–

за Provincie Oost-Vlaanderen и Sogent, от T. Quintens и S. Ronse, advocaten,

–

за KG и WA, от J. De Staercke, advocaat,

–

за белгийското правителство, от S. Baeyens, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Noll-Ehlers и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 9а от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1), изменена с Директива 2014/52/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. (ОВ L 124, 2014 г., стр. 1, наричана по-нататък „Директива 2011/92“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Provincie Oost-Vlaanderen (провинция Източна Фландрия, Белгия) и Sogent, от една страна, и KG и WA, от друга страна, по повод на издадено разрешение за преустройство на перално помещение.

Правна уредба

Правото на Съюза

Директива 2011/92

3

Член 4 от Директива 2011/92 предвижда:

4

Член 9а от Директива 2011/92 гласи следното:

Директива 2014/52

5

Съображения 25 и 26 от Директива 2014/52 гласят:

Белгийското право

Декрет за определяне на общи разпоредби в областта на екологичната политика

6

Член 4.3.3, параграф 2 от Decreet houdende algemene bepalingen inzake milieubeleid (Декрет за определяне на общи разпоредби в областта на екологичната политика) от 5 април 1995 г. (Belgisch Staatsblad, 3 юни 1998 г., стр. 15971) гласи:

Декрет относно екологичното разрешение

7

Член 9, параграф 2 от Decreet betreffende de omgevingsvergunning (Декрет относно екологичното разрешение) от 25 април 2014 г. (Belgisch Staatsblad, 23 октомври 2014 г., стр. 82132), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Декретът относно екологичното разрешение“), предвижда:

8

Член 15/1 от този декрет, с който се транспонира член 9а от Директива 2011/92, гласи:

9

Член 20 от посочения декрет предвижда:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10

Sogent, публичноправна организация, която е учредено от град Гент (Белгия) юридическо лице, подава до College van burgemeester en schepenen (общински изпълнителен орган, Белгия) на този град искане да бъде издадено разрешение за осъществяване на проект за преустройство на перално помещение. Към това искане тя прилага докладна записка за скрининг относно очакваното въздействие на този проект върху околната среда, за да се прецени дали за него трябва да се извърши екологична оценка.

11

На 1 септември 2020 г. служителят на град Гент, отговарящ за околната среда, приема, че не се очаква посоченият проект да окаже значително въздействие върху околната среда, и следователно не е необходимо да бъде подлаган на оценка на въздействието му върху околната среда. На 10 декември 2020 г. общинският изпълнителен орган на град Гент издава на Sogent исканото разрешение.

12

KG и WA, собственици на имот, съседен на обекта по въпросния проект, обжалват по административен ред това разрешение пред провинция Източна Фландрия. На 3 юни 2021 г. последната отхвърля жалбата като неоснователна.

13

KG и WA подават жалба за отмяна на това решение за отхвърляне пред Raad voor Vergunningsbetwistingen (Съвет по споровете във връзка с разрешенията, Белгия). С решение от 6 октомври 2022 г. последният обявява жалбата за основателна, отменя посоченото решение и отказва да издаде това разрешение. Той приема, че решението противоречи на член 15/1, първа алинея и на член 20 от Декрета относно екологичното разрешение, както и на член 9а от Директива 2011/92. Според него, тъй като общинският изпълнителен орган на град Гент е и „фактически“ възложител на съответния проект, той е допуснал грешка, като е приел, че е компетентен да се произнесе по разглежданото искане за разрешение, тъй като член 15/1, първа алинея от Декрета относно екологичното разрешение, тълкуван предвид член 9а от Директива 2011/92, възлага тази компетентност само на Deputatie van de Provincie Oost-Vlaanderen (Провинциален изпълнителен орган на Източна Фландрия, Белгия).

14

Провинция Източна Фландрия и Sogent подават касационни жалби срещу това съдебно решение до Raad van State (Държавен съвет, Белгия), който е запитващата юрисдикция.

15

Според Raad van State (Държавен съвет) възприетият в посоченото съдебно решение анализ противоречи на член 15/1 от Декрета относно екологичното разрешение.

