)23-26-36 | | |

607-322-00-6 | 4-(4,4-диметил-3-oксо-пиразолидин-1-ил)-бензоена киселина | | 413-120-7 | 107144-30-9 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)22-61 | | |

607-323-00-1 | 2-(1-(2-хидрокси-3,5-ди-трет-пентил-фенил)eтил)-4,6-ди-трет-пентилфенил-aкрилат | | 413-850-6 | 123968-25-2 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-324-00-7 | смес от: N,N-ди(хидрирана алкил C14-C18)фталамова киселина; дихидрирани алкил(C14-C18)aмини | | 413-800-3 | — | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-325-00-2 | (S)-2-хлорпропионова киселина | | 411-150-5 | 29617-66-1 | Xn; R21/22 C; R35 | C R: 21/22-35 S: (1/2-)23-26-28-36/37/39-45 | | |

607-326-00-8 | смес от: изобутилхидроген-2-(α 2,4,6-Tриметил-нон-2-eнил) сукцинат; изобутилхидроген-2-(β 2,4,6-Tриметил-нон-2-eнил) сукцинат | | 410-720-0 | 141847-13-4 | Xi; R41 N; R51-53 | Xi; N R: 41-51/53 S: (2-)26-39-61 | | |

607-327-00-3 | 2-(2-йодоетил)1,3-пропандиол диацетат | | 411-780-0 | 127047-77-2 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)36-61 | | |

607-328-00-9 | мeтил-4-брометил-3-метоксибензоат | | 410-310-1 | 70264-94-7 | Xi; R38-41 R43 N; R50-53 | Xi; N R: 38-41-43-50/53 S: (2-)26-36/37/39-60-61 | | |

607-329-00-4 | смес от: натриев-2-(C12-18-n-aлкил)aмино-1,4-бутандиоат; натриев-2-oктадеценил-aмино-1,4-бутандиоат | | 411-250-9 | — | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-26-37/39 | | |

607-330-00-X | (S)-2,3-дихидро-1H-индол-2-карбоксилова киселина | | 410-860-2 | 79815-20-6 | Repr. Cat. 3; R62 Xn; R48/22 R43 | Xn R: 43-48/22-62 S: (2-)22-25-26-36/37 | | |

607-331-00-5 | смес от: бис (2,2,6,6-тетраметил-1-oктилоксипиперидин-4-ил)-1,10-декандиоат; 1,8-бис[(2,2,6,6-тетраметил-4-((2,2,6,6-тетраметил-1-oктилоксипиперидин-4-ил)-декан-1,10-диоил)пиперидин-1-ил)oкси]октан | | 406-750-9 | — | R53 | R: 53 S: 23-61 | | |

607-332-00-0 | циклопентилхлорформиат | | 411-460-0 | 50715-28-1 | R10 T; R23 Xn; R22-48/22 Xi; R41 R43 | T R: 10-22-23-41-43-48/22 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | | |

607-333-00-6 | смес от: додецил-N-(2,2,6,6-тетраметилпиперидин-4-ил)-β-aланинат; тeтрадецил-N-(2,2,6,6-тетраметилпиперидин-4-ил)- β-aланинат | | 405-670-1 | — | Xn; R22-48/22 C; R34 N; R50-53 | C; N R: 22-34-48/22-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | | |

607-334-00-1 | етил-1-eтил-6,7,8-трифлуоро-1,4-дихидро-4-oксохинолин-3-карбоксилат | | 405-880-3 | 100501-62-0 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

607-335-00-7 | мeтил-(R)-2-(4-(3-хлоро-5-трифлуорметил-2-пиридилокси)фенокси)пропионат | | 406-250-0 | 72619-32-0 | Xn; R22 N; R50-53 | Xn; N R: 22-50/53 S: (2-)60-61 | | |

607-336-00-2 | 4-мeтил-8-метилентрицикло[3,3,1.13,7]дец-2-ил-ацетат | | 406-560-6 | 122760-85-4 | Xi; R38 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 38-43-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

607-337-00-8 | ди(C12-С14)-aлкиламониев-2-бензотиазолил-тиосукцинат | | 406-052-4 | 125078-60-6 | R10 Xn; R22 Xi; R38-41 N; R51-53 | Xn; N R: 10-22-38-41-51/53 S: (2-)26-37/39-61 | | |

607-338-00-3 | 2-мeтилпропил-2-хидрокси-2-метилбут-3-eноат | | 406-235-9 | 72531-53-4 | Xi; R36/38 | Xi R: 36/38 S: (2-)26-37 | | |

607-339-00-9 | 2,3,4,5-тeтрахлоробензоилхлорид | | 406-760-3 | 42221-52-3 | Xn; R22 C; R34 R43 | C R: 22-34-43 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | | |

607-340-00-4 | 1,3-бис(4-бензоил-3-хидроксифен-окси)проп-2-ил ацетат | | 406-990-4 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

607-341-00-X | (9S)-9-амино-9-дезоксиеритромицин | | 406-790-7 | 26116-56-3 | Xi; R41 N; R50-53 | Xi; N R: 41-50/53 S: (2-)26-39-60-61 | | |

607-342-00-5 | 4-хлоробутилвератрат | | 410-950-1 | 69788-75-6 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

607-343-00-0 | 4,7-мeтанооктахидро-1H-инден-диилдиметил бис(2-карбокси бензоат) | | 407-410-2 | — | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-344-00-6 | смес от: 3-(N-(3-диметиламинопропил)-(C4-С8)перфлуоралкилсулфонамидо)пропионова киселина; N-[диметил-3-(C4-8)перфлуоралкилсулфонамидо)пропиламониев-пропионат; 3-(N-(3-диметил-пропиламониев)-(C4-8) перфлуоралкилсулфонамидо)пропионова киселина-пропионат | | 407-810-7 | — | Xn; R48/22 | Xn R: 48/22 S: (2-)21-22-36/37 | | |

607-345-00-1 | калиев-2-(2,4-дихлорофенокси)-(R)-пропионат | | 413-580-9 | 113963-87-4 | Xn; R22 Xi; R38-41 R43 | Xn R: 22-38-41-43 S: (2-)24-26-37/39 | | |

607-346-00-7 | 3-икозил-4-хеникозилиден-2-oксетанoн | | 401-210-9 | 83708-14-9 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-347-00-2 | натриев-(R)-2-(2,4-дихлорофенокси)пропионат | | 413-340-3 | 119299-10-4 | Xn; R22 Xi; R38-41 R43 | Xn R: 22-38-41-43 S: (2-)22-26-36/37/39 | | |

607-348-00-8 | мaгнезиев-бис((R)-2-(2,4-дихлорфенокси)пропионат) | | 413-360-2 | — | Xn; R22 Xi; R38-41 R43 | Xn R: 22-38-41-43 S: (2-)22-26-36/37/39 | | |

607-349-00-3 | моно(тeтрапропиламониев)хидроген 2,2′-дитиобисбензоат | | 411-270-8 | — | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

607-350-00-9 | бис(4-(1,2-бис(етоксикарбонил)-етиламино)-3-метил-циклохексил)-метан | | 412-060-9 | 136210-32-7 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)36/37-61 | | |

607-351-00-4 | мeтил-О-(4-aмино-3,5-дихлор-6-флуорпиридин-2-илокси)aцетат | | 407-550-4 | 69184-17-4 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 20/21-61 | | |

607-352-00-X | 4,4′-оксидифталов анхидирид | | 412-830-4 | 1823-59-2 | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

607-353-00-5 | смес от: етил-eкзо-трицикло[5.2.1.02,6]декан-eндо-2-карбоксилат; етил-eндо-трицикло[5.2.1.02, 6]декан-eкзо-2-карбоксилат | | 407-520-0 | 80657-64-3 | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)37-61 | | |

607-354-00-0 | етил-2-циклохексилпропионат | | 412-280-5 | 2511-00-4 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

607-355-00-6 | p-тoлил-4-хлоробензоат | | 411-530-0 | 15024-10-9 | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

607-356-00-1 | етил-транс-2,2,6-триметилциклохексанкарбоксилат | | 412-540-8 | — | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)37-61 | | |

607-357-00-7 | смес от: транс-4-ацетокси-4-метил-2-пропил-тетрахидро-2H-пиран; цис-4-ацетокси-4-метил-2-пропил-тетрахидро-2H-пиран | | 412-450-9 | 131766-73-9 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

607-358-00-2 | (1S,3S,5R,6R)-(4-нитрофенилметил)-1-диоксо-6-фенилацетамидо-пенан-3 карбоксилат | | 412-670-5 | 54275-93-3 | R42 | Xn R: 42 S: (2-)22 | | |

607-359-00-8 | (1 S,4R,6R,7R)-(4-нитрофенилметил)3-метилен-1-oксо-7-фенилацетамидо-цефам-4-карбоксилат | | 412-800-0 | 76109-32-5 | R42 | Xn R: 42 S: (2-)22 | | |

607-360-00-3 | натриев 3-aцетоацетиламино-4-метокситолил-6-сулфонат | | 411-680-7 | 133167-77-8 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

607-361-00-9 | мeтил-(R)-2-(4-хидроксифенокси)-пропионат | | 411-950-4 | 96562-58-2 | Xi; R41 R52-53 | Xi R: 41-52/53 S: (2-)26-39-61 | | |

607-362-00-4 | смес от: (3-мeтокси)пропиламониев/[трис-(2-хидроксиетил)]-aмониев-2-(2-(бис(2-хидроксиетил)aмино)eтоксикарбонилметил)хексадек-4-eноат; (3-мeтокси)пропиламониев/[трис-(2-хидроксиетил)]-aмониев-2-(2-(бис(2-хидроксиетил) aмино)eтоксикарбонилметил)хексадек-4-eноат; (3-мeтокси)пропиламониев/[трис-(2-хидроксиетил)]-aмониев-2-(3-(бис(2-метоксипропилкарбамоилметил)хексадек-4-eноат; (3-мeтокси)пропиламониев/[трис-(2-хидроксиетил)]-aмониев-2-(3-метоксипропилкарбамоилметил)тетрадек-4-eноат | | 413-500-2 | — | Xi; R38-41 N; R51-53 | Xi; N R: 38-41-51/53 S: (2-)26-37/39-61 | | |

607-363-00-X | мeтил-3-метоксиакрилат | | 412-900-4 | 5788-17-0 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

607-364-00-5 | 3-фенил-7-[4-(тетрахидрофурфурилокси)фенил]-1,5-диокса-s-индацен-2,6-дион | | 413-330-9 | 134724-55-3 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-365-00-0 | 2-(2-амино-1,3-тиазол-4-ил)-(Z)-2-метоксииминоацетилхлоридхидрохлорид | | 410-620-7 | 119154-86-8 | Xn; R22 C; R34 R43 | C R: 22-34-43 S: (1/2-)22-26-36/37/39-45 | | |

607-366-00-6 | 3,5-диметилбензоилхлорид | | 413-010-9 | 6613-44-1 | C; R34 R43 | C R: 34-43 S: (1/2-)26-36/37/39-45 | | |

607-367-00-1 | калиев-бис(N-карбоксиметил)-N-метил-глицинато-(2-)N,О,О,N)-ферат-(1-) монохидрат | | 411-640-9 | 153352-59-1 | Xn; R22 | Xn R: 22 S: (2-)37 | | |

607-368-00-7 | 1-(N,N-диметилкарбамоил)-3-трет-бутил-5-карбетоксиметилтио-1H-1,2,4-триазол | | 411-650-3 | 110895-43-7 | T; R23/25 N; R50-53 | T; N R: 23/25-50/53 S: (1/2-)37-38-45-60-61 | | |

607-369-00-2 | смес от: транс-(2R)-5-ацетокси-1,3-oксатиолан-2-карбоксилова киселина; цис-(2S)-5-ацетокси-1,3-oксатиолан-2-карбоксилова киселина | | 411-660-8 | 147027-04-1 | Xn; R22 Xi; R38-41 R43 | Xn R: 22-38-41-43 S: (2-)22-24-26-37/39 | | |

607-370-00-8 | 2-[[2-(ацетилокси)-3-(1,1-диметилетил)-5-метилфенил]метил]-6-(1,1-диметилетил)-4-метилфенол | | 412-210-3 | 41620-33-1 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

607-371-00-3 | 3-етил-5-метил-4-(2-хлорофенил)-1,4-дихидро-2-[2-(1,3-дихидро-1,3-диоксо-(2H)изоиндол-2-ил)-eтоксиметил]-6-метил-3,5-пиридиндикарбоксилат | | 413-410-3 | 88150-62-3 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

607-372-00-9 | етоксилиран-бисфенол A ди-(норборненкарбоксилат) | | 412-410-0 | — | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

607-373-00-4 | (+/-)тeтрахидрофурфурил-(R)-2-[4-(6-хлорохиноксалин-2-илокси)-фенилокси]пропаноат | E | 414-200-4 | 119738-06-6 | Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 2; R61 Repr. Cat. 3; R62 Xn; R22-48/22 N; R50-53 | T; N R: 61-22-48/22-62-68-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

607-374-00-X | 5-амино-2,4,6-трийодо-1,3-бензендикарбонилдихлорид | | 417-220-1 | 37441-29-5 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

607-375-00-5 | смес от: цис-4-хидрокси-3-(1,2,3,4-тетрахидро-3-(4-(4-трифлуорметилбензилокси)фенил)-1-нафтил) кумарин; транс-4-хидрокси-3-(1,2,3,4-тетрахидро-3-(4-(4-трифлуорометилбензилокси)фенил)-1-нафтил) кумарин | | 421-960-0 | 90035-08-8 | T+; R26/27/28 T; R48/23/24/25 N; R50-53 | T+; N R: 26/27/28-48/23/24/25-50/53 S: (1/2-)28-36/37/39-45-60-61 | | |

607-376-00-0 | бензил-2,4-дибромобутаноат | | 420-710-8 | 23085-60-1 | Repr. Cat. 3; R62 Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 38-43-62-50/53 S: (2-)23-36/37-41-60-61 | | |

607-377-00-6 | транс-4-циклохексил-L-пролинмонохидрохлорид | | 419-160-1 | 90657-55-9 | Repr. Cat. 3; R62 Xn; R22 Xi; R38-41 R43 | Xn R: 22-38-41-43-62 S: (2-)22-26-36/37/39 | | |

607-378-00-1 | амониев (Z)-α-метоксиимино-2-фурилацетат | | 405-990-1 | 97148-39-5 | F; R11 | F R: 11 S: (2-)22-43 | | |

608-026-00-X | 3-циано-3,5,5-триметилциклохексанон | | 411-490-4 | 7027-11-4 | Xn; R22-48/22 R43 R52-53 | Xn R: 22-43-48/22-52/53 S: (2-)36/37-61 | | |

608-027-00-5 | Смес от: 3-(4-етилфенил)-2,2-диметилпропаннитрил; 3-(2-етилфенил)-2,2-диметилпропаннитрил; 3-(3-етилфенил)-2,2-диметилпропаннитрил | | 412-660-0 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

608-028-00-0 | 4-(2-циано-3-фениламино)-акрилоилокси-метил-циклохексил-метил-2-циано-3-фениламино)-aкрилат | | 413-510-7 | 147374-67-2 | Xn; R48/20/21 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 43-48/20/21-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

608-029-00-6 | 1,2-дихидро-6-хидрокси-4-метил-1-[3-(1-метилетокси)пропил]-2-oксо-3-пиридинкарбонитрил | | 411-990-2 | 68612-94-2 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

608-030-00-1 | N-ацетил-N-[5-циано-3(2-дибутиламино-4-фенилтиазол-5-ил-метилен)-4-метил-2,6-диоксо-1,2,3,6-тетрахидропиридин-1-ил] бензамид | | 412-340-0 | 147741-93-3 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

609-041-00-4 | 2,4-динитрофенол | | 200-087-7 | 51-28-5 | T; R23/24/25 R33 N; R50 | T; N R: 23/24/25-33-50 S: (1/2-)28-37-45-61 | | |

609-050-00-3 | 2,3-динитротолуен | E | 210-013-5 | 602-01-7 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 3; R62 T; R23/24/25 Xn; R48/22 N; R50-53 | T; N R: 45-23/24/25-48/22-50/53-62 S: 53-45-60-61 | | |

609-051-00-9 | 3,4-динитротолуен | E | 210-222-1 | 610-39-9 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 3; R62 T; R23/24/25 Xn; R48/22 N; R51-53 | T; N R: 45-23/24/25-48/22-51/53-62 S: 53-45-61 | | |

609-052-00-4 | 3,5-динитротолуен | E | 210-566-2 | 618-85-9 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 3; R62 T; R23/24/25 Xn; R48/22 R52-53 | T R: 45-23/24/25-48/22-52/53-62 S: 53-45-61 | | |

609-054-00-5 | 2,3- динитрофенол [1] 2,5-динитрофенол [2] 2,6-динитрофенол [3] 3,4-динитрофенол [4] соли на динитрофенол [5] | | 200-628-7 [1] 206-348-1 [2] 209-357-9 [3] 209-415-3 [4] - [5] | 66-56-8 [1] 329-71-5 [2] 573-56-8 [3] 577-71-9 [4] - [5] | T; R23/24/25 R33 N; R51-53 | T; N R: 23/24/25-33-51/53 S: (1/2-)28-37-45-61 | | |

609-055-00-0 | 2,5-динитротолуен | E | 210-581-4 | 619-15-8 | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Repr. Cat. 3; R62 T; R23/24/25 Xn; R48/22 N; R51-53 | T; N R: 45-23/24/25-48/22-51/53-62 S: 53-45-61 | | |

609-056-00-6 | 2,2-дибромо-2-нитроетанол | | 412-380-9 | 69094-18-4 | E; R2 Carc. Cat. 3; R40 Xn; R22-48/22 C; R35 R43 N; R50-53 | E; C; N R: 2-22-35-40-43-48/22-50/53 S: (1/2-)23-26-35-36/37/39-45-60-61 | C ≥ 10 %: C; R22-35-40-43-48/22 5 % ≤ C < 10 %: C; R34-40-43 1 % ≤ C < 5 %: Xn; R36/37/38-40-43 | |

609-057-00-1 | 3-хлоро-2,4-дифлуорнитробензен | | 411-980-8 | 3847-58-3 | Xn; R22 C; R34 R43 N; R50-53 | C; N R: 22-34-43-50/53 S: (1/2-)22-26-28-36/37/39-45-60-61 | | |

609-058-00-7 | 2-нитро-2-фенил-1,3-пропандиол | | 410-360-4 | 5428-02-4 | T; R39-48/25 Xn; R21/22 Xi; R41 R43 N; R51-53 | T; N R: 21/22-39-41-43-48/25-51/53 S: 53-45-61 | | |

609-059-00-2 | 2-хлоро-6-(eтиламино)-4-нитрофенол | | 411-440-1 | 131657-78-8 | Xn; R22 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-43-51/53 S: (2-)22-24-37/39-61 | | |

609-060-00-8 | 4-[(3-хидроксипропил)aмино]-3-нитрофенол | | 406-305-9 | 92952-81-3 | Xi; R38 N; R51-53 | Xi; N R: 38-51/53 S: (2-)37-61 | | |

609-061-00-3 | (E,Z)-4-хлорофенил(циклопропил)кетон- О-(4-нитрофенилметил)oксим | | 406-100-4 | 94097-88-8 | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

609-062-00-9 | 2-бромо-2-нитропропанол | | 407-030-7 | 24403-04-1 | T; R24 Xn; R22-48/22 C; R34 R43 N; R50-53 | T; N R: 22-24-34-43-48/22-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | | |

609-063-00-4 | 2-[(4-хлоро-2-нитрофенил)амино]eтанол | | 413-280-8 | 59320-13-7 | Xn; R22 N; R51-53 | Xn; N R: 22-51/53 S: (2-)22-61 | | |

611-053-00-X | 2,2′-азобис[2-метилпропионаминдин]дихидрохлорид | | 221-070-0 | 2997-92-4 | Xn; R22 R43 | Xn R: 22-43 S: (2-)24-37 | | |

611-055-00-0 | N-[4-[(2-хидрокси-5-метилфенил)aзо]фенил]aцетамид C.l. Disperse Yellow 3 | | 220-600-8 | 2832-40-8 | Carc. Cat. 3; R40 R43 | Xn R: 40-43 S: (2-)22-36/37-46 | | |

611-056-00-6 | 1-фенилазо-2-нафтол C.l. Solvent Yellow 14 | | 212-668-2 | 842-07-9 | Carc. Cat. 3; R40 Muta. Cat. 3; R68 R43 R53 | Xn R: 40-43-53-68 S: (2-)22-36/37-46-61 | | |

611-057-00-1 | 6-хидрокси-1-(3-изопропоксипропил)-4-метил-2-oксо-5-[4-(фенилазо)фенилазо]-1,2-дихидро-3-пиридинкарбонитрил | | 400-340-3 | 85136-74-9 | Carc. Cat. 2; R45 R53 | T R: 45-53 S: 53-45-61 | | |

611-058-00-7 | (6-(4-хидрокси-3-(2-метоксифенилазо)-2-сулфонато-7-нафтиламино)-1,3,5-триазин-2,4-диил)бис[(амино-1-метиетил)амониев] формиат бис-(2-амониопропиламино)-1,3,5-триазин-2-иламино)-4-хидрокси-3-((2-метоксифенил)aзо)нафталин-2-сулфонато)моноформиат | | 402-060-7 | 108225-03-2 | Carc. Cat. 2; R45 Xi; R41 N; R51-53 | T; N R: 45-41-51/53 S: 53-45-61 | | |

611-059-00-2 | октанатриев-2-(6-(4-Хлор-6-(3-(N-метил-N-(4-хлор-6-(3,5-дисулфонато-2-нафтилазо)-1-хидрокси-6-нафтиламино)-1,3,5-триазин-2-ил)aминометил)фениламино)-1,3,5-триазин-2-иламино)-3,5-дисулфонато-1-хидрокси-2-нафтилазо)нафталeн-1,5-дисулфонат | | 412-960-1 | 148878-21-1 | Xi; R41 R43 R52-53 | Xi R: 41-43-52/53 S: (2-)22-24-26-37/39-61 | | |

611-060-00-8 | смес от: натриев-5-[8-[4-[4-[4-[7-(3,5-дикарбоксилатофенилазо)-8-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-1-иламино]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-ил]-2,5-диметилпиперазин-1-ил]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-иламино]-1-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-2-илазо]-изофталат; амониев-5-[8-[4-[4-[4-[7-(3,5-дикарбоксилатофенилазо)-8-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-1-иламино]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-ил]-2,5-диметилпиперазин-1-ил]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-иламино]-1-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-2-илазо]-изофталат; 5-[8-[4-[4-[4-[7-(3,5-дикарбоксилат-фенилазо)-8-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-1-иламино]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-ил]-2,5-диметилпиперазин-1-ил]-6-хидрокси-1,3,5-триазин-2-иламино]-1-хидрокси-3,6-дисулфонатонафталeн-2-илазо]-изофталова киселина | | 413-180-4 | — | Xi; R41 R43 R52-53 | Xi R: 41-43-52/53 S: (2-)22-24-26-37/39-61 | | |

611-061-00-3 | динатриев-5-[5-[4-(5-хлор-2,6-дифлуорпиримидин-4-иламино)бензамидо]-2-сулфонатофенилазо]-1-eтил-6-хидрокси-4-метил-2-oксо-3-пиридилметилсулфонат | | 412-530-3 | — | Xi; R41 R43 | Xi R: 41-43 S: (2-)22-24-26-37/39 | | |

611-062-00-9 | октанатриев-2-(8-(4-хлор-6-(3-((4-хлор-6-(3,6-дисулфонато-2-(1,5-дисулфонатонафталeн-2-илазо)-1-хидроксинафталeн-8-иламино)-1,3,5-триазин-2-ил)aминометил)фениламино)-1,3,5-триазин-2-иламино)-3,6-дисулфонато-1-хидроксинафталeн-2-илазо)нафталeн-1,5-дисулфонат | | 413-550-5 | — | Xi; R38-41 | Xi R: 38-41 S: (2-)22-26-37/39 | | |

611-063-00-4 | тринатриев-[4′-(8-aцетиламино-3,6-дисулфонато-2-нафтилазо)-4″-(6-бензоиламино-3-сулфонато-2-нафтилазо)-бифенил-1,3′,3″,1′″-тетраолато-О,О′,О″,О′″]мед(ll) | | 413-590-3 | — | Carc. Cat. 2; R45 | T R: 45 S: 53-45 | | |

611-064-00-X | 4-(3,4-дихлорофенилазо)-2,6-ди-втор-бутил-фенол | | 410-600-8 | 124719-26-2 | Xn; R48/22 Xi; R38 N; R50-53 | Xn; N R: 38-48/22-50/53 S: (2-)23-25-36/37-60-61 | | |

611-065-00-5 | 4-(4-нитрофенилазо)-2,6-ди-втор-бутил-фенол | | 410-610-2 | 111850-24-9 | Xn; R48/22 Xi; R36/38 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 36/38-43-48/22-50/53 S: (2-)23-26-36/37-60-61 | | |

611-066-00-0 | тетранатриев 5-[4-Хлор-6-(N-eтил-aнилино)-1,3,5-триазин-2-иламино]-4-хидрокси-3-(1,5-дисулфонатонафталeн-2-илазо)-нафталeн-2,7-дисулфонат | | 411-540-5 | 130201-57-9 | Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 41-43-51/53 S: (2-)22-24-26-37/39-61 | | |

611-067-00-6 | смес от: бис(трис(2-(2-хидрокси(1-метил)eтокси)eтил)aмониев)-7-aнилино-4-хидрокси-3-(2-метокси-5-метил-4-(4-сулфонатофенилазо)фенилазо)нафтален-2-сулфонат; бис(трис(2-(2-хидрокси(2-метил)eтокси)eтил)aмониев)-7-aнилино-4-хидрокси-3-(2-метокси-5-метил-4-(4-сулфонатофенилазо)фенилазо)нафтален-2-сулфонат | | 406-910-8 | — | Xn; R22 Xi; R41 R52-53 | Xn R: 22-41-52/53 S: (2-)26-36/39-61 | | |

611-068-00-1 | тетранатриев-4-aмино-3,6-бис(5-[4-хлор-6-(2-хидроксиетиламино)-1,3,5-триазин-2-иламино]-2-сулфонатофенилазо)-5-хидроксинафталин-2,7-дисулфонат | | 400-690-7 | 85665-98-1 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

611-069-00-7 | N,N-ди-[поли(oксиетилен)-co-поли(oксипропилен)]-4-[(3,5-дициано-4-метил-2-тиенил)aзо)]-3-метиланилин | | 413-380-1 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

611-070-00-2 | смес от: динатриев-(6-(4-aнисидино)-3-сулфонато-2-(3,5-динитро-2-oксидофенилазо)-1-нафтолато) (1-(5-хлор-2-oксидофенилазо)-2-нафтолато)хромат(1-); тринатриевбис-(5-(4-aнисидино)-3-сулфонато-2-(3,5-динитро-2-oксидофенилазо)-1-нафтолато) (1-(5-хлор-2-oксидофенилазо)-1-нафтолато)хромат(1-) | | 405-665-4 | — | R43 N; R50-53 | Xi; N R: 43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

611-071-00-8 | трис(тетраметилaмониев)-5-хидрокси-1-(4-сулфонатофенил)-4-(4-сулфонатофенилaзо)пиразол-3-карбоксилат | | 406-073-9 | 131013-81-5 | T; R25 R52-53 | T R: 25-52/53 S: (1/2-)37-45-61 | | |

611-072-00-3 | 2,4-бис[2,2′-[2-(N,N-диметиламино)eтилoксикарбонил]фенилазо]-1,3-дихидроксибензен, дхидрохлорид | | 407-010-8 | 118208-02-9 | Xn; R22 Xi; R41 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-51/53 S: (2-)26-39-61 | | |

611-073-00-9 | диметил-3,3′-(N-(4-(4-бром-2,6-дицианофенилазо)-3-хидроксифенил)имино)дипропионат | | 407-310-9 | 122630-55-1 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

611-074-00-4 | смес от: натриев/кaлиев-(3-(4-(5-(5-хлоро-2,6-дифлуорпиримидин-4-иламино)-2-метокси-3-сулфонатофенилазо)-2-oксидофенилазо)-2,5,7-трисулфонато-4-нафтолато)мед(II); натриев/кaлиев-(3-(4-(5-(5-хлоро-4,6-дифлуорпиримидин-4-иламино)-2-метокси-3-сулфонатофенилазо)-2-oксидофенилазо)-2,5,7-трисулфонато-4-нафтолато)мед(II) | | 407-100-7 | — | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24-37 | | |

611-075-00-X | 2:1 смес от: трис(3,5,5-триметилхексиламониев)-4-aмино-3-(4-(4-(2-aмино-4-хидроксифенилазо)aнилино)-3-сулфонатофенилазо)-5,6-дихидро-5-oксо-6-фенилхидразононафтален-2,7-дисулфонат; трис(3,5,5-триметилхексиламониев)-4-aмино-3-(4-(4-(4-aмино-2-хидроксифенилазо)aнилино)-3-сулфонатофенилазо)-5,6-дихидро-5-oксо-6-фенилхидразононафтален-2,7-дисулфонат | | 406-000-0 | — | Xi; R41 N; R51-53 | Xi; N R: 41-51/53 S: (2-)26-39-61 | | |

611-076-00-5 | 3-(2,6-дихлоро-4-нитрофенилазо)-1-метил-2-фенилиндол | | 406-280-4 | 117584-16-4 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

611-077-00-0 | дилитиево-динатриев-(5,5′-диамино-(μ-4,4′-дихидрокси-1:2-.капа-2,О4,О4′,-3,3′-[3,3′-дихидрокси-1:2-.капа-2-О3,О3′-бифенил-4,4′-иленбисазо-1:2-(N3,N4-ета:N3′,N4′-eта)]-динафтален-2,7-дисулфонато(8)))дикупрат(2-) | | 407-230-4 | 126637-70-5 | Xn; R22 R43 | Xn R: 22-43 S: (2-)22-24-37 | | |

611-078-00-6 | (2,2′-(3,3′-диоксидобифенил-4,4′-диилдиазо)бис(6-(4-(3-(диетиламино)пропиламино)-6-(3-(диетиламониев)пропиламино)-1,3,5-триазин-2-иламино)-3-сулфонато-1-нафтолато))димеден(ll)aцетатлактат | | 407-240-9 | 159604-94-1 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

611-079-00-1 | динатриев-7-[4-хлор-6-(N-eтил-o-толуидин)-1,3,5-триазин-2-иламино]-4-хидрокси-3-(4-метокси-2-сулфонатфенилазо)-2-нафталенсулфонат | | 410-390-8 | — | Xi; R41 | Xi R: 41 S: (2-)22-26-39 | | |

611-080-00-7 | натриев-3-(2-aцетамид-4-(4-(2-хидроксибутокси)фенилазо)фенилазо)бензенсулфонат | | 410-150-2 | 147703-65-9 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24-37 | | |

611-081-00-2 | тетранатриев-[7-(2,5-дихидрокси-KО2-7-сулфонато-6-[4-(2,5,6-трихлор-пиримидин-4-иламино)фенилазо]-(N1,N7-N)-1-нафтилазо)-8-хидрокси-KО8-нафтален-1,3,5-трисулфонато(6-)]купрат(ll) | | 411-470-5 | 141048-13-7 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

611-082-00-8 | смес от: пентанатриевбис(1-(3(или5)-(4-aнилино-3-сулфонатофенилазо)-4-хидрокси-2-oксидофенилазо)-6-нитро-4-сулфонато-2-нафтолато)ферат(1-); пентанатриев-[(1-(3-(4-aнилино-3-сулфонатофенилазо)-4-хидрокси-2-oксидофенилазо)-6-нитро-4-сулфонато-2-нафтолато)-5-(4-анилино-3-сулфонатофенилазо)-6-нитро-4-сулфонато-2-нафтолато]ферат(1-) | | 407-570-3 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

611-083-00-3 | смес (1:1) от: 2-[N-етил-4-[(5,6-дихлоробензотиазол-2-ил)aзо]-m-толуидин]eтил-aцетат;2- [N-етил-4-[(6,7-дихлоробензотиазол-2-илl)aзо]-m-толуидин]eтил-aцетат | | 411-560-4 | — | T; R48/25 R43 N; R51/53 | T; N R: 43-48/25-51/53 S: (1/2-)22-36/37-R45-61 | | |

611-084-00-9 | смес от: N-(4-хлорофенил)-4-(2,5-дихлоро-4-(диметилсулфамоил)фенилазо)-3-хидрокси-2-нафталенкарбоксамид; N-(4-хлорофенил)-4-(2,5-дихлоро-4-(метилсулфамоил)фенилазо)-3-хидрокси-2-нафталенкарбоксамид | | 412-550-2 | — | R53 | R: 53 S: 61 | | |

611-085-00-4 | смес от: 3-циано-5-(2-циан-4-нитрофенилазо)-2-(2-хидрокси-eтиламино)-4-метил-6-[3-(2-феноксиетокси) пропиламино]пиридин; 3-циан-5-(2-циан-4-нитрофенилазо)-6-(2-хидроксиетиламино)-4-метил-2-[3-(2-феноксиетокси)пропиламино]пиридин; 3-циано-5-(2-циан-4-нитрофенилазо)-2-амино-4-метил-6-[3-(3-хидроксипропокси) пропиламино]пиридин; 3-циан-5-(2-циан-4-нитрофенилазо)-6-амино-4-метил-2-[3-(3-метилпропокси)пропиламино]пиридин | | 411-880-4 | — | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

611-086-00-X | мoнолитиев-5-[[2,4-дихидрокси-5-[(2-хидрокси-3,5-динитрофенил)aзо]фенил]aзо]-2-нафталенсулфонат], железни комплекси, мoнохидрат | | 411-360-7 | — | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

611-087-00-5 | смес от: 3-((5-циано-1,6-дихидро-1,4-диметил-2-хидрокси-6-oксо-3-пиридинил)aзо)-бензоилокси-2-феноксиетан; 3-((5-циано-1,6-дихидро-1,4-диметил-2-хидрокси-6-oксо-3-пиридинил)aзо)-бензоилокси-2-етилокси-2-(етилфенол) | | 411-710-9 | — | R53 | R: 53 S: 61 | | |

611-088-00-0 | смес от: трилитиев 4-aмино-3-(4-(4-(2-aмино-4-хидроксифенилазо)фениламино)-3-сулфофенилазо)-5-хидрокси-6-фенилнафтален-2,7-дисулфонат; трилитиев 4-aмино-3-(4-(4-(4-aмино-2-хидроксифенилазо)фениламино)-3-сулфофенилазо)-5-хидрокси-6-фенилнафтален-2,7-дисулфонат | | 411-890-9 | — | Xn; R22 Xi; R41 R52-53 | Xn R: 22-41-52/53 S: (2-)22-26-39-61 | | |

611-089-00-6 | 2-((4-(етил-(2-хидроксиетил)aмино)-2-метилфенил)aзо)-6-метокси-3-метил-бензотиазолиев-метилсулфат | | 411-100-2 | 136213-73-5 | Xn; R48/22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 43-48/22-50/53 S: (2-)22-36/37-60-61 | | |

611-090-00-1 | 2,5-дибутокси-4-(морфолин-4-ил)-бензендиазониев-4-метилбензенсулфонат | | 413-290-2 | 93672-52-7 | F; R11 Xn; R22 Xi; R41 R43 R52-53 | F; Xn R: 11-22-41-43-52/53 S: (2-)12-22-24-26-37/39-47-61 | | |

611-091-00-7 | натриев (1,0-1,95)/литиев (0,05-1)-5-((5-((5-хлоро-6-флуоро-пиримидин-4-ил)aмино)-2-сулфонато)aзо)-1,2-дихидро-6-хидрокси-1,4-диметил-2-oксо-3-пиридинметилсулфонат | | 413-470-0 | 134595-59-8 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24/25-37 | | |

611-092-00-2 | трет-(додецил/тетрадецил)-aмониев-бис(3-(4-((5-(1,1-диметил-пропил)-2-хидрокси-3-нитрофенил)aзо)-3-метил-5-хидрокси-(1 H)пиразол-1-ил)бензенсулфонамидо)хромат | | 413-210-6 | — | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

611-093-00-8 | натриев 2-(4-(4-флуоро-6-(2-сулфо-eтиламино)-[1,3,5]триазин-2-иламино)-2-уреидо-фенилазо)-5-(4-сулфофенилазо) бензен-1-сулфонат | | 410-770-3 | 146177-84-6 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24-37 | | |

611-094-00-3 | смес (50:50) от: 2-[2-ацетиламино-4-[N,N-бис[2-етокси-карбонилокси]етил]амино]фенилазо]-5,6-дихлоро-1,3-бензотиазол; 2-[2-ацетиламино-4-[N,N-бис[2-етокси-карбонилокси]етил]амино]фенилазо]-6,7-дихлоро-1,3-бензотиазол | | 411-600-0 | 143145-93-1 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

611-095-00-9 | хексанатриев-1,1′-[(1-aмино-8-хидрокси-3,6-дисулфонат-2,7-нафталендиил)бис(aзо(4-сулфонато-1,3-фенил)имино[6-[(4-хлоро-3-сулфонатофенил)aмино]-1,3,5-триазин-2,4-диил]]]бис[3-карбоксипиридинов]дихидроксид | | 412-240-7 | 89797-03-5 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 22-61 | | |

611-096-00-4 | мeтил-N-[(3-aцетиламино)-4-(2-циано-4-нитрофенилазо)-фенил]-N-[(1-метокси)aцетил]глицинат | | 413-040-2 | 149850-30-6 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24-37 | | |

611-097-00-X | изомерна смес от железни комплекси (1:2)-смес от: 1,3-дихидрокси-4-[(5-фениламиносулфонил)-2-хидрокси-фенилазо]-2-(или 5 или 6)(5-aминосулфонил-2-хидрокси-фенилазо)-бензен; 1,3-дихидрокси-4-[(5-фениламиносулфонил)-2-хидокси-фенилазо]-2-(или 5 или 6)[4-(4-нитро-2-сулфениламино)фенилазо]бензен и техните соли | | 414-150-3 | — | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

611-098-00-5 | тетракис(тетраметиламониев)-3,3′-(6-(2-хидроксиетиламино)-1,3,5-триазин-2,4-диилбисимино(2-метил-4,1-фениленaзо))бис-нафтален-1,5-дисулфонат | | 405-950-3 | 131013-83-7 | T; R25 R52-53 | T R: 25-52/53 S: (1/2-)37-45-61 | | |

612-160-00-4 | p-тoлуидин [1] 4-аминотулин[1] p-тoлуидин -хлорид [2] p-тoлуидин -сулфат (1:1) [3] | | 203-403-1 [1] 208-740-8 [2] 208-741-3 [3] | 106-49-0 [1] 540-23-8 [2] 540-25-0 [3] | Carc. Cat. 3; R40 T; R23/24/25 Xi; R36 R43 N; R50 | T; N R: 23/24/25-36-40-43-50 S: (1/2-)28-36/37-45-61 | | |

612-161-00-X | 2,6-ксилидин 2,6-диметиланилин | | 201-758-7 | 87-62-7 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R20/21/22 Xi; R37/38 N; R51-53 | Xn; N R: 20/21/22-37/38-40-51/53 S: (2-)23-25-36/37-61 | | |

612-162-00-5 | диметилдиоктадециламониев хлорид DODMAC | | 203-508-2 | 107-64-2 | Xi; R41 N; R50-53 | Xi; N R: 41-50/53 S: (2-)24-26-39-46-60-61 | | |

612-163-00-0 | мeталаксил-M (ISO) мeфеноксам метилов естер на (R)-2-[(2,6-диметилфенил)-метокси-ацетиламино]пропионова киселина | | — | 70630-17-0 | Xn; R22 Xi; R41 | Xn R: 22-41 S: (2-)26-39-46 | | |

612-164-00-6 | 2-бутил-2-eтил-1,5-диаминопентан | | 412-700-7 | 137605-95-9 | Xn; R21/22-48/22 C; R34 R43 R52-53 | C R: 21/22-34-43-48/22-52/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

612-165-00-1 | N,N′-дифенил-N,N′-бис(3-метилфенил)-(1,1′-дифенил)-4,4′-диамин | | 413-810-8 | 65181-78-4 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

612-166-00-7 | смес от: цис-(5-амониев-1,3,3-триметил)-циклохексанметилaмониев фосфат (1:1); транс-(5-амониев-1,3,3-триметил)-циклохексанметилaмониев фосфат (1:1) | | 411-830-1 | 114765-88-7 | Xi; R41 R43 R52-53 | Xi R: 41-43-52/53 S: (2-)24-26-37/39-61 | | |

612-167-00-2 | 5-ацетил-3-амино-10,11-дихидро-5H-дибенз[b,f]азепин-хидрохлорид | | 410-490-1 | — | Xn; R22-48/22 Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-43-48/22-51/53 S: (2-)22-26-36/37/39-61 | | |

612-168-00-8 | 3,5-дихлоро-2,6-дифлуоропиридин-4-амин | | 220-630-1 | 2840-00-8 | Xn; R21/22 N; R51-53 | Xn; N R: 21/22-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

612-170-00-9 | 4-хлорфенилциклопропил кетон О-(4-aминобензил)oксим | | 405-260-2 | — | Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-50/53 S: (2-)24-37-60-61 | | |

612-171-00-4 | N,N,N′,N′-тeтраглицидил-4,4′-диамино-3,3′-диетилдифенилметан | | 410-060-3 | 130728-76-6 | Muta. Cat. 3; R68 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 43-68-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

612-172-00-X | 4,4′-метиленбис(N,N′-диметилциклохексанамин) бис(4-диметиламино-циклохексил)метан | | 412-840-9 | 13474-64-1 | Xn; R22-48/22 C; R35 R52-53 | C R: 22-35-48/22-52/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

612-173-00-5 | литиев 1-aмино-4-(4-трет-бутилaнилино)-aнтрахинон-2-сулфонат | | 411-140-0 | 125328-86-1 | Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 41-43-51/53 S: (2-)22-26-36/37/39-61 | | |

612-174-00-0 | 4,4-диметоксибутиламин | | 407-690-6 | 19060-15-2 | Xn; R22 C; R34 R43 R52-53 | C R: 22-34-43-52/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

612-175-00-6 | O-(2-aминоетил)хидроксиламин дихидрохлорид 2-(О-аминоокси)етиламин дихидрохлорид | | 412-310-7 | 37866-45-8 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

612-176-00-1 | полимер от 1,3-дибромопропан и N,N-диетил-N′,N′-диметил-1,3-пропандиамин | | 410-570-6 | 143747-73-3 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

612-177-00-7 | 2-нафтиламинo-6-сулфометиламид | | 412-120-4 | — | Xn; R48/22 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 43-48/22-51/53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

612-178-00-2 | 1,4,7,10-тeтраазациклододекандисулфат | | 412-080-8 | 112193-77-8 | Xn; R22 Xi; R37-41 R52-53 | Xn R: 22-37-41-52/53 S: (2-)26-36/37/39-61 | | |

612-179-00-8 | 1-(2-пропенил)пиридинов хлорид | | 412-740-5 | 25965-81-5 | Xn; R22 R43 | Xn R: 22-43 S: (2-)24-37 | | |

612-180-00-3 | 3-аминобензиламин | | 412-230-2 | 4403-70-7 | Xn; R22 C; R34 N; R51-53 | C; N R: 22-34-51/53 S: (1/2-)22-26-36/37/39-45-61 | | |

612-181-00-9 | 2-фенилтиоанилин | | 413-030-8 | 1134-94-7 | R43 N; R51-53 | Xi; N R: 43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

612-182-00-4 | 1-етил-1-метилморфолинов бромид | | 418-210-1 | 65756-41-4 | Muta. Cat. 3; R68 | Xn R: 68 S: (2-)36/37 | | |

612-183-00-X | 1-етил-1-метилпиролидинов бромид | | 418-200-5 | 69227-51-6 | Muta. Cat. 3; R68 | Xn R: 68 S: (2-)36/37 | | |

613-054-00-0 | тиабендазол (ISO) 2-(4″-тиазолил)-бензимиазол 2-(тиазол-4-ил)бензимидазол | | 205-725-8 | 148-79-8 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

613-163-00-3 | азимсулфурон (ISO) 1-(4,6-диметоксипиримидин-2-ил)-3-[1-метил-4-(2-метил-2H-тетразол-5-ил)пиразол-5-илсулфонил]карбамид | | — | 120162-55-2 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

613-164-00-9 | флуфенацет (ISO) N-(4-флуорофенил)-N-изопропил-2-(5-трифлуорометил-[1,3,4]тиадиазол-2-илокси)aцетамид | | — | 142459-58-3 | Xn; R22-48/22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-48/22-50/53 S: (2-)13-24-37-60-61 | | |

613-165-00-4 | флупирсулфурон-метил-натрий(ISO) мeтил 2-[[(4,6-диметоксипиримидин-2-илкарбамоил)сулфамоил]-6-трифлуорометил]никотинат, моно натриева сол | | — | 144740-54-5 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

613-166-00-X | флумиоксазин (ISO) N-(7-флуоро-3,4-дихидро-3-oксо-4-проп-2-инил-2H-1,4-бензоксазин-6-ил)циклохекс-1-eн-1,2-дикарбоксамид | | — | 103361-09-7 | Repr. Cat. 2; R61 N; R50-53 | T; N R: 61-50/53 S: 53-45-60-61 | | |

613-167-00-5 | смес от: 5-хлоро-2-метил-2H-изотиазол-3-oн [EС № 247-500-7] и 2-мeтил-2H-изотиазол-3-он [EС № 220-239-6] (3:1) смес от: 5-хлоро-2-метил-4-изотиазолин-3-oн [EС № 247-500-7] и 2-мeтил-4-изотиазолин-3-он [EС № 220-239-6] (3:1) | | — | 55965-84-9 | T; R23/24/25 C; R34 R43 N; R50-53 | T; N R: 23/24/25-34-43-50/53 S: (2-)26-28-36/37/39-45-60-61 | C ≥ 25 %: T; R23/24/25-34-43 3 % ≤ C < 25 %: C; R20/21/22-34-43 0,6 % ≤ C < 3 %: C; R34-43 0,06 % ≤ C < 0.6 %: Xi; R36/38-43 0,0015 % ≤ C < 0.06 %: Xi; R43 | |

613-168-00-0 | 1-винил-2-пиролидон | D | 201-800-4 | 88-12-0 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R20/21/22-48/20 Xi; R37-41 | Xn R: 20/21/22-37-40-41-48/20 S: 26-36/37/39 | | |

613-169-00-6 | 9-винилкарбазол | | 216-055-0 | 1484-13-5 | Muta. Cat. 3; R68 Xn; R21/22 Xi; R38 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 21/22-38-43-50/53-68 S: 22-23-36/37-60-61 | | |

613-170-00-1 | 2,2-етилметилтиазолидин | | 404-500-3 | 694-64-4 | Xn; R22 Xi; R41 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-41-43-51/53 S: (2-)24-26-37/39-61 | | |

613-171-00-7 | (RS)-2-(2,4-дихлорофенил)-1-(1H-1,2,4-триазол-1-ил)хексан-2-oл | | 413-050-7 | 79983-71-4 | Xn; R22 R43 N; R51-53 | Xn; N R: 22-43-51/53 S: (2-)24-37-61 | | |

613-172-00-2 | 5-хлоро-1,3-дихидро-2H-индол-2-oн | | 412-200-9 | 17630-75-0 | Repr. Cat. 3; R62 Xn; R22 R43 R52-53 | Xn R: 22-43-62-52/53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

613-173-00-8 | 3-(2,4-дихлорофенил)-6-флуоро-2-(1H-1,2,4-триазол-1-ил)хиназолин-4-(3H)-oн | | 411-960-9 | 136426-54-5 | T; R23/25-48/25 Xn; R21 Xi; R38 N; R50-53 | T; N R: 21-23/25-38-48/25-50/53 S: (1/2-)36/37/39-38-45-60-61 | | |

613-174-00-3 | (+/-)-2-(2,4-дихлорофенил)-3-(1H-1,2,4-триазол-1-ил)пропил-1,1,2,2-тетрафлуороетилов етер | | 407-760-7 | 112281-77-3 | Carc. Cat. 3; R40 Xn; R20/22 N; R51-53 | Xn; N R: 20/22-40-51/53 S: (2-)36/37-41-61 | | |

613-175-00-9 | (2RS,3RS)-3-(2-хлорофенил)-2-(4-флуорофенил)-[(1 H-1,2,4-триазол-1-ил)метил]oксиран | | 406-850-2 | 106325-08-0 | Carc. Cat. 3; R40 Repr. Cat. 2; R61 Repr. Cat. 3; R62 N; R51-53 | T; N R: 61-40-62-51/53 S: 53-45-61 | | |

613-176-00-4 | 2-мeтил-2-aзабицикло[2.2.1]хептан | | 404-810-9 | 4254-95-2 | R10 Xn; R21/22-48/20 C; R34 | C R: 10-21/22-34-48/20 S: (1/2-)16-26-36/37/39-45 | | |

613-177-00-X | 8-амино-7-метилхинолин | | 412-760-4 | 5470-82-6 | Xn; R21/22 R43 N; R51/53 | Xn; N R: 21/22-43-51/53 S: (2-)36/37-61 | | |

613-178-00-5 | 4-етил-2-метил-2-изопентил-1,3-oксазолидин | | 410-470-2 | 137796-06-6 | C; R34 R43 | C R: 34-43 S: (1/2-)7/8-26-36/37/39-45 | C ≥ 10 %: C; R34-43 5 % ≤ C < 10 %: Xi; R36/37/38-43 1 % ≤ C < 5 %: R43 | |

613-179-00-0 | литиев 3-оксо-1,2(2Н)-бензизотиазол-2-ид литиев 3-oксобензо[d]изотиазол-2-ид | | 411-690-1 | 111337-53-2 | Xn; R22 C; R34 R43 N; R51-53 | C; N R: 22-34-43-51/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

613-180-00-6 | N-(1,1-диметилетил)бис(2-бензотиазолсулфен)aмид | | 407-430-1 | 3741-80-8 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

615-024-00-2 | 2-фенилетилизоцианат | | 413-080-0 | 1943-82-4 | T; R23 Xn; R22 C; R35 R42/43 N; R51-53 | T; C; N R: 22-23-35-42/43-51/53 S: (1/2-)23-26-36/37/39-43-45-61 | | |

615-025-00-8 | 4,4′-етилидендифенилдицианат | | 405-740-1 | 47073-92-7 | Xn; R20/22-48/22 Xi; R41 N; R50-53 | Xn; N R: 20/22-41-48/22-50/53 S: (2-)26-36/37/39-60-61 | | |

615-026-00-3 | 4,4′-мeтиленбис(2,6-диметилфенилцианат) | | 405-790-4 | 101657-77-6 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

615-028-00-4 | етил-2-(изоцианатосулфонил)бензоат | | 410-220-2 | 77375-79-2 | E; R2 R14 Xn; R22-48/22 Xi; R41 R42/43 | E; Xn R: 2-14-22-41-42/43-48/22 S: (2-)8-23-26-30-35-36/37/39 | | |

615-029-00-X | 2,5-бис-изоцианатометил-бицикло[2.2.1]хептан | | 411-280-2 | — | T+; R26 Xn; R22 C; R34 R42/43 R52-53 | T+ R: 22-26-34-42/43-52/53 S: (1/2-)23-26-28-36/37/39-45-61 | | |

616-052-00-8 | формамид | | 200-842-0 | 75-12-7 | Repr. Cat. 2; R61 | T R: 61 S: 53-45 | | |

616-053-00-3 | N-мeтилацетамид | | 201-182-6 | 79-16-3 | Repr. Cat. 2; R61 | T R: 61 S: 53-45 | | |

616-054-00-9 | ипродион (ISO) 3-(3,5-дихлорфенил)-2,4-диоксо-N-изопропилимидазолидин-1-карбоксамид | | 253-178-9 | 36734-19-7 | Carc. Cat. 3; R40 N; R50-53 | Xn; N R: 40-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

616-055-00-4 | пропизомид (ISO) 3,5-дихлоро-N-(1,1-диметилпроп-2-инил)бензамид | | 245-951-4 | 23950-58-5 | Carc. Cat. 3; R40 N; R50-53 | Xn; N R: 40-50/53 S: (2-)36/37-60-61 | | |

616-056-00-X | N-мeтилформамид | E | 204-624-6 | 123-39-7 | Repr. Cat. 2; R61 Xn; R21 | T R: 61-21 S: 53-45 | | |

616-057-00-5 | смес от: N-[3-хидрокси-2-(2-метилaкрилоиламинометокси)-пропоксиметил]-2-метилaкриламид; N-[2,3-бис-(2-метилaкрилоиламинометокси)пропоксиметил]-2-метилакриламид; мeтакриламид;2-мeтил-N-(2-метилакрилоиламинометоксиметил)-aкриламид; N-(2,3-дихидроксипропоксиметил)-2-метил-акриламид | | 412-790-8 | — | Carc. Cat. 2; R45 Muta. Cat. 3; R68 Xn; R48/22 | T R: 45-48/22 S: 53-45 | | |

616-058-00-0 | 1,3-бис(3-метил-2,5-диоксо-1Н-пиролинилметил)бензен 1,3-бис((3-метил-2,5-диоксопирол-1-ил)метил)бензен | | 412-570-1 | 119462-56-5 | Xn; R48/22 Xi; R41 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 41-43-48/22-50/53 S: (2-)26-36/37/39-60-61 | | |

616-059-00-6 | 4-((4-(диетиламино)-2-eтоксифенил)имино)-1,4-дихидро-1-oксо-N-пропил-2-нафталенкарбоксамид | | 412-650-6 | 121487-83-0 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-060-00-1 | кoндензационен продукт на: 3-(7-карбоксихепт-1-ил)-6-хексил-4-циклохексен-1,2-дикарбоксилна киселина и полиамини (главно аминоетилпиперазин и триетилентетрамин) | | 413-770-1 | — | Xn; R22 C; R34 R43 N; R50-53 | C; N R: 22-34-43-50/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-60-61 | | |

616-061-00-7 | N,N′-1,6-хександиилбис(N-(2,2,6,6-тетраметил-пиперидин-4-ил)-формамид | | 413-610-0 | 124172-53-8 | Xi; R36 R52-53 | Xi R: 36-52/53 S: (2-)26-61 | | |

616-062-00-2 | N-[3-[(2-ацетилокси)етил](фенилметил)амино]-4-метоксифенилацетамид | | 411-590-8 | 70693-57-1 | C; R34 R52-53 | C R: 34-52/53 S: (1/2-)26-36/37/39-45-61 | | |

616-063-00-8 | 3-додецил-(1-(1,2,2,6,6-пентаметил-4-пиперидин)-ил)- 2,5-пиролидиндион | | 411-920-0 | 106917-30-0 | T; R23 Xn; R22-48/22 C; R35 N; R50-53 | T; C; N R: 22-23-35-48/22-50/53 S: (1/2-)26-28-36/37/39-45-60-61 | | |

616-064-00-3 | N-трет-бутил-3-метилпиколинамид | | 406-720-5 | 32998-95-1 | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

616-065-00-9 | 3′-(3-ацетил-4-хидроксифенил)-1,1-диетилкарбамид | | 411-970-3 | 79881-89-3 | Xn; R22-48/22 | Xn R: 22-48/22 S: (2-)22-36 | | |

616-066-00-4 | 5,6,12,13-тeтрахлороантра(2,1,9-def:6,5,10-d′ef′)диизохинолин-1,3,8,10(2H,9H)-тетрон | | 405-100-1 | 115662-06-1 | Repr. Cat. 3; R62 | Xn R: 62 S: (2-)22-36/37 | | |

616-067-00-X | додецил-3-(2-(3-бензил-4-eтокси-2,5-диоксоимидазолидин-1-ил)-4,4-диметил-3-oксовалерамидо)-4-хлоробензоат | | 407-300-4 | 92683-20-0 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-068-00-5 | калиев 4-(11-метакриламидоундеканамидо)бензенсулфонат | | 406-500-9 | 174393-75-0 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)22-24-37 | | |

616-069-00-0 | 1-хидрокси-5-(2-метилпропилоксикарбониламино)-N-(3-додецилоксипропил)-2-нафтоамид | | 406-210-2 | 110560-22-0 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-070-00-6 | смес от: 3,3′-дициклохексил-1,1′-метиленбис(4,1-фенилен)дикарбамид;3-циклохексил-1-(4-(4-(3-oктадецилкарбамидо)бензил)фенил)карбамид; 3,3′-диоктадецил-1,1′-метиленбис(4,1-фенилен)дикарбамид | | 406-530-2 | — | R53 | R: 53 S: 22-61 | | |

616-071-00-1 | смес (1:2:1) от: бис-(N-циклохексил- N′-фениленкарбамидо)метилен; бис-(N-октадецил- N′-фениленкарбамидо)метилен; бис-(N-дициклохексил- N′-фениленкарбамидо)метилен | | 406-550-1 | — | R43 R53 | Xi R: 43-53 S: (2-)22-24-37-61 | | |

616-072-00-7 | 1-(2-деокси-5-О-тритил-β-D-треопентофуранозил)тимин | | 407-120-6 | 55612-11-8 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-073-00-2 | 4′-етокси-2-бензимидазолaнилид | | 407-600-5 | 120187-29-3 | Muta. Cat. 3; R68 R53 | Xn R: 68-53 S: (2-)22-36/37-61 | | |

616-074-00-8 | N-бутил-2-(4-морфолинилкарбонил)бензамид | | 407-730-2 | 104958-67-0 | Xi; R36 R43 R52-53 | Xi R: 36-43-52/53 S: (2-)24-26-37-61 | | |

616-075-00-3 | D,L-(N,N-диетил-2-хидрокси-2-фенилацетамид) | | 408-120-9 | 65197-96-8 | Xn; R22 Xi; R41 | Xn R: 22-41 S: (2-)26-39-(46-) | | |

616-076-00-9 | N-трет-бутил-N′-(4-eтилбензоил)-3,5-диметилбензохидразид | | 412-850-3 | 112410-23-8 | N; R51-53 | N R: 51/53 S: 61 | | |

616-077-00-4 | смес от: 2-(9-мeтил-1,3,8,10-тетраоксо-2,3,9,10-тетрахидро-(1H,8H)-антра[2,1,9-def:6,5,10-d′ e′f]диизохинолин-2-ил-eтансулфонова киселина; кaлиев 2-(9-метил-1,3,8,10-тетраоксо-2,3,9,10-тетрахидро-(1H,8H)-aнтра[2,1,9-def: 6,5,10-d′e′f]диизохинолин-2-ил-етансулфат | | 411-310-4 | — | Xi; R41 | Xi R: 41 S: (2-)26-39 | | |

616-078-00-X | 2-[2,4-бис(1,1-диметил-етил)фенокси]-N-(2-хидрокси-5-метил-фенил)хексанамид | | 411-330-3 | 104541-33-5 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-079-00-5 | 1,6-хександиил-бис(2-(2-(1-eтилпентил)-3-oксазолидинил)eтил)карбамат | | 411-700-4 | 140921-24-0 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

616-080-00-0 | 4-(2-((3-етил-4-метил-2-oксо-пиролин-1-ил)карбоксамидо)eтил)бензенсулфонамид) | | 411-850-0 | 119018-29-0 | R52-53 | R: 52/53 S: 61 | | |

616-081-00-6 | 5-бромо-8-нафтолактам 8-амино-5-бромо-1-нафтоена киселина лактам | | 413-480-5 | 24856-00-6 | Xn; R22 R43 N; R50-53 | Xn; N R: 22-43-50/53 S: (2-)22-24-37-60-61 | | |

616-082-00-1 | N-(5-хлоро-3-((4-(диетиламино)-2-метилфенил)имино-4-метил-6-oксо-1,4-циклохексадиен-1-ил)бензамид | | 413-200-1 | 129604-78-0 | R43 | Xi R: 43 S: (2-)24-37 | | |

616-083-00-7 | [2-[(4-нитрофенил)aмино]eтил]карбамид | | 410-700-1 | 27080-42-8 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

616-084-00-2 | 2,4-бис[N′-(4-метилфенил)карбамидо]-толуен | | 411-790-5 | — | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

616-085-00-8 | 3-(2,4-дихлорофенил)-6-флуорохиназолин-2,4(1H,3H)-дион | | 412-190-6 | 168900-02-5 | N; R50-53 | N R: 50/53 S: 60-61 | | |

616-086-00-3 | 2-ацетиламино-6-хлоро-4-[(4-диетиламино)2-метилфенил-имино]-5-метил-1-оксо-2,5-циклохексадиен | | 412-250-1 | 102387-48-4 | R53 | R: 53 S: 61 | | |

616-087-00-9 | смес от: 7,9,9-триметил-3,14-диокса-4,13-диоксо-5,12-диазахексадекан-1,16-диилпроп-2-eноат; 7,7,9-триметил-3,14-диокса-4,13-диоксо-5,12-диазахексадекан-1,16-диилпроп-2-eноат | | 412-260-6 | 52658-19-2 | Xi; R36 R43 N; R51-53 | Xi; N R: 36-43-51/53 S: (2-)26-36/37-61 | | |

616-088-00-4 | 2-аминосулфонил-N,N-диметилникотинамид | | 413-440-7 | 112006-75-4 | R43 R52-53 | Xi R: 43-52/53 S: (2-)24-37-61 | | |

616-089-00-X | 5-(2,4-диоксо-1,2,3,4-тетрахидропиримидин)-3-флуоро-2-хидроксиметилтетрахидрофуран 1-(4-флуоро-5-хидроксиметил-тетрахидрофуран-2-ил)-1H-пиримидин-2,4-дион | | 415-360-8 | 41107-56-6 | Muta. Cat. 3; R68 | Xn R: 68 S: (2-)22-36/37 | | |

616-090-00-5 | 1-(1,4-бензодиоксан-2-илкарбонил)пиперазинхидрохлорид | | 415-660-9 | 70918-74-0 | T; R23/24/25 Xn; R48/22 N; R51-53 | T; N R: 23/24/25-48/22-51/53 S: 53-45-61 | | |

616-091-00-0 | 1,3,5-трис-[(2S и 2R)-2,3-eпоксипропил]-1,3,5-триaзин-2,4,6-(1H,3H,5H)-триoн | E | 423-400-0 | 59653-74-6 | Muta. Cat. 2; R46 T; R23 Xn; R22-48/22 Xi; R41 R43 | T R: 46-22-23-41-43-48/22 S: 53-45 | | |

617-016-00-4 | 3-хидрокси-1,1-диметилбутил-2-етил-2-метилхептанпероксоат | | 413-910-1 | — | O; R7 R10 Xi; R38 N; R50-53 | O; Xi; N R: 7-10-38-50/53 S: (2-)7/47-14-36/37/39-60-61 | | |

617-017-00-X | смес от: 2,2′-бис(трет-пентилперокси)-p-диизопропилбензен; 2,2′-бис(трет-пентилперокси)-m-диизопропилбензен | | 412-140-3 | 32144-25-5 | O; R7 R53 | O R: 7-53 S: (2-)3/7-14-36/37/39-61 | | |

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Г

Индекс №

601-050-00-1

609-017-00-3

613-006-00-9

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Д

Индекс №

006-005-00-4

006-012-00-2

015-022-00-6

015-048-00-8

015-072-00-9

023-001-00-8

024-012-00-0

602-002-00-2

602-079-00-2

603-056-00-X

604-009-00-6

604-042-00-6

604-055-00-7

605-016-00-7

609-020-00-X

612-033-00-3

612-111-00-7

612-128-00-X

612-147-00-3

612-148-00-9

613-048-00-8

613-049-00-3

613-140-00-8

615-023-00-7

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Е

Индекс №

048-003-00-6

048-004-00-1

048-005-00-7

048-007-00-8

602-025-00-8

603-029-00-2

603-066-00-4

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Ж

Индекс №

015-015-00-8

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1З

Индекс №

603-001-00-X

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1И

Индекс №

016-023-00-4

601-048-00-0

603-063-00-8

605-020-00-9

609-007-00-9

609-049-00-8

611-001-00-6

612-035-00-4

612-051-00-1

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 1Й

Индекс №

604-005-00-4

612-145-00-2

612-146-00-8

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

20010806

ANEXO IIBILAG IIANHANG IIΠΑΡΑΡΤΗΜΑ ΙΙANNEX IIANNEXE IIALLEGATO IIBIJLAGE IIANEXO IILIITE IIBILAGA II

ANEXO II

Símbolos e indicaciones de peligro de las sustancias y preparados peligrosos

BILAG II

Faresymboler og farebetegnelser for farlige stoffer og præparater

ANHANG II

Gefahrensymbole und -bezeichnungen für gefährliche Stoffe und Zubereitungen

ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ ΙΙ

Σύμβολα και ενδείξεις κινδύνου για επικίνδυνες ουσίες και παρασκευάσματα

ANNEX II

Symbols and indications of danger for dangerous substances and preparations

ANNEXE II

Symboles et indications de danger des substances et préparations dangereuses

ALLEGATO II

Simboli e indicazioni di pericolo delle sostanze e preparati pericolosi

BIJLAGE II

Gevaarsymbolen en -aanduidingen van gevaarlijke stoffen en preparaten

ANEXO II

Símbolos e indicações de perigo das substâncias e preparações perigosas

LIITE II

Varoitusmerkit ja niiden nimet vaarallisille aineille ja valmisteille

BILAGA II

Farosymboler och farobeteckningar för farliga ämnen och beredningar

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (OJ L 236, 23.9.2003, стр. 96).

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

20010806

ANEXO IIIBILAG IIIANHANG IIIΠΑΡΑΡΤΗΜΑ ΙΙΙANNEX IIIANNEXE IIIALLEGATO IIIBIJLAGE IIIANEXO IIILIITE IIIBILAGA III

ANEXO III

Naturaleza de los riesgos específicos atribuidos a las sustancias y preparados peligrosos

BILAG III

Arten af de særlige risici, der er forbundet med de farlige stoffer og præparater

ANHANG III

Bezeichnungen der besonderen Gefahren bei gefährlichen Stoffen und Zubereitungen

ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ ΙΙΙ

Φύση των ειδικών κινδύνων που αφορούν επικίνδυνες ουσίες και παρασκευάσματα

ANNEX III

Nature of special risks attributed to dangerous substances and preparations

ANNEXE III

Nature des risques particuliers attribués aux substances et préparations dangereuses

ALLEGATO III

Natura dei rischi specifici attribuiti alle sostanze e preparati pericolosi

BIJLAGE III

Aard der bijzondere gevaren toegeschreven aan gevaarlijke stoffen en preparaten

ANEXO III

Natureza dos riscos específicos atribuídos às substâncias e preparações perigosas

LIITE III

Erityisten vaarojen luonne liittyen vaarallisiin aineisiin ja valmisteisiin

BILAGA III

Riskfraser som tilldelas farliga ämnen och beredningar

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (OJ L 236, 23.9.2003, стр. 96).

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

20010806

ANEXO IVBILAG IVANHANG IVΠΑΡΑΡΤΗΜΑ IVANNEX IVANNEXE IVALLEGATO IVBIJLAGE IVANEXO IVLIITE IVBILAGA IV

ANEXO IVConsejos de prudencia relativos a las sustancias y preparados peligrososBILAG IVForsigtighedsregler for farlige stoffer og præparaterANHANG IVSicherheitsratschläge für gefährliche Stoffe und ZubereitungenΠΑΡΑΡΤΗΜΑ IVΟδηγίες ασφαλούς χρήσης που αφορούν επικίνδυνες χημικές ουσίες και παρασκευάσματαANNEX IVSafety advice concerning dangerous substances and preparationsANNEXE IVConseils de prudence concernant les substances et préparations dangereusesALLEGATO IVConsigli di prudenza riguardanti le sostanze e preparati pericolosiBIJLAGE IVVeiligheidsaanbevelingen met betrekking tot gevaarlijke stoffen en preparatenANEXO IVConselhos de prudência relativos a substâncias e preparações perigosasLIITE IVVaarallisten aineiden ja valmisteiden turvallisuusohjeetBILAGA IVSkyddsfraser för farliga ämnen och beredningar

Виж Акта за присъединяване от 2003 г. (OJ L 236, 23.9.2003, стр. 96).

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5A

EN: B.13/14. Mutagenicity — reverse mutation test using bacteria.

(не засяга ES версия)

(не засяга DA версия)

(не засяга DE версия)

(не засяга EL версия)

(не засяга FR версия)

(не засяга IT версия)

(не засяга NL версия)

(не засяга PT версия)

(не засяга FI версия)

(не засяга SV версия)

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5Б

FR:

L'administration du témoin positif par une voie différente de celle utilisée pour la substance d'essai est acceptable.

(не засяга ES версия)

(не засяга DA версия)

(не засяга DE версия)

(не засяга EL версия)

(не засяга EN версия)

(не засяга IT версия)

(не засяга NL версия)

(не засяга PT версия)

(не засяга FI версия)

(не засяга SV версия)

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5В

EN:

t

=

Irradiation dose

J/cm

× 1 000

Irradiance

mW/cm

× 60

1 J = 1 W sec

(не засяга ES версия)

(не засяга DA версия)

(не засяга DE версия)

(не засяга EL версия)

(не засяга FR версия)

(не засяга IT версия)

(не засяга NL версия)

(не засяга PT версия)

(не засяга FI версия)

(не засяга SV версия)

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5Г

Б.26 ТЕСТВАНЕ НА СУБХРОНИЧНА ОРАЛНА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТОКСИЧНОСТТА ПРИ ГРИЗАЧИТЕ С ПОВТАРЯЩА СЕ ДОЗА

1. МЕТОД

Този метод за изследване на субхроничната орална токсичност е точно копие на ОИСР TG 408 (1998).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Когато се извършва оценка и изчисление на токсичните характеристики на химикала, субхроничната токсичност, използваща повторни дози може да се определи, след като е била получена предварителна информация от токсичността от 28 дневни тестове на токсичността с акутна и повторена доза. 90-дневното изследване предоставя информация за възможните рискове за здравето, произтичащи по всяка вероятност от повтарящото се излагане за продължителен период от време, покриващ времето на узряване след отбиване от кърмене и развитието до пълнолетие. Това изследване предоставя информация за основните ефекти от токсичността, посочва засегнатия орган и възможността за акумулиране, както и може да предостави оценка за нивото на ненаблюдавано вредно въздействие при излагане, която може да се използва при определена доза за хронично изследване и за създаване на критерии за защита при излагане на хората.

Този метод допълнително набляга на неврологичните окончания и отбелязва въздействията върху имунната и репродуктивната системи. Набляга се и върху нуждата от обстойни клинични наблюдения, правени над животни с цел да се получи колкото е възможно повече информация. Такова изследване позволява индентификация на химикалите, които може да въздействат върху невротоксични, имунни и репродуктивни органи и което може да даде основание за по-нататъшни и по-дълбоки изследвания.

Виж също основното въведение част Б.

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Доза : е определено количество извлечено вещество, дадено за тестване. Дозата се изразява като тегло (g, mg) или като тегло на тестваното вещество върху определена единица тегло от тестваното животно (т.е. mg/kg) или като постоянни диетични концентрации (ppm).

Дозировка : е обобщен термин състоящ се от отделните дози, тяхната честота и продължителност.

NOAEL : е абревиатура за ниво на ненаблюдавано неблагоприятно въздействие и е най-високото ниво на дозиране, където не се наблюдават неблагоприятни открития, свързани с третирането.

1.3. ПРИНЦИПИ НА МЕТОДА ЗА ТЕСТВАНЕ

Веществото, което се тества, се приема всекидневно през устата в последователни дози от няколко групи от експериментални животни, посредством едно ниво на дозиране за една група за период от 90 дни. По време на периода на приемането, животните се наблюдават от близо за появяване на признаци на токсичност. В края на изследването се прави аутопсия на животните, които са умрели или са убити по време на извършването на опитите, а при завършването на изследването, оцелелите животни също се убиват и се извършва аутопсия.

1.4. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА ЗА ТЕСТВАНЕ

1.4.1. Подготовка на животните

Използват се здравите животни, които са приспособени към лабораторните условия за период от поне пет дена и които не са били обект на предишно експериментални процедури. Животните, които се използват при извършване на изследването се характеризират според вида, рода, източника, пола, теглото и/или годините. Животните се разпределят случайно на контролни групи и групи за обработване. Клетките се подреждат, така че да се да се сведат до минимум възможните влияния, получени в резултата от разположението на клетките. За всяко животно се определя уникален идентификационен номер.

1.4.2. Подготовка на дозите

Веществото, което се изследва, се приема през тръбичка или при хранителен режим или чрез питейната вода. Методът на приемане на веществото през устата се определя в зависимост от целите на изследването и физичните/химични свойства на тествания материал.

При необходимост веществото, което се изследва, се разтваря или суспендира в подходящ разтворител. Където е възможно се препоръчва първо употребата на воден разтвор/суспензия, последвана от петролен разтвор/емулсия, след което е възможен разтвор с други разтворители. Трябва да се познати токсичните характеристики на разтворителите, различни от вода. По време на процеса на приемане, се определя и устойчивостта на веществото, което се изследва.

1.4.3. Условия, при които се извършва теста

1.4.3.1. Опитни животни

Предпочитаните видове са плъхове, въпреки че могат да се използват и други видове от гризачи, например мишки. Употребяват се родовете от млади, здрави, възрастни животни, които обичайно се използват в лабораториите. Женските индивиди трябва да не са раждали и да не са бременни. Дозирането започва колкото е възможно по скоро след отбиването на животното и при всички случаи преди то да е навършило девет седмици. При започване на изследването измененията в теглото на използваните животни следва да бъде минимално и да не надвишава 20 % от средното за всеки пол тегло. Когато изследването се провежда като предварително по отношение на следващо дългосрочно изследване на хроничната токсичност, и за двете изследвания следва да се използват животни от същия род и източник.

1.4.3.2. Брой и пол

Поне 20 животни (10 женски и 10 мъжки) следва да се използват при всяко ниво на дозиране. Ако се планира умъртвяване на животни, преди завършването на изследването, броят им се увеличава в зависимост от броя на животните, които са планирани да бъдат умъртвени. Въз основа на предишни познания върху химикала или върху близък до него аналог, се разглежда въпроса относно включването на допълнителна придружаваща група от 10 животни (по пет за всеки пол), поставени в контролната група и в групата с най-висока доза за наблюдаване, след периода на третиране, на способността за реверсиране и устойчивостта на всякакви токсични въздействия. Продължителността на периода след обработката се определя по подходящ начин с оглед наблюдаваните въздействия.

1.4.3.3. Нива на дозите

Използват се поне три нива дози и една за едновременен контрол, с изключение на случаите, когато се извършват ограничени тестове (виж 1.4.3.4). Нивата на дозите може да са основани на резултатите от повтаряната доза или на обем от сведения, получени от проучвания и се вземат предвид всички съществуващи токсикологични и токсико-кинетични данни за тестваното вещество или съответните материали, които са на разположение. Освен ограничена от физико-химичната природа или биологичните въздействия на тестваното вещество, най-високото ниво на дозата се избира с цел да се намали токсичността, но не е и смъртта или ужасното страдание. Избира се намаляваща последователност на нивата на дозата с оглед да се покаже всички ответни реакции и ненаблюдаваното неблагоприятно въздействие (NOAEL) на най-ниското ниво на дозата. Два от четирите затворени интервали са често оптимални за поставяне на намаляващите нива на дозата и допълнението от четвърта групи за тестване често се предпочита за да се използват големи интервали (например повече от един фактор от около 6—10) между дозирането.

Контролната група е група, която не е третирана или групата за контрол на разтворителя, при условие че разтворителя се използва при приемане на веществото, което се изследва. С изключение на самата обработка с веществото, което се изследва, животните в контролната група се третират по същия начин като тези от групите за тестване. Ако се използва разтворител, контролната група получава най-високото използвано количество от разтвора. Ако тестваното вещество се приема чрез хранителен режим и причини намалено приемане на храна, тогава една контролна група за сверяване може да бъде полезна при правенето на разлика между намаляването в резултат на липсата на вкус или токсикологични изменения при модела за изследване.

Когато е целесъобразно се разглеждат следните характеристики на разтвора или други адитивни свойства: въздействия върху абсорбцията, разпределението, метаболизма или задържане на веществото, което се изследва; въздействия върху химичните свойства на веществото, което се изследва, което може да измени неговите токсикологични характеристики; и въздействия върху консумацията на храна и вода или хранителния статус на животните.

1.4.3.4. Ограничен тест

Ако тест, при ниво на дозата, равна на поне 1000 mg/kg телесно тегло на ден, който използва процедурите, описани за това изследване, причинява ненаблюдавани неблагоприятни въздействия и ако въз основа на данни от вещества, отнасящи се до структурата, не се очаква токсичност, то пълното проучване с използване на трите нива дози не може да се счита за необходимо. Ограниченият тест се прилага, с изключение когато излагането на човека, подсказва нуждата от използване на по-високо ниво доза.

1.5. ПРОЦЕДУРА

1.5.1. Приемане на дозите

Животните приемат дозата от тестваното вещество всеки ден в продължение на седем дни, всяка седмица за периода от 90 дни. Посочват се причините за използването на всеки друг режим на приемане на дозата, например от 5 дни. Когато вещество се приема при хранене с тръбичка, това става като една доза се дава на животното чрез стомашна тръба или подходяща интубационна канула. Максималното количество течност, което може да бъде прието наведнъж, зависи от размера на тестваното животно. Количеството не може да превишава 1 ml/100 g телесно тегло, освен в случаите на воден разтвор, когато могат да се използват 2 ml/100 g телесно тегло. Освен в случаите на дразнещи и корозивни вещества, които нормално ще показват засилени въздействия с висока концентрация, променливостта в количеството се намалява до минимум чрез регулиране на концентрацията за да се осигури постоянно количество при всички нива на дозиране.

За вещества, които се приемат чрез хранителен режим или вода за пиене, е важно да се гарантира, че количеството използвано вещество за изследване не въздейства върху нормалното хранене и водния баланс. Когато веществото, което се изследва се приема чрез хранителен режим, може да се използват или постоянна хранителна концентрация (ррm) или постоянно ниво на доза от гледна точка на телесното тегло на животното; трябва да се определи използваният алтернативен вариант. За вещество, което се приема при хранене с тръбичка, дозата се дава по едно и също време всеки ден и е пригодена, в случаи на необходимост да поддържа постоянно ниво на дозата с оглед телесното тегло на животното.Когато 90-дневното изследване се използва като предварително по отношение на дългосрочно изследване на хроничната токсичност, и при двете изследвания следва да се използва един и същ хранителен режим.

1.5.2. Наблюдения

Периодът на наблюдение е най-малко 90 дни. Животните от придружаващата група, които са разпределени за следващи наблюдения, се запазват за подходящ период без да бъдат третирани с цел да се уточни устойчивостта им или възстановяването от токсичните въздействия.

Поне един път на ден следва да се правят основни клинични наблюдения, за предпочитане по едно и също време, като се разглежда максималния период на предвидените въздействия след получаване на дозата. Клиничните условия, при които живеят животните, следва да се описват. Поне два пъти на ден, обикновено в началото и в края на деня, всички животни се оглеждат за проявени признаци на заболеваемост или смъртност.

Поне един път преди първото излагане (с цел да е възможно сравнение в рамките на обекта) и след това поне веднъж в седмицата на всички животни следва да се правят подробни клинични изследвания. Тези изследвания се правят извън клетката, която обитава животното, за предпочитане в стандартна обстановка и във всички случаи по едно и също време. Тези изследвания се описват внимателно, за предпочитане се използват изчислителни системи, изрично определени от лабораторията, която извършва теста. Полагат се необходимите усилия за да се гарантира, че променливостта в условията за наблюдаване и минимална. Забелязаните признаци следва да включват, но не и да се ограничават само с: изменения в кожата, козината, очите, лигавиците, появяване на секреции и екскреция и органична независима активност (например лакримация, пило-ерекция, размер на зеницата, необикновена респираторна схема). Записват се също и изменения в походката, стойката и чувствителност при маневриране, както и наличието на спазми или свивания на мускулите, стереотипа (например остатъчно дращене, повтарящо се обикаляне в кръг) или странно държание (например самоосакатяване, вървене назад) (1).

Преди приемането на веществото, което се изследва и при приключването на изследването, се прави офталмологичен преглед чрез използване на офталмоскоп или равнозначно подходящо оборудване, за предпочитане на всички животни, но поне при групата с най-високо ниво доза и контролната група. Ако се открият изменения при очите, всички животни се подлагат на преглед.

Към края на изследването и във всички случаи не по-рано от единадесетата седмица, се проверява чувствителната реактивност по отношение на различни видове стимуланти (1) (например слухови, визуални и проприосептични стимуланти) (2), (3), (4), оценка на силата при хващане (5) и оценка на двигателната активност (6). Допълнителни уточнения по процедурите, които могат да се следват, са дадени в съответните препратки. Въпреки всичко могат да се използват и алтернативни процедури, различни от тези, към които се препраща.

Проведените в края на изследването функционални наблюдения могат се пропуснат, когато са на разположение данните от функционалните наблюдения от други изследвания и когато всекидневните клинични наблюдения не показват никакви функционални недостатъци.

По изключение, функционалните наблюдения могат също да се избегнат за групи, които иначе показват признаци на токсичност в размер, който значително би попречил на извършването на функционалния тест.

1.5.2.1. Телесно тегло и консумация на храна/вода

Теглото на всички животни следва да се измерва поне един път в седмицата. Консумацията на храна също се измерва един път седмично. Ако веществото, което се изследва, се приема чрез водата за пиене, един път в седмицата се измерва и консумацията на вода. Консумацията на вода може също да се вземе предвид при проучвания на хранителния режим или при хранене с тръбичка, когато питейната активност може да се измени.

1.5.2.2. Хематология и клинична биохимия

Ако е приложимо, при определени условия се вземат и се запазват кръвните проби от избран обект. В края на изследването пробите се събират точно преди или като част от процедурата по умъртвяването на животните.

В края на изследването и когато могат да се съберат някои промеждутъчни кръвни проби, се правят и следните хематологични изследвания: хематокрит, концентрация на хемоглобин, брой на еритроцитите, общ и отделен брой на левкоцитите, брой на тромбоцитите и измерване на времето на съсирване/възможно.

За да се изследват основните токсични въздействия върху тъканите и по специално въздействията върху бъбреците и черния дроб, върху кръвните проби, взети от всяко животно точно преди или като част процедурата по умъртвяване на животните (като част от тези, които са намерени умиращи и/или междувременно умъртвени), се извършват клинични биохимични изследвания. По подобен на хематологичните изследвания начин, може между другото да се вземат проби и за клиничен биохимичен тест. Препоръчва се в нощта преди вземането на кръвните проби да не се дава на животните месо за консумиране [1]. Изследванията на плазма и серум следва да включват натрий, калий, глюкоза, холестероли, карбамид, хелио-азотен карбамид, креатинин, протеини и албумини и повече от два ензими, показващи чернодробно-клетъчно въздействия (като аланин аминотрансфераза, аспарат аминотрансфераза, алкална фосфатаза, гама глутамил траспепидаза, сорбитолна дехидрогеназа). Може да се включат и изследвания на с допълнителни ензими (на хепатит или с друг произход) и жлъчни киселини, които могат да дадат полезна информация при определени обстоятелства.

По избор през последната седмица от изследването може да се направят изследвания на урината, като се използва синхронно събраното количество урина: външен вид, количество, осмоза и относително тегло, рН, протеини, глюкоза и кръв/кръвни клетки.

Като допълнение следва да се предвидят проучвания на маркерите за серума на основните увреждания на тъканите. Други изчисления се извършват, ако познатите свойства на тестваното вещество могат или се подозира, че могат да въздействат върху съответните метаболитни профили включително калций, фосфор, постни триглицериди, специфични хормони, метамоглобин и холистераза. Тези изчисления е нужно да се определят за химикалите от определени класове или въз основа на всеки отделен случай.

Накрая има нужда от гъвкав подход, в зависимост от видовете и от наблюдаваното и/или очаквано въздействие от всяко дадено вещество.

Ако основните сведения са недостатъчни, следва да се вземе предвид дали е необходимо хематологичната или клиничната биохимична променливост да се определят преди започване на приемането на дозите; по принцип не се препоръчва тези данни да се генерират преди третирането (7).

1.5.2.3. Обща аутопсия

Всички животни, подложени на експеримент, са обект на пълна, подробна аутопсия, която включва внимателен преглед на външната повърхност на тялото, всички отвори и мозъчната, гръдната и коремната кухини и тяхното съдържание. Черният дроб, бъбреците, надбъбречните жлези, тестисите, епидимидите, матката, яйчниците, тимуса, далака, мозъка и сърцето на всички животни (без тези, които са намерени заболели и/или са междувременно умъртвени) се почистват от полепналите по тях тъкани, когато е целесъобразно, и след дисекцията колкото е възможно по-скоро се измерва тяхното мокро тегло за да се избегне изсушаването.

Следните тъкани се запазват при най-подходящата консервираща среда за вида тъкан и за очакваните последващи хистопатологични изследвания: общи наранявания, мозък (представени области включващи главен, малък и костен мозък, гръбначен мозък (на три нива: шиен, среден и лумбален), хипофизна жлеза, щитовидна жлеза, паратироид, тимус, хранопровод, слюнчени лимфни жлези, стомах, дебели и тънки черва (включително Пайеровите плочки), черен дроб, панкреас, бъбреци, надбъбречните жлези, далака, сърцето, трахеята и белия дроб (запазени чрез надуване с фиксатор и след това потапяне в течност), аорта, гонадите, матката, вторични полови органи, женски млечни жлези, простата, пикочен мехур, жлъчен мехур (мишка), лимфни възли (за предпочитане един лимфен възел, по пътя на приемането и друг по-далече от него за да се покрият и систематичните въздействия), периферни нерви (седалище и пищял) за предпочитане близо до мускул, разрез на кост с костен мозък (и/или кост с изваден костен мозък), кожата и очите (ако са наблюдавани изменения по време на офталмологичните изследвания). Клиничните и другите сведения могат да посочат необходимостта от допълнителни изследвания на тъканите. Всички други органи, които на основата на познатите свойства на тестваното вещество, се считат за вероятни обекти, също се запазват.

1.5.2.4. Хистопатология

Пълна хистопатология се извършва на запазените органи и тъкани на всички животни от контролните групи и групите с висока доза. Тези прегледи следва да се прилaгат и за животните от всички други групи, получили дозата, ако се наблюдават изменения в резултат от третирането на групата с най-високa доза.

Преглеждат се всички общи наранявания.

Когато се използва придружаваща група, хистопатология се извършва на тъканите и органите с показано въздействие в третираните групи.

2. ДАННИ И ДОКЛАДВАНЕ

2.1 ДАННИ

Предоставят се индивидуални данни. Допълнително се синтезират данни в таблична форма, показваща за всяка тествана група броя на животните при започване на теста, броя на животните, които са открити мъртви по време на изследването или са били умъртвени и времето на смъртта или умъртвяването, броя на проявените признаци на токсичност, описание на признаците на наблюдаваната токсичност, включително времето на започването, продължителността и остротата на всички токсични въздействия, броя на животните с наранявания, вида на нараняванията и процента на животните за всеки отделен вид нараняване.

Когато е необходимо се оценяват числовите резултати чрез използване на подходящ и основно приемлив статистически начин. Статистическите методи и данни, които трябва да се анализират, следва да се избират по време на планирането на изследването.

2.2 ОТЧИТАНЕ

Докладът от проведеното изследване трябва да включва следната информация:

2.2.1 Веществото, което се изследва

- физична същност, чистота и физико-химични свойства,

- идентификационни данни,

- разтвор (ако е приложимо): посочване на причините за избор на разтвор, различен от водата.

2.2.2 Видове животни, които се тестват

- използвани видове и родове животни,

- броя, възрастта и пола на животните,

- произход, условия на обитаване, хранителен режим и т.н.,

- индивидуалното тегло на животните при започването на изследването.

2.2.3 Условията, при които се извършва изследването

- рационален избор на нивото доза,

- подробности за образуването/подготовката на хранителния режим, постигнатата концентрация, стабилност и хомогенност на разтвора,

- подробности за приемането на тестваното вещество,

- действителната доза (mg/kg дневно телесно тегло) и фактора на конверсия от концентрация на тестваното вещество в хранителния режим/питейната вода (ppm) към действителната доза, ако е приложимо,

- подробности за качеството на храната и водата.

2.2.4 Резултати:

- телесно тегло и промените в него,

- консумацията на храна и вода, ако е приложимо,

- съответните данни за токсичността според пола и нивото доза, включително проявените признаци на токсичност,

- същност, острота и продължителност на клиничните наблюдения (обратими или не),

- резултатите от офтолмологичните наблюдения,

- оценка на сетивната активност, силата при хващане и двигателната активност (когато са на разположение),

- хематологични тестове със съответните основни стойности,

- клинични биохимични тестове със съответните основни стойности,

- телесно тегло при завършване на експеримента, тегло на органите и съотношението между телесното тегло и теглото на органите,

- данни от аутопсията,

- подробно описание на всички хистопатологични сведения,

- данни от абсорбцията, ако са на разположение,

- статистически обработените резултати, където е приложимо;

Обсъждане на резултатите

Заключения

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) IPCS (1986). Principles and Methods for the Assessment of Neurotoxicity Associated with Exposure to Chemicals. Environmental Health Criteria Document No 60.

(2) Tupper, D. E., Wallace, R. B. (1980). Utility of the Neurologic Examination in Rats. Acta Neurobiol. Exp., 40, pp. 999-1003.

(3) Gad, S. C. (1982). A Neuromuscular Screen for Use in Industrial Toxicology. J. Toxicol. Environ. Health, 9, pp. 691-704.

(4) Moser, V. C., Mc Daniel, K. M., Phillips, P. M. (1991). Rat Strain and Stock Comparisons Using a Functional Observational Battery: Baseline Values and Effects of Amitraz. Toxicol. Appl. Pharmacol., 108, pp. 267-283.

(5) Meyer O. A., Tilson H. A., Byrd W. C., Riley M. T. (1979). A Method for the Routine Assessment of Fore- and Hind- limb grip Strength of Rats and Mice. Neurobehav. Toxivol., 1, pp. 233-236.

(6) Crofton K. M., Howard J. L., Moser V. C., Gill M. W., Reiter L. W., Tilson H. A., MacPhail R. C. (1991). Interlaboratory Comparison of Motor Activity Experiments: Implication for Neurotoxicological Assessments. Neurotoxicol. Teratol., 13, pp. 599-609.

(7) Weingand K., Brown G., Hall R. et al. (1996). "Harmonisation of Animal Clinic Pathology Testing in Toxicity and Safety Studies", Fundam. & Appl. Toxicol., 29, pp. 198-201.

[1] За измерванията на серума и плазмата и най-вече за глюкозата се препоръчва през нощта да не се консумира месо. Основната причина за това е нарасналата променливост, която в резултат от храненето с месо би могла непредвидимо да доведе до лъжливи ефекти и до проблеми при тълкуването. От друга страна обаче, липсата месо през нощта, въздейства върху метаболизма на животните, и по-специално при изследване на храненето може да наруши дневното излагане на веществото, което се изследва. Ако се възприеме животното да не се храни с месо през нощта преди изследването, то клиничните биохимични изследвания се извършват след провеждането на функционалните наблюдения по изследването.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5Д

Б.27 ИЗСЛЕДВАНЕ НА СУБХРОНИЧНА ОРАЛНА ТОКСИЧНОСТ

90-ДНЕВНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТОКСИЧНОСТТА ПРИ НЕ-ГРИЗАЧИ С ПОВТАРЯЩА СЕ ДОЗА

1. МЕТОД

Този метод за изследване на субхроничната орална токсичност е точно копие на ОИСР TG 409 (1998 г).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

След получаване на предварителна информация върху токсичността при извършване на 28-дневни тестове за акутна и повторна доза, при извършването на оценка и изчисляване на токсичните характеристики на химикала може да се определи субхроничната токсичност, използваща повторна дози. 90-дневното изследване предоставя информация за възможните рискове за здравето, произтичащи по всяка вероятност от повтарящото се излагане за периода на бързо порастване и от младост към зрялост. Това изследване предоставя информация за основните токсични въздействия, посочва засегнатия орган и възможността за акумулиране, като и може да предостави оценка на нивото на не наблюдаваните неблагоприятни въздействия при излагане, която може да се използва при определена доза за хронично изследване и за създаване на критерии за защита при излагане на хората.

Този метод на тестване позволява идентификация на вредните въздействия от химичното излагане върху видовете не-гризачи и следва да се използва само:

- когато наблюдаваните въздействия при други проучвания показват нуждата от изясняване/характеризиране при втори видове не-гризачи, или

- когато токсико-кинетичните изследвания показват, че употребата на определение видове не-гризачи е по подходящия избор за лабораторно животно, или

- когато други специфични причини оправдават използването на не-гризачи.

Виж също Основното въведение част Б.

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Доза : е определено количество извлечено вещество, дадено за тестване. Дозата се изразява като тегло (g, mg) или като тегло на тестваното вещество върху определена единица тегло от тестваното животно (т.е. mg/kg) или като постоянни диетични концентрации (ppm).

Дозировка : е обобщен термин, който включва отделните дози, тяхната честота и продължителност.

NOAEL : е абревиатура за ниво на ненаблюдавано вредно въздействие и е най-дозираното ниво, където се не се наблюдават вредни резултати от съответната обработка.

1.3. ПРИНЦИПИ НА МЕТОДА ЗА ТЕСТВАНЕ

Веществото за тестване се приема всекидневно през устата в последователни дози за няколко групи от експериментални животни, по една доза за група за период от 90 дни. По време на периода на предписването, животните се наблюдават отблизо за появяване на някакви признаци на токсичност. В края на изследването се прави аутопсия на животните, които умират или са убити по време на извършването на тестването, а оцелелите животни също се умъртвяват и се извършва аутопсия.

1.4. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА ЗА ТЕСТВАНЕ

1.4.1. Избор на видове животни

Обикновено от не-гризачите се използват кучета, които си отглеждат при определени условия; най-често се използват дребните породи. Други видове като свине, малки прасета също могат да се използват. Не се препоръчва използването на примати и тяхното използване следва да е обосновано. Използват се млади и здрави животни, а когато се използват кучета, дозата следва да се дава на 4-6 месечни животни и не по-късно от деветия месец на първата година. Когато изследването се провежда като предварително по отношение на следващо дългосрочно хронично изследване на токсичността, и за двете изследвания следва да се използват животни от същия вид и род.

1.4.2. Подготовка на животните

Използват се млади здрави животни, които са адаптирани към лабораторните условия и не са били обект на предишни експериментални процедури. Продължителността на аклиматизацията ще зависи от определените за тестване видове и техния произход. Препоръчват се поне пет дни за кучетата и специално отгледаните за целта свине от постоянна колония и поне две седмици за другите животни, ако са с друг произход. Животните, използвани за извършване на теста се определят според вида, рода, произхода, пола, теглото и/или възрастта. Животните се разпределят случайно в контролни групи и групи за обработване. Животните се разпределят случайно на контролни групи и групи за обработване. Клетките се подреждат, така че да се да се сведат до минимум възможните влияния, получени в резултата от разположението на клетките. За всяко животно се определя уникален идентификационен номер.

1.4.3. Подготовка на дозите

Веществото за тестване се приема през тръбичка или чрез хранителен режим или питейна вода. Методът на приемане на веществото през устата се определя в зависимост от целите на изследването и физичните/химични свойства на тествания материал.

При необходимост веществото, което се изследва се разтваря или суспендира в подходящ разтворител. Където е възможно се препоръчва първо употребата на воден разтвор/суспензия, последвана от петролен разтвор/емулсия след това е възможен разтвор с друг разтворител. За разтворители, различни от вода, трябва да се познават токсичните характеристики. Определя се и устойчивостта на тестваното вещество по време на процеса на извличане.

1.5. ПРОЦЕДУРА

1.5.1. Брой и пол на животните

Поне 8 животни (4 женски и 4 мъжки) следва да се използват при всяко ниво доза. Ако междувременно се планират убийства на животни, преди завършването на изследването, броя се увеличава в зависимост от броя на животните, които са планирани да бъдат убити. Броят на животните при завършване на проучването трябва да бъде достатъчен за даване на съдържателна оценка на токсичните въздействия. Въз основа на предишни познания върху химикала или върху близък до него аналог, се разглежда въпроса относно включването на допълнителна придружаваща група от 8 животни (по четири за всеки пол), поставени в контролната група и в групата с най-висока доза за наблюдаване, след периода на третиране, на способността за реверсиране и устойчивостта на всякакви токсични въздействия. Продължителността на периода след обработката се определя с оглед наблюдаваните резултати.

1.5.2. Дозиране

Използват се поне три нива на доза и се осъществява едновременен контрол, с изключение на случаите, когато се извършва ограничен тест (виж 1.5.3.). Нивата на дози може да са основани на резултати от повтаряща се доза или обем от сведения, получени от проучвания и следва да се вземат предвид всички съществуващи токсикологични и токсико-кинетични данни, които са на разположение, за тестваното вещество или съответните материали. Освен ограничена от физико-химичната природа или биологичните въздействия на тестваното вещество, най-високото ниво на дозата се избира с цел да се намали токсичността, но не е и смъртта или ужасното страдание. Избира се намаляваща последователност на нивата на дозата с оглед да се покаже всяка ответна на дозата реакция и ненаблюдаваното неблагоприятно въздействие (NOAEL) на най-ниското ниво на дозата. Два от четирите затворени интервали са често оптимални за поставяне на намаляващите нива на дозата и допълнението от четвърта групи за тестване често се предпочита за да се използват големи интервали (например повече от един фактор от около 6—10) между дозирането.

Контролната група е група, която не е третирана или група, която контролира разтворителя, при условие че разтворителят се използва при приемане на веществото, което се изследва. С изключение на самата обработка с веществото, което се изследва, животните в контролната група се третират по същия начин като тези от групите за тестване. Ако се използва разтворител, контролната група получава най-високото използвано количество от разтвора. Ако тестваното вещество се приема чрез хранителен режим и причини намалено приемане на храна, тогава една група, която е на същия хранителен режим, при сверяване може да бъде полезна, за да се направи разлика между намаляването, дължащо се на липсата на вкус или вследствие на токсикологични изменения при модела за изследване.

Когато е целесъобразно, се разглеждат следните характеристики на разтвора или други адитивни свойства: въздействия върху абсорбцията, разпределението, метаболизма или задържане на веществото, което се изследва; въздействия върху химичните свойства на веществото, което се изследва, което може да измени неговите токсикологични характеристики; и въздействия върху консумацията на храна и вода или хранителния статус на животните.

1.5.3. Ограничен тест

Ако теста при едно ниво доза, равна на поне 1000 mg/kg телесно тегло на ден, и използваща процедурите, описани за това изследване, произвежда ненаблюдавани неблагоприятни въздействия и ако въз основа на данни от вещества, отнасящи се до структурата, не се очаква токсичност, то пълното проучване с използване на трите нива дози не може да се счита за необходимо. Ограниченият тест се прилага, с изключение когато излагането на човека, подсказва нуждата от използване на по-високо ниво доза.

1.5.4. Приемане на дозите

Животните приемат дозата от тестваното вещество всеки ден в продължение на седем дни, всяка седмица за периода от 90 дни. Посочват се причините за използването на всеки друг режим на приемане на дозата, например 5 дни. Когато вещество се приема при хранене с тръбичка, това става като една доза се дава на животното през стомашна тръба или подходяща интубационна канула. Максималното количество течност, която може да бъде приета наведнъж, зависи от размера на тестваното животно. Обикновено количеството се задържа възможно най-ниско. С цел да се осигури постоянно количество на нивото доза, променливостта на количеството се намалява до минимум чрез регулиране на концентрацията, освен в случаите на дразнещи и корозивни вещества, които нормално ще показват засилени въздействия с висока концентрация.

За вещества, които се приемат чрез хранителен режим или вода за пиене, е важно да се гарантира, че количеството използвано за изследване вещество не въздейства върху нормалното хранене и водния баланс. Когато тестваното вещество се приема чрез хранителен режим, може да се използват или постоянна хранителна концентрация (ррm) или постоянно ниво доза от гледна точка на телесното тегло на животното; трябва да се определи и алтернативен вариант на употреба. За вещество, което се приема при хранене с тръбичка, дозата се дава по едно и също време всеки ден и е пригодена, в случаи на необходимост да се поддържа постоянно ниво доза с оглед телесното тегло на животното. Когато 90-дневното изследване се използва като предварително по отношение на дългосрочно изследване на хроничната токсичност, и при двете изследвания следва да се използва един и същ хранителен режим.

1.5.5. Наблюдения

Периодът на наблюдение е 90 дни. Животните от придружаващата група, които са разпределени за следващи наблюдения, се запазват за подходящ период без да бъдат третирани с цел да се уточни устойчивостта има или възстановяването от токсичността.

Поне един път на ден се правят основни клинични наблюдения, за предпочитане по едно и също време, като се вземат предвид максималния период на предвидените въздействия след получаване на дозата. Клиничните условия, при които живеят животните, се описват. Поне два пъти на ден, обикновено в началото и в края на деня, всички животни се оглеждат за проявени признаци на заболеваемост или смъртност.

Поне един път преди първото излагане (с цел да е възможно сравнение в рамките на обекта) и след това поне веднъж в седмицата на всички животни следва да се правят подробни клинични изследвания. Тези изследвания следва да се правят извън клетката, която обитава животното, за предпочитане в стандартна обстановка и във всички случаи по едно и също време. Тези изследвания се описват внимателно, за предпочитане се използват изчислителни системи, изрично определени от лабораторията, която извършва теста. Полагат се необходимите усилия, за да се гарантира, че променливостта в условията за наблюдаване и минимална. Забелязаните признаци следва да включват, но не се ограничават само с: изменения в кожата, козината, очите, лигавиците, появяване на секреции и екскреция и органична независима активност (например лакримация, пило-ерекция, размер на зеницата, необикновена респираторна схема). Записват се също и изменения в походката, стойката и чувствителност при маневриране, както и наличието на спазми или свивания на мускулите, стереотипа (например остатъчно дращене, повтарящо се обикаляне в кръг) или странно държание (например само-осакатяване, вървене назад).

Преди приемането на веществото, което се изследва и при приключването на изследването, се прави офталмологичен преглед чрез използване на офталмоскоп или равнозначно подходящо оборудване, за предпочитане на всички животни, но поне при групата с най-високо ниво доза и контролната група. Ако се открият изменения при очите, всички животни се подлагат на преглед.

1.5.5.1. Телесно тегло и консумация на храна/вода

Теглото на всички животни се измерва поне един път в седмицата. Консумацията на храна също се измерва един път седмично. Ако тестваното вещество се приема чрез водата за пиене, един път в седмицата се измерва и консумацията на вода. Консумацията на вода може също да се вземе предвид за проучвания на хранителния режим или при хранене с тръбичка, когато питейната активност може да се измени.

1.5.5.2. Хематология и клинична биохимия

Ако е приложимо, при определени условия се вземат и се запазват кръвни проби от избран обект. В края на изследването пробите се събират точно преди или като част от процедурата по умъртвяването на животните.

В началото на изследването и след това или на интервали от един месец или в средата на периода на извършване на теста и последно в края на този период, се правят и следните хематологични изследвания: хематокрит, концентрация на хемоглобин, брой на еритроцити, общ и отделен брой на левкоцитите, брой на тромбоцитите и измерване на възможността на съсирване като време на съсирване или протромбин време или време тромбопластин.

За да се изследват основните токсични въздействия върху тъканите и по специално въздействията върху бъбреците и черния дроб, върху кръвните проби, взети от всяко животно в началото и след това или на интервали от един месец или в средата на периода на извършване на теста и последно в края на този период, се извършват клинични биохимични изследвания. Зоните, които се изследват са електролитния баланс, карбохидратния метаболизъм и функциите на черния дроб и бъбреците. Изборът на специфичните тестове ще се повлияе от вида на действие на тестваното вещество. Препоръчва се в нощта преди вземането на кръвните проби да не се дава на животните месо за консумиране. Предложените изчисления включват калций, фосфор, хлор, натрий, калий, глюкоза, аланин аминотрансфераза, аспарат аминотрансфераза, орнитин декарбоксилаза, гама глутамил траспепидаза, карбамиден азот, албумин, кръвен креатинин, общ билирубин и общи изчисления на серумен протеин.

Поне в началото на изследването и след това в средата на периода на извършване на теста и последно в края на този период време на последната седмица от изследването може да се направят изследвания на урината, като се използва синхронно събраното количество урина. Тези изследвания включват: външен вид, количество, осмотичност и относително тегло, рН, протеини, глюкоза и кръв/кръвни клетки. Когато е необходимо с оглед разширяване на проучването върху наблюдаваните въздействия, могат да се използват и допълнителни параметри.

Като допълнение следва да се предвиди проучване на знаците за увреждане на основните тъкани. Други изследвания, които могат да са полезни за адекватна оценка на токсичността са включват анализ на липиди, хормони, киселинен/основен баланс, метамоглобин и холинестеразна инхибиция. Може да се извърши допълнителна биохимия, когато е необходимо да се разширят проучванията върху наблюдаваните въздействия. Тези нужди се определят ат химикалите от определени класове или въз основа на всеки отделен случай.

Накрая има нужда от гъвкав подход, в зависимост от видовете и от наблюдаваното и/или очаквано въздействие от всяко дадено вещество.

1.5.5.3. Обща аутопсия

Всички животни, подложени на експеримент, са обект на пълна, подробна аутопсия, която включва внимателен преглед на външната повърхност на тялото, всички отвори и мозъчната, гръдната и коремната кухини и тяхното съдържание. Черният дроб с жлъчния мехур, бъбреците, надбъбречните жлези, тестисите, епидимидите, матката, яйчниците, щитовидната жлеза (с паратироидите), тимуса, далака, мозъка и сърцето на всички животни (без тези, които са намерени умиращи и/или са междувременно умъртвени) се почистват от полепналите по тях тъкани, когато е приложимо, и след дисекцията колкото е възможно по-скоро се измерва тяхното мокро тегло, за да се избегне изсушаването.

Следните тъкани следва да бъдат запазвани при най-подходящата консервираща среда за вида тъкан и за очакваните последващи хистопатологични изследвания: общи наранявания, мозък (представени области включващи главен, малък и костен мозък, гръбначен мозък (на три нива: шиен, среден и лумбален), хипофизна жлеза, очи, щитовидна жлеза, паратироид, тимус, хранопровод, слюнчени лимфни жлези, стомах, дебели и тънки черва (включително Пайерови плочки), черен дроб, жлъчен мехур, панкреас, бъбреци, надбъбречни жлези, далак, сърце, трахея и бял дроб, аорта, полови жлези, матка, вторични полови органи, женски яйчни жлези, простата, пикочен мехур, лимфни възли (за предпочитане един лимфен възел, по пътя на приемането и друг по-далече от него, за да се покрият и систематичните въздействия), периферни нерви (седалище и пищял) за предпочитане близо до мускул, разрез на кост с костен мозък (и/или кост с изваден костен мозък), кожа и очи (ако са наблюдавани изменения по време на офталмологичните изследвания). Клиничните и другите сведения могат да посочат необходимостта от допълнителни изследвания на тъканите. Всички други органи, които на основата на познатите свойства на тестваното вещество, се считат за вероятни обекти също следва да бъдат запазвани.

1.5.5.4. Хистопатология

Пълна хистопатология следва да се извършва на запазените органи и тъкани на всички животни от контролните групи и групите с висока доза. Тези прегледи следва да се приложат и за животните от всички други групи, получили доза, ако се наблюдават изменения в резултат от третирането на групата с най-висока доза.

Изследват се всички общи наранявания.

Когато се използва придружаваща група, хистопатология се извършва на тъкани и органи с показан ефект при третираните групи.

2. ДАННИ И ДОКЛАДВАНЕ

2.1. ДАННИ

Предоставят се индивидуални данни. Допълнително се синтезират данни в таблична форма, показваща за всяка тествана група броя на животните при започване на теста, броя на животните, които са открити мъртви по време на изследването или са били умъртвени и времето на смъртта или умъртвяването, броя на проявените признаци на токсичност, описание на признаците на наблюдаваната токсичност, включително времето на започването, продължителността и остротата на всички токсични въздействия, броя на животните с наранявания, вида на нараняванията и процента на животните за всеки отделен вид нараняване.

Когато е необходимо, числовите резултати следва да се оценяват чрез използване на подходящ и общоприемлив статистически метод. Статистическите методи и данни, които следва да се анализират, се извършват по време на проектирането на изследването.

2.2. ОТЧИТАНЕ

Докладът от проведеното изследване трябва да включва следната информация:

2.2.1. Вещество за тестване

- физична същност, чистота и физико-химични свойства,

- идентификационни данни,

- разтвор (ако е приложимо): посочване на причините за избор на разтвор, различен от водата.

2.2.2. Видове животни, с които се извършва тестването

- използвани видове и родове животни,

- брой, възраст и пол на животните,

- произход, условия на обитаване, хранителен режим и т.н.,

- индивидуалното тегло на животните при започването на изследването.

2.2.3. Условията, при които се извършва изследването

- рационален избор на нивото доза,

- подробности за образуването/подготовката на хранителния режим, постигнатата концентрация, стабилност и хомогенност на разтвора,

- подробности за приемането на тестваното вещество,

- действителната доза (mg/kg дневно телесно тегло) и коефициент на пропорционалност от хранителния режим/питейната вода концентрация на тестваното вещество (ppm) към действителната доза, ако е приложимо,

- подробности за качеството на храната и водата.

2.2.4. Резултати:

- телесно тегло и промените в него,

- консумацията на храна и вода, ако е приложимо,

- съответните данни за токсичността според пола и нивото доза, включително проявените признаци на токсичност,

- същност, острота и продължителност на клиничните наблюдения (обратими или не),

- резултатите от офталмологичните наблюдения,

- хематологични тестове със съответните основни стойности,

- клинични биохимични тестове със съответните основни стойности,

- телесно тегло при завършване на експеримента, тегло на органите и съотношението между телесното тегло и теглото на органите,

- данни от аутопсията,

- подробно описание на всички хистопатологични сведения,

- статистически обработените резултати, където е приложимо;

Обсъждане на резултатите

Заключения

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 5Е

В.14. ТЕСТВАНЕ РАСТЕЖА НА МЛАДИТЕ РИБИ

1. МЕТОД

Този метод за изследване на токсичността при растежа е точно копие на ОИСР TG 215 (2000).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Това тестване се планира с цел да се направи оценка на въздействията при продължително излагане на химикали при растежа на младите риби. Базира се на метода, развит и кръгово тестван (1) (3) в Европейския съюз, за оценка на въздействията от химикали върху растежа на младата дъгова пъстърва (Оncorhynchus mykiss) в потокови условия. Могат да се използват и други добре документирани видове. Например е постигнат опит от тестове върху растежа с риба зебра (Danio rerio) (2) (4) (5) и оризова риба (медака, Oryzias latipes) (6) (7) (8).

Виж също Основното въведение, част В.

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Най-ниска концентрация на наблюдавано въздействие (LOEC) : е най-ниската тествана концентрация от тестваното вещество, при която се наблюдава значително въздействие на веществото (при р < 0,05), при сравнение с контрола. Обаче всички тествани концентрации над LOEC трябва да имат вредно въздействие, равно на или по-голямо от това, наблюдавано при LOEC.

Концентрация на ненаблюдавано въздействие (NOEC) : това е тестваната концентрация непосредствено под концентрацията LOEC.

ЕСх : в този метод на извършване на теста, представлява концентрацията тествано вещество, която причинява х % променливост при величината на растеж на рибите в сравнение с контролите.

Скорост на концентрация : е мокрото тегло на рибата на количество вода.

Плътност на биомасата : е броят на рибата на количество вода.

Индивидуална скорост на специфичния растеж на рибата : изразява скоростта на растежа на един индивид, основана на първоначалното тегло.

Основната за резервоара специфична скорост на растеж : изразява основната скорост на растеж резервоара при една концентрация.

Псевдо-специфична скорост на растеж : изразява индивидуалната скорост на растежа в сравнение с основното първоначално тегло на резервоара.

1.3. ПРИНЦИП НА МЕТОДА НА ТЕСТВАНЕ

След измерване на теглото, младата риба при фаза на експоненциален растеж се поставя в помещенията за тестване и се излага на серия сублетални концентрации от тестваното вещество, разтворено за предпочитане във вода при течение, или ако не е възможно при подходящи полустатични (статично-сменяеми) условия. Продължителността на теста е 28 дни. Рибите се хранят всекидневно. Съотношението на храната се основава на първоначалното тегло на рибата и може да се преизчисли след 14 дни. На края на теста теглото на рибата се измерва отново. Въздействието върху скоростта на растежа се анализира като се използват регресивни модели с цел да се изчисли концентрацията, която би довела до х % променливост в скоростта на растежа, т.е. ЕСх (например ЕС10, ЕС20 или ЕС30). Като алтернатива данните могат да се сравняват с контролните стойности с цел да се определи най-ниската концентрация на наблюдавано въздействие (LOEC) и следователно концентрацията на ненаблюдаваното въздействие (NOEC).

1.4. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕСТВАНОТО ВЕЩЕСТВО

Резултатите от теста за остра токсичност (виж метода на тест В.1), за предпочитане извършен с избрани за този тест видове, следва да са на разположение. Това предполага, че водната разтворимост и парното налягане на тестваното вещество са известни и е налице надежден аналитичен метод за количествено определяне на веществото в тествания разтвор с позната и отчетена точност и е налице ограничаване на откриването.

Полезната информация включва формула на структурата, чистота на веществото, устойчивост на вода и светлина, рКа, Роw и резултати от изследване на готово биохимично разлагане (виж метод на теста В.4).

1.5. ВАЛИДНОСТ НА ТЕСТА

За да е валиден тестът, се прилагат следните условия:

- в края на теста контролираната смъртност не трябва да превишава 10 %,

- основното контролирано тегло на рибата трябва да се повишава, така че да позволява установяване на минималната променливост на скоростта на растеж, отбелязана като значителна. Кръгов тест (3) е показал, че за дъговата пъстърва основното тегло на контролираната риба се е повишило с поне половината (т.е. 50 %) от тяхното средно първоначално тегло за 28 дни; например първоначално тегло: 1 g/риба ( = 100 %), крайно тегло след 28 дни: = 1,5 g/риба ( = 150 %),

- концентрацията на разтворен кислород трябва да бъде поне 60 % от стойността на насищане на въздуха с влага по време на теста,

- температурата на водата трябва да не по-висока от ± 1 °С между помещенията, в които се провежда теста по всяко едно време по време на провеждането на теста и се поддържа стойност от 2 °С със специфичните за тестваните видове стойности на температурата (приложение 1).

1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ТЕСТВАНЕ

1.6.1. Апаратура

Обикновено лабораторно оборудване и по-специално следното:

а) O2 и рН-метър;

б) оборудване за определяне твърдост и алкалност на водата;

в) подходяща апаратура за контрол на температурата и за предпочитане продължителен мониторинг;

г) аквариуми, направени от химични инертни материали и с подходящ капацитет по отношение на препоръчителната плътност на зареждане и биомаса (виж точка 1.8.5 и приложение1);

д) подходящ прецизен баланс (т.е. прецизност от ± 0,5 %).

1.6.2. Вода

Всяка вода, в която тествания вид показва съответните признаци за дългосрочен живот и растеж може да се използва като вода за тестване. Тя следва да е с постоянно качество през целия период на провеждане на теста. Стойността на рН на водата е от 6,5 до 8,5, но по време на тестване е ± 0,5 рН единици. Препоръчва се твърдост над 140 mg/l (като СаСО3). С цел да се гарантира, че разредената вода не влияе прекалено на резултатите от теста (например чрез образуване на координационно съединение на тестваното вещество), следва да се взимат проби за анализ на равни интервали от време. Правят се измервания на твърди метали (например Cu, Pb, Zn, Hg, Cd и Ni), основните аниони и катиони (например Ca, Mg, Na, K, Cl и SO4), пестициди (например органофосфорни и органохлоридни пестициди), органичен въглерод и твърди частици, например, на всеки три месеца, когато се знае, че водата за разреждане има съответното постоянно качество. Ако се вижда, че качеството на водата е постоянно за поне повече от една година, то изследванията могат да са по-редки и да се увеличат интервалите (например на всеки шест месеца). Някои от химичните характеристики на разредената водата за разреждане са изброени в допълнение 2.

1.6.3. Разтвори за извършване на изследването

Разтвори за теста при избрана концентрация се приготвят чрез разреждане на основния разтвор.

Основният разтвор се приготвя за предпочитане чрез просто смесване и разбъркване на тестваното вещество в разредена вода като се използват механични средства (например разклащане или с помощта на ултразвук). За постигане на подходящо концентриран основен разтвор, могат да се използват колони на насищане (колони на разтваряне).

Използването на разтворители и диспергиращи устройства (разтварящи фактори) може да се наложи в някои случаи, с цел да се получи подходящ концентриран основен разтвор. Подходящи разтворители са например ацетонът, етанолът, метанолът, диметилсулфооксидът, диметилформамидът и триетиленгликолът. Примери за подходящи диспергиращи устройства са Cremophor RH 40, Tween 80, Метилцелулоза 0,01 % и НСО-40. При употребата на готови биоразграждащи вещества (например ацетон) и/или високо летливи съединения се взема предвид, че те могат да причинят проблеми с бактериалното натрупване при потоковите тестове. Когато се използва разтворима добавка, тя не трябва да оказва нито значително въздействие върху растежа на рибите, нито невидими вредни ефекти върху младия екземпляр, проявени при контрол само чрез разтвора.

За потоковите тестове се изисква система, която постоянно дозира и разрежда основния разтвор на тестваното вещество (например измерваща помпа, пропорционален разредител, напоителни системи) за да се прехвърлят серии от концентрации към помещенията за тестване. Параметрите на изтичането на основния разтвор и водата за разреждане се проверяват на интервали, за предпочитане всеки ден, по време на извършването на теста и през това време не следва да се променя с повече от 10 %. Кръговите тестове (3) показват, че при дъговата пъстърва честотата на отстраняване на водата по време теста от 6 l/g на риба/ден е приемлива.

За полустатичните (подновяеми) тестове, честотата на средното подновяване ще зависи от устойчивостта на тестваното вещество, но се препоръчва всекидневна смяна на водата. Ако от първоначалните тестове за устойчивост (виж точка 1.4), се вижда че, концентрацията на тестваното вещество не е стабилна (т.е. извън номиналните стойностите от 80—120 % или падне под 80 % от измерената първоначална концентрация) по време на периода на смяна, се взема предвид употребата на потокови тестове.

1.6.4. Избор на видове

Дъговата пъстърва (Оncorhynchus mykiss) е видът, които се препоръчва за тези тестове, тъй като най-много опити са били сполучливи с този вид (1). Обаче други добре документирани видове могат да се използват, но процедурата, по която се извършва теста може да се адаптира за да се постигнат подходящи условия за провеждане на теста. Например има наличен опит с риба зебра (Danio rerio) (4) (5) и оризова риба (медака, Oryzias latipes) (6) (7) (8). В тези случаи се посочват причините за рационалното избиране на видовете и метода, по които ще се проведе експеримента.

1.6.5. Отглеждане на рибата

Рибата, която се използва за извършването на теста, се избира от популация на едно стадо, за предпочитане от едно и също изхвърляне на хайвера, който е бил отглеждан в продължение на поне две седмици преди теста, при условия, подобни на тези, използвани при теста като качеството на водата и осветление. Те се хранят с минимум количество от 2 % от телесното тегло на ден и за предпочитане 4 % от телесното тегло на ден през време на периода на отглеждане и по време на теста.

В следващият 48-часов период, се записват всички случаи на смъртност и се прилагат следните критерии:

- при смъртност по-висока от 10 % от популацията за седем дни: се изхвърля цялата партида,

- при смъртност между 5 % и 10 % от популацията: се изчаква аклиматизация за нови седем дни; ако смъртността е повече от 5 % през вторите седем дни:се изхвърля цялата партида,

- при смъртност по-малко от 5 % от популацията за седем дни: партидата се приема.

При заболяване на рибите през последните две седмици, предхождащи теста, или по време на теста, те не се третират с лекарства.

1.7. ПЛАНИРАНЕ НА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ТЕСТА

Планирането на теста се изразява в избор на броя и разстоянието на тестваната концентрация, броя на аквариумите за всяко ниво концентрация и броя на рибите в аквариум. В идеални условия планирането на теста, се извършва по отношение на:

а) целите на проучването;

б) метода на статистическия анализ, които ще се използва;

в) наличност и цена на източниците на експеримента.

При излагането на целите, ако е възможно, се определят статистическите показатели, при които се изисква да се определи определен вид разлика (например при размера на растежа) или алтернативно се изисква точността, с която да се оцени ЕСх (например с х = 10, 20 или 30 и за предпочитане не по-малко от 10). Без да бъде извършено това, не може да се даде установено предписание за обхвата на изследването.

Важно е да се отбележи, че планирането, което е оптимално (с най-добра употреба на ресурсите) чрез използване на един метод на статистически анализ, не е непременно оптимално чрез използване на друг. Препоръчаното планиране за оценка на LOEC/NOEC следователно няма да бъде същото като това, което е препоръчано за регресионен анализ.

В повечето случаи, регресионенният анализ се предпочита пред дисперсионния анализ, поради причини дискутиране от Стефан и Роджърс (9). Обаче, когато не се намери подходящ регресен модел (r2 < 0.9), следва да се използва LOEC/NOEC.

1.7.1. Проектиране на регресионния анализ

При проектирането на теста, който трябва да се анализира чрез регресия, е важно да се има предвид:

а) концентрацията на въздействие (например ЕС10, 20, 30) и стойността на концентрация, над която въздействието на тестваното вещество е от значение, е необходимо да се измерват чрез концентрацията, включена в теста. Точността, с която може да се направи оценка на концентрацията на въздействието, ще бъде най-голяма, когато концентрацията на въздействието е в средата на стойността на тестваната концентрация. Предварителни тестове за определяне на обхвата могат да бъдат полезни за правилното избиране на тестваната концентрация;

б) за да е възможно задоволително статистическо моделиране, тестът следва да включва поне един контролен аквариум и пет допълнителни с различни концентрации. Когато е приложимо и когато се използва разтворимо вещество, се извършва контрол с разтворимото вещество на най-високата тествана концентрация като допълнение на тестовите серии (виж точки 1.8.3 и 1.8.4);

в) използват се подходящи геометрични и логаритмични серии (10) (виж Притурка 3). Трябва да се предпочете логаритмичното разпределяне на тестваната концентрация;

г) ако повече от шест аквариума са на разположение, допълнителните аквариуми следва или да се използват за дубликати, или да се се разпределят сред обхвата на концентрацията, за да се позволи по-близко разполагане на нивата. Всяка една от тези мерки е желателна в еднаква степен.

1.7.2. Проектиране оценката на LOEC/NOEC чрез използване на дисперсионния анализ (ANOVA)

За всяка концентрация се препоръчва дублиране на аквариума и статистическият анализ следва да се извършва на ниво аквариум (11). Без дублиращи аквариуми, не може да се позволи разлика между аквариумите, извън тази, която се дължи на отделните риби. Обаче опитът показва, че в този случай (12) променливостта между аквариумите може в много малка степен да се сравнява с тази в аквариума (т.е. между рибите). Следователно, сравнително приемлива алтернатива е да се извърши статистически анализ на ниво отделна риба.

Условно се използват поне пет концентрации в геометрична прогресия за предпочитане с коефициент, който не надвишава 3,2.

Обикновено, когато се извършват тестове с дублиращи аквариуми, броят на дублиращия контрол и следователно броя на рибите следва да е два пъти повече от броя в тестваните концентрации, които следва да са с еднакъв размер (13), (14), (15). Обратно при липсата на дублиращ аквариум, броят на рибите в контролната група е същият като броя във всяка тествана концентрация.

Ако ANOVA се основава по скоро на аквариума, отколкото на отделната риба (която би имала за последица индивидуално маркиране на рибата или употребата на "псевдо" специфична скорост на растежа (виж точка 2.1.2)), има нужда от достатъчно дублиране на аквариумите за да се даде възможност да се определи стандартното отклонение в "концентрацията на аквариума". Това означава, че степента за свободна грешка при анализа на променливостта е поне 5 (11). Ако само контролните аквариуми се дублират, има опасност сгрешената променливост бъде повлияна, защото може да се увеличи със средната стойност за съответната скорост на растеж. Тъй като е много вероятно скоростта на растежа да се намали с увеличаването на концентрацията, това ще доведе до надценяване на променливостта.

1.8. ПРОЦЕДУРА

1.8.1. Избор и измерване теглото на тестваните риби

Важно е променливостта в теглото на рибата в началото на теста да се сведе до минимум. Подходящият размер за различните видове, който се препоръчва при използване в теста, е даден в приложение 1. За цялата партида от риби, използвани в теста, стойностите на индивидуалните тегла в началото на теста теоретически се запазват в ± 10 % от средното аритметическо тегло и при всички случаи не надвишава 25 %. Препоръчва се да се измерва и теглото на под-образец риба преди теста с цел да се изчисли средното тегло.

24 часа преди началото на теста не се дава храна на основната популация. Рибате след това се избират произволно. Като се използва основно упойващо средство (например воден разтвор от 100 mg/l трикаин метан сулфонат (MS 222) неутрализиран допълнително от две части сода бикарбонат за една част MS 222), рибата следва да се измерва индивидуално като мокрото тегло (изсушаване до сухо) с точността, посочена в приложение 1. Тези риби с тегло в рамките на очакваното се съхраняват и след това се разпределят произволно между съдовете за теста. Общото мокро тегло на рибата във всеки съд се записва. Използването на упойващо средство, също както и отглеждането на рибите (включително изсушаването и измерването) може да причини стрес и наранявания на младата риба, и по-специално за видовете с малки размери. Следователно отглеждането на млади риби трябва да се извършва с най-голяма грижа, за да се избегне подлагането на стрес и нараняването на тестваните животни.

Теглото на рибите се измерва отново на двадесет и осмия ден от теста (виж точка 1.8.6). обаче, ако се намери за необходимо да се преизчисли порцията храна, теглото на рибата може да се измери отново на четиринадесетия ден от теста (виж точка 1.8.2.3). Друг метод като фотографския, може да се използва за определяне измененията при размера на рибата на основата, на която се определя порцията храна.

1.8.2. Условия на излагане

1.8.2.1. Продължителност

Продължителността на теста е ≥ 28 дни.

1.8.2.2. Скорост на зареждане и плътност на биомасата

Важно е, скоростта на концентрация и плътността на биомасата да са подходящи за използваните за теста видове (виж приложение I). Ако плътността на биомасата е прекалено висока, в резултат от препълването ще се появи стрес, което ще доведе до намаляване скоростта на растежа, а е възможно да доведе и до заболяване. Ако е прекалено ниска може да се предизвика намаляване на териториалното поведение, което също ще рефлектира върху растежа. Във всички случаи, скоростта на концентрация следва да е достатъчно ниска, за да може да се поддържа концентрация на разтворен кислород от поне 60 % ASV без вентилиране. Кръговите тестове (3) показват, че за дъговата пъстърва, се приема скорост на концентрация от 16 пъстърви от 3—5 g в 40 литров обем. Препоръчителната честота на смяна на водата по време на теста е 6 l/g за риба/ден.

1.8.2.3. Хранене

Рибите следва да бъдат хранени с подходяща храна (приложение 1) в достатъчно количество за да се предизвика приемлива скорост на растежа. Следва да се полагат грижи за избягване появата на микроби и мътност на водата. За дъговата пъстърва стойност от 4 % от теглото ѝ на ден вероятно отговаря на тези условия (3), (16), (17), (18). Дневната порция може да бъде разделена на две равни части и да се дава на рибите на два пъти на ден, в период от поне пет часа. Порцията се основава на първоначалното общо тегло на рибата за всеки съд. Ако теглото на рибата се измери на четиринадесетия ден, порцията се преизчислява. Даването на храна се прекратява 24 часа преди измерването на теглото на рибата.

Неизядената храна и фекалните отпадъци следва да се изхвърлят от съда за тестване всеки ден чрез внимателно почистване на дъното на всеки аквариум, с използване на вакуум.

1.8.2.4. Светлина и температура

Продължителността на излагане на светлина и водната температура следва да са подходящи за тестваните видове. (приложение I).

1.8.3. Тествана концентрация

Обикновено се изискват пет концентрации на тестваното вещество, без оглед на планирането на теста (виж точка 1.7.2). Предишните познания за токсичността на тестваното вещество (например от акутен тест и/или сведения от проучвания за обхвата) помагат при избора на подходящ тест за концентрацията. Обосновава се използването на по-малко от пет концентрации. Най-високата тествана концентрация не следва да надвишава границата на разтворимост на веществото във вода.

Когато разтворимият фактор се използва, за да участва при подготовката на основния разтвор, неговата последна концентрация не следва да е по-висока от 0,1 ml/l и е за предпочитане да бъде еднаква при всички съдове за тестване (виж точка 1.6.3). Независимо от това, всички усилия следва да са насочени към избягване употребата на подобни материали.

1.8.4. Контроли

Броят на контролите за разреждане във вода зависи от планирането на теста (виж точки 1.7—1.7.2). Ако се използва разтворим фактор, тогава се включват същия брой контроли, както при контроли за разреждане във вода.

1.8.5. Честота на аналитичните установявания и измервания

По време на теста концентрациите на тестваното вещество се определят на равни интервали от време (виж по-долу).

При потокови тестове, величината на течението на разтворителя и основния токсичен разтвор се проверяват на интервали, за предпочитане всеки ден, и следва да не варират с повече от 10 % по време на теста. Когато се очаква концентрациите тествано вещество да бъдат в ± 20 % от номиналната стойност (т.е. в стойности 80—120 %; виж точки 1.6.2 и 1.6.3), се препоръчва като минимум да се анализират най-високата и най-ниската концентрация на теста при започването на теста и след това на интервали всяка седмица. За тестове, където концентрацията на тестваното вещество не се очаква да остане в номиналната стойност от ± 20 % (на основата на данни за стабилността на тестваното вещество), е необходимо да се анализират всички тествани концентрации, но като се следва същия режим.

При полу-статичните (обновяеми) тестове, където концентрацията на тестваното вещество се очаква да остане в номиналната стойност от ± 20 %, се препоръчва като минимум да се анализират най-високата и най-ниската концентрация на теста, скоро след подготовката им и веднага преди възстановяването им в началото на проучването и след това всяка седмица. За тестове, където концентрацията на тестваното вещество не се очаква да остане в номиналната стойност от ± 20 %, трябва да се анализират всички тествани концентрации, следвайки същия режим като при повечето стабилни вещества.

Препоръчва се резултатите да се базират на измерените концентрации. Обаче, ако съществува доказателство, което показва, че концентрацията на тестваното вещество при разтваряне е поддържана на задоволително ниво в номиналната стойност от ± 20 % или по време на теста е измервана първоначалната концентрация, тогава резултатите могат да се основават на номиналната и на измерената стойности.

Възможно е да се наложи филтриране (т.е. използване на отвори с размер 0,45 μm) или центрофугиране. Центрофугирането се препоръчва като процедура. Обаче, в случай че тестваният материал не се адсорбира чрез филтрите, филтрирането също е приемливо.

По време на теста, разтворения кислород, рН и температурата от всеки съд за тестване следва да бъдат измервани. Общата твърдост, алкалност и соленост (ако се взема предвид) се измерват при контролните органи и съда с най-висока концентрация. Разтвореният кислород и солеността (ако се взема предвид) се измерват най-малко три пъти (в началото, средата и края на теста). При полу-статичните тестове се препоръчва разтвореният кислород да се измерва по-често, за предпочитане преди и след всяка смяна на водата или поне веднъж на седмица. РН се измерва в началото и след всяка смяна на водата при статичните възстановими тестове и поне веднъж в седмицата при потоковите тестове. Твърдостта и алкалността се измерват поне веднъж по време на теста. За предпочитане е температурата да се наблюдава продължително по време на теста поне при един от съдовете.

1.8.6. Наблюдения

Тегло: в края на изследването трябва да се измери теглото на всички останали живи риби като мокро тегло (чрез пълно изсушаване) или в група от тествания съд, или поотделно Измерването на теглото на животните от съда, използван при теста,. се предпочита пред измерването на индивидуалното тегло, което изисква рибите да бъдат маркирани поотделно. При индивидуалното измерване за определяне на индивидуалната скорост на растеж на рибите, техниката за маркиране следва да бъде подбрана така, че да се избегне подлагането на стрес на животните (може да е подходящо използването на алтернативен на студеното маркиране метод, т.е. използването на тънка цветна линия).

Рибите се преглеждат всеки ден през периода на извършване на теста и всички външни аномалии (като кръвоизлив, промяна на цвета) и ненормално поведение следва да бъдат отбелязвани. Всеки случай на смърт се описва и мъртвата риба се отстранява, колкото е възможно по-скоро. Мъртвата риба не се заменя, ако скоростта на концентрация и плътност на биомасата са достатъчни, за да се избегне въздействие върху растежа чрез изменения в броя на рибите в аквариума. Въпреки това, порцията храна е необходимо да бъде изменена регулирана.

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

2.1. ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Препоръчва се включването на статистик, както при планирането, така и при анализа на теста, доколкото методът за извършване на теста позволява значителни изменения при планирането, като например при броя на аквариумите за тестване, броя на тестваните концентрации, броя на рибите, и т.н. С оглед на наличните възможности при планирането на теста, тук не се дават специфични насоки върху статистическата процедура.

Скоростта на растежа не следва да се изчислява за съдове за тестване, когато смъртността надвишава 10 %. Обаче нивото на смъртност се определя за всички тествани концентрации.

Който и метод да се използва за анализ на данните, основната формула е специфичната скорост на растеж r за периода между ti и t2. Това може да се определи по няколко начина, в зависимост от това, дали рибата е отделно маркирана или не, и от това, дали се изисква обикновен аквариум.

r

=

log

w

- log

w

t

- t

× 100

r

=

log

w

–

log

w

t

- t

× 100

r

=

log

w

–

log

w

t

– t

× 100

където,

r1 = е индивидуалната специфична скорост на растежа

r2 = е средната за аквариума специфична скорост на растеж

r3 = е "псевдо" специфичната скорост на растеж

wi, w2 = са теглото на отделната риба при време съответно ti и t2

loge wi = е логаритъм на теглото на отделната риба при започване на изследователския период

loge w2 = е логаритъм на теглото на отделната риба при завършване на периода на изследване

__NEWLINE__loge__NEWLINE__w1– = е средната стойност на логаритмите на показателя wi за рибите в аквариума в началото на изследователския период

__NEWLINE__loge__NEWLINE__w2– = е средната стойност на логаритмите на показателя w2 за рибите в аквариума в края на изследователския период

ti и t2 = е времето (дните) в началото и в края на периода на изследване

ri r2 r3 могат да се изчисляват за период от 0—28 дни и когато е подходящо (т.е. когато се прави измерване на четиринадесетия ден) за периоди от 0—14 и 14—28 дни.

2.1.1. Анализ на резултатите, получени чрез регресия (моделиране на концентрация-реакция)

Този метод на анализ отговаря на подходящи математически съотношения между специфичната скорост на растеж и концентрация и следователно позволява изчисляване на ЕСх т.е. всички необходими стойности на ЕС. Използването на този метод на изчисляване на r за отделната риба (ri) не е необходимо и вместо това анализът може да се основава на средната стойност за аквариум r (r2). Последният метод се предпочита. Подходящ е и в случаите, когато се използват най-малките видове.

Средната за аквариума специфична скорост на растеж (r2) се чертае графично спрямо концентрацията с цел да се провери отношението концентрация-реакция.

За да се изрази отношението между r2 и концентрацията, следва да се използва подходящ модел и неговият избор трябва да се подкрепи със съответните аргументи.

Ако броят на оцелелите във всеки аквариум риби не е еднакъв, тогава, за да се пригоди моделът, се натоварва, независимо дали е прост или не линеален, с цел да се обхванат групи с различни размери.

Методът за подбиране на модела трябва да дава възможност да се направи оценка например на ЕС20 и на дисперсията (или стандартна грешка или доверителен интервал). Графиката на изобразения модел следва да бъде показана във връзка с данните, така че да може да се види в каква степен е пригоден моделът (9) (19) (20) (21).

2.1.2. Анализ на резултатите от оценката на LOEC

Ако текстът включва дублиране на аквариума на всички нива на концентрация, оценката на LOEC може да се основава на анализа за променливост (ANOVA) на средната за аквариума специфична скорост на растеж (виж точка 2.1), последван от подходящ метод (т.е. тестът на Дънет и Уилям (13) (14) (15) (22)) за сравняване на средното r за всяка концентрация със средното r за контрола с цел да се определи най-ниската концентрация, за която тази разлика е значителна при възможно ниво от 0,05. Ако не се намери изискваната предпоставка за параметричен метод, с цел да се преобразуват данните към хомогенна променливост преди извършването на ANOVA или по време на извършване на ANOVA за теглото, се обръща внимание на ненормалното разпределение (например теста на Шапиро-Уилк) или хетерогенната променливост (тест на Бартлет).

Ако тестът не включва дублиращ аквариум за всяка концентрация, ANOVA, основана на аквариума, ще бъде невъзможна или слабо-чувствителна. В такава ситуация, се прави допустим компромис на основата на ANOVA върху "псевдо" специфичната скоростна растеж r3 за отделната риба.

Средната r3 за всяка тествана концентрация може тогава да се сравни с средната r3 за контролите. LOEC тогава може да бъде определено, както преди това. Трябва да се признае, че този метод не дава възможност нито за допустимост, нито за защита срещу разликите между аквариумите, извън тази, която се отчита за разликите между отделните риби. Обаче практиката показва, че променливостта между аквариумите е много малка в сравнение с тази в аквариумите (т.е. между рибите). Ако отделната риба не е включвана в анализа, се посочват метода за определяне на рязко отличаваща се стойност и причините за неговата употреба.

2.2. ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се тълкуват внимателно, когато измерените токсични концентрации на тестваното вещество се появят на ниво, близко до определената от аналитичния метод граница, или при полу-статичните тестове, когато концентрацията на тестваното вещество се увеличава за времето между току-що приготвения разтвор и преди подновяването.

