(-1)

Водата не е търговски продукт като всеки друг, а по-скоро общо благо и наследство, което трябва да бъде защитено и разглеждано като такова, за да се опазят екосистемите и да се осигури всеобщ достъп до чиста вода.

(-1a)

Общото събрание на ООН на 28 юли 2010 г. призна правото на безопасна и чиста питейна вода и добри санитарни условия като право на човека, което е от съществено значение за пълноценното упражняване на правото на живот и на всички права на човека. След успеха на европейската гражданска инициатива от 2014 г., озаглавена „Право на вода“ (Right2Water), през 2018 г. Комисията прие предложение за преразглеждане на Директивата за питейната вода, а съответната изменена директива влезе в сила на 12 януари 2021 г. В нея се определя задължение за държавите членки да подобрят достъпа до вода, предназначена за консумация от човека, въз основа, наред с другото, на натрупаните знания и на действията, осъществени съгласно Директива 2000/60/ЕО. Освен това държавите членки следва да гарантират ефективността на правото на чиста вода и добри санитарни условия, като подобрят качеството както на повърхностните, така и на подземните води.

(1)

Химическото замърсяване на повърхностните и подземните води представлява заплаха за водната среда, чиито последици включват остра и хронична токсичност във водните организми, натрупване на замърсители в екосистемата и загуба на местообитания и биологично разнообразие, както и за човешкото здраве. Определянето на стандарти за качество на околната среда спомага за осъществяването на амбицията за нулево замърсяване с цел постигането на околна среда без токсични вещества.

(1)

Химическото замърсяване на повърхностните и подземните води представлява заплаха за водната среда, чиито последици включват остра и хронична токсичност във водните организми, натрупване на замърсители в екосистемата и загуба на местообитания и биологично разнообразие, както и за човешкото здраве. Определянето на стандарти за качество на околната среда спомага за осъществяването на амбицията за нулево замърсяване с цел околна среда без токсични вещества – една от приоритетните цели на Осмата програма за действие за околната среда  (1a) .

(1a)

Според Европейската агенция за околна среда около 90 % от площта на подземните водни обекти е в добро количествено състояние, около 75 % от площта на подземните водни обекти е в добро химично състояние, 40 % от повърхностните водни обекти са в добро или високо екологично състояние, а 38 % от повърхностните водни обекти са в добро химично състояние, като в доклада на Европейската агенция за околна среда от 4 декември 2019 г., озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2020 г.: Знания за прехода към устойчива Европа“, се установява, че намаленото замърсяване е подобрило качеството на водите, но Съюзът далеч не е постигнал добро екологично състояние за всички водни обекти до 2020 г.

(1б)

В проверката за пригодността на Рамковата директива за водите от 2019 г. („проверката за пригодност“) се заключава, че следващият кръг от програми с мерки ще играе ключова роля за осигуряване на необходимия напредък към постигане на екологичните цели на Директива 2000/60/ЕО до крайния срок 2027 г., и се посочва, че понастоящем повече от половината от всички европейски водни обекти са освободени съгласно Директива 2000/60/ЕО, което прави предизвикателствата пред държавите членки да постигнат стандартите за качество на околната среда за приоритетните вещества в рамките на определения срок повече от значителни. Освен това проверката за пригодност показа, че целите в областта на околната среда не са постигнати изцяло главно поради недостатъчно финансиране, бавно изпълнение и недостатъчното им интегриране в секторните политики, а не поради пропуски в законодателството.

(1в)

Поради географски и социалноикономически фактори някои групи от населението, включително коренното население, са по-уязвими от замърсяването на водите. Очаква се минните дейности в Европейския съюз да се увеличат, за да се гарантира развитието на промишленост с нулеви нетни емисии. Както се посочва в доклад 09/2021 на Европейската агенция за околна среда  (1a) , минният сектор оказва пряко въздействие върху качеството и количеството на водите. Поради това е необходимо да се подобри прилагането на съществуващите законодателни рамки и да се планира и контролира използването и заустването на водите при извършването на миньорски дейности.

(1г)

Много територии в Съюза са подложени на големи и нарастващи водни ограничения. Значителните и продължителни засушавания през последните години, особено в средиземноморските региони, излагат на риск селскостопанското производство и причиняват сериозен спад на запасите от повърхностни и подземни води  (1a) .

