<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><DECISION.ECR xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.DECISION.ECR><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑384/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TJ0384</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:298">EU:T:2016:298</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>7</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.DECISION.ECR><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20160512">12.5.2016</DATE> г. — ДЕЛО T‑384/14 [<HT TYPE="ITALIC">ОТКЪСИ</HT>]</P><P>ИТАЛИЯ/КОМИСИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20160512">12 май 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: италиански.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>ФЕОГА</KEYWORD><KEYWORD>Секция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Гарантиране<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>ЕФГЗ и ЕЗФРСР</KEYWORD><KEYWORD>Разходи, изключени от финансиране</KEYWORD><KEYWORD>Отраслите говедовъдство и овцевъдство</KEYWORD><KEYWORD>Финансова корекция с единна ставка</KEYWORD><KEYWORD>Еднократна корекция</KEYWORD><KEYWORD>Членове 48 и 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003</KEYWORD><KEYWORD>Специални права</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD></INDEX><DECISION.ECR.INIT><P>По дело T‑384/14</P></DECISION.ECR.INIT><P><HT TYPE="BOLD">Италианска република</HT>, за която се явяват G. Palmieri и B. Tidore, в качеството на представители,</P><P>жалбоподател,</P><P>срещу</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват P. Rossi и D. Bianchi, в качеството на представители,</P><P>ответник,</P><P>с предмет искане за частична отмяна на Решение за изпълнение 2014/191/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20140404">4 април 2014 година</DATE> за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Гарантиране<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="104" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="2014">ОВ L 104, стр. 43</REF.DOC.OJ>), доколкото изключва някои разходи, направени от Италианската република,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),</P><P>състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, F. Dehousse и A. M. Collins (докладчик), съдии,</P><P>секретар: J. Palacio González, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.DECISION.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></P></TI></TITLE><P>[…]</P><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140603">3 юни 2014 г.</DATE> Италианската република подава жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да започне устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Италианската република моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение в частта, в която спрямо нея са приложени финансови корекции в размер на <FT TYPE="DECIMAL">5026453,43</FT> EUR и <FT TYPE="DECIMAL">1860259,60</FT> EUR,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Италианската република сочи основания за отмяна на обжалваното решение, като твърди, по същество, нарушаване на правилата на Съюза в областта на ОСП, съществено процесуално нарушение, състоящо се в липсата на мотиви, и неспазване на редица общи принципи на правото на Съюза, сред които принципите на пропорционалност, законност и правна сигурност, доколкото Комисията е приложила финансови корекции, първо, във връзка с отпусканите съгласно член 69 от Регламент № 1782/2003 допълнителни плащания, и второ, във връзка с определените специални права по смисъла на членове 47 и 48 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В съдебното заседание Италианската република заявява, че не поддържа изложеното като основание за отмяна твърдение за неправилност на корекцията (с единна ставка) в размер на <FT TYPE="NUMBER">3477225</FT> EUR, приложена поради неспазване на критериите за акредитиране на разплащателна агенция. Ето защо предметът на настоящия спор се свежда до това дали Комисията законосъобразно е приложила членове 47, 48 и 69 от Регламент № 1782/2003 като основание за финансовите корекции съответно в размер на <FT TYPE="DECIMAL">1860259,60</FT> EUR и <FT TYPE="DECIMAL">5026453,43</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Принципни съображения</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Като начало следва да се припомни, че ФЕОГА и Фондът финансират само разходите, направени в съответствие с правото на Съюза в рамките на общата организация на селскостопанските пазари (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030508">8 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑349/97</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:251">EU:C:2003:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050224">24 февруари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑300/02</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:103">EU:C:2005:103</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120912">12 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑356/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:418">EU:T:2012:418</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В това отношение от правилата във връзка с ФЕОГА и Фонда следва, че държавите членки са длъжни да организират система за административни проверки и проверки на място, с която да може да се гарантира, че материалните и формалните предпоставки за отпускането на помощи са надлежно изпълнени. Ако не е организирана такава система за проверки или ако в създадената от държавата членка система са допуснати такива пропуски, че се пораждат съмнения дали тези предпоставки са изпълнени, Комисията има право да не признае някои разходи, направени от съответната държава членка (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900612">12 юни 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑8/88</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:241">EU:C:1990:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050414">14 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑468/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:221">EU:C:2005:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090930">30 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Португалия/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑183/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:370">EU:T:2009:370</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Също съдебна практика е, че макар и съответната правна уредба относно отпускането на премии да не задължава изрично държавите членки да въведат мерки за надзор и правила за контрол, подобни на посочените от Комисията във връзка с приключването на сметките на ФЕОГА и на Фонда, такова задължение може евентуално да се изведе от факта, че съгласно правилата относно ФЕОГА и Фонда държавите членки са длъжни да организират ефикасна система за контрол и надзор (решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:221">EU:C:2005:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080424">24 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑418/06 