РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

23 октомври 2024 година ( *1 )

„Промишлен дизайн на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Регистриран промишлен дизайн на Общността, представляващ наземна маркировка — Член 3, буква а) и член 25, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 6/2002 — Единствен промишлен дизайн — Съгласуваност на изгледите“

По дело T‑25/23,

Orgatex GmbH & Co. KG, установено в Лангенфелд (Германия), представлявано от G. Jacobs, M. Maybaum и M. Dümenil, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), представлявана от E. Markakis,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е

Lawrence Longton, с местожителство в Бриндъл (Обединено кралство), представляван от A. Haberl, адвокат,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: M. J. Costeira, председател, М. Кънчева (докладчик) и E. Tichy-Fisslberger, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 17 януари 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, Orgatex GmbH & Co. KG, иска отмяна на решението на трети апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 17 ноември 2022 г. (преписка R 110/2022‑3) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

Обстоятелствата по спора

2

На 23 октомври 2020 г. встъпилата страна, г‑н L. Longton, подава в EUIPO искане за обявяване на недействителност на промишления дизайн на Общността, регистриран под номер 1112155‑0001, публикуван на 14 април 2009 г. по искане, подадено на 25 март 2009 г. Жалбоподателят е притежател на спорния промишлен дизайн, чиято регистрация е подновена през 2014 г., 2019 г. и 2024 г.

3

Спорният промишлен дизайн е представен в следните изгледи:

Image

Image

Изглед 1.1

Изглед 1.2

Image

Image

Изглед 1.3

Изглед 1.4

–

Изглед 1.1:

Image

–

Изглед 1.2:

Image

–

Изглед 1.3:

Image

–

Изглед 1.4:

Image

4

Продуктите, в които е предназначен да бъде включен спорният промишлен дизайн, спадат към клас 20.03 по смисъла на изменената Локарнска спогодба от 8 октомври 1968 г., учредяваща международна класификация на промишлените дизайни, и съответстват на следното указание: „Наземни маркировки“.

5

В подкрепа на искането за обявяване на недействителност са посочени основанията по член 25, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1) във връзка с член 3, буква а) от посочения регламент и по член 25, параграф 1, буква б) във връзка с членове 4 и 6 от същия регламент.

6

На 23 ноември 2021 г. отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност. По същество той приема, че спорният промишлен дизайн е единствен и че изгледите му са съгласувани. В това отношение той приема, че предметът на закрила е ясно определяем и се установява по единен и пряк начин в представените четири изгледа, а именно изглед 1.1, представляващ изглед отгоре (горната страна), и другите изгледи 1.2, 1.3 и 1.4, представляващи изгледите отдолу (долната страна) на наземната маркировка. Той констатира също, че този промишлен дизайн е оригинален и нов.

7

На 18 януари 2022 г. встъпилата страна подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.

8

С обжалваното решение апелативният състав уважава жалбата, отменя решението на отдела по отмяна и обявява спорния промишлен дизайн за недействителен. По-специално, той приема, че представените изгледи не са убедителни и съдържат най-малко два различни промишлени дизайна. От една страна, той приема, че хипотезата на встъпилата страна, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна, сама по себе си изглежда логична и съответстваща на общия опит. Той приема, че изгледи 1.1 и 1.2 и изгледи 1.3 и 1.4 не могат да представляват един и същ промишлен дизайн. От друга страна, дори да приеме хипотезата на отдела по отмяна и на жалбоподателя, че изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна, той приема, че изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 не могат да представляват един и същ промишлен дизайн. Той констатира, че от двете разгледани хипотези следва, че спорният промишлен дизайн е регистриран в нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

9

Апелативният състав приема също, че след като спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен съгласно член 25, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 3, буква а) от този регламент, не е възможно да се провери дали този промишлен дизайн е лишен и от оригиналност или от новост на основание член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент във връзка с членове 4—6 от същия регламент.

Искания на страните

10

Жалбоподателят моли Общия съд:

–

да отмени обжалваното решение,

–

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени във връзка с производството пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав.

11

EUIPO иска от Общия съд:

–

да отхвърли жалбата,

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, ако бъде проведено съдебно заседание.

12

Встъпилата страна иска от Общия съд:

–

да отхвърли жалбата,

–

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта на жалбата

13

Без формално да повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, в писмения си отговор встъпилата страна твърди, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. По-конкретно, той изтъква, че според самия жалбоподател обжалваното решение с дата 17 ноември 2022 г. му е било съобщено на 18 ноември 2022 г. Настоящата жалба обаче постъпила в Общия съд едва на 27 януари 2023 г., тоест след изтичането на двумесечния срок за обжалване, предвиден в член 61, параграф 5 от Регламент № 6/2002. Следователно срокът за обжалване не бил спазен.

14

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 61, параграф 5 от Регламент № 6/2002 жалбата срещу решение на апелативен състав на EUIPO трябва да бъде подадена пред Общия съд в срок от два месеца, считано от съобщаването на посоченото решение.

15

Освен това от член 60 от Процедурния правилник следва, че процесуалните срокове за подаване на жалба пред Общия съд се считат за удължени еднократно с десетдневен срок поради отдалеченост. Съгласно съдебната практика предвиденият в този член фиксиран срок поради отдалеченост се прилага за подаването на жалба срещу решение на EUIPO (вж. решение от 1 декември 2021 г., Inditex/EUIPO — Ffauf Italia (ZARA), T‑467/20, непубликувано, EU:T:2021:842, т. 32 и цитираната съдебна практика).

16

В случая обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 18 ноември 2022 г. Следователно срокът за обжалване е изтекъл на 30 януари 2023 г. в полунощ, включително срокът поради отдалеченост, в съответствие с правилата за изчисляване на сроковете по член 58 от Процедурния правилник.

17

Настоящата жалба обаче е подадена от жалбоподателя на 27 януари 2023 г.

18

Поради това повдигнатото от встъпилата страна възражение за недопустимост следва да се отхвърли и настоящата жалба да се обяви за допустима.

По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

19

Встъпилата страна изтъква, че фотографиите на оригиналната или действително пуснатата на пазара стока, представени „като пример“ от жалбоподателя в приложение A7 към жалбата, са просрочени и недопустими.