(1д)

Водата е обществено благо, от което се възползват всички, и като незаменим и жизненоважен природен ресурс тя трябва да се разглежда внимателно с оглед на нейните социални, икономически и екологични измерения. Изменението на климата, включително увеличената честота на природните бедствия и екстремните метеорологични явления, както и влошаването на биоразнообразието, оказват отрицателно въздействие върху качеството и количеството на водите, което води до натиск върху секторите, зависими от наличието на вода, по-специално селското стопанство.

(1е)

Въпреки че в своя доклад от 2018 г. „Европейските води — оценка на състоянието и натиска“ Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) определи някои селскостопански практики като пречка за постигането на добро химично състояние на подземните води в Съюза, тъй като причиняват замърсяване с нитрати и пестициди, през последните десетилетия в Съюза се наблюдава постоянно намаляване на употребата на минерални торове и на излишъците от хранителни вещества  (1a) . Други значими източници на замърсяване са заустванията, които не са свързани с канализационна система, замърсените терени или изоставените промишлени обекти.

(1ж)

Доброто състояние на водните обекти и ефективното управление на водните ресурси са приоритет за селското стопанство, тъй като дейността на земеделските стопани зависи от водата и следователно те имат пряк интерес от устойчивото използване на тези ресурси.

(1з)

За да се улесни преходът към по-устойчив и по-продуктивен селскостопански сектор, който е устойчив по отношение на водните ограничения, следва да се въведат стимули за земеделските стопани за подобряване на управлението на водите и модернизиране на напоителните системи и техники.

(1и)

Използването на пестициди може сериозно да повлияе на качеството и количеството на водите, използвани за селскостопански цели, и да доведе до отрицателно въздействие върху водното и сухоземното биологично разнообразие. Поради това е целесъобразно да се наблюдават въздействието и екотоксикологичният ефект на пестицидите и техните метаболити във водните обекти.

(1й)

От съществено значение е да се разгледат усилията, положени до момента в сектори като селското стопанство, където вече е възможно да се намали фитосанитарното замърсяване с 14 % в сравнение с периода 2015 — 2017 г., и с 26 %, ако се вземат предвид най-вредните замърсители. Поради това цифрите показват непрекъснато намаляване на употребата и риска от химикали, като 2020 г. е втората поредна година, през която е налице значително намаляване на употребата на пестициди, особено на най-опасните  (1a) .

(1к)

Химическото замърсяване на повърхностните и подпочвените води също представлява заплаха за селското стопанство, като ограничава наличието на вода за напояване на културите и допълнително задълбочава недостига на вода. Поради това Съюзът и държавите членки следва да увеличат подкрепата за научните изследвания и иновациите с цел бързо внедряване на решения за справяне с недостига и замърсяването на повърхностните и подпочвените води, включително цифровизация, прецизно земеделие, оптимизирано напояване, модернизация на напояването и кръгово използване на ресурсите, по-добро управление на водите по устойчив на климата начин и по-целенасочено използване на пестициди и торове за растителните култури, намиране на по-малко замърсяващи и по-безопасни алтернативи на селскостопанските средства, разработване на по-устойчиви и по-ефективни по отношение на хранителните вещества сортове култури и по-широко използване на пречистени отпадъчни води за напояване в селското стопанство. Това следва да допринесе за постигането на устойчива и издръжлива продоволствена система на Съюза, като същевременно се намали дифузното замърсяване от селското стопанство и необходимостта от водочерпене в селското стопанство.

(2a)

В стремежа си към високо ниво на опазване на околната среда и при изпълнението на Плана за действие за нулево замърсяване Съюзът следва да вземе предвид разнообразието от ситуации в различните региони на Съюза, въздействието върху продоволствената сигурност, производството на храни и достъпността на храните, както и здравословното и устойчиво хранене.

(3a)

Целите за постигане на „добро състояние на водните обекти“ и гарантиране на наличието на вода са междусекторни и за тях често не се работи по достатъчно съгласуван начин. Доброто управление на водите следва да бъде включено във всички политики на Съюза, отнасящи се до секторите, които използват вода.

