<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0" A_Debut_ID="BG62015J0417">
   <Properties>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0417</Property>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="Formation">II</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="CreatedFrom">Litige</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2">Cabinet Toader - Projet de motifs non relu du 27/07/2016</Property>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention">0</Property>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte">0</Property>
      <Property name="Version"/>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="NEW">0</Property>
      <Property name="FileDoc">Document2</Property>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumSuite">1</Property>
      <Property name="LitFilePath">C:\Users\clu\AppData\Local\Temp\canevas\Litige.xml</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.8.8 K 27/07/2016 14:34:58</Property>
      <Property name="FootNotes">False</Property>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_DocDeTravail">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Footer">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_ID">-</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="Filename">^CONVERSION^smv@TRA-DOC-BG-ARRET-C-0417-2015-201609208-06W70</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_PC_TRAD SV2_PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_SV2_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">P:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_pub\In\</Property>
   </Properties>
   <A_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">РЕШЕНИЕ ОТ 16.11.2016 г. — ДЕЛО C‑417/15</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Gauche>
   <A_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">SCHMIDT</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Droit>
   <A_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 12</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Gauche>
   <A_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000000"/>I - 11</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="19Centre" id="A150000004">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)</para>
            <para style="19Centre" id="A150000005">16 ноември 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>*</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000006"> Език на производството: немски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000007">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Пространство на свобода, сигурност и правосъдие </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Регламент (ЕС) № 1215/2012 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Приложно поле </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Член 24, точка 1, първа алинея </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Изключителна компетентност по дела, които имат за предмет права върху недвижим имот </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> Член 7, точка 1, буква a) </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Специална компетентност по дела, свързани с договор </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000018">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000019"> Иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот и за заличаване на вписването на право на собственост в имотния регистър</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000020">“</phrase>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000008">По дело C‑417/15</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000009">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд с компетентност по граждански дела, Виена, Австрия) с акт от 23 юли 2015 г., постъпил в Съда на 29 юли 2015 г., в рамките на производство по дело</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000001">Wolfgang Schmidt</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000011">срещу</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Christiane Schmidt</emphasis>
            </para>
            <para style="19Centre" id="A150000013">СЪДЪТ (втори състав),</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000015">генерален адвокат: J. Kokott,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">секретар: A. Calot Escobar,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000017">като има предвид становищата, представени:</para>
            <itemizedlist id="A030000000">
               <listitem id="A060000000">
                  <blockquote id="A010000004">
                     <title id="A210000000">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000018">за г‑н Schmidt, от C. Beck, Rechtsanwalt,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000001">
                  <blockquote id="A010000005">
                     <title id="A210000001">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000019">за г‑жа Schmidt, от М. Bartlmä, Rechtsanwalt,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000002">
                  <blockquote id="A010000006">
                     <title id="A210000002">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000020">за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000003">
                  <blockquote id="A010000007">
                     <title id="A210000003">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000021">за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčíl, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000004">
                  <blockquote id="A010000008">
                     <title id="A210000004">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000022">за Европейската комисия, от G. von Rintelen и М. Wilderspin, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </itemizedlist>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000023">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 юли 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000024">постанови настоящото</para>
         </section>
      </Introduction>
      <A_Motif>
         <section id="B000000000">
            <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
               <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
            </para>
            <blockquote id="B010000000">
               <title id="B210000000">
                  <number>1</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000001">
               <title id="B210000001">
                  <number>2</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Wolfgang Schmidt и г‑жа Christiane Schmidt във връзка с унищожаването на договор за дарение на недвижим имот, намиращ се в Австрия.</para>
            </blockquote>
            <section id="B000000001">
               <title style="04Titre1" id="B200000000">
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000001">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="05Titre2" id="B200000001">
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="italc" id="B400000002">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000002">
                     <title id="B210000002">
                        <number>3</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Съображения 15, 16 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят следното:</para>
                     <blockquote id="B010000003">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000004">„(15)	Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. […]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000004">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000005">(16)<emphasis role="tab" id="B400000003"/>Наред с местоживеенето на ответника следва да съществуват алтернативни основания за компетентност, които са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто правораздаване. С наличието на тясна връзка следва да се гарантира правна сигурност и да се избягва възможността срещу ответника да бъде подаден иск в съд на държава членка, която той не би могъл разумно да предвиди. […]</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000006">[…]</para>
                     <blockquote id="B010000005">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000007">(34)<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Следва да се гарантира приемственост между [Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на [Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела] и на регламентите, които я заменят“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000006">
                     <title id="B210000003">
                        <number>4</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000008">Член 1, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Регламент № 1215/2012 се съдържа в глава I от него, озаглавена „Приложно поле и определения“, и предвижда следното:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000009">„1.<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. […]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000010">2.<emphasis role="tab" id="B400000006"/>Настоящият регламент не се прилага по отношение на:</para>
                     <blockquote id="B010000007">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000011">а)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения или от отношения, които съгласно приложимото към тях право имат последици, сходни на тези, произтичащи от брак“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000008">
                     <title id="B210000004">
                        <number>5</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000012">Раздел 2 от глава II от Регламента е озаглавен „Специална компетентност“. В него е включен член 7, според който:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000013">„Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</para>
                     <blockquote id="B010000009">
                        <para style="29Marge0doubleretrait" id="B150000014">l.<emphasis role="tab" id="B400000008"/>a)	по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000010">
                        <para style="29Marge0doubleretrait" id="B150000015">
                           <emphasis role="tab" id="B400000009"/>[…]“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000011">
                     <title id="B210000005">
                        <number>6</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000016">В същия раздел се съдържа член 8, според който:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000017">„Срещу лице с местоживеене в държава членка може, също така, да бъде предявен иск:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">[…]</para>
                     <blockquote id="B010000012">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000019">4)<emphasis role="tab" id="B400000010"/>по дела във връзка с договор, ако искът може да се съедини с иск относно вещни права върху недвижими вещи срещу същия ответник, в съда на държавата членка, където е разположен имотът“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000013">
                     <title id="B210000006">
                        <number>7</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000020">Член 24 от Регламент № 1215/2012, който се намира в глава II, раздел 6 (озаглавен „Изключителна компетентност“) от него, предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000021">„Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:</para>
                     <blockquote id="B010000014">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000022">1)<emphasis role="tab" id="B400000011"/>по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000023">[…]“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000003">
                  <title style="05Titre2" id="B200000002">
                     <titlecontent id="B300000002">
                        <emphasis role="italc" id="B400000012">Австрийското право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <title id="B210000007">
                        <number>8</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000024">Релевантните разпоредби на австрийското право се съдържат в Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (Общ граждански кодекс, наричан по-нататък „ABGB“) и в Allgemeines Grundbuchsgesetz (Закон за имотния регистър, наричан по-нататък „GBG“).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000016">
                     <title id="B210000008">
                        <number>9</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000025">Член 380 от ABGB гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000026">„Собственост не може да се придобива без титул и без правен способ на придобиване“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000017">
                     <title id="B210000009">
                        <number>10</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000027">Член 425 от ABGB предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000028">„Сам по себе титулът все още не поражда собственост. Собствеността и всички вещни права могат по принцип да се придобиват, освен в предвидените от закона случаи, само чрез предаване и приемане с правно действие“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000018">
