2.1.

2.2.

Ако парцел земя бъде задържан от предишния стопанин, а самото стопанство бъде прехвърлено на негов приемник (наследник, арендатор и др.), то този парцел:

2.3.

Следните стопански единици се считат за земеделски стопанства, ако отговарят на останалите споменати по-горе критерии за дефиниране на земеделски стопанства:

2.4.

Не се считат за земеделски стопанства следните образувания, освен ако не упражняват други дейности, които дават основания за включване към земеделските стопанства:

2.5.

Няколко отделни стопанства могат да обединят ресурсите си за извършване на определена земеделска дейност съвместно, формирайки по този начин отделно смесено предприятие, което функционира независимо от поддържащите го стопанства (родителските стопанства). Тези предприятия могат да бъдат например общи овощни градини, общи обори за добитък, общи мандри. В резултат се получава частично сливане и тези смесени предприятия тук се наричат „групови стопанства с общ продукт“. Тези „групови стопанства с общ продукт“ се третират като земеделски стопанства, независими от „родителските стопанства“, при условие че използват предимно свои собствени производствени ресурси и не разчитат предимно на производствените ресурси на „родителските“ стопанства.

II.

Стопанството и цялата свързана с него информация се документира към областта, общината или проучвания район, в който е разположена централата на съответното земеделско стопанство (А/1).

Централата на стопанството се дефинира съгласно документираните правила на съответната държава-членка.

Ако дадено стопанство е разположено само частично в определен вид район (напр. необлагодетелстван район), стопанството се класифицира като принадлежащо към този район, ако по-голямата част от земята, спадаща към него или централата му са разположени във въпросния район. За всички стопанства и за всяка позиция от А/1 до А/3 следва да се избере и приложи едно от тези правила.

А/1

А/2

А/3

I.

Стопанин на стопанството е онова юридическо лице, група от физически лица или юридическото лице, за чиято сметка и от чието име се осъществява дейността на стопанството и което носи юридическа и икономическа отговорност за него, т.е. което поема стопанския риск при осъществяване дейността на стопанството. Стопанинът може да притежава изцяло стопанството, да го наема или да бъде наследствен дългосрочен арендатор, или ползвател, или попечител.

II.

Юридическата и икономическата отговорност се определя съгласно документираните собствени правила на съответната държава-членка.

Стопанинът може да е делегирал изцяло или частично правомощията за осъществяването на ежедневните финансови и производствени дейности на стопанството на управител.

В случаите на изполица (виж позиция В/3 а) изполичарят се посочва като стопанин, а не като собственик.

При груповите стопанства само партньорите, участващи в земеделската дейност на стопанството (виж Л/1 — Л/6), се считат за стопани.

Б/1 а) и б)

Б/1 а)

Б/1 б)

Б/1 в)

I.

Физическото лице, отговарящо за нормалните ежедневни финансови и производствени функции при управлението на съответното стопанство.

II.

Управителят и стопанинът по принцип, но не винаги, са едно и също лице, когато стопанинът е физическо лице.

В случаите, когато стопанинът не е управител, стопанинът е наел или назначил някой друг, който да ръководи работата на стопанството. Това може да бъде например член от семейството на стопанина (Б/2 а) или неговият/неговата съпруг/съпруга) (Б/2 б), но може да бъде и лице, което няма роднинска връзка със стопанина.

Стопанството може да има само един управител.

Цялата информация за груповите стопанства, която се изисква относно управителя, се записва на името на партньора, който се счита за стопанин.

Б/2 а)

I.

Опит, придобит чрез практическа работа в земеделско стопанство.

I.

Всякакъв курс, завършен в общ селскостопански колеж и/или учебно заведение, специализирано в определени предмети (в това число градинарство, лозарство, горско стопанство, рибовъдство, ветеринарно дело, механизация на селското стопанство и др. подобни дисциплини).

II.

Завършеният земеделски стаж се счита за основно обучение.

I.

Всеки курс за обучение с продължителност, равна на най-малко две години редовно обучение след завършване на задължителното образование (виж Л/1 — Л/6 „Задължително образование“), проведен в селскостопански колеж, университет или друг висш институт, специализиран в селското стопанство, градинарството, лозарството, горското стопанство, рибовъдството, ветеринарното дело, механизацията на селското стопанство или друга подобна дисциплина.

I.

Общата площ, заета с обработваема земя, постоянни пасища, трайни насаждения и градини за лично ползване

I.

Земеделска площ, която се стопанисва от проучваното стопанство и която е собственост на стопанина или се обработва от него в качеството му на ползвател или наследствен дългосрочен арендатор или по силата на някакъв друг еквивалентен вид земевладение.

II.

Земята, отпусната на земеделски работник (за негово собствено ползване) като част от неговото възнаграждение, се счита за принадлежаща към стопанството, което е извършило предоставянето, освен в случаите, когато въпросният земеделски работник използва свои собствени средства за производство.

Парцелите земя, които се задържат от предишния стопанин (виж Земеделско стопанство, точка 2.2.), се считат за принадлежащи към стопанството, заедно с което задържаната земя обикновено се обработва, и по принцип за нейното обработване се използват същата работна сила и средства за производството, както и за останалата част от стопанството.

Правото да се пасе добитък в общите пасища обаче не се включва например в общото пасище, принадлежащо на община или кооператив (подобни площи не се включват в това проучване, тъй като не са част от стопанство).

I.

Земя, която се наема от стопанството срещу определена, предварително съгласувана аренда (изплащана в пари, в натура или по някакъв друг начин), и за която е налице (писмен или устен) договор за аренда. Тази земеделска площ се причислява към едно стопанство. Ако дадена площ е била арендувана от няколко стопанства по време на референтната година, тя обикновено се причислява към стопанството, с което е свързана за най-дълъг срок по време на референтната година.

II.

Арендуваната земя може да се състои от:

Арендуваната земя не може да се счита за част от стопанството на собственика, а винаги се счита за част от стопанството на арендатора. Намиращите се на въпросната земя животни се смятат за принадлежащи на стопанството, което е техен собственик.

Парцелите земя или стопанствата, които стопанинът арендува от членове на своето семейство спадат в тази категория, ако въпросните площи се обработват като част от проучваното стопанство. Включва се и земята, която принадлежи на друго стопанство, но се обработва от проучваното стопанство в замяна за определен брой работни часове, но не и земя, предоставена на разположение на селскостопанските работници като форма на възнаграждение. Обратно на случаите, при които на селскостопанските работници се отдава земя като форма на възнаграждение, като земята по принцип остава в системата за сеитбооборота на стопанството, тук се има предвид споразумение за земевладение, при което се определя не само площта на въпросната земя, но също така и нейното местоположение и точни граници.

Арендуваната земя, която се преотстъпва на трета страна, се включва в стопанството на въпросната трета страна, тъй като тя не представлява част от проучваното стопанство.

I.

Земя (която може да съставлява цялостно стопанство), която се стопанисва в съдружие между собственика и изполичаря по силата на писмено или устно споразумение за обработка на изполица. Продукцията (икономическа или физическа) от обработваната на изполица площ се поделя между двете страни по силата на сключеното споразумение.

II.

Това включва, inter alia:

I.

Други методи на владение, невключени другаде от В/1 до В/3а).

II.

Това включва, inter alia:

I.

Събира се информация относно това, дали в стопанството се практикува земеделие съгласно възприетите норми и правила, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета ( 7 ), последно изменен с Регламент (ЕО) № 473/2002 на Комисията ( 8 ), или където е приложимо, последното законодателство в областта на „биологичното производство на селскостопански продукти и обозначенията за такова производство на селскостопанските продукти и храните“, и/или еквивалентни национални разпоредби за биологично производство.

II.

Регламентът създава хармонизирана рамка за етикетирането, производството и контрола на селскостопански продукти, които носят или е предвидено да носят обозначения, посочващи биологични методи на производство. Съгласно разпоредбите на регламента производството трябва да се извършва така, че парцелите земя и местата за производство и съхранение на продукцията да бъдат ясно разграничени от тези на всяка друга производствена единица, която не произвежда в съответствие с нормите за биологично земеделие.

В случай че методите на биологичното земеделско производство се прилагат само върху част от използваната земеделска площ или част от животните в стопанството, под тази точка се записват само тези конкретни площи и животни.

I.

Онази част от използваната земеделска площ на стопанството, върху която производството е напълно съобразено с принципите на биологичното производство на равнище ферма, съдържащи се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91.

II.

Регламентът прави разграничение между площите, които са напълно съобразени с възприетите норми, и останалите, които все още се намират в преходен период. Само продукцията, произхождаща от площи, които са приведени в пълно съответствие с принципите на биологичното производство, могат да се предлагат на пазара с етикет, обозначаващ използването на методите на биологичното производство.

Под настоящата точка се вписват само площите, които са преминали през целия преходен период (виж В/5 г).

I.

Тази част от използваната земеделска площ на стопанството, върху която се прилагат методите за органично земеделие, но където още не е завършил преходният период, необходим за постигането на пълно съответствие с принципите на биологичното производство на равнище ферма, определени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91.

II.

По тази точка се вписват само онези площи, които не са преминали през целия преходен период (виж В/5 а).

I.