P</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:247">EU:C:2008:247</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090904">4 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Австрия/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑368/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:305">EU:T:2009:305</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася до правилата относно доказателствената тежест във връзка с приключването на сметките, за да установи нарушение на правилата на ОСП, Комисията трябва не да докаже изчерпателно, че извършените от националните администрации проверки са недостатъчни или че предоставените от тях цифрови данни са неверни, а да представи доказателство за сериозното и основателно съмнение, което изпитва към тези проверки или тези данни. Това облекчаване на доказателствената тежест за Комисията се обяснява с факта, че в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за приключване на сметките на Фонда данни е държавата членка (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010111">11 януари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑247/98</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:4">EU:C:2001:4</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090701">1 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑259/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:232">EU:T:2009:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:418">EU:T:2012:418</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Всъщност управлението на финансирането от Фонда е предимно задача на националните администрации, които трябва да следят за строгото спазване на правилата на Съюза. Този режим, основан на доверието между националните органи и Съюза, не предполага никакъв систематичен контрол от страна на Комисията, какъвто последната впрочем и не би могла фактически да осигури. Държавата членка единствена може да установи и да определи с точност данните, които са необходими за изготвянето на сметките на Фонда, доколкото Комисията няма необходимата близост до икономическите субекти, за да получи от тях нужните ѝ сведения (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981001">1 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ирландия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑238/96</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:451">EU:C:1998:451</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050707">7 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑5/03</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:426">EU:C:2005:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121017">17 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑491/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:550">EU:T:2012:550</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Следователно задължение на държавата членка е да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки или представените от нея цифрови данни и евентуално за неточността на твърденията на Комисията (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:418">EU:T:2012:418</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Съответната държава членка от своя страна не би могла да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи собствените си твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите са основание за сериозно съмнение в това, че е била въведена адекватна и ефикасна система от мерки за наблюдение и контрол (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991028">28 октомври<?PAGE NO="4"?> 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑253/97</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:527">EU:C:1999:527</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:251">EU:C:2003:251</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110712">12 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Словения/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑197/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:348">EU:T:2011:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Гърция/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:418">EU:T:2012:418</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледат изтъкнатите от Италианската република основания за обжалване на двете категории финансови корекции, приложени в обжалваното решение.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">2. По основанието за обжалване, свързано с еднократната корекция при определянето на специалните права, предвидени с членове 47 и 48 от Регламент № 1782/2003, и плащанията по тези права</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Италианската република поддържа, че правилно е приложила членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003 във всички посочени в обжалваното решение случаи на прехвърляне или наследяване на права на плащания между земеделски производители. Според нея тези специални права на плащане са били правилно определени, при разделно третиране, от една страна, на референтната сума за животновъдна дейност, и от друга страна, правата на плащания за площ. Системата на преразпределяне на тези права била съвместима с правната уредба на Съюза, щом като спазва изискването за проследимост на правата на плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на Италианската република.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че в точка 4.16 от жалбата Италианската република изтъква, че обжалваното решение е незаконосъобразно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>поради нарушаване на общите принципи на пропорционалност, законност, правна сигурност и оправдани правни очаквания, както и на задължението за мотивиране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Що се отнася до твърдяното нарушаване на посочените принципи и на посоченото задължение, следва да се отбележи, че в това отношение Италианската република не излага, дори и схематично, доводи. По-конкретно, доколкото в тази жалба се твърди липса на пълни и адекватни мотиви в обжалваното решение, без да се посочват въпросите, по които липсват мотиви, и без да се уточняват фактическите и правните обстоятелства, които се нуждаят от допълнително разяснение, тя не отговаря на изискванията на член 76, буква г) от Процедурния правилник, поради което тези оплаквания трябва да бъдат отхвърлени като недопустими (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081015">15 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mote/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑345/05</NO.CASE>, Сб., <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:440">EU:T:2008:440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че във връзка с това основание за обжалване Италианската република твърди преди всичко нарушение на членове 47 и 48 от Регламент № 1782/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Също така следва да се приеме, че анализът на това основание трябва да се съсредоточи върху въпроса дали в обжалваното решение — разглеждано във връзка с доказателствата, представени в административното производство — Комисията правилно е тълкувала член 48 от Регламент № 1782/2003. Всъщност, както личи от посоченото от страните в съдебното заседание, те спорят по това как следва да се тълкува тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Еднократната корекция в размер на <FT TYPE="DECIMAL">1860259,60</FT> EUR, приложена от Комисията в обжалваното решение поради неправилното определяне и отпускане на помощи по силата на специални права, не е била предмет на помирителна процедура и поради това в обобщаващия доклад липсва каквото и да било обяснение. Пропуските на Италианската република са посочени в писмата на Комисията от <DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20121213">13 декември 2012 г.