<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-03-202503C106202305750-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0575-23-202409538-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="6/03/2025 11:43:21" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="EFM7u7qoifQnR/BZln94x+hCvZxX+/hFd2LBS4vYLvGS4VCnj0jl+gVqAiA7zIKZHY+cNDP9WdzN1swnTk+j50aZZeYqreynXWGbfVYIOIAhcLbwnL9z9XgfXPsUA2+oCeuI5ifKE7gkQYTLK8zT4GTxU2ufX5y2eDemC1dXSvE=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0575" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 21-10-24 09:36:52" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="b75535afbd4e4bc485861d450ab8ebf4" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0575" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑575/23</div>
      <div id="rId22" style="default">ONB и др.</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      M. SZPUNAR
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 24 октомври 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑575/23
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      FT,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      AL,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      ON
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-8" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-9" title="page-1">
      État belge,
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-10" title="page-1">
      в присъствието на
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-11" title="page-1">
      Orchestre national de Belgique (ONB)
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-12" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-13" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Интелектуална собственост — Авторско право и сродните му права — Сродни права на музиканти от оркестър, назначени с акт за назначаване — Директива 2001/29/EО — Член 2 и член 3, параграф 2 — Право на възпроизвеждане и право на публично представяне — Директива 2006/115/EО — Членове 7—9 — Права на запис, на разпространение в ефир и на публично представяне и на разпространение — Директива (EС) 2019/790 — Член 26 — Прилагане във времето — Членове 18—23 — Приложно поле — Принцип на подходящо и пропорционално възнаграждение — Принцип на свобода на договаряне — Отстъпване на сродните права чрез подзаконов акт“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-3">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Авторите не са единствените, които се ползват от правата на интелектуална собственост върху своите произведения. Особени, „сродни на авторското право права“ (наричани по-нататък „сродните права“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>)), са предоставени на представящите художествено творчество лица, и по-специално на артистите — изпълнители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези сродни права, които защитават изпълненията на артистите — изпълнители от неразрешено използване, са аналогични на авторските права. Те не само най-общо се отнасят до същите действия по използване, но имат и същия характер на изключителни права, доколкото позволяват да се разрешава или забранява използването на тези изпълнения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Артистите — изпълнители обаче често са в положение, при което упражняването на техните права е по-сложно от това на авторските права. От една страна, артистите — изпълнители много по-често от авторите осъществяват дейността си в рамките на трудово или служебно правоотношение. От друга, докато едно произведение обикновено има само един автор или ограничен брой автори, например композитор на музика и автор на текст, изпълнението на артистите — изпълнители често е в рамките на по-големи или по-малки ансамбли, като група музиканти, театрална трупа или както в настоящия случай, оркестър. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо е необходимо упражняването на сродните права на артистите — изпълнители да се организира така, че да се съгласува със законните интереси на техните работодатели и с безпроблемното функциониране на ансамблите, в които те участват. По настоящото дело се поставя по-специално въпросът до каква степен с подзаконов акт могат да бъдат ограничавани сродните права на артистите — изпълнители, назначени с акт за назначаване, за да се гарантира безпроблемната работа на институцията, от която са част.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международната конвенция за закрила на артистите — изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации е съставена в Рим на 26 октомври 1961 г. (наричана по-нататък „Римската конвенция“). Европейският съюз не е страна по тази конвенция, но за сметка на това всички държави членки, с изключение на Република Малта, са страни по нея. Макар да установява задължения за закрилата на правата на артистите — изпълнители (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) по отношение само на техни осъществени, записани или излъчени изпълнения в държава, различна от тази, в която се иска закрилата, посочената конвенция все пак представлява минималният международен стандарт на тази закрила. Други актове на международното право, както и релевантните актове от правото на Съюза се позовават на нея и трябва да се тълкуват в съответствие със същата конвенция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 7, 8 и 15 от Римската конвенция гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-5">
      „Член 7
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-5">
      1. Закрилата, предвидена за артистите-изпълнители от тази конвенция, включва възможността за предотвратяване на:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-26" title="page-5">
      a) излъчването и публичното съобщаване на тяхно изпълнение без съгласието им, освен ако изпълнението, използвано по споменатите начини, вече е било излъчено или е направено от запис;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-27" title="page-5">
      b) записването на тяхно незаписано изпълнение без съгласието им;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-28" title="page-5">
      c) възпроизвеждането на запис на тяхно изпълнение без съгласието им:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-29" title="page-5">
      (i) ако самият първоначален запис е бил осъществен без съгласието им;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-30" title="page-5">
      (ii) ако възпроизвеждането се извършва за цели, различни от тези, за които артистите-изпълнители са дали съгласието си;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-31" title="page-5">
      (iii) ако първоначалният запис е бил осъществен в съответствие с разпоредбите на чл. 15, а възпроизвеждането се извършва за цели, различни от споменатите в тези разпоредби.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-5">
      Член 8
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-5">
      Всяка договаряща държава може в своето национално законодателство да определи начина, по който артистите-изпълнители ще бъдат представлявани във връзка с упражняване на техните права, в случай, че в едно изпълнение взема участие повече от един артист-изпълнител.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-5">
      […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-6">
      Член 15
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-6">
      […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-6">