Стопанствата, в които цялата или част от животинската продукция напълно съответства на принципите на биологичното производство на равнище ферма, определени в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2092/91 или се намират в преходния период за постигането на такова съответствие.

II.

Регламентът предвижда по принцип цялата животинска продукция на стопанството да се отглежда в съответствие с правилата на биологичното производство. Само в случаите, при които има ясно разделение по отношение на сградите, парцелите и видовете, част от животните може да се отглеждат по различен метод.

I.

Всяка помощ, която се изплаща на дадено стопанство по програма на държавата-членка по смисъла на членове 22—24 от Регламент (ЕО) № 1257/1999 или, където това е приложимо, последното законодателство. Тук се включват също така и всички останали помощи, заплащани в рамките на подобни програми на базата на по-стари законови разпоредби на Общността. Изключват се помощите, изплащани само за биологично земеделие.

II.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1257/99 могат да се изплащат помощи за селскостопански производствени методи, които опазват околната среда и поддържат селските райони (агроекология) посредством:

Помощите могат да се отпускат на фермери, които поемат агроекологични задължения за срок от най-малко пет години (или за по-дълъг период при необходимост). Тези задължения надхвърлят приложението на обичайните добри селскостопански практики и предвиждат услуги, които не се предвиждат от никоя друга мярка за отпускане на помощи, като например пазарна подкрепа или компенсаторни плащания.

Помощта се изчислява на базата на пропуснати ползи, допълнителни разходи вследствие поетите задължения и необходимостта от осигуряване на поощрение.

Подобни подпомагащи програми вече са осъществявани в съответствие с предишни законови разпоредби на Общността. Като се имат предвид поетите дългосрочни задължения в рамките на тези програми, те могат да останат в сила в продължение на много години. Този вид помощи също се вписват по настоящата точка.

I.

Общата площ на стопанството (Г—З) се състои от селскостопанската площ, използвана от стопанството (Г—Ж) и друга земя (З).

II.

В раздел I се дава по-точна информация относно това, как се използват площите, които вече са вписани в раздели Г—З. Всяка площ, вписана в раздел I, не може да бъде добавена към други площи, тъй като това ще доведе до двойното ѝ вписване.

Площта, която се използва за селскостопански цели, включва площите, засети с основни култури, които ще бъдат прибрани в годината на провеждане на проучването.

При разбивката на общата площ по обработваеми площи всяка отделна площ се вписва само веднъж.

Трайните и многогодишните насаждения (например аспержи, ягоди или храсти) се включват от годината, в която са засадени, макар че още не дават продукция.

Култивираните гъби (И/2) се изключват от общата площ.

Що се отнася до комбинираните култури (И/5), използваната земеделска площ се разпределя по културите в съотношение, съответстващо на използваната за тези култури земя.

По подобен начин се разпределят и частично залесените земеделски земи.

Този принцип не се прилага за смесените култури (това са културите, които се отглеждат и прибират заедно на една и съща земя, например смесена царевица) или за последователните култури (например ечемик, под който е засята детелина).

При комбинираните култури, ако определена култура не е от значение за стопанството, тя се пренебрегва при разбивката на площите.

Изключение от принципа на пропорционално разпределение може да се направи, ако резултатите няма да бъдат задоволителни, при положение че се спазват нормите, утвърдени от държавите-членки в съгласие с Комисията.

Последователните вторични култури се вписват само в раздел И/1. В раздели Г—Ж площта на всяка последователна култура не се изчислява, а се взема като площ на една култура, приета за основна. Ако в продължение на една стопанска година на определена площ се отглеждат няколко култури последователно, основната култура е тази, която има най-висока стойност от цялото производство. Ако по стойността на производството не може да се определи коя е основната култура, то за основна култура се приема онази, която заема съответната площ за най-дълъг период от време.

I.

Земята, която се експлоатира (разорава или обработва) редовно, по принцип в рамките на система на сеитбооборота.

II.

Системата на сеитбооборота означава, че културите в даден участък следват други култури според предварително определен план. Обикновено културите се сменят всяка година, но те могат да бъдат многогодишни. За да се разграничава обработваемата земя от трайните насаждения (Ж) или от постоянните пасища и ливади (Е), се използва праг от пет години. Това означава, че ако определен парцел се използва за една и съща култура за срок от пет или повече години, без в рамките на този период да се отстранява предишната култура и да се насажда нова култура, този парцел не се счита за обработваема земя.

Някои култури, които обикновено се третират като зеленчуци, като декоративни растения или промишлени култури (например аспержи, рози, декоративни храсти, култивирани заради техните цветове или листа, ягоди, хмел) се включват в тази категория, дори ако заемат съответната площ за период, надвишаващ пет години.

