(1)

Регламент (ЕО) № 853/2004 определя специфични хигиенни правила относно храните от животински произход за предприятията за хранителни продукти. Той предвижда предприятията за хранителни продукти да не използват други вещества освен вода за отстраняване на повърхностно замърсяване на продукти от животински произход, освен ако употребата на такива вещества не е одобрена в съответствие с този регламент.

(2)

Трябва да се осигури висока степен на защита на човешкото здраве при осъществяването на политиките на Общността. Приеманите от Общността мерки по отношение на храните и фуражите трябва да се основават на подходяща оценка на възможните рискове за здравето на хората и животните и, като вземат предвид съществуващите научни данни, трябва да поддържат, или, ако това е обосновано от научна гледна точка, да повишават осигурената в Общността степен на защита на здравето на хората и животните. Високите хигиенни стандарти по цялата верига за производство на храни и избягването или забраната за употреба на вещества, които потенциално могат да прикриват лоши хигиенни практики, са ключов приоритет в Общността.

(3)

Наред с това, при осъществяването на политиките на Общността следва да се гарантира висока степен на защита на околната среда, както посредством актове на самата политика в областта на околната среда, така и чрез включване на изискванията на тази политика при формулирането и прилагането на други политики и дейности на Общността.

(4)

В предложението на Комисията се подчертава, че няколко антимикробни вещества, като хлорен диоксид, подкислен натриев хлорид, тринатриев фосфат или пероксикиселини, които се използват за отстраняване на повърхностно замърсяване на птичи трупове, могат да представляват риск за водната среда, за здравето на служителите в системите за отпадъчни води, както и за функционирането и ефективността на канализационните системи и/или предприятията за обработка на отпадъчни води. Употребата на антимикробни вещества, съдържащи хлор, може също така да доведе до образуването на хлорорганични съединения, някои от които са устойчиви, биоакумулативни или канцерогенни. Фосфорните съединения също са един от източниците на еутрофикация на европейските регионални морета и водят до засилен растеж на водорасли, както и до други нежелани смущения на водната среда.

(5)

На 30 октомври 1998 г. Научният комитет по ветеринарните мерки, свързани с общественото здраве (НКВМОЗ), публикува доклад относно „ползите и ограниченията на антимикробната обработка на птичи трупове“ и препоръча всички химически съединения или техники за обеззаразяване да бъдат подложени на цялостна оценка, преди да бъде разрешена употребата им.

(6)

На 14—15 декември 2005 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно „оценката на ефикасността на пероксикиселините при използването им като антимикробно вещество, прилагано върху птичи трупове“. ЕОБХ направи заключението, че е трудно да се оцени ефикасността на пероксикиселините, тъй като представените протоколи невинаги са ясно описани, а дори и да отговаряха на изискванията за описание, не биха били достатъчни да докажат ефикасността на пероксикиселините в търговски условия.

(7)

На 6 март 2008 г. ЕОБХ прие научно становище „относно оценката на възможното въздействие на хлорния диоксид, подкисления натриев хлорид, тринатриевия фосфат и пероксикиселините за появата на антимикробна резистентност“. В резултат на тези констатации ЕОБХ насърчи допълнителни изследвания върху вероятността от поява на придобита намалена податливост към тези видове вещества, както и върху възможната им устойчивост към терапевтични антибиотици и други антимикробни агенти.

(8)

На 18 март 2008 г. и 2 април 2008 г. Научният комитет по рисковете, свързани със здравето и околната среда (SCHER) и Научният комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (SCENIHR) приеха съвместно научно становище относно последиците за околната среда и въздействието върху антимикробната резистентност от четирите вещества, използвани за отстраняване на повърхностно микробно замърсяване на птичи трупове. Двата комитета заявиха, че „понастоящем не съществуват достатъчни познания относно потенциалните неблагоприятни въздействия от използването на различни биоциди“ и заключиха, че няма достатъчно налична информация за изготвяне на всеобхватни количествени оценки. Съществува екологична загриженост във връзка с възможността от разпространение или селекция на по-резистентни щамове, както и по отношение на потенциалните остатъчни вещества в птичите трупове.

(9)

Като се вземе предвид наличната научна информация, е невъзможно да се изключи, че одобряването на тези вещества може да доведе до засилена антимикробна резистентност у хората.

(10)

Появата на антимикробна резистентност представлява също така основна и постоянна загриженост на международните органи, свързани с хуманната медицина. Комисията предприе различни важни законодателни инициативи, които са насочени към намаляване на антимикробната резистентност, свързана с фуражите, ветеринарната обработка на животните и храните.

(11)

От своя страна на заседанието си от 9—10 юни 2008 г. Съветът прие заключения относно антимикробната резистентност, като изтъкна, че тя все още представлява нарастващ европейски и глобален здравен проблем.

(12)

В резолюцията си от 19 юни 2008 г. Европейският парламент изрази неодобрението си по отношение на предложението на Комисията поради изложените по-горе причини и призова Съвета да го отхвърли.

(13)

Липсата на научни данни за рисковете, свързани с употребата на тези вещества, води до прилагане на принципа на предохранителните мерки, както е посочено в член 7 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (3). В съответствие с този принцип при специфични обстоятелства, когато след оценка на наличната информация се установи възможност за вредни за здравето последици и при наличие на научна несигурност, до получаването на допълнителна научна информация за извършване на по-всеобхватен анализ на риска, могат да се приемат временни мерки за управление на риска, които са необходими за гарантиране на определената в Общността висока степен на защита на здравето.

(14)

Ето защо следва да се насърчи събирането на данни от предприятията за хранителни продукти и в рамките на научноизследователски програми, така че ефикасността на тези вещества и развитието на антимикробна резистентност, както и възможните екологични последици, да могат да бъдат подложени на цялостна оценка. За тази цел ЕОБХ публикува съвместни насоки на Експертната група по хранителни добавки, ароматизатори, технологични спомагателни вещества и материали в контакт с хранителни продукти(AFC)/Научната група по биологични опасности (BIOHAZ) (4) относно предаването на данни за оценката на безопасността и ефикасността на веществата за отстраняване на повърхностно микробно замърсяване на храни от животински произход. До събирането и оценката на тези данни Съветът счита за необходимо да изчака произтичащите от тях резултати и междувременно да отхвърли предложението на Комисията,