Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
1 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Политика относно убежището — Директива 2001/55/ЕО — Минимални стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием — Член 17, параграф 2 — Директива 2013/32/ЕС — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Предоставяне на международна закрила на лице, ползващо се с временна закрила съгласно Директива 2001/55 — Член 31 — Национална административна практика, състояща се в спиране, за срока на временната закрила, на протичането на срока за произнасяне по молба за международна закрила“.
По дело C‑249/25 [Jilin](i),
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) с акт от 2 април 2025 г., постъпил в Съда на 2 април 2025 г., в рамките на производство по дело
Minister van Asiel en Migratie
срещу
UB,
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, S. Rodin (докладчик), N. Piçarra и N. Fenger, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за UB, от F. Zeven, advocaat,
– за нидерландското правителство, от M. H. S. Gijzen и J. Langer, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от L. Jans и M. Van Regemorter, в качеството на представители,
– за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna и D. Lutostańska, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от F. Blanc, M. Debieuvre и L. Haasbeek, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 април 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (ОВ L 212, 2001 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 179), и на член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Minister van Asiel en Migratie (министър по въпросите на убежището и миграцията, Нидерландия) (наричан по-нататък „министърът“) и UB относно възможността министърът да спре разглеждането на молбата за международна закрила, подадена от UB, докато последният се ползва с временната закрила по Директива 2001/55.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2001/55
3 Съображение 18 от Директива 2001/55 гласи:
„Следва да бъдат създадени правила, които регулират достъпа до процедурите за предоставяне на убежище в контекста на временната закрила в случаите на масово навлизане на разселени лица, които правила да бъдат в съответствие с международните задължения на държавите членки и Договора“.
4 Член 1 от тази директива предвижда:
„Целта на настоящата директива е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием“.
5 Член 2, букви а), в) и г) от посочената директива предвижда:
„За целите на настоящата директива:
а) „временна закрила“ означава процедура, която има характер на изключителна мярка. Временната закрила цели, в случай на масово навлизане или заплаха от масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не могат да се завърнат в страната по произход, предоставяне на незабавна и временна закрила, особено когато съществува също и опасност системата за убежище да изпадне в невъзможност да разгледа всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране. Тази изключителна мярка се предприема в интерес на горепосочените засегнати лица и на други лица, търсещи закрила;
[…]
в) „разселени лица“ означава гражданите на трети страни или лицата без гражданство, които е трябвало да напуснат тяхната държава или регион по произход, или са били евакуирани […], и не са в състояние да се завърнат продължително време в безопасна обстановка поради преобладаващата ситуация в тази държава. Възможно е тези лица да попадат в приложното поле на член 1А от [Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), влязла в сила на 22 април 1954 г. и допълнена с Протокола за статута на бежанците, сключен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“)] или на други международни или вътрешни актове, които предоставят международна закрила. Това са лицата, които:
i) са напуснали области на въоръжен конфликт или разрастващо се външно насилие;
ii) са застрашени или са станали жертви на систематично или общо насилие, упражнявано по отношение на техните човешки права;
г) „масово навлизане“ означава пристигане в [Европейската общност] на голям брой лица, идващи от определена държава или географска област, като тяхното пристигане в Общността е спонтанно или подпомогнато, например посредством програма за евакуация“.
6 Съгласно член 3, параграф 1 от същата директива:
„Режимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежански статут по Женевската конвенция“.
7 Член 17 от Директива 2001/55 гласи:
„1. Лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да имат възможност да подадат молба за предоставяне на убежище по всяко време.
2. Когато разглеждането на която и да е молба за предоставяне на убежище не е било извършено преди изтичане на срока на временната закрила, то следва да приключи след изтичането на този срок“.
8 Член 19 от тази директива предвижда:
„1. Държавите членки могат да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата.
2. Когато, след като бъде разгледана молбата за предоставяне на убежище, на лице, имащо право на или ползващо се с временна закрила, не бъде предоставен бежански статут или каквато и да е друга форма на закрила, държавата членка, независимо от разпоредбата на член 28, предоставя на това лице временна закрила или възможност да продължи да се ползва от режима на временна закрила за оставащия срок от време“.