16

Според запитващата юрисдикция от този член следва, че провинциалният изпълнителен орган разглежда вместо общинския изпълнителен орган искане за издаване на разрешение за проект само ако още в момента на подаване на искането е установено, че за съответния проект следва да бъде изготвена оценка на неговото въздействие върху околната среда. От друга страна, когато искането за издаване на разрешение за проект включва като първа стъпка скрининг, за да се прецени дали за проекта следва да бъде изготвена оценка на въздействието му върху околната среда, компетентен е общинският служител по околната среда.

17

Ето защо тази юрисдикция счита, че ако член 9а от Директива 2011/92 не допуска предоставянето на такова правомощие на общинския служител по околната среда за проектите, в които общината е и възложител на проекта, този член не е транспониран правилно във Фламандския регион.

18

При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

19

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9а от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че когато органът, компетентен да определи дали за проект по член 4, параграф 2 от тази директива следва да бъде изготвена оценка на въздействието му върху околната среда в съответствие с членове 5—10 от тази директива, е също така възложител на съответния проект, трябва най-малко да се осъществи подходящо разделение между несъвместимите функции при изпълнението на това задължение.

20

В самото начало е важно да се припомни, че член 4, параграф 2 от Директива 2011/92 се отнася до проектите, изброени в приложение II към тази директива. В случая запитващата юрисдикция следва да провери дали разглежданият в главното производство проект е от обхвата на това приложение.

21

Следва също да се припомни, че за тълкуването на разпоредба от правото на Съюза е необходимо да се имат предвид не само текстът ѝ, но и нейният контекст и целите и предназначението на акта, от който тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (решение от 25 юни 2020 г., А и др. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), C‑24/19, EU:C:2020:503, т. 37).

22

На първо място, що се отнася до текста на член 9а от Директива 2011/92, този член предвижда, от една страна, в първата си алинея, че държавите членки гарантират, че компетентният орган или органи изпълняват задълженията, произтичащи от тази директива, по обективен начин и не се намират в ситуация, водеща до конфликт на интереси, и от друга страна, във втората си алинея, че в особения случай, в който компетентният орган е също така възложител на проекта, държавите членки осъществяват най-малко, в рамките на своята организация на административни правомощия, подходящо разделение между несъвместими функции при изпълнението на задълженията, произтичащи от тази директива.

23

Следователно както в първата, така и във втората алинея на посочения член става въпрос за „задълженията, произтичащи от [Д]иректива [2011/92]“.

24

Когато обаче определя дали за проект по член 4, параграф 2 от тази директива следва да бъде изготвена оценка на въздействието върху околната среда в рамките на процедура, квалифицирана в съображение 26 от Директива 2014/52 като „скрининг“, компетентният орган изпълнява задължение, произтичащо от посочената директива.

25

Следователно от текста на член 9а от Директива 2011/92 личи, че той се прилага към тази процедура на скрининг.

26

На второ място, този анализ се подкрепя от контекста на посочения член.

27

Първо, в идентичната формулировка на съображение 25 от Директива 2014/52 се сочи подходящото разделение между несъвместими функции на органите, които изпълняват „задълженията, произтичащи от Директива [2011/92]“, без да се изключва приложимостта на това изискване към споменатата процедура на скрининг.

28

Второ, следва да се отбележи, че член 4 от Директива 2011/92 визира, от една страна, в параграф 1 проектите, изброени в приложение I към посочената директива, за които държавите членки следва да изготвят оценка на въздействието им върху околната среда, и от друга страна, в параграф 2 — проектите, изброени в приложение II към същата директива, за които държавите членки вземат решение дали да бъдат предмет на такава оценка.

29

Освен това съгласно член 4, параграф 4 от Директива 2011/92, когато държавите членки решат да изискат преценка за проектите, изброени в приложение II към тази директива, възложителят на проекта предоставя информация за характеристиките на проекта и вероятните значителни последици от него за околната среда. Съгласно параграф 5 от този член въз основа на тази информация компетентният орган определя дали за проекта следва да бъде изготвена оценка на въздействието върху околната среда.

30

В този контекст необходимостта да се осигури последователност при прилагането на гаранциите, предвидени в член 9а от Директива 2011/92, предполага компетентният орган да може да се произнесе обективно и да не се намира в ситуация, водеща до конфликт на интереси, по-конкретно по отношение на възложителя на проекта, който предоставя на този орган информацията, въз основа на която той трябва да се произнесе както в хода на процедурата на скрининг, така и в хода на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда.