                     <title id="B210000010">
                        <number>11</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000029">Според член 431 от ABGB:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000030">„Прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти изисква придобивната сделка да бъде вписана в определените за тази цел публични регистри. Това вписване се нарича „Einverleibung“ (интабулация)“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000019">
                     <title id="B210000011">
                        <number>12</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000031">Член 444 от ABGB гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000032">„Правото на собственост може да се изгуби по волята на собственика, по силата на закон или въз основа на съдебно решение. Правото на собственост върху недвижими вещи се прекратява единствено със заличаване на вписването в публичните регистри“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000020">
                     <title id="B210000012">
                        <number>13</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000033">Член 8 от GBG разграничава следните вписвания в имотния регистър:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000034">„Вписванията в имотния регистър са следните:</para>
                     <blockquote id="B010000021">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000035">1.<emphasis role="tab" id="B400000013"/>вписвания (Einverleibungen) (безусловно придобиване на права или заличавания — интабулации или екстабулации), които се извършват, без да е необходимо да се осъществяват допълнителни юридически факти, или</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000022">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000036">2.<emphasis role="tab" id="B400000014"/>предварителни вписвания (придобиване на права или заличавания под условие — пренотации), в резултат на които само при условие че се осъществят допълнителни юридически факти, настъпва правното действие на придобиването, прехвърлянето, ограничаването или погасяването на подлежащи на вписване в имотния регистър права, или</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000023">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000037">3.<emphasis role="tab" id="B400000015"/>обикновени отбелязвания“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000024">
                     <title id="B210000013">
                        <number>14</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000038">Съгласно член 9 от GBGВ в имотния регистър могат да бъдат вписани само вещни права и тежести, правото на обратно изкупуване и правото на предпочтително изкупуване, както и правото на ползване по договор за наем на недвижим имот.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000025">
                     <title id="B210000014">
                        <number>15</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000039">Член 61 от GBG, който се отнася до отбелязванията на съдебните спорове в имотния регистър, има следното съдържание:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000040">„(1)<emphasis role="tab" id="B400000016"/>Когато лице, което счита, че чрез вписване в имотния регистър са накърнени подлежащите му на вписване в имотния регистър права, оспорва по съдебен ред това вписване на основание недействителност и претендира възстановяване на предишното положение в регистъра, може да поиска отбелязването на този спор или едновременно с подаване на исковата молба, или впоследствие. Молбата за отбелязване на спора може да се подаде както до съда, който разглежда делото, така и до съда по вписванията.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000041">(2)<emphasis role="tab" id="B400000017"/>Отбелязването на спора има за последица, че съдебното решение, което ще бъде постановено по иска, ще прояви напълно своето действие и по отношение на лицата, които са придобили подлежащи на вписване в имотния регистър права едва след датата, на която молбата за отбелязване на спора е постъпила в съда по вписванията“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000004">
               <title style="04Titre1" id="B200000003">
                  <titlecontent id="B300000003">
                     <emphasis role="bold" id="B400000018">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000026">
                  <title id="B210000015">
                     <number>16</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000042">Г‑н Schmidt, чието местожителство се намира в Австрия, е бил собственик на недвижим имот, находящ се във Виена (Австрия). С договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт на 14 ноември 2013 г. във Виена, той дарява недвижимия имот на дъщеря си г‑жа Schmidt, която от тази дата e вписана като собственик в имотния регистър. Към момента на дарението г‑жа Schmidt живее в Германия и продължава да живее в същата държава.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000027">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000043">От документите по делото, с които разполага Съдът, е видно, че вследствие на психиатрична експертиза, която показва наличието на сериозни смущения, считано от май 2013 г., с решение от 17 ноември 2014 г. г‑н Schmidt е поставен под запрещение.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000028">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000044">С иск, предявен на 24 март 2015 г. пред Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд с компетентност по граждански дела, Виена, Австрия), г‑н Schmidt, представляван от своя настойник, иска унищожаване на договора за дарение от 14 ноември 2013 г. и оттам заличаване на вписването в имотния регистър на правото на собственост на г‑жа Schmidt върху недвижимия имот, тъй като това вписване е невалидно. По искане на ищеца в главното производство с определение от 25 март 2015 г. на основание член 61, параграф 1 от GBG е разрешено искът за заличаване на вписването да бъде вписан в имотния регистър.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000029">
                  <title id="B210000018">
                     <number>19</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000045">Според г‑жа Schmidt запитващата юрисдикция не е компетентна да разглежда предявения в главното производство иск поради обстоятелството, че член 24, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 не може да обоснове компетентността на посочената юрисдикция, тъй като този иск не се отнася до вещно право върху недвижим имот по смисъла на тази разпоредба.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000030">