</DATE> (вж. т. 12 и 14 по-горе). Те се отнасят, от една страна, до предоставянето на специални права при наличието на права, произтичащи от отглеждането на овце и говеда и от площи, и от друга страна, до<?PAGE NO="5"?> разпределянето на специалните права, произтичащи от сектора на маслиновото масло, за референтните години 2006—2009. В тези писма Комисията упреква италианските органи, че неправилно са действали в тези случаи на натрупване на права на помощи. Въпросните случаи са описани там, както следва:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>ако земеделски производител със специални права, определени на базата на референтния период, е получил от друг земеделски производител (по силата на прехвърлителна сделка или наследяване) хектари и съответните сума преди първата година на прилагане на схемата за единно плащане, стойността на специалните му права не е била разпределена от италианските органи между обикновените права (до <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR),</P></ITEM><ITEM><P>ако земеделски производител с обикновени права, определени на базата на референтния период, е получил суми от премията за едър рогат добитък без съответни хектари от друг земеделски производител (по силата на прехвърлителна сделка или наследяване) преди първата година на прилагане на схемата за единно плащане, стойността на получените специални права не е била отнесена от италианските органи към обикновените му права (до <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR).</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Според Комисията правилното прилагане на член 48 от Регламент № 1782/2003 изисква специалните права да се отнесат към обикновените права до тавана от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR за хектар и след това остатъкът да се отнесе към специалните права. През цялото административно производство поддържа, че правата на допълнителни плащания (специални) за сума под <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR не трябва да се използват извън единното плащане, а да бъдат отнесени към обикновените права за целите на определянето на правото на плащане на хектар, като при изчислението получените в референтния период плащания се разделят на броя хектари, за които са извършени, така сякаш допълнителните плащания (до тавана от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR) са извършени за тези хектари. За сметка на това италианските органи, третирайки разделно обикновените и специалните права (без никакво преразпределение), създали повече специални права и следователно занижили размера на референтните обикновени права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>В писмените си изявления Италианската република признава, че в практиката си е прилагала въпросните разпоредби не така както Комисията смята, че те трябва да бъдат прилагани. Тя поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>[ч]ленове 43 и 48 са били приложени за земеделския производител прехвърлител върху частта от референтните суми, а за земеделския производител приобретател — върху частта от сумите, получени в резултат от селскостопанската му дейност, като приема, че всеки е имал право на преки плащания през референтния период<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>италианските органи са решили да не […] извършват [преразпределяне на специалните права на плащане] само в случаите, когато сборът на всички референтни суми […] води до единична стойност за хектар, по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Според нея въпросните разпоредби са приложени в съответствие и с член 48 от Регламент № 1782/2003.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Важно е да се отбележи, че член 48 от Регламент № 1782/2003, който установява правилата за прилагане на предвидената в член 47 възможност за дерогиране на общото правило, закрепено в член 43 от същия регламент, следва задължително да се тълкува стриктно (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011213">13 декември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heininger</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑481/99</NO.CASE>, Rec, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:684">EU:C:2001:684</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Като начало следва да се припомни основната цел, преследвана с Регламент № 1782/2003, а именно въвеждане на схемата за единно плащане. На основата на граматическо тълкуване на член 48 от Регламент № 1782/2003, и предвид съседните разпоредби, тази разпоредба се прилага за земеделския производител, на когото са отпуснати посочените в член 47 от този регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>плащания, които дават право на получаване на плащането при специални условия<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, но който през референтния период <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>не е имал хектарите по смисъла на член 43 [от същия регламент]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> за целите на определянето на правата на единно плащане или правото на плащане<?PAGE NO="6"?> на хектар възлиза на сума по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR. Този земеделски производител, който или няма хектари, или притежава хектари, но правото на плащане на хектар възлиза на сума, по-голяма от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR, има право а) на плащане, равно на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>референтната сума<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (базова), съответстваща на средната аритметична величина на преките плащания, които са му били отпуснати за тригодишния период, и б) на плащанията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>за всеки <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR или всяка част от референтн[ата сума]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> (тоест специалните плащания), които са му отпуснати за усреднения тригодишен период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Следователно до <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR специалните плащания са отнесени към референтната сума за хектар, а над този праг представляват още едно право на плащане (специално). В това отношение член 47, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 предвижда, че изброените в него суми