I.

Правна уредба

А.

Право на Съюза

1.

Член 20, букви б) и в) от Директива 2019/944, озаглавен „Функционални възможности на интелигентните измервателни системи“ ( 2 ), гласи:

2.

Член 21, параграф 1, буква а) от Директива 2019/944, озаглавен „Право на интелигентен измервателен уред“, предвижда:

3.

Член 22, параграф 1 от същата директива, озаглавен „Традиционни измервателни уреди“, предвижда:

4.

Член 23, параграф 3 от същата директива, озаглавен „Управление на данните“, предвижда:

5.

Член 5, параграф 3 от Директива 2002/58/ЕО, озаглавен „Конфиденциалност на комуникациите“ ( 3 ), гласи:

6.

Член 5, параграф 1, буква е) от Регламент 2016/679 ( 4 ), озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни“, предвижда:

7.

Член 13, параграф 1 от Регламент 2016/679, озаглавен „Информация, предоставяна при събиране на лични данни от субекта на данните“, гласи:

8.

Член 32, параграф 2 от същия регламент, озаглавен „Сигурност на обработването“, гласи:

Б.

Австрийското право

9.

Член 83, параграф 3 от Elektrizitätswirtschafts- und -organisationsgesetz (ElWOG) ( 5 ) (Закон за управлението и организацията на енергетиката, наричан по-нататък „ElWOG“) гласи:

10.

Член 84а, параграф 1 от същия закон гласи:

11.

Член 1 от Intelligente Messgeräte-Einführungsverordnung ( 6 ) (Наредба относно въвеждането на интелигентни измервателни уреди, наричана по-нататък „Наредбата IME-VO“) гласи:

II.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

12.

Въззиваемият, Netz Niederösterreich GmbH, е електроенергиен мрежов оператор в Австрия. Въззивникът SR купува от трето предприятие електроенергия, доставяна чрез мрежата на въззиваемия.

13.

Въззивникът разполагал с механичен електромер, чийто срок на метрологична годност обаче е изтекъл през декември 2023 г. От акта за преюдициално запитване следва, че този електромер трябва да бъде подменен с интелигентна измервателна система, отговаряща на законовите изисквания (наричана по-нататък и „интелигентен измервателен уред“).

14.

Тъй като въззивникът възразява срещу демонтирането на предишния механичен измервателен уред, въззиваемият предявява иск пред Bezirksgericht Tulln (Районен съд Тулн, Австрия), за да може да демонтира предишния електромер. Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд пред запитващата юрисдикция Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия).

15.

Запитващата юрисдикция решава да спре производството и да отправи до Съда шест преюдициални въпроса:

16.

По искане на Съда настоящото заключение се отнася до четвъртия и петия преюдициален въпрос.

17.

Страните по главното производство, австрийското и финландското правителство и Комисията представят писмени становища и са изслушани в съдебното заседание, проведено на 24 септември 2025 г.

III.

Анализ

Предварителни бележки

Относно енергийната ефективност и защитата на данните

18.

Делото се вписва в конкретен нормативен и технологичен контекст, в който цифровизацията на енергийния сектор се счита за неотменен елемент за постигане на целите за ефективност и устойчивост на околната среда, заложени в правото на Съюза.

19.

По-специално Директива 2019/944 относно вътрешния пазар на електроенергия насърчава държавите членки да въведат интелигентни измервателни системи ( 11 ) (наричани по-нататък също „интелигентен измервателен уред“), за да се позволи на потребителите да разполагат в реално време или почти в реално време с достъп до информация относно тяхното потребление на енергия, както и за да се подпомогне активното участие в енергийния преход ( 12 ).

20.

Законодателят на Съюза също така цели да оправомощи потребителите по отношение на тяхното потребление на енергия, за да участват в по-голяма степен в енергийния пазар, като им гарантира да избират свободно своя доставчик ( 13 ). За да бъдат ангажирани потребителите, се изискват технологии, като например интелигентните измервателни системи. Тези системи по-специално дават възможност на операторите да наблюдават по-добре мрежите си и да намаляват своите експлоатационни разходи и разходите за поддръжка ( 14 ). В това отношение Директива 2019/944 предвижда права и задължения и за операторите на разпределителните системи ( 15 ).