2.3. ДОКЛАДВАНЕ НА ТЕСТА

Докладването на теста трябва да включва следната информация:

2.3.1. Тествано вещество:

- физична природа и съответните физико-химични свойства;

- данни за химична определеност включително чистота и аналитичен метод за проверка на тестваното вещество, когато е приложимо;

2.3.2. Тествани видове:

- научно наименование, по възможност;

- род, размер, доставчик и предварителна обработка, и т.н.

2.3.3. Условия за извършване на теста:

- използвана процедура на тестване (например полустатична/възобновима, при течение, скорост на концентрацията, плътност на биомасата и т.н.);

- проектиране на теста (например брой на съдовете за теста, тестваната и дублираща концентрация, брой на рибите в отделен съд);

- метод на подготовка на основния разтвор и честотата на сменяне (трябва да се посочени разтварящия фактор и неговата концентрация, когато се използват);

- номиналната тествана концентрация, средствата за изчисляване на стойностите и техните отклонения при съдовете за теста и метода, чрез който те са постигнат и доказателство, че тези мерки се отнасят за концентрацията на тестваното вещество в истинския разтвор,

- характеристика-разтворимост във вода: рН, твърдост, алкалност, температура, концентрация на разтворен кислород, нива на остатъци от хлор (ако се измерени), общо количество органичен въглерод, разтворени частици, соленост на тестваната среда (ако се измерва) е всички други направени измервания;

- качество на водата в съда за тестване: рН, твърдост, температура и концентрация на разтворен кислород;

- подробна информация за храненето (например вида на храната, даденото количество и честота);

2.3.4. Резултати:

- доказателство, че контролната група изпълнява валидния критерий за оцеляване, както и данни за смъртността при всички нива на тестваната концентрация;

- използваните статистически техники за анализ, статистика, основана на дублирането или на рибите, обработване на данните и обосноваване използването на тези техники;

- таблични данни за индивидуалното и средното тегло на рибата за дните 0,14 (ако са изчислени) и 28 стойности от средната за аквариума или "псевдо" специфичната скорост на растеж (при необходимост) за периодите 0—28 дни или по възможност 0—14 и 14—28 дни,

- резултати от статистическите анализи (т.е. регресионен анализ или ANOVA) за предпочитане в таблична и графична форма и съответно LOEC (р = 0,05) и NOEC и ECх по възможност със стандартна грешка,

- разпространяване на необичайни реакции на рибите и всички видими ефекти, появили се в резултат от тестваното вещество.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) Solbe J. F. de LG (1987). Environmental Effects of Chemicals (CFM 9350 SLD). Report on a UK Ring Test of a Method for Studying the Effects of Chemicals on the Growth Rate of Fish. WRc Report No PRD 1388-M/2.

(2) Meyer, A., Bierman, C. H. and Orti, G. (1993). The phylogenetic position of the zebrafish (Danio rerio), a model system in developmental biology: an invitation to the comparative method. Proc. R. Soc. Lond. B. 252, pp. 231-236.

(3) Ashley S., Mallett M. J. and Grandy N. J. (1990). EEC Ring Test of a Method for Determining the Effects of Chemicals on the Growth Rate of Fish. Final Report to the Commission of the European Communities. WRc Report No EEC 2600-M.

(4) Crossland N. O. (1985). A method to evaluate effects of toxic chemicals on fish growth. Chemosphere, 14, pp. 1855-1870.

(5) Nagel R., Bresh H., Caspers N., Hansen P. D., Market M., Munk R., Scholz N. and Höfte B. B. (1991). Effect of 3,4-dichloroaniline on the early life stages of the Zebrafish (Brachydanio rerio): results of a comparative laboratory study. Ecotox. Environ. Safety, 21, pp. 157-164.

(6) Yamamoto, Tokio. (1975). Series of stock cultures in biological field. Medaka (killifish) biology and strains. Keigaku Publish. Tokio, Japan.

(7) Holcombe, G. W., Benoit D. A., Hammermeister, D. E., Leonard, E. N. and Johnson, R. D. (1995). Acute and long-term effects of nine chemicals on the Japanese medaka (Oryzias latipes). Arch. Environ. Conta. Toxicol. 28, pp. 287-297.

(8) Benoit, D. A., Holcombe, G. W. and Spehar, R. L. (1991). Guidelines for conducting early life toxicity tests with Japanese medaka (Oryzias latipes). Ecological Research Series EPA-600/3-91-063. US Environmental Protection Agency, Duluth, Minnesota.

(9) Stephan C. E. and Rogers J. W. (1985). Advantages of using regression analysis to calculate results of chronic toxicity tests. Aquatic Toxicology and Hazard Assessment: Eighth Symposium, ASTM STP 891, R. C. Bahner and D. J. Hansen, eds., American Society for Testing and Materials, Philadelphia, pp. 328-338.

(10) Environment Canada (1992). Biological test method: toxicity tests using early life stages of salmonid fish (rainbow trout, coho salmon, or atlantic salmon). Conservation and Protection, Ontario, Report EPS 1/RM/28, 81 pp.

(11) Cox D. R. (1958). Planning of experiments. Wiley Edt.

(12) Pack S. (1991). Statistical issues concerning the design of tests for determining the effects of chemicals on the growth rate of fish. Room Document 4, OECD Ad Hoc Meeting of Experts on Aquatic Toxicology, WRc Medmenham, UK, 10-12 December 1991.

(13) Dunnett C. W. (1955). A Multiple Comparisons Procedure for Comparing Several Treatments with a Control, J. Amer. Statist. Assoc., 50, pp. 1096-1121.

(14) Dunnett C. W. (1964). New tables for multiple comparisons with a control. Biometrics, 20, pp. 482-491.

(15) Williams D. A. (1971). A test for differences between treatment means when several dose levels are compared with a zero dose control. Biometrics 27, pp. 103-117.

(16) Johnston, W. L., Atkinson, J. L., Glanville N. T. (1994). A technique using sequential feedings of different coloured food to determine food intake by individual rainbow trout, Oncorhynchus mykiss: effect of feeding level. Aquaculture 120, pp. 123-133.

(17) Quinton, J. C. and Blake, R. W. (1990). The effect of feed cycling and ration level on the compensatory growth response in rainbow trout, Oncorhynchus mykiss. Journal of Fish Biology, 37, pp. 33-41.

(18) Post, G. (1987). Nutrition and Nutritional Diseases of Fish. Chapter IX in Testbook of Fish Health. T. F. H. Publications, Inc. Neptune City, New Jersey, USA. 288 pp.

(19) Bruce, R. D. and Versteeg D. J. (1992). A statistical procedure for modelling continuous toxicity data. Environ. Toxicol. Chem. 11, pp. 1485-1494.

(20) DeGraeve, G. M., Cooney, J. M., Pollock, T. L., Reichenbach, J. H., Dean, Marcus, M. D. and McIntyre, D. O. (1989). Precision of EPA seven-day fathead minnow larval survival and growth test; intra and interlaboratory study. Report EA-6189 (American Petroleum Institute Publication, No 4468). Electric Power Research Institute, Palo Alto, CA.

(21) Norbert-King T. J. (1988). An interpolation estimate for chronic toxicity: the ICp approach. US Environmental Protection Agency. Environmental Research Lab., Duluth, Minnesota. Tech. Rep. No 05-88 of National Effluent Toxicity Assesment Center. Sept. 1988. 12 pp.

(22) Williams D. A. (1972). The comparison of several dose levels with a zero dose control. Biometrics 28, pp. 510-531.

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

ВИДОВЕ РИБИ ПРЕПОРЪЧАНИ ЗА ТЕСТВАНЕ И ПОДХОДЯЩИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА

Видове | Препоръчителнатемпература (°С) | Излагане на светлина (в часове) | Препоръчително първоначално тегло на рибата (g) | Изисквана прецизност на измерването | Скорост на концентрацията g/l | Плътност на биомасата (За литър) | Храна | Продължителност на теста (дни) |

Препоръчани видове:

Оncorhynchus mykiss Дъгова пъстърва | 12,5–16,0 | 12—16 | 1–5 | Най-близо до 100 mg | 1,2–2,0 | 4 | патентовани пържени храни от сушени сьомги | ≥ 28 |

Други добре документирани видове:

Danio rerio Риба зебра | 21–25 | 12—16 | 0.050–0.100 | Най-близо до 1 mg | 0.2–1.0 | 5—10 | Сурова храна (Brachionus Artemia) | ≥ 28 |

Oryzias latipes Оризова риба (Медака) | 21–25 | 12—16 | 0.050–0.100 | Най-близо до 1 mg | 0.2–1.0 | 5—20 | Сурова храна (Brachionus Artemia) | ≥ 28 |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

НЯКОИ ХИМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДОПУСТИМАТА РАЗТВОРИМОСТ ВЪВ ВОДА

Вещество | Концентрация |

Твърди частици | < 20 mg/l |

Общ органичен въглерод | < 2 mg/l |

Нейонизиран амоняк | < 1 μg/l |

Утайка от хлор | < 10 μg/l |

Общи органофосфорни пестициди | < 50 ng/l |

Общи органохлоридни пестициди плюс полихлоринатен бифенил | < 50 ng/l |

Общ органичен хлор | < 25 ng/l |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

ЛОГАРИТМИЧНИ СЕРИИ НА КОНЦЕНТРАЦИИ, ПОДХОДЯЩИ ЗА ИЗВЪРШВОНЕ НА ТОКСИЧЕН ТЕСТ (9)

колона (номер на концентрация между 100 и 10, или между 10 и 1) [1] |

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |

100 | 100 | 100 | 100 | 100 | 100 | 100 |

32 | 46 | 56 | 63 | 68 | 72 | 75 |

10 | 22 | 32 | 40 | 46 | 52 | 56 |

3,2 | 10 | 18 | 25 | 32 | 37 | 42 |

1,0 | 4,6 | 10 | 16 | 22 | 27 | 32 |

| 2,2 | 5,6 | 10 | 15 | 19 | 24 |

| 1,0 | 3,2 | 6,3 | 10 | 14 | 18 |

| | 1,8 | 4,0 | 6,8 | 10 | 13 |

| | 1,0 | 2,5 | 4,6 | 7,2 | 10 |

| | | 1,6 | 3,2 | 5,2 | 7,5 |

| | | 1,0 | 2,2 | 3,7 | 5,6 |

| | | | 1,5 | 2,7 | 4,2 |

| | | | 1,0 | 1,9 | 3,2 |

| | | | | 1,4 | 2,4 |

| | | | | 1,0 | 1,8 |

| | | | | | 1,3 |

| | | | | | 1,0 |

В.15. РИБИ, КРАТКОСРОЧЕН ТЕСТ ЗА ТОКСИЧНОСТ ПРИ ЕМБРИОНИТЕ И ИНДИВИДИТЕ В СТАДИЙ НА ХРАНЕНЕ ОТ ЖЪЛТЪЧНАТА ТОРБИЧКА

1. МЕТОД

Този метод за изследване на субхроничната орална токсичност е точно копие на ОИСР TG 212 (1998 г.).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Този краткосрочен метод за тестване токсичността върху рибните ембриони и индивидите в стадий на хранене от жълтъчната торбичка е краткосрочен тест, при който се излагат етапите на живот от новоизлюпеното яйце до края на стадия на хранене от жълтъчната торбичка. Не се извършва хранене при тестовете върху ембрионите и индивидите в стадий на хранене от жълтъчната торбичка и следователно тестът трябва да бъде приключен, докато новоизлюпените все още се хранят от жълтъчната торбичка.

Очаква се теста да определи леталните и, в ограничена степен, суб-леталните въздействия на химикалите върху определени стадии и тествани видове. Този тест дава полезна информация, че може (а) да се образува мост между леталните и суб-летални тестове, (б) да се използва като екранен тест или за тест на целия ранен стадий на живот или за тест на хроничната токсичност и (в) да се използва като тестване на видове, при които техниките на отглеждане не са достатъчно добре развити за да покрият периода на промените от ендогенно до екзогенно хранене.

Следва да се има предвид, че само тестовете, които инкорпорират в себе си всички стадии от цикъла на живот на рибите, обикновено са надеждни при даване на точна преценка за хроничната токсичност на химикалите при рибите, и че всякакво редуциране на излагането с оглед на жизнените стадии може да намали чувствителността и така да се подцени хроничната токсичност. Следователно се очаква тестът върху ембриона и новоизлюпените да е по-малко чувствителен от теста за целия ранен стадий на живот, по-специално по отношение на химикалите с висока липофилност (log Pow > 4) и химикали със специфичен начин на действие на токсичността. Обаче по-малките разлики в чувствителността между двата теста може да се очакват при химикали с неспецифичен, наркотичен начин на действие (1).

Преди публикуването на този тест, по-голямата част от опита с ембриони и новоизлюпени е придобит със сладководните риби Danio rerio (риба-зебра) Hamilton-Buchanan (telepstei, cyprinidae — общо наименование на риба зебра). По-подробни насоки по извършването на този тест за тези видове е следователно даден в приложение 1. Това не ограничава употребата на други видове, с които също има натрупан опит (таблици IA и IБ).

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Най-ниска концентрация на въздействие (LOEC) : е най-ниската тествана концентрация от тестваното вещество, при която се наблюдава значително въздействие от страна на вешеството (при р < 0,05), при сравнение с контролата. Въпреки това, всички тествани концентрации над LOEC трябва да имат вредно въздействие равно на или по-голямо от това, наблюдавано при LOEC.

Концентрация на ненаблюдавано въздействие (NOEC) : това е тестваната концентрация непосредствено под LOEC.

1.3. ПРИНЦИП НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ТЕСТА

Ембрионът и новоизлюпените при рибите се излагат на различна степен на концентрация на тестваното вещество, разтворено във вода. По протокол е възможен избор между полу-статичната и потоковата процедурата. Изборът зависи от вида на тестваното вещество. Тестът започва чрез поставяне на оплоденото яйце в тестовите камери изследване и се определя точно преди жълтъчните торбички на всички ларви във всички помещения за тестване да са напълно абсорбирани и преди да започне измиране в резултат на пълен глад при контролите. Леталните и суб-летални ефекти се оценяват и се сравняват с контролния параметър с цел да се определи най-ниското наблюдавано въздействие на концентрация и следователно ненаблюдаваното въздействие на концентрацията. Друга възможност е те да се анализират чрез използване на метод на регресия с цел да се извърши оценка на концентрацията, която би причинила дадения процент въздействие (т.е. LC/Ecx, където х е определено въздействие в проценти).

1.4. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕСТВАНОТО ВЕЩЕСТВО

Следва да са на разположение и резултатите от теста за акутната токсичност (виж метод В.1), за предпочитане извършен с избраните за този тест видове. Резултатите могат да са полезни при избора на подходяща степен на тествана концентрация при теста в ранните стадии на живот. Следва да са известни разтворимостта във вода (включително разтворимост във тестваната вода) и парното налягане на тестваното вещество. Следва да е на разположение и надежден аналитичен метод за характеризиране на веществото в тествания разтвор, чрез известна и отчетена точност и чрез ограничение на разпостранението.

Информацията, която е необходима за създаването на условията на провеждане на теста включват структурната формула, чистота на веществото, устойчивост на светлина, устойчивост при условията на теста, рКа, Роw и резултатите от теста за готовност за био-разграждане (виж метод В.4).

1.5. ВАЛИДНОСТ НА ТЕСТА

Тестът е валиден, ако са налице следните условия:

- цялостно оцеляване на оплодените яйца в контролните групи и по отношение на съдовете само с разтвор, то трябва да бъде по-голямо или равно на ограниченията, определени в допълнения 2 и 3;

- концентрацията на разтворен кислород трябва да бъде между 60 и 100 % от степента на въздушно насищане по време на извършването на теста;

- температурата на водата не трябва да се различава с повече от ± 1.5 °С между тестовите камери или през последователни дни по време на теста, и следва да е в температурния обхват, определен за тестваните видове (допълнения 2 и 3).

1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА

1.6.1. Тестови камери

Може да се използват всякакъв вид стъклени или химически неутрални съдове. Размерите на съдовете следва да са достатъчно широки, за да съответстват на плътността на биомасата (виж точка 1.7.1.2). Препоръчва се помещенията, в които се извършва тестът, да са разположени на случаен принцип в зоната на извършване на теста. Когато има систематични въздействия в лабораторията, които могат да се контролират чрез блокиране, се предпочита подреждане на случаен принцип на стендовете за изпитване, като във всеки стенд са представени всички извършващи се обработки, преди напълно хаотичното подреждане. Ако се използва блокиране, то се взима предвид при последващи анализи на данните. Тестовите камери следва да са защитени от нежелани смущения по време на работата.

1.6.2. Избор на видове риби

Видовете риби, които се препоръчват, са посочени в таблица 1А. Това не ограничава използването на други видове (например посочените в таблица 1Б), но се налага приспособяване на процедурата за извършване на теста, за да се получат подходящите условия. В този случай следва да се отчита основанието за избор на отделните видове и на експерименталния метод.

1.6.3. Съхраняване на стадо риби за размножаване

Подробности относно съхраняването на стадо при задоволителни условия могат да се намерят в ОИСР TG 210 [1] и в препратки към използваната литература (2) (3) (4) (5) (6).

1.6.4. Третиране на ембрионите и ларвите

Ембрионите и ларвите могат да се излагат, вътре в основния съд за извършване на теста, в по-малки съдове, имащи странични и дънни отвори, за да се позволи оттичане на тествания разтвор през съда. Може да се предизвика слабо течение през тези малки съдове чрез спирането им с ръчка, монтирана да премества съда нагоре и надолу, но запазвайки винаги организмите потопени под вода; може да се използва система за промиване чрез сифон. Оплодените яйца на риби от семейството на сьомгата могат да се запазват с решетки и сито с достатъчно широки отвори, които да позволяват на ларвите да преминават през тях след излюпването. Целесъобразна е употребата на пипетка за цялостно всекидневно възстановяване на ембрионите и ларвите при полустатичните тестове (виж параграф 1.6.6).

Когато контейнерите с яйца, решетките и ситата са били използвани, за да се задържат яйцата в основния съд за извършване на теста, тези ограничители се премахват след излюпването на ларвата [1], с изключение на ситата, които следва да се задържат, за да се предотврати изпускането на рибите. Ако има нужда от прехвърляне на ларвите, те следва да не се излагат на въздух и не следва да се използват мрежи, да за се освободи рибата от контейнерите с яйцата (такава предпазливост може да не е наложителна при някои не толкова чувствителни видове, например при шарана). Времетраенето на това преместване се променя взависимост от видовете и това преместване не винаги е необходимо. За полустатичните техники, могат да се използват чаши от химическо устойчиво стъкло и плитки съдове и ако е необходимо, оборудвани със сито, което е леко повдигнато над ръба на чашата. Ако обемът на тези съдове е достатъчен за условията за плътност, (виж 1.7.1.2) не е необходимо преместване на ембрионите и ларвите.

1.6.5. Вода

Всички води, които отговарят на химичните характеристики за приемливо разреждане с вода, както са изброени в приложение 4 и в които тестваните видове показват контролирана жизнена способност най-малко толкова добра, колкото описаната в приложения 2 и 3, са води, подходящи за използване при изследването. Необходимо е постоянно качество на водата по време на изследването. РН следва да остане в границите от ± 5 рН на единица. За да се гарантира, че водата, която служи за разтвор, няма да повлияе прекомерно на резултатите от изследването (например чрез образуване на комплексни съединения на тестваното вещество) или да навреди на стадото риби, анализите се правят на интервали. Следва да се измерват тежките метали (например Cu, Pb, Zn, Hg, Cd и Ni), основните аниони и катиони (например Ca, Mg, Na, K, Cl, и SO4), пестициди (например органофосфор, и общо съдържание на органохлорни пестициди), общо съдържание на органичен въглерод и разтворими частици, например на всеки три месеца, в случаите, когато водата, която се използва като разтвор, е известно, че има относително постоянни качества. Ако качеството на водата е постоянно поне за период, по-голям от една година, изчисленията могат да се правят по-рядко и да се увеличат интервалите (например на всеки шест месеца).

1.6.6. Разтвори за теста

Разтворите за теста при избрана концентрация се приготвят чрез разреждане на основния разтвор.

Основният разтвор се приготвя за предпочитане чрез просто смесване и разбъркване на тестваното вещество във водата, която се използва като разтвор като се използват механични средства (например разклащане или с помощта на ултразвук). За постигане на подходящо концентриран основен разтвор, могат да се използват колоните на насищане/разтворимост. Доколкото е възможно следва да се избегне употребата на разтворители и диспергиращи (разтварящи) агенти; Обаче може в някои случаи да наложи употребата на такива съединения с цел да се получи подходящ концентриран основен разтворител. Примери за подходящи разтворители са ацетон, етанол, метанол, диметилсулфооксид, диметилформамид и триетиленгликол. Примери за подходящи диспергиращи агенти са Cremophor RH 40, Tween 80, метилцелулоза 0,01 % и НСО-40. Внимава се при употребата на готови биоразграждащи вещества (например ацетон) и/или високо летливи съединения, тъй като могат да причинят проблеми с бактериалното натрупване при потоковите тестове. Когато се използва разтварящ агент, не трябва да оказва значително въздействие върху жизнената способност, нито да има видими вредни ефекти върху ранните стадии от жизнения цикъл, проявени при контролите само с разтвор. Въпреки това, следва да се положат всички усилия, за да се избегне употребата на такива материали.

При полустатичните техники, могат да се следват две различни процедури за възстановяване: или i) се приготвят нови разтвори за изследване в чисти съдове или жизненоспособните яйца и ларви внимателно се пренасят в нови съдове с малко количество от стария разтвор, избягвайки излагането на въздух, или ii) тестваните организми се запазват в съдовете, докато поне три четвърти от водата за теста не се смени. Честотата на средното подновяване ще зависи от устойчивостта на тестваното вещество, но се препоръчва всекидневна смяна на водата. Ако от първоначалните тестове за устойчивост (виж точка 1.4), е видно, че концентрацията на тестваното вещество не е стабилна (т.е. извън номиналните стойностите от 80—120 % или пада под 80 % от измерената първоначална концентрация) по време на периода на смяна, то трябва да се предвиди използването на потоков тест. Във всеки случай следва да се полагат грижи за избягване на стрес при ларвите по време на действията по смяна на водата.

За потоковите тестове се изисква система, която постоянно дозира и разрежда основния разтвор на тестваното вещество (например измерваща помпа, пропорционален разредител, напоителни системи), за да се прехвърлят серии от концентрации към тестовите камери. Параметрите на изтичането на основния разтвор и разредената вода се проверяват на интервали, за предпочитане всеки ден, по време на извършването на теста и през това време не се променя с повече от 10 %. Счита се, че скорост на течението равна на поне пет обема на помещението за тестване за 24 часа е подходяща.

1.7. ПРОЦЕДУРА

Публикуваните научни изследвания дават полезна информация за извършване на теста при рибния ембрион и новоизлюпеното, като някои примери са включени в раздела за използвана литература към настоящия текст (7) (8) (9).

1.7.1. Условия на експозиция

1.7.1.1. Продължителност

За предпочитане е изследването да започне до 30 минути след като яйцето е било оплодено. Ембрионите се потапят предварително в разтвора или колкото е възможно по-скоро след започване стадия на делене на бластодиск и при всички случаи преди началото на стадия на гаструлата. За яйца, получени от търговски доставчик, може да не е възможно тестът да започне веднага след оплождането. Тъй като чувствителността на теста може да бъде сериозно засегната чрез забавяне началото на изследването, самото тестване следва да започне в период от осем часа след оплождането. Тъй като ларвите не се хранят по време на експозиционния период, тестът следва да завърши точно преди жълтъчните торбички на всички ларви във всички камери за извършване на изследването да са се абсорбирали напълно, или преди да се появи смъртност в резултат на глад при контролните групи. Продължителността зависи от видовете, които се използват при изследването. Някои препоръки относно продължителността са дадени в допълнения 2 и 3.

1.7.1.2. Зареждане

Броят на оплодените яйца в началото на изследването следва да е достатъчен, за да отговаря на статистическите изисквания. През време на третирането те следва да са разпределени на случаен принцип и поне 30 оплодени яйца,разделени по равно (или на колкото е възможно по-равно, като се има предвид, че може да е трудно да се постигне еднаквост при стадата риби, когато се използват някои видове), следва да бъдат използвани за всяка концентрация между поне три дублиращи камери за тестване. Скоростта на зареждане (биомаса на обем тестван разтвор) следва да е достатъчно ниска с цел да се поддържа без вентилация концентрация на разтворения кислород от поне 60 % от степента на въздушно насищане. За потоковия тест, се препоръчва скорост на дозиране не по-голяма от 0,5 g/l за 24 часа и не повече от 5 g/l от разтвора по всяко време(2).

1.7.1.3. Светлина и температура

Продължителността на излагане на светлина и водната температура следва да са подходящи за тестваните видове (допълнения 2 и 3). За наблюдение на температурата може да се окаже подходящо използването на допълнителни съдове за тестване.

1.7.2. Тествани концентрации

Обикновено се изискват пет концентрации на тестваното вещество разпределени с постоянен коефициент, който не превишава 3,2. Кривата относно LC50 за периода на излагане при акутното проучване следва да се има предвид, когато се избира обхвата на тестваната концентрация. Употребата на по-малко от пет концентрации, например при тест за определяне на граници, както и по-тесни интервали на концентрация, може да са подходящи при определени обстоятелства. Представят се причините, довели до използването на по-малко от пет концентрации. Не е нужно да се изследват концентрации на тестваното вещество по-високи от LC50 или 100 mg/l за 96 часа, независимо кое от двете е по-ниско. Веществата не трябва да се тестват над техния лимит на разтворимост на веществото във водата за изследване.

Когато коефициентът на разтворимост се използва при подготовката на основния разтвор (виж точка 1.6.6), неговата последна концентрация в съда за тестване следва да не бъде по-висока от 0,1 ml/l и следва да бъде същата при всички съдове за тестване.

1.7.3. Контроли

Една контролна серия с водата, която се използва като разтвор (дублирана при необходимост) и, ако е уместно, една контролна серия, съдържаща разтворител, следва да бъдат включени допълнително към тестваните серии.

1.7.4. Честота на аналитичните установявания и измервания

По време на теста концентрациите на тестваното вещество се определят на равни интервали от време.

При полу-статичните тестове, където концентрацията на тестваното вещество се очаква да остане в номиналната стойност от ± 20 %, (т.е. в стойности 80—120 %; виж точки 1.4 и 1.6.6), се препоръчва като минимум да се анализират най-високата и най-ниската концентрация на теста, когато след като са приготвени и незабавно преди възстановяването в поне три момента, разположени равномерно по време на теста (т.е. анализи се правят върху образец от същия разтвор — когато е току-що приготвен и възстановен).

За тестове, където концентрацията на тестваното вещество не се очаква да остане в номиналната стойност от ± 20 % (на основата на данни за стабилността на тестваното вещество), е необходимо да се анализират всички тествани концентрации, след като са приготвени и при подновяването, но като се следва същия режим (т.е. в поне три момента, разположени равномерно по време на теста). Определянето на концентрацията на веществото, което се изследва, преди подновяването, е необходимо да се извърши само при един от дублиращите съдове за всяка концентрация. Определянето на концентрациите се прави с разлика от не повече от седем дни. Обаче, ако е налице доказателство, което показва, че концентрацията на тестваното вещество в разтвора е била задоволително постигната при ± 20 % от номиналната стойност или е измерена първоначална концентрация на тестваното вещество по време на извършването на изследването, тогава резултатите могат да се основават на номинала или на измерените първоначални стойности.

За потокови тестовете, подобен режим на взимане на проби е подходящ като този, описан за полу-статичните тестове, (но измервание на "стари" разтвори не се прилага в този случай). Обаче, ако продължителността на теста е повече от седем дни, може да се препоръча увеличаване броя на вземането на пробите през първата седмица (например три измервания) за да се гарантира, че концентрациите от тестваното вещество са останали устойчиви.

Може да се появи нужда от центрофугиране или филтриране на пробите (например използвайки 0,45 µm размер на порите). Обаче, тъй като, нито центрофугирането,нито филтрирането разделят винаги небиологичните частици от биологичните, пробите може да не подлагат на тези третирания.

По време на теста следва да бъдат измервани разтвореният кислород, рН и температурата от всеки съд за тестване. Общата твърдост и соленост (ако е подходящо) се измерват при контролните органи и съда с най-висока концентрация. Като минимум разтвореният кислород и солеността (ако е подходящо) се измерват три пъти (в началото, средата и края на теста). При полу-статичните тестове се препоръчва разтвореният кислород да се измерва по-често, за предпочитане преди и след всяка смяна на водата или поне веднъж на седмица. Измерването на рН става в началото и след всяка смяна на водата при полу-статичните тестове и поне веднъж в седмицата при потоковите тестове. Твърдостта и алкалността се измерват поне веднъж по време на теста. Температуратаследва да се измерва всекидневно и за предпочитане се наблюдава продължително поне при един съд по време на теста.

1.7.5. Наблюдения

1.7.5.1. Стадий на развитие на ембриона

Стадият на развитие на ембриона (т.н.гаструла) се проверява колкото може по-прецизно в началото на излагането на тестваното вещество. Това може да се направи като се използват представителни проби на яйца, запазени и изчистени по подходящ начин. Използваната литература също съдържа данни за описанието и илюстрирането на стадиите на развитие на ембриона.

1.7.5.2. Излюпване и жизнена способност

Наблюденията върху излюпването и жизнената способност се правят поне веднъж на ден и се записва броя на излюпените индивиди. Желателно е да се правят по-чести наблюдения в началото на теста ( на всеки 30 минути по време на първите три часа), тъй като в някои случаи времето за оцеляване може да бъде от по-голямо значение, отколкото броят на мъртвите екземпляри (например при остри токсични въздействия). Мъртвите ембриони и ларви се отстраняват веднага след като са забелязани, тъй като могат да се разложат бързо. При отстраняването на мъртвите индивиди се полага изключителна грижа да не се ударят и да не се наранят физически близкостоящите яйца/ларви, които са изключително деликатни и чувствителни. Критериите за смърт варират в зависимост от стадия на съществуване:

- при яйцата: по специално в ранните стадии това са: забелязана загуба на прозрачност и изменение в оцветяването, причинени от сгъстяване и/или утаяване на протеини, водещи до бял непрозрачен вид,

- при ембрионите: липса на движенията на тялото и/или липса на сърдечен ритъм и/или непрозрачно обезцветяване при вид, чиито ембриони са нормално прозрачни,

- при ларвите: неподвижност и/или липса на дихателни движения и/или липса на сърдечен ритъм и/или бял непрозрачно оцветяване на централната нервна система и/или липса на реакции при механични стимуланти.

1.7.5.3. Аномалия във външния вид

Броя на ларвите, които показват аномалии във формата на тялото и/или пигментацията и стадия на абсорбция на жълтъчната торбичка се записват на подходящи интервали, зависещи от продължителността на теста и вида на описаната аномалия. Следва да се отбележи, че анормалните ембриони и ларви се появяват по нормален начин и могат да бъдат от порядъка на няколко процента от контролните серии при някои видове. Анормалните животни следва да се отстраняват от съда за тестване само при смърт.

1.7.5.4. Анормално държание

Анормалните състояния, като хипервентилация, некоординирано плуване и нетипично състояние на покой, се записват на адекватни интервали в зависимост от продължителността на теста. Тези ефекти, въпреки трудността да се определи тяхното количество, когато се наблюдават, могат да помогнат при тълкуването на данните за смъртността т.е. да дадат информация за начина, по който се проявява токсичното действие на веществото.

1.7.5.5. Дължина

В края на теста, се препоръчва измерване дължината на индивидите; може да се използва стандартна, разклонена и обща дължина. Ако обаче се появят гниене на опашния плавник и разяждане на перката, се използва стандартната дължина. В повечето случаи при добре извършените тестове, коефициентът на променливост на дължината между дублиращите серии и контролните е ≤20 %.

1.7.5.6. Тегло

В края на теста може да се измери индивидуалното тегло; тегло в сухо състояние (24 часа при 60 °С) е за предпочитане пред мокро тегло (пълно изсушаване). В повечето случаи при добре извършените тестове, коефициентът на променливост на теглото между дублиращите серии и контролните е ≤ 20 %.

Тези наблюдения ще повлияят на някои или всички на следните данни, които са на разположение за статистическия анализ:

- обща смъртност;

- брой на здравите ларви на края на теста;

- време на започване на излюпването и края му (т.е. 90 % излюпване във всяка репликация),

- брой на ларвите, които се излюпват всеки ден,

- дължина (и тегло) на оцелелите животни в края на теста,

- брой на ларвите, които са деформирани или са с анормален вид,

- брой на ларвите, проявили анормално държание.

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

2.1. ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Препоръчва се да бъде включен и статистик и при проектирането и при анализа на теста, тъй като методът позволява значителна променливост при проектирането на експеримента като например брой на тестовите камери, брой на тестваните концентрации, начален брой на оплодените яйца и измерените параметри. От гледна точка на наличните възможности при проектирането на теста тук не се дават специфични насоки по статистическите процедури.

Ако LOEC/NOECs трябва да се измерват, необходимо е да се анализира променливостта във всяка дублираща серия, като се използва анализ на средното отклонение (ANOVA) или процедури за създаване на таблици за непредвидените случаи. С цел да се направи многократно сравнение между резултатите на индивидуалните концентрации и тези за контролните органи, метода на Дънет може да бъде полезен (12) (13). Други полезни примери също са на разположение (14) (15). Размерът на въздействието, който може да се установи като се използва ANOVA или други процедури (т.е. показател на теста), се измерва и отчита. Следва да се отбележи, че не всички наблюдения, изброени в точка 1.7.5.6, са подходящи за статистическия анализ, използващ ANOVA. Например общата смъртност и броят на здравите ларви в края на теста се анализират, като се използват безпогрешни методи.

Ако трябва да се измерват LС/ECx,подходяща крива /криви/, например логистична крива следва да се нагоди, така че да съответства точно на данните, които са от интерес за изследването, чрез използване на статистически метод като последните квадрати или нелинейни последни квадрати. Кривата(е) се измерва, така че съотношението LС/ECx и неговите стандартни грешки да могат да се изчислят директно. Това много ще улесни изчисляването на границите на сигурност около LС/ECx. Освен ако няма основателни причини да се предпочетат различни граници на сигурност, позоваването става при двустранна сигурност от 95 %. Процедурите по съответствие следва преди всичко да предоставят средството за оценяване значението на липсата на съответствие. Могат да се използват графичните методи на съответстващи си криви. Регресионният анализ е подходящ за всички наблюдения, изброени в точка 1.7.5.6

2.2. ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Резултатите се следва да се тълкуват внимателно, когато измерените токсични концентрации в тестваните разтвори са на ниво, което е близко до границата на разпространение на аналитичния метод. Тълкуването на резултатите за концентрациите над водната разтворимост на веществата също се прави внимателно.

2.3. ОТЧИТАНЕ НА ТЕСТА

Резултатите от теста трябва да включват следната информация:

2.3.1. Тествано вещество

- физична природа и съответните физико-химични свойства;

- данни за химична определеност, включително чистота на състава и аналитичен метод за проверка на тестваното вещество, при необходимост;

2.3.2. Тествани видове:

- научно наименование, род, брой на родителски риби (т.е. колко женски са използвани, за да се осигури необходимия брой яйца за теста), източник и метод на събиране на оплодените яйца, и последващите излюпвания.

2.3.3. Условия за извършване на теста:

- използваната процедура на тестване (например полу-статична или потокова, времето от оплождането до започването на теста, зареждането и т.н.);

- фотопериод(и),

- планиране на теста (например брой на тестовите камери и дублиращите серии, брой на ембрионите в една дублираща серия);

- метод на подготовка на основния разтвор и честотата на сменяне (трябва да се посочени разтворителя и неговата концентрация, когато се използват);

- номиналната тествана концентрация, измерените стойности средствата за изчисляване на стойностите и техните отклонения в съдовете за теста и методът, чрез който те са постигнати и ако тестваното вещество се разтваря във вода при концентрация по-ниска от тестваната, следва да се представи доказателство, че тези мерки се отнасят за концентрацията на тестваното вещество в разтвора;

- характеристика-разтворимост във вода: рН, твърдост, температура, концентрация на разтворен кислород, нива на остатъци от хлор (ако се измерени), общо органичен въглерод, разтворени частици, соленост на тестваната среда (ако се измерва) и всички други направени измервания;

- качество на водата в съда за тестване: рН, твърдост, температура и концентрация разтворен кислород;

2.3.4. Резултати:

- резултати от предварителните проучвания за устойчивостта на тестваното вещество,

- доказателство, че контролните серии отговарят на стандартите всички допустими критерии за оцеляване на тестваните видове (допълнения 2 и 3),

- данни за смъртността/оцеляването в стадиите на ембриони и ларви и общата смъртност/оцеляване,

- данни за излюпването и броя на излюпените,

- данни за дължината (и теглото),

- разпространение и описание на морфологичните аномалии, ако има такива,

- разпространение и описание на въздействието върху държанието, ако има такова,

- статистически анализ и обработка на данните,

- за тестове анализирани чрез ANOVA, най-ниската концентрация с наблюдаван ефект (LOEC) като р = 0,05 и концентрация с ненаблюдавано въздействие (NOEC) за всяка оценена реакция, включително описание на използваните статистически процедури и индикация за размера на въздействието, която може да се определи,

- за тестове, анализирани чрез регресионни техники, LC/ECх и интервалите на сигурност, и диаграма за използваните модели за тяхното изчисляване,

- обяснениена всички отклонения от този метод на тестване.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) Kristensen P. (1990). Evaluation of the Sensitivity of Short Term Fish Early Life Stage Tests in Relation to other FELS Test Methods. Final report to the Commission of the European Communities, 60 pp. June 1990.

(2) ASTM (1988). Standard Guide for Conducting Early Life-Stage Toxicity Tests with Fishes. American Society for Testing and Materials. E 1241-88. 26 pp.

(3) Brauhn J. L. and Schoettger R. A. (1975). Acquisition and Culture of Research Fish: Rainbow trout, Fathead minnows, Channel Catfish and Bluegills. p. 54, Ecological Research Series, EPA-660/3-75-011, Duluth, Minnesota.

(4) Brungs W. A. and Jones B. R. (1977). Temperature Criteria for Freshwater Fish: Protocol and Procedures. p. 128, Ecological Research Series EPA-600/3-77-061, Duluth, Minnesota.

(5) Laale H. W. (1977). The Biology and Use of the Zebrafish (Brachydanio rerio) in Fisheries Research. A Literature Review. J. Biol. 10, pp. 121-173.

(6) Legault R. (1958). A Technique for Controlling the Time of Daily Spawning and Collecting Eggs of the Zebrafish, Brachydanio rerio (Hamilton-Buchanan) Copeia, 4, pp. 328-330.

(7) Dave G., Damgaard B., Grande M., Martelin J. E., Rosander B. and Viktor T. (1987). Ring Test of an Embryo-larval Toxicity Test with Zebrafish (Brachydanio rerio) Using Chromium and Zinc as Toxicants. Environmental Toxicology and Chemistry, 6, pp. 61-71.

(8) Birge J. W., Black J. A. and Westerman A. G. (1985). Short-term Fish and Amphibian Embryo-larval Tests for Determining the Effects of Toxicant Stress on Early Life Stages and Estimating Chronic Values for Single Compounds and Complex Effluents. Environmental Toxicology and Chemistry 4, pp. 807-821.

(9) Van Leeuwen C. J., Espeldoorn A. and Mol F. (1986). Aquatic Toxicological Aspects of Dithiocarbamates and Related Compounds. III. Embryolarval Studies with Rainbow Trout (Salmo gairdneri). J. Aquatic Toxicology, 9, pp. 129-145.

(10) Kirchen R. V. and W. R. West (1969). Teleostean Development. Carolina Tips 32(4): 1-4. Carolina Biological Supply Company.

(11) Kirchen R. V. and W. R. West (1976). The Japanese Medaka. Its care and Development. Carolina Biological Supply Company, North Carolina. 36 pp.

(12) Dunnett C. W. (1955). A Multiple Comparisons Procedure for Comparing Several Treatments with Control. J. Amer. Statist. Assoc., 50, pp. 1096-1121.

(13) Dunnett C. W. (1964). New Tables for Multiple Comparisons with a Control. Biometrics, 20, pp. 482-491.

(14) Mc Clave J. T., Sullivan J. H. and Pearson J. G. (1980). Statistical Analysis of Fish Chronic Toxicity Test Data. Proceedings of 4th Aquatic Toxicology Symposium, ASTM, Philadelphia.

(15) Van Leeuwen C. J., Adema D. M. M. and Hermes J. (1990). Quantitative Structure-Activity Relationships for Fish Early Life Stage Toxicity. Aquatic Toxicology, 16, pp. 321-334.

(16) Environment Canada. (1992). Toxicity Tests Using Early Life Stages of Salmonid Fish (Rainbow Trout, Coho Salmon or Atlantic Salmon). Biological Test Method Series. Report EPS 1/RM/28, December 1992, 81 pp.

(17) Dave G. and Xiu R. (1991). Toxicity of Mercury, Nickel, Lead and Cobalt to Embryos and Larvae of Zebrafish, Brachydanio rerio. Arch. of Environmental Contamination and Toxicology, 21, pp. 126-134.

(18) Meyer A., Bierman C. H. and Orti G. (1993). The phylogenetic position of the Zebrafish (Danio rerio), a model system in developmental biology — an invitation to the comperative methods. Proc. Royal Society of London, Series B, 252: pp. 231-236.

(19) Ghillebaert F., Chaillou C., Deschamps F. and Roubaud P. (1995). Toxic Effects, at Three pH Levels, of Two Reference Molecules on Common Carp Embryo. Ecotoxicology and Environmental Safety 32, pp. 19-28.

(20) US EPA, (1991). Guidelines for Culturing the Japanese Medaka, Oryzias latipes. EPA report EPA/600/3-91/064, Dec. 1991, EPA, Duluth.

(21) US EPA, (1991). Guidelines for Conducting Early Life Stage Toxicity Tests with Japanese Medaka, (Oryzias latipes). EPA report EPA/600/3-91/063, Dec. 1991, EPA, Duluth.

(22) De Graeve G. M., Cooney J. D., McIntyre D. O., Poccocic T. L., Reichenbach N. G., Dean J. H. and Marcus M. D. (1991). Validity in the performance of the seven-day Fathead minnow (Pimephales promelas) larval survival and growth test: an intra- and interlaboratory study. Environ. Tox. Chem. 10, pp. 1189-1203.

(23) Calow P. (1993). Handbook of Ecotoxicology, Blackwells, Oxford. Vol. 1, Chapter 10: Methods for spawning, culturing and conducting toxicity tests with Early Life stages of Estuarine and Marine fish.

(24) Balon E. K. (1985). Early life history of fishes: New developmental, ecological and evolutionary perspectives, Junk Publ., Dordrecht, 280 pp.

(25) Blaxter J. H. S. (1988). Pattern and variety in development, in: W. S. Hoar and D. J. Randall eds., Fish Physiology, Vol. XIA, Academic press, pp. 1-58.

ТАБЛИЦА 1А: Видове риби, които се препоръчват за използване при тестове

Сладководни |

Oncorhynchus mykiss Дъгова пъстърва (9) (16) |

Danio rerio Риба зебра (7) (17) (18) |

Cyprinus caprio Шаран (8) (19) |

Oryzias latipes Японска оризова риба (медака)(20) (21) |

Pimephales promelas Рибка бодливка (8) (22) |

ТАБЛИЦА 1Б: примери за други добре документирани видове, които също могат да се използват

Сладководни | Соленоводни |

Carassius auratus Златна рибка (8) | Menidia peninsualae Крайбрежна дребна риба (23) (24) (25) |

Lepomis macrochirus Риба луна (8) | Clupea harengus Херинга (24) (25) |

| Gadus morhua Риба треска (24) (25) |

| Cyprinodon variegatus рибка бодливка (23) (24) (25) |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

РЪКОВОДСТВО ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТОВЕ ЗА ТОКСИЧНОСТ ВЪРХУ ЕМБРИОНИТЕ И ИНДИВИДИТЕ В СТАДИЯ НА ХРАНЕНЕ ОТ ЖЪЛТЪЧНАТА ТОРБИЧКА НА РИБА-ЗЕБРА (BRACHYDANIO RERIO)

ВЪВЕДЕНИЕ

Рибата-зебра произлиза от Короманделския бряг на Индия, където обитава бързотечащи потоци. Това е обикновена аквариумна риба от семейство Шарани и информация за начините на нейното отглеждане и развъждане може да се намери в съответните книги за тропическите риби. Нейните биологически особености и използването ѝ в проучвания за рибарството се разглеждат от Лаале (1).

Рибата рядко надвишава 45 mm дължина. Тялото е цилиндрично с 7—9 тъмно-сини хоризонтални сребристи ивици. Тези ивици достигат до опашния плавник и перките. Гърбът е маслинено-зелен. Мъжките индивиди са по-тънки от женските. Женските индивиди са по-сребристи и коремната област е разширена, преди всичко заради хвърлянето на хайвера.

Възрастните риби са способни да устоят на големи колебания в температурата, рН и твърдостта. Обаче, за да има здрави риби, които снасят яйца от добро качество, следва да се осигурят оптимални условия.

По време на изхвърлянето на хайвера мъжките преследват и блъскат женските и, тъй като яйцата са изхвърлени, те се оплождат. Яйцата, които са прозрачни и не са лепкави, падат на дъното, където могат да бъдат изядени от родителите. Изхвърлянето на хайвера се влияе от светлината. Ако сутрешната светлина е подходяща, обикновено рибите изхвърлят хайвера си в ранните часове на следващото разсъмване.

Женският индивид може да произведе групи от по няколко стотина яйца на седмични интервали.

УСЛОВИЯ ЗА РИБИТЕ-РОДИТЕЛИ, ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ И РАННИ СТАДИИ НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

Избират се подходящ брой здрави риби и се запазват в подходяща вода (т.е. допълнение 4) в продължение на поне две седмици преди очакваното изхвърляне на хайвера. Групата от риби се храни поне веднъж преди произвеждането на групата яйца, използвани при теста. Гъстотата на рибите по време на този период не следва да надвишава 1 г риба на литър. Редовната смяна на водата или използването на почистващи системи дава възможност да се увеличи гъстотата. Температурата на аквариума се поддържа на нивото от 25 ± 2 °С. Рибата се подлага на различни хранителни режими, които могат да съдържат например подходяща суха храна от търговската мрежа, живи току-що уловени солнични раци, Chronomids, Daphnia, бели червеи (Enchytraeids).

По-долу са описани две процедури, които на практика водят до достатъчен брой здрави, оплодени яйца, за да се извърши теста:

i) осем женски и 16 мъжки индивида се поставят в аквариум, съдържащ 50 литра вода с разтвор, защитени от директна светлина и се оставят необезпокоявани колкото е възможно повече,, в продължение на най-малко 48 часа. Ваната за събиране на хайвера се поставя на дъното на аквариума следобед в деня, предшестващ началото на теста.. Ваната съдържа прегради (плексиглас или други подходящи материали), с 5—7 cm височина с 2—5 mm груба мрежа, прикрепена отгоре, както и 10—30 μm фина мрежа на дъното. Няколко "дървета от хайвер", които се състоят от разплетено найлоново въже, са прикрепени към грубата мрежа на рамката. След като рибите са били оставени 12 часа на тъмнина, се пуска слаба светлина, която предизвиква изхвърлянето на хайвера. От два до четири часа след изхвърлянето на хайвера, ваната се отстранява и се събират яйцата. Ваната не позволява рибите да изядат яйцата и в същото време дава възможност за лесното им събиране. Групата от риби следва да е хвърляла хайвер поне веднъж преди изхвърлянето на хайвера, от който се използват яйца за тестване.

ii) от 5 до 10 мъжки и женски индивида се настаняват поотделно поне две седмици преди очакваното изхвърляне на хайвер. След 5—10 дни, коремната област на женските индивиди се разширява и техните генитални папили стават видими. Мъжките риби нямат папили. Изхвърлянето на хайвера става в съответен аквариум, оборудван с лъжливо дъно с решетка отгоре (като е посочено по-горе). Аквариумът се пълни с вода с разтвор, така че дълбочината на водата над решетката да е 5—10 cm. Един женски и два мъжки индивида се поставят в този аквариум един ден преди очакваното изхвърляне на хайвера. Температурата на водата се повишава постепенно до един градус над температурата за аклиматизация. Светлината се изгасва и аквариумът се оставя колкото е възможно без външно въздействие. На сутринта се пуска лека светлина, която предизвиква изхвърляне на хайвера. След 2—4 часа рибите се отстраняват и яйцата се събират. Ако има нужда от по-голям брой яйца, отколкото може да се получи от една женска, може паралелно да се подготвят достатъчен брой аквариуми за хайвер. Чрез записване на постигнатата репродуктивност на женския индивид преди теста (размера на групата и качеството), тези женски, които са с най-висока репродуктивност могат да се изберат за отглеждане.

Яйцата се пренасят в съда за изследване чрез използване на стъклени тръби (вътрешен диаметър не по-малък от 4 mm), снабдени с еластично мехурче за изсмукване. Количеството вода, което се пренася заедно с яйцата е колкото е възможно по-малко. Яйцата са по-тежки от водата и потъват извън тръбата. Полагат се грижи, за да се предпазят яйцата (ларвите) от контакт с въздуха. Следва да се извърши микроскопско изследване на пробите от групата, за да се гарантира, че няма неточности в първите стадии на развитие. Не се разрешава дезинфекция на яйцата.

Скоростта на смъртност при яйцата е най-висока през първите 24 часа след оплождането. Смъртност от 5—40 % е често наблюдавана през този период. Яйцата се израждат в резултат от неуспешно оплождане или развитие. Качеството на групата яйца зависи от женския индивид, тъй като някои женски постоянно произвеждат яйца с добро качество, а други никога не произвеждат доброкачествени яйца. Скоростта на развитие и на излюпване също зависи от различните групи. Обикновено над 90 % от успешно оплодените яйца и ларвите в жълтъчната торбичка оцеляват. При 25 °С яйцата се излюпват 3—5 дни след оплождането и жълтъчната торбичка се абсорбира приблизително 13 дни след оплождането.

Развитието на ембриона е добре описано от Хизаока и Батъл (2). Благодарение на прозрачността на яйцата и ларвите след излюпването, може да се следи развитието на рибата и да се наблюдава наличието на дефекти. Приблизително четири часа след изхвърлянето на хайвера, неоплодените яйца могат да се различат от оплодените (3). При това изследване яйцата и ларвите се поставят в съдове за тестване с малък обем и се изучават под микроскоп.

Условията за извършване на теста, които се прилагат в ранния стадий, са изброени в допълнение 2. Оптималните стойности за рН и за твърдост на водата, съдържаща разтвора, са 7, 8 и съответно 250 mg CaCO3/l.

ИЗЧИСЛЕНИЯ И СТАТИСТИКА

Предлага се двустепенен подход. Първо се анализират статистически данните за смъртността, анормалното развитие и времето на изхвърляне на хайвера. След това за тези концентрации, при които не са били определен вредни ефекти по никой от тези параметри, статистически се изчислява дължината на тялото. Този подход се препоръчва, тъй като токсикантите могат селективно да убият по-малките риби, да забавят времето за изхвърляне на хайвера и да предизвикат основни дефекти, което води до измервания на наклонената дължина. Освен това ще е налице приблизително същият брой риби, който трябва да бъде измерен за една обработка при гарантиране на валидността на тестваното вещество.

LС50 И EC50 ФОРМУЛИ

Процентът на оцелелите яйца и ларви се изчислява и се коригира за смъртността при контролите съгласно формулата на Абот (4):

P = 100 -

C

× 100

където,

Р = коригиран процент оцелели

Р' = процент на оцелели, наблюдавани в тестваната концентрация

С = оцелели в контролната серия

Ако е възможно, LC50 се определя чрез подходящ метод в края на теста.

Ако е желателно включването на морфологичните аномалии в статистическите данни за EC50, могат да се намерят насоки при Стефан (5).

ОЦЕНКА НА LOEC И NOEC

Една от целите на изследването на яйцата и индивидите в стадия на изхранване от жълтъчната торбичка, е да се направи сравнение на нулевите концентрации с контролата, т.е. да определи LOEC. Следователно могат да се използват процедури за многократно сравняване (6) (7) (8) (9) (10).

ПОЗОВАВАНИЯ

(1) Laale H. W. (1977). The Biology and Use of the Zebrafish (Brachydanio rerio) in Fisheries Research. A Literature Review. J. Fish Biol. 10, pp. 121-173.

(2) Hisaoka K. K. and Battle H. I. (1958). The Normal Development Stages of the Zebrafish Brachydanio rerio (Hamilton-Buchanan) J. Morph., 102, 311 pp.

(3) Nagel R. (1986). Untersuchungen zur Eiproduktion beim Zebrabärbling (Brachydanio rerio Hamilton-Buchanan). Journal of Applied Ichthyology, 2, pp. 173-181.

(4) Finney D. J. (1971). Probit Analysis, 3rd ed., Cambridge University Press, Great Britain, pp. 1-333.

(5) Stephan C. E. (1982). Increasing the Usefulness of Acute Toxicity Tests. Aquatic Toxicology and Hazard Assessment: Fifth Conference, ASTM STP 766, J. G. Pearson, R. B. Foster and W. E. Bishop, Eds., American Society for Testing and Materials, pp. 69-81.

(6) Dunnett C. W. (1955). A Multiple Comparisons Procedure for Comparing Several Treatments with a Control. J. Amer. Statist. Assoc., 50, pp. 1096-1121.

(7) Dunnett C. W. (1964). New Tables for Multiple Comparisons with a Control. Biometrics, 20, pp. 482-491.

(8) Williams D. A. (1971). A Test for Differences Between Treatment Means when Several Dose Levels are Compared with a Zero Dose Control. Biometrics, 27, pp. 103-117.

(9) Williams D. A. (1972). The Comparison of Several Dose Levels with a Zero Dose Control. Biometrics 28, pp. 519-531.

(10) Sokal R. R. and Rohlf F. J. (1981). Biometry, the Principles and Practice of Statistics in Biological Research, W. H. Freeman and Co., San Francisco.

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И КРИТЕРИИ ЗА СПОСОБНОСТТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ПРИ ПРЕПОРЪЧАНИТЕ ВИДОВЕ

Видове | Температура (°С) | Соленост (0/00) | Период на излагане на светлина (час) | Продължителност на периода (дни) | Типична продължителност на теста | Оцеляване на контролите (минимум %) |

Ембриони | Торбичка | Успешно изхвърляне на хайвер | След изхвърлянето на хайвера |

СЛАДКОВОДНИ

Brachydanio rerio Риба зебра (7) (17) (18) | 25 ± 1 | — | 12—16 | 3—5 | 8—10 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 5 дни след изхвърлянето на хайвера (8—10 дни) | 80 | 90 |

Oncorhynchus mykiss Дъгова пъстърва (9) (16) | 10 ± 1 [1] 12 ± 1 [2] | — | 0 [3] | 30—35 | 25—30 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 20 дни след изхвърлянето на хайвера (50—55 дни) | 66 | 70 |

Cyprinus carpio Шаран (8) (19) | 21 - 25 | — | 12—16 | 5 | > 4 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 4 дни след изхвърлянето на хайвера (8—9 дни) | 80 | 75 |

Oryzias latipes Японска оризова риба (20) (21) | 24 ± 1 [1] 23 ± 1 [2] | — | 12—16 | 8—11 | 4—8 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 5 дни след изхвърлянето на хайвера (13—16 дни) | 80 | 80 |

Pimephales promelas Рибка бодливка (8) (22) | 25 ± 2 | — | 16 | 4—5 | 5 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 4 дни след изхвърлянето на хайвера (8—9 дни) | 60 | 70 |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ И КРИТЕРИИ ЗА СПОСОБНОСТТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ ПРИ ПРЕПОРЪЧАНИТЕ ВИДОВЕ

Видове | Температура (°С) | Соленост (0/00) | Период на излагане на светлина (час) | Продължителност на периода (дни) | Типична продължителност на теста | Оцеляване на контролите (минимум %) |

Ембриони | Торбичка | Успешно изхвърляне на хайвер | След изхвърлянето на хайвера |

СЛАДКОВОДНИ

Carassius auratus Златна рибка (8) | 24 ± 1 | — | — | 3—4 | > 4 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 4 дни след изхвърлянето на хайвера (7 дни) | — | 80 |

Lepomis macrochirus Риба луна (8) | 21 ± 1 | — | 16 | 3 | > 4 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 4 дни след изхвърлянето на хайвера (7 дни) | — | 75 |

СОЛЕНОВОДНИ

Menidia peninsualae Крайбрежна дребна риба (23) (24) (25) | 22—25 | 15—22 | 12 | 1,5 | 10 | Колкото е възможно по скоро след оплождането (ранен стадий гаструла) до 5 дни след изхвърлянето на хайвера (6—7 дни) | 80 | 60 |

Clupea harengus Херинга (24) (25) | 10 ± 1 | 8—15 | 12 | 20—25 | 3—5 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 3 дни след изхвърлянето на хайвера (23—27 дни) | 60 | 80 |

Gadus morhua Риба треска (24) (25) | 5 ± 1 | 5—30 | 12 | 14—16 | 3—5 | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 3 дни след изхвърлянето на хайвера (18 дни) | 60 | 80 |

Cyprinodon variegatus Рибка бодливка (23) (24) (25) | 25 ± 1 | 15—30 | 12 | — | — | Колкото е възможно по-скоро след оплождането (ранен стадий на гаструла) до 4—7 дни след изхвърлянето на хайвера (28 дни) | > 75 | 80 |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 4

НЯКОИ ХИМИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДОПУСТИМ РАЗТВОР ВЪВ ВОДАТА

Вещество | Концентрации |

Прахови частици | < 20 mg/l |

Общ органичен въглерод | < 2 mg/l |

Нейонизиран амоняк | < 1 μg/l |

Остатъци от хлор | < 10 μg/l |

Общи органофосфорни пестициди | < 50 ng/l |

Общи органохлорни пестициди плюс полихлорен бифенил | < 50 ng/l |

Общ органичен хлорин | < 25 ng/l |

В.16 МЕДОНОСНА ПЧЕЛА—ТЕСТ ЗА ОСТРА ОРАЛНА ТОКСИЧНОСТ

1. МЕТОД

Този метод за изследване на острата токсичност е точно копие на ОИСР TG 213 (1998 г.).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Този тест за токсичност при медоносните пчели-работнички е лабораторен метод, планиран с цел да се оцени оралната остра токсичност на продуктите за защита на растенията и други химикали.

При оценката и изчисляването на токсичните характеристики на веществата, може да се изисква определяне на острата орална токсичност при медоносните пчели, т.е. когато е възможно излагане на пчелите на даден химикал. Тестът за острата орална токсичност при пчелите се извършва, за да се определи присъщата токсичност на пестицидите и други химикали по отношение на пчелите. Резултатите от този тест следва да се използват за определяне необходимостта от по-нататъшна оценка. По-специално този метод може да се използва при програмите за оценка на риска от пестициди при пчелите, основана на последваща прогресия от лабораторни тестове за токсичност до експерименти в полу-полеви и полеви условия (1). Пестицидите могат да се изследват като активни вещества или като образувани продукти.

Използва се стандарт за токсичност, за да се провери чувствителността на пчелите и прецизността на процедурата по извършване на теста.

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Остра орална токсичност : представлява вредните ефекти, които се появяват при максимална продължителност от 96 часа (h) на орално приемане на отделна доза от тестваното вещество.

Доза : е сборът от консумираното тествано вещество. Дозата се изразява като съотношение на масата (μg) на тестваното вещество към тестваното животно (μg/пчела). Истинската доза за всяка пчела поотделно не може да се изчисли, тъй като пчелите се хранят колективно, но може да се изчисли една средна доза (общото консумирано тествано вещество/броя на тестваните пчели в една клетка).

LD50 (средната летална доза) орална : това е статистически получената единична доза от веществото, която може да причини смърт при 50 % от животните, когато се приема през устата. Стойността на LD50 се изразява в (μg) от тестваното вещество на пчела. За пестицидите тестваното вещество може да е или активно вещество, или образуван продукт, съдържащ едно или повече от едно активни вещества.

Смъртност : животното се записва като мъртво, когато е напълно неподвижно.

1.3. ПРИНЦИП НА МЕТОД НА ТЕСТВАНЕ

Възрастните медоносни пчели-работнички (Apis mellifera) се излагат на серия дози от тестваното вещество, разпръснато в захаросан разтвор. След това пчелите се подлагат на същия хранителен режим, който не включва тестваното вещество. Смъртността се записва всеки ден по време на период от 48 часа и се сравнява с контролните стойности. Ако степента на смъртност се увеличи за период от 24 до 48 часа, докато контролната смъртност остава на приемливо ниво, т.е. ≤ 10 %, е подходящо да се удължи продължителността на теста до максимум 96 часа. Резултатите се анализират, за да се изчисли LD50 на двадесет и четвъртия и на четиридесет и осмия час,, а в случаи на продължително изследване, на седемдесети втория и на деветдесет и шестия час.

1.4. ВАЛИДНОСТ НА ТЕСТА

За да бъде тестът валиден, прилагат се следните условия:

- средна смъртност за общия брой контроли не трябва да надвишава 10 % към края на теста;

- LD50 на токсичните стандарти отговаря на специален обхват.

1.5. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ТЕСТВАНЕ

1.5.1. Избор на пчели

Използват се младите възрастни пчели-работници от един и същ род, т.е. пчели с една и съща възраст, начин на хранене, т.н. Пчелите се взимат от подходящо хранени, здрави и, доколкото е възможно, неболедували колонии с пчела-царица, чието минало и физиологически статус са добре познати. Те могат да се съберат сутринта или вечерта преди теста и да се държат при условията на тестване до следващия ден. Подходящи са пчели, събрани от пита без пилило. Събирането в ранна пролет или късна есен се избягва, тъй като пчелите изменят физиологията си през това време. Ако тестовете трябва да се проведат през ранна пролет или късна есен, пчелите могат да се сложат в инкубатор и да се развъждат за една седмица с "пчелен хляб" (тичинков прашец, събран от медената пита) и захаросан разтвор. Пчелите, които са третирани с химични вещества като антибиотици, антивароа продукти и т.н., не се използват при тест за токсичност в продължение на четири седмици след края на последното третиране.

1.5.2. Условия на настаняване и хранене

Използват се клетки, които се почистват лесно и се проветряват добре. Могат да се използват всички подходящи материали, т.е. неръждаема стомана, телена решетка, пластмасови и дървени клетки за еднократна употреба, т.н. Предпочитат се групи от 10 пчели в клетка. Размерът на клетките за теста следва да съответства на броя на пчелите, т.е. да осигурява достатъчно пространство.

Пчелите се държат в тъмнина в експерименталната стая при температура от 25 ± 2 °С. По време на теста следва да се записва относителната влажност, която нормално е около 50—70 %. Процедурите по задържането, включително обработката и наблюденията могат да се провеждат при (дневна) светлина. За храна се използва захаросан разтвор във вода с крайна концентрация от 500 g/l (50 % w/v). По желание храната се дава след даването на тествана доза. Системата на хранене позволява записване на приеманата храна за всяка клетка (виж точка 1.6.3.1). Може да се използва стъклена тръба (приблизително 50 mm дълга и 10 mm широка с тесен отвор от едната страна около 2 mm диаметър.

1.5.3. Подготовка на пчелите

Събраните пчели се разпределят произволно в клетките за теста, разположени произволно в помещението, където се извършва тестът.

Пчелите могат да се оставят гладни до два часа преди началото на теста. Препоръчва се на пчелите дане дава храна преди обработването, за да може пчелите да са в еднакво положение относно съдържанието в червата им при започването на теста.Умиращите пчели се изхвърлят и се заместват със здрави преди началото на теста.

1.5.4. Подготовка на дозите

Тестваното вещество е водна смес и може да бъде разсеяно пряко в 50 % захаросан разтвор. За техническите продукни и вещества с ниска водна разтворимодст, могат да се използват разтворители като например органичен разтвор, емулгатор и диспергиращо вещество с ниска токсичност към пчелите (т.е.ацетон, диметилформамид, диметилсулфоксид). Концентрациятта на разтворителя зависи от разтворимостта на тестваното вещество и следва да е еднаква при всички тествани концентрации. Обаче концентрацията на разтворителя от 1 % е в повечето случаи подходяща и не следва да бъде надвишавана.

Следва да се приготви подходящ контролен разтвор, т.е. където един разтвор или разтворител се използват за разтваряне на тестваното вещество, използват се и две отделни контролни групи: разтвор във вода и захаросан разтвор с разтворител/носител на концентрацията при дозиране на разтворите.

1.6. ПРОЦЕДУРА

1.6.1. Тествани и контролни групи

Броят на тестваните дози и дублиращите дози следва да отговаря на статистическите изисквания за определяне на LC50 с 95 % граници на сигурност Обикновено за теста се изискват пет дози в геометрична серия с коефициент, който не превишава 2,2 и покрива стойността за LC50. Обаче факторът на разтворителя броят на концентрациите за дозиране трябва да се определи спрямо наклона на токсичната крива (доза в сравнение със смъртност) и като се вземе предвид статистическия метод, който е избран за анализиране на резултатите. Сведенията, събрани от тестовете позволяват избор на подходящи концентрации на дозиране.

Минимум три дублиращи тестови групи, всяка с 10 пчели, се дозират с всяка от тестваните концентрации. Минимум три контролни тестови групи, всяка с 10 пчели се добавят към сериите за тестване. Контролните групи следва също да бъдат включени във връзка с използването на разтворител/носител (виж точка 1.5.4).

1.6.2. Стандарти за токсичност

Стандартът за токсичност се включва в сериите за тестове. Поне три дози се избират, за да се покрие очакваната стойност на LD50. С всяка доза се използват минимум три дублиращи клетки, всяка съдържаща 10 пчели. Предпочитаният токсичен стандарт е диметоат, за който докладваната орална LC50 –24 часа е в обхвата от 0,10—0,35 μg активно вещество/пчела (2). Обаче други токсични стандарти биха били приемливи, когато достатъчни данни могат да бъдат предоставени, за да се провери очаквания ефект от дозата (например паратион).

1.6.3. Експозиция

1.6.3.1. Приемане на дозата

Всяка тестова група от пчели трябва да има 100—200 μg от 50 % захаросан разтвор във вода, съдържащ тестваното вещество при подходящо концентрация. Големият обем изисква за всички продукти с ниска разтворимост, ниска токсичност или ниска концентрация на образуването, тъй като захаросания разтвор трябва да бъде използван. Трябва да се наблюдава приетата от всяка група обработена храна. Веднъж консумирана (обикновено за 3—4 часа), храната се отстранява от клетката и се замества с друга, която съдържа само захаросан разтвор. След това получават захаросаните разтвори по желание. За някои съединения при по-висока концентрация отхвърлянето на тестваната доза може да има за резултат по-малко или липса на консумирана храна. След максимум 6 часа, неконсумираната третирана храна се замества само със захаросан разтвор. Сумата на третираната консумирана храна се изчислява (например измерване на обема/количество на оставащата третирана храна).

1.6.3.2. Продължителност

Продължителността на теста за предпочитане е 48 часа след като тестваният разтвор е заменен само от захаросан разтвор. Ако смъртността продължи да се увеличава с повече от 10 % след първите 24, продължителността на теста следва да се увеличи на максимума от 96 часа, при условие че контролната смъртност не превиши 10 %.

1.6.4. Наблюдения

Смъртността се записва на четвъртия час след началото на теста и след това на 24 и 48 часа (т.е. след даване на дозата). Ако се налага удължен период за наблюдения, се правят по-нататъшни оценки за интервал от 24 часа, до максимум от 96 часа, при условие че контролната смъртност не превиши 10 %.

Количеството консумирана храна на група се изчислява. Сравняването на количеството консумация на третираната и не-третирана храна за дадени 6 часа може да предостави информация за вкуса на третираната храна.

Всяко наблюдавано въздействие на анормално държание по време на теста се записва.

1.6.5. Тест с ограничение

В някои случаи (например, когато се очаква тестваното вещество да е с ниска токсичност) се извършват ограничени тестове, с използване на 100 μg активно вещество/пчела с цел да се демонстрира, че стойността на LC50 е по-висока от тази стойност. Същата процедура се използва, като се включат три дублиращи тестови групи за тествана доза, съответните контролни групи, оценка на количеството консумирана храна, подложена на обработване и използването на токсичния стандарт. Ако се появи смъртност, следва да се извърши цялостно проучване. Ако се наблюдава сублетално въздействие, то се записва (виж точка 1.6.4).

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

2.1. ДАННИ

Данните се сумират в таблична форма, показвайки за всяка третирана група, както и за контролните и за групите със стандартна токсичност, броя на използваните пчели, смъртността за всеки наблюдаван период от време и броя на пчелите с анормално поведение. Анализирайте данните за смъртността чрез подходящи статистически методи (например точен анализ, изменяща се средна стойност и вероятност за биномно разпределение (3) (4)). Изобразете графично кривите, които отговарят на дозите по всяко препоръчано време за наблюдение и изчислете наклона на кривите и медианата на летални дози LC50 с 95 % граници на сигурност. Коригирането на контролната смъртност може да се направи като се използва поправката на Абот (4) (5). Когато третираната храна не е изцяло консумирана, се определя дозата консумирано тествано вещество на група. LC50 се изразява в μg от тестваното вещество за пчела.