▼M3

Орна земя, обхващаща култури от категории Г/1—Г/20, Г/23—Г/35, незасята земя без субсидии (Г/21) и незасята земя без стопанска употреба, но годна за изплащане на субсидии (Г/22).

▼M1

Площите с промишлени култури, отглеждани на земя, оставена за възстановяване, се включват в съответните раздели, но също така се вписват в позиция И/8 б).

Г/1—Г/8

Г/1

Г/2

Г/3

Г/4

Г/5

Г/6

Г/7

Г/8

Г/9

Г/10

Г/11

Г/12

Г/23— Г/35

Г/23

Г/24

Г/25

Г/26

Г/27

Г/28

Г/29

Г/30

Г/31

Г/32

Г/33

Г/34

Г/35

Г/14 и Г/15

Г/14

Г/14 а)   Отглеждани на открито

Г/14 б)   Пазарно градинарство

Г/15, Г/17 и Ж/7

Г/16

Г/17

Г/18

Г/19

Г/20

Г/21 и Г/22

Г/21

Г/22

▼M3

▼M1

I.

Площи, използвани за отглеждането на земеделски продукти, предназначени за консумация от стопанина и неговото домакинство.

II.

Градините за собствено ползване обикновено са отделени от останалата земеделска земя и лесно се различават като градини за лично ползване. Само спорадично свръхпроизведените продукти, отгледани на тази площ, се продават извън стопанството. Всички площи, от които се продават систематично продукти на пазара, спадат към други позиции, дори ако част от тези продукти се консумират от стопанина и неговото домакинство.

Площите, използвани за производство на фураж за всякакви животни, дори ако животните се консумират от стопанина и неговото семейство, спадат към съответните други позиции.

Градините за лично ползване могат да включват както обработваема земя, така и трайни насаждения.

В настоящата позиция не влизат:

I.

Земя, която се използва постоянно (за пет или повече години) за отглеждане на тревни фуражни култури посредством култивация (засаждане) или естествено (самозасаждане) и която не е включена в сеитбооборота на стопанството.

II.

Земята може да се използва за пасбище или да се коси за силаж или сено.

Е/1

Е/2

Е/3

I.

Култури, които не се отглеждат в сеитбооборот, различни от постоянно затревените площи, заемащи съответната площ за дълъг период от време и даващи продукция в продължение на няколко години.

II.

Настоящата категория включва разсадниците (освен нетърговските разсадници за горски дървесни видове, разположени в горите, които са включени в позицията за горски земи), както и растения, използвани за сплитане или тъкане (ракита, тръстика и други, Ж /6).

В настоящата позиция не се включват културите, които се третират като зеленчуци, като декоративни растения или като технически култури (например аспержи, рози, декоративни храсти, култивирани заради техните цветове или листа, ягоди, хмел), дори ако са трайни. Те се вписват в съответните категории обработваема земя.

Ж/1—Ж/6

Ж/1

Ж/2

Ж/3

Ж/4

Ж/5

Ж/6

Ж/7

Виж Г/15, Г/17 за дефиницията на „стъклено покритие“.

I.

Площи, които в миналото за били използвани като земеделски земи и които по време на референтната година на проучване вече не се използват по икономически, социални или други причини и които не представляват част от системата на сеитбооборота, което означава, че не се предвижда те да бъдат използвани за земеделски цели.

II.

Тази земя може отново да стане обект на обработка, като за целта се използват обичайните ресурси в земеделското стопанство.

Изключват се следните земи:

I.

Площи, покрити с дървета или горски храсти, включително тополови насаждения във или извън горите, и разсадници за горски дървесни видове, намиращи се в залесени зони за собствените потребности на стопанството, както и горски съоръжения (горски пътища, складове за дървен материал и др.).

II.

Когато земеделските култури са комбинирани със залесени територии, общата площ се разпределя в съотношение според използването на земята.

Ветрозащитните пояси и прегради, живите плетове и пр. трябва да се включат, доколкото е уместно да се считат за залесени територии.

Коледни елхи, както и дървета и храсти, отглеждани предимно като енергиен източник, се включват тук независимо от тяхното местоположение.

Следните се изключват:

I.

Всички части от подобно естество в общата площ на земеделското стопанство, които не съставляват използвана земеделска площ, нито неизползвана площ, нито залесена територия.

II.

Тази позиция обхваща по-конкретно:

I.

Култури, които следват (или евентуално предхождат) основната култура и се прибират по време на дванадесетте месеца на референтния период. Записва се площта за всяка една от тези култури, ако има повече от една последваща (или предходна) култура.

II.

Площта, засята с последващата култура, не се брои двойно, т.е. площта се включва в раздели Г—Ж само за основната култура, а площта на последващата култура не се включва в никоя друга позиция, освен в И/1.