(3б)

В проверката за пригодност се посочва, че е необходимо по-добро интегриране на целите в областта на водите в селскостопанската политика. С новата ОСП се въвеждат мерки за по-устойчиво управление на водите. За да се постигне по-голяма съгласуваност между политиките за селското стопанство и водите, държавите членки следва да се възползват пълноценно от възможностите, предоставени в новата ОСП, и да включат изцяло въпросите, свързани с водите, в стратегическите си планове, включително използването на системите за знания и иновации в селското стопанство (AKIS), както и да подкрепят разработването на консултантски услуги за насърчаване на най-добрите практики в областта на управлението на водите.

(4)

С Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (45) беше създадена рамка за защита на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води. Рамката включва определянето на приоритетни вещества сред тези, които представляват съществен риск за водната среда на равнището на Съюза или посредством нея. С Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (46) се определят стандарти за качество на околната среда (СКОС) за целия Съюз за 45-те приоритетни вещества, изброени в приложение X към Директива 2000/60/ЕО, и за осем други замърсители, които вече са били регулирани на равнището на Съюза преди въвеждането на приложение X с Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (47). С Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (48) се определят стандарти за качество на подземните води за целия Съюз по отношение на нитратите и активните вещества в пестицидите, както и критерии за определяне на национални прагови стойности за други замърсители на подземните води. В нея се съдържа също минимален списък от 12 замърсители и техните показатели, за които държавите членки трябва да предвидят установяване на такива национални прагови стойности. Стандартите за качество на подземните води са посочени в приложение I към Директива 2006/118/ЕО.

(4)

С Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (45) беше създадена рамка за защита на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води. Рамката включва определянето на приоритетни вещества сред тези, които представляват съществен риск за водната среда на равнището на Съюза или посредством нея. С Директива 2008/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (46) се определят стандарти за качество на околната среда (СКОС) за целия Съюз за 45-те приоритетни вещества, изброени в приложение X към Директива 2000/60/ЕО, и за осем други замърсители, които вече са били регулирани на равнището на Съюза преди въвеждането на приложение X с Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (47). С Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (48) се определят стандарти за качество на подземните води за целия Съюз по отношение на нитратите и активните вещества в пестицидите, както и критерии за определяне на национални прагови стойности за други замърсители на подземните води. В нея се съдържа също минимален списък от 12 замърсители и техните показатели, за които държавите членки трябва да установят такива национални прагови стойности. Стандартите за качество на подземните води са посочени в приложение I към Директива 2006/118/ЕО.

(4а)

Държавите членки следва да гарантират, че замърсяването, причинено от зауствания, емисии или загуба на приоритетни опасни вещества, е преустановено или премахнато поетапно в рамките на подходящ срок и във всеки случай не по-късно от 20 години след включването на дадено приоритетно вещество като опасно в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Този график следва да се прилага, без да се засяга прилагането на по-строги срокове в което и да е друго приложимо законодателство на Съюза.

(5)

Веществата се разглеждат за включване в приложение X към Директива 2000/60/ЕО или в приложение I или приложение II към Директива 2006/118/ЕО въз основа на оценка на риска, който те представляват за хората и водната среда. Ключовите компоненти на тази оценка са познанията за концентрациите на веществата в околната среда, включително информацията, събрана от мониторинга на списъка за наблюдение, и за (еко)токсикологията на веществата, както и за тяхната устойчивост, биоакумулация, канцерогенност, мутагенност, токсичност за репродукцията и потенциал за нарушаване на функциите на ендокринната система.

(5)

Веществата се разглеждат за включване в приложение X към Директива 2000/60/ЕО или в приложение I или приложение II към Директива 2006/118/ЕО въз основа на оценка на риска, който те представляват за хората и водната среда. Ключовите компоненти на тази оценка са познанията за концентрациите на веществата в околната среда, включително информацията, събрана от мониторинга на списъка за наблюдение, и за (еко)токсикологията на веществата, както и за тяхната устойчивост, биоакумулация, токсичност, мобилност, канцерогенност, мутагенност, токсичност за репродукцията и потенциал за нарушаване на функциите на ендокринната система.

(7)

С оглед на ефективното справяне с повечето замърсители през целия им жизнен цикъл е необходима комбинация от мерки за контрол при източника и крайни мерки, включително, ако е уместно, химическо проектиране, разрешение или одобрение, контрол на емисиите по време на производството и употребата или други процеси, както и обработка на отпадъците. Следователно определянето на нови или по-строги стандарти за качество във водните обекти допълва и е съгласувано с друго законодателство на Съюза, в което се разглежда или може да бъде разгледан проблемът със замърсяването на един или повече от тези етапи, включително Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (49), Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (50), Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (51), Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета (52), Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (53), Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (54), Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (55) и Директива 91/271/ЕИО на Съвета (56).