2.2. ОТЧИТАНЕ НА ТЕСТА

Отчетът за теста трябва да съдържа следната информация:

2.2.1. Тествано вещество:

- физична природа и съответните физико-химични свойства (устойчивост във водата, парно налягане);

- данни за химична определеност включително структурната формула, чистота (т.е. за пестицидите определяне и концентрация на активното вещество(а)).

2.2.2. Тествани видове:

- научно наименование, род, приблизителна възраст (в седмици), метод на събиране, дата на събиране,

- информация за използваните колонии, от които се събират пчелите за теста, включително здравословно състояние, болести при възрастни индивиди, всякаква предварителна обработка и т.н.

2.2.3. Условия на теста:

- температура и съответната влажност на стаята за експеримента,

- условия на настаняване включително вид, размер и материал, от който са направени клетките,

- методи за подготовка на основния и тествания разтвор (разтворителят и неговата концентрация трябва да са дадени, когато се използват),

- методи за подготовка на основните разтвори и честота на подновяване (разтворителят и неговата концентрация трябва да са дадени, когато се използват),

- проектиране на метода, т.е. брой и използвани тествани концентрации, брой на контролите; за всяка тествана концентрация и контрола, брой на дублиращите клетки и брой на пчелите в клетка,

- дата на извършване на теста.

2.2.4. Резултати:

- резултати от предварителното изследване за откриване на обхвата, ако е извършвано,

- груби данни: смъртност за всяка тествана доза за всяко наблюдавано време,

- диаграма на кривите за реакция спрямо дозите в края на теста,

- стойности на LC50 с 95 % граници на сигурност за всяко време, препоръчано за наблюдение, за тестваното вещество и токсичния стандарт,

- статистически процедури, използвани за определяне на LC50,

- смъртност при контролите,

- други биологически ефекти, наблюдавани или измерени т.е. анормално поведение на пчелите (включително изхвърляне на тестваната доза), количеството консумирана храна при третираните и нетретирани групи,

- всички отклонения от описаната процедура на теста и всяка друга, отнасяща се до това информация.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) EPPO/Council of Europe (1993). Decision-Making Scheme for the Environmental Risk Assessment of Plant Protection Products — Honeybees. EPPO Bulletin, Vol. 23, N.1, pp. 151-165. March 1993.

(2) Gough, H. J., McIndoe, E. C., Lewis, G. B. (1994). The use of dimethoate as a reference compound in laboratory acute toxicity tests on honeybees (Apis mellifera L.) 1981-1992. Journal of Apicultural Research, 22, pp. 119-125.

(3) Litchfield, J. T. and Wilcoxon, F. (1949). A simplified method of evaluating dose-effect experiments. Jour. Pharmacol. and Exper. Ther., 96, pp. 99-113.

(4) Finney, D. J. (1971). Probit Analysis. 3rd ed., Cambridge, London and New York.

(5) Abbott, W. S. (1925). A method for computing the effectiveness of an insecticide. Jour. Econ. Entomol., 18, pp. 265-267.

В.17 МЕДОНОСНА ПЧЕЛА — ТЕСТ ЗА ОСТРА КОНТАКТНА ТОКСИЧНОСТ

1. МЕТОД

Този метод за изследване на острата токсичност е точно копие на ОИСР TG 214 (1998 г.).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Този текст за токсичност при медоносните пчели-работнички е лабораторен метод, създаден за оценяване на острата контактна токсичност на продукти за растителна защита и други химикали.

При оценката и оценяването на токсичните характеристики на веществата, може да се изисква определяне на острата контактна токсичност при медоносните пчели, т.е. когато е възможно излагане на пчелите на даден химикал. Тестът за острата контактна токсичност се извършва за да се определи присъщата токсичност на пестицидите и други химикали за пчелите. Резултатите от този тест се използват за да се определи нуждата от по-нататъшна оценка. По-специално този метод може да се използва програмите за оценка на риска от пестициди при пчелите, основани на последваща прогресия от лабораторни тестове за токсичност до експерименти в полу-полеви и полеви условия (1). Пестицидите могат да се изследват като активни вещества или като образувани продукти.

Токсичният стандарт се използва за да се провери чувствителността на пчелите и прецизността на процедурата по извършване на теста.

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Острата орална токсичност : представлява вредните ефекти, които се появяват за минимален период от 96 часа (h) при локално прилагане на отделна доза от веществото.

Доза : е сбора от прилаганото тествано вещество. Дозата се изразява като масата (μg) на тестваното вещество към тестваното животно (μg/пчела).

LD50 (средната летална доза) контактна : това е статистически извлечената единична доза от веществото, която може да причини смърт при 50 % от животните, когато се приема чрез контакт. LD50 стойност се изразява в (μg) от тестваното вещество на пчела. За пестицидите тестваното вещество може да е или активно вещество или образуван продукт, съдържащ едно или повече от едно активни вещества.

Смъртност : животното се записва като мъртво, когато е напълно неподвижно.

1.3. ПРИНЦИП НА МЕТОД НА ТЕСТВАНЕ

Възрастните медоносни пчели-работнички (Apis mellifera) се излагат на серия дози от тестваното вещество, разтворено в подходящ носител чрез директно прилагане върху гръдния кош (капчици). Тестът продължава 48 часа. Ако нивото на смъртност се увеличи за период от 24 до 48 часа, докато контролната смътност остава на приемливо ниво, т.е. ≤ 10 %, подходящо е да се удължи продължителността на теста до максимум 96 часа. Смъртността се записва всеки ден и се сравнява с контролните стойности Резултатите се анализират с цел да се изчисли LD50 от 24 час и 48 час, а в случаи на продължено изследване на 72 час и 96 час.

1.4. ВАЛИДНОСТ НА ТЕСТА

За да бъде теста валиден, се прилагат следните условия:

- средната смъртност за общия брой контроли не трябва да надвишава 10 % в края на теста;

- LD50 на токсичните стандарти отговаря на специалния обхват.

1.5. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ТЕСТВАНЕ

1.5.1. Избор на пчели

Използват се млади възрастни пчели-работници, т.е. пчели с една и съща възраст, начин на хранене, род и т.н. Пчелите се взимат от подходящо хранени, здрави и, доколкото е възможно, неболедували колонии с пчела-царица, чието минало и физиологически статус са добре познати. Те могат да се съберат сутринта или вечерта преди теста и да се държат при условията на тестване до следващия ден. Подходящи са пчели събрани от пита без пипило.Събирането в ранна пролет или късна есен се избягва, тъй като пчелите изменят физиологията си през това време. Ако тестовете трябва да се проведат през ранна пролет или късна есен, пчелите могат да се сложат в инкубатор и да се развъждат за една седмица с "пчелен хляб" (тичинков прашец, събран от медената пита) и захаросан разтвор. Пчелите, които са третирани с химични вещества като антибиотици, антивароа продукти и т.н., не се използват за тест за токсичност в продължение на четири седмици от края на последното третиране.

1.5.2. Условия на настаняване и хранене

Използват се клетки, които се почистват лесно и се проветряват добре. Могат да се използват всички подходящи материали, т.е. неръждаема стомана, телена решетка, пластмасови и дървени клетки за еднократна употреба, т.н. Размерът на клетките за теста следва да съответства на броя на пчелите, т.е. да осигурява достатъчно пространство. Предпочитат се групи от 10 пчели в клетка.

Пчелите се държат на тъмно в експерименталното помещение при температура от 25 ± 2 °С. По време на теста следва да се записва относителната влажност, която нормално е около 50-70 %. Процедурите по провеждането, включително обработката и наблюденията, могат да се провеждат при (дневна) светлина. За храна се използва захаросан разтвор във вода с крайна концентрация от 500 g/l (50 % w/v) и след тестваната доза храната се дава по преценка, като се използва хранилка за пчели. Това може да е стъклена тръба (приблизително 50 mm дълга и 10 mm широка с тесен отвор от едната страна с размер около 2 mm диаметър).

1.5.3. Подготовка на пчелите

Събраните пчели произволно се упояват с въглероден диоксид или амоняк за да се приложи тестваното вещество. Количеството използвано упойващо вещество и времето на излагане са минимални. Умиращите пчели се изхвърлят и се заместват със здрави преди започването на теста.

1.5.4. Подготовка на дозите

Когато тестваното вещество се прилага като разтвор на носителя, т.е. органичен разтвор или воден разтвор с мокрещо вещество. За органичен разтворител се предпочита ацетон, но могат да се използват и други органични разтворители с ниска токсичност (например диметилформамид, диметилсулфоксид). За продукти, получени при разтваряне във вода и за високополярни органични вещества, които не се разтварят в органични разтвори-преносители, разтварянето може да се улесни, ако се приготви в слаб разтвор на промишлено мокрещо вещество (например Agral, Cittowett, Lubrol, Triton, Tween).

Следва да се приготви подходящ контролен разтвор, т.е. където един разтвор или разтворител се използват за разтваряне на тестваното вещество, се използват и две отделни контролни групи: една третирана с вода и една с разтвор/дисперсант.

1.6. ПРОЦЕДУРА

1.6.1. Тествани и контролни групи

Броят на тестваните дози и броят на дублиращите дози следва да отговарят на статистическите изисквания за определяне на LC50 с 95 % граници на сигурност. Обикновено за теста се изискват пет дози в геометрична прогресия с коефициент, който не превишава 2,2 и покрива стойността за LC50. Обаче броят на дозите трябва да бъде определен по отношение на наклона на токсичната крива (доза спрямо смъртност) и като се взимат под внимание статистическия метод, който е избран за анализиране на резултатите. Тестовете за намиране на обхвата позволяват избор на подходящи концентрации на дозата.

Минимум три дублиращи тестови групи, всяка с 10 пчели, се дозират с всека тествана концентрация.

Минимум три контролни групи, всяка от 10 пчели, действат допълнително се включват към сериите за тестване. Ако се използват органичен разтворител или мокрещо вещество, се включват и три допълнителни контролни групи, всяка от 10 пчели за разтворителя или мокрещото вещество.

1.6.2. Стандарти на токсичност

Токсичният стандартът на токсичност трябва да се включи в тестовите серии Избират се най-малко три дози, за да се обхване очакваната LD50 стойност. С всяка доза следва да се използват минимум три дублиращи клетки, всяка съдържаща 10 пчели. Предпочитаният токсичен стандарт е диметоат, за който докладваната контактна LC50 –24 часа е в 0,10—0,35 μg активно вещество/пчела (2). Обаче други токсични стандарти биха били приемливи, когато достатъчно данни могат да бъдат предоставени, за да се провери очаквания ефект от дозата (например паратион).

1.6.3. Експозиция

1.6.3.1. Приемане на дозите

Упоените пчели поотделно се третират чрез локално прилагане на тестваното вещество. Пчелите получават на случаен принцип различни тествани и контролни дози. Количество от 1 μg разтвор, съдържащ тестваното вещество при подходяща концентрация, се прилага с микроапликатор към гръбната част на торакса на всяка пчела. Ако са оправдани, се използват и други количества. След прилагането, пчелите се разпределят по клетките и се захранват със захаросан разтвор.

1.6.3.2. Продължителност

За предпочитане е продължителност на теста от 48 часа. Ако смъртността продължи да се увеличава с повече от 10 % между първите 24 и 48 часа, продължителността на теста се увеличава на максимума от 96 часа, при условие че контролната смъртност не превиши 10 %.

1.6.4. Наблюдения

Смъртността се записва на четвъртия час след започване на теста и след това на 24 и 48 часа (т.е. след даване на дозата). Ако се налага удължен период за наблюдения, се правят по-нататъшни оценки за интервал от 24 часа, до максимум от 96 часа, при условие че контролната смъртност не превиши 10 %.

Всяко наблюдавано въздействие на анормално държание по време на теста се записва.

1.6.5. Ограничен тест

В някои случаи (например когато се очаква тестваното вещество да е с ниска токсичност) се извършват ограничени тестове, като се използва 100 μg активно вещество/ пчела с цел да се демонстрира, че стойността на LC50 е по-голяма от тази стойност. Следва да се използва същата процедура чрез включване на три дублиращи тестови групи за тествана доза, съответните контролни групи и използването на токсичния стандарт. Ако се появи смъртност, следва да се извърши цялостно изследване. Ако се наблюдава суб-летално въздействие, то се записва (виж точка 1.6.4).

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

2.1. ДАННИ

Данните се сумират в таблична форма, като се посочва за всяка третирана група контролните и стандартно токсичните групи със стандартна токсичност, броя на използваните пчели, смъртността за всеки наблюдаван период от време и броя на пчелите с анормално поведение. Анализирайте се данните за смъртността чрез подходящи статистически методи (например точен анализ, подвижна средна стойност и вероятност за биномно разпределение) (3) (4). Изобразете графично кривите, които отговарят на дозите за всяко препоръчано време за наблюдение изчислява (т.е. 24, 48 и, ако е от значение на 72 и 96 часа), и изчислете наклона на кривите и медианата на леталните дози LC50 с 95 % граници на сигурност. Коригирането на контролната смъртност може да се направи като се използва поправката на Абот (4) (5). LC50 се изразява в μg от тестваното вещество за пчела.

2.2. ОТЧИТАНЕ НА ТЕСТА

Отчетът за теста трябва да съдържа следната информация:

2.2.1. Тествано вещество:

- физична природа и съответните физико-химични свойства (например устойчивост на водата, парно налягане);

- данни за химичната характеристика определеност включително структурната формула, чистота (т.е. при пестицидите определяне и концентрация на активното вещество(а)).

2.2.2. Тествани видове:

- научно наименование, род, приблизителна възраст (в седмици), метод на събиране, дата на събиране,

- информация за използваните колонии, използване за събиране на пчелите за теста, включително здраве и заболяване при възрастни индивиди, всякаква предварителна обработка и т.н.

2.2.3. Условия на теста:

- температура и съответната влажност на експерименталното помещение,

- условия на настаняване включително вид, размер и материал, от който е направена клетката,

- методи за приемане на тестваното вещество, т.е. използваният носещ разтвор, количеството приложено тествано вещество, използваното упойващо вещество,

- проектиране на метода, т.е. броя и използваните тествани концентрации, броя на контролите; за всяка тествана концентрация и контрола, броя на дублиращите клетки и броя на пчелите в клетка,

- дата на извършване на теста.

2.2.4. Резултати:

- резултати от предварителното изследване за откриване на обхвата, ако е извършвано,

- груби данни: смъртност за всяка тествана доза при всяко наблюдавано време,

- диаграма на кривите на реакция към дозите в края на теста,

- стойности на LC50 с 95 % граници на сигурност за всяко време, препоръчано за наблюдение, за тестваното вещество и стандарта на токсичност,

- статистически процедури, използвани за определяне на LC50,

- смъртност при контролите,

- други биологически ефекти, наблюдавани или измерени, и анормално поведение на пчелите,

- всички отклонения от описаната процедура на метода на теста и всяка друга, отнасяща се до това информация.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) EPPO/Council of Europe (1993). Decision-Making Scheme for the Environmental Risk Assessment of Plant Protection Products — Honeybees. EPPO bulletin, Vol. 23, N.1, pp. 151-165. March 1993.

(2) Gough, H. J., McIndoe, E. C., Lewis, G. B. (1994). The use of dimethoate as a reference compound in laboratory acute toxicity tests on honeybees (Apis mellifera L.), 1981-1992. Journal of Apicultural Research 22, pp. 119-125.

(3) Litchfield, J. T. and Wilcoxon, F. (1949). A simplified method of evaluating dose-effect experiments. Jour. Pharmacol. and Exper. Ther., 96, pp. 99-113.

(4) Finney, D. J. (1971). Probit Analysis. 3rd ed., Cambridge, London and New York.

(5) Abbott, W. S. (1925). A method for computing the effectiveness of an insecticide. Jour. Econ. Entomol. 18, pp. 265-267.

В.18. АДСОРБЦИЯ/ДЕСОРБЦИЯ ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ МЕТОДА ЗА РАВНОВЕСИЕ В ГРУПАТА

1. МЕТОД

Този метод е точно копие на ОИСР TG 106 за определяне на адсорбцията/десорбцията на почвата с използване на метода за равновесие в групата (2000 г.).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Методът взима под внимание кръговите тестове и помещението за избор на почвата за извършване на теста за адсорбция (1) (2) (3) (4) и освен това съществуващите насоки на национално ниво (5) (6) (7) (8) (9) (10) (11).

Проучванията на адсорбцията/десорбцията са полезни за генериране на основната информация за подвижността на химикалите и тяхното разпространение в почвата, водата и въздуха (12) (13) (14) (15) (16) (17) (18) (19) (20) (21). Информацията може да се използва при предвиждане и изчисляване например наличността на химикали при разграждане, преобразуване и поглъщане от организмите (24); просмукване през повърхността на почвата (16) (18) (19) (21) (25) (26) (27) (28); изпаряемост от почвата (21) (29) (30); оттичане от повърхността на земята в естествените води (18) (31) (32(. Могат да се използват данни за адсорбцията за сравнителни цели и моделиране (19) (33) (34) (35).

Разпространението на химикали между земната и водната фаза е сложен процес, който зависи от броя на различните фактори: химична природа на веществото (12) (36) (37) (38) (39) (40), характеристиките на почвата (4) (12) (13) (14) (41) (42) 43) (44) (45) (46) (47) (48) (49) и климатичните фактори като валежи, температура, слънчева светлина и вятър. Следователно многобройните явления и механизми, които са включени в процеса на адсорбция на химикалите от почвата, не могат напълно да се определят чрез обикновен лабораторен модел, какъвто е представения метод. Обаче, дори ако този опит не може да обхване всички възможни екологични случаи, той предоставя разнообразна информация за екологичната значение на адсорбцията на дадено химично вещество.

Виж също общия предговор

1.2. ОБХВАТ

Методът цели изчисляване на адсорбцията/десорбцията на веществата в почвата. Целта е да се постигне стойност на сорбция, която може да бъде използвана при предвиждане разделянето при различни екологични условия; за тази цел коефициентите на равновесие на адсорбцията за химикали при различни видове почви, се определя като функция на характеристиките на почвата (т.е. съдържание на органичен въглерод, съдържание на глина и строеж на почвата и рН). Трябва да се използват различни видове почви, за да се обхване колкото е възможно по-широко взаимодействието на даденото вещество с естествено появилите се почви.

В този метод адсорбция представлява процесът на съединяване на химикала с повърхността на почвата; той не прави разлика между различните процеси на адсорбция (физична и химична адсорбция) и тези процеси като катализирано разлагане на повърхността, адсорбция на основната маса и химична реакция. Не се взима предвид адсорбцията, която се появява при колоидалните частици (диаметър < 0,2 μm), генерирани от почвите.

Характеристиките на почвата, които са считат за най-важни за адсорбцията са: съдържание на органичен въглерод (3) (4) (12) (13) (14) (41) (43) (44) (45) (46) (47) (48); съдържание на глина и механична структура на почвата (3) (4) (41) (42) (43) (44) (45) (46) (47) (48) и рН за съединенията, които могат да се йонизират (3) (4) (42). Другите характеристики на почвата, които могат да имат въздействие върху адсорбцията/десорбцията на определено вещество са капацитетът на действителния катионен обмен (ЕСЕС), съдържанието на аморфно желязо и алуминиеви оксиди, по-специално за вулканичните и тропически почви (4), както и за специфичните повърхности (49).

Проучването се планира, за да се извърши оценка на адсорбцията на химикалите върху различни видове почви с различно съдържание на органичен въглерод, глина и механична структура на почвата, и рН. Той обхваща три редици:

Първоначално проучване с цел да се определи:

отношението почва/разтвор,

равновесно време на адсорбция и количеството тествано вещество, задържано на повърхността при равновесие,

адсорбцията на тестваното вещество върху почвата в съдовете за тестване и устойчивостта на тестваното вещество по време на периода на проучване.

Фаза 2 : Екранен анализ: адсорбцията се изучава при пет различни видове почви чрез адсорбна кинетика при една концентрация и определяне коефициента на разпространение Kd и Koc.

Фаза 3 :

Определяне на адсорбните изотерми на Фройндлих, за да се определи въздействието на концентрацията върху обхвата на адсорбцията върху почвата.

Проучвания на десорбция чрез десорбна кинетика/ десорбционни изотерми на Фройндлих (допълнение 1).

1.3. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЕДИНИЦИ

Символи | Определения | Единици |

Ati | Процент адсорбция при време ti | % |

Aeq | Процент адсорбция при адсорбционно равновесие | % |

msadsti | Маса на тестваното вещество, адсорбирано върху почвата при време ti | μg |

msadsΔti | Маса на тестваното вещество, адсорбирано върху почвата при интервал от време Δ ti | μg |

mapadseq | Маса на тестваното вещество, адсорбирано върху почвата при адсорбно равновесие | μg |

m0 | Маса на тестваното вещество в тръбата за тестване в началото на теста за адсорбция | μg |

mmadsti | Маса на тестваното вещество измерено в аликвотна частvaAпри определено време ti | μg |

maqadseq | Маса на тестваното вещество в разтвор при адсорбционно равновесие | μg |

msol | Количество почвена фаза, изразена чрез сухата маса на почвата | g |

Cst | Концентрация на масата на основния разтвор на веществото | μg cm-3 |

C0 | Първоначална концентрация на масата на тествания разтвор при контакт с почвата | μg cm-3 |

Caqadsti | Концентрация на масата веществото във водната фаза при време ti и извършен анализ | μg cm-3 |

Csadseq | Съдържание на веществото, задържано върху почвата при адсорбно равновесие | μg g-1 |

Caqadseq | Концентрация на масата веществото във водната фаза при адсорбционно равновесие | μg cm-3 |

V0 | Първоначално количество на водната фаза при контакта с почвата по време на теста за адсорбция | cm3 |

vaA | Количество аликвотна част, в която се измерва тестваното вещество | cm3 |

Kd | Коефициент на разпространение на адсорбцията | cm3 g-1 |

Koc | Коефициент на нормализирана адсорбция на органичен въглерод | cm3 g-1 |

Kom | Коефициент на нормализирано разпространение на органични частици | cm3 g-1 |

KFads | Коефициент на адсорбция на Фройндлих | μg1-1 n (cm3)1/n g-1 |

1/n | Степенен показател на Фройндлих | |

Dti | Процент на десорбция при определено време ti | % |

DΔti | Процент на десорбция, съответстващ на интервала от време Δti | % |

Kdes | Коефициент на явна десорбция | cm3 g-1 |

KFdes | Коефициент на десорбция на Фройндлих | μg1-1/n (cm3)1/n g-1 |

maqdesti | Маса на тестваното вещество, десорбирано от почвата при време ti | μg |

mapdesΔti | Маса на тестваното вещество, десорбирано от почвата при интервал от време Δti | μg |

mmdeseq | Маса на веществото, определена аналитично във водната фаза при десорбно равновесие | μg |

maqdeseq | Обща маса на веществото при десорбно равновесие | μg |

msdesΔti | Маса на веществото, които остава адсорбирано върху почвата след интервал от време Δti | μg |

maqA | Маса на веществото, които остава отгоре от адсорбното равновесие заради непълен обем заместване | μg |

Csdeseq | Съдържание на веществото,задържано върху почвата при десорбно равновесие | μg g-1 |

Caqdeseq | Концентрация на масата тестваното вещество във водната фаза при десорбно равновесие | μg cm-3 |

VT | Общ обем на водната фаза в контакт с почвата по време на извършване на експеримента на десорбната кинетика с последователен метод | cm3 |

VR | Обем на плаващите отгоре частици, отстранени от тръбата след постигате на адсорбното равновесие и заместване със същия обем от 0,01 М СаСl2 разтвор | cm3 |

vaD | Обем на аликвотната част, изпробвана за аналитични цели за време (i), през извършване на експеримента на десорбната кинетика с последователен метод | cm3 |

Vri | Обем на разтвора, взет от тръбата (i) за изчисляване на тестваното вещество в експеримента на десорбционната кинетика (с паралелен метод) | cm3 |

VrF | Обем на разтвора, взет от тръбата (i) за изчисляване на тестваното вещество при десорбно равновесие | cm3 |

MB | Обемен баланс | % |

mE | Обща маса на тестваното вещество, извлечено от почвата и стените на съда за тестване в два етапа | μg |

Vrec | Обем на откритите плаващи отгоре частици след адсорбционното равновесие | cm3 |

POW | Коефициент на разделението октанол/вода | |

pKa | Константа на разпадане | |

SW | Водоразтворимост | g l-1 |

1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА НА ИЗПИТВАНЕ

Към пробите от почва с познато сухо тегло, което и било предварително блансирано от 0,01 М СаСl2, се прибавят известни количества разтвор от тестваното вещество, не-етикетирани или радиоетикетирани при известна концентрация от 0,01 М СаСl2. Сместа се разклаща за подходящо време. След това частиците почва се отделят чрез центрофуга и ако се нуждае се филтрират и се анализира водната фаза. Количеството адсорбирано тествано вещество върху пробите от почва се изчислява като разликата между количеството тествано вещество първоначално представено в разтвора и количеството, оставащо вещество в края на експеримента (индиректен метод).

Като вариант, количеството от адсорбирано тествано вещество може също директно да се определи чрез анализиране на почвата (директен метод). Тази процедура, която включва извличане на етапи на почвата с подходящ разтвор, се препоръчва в случаите, когато не може да се определи точно разликата в концентрацията на разтвора на веществото. Примери за такива случаи са: адсорбция на тестваното вещество върху повърхността на съдовете за тестване, неустойчивостта на тестваното вещество за времето на експеримента, слаба адсорбция, даваща само малко изменение в концентрацията на разтвора; и силна адсорбция произвеждаща ниска концентрация, която не може да бъде точно определена. Ако се използва радиоетикетирано вещество, може да се избегне извличане на почва чрез анализ на почвената фаза от изгаряне и сцинтилираща течност. Обаче сцинтилиращата течност е не-специфична техника, която не може да направи разлика между изходния и преобразуван продукт; следователно се използва, само ако тествания химикал е стабилен за периода на проучването.

1.5. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕСТВАНОТО ВЕЩЕСТВО

Химичните реактиви следва да са в аналитичен порядък. Препоръчва се използването на не-етикетирани тествани вещества с известен анализ и за предпочитане поне 95 % чистота или използването на радиоетикетирани тествани вещества с известен състав и радио-чистота. В случаи на индикатори за кратки периоди на полуразпадане се прилагат корекции на разпадане.

Преди извършването на теста за адсорбция–десорбция, следва да е налице следната информация:

а) водоразтворимост (А.6);

б) парно налягане (А.4) и/или константа на закона на Хенри;

в) абиотично разлагане: хидролиза като функция на рН (В.7);

г) коефициент на разделянето (А.8);

д) готова биоразложимост (В.4) или аеробни и анаеробни трансформации в почвата;

е) рКа на веществата, които могат да се йонизират;

ж) директна фотолиза във водата (т.е. UV-Vis спектър на поглъщане във вода, квантов добив) и разпадане на светлината върху почвата.

1.6. ПРИЛОЖИМОСТ НА ТЕСТА

Тестът се прилага за химични вещества, за които с достатъчна точност се прилага аналитичния метод. Един от важните параметри, който може да повлияе на надеждността на резултатите, особено когато се следва индиректния метод, е устойчивостта на тестваното вещество по време на извършването на теста. Така необходимо условие е устойчивостта да се провери при предварителното изследване; ако се наблюдава изменение в скалата за време през периода на извършване на теста, се препоръчва основното изследване да се извърши чрез анализиране и на почвената и на водната фази.

Могат да се появят трудности при извършването на това изследване за тестваното вещество с ниска водоразтворимост (Sw < 10-4 g l-1), както и за високозаредените вещества, заради факта, че концентрацията при водната фаза не може да бъде измерена аналитично с достатъчна точност. В тези случаи следва да се предприемат допълнителни стъпки. Насоки за това как да се справим с тези проблеми са дадени в съответния раздел за този метод.

Когато се изпитват летливи вещества, се полагат грижи да се избегнат загубите по време на проучването.

1.7. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА

1.7.1. Апаратура и химични реактиви

Стандартно лабораторно оборудване, и по-специално следното:

а) тръби и съдове за извършване на експеримента. Важно е тези тръби и съдове да:

- пасват директно на апарата за центрофуга, за да се сведат до минимум грешки при управлението и прехвърлянето,

- са направени от инертни материали, които намаляват до минимум адсорбцията на тестваното вещество върху неговата повърхност.

б) разклащащо устройство: горен вибратор или еквивалентно оборудване; разклащащото устройство запазва почвата в разтвора по време на разбъркването.

в) центрофуга: за предпочитане високоскоростна, т.е. сила на центрофугиране > 3000 g, контролирана температура, възможност да се отстраняват частиците с диаметър по-голям от 0,2 μm от водния разтвор. Контейнерите следва да са затворени по време на разклащането и центрофугата, за да се избегне изпаряване и загуби на вода; за да се избегне адсорбция, се използват дезактивирани капачки като тефлонова капачка с права резба.

г) по избор: филтриращо устройство; филтри от 0,2 μm порьозност, стерилни, за еднократна употреба. Специално внимание са обръща на избора на филтриращ материал, за да се избегнат всякакви загуби от тестваното вещество; за ниско разтворимите тествани вещества, не се препоръчва органичен филтриращ материал.

д) аналитична контролно-измервателна апаратура, подходяща за измерване концентрацията на тестваните химикали.

е) лабораторна пещ, способна да поддържа температура от 103 °С до 110 °С.

1.7.2. Характеристика и избор на почви

Почвите се характеризират по три параметри, за които се счита, че от тях до голяма степен зависи капацитета та адсорбция: органичен въглерод, съдържание на глина и структура на почвата, и рН. Както вече се спомена (виж Обхват) и други физико-химични свойства могат да окажат влияние върху адсорбцията/десорбцията но отделните вещества и следва да се вземат предвид в такива случаи.

Методите, които се използват за характеризиране на почвите са много важни и могат да имат значително въздействие върху резултатите. Следователно се препоръчва рН на почвата да бъде измерено в разтвор от 0,01 М СаСl2 (това е разтворът, използван при тестване на адсорбцията/десорбция) съгласно съответстващия ISO метод (ISO-10390-1). Също се препоръчва да се определят и други съответни свойства на почвата, съгласно стандартните методи (например ISO Наръчник на анализа на почвата); той разрешава анализа на данните за сорбция да са базирани на световните стандартизирани параметри на почвата. Някои ръководства за съществуващите стандартни методи за анализ на почвата и нейните характеристики са дадени в раздела използвана литература (50—52). За тарирането на методите за изпитване на почвата се препоръчва употребата на почва за сравнение.

В таблица 1 е дадено ръководство за избор на почви при изследване на адсорбцията/дисорбцията. Седемте избрани вида почви покриват видовете почва, които се срещат в умерените географски пояси. За тестваните вещества, които могат да се йонизират, избраните почви покриват широк интервал от рН с цел да е възможно изчисляване на адсорбция на веществото в неговите йонизирана и не-йонизирана форми. Ръководство за това, колко различни видове почви трябва да се използват при различните стадии от теста е дадено под 1.9. Извършване на теста.

Ако се предпочетат други видове почви, те се характеризират със същите параметри и следва да имат подобна променливост на свойствата, с тези, които са описани в таблица 1, дори и да не съответстват точно на критериите.

Таблица1: Ръководство за избор на почви при изследване на адсорбцията/десорбцията

Вид на почвата | Обхват на pH (в 0,01M CaCl2) | Съдържание на органичен въглерод(%) | Съдържание на глина (%) | Структура на почвата [2] |

1 | 4,5–5,5 | 1,0–2,0 | 65—80 | Глина |

2 | > 7,5 | 3,5–5,0 | 20—40 | Песъчлива глина |

3 | 5,5–7,0 | 1,5–3,0 | 15—25 | Утаечна глина |

4 | 4,0–5,5 | 3,0–4,0 | 15—30 | Глинест льос |

5 | < 4,0–6,0 [3] | < 0,5–1,5 [3] [4] | < 10—15 [3] | Глинест пясък |

6 | > 7,0 | < 0,5–1,0 [3] [4] | 40—65 | Песъчлива глина/ глина |

7 | < 4,5 | > 10 | < 10 | Пясък/глинест пясък |

1.7.3. Събиране и съхраняване на проби от почва

1.7.3.1. Събиране

Не се препоръчват никакви специални техники или средства за събиране на пробите; техниките за събиране на проби зависят от целта на проучването (53) (54) (55) (56) (57) (58).

Следва да се вземе предвид:

а) необходима ли е подробна информация за историята на площадката; това включва разположение, растителна покривка, обработка с пестициди и/или торове, биологични добавки и случайни замърсявания. Следват се препоръките на ISO стандарта за взимане проби от почвата (ISO 10381-6) по отношение на описанието на мястото, откъдето са взети пробите;

б) мястото, откъдето са взети пробите, трябва да се определи чрез UTM или географските координати; това позволява повторно събиране на отделните почви за в бъдеще и може да помогние при определяне на почвите при различните класификационни системи, които се използват в различните страни. Освен това, следва да се събира само хоризонт А до максимум 20 cm дълбочина. Особено за вид почва n. 7, ако Оh хоризонтът е представен като част от почвата, той следва да се включи във взимането на проби.

Пробите от почва се транспортират като се използват контейнери и при определени температурни условия, които гарантират, че първоначалните свойства на почвата няма да се изменят значително.

1.7.3.2. Съхраняване

Предпочита се използването на току-що взети от площадката почви. Само ако това не е възможно, почвите могат да се съхраняват при температура на околната среда и се пазят изсушени на въздух. Не се препоръчва ограничаване на времето за съхраняване, но почви, които се съхраняват повече от три години се анализират отново преди употребата с оглед на тяхното съдържание на органичен въглерод, рН и ЕСЕС (капацитета на действителния катионен обмен).

1.7.3.3. Обслужване и подготовка на проби от почва за теста

Почвите се изсушават при въздух с температура на околната среда (за предпочитане между 20—25 °С). Отделянето на частиците се извършва с минимална сила, така че оригиналната структура на почвата да се измени колкото е възможно по-малко. Почвите се пресяват за частици с размер ≤ 2 mm; следват се препоръките на ISO стандарта за взимане проби от почвата (ISO 10381-6) по отношение на процеса на пресяване. Препоръчва се внимателно хомогенизиране, тъй като това повишава възпроизводимостта на резултатите. Съдържанието на влага за всяка почва се определя на три съизмерими части с нагряване от 105 °С, докато няма значително изменение в теглото (приблизително 12 часа). За всички изчисления масата на почвата се отнася до масата след изсушаване в пещ, т.е.от теглото на почвата се отстранява съдържанието на влага.

1.7.4. Подготовка на тестваното вещество за прилагане върху почвата

Тестваното вещество се разтваря в разтвор от 0,01 М СаСl2 в дестилирана или дейонизирана вода; разтворът на СаСl2 се използва като фаза на воден разтвор за да се подобри центрофугата и да се минимизира обмяната на катиони. Концентрацията на основния разтвор е за предпочитане да бъде три степени по-висока от границата на откриване при използване на аналитичния метод. Този праг запазва точни измерванията по отношение на методологията, следвана от този метод; в допълнение, концентрацията на основният разтвор следва да бъде под нивото на разтворимост на водата на тестваното вещество.

Основният разтвор за предпочитане се приготвя точно преди прилагането върху пробите от почва и се запазва затворен на тъмно при 4 °С. Времето на съхраняване зависи от устойчивостта на тестваното вещество и неговата концентрация в разтвора.

Само при слабо разтворимите вещества (Sw < 10-4 g l-1) може да има нужда от подходящ разтварящ фактор, когато е трудно да се разтвори тестваното вещество. Това разтварящо вещество: (а) се смесва с вода, както и с метанол и ацетонитрил; (б) неговата концентрация не надвишава 1 % от общото количество на основния разтвор и е по-малка от тази в разтвора на тестваното вещество, което ще бъде в контакт с почвата (за предпочитане по-малко от 0,1 %); и (в) да не е повърхностно активно вещество или да не влиза в солволизни реакции с тестваното вещество. Употребата на разтварящ агент се уговаря и обяснява при отчитането на данните.

Друга възможност за слабо разтварящите се вещества е да се добави тестваното вещество към системата на тестване чрез прибавяне: тестваното вещество е разтворено в органичен разтворител, аликвотната част на който се прибавя към почвената система и 0,01 М разтвор от СаСl2 в дестилирана или дейонинизирана вода. Съдържанието на органичния разтворител във водната фаза се запазва колкото е възможно по-ниско, обикновено не превишава 0,1 %. Прибавянето от органичен разтвор може да пострада от обема на неповторимост. Така може да се допуснат допълнителни грешки, тъй като тестваното вещество и концентрацията на ко-разтворителя няма да бъдат същите при всички изпитвания.

1.8. НЕОБХОДИМИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА ЗА АДСОРБЦИЯ/ДЕСОРБЦИЯ

1.8.1 Аналитичен метод

Основните параметри, които могат да повлияят върху точността за измерване на сорбцията, включват точност на аналитичния метод при анализ на разтвора и адсорбционната фаза, величината на изменение на концентрацията на разтвора, отношението почва/разтвор и измененията в структурата на почвата през време на равновесния процес (35) (59—62). Някои примери за точността са дадени в допълнение 2.

Надеждността на използвания аналитичен метод трябва да се провери при стойност на концентрация, която е много вероятно да се получи по време на теста. Извършващият експеримента следва да се чувства свободен да използва подходящия метод с подходящата точност, прецизност, възпроизводимост, границата на откриваемост и възстановяване. Ръководство как се извършва такъв тест е дадено при експеримента по-долу.

Подходящо количество от 0,01 М СаСl2, т.е. 100 cm3 се разбъркват 4 часа с почва, т.е. с тегло 20 g, на висока поглъщателна способност, т.е. с високо съдържание на органичен въглерод и глина; тези тежести и количества могат да варират в зависимост от аналитичните нужди, но отношението почва/разтвор от 1:5 е подходяща опорна точка. Сместа се центрофугира и водната фаза може да се филтрира. Определено количество тествано вещество основен разтвор се прибавя по-късно към първото, за да се постигне номинална концентрация със стойност, която е вероятно да се получи по време на теста. Това количество не превишава 10 % от крайното количество на водната фаза, с цел да се измени колкото е възможно по-малко вида на пред-равновесния разтвор. Разтворът се анализира.

С цел да се проверят доказателствата в аналитичния метод и матричните ефекти, причинени от почвата, трябва да се включи изпитване на празен ход, съдържащо системата почва + СаСl2 разтвор (без тестваното вещество).

Аналитичните методи, които могат да се използват за измерване на разтворимостта, включва газово-течна хроматография (GLC), високоефективна течна хроматография (HPLC), спектрометрия (т.е. GC/тегло спектрометрия, HPLC/тегло спектрометрия) и броене на течна сцинтилация (за радиоетикетирани вещества). Независимо от използвания аналитичен метод, се счита за подходящо, ако коефициентите на усвояване са между 90 % и 110 % от номиналните стойности. С цел да се позволи определяне и оценка след разделянето, границите на откриваемост на аналитичния метод са поне две степени под номиналната концентрация.

Характеристиките и границите на откриваемост на аналитичния метод, които са на разположение за извършване на проучвания на адсорбцията, играят важна роля при определяне условията на тестване и цялостното извършване на експеримента. Този метод следва основната пътека за извършване на експеримента и осигурява препоръки и ръководство при избор на алтернативни разтвори, където аналитичния метод и лабораторните съоръжения могат да поставят ограничения.

1.8.2. Избор на оптимално отношение почва/разтвор

Изборът на подходящо съотношение почва към разтвор за извършване на проучване на разтворимостта, зависи от коефициента на разпространение Кd и съответната степен желана адсорбция. Изменението на концентрацията на веществото в разтвора определя статистическата точност на измерването, което се основава на образуването на адсорбционното уравнение и границите на аналитичната методология, определяйки концентрацията на химикала в разтвора. Следователно е полезно общата практика да се установи върху малки фиксирани съотношения, за които процентът на адсорбция е над 20 % и за предпочитане е > 50 % (62), докато се полагат грижи, за да се запази концентрацията на тестваното вещество във водната фаза, достатъчно висока за да се измери точно. Това е особено важно в случаи на високи проценти адсорбция.

Правилният подход за избор на подходящо съотношение почва/вода, се основава на изчисляването на стойността на Кd или чрез първоначално проучване или чрез създаване техника на изчисляването (приложение 3). След това може да се направи избор на подходящо отношение, което се основава на схемата на съотношението почва/разтвор противоположно на Кd за определения процент на адсорбция (Фигура1). На тази схема е изчислено, че уравнението на адсорбция е линейно [5]. Отношенията, които се прилагат се постигат чрез предварително постигнато уравнение (4) на Кd във формата на уравнение(1):

(1) V

m

=

m

m

- 1

K

d

R = m

/V

a A

%/100 =

m

m

(2) log R =

- log K

+ log

A

%/100

1 - A

%/100

+++++ TIFF +++++

Фигура 1. Отношения между съотношението почва / разтвор и Кd при различните проценти на адсорбирано тествано вещество10Отношения почва /разтвoрR = 1/11A = 20%A = 99%A = 50%A = 80%A = 90%R = 1/5A = 10%0,1A = 1%R = 1/25R = 1/50R = 1/1000,010,11101001000Разпространение на коефициента Kd (cm3 . g-1)

Фигура 1 показва съотношенията почва/разтвор, които се изискват като функция на Кd за различните нива на адсорбция. Например при отношение почва/разтвор 1:5 и Кd равно на 20, получава се приблизително 80 %. За да се постигнат 50 % адсорбция за същото Кd, трябва да се използва отношение 1:25. Този подход за избиране на подходящото съотношение почва/разтвор дава на изследователите гъвкавост при посрещане нуждите на експеримента.

По-трудните области са тези, където химикалите са високо или много слабо адсорбирани. Където има ниска адсорбция, се препоръчва съотношение 1:1, въпреки че за някои видове органични соли по-малкото съотношение може де е необходимо за получаване на смеси. Трябва да се полагат грижи с аналитичната методика, за да се измерят малките изменения в концентрацията на разтвора; иначе измерването на адсорбцията ще е неточно. От друга страна при много високи коефициенти на разпространение Кd, единият може се увеличи при отношение почва/разтвор 1:100 с цел да се остави значително количество от химикала в разтвора. Обаче трябва да се полагат грижи за да се гарантира доброто смесване и адекватното време трябва да е позволено от системата за уравновесяване. Алтернативен подход при тези изключения, когато аналитичната методология липса, е да се предвиди стойността на Кd,основана на приложимите техники за оценка, например Pow стойности (допълнение 3). Това ще е полезно особено за химикали с ниско-адсорбни/полярни химикали с Pow < 20 и за липофилни/високо сорбни химикали с Pow > 104.

1.9. ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА

1.9.1. Условия на извършване на теста

Всички експерименти са правят при температура на околната среда и, ако е възможно, при постоянна температура между 20 °С и 25 °С.

Условията на центрофугиране позволяват премахването от разтвора на частици по-големи от 0,2 μm. Тези стойности пускат частиците с най-малък размер, които се считат за твърди частици и това е ограничението между твърдите и колоидните частици. Насоки как да се определят условията на центрофугиране са дадени в приложение 4.

Ако съоръженията за центрофуга не могат да гарантират отстраняването на частици по-големи от 0,2 μm, може да се използва комбинация от центрофуга и филтрация. Тези филтри следва да са направени от подходящ инертен материал, за да се избегнат всякакви загуби на тестваното вещество. При всички случаи трябва да се докаже, че няма никакви загуби от тестваното вещество по време на филтрацията.

1.9.2. Фаза 1 — Първоначално проучване

Целта на извършването на първоначално проучване беше вече дадена в раздела "Обхват". Ръководство за регулирането на такъв тест е дадено в дадените по-долу предложения.

1.9.2.1. Избор на оптимално съотношение почва/разтвор

Използват се два вида почви и три съотношения почва/разтвор (шест експеримента). Единият вид почва има високо съдържание на органичен въглерод и ниско съдържание на глина, а другия има ниско съдържание на органичен въглерод и високо съдържание на глина. Използват се следните отношения почва/разтвор:

- 50 g почва и 50 cm3 воден разтвор на тестваното вещество (съотношение 1:1),

- 10 g почва и 50 cm3 воден разтвор на тестваното вещество (съотношение 1:5),

- 2 g почва и 50 cm3 воден разтвор на тестваното вещество (съотношение 1:25).

Минималното количество почва, с което може да се извърши експеримента зависи от лабораторните съоръжения и изпълнението на използвания аналитичен метод. Въпреки това, се препоръчва да се използва поне 1 g и за предпочитане 2 g с цел да се постигнат надеждни резултати от теста.

С цел да се провери устойчивостта на тестваното вещество в СаСl2 разтвор и неговата възможна адсорбция върху повърхността на съдовете за тестване, една контролна проба само с тестваното вещество при разтвор 0,01 М СаСl2 (без почва) е насочена към точно същите стъпки от системата, използвана при теста.

Изпитването на празен ход със същото количество почва и обща маса от 50 cm 3 на 0,01 М СаСl2 (без тестваното вещество) е обект на същата процедура. То служи като основен контрол по време на анализа, за да се определят интерфериращите вещества и замърсените почви.

Всички експерименти, включително контролните и на празен ход, се извършват при поне два пъти. Общият брой проби, които се приготвят за проучването може да се изчислят по отношение на методологията, която ще се следва.

Методите за първоначалните проучвания и основното проучване са основно еднакви, изключенията са споменати, където се отнасят.

Пробите почва, изсушени на въздух се уравновесяват чрез разбъркване с минимум обем от 45 cm3 на 0,01 М СаСl2 през цялата нощ (12 часа) преди деня на експеримента. След това се прибавя определено количество от основния разтвор с цел да се приспособи крайния обем към 50 cm 3. Това добавено количество основен разтвор: (а) не надвишава 10 % от крайното количество от 50 cm 3 на водната фаза с цел да се измени колкото е възможно по-малко природата на разтвора преди равновесие; и (б) за предпочитане завършва с първоначална концентрация на тестваното вещество, което е в контакт с почвата (С0) поне две степени по-високо от границите на откриваемост на аналитичния метод; тези прагове запазват възможността да се извършват точни изчисления дори когато има силна адсорбция (> 90 %) и по-късно да се определят адсорбните изотерми. Също се препоръчва, ако е възможно, първоначалната концентрация на веществото (С0) да не надвишава половината от неговата граница на разтворимост.

По-долу е даден пример за това как да се изчислява концентрацията на основния разтвор (Cst). Приема се че границата на откриваемост е 0,01 μg cm–3 и има 90 % адсорбция; така първоначалната концентрация на тестваното вещество в контакт с почвата за предпочитане е 1 μg cm–3 (две степени по-високо от границата на откриваемост). Като се предположи, че се прибавя препоръчаното максимално количество основен разтвор, т.е. от 5 до 45 cm3 на 0,01 М СаСl2 равновесен разтвор (= 10 % от основния разтвор на 50 cm3 обща маса на водната фаза), концентрацията на основния разтвор е 10 μg cm–3; това са трите степени по-високо от границата на откриваемост на аналитичния метод.

РН на водната фаза се измерва преди и след контакта с почвата, тъй като играе важна роля в целия процес на адсорбция и по специално за веществата, които се йонизират.

Сместа се разбърква, докато не се постигне адсорбционно равновесие. Времето на равновесие в почвата е по-високо променливо в зависимост от химикала и почвата; период от 24 часа обикновено е достатъчен (77). В предварителното проучване може да се събират проби, резултат от 48 часов период на смесване (например на 4, 8, 24, 48 часа). Обаче трябва да се вземе предвид времето на анализа, заедно с гъвкавостта по отношение на работния график на лабораторията.

Има два варианта за анализ на тестваното вещество във воден разтвор: (а) паралелен метод и (б) сериен метод. Следва да се наблегне на, това че въпреки паралелния метод изисква много повече време, математическата обработка на резултатите е много по-лесна (допълнение 5). Обаче изборът на методологията, която трябва да се следва е оставен на тези, които извършват експеримента и които имат нужда да разгледат наличната лабораторна техника и ресурси.

а) паралелен метод: приготвят се проби в съотношение почва/разтвор, с такова количество, каквото е нужно за изследване на адсорбните кинетика през отделните интервали от време. След центрофугата и ако се налага филтрацията, водната фаза на първата тръба се възстановява колкото е възможно повече и след това се измерва, например 4 часа, втората тръба след 8 часа, третата тръба след 24, и т.н.

б) сериен метод: приготвя се само двойна проба за всяко съотношение почва/разтвор. При определени интервали от време сместа се центрофугира за да се разделят фазите. Малка аликвотна част от водната фаза незабавно се анализира за тестваното вещество; след това експериментът продължава с оригиналната смес. Ако след центрофугата се прилага филтрация, то лабораторията следва да улесни извършването на филтрация на малката водна аликвотна част. Препоръчва се общата маса на взетата аликвотна част да не надвишава 1 % от общото количество разтвор с цел да не се промени значително отношението почва/разтвор и да се намали масата на разтвореното вещество, подготвено за адсорбция по време на теста.

Процента адсорбция Ati се изчислява за всяко определено време (ti) на основата на номиналната първоначална концентрация и измерената концентрация за времето на взимане на пробите (ti), коригирано със стойността при празен ход. Схемата на Ati противоположно на времето (фигура 1, допълнение 5) се генерира с цел да се изчисли постигането на равновесно плато [6]. Кd стойността при равновесие също се изчислява. Основано на тази Кd стойност, от фигура 1 се избира подходящо съотношение почва/разтвор, така че процентът на адсорбция да достигне над 20 % и за предпочитане > 50 % (61). Всички приложими уравнения и принципи на схемата са дадени в раздела за данни и отчитане в допълнение 5.

1.9.2.2. Определяне на времето на адсорбното равновесие и на количеството адсорбирано вещество по време на равновесие

Както вече се спомена, схемите на Ati или Caqads противоположно на времето, разрешава изчисляване на постигането на адсорбно равновесие и количеството адсорбирано тествано вещество по време на равновесие. Фигури 1 и 2 в приложение 5 показват примери за такива схеми. Времето на равновесие е това, което е необходимо на системата, за да достигне плато.

Ако с определен вид почва не се постигне плато, а се открие стабилно увеличаване, това може да е в резултат от усложнени фактори като биоразлагане или слаба дифузия. Биоразлагането може да се покаже чрез повтаряне на експеримента със стерилизирана проба от почвата. Ако не се постигне плато дори и в този случай, тези, които извършват експеримента трябва да се опитат да открият друго явление, което би могло да бъде включено в тяхното специфично изследване; Това може да се направи с подходящо изменение на условията, при които се извършва експеримента (температура, време на разбъркване, съотношение почва/разтвор). Оставено е на преценката, на тези които извършват експеримента да решат дали да продължат процедурата, въпреки възможния неуспех при постигане на равновесие.

1.9.2.3. Адсорбция върху повърхността на съда за тестване и устойчивост на тестваното вещество

От анализа на контролните проби може да се извлече информация за адсорбцията на тестваното вещество върху повърхността на съда за тестване, така също и за неговата устойчивост. Ако се наблюдава отклонение по-голямо от стандартната грешка на аналитичния метод, може да се включи и абиотично разграждане и/или адсорбция върху повърхността на съда за тестване. Разграничаването между тези две явления може да се постигне чрез цялостно почистване на стените на съда с познато количество подходящ разтворител и подлагайки почистващия разтвор на анализ за тестваното вещество. Ако не се наблюдава адсорбция на повърхността на съдовете за тестване, то разграждането показва абиотичната нестабилност на тестваното вещество. Ако се открие адсорбция е необходимо да се сменят материалите, от които са направени съдовете за тестване. Обаче данните за адсорбцията върху повърхността на съдовете за тестване, които се получат от този експеримент, не могат директно да се екстраполират към експеримента почва/разтвор. Присъствието на почва ще повлияе върху тази адсорбция.

Допълнителна информация за устойчивостта на тестваното вещество може да се извлече чрез определяне на първоначалния баланс на масата през времето. Това означава, че водната фаза, екстрактите от почвата и стените на съдовете за тестване са равни на влошената и/или изпарена и/или не извлечена маса. С цел да се определи баланса на масата трябва да е постигнато адсорбно равновесие за периода на експеримента.

Балансът на масата се извършва върху двете почви и за съотношението почва/разтвор за почвата, което дава отклонение от 20 % и за предпочитане от 50 % при равновесие. Когато експеримента за откриване на отношението завърши с анализ на последната проба на водната фаза след 48 часа, фазите се разделят чрез центрофуга и ако се е наложило чрез филтрация. Водната фаза се възстановява колкото е възможно повече и към почвата се прибавя подходящ екстрактен разтворител (коефициент на екстракция поне 95 %) за да се извлече тестваното вещество. Препоръчват се поне две успешни извличания на веществото. Определя се количеството тествано вещество в почвата и се изчислява баланса на масата (уравнение 10, данни и отчитане). Ако е по-малко от 90 % се счита, че тестваното вещество не е устойчиво по време на извършване на теста. Обаче проучванията могат да продължат като се вземе предвид неустойчивостта на тестваното вещество; в този случай се препоръчва да се анализират двете фази при основното изследване.

1.9.3. Фаза 2 — Адсорбна кинетика при една концентрация на тестваното вещество

Използват пет вида почви, избрани от таблица1. Предимство е измежду тези пет вида почви, ако е подходящо, да се включат няколко или всички, използвани почви по време на предварителното проучване. В този случай фаза 2 не се повтаря за почвите, които са използвани при предварителното проучване.

Времето за достигане на равновесно състояние, съотношението почва/разтвор, теглото на пробата от почва, обема на водната фаза в контакт с почвата и концентрацията на тестваното вещество в разтвора се избират на основата на резултатите от предварителното проучване. За предпочитане анализа се прави приблизително след 2, 4, 6, 8, (възможно и при 10) и 24 часа от времето на контакт; времето на разбъркване може да се удължи на максимум 48 часа в случаите, когато химикала изисква по-дълго време за постигане на равновесно състояние с оглед на резултатите за намиране на съотношението. Обаче времето за анализ може да се разглежда гъвкаво.

Всеки експеримент (един вид почва и един разтвор) се прави поне два пъти за да стане възможно изчисляването променливостта на резултатите. При всеки експеримент се прави едно пускане на празен ход. Той се състои от почва и 0,01 М СаСl2 без тестваното вещество и теглото и съответно обема идентични на тези от експеримента. На същата процедура се подлага и контролната проба само с тестваното вещество в 0,01 М СаСl2 разтвор (без почва), служеща за това да предпази от неочакваното.

Процентът адсорбция се изчислява при определено време Ati и/или интервал от време AΔti(в съответствие с нуждата) и се изобразява графично противоположно на времето. Коефициента на разпределение Кd при равновесие, както и коефициента на нормализирана адсорбция на органичен въглерод Кос (за не полярните органични химикали), също си изчисляват.

Резултати от теста за адсорбна кинетика

Стойността на линейния Кd обикновено е точна за да опише поведението при сорбция в почвата (35) (78) и представлява израз на собствената мобилност на химикалите в почвата. Например главно химикали с Кd ≤ 1 cm3 g –1 се считат за качествено мобилни. Подобна класификационна схема на мобилността, основана на Кос стойността се развива чрез Маккол (16). Допълнително съществува схема за класификация на извличането, основана на отношенията между Кос и DT-50 [7] (32) (79).

Също така, в съответствие с проучването на допускането на грешки при анализ (61), Кd стойност под 0,3 cm3 g –1 не може да се изчисли точно от намаляването при концентрацията във водната фаза, дори когато се прилага най-благоприятното (от гледна точка на точността) съотношение почва/разтвор, т.е. 1:1. В този случай се препоръчва анализ и на двете фази — почва и разтвор.

С оглед на посочените по-горе бележки, се препоръчва да се продължи изследването на поведението на химикала при адсорбция в почвата и неговата потенциална мобилност, чрез определяне на Фройндлих изотерми на адсорбция за тези системи, за които е възможно точното определяне на Кd с протокол за експеримента, воден според метода на този тест. Точното определяне е възможно, ако стойността, която чрез умножаване на Кdс отношението почва/разтвор ще е > 0,3, когато измерванията са основани на намаляване на концентрацията във водната фаза (индиректен метод) или ще е > 0,1, когато и двете фази са анализирани (директен метод) (61).

1.9.4. Фаза 3 — Изотерми на адсорбция и кинетика/изотерми на десорбция

1.9.4.1. Изотерми на адсорбция

Използват се пет концентрации от тестваното вещество, които покриват за предпочитане две степени от скалата; когато се избират тези концентрации, се вземат предвид разтворимостта във вода и концентрациите в резултат на водното равновесие. Същото съотношение почва/разтвор за почвата се запазва по време на проучването. Тестът за адсорбция се извършва както е описано по-долу с една разлика, че водната фаза се анализира само веднъж по време, когато е необходимо да се постигне равновесие, както е определено по-горе във фаза 2. Концентрациите при постигнато равновесие се определят и адсорбираното количество се изчислява от обедняването на тестваното вещество в разтвора или чрез директния метод. Адсорбираната маса за единица маса почва се представя графично като функция на концентрацията при постигнато равновесие на тестваното вещество (виж данни и отчитане).

Резултати от експеримента за изотерми на адсорбция

Измежду досега предложените математически модели за адсорбция, изотермите на Фройндлих са най-често използваните за да се опишат процесите на адсорбция. По подробна информация за прилагането и важността на модела на адсорбция се намира в раздел използвана литература (41) (45) (80) (82).

Забележка: Трябва да се отбележи, че сравняването на KF (коефициента на адсорбция на Фройндлих) стойността за различните вещества е възможна, само ако тези KF стойности се изразяват в същата единица. (83).

1.9.4.2. Кинетика на десорбцията

Целта на експеримента е да се открие дали химикала е реверсивно или нереверсивно адсорбиран върху почвата. Този информация е важна, тъй като процеса на десорбциа също играе важна роля за поведението на химикала в почвата. Нещо повече, данните от десорбцията са полезни при компютърното моделиране на стимулирането на извличането и разтворения отток – ако е необходимо изследване на десорбцията, се препоръчва да се извърши описаното по-долу изследване върху същата система, за която е бил възможно точно определяне на Кd при предишния експеримент за кинетика на адсорбцията.

Подобно на проучването на кинетиката на адсорбция има две възможности за действие при проучването на кинетиката на десорбция: (а) паралелен метод и (б) сериен метод. Изборът на методология, която ще се следва се оставя на тези, които извършват експеримента и ще е нужно да вземат предвид и наличната лабораторна техника и ресурси.

а) паралелен метод: за всеки вид почва, който е избран за изследването за десорбция се приготвят проби със същото съотношение почва/разтвор, в такова количество каквото е нужно за изследване на десорбната кинетика през отделните интервали от време. За предпочитане се използват същите интервали от време като при експеримента за кинетика на адсорбцията; обаче, с цел системата да достигне равновесие на десорбция, когато е подходящо, може да се увеличи общото време. При всеки експеримент (един вид почва и един разтвор) се извършва пускане на празен ход. Той се състои от почва и 0,01 М СаСl2 разтвор без тестваното вещество и тегло и съответно обем, идентични на тези от експеримента. Като контролна проба, тестваното вещество в разтвор 0,01 М СаСl2 се подлага на същата процедура на тестване. Всички смеси на почвата с разтвора се разбъркват докато не се постигне равновесие на адсорбцията (както е определено по-горе във фаза 2). Тогава фазите се разделят чрез центрофуга и ако е възможно, се отстранява водната фаза. Обема на отстранения разтвор се замества с равно количество 0,01 М СаСl2 без тестваното вещество и новата смес се разбърква отново. Водната фаза от първата тръба се възстановява колкото е възможно и се изчислява след например 2 часа, втората тръба 4 часа, третата тръба 6 часа и т.н., докато се постигне равновесие на десорбцията

б) сериен метод: след експеримента за кинетика на адсорбцията, сместа се центрофугира и водната фаза се отстранява доколкото е възможно. Обемът на отстранения разтвор се замества с равно количество 0,01 М СаСl2 без тестваното вещество. Новата смес се разбърква отново докато се получи равновесие на десорбцият. През това време на определени интервали от време сместа се центрофугира за да се разделят фазите. Малка аликвотна част на водната фаза незабавно се анализира за тестваното вещество; след това експеримента продължава с оригиналната смес. Препоръчва се общата маса на взетата аликвотна част да не надвишава 1 % от общото количество. Същото количество пресен разтвор 0,01 М СаСl2 се прибавя към сместа за да се поддържа отношението почва/разтвор и разбъркването продължава до следващия интервал от време.

Процента десорбция се изчислява за всяко определено време Dti и/или за интервал от време DΔti (в съответствие с нуждите на изследването) и се изобразява графично противоположно на времето. Коефициента на десорбция Кdes при равновесие също се изчислява. Всички приложими уравнения и принципи на схемата са дадени в раздела за данни и отчитане и допълнение 5.

Резултати от експеримента за кинетика на десорбция

Общи схеми на процентите на десорбция Dti и адсорбция Аti противоположно на времето позволяват изчисляването на обратимостта на процеса на адсорбция. Ако равновесието на десорбция се постигне дори при двойно време от постигане равновесието на адсорбция и общата десорбция е повече от 75 % от адсорбираното количество, се счита че адсорбцията е обратима.

1.9.4.3. Изотерми на десорбцията

Изотермите на десорбция на Фройндлих се определят върху почвите, използвани при експериментите за определяне на изотермите на адсорбция. Тестът се извършва, както е описано в раздел кинетика на десорбцията, с единствената разлика, че водната фаза се анализира веднъж при постигната равновесие на десорбция. Количеството десорбирано тествано вещество се изчислява. Съдържанието тествано вещество, останало адсорбирано върху почвата при равновесие на десорбция, се представя графично като функция на концентрацията на постигнато равновесие на тестваното вещество в разтвора (виж "Данни и отчитане" и допълнение 5).

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

Аналитичните данни се представят в таблична форма (виж допълнение 6). Отделните измервания и изчислените средни стойности се дадени. Графичното представяне на изотермите на адсорбция са доказани. Изчисленията се правят, както е описано по-долу.

За целите на теста се счита, че тегло от 1 cm3 от водния разтвор е 1 g. Съотношението почва/разтвор може да се изразява в единици от w/w или w/vol със същите цифри.

2.1. АДСОРБЦИЯ

Адсорбцията Аti се определя като процент от адсорбираното вещество върху почвата по отношение на представеното количество в началото на теста, при условията за извършване на теста. Ако тестваното вещество е устойчиво и не се адсорбира значително върху стените на контейнера, Аti се изчислява при определено време ti съгласно уравнението:

(3) A

t

=

m

t

· 100

m

0%

където:

Аti = процентът на адсорбция при определено време ti(%);

__NEWLINE__msads__NEWLINE__ti = масата тествано вещество, адсорбирано върху почвата при време ti(μg);

m0 = масата тествано вещество в тръбата при началото на теста (μg);

Подробна информация за това, как да се изчислява процента адсорбция Аti за паралелния и серийния метод е дадена в приложение 5.

Коефициента на разпределяне Кd е съотношение между съдържанието на вещество във почвата и концентрацията на масата на веществото във водния разтвор, при условията на извършване на теста, когато е постигнато равновесие на адсорбция.

(4) K

=

C

C

=

m

m

V

m

cm

g

-1

където:

__NEWLINE__Csadseq = съдържание на адсробираното вещество върху почвата при равновесие на адсорбция (μg g-1);

__NEWLINE__Caqadseq = концентрация на масата на веществото във водна фаза при равновесие на адсорбция (μg g-3). Тази концентрация се определя аналитично като се вземат предвид получените по време на пускането на празен ход стойности.

__NEWLINE__msadseq = маса на веществото адсорбирано върху почвата при равновесие на адсорбция (μg)

__NEWLINE__maqadseq = маса на веществото в разтвора при равновесие на адсорбция (μg)

msoil = количество почва, изразено като суха маса почва (g)

v0 = първоначален обем на водната фаза в контакт с почвата (cm3).

Отношението между А(eq) и Кd е дадено чрез:

(5) K

=

A

100 - A

V

m

cm

g

-1

където:

А(eq) = процентът адсорбция при равновесие на адсорбция %.

Коефициента на нормализирана адсорбция на органичния въглерод Кос свързва коефициента на разпределение Кd към съдържанието на органичен въглерод на пробата от почва:

(6) K

=

K

·

100

%oc

cm

g

-1

където:

% ос = процентът на органичен въглерод в пробата от почва (g g-1).

Кос коефициентът представлява отделна стойност, която характеризира разделянето главно на не-полярните химикали между органичния въглерод в почвата или седименти и вода. Адсорбцията на тези химикали се намира в съотношение с органичното съдържание на сорбиращи частици (7); така Кос стойност зависи от специфичните характеристики на влажните частици, които значително се отличават със сорбционна способност заради разликите при произхода, генезиса и т.н.

2.1.1. Изотерми на адсорбция

Уравненията на Фройндлих изотермите на адсорбция на свързват адсорбираното тествано вещество върху почвата с концентрацията тествано вещество в разтвора при равновесие на адсорбция (уравнение 8).

C

C

sadseqпредставлява стойността на равновесие:

(7) C

=

m

m

=

C

- C

· V

m

μg g

-1

Уравненията на Фройндлих изотермите на адсорбция са показани в 8:

(8) C

=

K

·

C

μg g

-1

или в линейна форма:

(9) logC

=

logK

+

·

logC

aqadseq

където:

KFads = коефициент на адсорбция на Фройнндлих; неговата геометрична характеристика е cm3 g-1, само ако 1/n = 1; във всички други случаи наклонената 1/n се въвежда в геометричната характеристика на

KFads

μg1-1/n

cm31/n

g-1

n = константа на регресията; 1/n основно между 0,7—1,0, което показва, че данните за сорбцията са често по-скоро не-линейни.

Уравнения (8) и(9) сa изобразени в графика и стойностите KFadsи 1/n се изчисляват чрез регресионен анализ, като се използва уравнение (9). Коефициентът на корелация r2на логаритмичното уравнение също се изчислява. Пример на такова графично изображение е дадено във фигура 2.

+++++ TIFF +++++

Фигура 2. Адсорбционна графика на Фройндлих, нормална и линеаризирана)clog CAпочваAпочваlog CcAWAW

2.1.2. Баланса на масата

Балансът на масата (БМ) се определя като процент вещество, което може да бъде аналитично възстановено след теста за адсорбция противоположно на номиналното количество вещество в началото на теста.

Обработването на данните ще е различно, ако разтвора напълно се смеси с водата. В този случай обработката на данните, описана в "Десорбция" може да се прилага за да се определи количеството вещество възстановено чрез извличане на разтворителя. Ако разтворителя е по-малко смесим с водата, трябва да се направят изчисления на възстановеното количество.

Балансът на масата (МБ) за адсорбция се изчислява, както следва; приема се, че периода (mЕ) отговаря на сумата от масите на тестваното вещество, извлечено от почвата и повърхността на съда за тестване с органичен разтворител:

(10) MB =

V

· C

+ m

· 100

V

· C

0%

където:

МВ = балансът на масата (%)

mЕ = общата маса тестваното вещество, извлечено от почвата и повърхността на съда за тестване в два хода (μg)

С0 = концентрацията първоначална маса на тестваното вещество в контакт с почвата (μg cm-3)

Vrec = обем на плаващите отгоре частици, възстановени след постигнато равновесие на адсорбция (cm-3).

2.2. ДЕСОРБЦИЯ

Десорбцията (Д) се определя като процент тествано вещество, което е десорбирано, отнасящо се към количеството вещество предварително адсорбирано при условията на извършване на теста:

(11) D

t

=

m

t

m

· 100

%

където:

Dti = процент десорбция при определено време ti(%)

__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__ti = маса на десорбирано вещество от почвата при определено време ti (μg)

__NEWLINE__msdeseq = маса на веществото, адсорбирано върху почвата при равновесие на адсорбция (μg)

Подробна информация за това, как да се изчислява процента десорбция Dti за паралелния и серийния метод е дадена в допълнение 5.

Коефициента на очевидната десорбция Кdes е, при условията за извършване на теста, съотношение между съдържанието на вещество оставащо в почвата и концентрацията на масата на десорбираното вещество във водния разтвор, когато е постигнато равновесие на десорбция

(12) K

=

m

-

m

m

V

m

cm

g

-1

където:

Кdes = коефициента на десорбция (cm3 g-1)

__NEWLINE__maqdeseq = маса на десорбирано от почвата при равновесие на десорбция (μg)

VT = общия обем на водната фаза в контакт с почвата по време на изпитване кинетиката на десорбция (cm3).

m

aqdeseqе дадено в допълнение 5 в раздел "Десорбция".

Забележка:

Ако изпитването на адсорбцията, което е предшествало, е било извършено с паралелен метод, се счита че VT в уравнение 12 е равно на V0.

2.2.1. Изотерми на десорбция

Уравненията на Фройндлих за изотермите на десорбция свързват съдържанието на тестваното вещество, адсорбирано върху почвата с концентрацията тествано вещество в разтвора при равновесие на десорбция (уравнение 16).