20

В това отношение следва да се отбележи, че тези доказателства не се съдържат в преписката по административното производство пред EUIPO и са представени за първи път пред Общия съд.

21

Жалбата пред Общия съд обаче има за предмет контрол за законосъобразност на решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 61 от Регламент № 6/2002, така че задачата на Общия съд не е да преразглежда фактическите обстоятелства в светлината на представените за първи път пред него документи (вж. в този смисъл Решение от 18 март 2010 г., Grupo Promer Mon Graphic/СХВП — PepsiCo (Изображение на кръгъл рекламен предмет), T‑9/07, EU:T:2010:96, т. 24).

22

Следователно посочените доказателства следва да бъдат отхвърлени като недопустими, без да е необходимо да се разглежда доказателствената им сила.

По основателността на единственото основание

23

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, а именно нарушение на член 25, параграф 1, буква а) във връзка с член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

24

Жалбоподателят упреква апелативния състав, че неправилно е приел, че спорният промишлен дизайн не отговаря на изискванията на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002, тъй като изгледите показвали поне два различни промишлени дизайна поради твърдени неразрешими несъответствия между изгледите и че следователно не съществувал единен продукт по смисъла на този член. Според него тези твърдени неразрешими несъответствия могат да бъдат разрешени, ако посоченият регламент не е предмет на „неправилно тълкуване на правото, което е пречка за регистрацията“. Той твърди, че от всички четири изгледа 1.1—1.4 недвусмислено следва, че става въпрос за един-единствен предмет, който се състои от рамков елемент с вътрешна част, като едната му страна е с контурни линии спрямо другата страна. Следователно той поддържа, че от изгледите на спорния промишлен дизайн може ясно да бъде идентифициран един-единствен промишлен дизайн с видим външен вид на един-единствен продукт по смисъла на посочения член.

25

От една страна, жалбоподателят твърди, че е неточна и погрешна първата хипотеза на апелативния състав, формулирана в точки 34—38 от обжалваното решение, според която изгледи 1.1 и 1.2 показвали предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна. Според него апелативният състав тълкува тези изгледи по начин, който „задължително води до недействителност“, при положение че по-скоро като принцип на тълкуване би следвало в полза на заявителя да се предположи, че той е искал да подаде валидна, а не лишена от смисъл заявка. В случая било очевидно, че изглед 1.1 показва едната страна на продукта, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 показват другата страна на продукта с оглед на контурните линии. С оглед на този принцип на тълкуване, не било налице неразрешимо несъответствие в разликата между изгледи 1.1 и 1.2. Тази разлика лесно можела да бъде преодоляна чрез тълкуване на изгледите като изобразяващи промишления дизайн от едната страна (за изглед 1.1) и от другата страна (за изгледи 1.2, 1.3 и 1.4).

26

От друга страна, жалбоподателят упреква апелативния състав и за погрешните изводи, които прави въз основа на втората си хипотеза, формулирана в точки 39—44 от обжалваното решение, според която изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 показват задната страна. Тази хипотеза несъмнено била точна и правилна, но това не водело до никакво неразрешимо несъответствие между тези изгледи.

27

В това отношение, на първо място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо несъответствие поради нюансите (ефекти на сянката) в изгледи 1.2, 1.3 и 1.4. Според него тълкуването показва, че тези изгледи възпроизвеждат различни нюанси (ефекти на сянката) на една и съща повърхност на един и същ продукт поради различни условия на осветление. Такива разлики в осветлението се дължали на ъгъла и позицията на заснемане на изгледа. Първо, жалбоподателят твърди, че не е налице несъответствие поради позицията на заснемане на изгледа, тъй като изглед 1.2 показва продукта в сянка, а изглед 1.4 го показва в осветление. Един и същ продукт бил показан просто при различни условия на осветление. Второ, той поддържа, че няма никакво несъответствие поради предполагаема липса на светлинен източник. Обичайно било да се използват нюанси в изображенията, създадени от компютър, като това се симулирало чрез виртуален източник на светлина. Трето, той изтъква, че не е налице несъответствие поради ефектите от осветлението. На второ място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо несъответствие поради контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4. Само един продукт можел да бъде идентифициран. На трето място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо съответствие, що се отнася до „дълбочината“ на контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4 в сравнение с изглед 1.3. Разликата лесно се обяснявала с представянето в перспектива. На четвърто място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо несъответствие поради нюансите (ефекти на сянката) на „прозореца“ или на „интериора“ при изгледи 1.2 и 1.4 в сравнение с изглед 1.3. Този интериор бил прозорец в наземната маркировка, който служи за добавяне на различни вложки. Разликите се дължали и на различните перспективи на заснемане на изгледа. Изгледи 1.2 и 1.4 показвали продукта изправен, почти с изглед през прозрачен прозорец с равномерно бяло, докато изглед 1.3 показвал продукта легнал на виртуална повърхност, с нюанси. Тези нюанси се дължали на различни светлинни ефекти и нямали никакво отражение върху формата и конфигурацията на продукта.

28

Жалбоподателят стига до извода, че във всеки случай, от тълкуването на изгледите е видно, че твърдените разлики, дължащи се по-специално на нюанси (ефект на сянката), не трябва да се вземат предвид при определянето на предмета на закрила, който бил очевиден и ясно видим. Съществувал само един продукт и следователно само един валиден промишлен дизайн по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

29

В съдебното заседание жалбоподателят изтъква по-конкретно, че в правото на Съюза съществува принцип на тълкуване в полза на регистрацията на промишлен дизайн, произтичащ от „основополагащата идея“ на Регламент № 6/2002, и по-специално от съображение 24 от него.

30

EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.

Законодателна рамка и съдебна практика

31

Съгласно член 25, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 промишлен дизайн на Общността се обявява за недействителен, ако не отговаря на определението по член 3, буква а) от този регламент, съгласно което „промишлен дизайн“ означава „видимият външен вид на целия продукт или на част от него, определен, по-специално, от особеностите на линиите, контурите, цветовете, формата, строежа и/или материалите на самия продукт и/или орнаментите му“.

32

Ето защо в рамките на системата, установена с Регламент № 6/2002, видимият външен вид представлява определящият елемент на промишления дизайн (решения от 21 септември 2017 г., Easy Sanitary Solutions и EUIPO/Group Nivelles, C‑361/15 P и C‑405/15 P, EU:C:2017:720, т. 62, от 8 март 2021 г., DOCERAM, C‑395/16, EU:C:2018:172, т. 25, и от 28 октомври 2021 г., Ferrari, C‑123/20, EU:C:2021:889, т. 30).

33

Проверката на промишлен дизайн съгласно член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 се ограничава до въпроса дали изображението показва видимия външен вид на продукт или на част от продукт. Ако при проверката EUIPO установи, че промишленият дизайн, предмет на заявка за закрила, не отговаря на посоченото в този член определение и основанието за отхвърляне не е санирано в определения срок, EUIPO отхвърля заявката в съответствие с член 47, параграф 1 от същия регламент и с член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от 21 октомври 2002 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 (ОВ L 341, 2002 г., стр. 28).

34

Проверката на промишлен дизайн съгласно член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 трябва да се извърши въз основа на изображението, вписано в регистъра, а именно изображения, представени със заявката за регистрация, които определят предмета и обхвата на закрила (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2017 г., Kneidinger/EUIPO — Topseat International (Капак на тоалетна чиния), T‑286/16, непубликувано, EU:T:2017:411, т. 44). Забележките, направени от заявителя или притежателя в хода на производството, по принцип могат да се вземат предвид само ако следват ясно от изображението на промишления дизайн.

35

Съгласно член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 и член 1, параграф 1, буква в) от Регламент № 2245/2002 заявката за регистрация на промишлен дизайн на Общността трябва да съдържа изображение на промишления дизайн, което може да бъде възпроизведено.

36

Предвид буквалното, телеологичното и контекстуалното тълкуване на член 36, параграф 1, буква в) от Регламент № 6/2002 изображението на заявения промишлен дизайн трябва да прави ясно разпознаваем този дизайн, предмет на търсената със заявката закрила (решение от 5 юли 2018 г., Mast-Jägermeister/EUIPO, C‑217/17 P, EU:C:2018:534, т. 60). По-специално, изискването за представяне има за функция по-специално да определи самия промишлен дизайн, за да се определи точният предмет на закрилата, предоставена от регистрирания промишлен дизайн на притежателя му, по отношение на компетентните органи и икономическите оператори (вж. в този смисъл решение от 5 юли 2018 г., Mast-Jägermeister/EUIPO, C‑217/17 P, EU:C:2018:534, т. 52 и 53 и цитираната съдебна практика; вж. също решение от 28 октомври 2021 г., Ferrari, C‑123/20, EU:C:2021:889, т. 39 и цитираната съдебна практика).

37

От една страна, компетентните органи трябва да имат ясна и точна представа за естеството на съставните елементи на даден промишлен дизайн, за да могат да изпълнят задълженията си, свързани с предварителното разглеждане на заявките за регистрация, както и с публикуването и поддържането на подходящ и точен регистър на промишлените дизайни. От друга страна, икономическите оператори трябва да могат да придобият ясна и точна представа за извършените регистрации или за направените от техните настоящи или потенциални конкуренти заявки за регистрация и по този начин да получат достоверна информация за правата на трети лица. Следователно такова изискване за яснота и точност има за цел да гарантира правната сигурност на третите лица (вж. решение от 2 март 2023 г., Papierfabriek Doetinchem, C‑684/21, EU:C:2023:141, т. 28 и цитираната съдебна практика).

38

При положение че изображението на заявения промишлен дизайн трябва да дава възможност ясно да се идентифицира този промишлен дизайн, предмет на търсената със заявката закрила (вж. т. 36 по-горе), следва по-специално да се провери дали изгледите, които съставляват изображението като цяло, показват видимия външен вид на един-единствен или единен продукт, т.е. дали е налице единствен промишлен дизайн.

39

В това отношение изискването за съответствие на изгледите предполага всички изгледи да показват видимия външен вид на един и същ продукт (или част от продукт), така че да позволяват ясно да се идентифицира един и същ промишлен дизайн. Несъответствията или противоречията между представените виждания могат да доведат до извода, че изображението показва различни продукти и следователно повече от един промишлен дизайн. Изгледите се отнасят до повече от един промишлен дизайн по-специално когато представляват различни въплъщения („embodiments“) или версии на една и съща концепция или когато използването на линиите, предназначени за идентифициране на промишления дизайн или на изключенията („disclaimers“) на някои особености, не е последователно във всички изгледи.

40

Не може да има единствен промишлен дизайн, ако изгледите, които съставляват изображението в неговата цялост, са неразрешимо несъответстващи или непреодолимо противоречиви, така че видимият външен вид само на един продукт не може да бъде определен и поради това изображението не позволява ясно да се идентифицира един-единствен промишлен дизайн. Обратно, може да се констатира, че е налице единствен промишлен дизайн въпреки незначителните различия между изгледите само доколкото тези изгледи все пак могат да бъдат съвместени с идеята за единствен промишлен дизайн. При това положение отделите на EUIPO не са длъжни да разгледат всички възможни комбинации между изгледите, представени от заявителя при подаване на заявката за регистрация, а само комбинациите, които изглеждат логични и правдоподобни от гледна точка на общия опит.

41

Промишлен дизайн, който не е единен предмет, не отговаря на определението по член 3, буква а) от Регламент № 6/2002 и следователно трябва да бъде отхвърлен за регистрация в съответствие с член 47, параграф 1 от този регламент (вж. т. 33 по-горе) или обявен за недействителен, ако е надлежно изтъкнато основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква а) от посочения регламент (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2017 г., Ball Beverage Packaging Europe/EUIPO — Crown Hellas Can (Canettes), T‑9/15, EU:T:2017:386, т. 57 и 60).

42

За сметка на това разглеждането на основанието за недействителност по член 25, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 не се отнася до формалните изисквания за изображението. В това отношение член 4, параграф 2 от Регламент № 2245/2002 предвижда по-специално, че изображението не може да съдържа повече от седем изгледа. Нередовностите, свързани с това условие, които заявителят не отстранява в предвидения срок, водят до отхвърляне на заявката в съответствие с член 45, параграф 2, буква б) и член 46, параграф 3 от Регламент № 6/2002.

43

Член 4 от Регламент № 2245/2002 изрично разрешава подаването на няколко изгледа на един и същ промишлен дизайн. Заявителят е свободен да избере какви илюстрации да представи и дали представените изображения са снимки на действителния предмет, технически дизайни, или изображения, създадени от компютър. Представените изгледи могат да представят промишления дизайн от различни гледни точки, включително в различни скали. Въпреки това, с оглед на изискването за съответствие на изгледите (вж. т. 39 по-горе), заявителят е длъжен да се увери, че изгледите съответстват, тоест че могат да бъдат съвместени с идеята за единствен промишлен дизайн (вж. т. 40 по-горе) и следователно позволяват ясно да се идентифицира един и същ промишлен дизайн.

44

Именно в светлината на тези принципи следва да се провери дали представените в случая изображения съответстват и следователно позволяват ясно да се идентифицира един и същ промишлен дизайн.

Оценка на съответствието на изгледите в настоящия случай

– По твърдяното съществуване на принцип на тълкуване в полза на заявителя и притежателя на регистриран промишлен дизайн на Общността

45

В самото начало следва да се разгледа оплакването на жалбоподателя, свързано по същество с грешка при прилагане на правото, доколкото апелативният състав трябвало да вземе предвид принцип на тълкуване, който е благоприятен за заявителя и за притежателя на регистриран промишлен дизайн на Общността, който според жалбоподателя съществува в правото на Съюза и който произтича от „основополагащата идея“ на Регламент № 6/2002.

46

В това отношение следва да се припомни, че дори да се предположи, че в хода на процедурата по регистрация проверителят е решил да регистрира спорния промишлен дизайн, това становище не обвързва апелативния състав в хода на производство за обявяване на недействителност на този промишлен дизайн (вж. в този смисъл решение от 13 юни 2017 г., Canettes, T‑9/15, EU:T:2017:386, т. 54).

47

Това е така дори ако в рамките на проверката, предвидена в член 47, параграф 1 от Регламент № 6/2002, проверителят вече трябва да провери дали промишленият дизайн, предмет на заявка за закрила, отговаря на определението по член 3, буква а) от същия регламент и следователно е единствен поради съответствието на неговите изгледи, за разлика от условията за закрила като новост или оригиналност по членове 4—6 от посочения регламент, които не са разгледани в този контекст.

48

Следва също да се подчертае, че в Регламент № 6/2002 не се съдържа разпоредба, която налага принцип на тълкуване, благоприятен за заявителя на заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността в рамките на процедура по разглеждане, нито за притежателя на такъв промишлен дизайн в хода на производство за обявяване на недействителност, както е в случая.

49

Съображение 24 от Регламент № 6/2002, на което се позовава жалбоподателят, гласи само, че една от основните цели на настоящия регламент е процедурата за регистрация на промишлен дизайн на Общността да е свързана с минимум разходи и затруднения за заявителите, с цел тя да стане достъпна за малките и средните предприятия, както и за отделните автори на дизайни. Налага се изводът, че икономичният и достъпният характер („user-friendly“) на производството по регистрация по никакъв начин не предопределя принцип на тълкуване, благоприятен за заявителя на заявка за регистриран промишлен дизайн на Общността в хода на процедура по разглеждане, нито за притежателя на такъв промишлен дизайн в хода на производство за обявяване на недействителност.

50

Напротив, след като по силата на член 85, параграф 1 от Регламент № 6/2002 регистрираният промишлен дизайн на Общността се ползва с презумпция за действителност в производствата за нарушение, особено важно е неговата действителност да се преценява конкретно и стриктно в производствата за обявяване на недействителност пред EUIPO и насрещните искове пред съдилищата, произнасящи се по промишлените дизайни на Общността, предвидени в член 24, параграф 1 от този регламент, в съответствие с основанията за недействителност, посочени в член 25, параграф 1 от посочения регламент, и с условията за позоваването на тях, установени в член 25, параграфи 2—4 от същия регламент.

51

Освен това по съображения за правна сигурност и за добра администрация разглеждането на всяко искане за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността трябва да бъде стриктно във всеки конкретен случай, за да се избегне неправомерното запазване на регистрациите. Всъщност запазването на регистрацията на промишлен дизайн зависи от обективни и конкретни критерии, приложими към фактическите обстоятелства в конкретния случай, за да се провери дали по отношение на разглеждания промишлен дизайн не е налице основание за обявяване на недействителност (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 март 2011 г., Agencja Wydawnicza Technopol/СХВП, C‑51/10 P, EU:C:2011:139, т. 77 и цитираната съдебна практика).

52

От това следва, че в производството за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността не съществува принцип на тълкуване в полза на притежателя на този промишлен дизайн.

53

Следователно в случая апелативният състав не е трябвало и не е можел да вземе предвид такъв принцип на тълкуване в полза на жалбоподателя в качеството му на притежател на спорния промишлен дизайн.

54

Следователно оплакването на жалбоподателя, свързано по същество с грешка при прилагане на правото в това отношение, трябва да се отхвърли.

55

В случая жалбоподателят поддържа по същество, че безспорно е възможно в изгледите на спорния промишлен дизайн да се идентифицира единен промишлен дизайн, като тези изгледи съответстват. Следователно следващите оплаквания са свързани с грешки в преценката на фактите, евентуално допуснати от апелативния състав.

56

Следва последователно да се разгледат двете комбинации между изгледите, възприети от апелативния състав.

– По хипотезата, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна на спорния промишлен дизайн

57

В точки 34—38 от обжалваното решение апелативният състав приема, че хипотезата, според която изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна, съответства на хипотезата на встъпилата страна и че тази хипотеза изглежда „логична сама по себе си и в съответствие с общия опит“. По този начин два изгледа, един изглед отгоре и един изглед в перспектива, представляват съответно предната и задната част на промишления дизайн.

58

Несъмнено различното изображение на нюанса може да се обясни с разликата в ъглите. Не е било възможно обаче да се обясни фактът, че в изглед 1.1 няма контурни линии, при положение че те са били напълно видими в изглед 1.2.

Image

Image

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.1

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.2

59

По същия начин стои въпросът и с изгледи 1.3 и 1.4. Докато при изглед 1.3, линиите са били слабо видими, в изглед 1.4. те са били ясно видими. Те били толкова ясни, че изглеждали като „пунктирани“.

Image

Image

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.3

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.4

60

По отношение на тези две гледни точки апелативният състав приема, че разликата в нюанса не се обяснява единствено с разликата в перспективата. Според него поради липсата на светлинен източник тази разлика не може да произтича от отражението на светлината върху повърхността.

61

Апелативният състав заключава следователно, че изгледи 1.1 и 1.2, от една страна, и изгледи 1.3 и 1.4, от друга страна, не могат да представляват един и същ промишлен дизайн, поради което спорният промишлен дизайн е вписан в регистъра в нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

62

Жалбоподателят твърди, че апелативният състав е допуснал грешка в преценката, като е приел, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна. Според него този съвет тълкува изгледите по начин, който „задължително води до недействителност“.

63

В самото начало следва да се констатира, както прави апелативният състав, че фактът, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна, всяка с един изглед отгоре и един изглед в перспектива, изглежда логичен и правдоподобен с оглед на общия опит (вж. т. 40 по-горе).

64

По-нататък следва да се отбележи, че в изгледи 1.1 и 1.2 рамковите елементи на наземната маркировка имат сходни тъмни цветове, докато в изгледи 1.3 и 1.4 рамковите елементи, обратно, са с по-ясни цветове. Изборът на перспектива също води до хипотезата, че изгледи 1.1 и 1.2, предполага се, показват предната страна от два различни ъгъла, от една страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна от тези два ъгъла, от друга страна. Хипотезата на жалбоподателя, че двата изгледа 1.2 и 1.4 показват задната страна с една и съща перспектива, изобщо не е нито логическа, нито правдоподобна, тъй като тя не обяснява защо дадена страна е представена два пъти с една и съща перспектива и защо изгледи 1.2 и 1.4 все пак се различават.

65

Освен това разликата в цвета на вътрешния „прозорец“ между изгледи 1.1 и 1.2, както и между изгледи 1.3 и 1.4 би могла евентуално да се обясни с факта, че този вътрешен прозорец на наземната маркировка съдържа прозрачна плочка, която е видима само благодарение на изгледа в перспектива отстрани. В рамките на тази първа хипотеза обаче не е възможно да се обясни фактът, че изглед 1.1 не съдържа контурни линии между рамковите елементи. Тези контурни линии обаче са ясно видими в изглед 1.2. Поради това изгледи 1.1 и 1.2 съдържат неразрешимо несъответствие.

Изглед 1.1

Изглед 1.2

Image

Image

66

Това наблюдение се отнася и за изгледи 1.3 и 1.4. Докато в изглед 1.3 контурните линии са едва видими от дясната страна, както в предната, така и в задната част, в изглед 1.4 те са ясно видими и продължават по цялата дължина на страничните рамкови елементи, както и във вътрешната част на горните и долните рамкови елементи. В изглед 1.4 вътрешният прозорец е ясно очертан от контурни линии. Поради това изгледи 1.3 и 1.4 съдържат неразрешимо несъответствие.

Изглед 1.3

Изглед 1.4

Image

Image

67

Освен това следва да се констатира, по подобие на апелативния състав в точка 37 от обжалваното решение, че при липсата на източник на светлина разликата в нюансите между изгледи 1.3 и 1.4 не се обяснява единствено с разликата в перспективата между кос страничен изглед в изглед 1.3 и изглед в план в изглед 1.4. Дори да се предположи, че осветлението е различно, не е възможно да се обясни светлосянката в различен цвят на изглед 1.3, който преминава от светлосиво долу вляво в по-тъмносиво горе вдясно, и на изглед 1.4, който преминава от светлосиво в цялата горна част в по-тъмносиво в долната част. Жалбоподателят не успява да обясни каква е позицията на твърдения виртуален светлинен източник. Поради това изгледи 1.3 и 1.4 съдържат неразрешимо несъответствие.

68

На последно място, твърдението на жалбоподателя в отговор на въпрос на Общия съд по време на съдебното заседание, че изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 имали общи подвижни листове за самозалепващия се стикер на наземната маркировка на задната страна, които не били видими на изглед 1.1, не следва ясно от представените със заявката за регистрация изображения, както се изисква от припомнената в точка 34 по-горе съдебна практика, и следователно не може да се приеме.

69

Следователно в точки 34—38 от обжалваното решение апелативният състав правилно е разгледал единството на изображенията на спорния промишлен дизайн, като се е основал на предположението, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна на този промишлен дизайн, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната му страна, и е констатирал, че тези изгледи съдържат неразрешими несъответствия.

70

Следва да се заключи, че изгледи 1.1 и 1.2, както и изгледи 1.3 и 1.4 не показват единен промишлен дизайн, поради което спорният промишлен дизайн е вписан в регистъра на EUIPO в нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

71

От съображения за изчерпателност Общият съд счита за уместно да разгледа и преценката на апелативния състав относно втората хипотеза на съчетаване на изгледите, тъй като последната е изтъкната от жалбоподателя като по-благоприятна за него.

– По хипотезата, че изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна на спорния промишлен дизайн

72

В точки 39—44 от обжалваното решение апелативният състав отбелязва, че отделът по отмяна и жалбоподателят изхождат от принципа, че изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна. Поради това той решава да разгледа и жалбата въз основа на тази предпоставка, макар че няма причина да се направи категоричен извод, че това тълкуване на спорния промишлен дизайн е единственото правилно тълкуване.

73

Най-напред, апелативният състав констатира, че изгледи 1.2 и 1.4 са изображения, гледани отгоре (изгледи отгоре), и отбелязва, че е без значение дали става въпрос за предната, или задната част на наземната маркировка. Противно на хипотезата на отдела по отмяна и на жалбоподателя, той приема, че различните нюанси не могат да се дължат на различни условия за осветление, дължащи се на ъгъла на заснемане, тъй като двете снимки са направени отгоре. Според него изглед 1.3 възпроизвежда промишления дизайн в допълнителен нюанс, който не се дължи непременно на ъгъла.

Image

Image

Image

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.2

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.3

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.4

74

В това отношение апелативният състав отбелязва, че не съществува светлинен източник, който да попречи на различно възпроизвеждане на един и същ цвят. Според него от това следвало, че в тези три илюстрации са използвани три различни нюанса.

75

По-нататък, апелативният състав констатира, че линиите на изгледи 1.2 и 1.4 имат различни форми. Докато в изглед 1.2 линията е непрекъсната, в изглед 1.4 тя е пунктирана.

Image

Image

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.2

Подробен изглед от горния десен ъгъл — изглед 1.4

76

Освен това апелативният състав отбелязва, че в изгледи 1.2 и 1.4 всички линии са с една и съща дълбочина. Това обаче не е така при изглед 1.3, където линиите на левите ъгли са по-видими в сравнение с линиите на десните ъгли.

Image

Изглед 1.3

77

Според апелативния състав, макар линиите или контурите да са представени в перспектива, по-отдалечените линии или контури могат да бъдат по-малко видими при определени обстоятелства. Следователно според него в този случай също е налице неразрешимо несъответствие.

78

Накрая, апелативният състав приема за неубедителни причините, поради които вътрешността има тъмни нюанси в изглед 1.3, докато в изгледи 1.2 и 1.4, които също изобразяват спорния промишлен дизайн в изглед отзад, вътрешността изглежда прозрачна или бяла.

79

Апелативният състав заключава, че изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 следователно не могат да представляват един и същ промишлен дизайн, поради което спорният промишлен дизайн е вписан в регистъра в нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002.

80

В това отношение от самото начало се налага изводът, че втората хипотеза за комбинация от изгледи, на която жалбоподателят се позовава като по-благоприятна за него, не се оказва нито логическа, нито правдоподобна с оглед на общия опит. Всъщност, освен при особени обстоятелства, чието наличие не е доказано и липсва в случая, изглежда нелогично и неправдоподобно да се покажат само един изглед на предната страна и три изгледа на задната страна.

81

Доколкото жалбоподателят поддържа по същество, че принцип на тълкуване, който е благоприятен за заявителя при регистрацията на промишлен дизайн, изисква при разглеждането на възможните комбинации от изгледи инстанциите на EUIPO да предполагат, че този заявител е искал да подаде валидна заявка, която не е лишена от смисъл (вж. т. 25 по-горе), следва да се припомни най-напред, че в производството за обявяване на недействителност на регистриран промишлен дизайн на Общността не съществува принцип на тълкуване в полза на притежателя на този промишлен дизайн (вж. т. 52 по-горе) и освен това, че тези инстанции не са длъжни да вземат предвид всички възможни комбинации между изгледите, представени от заявителя при заявката за регистрация, а само комбинациите, които изглеждат логични и правдоподобни от гледна точка на общия опит (вж. т. 40 по-горе).

82

Следователно в случая инстанциите на EUIPO не са били длъжни да разгледат тази втора хипотеза за комбинация от изгледи.

83

Във всеки случай, важно е да се подчертае, че дори тази втора хипотеза води до неразрешими несъответствия между изгледите и че твърденията на жалбоподателя също трябва да бъдат отхвърлени поради следните мотиви.

84

На първо място, жалбоподателят твърди, че втората хипотеза на апелативния състав, според която изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна, несъмнено е правилна, но не води до неразрешимо несъответствие между тези изгледи. Той изтъква, че в изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 няма никакво неразрешимо несъответствие поради нюансите (ефекти на сянката), нито поради предполагаема липса на светлинен източник, нито поради ефектите на светлината. Той счита по същество, че е имало виртуален светлинен източник.

85

В това отношение следва да се отбележи най-напред, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че във виртуална среда винаги е трябвало да има светлинен източник, който може да породи съответните последици. При липса на доказателства за противното следва да се приеме, както прави апелативният състав, че не е имало светлинен източник. Поради това последният изключва, че разликите от гледна точка на нюанс и осветление на рамката (изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 във втората хипотеза) могат да бъдат обяснени със светлинен ефект или с различни позиции и ъгли на заснемане.

86

На следващо място, следва да се констатира, както прави апелативният състав, че разликите в нюансите (ефекти на сянката) не могат да се дължат на различни условия за осветление, дължащи се на ъгъла на заснемане, тъй като изгледи 1.2 и 1.4 са заснети отгоре (един и същ ъгъл на заснемане), докато изглед 1.3 изобразява промишления дизайн в друг нюанс, с по-тъмен интериор, който не може да се дължи на ъгъла на заснемане. Така, в случай че и двата изгледа показват задната страна, изгледи 1.2 и 1.4 изобразяват една и съща перспектива (изглед отгоре), докато изглед 1.3 изобразява промишления дизайн в изглед отстрани, леко напречно. Освен това апелативният състав правилно отбелязва, без това да се оспорва от жалбоподателя, че всеки от изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 съдържа конфигурации на цветове, различни от рамковите елементи.

Изглед 1.3

Image

Изглед 1.2

Изглед 1.4

Image

Image

87

Освен това следва да се отбележи, че макар рамковите елементи да имат нюанси (ефекти на сянка) или различни цветове при изгледи 1.2, 1.3 и 1.4, все пак при изгледи 1.2 и 1.4 прозрачният вътрешен прозорец е изобразен по един и същ начин, а именно в бяло. Жалбоподателят не успява да обясни това несъответствие. Според неговите обяснения различните нюанси (ефекти на сянка) на рамковите елементи произтичат от различната позиция на твърдян светлинен източник. Това обаче би довело до необходимостта прозрачният вътрешен прозорец също да има различни нюанси (ефекти на сянка). По-специално, що се отнася до изглед 1.4, осветление отгоре би трябвало да доведе до отражение в прозрачната вътрешна плочка, което с оглед на избраната форма на изобразяване, осъществена чрез компютърна графика, би трябвало да се изрази в по-тъмен нюанс на посочената плочка.

88

Ето защо следва да се констатира, че различни светлинни източници, дори да се приемат за установени, не позволяват да се обясни защо прозрачната плочка във вътрешността на спорния промишлен дизайн е изобразена по идентичен начин в бяло в изгледи 1.2 и 1.4, нито защо наличието на различен светлинен източник не е променило дебелината на контурните линии, чиято видимост е идентична при изгледи 1.2 и 1.4.

89

От съображенията, изложени в точки 37 и 40 от обжалваното решение (вж. т. 60 и 74 по-горе), следва, че апелативният състав не би квалифицирал тези различия като неразрешими несъответствия или непреодолими противоречия, ако бе разполагал с каквито и да било данни, позволяващи да се приеме, че тези различия са просто светлинни ефекти. Това е така, въпреки че незначителните различия между изгледите не са пречка да се установи единството на даден промишлен дизайн само доколкото тези изгледи все пак могат да бъдат съвместени с идеята за единствен промишлен дизайн (вж. т. 40 по-горе). В случая обаче такава констатация за единност се изключва от констатацията на апелативния състав, че не е имало светлинен източник.

90

Ето защо следва да се потвърди констатацията на апелативния състав, че разликите в нюансите (ефекти на сянката) на изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 не трябва да се приписват на светлинен източник, евентуално виртуален, а че в тези изгледи са използвани три различни нюанса на сиво.

91

Тази констатация не може да бъде оборена от останалите твърдения на жалбоподателя.

92

Ето защо следва да се отбележи, че посочените в жалбата принтери са несъвместими и с плоската наземна маркировка, изобразена в спорния промишлен дизайн. Посочените принтери имат силно структурирана повърхност, докато наземната маркировка е с малка височина, поради което промяната в ъгъла на осветление не би могла да породи ефекта, представен в изгледи 1.2, 1.3 и 1.4.

93

Също така сравнението на оспорвания промишлен дизайн с фотографските изгледи на екран, изтъкнато от жалбоподателя, е ирелевантно. Всъщност на специалистите е известно, че при снимката разлики като отражението на използвания светлинен източник се дължат пряко на избора на този начин на изображение. По отношение на компютърно генерираното изображение обаче на тези специалисти е известно също, че за създаването му не е необходим какъвто и да било светлинен източник и че за разлика от снимката, такова компютърно генерирано изображение не изисква облъчване. В това отношение твърдението на жалбоподателя, че по същество разликите в нюансите на изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 се дължали на различни светлинни източници, е неоснователно.

94

От това следва, че в изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 е налице неразрешимо несъответствие поради разликите по отношение на нюансите (ефекти на сянка) и на осветлението.

95

На второ място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо несъответствие поради контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4 и че може да се идентифицира само един продукт.

96

В това отношение следва да се констатира, по подобие на апелативния състав, че при изгледи 1.2 и 1.4 контурните линии имат различни форми. Всъщност, докато в изглед 1.2 линията е непрекъсната, в изглед 1.4 тя е прекъсната.

Изглед 1.2

Изглед 1.4

Image

Image

97

Следва също да се констатира, по подобие на апелативния състав, че при изгледи 1.2 и 1.4 контурните линии са видими с еднаква яркост. Това обаче не е така при изглед 1.3, където контурните линии на левите ъгли са по-видими от контурните линии на десните ъгли.

Изглед 1.3

Image

98

Дори да се вземе предвид фактът, че по-отдалечените контурни линии могат да бъдат по-малко видими поради разстоянието, това не е в съгласие с контурните линии, показани в изглед 1.3. Всъщност контурната линия долу вдясно, която е най-близка от гледна точка на наблюдателя, е по-слабо очертана в сравнение с контурната линия горе вляво, която е най-отдалечена от наблюдателя.

99

Следователно трябва да се констатира, че контурните линии на изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 съдържат различия помежду си, които не могат да се обяснят нито с различна перспектива, нито с различен ъгъл на осветяване.

100

Тези констатации не могат да бъдат поставени под въпрос от доводите на жалбоподателя относно снимките на оригиналния или действително пуснат на пазара продукт, представени „като пример“.

101

В това отношение, освен че доказателствата в приложение A7 към жалбата са недопустими (вж. т. 19—22 по-горе), следва да се припомни, че проверката на промишлен дизайн трябва да се извърши въз основа на изображението, вписано в регистъра, а именно изображения, представени със заявката за регистрация. Забележките на жалбоподателя могат да бъдат взети предвид само ако следват ясно от изображението на промишления дизайн (вж. т. 34 по-горе).

102

При това положение в конкретния случай не може да се вземе предвид твърдението на жалбоподателя, че спорният промишлен дизайн съдържа прозрачни самозалепващи ленти върху рамковите елементи на наземна маркировка и разликата в интензитета на контурните линии се дължала на тези прозрачни самозалепващи ленти, тъй като подобно обстоятелство не произтича от изображението на спорния промишлен дизайн. Всъщност твърдените самозалепващи ленти не се виждат на нито един от четирите изгледа на този промишлен дизайн. Не съществува и описание, което би могло да обоснове подобна хипотеза. Следователно фактът, че контурните линии се дължат на самозалепващи ленти върху рамковите елементи на посочения промишлен дизайн, съвсем не е очевиден и посоченото твърдение не може да се приеме.

103

Освен това, макар несъмнено да е вярно, че действително пуснатите на пазара продукти, които съответстват на промишлен дизайн, могат да бъдат взети предвид при преценката на общото впечатление, това все пак не трябва да служи за основа на преценката на цялостното впечатление, а само да потвърди преценка, основана на вписаните в регистъра изображения. Всъщност сравнението с действително търгуваните продукти може да се използва само като пример, за да се потвърдят вече направените изводи (вж. в този смисъл решение от 20 октомври 2011 г., PepsiCo/Grupo Promer Mon Graphic, C‑281/10 P, EU:C:2011:679, т. 74).

104

Накрая, в случая не става въпрос да се прецени дали два конфликтни промишлени дизайна създават едно и също общо впечатление у информирания потребител, като се вземат предвид действително пуснатите на пазара продукти, а да се определи дали даден промишлен дизайн е единствен или има единен характер въз основа на изображението, вписано в регистъра. Следователно неразрешими несъответствия между представените изгледи не могат да бъдат преодолени чрез сравняване с продукти, за които се твърди, че са пуснати на пазара.

105

От това следва, че е налице неразрешимо несъответствие поради контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4, от една страна, и изглед 1.3, от друга страна, както и между самите изгледи 1.2 и 1.4.

106

На трето място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо съответствие, що се отнася до „дълбочината“ на контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4 в сравнение с изглед 1.3. Според него апелативният състав е трябвало да признае, че разликата се обяснява лесно с представянето в перспектива.

107

В това отношение следва да се констатира, по подобие на апелативния състав, че докато при изгледи 1.2 и 1.4 всички контурни линии са с еднаква дълбочина, при изглед 1.3 случаят не е такъв. В левите ъгли на този изглед линиите са по-видими в сравнение с десните ъгли.

108

Що се отнася най-малкото до изглед 1.4, следва да се отбележи, че поради гледната точка и ъгъла на осветление не е възможно да се наблюдава различна дълбочина на контурните линии, противно на твърдяното от жалбоподателя. От тази гледна точка всички контурни линии са идентични, което не би трябвало да е така при осветяване отгоре. Жалбоподателят не успява да обясни това несъответствие.

109

От това следва, че съществува неразрешимо несъответствие, що се отнася до „дълбочината“ на контурните линии в изгледи 1.2 и 1.4, от една страна, и изглед 1.3, от друга страна.

110

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че не е налице неразрешимо несъответствие поради нюансите (ефекти на сянката) на вътрешния „прозорец“ при изгледи 1.2 и 1.4 в сравнение с изглед 1.3. Тези разлики се дължали на различни светлинни ефекти и нямали никакво отражение върху формата и конфигурацията на продукта.

111

В това отношение следва да се констатира, подобно на апелативния състав, че не са убедителни причините, поради които в изглед 1.3 вътрешният прозорец разкрива тъмни нюанси, докато в изгледи 1.2 и 1.4, за които се предполага, че представляват задната страна на промишления дизайн, вътрешният прозорец изглежда прозрачен или бял. Поради това изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 не могат да представляват един и същ промишлен дизайн.

112

От това следва, че между изгледи 1.2 и 1.4, от една страна, и изглед 1.3, от друга страна, съществува неразрешимо несъответствие поради нюансите на вътрешния прозорец.

113

От друга страна, жалбоподателят не успява да обясни защо рамката на вътрешния прозорец, очертан отвън с контурни линии, се вижда по-наситено в изглед 1.4, отколкото в изглед 1.2. Ако перспективата е една и съща, това не може да се обясни с осветление, за което се твърди, че е различно.

114

От това следва, че между изгледи 1.2 и 1.4 е налице неразрешимо несъответствие поради нюансите на рамката.

115

Следователно в точки 39—44 от обжалваното решение апелативният състав правилно е приел, че дори да се приеме хипотезата на жалбоподателя, че изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна на спорния промишлен дизайн, съществуват непреодолими противоречия или неразрешими несъответствия между изгледите и следователно те не представляват единен промишлен дизайн.

116

Така, дори във втората хипотеза, която жалбоподателят изтъква като по-благоприятна за него, трябва да се констатира, че не е налице съответствие на изгледите, нито единство на спорния промишлен дизайн.

117

Следователно различните оплаквания, изведени от грешки в преценката на фактите, трябва да се отхвърлят.

Заключения по жалбата

118

В точки 25, 45 и 46 от обжалваното решение апелативният състав констатира, че от двете разгледани хипотези следва, че спорният промишлен дизайн е бил вписан в регистъра в нарушение на член 3, буква а) от Регламент № 6/2002. Той отбелязва, че са възможни и други комбинации между предната и задната страна, но те винаги водят до вече изложените противоречия или несъответствия. Следователно той е приел, че представените изгледи не са убедителни и съдържат най-малко два различни промишлени дизайна. В този контекст той отбелязва също, че производството за обявяване на недействителност има за цел да отстрани евентуални грешки, допуснати в хода на процедурата по регистрация, така че взетото от проверителя към онзи момент решение е било без значение поради посочените по-горе причини.

119

В точки 47 и 48 от обжалваното решение апелативният състав приема, че след като спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен съгласно член 25, параграф 1, буква а) от Регламент № 6/2002 във връзка с член 3, буква а) от този регламент, не е възможно да се провери дали този промишлен дизайн е лишен и от оригиналност или от новост на основание член 25, параграф 1, буква б) от посочения регламент във връзка с членове 4—6 от същия регламент. Той заключава, че спорният промишлен дизайн трябва да бъде обявен за недействителен.

120

В светлината на съображенията, изложени в точки 45—117 по-горе, се налага констатацията, че жалбоподателят не е изтъкнал доводи, които могат да поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното решение, и по-специално на изводите на апелативния състав.

121

Следователно единственото основание трябва да се отхвърли по същество.

122

С оглед на всички гореизложени съображения жалбата трябва да се отхвърли изцяло.

По съдебните разноски

123

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

124

В случая встъпилата страна е направила искане жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски. EUIPO също е направила искане в този смисъл, но само в случай на организиране на съдебно заседание.

125

Тъй като жалбоподателят е загубил делото и е проведено съдебно заседание, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и разноските на EUIPO и на встъпилата страна в съответствие с техните искания.

 

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

 

1)

Отхвърля жалбата.

 

2)

Осъжда Orgatex GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

 

Costeira

Кънчева

Tichy-Fisslberger

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 23 октомври 2024 година

Подписи

Съдържание

 

Обстоятелствата по спора

 

Искания на страните

 

От правна страна

 

По допустимостта на жалбата

 

По допустимостта на доказателствата, представени за първи път пред Общия съд

 

По основателността на единственото основание

 

Законодателна рамка и съдебна практика

 

Оценка на съответствието на изгледите в настоящия случай

 

– По твърдяното съществуване на принцип на тълкуване в полза на заявителя и притежателя на регистриран промишлен дизайн на Общността

 

– По хипотезата, че изгледи 1.1 и 1.2 показват предната страна, а изгледи 1.3 и 1.4 — задната страна на спорния промишлен дизайн

 

– По хипотезата, че изглед 1.1 показва предната страна, а изгледи 1.2, 1.3 и 1.4 — задната страна на спорния промишлен дизайн

 

Заключения по жалбата

 

По съдебните разноски


( *1 ) Език на производството: немски.