(7)

С оглед на ефективното справяне с повечето замърсители през целия им жизнен цикъл е необходима комбинация от мерки за контрол при източника и мерки в крайната фаза , включително, ако е уместно, химическо проектиране, разрешение или одобрение, контрол на емисиите по време на производството и употребата или други процеси, както и обработка на отпадъците. Следователно определянето на нови или по-строги стандарти за качество във водните обекти допълва и е съгласувано с друго законодателство на Съюза, в което се разглежда или следва да бъде разгледан проблемът със замърсяването на един или повече от тези етапи, включително Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (49), Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (50), Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета (51), Регламент (ЕС) 2019/6 на Европейския парламент и на Съвета (52), Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (53), Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (54), Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (55) и Директива 91/271/ЕИО на Съвета (56). За да могат държавите членки да постигнат по най-добрия и най-ефективен от гледна точка на разходите начин целите в областта на околната среда, определени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО, при изготвянето на своите програми от мерки те следва да гарантират, че се дава приоритет на мерките за контрол при източника пред мерките в крайната фаза, както и че тези мерки са в съгласие със съответното секторно законодателство на Съюза в областта на замърсяването. Когато има риск да не се постигне добро състояние на водните обекти чрез мерките за контрол при източника, следва да се приложат мерки в крайната фаза. Комисията следва да разработи насоки за най-добри практики по отношение на мерките за контрол при източника и допълването на мерките в крайната фаза.

(7a)

Замърсяването на водите се дължи главно на промишлени и селскостопански дейности, заустване на отпадъчни води и градски отток, включително дъждовни води. В действията си Комисията и държавите членки следва да поставят приоритет върху мерките за намаляване на замърсяването при източника, както и върху тяхното изпълнение. С оглед на това, за да се намали замърсяването до нива, които вече не се считат за вредни за здравето и природните екосистеми, следва да се осигури съгласуваност между всички законодателни актове на Съюза и националните законодателства, свързани с емисиите на замърсители при източника.

(7б)

За да се гарантира, че законодателството, целящо предотвратяване на замърсяването на повърхностните и подземните води, е актуално по отношение на бързото развитие на нови и нововъзникващи химикали, които като замърсители могат да представляват значителен риск за човешкото здраве и водната среда, следва да се укрепят механизмите на политиките за откриване и оценяване на такива вещества, пораждащи нови безпокойства. В тази връзка следва да се разработи подход, позволяващ мониторинг и анализ на допълнителни вещества или групи от вещества, включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води. Веществата или групите от вещества, които трябва да бъдат включени в списъка за наблюдение, следва да бъдат избрани измежду веществата, за които наличната информация сочи, че могат да представляват съществен риск на равнището на Съюза за водната среда или посредством нея, и за които данните от мониторинга не са достатъчни. Броят на тези вещества или групи от вещества, които трябва да бъдат проследявани и анализирани в рамките на списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води, не следва да бъде ограничен.

(8)

Новите научни познания сочат значителен риск от няколко други замърсители, открити във водните басейни, в допълнение към вече регулираните. В подземните води е установен особен проблем чрез доброволен мониторинг на пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) и на фармацевтични продукти. PFAS са открити в повече от 70 % от пунктовете за измерване на подземни води в Съюза и съществуващите национални прагове са явно надвишени на значителен брой места, а фармацевтичните вещества също са широко разпространени. В повърхностните води перфлуорооктан сулфоновата киселина и нейните производни вече са включени в списъка на приоритетните вещества, но се признава, че и други PFAS представляват риск. Мониторингът на списъка за наблюдение съгласно член 8б от Директива 2008/105/ЕО потвърди риска от редица фармацевтични вещества в повърхностните води, поради което те следва да бъдат добавени към списъка на приоритетните вещества.