За всяка епруветка, съдържанието на тестваното вещество адсорбирано върху почвата при равновесие на десорбция се изчислява, както следва:

(13) C

=

m

-

m

m

μg g

-1

m

се определя като:

(14) m

=

m

·

V

V

-

m

aqAμg

където:

__NEWLINE__Csdeseq = съдържание на адсорбираното вещество върху почвата при равновесие на десорбция (μg g-1);

__NEWLINE__mmdeseq = масата вещество определено аналитично във водната фаза при равновесие на десорбция (μg)

__NEWLINE__maqAeq = масата тествано вещество останало от равновесието на адсорбция заради непълно количествено заместване (μg)

__NEWLINE__maqdeseq (15) =

масата вещество в разтвора при равновесие на адсорбция (μg)(15)

maqA

=

maqadseq

·

V0

- VR

V0

VrF = на количеството разтвор, взето от епруветката за измерване на тестваното вещество при равновесие на десорбция (cm3)

VR = количеството плаващи частици, отстранени от епруветката след постигане на равновесие на адсорбция и са заместени със същия обем от 0,01 М СаСl2 (cm3).

Уравненията на Фройндлих за изотермите на адсорбция са показани в:

(16) C

=

K

·

C

μg g

-1

или в линейна форма:

(17) logC

=

logK

+

1/n · logC

aqdeseq

където:

__NEWLINE__KFdes = коефициент на десорбция на Фройндлих;

n = константа на регресията;

__NEWLINE__Caqdeseq = концентрация на масата на веществото във водна фаза при равновесие на десорбция (μg cm-3).

Уравнения 16 и 17 сa изобразени графичнo и стойностите KFdеs и 1/n се изчисляват чрез регресионен анализ, използвайки уравнение 17.

Забележка:

Ако Фройндлих показатели за адсорбция и десорбция 1/n са равни на 1, Фройндлих закрепващи константи за адсорбция и десорбция (KFаds и KFdеs) ще бъдат равни съответно на константите на равновесие на адсорбция и десорбция (Кd и Кdes) и графичното изображение на Cs vs Caq ще е линейно. Ако показателите не са еднакви на 1, то графичното изображение Cs vs Caq няма да бъде линейно и константите за адсорбция и десорбция ще варират през изотермите.

2.2.2. Отчитане на теста

Отчитането на теста включва следната информация:

- пълна идентификация на използваните проби от почва включва:

- географско положение на площадката, от където са взети (географска ширина и дължина),

- дата на взимането на пробите,

- използвани образци (т.е. земеделски почви, гори и т.н.),

- дълбочина на взимането на пробите,

- съдържание на пясък, утайка, глина,

- стойности на рН (в 0,01 М СаСl2),

- съдържание на органичен въглерод,

- съдържание на органични частици,

- съдържание на амоняк,

- отношение C/N,

- капацитет на обмяната на катиони (mmol/kg),

- всякаква информация, която се отнася до събирането и съхраняването на пробите от почви,

- където е уместно, всякаква информация за тълкуването на адсорбцията/десорбцията на тестваното вещество,

- указания за методите, използвани при определяне на всеки параметър,

- информация за тестваното вещество, ако е уместно,

- температура на експеримента,

- условия на центрофугиране,

- аналитична процедура, използвана за анализ на тестваното вещество,

- оправдаване използването на разтварящ фактор за подготовка на основния разтвор на тестваното вещество,

- обяснения за направени поправки при изчисленията, ако са релевантни,

- данни съгласно формуляра (допълнение 6) и графично представяне,

- цялата информация и полезни наблюдения за тълкуване на резултатите от теста.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) Kukowski H. and Brümmer G., (1987). Investigations on the Adsorption and Desorption of Selected Chemicals in Soils. UBA Report 106 02045, Part II.

(2) Fränzle O., Kuhnt G. and Vetter L., (1987). Selection of Representative Soils in the EC-Territory. UBA Report 106 02045, Part I.

(3) Kuhnt G. and Muntau H. (Eds.) EURO-Soils: Identification, Collection, Treatment, Characterisation. Special Publication No 1.94.60, Joint Research Centre. European Commission, ISPRA, December 1994.

(4) OECD Test Guidelines Programme, Final Report of the OECD Workshop on Selection of Soils/Sediments, Belgirate, Italy, 18-20 January 1995 (June 1995).

(5) US Environment Protection Agency: Pesticide Assessment Guidelines, Subdivision N, Chemistry: Environmental Fate, Series 163-1, Leaching and Adsorption/Desorption Studies, Addendum 6 on Data Reporting, 540/09-88-096, Date: 1/1988.

(6) US Environment Protection Agency: Prevention, Pesticides and Toxic Substances, OPPTS Harmonized Test Guidelines, Series 835-Fate, Transport and Transformation Test Guidelines, 0PPTS No: 835.1220 Sediment and Soil Adsorption/Desorption Isotherm. EPA No: 712-C-96-048, April 1996.

(7) ASTM Standards, E 1195-85, Standard Test Method for Determining a Sorption Constant (Koc) for an Organic Chemical in Soil and Sediments.

(8) Agriculture Canada: Environmental Chemistry and Fate. Guidelines for registration of pesticides in Canada, 15 July 1987.

(9) Netherlands Commission Registration Pesticides (1995): Application for registration of a pesticide. Section G. Behaviour of the product and its metabolites in soil, water and air.

(10) Danish National Agency of Environmental Protection (October 1988): Criteria for registration of pesticides as especially dangerous to health or especially harmful to the environment.

(11) BBA (1990), Guidelines for the Official Testing of Plant Protection Products, Biological Research Centre for Agriculture and Forestry, Braunschweig, Germany.

(12) Calvet R., (1989), "Evaluation of adsorption coefficients and the prediction of the mobilities of pesticides in soils", in Methodological Aspects of the Study of Pesticide Behaviour in Soil (ed. P. Jamet), INRA, Paris, (Review).

(13) Calvet R., (1980), "Adsorption-Desorption Phenomena" in Interactions between herbicides and the soil. (R. J. Hance ed.), Academic Press, London, pp. 83-122.

(14) Hasset J. J., and Banwart W. L., (1989), "The sorption of nonpolar organics by soils and sediments" in Reactions and Movement of Organic Chemicals in Soils. Soil Science Society of America (S. S. S. A), Special Publication no. 22, pp. 31-44.

(15) van Genuchten M. Th., Davidson J. M., and Wierenga P. J., (1974), "An evaluation of kinetic and equilibrium equations for the prediction of pesticide movement through porous media". Soil Sci. Soc. Am. Proc., Vol. 38(1), pp. 29-35.

(16) McCall P. J., Laskowski D. A., Swann R. L., and Dishburger H. J., (1981), "Measurement of sorption coefficients of organic chemicals and their use, in environmental fate analysis", in Test Protocols for Environmental Fate and Movement of Toxicants. Proceedings of AOAC Symposium, AOAC, Washington DC.

(17) Lambert S. M., Porter P. E., and Schieferrstein R. H., (1965), "Movement and sorption of chemicals applied to the soil". Weeds, 13, pp. 185-190.

(18) Rhodes R. C., Belasco I. J., and Pease H. L., (1970) "Determination of mobility and adsorption of agrochemicals in soils". J. Agric. Food Chem., 18, pp. 524-528.

(19) Russell M. H., (1995), "Recommended approaches to assess pesticide mobility in soil" in Environmental Behavior of Agrochemicals (ed. T. R. Roberts and P. C. Kearney). John Wiley & Sons Ltd.

(20) Esser H. O., Hemingway R. J., Klein W., Sharp D. B., Vonk J. W. and Holland P. T., (1988), "Recommended approach to the evaluation of the environmental behavior of pesticides", IUPAC Reports on Pesticides (24). Pure Appl. Chem., 60, pp. 901-932.

(21) Guth J. A., Burkhard N., and D. O. Eberle, (1976), "Experimental models for studying the persistence of pesticides in soils". Proc. BCPC Symposium: Persistence of Insecticides and Herbicides, pp. 137-157, BCPC, Surrey, UK.

(22) Furminge C. G. L., and Osgerby J. M., (1967), "Persistence of herbicides in soil". J. Sci. Fd Agric., 18, pp. 269-273.

(23) Burkhard N., and Guth J. A., (1981), "Chemical hydrolysis of 2-Chloro-4,6-bis (alkylamino)- 1,3,5-triazine herbicides and their breakdown in soil under the influence of adsorption". Pestic. Sci. 12, pp. 45-52.

(24) Guth J. A., Gerber H. R., and Schlaepfer T., (1977), "Effect of adsorption, movement and persistence on the biological availability of soil-applied pesticides". Proc. Br. Crop Prot. Conf., 3, pp. 961-971.

(25) Osgerby J. M., (1973), "Process affecting herbicide action in soil". Pestic. Sci., 4, pp. 247-258.

(26) Guth J. A., (1972), "Adsorptions- und Einwascheverhalten von Pflanzenschutzmitteln in Böden". Schr. Reihe Ver. Wass. -Boden-Lufthyg. Berlin-Dahlem, Heft 37, pp. 143-154.

(27) Hamaker J. W., (1975), "The interpretation of soil leaching experiments", in Environmental Dynamics of Pesticides (eds R. Haque and V. H. freed), pp. 135-172, Plenum Press, NY.

(28) Helling C. S., (1971), "Pesticide mobility in soils". Soil Sci. Soc. Amer. Proc., 35, pp. 732-210.

(29) Hamaker J. W., (1972), "Diffusion and volatilization" in Organic chemicals in the soil environment (C. A. I. Goring and J. W. Hamaker eds), Vol. I, pp. 49-143.

(30) Burkhard N. and Guth J. A., (1981), "Rate of volatilisation of pesticides from soil surfaces; Comparison of calculated results with those determined in a laboratory model system". Pestic. Sci. 12, pp. 37-44.

(31) Cohen S. Z., Creeger S. M., Carsel R. F., and Enfield C. G., (1984), "Potential pesticide contamination of groundwater from agricultural uses", in Treatment and Disposal of Pesticide Wastes, pp. 297-325, Acs Symp. Ser. 259, American Chemical Society, Washington, DC.

(32) Gustafson D. I., (1989), "Groundwater ubiquity score: a simple method for assessing pesticide leachability". J. Environ. Toxic. Chem., 8(4), pp. 339-357.

(33) Leistra M., and Dekkers W. A., (1976). "Computed effects of adsorption kinetics on pesticide movement in soils". J. of Soil Sci., 28, pp. 340-350.

(34) Bromilov R. H., and Leistra M., (1980), "Measured and simulated behavior of aldicarb and its oxydation products in fallow soils". Pest. Sci., 11, pp. 389-395.

(35) Green R. E., and Karickoff S. W., (1990), "Sorption estimates for modeling", in Pesticides in the Soil Environment: Process, Impacts and Modeling (ed. H. H. Cheng). Soil Sci. Soc. Am., Book Series no. 2, pp. 80-101,

(36) Lambert S. M., (1967), "Functional relationship between sorption in soil and chemical structure". J. Agri. Food Chem., 15, pp. 572-576.

(37) Hance R. J., (1969), "An empirical relationship between chemical structure and the sorption of some herbicides by soils". J. Agri. Food Chem., 17, pp. 667-668.

(38) Briggs G. G. (1969), "Molecular structure of herbicides and their sorption by soils". Nature, 223, 1288.

(39) Briggs G. G. (1981). "Theoretical and experimental relationships between soil adsorption, octanol-water partition coefficients, water solubilities, bioconcentration factors, and the parachor". J. Agric. Food Chem., 29, pp. 1050-1059.

(40) Sabljic A., (1984), "Predictions of the nature and strength of soil sorption of organic polutance by molecular topology". J. Agric. Food Chem., 32, pp. 243-246.

(41) Bailey G. W., and White J. L., (1970), "Factors influencing the adsorption, desorption, and movement of pesticides in soil". Residue Rev., 32, pp. 29-92.

(42) Bailey G. W., J. L. White and Y. Rothberg., (1968), "Adsorption of organic herbicides by montomorillonite: Role of pH and chemical character of adsorbate". Soil Sci. Soc. Amer. Proc. 32: pp. 222-234.

(43) Karickhoff S. W., (1981), "Semi-empirical estimation of sorption of hydrophobic pollutants on natural sediments and soils". Chemosphere 10, pp. 833-846.

(44) Paya-Perez A., Riaz M. and Larsen B., (1989), "Soil Sorption of 6 Chlorobenzenes and 20 PCB Congeners". Environ. Toxicol. Safety 21, pp. 1-17.

(45) Hamaker J. W., and Thompson J. M., (1972), "Adsorption in organic chemicals" in Organic Chemicals in the Soil Environment (Goring C. A. I. and Hamaker J. W., eds), Vol I and II, Marcel Dekker, Inc., New York, NY, 1972, pp. 49-143.

(46) Deli J., and Warren G. F., 1971, "Adsorption, desorption and leaching of diphenamid in soils". Weed Sci. 19: pp. 67-69.

(47) Chu-Huang Wu, Buehring N., Davinson J. M. and Santelmann, (1975), "Napropamide Adsorption, desorption and Movement in soils". Weed Science, Vol. 23, pp. 454-457.

(48) Haues M. H. B., Stacey M., and Thompson J. M., (1968), "Adsorption of s-triazine herbicides by soil organic preparations" in Isotopes and Radiation in Soil Organic Studies, p.75, International. Atomic Energy Agency, Vienna.

(49) Pionke H. B., and Deangelis R. J., (1980), "Methods for distributing pesticide loss in field run-off between the solution and adsorbed phase", CREAMS, in A Field Scale Model for Chemicals, Run-off and Erosion from Agricultural Management Systems, Chapter 19, Vol. III: Supporting Documentation, USDA Conservation Research report.

(50) ISO Standard Compendium Environment: Soil Quality — General aspects; chemical and physical methods of analysis; biological methods of analysis. First Edition (1994).

(51) Scheffer F., and Schachtschabel, Lehrbuch der Bodenkunde, F. Enke Verlag, Stuttgart (1982), 11th edition.

(52) Black, Evans D. D., White J. L., Ensminger L. E., and Clark F. E., eds. "Methods of Soil Analysis", Vol 1 and 2, American Society of Agronomy, Madison, WI, 1982.

(53) ISO/DIS 10381-1 Soil Quality — Sampling — Part 1: Guidance on the design of sampling programmes.

(54) ISO/DIS 10381-2 Soil Quality — Sampling — Part 2: Guidance on sampling techniques.

(55) ISO/DIS 10381-3 Soil Quality — Sampling — Part 3: Guidance on safety of sampling.

(56) ISO/DIS 10381-4 Soil Quality — Sampling — Part 4: Guidance on the investigation of natural and cultivated soils.

(57) ISO/DIS 10381-5 Soil Quality — Sampling — Part 5: Guidance on the investigation of soil contamination of urban and industrial sites.

(58) ISO 10381-6, 1993: Soil Quality — Sampling — Part 6: Guidance on the collection, handling and storage of soil for the assessment of aerobic microbial processes in the laboratory.

(59) Green R. E., and Yamane V. K., (1970), "Precision in pesticide adsorption measurements". Soil Sci. Am. Proc., 34, pp. 353-354.

(60) Grover R., and Hance R. J. (1970), "Effect of ratio of soil to water on adsorption of linuron and atrazine". Soil Sci., pp. 109-138.

(61) Boesten, J. J. T. I, "Influence of soil/liquid ratio on the experimental error of sorption coefficients in pesticide/soil system". Pest. Sci. 1990, 30, pp. 31-41.

(62) Boesten, J. J. T. I. "Influence of soil/liquid ratio on the experimental error of sorption coefficients in relation to OECD guideline 106". Proceedings of 5th international workshop on environmental behaviour of pesticides and regulatory aspects, Brussels, 26-29 April 1994.

(63) Bastide J., Cantier J. M., et Coste C., (1980), "Comportement de substances herbicides dans le sol en fonction de leur structure chimique". Weed Res. 21, pp. 227-231.

(64) Brown D. S., and Flagg E. W., (1981), "Empirical prediction of organic pollutants sorption in natural sediments". J. Environ. Qual., 10(3), pp. 382-386.

(65) Chiou C. T., Porter P. E., and Schmedding D. W., (1983), "Partition equilibria of non-ionic organic compounds between soil organic matter and water". Environ. Sci. Technol., 17(4), pp. 227-231.

(66) Gerstl Z., and Mingelgrin U., (1984), "Sorption of organic substances by soils and sediments". J. Environm. Sci. Health, B19 (3), pp. 297-312.

(67) Vowles P. D., and Mantoura R. F. C., (1987), "Sediment-water partition coefficient and HPLC retention factors of aromatic hydrocarbons". Chemosphere, 16(1), pp. 109-116.

(68) Lyman W. J., Reehl W. F.and Rosenblatt D. H. (1990). Handbook of Chemical Property Estimation Methods. Environmental Behaviour of Organic Compounds. American Chemical Society, Washington DC.

(69) Keniga E. E., and Goring, C. A. I. (1980). "Relationship between water solubility, soil sorption, octanol-water partitioning and concentration of chemicals in the biota" in Aquatic Toxicology (eds J. G. Eaton, et al.), pp.78-115, ASTM STP 707, Philadelphia.

(70) Chiou C. T., Peters L. J., and Freed V. H., (1979), "A physical concept of soil-water equilibria for non-ionic organic compounds". Science, Vol. 206, pp. 831-832.

(71) Hassett J. J., Banwart W. I., Wood S. G., and Means J. C., (1981), "Sorption of /-Naphtol: implications concerning the limits of hydrophobic sorption". Soil Sci. Soc. Am. J. 45, pp. 38-42.

(72) Karickhoff S. W., (1981), "Semi-empirical estimation of sorption of hydrophobic pollutants on natural sediments and soils". Chemosphere, Vol. 10(8), pp. 833-846.

(73) Moreale A., van Bladel R., (1981), "Adsorption de 13 herbicides et insecticides par le sol. Relation solubilité-reactivité". Revue de l'Agric., 34 (4), pp. 319-322.

(74) Müller M., Kördel W. (1996), "Comparison of screening methods for the determination/estimation of adsorption coefficients on soil". Chemosphere, 32(12), pp. 2493-2504.

(75) Kördel W., Kotthoff G., Müller M. (1995), "HPLC — screening method for the determination of the adsorption coefficient on soil — results of a ring test". Chemosphere 30 (7), pp. 1373-1384.

(76) Kördel W., Stutte J., Kotthoff G. (1993), "HPLC — screening method for the determination of the adsorption coefficient on soil — comparison of different stationary phases". Chemosphere 27 (12), pp. 2341-2352.

(77) Hance, R. J., (1967), "The Speed of Attainment of Sorption Equilibria in Some Systems Involving Herbicides". Weed Research, Vol. 7, pp. 29-36.

(78) Koskinen W. C., and Harper S. S., (1990), "The retention processes: mechanisms" in Pesticides in the Soil Environment: Processes, Impacts and Modelling (ed. H. H. Cheng). Soil Sci. Soc. Am. Book Series, No. 2, Madison, Wisconsin.

(79) Cohen S. Z., Creeger S. M., Carsel R. F., and Enfield C. G. (1984), "Potential pesticide contamination of groundwater from agricultural uses", in Treatment and Disposal of Pesticide Wastes, pp.297-325, ACS Symp. Ser. 259, American Chemical Society, Washington, DC.

(80) Giles C. H., (1970), "Interpretation and use of sorption isotherms" in Sorption and Transport Processes in Soils. S. C. I. Monograph No. 37, pp. 14-32.

(81) Giles, C. H.; McEwan J. H.; Nakhwa, S. N. and Smith, D, (1960), "Studies in adsorption: XI. A system of classification of solution adsorption isotherms and its use in the diagnosis of adsorption mechanisms and in measurements of pesticides surface areas of soils". J. Chem. Soc., pp. 3973-93.

(82) Calvet R., Tercé M., and Arvien J. C., (1980), "Adsorption des pesticides par les sols et leurs constituants: 3. Caractéristiques générales de l'adsorption". Ann. Agron. 31: pp. 239-251.

(83) Bedbur E., (1996), "Anomalies in the Freundlich equation", Proc. COST 66 Workshop, Pesticides in soil and the environment, 13-15 May 1996, Stratford-upon-Avon, UK.

(84) Guth, J. A., (1985), "Adsorption/desorption", in Joint International Symposium, Physicochemical Properties and their Role in Environmental Hazard Assessment, July 1-3, Canterbury, UK.

(85) Soil Texture Classification (US and FAO systems): Weed Science, 33, Suppl. 1 (1985) and Soil Sci. Soc. Amer. Proc. 26:305 (1962).

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

СХЕМА НА ТЕСТВАНЕ

+++++ TIFF +++++

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ТОЧНОСТТА НА АНАЛИТИЧНИЯ МЕТОД И ИЗМЕНЕНИЕТО ВЪРХУ ТОЧНОСТТА НА АДСОРБНИТЕ РЕЗУЛТАТИ

+++++ TIFF +++++

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

ТЕХНИКА НА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА Кd

1. Техниките на изчисляване позволяват предвиждане на Кd, основана на корелацията с например Pow стойности (12) (39) (63—68), данни за разтворимост във вода (12) (19) (21) (39) (68-73( или данни за полярността, получени от HPLC при противоположната фаза (74—76). Както е показано в таблица 1 и 2 е Кос и Коm се изчисляват чрез тези уравнения и след това индиректно Кd:

K

= K

·

100

%oc

cm

g

-1

K

=

K

1,724

·

100

%oc

cm

g

-1

2. Принципът на тези корелации се основава на две предположения: (1), органичното вещество е това, което основно въздейства върху адсорбцията на веществото и (2) включените взаимодействия са главно не-полярни. Като резултат тези корелации: (1) не са или са само в определена степен приложими за полярните вещества и (2) не се прилагат в случаите, когато съдържанието на органични частици на почвата е много малко (12). Като допълнение, въпреки че се намират задоволителни корелации между Pow и адсорбцията(19), същото не може да се каже за отношенията между водната разтворимост и степента на адсорбция (19) (21); засега проучванията са много противоречиви.

3. Някои примери на корелации между разпространяването на адсорбция и коефициент на разделяне на коефициент на октанола, разтворим във вода, както и разтворимост във вода са дадени в таблици 1 и 2, съответно.

Таблица 1 Примери на корелации между коефициента на разпространяване на адсорбция и коефициент на октанола, разтворим във вода; за повече примери (12) (68)

Вещества | Корелации | Автори |

Заместена урея | log Kom = 0,69 + 0,52 log Pow | Briggs (1981) (39) |

Ароматично хлорирана | log Koc = - 0,779 + 0,904 log Pow | Chiou и al. (1983) (65) |

Различни пестициди | log Kom = 4,4 + 0,72 log Pow | Gerstl a Mingelgrin (1984) (66) |

Ароматни въглеводороди | log Koc = - 2,53 + 1,15 log Pow | Vowles a Mantoura (1987) (67) |

Таблица 2 Примери за корелации между коефициента на разпространяване на адсорбция и разтворимостта във вода; за повече примери (68) (69)

Съединения | Корелации | Автори |

Различни пестициди | log Kom = 3,8 – 0,561 log Sw | Gerstl a Mingelgrin (1984) (66) |

Алифатни, ароматично хлорирани вещества | log Kom = (4,040 ± 0,038) – (0,557 ± 0,012) log Sw | Chiou и al. (1979) (70) |

1-нафтол | log Koc = 4,273 – 0,686 log Sw | Hasset et al. (1981) (71) |

Циклични,алифатни ароматични вещества | log Kou = - 1,405 – 0,921 log Sw - 0,00953 (mp-25) | Karickhoff (1981) (72) |

Различни съединениия | log Kom = 2,75 – 0,45 log Sw | Moreale van Blade (1982) (73) |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 4

ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО СЕ ИЗВЪРШВА ЦЕНТРОФУГА

1. Времето за центрофуга е дадено чрез следната формула, вземайки за дадено сферични частици:

(1) t =

9

2

η

ω

rp

ρ

- ρ

ln

R

/

R

t

За рационалните цели всички параметри са описани в не-SI единици (g, cm).

Където:

ω = скоростта на ротация (= 2 π rpm/60), rad s-1

rpm = обороти на минута

η = вискозитет на разтвора, g s-1 cm-1

rp = радиус на частицата, cm

ρs = плътност на почвата, g cm –3

ρaq = плътност на разтвора, g cm –3

Rt = разстоянието от центъра на ротора на центрофугата до повърхността на разтвора в тръбата за центрофуга, cm

Rb = разстоянието от центъра на ротора на центрофугата до дъното на разтвора в тръбата за центрофуга, cm

Rb - Rt = дължината на сместа почва/разтвор в тръбата за центрофуга, cm

В общата практика се удвоява времето за изчисляване, за да се гарантира пълното разделяне.

2. Уравнение (1) може да се опрости по-нататък, ако се приеме, че вискозитета (ή) и плътността ρaq на разтвора са равни на вискозитета и плътността на водата при 25 °С; така ή = (следва формула) и ρaq = 1,0 g cm.

След това времето за центрофуга е дадено в уравнение (2):

(2) t =

3,7

· r

ln

Rb

Rt

3. От уравнение 2 става ясно, че двата параметъра са важни при определянето на условията, при които трябва да се извърши центрофугата, т.е. времето (t) и скоростта (rpm), за да се постигне разделяне на частиците с определен размер (в нашия случай 0,1 μm радиус): (1)плътността на почвата и (2) дължината на сместа в тръбата за центрофуга Rb - Rt, т.е. разстоянието, което частиците почва покриват от повърхността на разтвора до дъното на тръбата; очевидно определен обем дължина на сместа в тръбата ще зависи от радиуса на тръбата, повдигнат на втора степен.

4. Фигура 1 представя променливостта във времето на центрофугиране (t) спрямо скоростта на центрофугиране (rpm) за различната плътност на почвите (ρs) (фигура 1а) и различните дължини на сместа в тръбите за центрофуга (фигура 1б). От фигура 1а се вижда въздействието на плътността на почвата; например за класическата центрофуга с 3000 rpm, времето за центрофуга е приблизително 240 min за 1,2 g cm 3плътност на почвата, докато само 50 min за 2,0 g cm 3. По подобен начин от фигура 1б за класическата центрофуга с 3000 rpm, времето за центрофуга е приблизително 50 min при дължина на сместа от 10 cm и само 7 min при дължина от 1 cm. Обаче е важно да се намери и оптималното отношение между центрофугата, което изисква възможно по-малка дължина и лесно боравене за тези, които извършват теста при разделянето на фазите след центрофугата.

5. Нещо повече, когато се определят условията за извършване на експеримента за разделяне на фазите почва/разтвор, е важно да се разгледа възможното съществуване на трета "псевдофаза" колоиди. Тези частици с големина по-малка от 0,2 μm могат да окажат важно въздействие върху целия механизъм на адсорбция на веществото в почвена суспензия. Когато центрофугата се извършва, както е описано по-горе, колоидите остават във водната фаза и се подлагат на анализ заедно с водната фаза. Така се губи информация за тяхното въздействие.

Ако извършващата лаборатория има техника за ултра-центрофуга или ултра-филтрация, адсорбцията/десорбция на веществото в почвата може да се изследва в по-голяма дълбочина, включително информация за адсорбцията на веществото върху колоидите. В този случай, за да се разделят трите фази почва, колоиди и разтвор, се използва апаратура за ултра-центрофуга от 60000 rpm/min или ултра-филтрация с пропускливост на филтъра от 100000 далтона. Протокола, който се води по време на теста също съответно се изменя с цел всичките три фази да се подложат на анализ на веществата.

+++++ TIFF +++++

Фигура 1а Променливост на времето за центрофуга (t) противоположно на скоростта на центрофуга (rpm) за различната плътност на почвите (ρs).Rt = 10 cm, Rb – Rt = 10 cm, η = 8,95 × 10-3 g·s-1 cm-1 и ρaq = 1,0 g·cm3при 25 °C.1 денρs = 1,2 g cm31 000Време на центруфуга,(мин)ρs = 1,5 g cm3ρs = 2 g cm31001 часρs = 4 g cm310ρs = 6 g cm311 00010 000Скорост на центруфуга (rpm)

+++++ TIFF +++++

Фигура 1б Променливост на времето за центрофуга (t) противоположно на скоростта на центрофуга (rpm) за различната дължина на сместа в тръбата за центрофуга (Rb - Rt) = L; Rt = 10 cm, η = 8,95 × 10-3 g·s-1·cm-1, ρaq = 1,0 g·cm-3при 25 °C и ρs = 2,0 g·cm-3++L = 20 cm31 000L = 10 cm3Време на центрофуга(мин)1 час100L = 5 cm3L = 2 cm3L = 1 cm31011001 00010 000Скорост на центрофуга (rpm)

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 5

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА АДСОРБЦИЯТА А (%) И ДЕСОРБЦИЯ D (%)

Графиката на времето за извършване на процедурата е:

+++++ TIFF +++++

ΔΔΔΔt1t2tn-1tnČas tt0t1t2tn-2tn-1tn

За всички изчисления се приема, че тестваното вещество е устойчиво и не се адсорбира значително върху стените на контейнера.

АДСОРБЦИЯ А (А%)

а) Паралелен метод

Процентът адсорбция се изчислява за всяка използвана епруветка (i) за определено време (ti), в съответствие с уравнението: (следва уравнение)

(1) [1] A

t

=

m

t

· 100

m

0%

Периодът може да се изчисли, както следва:

(2) m

= C

· V

0μg

(3) m

t

= m

- C

t

· V

0μg

където:

A ti = процента адсорбция (%) при определено време ti

__NEWLINE__msads__NEWLINE__ti = маса на тестваното вещество върху почвата при определено време ti на извършване на теста (μg)

m0 = маса на тестваното вещество в епруветката в началото на теста (μg)

С0 = първоначалната маса на тествания разтвор в контакт с почвата (μg cm–3)

__NEWLINE__Caqads__NEWLINE__ti = съдържанието на тестваното вещество във водната фаза при определено време ti на извършване на теста (μg cm-3); така концентрацията се определя аналитично, като се взимат предвид стойностите, дадени по време на пускането на празен ход

V0 = първоначално количество на тествания разтвор в контакт с почвата (cm3).

C

t

iсе представят графично противоположно на времето и времето, след което се определя времето за постигане на равновесие на сорбция. Примери за такива графики са дадени респективно във фигури 1 и 2.

+++++ TIFF +++++

Фигура 1 Изобразяване на равновесието на адсорбция1009080Процент на адсорбция Ati (%)70605040302010005101520253035404550равновесие на адсорбция (h)

+++++ TIFF +++++

Фигура 2 Концентрация на масата на тестваното вещество във водната фаза (Саq) спрямо времето.10090C080концентрация Caq (μg . cm-3)7060ads5040adsСaq (eq)302010005101520253035404550Равновесие на адсорбция (h)

б) Сериен метод

При следните уравнения се взема предвид, че процедурата на адсорбция се извършва чрез измерване на тестваното вещество в малки аликвотни части на водната фаза, при определени интервали от време.

- По време на всеки интервал от време се изчислява количеството адсорбирано вещество върху почвата, както следва:

- за първия часови интервал Δti = ti – t0

(4) m

Δt

= m

- m

t

·

V

v

aA

- за втория часови интервал = Δt2 = t2 - t1)

(5) m

Δt

= m

t

·

V

v

- m

t

·

V

- v

v

aA

- за третия часови интервал Δt3 = t3 - t2

(6) m

Δt

= m

t

·

V

- v

v

- m

t

·

V

- 2 · v

v

aA

- за n-ти часови интервалl = Δtn = tn – tn-1

(7) m

Δt

= m

t

·

V

-

· v

v

- m

t

·

V

-

· v

v

aA

- Процентът на адсорбция при всеки интервал от време АΔti се изчислява като се използва следното уравнение:

(8) A

Δt

=

m

Δt

m

· 100

%

докато процента на адсорбция Аti за време tI е дадено с уравнението:

(9) A

t

=

∑

j = Δt

Δt

m

m

· 100

%

Стойностите на адсорбция АΔti и Аti (по отношение на нуждите на проучването) се изобразяват графично противоположно на времето и времето, след което се определя времето за постигане на равновесие на сорбция.

- При време на постигане на равновесие teq:

- Масата на адсорбираното тествано вещество върху почвата е:

(10) m

= ∑

Δt

= 1

m

Δt

i

- Масата на тестваното вещество в разтвора е:

(11) m

= m

- ∑

Δt

= 1

m

Δt

i

- И процента на адсорбция при постигане на равновесие е:

(12) A

=

m

m

· 100

%

Използваните по-горе параметри се определят като:

__NEWLINE__msads__NEWLINE__Δt1,__NEWLINE__msads__NEWLINE__Δt2, …,__NEWLINE__msads__NEWLINE__Δtn = масата вещество, адсорбирано върху почвата за интервали от време Δt1, Δt2,…, Δtn (μg)

__NEWLINE__mmads__NEWLINE__t1__NEWLINE__mmads__NEWLINE__t2, …,__NEWLINE__mnads__NEWLINE__tn = масата вещество, измерено в аликвотна част

vaAза определено време t1, t2,…, съответно tn (μg)

__NEWLINE__msadseq = маса на адсорбираното вещество върху почвата при равновесие на адсорбция μg

__NEWLINE__maqadseq = маса на веществото в разтвора при равновесие на адсорбция μg

__NEWLINE__vaA = обема на аликвотната част, при която тестваното вещество се измерва (cm3)

АΔti = процент адсорбция, съответстващ на интервала от време ΔtI (%)

Аeq = процент на адсорбция при равновесие на адсорбция (%).

ДЕСОРБЦИЯ (%)

Времето t0, когато започва експеримента на кинетиката на дезорбция, се счита като момента, когато максимално възстановения обем тествано вещество в разтвора (след като е постигнато равновесие на адсорбция) се замества със същия обем 0,01 М СаСl2 разтвор.

а) Паралелен метод

V

riи масата на десорбция се изчислява съгласно уравнението:

(13) m

t

= m

t

·

V

v

- m

aqA

m

t

= m

aqadseq

Масата на десорбираното вещество при интервал от време Δti e даден в уравнението:

(14) m

Δt

= m

t

- ∑

m

aqdesj

Процентът на десорбция се изчислява:

- при определено време ti с уравнението:

(15) D

t

=

m

t

m

· 100

%

- и при интервал (Δti) с уравнението:

(16) D

Δt

=

m

Δt

m

· 100

%

където:

Dti = процент на десорбция при определено време ti (%)

DΔti = процент на десорбция, съответстващ на интервал от време Δti (%)

__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__ti = масата на тестваното вещество, десорбирано при интервал от време ti (μg)

__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__Δti = масата на тестваното вещество, десорбирано при интервал от време Δti (μg)

__NEWLINE__mmdes__NEWLINE__ti = масата на тестваното вещество, измерено аналитично при време ti в количество Vri, който е взет за анализа (μg)

__NEWLINE__maqA (17) =

масата на тестваното вещество, останало от равновесието на адсорбация заради непълното заместване на количеството (μg)(17)

maqA

= maqadseq

·

V0

- VR

V0

__NEWLINE__maqadseq = масата на тествано вещество в разтвор при равновесие на адсорбция (μg)

VR = обем на плаващите върху повърхността частици, отстранени от епруветката след постигане на равновесие на адсорбция и заместени със същото количество 0,01 М СаСl2 разтвор (cm3)

__NEWLINE__Vri = количеството почва, взето от епруветката (i) за измерване на тестваното вещество, в измерване на кинетиката на десорбция (cm3).

Стойностите на десорбция Dti и DΔti (съгласно нуждите на проучването) се изобразяват графично противоположно на времето и времето, след което се определя постигане на равновесието на десорбция.

(б) Сериен метод

v

aAот водната фаза (сериен метод в 1.9 "Извършване на теста"). Приема се че: (а) количеството плаващи частици, отстранени от епруветката след експеримент за кинетиката на адсорбция, се заместват със същото количество 0,01 М СаСl2 разтвор (VR) и (б) и общото количество на водната фаза в контакт с почвата (VТ) по време на експеримент за кинетиката на десорбция остава постоянно и е дадено в уравнението:

(18) V

= V

- ∑

v

aAi

При време ti:

- v

aDи десорбната маса се изчислява, съгласно уравнението:

(19) m

t

= m

t

·

V

v

- m

·

V

-

· v

V

T

- m

t

= m

aqdeseq.

- процентът на десорбция Dti се изчислява чрез следното уравнение:

(20) D

t

=

m

t

m

· 100

%

При интервал от време Δti:

По време на всеки интервал от време количеството десорбирано вещество се изчислява, както следва:

- за първия часови интервал Δt1 = t1-t0

(21) m

Δt

= m

t

·

V

v

- m

и

m

t

= m

- m

Δt

1

- за втория часови интервал Δt2 = t2-t1

(22) m

Δt

= m

t

·

V

v

- m

Δt

·

V

- v

V

- m

·

V

- v

V

и

m

t

= m

-

m

Δt

+ m

Δt

2

- за n-ти часови интервал Δtn = tn-tn-1

(23) m

Δt

=

m

t

·

V

v

- m

·

V

-

· v

V

- ∑

V

-

· v

V

· m

Δt

и

m

t

= m

- ∑

m

Δt

i

Накрая при всеки интервал от време DΔti се изчислява със следното уравнение:

(24) D

Δt

=

m

Δt

m

· 100

%

докато процентът на десорбция Dti при време ti е даден чрез следното уравнение:

(25) D

t

=

∑

j = Δt

Δt

m

m

· 100 =

m

t

m

· 100

%

където използваните по-горе параметри се определят кат

__NEWLINE__msdes__NEWLINE__Δt1,__NEWLINE__msdes__NEWLINE__Δt2, …,__NEWLINE__msdes__NEWLINE__Δtn = масата вещество, останало адсорбирано върху почвата след интервали от време Δt1, Δt2,…, респективно Δtn (μg)

__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__Δt1,__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__Δt2, …,__NEWLINE__maqdes__NEWLINE__Δtn = масата вещество, останало адсорбирано върху почвата след интервали от време Δt1, Δt2,…, респективно Δtn (μg)

__NEWLINE__mmdes__NEWLINE__t1__NEWLINE__mmdes__NEWLINE__t2, …__NEWLINE__mmdes__NEWLINE__tn = масата вещество, измерено в аликвотна част

vaDза определено време t1, t2,…, съответно tn (μg)

VT = общо количество на водната фаза в контакт с почвата през време на експеримента на кинетика на десорбция, извършен със сериен метод (cm3)

__NEWLINE__maqA (26) =

масата на тестваното вещество, останало от равновесието на адсорбция заради непълното заместване на количеството (μg)(26)

maqA

=

V0

- ∑i = 1n

vaAi

- VR

V0

- ∑i = 1n

vaAi

· maqadseq

VR = обем на плаващите върху повърхността частици, отстранени от епруветката след постигане на равновесие на адсорбция и заместени със същото количество 0,01 М СаСl2 разтвор (cm3)

__NEWLINE__VaD (27) =

количество аликвотна част, изпробвана за аналитични цели от епруветката (i) по време на експеримент на кинетиката на десорбция, извършен със сериен метод (cm3)(27)

vaD

≤ 0,02 · VT

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 6

АДСОРБЦИЯ-ДЕСОРБЦИЯ В ПОЧВАТА: ФОРМУЛЯР ЗА ОТЧИТАНЕ

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

В.19. ИЗЧИСЛЯВАНЕ КОЕФИЦИЕНТА НА АДСОРБЦИЯ (КОС) НА ПОЧВАТА И НА УТАЙКАТА ОТ ОТПАДНИ ВОДИ, ИЗПОЛЗВАЩИ ВИСОКОЕФЕКТИВНА ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ (HPLC)

1. МЕТОД

Този метод е точно копие на ОИСР TG 121 (2000 г.).

1.1 ВЪВЕДЕНИЕ

Поведението на веществата при сорбция в почвите или в утайките от отпадни води може да се опише чрез параметрите, които са определени със средствата на метода В.18. Важен параметър е коефициентът на адсорбция, който се определя като съотношение между концентрацията на веществото в почвата/утайката и концентрацията на веществото във водната фаза при равновесие на адсорбция. Коефициентът на адсорбция, нормализиран към съдържанието на органичен въглерод в почвата Кос е полезен индикатор на свързващата способност на химикала с органичните частици на почвата и утайката от отпадни води и позволява да се направи сравнение между различните химикали. Този параметър може да се изчисли чрез корелация с водоразтворимостта и коефициента на разделяне n-октанол/вода (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7).

Методът на извършване на експеримента, който е описан при този тест, използва HPLC за изчисляване на коефициента на адсорбция Кос в почвите или в утайките от отпадни води (8). Изчисленията са по-надеждни от тези на QSAR (9). Като метод на изчисляване не може напълно да замести експериментите за равновесие на подбора, използван при метод на тестване В.18. Обаче изчисленият Кос може да е полезен при избиране на подходящи параметри за проучванията на адсорбция/десорбция, съгласно метод В.18 чрез изчисляване на Кd (коефициент на разпределяне) или Кf (коефициент на адсорбция на Фройндлих) съгласно уравнение 3 (виж точка 1.2).

1.2 ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Кd: коефициентът на разпределяне се определя като съотношение на концентрацията при равновесие С на разтвореното тествано вещество във двете системи фази, съдържащ сорбиращо вещество (почва или утайка) и водната фаза; той е с много малка стойност, когато концентрациите при двете фази се изразяват на основата на тегло/тегло. В случаите, когато е дадена концентрацията във водната фаза на основата на тегло/обем, тогава единиците са ml g-1. Kd може да варира със свойството сорбция и може да зависи от концентрацията.

(1) K

=

C

C

или

C

C

вода

където:

Cпочва = концентрация тествано вещество в почвата при равновесие (μg g-1)

Cутайка = концентрация тествано вещество в утайките при равновесие (μg g-1)

Cвода = концентрация тествано вещество във водната фаза при равновесие (μg g-1, μg ml-1).

Кf: коефициент на адсорбция на Фройндлих се определя като концентрация на тестваното вещество в почвата или утайките (х/m), когато концентрацията на равновесие Caq във водната фаза е равна на едно; единиците са μg g-1 сорбиращо вещество. Стойността може да варира със свойствата на сорбиращото вещество.

(2) log

x

m

= log K

+

1

n

· log C

aq

където:

х/m = количеството тествано вещество х (μg), адсорбирано върху количеството сорбиращо вещество m (g) при равновесие

1/n = наклон на изотерма на адсорбция на Фройндлих

Cвода = концентрация тествано вещество във водната фаза при равновесие (μg ml-1)

C

= 1

log K

= log

x

m

Кос: коефициента на разпределяне (Kd) или коефициент на адсорбция на Фройндлих (Кf), нормализирани към съдържанието на органичен въглерод (fос) на сорбиращото вещество; по-специално за нейонизираните химикали, той е приблизителен индикатор за степента на адсорбция между веществото и сорбиращото вещество и позволява да се направи сравнение между различните химикали. В зависимост от размера на Kd и Кf, Кос може да е с много малка стойност или има единици ml g-1 или μg g-1 органични частици.

(3) K

=

K

f

без изменение или в ml·g

или

K

f

μg · g

-1

Отношението между Kd и Кос не е винаги линейно и тогава Кос стойностите могат да варират от почва до почва, но тяхната променливост е високо намалена в сравнение с Kd и Кf стойности.

Коефициент на адсорбция (Кос) се извлича от коефициента на използване на мощността (к′) в зависимост от кривата за калибриране на log к′ като функция на log Кос от избраните съединения-еталони.

(4) k′ =

t

- t

t

където:

tR : HPLC време на запазване на теста и вещество-еталон (минути)

t0 : HPLC време на престой (минути) (виж точка 1.8.2).

Pow: коефициент на разделяне октанол-вода се определя като съотношение на концентрациите на разтворено вещество в n-октанол и вода; той е с много малка стойност.

(5) P

=

C

C

= K

ow

1.3. ВЕЩЕСТВА ЕТАЛОНИ

Структурната формула, чистотата и константна на разпадане (ако е целесъобразно) трябва да се знаят преди използването на метода. Използва се информацията за разтворимост във вода и органични разтвори, върху коефициент на разделяне октанол-вода и характеристиките на хидролизата.

За да се съпоставят измерените HPLC–данни за запазване на тестваното вещество с неговия коефициент на адсорбция Кос, трябва да се състави графика на калибриране с log Кос в съответствие с log к′. Използват се минимум шест точки-еталони, поне една отгоре и една отдолу на очакваната стойност на тестваното вещество. Точността на метода ще бъде значително подобрен, ако се използват веществата-еталони, които са структурно се отнасят към тестваното вещество,. Ако не са налице такива данни, тогава ползвателя избира подходящите вещества на калибриране. В този случай се избира по-основна мрежа от структурно хомогенни вещества. Веществата и Кос-стойности, които могат да се използват, са изброени в приложението в таблица 1 за утайките и в таблица 3 за почвата. Посочват се причините за избор на други вещества на калибриране.

1.4. ПРИНЦИП НА МЕТОДА НА ТЕСТА

HPLC се извършва с аналитични колони, свързани с цианопропил твърда фаза, съдържащи липофилна и полярната половини. Използва се умерено стационарна фаза, основана на кварцова матрица:

+++++ TIFF +++++

Принципът на метода на теста е подобен на метода на тестване А.8 (коефициент на разпределяне, HPLC метод). Докато преминава през колоните заедно с мобилната фаза, тестваното вещество взаимодейства със стационарната фаза. Като резултат от разпределянето между мобилната и стационарната фаза, тестваното вещество се забавя. Двойният състав на стационарната фаза, имащ полярна и не-полярна страни, позволява взаимодействие с полярните и не-полярните групи от молекули, по начин подобен на случая за органичните частици в матриците почвата или утайката. Това позволява да се създаде отношение между времето за задържане в колоната и коефициента на адсорбция на органичните частици.

РН има значително въздействие върху поведението при сорбция, и по-специално за полярните вещества. За земеделските почви или утайници на станциите за преработване на утайките от отпадни води, рН обикновено варира между рН 5,5 и 7,5. За веществата, които се йонизират, трябва да се извършат два теста с йонизирана и не-йонизирана форма при подходящ буферен разтвор, но само в случаи, когато поне 10 % от тестваното съединение ще се дисоциират в рН 5,5 до 7,5.

Тъй като отношението между задържането на HPLC колона и коефициента на адсорбция се използват за изчисление, не се изисква количествен аналитичен метод и са необходими само изчисленията на времето за задържане. Ако е на разположение подходяща мрежа от вещества-еталони и могат да се използват стандартните условия за извършване на експериментите, метода осигурява бърз и ефикасен метод за оценяване на коефициента на адсорбция Кос.

1.5. ПРИЛОЖИМОСТ НА ТЕСТА

HPLC-метод се прилага за химичните вещества (неетикетирани или етикетирани), за които е налице подходяща система за откриване (например спектрометър, радиоактивен детектор) и които са достатъчно устойчиви по време на експеримента. Може по-специално да бъде полезен за химикали, които е трудно да се изследват в други експериментални системи (т.е. летливи вещество; вещества, които не са разтворими във вода при концентрация, която може да се измери аналитично; веществата с високо сродство към повърхността на инкубационната система). Методът може да се използва за смеси, които дават неразделни отмити ивици. В такъв случай се формулират горните и долни ограничения на log Кос стойности на съединенията на тестваната смес.

Примесите могат понякога да причинят проблеми при тълкуването на резултатите от HPLC, но те не са от голямо значение, когато тестваното вещество може да бъде аналитично ясно определено и разделено от примесите.

Методът е валиден за веществата, които са изброени в таблица 1 на приложението и също са приложими за различните видове химикали, принадлежащи на следните класове:

- ароматни амини (например: трифлуралин, 4-хлороанилин, 3,5-динитроанилин, 4-метиламин, N-метиламин, 1-нафтиламин),

- ароматни естери на карбоксилните киселинни (например: метилестер на бензонената киселина, 3,5- естер динитробензонената киселина),

- ароматни хидрокарбони (например толуол, ксилол, етилбензол, нитробензол),

- естери на арилоксифеноксипропиоловите киселинни (например диклофоп-метил, феноксапроп-етил, феноксапроп-Р-етил)

- бензимидазол и имидазол фунгициди (например карбендазим, фуберидазол, триазоксид),

- амиди на карбоксилните киселини (например 2-хролбензамид, N, N-диметилбензамид, 3,5-динитробензамид, N-метилбензамид, 2-нитробензамид, 3-нитробензамид),

- хлорирани въглеводороди (например ендосулфан, дихлордифенил-трихлоретан, хексахлорбензен, квинтозен, 1,2,3-трихлорбензен),

- органофосфор инсектициди (например азинфос-метил, дизулфотон, фенамифос, изофенфос, пиразофос, сулпрофос, тризофос),

- феноли (например фенол, 2-нитрофенол, 4-нитрофенол, пентахлорфенол, 2,4,6-трихлорфенол, 1-нафтол),

- фенилурея производни съединения (например изопротурон, монолинурон, пенсикурон),

- багрилни вещества (например Acid Yellow 219, Basic Blue 41, Direct Red 81),

- полиароматни хидрокарбони (например аценафтен, нафталин),

- 1,3,5-триазин хербициди (например прометрин, пропазин, симазин, тербутрин),

- триазол производни съединения (например тебуконазол, тридимефон, традименол, трипенфенол),

Методът не се прилага за вещества, които реагират или с отмиващ агент или със стационарната фаза. Също не се прилагат за вещества, които взаидействат по специфичен начин с неорганични съединения (например образуване на група от комплекси с глинени минерали). Методът може да не работи за повърхностните активни вещества, неорганичните съединения и умерените и силни органични киселини и основи. Могат да се определят log Кос стойности с обхват от 1,5 до 5,0. Веществата, които се йонизират трябва да се измерят като се използва буферна мобилна фаза, но се вземат грижи за да се избегне утаяване на буферни съединения или тестваното вещество.

1.6. КРИТЕРИИ ЗА КАЧЕСТВО

1.6.1. Точност

Обикновено коефициента на адсорбция на тестваното вещество може да се изчисли с ± 0,5 log единици на стойността, определена чрез метода за равновесие на Фройндлих (виж таблица 1 в допълнението). По-висока точност може да се постигне, ако използваните вещества-еталони структурно се отнасят към тестваното вещество.

1.6.2. Повтаряемост

Изчисленията следва да се правят поне два пъти. Стойностите на log Кос, получени от индивидуалните изследвания са в обхват от 0,25 log единици.

1.6.3. Възпроизводимост

Полученият досега опит при прилагането на този метод се поддържа от неговата валидност. Проучванията на HPLC-метод, който използва 48 вещества (повечето пестициди), за които има данни, отнасящи се до Кос върху почвата, дават коефициента на корелация R = 0,95 (10) (11).

Направено е сравнение на теста между 11 участващи лаборатории, за да се подобри и валидира метода (12). Резултатите са дадени в таблица 2 на допълнението.

1.7. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА

1.7.1. Предварителна оценка на коефициента на адсорбция

Коефициентът на разделение на октанол-вода Pов = (Ков), и до някаква степен разтворимостта във вода, може да се използват като индикатори за степента на адсорбция, по-специално за не-йонизираните вещества и по този начин може да се използват за предварителни сведения. Разнообразието от полезни корелации е било публикувано за няколко групи химикали (1) (2) (3) (4) (5) (6) (7).

1.7.2. Апаратура

Изисква се течен хроматограф, оборудван с пулсационната помпата и подходящ уред за откриване. Препоръчва се използването на инжекционен клапан с отвор за впръскване. Използват се химично свързани с цианопропил смоли на основата на силициев двуокис (например Хайперсил и Зорбакс CN). Колоната на безопасност от същия материал може да бъде поставена между системата за впръскване и аналитичната колона. Колоните от различните доставчици могат да варират значително в тяхната отделна ефективност. Като ръководство, се постигат следните фактори за капацитет k′: log k′ > 0,0 за log Кос = 3,0 и log k′ > 0,4 за log Кос = 2,0, когато използвайки метанол/вода 55/45 % като мобилна фаза.

1.7.3. Мобилни фази

Проучени са няколко мобилни фази и се препоръчват следните две:

- метанол/вода (55/45 % v/v),

- метанол/0,01M цитрат-буфер рН 6,0 (55/45 % v/v).

За приготвянето на цитрат-буферен разтвор се използват HPLC степен на метанола и дестилираната вода или отмиващ разтвор. Преди употреба сместа се дегазира. Използват се изократни отмиващи агенти. Ако метанола/водната смес не са подходящи, могат да се опитат други органични разтворители/водни смеси, например етанол/водна смес или ацетонитрил/водна смес. За съединенията, които се йонизират, за да стабилизира рН, се препоръчва употребата на отмиващ разтвор. Трябва да се полагат грижи за да се избегне утаяването на солта и влошаване/разваляне на колоните, което може да се случи с някои органични фази/буферни смеси.

Не могат да се използват никакви добавки като йон реактив, защото те могат да повлияят на свойството на сорбция на стационарната фаза. Такива изменения на стационарната фаза може да са необратими. Поради тази причина е задължително, тези експерименти, за които използват добавки, да се извършват в отделна колона.

1.7.4. Разтворими вещества

Тестваните вещества и веществата-еталони следва да се разтварят през мобилната фаза.

1.8. ИЗВЪРШВАНЕ НА ТЕСТА

1.8.1. Условия на извършване на теста

Температурата по време на измерването следва да се записва. Използването на отделна колона за контролиране на температурата се препоръчва силно, за да се гарантират постоянните условия по време на калибриране и извършването на оценка и измерване на тестваното вещество.

1.8.2. Определяне на времето на престой t0

За определяне на времето на престой t0 могат да се използват два различни метода (виж точка 1.2).

1.8.2.1. Определяне на времето на престой t0 чрез хомоложни серии

За тази процедура е доказано, че дава надеждни резултати и стандартизиране стойности t0. За подробности виж метод А.8: коефициент на разделяне (n-октанол/вода), HPLC метод.

1.8.2.2. Определяне на времето на престой t0 чрез инертни вещества, които не се задържат чрез колона

Тази техника се основава на впръскването на разтворите от формамид, урея и содни нитрати. Извършват се измервания поне два пъти.

1.8.3. Определяне на времето на задържане tR

Веществата-еталони се избират, както е описано в точка 1.3. Те могат да се впръскат като смесен стандарт, за да се определи тяхното време на задържане, при условие че е било потвърдено, че времето на задържане на всяко вещество-еталон не е повлияно от присъствието на други стандарти-еталони. Калибрирането се извършва на равни интервали поне два пъти на ден с цел да се изчислят неочакваните промени в колоната за изпълнение. За да се потвърди, че времето на задържане не се е натрупало и за да се постигне най-добър опит, калибрираното впръскване се извършва преди и след впръскването на тестваното вещество. Веществата се впръскват поотделно в колкото е възможно по-малко количество (за да се избегне претрупване на колоната) и се определя тяхното време на задържане.

С цел да се повиши коефициента в измерването, следва да се извършват поне две измервания. Стойностите на log Кос, получени от индивидуалните измервания, попадат в обхвата на 0,25 log единици.

1.8.4. Оценка

Факторите на капацитета k′ се изчисляват от времето на престой t0 и времето на задържане tR на избраните вещества-еталони в съответствие с уравнение 4 (виж точка 1.2). Данните за log k′ на веществата-еталони след това са изобразени графично срещу техните log Кос стойности от експеримента за изравняване на партидата, даден в таблици 1 и 3 на допълнението. Следователно, използвайки тази схема, log k′ стойността на тестваното вещество се използва, за да се определи неговата log Кос стойност. Ако фактическите резултати показват, че log Кос на тестваното вещество е извън обхвата на калибриране, тестът следва да се извърши отново като използват различни, по-подходящи вещества-еталони.

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

Отчетът трябва да включва следната информация:

- идентификация на тестваното вещество и веществата-еталони и тяхната чистота, и рКа, ако е необходимо,

- описание на оборудването и условията на работа, например вида и размер на аналитичната (и за безопасност) графи, средствата за установяване, мобилната фаза (съотношение на компонентите и рН), температура по време на измерванията,

- времето на престой и използваният за неговото определяне метод,

- количествата тествано вещество и веществата-еталони, записани в графата,

- време на задържане на съединенията-еталони, използвани за калибриране,

- подробности за съответстващата линия на регресия (log k′ в съотношение с log Кос) и графата на линията на регресия,

- средните данни за задържането и изчислената стойност d log Кос за тестваните химически съединения.

- хроматограми.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) W. J. Lyman, W. F. Reehl, D. H. Rosenblatt (ed). (1990). Handbook of chemical property estimation methods, Chap. 4, McGraw-Hill, New York.

(2) J. Hodson, N. A. Williams (1988). The estimation of the adsorption coefficient (Koc) for soils by HPLC. Chemosphere, 17, 1 67.

(3) G. G. Briggs (1981). Theoretical and experimental relationships between soil adsorption, octanol-water partition coefficients, water solubilities, bioconcentration factors, and the parachor. J. Agric. Food Chem., 29, pp. 1050-1059.

(4) C. T. Chiou, P. E. Porter, D. W. Schmedding (1983). Partition equilibria of nonionic organic compounds between soil organic matter and water. Environ. Sci. Technol., 17, pp. 227-231.

(5) Z. Gerstl, U. Mingelgrin (1984). Sorption of organic substances by soils and sediment. J. Environm. Sci. Health, B19, pp. 297-312.

(6) C. T. Chiou, L. J. Peters, V. H. Freed (1979). A physical concept of soil water equilibria for nonionic organic compounds, Science, 106, pp. 831-832.

(7) S. W. Karickhoff (1981). Semi-empirical estimation of sorption of hydrophobic pollutants on natural sediments and soils. Chemosphere, 10, pp. 833-846.

(8) W. Kördel, D. Hennecke, M. Herrmann (1997). Application of the HPLC-screening method for the determination of the adsorption coefficient on sewage sludges. Chemosphere, 35(1/2), pp. 121-128.

(9) M. Mueller, W. Kördel (1996). Comparison of screening methods for the estimation of adsorption coefficients on soil. Chemosphere, 32(12), pp. 2493-2504.

(10) W. Kördel, J. Stutte, G. Kotthoff (1993). HPLC-screening method for the determination of the adsorption coefficient in soil-comparison of different stationary phases, Chemosphere, 27(12), pp. 2341-2352.

(11) B. von Oepen, W. Kördel, W. Klein (1991). Sorption of nonpolar and polar compounds to soils: Processes, measurements and experience with the applicability of the modified OECD Guideline 106, Chemosphere, 22, pp. 285-304.

(12) W. Kördel, G. Kotthoff, J. Müller (1995). HPLC-screening method for the determination of the adsorption coefficient on soil-results of a ring test. Chemosphere, 30(7), pp. 1373-1384.

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ

ТАБЛИЦА 1

Сравнение на стойностите на Кос за почвите и утайките и изчислените стойности чрез HPLC скрининг метод [1] [2]

Вещество | Номер на CAS | log Koс на утайки от отпадни води | log Koc на HPLC | Δ | log Koc на почвата | log Koc на HPLC | Δ |

Атразин | 1912-24-9 | 1,66 | 2,14 | 0,48 | 1,81 | 2,20 | 0,39 |

Линурон | 330-55-2 | 2,43 | 2,96 | 0,53 | 2,59 | 2,89 | 0,30 |

Фентион | 55-38-9 | 3,75 | 3,58 | 0,17 | 3,31 | 3,40 | 0,09 |

Монурон | 150-68-5 | 1,46 | 2,21 | 0,75 | 1,99 | 2,26 | 0,27 |

Фенантрен | 85-01-8 | 4,35 | 3,72 | 0,63 | 4,09 | 3,52 | 0,57 |

Фенилбензоат | 93-99-2 | 3,26 | 3,03 | 0,23 | 2,87 | 2,94 | 0,07 |

Бензамид | 55-21-0 | 1,60 | 1,00 | 0,60 | 1,26 | 1,25 | 0,01 |

4-нитробензамид | 619-80-7 | 1,52 | 1,49 | 0,03 | 1,93 | 1,66 | 0,27 |

Ацетанилид | 103-84-4 | 1,52 | 1,53 | 0,01 | 1,26 | 1,69 | 0,08 |

Анилин | 62-53-3 | 1,74 | 1,47 | 0,27 | 2,07 | 1,64 | 0,43 |

2,5-дихлоранилин | 95-82-9 | 2,45 | 2,59 | 0,14 | 2,55 | 2,58 | 0,03 |

ТАБЛИЦА 2

Резултатите от между-лабораторния тест (11 участващи лаборатории) извършен за да подобри и валидира HPLC метод [3]

Вещество | Номер на CAS | log Kou (OECD 106) | Koc | log Koc |

HPLC |

Атразин | 1912-24-9 | 1,81 | 78 ± 16 | 1,89 |

Монурон | 150-68-5 | 1,99 | 100 ± 8 | 2,00 |

Трипентенол | 77608-88-3 | 2,37 | 292 ± 58 | 2,47 |

Линурон | 330-55-2 | 2,59 | 465 ± 62 | 2,67 |

Фентион | 55-38-9 | 3,31 | 2062 ± 648 | 3,31 |

ТАБЛИЦА 3

Препоръчани вещества-еталони за HPLC екранен метод основан на данните за адсорбция на почвата

Вещество-еталон | CAS номер | Log Koc е стойност на равновесието | Номер на данни Koc | Log S.D. | Източник |

Ацетанилид | 103-84-4 | 1,25 | 4 | 0,48 | [4] |

Фенол | 108-95-2 | 1,32 | 4 | 0,70 | [4] |

2-нитробензамид | 610-15-1 | 1,45 | 3 | 0,90 | [5] |

N,N-диметилбензамид | 611-74-5 | 1,52 | 2 | 0,45 | [4] |

4-метилбензамид | 619-55-6 | 1,78 | 3 | 1,76 | [4] |

Метилбензоат | 93-58-3 | 1,80 | 4 | 1,08 | [4] |

Атразин | 1912-24-9 | 1,81 | 3 | 1,08 | [6] |

Изопротурон | 34123-59-6 | 1,86 | 5 | 1,53 | [6] |

3-Нитробензамид | 645-09-0 | 1,95 | 3 | 1,31 | [5] |

Анилин | 62-53-3 | 2,07 | 4 | 1,73 | [4] |

3,5-Динитробензамид | 121-81-3 | 2,31 | 3 | 1,27 | [5] |

Карбендазим | 10605-21-7 | 2,35 | 3 | 1,37 | [6] |

Триадименол | 55219-65-3 | 2,40 | 3 | 1,85 | [6] |

Триазоксид | 72459-58-6 | 2,44 | 3 | 1,66 | [6] |

Триазофос | 24017-47-8 | 2,55 | 3 | 1,78 | [6] |

Линурон | 330-55-2 | 2,59 | 3 | 1,97 | [6] |

Нафтален | 91-20-3 | 2,75 | 4 | 2,20 | [4] |

Ендосулфан-диол | 2157-19-9 | 3,02 | 5 | 2,29 | [6] |

Метиокарб | 2032-65-7 | 3,10 | 4 | 2,39 | [6] |

Киселина жълто 219 | 63405-85-6 | 3,16 | 4 | 2,83 | [4] |

1,2,3-Трихлорбензол | 87-61-6 | 3,16 | 4 | 1,40 | [4] |

γ-HCH (линдан) | 58-89-9 | 3,23 | 5 | 2,94 | [4] |

Фентион | 55-38-9 | 3,31 | 3 | 2,49 | [6] |

Директно червено 81 | 2610-11-9 | 3,43 | 4 | 2,68 | [4] |

Пиразофос | 13457-18-6 | 3,65 | 3 | 2,70 | [6] |

Алфа- ендосулфан | 959-98-8 | 4,09 | 5 | 3,74 | [6] |

Диклофопметил | 51338-27-3 | 4,20 | 3 | 3,77 | [6] |

Фенантрен | 85-01-8 | 4,09 | 4 | 3,83 | [4] |

Основно синьо 41 (смес) | 26850-47-5 12270-13-2 | 4,89 | 4 | 4,46 | [4] |

ДДТ | 50-29-3 | 5,63 | 1 | — | [5] |

В.20 ТЕСТ ЗА ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА ГИГАНТСКА ВОДНА БЪЛХА

1. МЕТОД

Този метод е точно копие на ОИСР TG 211 (1998 г.).

1.1. ВЪВЕДЕНИЕ

Първоначалната цел на теста е оценяване въздействието на химикалите върху репродуктивната способност на Daphnia magna (гигантска водна бълха).

1.2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ЕДИНИЦИ

Родителско животно : са тези женски животни от Daphnia magna, които са представени в началото на експеримента и чиято репродуктивна способност е обект на проучването.

Поколение : са младите Daphnia magna, произлезли от родителското животно по време на теста.

Концентрация на най-ниско наблюдаваното въздействие (LOEC) : е най-ниската тествана концентрация, при която се наблюдава, че веществото статистически определено има, значително въздействие върху репродуктивната способност и смъртността на родителското животно (при р< 0,05), в сравнение с контролната, по време на определено излагане. Обаче всички тествани концентрации над LOEC трябва да имат вредно въздействие равно на или по-голямо, от това което се наблюдава при LOEC. Когато тези две условия не могат да се изпълнят, трябва да се даде пълно обяснение за това как LOEC (и следователно NOEC) са били избрани.

Концентрация на ненаблюдавано въздействие (NOEC) : това е тестваната концентрация непосредствено преди LOEC, която в сравнение с контролната, статистически няма значително въздействие (при р< 0,05), по време на определено излагане.

ЕСх : е концентрацията на тестваното вещество, разтворено във вода, което има за резултат х % намаляване в репродуктивността на Daphnia magna по време на определено излагане.

Вътрешна скорост на увеличаване : е мярка за растеж на популацията, която интегрира репродуктивната способност и смъртността (20) (21) (22). При постоянно състояние на популацията тя е нула. При нарастваща популация е положителна, а при намаляваща популация е отрицателна. Последната не е устойчива и накрая води до прекратяване.

Граница на откриваемост : е най-ниската концентрация, която може да се открие, но не може да се определи количествено.

Граница на определяне : е най-ниската концентрация, която може да се измери количествено.

Смъртност : животно, което е записано като мъртво, когато е неподвижно, т.е. когато не е способно да плува или ако не се наблюдава движение на външните органи и корема след 15-секундно леко разтърсване на съда за тестване. (Ако се използва друга дефиниция, това трябва да се отчете заедно с нейната референция).

1.3. ПРИНЦИП НА МЕТОДА НА ТЕСТВАНЕ

Млади женски животни Daphnia magna (родителски животни), на възраст по-малко от 24 часа при започването на теста, се излагат на тестваното вещество, прибавено към водата при поредица от концентрации. Продължителността на теста е 21 дни. В края на теста се оценява общия брой живо поколение, произлезли от живо родителско животно в края на теста. Това означава, че младите индивиди, произлезли от възрастните индивиди, което са умрели по време на теста, се изключват от изчисленията. Репродуктивната способност на родителските животни може да се изрази по друг начин (например броя на живото поколение, произлязло от животно за един ден от първия ден, когато се е наблюдавало поколение), но тези начини трябва да се отчетат като допълнение към общия брой от млади индивиди, произлезли от родител, който е жив в края на теста. С цел да се определи концентрация на най-ниско наблюдаваното въздействие (LOEC) и следователно концентрация на ненаблюдавано въздействие (NOEC), репродуктивната способност на животните, изложени на тестваното вещество, се сравнява с тази на контролните животни. С цел да се оцени концентрацията, която би причинила х % намаляване в репродуктивността (т.е. ЕС50, ЕС20 или ЕС10), като допълнение, данните се анализират колкото е възможно по скоро, чрез използване на модела на регресия.

Оцелелите от родителските животни и времето на появяване на първото поколение трябва да се запише. Други въздействия върху параметрите, свързани с веществото, като растеж (например дължина) и възможна вътрешна скорост на увеличаване, също могат да се изследват.

1.4. ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕСТВАНОТО ВЕЩЕСТВО

Резултатите от теста за остра токсичност (виж метод В.2, част 1), извършен с Daphnia magna, следва да са на разположение. Резултатът може да е полезен при избиране на подходящ обхват на тестваните концентрации при репродуктивния тест. Разтворимостта във вода и парното налягане при тестваното вещество следва да са известни и да е на разположение сигурен аналитичен метод за класифициране на веществото в тествания разтвор, с отчетена ефективност при възстановяване и граница на откриваемост.

Информацията за тестваното вещество, която може да е полезна при създаване на условията за провеждане на теста, включва формула на структурата, чистота на веществото, устойчивост при светлина, устойчивост при условията на теста, рКа, Рow и резултатите от теста за готовата биоразложимост (виж метод В.4).

1.5. ВАЛИДНОСТ НА ТЕСТА

За да бъде теста валиден, при контролите следва да се изпълнят следните критерии:

- смъртността на родителските животни (женските Daphnia magna) да не превишава 20 % в края на теста,

- основния брой живо поколение, произлязло от оцеляло в края на теста родителско животно, да е ≥ 60.

1.6. ОПИСАНИЕ НА МЕТОДА НА ТЕСТА

1.6.1. Апаратура

Съдовете за теста и другата апаратура, които ще влизат в контакт с тествания разтвор, следва да са направени изцяло от стъкло или други инертни материали. Съдовете за тестване нормално ще са от устойчиво стъкло.