31

Обстоятелството, че член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/92 препраща към прилагането на членове 5—10 от тази директива по отношение на оценката на въздействието върху околната среда, не изключва възможността член 9а от посочената директива да се прилага и към процедурата на скрининг.

32

На трето място, от телеологична гледна точка, както е видно от съображение 25 от Директива 2014/52, изискването да се предотвратят конфликтите на интереси, предвидено в член 9а от Директива 2011/92, цели да се гарантира обективността на компетентните органи. Освен това тази цел допринася за постигането на основната цел на последната директива, която е да гарантира, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат значително въздействие върху околната среда, по-специално поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за оценка относно тяхното въздействие върху околната среда (решение от 29 юли 2019 г., Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen, C‑411/17, EU:C:2019:622, т. 108 и цитираната съдебна практика). При това положение спазването на тези цели предполага член 9а от Директива 2011/92 да се прилага, когато компетентният орган проверява дали за проект по член 4, параграф 2 от последната директива следва да бъде изготвена оценка на въздействието му върху околната среда.

33

Всъщност полезното действие на член 9а от Директива 2011/92 би било отслабено, ако обективността на компетентните органи и липсата на конфликт на интереси не са гарантирани на всички етапи от изпълнението на задълженията, възложени на тези органи с посочената директива, що се отнася както до скрининга, така и до последващата оценка на въздействието на даден проект върху околната среда.

34

На четвърто и последно място, генезисът на член 9а от Директива 2011/92 не поставя под въпрос това тълкуване.

35

Всъщност, макар провинция Източна Фландрия и Sogent да твърдят, че изменение 19 от доклада на Европейския парламент от 22 юли 2013 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2011/92/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда [(COM(2012) 0628] е прието след решение от 20 октомври 2011 г., Seaport (NI) и др. (C‑474/10, EU:C:2011:681), свързано със случая, изискващ екологична оценка за някои планове или програми, и предлага ново съображение 13б, което предвижда въвеждането на конкретни стандарти за избягване на конфликти на интереси между компетентния орган и възложителя на проект, подлежащ на оценка на въздействието върху околната среда, без да споменава проектите, подлежащи на процедура на скрининг, следва да се приеме, че това изменение не съответства на текста на съображение 25 от Директива 2014/52. Освен това и във всеки случай, Директива 2011/92 не съдържа нито една разпоредба, която да свежда прилагането на гаранциите, предвидени в член 9а от последната директива, до процедурата за оценка на въздействието на даден проект върху околната среда. Ето защо този довод не може да постави под въпрос тълкуването на посочения член, основано на неговия текст, контекст и цели.

36

От гореизложеното произтича, че член 9а от Директива 2011/92 се прилага, когато компетентният орган определя дали за проект по член 4, параграф 2 от тази директива следва да се извърши оценка на въздействието му върху околната среда.

37

Следователно в съответствие с член 9а, втора алинея, когато органът, компетентен да извърши това определяне, е също така възложител на съответния проект, държавите членки осъществяват най-малко, в рамките на своята организация на административни правомощия, подходящо разделение между несъвместими функции при изпълнението на това задължение.

38

Това подходящо разделение трябва да бъде осъществено по такъв начин, че административна структура, която е вътрешна за органа, компетентен да извърши това определяне, да разполага с действителна автономия, което по-специално предполага тя да бъде снабдена със собствени административни и човешки ресурси и по този начин да бъде в състояние да изпълнява задължението си обективно (вж. по аналогия решение от 20 октомври 2011 г., Seaport (NI) и др., C‑474/10, EU:C:2011:681, т. 43).

39

С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 9а от Директива 2011/92 трябва да се тълкува в смисъл, че когато органът, компетентен да определи дали за проект по член 4, параграф 2 от Директива 2011/92 следва да бъде изготвена оценка на въздействието му върху околната среда в съответствие с членове 5—10 от Директива 2011/92, е също така възложител на съответния проект, трябва най-малко да се осъществи подходящо разделение между несъвместимите функции при изпълнението на това задължение.

По съдебните разноски

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.