(8)

Новите научни познания сочат значителен риск от няколко други замърсители, открити във водните басейни, в допълнение към вече регулираните. В подземните води е установен особен проблем чрез доброволен мониторинг на пер- и полифлуороалкилни вещества (PFAS) и на фармацевтични продукти. PFAS са открити в повече от 70 % от пунктовете за измерване на подземни води в Съюза и съществуващите национални прагове са явно надвишени на значителен брой места, а фармацевтичните вещества също са широко разпространени . Поради това към списъка на замърсителите на подземни води следва да се добавят и подгрупа от специфични PFAS, както и общо PFAS. В повърхностните води перфлуорооктан сулфоновата киселина и нейните производни вече са включени в списъка на приоритетните вещества, но се признава, че и други PFAS представляват риск. Поради това към списъка на приоритетните вещества следва да се добавят и подгрупа от специфични PFAS, както и общо PFAS. За да се гарантира хармонизиран подход и равнопоставеност в Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложение I към Директива 2006/118/ЕО чрез установяване на стандарт за качество общо за PFAS. Мониторингът на списъка за наблюдение съгласно член 8б от Директива 2008/105/ЕО също потвърди риска от редица фармацевтични вещества в повърхностните води, поради което те следва да бъдат добавени към списъка на приоритетните вещества.

(8a)

Глифосатът е най-често използваният хербицид в Съюза за селскостопански цели. Като активно вещество той породи сериозни безпокойства по отношение на въздействието си върху човешкото здраве и токсичността за водната среда. През декември 2022 г. Комисията реши да предостави временно удължаване с още една година на срока на разрешението за търговия с глифосат, докато бъде изготвена новата оценка на активното вещество от страна на Европейския орган за безопасност на храните, която се очаква през юли 2023 г. Същевременно различни неотдавнашни научни изследвания  (1a) показват, че въз основа на токсичността за водната среда на глифосата, аминометиловата фосфониева киселина и хербицидите на основата на глифосат следва да се обмисли стандарт за качество на околната среда (СКОС), по-нисък от 0,1  μg/L за всички повърхностни водни обекти. С оглед на текущите оценки от компетентните регулаторни органи на Съюза и научните констатации от съответните проучвания относно въздействието на глифосата върху водните организми, както и за да се гарантира добро химично състояние на по-голямата част от водите на Съюза, въз основа на принципа на предпазливост, по отношение на глифосата следва да се приеме обща и единна средна годишна стойност (СГС) за СКОС за вътрешните повърхностни води и отделна за други повъхностни води.

(8б)

Атразинът е хербицид, използван върху едногодишни широколистни плевели и едногодишни треви в посевите със зърнени култури. Използването на атразин в продуктите за растителна защита вече не е разрешено в Съюза, съгласно Решение на Комисията 2004/248/ЕО  (1a) . Доказано е, че атразинът е нарушител на функциите на ендокринната система, като са налице доказателства, че въздейства върху репродуктивността и развитието, и може да причини рак. В своята оценка на пестицидите във връзка с праговете за въздействие или качество между 2013 и 2020 г. Европейската агенция за околна среда установи, че в 4 до 11 % от обектите за мониторинг на подземни води са налице завишени нива на един или повече пестициди, главно на атразин и неговите метаболити. Предвид постоянното му присъствие в повърхностните и подземните води на Съюза и за да се гарантира, че праговите му стойности не надвишават общите СКОС за пестициди и метаболити, праговата стойност за атразина в приложение I към Директива 2008/105/ЕО следва да бъде коригирана, включително в съответствие с праговата стойност за същото вещество, определена в Директива (ЕС) 2020/2184  (1б) .

(8в)

По данни на НКЗЕВР  (1a) и EMA  (1б) генеричните стандарти за качество 0,1 μg/L и 0,5 μg/L за подземните води, предложени съответно за отделните пестициди и за съвкупността от всички пестициди, съгласно определеното в Директива 2006/118/ЕО, са били въведени през 80-те години на ХХ век, и се основават на възможностите за химичен анализ, налични към тогавашния момент. Не е доказано, че зададената по подразбиране стойност от 0,1 μg/L за отделните пестициди е достатъчна за защита на човешкото здраве и екосистемата на подземните води, като тази стойност понякога е значително по-висока в сравнение с праговите стойности за много от пестицидите и фунгицидите от списъка на приоритетните вещества в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Като се вземе предвид също становището на НКЗЕВР, че никоя прагова стойност за подземни води не следва да надвишава СКОС за повърхностните води, Комисията следа да прегледа праговите стойности за отделните пестициди и общо за всички пестициди, включително съответните им метаболити, в приложение I към Директива 2006/118/ЕО чрез прилагане на модерни аналитични методи и съобразяването им с най-добрите налични познания в областта на токсикологията. До изготвянето на прегледа и в съгласие с подхода на предпазливост, заявен от доставчиците на питейна вода в Европейския меморандум относно подземните води  (1в) , следва да бъдат въведени временни прагови стойности въз основа на най-добрите налични научни познания.