Допълнително се изисква част или цялото оборудване, както следва:

- О2 метър (с микроелектрод или друго подобно оборудване за измерване на разтворения кислород в проби с ниско количество),

- адекватна апаратура за контрол на температурата,

- рН метър,

- оборудване за определяне на твърдостта на водата,

- оборудване за определяне на концентрацията на органичен въглерод (ТОС) във водата или оборудване за определяне на необходимостта от химичен кислород (СОD),

- адекватно оборудване за контрол на режима на светлина и измерването на интензитета на светлината.

1.6.2. Тествани организми

Видовете, които ще се използват при теста са видовете Daphnia magna Щраус. Другите видове Daphnia могат да се използват, при условие че съответно отговарят на критериите за валидност (критериите за валидност по отношение на репродуктивната способност при контролите са релевантни за Daphnia видовете). Ако се използват други видове Daphnia, те трябва ясно да се идентифицират и да се посочат причините за тяхната употреба.

За предпочитане е клонингът да се идентифицира чрез генотипа. Проучване (1) показва, че характеристиката за репродуктивността от клонинг А (която произлиза от IRCHA във Франция) (3) постоянно отговаря на критериите за валидност посредством ≥ 60 поколение на родителско животно, оцеляло при условията, описани в този метод. Обаче други клонинги се допустими, при условие че Daphnia е показала, че отговаря на критериите за валидност на теста.

В началото на теста, животните следва да са на възраст по-малко от 24 часа и не трябва да са първо поколение. Те следва да са произлезли от здраво стадо (т.е. такова, което не показва признаци на стрес като висока смъртност, присъствие на мъжки и ефипия, закъснение при създаване на първото поколение, безцветни животни и т.н.). Стадото животни трябва да се отглежда в условия (светлина, температура, среда, хранене и животни на единица обем), подобни на тези, които ще се използват при теста. Ако средата на отглеждане на Daphnia, която се използва при теста е различна от тази, която е използвана за обикновеното отглеждане на Daphnia, добре е да се включи преди теста един период на аклиматизация от обикновено три седмици (т.е. едно поколение), за да се избегне подлагането на стрес на родителските животни.

1.6.3. Среда на извършване на теста

Препоръчва се при този тест да се използва изцяло определена среда. Това може да предотврати употребата на добавки (например водорасли, екстракти от почвата и т.н.), които са трудни за характеризиране и следователно подобряват възможността за стандартизиране между лабораториите. Създадени са подходящи за тази цел среди на Elendt M4 (4) и M7 (виж приложение 1). Обаче, са допустими и други среди (например (5) (6)), при условие че отглеждането на Daphnia показва, че отговаря на критериите за валидност на теста.

Ако се използват среди, които включват неопределени добавки, тези добавки следва да се определят ясно и при отчитането на теста следва да се предостави информация за състава, по-специално с оглед на съдържанието на въглерод, тъй като това може да съдейства при определяне на хранителния режим. Препоръчва се общия органичен въглерод (ТОС) и/или необходимия химичен кислород (СОD) на основната подготовка на органичните добавки да са опредени и да е направена оценка на въздействието на ТОС и СОD върху средата, която се използва при теста. При този способ се препоръчва ТОС нивото (т.е. преди добавянето на морски водорасли) да бъде под 2 mg/l (7).

Когато се тестват вещества, съдържащи метали, е важно да се знае, че свойствата на тестваната среда (например твърдост, способност за образуване на хелатен пръстен) могат да издържат токсичността на тестваното вещество. Поради тази причина, е желателно средата да бъде напълно определена. Обаче, до момента, единствените напълно определени среди, за които се знае, че са подходящи за дългосрочно отглеждане на Daphnia magna са средите на Elendt M4 и M7. И двете среди съдържат хелатообразуващ фактор EDTA (етилендиаминтетраоцетна киселина, комплексон III). Изследванията са показали, че (2) очевидната токсичност на кадмия е най-общо по-ниска, когато тестовете на репродуктивността се извършват при М4 и М7 среди, в сравнение със среди, които не съдържат EDTA. Следователно М4 иМ7 не се препоръчват за тестване на веществата, които съдържат метали и други способи, съдържащи известни хелагоборазуващи фактори, също трябва да се избягват. За веществата, които съдържат метали е препоръчително да се използва алтернативна среда, като например ASTM (Американско сдружение за изпитване и изследване на материалите) възстанови твърдата прясна вода (7), която не съдържа EDTA, и е с прибавени екстракти от водорасли (8). Тази комбинация от ASTM, която възстановява твърдата прясна вода и добавени екстракти от водорасли също е подходяща за продължително отглеждане и тестване на Daphnia magna (2), въпреки че тя все още проявява слабо хелатообразуващо действие, заради органичната съставка на добавените екстракти от водорасли.

В началото и по време на теста, концентрацията на разтворен кислород е над 3 mg/l. РН е в границата от 6-9 и обикновено не варира повече от 1,5 единици при всеки един тест. Препоръчва се твърдост над 140 mg/l (като CaCO3). Тестове при и над тези нива са показвали, че репродуктивността е в съответствие с критериите за валидност (9) (10).

1.6.4. Тествани разтвори

Тестваните разтвори на избраните концентрации обикновено се приготвят чрез разреждане на основния разтвор. Основният разтвор за предпочитане се приготвя чрез разреждане на веществото в средата за тестване.

С цел да се приготви устойчив концентриран основен разтвор, може в някои случаи да се наложи употребата на органични разтворители или диспергиращи вещества, но трябва да се положат всички усилия, за да се избегне употребата на такива материали. Примери на подходящи разтворители са ацетон, етанол, метанол, диметилформамид и триетилен гликол. Примери на подходящи разпръскващи вещества са Cremophor RH40, метилцелулоза 0,01 % и НСО-40. Във всички случаи тестваното вещество в тествания разтвор следва да не да превишава границата на разтворимост в тестваната среда.

Разтворителите се използват, за да се получи основния разтвор, който може да се дозира точно във водата. С препоръчаната концентрация разтвор и при финалната среда на тестване (т.е. ≤ ml/l), изброените по-горе разтвори не са токсични и не повишават разтворимостта във вода на веществото.

Разпръскващите вещества могат да подпомогнат при точното дозиране и разпръскване. При препоръчаната концентрация в условията на последния тест (т.е. ≤ ml/l), разпръскващите вещества, изброени по-горе, не са токсични и не повишават разтворимостта във вода на веществото.

1.7. ПЛАНИРАНЕ НА ТЕСТА

Следва да се определят съдовете за теста и да бъдат направени на случаен принцип всички последващи манипулации. Неизпълнението на тези действия, може да доведе до отклонение, което може да се изтълкува погрешно като въздействие от концентрацията. По-специално, ако експерименталните единици се управляват по реда на обработката и концентрацията, тогава някои ефекти относими към времето, като умората на оператора или други грешки, могат да доведат до по-големи въздействия при по-високите концентрации. Нещо повече, ако е вероятно резултатите от теста да са повлияни от първоначалните условия или условията на околната среда по време на теста, такива като местонахождение на лабораторията, следва да се помисли за спиране на теста.

1.8 ПРОЦЕДУРА

1.8.1. Условия на експозиция

1.8.1.1. Продължителност

Тестът продължава 21 дни.

1.8.1.2. Зареждане

Родителските животни се обслужват индивидуално, едно за един съд за тестване, с 50—100 ml от средата на всеки съд.

За да се постигнат изискванията на аналитичната процедура, използвана при определяне на концентрацията тествано вещество, понякога може да са необходими по-големи обеми, въпреки че е допустимо и обединяването на дублиращите съдове за химически анализи. Ако се използва количество по-голямо от 100 ml, може да се наложи да се повиши съотношението дадено за Dаphnia, за да се гарантира достатъчен достъп на храна и съответствие с критериите за валидност. За потоковите тестове, може да се помисли за алтернативно планиране, по технически причини, (например четири групи от 10 животни в по-голям обем), но следва да бъдат отчитани всякакви промени в планирането на теста.

1.8.1.3. Брой животни

За полустатичните тестове се използват най-малко 10 животни разделени поотделно за всяка тествана концентрация и най-малко 10 животни разделени поотделно в контролните серии.

За потоковите тестове, се установява за уместно да се използват 40 животни разделени на четири групи от 10 животни за всяка тествана концентрация (1). По-малък брой от тествани организми може да се използва и се препоръчва минимум 20 животни за концентрация, разделени на две или повече контролни групи с равен брой животни (например четири контролни групи, като всяка съдържа пет водни бълхи). За отбелязване е, че за тестове, където животните са държани в групи, ако родителското животно умре, няма да е възможно да се отчете репродуктивната способност като общ брой оцеляло поколение, произлязло от родителско животно, което е живо в края на теста. В тези случаи репродуктивната способност се изразява като общ брой живо поколение, произлязло от родителите, които са били живи в началото на теста.

1.8.1.4. Хранене

За полу-статичните тестове, храненето за предпочитане се прави дневно, но поне три пъти на седмица (т.е. съответстващи на измененията в средата). Отклоненията от това (например за потоковите тестове) следва да бъдат отчитани.

По време на теста хранителният режим на родителските животни за предпочитане са живи клетки от морски водорасли или едно или повече от следните: Chorella, Selenastrum capricornutum (сега Pseudokichneriella subcapitata (11)) и Scenedesmus subspicatus. Хранителният режим, който се прилага следва да се основава на количеството органичен въглерод (С), осигурен за всяко родителско животно. Проучванията (12) показват, че за Daphnia magna, нива на съотношение между 0,1 и 0,2 mg С/ Daphnia/ден са достатъчни за получаването на изисквания брой поколение, за да се покрият критериите за валидност на теста. Съотношението може да се получи или при постоянна пропорция по време на теста или, ако е желателно, може да се използва по-ниска пропорция в началото на теста, която да се повиши по време на извършването на теста, като се вземе предвид растежа на родителските животни. В този случай съотношението все още остава в препоръчания обхват от 0,1—0,2 mg С/ Daphnia/ден по всяко време.

Ако за да се поддържа изискваното ниво на съотношение (т.е. за удобство, тъй като измерването на органичния въглерод изисква време) трябва да се използват заместващи мерки, такива като брой на клетките от морски водорасли или слаба адсорбция, всяка лаборатория трябва да има собствена номограма, която се отнася до заместващия начин на измерване на органичния въглерод на морските водорасли (виж приложение 2 за съвети при създаването на номограма). Номограмите се проверяват поне веднъж годишно и по-често, ако условията за отглеждане на морските водорасли са се променили. Установено е, че слаба адсорбция е по-добър заместител на съдържанието на въглерод, отколкото броят на клетките (13).

За да се минимизира количеството отглеждани морски водорасли, прехвърлени в съдовете за тестване, за Daphnia се поддържа концентрирана суспензия на морските водорасли. Концентрацията на морските водорасли може да се постигне чрез центрофуга, последвана от ресуспензия на дестилирана вода, дейонизирана вода или среда на Daphnia културата.

1.8.1.5. Светлина

16 часа светлина при интензитет не превишаващ 15—20 μЕ m-2 s-1.

1.8.1.6. Температура

Температурата на средата, при която се извършва тестът е в граници от 18-20 °С. Обаче за всеки един тест температурата не следва да се изменя, ако е възможно, с повече от 2 °С извън тези ограничения (например 18—20, 19—21 или 20—22 °С). Може да е подходящо използването на допълнителни съдове за теста за целите на мониторинга на температурата.

1.8.1.7. Проветряване

По време на теста съдовете не се проветряват.

1.8.2. Тествана концентрация

Обикновено следва да са налични поне пет тествани концентрации, подредени в геометрични серии с фактор на разделяне за предпочитане, не превишаващ 3,2, и т се използва подходящия брой контроли за всяка тествана концентрация (виж точка 1.8.1.3). Посочват се причините за използването на по-малко от пет концентрации. Не се тестват вещества над тяхната граница на разтворимост в тестваната среда.

При определяне границите на концентрация, се взема предвид следното:

i) ако целта е постигане на LOEC/NOEC, най-ниската концентрация трябва да е достатъчно ниска, така че плодовитостта при тази концентрация да не е значително по-ниска от тази при контролната. Ако случаят не е такъв, тестът трябва да се повтори с намалена най-ниска концентрация;

ii) ако целта е постигане на LOEC/NOEC, най-високата концентрация трябва да е достатъчно висока, така че плодовитостта при тази концентрация да е значително по-ниска от тази при контролната. Ако случаят не е такъв, тестът трябва да се повтори с повишена най-висока концентрация;

iii) ако е изчислено ЕСх за въздействието върху репродуктивността, се препоръчва да се използват достатъчни концентрации за да се определи ЕСх с подходящо ниво на увереност. Ако е изчислено ЕС50 за въздействието върху репродуктивността, се препоръчва най-високата концентрация да е по-висока от тази ЕС50. Иначе, въпреки че все пак е възможно да се изчисли ЕС50, интервалът на увереност по отношение на ЕС50 е много широк и няма да е възможно да се оцени задоволително приложимостта на съответния модел;

iv) границите на тестваната концентрация е за предпочитане да не включват никакви концентрации, които статистически имат значително въздействие върху оцеляването на възрастните индивиди, тъй като това би променило природата на теста от обикновен тест за репродуктивност до сложен тест за репродуктивност и смъртност, изискващ много повече сложни статистически анализи.

Предварителните познания за токсичността на тестваното вещество (например от акутен тест и/или от сведения от проучвания на обхвата) ще помогнат при избора на подходящи концентрации за изследване.

Където се използва разтвор или разпръскващо вещество за да се подпомогне разтвора за тестване (виж точка 1.6.4), неговата последна концентрация в съда за тестване не следва да е по-висока от 0,1 ml/l и следва да е една и съща във всички съдове за тестване.

1.8.3. Контроли

Допълнително към сериите от теста, по средата на теста се използва една контролна серия и също, ако е уместно, една контролна серия, съдържаща разтвор или разпръскващо вещество. Когато се използва такава серия, концентрацията на разтворителя или на разпръскващото вещество следва да е същата като използваната в съда, съдържащ тестваното вещество. Използват се подходящ брой дублиращи серии (виж точка 1.8.1.3).

Най-общо, при добре проведените тестове, коефициентът на променливост спрямо основния брой живото поколение, произлязло от едно родителско животно в контролната серия(и), следва да бъде ≤ 25 и това се отчита, при планирането на теста чрез използване на самостоятелно отглеждани животни.

1.8.4. Възстановяване на средата за тестване

Честотата на възстановяването на средата зависи от устойчивостта на тестваното вещество, но това следва да бъде поне три пъти на седмица. Ако от предварителните тестове за устойчивост (виж точка 1.4), концентрацията тествано вещество не е стабилна (т.е. е извън обхвата от 80—120 % от номинала или пода под 80 % от измерената първоначална концентрация) за по-дълго време от максималния период на възстановяване (т.е. три дни), се вземат мерки за по-често възстановяване на средата или за използване на потоков тест.

Когато средата се е възстановила при полу-статичните тестове, се подготвя втора серия от съдове за тестване и родителските животни се прехвърлят в тях чрез например стъклена пипета с подходящ диаметър. Количеството прехвърлена среда с Daphnia се минимизира.

1.8.5. Наблюдения

Резултатите от наблюденията, направени по време на теста се записват върху таблици (виж например в приложение 3 и 4). Ако се изискват други измервания (виж 1.3 и 1.8.8) се правят допълнителни наблюдения.

1.8.6. Поколение

За да не се консумира храната, предназначена за възрастния индивид, поколението произлязло от едно родителско животно за предпочитане е да се отстранява и всекидневно да се преброява след появяването на първото потомство. За целите на този метод се преброява само живото поколение, но наличието на недоразвити яйца или мъртво поколение също следва да бъде отчитано.

1.8.7. Смъртност

За предпочитане е смъртността между родителските животни да се записва всеки ден поне по едно и също време с времето, когато се преброява поколението.

1.8.8. Други параметри

Въпреки че този метод принципно е планиран да оценява въздействието върху репродуктивността, е възможно задоволително да се определят и други въздействия, за да се позволи статистически анализ. Желателно е измерване на растежа, тъй като се набира информация за възможните сублетални въздействия, които може да са по-полезни, отколкото измерването само на репродуктивността; препоръчва се в края на теста да се измери дължината на родителските животни (т.е. дължината на тялото като се изключи края на гръбнака). Други параметри, които могат да се измерват или изчисляват са времето за произвеждане на първото поколение (и следващите), броя и размера на поколението по животни, броя на неразвитото поколение, наличието на мъжки или ефипии и присъщата скорост на повишаване на популацията.

1.8.9. Честота на аналитичните определяния и измервания

Поне веднъж в седмицата се измерват стойностите на концентрацията на кислород, температурата, твърдостта и рН, в прясна и стара среда, в контролите и при най-високата концентрация на тестваното вещество.

По време на теста концентрацията на тестваното вещество се определя на равни интервали.

При полу-статичните тестове, където концентрацията на тестваното вещество се очаква да остане в рамките на ± 20 % от номинала (т.е. в обхвата 80—120 % виж 1.4 и 1.8.4), се препоръчва да се анализират като минимум, най-високата и най-ниската концентрации на тестване, когато са току-що приготвени и по време на възстановяването през първата седмица на теста (т.е. прави се анализ на пробите от същия разтвор – когато са току-що приготвени и при възстановяването). След това се повтарят на интервали от поне една седмица.

За тестове, където концентрацията на тестваното вещество не се очаква да остане под ± 20 % от номинала, е необходимо да се анализират всички концентрации на тестване, когато са току-що приготвени и при възстановяване. Обаче за тези тестове, където измерената първоначална концентрация на тестваното вещество не е в ± 20 % от номинала, но има достатъчно доказателства, които показват, че първоначалните концентрации са повтаряеми и устойчиви (т.е. в обхвата от 80—120 % от първоначалната концентрация), се намалява определянето на химикалите от втората и третата седмица на теста до най-високата и най-ниската тествана концентрация. Във всички случаи определянето на концентрацията тествано вещество се извършва само при дублиращия съд за всяка тествана концентрация, преди възстановяването.

Ако е ползван потоков тест, е подходящ режим на пробите, подобен на този описан за полу-статичните тестове (но измерването на стари разтвори не се прилага в този случай). Обаче е препоръчително да се увеличи броя на вземането на проби по време на първата седмица (например три измервания), за да се гарантира, че тестваните концентрации остават устойчиви. При тези видове тестове, дебитът на разтворителя и тестваното вещество се проверяват всеки ден.

Ако има доказателство, че концентрацията тествано вещество, която се изследва е било задоволително поддържано в ± 20 % от номинала или измерената първоначална концентрация по време на теста, то резултатите могат да се основават на номинала или на измерените първоначални стойности. Ако отклонението от номинала или измерената първоначална концентрация е по-голямо от ± 20 %, резултатите се изразяват с оглед на натовареното средно време (виж допълнение 5).

2. ДАННИ И ОТЧИТАНЕ

2.1. ОБРАБОТКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Целта на този тест е да се определи въздействието на тестваното вещество върху общия брой живо поколение за едно родителско животно, които е останало живо до края на теста. Общия брой живо поколение за едно родителско животно се изчислява за всеки съд за тестване (т.е. дублиращ). Ако при някои от дублиращите съдове, по време на теста родителското животно умре или се окаже мъжки индивид, то дублиращото животно се изключва от анализа. Анализът тогава ще се основава на намаления брой дублиращи животни.

За оценяването на LOEC и следователно NOEC, за въздействието на химикала върху репродуктивната способност, е необходимо да се изчисли основната репродуктивна способност между дублиращите за всяка концентрация и свързаните остатъчни стандартни отклонения и това може да бъде направено като се използва анализа на променливостта (ANOVA). Средната стойност на всяка тествана концентрация трябва следователно да се сравни с контролната средна стойност, като се използва подходящ метод за многократно сравняване. Тестовете на Дънет и Уилям могат да се използват (14) (15) (16) (17). Необходимо е да се провери дали ANOVA предположение за хомогенност на променливостта. Препоръчва се това да се направи по скоро графично, отколкото чрез тест за формална значимост (18); подходяща алтернатива е тестът на Барлет. Ако това предположение не издържи, тогава се предпочита преобразуването на данните за променливост на хомогенността пред извършването на ANOVA или утежнена ANOVA. Размерът на въздействието, което се определя чрез използването на ANOVA (т.е. последната значителна разлика) се изчислява и отчита.

За оценка на концентрацията, която причинява 50 % намаляване на репродуктивната способност (т.е. ЕС50), подходяща крива, например логистична крива, следва да съобразена с данните чрез използване на статистическия метод като последните квадрати. Параметрите на кривата се определят, така че ЕС50 и неговите статистически грешки да могат да се оценят директно. Това много ще улесни изчисляването на границата на сигурност за ЕС50. Освен ако няма основание да бъдат предпочетени различни граници на сигурност, позоваването следва да се прави при двустранни 95 % граници на сигурност. Съответстващата процедура преди всичко предоставя средството за оценка на значимостта на липсата на съответствие. Това може да се направи графично или чрез разделяне на остатъчната сума от квадрата в "липсата на съответствие" и "компоненти на чиста грешка" и извършване на специален тест за липса на съответствие. Тъй като за обработките, които дават висока плодовитост е възможно да има голяма променливост в броя на произлезлите млади индивиди, отколкото обработките, които дават ниска плодовитост, за да се отрази на различната променливост при различните третирани групи се предпочита компенсиране на наблюдаваните стойности (виж за основна информация използвана литература (18)).

При анализа на данни от последния кръгов тест (2), логистичната крива се пригодява, като се използва следния модел, въпреки че може да се използват и други подходящи модели:

Y = c

1 +

x

x

0b

където:

Y : общия брой млади индивиди за родителско животно, което е живо в края на теста (изчислени за всеки съд)

x : концентрация на веществото

c : очакван брой млади организми, когато х = 0

x0 : ЕС50 в популацията

b : параметри на наклона

Този модел е вероятно да бъде адекватен на голям брой ситуации, но все пак ще има тестове, за които няма да е подходящ. Следва да се прави проверка на валидността на модела, както бе предложено по-горе. В някои случаи може да е подходящ хормезен модел, при който ниските концентрации дават засилени ефекти (19).

Други концентрации, които оказват въздействие, като ЕС10 и ЕС20 също могат да се изчисляват, въпреки че може да се предпочете използването на различни параметрина модела, от тези които са използвани за изчисляване на ЕС50.

2.2. ОТЧИТАНЕ НА ТЕСТА

При отчитане на теста се включва следното:

2.2.1. Тествано вещество

- физическа природа и съответните физико-химични свойства,

- данни за химическата идентификация, включително чистота.

2.2.2. Тествани видове

- клонинг (независимо от това дали и генетичен вид), доставчик и източник (ако е известен) и използваните условия за отглеждане. Ако се използват видове, различни от Daphnia magna, това се отчита и се посочват причините за това.

2.2.3. Условия, при които се извършва теста

- използваната при теста процедура (т.е. полу-статична или потокова, количество, зареждане на брой Daphnia за литър),

- период на излагане и интензитет на светлината,

- планиране на теста (т.е. брой на дубликатите, брой на родителите спрямо дубликатите),

- подробности за използваната среда за отглеждане,

- ако са използвани, добавки от органични материали, включително структура, източник, метод на приготвяне, ТОС/СОD на основния разтвор, оценка на резултатите на ТОС/СОD в тестваната среда,

- подробна информация за храненето, включително количеството (в mg С/Dapnia/ден) и разписанието (например вида на храната, включително характерното название на морските водорасли и ако се знае рода, условията на отглеждане),

- метода на подготовка на основните разтвори и честотата на подновяване (когато се използват разтвор и разпръскващо вещество и тяхната концентрация трябва да се дадени).

2.2.4. Резултати:

- резултатите от всички предварителни проучвания върху устойчивостта на тестваното вещество,

- номиналните тествани концентрации и резултатите от всички анализи, за да се определи концентрацията на тестваното вещество в съд за тестване (виж пример таблица с данни в приложение 4); отчитат се също ефикасността на метода за възстановяванеи границата на определеност също се отчитат,

- качество на водата в съда за тестване (т.е. рН, температура и концентрация на разтворения кислород и ТОС и/или СОD и твърдост, където е необходимо) (виж пример таблицата в приложение 3),

- целият записан брой живо поколение спрямо всяко родителско животно (виж таблицата в приложение 3),

- брой на мъртвите сред родителските животни и денят, в който това се е случило (виж таблицата в приложение 3),

- коефициент на променливост за контрол на плодовитостта (основан на общия брой живо поколение за родителско животно, което е останало живо в края на теста),

- графика на общия брой живо поколение на родителско животно (за всяка дублираща група), което е останало живо в края на теста по отношение на концентрацията на тестваното вещество,

- най-ниско наблюдавано въздействие на концентрация LOEC за репродуктивността, включително описание на използваните статистически процедури и индикация за това каква големина на въздействие може да се определи и ненаблюдавано въздействие на концентрация NOEC за репродуктивността; където това е подходящо, отчита се и LOEC/NOEC за смъртността на родителските животни,

- където е подходящо, EСх за репродуктивността и интервалите на сигурност и графика за съответния модел, използван за изчисляване, наклон на кривата за реакция спрямо дозата и стандартната грешка,

- други наблюдавани биологически ефекти или измервания: отчитане на всички други биологични ефекти, които са били наблюдавани или измервани (например растеж на родителското животно), включително и съответното обосноваване,

- обяснение за всички отклонения от метода на теста.

3. ПОЗОВАВАНИЯ

(1) OECD Test Guideline Programme, Report of the Workshop on the Daphnia magna Pilot Ring Test, Sheffield University, UK, 20-21 March 1993.

(2) OECD Environmental Health and Safety Publications. Series on Testing and Assessment No. 6. Report of the Final Ring Test of the Daphnia magna Reproduction Test Paris. 1997.

(3) Baird D. J., Barber J., Bradley M. C., Soares A. M. V. M. and Calow P. (1991). A comparative study of genotype sensitivity to acute toxic stress using clones of Daphnia magna Strauss. Ecotoxicology and Environmental Safety, 21, pp. 257-265.

(4) Elendt B. P., (1990). Selenium deficiency in Crustacea; An ultrastructural approach to antennal damage in Daphnia magna Straus. Protoplasma, 154, pp. 25-33.

(5) EPA (1993). Methods for Measuring the Acute Toxicity of Effluents and Receiving Waters to Freshwater and Marine Organisms. (Fourth ed.). EPA/600/4-90/027F. C. I. Weber (ed), USEPA, Cincinnati, Ohio.

(6) Vigano L., (1991) Suitability of commercially available spring waters as standard medium for culturing Daphnia magna. Bull. Environ. Contam. Toxicol., 47, pp. 775-782.

(7) ASTM (1988). Standard Guide for Conducting Acute Toxicity Tests with Fishes, Macroinvertebrates and Amphibians. E729-88a. American Society for Testing and Materials, Philadelphia P. A. 20 pp.

(8) Baird D. J., Soares A. M. V. M., Girling A., Barber J., Bradley M. C. and Calow P. (1989). The long term maintenance of Daphnia magna Straus for use in ecotoxicological tests; problems and prospects. In: Proceedings of the 1st European Conference on Ecotoxicology. Copenhagen 1988 (H. Løkke, H. Tyle & F. Bro-Rasmussen. Eds.), pp. 144-148.

(9) Parkhurst B. R., Forte J. L. and Wright G. P. (1981). Reproducibility of a life-cycle toxicity test with Daphnia magna. Bull. Environ. Contam. and Toxicol., 26, pp. 1-8.

(10) Cowgill U. M. and Milazzo D. P. (1990) The sensitivity of two cladocerans to water quality variables: salinity and hardness. Arch. Hydrobiol., 120(2), pp. 185-196.

(11) Korshikov (1990). Pseudokirchneriella subcapitata Hindak, F-1990. Biologice Prace, 36, 209.

(12) Sims I. R., Watson S. and Holmes D. (1993). Toward a standard Daphnia juvenile production test. Environmental Toxicology and Chemistry, 12, pp. 2053-2058.

(13) Sims I. (1993). Measuring the growth of phytoplankton: the relationship between total organic carbon with three commonly used parameters of algal growth. Arch. Hydrobiol., 128, pp. 459-466.

(14) Dunnett C. W., (1955). A multiple comparisons procedure for comparing several treatments with a control. J. Amer. Statist. Assoc., 50, pp. 1096-1121.

(15) Dunnett C. W., (1964). New tables for multiple comparisons with a control. Biometrics, 20, pp. 482-491.

(16) Williams D. A. (1971). A test for differences between treatment means when several dose levels are compared with a zero dose control. Biometrics 27, pp. 103-117.

(17) Williams D. A. (1972). The comparison of several dose levels with a zero dose control. Biometrics, 28, pp. 510-531.

(18) Draper N. R. and Smith H. (1981). Applied Regression Analysis, second edition, Wiley, N. Y.

(19) Brain P. and Cousens R. (1989). An equation to describe dose responses where there is stimulation of growth at low doses. Weed Research, 29, pp. 93-96.

(20) Wilson E. O. and Bossert, W. H. (1971). A Primer of Population Biology. Sinauer Associates Inc. Publishers.

(21) Poole R. W. (1974). An Introduction to quantitative Ecology. McGraw-Hill Series in Population Biology, New York, pp. 532.

(22) Meyer J. S., Ingersoll C. G., McDonald L. L. and Boyce M. S. (1986). Estimating uncertainty in population growth rates: Jackknife vs bootstrap techniques. Ecology, 67, pp. 1156-1166.

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 1

ПОДГОТОВКА НА НАПЪЛНО ОПРЕДЕЛЕНАТА СРЕДА НА ELENDT M7 И M4

Аклиматизация към средите на Elendt М7 и М4

Някои лаборатории срещат трудности при директното прехвърляне на Daphnia към М4 (1) и М7 среди. Обаче са постигнати някои успехи при постепенната аклиматизация, т.е. преместване от една среда от 30 % Elendt, после към 60 % Elendt и след това към 100 % Elendt. Периодите на аклиматизация може да се наложи да бъдат дълги по един месец.

ПОДГОТОВКА

Елементи с микроконцентрация

Първо във вода със съответната чистота т.е. дейонизирана, дестилирана и обратна осмоза, се приготвят отделени основни разтвори (I) от индивидуални елементи с микроконцентрация. От тези различни основни разтвори (I) се приготвя втори отделен основен разтвор, който съдържа всички елементи с микроконцентрация (комбиниран разтвор), т.е.:

Основни разтвори I (единично вещество) | Количество, прибавено към водата (mg/l) | Концентрация (взависимост от средата M4) (на част) | За приготвяне на комбиниран основен разтвор II, добавете следното количество основен разтвор I към водата (ml/l) |

M 4 | M 7 |

H3BO3 | 57190 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

MnCl2 * 4 H2O | 7210 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

LiCl | 6120 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

RbCl | 1420 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

SrCl2 * 6 H2O | 3040 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

NaBr | 320 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

Na2MoO4 * 2 H2O | 1260 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

CuCl2 * 2 H2O | 335 | 20000 | 1,0 | 0,25 |

ZnCl2 | 260 | 20000 | 1,0 | 1,0 |

CoCl2 * 6 H2O | 200 | 20000 | 1,0 | 1,0 |

KI | 65 | 20000 | 1,0 | 1,0 |

Na2SeO3 | 43,8 | 20000 | 1,0 | 1,0 |

NH4VO3 | 11,5 | 20000 | 1,0 | 1,0 |

Na2EDTA * 2 H2O | 5000 | 2000 | - | - |

FeSO4 * 7 H2O | 1991 | 2000 | - | - |

И при разтвор на Na2 EDTA, и при разтвор на FeSO4, разтворите се приготвят отделно, изливат се заедно и незабавно се автоклавират. Това дава:

21 разтвор на Fe-EDTA | | 1000 | 20,0 | 5,0 |

Среди М4 и М7

Средите М4 и М7 се приготвят чрез използване на основен разтвор II, макронутриенти и витамини, както следва:

Комбинираният витаминов разтвор се съхранява замразен на малки, съразмерни части. Малко преди употреба се добавят витамините към средата.

Бележки: За да се избегне утаяването на соли, когато се приготвя цялата среда, се прибавя съразмерна част от основния разтвор от около 500—800 ml дейонизирана вода и след това се допълва до 1 литър.

Първото публикуване на М4 среда може да се намери при Elendt (1990). Selenium deficiency in crustacea; an ultrastructural approach to antennal damage in Daphnia magna Straus. Protoplasma, 154, 25-33.

| Количество, прибавено към водата (mg·l) | Концентрация (взависимост от средата M4) (на част) | Количество основен разтвор, прибавено към средата (ml·l) |

M 4 | M 7 |

Съчетани микроелементи в основен разтвор II | | 20 | 50 | 50 |

Основен разтвор с макронутриенти (единично вещество)

CaCl2 * 2 H2O | 293800 | 1000 | 1,0 | 1,0 |

MgSO4 * 7 H2O | 246600 | 2000 | 0,5 | 0,5 |

KCl | 58000 | 10000 | 0,1 | 0,1 |

NaHCO3 | 64800 | 1000 | 1,0 | 1,0 |

Na2SiO3 * 9 H2O | 50000 | 5000 | 0,2 | 0,2 |

NaNO3 | 2740 | 10000 | 0,1 | 0,1 |

KH2PO4 | 1430 | 10000 | 0,1 | 0,1 |

K2HPO4 | 1840 | 10000 | 0,1 | 0,1 |

Комбиниран разтвор на витамини | — | 10000 | 0,1 | 0,1 |

Комбинираният витаминов разтвор се приготвя чрез прибавяне на 3 витамина към 1 l вода, както е показано по-долу:

Тиамин хидрохлорид | 750 | 10000 | — | — |

Цианокобаламин (B12) | 10 | 10000 | — | — |

Биотин | 7,5 | 10000 | — | — |

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 2

АНАЛИЗ НА ОБЩИЯ ОРГАНИЧЕН ВЪГЛЕРОД (ТОС) И СЪЗДАВАНЕ НА НОМОГРАМА ЗА ТОС СЪДЪРЖАНИЕ НА ХРАНАТА ОТ МОРСКИ ВОДОРАСЛИ

Приема се че съдържанието на въглерод във храната от морски водорасли обикновено не се измерва директно, а от корелациите (т.е. номограмите) с заместващи мерки, такива като броя на клетките морски водорасли или адсорбция на светлина.

ТОС се измерва по-скоро чрез високотемпературно окисляване, отколкото чрез UV или персулфатни методи (виж Инструментално определяне на общия органичен въглерод, общия нужен кислород и съответните детерминанти 1979, The Instrumental Determination of Total Organic Carbon, Total Oxygen Demand and Related Determinands 1979, HMSO 1980; 49 High Holborn, London WC1V 6HB).

За създаване на номограмата, водораслите следва да се отделят от средата на растеж чрез центрофуга, след което следва ресуспензия в дестилирана вода. Измерват се параметрите- заместители и ТОС концентрация във всички проби по три екземпляра. Празните проби с дестилираната вода се анализират и ТОС концентрацията се изважда от ТОС концентрацията на пробите от морски водорасли.

Номографията е линеална при изисквания обхват на концентрацията от въглерод. Примерите са показани по-долу.

NB: Те следва да не се използват за конверсия; необходимо е лабораториите да приготвят техни собствени номограми.

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 3

ПРИМЕРНА ТАБЛИЦА ЗА ЗАПИСВАНЕ ВЪЗСТАНОВЕНАТА СРЕДА, ДАННИ ОТ ФИЗИКО/ХИМИЧЕН МОНИТОРИНГ, ХРАНЕНЕ, РЕПРОДУКТИВНОСТ НА DAPHNIA И СМЪРТНОСТ ПРИ ВЪЗРАСТНИТЕ ИНДИВИДИ

+++++ TIFF +++++

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 4

ПРИМЕРНА ТАБЛИЦА ЗА ЗАПИСВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ХИМИЧНИЯ АНАЛИЗ

a) Измерени концентрация

+++++ TIFF +++++

б) Измерени концентрации като процент от номинала

+++++ TIFF +++++

20010806

ДОПЪЛНЕНИЕ 5

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА НАТОВАРЕНА СРЕДНА СТОЙНОСТ

Натоварена средна стойност

Когато е дадено, че концентрацията тествано вещество може да се намали за периода между възстановяването на средата, е необходимо да се прецени коя концентрация от обхвата на изпробваните концентрации върху родител Daphnia да се избере като представителна. Изборът се основава на биологически и статистически преценки. Например ако репродуктивността е повлияна най-вече от изпробваната върхова концентрация, тогава се използва максималната концентрация. Обаче ако се счита, че акумулираните и по-дългосрочни въздействия на токсичното вещество са по-важни, то средната концентрация е по уместна. В този случай подходящата средна величина, която се използва е концентрацията на натоварена средна стойност, тъй като се взима под внимание променливостта на моментната концентрация през времето.

- Тънката зигзагообразна линия показва концентрацията по всяко време. Предполага се, че падането на концентрацията следва експоненциалния процес на разлагане.

- Шестте изобразени точки представят наблюдаваните концентрации, които са измерени в началото и в края на всеки период на възстановяване.

- Дебелата линия показва позицията на натоварена средната стойност.

+++++ TIFF +++++

12108642001234567Дни

Натоварена средна стойност се изчислява, така че зоната под натоварена средна стойност да е равна на зоната под кривата на концентрация. Изчисляването за по-горе посочения пример е посочено в таблица 1.

Таблица 1: Изчисляване на натоварената средна стойност

"Дни" е броят надните в периода на възстановяване.

"Конц 0" е измерената концентрация в началото на всеки период на възстановяване.

"Конц 1" е измерената концентрация в края на всеки период на възстановяване.

"Ln(Конц 0)" е естествен логаритъм на Конц0.

"Ln(Конц 1)" е естествен логаритъм на Конц1.

"Площ" е площта под експоненциалната крива за всеки период на възстановяване. Изчислява се с уравнението:

Площ =

Ln

- Ln

× Дни

№ на възстановяване | Дни | Конц 0 | Конц 1 | Ln(Конц 0) | Ln(Конц 1) | Площ |

1 | 2 | 10,000 | 4,493 | 2,303 | 1,503 | 13,767 |

2 | 2 | 11,000 | 6,037 | 2,398 | 1,798 | 16,544 |

3 | 3 | 10,000 | 4,066 | 2,303 | 1,403 | 19,781 |

Общ брой дни: 7 | Обща площ | 50,091 |

Натоварена средна стойност | 7,156 |

Натоварената средна стойност и общата зона са разделени на общия брой дни.

Разбира се, за теста за репродуктивност на Daphnia, таблицата би трябвало да се разшири до 21 дни.

Ясно е, че когато се извършват наблюдения само в началото и края на периода на възстановяване, е невъзможно да се потвърди, че процесът на спадане е всъщност експотенциален. Различна крива би довела до различно изчисление за графата "Площ". Обаче експоненциалния процес на разлагане не е неприемлив и вероятно най-добрата крива, която при отсъствието на друга информация трябва да се използва.

Изисква се обаче внимателно боравене, ако химическия анализ не доведе до намиране на някакво вещество в края на периода на възстановяване. Ако не е възможно да се оцени колко бързо веществото изчезва от разтвора, е невъзможно да се получи реалистична площ под кривата и следователно е невъзможно да се постигне разумна натоварена средна стойност.

[1] Серия от пет (и повече) успешни концентрации може да бъде избрана от една колона. Средните точки между концентрациите в колона (х) се намират в колона (2 х + 1). Изброените стойности могат да представят концентрации, изразени като процент на количество или като тегло (mg/l или μg/l). Стойностите могат да се умножават или делят на всички степени на 10, както е подходящо. Колона 1 може да се използва, ако е имало значителна несигурност за нивото на токсичност.

[1] ОИСР, Париж, 1992, ръководство за извършване на изследвания 210, Риби, изследване на токсичността в началните стадии.

[1] За ембриони;

[2] За ларви;

[3] Тъмнина за ембриони и ларви до една седмица след изхвърлянето на хайвера, с изключение на времето, когато се наблюдават. По-късно по време на теста намалена светлина.

[2] Според ФАО и американската система (85).

[3] Съответните променливи следва да показват предимно стойности в дадения обхват. В случай обаче, чесе появят трудности при намирането на подходящ почвен материал, приемат се стойности и под посочения минимум.

[4] Почви с наличие на по-малко от 0,3 % органичен въглерод могат да нарушат корелацията между органичното съдържание и адсорбцията. Следователно се препоръчва използването на почвите с минимално съдържание на органичен въглерод от 0,3 %.

[5] Csadseq = Kd · Caqadseq

[6] Схемите на концентрацията на тестваното вещество във водната фаза (Caqads) противоположно на времето също може да се използва за да изчисли постигането на равновесно плато (виж фигура 2 в допълнение 5).

[7] DT-50: времето за разграждане на 50 % от тестваното вещество.

[1] Уравнението е приложимо при пряк и при непряк метод. Всички други уравнения са приложими само при непряк метод.

[1] W. Kördel, D. Hennecke, M. Herrmann (1997). Application of the HPLC-screening method for the determination of the adsorption coefficient on sewage sludges. Chemosphere, 35(1/2), pp. 121-128.

[2] W. Kördel, D. Hennecke, C. Franke (1997). Determination of the adsorption-coefficients of organic substances on sewage sludges. Chemosphere, 35 (1/2), pp. 107-119.

[3] W. Kördel, G. Kotthoff, J. Müller (1995). HPLC-screening method for the determination of the adsorption coefficient on soil-results of a ring test. Chemosphere, 30(7), pp. 1373-1384.

[4] W. Kördel, J. Müller (1994).Препоръчани вещества-еталони за HPLC екранен метод основан на данните за адсорбция на почвата UBA R & D Report No 106 01044 (1994).

[5] B. V. Oepen, W. Kördel, W. Klein (1991). Chemosphere, 22, pp. 285-304.

[6] Data provided by industry.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОСНОВНА КЛАСИФИКАЦИЯ И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЕТИКЕТИРАНЕ НА ОПАСНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ

Съдържание

1. ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ

2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ФИЗИКОХИМИЧНИ СВОЙСТВА

2.1. Въведение

2.2. Критерии за класификация, избор на символи, индикация за опасност, избор на рискови фрази

2.2.1. Експлозиви

2.2.2. Оксидиращи

2.2.3. Изключително запалими

2.2.4. Лесно запалими

2.2.5. Запалими

2.2.6. Други физико-химични свойства

3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ТОКСИКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

3.1. Въведение

3.2. Критерии за класификация, избор на символи, индикация за опасност, избор на рискови фрази

3.2.1. Силно токсични

3.2.2. Токсични

3.2.3. Вредни

3.2.4. Забележки относно употребата на R48

3.2.5. Корозивни

3.2.6. Дразнещи

3.2.7. Сенсибилизиращи

3.2.8. Други токсикологични свойства

4. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА СПЕЦИФИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

4.1. Въведение

4.2. Критерии за класификация, индикация за опасност, избор на рискова фрази

4.2.1. Канцерогенни вещества

4.2.2. Мутагенни вещества

4.2.3. Вещества, които са токсични за репродукцията

4.2.4. Процедура за класификация на препаратите относно специфичните ефекти върху здравето

5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

5.1. Въведение

5.2. Критерии за класификация, индикация за опасност, избор на рискова фрази

5.2.1. Водна околна среда

5.2.2. Не-водна околна среда

6. ИЗБОР НА СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

6.1. Въведение

6.2. Съвети за безопасност за вещества и препарати

7. ЕТИКЕТИРАНЕ

8. СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ: вещества

8.1. Подвижни газови цилиндри

8.2. Газови контейнери, предназначени за пропан, бутан или втечнен нефтен газ (LPG)

8.3. Метали с масивна форма

8.4. Вещества, класифицирани с R65

9. СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ: препарати

9.1. Газови препарати (смеси)

9.2. Газови контейнери, предназначени за препарати, съдържащи миришещ пропан, бутан или втечнен нефтен газ (LPG)

9.3. Сплави, препарати, съдържащи полимери, препарати, съдържащи еластомери

9.4. Препарати, класифицирани с R65

9.5. Органични прекиси

9.6. Изисквания за допълнително етикетиране за определени препарати

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА

1. ОБЩО ВЪВЕДЕНИЕ

1.1. Задачата на класификацията е да се определят всички физикохимични, токсикологични и екотоксикологични свойства на веществата и препаратите, които могат да представляват риск по време на нормалното им управление и употреба. С цел да се предпази ползвателя, широкия потребител и околната среда и за да се посочи опасността, веществата и препаратите, на които са дадени някакви опасни свойства, трябва да бъдат етикетирани.

1.2. Това приложение поставя основните принципи за управление на класификацията и етикетирането на веществата и препаратите, посочени в член 4 от настоящата директива и член 4 от Директива 1999/45/ЕО и други директиви, които се отнасят до опасните препарати.

Адресирана е до всички, за които се отнася (производители, вносители, национални органи) с методи за класификация и етикетиране на опасните вещества и препарати.

1.3. Изискванията на настоящата директива и Директива 1999/45/ЕО се очаква да предоставят първоначално средство, чрез което на широкия потребител и отделните хора в тяхната работа да бъде дадена основната информация за опасните вещества и препарати. Етикетът привлича вниманието на хората, си служат и използват вещества и препарати, към присъщата за някои такива материали опасност.

Етикетът също може да служи за привличане на вниманието към по-разбираема информация за безопасността на продукта и употребата му в други налични форми.

1.4. Етикетът взима под внимание всички възможни опасности, които вероятно ще се появят при нормалното обслужване и употреба на опасните вещества и препарати, когато са във формата, в която се предлагат на пазара, но не е задължително за формата, в която могат да се използват накрая, т.е. разредени. Най-опасните рискове са ясно обозначени със символи, а тези опасности и такива, произтичащи от други опасни свойства се определят със стандартни рискови фрази и такива фрази за безопасност дават съвет за необходимата предпазливост, с която да се използват тези вещества.

В случай на такива вещества, информацията включва името на веществото по международно призната химична номенклатура, предпочитаните имена са тези, които се използват в Европейския инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) или в Европейския списък на нотифицираните химични вещества (ELNCS), ЕО номер или име, адрес и телефонен номер на лицето в Общността, отговорно за предлагането на веществото на пазара.

В случай на препарати, информацията в съответствие с член 10, параграф 2 от Директива 1999/45/ЕО съдържа:

- търговското име или означение на препарата,

- химическо наименование на веществото или веществата, от които се състои препарата, и

- името, пълния адрес и телефонен номер на лицето в Общността, което е отговорно за предлагането на препарата на пазара.

1.5. Член 6 изисква производителите, дистрибуторите и вносителите на опасни вещества, които се откриват в EINECS, но които все още не са посочени в приложение 1, са задължени да извършат проучване, за да се запознаят със съответните и достъпни данни, които съществуват относно свойствата на такива вещества. На основата на тази информация те пакетират и условно етикетират тези вещества съгласно правилата, заложени в членове 22—25 и критериите в настоящото приложение.

1.6. Данни, които се изискват за класификацията и етикетирането

1.6.1. За веществата, данните които се изискват за класификацията и етикетирането може да се получи:

а) относно веществата, за които се изисква информацията, посочена в приложение 7, повечето от необходимите данни за класификация и етикетиране се появяват в "основната мрежа". Когато е на разположение допълнителна информация, тази класификация и етикетиране трябва да се преразгледат, ако е необходимо (приложение 8);

б) относно веществата (например тези, които се отнасят до точка 1.5), данните, които се изискват за класификацията и етикетирането могат, ако е необходимо, да се получат от различните източници, например:

- резултатите от предишни тестове,

- информацията, която се изисква от международните правила за транспортиране на опасните вещества,

- информация, взета от използваната литература и научни изследвания, или

- информация, извлечена от практическия опит.

Резултатите от валидираните структурно-активни отношения и експертни обяснения, при необходимост, може също да се вземат предвид.

1.6.2. За препаратите, обикновено данните, които се изискват за класификацията и етикетирането може да се получи:

а) ако това се отнася до физикохимичните данни, чрез прилагането на методи, определени в приложение 5. Това се прилага също за препарати, покрити от Директива 91/414/ЕИО, освен ако други международно признати методи са допустими в съответствие с разпоредбите на приложения 2 и 3 към Директива 91/414/ЕИО (член 5, параграф 5 от Директива 1999/45/ЕО). За газообразните препарати може да се използва метод за оценяване на запалимите и оксидиращи свойства (виж 9.1.1.1 и 9.1.1.2). За не-газообразните препарати, съдържащи органични прекиси, може да се използва метод за оценяване на оксидиращите свойства (виж 2.2.2.1);

б) ако засяга данни за въздействието върху здравето:

- чрез прилагане на методите, определени в приложение 5, освен в случай на продукти за защита на растенията, в съответствие с разпоредбите на приложения 2 и 3 към Директива 91/414/ЕИО (член 6, параграф 1, буква б) от Директива 1999/45/ЕО) са допустими други международно признати методи.

- и/или чрез прилагане на конвенционален метод, който е посочен в член 6 от приложение 2, части А.1—6 и Б.1—5 от Директива 1999/45/ЕО или,

- в случай на R65 чрез прилагане на правилата от 3.2.3,

- обаче, ако се отнася до оценката на канцерогенни, мутагенни и токсични свойства, чрез прилагане на конвенционалния метод, посочен в член 6 от приложение 2, части А.7—9 и Б.6 от Директива 1999/45/ЕО;

в) ако засяга данни за екотоксикологичните свойства:

i) само за хидратационната токсичност:

- чрез прилагане на метода, определен в приложение 5, обект на условията, посочени в приложение 3, част В от Директива 1999/45/ЕО, освен ако в случай на продукти за защита на растенията, други международно признати методи са допустими в съответствие с разпоредбите на приложения 2 и 3 към Директива 91/414/ЕИО (член 7, параграф 1, буква б) от Директива 1999/45/ЕО), или

- чрез прилагане на конвенционален метод, който е посочен в член 7 от приложение 3, части А и Б от Директива 1999/45/ЕО;

ii) за оценяване на възможността за (или фактическото) бионатрупване чрез определяне на log Pow (или BCF) или оценка на разлагането, чрез прилагане на конвенционален метод, който е посочен в член 7 от приложение 3, части А и Б от Директива 1999/45/ЕО;

iii) при опасност за озоновия слой чрез прилагане на конвенционален метод, който е посочен в член 7 от приложение 3, части А и Б от Директива 1999/45/ЕО.

Бележки относно извършването на тестове с животни:

Извършването на тестове с животни с цел създаване на експериментални данни е обект на разпоредбите на Директива 86/609/ЕИО относно защитата на животните, използвани за експериментални цели.

Бележки относно физикохимичните свойства:

За органичните прекиси и препаратите от органични прекиси могат да се извлекат данни чрез метода на изчисляване, посочен в точка 9.5. За газообразните препарати може да се използва метод на изчисляване за запалимите и оксидиращи свойства (виж точка 9).

1.7. Прилагане на ориентировъчните критерии

Класификацията трябва да обхваща физикохимичните, токсикологичните и еко-токсикологични свойства на веществата и препарати.

Класификацията на веществата и препаратите се прави съгласно точка 1.6 на основата на критериите от раздели 2—5 (вещества) и раздел 2, 3, 4.2.4 и 5 от настоящото приложение. Всички видове опасности трябва да се вземат предвид. За момента класификацията по 3.2.1 не предполага игнориране на тези, посочени в точки 3.2.2 и 3.2.4.

Изборът на символ(и) и рискова фраза(и) се прави на основата на класификацията с цел да се гарантира, че специфичната природа на потенциални опасности, определени в класификацията са посочени на етикета.

Въпреки критериите, дадени в 2.2.3, 2.2.4 и 2.2.5, веществата и препаратите във формата на аерозоли ще са обект на разпоредбите на Директива 75/324/ЕИО, изменена и адаптирана към техническия прогрес.

1.7.1. Определения

"Вещества" са химични елементи и техните съединения в естествено състояние или получени чрез производствен процес, което включва всички необходими добавки за стабилизация на продуктите и всички примеси, възникнали от производствен процес, но изключва всеки разтворител, който може да бъде отделен, без това да повлияе на устойчивостта на веществото или да промени неговия състав.

Веществото може химически да е много добре определено (например ацетон) или сложна смес от съставки на различни съединения (например ароматични дестилати). За определени сложни вещества, се определят някои конкретни съставни части.

"Препарати" са смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества.

1.7.2. Прилагане на ориентировъчни критерии за веществата

Ориентировъчните критерии, заложени в настоящото приложение се прилагат директно, когато съответните данни са получени от методи за тестване, сравнени с тези, които са описани в приложение 5. В другите случаи наличните данни трябва да се оценяват чрез сравняване на използваните методи на тестване с тези, които са посочени в приложение 5 и правилата, определени в настоящото приложение за определяне на подходящата класификация и етикетиране.

В някои случаи може да има съмнение относно прилагането на съответния критерии, особено когато това изисква използване на експертно мнение. В такива случаи производителят, дистрибуторът или вносителят временно класифицира и етикетира веществата на основата на преценка на доказателствата от компетентно лице.

Без да се засяга член 6, където е приложена посочената по-горе процедура и когато са налице опасения за несъвместимост, тогава може да се направи предложение за въвеждане на времената класификация в приложение 1. Предложението се отправя към една от държавите-членки и следва да бъде придружено от съответните научни данни (виж също точка 4.1).

Подобна процедура може да се следва, когато информацията е определена, което дава основание за загриженост относно точността на съществуващото вписване в приложение 1.

1.7.2.1. Класификация на веществата, съдържащи примеси, добавки и отделни съставни частици

Когато във веществата са открити примеси, добавки и отделни съставни частици, те се взимат предвид, ако тяхната концентрация е по-голяма от или равна на определените граници:

- 0,1 % за веществата, класифицирани като силно токсични, токсични и канцерогенни (категория 1 или 2), мутагенни (категория 1 или 2), токсични за репродуктивността (категория 1 или 2), или опасни за околната среда (обозначени със символа "N" за водната околна среда, опасни за озоновия слой),

- 1 % за веществата, класифицирани като вредни, корозивни, дразнещи, канцерогенни (категория 3), мутагенни (категория 3), токсични за репродукцията (категория 3), или опасни за околната среда (необозначени със символа "N", т.е. вредни за водните организми, могат да причинят продължителни вредни ефекти),

освен ако в приложение 1 не са определени по-ниски стойности.

С изключение на веществата, изброени в приложение 1, класификацията се извършва съгласно изискванията на членове 5, 6 и 7 от Директива 19999/45/ЕО на Съвета.

В случая с азбест (650-013-00-6) това основно правило не се прилага, докато в приложение 1 не се определи границата на концентрацията. Веществата, които съдържат азбест трябва да се класифицират и етикетират съгласно принципите на член 6 от настоящата директива.

1.7.3. Прилагане на ориентировъчни критерии за веществата

Ориентировъчните критерии, заложени в настоящото приложение се прилагат директно, когато съответните данни са получени от методи за тестване, сравнени с тези, които са описани в приложение 5, с изключение на критериите, посочени в раздел 4, за които се прилага само конвенционалния метод. Конвенционалният метод се прилага също и по отношение на критериите, посочени в раздел 5, с изключение на хидратационната токсичност, обект на условията, посочени в приложение 3, част В от Директива 1999/45/ЕО. За препаратите, предмет на Директива 91/414/ЕИО, също се приемат данните за класификация и етикетиране от други международно признати методи (виж специалните разпоредби в точка 1.6 на настоящото приложение). В другите случаи наличните данни трябва да се оценят чрез сравняване на използваните методи на тестване с тези, които са включени в приложение 5 и правилата, определени в настоящото приложение за определяне на подходящата класификация и етикетиране.

Където вредите за здравето и околната среда са оценени чрез прилагане на конвенционалния метод, посочен в членове 6 и 7 и приложения 2 и 3 към Директива 1999/45/ЕО, индивидуалните граници на концентрация, които трябва да се използват са тези, които са посочени или:

- в приложение 1 към настоящата директива, или

- в приложение 2, част Б и/или приложение 3, част Б към Директива 1999/45/ЕО, където веществото и веществата, непосочени в приложение 1 към настоящата директива или са посочени без граници на концентрация.

В случаите на препарати, съдържащи газообразни смеси, класификацията се прави с оглед на въздействието върху здравето и околната среда на основата на индивидуалните граници на концентрация от приложение 1 на настоящата директива или, когато тези граници не са посочени в приложение 1, на основата на критериите от приложения 2 и 3 към Директива 1999/45/ЕО.

1.7.3.1. Препарати и вещества, описани в точка 1.7.2.1, използвани като съставни части на други препарати

Етикетирането на такива вещества трябва да бъде в съответствие с разпоредбите на член 10 и съгласно принципите, заложени в членове 3 и 4 от Директива 1999/45/ЕО. Обаче в някои случаи информацията върху етикетите на препаратите или веществата, описани в точка 1.7.2.1 е недостатъчна за да се даде възможност на другите производители, които искат да ги използват като съставни части за техните препарати, да извършат правилна класификация и етикетиране на техните препарати.

В тези случаи, лицето, което е отговорно в Общността за предлагането на пазара на оригиналния препарат или вещество, описани в точка 1.7.2.1, независимо от това дали е производител, вносител или дистрибутор, при обосновано искане предоставя колкото е възможно по-скоро всички необходими данни относно опасните вещества, с което да даде възможност за правилна класификация и етикетиране на новите препарати. Тези данни също са необходими, за да се даде възможност на лицето, което е отговорно в Общността за предлагането на пазара на новия препарат, да се съобрази с другите изисквания на Директива 1999/454/ЕО.

2. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ СВОЙСТВА

2.1. Въведение

Тези методи за тестване, отнасящи се до експлозивните, оксидиращи и запалими свойства, включени в приложение 5, спомагат да се придаде специално значение на основните определения, дадени в член 2, параграф 2, букви от а)—д). Критериите следват директно от методите за тестване в приложение 5, доколкото са споменати.

Ако има на разположение съответна информация, с която да се докаже на практика, че физикохимичните свойства на веществата и препаратите (различни от органичните прекиси) са различни от тези, които са се проявили при методите на тестване, дадени в приложение 5, такива вещества и препарати следва да се класифицират според опасността, която те представляват, ако има такава, спрямо тези, които използват веществата и препаратите или спрямо други лица.

2.2. Критерии за класификация, избор на символи, индикация за опасност, избор на рискова фрази

Когато се отнася за препарати, необходимо е да се вземат предвид критериите, посочени в член 5 от Директива 1999/45/ЕО.

2.2.1. Експлозиви

Веществата и препаратите се класифицират като експлозиви и носят символа "Е" и индикация за опасност "експлозив" в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение 5 дотолкова, доколкото веществата и препаратите, предложени на пазара, са експлозиви. Една рискова фраза е задължителна, за да се определи на основата на следното:

R2 Риск от експлозия при удар, триене, огън или други източници на запалване

- вещества и препарати, с изключение на тези, които са посочени по-долу.

R3 Повишен риск от експлозия при удар, триене, огън или други източници на запалване

- вещества и препарати, които са особено чувствителни, като соли на пикринова та киселина или PETN.

2.2.2. Оксидиращи

Веществата и препаратите се класифицират като оксидиращи и носят символа "О" и индикатор за опасност "оксидиращ" в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение 5. Една рискова фраза е задължителна, за да се определи на основата на следното:

R7: Може да предизвика пожар

- органични прекиси, които имат запалителни свойства, дори когато не са в контакт с други горивни материали.

R8 Пожароопасен при контакт с горими материали

- други оксидиращи вещества и препарати, включително неорганични прекиси, които могат да причинят пожар или да увеличат риска от пожар, когато са в контакт с горивни материали.

R9 Експлозивен при смесване с горими материали

- други вещества и препарати, включително неорганични прекиси, които стават експлозиви, когато се смесят с горивни материали, например някои хлорати.

2.2.2.1. Бележки относно прекисите

Заради свойството да експлодира, органичния прекис или препаратът, който произлиза от него във формата, в която се предлага на пазара, се класифицират съгласно критериите на точка 2.2.1 на основата на извършените тестове съгласно методите, посочени в приложение 5.

За оксидиращите свойства, съществуващите методи в приложение 5 не могат да се прилагат към органичните прекиси.

Веществата, органичните прекиси, които не са класифицирани като експлозиви, се класифицират като опасни на основата на тяхната структура (например R-O-O-H; R1-O-O-R2).

Препаратите, които досега не са класифицирани като експлозиви се класифицират като се използва метод на изчисляване, който се основава на процента на активен кислород, показан в точка 9.5.

Всички органични прекиси или препарати от тях, които до сега не са класифицирани като експлозиви, се класифицират като оксидиращи, ако прекисите или тяхното образуване съдържа:

- повече от 5 % органични прекиси, или

- повече от 5 % наличен кислород от органични прекиси и повече от 5 % водороден прекис.

2.2.3. Изключително запалими

Веществата и препаратите се класифицират като изключително запалими и носят символа "F+" и индикатор за опасност "изключително запалими" в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение 5. Рисковата фраза се определя в съответствие със следните критерии:

R12 Изключително запалим

- Течни вещества и препарати, които имат температура на възпламеняване по-ниска от 0 °С и температура на кипене (или в случаи на област на кипене, първоначалната точка на кипене) по-ниска от или равна на 35 °С.

- Газообразни вещества или препарати, които са запалими при контакт с въздуха при температура на околната среда и налягане.

2.2.4. Лесно запалими

Веществата и препаратите се класифицират като лесно запалими и носят символа "F" и индикатор за опасност "лесно запалим" в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение 5. Рисковата фраза се определя в съответствие със следните критерии:

R11 Лесно запалим

- Твърди вещества и препарати, които могат лесно да се запалят след кратък контакт с източници на възпламеняване и които продължават да горят или да бъдат употребявани след отстраняването на източника на възпламеняване.

- Течни вещества или препарати, които имат температура на възпламеняване по-ниска от 21 °С, но които не са изключително запалими.

R15 При контакт с вода се отделят изключително запалими газове

- вещества и препарати, които при контакт с вода или влажен въздух, отделят изключително запалими газове в опасни количества, при минимална скорост от 1 литър на килограм за един час.

R17 Самозапалва се в присъствие на въздух

- вещества и препарати, които могат да се превърнат в горещи и накрая причиняват пожар при контакт с въздуха при температура на околната среда и без никакво участие на енергия.

2.2.5. Запалими

Вещества и препарати се класифицират като запалими в съответствие с резултатите от тестовете, дадени в приложение 5. Рисковата фраза се определяв съответствие с критериите, посочени по-долу.

R10 Запалим

- Течни вещества и препарати, които имат температура на запалване равна на или по-голяма от 21 °С и по-малка или равна на 55 °С.

Обаче на практика се оказва, че препарат с температура на възпламеняване, която е равна на или по-голяма от 21 °С и по-малка или равна на 55 °С, не се класифицира като запалим, ако препаратът не може по никакъв начин да поддържа горене и, само доколкото няма причина тези, които боравят с тези препарати или други лица, да бъдат изложени на риск.

2.2.6. Други физикохимични свойства

Определят се допълнителни рискови фрази за веществата и препаратите, които са били класифицирани чрез свойствата, посочени в точки 2.2.1—2.2.5 или чрез раздели 3, 4 и 5 и са в съответствие със следните критерии (основани на практиката, постигната по време на компилация на приложение 1):

R1 Експлозивен в сухо състояние

За експлозивните вещества и препарати, предлагани на пазара като разтвори или във течна форма, например нитроцелулоза с повече от 12,6 % азот.

R4 Образува силно чувствителни експлозивни метални съединения

За вещества и препарати, които могат да образуват чувствителни експлозивни производни вещества от метали, например пикринова киселина и стифнинова киселина.

R5 Може да предизвика експлозия при нагряване

За термично неустойчиви вещества и препарати, които не са класифицирани като експлозиви, например перхлорна киселина > 50 %.

R6 Експлозивен във или без присъствие на въздух

За вещества и препарати, които са неустойчиви на температурата на околната среда, например ацетибен.

R7 Може да предизвика пожар

За реактивни вещества и препарати, например флуорин, натриев хидрогенсулфит.

R14 Реагира бурно с вода

За вещества и препарати, които реагират бурно с вода, например ацетил хролид, алкални метали, титаниев тетрахлорид.

R16 Експлозивен при смесване с оксидиращи вещества

За вещества и препарати, които реагират експлозивно с оксидиращи агенти, например червен фосфор.

R18 При употреба може да образува запалима или експлозивна паровъздушнa смес

За препарати, които не са класифицирани като запалими, които съдържат летливи съединения, които са запалими във въздуха.

R19 Може да образува експлозивни пероксиди

За вещества и препарати, които могат да образуват експлозивни прекиси по време на съхраняването, например диетил етер, 1,4-диоксан.

R30 Може да стане лесно запалим при употреба

За препарати, които не са класифицирани като запалими, които могат да се превърнат в запалими поради загубата на невъзпламеними летливи съединения.

R44 Риск от експлозия при нагряване в затворено пространство

За препарати, които не са класифицирани като експлозиви в съответствие с точка 2.2.1, но които могат въпреки това да проявяват свойството експлозивност в практиката, ако се нагреят достатъчно в затворено пространство. Например определени вещества, които биха се разпаднали след експлозия при нагряване в железен контейнер, не проявяват такова свойство, ако бъдат нагрети в по-слабо издръжливи съдове.

За други допълнителни рискови фрази виж точка 3.2.8.

3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ТОКСИКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

3.1. Въведение

3.1.1. Класификацията се отнася за интензивните и дългосрочни въздействия на веществата и препаратите, независимо от това дали са резултат от мигновено излагане или повторно или продължително излагане.

Когато чрез епидемиологични изследвания, чрез проучвания на научно валидни случаи, като тези определени в настоящото приложение, или чрез опита, основан на статистиката, като например оценка на данните от единиците за степента на отравяне или относно професионалните заболявания, може да се посочи, че токсикологичните ефекти върху човека се различават от тези, които се предполагат чрез прилагането на методите, описани в точка 1.6 от настоящото приложение, тогава веществото или препаратът се класифицира в съответствие с тези въздействия върху човека. Обаче не следва да се поощряват тестовете върху хора и те обикновено да се използват за опровергаване на положителни резултати от проведени тестове с животни.

Директива 86/609/ЕИО защитава животните, използвани за експериментални или други научни цели. За няколко крайни точки има валидирани in vitro методи за тестване в приложение 5 на настоящата директива и тези тестове се използват при необходимост.

3.1.2. Класификацията на веществата трябва да се направи на основата на наличните експериментални данни в съответствие със следните критерии, които отчитат степента на тези въздействия:

а) за акутната токсичност (летални и необратими въздействия след единично излагане), се използват критериите от точки 3.2.1—3.2.3;

б) за субакутна, субхронична и хронична токсичност се използват критериите от точки 3.2.2—3.2.4;

в) за корозивните и дразнещи ефекти се използват критериите от точки 3.2.5—3.2.6;

г) за сенсибилиращи ефекти се използват критериите от точка 3.2.7;

д) за специални ефекти върху здравето (канцерогенност, мутагеност и токсичност, която влияе върху репродукцията), се използват критериите от раздел 4.

3.1.3. За препарати, класификацията относно опасността за здравето се извършва:

а) при отсъствието на експериментални данни, на основата на конвенционалния метод, посочен в член 6 и в приложение 2 към Директива 1999/45/ЕО. В този случай, класификацията се основава на индивидуалните граници на концентрация:

- или взети от приложение 1 към настоящата директива,

- или от приложение 2, част Б на Директива 1999/45/ЕО, когато веществото или веществата не се откриват в приложение 1 към настоящата директива или се намират в него, но без граници на концентрация:

б) или когато данните от проведени експерименти са на разположение, съгласно критериите, описани в точка 3.1.2, като се изключат свойствата канцерогеност, мутагенност и токсичност за репродукцията, посочени в 3.1.2, буква д), които трябва да бъдат оценени чрез конвенционалния метод, посочен в член 6 и в приложение 2, части А.7—9 и Б.6 на Директива 1999/45/ЕО.

Забележка: Без да се накърняват изискванията на Директива 91/414/ЕИО, и само когато може да бъде научно доказано от лицето, което е отговорно за разпространяването на пазара, че токсикологичните свойства на препарата не може точно да се определят чрез метода, посочен в параграф 3.1.3 буква а) или на основата на съществуващите резултати от проведени тестове с животни, може да се използват методите, посочени в параграф 3.1.3 буква б), при условие че са обосновани и изрично разрешени съгласно член 12 от Директива 86/609/ЕИО.

Който и метод да се използва за оценка опасността на препарата, се взимат под внимание всички опасни въздействия върху здравето, определени в приложение 2, част Б от Директива 1999/45/ЕО.

3.1.4. Когато трябва да се направи класификация въз основа на резултати от проведени експерименти с животни, резултатите са валидни и за човека там, където по съответния начин са отразени рисковете за човека.

3.1.5. Акутната орална токсичност на веществата и препаратите, разпространени на пазара може да се определи или чрез метод, позволяващ оценка на стойността на LD50, или чрез определяне на специфичната доза (метод на фиксирана доза или чрез определяне на обхвата на излагането, когато се очаква леталност (класифициран метод за акутна токсичност)

3.1.5.1. Специфичната доза е дозата, която причинява очевидна токсичност, но не и смъртност и трябва да бъде една от четирите нива на дозиране, определени в приложение 5 (5, 50, 500 или 2000 mg за kg телесно тегло).