                  <title id="B210000019">
                     <number>20</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000046">Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд с компетентност по граждански дела, Виена) има съмнения относно тълкуването на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012, като се позовава, от една страна, на определение на Съда от 5 април 2001 г., Gaillard (C‑518/99, EU:C:2001:209), в което приложението на правилото за изключителната компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, е било отхвърлено по отношение на иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, и от друга страна, на решение от 3 април 2014 г., Weber (C‑438/12, EU:C:2014:212), според което иск за установяване на недействителността на упражняването на право на изкупуване, обременяващо недвижим имот, спада към тази изключителна компетентност.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000031">
                  <title id="B210000020">
                     <number>21</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000047">Запитващата юрисдикция уточнява, че постановеното въз основа на член 61 параграф 1 от GBG съдебно решение, с което се уважава иск за заличаване на вписването, има действие както по отношение на г‑жа Schmidt, така и — като последица от отбелязването на спора в имотния регистър — по отношение на трети лица, които по време на производството са придобили вещни права върху този недвижим имот.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000032">
                  <title id="B210000021">
                     <number>22</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000048">При тези обстоятелства Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд с компетентност по граждански дела, Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000049">„Попада ли производството за унищожаване на договор за дарение поради недееспособност на дарителя и за вписване на заличаването на правото на собственост на надареното лице в приложното поле на разпоредбата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012, която предвижда изключителна компетентност по дела с предмет вещни права върху недвижим имот?“.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000005">
               <title style="04Titre1" id="B200000004">
                  <titlecontent id="B300000004">
                     <emphasis role="bold" id="B400000019">По преюдициалния въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000033">
                  <title id="B210000022">
                     <number>23</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000050">С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че искът за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот поради недееспособност на дарителя и за заличаване от имотния регистър на отбелязванията, свързани с правото на собственост на надареното лице, представлява иск, „[който има] за предмет вещни права върху недвижим имот“, по смисъла на тази разпоредба.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000034">
                  <title id="B210000023">
                     <number>24</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000051">В самото начало следва да се отбележи, че подобен иск попада в приложното поле ratione materiae на Регламент № 1215/2012.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000035">
                  <title id="B210000024">
                     <number>25</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000052">Това е така, защото макар член 1, параграф 2, буква а) от този регламент да изключва от неговото приложно поле по-специално гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, както по същество посочва генералният адвокат в точки 27—31 от своето заключение, в рамките на иск като разглеждания в главното производство определянето на дееспособността на дарителя не е главен предмет на този иск, който е свързан с правната валидност на дарението, а предварителен въпрос.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000036">
                  <title id="B210000025">
                     <number>26</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000053">От текста на член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 следва, че съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът (forum rei sitæ), притежават изключителна компетентност по искове, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, независимо от местоживеенето на страните. Тъй като по същество тази разпоредба възпроизвежда съдържанието на член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001, следва да се изтъкне, че, доколкото Регламент № 1215/2012 замества Регламент № 44/2001, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., Universal Music International Holding, C‑12/15, EU:C:2016:449, т. 22 и цитираната съдебна практика).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000037">
                  <title id="B210000026">
                     <number>27</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000054">Съдът вече е постановил по повод на член 22, точка 1 от Регламент № 44/2001, че за да се гарантират, доколкото е възможно, равни и еднакви права и задължения, произтичащи от този регламент за държавите членки и заинтересованите лица, смисълът на израза „по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот“, в правото на Съюза следва да се определи самостоятелно (решения от 3 април 2014 г., Weber, C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 40 и от 17 декември 2015 г., Komu и др., C‑605/14, EU:C:2015:833, т. 23).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000038">
                  <title id="B210000027">
                     <number>28</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000055">В допълнение, съгласно постоянна практика на Съда по Регламент № 44/2001, доколкото разпоредбите на член 22, точка 1 от този регламент въвеждат изключение от общите правила за компетентност по същия регламент, и по-специално от залегналото в член 2, параграф 1 от него правило, че — при спазване на условията на същия регламент — искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка, тези разпоредби не бива да бъдат тълкувани в по-широк смисъл, отколкото изисква тяхната цел. Това е така, защото тези разпоредби водят до лишаване на страните от възможността да изберат съда, пред който иначе биха били призовани, и в определени случаи — до призоваването им пред съд, който не е съдът по местоживеене на нито една от страните (вж. решение от 17 декември 2015 г., Komu и др., C‑605/14, EU:C:2015:833, т. 24).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000039">