(8г)

Бисфенол А следва да бъде разглеждан като приоритетно опасно вещество и следва да бъде добавен към списъка в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Научните доклади показват, че и бисфенолите, различни от бисфенол А, имат доказан потенциал да нарушават функциите на ендокринната система, а смесите от такива бисфеноли представляват екотиоскикологичен риск. Предвид факта, че тези научни констатации пораждат безпокойство относно безопасната употреба на алтернативи на бисфенолите, които биха могли да оказват отрицателно въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда, Комисията следва да въведе параметър „общо за бисфенолите“, както и подходящ СКОС общо за бисфенолните вещества.

(8д)

Според Европейската агенция по лекарствата (EMA)  (1а) екосистемите на подземните води са коренно различни и поради това могат да бъдат по-уязвими на стресови фактори, отколкото екосистемите на повърхностните води, тъй като не могат да се възстановяват от смущенията. Поради това при определянето на прагови стойности за подземните води следва да се приложи предпазлив подход с цел защита на човешкото здраве, екосистемите на подземните води и зависимите от подземните води екосистеми. В съответствие със съветите на EMA, поради тази уязвимост праговите стойности, приложими за подземните води, обикновено следва да бъдат 10 пъти по-ниски от съответните прагови стойности за повърхностните води. Същевременно, когато може да се установи действителният риск за екосистемите на подземните води, може да се окаже подходящо праговите стойности за подземните води да се определят на различно ниво.

(9a)

Съгласно приложимото законодателство на Съюза държавите членки са задължени да идентифицират засегнатите и изложените на риск води, да определят уязвимите на нитрати зони, да разработват програми за действие и да прилагат съответните мерки. В това отношение все още е необходимо да се подобри хармонизирането на мерките за контрол и системите за измерване на качеството на водата между държавите членки, така че да могат да се приемат единни стандарти в целия Съюз, които да позволяват съпоставимост между държавите членки и по този начин да се избягват проблеми с конкуренцията в европейския селскостопански сектор, водещи до смущения на вътрешния пазар.

(10)

Изразена е загриженост относно риска от развитие на антимикробна резистентност поради наличието на микроорганизми с антимикробна резистентност и гени за антимикробна резистентност във водната среда, но не е извършен достатъчен мониторинг. Съответните гени за антимикробна резистентност също следва да бъдат включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води и да бъдат предмет на мониторинг веднага след разработването на подходящи методи за мониторинг. Това е в съответствие с Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност, приет от Комисията през юни 2017 г., и с Фармацевтичната стратегия за Европа, в която също е разгледан този проблем.

(10)

Смята се, че през 2019 г. между 900 000 и 1,7 милиона смъртни случая по света се дължат на инфекции, причинени от антимикробна резистентност (АМР)  (1а) . В същото време е изразена загриженост относно риска от развитие на антимикробна резистентност поради наличието на микроорганизми с антимикробна резистентност и гени за антимикробна резистентност във водната среда, но не е извършен достатъчен мониторинг. Съответните гени за антимикробна резистентност също следва да бъдат включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води и да бъдат предмет на мониторинг веднага след разработването на подходящи методи за мониторинг. Това е в съответствие с Европейския план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност, приет от Комисията през юни 2017 г., и с Фармацевтичната стратегия за Европа, в която също е разгледан този проблем.

(10a)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2020/1729 на Комисията за отмяна на Решение за изпълнение 2013/652/EU се определя рамката за получаване на съпоставими и надеждни данни за антимикробната резистентност в Европейския съюз, включително чрез мониторинг на отпадъчните води в кланиците като потенциален носител на резистентни към антибиотици бактерии и следователно като възможен път на замърсяване на околната среда. Резистентни към антибиотици бактерии са откривани във водата, изхвърляна от кланиците.