21.

Интелигентната измервателна система включва събирането на различни видове данни — от данни за потреблението до лични данни. Ето защо законодателят на Съюза подчертава колко е важно обработката на лични данни да се извършва в съответствие с ОРЗД ( 16 ).

22.

Именно в този контекст разглежданият случай дава възможност да се провери как държавите членки управляват връзката между енергийната ефективност и защитата на данните.

По допустимостта

23.

Въззиваемата страна и австрийското правителство оспорват допустимостта на четвъртия и петия преюдициален въпрос. Те твърдят, че тези преюдициални въпроси са хипотетични, тъй като се отнасят до хипотеза, при която интелигентният измервателен уред е инсталиран, докато спорът в главното производство се отнася до демонтирането на предишния аналогов измервателен уред.

24.

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика „е налице презумпция за релевантност на въпросите, свързани с тълкуване на правото на Съюза, които са поставени от националния съд в определена от него съгласно неговите собствени правомощия нормативна и фактическа рамка, проверката на чиято точност не е задача на Съда“ ( 17 ). Тази презумпция може да бъде преодоляна само при извънредни обстоятелства, когато е очевидно, че поставеният въпрос няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, или че Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора си ( 18 ).

25.

Освен това духът на сътрудничество, който е в основата на механизма на преюдициалното запитване, предполага, че националният съд трябва да прецени — въз основа на конкретните обстоятелства по делото — както необходимостта от преюдициално заключение, така и релевантността на отправените въпроси. Когато поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе ( 19 ).

26.

В случая от преписката е видно, че запитващата юрисдикция иска да се изясни обхватът на определени разпоредби от правото на Съюза, за да тълкува националното право в съответствие с тях. Тя е обосновала релевантността на въпросите по отношение на предмета на спора, като е обяснила как техният отговор може да повлияе на изхода на спора по главното производство.

27.

Следователно поставените въпроси не могат да се считат за чисто хипотетични.

А.

По четвъртия преюдициален въпрос

28.

С четвъртия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 изисквания за съхраняване или за достъп до информацията, съхранявана в крайното оборудване на електрокомуникационна мрежа, могат да се прилагат към електроенергийна мрежа, чрез която могат да се предават лични данни за целите на член 20, букви б) и в), член 21, параграф 1, буква а) и член 23, параграф 3 от Директива 2019/944.

29.

Най-напред уточнявам, че според мен член 21, параграф 1 от Директива 2019/944 не е релевантен в случая, тъй като той урежда хипотезата, при която въвеждането на интелигентни измервателни системи е оценено отрицателно в дадена държава членка. От преписката е видно, че в Австрия въвеждането на такива системи е получило положителна оценка след анализа на разходите и ползите ( 20 ), въз основа на който впоследствие е приета Наредба IME-VO.

30.

При това положение, за да се отговори на този преюдициален въпрос, следва по същество да се провери дали понятието „електроенергийна мрежа“ попада в обхвата на понятието „електронна съобщителна мрежа“ ( 21 ).

31.

В това отношение следва да се отбележи, че изискванията по член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 се отнасят изключително до информацията, съхранявана в крайното оборудване на абоната или ползвателя ( 22 ).

32.

Следва също да се отбележи, че съгласно член 1, точка 1, буква а) от Директива 2008/63 ( 23 ) относно крайните съобщителни устройства крайно устройство означава „устройство, предназначено за пряко или непряко свързване към интерфейс на обществена далекосъобщителна мрежа за пренасяне, обработка и приемане на информация“ ( 24 ).

33.

Действително Регламент за изпълнение 2023/1162 относно изисквания за оперативна съвместимост ( 25 ) гласи, че „с оглед на факта, че интелигентните измервателни уреди се класифицират като крайно оборудване, се прилага и [Директива 2002/58], […] включително […] член 5, параграф 3“ ( 26 ). Този Регламент обаче не уточнява дали приравняването на интелигентните измервателни уреди с крайното оборудване трябва да се счита за релевантно в случая на обществена електроенергийна мрежа. Тълкуването на интелигентните измервателни уреди като крайно оборудване, независимо дали електроенергийната мрежа е обществена, би могло според мен да е несъвместимо с другите разпоредби на правото на Съюза, посочени по-горе.