Директива 2011/95/ЕС
9 Член 1 („Цел“) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9), гласи:
„Целта на настоящата директива е установяването на стандарти за определянето на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила[,] и за съдържанието на предоставената закрила“.
10 В член 2, букви з) и и) от тази директива се уточнява следното:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
з) „молба за международна закрила“ означава искането, отправено от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, за закрила от държава членка, което може да бъде разглеждано като лице, искащо да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила, и което лице не иска изрично друг тип закрила извън приложното поле на настоящата директива, която може да бъде предмет на отделна молба;
и) „молител“ означава гражданин на трета държава или лице без гражданство, подали молба за международна закрила, по която все още не е взето окончателно решение“.
Директива 2013/32
11 Съгласно член 1 („Цел“) от Директива 2013/32:
„Целта на настоящата директива е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива [2011/95]“.
12 Член 2 („Определения“) от Директива 2013/32, предвижда в буква б):
„За целите на настоящата директива:
[…]
б) „молба за международна закрила“ или „молба“ означава искане за закрила от държава членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид закрила извън обхвата на Директива [2011/95], за която се кандидатства отделно.
13 Член 3 („Приложно поле“) от Директива 2013/32 предвижда в параграф 1:
„Настоящата директива се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на международна закрила“.
14 Член 31 („Процедура по разглеждане“) от тази директива предвижда в параграфи 3—5:
„3. Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва в срок от шест месеца от подаването на молбата.
В случаите, при които молбата подлежи на процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 604/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (OВ L 180, 2013 г., стр. 31)], шестмесечният срок започва да тече от момента, когато държавата членка, отговаряща за разглеждането ѝ, се определя в съответствие с посочения регламент, кандидатът е на територията на тази държава членка и е поет от компетентния орган.
Държавите членки могат да удължат шестмесечния срок, установен в настоящия параграф, за допълнителен период, който не надвишава девет месеца, когато:
a) се включват сложни фактически и/или материалноправни въпроси;
б) голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно подадат молба за международна закрила, което на практика в голяма степен затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца;
в) закъснението се дължи на факта, че кандидатът не е спазил задълженията си по член 13.
По изключение при надлежно обосновани обстоятелства държавите членки могат да надвишат сроковете, предвидени в настоящия параграф, с най-много три месеца, когато това е необходимо, за да се осигури точно и пълно разглеждане на молбата за международна закрила.
4. Без да се засягат членове 13 и 18 от Директива [2011/95], държавите членки могат да отложат приключването на процедурата по разглеждане, ако с основание не може да се очаква от решаващия орган да вземе решение в сроковете, установени в параграф 3, поради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временна. В такъв случай държавите членки:
a) извършват прегледи на положението в посочената страна на произход най-малко всеки шест месеца;
б) информират в разумен срок съответните кандидати относно мотивите за отлагането;
в) информират в разумен срок [Европейската комисия] за отлагането на процедурите за въпросната страна на произход.
5. При всички случаи държавите членки приключват процедурата по разглеждане в максимален срок от 21 месеца от подаването на молбата“.
Нидерландското право
Общият закон за административните съдебни производства
15 Член 6 :12 от Algemene wet bestuursrecht (Общ закон за административните съдебни производства) от 4 юни 1992 г. (Stb. 1992, бр. 315) предвижда:
„1. Когато жалбата е насочена срещу неприемането на решение в срок […], [подаването на тази жалба] не e обвързано от спазването на никакъв срок.
2. Жалбата може да бъде подадена веднага щом:
a. администрацията е пропуснала да се произнесе своевременно […] и
b. са изтекли две седмици, считано от деня след датата, на която заинтересованото лице е изпратило до администрацията писмото с покана за произнасяне.
[…]“.
16 Член 8:55d от Общия закон за административните съдебни производства предвижда:
„1. Ако жалбата е основателна и решението все още не е било съобщено, административният съд разпорежда на администрацията да съобщи решението в срок от две седмици, считано от деня след датата на изпращане на съдебното решение.
2. Административният съд налага с решението си специфична глоба за всеки ден допусната забава от администрацията за съобразяване с това съдебно решение. […]
3. В особени случаи или ако се налага за зачитането на други правни изисквания, административният съд може да определи друг срок или да разпореди друга мярка“.
Законът за чужденците от 2000 г.