се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>включват в<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> референтната сума при условията, посочени в член 48 от същия регламент. Освен това от член 47, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 следва, че считано от 2007 г. и чрез дерогация от членове 33, 43 и 44 от същия регламент, сумите, които се получават в резултат на премията за млечни продукти и допълнителните плащания (предвидени в членове 95 и 96 от Регламент № 1782/2003), се <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>включват в<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> схемата на единно плащане при условията, предвидени в членове 48—50. Така релевантното законодателство установява принципа за обединяване на плащанията на различни основания в единно плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Следователно Италианската република неоснователно поддържа, че от член 48 от Регламент № 1782/2003 произтича задължение да се третират разделно плащанията във връзка с различните права. Освен това направеното в жалбата позоваване на член 49 от посочения регламент също не подкрепя тезата на Италианската република. Тази разпоредба, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Условия<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> и отнасяща се до специалните права на плащане, предвижда възможност за дерогиране на член 36, параграф 1 и член 44, параграф 1 от същия регламент, като на земеделския производител, притежаващ такива права на плащане, за които не е имал през референтния период хектари, се разрешава да се отклони от задължението да има за определен брой хектари, даващи право на помощи и съответстващи на броя на правата. Тази възможност е обвързана от условието земеделският производител да запази поне 50 % от упражняваната от през референтния период селскостопанска дейност, изразена в животински единици. Следва да се отбележи, че тази разпоредба не предвижда никакъв алтернативен метод за определянето на специалните права на плащане, нито някакво изискване за разделно третиране на плащанията, произтичащи от различни права. Всъщност в член 49, параграф 3 от Регламент № 1782/2003 се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[п]равата на плащане, определени в съответствие с член 48, не се променят<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Следва да бъде отхвърлен и съдържащият се в точка 32 от писмената реплика довод, че сумите по член 48, първа алинея от Регламент № 1782/2003 са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>прибавени<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> към референтната сума. Всъщност сравнението на текстовете на член 47, параграф 1 от този регламент на различни езици, и в частност на италиански, английски и немски, потвърждава значението на думите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>включват в<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>sono inclusi<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>; <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>included in<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>; <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>in die Berechnung des Referenzbetrags aufgenommen<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>). Така или иначе в съдебното заседание Италианската република се отказва от този довод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Не може да бъде прието твърдението, че от една страна, използваният от италианските органи метод за определяне на правата не води до различна обща стойност на правата на плащане, предоставени на съответните земеделски производители, и от друга страна, що се отнася до специалните права, задължението за запазване на животинските единици е отчетено в съответствие с член 49 от Регламент № 1782/2003. Щом като за тази цел и за да обезпечи законосъобразността на предоставяните в държавите членки права, този регламент предвижда конкретен метод за определяне на правата на плащане, Италианската република е била длъжна да го приложи. От горния анализ следва, че член 48 от Регламент № 1782/2003 е обвързващ по своя характер и не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка. Следователно Италианската република не може да претендира, че алтернативният ѝ метод е също толкова годен да предотврати измамите, или пък е по-изгоден за земеделския производител (вж. в този<?PAGE NO="7"?> смисъл решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Испания/Комисия</NAME.CASE>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> по-горе, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:192">EU:C:2002:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070328">28 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑220/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:97">EU:T:2007:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Същото важи и за довода, че с действията си италианските органи не са създали никакъв риск за Фонда. Налага се изводът, че Италианската република така и не е представила доказателство, което да постави под съмнение направеното от службите на Комисията изчисление на точните суми, излагащи Фонда на риск. Всъщност видно, от една страна, от протокола от двустранната среща от <DATE ISO="20110208">8 февруари 2011 г.</DATE>, и от друга страна, от писмото от <DATE ISO="20121213">13 декември 2012 г.</DATE>, на базата на одобрена от Комисията методология италианските органи са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>направили изчислението, показващо действителния риск за Фонда от неправилното приложение на членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003, съответстващ на сумата от <FT TYPE="DECIMAL">1813699,96</FT> EUR за четири години<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Следва да бъде отхвърлен и доводът, че Комисията не е посочила конкретните последици от неправилното прилагане на членове 43 и 48 от Регламент № 1782/2003 от страна на италианските органи. По съображенията, изложени в точка 31 по-горе, Комисията трябва да представи доказателство за сериозното си съмнение, а не да доказва, че рисковете са се реализирали.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>С оглед на горните съображения, и по-конкретно на тези в точки 89 и 90 по-горе, следва да се приеме, че предлаганото от Италианската република тълкуване на член 48 от Регламент № 1782/2003 е в противоречие както с текста, така и със структурата на тази разпоредба. Доколкото всичките ѝ доводи са отхвърлени, следва да се приеме, че не е налице изтъкнатото от Италианската република основание, свързано с еднократната корекция при определянето на специалните права и плащанията по тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.DECISION.ECR><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Frimodt Nielsen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Dehousse</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Collins</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20160512">12 май 2016 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></DECISION.ECR>