34.

Въз основа на тези съображения може да се заключи, че за да се приложи в настоящия случай член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, по същество трябва да бъдат изпълнени две условия: a) интелигентният измервателен уред трябва да е собственост на потребителя, и б) трябва да е свързан с обществена мрежа ( 27 ), предвид това, че интелигентният измервателен уред може да се счита за крайно оборудване.

35.

В съдебното заседание всъщност стана ясно, че в Австрия електроенергийната мрежа не е обществена и че интелигентният измервателен уред не е собственост на потребителя.

36.

По-специално, както посочва австрийското правителство, основната цел на електроенергийната мрежа в случая е да доставя електроенергия, а не преносът на сигнали, какъвто обаче е случаят с електронната съобщителна мрежа ( 28 ).

37.

От това следва, че в конкретния случай двете горепосочени условия, за да се счетат за приложими изискванията за съхраняване по член 5, параграф 3 от Директива 2002/58, не могат да бъдат изпълнени. При всички положения запитващата юрисдикция следва да провери дали тези условия са изпълнени в случая.

38.

Следователно, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, член 5, параграф 3 от Директива 2002/58 не се прилага в случаите, когато измервателният уред не е собственост на потребителя и е свързан с частна мрежа.

Б.

По петия преюдициален въпрос

39.

С петия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5, параграф 1, буква е), член 13 и член 32, параграф 2 от ОРЗД, както и член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от Хартата допускат австрийската разпоредба (в случая член 1, параграф 6 от Наредба IME-VO и член 84а, параграф 1 от ElWOG), съгласно която само конфигурацията на интервала на отчитане трябва да бъде видима за потребителя, но не и дали мрежовият оператор е установил „обоснован отделен случай“ и е извлякъл данни на потребителя преди определения интервал.

40.

Преди всичко следва да се отбележи, че както въззиваемият, така и австрийското правителство подчертават в съдебното заседание, че член 84а, параграф 1 от ElWOG относно достъпа на операторите до данните от интелигентните измервателни уреди в обосновани отделни случаи, не се прилага, когато измервателният уред се настройва на вариант „opt-out“ ( 29 ). Това е така, защото стойностите за потреблението на електроенергия не се записват, което следователно прави невъзможно извличането на стойностите в хипотезата по член 84а от ElWOG.

41.

След това пояснение ще анализирам петия преюдициален въпрос, като проверя дали разпоредбите на ОРЗД допускат член 84а, параграф 1 от ElWOG.

42.

Най-напред следва да се спомене, че както е посочено в съображение 91 от Директива 2019/944, „[н]астоящата директива зачита основните права и следва принципите, заложени в Хартата“. И че „[о]т съществено значение е всяка обработка на лични данни съгласно настоящата директива да се извършва в съответствие [с ОРЗД] […]“ ( 30 ).

43.

Съгласно член 23 от Директива 2019/944, озаглавен „Управление на данните“, държавите членки са длъжни да определят правилата за достъпа на отговарящите на условията лица до данните на крайния клиент и да организират управлението на данните, така че извличането на данните и техният обмен да бъдат ефективни и сигурни, като същевременно се гарантират защитата и сигурността на данните.

44.

Що се отнася до член 5, параграф 1, буква е), член 13 и член 32, параграф 2 от ОРЗД, чието тълкуване е поискано от запитващата юрисдикция в петия преюдициален въпрос, не съм напълно убеден, че член 5, параграф 1, буква е) и член 32, параграф 2 са релевантни в конкретния случай.

45.

Всъщност член 5, параграф 1, буква е) от ОРЗД прогласява принципите на цялостност и поверителност, в съответствие с които администраторът на лични данни е длъжен да прилага мерки за осигуряване на съобразено с този риск ниво на сигурност ( 31 ). Член 32 от ОРЗД уточнява задълженията на администратора по отношение на сигурността на обработването. Параграф 2 от посочената разпоредба гласи, че при оценката на това ниво на сигурност трябва да се вземат предвид „рисковете, които са свързани с обработването, по-специално от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до […] лични данни“ ( 32 ).