17 Член 42 от Vreemdelingenwet 2000 (Закон за чужденците от 2000 г.) от 23 ноември 2000 г. (Stb. 2000, бр. 495) предвижда:
„1. Решението по молбата за издаване на разрешение за временно пребиваване […] се приема в срок от шест месеца след постъпването ѝ.
[…]
4. Срокът, посочен в параграф 1, може да се удължи за максимален срок от девет месеца, когато:
[…]
5. след посоченото в параграф 4 удължаване, когато това е необходимо, за да се гарантира подходящото и пълно разглеждане на молбата, срокът може да бъде допълнително удължен с до три месеца. […]“.
18 Член 43, параграф 1 от този закон гласи:
„За определени категории чужденци, които са подали молба за издаване на разрешение за временно пребиваване […], срокът, предвиден в член 42, параграф 1, може да се удължава с до 21 месеца с решение на [министъра], когато се очаква за кратък период от време да съществува несигурност относно положението в държавата по произход, поради което основателно не е възможно да се вземе решение дали молбата може да бъде уважена […]“.
19 Съгласно член 43а от посочения закон:
„Чрез дерогация от член 42, параграф 1 […] по отношение на чужденци, ползващи се с временна закрила, решението по молбата за издаване на разрешение за временно пребиваване по член 28 се постановява в периода от постъпването на молбата до шест месеца след изтичането на срока на временната закрила. […]“.
Кралският правилник за прилагане на Закона за чужденците
20 Член 3.1a от Besluit tot uitvoering van de Vreemdelingenwet (Кралски правилник за прилагане на Закона за чужденците) от 23 ноември 2000 г. (Stb. 2000, бр. 497), гласи:
„1. След подаване на молба за издаване на разрешение за временно пребиваване на основание на правото на убежище не може да се пристъпи към извеждане, докато е в сила решение като посоченото в член 5, параграф 3 от Директива [2001/55], ако чужденецът:
a. принадлежи към специалната група чужденци, определена в решение на Съвета на Европейския съюз по член 5, параграф 3 от Директива 2001/55;
b. е съпруг/съпруга на чужденеца, посочен в буква a), или негов несемеен партньор, с когото поддържа трайна връзка и живее към момента на настъпване на фактите, с оглед на които е постановено решението, споменато в уводната част;
c. е осиновено или рождено несключило брак малолетно или непълнолетно дете на чужденец по букви а) или b);
d. е друг близък роднина на чужденеца по буква а), който към момента на събитията, довели до решението, посочено в уводната част, е издържан изцяло или в значителна степен от този чужденец и е живял като част от семейната единица, и изоставянето на когото би довело до тежка ситуация; или,
e. принадлежи към групата чужденци — определена с правилник на министъра — от същата страна или регион като посочения в буква а) чужденец, които са разселени по същите причини и вече не се ползват от закрила в друга държава — страна по Договора за функционирането на ЕС или по Споразумението за Европейското икономическо пространство [от 2 май 1992 г. (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3; Специално издание на български език, глава 11, том 53, стр. 4)]“.
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
21 На 7 март 2022 г. UB, китайски гражданин от уйгурски произход, пристига в Нидерландия заедно със съпругата си, украинска гражданка, и детето си. На 13 април 2022 г. той подава молба за убежище в регистрационно-приемателния център за търсещите убежище лица в Тер Апел (Нидерландия).
22 След като започва разглеждането на тази молба за убежище, компетентният орган установява в рамките на това разглеждане, че UB има право на временна закрила в качеството си на член на семейството на украински гражданин, пребивавал в Украйна със съпругата и детето си преди 24 февруари 2022 г. При тези обстоятелства, в същия ден, в който UB е изслушан във връзка с посочената молба за убежище, министърът го уведомява, че няма основание да продължи разглеждането ѝ, тъй като UB отговаря на необходимите условия, за да се ползва с тази закрила. Според министъра разглеждането на същата молба за убежище би могло да бъде възобновено след изтичането на срока на временна закрила.
23 С писмо-покана за произнасяне от 16 януари 2024 г. UB упреква министъра, че не се е произнесъл в предвидените в Директива 2013/32 срокове по неговата молба за убежище. Предвид липсата на постановено решение в срок от две седмици след изпращането на това писмо, UB предявява иск за установяване на неправомерно бездействие пред Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Arnhem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Арнем, Нидерландия).
24 Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Arnhem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Арнем) приема, че максималният срок от 21 месеца за приключване на процедурата по разглеждане на молба за убежище по Директива 2013/32 започва да тече във всички случаи от подаването на тази молба за убежище. Следователно в случая, тъй като молбата за убежище на UB е подадена на 13 април 2022 г., този съд приема, че министърът е трябвало да се произнесе по тази молба за убежище най-късно през януари 2024 г. Тъй като министърът не е постановил решение своевременно, посоченият съд му разпорежда да се произнесе по споменатата молба за убежище в срок от осем седмици след постановяването на съдебното решение, а при неизпълнение да плати глоба в размер на 100 евро за всеки ден забава, но не повече от 7 500 евро.
25 Министърът обжалва решението на Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Arnhem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Арнем) пред Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), който е запитващата юрисдикция.
26 С тази жалба министърът поддържа, че нито от текста на разпоредбите на Директива 2013/32, уточняващи сроковете за приемане на решение по молба за убежище, нито от „идеята, залегнала в основата на тази директива“, следва, че тези срокове се прилагат и в изключителните случаи, уредени от Директива 2001/55.
27 Запитващата юрисдикция обяснява, че Директива 2001/55 е транспонирана в нидерландското право на 16 декември 2004 г. Според посочената юрисдикция от това транспониране следва, че за да може да се ползва временната закрила, трябва да се подаде молба за убежище. Срокът за постановяване на решение по такава молба за убежище спира да тече за срока на временната закрила, поради което основание за произнасяне по посочената молба за убежище би имало едва след изтичането на срока на временната закрила.
28 Запитващата юрисдикция счита, че за решаването на спора, с който е сезирана, е необходимо да установи как трябва да се определи предвиденият срок за приемане на решение по молба за международна закрила, когато лицето, което е подало такава молба, се ползва и с временна закрила.
29 В това отношение тази юрисдикция отбелязва, че от буквалното тълкуване на член 17, параграф 2 от Директива 2001/55 следва, че тази разпоредба е съставена с „отворена формулировка“. Според нея, макар съответната държава членка да е длъжна да приключи разглеждането на молбата за убежище по време на срока на временна закрила или след изтичането на този срок, посочената разпоредба все пак не уточнява кога трябва да започне действително разглеждането на молбата за убежище, нито колко време може да продължи това разглеждане.
30 Посочената юрисдикция счита в по-широк смисъл, че текстът на релевантните разпоредби на Директива 2001/55 и на Директива 2013/32 не дава еднозначен отговор на правния въпрос, който се поставя в случая.
31 При разглеждането на контекста, в който се вписва Директива 2001/55, същата юрисдикция отбелязва, че с тази директива законодателят на Съюза е признал необходимостта в държавите членки да може да се предостави „незабавна и временна закрила“ на разселените лица, особено когато съществува и риск системата за убежище на държавите членки да не е в състояние да се справи добре с притока на лица, търсещи международна закрила. При все това нито Директива 2001/55, нито Директива 2013/32, нито Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) предвиждат дерогиращи разпоредби по отношение на положенията, обхванати от Директива 2001/55.
32 В по-общ план запитващата юрисдикция счита, че цялостният анализ на директиви 2001/55 и 2013/32 и на практиката на Съда не ѝ позволява да установи със сигурност, че съществува възможност да няма произнасяне по молба за убежище, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, докато тече срокът на временна закрила.
33 При тези условия Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 17, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба позволява на държавите членки да спрат разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, за срока на временната закрила?
2) Трябва ли сроковете за произнасяне, предвидени в член 31 от Директива [2013/32], да се тълкуват в смисъл, че когато молба за международна закрила е подадена от лице, ползващо се с временна закрила […], преди началото или докато тече срокът на временната закрила, сроковете за произнасяне започват едва след края на временната закрила или те продължават да текат след края на тази закрила?“.
По преюдициалните въпроси
34 С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 17, параграф 2 от Директива 2001/55 и член 31 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат органите на държава членка автоматично да спрат разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временна закрила, за срока на временната закрила, така че срокът за приемане на решение по тези молби за международна закрила да започва или да продължава да тече едва след края на тази закрила.
35 Както се посочва в член 1 от Директива 2001/55, тя има за цел да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, и за поддържане на баланса между държавите членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Както следва от член 2, буква а) от тази директива, прилагането на тази закрила има за цел по-специално да се избегне претоварването на системата за предоставяне на международна закрила от масовото и едновременно подаване на молби от посочените лица за получаване на бежански статут, при това както в интерес на същите лица, така и в интерес на другите лица, търсещи международна закрила.
36 Този механизъм за временна и незабавна закрила, който е израз на принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите членки при прилагането на политиката в областта на убежището, посочена в член 80 ДФЕС, обаче има изключителен характер, както подчертават съображения 2 и 13 и член 2, буква а) от посочената директива, и трябва да бъде запазен за случаите на масово навлизане на разселени лица. Освен това той предоставя на ползващите се от него лица по-ограничени права от тези, които произтичат от предоставянето на международна закрила по смисъла на Директива 2011/95 (решение от 19 декември 2024 г., Kaduna, C‑244/24 и C‑290/24, EU:C:2024:1038, т. 82 и цитираната съдебна практика).
37 Съгласно постоянната съдебна практика, при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза следва да се имат предвид не само нейният текст, но евентуално и контекстът ѝ и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част. Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (вж. решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 50, и от 26 март 2026 г., Gonrieh, C‑819/25 PPU, EU:C:2026:252, т. 47 и цитираната съдебна практика).
38 На първо място, от текста на член 17, параграф 2 от Директива 2001/55 следва, че тази разпоредба само установява правило относно реда и условията за разглеждане на молбите за международна закрила след изтичането на срока на временната закрила, без обаче да уточнява реда и условията за разглеждане на тези молби по време на този срок, и по-специално дали държавите членки имат възможност да не пристъпват към такова разглеждане през посочения срок.
39 Що се отнася, на второ място, до контекста на член 17, параграф 2 от Директива 2001/55, както и до генезиса на този член 17, параграф 2, следва, първо, да се припомни, че в член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 се уточнява, че режимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежански статут по Женевската конвенция, докато член 17, параграф 1 от тази директива предвижда, че лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да могат да подадат молба за предоставяне на убежище „по всяко време“.
40 Освен това от член 19, параграф 2 от посочената директива следва, че ако, след като бъде разгледана молбата за предоставяне на убежище, на лице, имащо право на или ползващо се с временна закрила, не бъде предоставен бежански статут или каквато и да е друга форма на закрила, на това лице се предоставя временна закрила или възможност да продължи да се ползва от режима на временна закрила за срока на тази закрила.
41 Следователно от горепосочените разпоредби на Директива 2001/55 следва, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да установи режим, при който прилагането на процедурите за международна закрила се изключва или спира по силата на закона, а напротив, е предвидил, че такива процедури могат да се провеждат през срока на прилагане на временната закрила.
42 Второ, както отбелязва генералният адвокат в точки 42—45 от заключението си, от подготвителните работи по Директива 2001/55 е видно, че при липсата на съгласие относно възможността за спиране на разглеждането на молбите за международна закрила за срока на временната закрила държавите членки са решили да не въвеждат тази възможност в посочената директива, макар тя да се е съдържала в първоначалното предложение на Комисията.
43 Следователно не може да се приеме, че законодателят на Съюза е предвидил имплицитно тази възможност в член 17, параграф 2 от Директива 2001/55.
44 Поради това от горепосочените разпоредби на Директива 2001/55, както и от генезиса на член 17, параграф 2 от нея следва, че законодателят на Съюза не е възнамерявал да установи режим, при който прилагането на процедурите за международна закрила да бъде или да може да бъде изключено или спряно по силата на закона, а напротив, е предвидил, че такива процедури могат да се провеждат през срока на прилагане на временната закрила.
45 Трето, следва да се вземат предвид и общите правила относно процедурите за международна закрила, установени в директиви 2011/95 и 2013/32. В това отношение следва да се отбележи, от една страна, че член 1 от Директива 2011/95 гласи, че целта на тази директива е установяването на стандарти за определянето на граждани на трети държави или на лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците и на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила. Освен това от член 1 във връзка с член 2, букви з) и и) от посочената директива следва, че тя урежда всички искания за закрила, които могат да се разглеждат като целящи получаване на статут на бежанец, които са отправени до държава членка от всеки гражданин на трета държава или от всяко лице без гражданство.
46 От друга страна, от член 1 и член 3, параграф 1 от Директива 2013/32 следва, че тази директива, която има за цел да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95, се прилага за всяка молба за международна закрила, която е подадена на територията на държави членки, включително на граница, в териториални води или в транзитна зона.
47 От тези разпоредби следва, че законодателят на Съюза изобщо не е изключил от приложното поле на директиви 2011/95 и 2013/32 лицата, търсещи международна закрила, които към момента на подаване на молбата за тази закрила вече се ползват с временна закрила.
48 Следователно, при липсата на уточнение в противен смисъл в директиви 2011/95 и 2013/32, трябва да се приеме, че установените в тези директиви общи правила обикновено се прилагат за такива кандидати за международна закрила. По-специално, сроковете по член 31 от Директива 2013/32 трябва да се разглеждат по принцип като задължителни при разглеждането на молба за международна закрила, независимо от това дали кандидатът за тази закрила вече се ползва с временната закрила.
49 Този извод се потвърждава от факта, че законодателят на Съюза е признал на държавите членки известна свобода на преценка при удължаването на срока за разглеждане на молбите за международна закрила, когато обективни причини оправдават такова удължаване.
50 По-специално член 31, параграф 3, трета алинея, буква б) от Директива 2013/32 предвижда, че държавите членки могат да удължат шестмесечния срок за разглеждане на молба за международна закрила за допълнителен период, който не може да надвишава девет месеца, ако голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно подадат молба за международна закрила, което на практика в голяма степен затруднява приключването на процедурата в срок от шест месеца.
51 Освен това от член 31, параграф 3, четвърта алинея от Директива 2013/32 следва, че при надлежно обосновани обстоятелства държавите членки могат да надвишат с най-много три месеца сроковете от шест и девет месеца, посочени в член 31, параграф 3, първа алинея и трета алинея, буква б) от тази директива, когато това е необходимо, за да се осигури точно и пълно разглеждане на молбата за международна закрила.
52 Освен това от член 31, параграфи 4 и 5 от Директива 2013/32 следва, че държавите членки могат да отложат приключването на процедурата по разглеждане на молба за международна закрила, ако от решаващия орган не може основателно да се очаква да вземе решение в сроковете, предвидени в този член 31, параграф 3, поради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временна, стига да не е превишен окончателен срок от 21 месеца.
53 От това следва, че посоченият член 31 позволява по-специално на държавите членки да превишат обичайно предвидения шестмесечен срок за разглеждане на молбите за международна закрила, в случаи, характеризиращи се с увеличаване на натиска върху системите им за международна закрила, каквито са например тези, които могат да обосноват прилагането на временната закрила, предвидена в Директива 2001/55, поради което същият член 31 показва, че законодателят на Съюза надлежно е взел предвид административните трудности, които могат да възникнат от увеличаването на броя на едновременно подадените молби за международна закрила.
54 На трето място, не може да се приеме, че общо и автоматично спиране на разглеждането на молбите за международна закрила или на сроковете за разглеждане на такава молба, докато тече срокът на временната закрила, е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на тази директива.
55 Несъмнено, както е припомнено в точка 35 от настоящото решение, прилагането на временната закрила има за цел да се избегне претоварването на системата за предоставяне на международна закрила от масовото и едновременно подаване на молби от разселени лица за получаване на бежански статут, при това както в интерес на тези разселени лица, така и в интерес на други лица, търсещи международна закрила.
56 Все пак посочената директива цели и да запази ефективната възможност на гражданите на трети държави и на лицата без гражданство, които се ползват с временна закрила, да получат международна закрила след надлежно разглеждане на тяхното индивидуално положение, като същевременно им гарантира незабавно предоставяне на закрила в по-малък мащаб (решение от 20 ноември 2025 г., Framholm, C‑195/25, EU:C:2025:904, т. 48 и цитираната съдебна практика).
57 Впрочем последната цел е в разрез с предоставянето на органите на държавите членки на възможност за общо и автоматично спиране на разглеждането на молбите за международна закрила за срока на временната закрила.
58 Освен това прилагането за целия Европейски съюз на механизма за временна закрила, установен с Директива 2001/55, не означава непременно, че дадена държава членка е изправена пред подаването на молби за международна закрила, броят на които надхвърля капацитета на нейната система за закрила. При това положение разглеждането на молба за международна закрила, подадена от лице, ползващо се с временна закрила, не може да бъде отложено единствено с мотива, че такова разглеждане би могло да противоречи на целта, припомнена в точка 55 от настоящото решение.
59 Освен това евентуалното общо и автоматично спиране на разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временна закрила, би могло, след изтичането на срока на временната закрила, да наложи на компетентните органи задължението да разгледат едновременно голям брой молби за международна закрила, поради което тази мярка не изглежда реално годна за постигане на целта за закрила на националните системи срещу претоварването, причинено от масовото и едновременно подаване на молби за получаване на международна закрила.
60 Несъмнено не може напълно да се изключи подаването, по изключение, за кратък период от време на значителен брой молби за международна закрила от лицата, ползващи се от временна закрила, на практика да постави дадена държава членка в обективна невъзможност, предвид капацитета на нейната система за временна закрила и въпреки всички обективно осъществими мерки за справяне с такъв приток, да разгледа всички тези молби при стриктно спазване на сроковете, посочени в член 31 от Директива 2013/32.
61 Макар наличието на такава обективна невъзможност да не може да обоснове, поради изложените в точки 35—59 от настоящото решение причини, общо и автоматично спиране на разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временната закрила, то все пак може да накара съответната държава членка — за да гарантира постигането на целите на Директива 2001/55 и да защити правата на всички кандидати за международна закрила — да вземе мерки като поетапното разглеждане на тези молби за международна закрила, като евентуално определи приоритети за тази цел.
62 Следователно такива мерки биха могли евентуално да накарат компетентните органи на държава членка временно да отложат разглеждането на някои от молбите за международна закрила, подадени от лица, ползващи се с временна закрила, без да е възможно да се гарантира систематично, че всяка от тези молби може в крайна сметка да бъде разгледана при стриктно спазване на сроковете, посочени в член 31 от Директива 2013/32.
63 Когато компетентните органи са приложили такива мерки, компетентните юрисдикции, сезирани с жалба като разглежданата в главното производство, следва да се уверят, че евентуалното превишаване на тези срокове, от една страна, не произтича от решение за общо и автоматично спиране на разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временна закрила, и от друга страна, е следствие само от необходими мерки за преодоляване на обективна невъзможност за спазване на посочените срокове, като същевременно се избягва претоварването на системата за международна закрила на съответната държава членка.
64 От всичко гореизложено следва, че член 17, параграф 2 от Директива 2001/55 и член 31 от Директива 2013/32 трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– не допускат органите на държава членка автоматично да спрат разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временна закрила, за срока на временната закрила, така че срокът за приемане на решение по тези молби за международна закрила да започва или да продължава да тече едва след края на тази закрила,
– в изключителни случаи компетентните органи могат временно да отложат разглеждането на някои от посочените молби за международна закрила, включително като превишат този срок за постановяване на решение, стига това превишаване да е следствие от мерки, приети за преодоляване на обективна невъзможност за стриктно спазване на посочения срок за постановяване на решение при същевременно избягване на претоварването на системата за международна закрила на съответната държава членка, и които са необходими за тази цел.
По съдебните разноски
65 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 17, параграф 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, и член 31 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила
трябва да се тълкуват в смисъл, че
– не допускат органите на държава членка автоматично да спрат разглеждането на молбите за международна закрила, подадени от лицата, ползващи се с временна закрила, за срока на временната закрила, така че срокът за приемане на решение по тези молби за международна закрила да започва или да продължава да тече едва след края на тази закрила,
– в изключителни случаи компетентните органи могат временно да отложат разглеждането на някои от посочените молби за международна закрила, включително като превишат този срок за постановяване на решение, стига това превишаване да е следствие от мерки, приети за преодоляване на обективна невъзможност за стриктно спазване на посочения срок за постановяване на решение при същевременно избягване на претоварването на системата за международна закрила на съответната държава членка, и които са необходими за тази цел.
Подписи
* Език на производството: нидерландски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.