                  <title id="B210000028">
                     <number>29</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000056">Що се отнася до преследваната с горепосочените разпоредби цел, както от Доклада за Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ C 59, 1979 г., стр. 1), така и от постоянната практика на Съда по член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001 следва, че основната причина за предоставяне на изключителна компетентност на съдилищата в договарящата държава, в която се намира недвижимият имот, е обстоятелството, че предвид близостта си съдът по местонахождението на имота може да установи най-добре фактическите положения и да приложи правилата и обичайната практика, които обикновено са тези на държавата по местонахождение на имота (решение от 17 декември 2015 г., Komu и др., C‑605/14, EU:C:2015:833, т. 25).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000040">
                  <title id="B210000029">
                     <number>30</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000057">Съдът също така е уточнил, че изключителната компетентност на съдилищата на договарящата държава, в която се намира недвижимият имот, не обхваща всички искове за вещни права върху недвижими имоти, а само тези, които попадат в приложното поле на посочената конвенция или съответно на Регламента, и едновременно с това са насочени, от една страна, към определяне на площта, състоянието, собствеността и владението на недвижим имот или към установяване на наличието на други вещни права върху тези имоти и от друга страна, към осигуряване спрямо носителите на тези права на защита, що се отнася до произтичащите от положението им правомощия (решение от 17 декември 2015 г., Komu и др., C‑605/14, EU:C:2015:833, т. 26 и цитираната съдебна практика).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000041">
                  <title id="B210000030">
                     <number>31</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000058">Също така е нужно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда разликата между вещното и облигационното право се състои в това, че първото, чийто обект са вещи, има действие по отношение на всички, докато второто може да бъде предявено само на задълженото лице (решение от 17 декември 2015 г., Komu и др., C‑605/14, EU:C:2015:833, т. 27 и цитираната съдебна практика).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000042">
                  <title id="B210000031">
                     <number>32</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000059">В настоящия случай от акта за преюдициално запитване следва, че в австрийското гражданско право унищожаването на договор за дарение поради недееспособност на дарителя поражда действие ex tunc, като води до връщане на така придобития недвижим имот. За договорите с предмет недвижим имот това връщане се изразява в заличаване на всички съдържащи се в имотния регистър отбелязвания, свързани с правото на собственост на лицето, посочено в него като собственик.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000043">
                  <title id="B210000032">
                     <number>33</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000060">Доколкото предявеният от г‑н Schmidt иск цели, от една страна, унищожаване на договора за дарение поради неговата недееспособност и от друга страна, заличаване на отбелязването на правото на собственост на неговата дъщеря в имотния регистър, естеството на този иск следва да се прецени с оглед на всяко от тези искания.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000044">
                  <title id="B210000033">
                     <number>34</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000061">Що се отнася, на първо място, до искането за унищожаване на договора за дарение на недвижим имот, от акта за преюдициално запитване следва, че това искане се основава на твърдяната унищожаемост на договора поради недееспособността на ищеца в главното производство. Съгласно постоянната съдебна практика обаче не е достатъчно искът да се отнася до вещно право върху недвижим имот или да има връзка с такъв имот, за да се обоснове компетентността на юрисдикцията на държавата членка, в която се намира недвижимият имот. Напротив, искът трябва да се основава на вещно, а не на облигационно право върху недвижим имот (вж. в този смисъл определение от 5 април 2001 г., Gaillard, C‑518/99, EU:C:2001:209, т. 16).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000045">
                  <title id="B210000034">
                     <number>35</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000062">Това тълкуване се подкрепя освен това от доклада на г‑н Schlosser по Конвенцията за присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия към Конвенцията относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, както и към Протокола за нейното тълкуване от Съда (OВ C 59, 1979 г., стр. 71, т. 170—172), в който се уточнява, че по отношение на исковете със смесен характер, които се основават на облигационно право и са насочени към придобиване на вещно право, съществуват много доводи в подкрепа на преобладаващия облигационен характер на тези искове и следователно на неприложимостта на правилото за изключителната компетентност по дела, които имат за предмет недвижими имоти (определение от 5 април 2001 г.,Gaillard, C‑518/99, EU:C:2001:209, т. 21).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000046">
                  <title id="B210000035">
                     <number>36</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000063">Както по същество посочва генералният адвокат в точка 40 от своето заключение, обстоятелството, че договорът, чиято недействителност се претендира, има за предмет недвижим имот, е без значение за анализа на неговата валидност, тъй като в този контекст недвижимият характер на материалния предмет на договора има само аксесорно значение (вж. по аналогия решение от 18 май 2006 г., ČEZ, C‑343/04, EU:C:2006:330, т. 34).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000047">
                  <title id="B210000036">
                     <number>37</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000064">Следва също да се добави, че подобно тълкуване не накърнява изискването за добро правораздаване, което, както следва от точка 29 от настоящото съдебно решение, стои в основата на член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012, доколкото, произнасяйки се по искането за унищожаване на договор за дарение поради недееспособност, сезираният съд не следва да извършва проверки, тясно свързани със съответния недвижим имот, които могат да обосноват прилагане на предвиденото в този член правило за изключителната компетентност.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000048">
                  <title id="B210000037">
                     <number>38</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000065">Както обаче посочват генералният адвокат в точка 50 от своето заключение и чешкото правителство в писменото си становище, запитващата юрисдикция може да обоснове компетентността си да разгледа искането за унищожаване на договора за дарение на недвижим имот с член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000049">
                  <title id="B210000038">
                     <number>39</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000066">Това е така, защото съгласно посочената разпоредба споровете по дела, свързани с договор, могат да бъдат разглеждани от съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, т.е. на задължението, съответстващо на договорното право, на което се основава искът на ищеца (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 1976 г., De Bloos, 14/76, EU:C:1976:134, т. 10—14). В настоящия случай искът в главното производство се основава на твърдяната унищожаемост на договорното задължение, състоящо се в прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот, което, ако този договор е валиден, трябва да бъде (и първоначално е било) изпълнено в Австрия.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000050">
                  <title id="B210000039">
                     <number>40</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000067">Що се отнася, на второ място, до искането за заличаване на правото на собственост на надареното лице в имотния регистър, това искане се основава на унищожаемостта на прехвърлянето на собственост и следователно на вещно право, на което се позовава ищецът в главното производство по отношение на съответния недвижим имот.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000051">
                  <title id="B210000040">
                     <number>41</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000068">Съгласно член 24, точка 1, първа алинея от Регламент № 1215/2012 подобно искане, насочено към запазване на произтичащите от вещно право правомощия, спада към изключителната компетентност на юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000052">
                  <title id="B210000041">
                     <number>42</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000069">Предвид тази изключителна компетентност на юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот, да разглежда искането за заличаване в имотния регистър на правото на собственост на надареното лице, както изтъква генералният адвокат в точки 51—58 от своето заключение, съгласно член 8, точка 4 от Регламент № 1215/2012 поради наличие на връзка между исковете тази юрисдикция е компетентна да разгледа и искането за унищожаване на договора за дарение на недвижим имот, тъй като и двете искания са насочени срещу същия ответник и както следва от документите по делото, с които разполага Съдът, те могат да бъдат съединени.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000053">
                  <title id="B210000042">
                     <number>43</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000070">С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори по следния начин:</para>
                  <itemizedlist id="B030000000">
                     <listitem id="B060000000">
                        <blockquote id="B010000054">
                           <title id="B210000043">
                              <number>–</number>
                           </title>
                           <para style="03Tiretlong" id="B150000071">Разпоредбите на Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот поради недееспособност на дарителя не попада в изключителната компетентност на юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот, предвидена в член 24, точка 1 от този регламент, а в специалната компетентност по член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент.</para>
                        </blockquote>
                     </listitem>
                     <listitem id="B060000001">
                        <blockquote id="B010000055">
                           <title id="B210000044">
                              <number>–</number>
                           </title>
                           <para style="03Tiretlong" id="B150000072">Иск за заличаване в имотния регистър на отбелязванията, свързани с правото на собственост на надареното лице, попада в изключителната компетентност по член 24, точка 1 от същия регламент.</para>
                        </blockquote>
                     </listitem>
                  </itemizedlist>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000006">
               <title style="04Titre1" id="B200000005">
                  <titlecontent id="B300000005">
                     <emphasis role="bold" id="B400000020">По съдебните разноски</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000056">
                  <title id="B210000045">
                     <number>44</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000073">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </section>
      </A_Motif>
      <Dispositif>
         <section id="D000000000">
            <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</para>
            <para style="30Dispositifalinea" id="D150000001">
               <emphasis role="bold" id="D400000000">Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че иск за унищожаване на договор за дарение на недвижим имот поради недееспособност на дарителя не попада в изключителната компетентност на юрисдикцията на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот, предвидена в член 24, точка 1 от този регламент, а в специалната компетентност по член 7, точка 1, буква а) от посочения регламент.</emphasis>
            </para>
            <para style="30Dispositifalinea" id="D150000002">
               <emphasis role="bold" id="D400000001">Иск за заличаване в имотния регистър на отбелязванията, свързани с правото на собственост на надареното лице, попада в изключителната компетентност по член 24, точка 1 от същия регламент.</emphasis>
            </para>
         </section>
      </Dispositif>
      <A_Signatures>
         <section id="D000000001">
<para style="77Signatures" id="D150000003">Подписи</para>

</section>
      </A_Signatures>
   </Affaire>
</A_Doc_Ref>