46.

В конкретния случай поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до задължението на оператора да информира потребителя, когато извлича данните в „обоснован отделен случай“. Ето защо, предвид това, че член 5, параграф 1, буква е) и член 32, параграф 2 от ОРЗД според мен не са релевантни за настоящото дело, в анализа си ще се спра на член 13.

47.

В този член обаче се посочва информацията, която администраторът (в конкретния случай операторът) трябва да предостави на субекта на данните (потребителя) „в момента на получаване на данните“. Сред информацията, която следва да се предостави, са и целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за самото обработване ( 33 ). Съгласно член 13, параграф 4 от ОРЗД обаче горепосоченото задължение за предоставяне на информация се изключва, когато и доколкото субектът на данните вече разполага с тази информация.

48.

Що се отнася до австрийската правна уредба, член 84а, параграф 1 от ElWOG изрично предвижда целта, във връзка с която в „обосновани отделни“ случаи мрежовите оператори могат да извличат тези данни от интелигентния измервателен уред. Целта е, доколкото това е необходимо, за да се гарантира поддържането на безопасна и ефективна експлоатация на мрежата. Освен това той предвижда, че „[с]ъответните данни се заличават незабавно, когато вече не са необходими за постигането на тази цел. […] Крайният потребител трябва да бъде информиран своевременно, ако стойностите на петнадесетминутен интервал се извличат без негово съгласие“.

49.

Както посочва въззиваемият в писменото си становище, член 84а, параграф 1 от ElWOG е възпроизведен в общите условия за достъп до разпределителната мрежа на Niederösterreich GmbH ( 34 ), които могат да се считат за възпроизведени в сключения с потребителя договор в момента при инсталирането на интелигентния измервателен уред или преди това.

50.

Според мен член 84а, параграф 1 от ElWOG установява задължението по член 23 от Директива 2019/944 за управление на данните, за да се гарантират достъпът до данните и техният ефективен и сигурен обмен.

51.

Всъщност член 84а изрично определя целта, за която се осъществява достъпът, и предвижда данните да се заличават, когато вече не са необходими. В този смисъл член 84а гарантира, че достъпът до данните и техният обмен са сигурни. Той гарантира също защитата на самите данни, тъй като предвижда, че потребителят трябва да бъде информиран своевременно, когато не е дал своето съгласие.

52.

От това следва, че австрийската права уредба, в случая член 84а, параграф 1 от ElWOG, не противоречи на ОРЗД, при условие че потребителят е информиран за конкретната цел, посочена в член 84а, параграф 1. По същите съображения считам, че австрийската правна уредба не противоречи на член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от Хартата.

53.

Както става ясно и по време на съдебното заседание, съзнавам, че потребителят може да има опасения относно ефективната защита на личните данни, особено когато те се предават чрез устройства като електроенергийните измервателни уреди. В това отношение считам, че е важно да се спомене, че неотдавна законодателят на Съюза е увеличил равнището на защита на личните данни на потребителите с приемането на Регламент (ЕС) 2023/2854 ( 35 ), който, макар да се прилага от 12 септември 2025 г., допълнително гарантира на ползвателите на „свързани продукти“ ( 36 ) навременен достъп до данните, генерирани от тези инструменти.

54.

В заключение считам, че член 13 от ОРЗД, член 7 и член 8, параграфи 1 и 2 от Хартата допускат национална разпоредба, съгласно която само съответната конфигурация на интервала на отчитане трябва да бъде видима за крайния потребител, но не и обстоятелството дали мрежовият оператор е установил „обоснован отделен случай“ (член 84а, параграф 1 от ElWOG) и е извлякъл данни на крайния потребител преди определения интервал, стига потребителят да е предварително информиран и за тази конкретна цел.

IV.

Заключение

55.

Въз основа на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Landesgericht St. Pölten (Областен съд Санкт Пьолтен, Австрия) въпроси по следния начин: