<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-598/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0598</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:505">EU:C:2017:505</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА N. WAHL — ДЕЛО C‑598/15</P><P>BANCO SANTANDER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">N. Wahl</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170629">29 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑598/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Banco Santander SA</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Cristobalina Sánchez López</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Jerez de la Frontera (Първоинстанционен съд Херес де ла Фронтера, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 93/13/ЕИО</KEYWORD><KEYWORD>Неравноправни клаузи в договори за кредит, сключени с потребители</KEYWORD><KEYWORD>Правомощия на националния съд да разгледа служебно неравноправния характер на клауза на договор за ипотечен кредит в рамките на опростено производство за признаване на вписани в Регистъра на собствеността права</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>С настоящото преюдициално запитване, което по същество се отнася до тълкуването на членове 3, 6 и 7 от Директива 93/13/ЕИО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 г.</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).</P></NOTE>, Съдът се приканва да внесе определени уточнения относно правомощията, които трябва да бъдат предоставени на националния съд с оглед на ефективната защита на потребителите, гарантирана от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Това дело, което е продължение на различни предходни съдебни решения относно испанското производство по изпълнение върху ипотекиран имот<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140430">30 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Barclays Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:279">EU:C:2014:279</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140717">17 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Morcillo и Abril García</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑169/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2099">EU:C:2014:2099</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150121">21 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unicaja Banco и Caixabank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑482/13, C‑484/13, C‑485/13 и C‑487/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:21">EU:C:2015:21</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>); определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Morcillo и Abril García</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:508">EU:C:2015:508</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>); решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151029">29 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>BBVA</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑8/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:731">EU:C:2015:731</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Primus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:60">EU:C:2017:60</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, се отнася по-конкретно до така нареченото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>опростено<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> производство за изпълнение, образувано в резултат на започнато пред нотариус извънсъдебно производство за изпълнение върху ипотекиран имот. От приложимото към фактите по делото испанско право става ясно, че целта на това опростено производство е да се защитят и изпълнят вписаните по-специално в Регистъра на собствеността вещни права. Следователно въпросът, който се поставя, е дали ефективната защита на потребителите, произтичаща от Директива 93/13, изисква националният съд да може да контролира евентуалния неравноправен характер на клаузи, съдържащи се в договор за ипотечен кредит, след прехвърлянето на собствеността върху имота, който е бил ипотекиран.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Държавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 93/13 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>[д]ържавите членки осигуряват, че в интерес на потребителите и конкурентите, съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в договори, сключени между потребители и продавачи или доставчици<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Испанското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Ley 1/2000, de Enjuiciamento Civil (Закон 1/2000 за Гражданския процесуален кодекс) от <DATE ISO="20000107">7 януари 2000 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>BOE, № 7 от <DATE ISO="20000108">8 януари 2000 г.</DATE>, стр. 575—728, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>LEC<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></NOTE> предвижда в член 250, параграф 1 следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Независимо от размера на сумата, по реда на опростеното производство се разглеждат следните искания:</P><P>[…]</P><NP><NO.P>7°</NO.P><TXT>Искания на носителите на вещни права, вписани в Регистъра на собствеността, целящи изпълнението на тези права срещу лицата, които се противопоставят на тези права или затрудняват тяхното упражняване, без да притежават вписан титул, който да ги оправомощава за това<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>По силата на член 444, параграф 2 от LEC ответникът може да направи възражение относно искането в рамките на производството по член 250, параграф 1, точка 7 от LEC, при условие че предостави по искане на ищеца определено от съда обезпечение. Освен това основанията за възражение, които ответникът може да изтъкне, са изчерпателно изброени в член 444, параграф 2 от LEC. Сред тях не фигурира основанието, свързано с наличието на неравноправни клаузи в договора за ипотечен кредит, който представлява основание за извънсъдебната продажба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>По силата на член 440, параграф 2 от LEC съдът е длъжен, ако ответникът не се яви пред съда или ако се яви, без да представи обезпечението, след като го изслуша, да постанови решение, с което да разпореди въвеждането във владение на недвижимия имот и извеждането на обитателя му.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Извънсъдебното производство за изпълнение върху ипотекиран имот се урежда по-специално от член 41 от Ley Hipotecaria (Закон за ипотеките, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>LH<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>BOE № 58 от <DATE ISO="19460227">27 февруари 1946 г.</DATE></P></NOTE>. Тази разпоредба предвижда в редакцията си, приложима към момента на настъпване на фактите в делото по главното производство, следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Искове за защита на вписани вещни права могат да се предявят в опростеното производство, уредено в [LEC] срещу всеки, който, без да има вписан титул, се противопоставя на тези права или затруднява тяхното упражняване. Искове, които се основават на законното вписване в регистъра, предвидено в член 38, изискват задължително да бъде удостоверена по непротиворечив начин валидността на съответното вписване от държателя на регистъра<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 129 от LH гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[и]зпълнителните действия могат да се извършат пряко срещу ипотекирания имот в съответствие с предвиденото в [LEC] […]. Освен това в акта за учредяване на ипотеката може да се предвиди извънсъдебна продажба на ипотекирания имот […] при неизпълнение на обезпеченото задължение. Извънсъдебната продажба се извършва от нотариус по реда на Правилник за ипотеките<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Decreto por el que se aprueba el Reglamento Hipotecario (декрет, с който се утвърждава правилника за ипотеките) от <DATE ISO="19470214">14 февруари 1947 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Reglamento hipotecario (Правилник за ипотеките) (BOE, № 106 от <DATE ISO="19470416">16 април 1947 г.</DATE>).</P></NOTE>, урежда реда на протичането на производството за извънсъдебна продажба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 234 от RH:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="234.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>За извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот по член 129 от [LH] е необходимо в акта за учредяване на ипотеката да е предвидено придържането на страните към това производство, като трябва също да се уточни:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>стойността, на която заинтересованите страни оценяват имота, която ще послужи като начална стойност за наддаването […].</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>адресът, посочен от собственика на ипотекирания имот, на който да му се изпращат документи и съобщения […].</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>лицето, което в случай на извънсъдебна продажба трябва да подпише акта за продажба на недвижимия имот като представител на собственика на ипотекирания имот, като за тази цел може да се посочи самият кредитор.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="234.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Клаузата, по силата на която сключилите договор за кредит и обезпечили го с ипотеката страни приемат да се придържат към извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, трябва да е отделна от останалите клаузи на акта<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 236‑l от RN гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="236L.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>След като удостовери възлагането на недвижимия имот и при необходимост впише цената, нотариусът вписва акта в годишния списък на удостоверяваните от него документи и същият се подписва официално от лицето, на което е възложен имотът, от една страна, и собственика на имота, от друга страна […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="236L.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Този официален документ е достатъчен титул за вписването (в Регистъра на собствеността) на правата на лицето, на което е възложен имотът […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 236‑m от RN гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Лицето, на което е възложен имотът, може да поиска да влезе във владение в придобития имот от първоинстанционния съд по местонахождението на имота<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 236‑ñ от RN гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="236N.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Нотариусът спира производството единствено когато е налице писмено доказателство [за наличието на наказателно производство, което има за предмет възможно използване на фалшив ипотечен титул или когато от Регистъра (на собствеността) му се съобщи, че впоследствие е поискано заличаване на вписването на ипотеката] […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="236N.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако установи наличието на някое от тези обстоятелства, нотариусът спира извънсъдебното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, докато приключат съответно наказателното производство или регистърното производство. Извънсъдебното производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот се възобновява по искане на взискателя, ако не се стигне до обявяване на титула за фалшив или до заличаване на ипотеката<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 236‑o от RN:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Що се отнася до всички останали възражения, които може да направят длъжникът, трети притежатели и други заинтересовани лица, следва да се спазват разпоредбите на последните пет параграфа от член 132 от [LH], когато е приложим<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С петата преходна разпоредба на Ley 1/2013, de medidas para reforzar la protección a los deudores hipotecarios, reestructuración de deuda y alquiler social (Закон 1/2013 за приемане на мерки за засилване на защитата на длъжниците по ипотечни кредити, преструктуриране на задълженията и социални наеми) от <DATE ISO="20130514">14 май 2013 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>BOE № 116 от <DATE ISO="20130515">15 май 2013 г.</DATE>, стр. 36373, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Закон 1/2013<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></NOTE> член 129 от LH се изменя в много отношения. В нея се уточнява, че тези изменения се прилагат към извънсъдебните продажби на ипотекирани имоти, започнати след влизането в сила на настоящия закон, без значение датата, на която е подписан актът за учредяване на ипотека. Нотариусът спира извънсъдебните продажби, започнати преди влизането в сила на Закон 1/2013, по които не е извършено възлагане на ипотекирания имот, ако в преклузивния едномесечен срок от деня след влизането в сила на Закон 1/2013 една от страните докаже, че е предявила пред компетентния съд, в съответствие с предвиденото в член 129 от LH, иск за неравноправния характер на една от клаузите на договора за ипотечен кредит, която представлява основание за извънсъдебната продажба или определя размера на изискуемата сума.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Фактическа обстановка, преюдициални въпроси и производството пред Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20041221">21 декември 2004 г.</DATE> г‑жа Cristobalina Sánchez López сключва с Banco Español de Crédito S.A., впоследствие Banco Santander S.A., договор за кредит, обезпечен с ипотека, за придобиването на жилище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Клауза 11 от този договор, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Извънсъдебно производство<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, предвижда по-специално че страните се съгласяват за извънсъдебно изпълнение на ипотеката. По силата на тази клауза се оправомощава и банката да представлява длъжника по ипотечния кредит в деня на подписване на нотариалния акт за продажба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110324">24 март 2011 г.</DATE> Banco Santander образува производството за извънсъдебно изпълнение върху ипотекирания имот пред нотариус. Това производство приключва на <DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE> с възлагането на ипотекираното жилище на кредитора без предварително определена основна стойност, като имотът е продаден за сума, представляваща 59,7% от неговата оценка за целите на изпълнителното производство върху ипотекиран имот. Поради това длъжникът продължава да дължи <FT TYPE="DECIMAL">13482,97</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120223">23 февруари 2012 г.</DATE> нотариусът изготвя нотариалния акт за продажба на жилището в полза на кредитора без участието на длъжника, представляван за тази цел от кредитора съгласно клауза 11 от договора за ипотечен кредит. Този акт е вписан в Регистъра на собствеността на <DATE ISO="20120412">12 април 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Впоследствие, на <DATE ISO="20140923">23 септември 2014 г.</DATE>, Banco Santander подава искане за започване на опростеното производство по реда на член 250, параграф 1, точка 7 от LEC с цел съдът да разпореди изваждането на г‑жа Sánchez López от жилището и въвеждането във владение на недвижимия имот на банката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Освен това Banco Santander определя размер на гаранцията от <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR, която сума длъжникът трябва да представи, за да направи възражение срещу искането на банката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В рамките на това производство г‑жа Sánchez López не се явява пред запитващата юрисдикция, Juzgado de Primera Instancia de Jerez de la Frontera (Първоинстанционен съд Херес де ла Фронтера, Испания).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства същият решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.P><TXT>Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директива [93/13] национална правна уредба, предвиждаща производство като това по член 250, параграф 1, точка 7 от Ley de Enjuiciamiento Civil, в рамките на което националният съд е длъжен да постанови решение за въвод в жилището, предмет на изпълнение, на лицето, на което то е било възложено в извънсъдебно изпълнително производство, в което съгласно действащия режим по член 129 от Ley Hipotecaria в редакцията му в Закон 1/2000 от <DATE ISO="20000107">7 януари 2000 г.</DATE> и членове 234—236 от [RH] […] не е предвиден нито служебен съдебен контрол на неравноправните клаузи, нито възможност на длъжника да възрази ефикасно на това основание, в рамките на извънсъдебното изпълнение или в рамките на отделно съдебно производство?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директива [93/13] правна уредба като петата преходна разпоредба на Закон 1/2013[,] която предвижда, че нотариусът може да спре висящо към момента на влизането в сила на Закон 1/2013 извънсъдебно производство за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само ако потребителят докаже, че е предявил иск за установяване на неравноправния характер на клауза на договора за ипотечен кредит, който е основание за извънсъдебната продажба или който определя изискуемата сума при изпълнението, и при условие че този отделен иск е бил предявен от потребителя в едномесечен срок от публикуването на Закон 1/2013, без потребителят да е бил уведомен лично за този срок и преди нотариусът да е присъдил имота?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Следва ли предвиденото в Директивата, целта, която същата преследва, и задължението, което налага на националните съдилища да разглеждат служебно неравноправността на клаузите в потребителските договори, без потребителят да е поискал това, да се тълкуват в смисъл, че допускат в производство като предвиденото в член 250, параграф 1, точка 7 от [LEC] или в производството за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>извънсъдебна продажба<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по член 129 от [LH] националният съд да остави без приложение националното право, когато същото не предвижда такъв<?PAGE NO="6"?> служебен съдебен контрол, с оглед на ясните разпоредби на Директивата и на практиката на [Съда] относно задължението на националните съдилища да упражняват служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи в спорове относно потребителски договори?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директивата национална правна уредба като член 129 от [LH] в редакцията му в Закон 1/2013[,] която предвижда като единствен ефикасен способ за защита на прогласените в Директивата права на потребителите по отношение на извънсъдебните производства за принудително изпълнение върху ипотекиран имот само правомощието на нотариусите да предупреждават за съществуването на неравноправни клаузи и която дава на длъжника потребител, срещу който е насочено извънсъдебното изпълнение, възможността да предяви иск в отделно съдебно производство, преди нотариусът да е възложил недвижимия имот?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съвместима ли е с разпоредбите и целите на Директива [93/13] национална правна уредба като член 129 от [LH] в редакцията му в Закон 1/2013 и членове 234—236 от [RH], предвиждаща производство за извънсъдебно изпълнение на ипотечни кредити, сключени между продавачи или доставчици и потребители, в което не е предвидена никаква възможност за служебен съдебен контрол на неравноправните клаузи?<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Banco Santander, испанското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170425">25 април 2017 г.</DATE> се провежда съдебно заседание, в което взимат участие Banco Santander, испанското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Анализ</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Явна недопустимост на втория, четвъртия и петия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Както по същество отбелязват заинтересованите страни, представили писмени становища, отправените от запитващата юрисдикция въпроси са от два порядъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Първият и третият въпрос се отнасят до съвместимостта на правния режим на опростеното производство по член 250, параграф 1 от LH в действащата му редакция към момента на настъпване на фактите в главното производство и до последствията, които следва да бъдат изведени от евентуалната несъвместимост на този режим с Директива 93/13, по-специално от гледна точка на служебния съдебен контрол от националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Вторият, четвъртият и петият въпрос са свързани от своя страна със съвместимостта на член 129 от LH, изменен със Закон 1/2013, и на неговите разпоредби за прилагане с разпоредбите на Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Този последен правен режим обаче не е приложим към момента на настъпване на фактите в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Всъщност в петата преходна разпоредба на Закон 1/2013 се предвижда, че въведените с него изменения се прилагат към извънсъдебните продажби на ипотекирани имоти, започнати след неговото влизане в сила (а именно на <DATE ISO="20130515">15 май 2013 г.</DATE>), независимо от датата, на която е подписан актът за учредяване на ипотеката. Доколкото извънсъдебното изпълнително производство, разглеждано в главното производство, е било приключило на <DATE ISO="20120223">23 февруари 2012 г.</DATE>, тоест много преди тази дата, този закон не се прилага ratione temporis към спора в главното производство, както впрочем изглежда твърди националната юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Следователно вторият, четвъртият и петият преюдициален въпрос трябва да се обявят за явно недопустими, тъй като не се отнасят до тълкуване на правото на Съюза, отговарящо на обективна необходимост във връзка със съдебния акт, който националната юрисдикция следва да постанови<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Разглеждане по същество на първия и третия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Първият и третият преюдициален въпрос, които са тясно свързани, се отнасят до обхвата на правомощията на съда с оглед на ефективността на Директива 93/13 в рамките на изпълнително производство на вече вписани в Регистъра на собствеността вещни права върху недвижим имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Най-напред трябва да изразя недоумението, което буди у мен начинът, по който са формулирани поставените въпроси — и следователно формално допуснати — както и заключенията, които изглежда запитващият съд извежда от съдебната практика, свързана с ефективността на защитата, произтичаща от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Особеността на настоящото дело се състои в обстоятелството, че предполагаемата неравноправна клауза, а именно тази, която позволява да се прибегне до извънсъдебното производство с произтичащите от него последици, е точно тази, която в съответствие с моето разбиране на нещата в крайна сметка е дала възможност на запитващата юрисдикция да бъде на практика сезирана с делото по главното производство, при това много години, след като то приключва в рамките на опростеното производство, предвидено в член 41 от LH и уредено в член 250, параграф 1, точка 7 от LEC.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до връзката, която съществува между главното производство и приложението на Директива 93/13, следва да се отбележи, че в рамките на това опростено производство националната юрисдикция е сезирана по-конкретно не с валидността на договор за ипотечен кредит, всички последици от който вече са настъпили, а само с вписан в Регистъра на собствеността титул за собственост. От предоставените данни в писмените становища става ясно, че въпросният договор е приложен към преписката едва след като е направено искане в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Така с първия и третия въпрос запитващата юрисдикция поставя под въпрос по оригинален начин националната уредба, приложима към производството, чиято цел е да се упражни законно вписано право на собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Всъщност с първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали действащото към момента на настъпване на фактите испанско законодателство — и по-специално член 250, параграф 1, точка 7 от LEC и член 129 от LH — което задължава националния съд да постанови решение за въвеждане във владение на жилището, придобито от финансовата институция в рамките на извънсъдебно изпълнително производство, предвидено в член 129 от LH, е в съответствие или не с член 3, параграфи 1 и 2, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13. Тя отбелязва, че нито в хода на извънсъдебното производство за изпълнение върху ипотекиран имот, нито в хода на последвалото съдебно производство с цел мирно въвеждане на изпълнителя във владението на недвижимия имот не е съществувала възможност за упражняване на съдебен контрол върху неравноправните клаузи, както и че на потребителя не е бил предоставен никакъв ефикасен и своевременен механизъм за възражение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установят последиците от евентуално констатиране на несъвместимост на релевантната национална правна уредба. По-специално тя поставя въпроса дали по силата на задължението си да упражни контрол върху неравноправния характер на съдържащите се в потребителските договори клаузи съдът може да остави без приложение спорната национална правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На първо време ще припомня накратко насоките на практиката на Съда по отношение на обхвата на предоставените на съда правомощия и на гаранциите, които трябва да бъдат предоставени на потребителите, с оглед на ефективността на Директива 93/13 в много особения контекст на извънсъдебните производства за изпълнение върху ипотекиран имот. След това ще обясня защо намесата на съда в препоръчания от националния съд смисъл с оглед на ефективността на Директива 93/13 не ми изглежда в настоящия случай нито наложителна, нито своевременна.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Насоките на съдебната практика относно обхвата на правомощията на съда и относно гаранциите, които трябва да бъдат предоставени на потребителите в рамките на извънсъдебните производства за изпълнение върху ипотекиран имот</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В съответствие с установената съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на съдържанието им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Първо, член 6, параграф 1 от Директива 93/13 установява правилото, че потребителят не може да бъде обвързан с включените неравноправни клаузи в договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>С оглед на положението си на по-слаба страна, в което се намира потребителят, член 6, параграф 1 от посочената директива — императивна разпоредба, свързана с обществения ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061026">26 октомври 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mostaza Claro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑168/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:675">EU:C:2006:675</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Primus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑421/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:60">EU:C:2017:60</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> — която е предназначена да възстанови равновесието между съдоговорителите, се тълкува като позволяваща на националния съд — дори задължаваща го, когато разполага с необходимите правни и фактически обстоятелства — служебно да прецени неравноправния характер на договорна клауза, включена в договор между потребител и продавач или доставчик<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. във връзка с това решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gutiérrez Naranjo и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:980">EU:C:2016:980</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Що се отнася до съвместимостта на процесуална уредба с Директива 93/13, и по-специално на производство, свързано с изпълнението върху дадени като обезпечение имоти, или на изпълнението от нотариуси на обезпечения, дадени във връзка с договори за потребителски кредит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, следва да се припомни, че условията и редът на националните механизми за принудително изпълнение и за ролята на нотариусите в рамките на тези механизми се уреждат във вътрешното право на държавите членки въз основа на принципа на процесуалната им автономия, но при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на ефективност — единствения действително поставен под въпрос в случая<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>В настоящия случай не разполагаме с каквото и да било обстоятелство, което може да породи съмнение относно съответствието на разглежданата в главното производство правна уредба с принципа на равностойност.</P></NOTE> — Съдът, който е трябвало по-специално да се произнесе относно процесуална уредба за принудително изпълнение върху ипотекиран имот, е подчертал, че когато липсва ефикасен контрол върху потенциално неравноправния характер на договорните клаузи, въз основа на които е издаден изпълнителният титул, не може да се гарантира спазването на предоставените от Директива 93/13 права<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160218">18 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finanmadrid EFC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:98">EU:C:2016:98</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>По отношение на националните правни уредби за извънсъдебно изпълнение върху ипотекиран имот Съдът е установил определени обстоятелства, които могат да се окажат необходими, за да се гарантира предвидената в тази директива защитата на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Така, на първо място, в словашките процесуални норми се признава възможността националният съд, който е сезиран в рамките на извънсъдебно производство, да спре изпълнението на продажба на недвижим имот. Разпоредбите на Директива 93/13 се тълкуват обаче в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява основаващо се на евентуално неравноправни договорни клаузи вземане да бъде събрано чрез извънсъдебно изпълнение върху обременен с вещна тежест недвижим имот, даден от потребителя като обезпечение, доколкото тази правна уредба не прави практически невъзможна или изключително трудна защитата на правата, които тази директива предоставя на потребителя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>На второ място, Съдът е приел, че доколкото, от една страна, нотариусът е в състояние да предотврати включването на неравноправни клаузи в договора, като освен това изрично му е възложено чрез своите съвети да осигурява равно третиране във всички производства от неговата компетентност, като привлече вниманието на потребителите върху евентуално неравноправния характер на дадена клауза, а от друга страна, потребителят разполага с възможността да оспори действителността на договора, чието изпълнение се иска, ефективността на предвидената от Директивата защита по принцип е гарантирана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Важно е обаче да се подчертае, що се отнася до твърдението, че е възможно нотариусът да задейства принудителното изпълнение на договор, без да е преценил неравноправния характер на договорните клаузи, че съдебната практика, свързана със служебното разглеждане на неравноправните клаузи, се отнася конкретно до упражняването на правораздавателни функции и не може да бъде отнесена към нотариалната дейност, като се имат предвид съществените разлики между нея и правораздавателната дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Освен това съблюдаването на принципа на ефективност не може да доведе до това да се изисква от национална юрисдикция да трябва не само да компенсира процесуален пропуск от страна на неупражнилия правата си потребител, но и да замести пълната пасивност в процеса на съответния потребител, който не е участвал в нито един от етапите на съдебното изпълнително производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в тази връзка решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091006">6 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Asturcom Telecomunicaciones</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:615">EU:C:2009:615</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В крайна сметка Съдът е приел, че производството за извънсъдебна продажба на недвижим имот, независимо от факта, че не позволява на нотариуса да се произнесе по въпроса има ли евентуално неравноправна клауза, не засяга ефективността на Директива 93/13, след като потребителят е имал възможност да сезира съд и този съд е бил в състояние да постанови привременни мерки, за да спре евентуално организираната от нотариуса публична продан<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в тази връзка решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до член 7, параграф 1 от Директива 93/13, който задължава държавите членки да осигурят ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправните клаузи, същият не налага да се променят изцяло въведените на национално равнище процедури. Трябва само да се гарантира, че съответните национални разпоредби, анализирани в техния контекст, като се отчитат всички съществуващи способи за правна защита, могат да гарантират, че съществуват подходящи и ефективни мерки за предотвратяване на употребата на неравноправни клаузи в потребителски договори и че тези клаузи няма да са обвързващи за потребителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Налага се констатацията, че всеки път, когато Съдът е решил да санкционира национална разпоредба с оглед ефективността на Директива 93/13, сезираният съд винаги е бил в състояние на практика да обяви за недействителна дадена клауза, като по този начин я остави без приложение или оспори все още неприключило обезпечително производство или производство по прехвърляне на имущество. Всъщност това би се наблюдавало или в контекста на производство по същество с установителен характер, в рамките на което на сезирания съд може да му се наложи да прецени евентуално неравноправния характер на клауза от договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, или още в контекста на производство по принудително изпълнение, което се основа на такъв договор, който може да съдържа неравноправна клауза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С други думи, ако се ограничим до разглежданите до този момент от Съда случаи, сезираният съд е искал пояснения относно обхвата на предоставената с Директива 93/13 защита в рамките на текущо изпълнително производство и предвид доказано или предполагаемо наличие на неравноправна клауза в договора за ипотечен кредит, който е в основата на спора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Така в делото, по което е постановено решение Aziz<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, все още не се е състояло прехвърлянето на собствеността върху разглеждания недвижим имот, тъй като, независимо че имотът е бил обявен на публична продан, не е бил възложен, и тъй като малко преди да бъде постановено извеждането му от жилището, г‑н Aziz е предявил установителен иск пред националния компетентен съд, за да обяви нищожността на клауза от договора за ипотечен кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В светлината на тези насоки следва да се разгледа производството за признаване на разглежданите в делото по главното производство вещни права, като се отчита правният контекст, в който то се вписва.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Възможността да се повдигне служебно въпросът за неравноправния характер на съдържащи се в договор клаузи не може да обхване производство за признаване на вещни права, което е независимо от производството по възлагане на имот</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В настоящия случай се налага констатацията, че не става въпрос нито за производство по изпълнение на заповед за плащане, нито за неприключило производство по принудително изпълнение, в което все още е уместно да се прецени неравноправният характер на клаузите на подписания преди това договор за ипотечен кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Единственият предмет на производството, с което е сезирана запитващата юрисдикция, е да се упражни законно вписано право на собственост. Както тази юрисдикция уточнява в отговор на зададен от Съда въпрос, това производство е насочено изключително към защитата на вписаните вещни права.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Според мен е важно ясно да се разграничи производството за извънсъдебна продажба от опростеното производство, уредено в член 41 от LH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Целта на производството за извънсъдебна продажба, което съгласно член 234 от RH предполага постигането на съгласие в акта за учредяване на ипотеката, е да се състави нотариален акт, с който да се прехвърли собствеността върху имота на лицето, на което същият е възложен, посредством по-специално вписване в Регистъра на собствеността.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Опростеното производство за признаване на вещните права, в конкретния случай производството, уредено от член 41 от LH, което е независимо от нотариалното производството за извънсъдебна продажба, напротив, има за цел да защити правото на притежателя на вещно право, вписано по-специално — но не само — в Регистъра на собствеността. Това производство не е свързано с евентуален потребителски договор, по отношение на който националният съд следва да се произнесе, а има за цел единствено да провери дали наистина съществува вписано право, с цел то да бъде упражнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Безспорно в делото по главното производство прибягването до опростеното производство следва първоначално от клауза 11 от сключения на <DATE ISO="20041221">21 декември 2004 г.</DATE> договор между г‑жа Sánchez López и Banco Santander, която предвижда, че страните приемат да се придържат към нотариалното извънсъдебно производство в случай на изпълнение върху ипотекиран имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Уреденото в член 41 от LH производство обаче, до което се отнасят първият и третият преюдициален въпрос, цели защитата на вещните права, които произтичат от извънсъдебната продажба, чрез която собственикът влиза в действително владение на недвижимия имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Това последно производство не се основава на констатацията за спорен договор за ипотечен кредит, а на вписания в Регистъра на собствеността титул за собственост. Всъщност след приключване на производството за извънсъдебна продажба договорът за ипотечен кредит се погасява и ипотечната тежест се заличава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В настоящия случай изглежда, че всички последици от нотариалното производство за продажба са настъпили с обявяването на публичната продан и възлагането на недвижимия имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>С други думи, разглежданото в случая опростено производство е следователно, както подчертава испанското правителство, независимо от извънсъдебната продажба или от всяко друго изпълнително производство върху ипотекиран имот.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Според мен изглежда достатъчно очевидно, че Директива 93/13 не може да бъде обявена за приложима към спорното производството, което има за цел да се установят вещни права с оглед на противопоставимостта им, а не да се изпълни сключен между потребител и продавач или доставчик договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Освен това Съдът нееднократно е припомнял, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство и за неговото развитие и особености пред различните национални инстанции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120614">14 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Español de Crédito</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑618/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:349">EU:C:2012:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Както подчертава испанското правителство, оказва се, че длъжникът е имал възможността в рамките на извънсъдебното производство по прехвърляне на собствеността върху ипотекиран имот да направи възражение или да поиска спирането му поради наличието на неравноправна клауза в договора за ипотечен кредит, като същевременно изиска да бъдат постановени привременни мерки за спиране на продажбата на недвижимия имот, чийто собственик е бил.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Във всеки случай следва да се констатира, че настоящото дело се различава от разгледаните до този момент от Съда, тъй като в конкретния случай настоящото преюдициално запитване не съдържа нито едно фактическо обстоятелство, позволяващо да се установи, че запитващата юрисдикция е смятала, че клауза от спорния договор, различна от позоваващата се на извънсъдебното изпълнително производство, би могла да има неравноправен характер по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Така в делото Aziz вторият преюдициален въпрос се е отнася изрично до договорните клаузи за предсрочната изискуемост и за размера на лихви за забава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aziz</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑415/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:164">EU:C:2013:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. По делото Finanmadrid EFC в преюдициалното запитване се посочва, че са налице съмнения относно евентуално неравноправния характер на някои клаузи от разглеждания договор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160218">18 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Finanmadrid EFC</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:98">EU:C:2016:98</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Ако действително, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен да прецени служебно неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на посочената директива, дори при липса на изрично искане в този смисъл<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pannon GSM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:350">EU:C:2009:350</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, също така следва да се посочат съмнения относно евентуално неравноправния характер на друга клауза от разглеждания в главното производство договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Всъщност важно е да се припомни, че Директива 93/13 има за цел да се избегне включването в договорите, обвързващи потребители с продавачи или доставчици, на клаузи (четвърто съображение), да се отстранят евентуално тези клаузи от договорите и накрая, да не се допусне посочените клаузи да обвързват потребителя (двадесет и първо съображение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>След като обаче във връзка с договора, който не е предмет на висящото пред запитващия съд производство и за който се смята, че съдържа предполагаемата неравноправна клауза, вече са настъпили всички последици поради окончателното прехвърляне на собствеността върху разглеждания в делото по главното производство недвижим имот, изглежда вече не е уместно да се разглежда въпросът дали следва да се избягва или да се отстранява включването на такава клауза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С оглед на всички тези съображения смятам, че предоставената защита от Директива 93/13 не означава съдът да бъде оправомощен да се произнася относно неравноправния характер на включена в договор за ипотечен кредит клауза в рамките на производство, което е независимо от изпълнително производство върху ипотекиран имот, имащо за цел да осигури ефективното упражняване на правото на собственост върху съответния недвижим имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Различно от това решение според мене не би било нито непременно целесъобразно за съответния потребител, нито желателно от гледна точка на спазването на принципа на правната сигурност и на вече придобитите права на собственост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Първо, констатирането на несъвместимост на разглежданото производство с Директива 93/13 не изглежда непременно оправдано с оглед на защитата на съответния потребител, която — припомням — съставлява основната крайна цел, която се преследва с Директива 93/13.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Макар преюдициалното запитване да е особено непълно по отношение на положението на ответника в главното производство, от фактическите обстоятелства, предоставени на Съда от Banco Santander и от испанското правителство, става ясно, че независимо от това, че възлагането на недвижимия имот е било удостоверено с нотариален акт от <DATE ISO="20120223">23 февруари 2012 г.</DATE> и че е било вписано в Регистъра на собствеността на <DATE ISO="20120412">12 април 2012 г.</DATE>, г‑жа Sánchez López е помолила Banco Santander да остане да живее в разглежданото жилище по силата на споразумение за създаване на Социален фонд за недвижимо имущество, създаден на национално равнище на <DATE ISO="20130117">17 януари 2013 г.</DATE> На <DATE ISO="20151119">19 ноември 2015 г.</DATE> г‑жа Sánchez López и Banco Santander сключват договор по силата на това споразумение, който по-специално дава възможност на г‑жа Sánchez López да остане в жилището като наемател срещу заплащане на наем в размер на около 90 EUR. От тези нейни действия става ясно, че същата не е възнамерявала да оспори договора за ипотечен кредит, който е подписала преди това, въпреки че по всяка вероятност е имала възможност да го направи. По същия начин нищо не позволява да се направи изводът, че съответният потребител е възнамерявал да оспори окончателния характер на прехвърлянето на собствеността върху обитавания от него имот, което прехвърляне е настъпило в резултат на извършеното на <DATE ISO="20111215">15 декември 2011 г.</DATE> възлагане и е било вписано в Регистъра на собствеността на <DATE ISO="20120412">12 април 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>С други думи, не е сигурно, че оспорването на това производство може да генерира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>полза<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> за въпросния потребител. Тъй като обявената за неравноправна клауза не обвързва потребителя, извънсъдебното изпълнение върху ипотекиран имот би могло да бъде обявено за недействително и поради неплащане потребителят би бил обвързан отново с договора за ипотечен кредит. Всъщност, след като не може да бъде установена друга евентуално неравноправна клауза от договора, първоначалната договорна рамка ще бъде отново в сила в конкретния случай, без да се променят клаузите, свързани с изплащането. Следва да се припомни обаче, че правото на ефективна защита на потребителя включва и възможността същият да откаже да се позове на правата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130221">21 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banif Plus Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑472/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:88">EU:C:2013:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160414">14 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sales Sinués и Drame Ba</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑381/14 и C‑385/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:252">EU:C:2016:252</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Освен това не може да се изключи, че обявяването на разглеждания в случая договор за ипотечен кредит за недействителен може да постави съответния потребител в още по-неблагоприятно положение, като се стигне до отмяна на възлагането на недвижимия имот и по този начин се оспори договорът за социален наем, сключен впоследствие между Banco Santander и г‑жа Sánchez López.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Второ, оправомощавайки съда да разгледа служебно евентуално неравноправния характер на клаузите на по-рано сключен договор за ипотечен кредит, чието действие е изчерпано — собствеността върху ипотекирания имот е окончателното прехвърлена — би означавало да се оспори с оглед на ефективността на Директива 93/13 вещно право на собственост, което не се основава на сключен с потребители договор, а на извънсъдебно признаване на титул.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В конкретния случай е от съществено значение, че разглежданото вещно право е било вписано в Регистъра на собствеността около четири години преди да се отправи преюдициалното запитване по настоящето дело. Макар в делото по главното производство да изглежда, че Banco Santander е притежател на това право, след вписването му в Регистъра на собствеността имотът е можел да бъде възложен на напълно различен субект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Следователно би било в противоречие с принципа на правната сигурност и на собственост да се оспорят с оглед на ефективността на Директива 93/13 придобити права на собственост, при условие че вече не става въпрос за санкциониране на наличието на неравноправна клауза в договор, обвързващ продавач или доставчик с потребител, който договор продължава да поражда своето правно действие.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Заключение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на зададените от Juzgado de Primera Instancia de Jerez de la Frontera (Първоинстанционен съд Херес де ла Фронтера, Испания) въпроси да се отговори по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори не се прилага към производство като предвиденото в член 41 от Ley Hipotecaria (Закон за ипотеките) и в член 250, параграф 1 от Ley de Enjuiciamiento Civil (Закон 1/2000 за Гражданския процесуален кодекс), доколкото предметът на това производство не е да се направи преценка и/или да се изпълни договор, който обвързва продавач или доставчик с потребител, а просто да се гарантира упражняването на законно придобито и вписано в Регистъра на собствеността право на собственост<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>