      2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 всяка договаряща държава може да предвиди в националното си законодателство същите видове ограничения по отношение на закрилата на артистите-изпълнители […], каквито националното ѝ законодателство предвижда във връзка със закрилата на авторските права върху литературни и художествени произведения. Във всички случаи обаче принудителни лицензии могат да бъдат предвидени само доколкото те са съвместими с тази конвенция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар да не е страна по Римската конвенция, Съюзът е страна по Договора за световната организация за интелектуална собственост (OMPI) за изпълненията и звукозаписите, приет в Женева на 20 декември 1996 г. и одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/EО на Съвета от 16 март 2000 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>) (наричан по-нататък „WPPT“). Съгласно член 1, параграф 1 от WPPT:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-6">
      „Разпоредбите на този международен договор не отменят взаимните задължения на договарящите се страни по реда на [Римската конвенция]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 6—10 от WPPT закрепят в полза на артистите — изпълнители „изключително право на предоставяне на разрешение по отношение на:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">разпространението в ефир, публичното представяне и записа на техните незаписани изпълнения,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">възпроизвеждането на техните изпълнения, записани под формата на фонограми,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">разпространението чрез прехвърляне на собствеността и отдаване под наем на широката общественост срещу заплащане на техните изпълнения, записани под формата на фонограми,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">публично представяне на техни изпълнения, записани под формата на фонограми, по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16, параграф 1 от WPPT позволява на договарящите се страни в рамките на своите национални законодателства да предвидят същите ограничения и изключения по отношение на защитата на артистите — изпълнители като предвидените относно защитата на авторското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно членове 2 и 3 от Директива 2001/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-7">
      „Член 2
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-7">
      Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-7">
      б) за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-53" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-54" title="page-7">
      Член 3
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-55" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-7">
      2. Държавите членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-7">
      а) за изпълнителите — на фиксиранията на техните изпълнения;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-58" title="page-7">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Членове 3 и 7—10 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>) предвиждат:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-7">
      „Член 3
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-61" title="page-7">
      1. Изключителното право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем принадлежи:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-7">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-8">
      б) на изпълнителя, по отношение на записите на неговото изпълнение;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-8">
      […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-8">
      Член 7
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-8">
      1. Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват записването на техните изпълнения.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-8">
      Член 8
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-8">
      1. Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-70" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-8">
      Член 9
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-72" title="page-8">
      1. Държавите членки предвиждат изключително право за предоставяне на публиката, чрез продажба или по друг начин, на обектите, посочени в букви a)—г), включително копия от тях, оттук нататък наричано „право на разпространение“:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-73" title="page-8">
      а) [за] изпълнителите, по отношение на записите на техните изпълнения;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-75" title="page-8">
      Член 10
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-76" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-77" title="page-8">
      2. Независимо от разпоредбата на параграф 1, всяка държава членка може да предвиди за закрилата на изпълнители, […] същите ограничения, каквито предвижда за закрилата на авторското право върху произведения на литературата и изкуството.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-78" title="page-8">
      Независимо от това, принудителни лицензии могат да се предвиждат, само доколкото съответстват на Римската конвенция.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-79" title="page-8">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива (EС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>) предвижда в членове 18—23 в полза на артистите — изпълнители:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">принцип на подходящо и пропорционално възнаграждение, когато лицензират или прехвърлят своите изключителни права за използване на техните защитени обекти,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">задължение за прозрачност за страните, на които са отстъпили по лицензия или прехвърлили своите права, особено по отношение на начините на използване, всички реализирани приходи и дължимото възнаграждение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">право да предявят претенция за подходящо, допълнително и справедливо възнаграждение, когато първоначално договореното възнаграждение се окаже несъразмерно ниско в сравнение с всички последващи съответни приходи от използването на произведенията или изпълненията, </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">доброволна, алтернативна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, свързани със задължението за прозрачност и с правото на допълнително възнаграждение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">право да оттеглят изцяло или частично лиценза или прехвърлянето на техните изключителни права,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">принцип на непротивопоставимост на всяка договорна разпоредба, която противоречи на правилата, посочени по-горе, във второ, трето и четвърто тире.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 26 от тази директива гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-88" title="page-9">
      „1. Настоящата директива се прилага за всички произведения и други обекти, защитени от националното право в областта на авторското право към 7 юни 2021 г.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-89" title="page-9">
      2. Настоящата директива се прилага, без да се засягат сключените актове и придобитите права преди 7 юни 2021 г.“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Белгийското право </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В белгийското право сродните права са уредени в глава 3 от дял 5, книга XI от Code de droit économique (Кодекс на стопанското право (наричан по-нататък „Кодексът на стопанското право“). Членове XI.203 и XI.205 от този кодекс, в редакцията, в сила към момента на фактите по делото в главното производство, гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-92" title="page-9">
      „Член XI.203
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-93" title="page-10">
      […].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-94" title="page-10">
      Сродните права, признати в тази глава, могат да се отстъпват, прехвърлят и наследяват, изцяло или частично, в съответствие с разпоредбите на Гражданския кодекс. Те могат да бъдат предмет по-специално на отчуждаване или на обикновена или изключителна лицензия. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-95" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-96" title="page-10">
      Член XI.205
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-97" title="page-10">
      § 1. Артистът — изпълнител единствен има правото да възпроизвежда изпълнението си или да разрешава възпроизвеждането му по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, било то пряко или непряко, временно или постоянно, изцяло или частично.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-98" title="page-10">
      Това право включва по-специално изключителното право да разрешава отдаването му под наем или в заем. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-99" title="page-10">
      Той единствен има право да представя публично изпълнението си по какъвто и да е начин, включително по такъв начин, че всеки да има достъп до него от място и във време, самостоятелно избрани от него.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-100" title="page-10">
      Правата на артиста — изпълнител включват по-специално изключителното право на разпространение. […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-101" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-102" title="page-10">
      § 3. В отношенията с артиста — изпълнител всички договори се доказват с писмени доказателства.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-103" title="page-10">
      Договорните клаузи относно правата на артиста — изпълнител и начините на използването им се тълкуват стриктно. Прехвърлянето на обект, на който е фиксирано изпълнение, не включва правото на използване на това произведение. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-104" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-105" title="page-10">
      § 4. Когато изпълнението е осъществено от артиста — изпълнител в рамките на трудово или служебно правоотношение, имуществените права могат да се отстъпват на работодателя, при условие че отстъпването им е изрично предвидено и изпълнението попада в обхвата на трудовото или служебното правоотношение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-106" title="page-10">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-107" title="page-10">
      В споразумения за колективно договаряне могат да се определят обхватът и редът и условията на прехвърлянето“. 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Кралското постановление относно сродните права на творческия персонал на Orchestre national de Belgique (Национален оркестър на Белгия) (наричан по-нататък „ONB“) от 1 юни 2021 г. (наричано по-нататък „актът, предмет на спора в главното производство“) конкретно урежда сродните права на артистите — изпълнители, членове на ONB. Член 2 от този акт гласи: </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-109" title="page-11">
      „В съответствие с разпоредбите на това постановление артистът — изпълнител отстъпва на [ONB] сродните права върху изпълненията, които осъществява в рамките на [ONB]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от този акт:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-111" title="page-11">
      „§ 1.  По силата на член 2 на [ONB] се отстъпват срещу сумите, уточнени в членове 4 и 6, следните сродни права:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-112" title="page-11">
      a) Правото на публично представяне:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">правото на публично представяне на изпълненията на артистите — изпълнители, осъществени в рамките на служебните им задължения към [ONB], с оглед на тяхното разпространение и звуково препредаване по радио, кабел, сателит, чрез платформа в интернет, стрийминг или всякакъв друг технически способ, известен или неизвестен към настоящия момент,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">правото на публично представяне на изпълненията на артистите — изпълнители, осъществени в рамките на служебните им задължения към [ONB], с оглед на тяхното разпространение и аудио-визуално препредаване по радио, кабел, сателит, чрез платформа в интернет, чрез стрийминг или всякакъв друг технически способ, известен или неизвестен към настоящия момент;</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-115" title="page-11">
      b) Правото на възпроизвеждане и на разпространение: 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">правото на възпроизвеждане на изпълненията на артистите — изпълнители, осъществени в рамките на служебните им задължения към [ONB], изцяло или отчасти и в неограничен брой екземпляри, на всякакви фонографски, видеографски или мултимедийни носители, включително цифрови носители, известни или неизвестни към настоящия момент,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">правото да се разпространяват носителите, на които са възпроизведени изпълненията на артистите — изпълнители, и правото да се предлагат за изтегляне за частни цели чрез услуга, достъпна чрез цифрова мрежа за предаване на данни, по-специално интернет, и най-общо правото да се използват или предоставят за използване носителите, включително чрез продажба и отдаване под наем. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-118" title="page-12">
      § 2. Правата, отстъпвани в съответствие с член 2 и параграф 1 от настоящия член, се отстъпват за цялото времетраене на сродните права и за целия свят […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите по делото в главното производство, производството и преюдициалните въпроси </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди приемането на акта, предмет на спора в главното производство, използването на сродните права на музикантите в ONB се договаря отделно за всеки отделен случай в рамките на консултативна комисия. От 2016 г. се водят преговори между ONB и синдикалните представителства на музикантите в рамките на консултативна комисия, за да се постигне споразумение относно заплащането на сродните права. При тези преговори не е постигнат резултат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на този неуспех компетентните белгийски органи решават да уредят този въпрос с подзаконов акт. Съгласуването на проекта за подзаконов акт с представителите на тези музиканти обаче също се проваля, което води до изготвянето на протокол за разногласия от 12 май 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 1 юни 2021 г. белгийската държава приема акта, предмет на спора в главното производство, който влиза в сила на 4 юни 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалба, подадена на 26 юли 2021 г. пред Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия), жалбоподателите в главното производство искат отмяната на акта, предмет на спора в главното производство, като изтъкват по-специално, че разпоредбите на този акт нарушават членове 18—23 от Директива 2019/790 и членове XI.203 и XI.205 от Code de droit économique (Кодекс на стопанското право).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-125" title="page-12">
      „1) Трябва ли членове 18—23 от [Директива 2019/790] да се тълкуват в смисъл, че не допускат с подзаконов акт да се отстъпват сродните права на назначени с акт за назначаване лица за изпълненията, които същите осъществяват в рамките на служебното си правоотношение?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-126" title="page-12">
      2) При утвърдителен отговор трябва ли понятията „сключени актове“ и „придобити права“ в член 26, параграф 2 от [Директива 2019/790] да се тълкуват като отнасящи се по-специално за отстъпването на сродни права с подзаконов акт, приет преди 7 юни 2021 г.?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 15 септември 2023 г. Писмени становища представят жалбоподателите в главното производство, ONB, белгийското правителство и Европейската комисия. Същите страни са представлявани в съдебното заседание, проведено на 20 юни 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По настоящото дело запитващата юрисдикция поставя на Съда два въпроса относно тълкуването на няколко разпоредби от Директива 2019/790. Струва ми се, че преди да пристъпя към анализа на самите въпроси, е необходимо да изложа няколко предварителни бележки и предложения относно тяхната формулировка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция отправя до Съда въпрос за тълкуването на разпоредби от Директива 2019/790 относно сродните права на артистите — изпълнители, за да се прецени дали актът, предмет на спора в главното производство, е в съответствие с тези разпоредби (първи въпрос), и по-конкретно за приложимостта ratione temporis на тази директива по делото в главното производство (втори въпрос).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно установената съдебна практика обаче Съдът трябва да извлече от всички данни, представени от националната юрисдикция, и по-специално от мотивите към акта за преюдициално запитване, елементите от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). Смятам, че в случая преюдициалните въпроси следва да се допълнят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност посочените разпоредби от Директива 2019/790 нямат самостоятелен характер и трудно се поддават на изолирано тълкуване. Макар съгласно член 1, параграф 2 от тази директива тя да не променя и да не засяга по никакъв начин съществуващите правила, съдържащи се по-специално в Директиви 2001/29 и 2006/115 досежно разпоредбите относно сродните права на артистите — изпълнители, все пак би било по-точно да се каже, че тези правила „се прибавят“ към релевантните разпоредби на тези директиви, за да увеличат тяхната ефективност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>). Посочените в преюдициалните въпроси разпоредби от Директива 2019/790 трябва да се тълкуват заедно с тези от Директиви 2001/29 и 2006/115, които предоставят сродни права на артистите — изпълнители. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нещо повече, от преюдициалното запитване се установява, че повдигнатите оплаквания срещу спорния акт в главното производство се отнасят до неговото съответствие не само с разпоредбите на Директива 2019/790, но също по-специално и с членове XI.203 и XI.205 от Code de droit économique (Кодекс на стопанското право) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). Последните посочени разпоредби обаче, доколкото осигуряват транспонирането в белгийското право, що се отнася до артистите — изпълнители, на членове 2 и 3 от Директива 2001/29 и на членове 3 и 7—9 от Директива 2006/115, трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези директиви (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). От друга страна, за разлика от Директива 2019/790, при цитираните директиви не е налице проблемът за тяхната приложимост ratione temporis по делото в главното производство. Ето защо изясняването на въпроса за правилното тълкуване на гореспоменатите разпоредби от правото на Съюза ще е полезно, даже необходимо за разрешаването на спора, висящ пред запитващата юрисдикция, още повече като се има предвид, че този въпрос, изглежда, не е бил поставян, нито обсъждан в главното производство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Колкото до втория въпрос, той е част от по-широкия въпрос дали Директива 2019/790 не допуска национална правна уредба като акта, предмет на спора в главното производство. Следователно той ще може да бъде разгледан в рамките на тълкуването на разпоредбите от тази директива. Ето защо предлагам този анализ да се включи към анализа на първия въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">И така, предлагам да се приеме, че с двата си въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, член 3, параграф 1, буква а), член 7, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115, както и членове 18—23 от Директива 2019/790 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат в полза на работодателя с подзаконов акт да се отстъпват сродните права на артистите — изпълнители, които са назначени с акт за назначаване, за изпълненията, осъществени в рамките на служебното правоотношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преформулираните преюдициални въпроси </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С акта, предмет на спора в главното производство, който е приет без съгласието на музикантите от ONB и въпреки противопоставянето им, белгийските органи едностранно с подзаконов акт са разпоредили да се отстъпят в полза на ONB всички съществуващи и бъдещи сродни права на тези музиканти, срещу фиксирано възнаграждение. Следователно този акт прилича на задължително отстъпване на тези права в полза на институцията, заинтересована да ги използва икономически. В допълнение, решението за това отстъпване е взето по отношение на музикантите, които вече са били членове на ONB при приемането на този акт, ретроактивно, т.е. след като те вече са били постъпили на служба в този оркестър (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). То е резултат от акт на федералното правителство, от което зависи и ONB. Ето защо решението за спорното отстъпване по някакъв начин е взето от правителството в негова собствена полза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Оттук въпросът, който се поставя, е дали относимите разпоредби от Директиви 2001/29, 2006/115 и 2019/790 са пречка за такова задължително отстъпване. Още в началото отбелязвам, че според мен отговорът е утвърдителен по причините, изложени по-долу. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По Директиви 2001/29 и 2006/115</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, както и член 3, параграф 1, буква а), член 7, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115 предоставят на артистите — изпълнители изключителното право да разрешават или да забраняват използването на техните изпълнения под формата на фиксиране, възпроизвеждане, разпространение (включително отдаване под наем и в заем) и публично представяне, включително право на предоставяне на достъп на публиката.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика изключителното право да се разрешава или да се забранява, има превантивен характер, в смисъл, че за всеки акт на използване на защитени по този начин обекти се изисква предварителното съгласие на титуляря на въпросното право. Всяко използване на подобни защитени обекти от трето лице без такова предварително съгласие трябва да се разглежда като нарушение на тези права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). От друга страна, тази защита не се ограничава само до ползването от изключителните права, а обхваща и тяхното упражняване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че съответните разпоредби от Директиви 2001/29 и 2006/115 предоставят на артистите — изпълнители правото да се противопоставят действително и ефективно на използването без тяхно съгласие на техните изпълнения. Ето защо това право няма как да се трансформира в обикновено право на възнаграждение чрез задължително отстъпване като предвиденото в акта, предмет на спора в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактът, че музикантите от ONB работят със статус на служители, назначени с акт за назначаване, в случая няма значение. Всъщност, като използва без друго уточнение термина „артисти — изпълнители“, който трябва да се тълкува еднакво в целия Съюз, законодателят на Съюза не е обвързал приложимостта на разпоредбите на Директиви 2001/29 и 2006/115 с някакво условие относно основанието за назначаване на съответните лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>). Следователно приложимостта на тези разпоредби спрямо артистите — изпълнители, включително назначените с акт за назначаване служители, за мен не буди никакво съмнение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директиви 2001/29 и 2006/115 предвиждат изключения и ограничения за изключителните права на артистите — изпълнители. Така в член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 има изчерпателен списък на изключенията от защитените по тази директива права, които държавите членки имат право да предвидят в законодателствата си. Аналогично, член 10 от Директива 2006/115 съдържа кратък списък с възможни изключения от защитените по тази директива права, към който могат да се прибавят изключенията, аналогични на предвидените във вътрешното право на всяка държава членка по отношение на авторското право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). В допълнение, съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от цитираната директива правата на артистите — изпълнители по отношение на излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения са ограничени в определени случаи. По-специално, посоченият параграф 2 въвежда задължителна лицензия за излъчването по безжичен път и публичното съобщаване, когато самото изпълнение е на звукозапис, публикуван с търговска цел, срещу справедливо възнаграждение за титулярите на правата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези изключения и ограничения обаче не допускат всички изключителни права на дадена категория или на дадена група артисти — изпълнители да се преобразуват чрез задължително отстъпване в право на възнаграждение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 10, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/115 впрочем изрично предвижда, че принудителни лицензии могат да се предвиждат само доколкото съответстват на Римската конвенция. Въпреки че се съдържа в Директива 2006/115, тази разпоредба не се прилага единствено по отношение на изключителните права, защитени по силата на тази директива, а „що се отнася общо до защитата на артистите-изпълнители“, т.е. и по отношение на правата, прогласени в Директива 2001/29.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Римската конвенция, към която препраща споменатата по-горе разпоредба от Директива 2006/115, определя ясно естеството на правата, които страните по тази конвенция са длъжни да гарантират на артистите — изпълнители. Съгласно член 7, параграф 1 от тази конвенция, който установява минималната изисквана защита, тази защита трябва да позволи „да [се предотврати]“ използването, без съгласието на тези артисти — изпълнители, на излъчването или публичното съобщаване на тяхно изпълнение, на записването на тяхно незаписано изпълнение и на възпроизвеждането на запис на тяхно изпълнение без съгласието им. Следователно става въпрос за изключителните и превантивните права на артистите — изпълнители, които трябва да могат да дадат или да откажат да дадат съгласието си за всяко използване на техните изпълнения в една от посочените по-горе форми.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Римската конвенция намалява обхвата на този принцип на предварително съгласие на артистите — изпълнители само в ограничен брой случаи, посочени в членове 12, 15 и 19 от тази конвенция и възпроизведени съответно в член 8, параграф 2, в член 10 и в член 3, параграф 6 от Директива 2006/115. Нито една от тези разпоредби обаче не позволява общо да се разпореди задължително отстъпване като съдържащото се в акта, предмет на спора в главното производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до колективните представления, т.е. осъществяваните от няколко артисти — изпълнители, член 8 от Римската конвенция позволява на страните по нея да определят условията и реда, по които тези артисти — изпълнители ще бъдат представлявани за целите на упражняването на техните права. Следователно са възможни изменения, за да се позволи на ансамбли от артисти — изпълнители да дадат ефективно разрешение за действия по използване на техните изпълнения. От подготвителните работи по Римската конвенция обаче се установява, че тази разпоредба се отнася не до условията за упражняване на правата на артистите — изпълнители, а единствено до реда и условията за тяхното представителство, именно за да се избегне тълкуването ѝ в смисъл, че позволява въвеждането на задължителна лицензия за колективните изпълнения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Следователно принципът на съгласие остава напълно приложим тук. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">WPPT възпроизвежда с минимални адаптации разпоредбите на Римската конвенция, що се отнася до изключителните права на артистите — изпълнители. Там тези права са квалифицирани като „изключително право на предоставяне на разрешение“. Членове 8, 9 и 10 от WPPT допълват тази конвенция с нови права, а именно съответно правото на разпространение, правото на отдаване под наем и правото на публично представяне.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен оттук следва, че разпоредбите на Директиви 2001/29 и 2006/115, цитирани в точка 32 от настоящото заключение, във връзка с относимите разпоредби от Римската конвенция и от WPPT, не допускат да се предвиди общо отстъпване на сродните права на група артисти — изпълнители чрез подзаконов акт, без предварителното съгласие на тези артисти — изпълнители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разбира се, вярно е, че в изключителни случаи Съдът е приел, че в националното законодателство може да се предвиди презумпция за мълчаливо съгласие на титулярите на авторските права или на сродните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Според мен обаче тази съдебна практика не е приложима в настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, всъщност Съдът е предвидил такова мълчаливо съгласие само в случай на използване с по-несъществено значение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Съмнявам се, че това може да се приложи едно към едно по отношение на общо отстъпване на сродните права на група артисти изпълнители. От друга страна, Съдът подчертава, че условията, при които се допуска мълчаливо съгласие, трябва да бъдат стриктно определени, за да не бъде лишен от смисъл самият принцип на предварително съгласие (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). В случая на артистите — изпълнители, засегнати от акта, предмет на спора в главното производство, обаче е обезсилен именно принципът на предварително съгласие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, Съдът е подчертал, че засегнатият титуляр трябва да бъде в състояние да се противопостави на предвижданото