Понятието "очевидна токсичност" се използва, за да се определят токсичните въздействия, след излагане на тестваното вещество, които са толкова силни, че излагането на следващата най-високо определена доза, вероятно би довело да смърт.

Резултатите от тестването на отделна доза чрез използване на определения метод може да бъде или:

- по-малко от 100 % оцелели,

- 100 % оцелели, но с очевидна токсичност,

- 100 % оцелели, но без очевидна токсичност.

При критериите в точки 3.2.1, 3.2.2 и 3.2.3 се показват само крайните резултати от теста. За да се получи информация за токсичното въздействие на веществата, които са с ниска акутна токсичност и които не са класифицирани на основата на акутна токсичност, първоначално се използва доза от 2000 mg/kg.

Фиксираният метод за определяне на дозата изисква в някои случаи тестване на по-висока или по-ниска дози, ако все още такива не са тествани при съответното ниво на дозиране. Отнася се също и до таблицата за оценка на метода на тестване Б.1а.

3.1.5.2. Обхватът на излагане, където леталността е очаквана, произлиза от наблюдавана липса или наличие на вещество, отнасящо се до смъртността, при използване метода за акутната токсичност. За първоначалното тестване се използва една от три фиксирани начални дози (25,200, или 2000 mg за kg телесно тегло).

Методът за акутната токсичност изисква в някои случаи тестване на по-високи или по-ниски дози, ако все още не са тествани при съответното ниво на дозиране. Отнася се също и до таблицата за оценка на метода на тестване Б.1 terот приложение 5.

3.2. Критерии за класификация, избор на символи, индикация за опасност, избор на рискови фрази

3.2.1. Силно токсични

Вещества и препарати се класифицират като силно токсични и се обозначават със символа "Т+" и индикатор за опасност "силно токсичен" в съответствие с критериите, определени по-долу.

Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R28 Силно токсичен при поглъщане

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 орално, плъхове ≤ 25 mg/kg,

- по-малко от 100 % оцелели на 5 mg/kg орално, плъхове чрез фиксирана процедура за приемане на дозата, или

- висока смъртност при дози ≤ 25 mg/kg орално, плъхове чрез метод на акутната токсичност (за тълкуването на резултатите от тестовете виж таблицата в приложение 2 към метода за тестване Б.1 от приложение 5).

R27 Силно токсичен при контакт с кожата

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 през кожата, плъхове или зайци ≤ 50 mg/kg,

R26 Силно токсичен при вдишване

Резултати от акутната токсичност:

- LC50 чрез вдишване, плъхове за аерозоли или частици: ≤ 25 mg/литра/4 часа,

- LC50 чрез вдишване, плъхове за газове или пари: ≤ 0,5 mg/литра/4 часа.

R39 Опасност от много тежки необратими ефекти

- убедителни доказателства, че е вероятно да се причинят необратими щети, различни от ефектите, посочени в раздел 4, чрез единично излагане по съответния начин, основно при по-горе споменатите големини на дозите.

С цел да се покаже пътя на приемането/излагането, се използва една от следните комбинации: R39/26, R39/27, R39/28, R39/26/27, R39/26/28, R39/27/28, R39/26/27/28.

3.2.2. Токсични

Вещества и препарати се класифицират като токсични и се обозначават със символа "Т" и индикатор за опасност "токсични" в съответствие с критериите, определени по-долу. Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R25 Токсичен при поглъщане

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 орално, плъхове 25 < LD50 ≤ 200 mg/kg,

- Специфична доза, орално, плъхове, 5 mg/kg: 100 % оцелели, но с очевидна токсичност,

- Висока смъртност при дози > 25 до ≤ 200 mg/kg орално, плъхове чрез метод на акутната токсичност (за тълкуването на резултатите от тестовете виж таблицата в приложение 2 към метода за тестване Б.1 от приложение 5).

R24 Токсичен при контакт с кожата

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 през кожата, плъхове или зайци: 50 < LD50 ≤ 400 mg/kg.

R23 Токсичен при вдишване

Резултати от акутната токсичност:

- LC50 чрез вдишване, плъхове за аерозоли или частици: 0,25 < LC50 ≤ 1 mg/литра/4 часа,

- LC50 чрез вдишване, плъхове за газове или пари: 0,5 < LC 50 ≤ 2 mg/литра/4 часа.

R39 Опасност от много тежки необратими ефекти

- убедителни доказателства, че е вероятно да се причинят необратими щети, различни от ефектите, посочени в раздел 4, чрез единично излагане по съответния начин, основно при по-горе споменатите големини на дозите.

С цел да се покаже пътя на приемането/излагането, се използва една от следните комбинации: R39/23, R39/24, R39/25, R39/23/24, R39/23/25, R39/24/25, R39/23/24/25.

R48 Опасност от тежко увреждане на здравето при продължителна експозиция

- сериозни вреди (ясна функционално смущение или морфологични изменения, които имат токсикологично значение), за които е вероятно да се причинят от повторно или продължително излагане по съответен начин.

Веществата и препратите се класифицират поне като токсични, когато тяхното въздействие се наблюдава на нива, които са с едно ниво по-ниско от (т.е. 10), от това за R48 в точка 3.2.3.

С цел да се покаже пътя на приемането/излагането, се използва една от следните комбинации: R48/23, R48/24, R48/25, R48/23/24, R48/23/25, R48/24/25, R48/23/24/25.

3.2.3. Вредни

Вещества и препарати се класифицират като вредни и се обозначават със символа "Хn" и индикатор за опасност "вредни" в съответствие с критериите, определени по-долу. Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R22 Вреден при поглъщане

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 орално, плъхове 200 < LD50 ≤ 2000 mg/kg,

- специфична доза, орално, плъхове, 50 mg/kg: 100 % оцелели, но с очевидна токсичност,

- по-малко от 100 % оцелели на 500 mg/kg, плъхове орално, чрез фиксирана процедура за приемане на дозата. Отнася се също и до таблицата за оценка на метода на тестване Б.1а от приложение 5, или

- висока смъртност при дози > 200 до ≤ 2000 mg/kg орално, плъхове чрез метод на акутната токсичност (за тълкуването на резултатите от тестовете виж таблицата в приложение 2 на метода за тестване Б.1б от приложение 5).

R21 Вреден при контакт с кожата

Резултати от акутната токсичност:

- LD50 през кожата, плъхове или зайци: 400 < LD50 ≤ 2000 mg/kg.

R20 Вреден при вдишване Резултати от акутната токсичност:

Резултати от акутната токсичност:

- LC50 чрез вдишване, плъхове за аерозоли или частици: 1 < LC50 ≤ 5 mg/литра/4 часа,

- LC50 чрез вдишване, плъхове за газове или пари: 2 < LC 50 ≤ 20 mg/литра/4 часа.

R65 Вреден: може да причини увреждане на белите дробове при поглъщане

Течни вещества и препарати, представляващи опасност при вдишване от човек, заради техния нисък вискозитет:

а) за вещества и препарати, съдържащи алифатни, ациклични и ароматни въглеводороди с обща концентрация равна на или по-висока от 10 % и имащи или:

- време на изтичане по-малко от 30 сек. за 3 mm ISO за чаши, съгласно ISO 2431 (издание месец. април 1996 г/месец. юли 1999 г.) относно "Бои и лакове — определяне на време на изтичането чрез използване на чашки за изтичане",

- кинематичен вискозитет, измерен чрез калибриран стъклен капилярен вискозиметър в съответствие с ISO 3104/3105 по-малко от 7 × 10-6 m2·/sеc при 40 °C (ISO 31041 издание 1994 г., относно "Петролните продукти — Прозрачни и непрозрачни течности — Определяне на кинематичния вискозитет и изчисляване на динамичния вискозитет"; ISO 3105 издание 1994 г., относно "Калибриран стъклен капилярен вискозиметър — Спецификации и инструкции за опериране"), или

- кинематичен вискозитет, изведен чрез измерване на ротационния вискозитет в съответствие с ISO3219 по-малко от 7 × 10-6 m2/sec при 40 °C (ISO 3219 издание 1993 г., относно "Пластмаси — полимери/гума в течно състояние или като емулсия или дисперсия — Определяне на вискозитета, чрез използване на ротационен вискозиметър с определена скорост на срязване").

Забележете, че веществата и препаратите, които отговарят на тези критерии няма нужда да бъдат класифицирани, ако те имат основно повърхностно напрежение по-високо от 33 mN/m при 25 °С, измерено чрез тензометричния датчик на Дю Нуи или чрез метода за тестване, посочен в приложение 5, част А.5;

б) за вещества и препарати, основани на практическия опит на хората.

R68 Възможен риск от необратими ефекти

- убедителни доказателства, че е вероятно да се причинят необратими щети, различни от ефектите, посочени в раздел 4, чрез единично излагане по съответния начин, основно при по-горе споменатите големини на дозите.

С цел да се покаже пътя на приемането/излагането, се използва една от следните комбинации: R68/20, R68/21, R68/22, R68/20/21, R68/20/22, R68/21/22, R68/20/21/22.

R48 Опасност от тежко увреждане на здравето при продължителна експозиция

- сериозни вреди (ясно функционално смущение или морфологични изменения, които имат токсикологично значение), за които е вероятно да се причинят от повторно или продължително излагане по съответен начин.

Веществата и препратите се класифицират поне като вредни, когато тяхното въздействие се наблюдава на нива от:

- орално, плъхове ≤ 50 mg/kg (телесно тегло)/ден,

- чрез кожата, плъхове и зайци ≤ 100 mg/kg (телесно тегло)/ден,

- вдишване, плъхове ≤ 0,25 mg/l, 6 часа/ден,

Тези ориентировъчни стойности могат да се прилагат директно, когато се наблюдават няколко наранявания при теста за субхронична токсичност (90 дни). Когато се тълкуват резултатите от теста за субакутната токсичност (28 дни), тези числа се увеличат приблизително трикратно. Ако е налице тест за хронична токсичност (две години), те следва да се изчисляват на основата на всеки отделен случай. Ако са налице резултатите от проучванията на повече от една продължителност, то обикновено се използват тези от проучването на най-дългата продължителност.

С цел да се покаже пътя на приемането/излагането, се използва една от следните комбинации: R48/20, R48/21, R48/22, R48/20/21, R48/20/22, R48/21/22, R48/20/21/22.

3.2.3.1. Коментари относно летливите вещества

За определени вещества с доказана висока концентрация на наситена пара е вероятно да съществува възможност за определяне на въздействията, които причиняват. Такива вещества може да не се класифицират според критериите за въздействие върху здравето, дадени в настоящия справочник (3.2.3) или не са обект на точка 3.2.8. Обаче, където има съответно доказателство, че такива вещества могат да представляват риск за нормалното функциониране и използване, необходима е класификация, съставена въз основа на всеки отделен случай, съгласно приложение 1.

3.2.4. Забележки относно употребата на R48

Използването на тази рискова фраза се отнася за специфичния обхват на биологичното въздействие в срока, описан по-долу. За прилагането на тази рискова фраза се взимат предвид сериозните вреди за здравето, с цел да се включи смъртта, ясното функционално смущение или морфологични изменения, които са токсично значими. Особено е важно, когато тези изменения се необратими. Също е важно да се вземат предвид не само специфичните сериозни изменения при отделен орган или биологична система, но също и основни изменения с не толкова сериозен характер, включващ няколко органа или сериозни изменения основно в здравния статус.

Когато се преценява дали има доказателство за тези видове въздействия, следва да се прави препращане към следните насоки:

1. Доказателства, които индикират, че R48 се прилага:

а) смърт, свързана с веществата;

б) i) основни функционални изменения в централната и периферна нервна система, включително зрение, слух и обоняние, оценени чрез клинични наблюдения или други подходящи методи (например електрофизиология);

ii) основни функционални изменения в други системи от органи (например черен дроб);

в) всички постоянни изменения в параметрите на клиничната биохимия, хематология и анализ на урината, които показват силно затруднено функциониране на органите. Счита се, че са особено важни хематологичните нарушения, ако доказателствата предполагат, че те са причинени от намаляване на производството на кръвни клетки на костния мозък;

г) силно увредени органи, забелязани при изследване с микроскоп след аутопсия:

i) широко разпространена и силна некроза, фиброза или образуване на гранулом в живи органи с регенеративна способност (например черен дроб);

ii) сериозни морфологични изменения, които е възможно да се възстановят, но има ясни доказателства за отбелязано силно затруднено функциониране на орган (например сериозни изменения в черния дроб, сериозна акутна тубуларна невроза в бъбреците, язва); или

iii) доказателства за забележима смърт на клетките на живи органи, които не могат да се възстановят (например фиброза на миокарда или умъртвяване на гръбначните нерви) или стволести клетъчни популации (например аплазия или хипоплазия на костен мозък).

Повечето от по-горе посочените доказателства обикновено се постигат чрез експерименти с животни. Когато се разгледат данните от практическите експерименти, се обръща специално внимание на нивата на излагане.

2. Доказателства, които индикират, че R48 не се прилага:

Използването на тази рискова фраза се намалява до "сериозна вреда за здравето чрез продължително излагане". Броят на веществата, които причиняват въздействие може да се наблюдава и при животните и при хората, което не оправдава използването на R48. Тези въздействия се отнасят, когато се правят опити да се определи нивото, при което няма въздействие на химичните вещества.

Примери за добре документирани изменения, които нормално не биха били оправдани класификация с R48, невъзстановими за тяхната значимост за статистиката, включително:

а) клинични наблюдения или изменения при увеличаване на телесното тегло, консумирането на храна или вода, които могат да имат някакво токсикологична значимост, но самите те не са определени като "сериозна вреда";

б) малки изменения в параметрите, получени от клиничната биохимия, хематология или анализ на урината, които са с удвоена или минимална важност за токсичността;

в) изменения в теглото на органите без доказателство за силно нарушено функциониране на органа;

г) реакции на приспособяване (например макрофагова миграция в белия дроб, хипертрофия на черния дроб и предизвикване на ензими, хиперпластични реакции на дразнители). Локални въздействия върху кожата, появили се чрез повторно прилагане върху кожата на вещество, което по-подходящо се класифицира с R38 "дразнещи кожата"; или

д) където се демонстрират специфичните за вида механизми на токсичност (например специфични метаболични пътища)

3.2.5. Корозивни

Веществата и препаратите се класифицират като корозивни и се обозначават със символ "С" и индикатор за опасност "корозивни" в съответствие с критериите, определени по-долу:

- Вещество и препарат се смята, че е корозивно ако, когато се прилага към здрава неповредена животинска кожа, води до пълно разрушаване дебелината на кожната тъкан на поне едно животно по време на теста за дразнимост на кожата, посочен в приложение 5 или по време на еквивалентен метод,

- Класификацията може да се базира на резултатите от валидирането на тестове in vitrо, като посочените в приложение 5 (Б.40. Разрушаване на кожата: изпитване електрическото съпротивление на кожата на плъховете и изпитване на модел на човешката кожа),

- Вещество и препарат се счита също за корозивно, ако резултатите могат да се предвидят, например от силни киселинни или алкални реакции, индикирани с рН на 2 или по-малко или 11,5 или по-високо. Обаче, когато изключително само рН е основа за класификация, киселинния/алкален резерв [1] също може да се вземат предвид. Ако значението на киселинния/алкален резерв предполага, че веществото и препарата не може да бъде корозивно, тогава за да се потвърди това, се извършват по-нататъшни тестове, за предпочитане чрез използване на подходящ валиден in vitro тест. Не следва единствено да се взема предвид киселинния/алкален резерв, за да се оправдае класификацията на веществата и препаратите като корозивни.

Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R35 Предизвиква тежки изгаряния

- ако, когато се прилага теста върху здрава неповредена животинска кожа, се появи нарушаване на цялостната дебелина на кожната тъкан като резултат от четири часово излагане или ако този резултат може да се предвиди.

R34 Причинява изгаряния

- ако, когато се прилага теста върху здрава неповредена животинска кожа, се появи нарушаване на цялостната дебелина на кожната тъкан като резултат от четири часово излагане или ако този резултата може да се предвиди,

- органични хидроперокиси, с изключение, когато е налице доказателство за обратното.

Бележки:

Когато класификацията се основава на резултатите от валидиран in vitro тест, се прилагат R35 или R34 съгласно способността на метода за тестване да ги определя.

Когато класификацията е основана на разглеждане само на изключителното рН, се прилага R35.

3.2.6. Дразнещи

Веществата и препаратите се класифицират като дразнещи и се обозначават със символ "Xi" и индикатор за опасност "дразнещи" в съответствие с критериите, определени по-долу:

3.2.6.1. Възпаление на кожата

Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R38 Дразни кожата

- Вещества и препарати, които причиняват значително възпаление на кожата, което продължава повече от 24 часа след периода на излагане от 4 часа, върху зайците, съгласно метода за изпитване на кожните дразнения, определен в приложение 5.

Възпалението на кожата е значително ако:

а) основната стойност на белезите за образуване на еритеми или корички или образуване на оттоци, изчислена при всички тествани животни, е 2 или повече ; или

б) в случай, където се извърши теста от приложение5 като се използват три животни, се наблюдава при две или повече животни образуване на еритеми или корички или образуване на оттоци, равни на основна стойност от 2 или повече, изчислена поотделно за всяко животно.

И в двата случая, при изчисляване на съответните основни стойности, се използват всички белези по всяко време за подготовка (24, 48 и 72 часа).

Възпалението на кожата е също значително, ако продължи поне при две животни до кроя на времето за наблюдаване. Вземат се предвид и особените въздействия като например хиперплазия, образуване на корички, обезцветяване, счупено, краста или алопеция.

Съответните данни може да са на разположение от извършено не-акутно проучване на животни (виж коментар върху R48, раздел 2 г). Те се считат за значителни, ако въздействията са сравними с тези, които са описани по-горе.

- Вещества и препарати, които причиняват значително възпаление на кожата, основано на практически наблюдения върху хората при кратък, продължителен и повторен контакт.

- Органични пероксиди, с изключение, когато е налице доказателство за обратното.

Парестезия:

Парестезията причинена на хората при контакт на кожата с пиретроидни пестициди не се разглежда като дразнещо въздействие, оправдаващо класифицирането като Xi; R38. S-фразата S24, обаче се прилага за вещества, за които се вижда, че причиняват това въздействие.

3.2.6.2. Наранявания на очите

Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R36 Дразнещи очите

- Вещества и препарати, които когато се попаднат в очите на животните, причиняват значително нараняване на очите, което се появява през последните 72 часа след излагането и което продължава поне 24 часа.

Нараняването на очите е значително, ако резултатите от тестовете за дразнение на очите, посочени в приложение 5 има следните стойности:

- непрозрачност на роговицата равна на или по-голяма от 2, но по-малка от 3,

- нараняване на ириса равно на или по-голямо от 1, но не по-голямо от 1,5,

- зачервяване на конюнктивита равно или по-голямо от 2,5,

- отток на конюнктивита (хемозис) равен на или по-голям от 2,

или в случай, когато се извърши теста от приложение 5 чрез използване на три животни, ако нараняването на две или повече животни, е равно на някои от по-горе посочените стойности, с изключение на тези за нараняване на ириса, които следва да се равни на или по-големи от 1, но по-малки от 2 и за зачервяването на конюнктивита, където стойностите следва да са равни на или по-големи от 2,5.

И в двата случая, при изчисляване на съответните основни стойности, се използват всички белези по всяко време за подготовка (24, 48 и 72 часа).

- Вещества и препарати, които причиняват значително нараняване на очите, основано на практически наблюдения върху хората.

- Органични пероксиди, с изключение когато е налице доказателство за обратното.

R41 Риск от тежко увреждане на очите

- вещества и препарати, които, когато биват приложени върху очите на животните, причиняват сериозно нараняване на очите, проявяващо се в рамките на 72 часа след излагането и което продължава поне 24 часа.

Нараняването на очите е сериозно, ако резултатите от тестовете за дразнение на очите, посочени в приложение 5 имат следните стойности:

- непрозрачност на роговицата равна на или по-голяма от 3,

- нараняване на ириса по-голямо от 1,5,

Същият ще бъде и случаят, когато е извършен тест с три животни, ако тези наранявания, върху две или повече животни, имат някои от следните стойности:

- непрозрачност на роговицата равна на или по-голяма от 3,

- нараняване на ириса по-голямо от 2,

И в двата случая, при изчисляване на съответните основни стойности, се използват всички белези по всяко време за подготовка (24, 48 и 72 часа).

Увреждането на очите е сериозно и когато те са все още налице в края на времето за наблюдаване.

Увреждането на очите и сериозно и ако веществото или препаратът причинят необратимо оцветяване на очите.

- Вещества и препарати, които причиняват сериозни увреждания на очите, основани на практически експерименти върху хора.

Забележка:

Когато вещество или препарат се класифицира като корозивни и е определено с R34 или R35, рискът от сериозни увреждания се определя като имплицитен и R41 не се посочва в етикета.

3.2.6.3. Дразнещи дихателните пътища

Рисковите фрази се определят в съответствие със следните критерии:

R37 Дразни дихателните пътища

Вещества или препарати, които причиняват сериозни дразнения на дихателните пътища, основани на:

- практически наблюдения при хора,

- положителни резултати от подходящи тестове с животни.

Коментари относно използването на R37:

При тълкуването на практическите наблюдения при хората, следва да се обръща внимание на това да се разграничат въздействията, които водят до класифициране с R48 (виж точка 3.2.4) от тези, които водят до класифициране с R37. Нормално условията, водещи до класификация с R37 са обратими и обикновено са ограничени до горните дихателни пътища.

Положителните резултати от тестове с животни могат да включват данни, получени от тестове върху основната токсичност, включително хистопатологични данни за респираторната система. С цел да се оцени дразненето на дихателните пътища, могат също да се използват данните от измерването на дихателното раздразнение.

3.2.7. Сенсибилизиращи

3.2.7.1. Сенсибилизиращи чрез вдишване

Веществата и препаратите се класифицират като сенсибилизиращи и се обозначават със символ "Xn", индикатор за опасност "сенсибилизиращи" и рискова фраза R42 съответствие с критериите, определени по-долу:

R42 Възможна е сенсибилизация при вдишване

- ако има доказателство, че веществото или препарата могат да предизвикат специфична респираторна хиперсензитивност,

- когато има положителни резултати от подходящи тестове с животни, или

- ако веществото е изоцианат, освен ако има доказателство, че специфичния изоцианат не причинява респираторна хиперсензитивност.

Коментар относно R42:

Доказателство при хората

Доказателство, че веществото или препаратът могат да предизвикат специфична респираторна хиперсензитивност нормално ще се основава на човешкия опит. В този контекст хиперсензитивността нормално се вижда като астма, но други хиперсензитивни реакции като ринити и алвеолити също се вземат предвид. Обаче имунните механизми не трябва да действат.

Когато се вземе предвид доказателството от излагането на човека, за решаването на класифицирането е необходимо да се вземе предвид като допълнение към доказателството:

- размерът на изложената популация,

- разширяването на излагането.

Доказателството, което се отнася по-горе може да бъде:

- клиничната история и данни от подходящ тест за функциониране на белия дроб, относно излагането на веществото, потвърден от друго поддържащо доказателство, което може да включва:

- химичната структура на познатото вещество, за което се знае, че причинява хиперсензитивност,

- имунен тест in vivo (т.е. тест с убождане на кожата),

- имунен тест in vivo (т.е. серологичен анализ),

- проучвания, показващи други специфични, но не имунни механизми на действие, например повторно дразнене с ниско ниво, относителни фармокологични ефекти, или

- данни от положителен тест за бронхиален проблем с вещества, извършен в съответствие с приетите насоки за определяне на специфична хиперсензитивна реакция.

Клиничната история включва медицинска и професионална история за да се определи отношението между излагането на определеното вещество или препарат и развитието на респираторната хиперсензитивност. Съответната информация включва утежняващи фактори в дома и работното място, началото и развитието на болестта, история на семейството и медицинска история на съответния пациент. Медицинската история също включва и бележка за други алергични или дихателни смущения по време на детството и история на пушенето.

Счита се, че резултатите от положителните тестове на бронхиален проблем предоставят достатъчно доказателство за класификацията им. Обаче се признава, че на практика много от изброените по-горе изследвания вече са извършени.

Веществата, които предизвикват симптоми на астма чрез дразнене само при хора с бронхиална хиперактивност, не се определят с R42.

Проучвания с животни

Данните от тестове, които могат да бъдат индикатор на възможността вещество или препарат, да причини сенсибилизация чрез вдишване от човека, може да включва:

- IgE измервания (например при мишките), или

- Специални белодробни реакции при морските свинчета.

3.2.7.2. Сенсибилизация чрез контакт с кожата

Веществата и препаратите се класифицират като сенсибилизиращи и се обозначават със символ "Xi", индикатор за опасност "дразнещи" и рискова фраза R43 в съответствие с критериите, определени по-долу:

R43 Възможна е сенсибилизация при контакт с кожата

- ако практическите опити показват, че веществото или препаратът могат да предизвикат сенсибилизация при контакт с кожата при значителен брой хора, или

- когато има положителни резултати от подходящи тестове с животни.

Коментар относно R43:

Доказателство при хората

Следното доказателство (практически опит) е достатъчен за да класифицира веществото или препарата с R43:

- положителни данни от подходящо тестване на партидата, нормално при повече от едно дерматологично клинично изследване, или

- епидемиологични проучвания, показващи алергични контакти, дерматити, причинени от вещество и препарати. Ситуациите, при които висок процент от тези открито изложени характерни симптоми трябва да бъдат разглеждани със специално отношение, дори ако броя на случаите и малък, или

- положителни данни от експериментални проучвания при хората (виж също 3.1.1).

Следното е достатъчно за да класифицира веществата с R43, когато има поддържащо доказателство:

- изолирани епизоди на алергични дерматити в резултат от контакт, или

- епидемиологичните проучвания, където случайността, отклоненията или разстройства не са водени изцяло само от оправдано доверие.

Подкрепящото доказателство може да включва:

- данни от тестове с животни, извършени в съответствие със съществуващите насоки, с резултати, които не покриват критериите, дадени в този раздел за изследванията на животни, но са достатъчно близки до границата, за да се приемат за значителни, или

- данни от нестандартни методи, или

- подходящи отношения структура-активност.

Проучвания с животни

Позитивни резултати от подходящи тестове с животни са:

- в случай на видове помощни методи за тестове на сенсибилизация на кожата, подробно описани в приложение 5 или в случай на други видове помощни методи за тестове, реакциите на поне 30 % от животните се считат за положителни,

- за други методи на тестване, реакциите от поне 15 % от животните се считат положителна.

3.2.7.3. Имунологична уртикария при контакт

Някои вещества и препарати, които отговарят на критериите за R42, могат като допълнение да причинят имунологична уртикария при контакт. В тези случаи, информацията относно уртикария от контакт се включва чрез използването на подходящи S-фрази, обикновено S24 и S36/37 и таблица на безопасността.

За вещества или препарати, които имат белези на имунологична уртикария при контакт, които не изпълняват критериите за R42, се отдава значение на класификация с R43.

Не съществува общопризнат модел при животните, чрез който да се определят веществата, които причиняват имунологична уртикария при контакт. Следователно класификациите нормално ще се основават на доказателствата при хората, които ще бъдат подобни на тези за кожната сенсибилизация (R43).

3.2.8. Други токсикологични свойства

Определят се допълнителни рискови фрази в съответствие със следните критерии (основани на опита, придобит по време на компилация на приложение 1) за вещества и препарати, класифицирани по силата на 2.2.1 до 3.2.7 и/или раздели 4 и 5:

R29 При контакт с вода се отделя токсичен газ

За вещества и препарати, които при контакт с вода или влажен въздух, отделят силно токсични/токсични газове във възможно опасни количества, например алуминиев фосфид, фосфорен пентасулфид.

R31 При контакт с киселини се отделя токсичен газ

За вещества и препарати, които реагират с киселина за да отделят токсични газове в опасни количества, например натриев хипохлорид, бариев полисулфид. За веществата, които се използват от масовия потребител, използването на S50 (да не се смесва с… (да се определи от производителя)) ще бъде по-подходящо.

R32 При контакт с киселини се отделя силно токсичен газ

За вещества и препарати, които реагират с киселина, за да отделят силно токсични газове в опасни количества, например соли на водородния цианид, натриев азид. За веществата, които се използват от членовете на обществото, използването на S50 (да не се смесва с… (да се определи от производителя) ще бъде по-подходящо.

R33 Опасност от кумулативни ефекти

За вещества и препарати, които, като се акумулират в човешкото тяло вероятно могат да причинят някакви безпокойства, които обаче не са достатъчни, за да оправдаят използването на R48.

За коментари върху използването на тази R-фраза виж точка 4.2.3.3 за веществата и приложение 5, част А.3 от Директива 1999/45/ЕО за препаратите.

R64 Може да причини увреждане на здравето на кърмачета

За вещества и препарати, които са приети чрез майката и може да въздейства върху лактацията или които могат да се открият (включително метаболити) в кърмата в количества, които са достатъчни да причинят безпокойство за здравето на кърмачето.

За коментари върху използването на тази R-фраза виж точка 4.2.3.3 за веществата и приложение 5, част А.4 от Директива 1999/45/ЕО за препаратите.

R66 Повтарящата се експозиция може да предизвика сухота или напукване на кожата

За вещества и препарати, които могат да причинят безпокойство като резултат от изсъхване, белене и напукване на кожата, но които не отговарят на критериите за R38, основани или на:

- практическо наблюдаване след нормална работа и употреба, или

- съответно доказателство относно техните предвидими въздействия върху кожата.

Виж също точки 1.6 и 1.7.

R 67 Парите могат да предизвикат сънливост и световъртеж

За летливи вещества и препарати, които съдържат такива вещества, които могат да причинят ясни симптоми на депресия на централната нервна система чрез вдишване и които вече са класифицирани с оглед на акутната вдишвана токсичност (R20, R23, R26, R68/20, R39/23 и R39/26).

Могат да се използват следните критерии:

а) данни от проучвания с животни, показващи ясни белези на депресия на централната нервна система като наркотични ефекти, летаргия, липса на координация (включително загуба на правилни рефлекси) и разстройство в координацията на движението на крайниците или:

- при концентрации/време на излагане, не превишаващо 20 mg/l/4 часа или,

- за които скоростта на концентрация на въздействие при ≤ 4 часа за концентрация на наситени пари (SVC) при 20 °С е ≤ 1/10;

б) практически опити върху хора (например наркоза, сънливост, намалено внимание, загуба на рефлекси, липса на координация, замайване) от добре документирани доклади от сравними условия на експозиция за специфичните въздействия над животните.

Виж също точки 1.6 и 1.7.

За други допълнителни рискови фрази, виж точка 2.2.6.

4. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА СПЕЦИФИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ

4.1. Въведение

4.1.1. Тази глава посочва процедурата за класифициране на веществата, които могат да имат споменатите по-долу въздействия. За препаратите виж точка 4.2.4.

4.1.2. Ако производителят, дистрибуторът или вносителят има на разположение информация, която показва, че това вещество се класифицира и етикетира в съответствие с критериите, дадени в точка 4.2.1, 4.2.2 или 4.2.3, той временно етикетира веществото в съответствие с тези критерии, на основата на оценка на доказателство от компетентно лице.

4.1.3. Производителят, дистрибуторът или вносителят, колкото е възможно по скоро, подава документи, обобщаващи цялата информация на държавата-членка, в която веществото се разпространява на пазара. Съответната информация в този контекст обхваща, по-специално цялата налична публикувана и непубликувана информация, която се изискваща, за да се направи подходяща класификация на съответното вещество, на основата на съществените свойства, съгласно категориите, залегнали в член 2, параграф 2 и в съответствие с критериите на настоящото приложение. Предоставената обобщена информация се включва в библиография, която съдържа цялата съответно използвана литература, включително всички отнасящи се до това непубликувани данни.

4.1.4. Освен това, производител, дистрибутор или вносител, който има нови данни, които са от значение за класификацията и етикетирането на веществото в съответствие с критериите в точки 4.2.1, 4.2.2 или 4.2.3, предоставя тези данни колкото е възможно по скоро на държавата–членка, в която веществото се разпространява на пазара.

4.1.5. За да се получи колкото е възможно по-скоро хармонизирана класификация за Общността чрез процедурата, определена в член 28 от настоящата директива, държавите-членки, които имат съответната налична информация, която обосновава класификацията на веществото в една от тези категории, независимо дали е получена или не от производителя, предават тази информация на Комисията, колкото е възможно по-скоро, заедно с предложение за класификация и етикетиране.

Комисията предава на държавите-членки предложението за класификация и етикетиране, така както е получено. Всяка държава-членка може да поиска от Комисията получената от нея информация.

Всяка държава-членка, която има основателни причини да повярва, че предложените класификация и етикетиране се не подходящи, доколкото се забелязват канцерогенни, мутагенни или токсични за репродуктивността въздействия, уведомява Комисията за това.

4.2. Критерии за класификация, индикация за опасност, избор на рискови фрази

4.2.1. Канцерогенни вещества

За целите на класификацията и етикетирането и имайки предвид сегашното състояние на познанието, такива вещества се разделят на три категории:

Категория 1

Вещества, познати като канцерогенни за човека. Има значително доказателство за да се създаде основателна асоциация между излагането на човека на веществото и развитието на рак.

Категория 2

Вещества, които се разглеждат като канцерогенни за човека. Има значително доказателство за да се създаде силна презумпция, че излагането на човека на веществото може да има за резултат развитието на рак, главно основано на:

- подходящи продължителни проучвания върху животни,

- друга релевантна информация.

Категория 3

Вещества, които могат да причинят безпокойство за човека притежаващ възможни канцерогенни ефекти, но по отношение на които наличната информация не е достатъчна за даването на задоволителна оценка. Има някои доказателства от подходящи проучвания с животни, но те са недостатъчни за поставянето на веществото в категория 2.

4.2.1.1. Прилагат се следните символи и специфични рискови фрази:

Категории 1 и 2:

Вещества, класифицирани в канцерогенни категории 1 и 2 се обозначават със символа "Т" и рисковата фраза

R45 Могат да причинят рак

Обаче, вещества и препарати, които представляват канцерогенен риск, само когато се вдишат, например като прах, пара или дим, (други пътища на излагане, например чрез поглъщане или при контакт с кожата не представляват никакъв канцерогенен риск), се обозначават със символа "Т" и рисковата фраза

R49 Може да причини рак при вдишване

Категории 3:

Вещества, класифицирани в канцерогенни категории 3 се обозначават със символа "Xn" и рисковата фраза

R40 Ограничено доказателство за канцерогенен ефект

4.2.1.2. Коментари относно категоризацията на канцерогенните вещества

Поставянето на веществата в категория 1 се прави на основата на епидемиологични данни; поставянето им в категории 2 и 3 са основава на предварително на експерименти с животни.

За класификация като категория 2 канцерогенни е необходимо да са налице или положителни резултати за два вида животни, или ясно положително доказателство за един вид, заедно с поддържащо доказателство като: гено-токсични данни, метоболични или биохимични проучвания, индикация за доброкачествени тумори, структурни отношения с други познати канцерогени или данни от епидемиологичните проучвания, водещи до свързване.

Категория 3 всъщност обхваща две подкатегории:

а) веществата, които са добре изследвани, но за които доказателството, че причиняват появата на тумор, не е достатъчно за класификация в категория 2. По отношение на класификацията не се очакват допълнителни експерименти, които да представят по-нататъшна съответна информация;

б) вещества, които не достатъчно изследвани. Наличните данни не са адекватни, но представляват интерес за хората. Тази класификация е временна; Преди да бъде взето крайното решение са необходими по-нататъшни експерименти.

За разграничаване между категории 2 и 3, посочените по-долу са релевантни, които намалява значимостта на експериментални симптоми на тумор с оглед на възможното излагане на човека. Тези аргументи, особено в комбинация, водят в повечето случаи до класифициране в категория 3, дори да са открити тумори при животните:

- канцерогенни въздействия само при много високи нива на дозиране, превишаващи "максималната позволена доза". Максималната позволена доза се характеризира с токсични въздействия, които, въпреки че все още не намаляват продължителността на живот, се съпровождат от физични изменения, като 10 % забавяне увеличаването на теглото,

- поява на тумори, особено при високи нива на дозиране, само при специфични органи на определени видове, познати като податливи на високо спонтанно образуване на тумор,

- поява на тумор, само при прилагане при много чувствителни системи на тестване (например прилагане на i.p. или s.c. на определени локално-активни съставни части), ако специалната цел не се отнася до хората,

- липса на генно-токсичност при краткосрочните тестове in vivo и in vitro,

- съществуване на вторични механизми на действие, при които предпоставката е практическия праг над определено нива на дозиране (например хормонално въздействие върху органа, които е цел или върху механизмите на физиологическото регулиране, хронична стимулация на пролиферация на клетките),

- съществуване на специфични за вида механизми на образуване на тумори (например специфични метаболични пътеки), които не се отнасят се до човека.

За разграничаване между категория 3 и се отнасят аргументи за класификацията, които изключват интерес за човека:

- веществото не се класифицира в никоя от категориите, ако механизма на образуване на експериментален тумор е ясно определен, с добри доказателства, че този процес не може да се екстраполира за хората,

- ако единствените налични данни за тумора са получени от тумори на белия дроб при определена чувствителна деформация при мишките, без никакви други допълнителни доказателства, веществото може да не се класифицира в някоя от категориите,

- особено внимание се отделя на случаите, където единствено наличните данни за туморите, са разпространяването на неоплазми при местоположението и видовете, за който добре се знае, че се появяват спонтанно с висока степен на разпространение.

4.2.2. Мутагенни вещества

4.2.2.1. За целите на класификацията и етикетирането и имайки предвид съвременното научно познание, тези вещества се разделят на три категории:

Категория 1

Вещества, за които се знае, че са мутагенни за човека.

Има достатъчни доказателства за да се създаде причина връзка между излагането на човека на веществото и наследствени генетични увреждания.

Категория 2

Вещества, които се разглеждат така, все едно, че са мутагенни за човека

Има достатъчни доказателства, за да се създаде силна презумпция, че излагането на човека на веществото може да има за резултат развиването на наследствени генетични увреждания, особено на базата на:

- подходящи проучвания с животни,

- друга, отнасяща се до това информация.

Категория 3

Вещества, които могат да причинят загриженост за човека, поради възможността да бъде подложен на мутагенно въздействие. Има доказателства от съответните проучвания на мутагеността, но те не са достатъчни, за да се постави веществото в категория 2.

4.2.2.2. Прилагат се следните символи и специфични рискови фрази

Категории 1 и 2:

Вещества, класифицирани в мутагенни категории 1 и 2, се обозначават със символа "Т" и рисковата фраза

R46 Може да причини наследствено генетично увреждане

Категории 3:

Вещества, класифицирани в мутагенна категория 3, се обозначават със символа "Xn" и рисковата фраза

R68 Възможен риск от необратими ефекти

4.2.2.3. Коментари относно категоризацията на канцерогенните вещества

Определение на термините

Мутацията е перманентно изменение в количеството или структурата на генетичен материал на един организъм, получена в резултата от изменението на фенотипните характеристики на организма. Смените могат да включват отделен ген, група от гени или цял хромозом. Въздействието, което включва отделен ген може да бъде последица от въздействието върху една отделна ДНК основа (точкови мутации) или на големи изменения, включващи забавяне в гена. Въздействието върху целия хромозом може да включва структурни или цифрови изменения. Мутацията на ембрионалните клетки при сексуалната репродуктивност може да се прехвърли върху поколението. Мутагенът е фактор, който увеличава повишеното разпространение на мутации.

Следва да се отбележи, че веществата се класифицират като мутагенни със специфични препратки към наследствените генетични увреждания. Въпреки това, видът на получените резултати, които водят до класификацията на химикалите в категория 3: "индукция на генетично релевантни събития при соматичните клетки" също основно се разглежда като предупреждение за възможна канцерогенна активност.

Методичното развитие на мутагенното тестване е продължителен процес. За много нови тестове не са на разположение стандартизирани протоколи и критерии за оценка. За да се оценят данните за мутагеността, трябва да се вземат предвид и качеството на изпълнение на теста, и степента на валидност на метода за тестване.

Категория 1

За да се поставят веществата в категория 1, е необходимо положително доказателство от проучвания на мутагенната епидемиология при човека. Досега не са познати примери за такива вещества. Признато е, че е изключително трудно е да се намери съответната информация от проучвания върху разпространението на мутациите при човешката популация или върху възможните повишавания на тяхната честота.

Категория 2

За да се постави едно вещество в категория 2, е необходимо положителни резултати от изпитвания, показващи (а) мутагенни ефекти, или (б) други клетъчни взаимодействия, които са релевантни на мутагеността в генетичните клетки на бозайниците in vivo или (в) мутагенни въздействия при соматичните клетки на бозайниците in vivo в комбинация с ясни доказателства, че веществото или съответния метаболит е достигнал зародишната клетка.

С оглед на поставянето в категория 2 за момента са подходящи следните методи:

2 а) Изпитания in vivo на мутагеността на геничните клетки:

- специфични тестове за локална мутация,

- тест за наследствена транслокация,

- тест за доминираща летална мутация.

Тези изпитвания показват появата на засегнато потомство или дефект при развитието на ембриона.

2 б) Изпитания in vivo, показващи съответното взаимодействие с генетичните клетки (обикновено ДНК):

- изпитване за хромозомни аномалии, като открити при цитогенетичния анализ, включително аневплоид, причинен от малсегрегация на хромозоми,

- тест за обмяна на еднотипни хроматиди (SCEs),

- тест за непланиран ДНК синтез (UDS),

- изпитване на (ковалентно) свързване на мутагена с генетичните клетки ДНК,

- изпитване на други видове увреждания на ДНК.

Тези изпитвания дават повече или по-малко индиректно доказателство. Положителните резултати от тези изпитвания обикновено се поддържат от позитивни резултати от изпитвания in vivo на мутагеността при соматичните клетки на бозайниците или при хората (виж категория 3, за предпочитане метод 3(а)).

2 в) In vivo

изпитванията, показващи мутагенни въздействия в соматичните клетки на бозайниците (виж 3, а)), в комбинация с токсикокинетични методи или други методологии, които могат да демонстрират, че съединението или съответния метаболит достигат до генетичните клетки.

За 2 б) и 2 в), положителните резултати от изпитването на гостоприемната среда или демонстрирането на недвусмислени резултати от in vivo изпитвания, може да се разглежда като поддържащо доказателство.

Категория 3

За да се постави веществото в категория 3, са необходими положителни резултати, при изпитванията, показващи (а) мутагенни ефекти, или (б) други клетъчни взаимодействия, които са релевантни на мутагеността в генетичните клетки на бозайниците in vivo. Последните особено обикновено се поддържат от положителните резултати от in vivo изпитване на мутагеността.

За въздействието при соматичните клетки in vivo в момента са подходящи следните методи:

3 а) In vivo

изпитване на мутагеността при соматичните клетки:

- микронуклеарни тестове на костен мозък или метафазен анализ,

- метафазен анализ на периферните лимфоцити,

- изпитване чрез капване върху кожата на мишка.

3 б) In vivo

изпитване на взаимодействието на соматични клетки на ДНК:

- тест за SCEs при соматичните клетки,

- тест за UDS при соматичните клетки,

- изпитване на (ковалентно) свързване на мутагена с генетичните клетки ДНК,

- изпитване за увреждания на ДНК, например алкално елюиране при соматичните клетки.

Веществата, показващи положителни резултати само при едно или повече изпитване in vivo, обикновено не се класифицират. Тяхното по-нататъшно изследване чрез изпитване in vivo, обаче строго се отбелязва. В изключителни случаи, например за вещества, показващи ясно изразени реакции при няколк in vivoизпитвания, и за които няма съответните налични данни in vivo и които показват сходство с познати мутагени/канцерогени, се приема класификация в категория 3.

4.2.3. Вещества, които са токсични за репродукцията

4.2.3.1. За целите на класификацията и етикетирането и като се има предвид съвременните научни познания, тези вещества се разделят на три категории:

Категория 1

Вещества, за които се знае, че увреждат плодовитостта при хората

Има достатъчни доказателства, за да се установи причинна връзка между излагането на човека на веществото и увредената плодовитост.

Вещества, които са познати като причиняващи експериментална токсичност при хората

Има достатъчни доказателства, за да се установи причина връзка между излагането на човека на веществото и наследствени генетични увреждания.

Категория 2

Вещества, които се разглеждат като такива, които увреждат плодовитостта при хората

Има достатъчни доказателства, за да се създаде строга презумпция, че излагането на човека на веществото може да има за резултат увредена плодовитост на човека на основата на:

- ясно доказателство при проучвания с животни върху увредената плодовитост при отсъствието на токсични въздействия или доказателство за увредена плодовитост, появяваща се при приблизително същите нива на дозиране като при други токсични ефекти, но която не е вторична неспецифична последица от другите токсични въздействия,

- друга съответна информация.

Вещества, които се разглеждат като такива, които експериментална токсичност при хората

Има достатъчни доказателства, за да се създаде строга презумпция, че излагането на човека на веществото може да има за резултат увредена плодовитост на човека на основата на:

- ясно доказателство при проучвания с животни, където въздействието се е наблюдавало при отсъствието на белези за отбелязана токсичност при майката или появяващи се при приблизително същите нива на дозиране, както при други токсични ефекти, но които не са вторични неспецифични последици от другите токсични въздействия,

- друга съответна информация.

Категория 3

Вещества, които причиняват безпокойство за плодовитостта при хората

Главно на основата на:

- резултати от подходящи тестове с животни, които предоставят достатъчни доказателства, които да доведат до силно подозрение относно плодовитостта при хората, в отсъствието на токсични ефекти или доказателство за плодовитост при хората, появяваща се при приблизително същите нива на дозиране, както при други токсични ефекти, но които не са вторични неспецифични последици от другите токсични въздействия, но където доказателството не е достатъчно, за да се постави веществото в категория 2,

- друга съответна информация.

Вещества, които причиняват безпокойство за хората с възможни експериментални токсични ефекти

Главно на основата на:

- резултати от подходящи тестове с животни, които предоставят достатъчни доказателства, които да доведат до силно подозрение относно експериментална токсичност, в отсъствието на белези за отбелязана токсичност при майката или появяващи се при приблизително същите нива на дозиране като при други токсични ефекти, но които не са вторични неспецифични последици от другите токсични въздействия, но където доказателството не е достатъчно, за да се постави веществото в категория 2,

- друга съответна информация.

4.2.3.2. Прилагат се следните символи и специфични фрази

Категория 1:

За вещества, които увреждат плодовитостта при хората:

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 1, имат символа "Т" и рискова фраза

R60 Може да увреди възпроизводителната функция

За вещества, които причиняват експериментална токсичност:

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 1, имат символа "Т" и рискова фраза

R61 Може да увреди плода при бременност

Категория 2

За вещества, които се разглеждат като увреждащи плодовитостта при хората:

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 2, имат символа "Т" и рискова фраза

R60 Може да увреди възпроизводителната функция

За вещества, които се разглеждат като причиняващи експериментална токсичност:

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 2 имат символа "Т" и рискова фраза

R61 Може да увреди плода при бременност

Категория 3:

За веществата, които причиняват безпокойство за плодовитостта при хората:

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 3, имат символа "Xn" и рискова фраза

R62 Може да увреди възпроизводителната функция.

За вещества, които причиняват безпокойство за хората, поради възможни токсични ефекти при развитието

Вещества, които са класифицирани като токсични за репродукцията категория 3, имат символа "Xn" и рискова фраза

R63 Възможен риск от увреждане на плода при бременност.

4.2.3.3. Коментари относно категоризацията на веществата, които са токсични за репродукцията

Репродуктивната токсичност включва увреждане на мъжките или женските репродуктивни функции или способност и е причина за ненаследствените вредни ефекти върху потомството. Това може да се класифицира под две основни заглавия 1. Въздействие върху плодовитостта на мъжете и жените; 2. Експериментална токсичност.

1. Въздействието върху мъжката и женската плодовитост, включва вредни въздействия върху либидото, сексуалното поведение, всякакви аспекти на сперматогенеза или оогенеза, или хормонална активност или физиологична реакция, които биха се свързали със способността да се размножава, самата плодовитост или развитието на оплодените яйца, включително имплантация.

2. Експерименталната токсичност, взета в нейното най-широко понятие, включва всяко въздействие, възпрепятстващо нормалното развитие, преди и след раждането. Включват се и ембриотоксични/фетотоксични въздействия като намалено телесно тегло, растеж и временно забавяне, токсичност на органите, смърт, структурни дефекти (патологични въздействия), функционални дефекти, пери-постнатални дефекти и увредено постнатално ментално и физическо развитие включително нормалното полово съзряване.

Класификацията на химикалите като токсични за репродуктивността се очаква да се използва за химикали, които имат собствени и специфични свойства, за да проявяват такива токсични ефекти. Химикалите не се класифицират като токсични за репродуктивността, когато такива въздействия са единствено проявени като не-специфична вторична последица от други токсични ефекти. Химикалите са тези, които са токсични за репродуктивността при нива на излагане, които не причиняват други признаци на токсичност.

Поставянето на съединенията в категория 1 за въздействие върху плодовитостта и/или временната токсичност, се прави на основата на епидемиологични данни. Поставянето в категории 2 и 3 се прави предварително на основата на данни от животните. Данните от проучвания in vitro или проучвания върху птичи яйца се разглеждат като "поддържащи доказателства" и само по изключение водят до класификация при отсъствието на данни in vivo.

Заедно с повечето от другите видове токсични ефекти, веществата, които демонстрират репродуктивна токсичност се очаква да имат праг, под който не биха се появили вредни въздействия. Дори когато се показват ясни ефекти при изследването на животни, това, което се отнася до човека, се поставя под съмнение, заради приеманите доза, например когато въздействието се проявява само при високи дози или където отбелязаните токсикокинетични разлики съществуват или начина на приемане не е подходящ. Поради тези или подобни причини, възможността веществото да се класифицира в категория 3 или дори да не се класифицира, са оправдани.

Приложение 5 на настоящата директива определя граници на теста в случай на вещества с ниска токсичност. Ако нивото на дозиране е поне 1000 mg/kg приемана през устата не представи доказателства за токсично въздействие върху репродуктивността, може да се счита, че не са необходими проучвания при други нива на дозиране. Ако са налице данни от проучвания, извършени с по-високи дози от по-горе определената граница, тези данни трябва да се оценят заедно с другите съответни данни. При нормални обстоятелства се счита, че въздействието, което се наблюдава само при дози свръх границата, не е нужно да доведе до класификация като "токсично за репродуктивността".

ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПЛОДОВИТОСТТА

За класифициране на вещество в категория 3 за увреждане на плодовитостта, обикновено трябва да са налице ясни доказателства при един животински вид, с поддържащо доказателство за механизма на действие или мястото върху което въздейства или химични реакции с други известни антифертилни фактори или друга информация за хората, която води до заключението, че въздействието вероятно би могло да се забележи и при хората. Където има проучвания само за един вид, без други съответно поддържащи доказателства, то класификацията в категория 3 може да е подходяща.

Тъй като увреждането на плодовитостта може да се появи като неопределено допълнение към сериозна неопределена токсичност или където има сериозни слабости, класификация в категория 3 се прави само когато има доказателство, че има няколко степени специфичност на токсичността за репродуктивната система. Ако се вижда, че увредената плодовитост при изследванията с животни е причинена от провал при чифтосването, то за класификация в категория 2 обикновено е необходимо да има доказателство за механизма на действие с цел да се изтълкува дали всички вредни въздействия като изменения в модела на хормонално отделяне е вероятно да се случат и при хората.

ВРЕМЕННА ТОКСИЧНОСТ

За класификация в категория 2 трябва да има ясни доказателства за вредните въздействия от добре проведени изследвания с един или повече видове. Тъй като вредните въздействия при бременност или след раждане могат да имат за резултат като вторична последица токсичност при майката, намалено приемане на храна или вода, стрес за майката, липса на майчинска грижа, специфична хранителна недостатъчност, лошо стопанисване, успоредно развиващи се инфекции и т.н., е важно наблюдаваното въздействие да се прояви при добре проведени изследвания и при нива на дозиране, които не се свързват с отбелязаната токсичност на майката. Пътят на излагане също е важен. По специално, впръскването на дразнещи вещества вътрешно перитониално може да има за резултат локално увреждане на матката и нейното съдържание и резултатите от такива проучвания трябва да се тълкуват предпазливо и обикновено водят да класифициране.

Класификацията в категория 3 се основава на подобни критерии като тези при категория 2, но може да се използват, когато има недостатъци при планирането на експеримента, което води до неубедителни заключения или където възможността, тези въздействия да могат да причинят неспецифични влияния като обща токсичност, не могат да бъдат изключени.

Най-общо класификацията в категория 3 или без категория би се определило ad hoc, когато единствените записани ефекти са малки изменения в разпространяването на спонтанни дефекти, малки изменения в пропорциите на общите типове, които се наблюдават при изследването на скелета или малки разлики в оценките на следродовото развитие.

Въздействия по време на лактацията

Веществата, които се класифицират като токсични за репродукцията и които също причиняват безпокойство заради тяхното въздействие върху лактацията като допълненително следва да се етикетират с R64 (виж критерия по точка 3.2.8).

За целите на класифицирането, не се разглеждат като "токсични за репродуктивността" токсичните ефекти върху поколението, които са резултат от излагане чрез майчиното мляко или токсични ефекти, които са резултат от директното излагане на детето, освен ако такива ефекти нямат за резултат смущаване развитието на поколението.

Веществата, които не са класифицирани като токсични за репродуктивността, но които причиняват безпокойство заради тяхната токсичност, когато се пренасят върху детето през периода на лактация, се етикетират с R64 (виж критерии в точка 3.2.8). Тази R-фраза може също да е подходяща за вещества, които въздействат върху качеството и количеството на млякото.

R64 обикновено се определя на основата на:

а) токсикокинетични проучвания, които биха показали вероятността, веществото да представлява потенциално ниво на токсичност в майчиното мляко; и/или

б) на основата на резултати от проучванията на едно или повече генерации при животните, които показват наличието на вредни ефекти върху поколението поради пренасяне чрез млякото; и/или

в) на основата на доказателство при хората, показващо риск за бебетата по време на кърмене.

Веществата, които са познати като такива, които се акумулират в тялото и които в последствие могат да се реализират в млякото по време на кърмене могат да се етикетират с R33 и R64.

4.2.4. Процедура за класификация на препаратите относно специфичните ефекти върху здравето

Ако препарат съдържа едно или повече вещества, класифицирани с оглед критерия, залегнал по-горе, този препарат трябва да се класифицира съгласно критерия, които се отнася в приложение 2, част А.7—9 и част Б.6 от Директива 1999/45/ЕО (границите на концентрацията са или в приложение 1 към настоящата директива или в приложение 2, част Б.6 на Директива 19999/45/ЕО, където вещество или препарат не са посочени в приложение 1 или са посочени без граници на концентрация).

5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОСНОВАТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

5.1. Въведение

Първоначалната цел на класифицирането на веществата и препаратите, които са опасни за околната среда, е да предупреди ползвателите за риска, който тези вещества и препарати представляват за екосистемите. Въпреки че представените критерии се отнасят до водните екосистеми, признава се, че определени вещества и препарати могат едновременно или допълнително да повлияят на други екосистеми, чиито съставни части могат да се покриват от микрофлората на почвата до микрофауната на приматите.

Критериите, които са посочени по-долу следват директно методите за тестване, посочени в приложение 5 дотолкова, доколкото са споменати. Методите за тестване, изисквани за "основната мрежа" по приложение 7, са ограничени и извлечената от тях информация може да не е достатъчна за правилната класификация. Класификацията може да изисква допълнителни данни, извлечени от ниво 1 (приложение 8) или други подобни проучвания. Освен това, класифицираните вещества могат да бъдат обект на преразглеждане от гледна точка на други нови данни.

За целите на класификацията и етикетирането и имайки предвид сегашното положение на познанието, такива вещества и препарати се разделят на две групи съгласно техните акутни и/или дългосрочни ефекти върху водните екосистеми или техните акутни и/или дългосрочни ефекти върху не-водните екосистеми.

5.1.1. Класификацията на веществата обикновено се прави на основата на данни от експерименти за акутната водна токсичност, разпадане или log Pow (или BCF, ако е на разположение).

5.1.2. Класификацията на препаратите нормално се извършва на основата на конвенционален метод, посочен в член 7 от приложение 3, части А и Б към Директива 1999/45/ЕО. В този случай, класификацията се базира на индивидуалните граници на концентрация

- в приложение 1 към настоящата директива

- или в приложение 3, част Б към Директива 1999/45/ЕО, където веществото или веществата не са посочени в приложение 1 към настоящата директива или са посочени без граници на концентрация.

5.1.3. Обикновено класификацията на препаратите се прави на основата на конвенционален метод. Обаче за определяне на акутната водна токсичност, може да има случаи, за които е подходящо да се извършат тестове върху препарата. Резултатите от тези тестове могат само да променят класификацията относно акутната водна токсичност, която би се постигнала чрез прилагането на конвенционалния метод. Ако тези тестове са избрани от човека, който е отговорен за предлагането на пазара, трябва да е сигурно, че са постигнати критериите за качество на метода за тестване в част В на приложение 5 към настоящата директива. Освен това, тестовете трябва да се извършат върху тези три групи видове в съответствие с критериите от настоящото приложение (морски водорасли, водни бълхи и риба), освен ако най-високата класификация на опасност относно акутната водна токсичност се определи за препарати след тестването на един от видовете или резултатите от тестовете са били вече на разположение преди влизането в сила на Директива 1999/45/ЕО.

5.2. Критерии за класификация, индикация за опасност, избор на рискова фрази

Критериите за класификация на веществата в точка 5.2.1 се прилагат само за препарати, когато те са били тествани в съответствие с 5.1.3.

5.2.1. Водна околна среда

5.2.1.1. Веществата се класифицират като опасни за околната среда и се обозначават със символа "N" и подходящо указание за безопасност и определени рискове фрази в съответствие със следните критерии:

R50 Силно токсичен за водни организми, и

R53 Може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда

Акутна токсичност | | 96 h LC50 (за рибите) | ≤ 1 mg/l |

или | 48 h EC50 (за водните бълхи) | ≤ 1 mg/l |

или | 72 h IC50 (за морските водорасли) | ≤ 1 mg/l |

и:

- веществата не се разграждат лесно, или

- log Pow (log октанол/коефициент на водно разделяне) ≥ 3,0 (без експериментално определено BCF ≤ 100).

R50 Силно токсичен за водни организми

Акутна токсичност | | 96 h LC50 (за рибите) | ≤ 1 mg/l |

или | 48 h EC50 (за водните бълхи) | ≤ 1 mg/l |

или | 72 h IC50 (за морските водорасли) | ≤ 1 mg/l |

R51 Токсични за водните организми, и

R 53 Могат да причинят дългосрочни вредни ефекти във водна среда

Акутна токсичност | | 96 h LC50 (за рибите) | 1 mg/l < LC50 ≤ 10 mg/l |

или | 48 h EC50 (за водните бълхи) | 1 mg/l < EC50 ≤ 10 mg/l |

или | 72 h IC50 (за морските водорасли) | 1 mg/l < IC50 ≤ 10 mg/l |

и:

- веществата не се разграждат лесно, или

- log Pow ≥ 3,0 (без експериментално определено BCF ≤ 100).

5.2.1.2. Веществата се класифицират като опасни за околната среда в съответствие с критериите, посочени по-долу. Рисковите фрази също се определят в съответствие със следните критерии:

R52 Вреден за водни организми, и

R 53 Може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда

Акутна токсичност | | 96 h LC50 (за рибите) | 10 mg/l < LC50 ≤ 100 mg/l |

или | 48 h EC50 (за водните бълхи) | 10 mg/l < EC50 ≤ 100 mg/l |

или | 72 h IC50 (за морските водорасли) | 10 mg/l < IC50 ≤ 100 mg/l |

и:

веществата не се разграждат лесно.

Този критерий се прилага, освен когато има съществуващи научни доказателства относно разлагането и/или токсичност, достатъчни за да дадат адекватна гаранция, че нито веществото, нито полученото след разлагане ще представляват потенциална дългосрочна и/или закъсняла опасност за водната среда. Такива допълнителни научни доказателства обикновено се основават на проучванията, които се изискват на ниво 1 (приложение 8), или проучвания с подобна стойност и може да включват:

i) доказана възможност за бързо разпадане във водна среда;

ii) отсъствие на хронични токсични ефекти при концентрация от 1,0 mg/литър, например ненаблюдавани концентрации на въздействие по-големи от 1,0 mg/литър, определен при продължително токсично проучване с риби или водни бълхи.

R52 Вреден за водни организми

Веществата, които не попадат под критериите, изброени по-горе в тази глава, но които на основата на достъпните доказателства относно тяхната токсичност могат, въпреки това, да представляват опасност за структурата и/или функционирането на водните екосистеми.

R53 Може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда

Веществата, които не попадат под критериите, изброени по-горе в тази глава, но които на основата на наличните доказателства относно тяхната устойчивост, и потенциал за натрупване и прогнозираното или наблюдавано загиване, както и отношението към околната среда, могат въпреки всичко да представляват дългосрочна и/или закъсняла опасност за структурата и/или функционирането на водните екосистеми.

Например, ниско водоразтворими вещества, т.е. вещества с разтворимост по-малка от 1mg/l се покриват от критериите, ако:

а) не са лесно разграждащи се;

б) log Pow ≥ 3,0 (освен ако не е експериментално определено BCF ≤ 100).

Този критерий се прилага за вещества, освен ако не съществуват допълнителни научни доказателства относно разпадането и/или токсичността, които са достатъчни да дадат адекватна гаранция, че нито веществото, нито неговото продукти при разпадане ще представляват потенциална дългосрочна и/или закъсняла опасност за водната среда.

Такива допълнителни научни доказателства обикновено се основават на проучванията, които се изискват на ниво 1 (приложение 8), или проучвания с подобна стойност и може да включват:

i) доказана възможност за бързо разпадане във водна среда;

ii) отсъствие на хронични токсични ефекти при концентрация от 1,0 mg/литър, например ненаблюдавани концентрации на въздействие, по-големи от 1,0 mg/литър, определен при продължително токсично проучване с риби или водни бълхи.

5.2.1.3. Коментари върху определянето на IC50 за морските водорасли

- където може да се посочи в случай на високо оцветени вещества, че растежа на морските водорасли е наследен само като резултат от интензитета на светлината, тогава 72 часа IC50 за морските водорасли не се използва като основа за класификация,

- веществата се разглеждат лесно разградими, ако се отнасят до следните критерии.

а) ако при 28-дневните проучванията на биоразграждането, се постигнат следните нива на разграждане:

- при тестове, основани на разтворен органичен въглерод: 70 %,

- при тестове, основани на изчерпване на кислорода или въглероден диоксид генерация: 60 % от теоретичния максимум.

Тези нива на биоразграждане трябва да се постигнат за 10 дни от началото на разграждането, която точка е взета като времето, когато 10 % от веществата са се разложили; или

б) ако в тези случаи, където само COD и BOD5 данни са налични, където съотношението BOD5/COD е по-голямо от или равно на 0,5; или

в) ако други доказващи научни доказателства са налични, за да се покаже, че веществото може да се разложи (биотично и/или абиотично) във водна среда при ниво > 70 % за период от 28 дни.

5.2.2. Неводна околна среда

5.2.2.1. Веществата се класифицират като опасни за околната среда и се обозначават със символа "N" и подходящо указание за безопасност и определени рискови фрази в съответствие със следните критерии:

R54 Токсичен за флората

R55 Токсичен за фауната

R56 Токсичен за почвените организми

R57 Токсичен за пчелите

R58 Може да причини дълготрайни неблагоприятни ефекти върху околната среда

Веществата и препаратите, които на основата на налични доказателства относно тяхната токсичност, устойчивост, и потенциал за натрупване и прогнозираното или наблюдавано загиване, както и отношението към околната среда, могат въпреки всичко да представляват дългосрочна и/или закъсняла опасност за структурата и/или функционирането на естествените екосистеми, различни от тези посочени в 5.2.1. Подробни критерии са описани по-късно.

5.2.2.2. Веществата и препаратите се класифицират като опасни за околната среда и се обозначават със символа "N" и подходящо указание за безопасност и определени рискови фрази в съответствие със следните критерии:

R59 Опасен за озоновия слой

Веществата, които на основата на налични доказателства относно техните свойства и тяхното предвидено и наблюдавано унищожение и отношение към околната среда могат да представляват опасност за структурата и/или функционирането на стратосферния озонов слой. Това включва веществата, които са изброени в приложение 1 към Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Съвета относно веществата, които разрушават озоновия слой (ОВ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1) и неговите последващи изменения.

Препаратите се класифицират на основата на конвенционалния метод, посочен в член 7, и от приложение 3, части А и Б към Директива 1999/45/ЕО.

6. ИЗБОР НА СЪВЕТИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ

6.1. Въведение

Съветите за безопасност (S-фрази) са предназначени за опасни вещества или препарати в съответствие със следните основни критерии. Като допълнение за определени препарати, съветите за безопасност, изброени в приложение 5 към Директива 1999/45/ЕО са задължителни.

В случаите, когато се упоменава производителят в глава 6, това се отнася до лицето, което е отговорно за предлагането на пазара на веществото или препарата.

6.2. Съвети за безопасност за химични вещества и препарати

S1 Да се съхранява под ключ

- Приложение:

- Силно токсични, токсични и корозивни вещества и препарати

- Критерии за използване:

- Задължителни за химичните вещества и препарати, споменати по-горе, когато са преназначени за масова употреба.

S2 Да се пази от достъп на деца

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати

- Критерии за използване:

- Задължителни за всички опасни химичните вещества и препарати, преназначени за масова употреба освен за продуктите, класифицирани само като опасни за околната среда.

S3 Да се съхранява на хладно място

- Приложение:

- Органични пероксиди

- Други опасни вещества и препарати с температура на кипене 40 °С.

- Критерии за използване:

- Задължително за органичните пероксиди, освен ако не е използвана S47.

- Препоръчително за други опасни вещества и препарати с температура на кипене 40 °С.

S4 Да се съхранява далече от жилищни помещения

- Приложение:

- Силно токсични и токсични химични вещества и препарати

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава само до силно токсични и токсични химични вещества и препарати, когато е желателно да се допълни S13; например когато съществува здравен риск при вдишване и веществото или препаратът трябва да се съхранява далеч от жилищни помещения. Съветът няма за цел да попречи на приложението на съответното вещество или препарат в жилищни помещения при употреба според предписанията.

S5 Да се съхранява под … (подходяща течност, указана от производителя)

- Приложение:

- Твърди вещества и препарати склонни към самозапалване

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи, например натрий, калий или бял фосфор.

S6 Да се съхранява под … (инертен газ, указан от производителя)

- Приложение:

- Опасни химични вещества и препарати, които трябва да се съхраняват в инертна атмосфера.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи, например някои металоорганични съединения.

S7 Съдът да се държи плътно затворен

- Приложение:

- Органични пероксиди

- Химични вещества и препарати, които могат да отделят силно токсични, токсични, вредни или изключително запалими газове.

- Химични вещества и препарати, които при контакт с влагата отделят изключително запалими газове.

- Лесно запалими твърди вещества.

- Критерии за използване:

- Задължително за органични пероксиди.

- Препоръчително за останалите случаи, споменати по-горе.

S8 Съдът да се съхранява сухо място

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да реагират бурно с водата.

- Химични вещества и препарати, които при контакт с водата отделят изключително запалими газове.

- Химични вещества и препарати, които при контакт с водата отделят силно токсични или токсични газове.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до областите на приложение, споменати по-горе, когато е необходимо да се допълнят предупрежденията, обозначени с R14, R15 и R29.

S9 Съдът да се съхранява на добре проветриво място

- Приложение:

- Летливи химични вещества и препарати, които могат да отделят силно токсични, токсични или вредни пари.

- Изключително запалими или лесно запалими течности и изключително запалими газове.

- Критерии за използване:

- Препоръчително за летливи вещества и препарати, които могат да отделят силно токсични, токсични или вредни пари.

- Препоръчително за изключително запалими или лесно запалими течности или изключително запалими газове.

S12 Съдът да не се затваря херметично

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да взривят контейнера поради отделяне на газове или пари.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специалните случаи, споменати по-горе.

S13 Да се съхранява далече от напитки и храни за хора и животни

- Приложение:

- Силно токсични, токсични и вредни химични вещества и препарати.

- Критерии за приложение:

- Препоръчително когато тези вещества и препарати има вероятност да се използват за масова употреба.

S14 Да се съхранява далече от …(несъвместими материали, се посочват от производителя)

- Приложение:

- Органични пероксиди

- Критерии за използване:

- Задължително е и по правило се използва само за органични пероксиди. Въпреки това може да се приложи и в други случаи, когато несъвместимостта е свързана с определен риск.

S15 Да се съхранява далечe от топлина

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които се разлагат или реагират спонтанно под въздействие на топлината.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи, например мономери, но не се прилага, ако вече са използвани рисковите фрази R2, R3 и/или R5.

S16 Да се съхранява далечe от източници на запалване — Да не се пуши

- Приложение:

- Изключително запалими или лесно запалими течности и изключително запалими газове.

- Критерии за използване:

- Препоръчва се за споменатите по-горе вещества и препарати, но не се прилага, ако вече са използвани рисковите фрази R2, R3 и/или R5.