Културите в градините за търговски цели (Г/14 б), културите под стъклено покритие (Г/15, Г/17) и градините за лично ползване (Д) се изключват.

I.

Култивирани гъби, отглеждани в сгради, които са специално изградени или адаптирани за отглеждане на гъби, както и в подземни помещения, пещери и мазета.

II.

Проучването трябва да отчита реалната площ на отглеждане (лехи, торби или подобни повърхности), която се използва поне веднъж по време на 12-месечния референтен период.

Площта се отчита само веднъж, дори ако се използва нееднократно.

И/3 а)

И/3 б)

I.

Едновременно отглеждане на временни култури (полски култури или пасбища и ливади) и трайни насаждения и/или горска растителност в един и същи парцел, а също така и в по-широк смисъл едновременното отглеждане на различни видове трайни и временни насаждения на един и същ парцел.

II.

Тази характеристика обхваща общата площ, която реално се използва за комбинираните култури. Подразделянето на общата площ по различни култури е разгледано в Г—Ж „Обща площ“.

I.

Твърд тор : изпражнения (със или без слама) от домашни животни, включително с малко количество урина.

Течен тор : урина от домашни животни, включваща евентуално малки количества изпражнения и/или вода.

Полутечен тор : тор в течна форма, т.е. смес от изпражнения и урина на домашни животни, включваща евентуално също вода и/или малки количества слама.

И/7 а)

И/7 б)

I.

Площи, неизползвани вече за производствени цели, за които стопанството може да получи финансова помощ. Това включва площи, които съгласно Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета (или, където е подходящо, най-новите правни актове), не се използват вече за производствени цели, се поддържат в добро земеделско и екологично състояние и са представителни за единично изплащане или за изплащане на помощи като за площи, предназначени за конкретни цели. Ако съществуват подобни национални схеми, тези площи се включват към тези характеристики.

II.

Включват се само тези площи, за които стопанството има право да получава финансова помощ по време на референтна година на проучването.

Тук се включват и площите, за които стопанството има право да получава финансова помощ по подобни схеми на базата на по-стари законови разпоредби.

И/9 а)

I.

Броят на производствените животни, които към деня на проучването са в пряко владение или се стопанисват от стопанството. Животните не са непременно собственост на стопанина. Те могат да се намират в стопанството (на използвани от стопанството площи или в помещения) или извън стопанството (на общински пасища или в процес на миграция и т.н.).

II.

Домашните любимци и други животни, с изключение на конете, които не се използват в производството или за дейности, генериращи приходи, т.е. използват се само за развлечение на семейството на стопанина, не се включват (освен конете).

Включват се животните, които се намират на пасбище в рамките на стопанството, макар да принадлежат на друго (неземеделско) предприятие (например фуражен завод или кланица).

Миграционните стада, непринадлежащи към стопанства, използващи земеделски площи, се считат за независими стопанства.

Изключват се следните:

I.

Домашни животни, принадлежащи към сем. Equus

II.

Включват се ездитни коне, състезателни коне и коне, използвани само за развлечение от семейството на стопанина.

I.

Домашни животни от вида (Bos taurus и Bubalus bubalus).

II.

Включват се и други разновидности на биволите.

II.

Изключват се женските говеда, които вече са се отелвали (Й/7 и Й/8).

I.

Женските говеда на възраст две и повече години, които още не са се отелвали.

II.

Женските говеда на възраст две и повече години, които още не са се отелвали, се включват тук дори да са бременни към деня на проучването.

I.

Крави: женски говеда, които вече са раждали (включително тези, които са на възраст под две години).

I.

Крави, които поради своята порода или специфични качества се отглеждат изключително или принципно за производство на мляко за човешка консумация, или за преработка в млечни продукти. Тук се включват млечните крави, които са изведени от млечно производство (независимо дали са угоявани между последната си лактация и заколването).

I.

II.

Включват се други изведени от производство крави (независимо дали са угоявани преди заколването).

I.

Домашни животни от вида Ovis

Й/9 а)

Й/9 б)

I.

Домашни животни от вида Capra

Й/10 а)

Й/10 б)

I.

Домашни животни от вида Sus scrofa

I.

Женски свине за разплод, независимо дали са се опрасили.

II.

Изключват се изведените от производство свине.

I.

Свине с живо тегло от 20 до 50 кг, свине за угояване, включително изведените от производство нерези и изведените от производство женски свине, с живо тегло над 50 кг (независимо дали са угоявани преди заколването) и нерези за разплод с живо тегло от 50 кг или повече.

I.

Домашни птици от вида Galus domesticus, които се отглеждат за производство на месо.

II.

Изключват се ярки, кокошки носачки и изведени от производство носачки.

I.

Домашни птици от вида Gallus domesticus, които се отглеждат за производство на яйца.

II.

Включват се подрастващите ярки, преди да започнат да носят, и изведените от производство кокошки. Включват се всички кокошки, които са започнали да носят, независимо дали яйцата са за консумация или за разплод. Включват се и разплодните петли за кокошките носачки.

I.

Птици, неупоменати в позиция Й/14 или Й/15.

Й/16 а)

Й/16 б)

Й/16 в)

Й/16 г)

I.

Зайкини (от вида Oryctolagus) за производство на зайци за угояване, които вече са раждали.

I.

Брой на кошерите, заети с пчели (Apis mellifera), отглеждани за производство на мед.

II.

Всяка колония (рояк) от пчели се счита за един кошер, независимо от характеристиката и вида на кошера.

I.

Всички животни, използвани за производството на земеделските продукти, посочени в приложение II, раздел А, освен продуктите, посочени в приложение II, раздел Б.

I.

Техниката, използвана на земеделското стопанство, по време на 12-те месеца, предшестващи деня на провеждане на проучването.

I.

МПС, техника и съоръжения, които са изключителна собственост на земеделското стопанство в деня на проучването.

II.

Включват се МПС, техника и съоръжения, които са временно дадени под наем на други земеделски стопанства.

I.

МПС, техника и съоръжения, които са собственост на дадено земеделско стопанство и се използват от проучваното стопанство (например по силата на споразумения за взаимно подпомагане или отдаване под наем от кооперация за земеделска техника).

I.

МПС, земеделска техника и съоръжения, принадлежащи на кооперативни сдружения и използвани от проучваното стопанство.

I.

МПС, техника и съоръжения, съвместно притежавани от две или повече земеделски стопанства или принадлежащи на сдружения за селскостопанска техника.

I.

МПС, техника и съоръжения, които са собственост на обслужваща организация.

II.

Обслужващите организации са предприятия, които извършват услуги на земеделските стопанства по договор, използвайки МПС и друга техника. Тези услуги могат да представляват основната дейност на предприятието или да бъдат вторична дейност (например фирмите, чиято основна дейност е продажбата или ремонтът на земеделска техника, търговията със земеделски продукти или тяхната преработка, в селското стопанство или за местна природоопазваща власт).

I.

Всички трактори с поне две оси, използвани в земеделското стопанство, и всички останали МПС, използвани като земеделски трактори. Тази позиция включва и използваните като земеделски трактори специални МПС, като например „Jeeps“, „Unimogs“ и др.

Но МПС, използвани през 12-те референтни месеци на проучването изключително за нуждите на горския фонд, за рибарство, за копаене на канавки или строителство на пътища и други изкопни работи, се изключват.

I.

МПС, използвани в земеделието, градинарството и лозарството, с една ос или подобни превозни средства без ос.

II.

Машините, използвани единствено за паркове и ливади, се изключват.

I.

Машини самодвижещи се, теглени от трактори или монтирани на трактор, използвани за прибирането и вършеенето на зърнени култури (включително ориз и царевица за зърно), бобови култури и маслодайни семена, семената на варивата и тревите, и т.н.

II.

Специализираните машини за прибирането на грах не се включват.

I.

Машини, различни от комбайните (К/3, самодвижещи се, теглени от трактор или монтирани на трактор, за продължителното прибиране на захарно цвекло, картофи и фуражни култури).

II.

Прибирането на дадена реколта може да се извършва посредством една или повече операции (напр., когато няколко машини, които имат различни функции, се използват в непрекъсната последователност, в подобни случаи различните машини се броят за една машина).

I.

Всички видове съоръжения, използвани за целите на напояването, независимо дали водата се пръска върху културите, или се подава в наземни изкопи или тръби.

II.

Оборудване, което се използва изключително в градините за търговски цели или оранжериите, се изключва, но се включва оборудването, използвано за отглеждането на полски зеленчуци.

К/10 а)

К/10 б)

I.

Всички лица, завършили своето задължително образование (достигнали са възрастта, на която законно могат да напуснат училище), които извършват земеделска работа в проучваното стопанство по време на 12-месечния период преди деня на проучването.

Следните категории се вписват в анкетата, но не се броят в позицията „земеделска работна ръка, общо“:

Партньорите в груповите стопанства, които не участват в земеделската работа на стопанството, се изключват от проучването.

Периодът на наблюдение може да бъде по-кратък от 12 месеца, ако предоставената информация е на 12-месечна база.

Всички лица на пенсионна възраст, които продължават да работят в стопанството, се включват в земеделската работна ръка.

Белгия, Германия и Нидерландия имат система за задължително образование на пълен учебен ден до определена възраст, следвано от задължително образование на непълен учебен ден (обикновено стажове/практики) за още 2 или 3 години. В Германия има различни правила в различните провинции (лендери).

Забележка: Тези възрастови граници не трябва да се интерпретират съвсем формално, тъй като няколко от държавите-членки нямат определена възраст за завършване на задължителното образование, а вместо това определят броя години, през които всяко лице трябва да учи. В резултат на това лицата, които са започнали образованието си на необичайна възраст, имат възможност да го завършат на необичайна възраст.

Не се включва работната ръка, която работи в стопанството, но е наета от трета страна или по силата на споразумения за взаимно подпомагане (например работна ръка на фирми-изпълнителки или кооперативи).

I.

Всеки вид работа, която се извършва в проучваното стопанство и е свързана с производството на продуктите, включени в приложение II, както и с поддържането на обема на продукцията, или с дейности, които непосредствено произтичат от тези производствени работи.

II.

„Работата, свързана с производството“ включва между другото следните задачи:

От „земеделска работа, извършвана в стопанството“ се изключват:

I.

Работното време, посветено на земеделска работа за стопанството, с изключение на работата в домакинствата на стопанина или управителя.

II.

„Пълно работно време“ означава минималният брой часове, изискван от националното законодателство, уреждащо трудовите правоотношения. Ако националните разпоредби не предвиждат минимален годишен брой работни часове, то за минимална стойност се приемат 1 800 часа (225 работни дни или 8 часа дневно).

Л/1 и Л/1 а)

II.

Данните се събират за съпрузите/съпругите на едноличните стопани, включително неработещите в стопанството. Ако съпругът/съпругата е партньор в групово стопанство, той/тя се вписва в позиция Л/4. Ако съпругът/съпругата е управителят на стопанството, той/тя се вписва в позиция Л/1 а).

I.

Членове на семейството на едноличния стопанин, различни от съпруга/съпругата, които извършват земеделска работа в стопанството, но които не е задължително да живеят в него.

II.

„Членове на семейството на стопанина“ обикновено означава съпругът/съпругата, роднини по възходяща или низходяща линия (включително тези по брак или по осиновяване) и братя и сестри на стопанина или на неговия/неговата съпруг/съпруга (виж Б/2 а). Без значение е дали тези лица получават заплата и дали работят редовно в стопанството.

Ако член от семейството на стопанина е управител на стопанството, той/тя трябва да се впише в позиция Л/1 а), но ако лицето е партньор в групово стопанство, то се вписва в позиция Л/4.

I.

Всички лица, извършващи земеделска работа за земеделското стопанство и получаващи трудовото си възнаграждение от него, различни от стопанина и членовете на неговото семейство.

II.

Останалите партньори в груповите стопанства, различни от този, който се счита за стопанин (виж Б/1 б), всички съпруги/съпрузи и други членове на семейството или партньори в груповите стопанства, извършващи земеделска работа в стопанството, се включват в тази позиция. Те се третират като работна ръка, която не е член на семейството, но е без значение дали тези лица получават заплата.

I.

лица, които са извършвали земеделска работа всяка седмица в проучваното стопанство по време на 12-те месеца, предхождащи проучването, независимо от продължителността на работната седмица.

Включват се и лица, които са работили редовно за част от този период, но поради някоя от следните причини не са били в състояние да работят през целия период:

II.

Стопанствата със специални производствени условия (точка 1) включват например стопанствата, специализирани в отглеждането на маслини, грозде или плодове и зеленчуци на открито или специализирани в угояването на добитък на пасбища, което изисква работна ръка само за ограничен брой месец.

Точка 3 също така включва работниците, които са прекратили работата си в една ферма, за да започна да работят в друга по време на 12-те месеца, предхождащи деня на проучването.

Краткосрочните сезонни работници, напр. наетите само за брането на плодове и зеленчуци, не се включват тук, а в позиция Л/5 и Л/6, където се вписва броят положени трудодни.

I.

„Частично наети“ : работници, които не са работили всяка седмица в работно стопанство през 12-те месеца, предхождащи проучването, по причини, различни от посочените в позиция Л/4.

I.

Всеки трудоден с продължителност, достатъчна работникът да получи заплащането за пълен трудоден, по време на който е извършена работа от вида, извършван обичайно от редовно нает земеделски работник. Дните от отпуската и болничните не се броят за работни дни.

II.

Пълен работен ден е нормалният работен ден на редовно наетите работници на пълно работно време. Работното време на нередовната работна ръка се пресмята в пълни работни дни, дори ако трудовият договор предвижда работните дни да са по-дълги или по-кратки, отколкото тези на редовно наетите работници.

I.

Други дейности, различни от свързаните със земеделската работа дейности, както са дефинирани в позиция Л, извършвани срещу заплащане (заплата, надници, печалба или други видове заплащане, включително заплащането в натура, според предоставените услуги).

II.

Това включва неземеделски доходоносни дейности, извършвани в самото стопанство (къмпинги, настаняване на туристи и др.) или на друго земеделско стопанство, както и дейности в неземеделски предприятия. Включва се и земеделската работа, извършвана в друго земеделско стопанство.

Изключват се неотделимите неземеделски вторични доходоносни дейности в стопанството.

Л/7: Събират се данни за онези стопани, които са едновременно и управители.

Л/8: Само за стопанства, в които стопанинът е едноличен стопанин, се събират данни за всички съпруги/съпрузи (също така за онези, които не вземат участие в земеделската работа в стопанството).

Л/9: Събират се данни само за стопанствата, в които стопанинът е едноличен стопанин.

Ако стопанинът е юридическо лице, не се събира информация за управителите.

I.

Дейността, обявена от анкетирания като негова основна дейност.

II.

Обичайна дейност, която отнема повече време от времето, свързано със земеделска работа, извършвана за проучваното земеделско стопанство. Ако респондентът в действителност не работи в стопанството, всяка доходоносна дейност, описана по-горе, би се считала за основно занятие.

I.

Всяка друга дейност на анкетирания, който е обявил земеделската дейност в проучваното стопанство като своя основна дейност.

II.

Обикновено дейност, която отнема по-малко време, отколкото времето, свързано със земеделската работа, извършвана за проучваното земеделско стопанство.

I.

Всички видове земеделска работа (виж бележките в позиции Л/1—Л/6 „земеделска работа“), положена за стопанството от лица, които не са пряко наети от стопанството, а са самонаети или наети от трети страни, например изпълнители или кооперативи. Броят на часовете положена работа трябва да се приравни на еквивалентния брой дни или седмици на база пълно работно време.

II.

Включват се работни дни на лица, работили в стопанството от името на друго лице или фирма. Работата, положена от фирми за земеделско счетоводство, и неплатеното взаимно подпомагане се изключват.

I.

Дейности, при които или ресурсите на стопанството (площи, сгради, техника и др.), или неговите продукти се използват в дейността.

II.

Ако се използва единствено несемейна работна ръка и никакви други ресурси на стопанството, работниците се считат за работещи в две различни образувания, и поради това тези дейности не се смятат за директно свързани със стопанството.

Не се включват дейностите, които не са свързани пряко с дейността на стопанството, например магазин, в който не се продава собствена продукция.

М/1 а)

М/1 б)

М/1 в)

М/1 г)

М/1 д)

М/1 е)

М/1 ж)

М/1 з)

I.

Източникът на използваната в стопанството вода за напояване, от който идва цялата или по-голяма част от тази вода.

II.

Едно стопанство може да използва един или повече източници на вода за напояване, в зависимост от климатичните условия или цената на водата. Тук се събира информация относно източника, който се използва през нормална и през суха година. Ако предшестващата проучването година е била необичайно дъждовна, събираните данни следва да бъдат от друга година.

Н/1 а)

Н/1 б)

Н/1 в)

Н/1 г)

II.

Тук не се включват методите за напояване, които се използват за култури под стъклено или високо покритие, или в градините за лично ползване.

Н/2 а)

Н/2 б)

Н/2 в)

I.

Площи, състоящи се от некултивирани синори или други части от нивите, които се стопанисват от фермера за целите на опазването на околната среда в рамките на специални агроекологични ангажименти, одобрени от национален или регионален програмен документ за развитие на селските райони, за които стопанинът получава плащания в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1257/1999. Ширината на тези площи надхвърля изискванията на обичайните добри селскостопански практики или задълженията, предвидени в съответните законови разпоредби. Тези площи могат да се включат в позиция З/1 или И/8, в зависимост от създадените за въпросните ангажименти нормативи.

II.

Споменатите тук схеми за подпомагане обикновено са насочени към подобряване на биоразнообразието в стопанството или към опазването на повърхностните и подпочвените води. Тук по-конкретно се включват площите, които са изведени от земеделско производство дългосрочно (за най-малко 10 години) и площите, по отношение на които се предприети мерки, свързани с биотопите.

Правилата за използването и управлението на подобни площи са различни в рамките на различните национални или регионални програми, но те може да позволяват използването им за силно екстензивно пасбище или за премахване на тревата. Обикновено не се разрешава използването на пестициди и торове.

Обичайните площи за обръщане на земеделската техника, необходими при сеитбата и други култивационни практики, както и тесните синори, които са обичаен елемент от добрите земеделски практики и следователно се изискват за получаването на помощи съгласно Регламент (ЕО) № 1251/1999, се третират като части от засетите култури, и следователно не се включват тук.