използване на съответния защитен обект (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). В главното производство обаче е безспорно, че музикантите от ONB не са се съгласили с реда и условията за отстъпване на техните права и се противопоставят на акта, предмет на спора в главното производство. Ето защо не може да става въпрос за презумпция за съгласие от тяхна страна. От друга страна, тъй като актът, предмет на спора в главното производство, се отнася до вече наети музиканти, наличието на мълчаливо съгласие относно отстъпването на правата им в полза на ONB остава напълно хипотетично (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, на трето място, Съдът е подчертал също, че преследването на културна цел или интерес не може да обоснове непредвидено от законодателя на Съюза дерогиране на закрилата, гарантирана от актовете от правото на Съюза в областта на авторското право и на сродните права (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За яснота, ще обърна внимание на факта, че според мен правото на Съюза допуска сродните права на артистите — изпълнители да бъдат отстъпени на техния работодател, както предвижда член XI.205, параграф 4 от Code du droit économique (Кодекс на стопанското право), както и когато артистите — изпълнители са назначени с акт за назначаване, това отстъпване да бъде направено с подзаконов акт. За приемането и за съдържанието на такъв подзаконов акт обаче трябва да се получи предварителното съгласие на тези артисти — изпълнители или на надлежно упълномощените им представители. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо предлагам на преюдициалните въпроси да се отговори, що се отнася до Директиви 2001/29 и 2006/115, че член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29, както и член 3, параграф 1, буква а), член 7, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат отстъпването с подзаконов акт в полза на работодателя на сродните права на артистите — изпълнители, които са назначени с акт за назначаване, за изпълненията, осъществени в рамките на служебното правоотношение, щом за приемането и съдържанието на съответния подзаконов акт не е получено предварително съгласие от тези артисти — изпълнители или от надлежно упълномощените им представители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По Директива 2019/790</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до Директива 2019/790, от преюдициалното запитване се установява, че запитващата юрисдикция задава въпрос на Съда относно приложимостта на тази директива в случай на отстъпване с подзаконов акт на сродните права на артистите — изпълнители, назначени с акт за назначаване, както и относно приложимостта на същата директива ratione temporis, с оглед на датата на приемане на акта, предмет на спора в главното производство. Поради това ще насоча вниманието си към тези два аспекта. Преценката за материалното съответствие на националното законодателство с разпоредбите на същата директива при всички положения е от компетентността на запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта на Директива 2019/790 ratione temporis</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Искам да припомня, че съгласно член 26 от Директива 2019/790 тя се прилага за всички произведения и други обекти, защитени от националното право в областта на авторското право към 7 юни 2021 г. Този член уточнява в параграф 2, че тази директива се прилага, без да се засягат сключените актове и придобитите права преди горепосочената дата. Следователно въпросът, който се поставя, е до каква степен посочената директива се прилага по отношение на акта, предмет на спора в главното производство, който е влязъл в сила на 4 юни 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В началото ще отбележа, че съдържащата се в член 26, параграф 2 от Директива 2019/790 резерва се прилага само за сключените актове и придобитите права в съответствие със закона. Ако вследствие на отговора, който Съдът ще даде на преюдициалните въпроси, запитващата юрисдикция реши да отмени акта, предмет на спора в главното производство, въпросът за приложимостта ratione temporis на тази директива ще стане безпредметен, тъй като евентуалният нов акт за отстъпване на правата на музикантите от ONB ще е приет след 7 юни 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Независимо от посоченото по-горе, струва ми се, че е необходимо да изложа следните бележки относно тази приложимост ratione temporis.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до разпоредбите на член 10 от Директива 2001/29, който по същество съвпада с член 26 от Директива 2019/790, Съдът вече е постановил, че тяхната цел е да се избегне прилагане с обратна сила на Директива 2001/29 и че те трябва да се тълкуват в смисъл, че тази директива не засяга актовете за използване на изключителни права, влезли в сила преди датата, на която тя става приложима (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази съдебна практика обаче не дава изричен отговор на въпроса как трябва да се тълкува понятието „придобити права“, съдържащо се и в член 26, параграф 2 от Директива 2019/790. За мен това понятие не би трябвало да се тълкува твърде широко, за да не се наруши полезният ефект на тази директива. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност отстъпването на изключителни права може да има много широк времеви обхват. Така актът, предмет на спора в главното производство, предвижда отстъпването в полза на ONB на всички изброени в него сродни права на музикантите от този оркестър — тези, които са наети в момента, и тези, които ще бъдат наети в бъдеще, включително за бъдещите изпълнения и за целия срок на тези права. Да се считат всички тези права за „придобити“ по смисъла на член 26, параграф 2 от Директива 2019/790, би довело до окончателно изключване на действието на изискванията на тази директива по отношение на отстъпването на сродните права на музикантите на ONB, като така тя ще престане да действа по отношение на тази група артисти — изпълнители. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо според мен член 26, параграф 2 от Директива 2019/790 трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до правата, съществуващи към упоменатата там дата, т.е. за правата, чийто правопораждащ факт е настъпил преди тази дата. Що се отнася до сродните права на артистите — изпълнители, този правопораждащ факт по принцип е изпълнението. Всъщност, макар отстъпването на изключителни права да може да се отнася за бъдещи права, трудно е те да се считат за „придобити“ от приобретателя, тъй като не е сигурно, че ще настъпи правопораждащият факт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, и независимо от тълкуването in abstracto на член 26 от Директива 2019/790, следва да се отбележи, че при обстоятелствата по настоящото дело актът, предмет на спора в главното производство, като подзаконов акт има двойствена природа. От една страна, това е актът за отстъпване на сродните права на музикантите от ONB, назначени в момента на неговото приемане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). От друга, той регулира абстрактно положението на всеки настоящ или бъдещ музикант от този оркестър. Като такъв, този акт е част от вътрешното белгийско законодателство, което Кралство Белгия е задължено да приведе в съответствие с Директива 2019/790, считано от 7 юни 2021 г. Това задължение е в тежест на белгийската държава, независимо от ролята, в която действа — като законодател или като работодател. Всъщност тази държава членка не може да повдигне възражение за никакви „придобити права“, за да попречи на полезния