S17 Да се съхранява далечe от запалими материали

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да образуват експлозивни или спонтанно запалими смеси със запалими материали.

- Критерии за използване:

- В специални случаи, например за подсилване на R8 и R9.

S18 Съдът да се манипулира и отваря внимателно

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да предизвикат свръхналягане в контейнера.

- Химични вещества и препарати, които могат да образуват експлозивни пероксиди.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до гореспоменатите случаи, когато има риск от увреждане на очите и/или когато веществата /препаратите има вероятност да се използват от масовия потребител.

S20 Да не се яде и пие по време на работа

- Приложение:

- Силно токсични, токсични и корозивни химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи (напр. арсен и арсенови съединения; флуорацетати), особено ако тези вещества/препарати има вероятност да се използват от масовия потребител.

S21 Да не се пуши по време на работа

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които образуват токсични продукти при изгаряне.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи (напр. халогенирани съединения).

S22 Да не се вдишва праха

- Приложение:

- Всички опасни за здравето твърди химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за тези от гореспоменатите вещества и препарати, които са обозначени с R42.

- Препоръчително за тези от гореспоменатите вещества и препарати, които се намират под формата на инхалабилен прах и за които рискът за здравето при вдишване не е изпитван.

S23 Да не се вдишва газа/дима/парите/аерозола (подходящата дума се посочва от производителя)

- Приложение:

- Всички опасни за здравето течни или газообразни вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за тези от гореспоменатите вещества и препарати, които са обозначени с R42.

- Задължително за химични вещества и препарати, които се прилагат в аерозолна форма чрез пръскане. В допълнение трябва да се обозначи S38 или S51.

- Препоръчително, когато е необходимо да се привлече вниманието на потребителя върху рискове при вдишване, които не са обозначени с рискови фрази.

S24 Да се избягва контакт с кожата

- Приложение:

- Всички опасни за здравето химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за веществата и препаратите, обозначени с R43, освен ако не е указан съветът S36.

- Препоръчително, когато е необходимо да се привлече вниманието на потребителя върху рисковете при контакт с кожата, които не са обозначени с рискови фрази (например парестезия). Независимо от това S24 може да се използва и за подсилване на използваните рискови фрази.

S25 Да се избягва контакт с очите

- Приложение:

- Всички опасни за здравето химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Препоръчително, когато е необходимо да се привлече вниманието на потребителя върху рисковете при контакт с очите, които не са обозначени с рискови фрази. Независимо от това S25 може да се използва и за подсилване на използваните рискови фрази.

- Препоръчително за химични вещества, обозначени с R 34, R 35, R 36 или R 41, които има вероятност да се използват от масовия потребител.

S26 При контакт с очите веднага да се изплакнат обилно с вода и да се потърси медицинска помощ

- Приложение:

- Корозивни или дразнещи химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за корозивни химични вещества и препарати, както и за тези, обозначени с R41.

- Препоръчително за дразнещи химични вещества и препарати, обозначени с R36.

S27 Незабавно да се съблече цялото замърсено облекло

- Приложение:

- Силно токсични, токсични или корозивни химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за силно токсични химични вещества и препарати, обозначени с R27, които има вероятност да се използват от масовия потребител.

- Препоръчително за силно токсични химични вещества и препарати за професионална употреба, обозначени с R27. S27 не трябва да се използва, ако е обозначена фразата S36.

- Препоръчително за токсични химични вещества и препарати, обозначени с R24, както и за корозивни химични вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител.

S28 След контакт с кожата веднага да се измие обилно с … (посочва се от производителя)

- Приложение:

- Силно токсични, токсични или корозивн химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за силно токсични вещества и препарати.

- Препоръчително за останалите споменати по-горе вещества и препарати, особено в случаите, когато водата не е най-подходяща за измиване.

- Препоръчително за корозивни химични вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител.

S29 Да не се изпуска в канализацията

- Приложение:

- Изключително или лесно запалими течности, които не се смесват с водата.

- Силно токсични и токсични химични вещества и препарати

- Химични вещества и препарати опасни за околната среда

- Критерии за използване:

- Задължително за химични вещества опасни за околната среда и обозначени със символ "N", които има вероятност да се използват от масовия потребител, освен ако не са предназначени за тази цел.,

- Препоръчително за останалите гореспоменати вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител, освен ако не са предназначени за такава цел.

S30 Никога да не се добавя вода в този продукт

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които реагират бурно с водата.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи (например сярна киселина) и може да се използва при необходимост, за да даде най-ясната възможна информация, като подчертае R14 или като алтернатива на R14.

S33 Да се вземат предпазни мерки срещу статично електричеств

- Приложение:

- Изключително или лесно запалими вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Препоръчително за вещества и препарати с промишлена употреба, които не абсорбират влага. По принцип не се използва за вещества и препарати, предназначени за масовия потребител.

S35 Този материал и неговата опаковка да се третират по безопасен начин

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати

- Критерии за използване:

- Препоръчително за химичните вещества и препарати, за чието третиране са необходими специални указания.

S36 Да се носи подходящо защитно облекло

- Приложение:

- Органични пероксиди

- Силно токсични, токсични или вредни вещества и препарати.

- Корозивни химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за силно токсични и корозивни химични вещества и препарати.

- Задължително за химични вещества и препарати, обозначени с R21 или R24.

- Задължително за канцерогени, мутагени и вещества токсични за репродукцията от категория 3, освен ако ефектите не се предизвикват единствено по дихателен път.

- Задължително за органични пероксиди

- Препоръчително за токсични вещества и препарати, ако дермалната LD50 е неизвестна, но веществото/препаратът има вероятност да прояви токсичност при контакт с кожата.

- Препоръчително за вещества и препарати за професионална употреба, които могат да увредят здравето при продължителна експозиция.

S37 Да се носят подходящи ръкавици

- Приложение:

- Силно токсични, токсични, вредни или корозивни химични вещества и препарати.

- Органични пероксиди

- Химични вещества и препарати, дразнещи кожата или предизвикващи сенсибилизация при контакт с кожата.

- Критерии за използване:

- Задължително за силно токсични и корозивни химични вещества и препарати.

- Задължително за химични вещества и препарати, обозначени с R21, R24 или R43.

- Задължително за канцерогени, мутагени и вещества токсични за репродукцията от категория 3, освен ако ефектите не се предизвикват само при постъпване по дихателен път.

- Задължително за органични пероксиди

- Препоръчително за токсични вещества и препарати, ако дермалната LD50 не е известна, но веществото или препаратът има вероятност да прояви вреден ефект при контакт с кожата.

- Препоръчително за химични вещества и препарати, дразнещи кожата.

S38 При недостатъчна вентилация, да се носят подходящи средства за дихателна защита.

- Приложение:

- Силно токсични или токсични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава само до специални случаи, включващи използването на силно токсични или токсични химични вещества и препарати в промишлеността или селското стопанство.

S39 Да се носят предпазни средства за очите/лицето

- Приложение:

- Органични пероксиди

- Корозивни химични вещества и препарати; включват се и дразнители, които могат сериозно да увредят очите.

- Силно токсични и токсични химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за химични вещества и препарати, обозначени с R34, R35 или R41.

- Задължително за органични пероксиди

- Препоръчително, когато е необходимо да се привлече вниманието на потребителя към рискове при контакт с очите, които не са упоменати с рисковите фрази.

- Използва се по изключение и се ограничава до силно токсични и токсични химични вещества и препарати, когато има риск от изпръскване и може да се очаква бърза резорбция през кожата.

S40 За почистване на пода и всички предмети, замърсени с този материал, да се използва… (посочва се от производителя).

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава за химични вещества и препарати, при които водата не е подходяща за почистване (например когато е необходимо абсорбиране с прахообразен материал или разтваряне с определен разтворител) и когато по съображения за опазване на здравето и безопасността е необходимо да се обозначи предупреждение на етикета.

S41 В случай на пожар и/или експлозия да не се вдишва дима

- Приложение:

- Опасни химични вещества и препарати, които при изгаряне отделят силно токсични или токсични газове.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничават до специални случаи.

S42 При опушване/пръскане да се използват подходящи средства за дихателна защита (подходящата дума се посочва от производителя)

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които се използват по този начин и които могат да застрашат здравето и безопасността на потребителя, ако не се вземат съответни предпазни мерки.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничават до специални случаи.

S43 При пожар да се използва… (да се посочи точният тип на пожарогасителното устройство. Ако водата увеличава риска, да се добави: "Никога да не се използва вода!")

- Приложение:

- Изключително запалими, лесно запалими и запалими химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Задължително за химични вещества и препарати, които при контакт с вода или влажен въздух отделят изключително запалими газове.

- Препоръчително за изключително запалими, лесно запалими и запалими химични вещества и препарати, особено когато те не се смесват с водата.

S45 При злополука или неразположение да се потърси незабавно медицинска помощ и когато е възможно, да се покаже етикета

- Приложение:

- Силно токсични химични вещества и препарати

- Токсични и корозивни химични вещества и препарати

- Химични вещества и препарати, предизвикващи сенсибилизация по дихателен път.

- Критерии за използване:

- Задължително за гореспоменатите химични вещества и препарати

S46 При поглъщане да се потърси незабавно медицинска помощ и да се покаже опаковката или етикетъ

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати, с изключение на силно токсични, токсични, корозивни или опасни за околната среда.

- Критерии за използване:

- Задължително за всички гореспоменати опасни химични вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител, освен ако няма основания за опасност от поглъщане, по-специално от деца.

S47 Да се съхранява при температура не по-висока от … С (посочва се от производителя)

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които стават нестабилни при определена температура.

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до специални случаи (например някои органични пероксиди).

S48 Да се съхранява овлажнен с …(подходящият материал се посочва от производителя)

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да станат много чувствителни към искри, триене или удар, ако се оставят да изсъхнат.

- Критерии за приложение:

- По правило се ограничава до специални случаи, например нитроцелулозни продукти.

S49 Да се съхранява само в оригиналната опаковка

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, чувствителни към каталитично разграждане.

- Критерии за използване:

- Химични вещества и препарати, чувствителни към каталитично разграждане, например някои органични пероксиди.

S50 Да не се смесва с…(посочва се от производителя)

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да реагират със съответния продукт и при това да се отделят силно токсични или токсични газове.

- Органични пероксиди

- Критерии за използване:

- Препоръчително за гореспоменатите химични вещества и препарати, когато има вероятност да се използват от масовия потребител и когато тази фраза е по-подходяща алтернатива на R31 или R32.

- Задължително за някои пероксиди, които могат да реагират бурно с ускорители и промотори.

S51 Да се използва само в проветриви места

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които могат да отделят пари, прах, аерозоли, дим, мъгла и т.н., които пораждат риск от пожар/експлозия или от увреждане на здравето по дихателен път.

- Критерии за използване:

- Препоръчително, когато не е подходящо да се използва S38. От значение е, когато продуктът има вероятност да се прилага от масовия потребител.

S52 Не се препоръчва за употреба на големи площи в закрити помещения

- Приложение:

- Летливи, силно токсични, токсични и вредни химични вещества и препарати, които съдържат такива вещества.

- Критерии за използване:

- Препоръчително, когато има вероятност от увреждане на здравето при продължителна експозиция на тези вещества и препарати поради изпарение от обширни третирани повърхности в домовете или други закрити пространства, в които пребивават хора.

S53 Да се избягва експозиция. — Получете специални инструкции преди употреба

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, които са канцерогени, мутагени и/или токсични за репродукцията.

- Критерии за използване:

- Задължително за гореспоменатите химични вещества и препарати, когато са обозначени с поне една от R-фразите: R45, R46, R49, R60 или R61.

S56 Този материал и опаковката му да се изхвърлят само на места за събиране на опасни или специални отпадъци

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Препоръчително за всички опасни химични вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител и за които се изискват специални условия за обезвреждане.

S57 Да се използва подходящ съд за да се избегне замърсяване на околната среда

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, обозначени със символа "N".

- Критерии за използване:

- По правило се ограничава до химични вещества и препарати, които няма вероятност да се използват от масовия потребител.

S59 Обърнете се към производителя или доставчика за информация относно възстановяването/рециклирането

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати

- Критерии за приложение:

- Задължително за химични вещества и препарати, опасни за озоновия слой.

- Препоръчително за други химични вещества и препарати, за които се препоръчва възстановяване/рециклиране.

S60 Този материал и неговата опаковка да се третират като опасен отпадък

- Приложение:

- Всички опасни химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Препоръчително за химични вещества и препарати, които няма вероятност да бъдат използвани от масовия потребител и които не са обозначени с S35.

S61 Да не се допуска изпускане в околната среда. Съобразете се със специалните инструкции/информационния лист за безопасност

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, опасни за околната среда

- Критерии за използване:

- По правило се използва за химични вещества и препарати, които не са обозначени със символа "N".

- Препоръчително за всички химични вещества и препарати, класифицирани като опасни за околната среда, които не са посочени по-горе.

S62 При поглъщане да не се предизвиква повръщане: незабавно да се потърси медицинска помощ и да се покаже тази опаковка или етикета

- Приложение:

- Химични вещества и препарати, класифицирани като вредни и обозначени с R65 съгласно критериите в точка 3.2.3.

- Не се прилага за химични вещества и препарати, пуснати на пазара в аерозолни опаковки (или в опаковки със запечатано приспособление за пръскане), виж точки 8 и 9.

- Критерии за използване:

- Задължително за гореспоменатите химични вещества и препарати, ако са предназначени или има вероятност да се използват от масовия потребител, освен в случаите, когато S45 или S46 са задължителни.

- Препоръчително за гореспоменатите вещества и препарати, предназначени за професионална употреба, освен в случаите, когато S45 или S46 са задължителни.

S63 В случай на злополука при вдишване пострадалият да се изнесе на чист въздух и да се остави в покой

- Приложение:

- Силно токсични и токсични химични вещества и препарати (газове, пари, аерозолни частици, летливи течности)

- Химични вещества и препарати, предизвикващи сенсибилизация по дихателен път.

- Критерии за използване:

- Задължително за химични вещества и препарати, обозначени с R26, R23 или R42 и които има вероятност да се използват от масовия потребител по такъв начин, че могат да постъпят в организма по дихателен път.

S64 При поглъщане устата да се изплакне с вода, но само ако пострадалия е всъзнание

- Приложение:

- Корозивни или дразнещи химични вещества и препарати.

- Критерии за използване:

- Препоръчително за гореспоменатите химични вещества и препарати, които има вероятност да се използват от масовия потребител и при които гореспоменатите мерки са подходящи

7. ЕТИКЕТИРАНЕ

7.1 Когато дадено химично вещество или препарат са класифицирани, подходящите за тях етикети се изработват въз основа на изискванията на члeн 23 от настоящата директива и член 10 от Директива 1999/45/ЕО за веществата и респективно препаратите. Този раздел урежда принципите на изработване на етикета, и по-специално дава указания за това как да се изберат подходящите рискови фрази и съвети за безопасност.

Етикетът съдържа следната информация:

а) за препаратите търговската марка или знак;

б) за веществата името на веществото и за препаратите – имената на веществата, които се съдържат препаратите в съответствие с правилата на член 10, параграфи 2, 3 от Директива 1999/45/ЕО;

в) името, пълния адрес и телефония номер на лицата, отговарящи за предлагането на пазара на вещества или препарати, независимо дали е производител, вносител или дистрибутор;

г) символ(и) и индикации за опастност;

д) символ(и), които индикират специална опасност (R-фрази);

е) фрази, индикиращи съвети за безопасност (S-фрази);

ж) за веществата, число на ЕО и като допълнение за веществата по приложение 1, думите "ЕО етикет";

з) за препарати, предлагани или продавани на широкия потребител номиналното количество на съставните вещества, освен ако не е определено някъде върху опаковката.

Бележка:

За определени препарати има допълнителни изисквания за етикетиране, посочени в член 10, параграфи 1, 2 на приложение 5 към Директива 1999/45/ЕО и член 20 от Директива 98/8/ЕО.

7.1.1. Окончателен избор на рискови фрази и съвети за безопасност

Въпреки че окончателният избор на най-подходящите рискови фрази и съвети за безопасност се определя преди всичко от необходимостта да се даде цялата нужна информация, трябва да се вземат под внимание и съображенията за яснота и по-лесно възприемане на съдържанието на етикета. С оглед постигане на яснота необходимата информация трябва да се представи с минимален брой фрази.

По отношение на дразнещи, лесно запалими, запалими и оксидиращи химични вещества и препарати, не е необходимо да се обозначават R- и S-фрази, когато опаковката не съдържа повече от 125 ml. Това правило се прилага и по отношение на вредни химични вещества, които не се предлагат за масово потребление.

За препаратите, ако съдържанието на опаковката не превишава 125 ml:

- ако е класифициран като високо запалим, оксидиращ, дразнещ, с изключение на този, за които е определено R41 или опасни за околната среда и определени със символа "N" не е необходимо да се посочват R- и S- фразите,

- ако е класифициран като запалим или опасен за околната среда и не е определен със символа "N" е необходимо да се посочат R- и S- фразите.

7.1.2. Без да се засяга член 16, параграф 4 от Директива 91/414/ЕИО и Директива 98/8/ЕО, върху етикетите или опаковките на веществата или препаратите, които са предмет на настоящата директива или на Директива 1999/45/ЕО, не се поставят индикации такива като "нетоксично", "неопасно", "незамърсяващо", "екологично" или някакви други съобщения, които да показват че веществото или препаратът не е опасен или вероятно води да подценяване на опасността от въпросното вещество или препарат.

7.2. Химическо наименование(я), които трябва да са изписани върху етикета

7.2.1. За веществата, изброени в приложение 1, етикеъта трябва да съдържа имената на веществата за една от целите, посочени в приложение 1.

За химични вещества, които не са вписани в приложение 1, наименованието се определя според международно възприетата химична номенклатура, както е посочено по-горе в точка 1.4.

7.2.2. За препарати изборът на наименованията, които се вписват в етикета, се извършва според правилата на член10, параграфи 2 и 3 от Директива 1999/45/ЕО.

Бележка:

При спазване на приложение 5, Б.9 към Директива 1999/45/ЕО,

- наименованието на сенсибилизиращото вещество се избира в съотватствие с т. 7.2.1. на това приложение,

- в случаите на концентрирани препарати, които са предназначени за парфюмерийната промишленост;

- в случаите на концентрирани препарати, които са предназначени за парфюмерийната промишленост, лицето, отговорно за пускането им на пазара, може да идентифицира само едно сенсибилизиращо вещество, което според него е основният агент, водещ до опасност от сенсибилизация.

- по отношение на натурални вещества, химичното наименование може се представи като: "етерично масло от…", "екстракт от…", вместо да се дават химичните наименования на съставките на съответното етерично масло или екстракт.

7.3. Избор на символи за опасност

Планирането на символи за опасност и формулиране на знаците за опасност съответства с тези, залегнали в приложение 2. Символът се отпечатва в черно върху оранжево-жълт фон.

7.3.1. За химичните вещества, включени в приложение 1, се прилагат символите и знаците, посочени в него.

7.3.2. За опасни химични вещества, които още не са включени в приложение 1, както и за препарати, символите и знаците за опасност се определят според правилата, заложени в това приложение.

Когато за дадено химично вещество са посочени повече от един символ за опасност:

- При задължително използване на символа "Е" използването на символите "F"+,"F" и "O" е по желание.

- При задължително обозначаване на символите "Т+" или "Т", използването на символите "Хn", "Хi" и "С" е по желание,

- При задължително обозначаване на символът "С" използването на символа "Хn" u "Xi" е по желание,

- Ако означението е със символа "Xn", символът "Хi" е по желателен.

7.4. Избор на R-фрази

Формулировката на R-фразите трябва да съответства на тази в приложение III.

Където е подходящо, могат да се използват комбинираните R-фрази от приложение III.

7.4.1 За веществата, които са посочени в приложението.

7.4.2. За веществата, които не са посочени в приложение 1, R-фразите се избират съгласно следните критерии и свойства:

а) в случай на опасност, която ще повиши въздействието върху здравето:

i) R-фразите, които съответстват на категорията за опасност, илюстрирана чрез символи трябва да е показана на етикета;

ii) R-фразите, съответстващи на други категории за опасност, които не са илюстрирани чрез символи по силата на член 23;

б) в случаи на опасност, идваща от физико-химичните свойства:

- R-фразите, които съответстват на категорията за опасност, илюстрирана чрез символи трябва да е показана на етикета;

в) в случай на опасности за околната среда:

- R-фразите, които съответстват на категорията за класификация "опасни за околната среда" трябва да е показана на етикета;

7.4.3. За препарати, R-фразите се избират според следните критерии и приоритети:

а) По отношение на опасности, свързани с увреждане на здравето:

i) R-фрази, които съответстват на категорията за опасност, илюстрирана със символ. В някои случаи R-фразите трябва да се определят съгласно таблиците към приложение 2, част Б към Директива 1999/45/ЕО. По-конкретно R-фразите на съставните части, които са отговорни за поставянето на препарата в категорията "опасни" трябва да са показана на етикета;

ii) R-фрази, които съответстват на други категории за опасност, определени за съставните части, но които не са илюстрирани със символ по силата на член 10, параграфи 2 и 4 от Директива 1999/45/ЕО;

б) в случаи на опасност, идваща от физико-химичните свойства:

- критериите, описани в 7.4.3 а) се прилагат, с изключение на рисковите фрази "изключително запалими" или "високо запалими" не се нуждаят от посочване, където се повтаря формулировката на индикацията за опасност, използвана със символ;

в) в случай на опасности за околната среда:

i) R-фразите, които съответстват на категорията за класификация "опасни за околната среда" трябва да е показана на етикета;

ii) Където R-фразата R50 е определена като допълнение на комбинирана R-фраза R51/53 или R52/53 или на R-фразата само R53, се използва комбинираната R-фраза R50/53.

Като общо правило за характеристика на рисковете, свързани с употребата на препарати, е уместно да се използват максимално 6 R-фрази. В този смисъл комбинираните фрази, включени в приложение 3, се разглеждат като една обща фраза. Обаче, ако вещество попада в повече от една категория за опасност, използваните стандартни фрази задължително трябва да покриват всички основни опасности, свързани с употребата на препаратите. В някои случаи е необходимо обозначаване с повече от 6 R- фрази.

7.5. Съвети за безопасност

Формулировката на S-фразите съответства на дадената в приложение 4.

Където е възможно, трябва да се използват комбинираните S-фрази от приложение 4.

7.5.1. За химичните вещества, включени в приложение 1, се използват S-фразите, посочени в него. Когато там не са посочени S-фрази, производителят или вносителят може да впише подходящи S-фрази. За вещества, невписани в приложение 1 и за препарати, производителят посочва S- фрази, в съответствие с критериите на глава 6 на това приложение.

7.5.2. Избор на съвети за безопасност

Окончателният избор на съветите за безопасност трябва да се съобрази с рисковите фрази, изписани на етикета, и с предназначението и начина на употреба на химичното вещество или препарат:

- Като общо правило за обозначаване на най-подходящите съвети за безопасност е уместно да се използват максимално 6 S-фрази. В този смисъл комбинираните фрази, включени в приложение 3, се разглеждат като една обща фраза.

- По отношение на третирането на отпадъците от опасни химични вещества и препарати и техните опаковки трябва се използва една S-фраза, освен в случаите, когато третирането на тези отпадъци и опаковки не създава опасност за здравето на човека или за околната среда. Обозначението на съвет за безопасно третиране на отпадъците и опаковките е особено важно по отношение на вещества и препарати, предназначени за масова употреба.

- Някои R-фрази стават излишни, ако се подберат подходящи S-фрази и обратно. S-фрази, явно съответстващи на използвани R-фрази, се вписват в етикета само, ако с това се цели да се подсили допълнително съответното предупреждение.

- Особено внимание при избора на съвети за безопасност трябва да се обърне на начина и условията на употреба на химичните вещества и препарати, например на последствията от използване в аерозолна форма. Фразите трябва да бъдат съобразени с предназначението и начина на употреба.

- Съветите за безопасност S1, S2 и S45 са задължителни за всички силно токсични, токсични и корозивни химични вещества и препарати, продавани за масова употреба.

- Съветите за безопасност S2 и S46 са задължителни за всички други опасни вещества и препарати (освен за тези, които са класифицирани само като опасни за околната среда), продавани за масова употреба.

Когато фразите, подбрани стриктно според критериите в 6.2, създават претрупаност, неяснота или са явно ненужни по отношение на специфичния продукт или опаковка, някои фрази могат да отпаднат.

7.6. ЕО номер

Ако химичното вещество, обозначено на етикета, е включено в Европейския инвентаризационен списък на съществуващите търговски химични вещества (EINECS) или в Европейския списък на нотифицираните химични вещества (ELINCS), номерата на химичните вещества в EINECS или ELINCS се обозначават на етикета. Това изискване не се отнася за препаратите.

7.7. Размер на етикетите за препарати

Размерът на етикетите е, както следва:

Капацитет на опаковката | Размери (в милиметри) |

— не надвишава 3 литра: | ако е възможна, поне 52 × 74 |

— повече от 3 литра, но не надвишава 50 литра: | поне 74 × 105 |

— повече от 50 литра, но не надвишава 500 литра: | поне 105 × 148 |

— повече от 500 литра: | поне 148 × 210. |

Всеки символ обхваща една десета от повърхността на етикета, но не по-малко от 1 cm3. Етикетът незабавно се прикрепя здраво върху една или повече повърхностите от опаковката на препаратите.

Информацията изисква върху етикета изпъква на неговия фон и е с размер и с интервали между думите и буквите, така че да бъде лесно за четене.

8. СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ: ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

8.1. Преносими газови бутилки

За преносими газови бутилки изискванията към етикетирането се считат за изпълнени, когато са изпълнени изискванията на член 23 или член 24, параграф 6, буква б).

Обаче по пътя на дерогацията от член 24, параграфи 1 и 2, една от следните алтернативи може да се използва за преносими газови бутилки с полезен обем равен или по-малък от 150 литра:

- формата и размера на етикета може да следва предписанията на ISO стандарта ISO/DP 7225 (издание 1994 г.) относно "Газовите бутилки — етикети за предпазване",

- информацията, изисквана съгласно член 23, параграф 2 може да бъде предоставена на информационна табела или етикет, закрепен към бутилката.

8.2. Газови контейнери, предназначени за пропан, бутан или втечнен нефтен газ (LPG)

Тези вещества се класифицират в приложение 1. Въпреки това те не представляват опасност за здравето на хората, когато са пуснати на пазара в херметични бутилки за многократно пълнене или в бутилки за еднократна употреба съгласно EN 417 като горивни газове, които се образуват при горене (EN 417, издание септември 1992 г. , относно "Метални газови патрони, които не се пълнят за втечнени нефтени газове, с или без клапа, за използване с подвижни битови уреди; конструкция, инспекция, тестване и маркиране").

Тези бутилки трябва да се маркират с подходящия символ, R- и S-фрази във връзка със запалимостта. Не се изисква обозначаването върху етикета на информация за здравните ефекти при човека. Независимо от това информацията за ефектите върху здравето на човека, която по принцип би трябвало да се впише в етикета, трябва да се предостави на професионалния потребител от лицето, отговорно за пускането на веществото на пазара, във вида, предвиден в член 27 от директивата. На потребителите трябва да се предостави достатъчно информация, за да могат те да вземат всички необходими мерки за гарантиране на безопасността и опазване на здравето предвидени в член 1, параграф 3 от Директива 91/155/ЕИО, изменена с Директива 93/112/ЕИО.

8.3. Метали в масивен вид

Тези химични вещества са класифицирани в приложение 1 или в съответствие с член 6. Обаче някои от тези вещества, въпреки че е класифициран в съответствие с член 2 не създават опасност за здравето по дихателен път, чрез поглъщане или контакт с кожата или опасност за водната среда във формата, в която са пуснати на пазара. За тези химични вещества не се изисква етикет съгласно член 23. Въпреки това цялата информация, която би трябвало да се впише в етикета, се предоставя на потребителите от лицето, отговорно за пускането на метала на пазара, във вида,, предвиден в член 27.

8.4. Вещества, класифицирани с R65

Веществата, класифицирани като вредни на основата на опасност от изсмукване не трябва да бъдат етикетирани като опасни с R65, когато се предлагат на пазара в аерозолни опаковки или в опаковки, снабдени с щамповани спрей-накрайници.

9. СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ: ПРЕПАРАТИ

9.1. Газообразни препарати (газови смеси)

По отношение на газообразните препарати трябва да се вземат под внимание:

- оценка на физикохимичните свойства;

- оценка на опасностите за здравето,

- оценка на опасностите за околната среда.

9.1.1. Оценка на физикохимичните свойства

9.1.1.1. Запалимост

Запалимостта на тези препарати се определя съгласно с член 5 от Директива 1999/45/ЕО, съгласно методите, определени в част А от приложение 5 към настоящата директива.

Тези препарати се класифицират съгласно резултатите от извършените тестове и с оглед на критериите на приложение 5 и критериите за етикетиране:

Обаче, чрез дерогация, в случай когато газообразните препарати се произвеждат по поръчка в малки количества, запалимостта им се оценява по следния изчислителен метод:

Изразът за газовата смес

A1F1 + … + AiFi + … + AnFn + B1I1 + … + BiIi + … + BрIр,

където:

Ai и Bi са моларните фракции

Fi запалим газ

Ii инертен газ

n брой на запалимите газове

p брой на инертните газове

може да се превърне във форма, в която всички Ii (инертни газове) се изразяват чрез азотен еквивалент, използвайки коефициент К, и където еквивалентното съдържание на запалимия газ А′ се изразява по следния начин:

А′i = Ai × [100 / (Ai + Ki Bi)]

Чрез използването стойността на максимума съдържание на запалим газ, който в смес с азот дава съединение, което не е запалимо на открит въздух (Тсi), се достига следния израз:

ΣI А′i/Tci ≤ 1

Газообразната смес е запалима, ако стойността на по-горе споменатите изрази е по-висока от едно. Препарата се класифицира като изключително запалим и се определя фраза R12.

Коефициенти на еквивалентност (Кi)

Стойностите на коефициентите на еквивалентност (Кi) между инертните газове и азота и стойностите на максималните съдържания на запалими газове (Тсi), може да се намери в таблици 1 и 2 на ISO стандарта ISO 10156 издание 15.12.1990 г. (ново: издание 1996 г.) относно "Газовете и газообразните смеси — определяне на вероятността от пожар и възможност за оксидиране за избор на цилиндрични изпускателни клапани".

Максимум съдържание на запалими газове (Тсi)

Стойностите на максимум съдържание на запалими газове (Тсi) може да се намери в Таблица 2 на ISO стандарта ISO 10156 издание 15.12.1990 г. (ново: издание 1996 г.) относно "Газовете и газообразните смеси — определяне на вероятността от пожар и възможност за оксидиране за избор на цилиндрични изпускателни клапани".

Когато стойността (Тсi) за запалим газ не се намира в по-горе посочения стандарт, ще се използва съответната по-ниска граница на експлозивност (LEL). Ако LEL стойността съществува, стойността Тсi се определя като 1 % от обема.

Забележки:

— горният израз може да се използва, за да се позволи подходящо етикетиране на газообразния препарат, обаче не се разглежда като метод за заместване на експеримента за определяне на техническите параметри за безопасност,

— освен това, този израз не дава информация за това дали сместа, съдържаща оксидиращи газове може да се приготви безопасно. Когато се оценява запалимостта, тези оксидиращи газове не се вземат под внимание,

— изразът, посочен по-горе ще даде надеждни резултати, само ако запалимите газове не си влияят един на друг доколкото тяхната запалимост се разглежда. Това трябва да се вземе предвид, например при халогенатните въглеводороди.

9.1.1.2. Оксидиращи свойства

Като се има предвид факта, че приложение 5 към настоящата директива не съдържа метод за определяне оксидиращите свойства на газовите смеси. Оценката на тези свойства се извършва по следния метод:

Методът се основава на сравнение на оксидиращия потенциал на газове в смес с този на кислорода във въздуха. Концентрациите на газовете в сместа се изразяват в об.%.

Приема се че газовата смес има същия или по-висок оксидиращ потенциал от въздуха, ако е изпълнено следното условие:

Σi xi Ci ≥ 21

където:

хi е концентрацията на газа i в об. %.

Ci е коефициентът на кислородния еквивалент.

В този случай препаратът се класифицира като оксидиращ и се обозначава с фразата R8.

Коефициенти на еквивалентност между оксидиращите газове и кислорода:

Коефициентите, използвани в изчислението за определяне на оксидиращата способност на някои газове в смес по отношение на оксидиращата способност на кислорода във въздуха, посочени в т.5.2 на ISO стандарт ISO 10156, публикуван на 15.12.1990 г. (ново издание от 1996 г.) са, както следва:

О2 | 1 |

N2О | 0,6 |

Когато в този стандарт не е посочена стойност за коефициента на кислородния еквивалент Ci на даден газ, се приема стойност 40.

9.1.2. Етикетиране

За преносими газови бутилки изискванията към етикетирането се считат за изпълнени, когато е в съответствие с член 11, параграф 6, буква б) от Директива 1999/45/ЕО.

Обаче, чрез дерогация от член 11, параграфи 1 и 2, за газови бутилки с воден капацитет, по-малък или равен на 150 литра, формата и размерът на етикета могат да следват предписанията на ISO стандарта ISO 7225 (издание 1994 г.) относно "Газови цилиндри — Етикети за предпазване". В този случай етикета може да носи общото наименование или промишленото/търговското название на препарата, при условие че опасните съставни вещества на препарата са показани върху тялото на газовия цилиндър по ясен и незаличим начин.

Информацията, определена в член 10 може да бъде предоставена върху диск за продължителна информация или етикет закрепен върху опаковките.

9.2. Газови бутилки, предназначени за препарати, съдържащи ароматизиран пропан, бутан или втечнен нефтен газ (ВНГ)

Пропан, бутан или втечнен нефтен газ са класифицирани в приложение 1. Въпреки че препаратите, съдържащи тези вещества се класифицират в съответствие с членове 5, 6 и 7 от Директива 1999/45/ЕО, те не представляват опасност за здравето на човека, когато те се разпространяват на пазара в затворени цилиндри, когато са пуснати на пазара в херметични бутилки за многократно пълнене или в бутилки за еднократна употреба обхват EN 417 като димни газове, които се образуват при горене (EN 417, септември 1992 г. издание, относно "Метални газови патрони, които не се пълнят за втечнени нефтени газове, с или без клапа, за използване с подвижни битове уреди; конструкция, инспекция, тестване и маркиране").

Тези цилиндри или пълнители трябва да се етикетират с подходящ символ и R- S- фрази относно запалимостта. Не се изисква информация върху етикета относно въздействието върху човешкото здраве. Обаче информацията върху етикета относно въздействието върху човешкото здраве се предава от професионален потребител чрез лицето, което е отговорно за разпространяването на веществото на пазара във формата, предвидена в член 14 от Директива 1999/45/ЕО. За потребителите, се предава достатъчна информация, с помощта на която да могат да вземат всички необходими мерки за здравето и безопасността, предвидени в член 1, параграф 3 от Директива 91/155/ЕИО.

9.3. Сплави; препарати, съдържащи полимери; препарати, съдържащи еластомери

Тези препарати се класифицират съгласно изискванията на членове 5, 6 и 7 и се етикетират съгласно изискванията на член 10 от Директива 1999/45/ЕО.

Обаче някои от тези препарати, въпреки че са класифицирани в съответствие с членове 6 и 7 не представляват опасност за здравето на хората чрез вдишване, смилане или контакт с кожата или за водната околна среда във форма, в която те се предлагат на пазара. Такива препарати не изискват етикет в съответствие с член 10 или съгласно приложение V.Б.9. Обаче цялата информация, която би се появила върху етикета се предава на този, които ги използва професионално чрез средствата на информационната система във формат, предписан в член 14 на гореспоменатата директива.

9.4. Препарати, обозначени с R65

Препарати, класифицирани като вредни, не се обозначават с R65, когато се пускат на пазара в аерозолни опаковки или в опаковки със запечатано приспособление за пръскане.

9.5. Органични пероксиди

Органичните пероксиди съчетават свойствата на оксидиращо и запалимо вещество в една молекула: когато органичният пероксид се разлага, оксидиращата част на неговата молекула реагира екзотермично със запалимата (окисляема) част. По отношение на оксидиращите свойства на органичните пероксиди методите от приложение 5 не могат да се приложат.

Използва се следният изчислителен метод, основаващ се на наличието на активен кислород:

Наличното съдържание на кислород (%) в препарат, съдържащ органичен пероксид, се изчислява по формулата:

16 × Σ (ni × ci/mi ),

където:

ni = брой на пероксидните групи в една молекула от органичния пероксид i,

ci = концентрация (тегло .%) на органичния пероксид i,

mi = молекулна маса на органичния пероксид i.

9.6. Допълнителни изисквания към етикетирането на някои препарати.

По отношение на етикетирането на някои препарати има допълнителни изисквания, посочени в член 10, параграфи 1 и 2 и приложение V към Директива 1999/45/ЕО и член 20 от Директива 98/8/ЕО.

[1] J. R. Young, M. J. How, A. P. Walker and W.M.H. Worth (1988), "Classification as corrosive or irritant to skin of preparations containing acidic or alkaline substances, without testing on animals", Toxic. In Vitro 2(1): pp. 19-26.

--------------------------------------------------

20010806

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА

С оглед на точка 4.1.5, и по-специално последния параграф на точка 4.1.5, Комисията заявява, че относно използването на процедурата от член 28, е готова предварително да вземе становището на съответните експерти, определени от държавите-членки и имащи специална класификация по отношение на канцерогеността, мутагенността или репродуктивната токсичност.

Тази консултация ще се осъществи в рамките на нормалните процедури за консултация с национални експерти и/или в рамките на съществуващите комитети. Същият ще бъде случая, когато веществата, които вече са включени в приложение 1, трябва да се класифицират отново с оглед на тяхната канцерогенност, мутагенни ефекти или токсично въздействие върху репродукцията.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 7А

За междинните съединения с ограничена експозиция, се прилагат разпоредбите на точка 7.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 7Б

7. Намален пакет за тестване за междинни съединения при количество ≥ 1 тон/годишно

1. Определения

Без да се засяга другото законодателство на общността, се прилагат следните определения:

- "междинно съединение" е химическо вещество, което с единствена цел се произвежда, консумира или се използва за химическа преработка, за да се преобразува в друго химическо вещество(а).

- "емисия" означава изпускането на вещество от система, например когато системата е нарушена. За да се гарантира максимално ниво на защита за работниците и околната среда трябва преди това като първа цел да бъде минимизирането на емисиите чрез строго затваряне на процеса.

- "експозиция" е свързана с това, което се случва на веществото след като е било отделено, независимо от това дали е изпуснато в околната среда или веществото може да бъде вероятно вдишано или да има контакт с кожата на някои от работещите. Ако може да се предвиди изхвърлянето на емисиите, трябва да се постигне строг контрол на експозиция чрез подходящи техники, и отбелязвайки нуждата от възприемане на предпазния принцип при тези физико-химични, токсикологични и екотоксикологични свойства, които не са били изследвани, се оценява като опасен,

- "интегрирана смукателна вентилационна система" е смукателна вентилационна система от затворен тип, която се използва в комбинация с предпазители, обвивки, корпуси, контейнери и т.н. с цел ограничаване на химичните вещества във вътрешната част на затворената функционираща единица Отворите, засягащи процеса, трябва да са колкото е възможно по-малки. Силата на извличане и въздушния тръбопровод трябва да са проектирани, така че има достатъчно налягане в изличащата единица, за да се гарантира, че всички газове, пари и/или прах, които се появяват са напълно ограничени и отнесени. Обратният поток на извлечените опасни вещества в работната среда трябва да се предотврати. Това означава, че е предотвратено изпускането на вредни вещества от затворената функционираща единица на работното място,

- "високоефективна смукателна вентилационна система" е смукателна вентилационна система от отворен или полуотворен тип с такива размери, че химичните вещества остават в площта на всмукване, т.е. наличието на химични вещества в работната среда може практически да се изключи,

- "ефективна смукателна вентилационна система" е смукателна вентилационна система от отворен или полуотворен тип която е с такива размери, че химичните вещества остават в площта на всмукване, т.е. или наличието на химични вещества в работната среда може до голяма степен да се изключи, или има доказателства за точно съблюдаване на допустимите стойности

- "други смукателни вентилационни системи" са смукателни вентилационни системи от отворен или полуотворен тип, които са с такива размери, че е възможно наличие на химични вещества в работната среда,

- "нискоемисиони форми на употреба" са например:

- опаковки за еднократна употреба, т.е. опасното вещество е затворено в подходяща опаковка и се въвежда в реакционната система без отваряне на опаковката му,

- изменения в агрегатното състояние или формата — например веществото се използва под формата на паста или гранули вместо в прахообразна форма,

- "изходна смес", при която опасното вещество се намира в пластмасова матрица, несъдържаща опасни вещества, която предпазва от директен контакт с опасното вещество; пластмасовата матрица сама по себе се не е опасно вещество; възможно е износване на пластмасовата матрица и освобождаване на опасното вещество или на част от него.

- "свободни от емисии начини на употреба" е например изходна смес без износване, т.е. пластмасовата матрица е толкова устойчива, че не може да изпусне опасното вещество.

- "технически херметизирани" се прилага при подгрупи, ако изпускането не е различимо по време на тестването, мониторинга или проверката на херметизацията, т.е. използвайки пенообразуващ фактор или изпускането изисква/показва оборудване за специална употреба. Системите, подсистемите и функционалните елементи са технически херметизирани, ако скоростта на изпускането е < 0,00001 mbar*1*s-1.

2. Прилагане на намален пакет за тестване

За междинните съединения, нотификатора може да поиска от компетентния орган да разреши прилагането на намален пакет за тестване (RTP). Този RTP представлява най-малкото количество данни за извършването на първата предварителна оценка на риска за всяко от химични междинните химични съединения, които се предлагат на пазара. Всякакви допълнителни резултати от тестове могат да се изискват в съответствие с член16, параграф 1, основани на резултатите от оценката на риска.

3. Условия за прилагане на намален пакет за тестване

Нотификаторът трябва да докаже пред компетентните органи, където веществото е нотифицирано, че са изпълнени следните условия:

а) веществото е произведено единствено за химическо преобразуване, консумира се при или се използва за химическо преобразуване. Изключени са мономерите. При обработка веществото се преобразува в различни по химически състав молекули, които не са полимери;

б) веществото е сведено до употреба при максимален брой от две потребителски площадки. Например може да се произведе от една фирма и след това да бъде транспортирано към една или две други за преработка. Отбележете, че ако се очаква да се увеличи доставката за повече от две потребителски площадки, условията за RTP не се изпълняват повече и трябва да се актуализира досието до подходящото ниво;

в) доставката на предприятието, което използва междинни съединения за по-нататъшна обработка трябва да е директно от нотификатора, а не през междинен доставчик;

г) веществото трябва да бъде здраво запечатано с подходящите технически средства по време на целия цикъл на живот. Това включва производство, транспортиране, пречистване, чистене и поддръжка, изпитване, анализ, товарене и разтоварване на оборудване/съдове, изхвърляне/изчистване на отпадъци и съхраняване. Най-общо един подходящ процес би имал всички функционални елементи на завода, като пълнещи канали, изпразващо оборудване и т.н. или на конструкция от затворен тип с осигурена херметизация или на конструкция от затворен тип с интегрирана смукателна вентилация;

д) където има възможност за излагане, трябва да се използват процедурни и контролни технологии, което ще намали до минимум емисиите и полученота като резултат експозиция;

е) в случай на почистване и поддръжка трябва да се прилагат специални процедури като пречистващи и измиващи преди системата да се отвори или да се проникне в нея;

ж) транспортните операции съответстват на изискванията на Директива 94/55/ЕО на Съвета, изменяна своевременно;

з) в случай на инцидент и където се генерират отпадъци вследствие на пречиствателни или почистващи и поддържащи процедури, може да се получи излагане на околната среда. И в двата случая, се използват процедурни и/или контролни технологии, които намалява до минимум емисиите и полученото като резултат излагане;

и) трябва да има управляваща система, която да идентифицира ролите на индивидите в организацията;

й) опаковката на веществото се етикетира съгласно приложение VI към Директива 67/548/ЕИО и като допълнение със следното изречение: "Внимание — веществото не е напълно изследвано";

к) нотификаторът трябва да ръководи система за стопанисване на продукта и трябва да наблюдава ползвателите (максимум двама), за да гарантира съответствие с условията, изброени по-горе.

4. За намаления пакет за тестване се предоставя техническо досие

Нотификаторът, изискващ RTP за вещество трябва да предостави следното техническо досие на компетентните органи за всички продукти и площадки на потребителя:

а) изявление, че нотификатора и всеки потребител приемат условията, изброени в 3;

б) описание на техническите мерки, чрез които се постига плътно херметизиране на веществото [1], включително процедури за пълнене, трансфер и почистване. Не е необходимо да се предоставят подробности за целостта на всеки печат или ефикасността на интегрираната смукателна вентилация. Обаче каквито и средства да се използват, за да се постигне плътна херметизация на процеса, важно е да има налична информация, ако е необходимо, чрез която да се установи, че твърденията, направени за извършен контрол, са верни;

в) ако критериите за оценка на затворени системи по време на управлението на химическите фактори, описан подробно в точка 5 по-долу не се изпълнени, нотификаторът трябва да предостави данни за експозицията, основани на представителни данни от мониторинга и/или сигурен модел за изчисляване, за да се даде възможност на компетентния орган да вземе решение дали да приеме искането за RTP или не;

г) подробно описание на процесите на всички площадки, включени в производството и употребата. По специално трябва да се заяви дали произведените и/или преработени отпадъци се заустват в отпадни води, течните или твърди отпадъци се изгарят и как се прави почистването и поддръжката на цялото оборудване;

д) подробна оценка на възможните емисии и възможното излагане на човека и околната среда по време на целия жизнен цикъл, включително подробности за различните химически реакции, включени в процеса и начините за обработване на утайките. Там, където емисиите могат да доведат до излагане, средствата, чрез които те се контролират трябва да се опишат с достатъчно подробности, за да се даде възможност на компетентния орган да вземе решение дали да приеме изявлението или да изчисли скоростта на емисиите съгласно документа на ЕС за техническо ръководство;

е) промени, които могат да повлияят върху излагането на човека или околната среда трябва да се представят предварително, например всички изменения във функционалните елементи на завода, новия ползвател или площадка;

ж) предписаната за RTP информация е следната:

Приложение VII.Б плюс следните тестове от настоящото приложение:

- парно налягане (3.4),

- свойство експлозивност (3.11),

- температура на самозапалване (3.12),

- оксидиращи свойства (3.13),

- гранулометрия (3.15),

- акутна токсичност за водните бълхи (5.1.2).

Нотификаторът трябва също да включи друга подходяща информация, с която да даде възможност на компетентния орган да вземе информирано решение и да спомогне за извършването на контрол от страна на потребителя при площадката за междинна обработка. Например, ако е налице допълнителна физико-химична и/или токсикологична информация и/или информация за състоянието на околната среда, тези данни също трябва да се представят. Като допълнение, нотификаторът трябва да прегледа наличните данни за токсичност и екотоксичност при вещества, имащи близка структурна връзка с нотифицираното вещество. Ако е на разположение отнасяща се до това информация, особено за хроничната или репродуктивна токсичност и канцерогеност, тогава трябва да се представи резюме на тези данни.

з) идентичност на нотификатора, производителя и потребителя(ите).

5. Критерии за оценка на затворени системи по време на използването на химични фактори

5.1. Употреба

При оценката на завода се използва оценъчен индекс. Индексът на оценка класифицира използването на веществото и възможността за експозиция в резултат на процеса. Нотификаторът изследва завода или заводската единица с цел да се определи индексът на оценка. Всеки отделен функционален елемент трябва да се оценява.

Системите се разглеждат като затворени, ако оценката на всички налични функционални елементи съответстват на индексът за оценка 0,5 и ако са включени само функционалните елементи, които са от затворен тип със сигурна херметизация и/или оборудвани с интегрирана смукателна вентилация. Освен това, директният контакт с кожата трябва да се изключи.

При събирането на примери съответните функционални елементи се обозначават чрез 0,5 в удебелен шрифт.

Функционалните елементи при наполовина отворен тип с висока ефективна смукателна вентилация (също означени с индекс на оценка 0,5, но от нормален тип) не се разглеждат като затворени съгласно значението на това правило.

В случай на функционални елементи, обозначени с индекс на оценка 1, безопасното придържане към допустимите стойности на постоянна основа, не винаги е осигурено. Такива функционални елементи са:

1 - затворен тип, не се означава херметизацията

1 - наполовина отворен тип с ефективна смукателна вентилация.

В случай на функционални елементи, обозначени с индекс на оценка 2 и 4, безопасното привързване към допустимите стойности на постоянна основа, не са винаги означени. Такива функционални елементи са:

2 - на наполовина отворен тип, отворени както се очаква с проста смукателна вентилация

2 - отворен с проста смукателна вентилация

4 - отворен тип или наполовина отворен тип

4 - естествена вентилация.

Каталогът от примери в таблица 1 спомага за класификацията на функционалните елементи. Функционалните елементи, които не са включени в събирането на примери може да се класифицира посредством направени чрез аналогия изводи. Заводът или заводската единица тогава бива класифицирана чрез използване на индекса на стойността на функционалните елементи, които са получили най-високия индекс на оценка.

5.2. Проверка

Използването на този критерий изисква привързаност към тези параметри на процеса, които са залегнали, така както извършването на цитирани проверки при събирането на примерите (например изследване и поддръжка).

6. Прилагане на намаления пакет на тестване

Ако компетентния орган приеме заявлението на нотификатора за RTP, информацията от тестовете и/или проучванията от точка 7.4 се изисква за техническото досие по член 7. Отбележете, че за количествата под 1тон/годишно обикновено се прилагат изискванията за тестване от приложения VIIБ/VIIВ.

ТАБЛИЦА 1

Примери

№ | Функционален елемент | Вид на конструкцията | Примери за видове конструкции | ОЦЕНЪЧЕН ИНДЕКС | Обяснения |

Без | С допълнителни мерки |

1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 |

1. | уплътнения на неподвижни съединения | | | | | |

1.1. | уплътнения на неподвижни съединения | неразглобяеми връзки | — заварени | 0,5 | | |

— запоени | 0,5 | | |

1.2. | уплътнения на неподвижни съединения | разглобяеми връзки | — заварени уплътнения от маншетен тип | 0,5 | | — намаляване на връзките до необходимия брой — връзките да се отварят колкото е възможно по-малко — провеждане на тестове за херметичност преди възобновяване на експлоатацията — използване на нови уплътнения, когато се възобновяване на експлоатацията на разглобяеми, връзки — където е възможно, фланците, които се налага да се отварят по експлоатационни причини, не трябва да са със зъб и канал /опасност от разцентриране/ |

— връзки с изсичащ и затягащ пръстен ≤ DN 32 | 0,5 | |

— NPT резба ≤ DN 50, Δ t ≤ 100 °C | 0,5 | |

— връзки с изсичащ и затягащ пръстен > DN 32 | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

NPT резба > DN 50, Δ t >100 °C | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

— фланец със зъб и канал с подходящо уплътнение | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

— фланец със издатък и жлеб с подходящо уплътнение | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

— фланец с V-образен улей и подходящо уплътнение за V-образен улей | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

— фланец с гладка уплътнителна релса и подходящи уплътнения | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] |

1.3. | уплътнения на полупoдвижни съединения | | | | | |

1.3.1 | тръбни съединителни части | уплътнения на валове и стебла на фитинги, например сферични вентили, спирателни кранове, клапани, дроселни клапи, разпределителни клапи | — салникови уплътненя | 2 | 1 в случай на редовно наблюдение и ремонт | |

— салникови уплътнения със самонагаждане (пружинни) | 1 | 0,5 технически херметични | |

— двоен салник с преградно уплътнение | 1 | 0,5 с наблюдение на системата за преградно налягане | посредством редовни визуални проверки или оборудване за управление на технологичния процес |

— уплътнение с О-пръстен | 1 | 0,5 технически херметично | |

— уплътнение на втулката на спирателен кран | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт | |

— бутално уплътнение | 1 | 0,5 технически херметично | |

— силфонно уплътнение | 0,5 | | |

— мембранно уплътнение | 0,5 | | |

— магнитен съединител | 0,5 | | |

1.3.2 | други | пръти от механизми за управление | — салникови уплътнения | 2 | 1 в случай на редовно наблюдение и ремонт | |

— салникови уплътнения със самонагаждане (пружинни) | 1 | 0,5 технически херметични | |

— двоен салник с преградно уплътнение | 1 | 0,5 с наблюдение на системата за преградно налягане | посредством редовни визуални проверки или оборудване за управление на технологичния процес |

— уплътнение с О-пръстен | 1 | | |

— бутално уплътнение | 1 | | |

— силфонно уплътнение | 0,5 | | |

— мембранно уплътнение | 0,5 | | |

2. | уплътнения на подвижни съединения | | | | | |

2.1. | уплътнения с въртящи се части | херметично уплътнени | — херметизиран електродвигател | 0,5 | | |

— магнитни съединители | 0,5 | | |

уплътнения, които не са безконтактни | — едносово челно уплътнение | 1 | | |

— двойноосово челно уплътнение | 1 | | |

— двойноосово челно уплътнение с преграден флуид | 1 | 0,5 с наблюдение на системата за бариерно налягане посредством редовни проверки, по правило — веднъж на ден или, например, оборудване за управление на технологичния процес със сигнализация | |

— салниково уплътнение | 2 | 1 в случай на редовно наблюдение и ремонт | |

— салниково уплътнение със самонагаждане (пружинно) | 2 | 0,5 технически херметично | |

безконтактни уплътнения | — лабиринтно уплътнение | 2 | | |

— смазвано с газ уплътнение | 1 | 0,5 с наблюдение на газовия поток | |

2.2. | уплътнения за вибриращи части | — силфонно уплътнение | — силфонна арматура | 0,5 | | |

— бутални помпи със силфони | 0,5 | | |

— мембранно уплътнение | — мембранни помпи | 0,5 | | |

— конични мембранни вентили | 0,5 | | |

— чашки | — бутални помпи | 1 | | |

— маслени бутални пръстени | 1 | | |

3. | пунктове за претоворване и пълнене на вещества | | | | | |

3.1. | за твърди вещества | | | | | |

3.1.1 | чували | | | | | |

3.1.1.1 | чували (изпразване) | открит люк, открит контейнер | — ръчно изпразване | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | трябва да се вземе под внимание, ако опаснотo вещество бъде открито в контейнера; |

Машина за разкъсвне и изпразване на чували | | | 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

капсулована машина за разкъсвне и изпразване на чували | | 1 | 0,5 компресиране и опаковане на празните чували в границите капсулираната зона, осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт | |

3.1.1.2 | чували (пълнене) | ръчно пълнене, открито пълнене на чували | — ръчно пълнене | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

оборудване за пълнене на чували | — машина за пълнене на вентилни чували , напр. пневматична опаковъчна машина, спирална опаковъчна машина, пълнещи везни за нето количество | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

— вакуумна опаковъчна машина | 2 | 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

— изцяло капсулована пълначна машина с вградено смукателно вентилационно оборудване | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] | |

— машина за формоване, пълнене и залепване на чували | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] | |

3.1.2 | биг бегс, средни контейнери за насипни материали | | | | | |

3.1.2.1 | биг бегс, средни контейнери за насипни материали (изпразване) | открит люк | — ръчно изпразване | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

биг бегс оборудване (изпразване) | | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

3.1.2.2 | биг бегс, средни контейнери за насипни материали (пълнене) | пълнене на открити големи чували | — ръчно пълнене | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

— оборудване за пълнене на биг бегс | — открито пълнене | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

— оборудване за пълнене на биг бегс | — изцяло капсулована пълначна машина с вградено смукателно вентилационно оборудване | 1 | 0,5 със специални пълначни глави (например Странично залепване); технология за затваряне с обезпрашаване; предотвратено последващо прокапване от главата, осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт | |

— везни за големи чували | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 1 форма на употреба с ниски емисии, няма превишено количество на вредното вещество 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 форма на употреба без емисии (изходна смес без абразия) | |

3.1.3. | контейнери | | | | | |

3.1.3.1 | контейнери (изпразване) | със закрито изпразващо оборудване | | 1 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и има вградено смукателно вентилационно оборудване, осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и има високоефективно вградено смукателно вентилационно оборудване, осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт | уплътнението на капака на контейнера трябва да отговаря на изискванията на точка 1.2 |

открит контейнер | | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

3.1.3.2 | контейнери (пълнене) | със специално пълначно оборудване | | 1 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка), осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] | |

открито пълнене | | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване, осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт* [2] | |

3.1.4 | варели | с изпразващо оборудване | — закрити | 1 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и наличие на вградено смукателно вентилационно оборудване | |

3.1.4.1. | варели (изпразване) | | | | | |

| | | — с механичен транспорт, например. със спирален транспортьор | 4 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и наличие на вградено смукателно вентилационно оборудване | |

| | | — с пневматичен транспорт, например въздухоструен апарат | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

| | открит контейнер | — с механичен транспорт, например. със спирален транспортьор | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

| | — с пневматичен транспорт, например въздухоструен апарат | | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване | |

| | 4 | 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

3.1.4.2 | варели (пълнене) | със специално пълначно оборудване | | 1 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и наличие на вградено смукателно вентилационно оборудване | |

открито пълнене | | 4 | 0,5 ако херметичността се осигурява чрез специални мерки (наблюдавана автоматично блокираща се връзка) и наличие на вградено смукателно вентилационно оборудване 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

3.1.5 | автосилози | | | | | |

3.1.5.1 | автосилози (изпразване) | стационарен тръбопровод, шарнирно рамо | | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]; пълно улавяне на остатъчните количества по време на разединяване и съединяване на връзките | |

мека връзка — маркуч | — постоянна употреба (свързващите маркучи и съединителните части се осигуряват от фирмата) | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]; пълно улавяне на остатъчните количества по време на разединяване и съединяване на връзките | |

— друга употреба (свързващите маркучи и съединителните части не се осигуряват от фирмата) | 2 | 1 пълно улавяне на остатъчните количества | |

3.1.5.2 | автосилози (пълнене) | стационарен тръбопровод, шарнирно рамо | | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]; пълно улавяне на остатъчните количества по време на разединяване и съединяване на връзките | |

мека връзка — маркуч | — постоянна употреба (свързващите маркучи и съединителните части се осигуряват от фирмата) | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]; пълно улавяне на остатъчните количества по време на разединяване и съединяване на връзките | |

— друга употреба (свързващите маркучи и съединителните части не се осигуряват от фирмата) | 2 | 1 пълно улавяне на остатъчните количества | |

3.1.6 | фитинги на вход и изход | за силози, пълначно оборудване, контейнери за насипни материали | — дроселни клапи | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: редовно почистване | |

— кранове и спирателни кранове | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: редовно почистване | |

— плоски разпределителни шибъри | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: редовно почистване | |

— разпределителни шибъри, дискови | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: редовно почистване | |

— затягащ шибър с меко уплътнение | 1 | | |

— клапа с ирисова диаграма | 1 | | |

— клапа за маркуч | 1 | | |

3.2 | пунктове за товарене на течности | | | | | |

3.2.1 | малки контейнери и варели | | | | | |

3.2.1.1 | малки контейнери и варели (изпразване) | стационарни връзки (тръбопровод, меки връзки, шарнирно рамо) | — с изместване на газа и отклонение на газа в безопасен пункт или пренос до пречиствателна или инсталация за изгаряне | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт: [2] тест за херметичност (течове) след осъществяване на връзката, пълно улавяне на остатъчните количества | по отношение на елементите на връзката виж точка. 1 |

— без изместване на газа и отклонение на газа в безопасен пункт | 4 | | |

открити опаковъчни варели | — с помпа на варела или маркуч | 4 | 1 в случай на конструкция, която няма течове и прокапвания, както и когато е оборудвана с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | редовна проверка на смукателното вентилационно оборудване; малкият контейнер или варел трябва да се затвори незабавно след пълненето |

изпразване в затворени инсталации | — капсулиране | 1 | 0,5 с вградено смукателно вентилационно оборудване и отваряне и затваряне на опаковъчните варели в затворената инсталация | редовни проверки на смукателно вентилационно оборудване |

3.2.1.2 | малки контейнери и варели (пълнене) | стационарни връзки (тръбопровод, меки връзки, шарнирно рамо) | — с изместване на газа и отклонение на газа в безопасен пункт или пренос до пречиствателна или инсталация за изгаряне | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: тест за херметичност (течове) след осъществяване на връзката, пълно улавяне на остатъчните количества | по отношение на елементите на връзката виж точка. 1 |

— без изместване на газа и отклонение на газа в безопасен пункт | 4 | 1 в случай на конструкция, която няма течове и прокапвания, както и когато е оборудвана с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

открити опаковъчни варели | — с пълначен маркуч | 4 | 0,5 в случай на конструкция, която няма течове и прокапвания, както и когато е оборудвана с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | редовна проверка на смукателното вентилационно оборудване; малкият контейнер или варел трябва да се затвори незабавно след пълненето |

| — капсуловане | 1 | 0,5 с вградено смукателно вентилационно оборудване и отваряне и затваряне на опаковъчните варели в затворената инсталация | редовна проверка на смукателното вентилационно оборудване |

3.2.2 | цистерни, вагон-цистерни и големи контейнери | | | | | |

3.2.2.1 | цистерни, вагон-цистерни и големи контейнери | стационарна връзка, например стационарен тръбопровод, мека връзка, стоманени товарни рамена | — с изместване или отклонение на газа в безопасен пункт или отвеждане към пречиствателна или инсталация за изгаряне | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: тест за херметичност (течове) след осъществяване на връзката, пълно улавяне на остатъчните количества | по отношение на функционалните елементи виж точка. 1 |

— без изместване или отклонение на газа | 4 | | |

други меки връзки | | 2 | 1 пълно улавяне на остатъчните количества | |

3.2.2.2 | цистерни/вагон-цистерни и големи контейнери (пълнене) | стационарен тръбопровод, мека връзка, стоманени товарни рамена | — с изместване или отклонение на газа в безопасен пункт или отвеждане към пречиствателна или инсталация за изгаряне | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт: тест за херметичност (течове) след осъществяване на връзката, пълно улавяне на остатъчните количества | контейнерите трябва да се затворят веднага след пълнене |

— без изместване или отклонение на газа | 4 | | |

открито пълнене | — пълначна тръба | 4 | 1 с вискоефективна смукателна вентилация, пълно улавяне на остатъчните количества | контейнерите трябва да се затворят веднага след пълнене |

3.3 | пунктове за претоварване на вещества | | | | | по отношение на функционалните елементи виж точка. 1 |

3.3.1 | газове (пълнене и изпразване) | | | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2]: тест за херметичност (течове) след осъществяване на връзката; изместване или отклонение на газа в безопасен пункт или отвеждане към пречиствателна или инсталация за изгаряне | затворените заводски системи, частите на инсталации и функционалните елементи трябва да се експлоатират, наблюдават и поддържат така, че да останат технически херметични в случай на механични, химични и топлинни напрежения, които се очакват за предвиждания тип експлоатация |

4. | пробоотборни точки | | | | | |

4.1 | открито вземане на проби | | клапан, спирателен кран | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

4.2 | закрито вземане на проби | | | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт [2] | вземането на проби трябва да се извършва от затворена пробоотборна система, като се избягва неконтролируемо изпускане на продукта. Под неконтролируемо изпускане на продукта се разбира: изплискване на течност по време на вземане на проба от части на инсталация под наляганепоследващо изтичане на течност от тръбни връзки на тръби, които са монтирани върху пробоотборния уредизпускане на пари на продуктапреливане от препълнени пробоотборни съдове |

5. | съхранение в опаковъчни варели | | | | | |

5.1 | твърди вещества с изключение на някои експлозиви | транспортна опаковка в съгласно норми на ADR | — варели, контейнери | 0,5 | | с достатъчна вентилация (минимум двукратен въздухообмен) |

— торби; пластмасови, текстилни, хартиени и многослойни чували | 0,5 | | с достатъчна вентилация (минимум двукратен въздухообмен) |

5.2 | твърди вещества, определени експлозиви (съдържащи нитроглицерин) | транспортна опаковка в съгласно нормите на ADR | | 4 | 2 с друго смукателно вентилационно оборудване 1 с ефективно смукателно вентилационно оборудване 0,5 с високоефективно смукателно вентилационно оборудване | |

5.3 | течности | транспортна опаковка в съгласно нормите на ADR | — контейнери, метални варели, ламаринени кутии, пластмасови варели, туби, бидони,контейнери | 0,5 | | с достатъчна вентилация (минимум двукратен въздухообмен) |

5.4 | газове | транспортна опаковка в съгласно нормите на ADR | цилиндри с компресиран газ контейнери с компресиран газ варели с компресиран газ | 1 | 0,5 осигуряване на херметичност чрез наблюдение и ремонт | с достатъчна вентилация (минимум двукратен въздухообмен) по отношение на функционалните елементи виж. точка 1: затворените заводски системи, частите на инсталации и функционалните елементи трябва да се експлоатират, наблюдават и поддържат така, че да останат технически херметични в случай на механични, химични и топлинни напрежения, които се очакват за предвиждания тип експлоатация |

[1] Видът на конструкцията и техническите спецификации (например херметичност) на затворения функционален елемент определя ефективността на съдържанието. За да се даде възможност на компетентния орган да вземе решение дали е постигнато или не строго затваряне, е важно нотификатора да включи подробности за тези аспекти. Техническите мерки трябва нормално да изпълняват условията на "Критериите да оценка на затворени системи по време на управлението на химически фактори", които са включени като ръководство в точка 7.5 и таблица 1 от настоящото приложение. Това може да се направи от нотификатора, обаче не е необходимо да се адресира до всеки вид затворен функционален елемент в описанието, осигуряващ техническите мерки. Всяко отклонение от условията на критерия трябва да бъде напълно описано с посочени причини.

[**] Херметичността на разглобяемите връзки между заводските инсталации и части на оборудването може да се осигури като постоянно се вземат следните мерки:1.Мерки за мониторинг и инспекции за определяне и преценка на действителното състояние на разглобяемата връзка съгласно EN 13306 (в процес на изготвяне)Те трябва да се предприемат в определени моменти и в съответствие с план, специално пригоден към конкретните потребности на фирмата, типа на връзката и конструкцията ѝ, както естеството и свойствата на пренасяните химични вещества. Примери за такива мерки са:Тестване за течове.Визуален оглед на завода за установяване на явни пунктове на течове като места, където има изтичане на течности, оглед за установяване на струйки, миризми, шумове, образувания на лед, и др.Инспекция на завода с мобилни уреди за индикация и откриване на течове (напр. газови епруветки, детониращи шнурове, портативни детектори на газ).Нанасяне на пенообразуватели върху разглобяемите съединения.Използване на детектори на газ за мониторинг на атмосферата.Използване на автоматично устройство за откриване на течове при шарнирния маркуч ли товарния маркуч.2.Ремонтни дейности за възстановяване на желаното състояние на разглобяемата връзка съгласно EN 13306 (в процес на изготвяне)Евентуално изискваните мерки трябва да с планират и изпълняват индивидуално в съответствие с:Конкретното опасно вещество.Типа и степента на повредата.Мерките за предпазване и безопасност, които трябва да се вземат.Преди възобновяване на експлоатацията на завода ремонтираните връзки трябва да преминат през цялостен тест за наличие на течове.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 8А

В съответствие с разпоредбите на приложение VII.А, свързани с междинните съединения, когато съответния компетентен орган е дал разрешение за прилагането на намаления пакет за тестване към химичните вещества, изискванията на този раздел се ограничават, както следва:

- когато количеството вещество, пуснато на пазара, достигне 10 тона на година за един производител или когато общото количество на веществото, пуснато на пазара, достигне 50 тона на производител, в този случай съответният компетентен орган изисква всичките тестове и проучвания, посочени в точки от 3 до 6 на приложение VII.А (с изключение на вече проведените); освен това, компетентният орган може да изиска тестове и проучвания от ниво 1, свързани с водните организми.

- когато количеството вещество, пуснато на пазара, достигне 100 тона на година на един производител или когато общото количество на веществото, пуснато на пазара, достигне 500 тона на производител, в този случай съответният компетентен орган изисква ниво 1 тестове и проучвания, свързани с репродуктивната токсичност. Съответният компетентен орган може да реши, че класифицирането на веществото като междинно съединение, определено за намаления пакет за тестване, представлява основателна причина един или повече тестове и проучвания, с изключение на тези, свързани с репродуктивната токсичност, да не са подходящи.

--------------------------------------------------

20010806

ПРИЛОЖЕНИЕ 8Б

Когато количеството вещество, пуснато на пазара, достигне 1000 тона за година на един производител или когато общото количество на веществото, пуснато на пазара, достигне 5000 тона на производител, допълнителните изследвания, посочени в ниво 1 или 2, обикновено не следва да се изискват. Съответният компетентен орган обаче следва да вземе предвид допълнителни тестове и може да изиска такива тестове, включително тестовете, посочени в нива 1 и 2 на настоящото приложение.

--------------------------------------------------