ефект на тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на тези съображения стигам до извода, че членове 18—23 от Директива 2019/790 се прилагат по отношение на акта, предмет на спора в главното производство, считано от 7 юни 2021 г., с изключение на актовете за използване, осъществени преди тази дата, и съществуващите преди нея права, придобити от ONB (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимостта на Директива 2019/790 ratione personae</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция има съмнения дали членове 18—23 от Директива 2019/790 се прилагат в случай на отстъпване на сродните права на артистите — изпълнители, осъществено в рамките на трудово правоотношение, по-специално на служители, назначени с акт за назначаване. Тези съмнения се подхранват от тезите на белгийската държава и на ONB, които тези страни поддържат по същество в писмените си становища по настоящото производство, като твърдят, че с оглед на своето съдържание и в светлината на относимите съображения от тази директива, посочените разпоредби били приложими само по отношение на титулярите, сключили лицензионни договори или договори за отстъпване на правата си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от изложението, посветено на относимите разпоредби от Директиви 2001/29 и 2006/115, артистите — изпълнители трябва, освен в ограничен брой случаи, да дадат съгласие за всяко използване на техните сродни права. Когато това съгласие се дава срещу възнаграждение, е налице един вид „договор за използване“ на тези права в общоупотребимия смисъл на думата, като този договор може да бъде с различни форми и наименования в различните национални правни системи. Не са изключени трудовите правоотношения, при които може да съществува и договор за отстъпване на сродните права между артиста — изпълнител служител и неговия работодател, независимо дали този договор е отделен документ, или е включен в трудовия договор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В Директива 2019/790 това положение се приема за даденост и терминът „договор“ в нея се използва в този общоупотребим и широк смисъл. Впрочем членове 18, 19 и 22 от тази директива определят приложното си поле чрез позоваване на лицензиране или отстъпване на изключителните права. Оттук терминът „договор“ в тези разпоредби трябва да се разбира в смисъл, че визира всяко предоставяне на лицензия за използване или отстъпване на изключителните права. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че членове 18—23 от Директива 2019/790 се прилагат не само в хипотезите, когато има договор за използване на изключителните права в тесен смисъл, но и винаги, когато артист — изпълнител срещу възнаграждение даде съгласие за използването на неговите сродни права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Различно тълкуване би лишило Директива 2019/790 от голяма част от нейната ефективност. Всъщност артистите — изпълнители, като актьорите в театър или музикантите в оркестър, често работят по служебно правоотношение. Ако работата им се състои главно в изпълнения на живо, работодателят им може да има интерес да използва по друг начин техните изпълнения. Ако за тези артисти — изпълнители се изключи възможността да се ползват от разпоредбите от тази директива, това съществено би ограничило приложното ѝ поле, а оттам и полезния ѝ ефект. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изводът, направен в точка 63 от настоящото заключение, се подкрепя от съображение 72 от Директива 2019/790, съгласно което физическите лица се нуждаят от защитата, предвидена в тази директива, „за да могат да се възползват изцяло от правата, хармонизирани съгласно правото на Съюза“. Доколкото обаче тези хармонизирани по силата на правото на Съюза права, и по-специално сродните права на артистите — изпълнители, съществуват независимо от положението на своите титуляри от гледна точка на трудовото право, същото трябва да е положението, що се отнася до приложимостта на посочената директива. Докато в това съображение се споменават и положения, при които тази нужда от закрила не съществува, по-специално някои трудови правоотношения, тези положения се отнасят не до използването на защитените обекти, а единствено до тяхната крайна употреба. Настоящият случай обаче не е такъв.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод се прилага и по отношение на работните места в публичния сектор, включително уредените не с трудов договор, а със служебно правоотношение. Всъщност в тези случаи съответният артист — изпълнител също трябва да даде съгласие за използването от работодателя на неговите сродни права. Следователно тяхното отношение по същество е сходно с всяко друго договорно отношение между титуляр на изключителните права и получател на лицензия за използване или приобретател на тези права. Ето защо Директива 2019/790 намира приложение в настоящия случай. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводите, изложени в тази насока от ONB и от Кралство Белгия, основани на особеното естество на работата в публичната администрация, включително в Европейския съюз, според мен са неправилни. На първо място, отстъпването на евентуални авторски права върху обекти, за които е много съмнително, че представляват произведения по смисъла на авторското право, на администрацията, която е техен краен ползвател и не ги използва, във всеки случай не и икономически, не може да се сравнява с отстъпването на сродните права върху артистични изпълнения с оглед именно на тяхното икономическо използване. На второ място, когато постъпва на работа в дадена администрация, лицето на публична служба може да даде съгласие за отстъпването на евентуалните си права напълно информирано за действащите норми, когато подписва своето назначаване. Актът, предмет на спора в главното производство, обаче се прилага по отношение на вече назначените музиканти и не им позволява да се съгласят или да откажат да дадат съгласие за предвижданото отстъпване, докато в миналото от тях е искано такова съгласие. На трето място, отстъпването на правата на дадена администрация в рамките на службата не е свързано с получаване на допълнително възнаграждение и следователно не води до прилагането на Директива 2019/790, обратно на отстъпването, предвидено в акта, предмет на спора в главното производство. На последно място, става въпрос не за възнаграждението на лица на публична служба, а за отстъпването срещу възнаграждение на сродните права на артистите — изпълнители, материя, по която, без никакво съмнение, Съюзът има компетентност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговор на преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно членове 18—23 от Директива 2019/790 по принцип се прилагат по отношение на правна уредба като акта, предмет на спора в главното производство, така че тя трябва да е в съответствие с тези разпоредби. Преценката на това съответствие изисква да се тълкуват националното право и фактическите констатации и следователно е от компетентността на запитващия съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като заключителна бележка, отново ще насоча вниманието към член 1, параграф 2 от Директива 2019/790, по силата на който тя не променя и не засяга действащите норми, закрепени по-специално в Директиви 2001/29 и 2006/115. Оттук в частност следва, че спазването на разпоредбите от първата посочена директива, включително членове 18—23, не замества задължението за спазване на правилата, закрепени в другите две директиви, по-специално принципа на предварително съгласие за всяко използване на защитените обекти. Едностранен акт, приет без такова съгласие, дори да са спазени тези членове, не може да се счита за съобразен с авторското право на Съюза като цяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това предлагам на преюдициалния въпрос относно Директива 2019/790 да се отговори, че членове 18—23 от нея трябва да се тълкуват в смисъл, че — без да се засягат актовете по използване, осъществени преди 7 юни 2021 г., и съществуващите преди тази дата придобити права — се прилагат по отношение на отстъпването с подзаконов акт в полза на работодателя на сродните права на артистите — изпълнители, които са назначени с акт за назначаване, за изпълненията, осъществени в рамките на служебното правоотношение, така че този подзаконов акт трябва да е в съответствие с тези разпоредби. Посоченият акт трябва да е в съответствие и с разпоредбите на Директиви 2001/29 и 2006/115, и по-специално с изискването за предварително съгласие за отстъпването на сродните права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Conseil d’État (Държавен съвет, Белгия), по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-186" title="page-25">
      „Член 2, буква б) и член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, както и член 3, параграф 1, буква а), член 7, параграф 1, член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-187" title="page-25">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-188" title="page-25">
      не допускат отстъпването с подзаконов акт в полза на работодателя на сродните права на артистите — изпълнители, които са назначени с акт за назначаване, за изпълненията, осъществени в рамките на служебното правоотношение, щом за приемането и съдържанието на съответния подзаконов акт не е получено предварително съгласие от тези артисти — изпълнители или от надлежно упълномощените им представители. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-189" title="page-25">
      Членове 18—23 от Директива (EС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-190" title="page-25">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-191" title="page-25">
      без да се засягат актовете по използване, осъществени преди 7 юни 2021 г., и съществуващите преди тази дата придобити права, се прилагат по отношение на отстъпването с подзаконов акт в полза на работодателя на сродните права на артистите — изпълнители, които са назначени с акт за назначаване, за изпълненията, осъществени в рамките на служебното правоотношение, така че този подзаконов акт трябва да е в съответствие с тези разпоредби. Посоченият акт трябва да е в съответствие и с разпоредбите на Директиви 2001/29 и 2006/115, и по-специално с изискването за предварително съгласие за отстъпването на сродните права“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) По-точно става въпрос за т.нар. „имуществени“ права. Неимуществените права не са предмет на правото на Съюза и поради това в настоящото заключение няма да става въпрос за тях.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Защитата на продуцентите на звукозаписи и на излъчващите организации, въведена също с Римската конвенция, е извън предмета на настоящото дело.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 50 и 51).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. най-скоро решение от 9 март 2023 г., Registrų centras (C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. съображение 72 от Директива 2019/790.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) А според моя прочит на преюдициалното запитване запитващата юрисдикция счита това оплакване за допустимо.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. в този смисъл по-специално решение от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 30). За яснота ще отбележа, че в момента на приемане на акта, предмет на спора в главното производство, Директива 2019/790 още не е била транспонирана в белгийското право.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Терминът „служба“ ми изглежда подходящ, защото музикантите от ONB обикновено се назначават с акт за назначаване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. по-специално, що се отнася до сродните права на артистите — изпълнители, решение от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 38 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Решение от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 37).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers (C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 48 и 61).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Тези изключения не могат да бъдат други освен изброените в член 5 от Директива 2001/29. Неяснотата на тази правна уредба се дължи на факта, че член 10 от Директива 2006/115 възпроизвежда дословно член 10 от Директива 92/100/EИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, 1992 г., стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г. глава 17, том 1, стр. 120), която предхожда Директива 2001/29 и е кодифицирана от Директива 2006/115.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Само член 12 от Римската конвенция въвежда един вид задължителна лицензия за случаите, в които фонограма, публикувана с търговска цел, е използвана за разпространение в ефир или за публично представяне и в този случай съответните артисти — изпълнители имат право само на справедливо възнаграждение. Член 15 от тази конвенция предвижда класически изключения от изключителните права на артистите — изпълнители, докато член 3, параграф 6 от Директива 2006/115, в рамките на предоставената в член 19 от посочената конвенция възможност, позволява на държавите членки да предвидят презумпция за разрешение от страна на артистите — изпълнители за действията, обхванати от тази директива, при положение че те са дали съгласие техните изпълнения да бъдат включени в кинематографично или аудио-визуално произведение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. Ficsor, M. Guide des traités sur le droit d’auteur et les droits connexes administrés par l’OMPI, OMPI, Genève, 2003, p. 153.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Вж. решения от 16 ноември 2016 г., Soulier и Doke (C‑301/15, EU:C:2016:878, т. 35), и от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) А именно възпроизвеждането и публичното представяне на цифров носител на книги, които не са налични в търговската мрежа, и използването на изпълнения, съдържащи се в стари аудио-визуални произведения. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Решение от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решения от 16 ноември 2016 г., Soulier и Doke (C‑301/15, EU:C:2016:878, т. 38), и от 14 ноември 2019 г., Spedidam (C‑484/18, EU:C:2019:970, т. 43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2016 г., Soulier и Doke (C‑301/15, EU:C:2016:878, т. 39).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2016 г., Soulier и Doke (C‑301/15, EU:C:2016:878, т. 45).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решение от 27 юни 2013 г., VG Wort и др. (C‑457/11—C‑460/11, EU:C:2013:426, т. 28 и 29).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Това е вярно, поне що се отнася до музикантите, назначени с акт за назначаване. За музикантите, наети по трудов договор, последното съображение от акта, предмет на спора в главното производство, предвижда, че този акт ще започне да се прилага по отношение на тях чрез допълнения към договорите им. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Още повече че по силата на член 27 от тази директива член 19 от нея е приложим по отношение на съществуващите договори още от 7 юни 2021 г. без изключение.</p>
</body>
</html>