(10б)

Изразени са опасения по отношение на риска от сулфати и ксантати във водната среда. Сулфатите не само влошават качеството на питейната вода, но и влияят на циклите на материалите въглерод, азот и фосфор. Наред с другото, това увеличава съдържанието на хранителни вещества във водните обекти, а оттам и растежа на растенията и водораслите и предлагането на храна за водните организми, което води до намаляване на кислорода във водата. Сулфатите и техните продукти на разграждане, особено сулфидът, при определени условия могат да имат токсичен ефект върху водните организми. Резултатите от стандартните изпитвания показват, че някои ксантати и продуктите от тяхното разграждане са токсични за водните безгръбначни и рибите и че могат да се биоакумулират. Сулфатите вече са включени в списъка на замърсителите на подземните води, но извършванията досега мониторинг е недостатъчен. Поради това сулфатите следва да бъдат включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води. Ксантатите следва да бъдат включени в списъците за наблюдение на повърхностните води.

(10в)

Вещества като пластмасовите микрочастици представляват очевиден риск за общественото здраве и околната среда, но също така за основни дейности като развитието на селското стопанство. Наличието на тези вещества и други частици може да окаже въздействие не само върху водата, която се доставя на добитъка и културите, но и върху плодородието на почвата, което застрашава здравето и доброто развитие на настоящите и бъдещите култури  (1a) .

(11)

С оглед на все по-голямото осъзнаване на значението на смесите и следователно на мониторинга, основан на ефекта, за определяне на химичното състояние, и като се има предвид, че вече съществуват достатъчно надеждни методи за мониторинг, основан на ефекта, за естрогенни вещества, държавите членки следва да прилагат такива методи за оценка на кумулативните ефекти на естрогенните вещества в повърхностните води за период от най-малко две години. Това ще позволи сравняването на резултатите, основани на ефекта, с резултатите, получени чрез конвенционалните методи за мониторинг на трите естрогенни вещества, изброени в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Това сравнение ще се използва, за да се оцени дали методите за мониторинг, основани на ефекта, могат да се използват като надеждни скрининг методи . Предимството на използването на такива скрининг методи е, че те ще позволят да се обхванат ефектите на всички естрогенни вещества със сходни ефекти, а не само на изброените в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Определението за СКОС в Директива 2000/60/ЕО следва да бъде изменено, за да се гарантира, че в бъдеще то може да обхваща и прагови стойности, които могат да бъдат определени за оценка на резултатите от мониторинга, основан на ефекта.

(11)

Настоящите и конвенционалните методи за мониторинг на химичното състояние на водните обекти като цяло не могат да определят въздействието на сложни смеси от химически вещества върху качеството на водата. С оглед на все по-голямото осъзнаване на значението на смесите и следователно на мониторинга, основан на ефекта, за определяне на химичното състояние, и като се има предвид, че вече съществуват достатъчно надеждни методи за мониторинг, основан на ефекта, за естрогенни вещества, държавите членки следва да прилагат такива методи за оценка на кумулативните ефекти на естрогенните вещества в повърхностните води за период от най-малко две години. Това ще позволи сравняването на резултатите, основани на ефекта, с резултатите, получени чрез конвенционалните методи за мониторинг на трите естрогенни вещества, изброени в приложение I към Директива 2008/105/ЕО. Това сравнение следва да бъде включено в доклад за оценка, публикуван от Комисията, в който се оценява дали методите за мониторинг, основани на ефекта, осигуряват надеждни и точни данни и могат да се използват като надеждни методи за скрининг . Предимството на използването на такива методи за скрининг е, че те ще позволят да се обхванат ефектите на всички естрогенни вещества със сходни ефекти, а не само на изброените в приложение I към Директива 2008/105/ЕО . На Комисията следва да се предоставя правомощие да приема делегирани актове за допълване на Директива 2008/105/ЕО, за да определи условията за използване на основани на ефекта методи от страна на държавите членки с цел мониторинг за оценка на наличието и на други вещества във водните обекти, в очакване на евентуално бъдещо определяне на прагови стойности, основавани на ефекта. Определението за СКОС в Директива 2000/60/ЕО следва да бъде изменено, за да се гарантира, че в бъдеще то може да обхваща и прагови стойности, които могат да бъдат определени за оценка на резултатите от мониторинга, основан на ефекта.

(11a)

Следва да се установят по-строги прагови стойности, когато стандартите за качество на подземните води биха могли да доведат до непостигане на целите на Директива 2000/60/ЕО в областта на околната среда за свързаните водни обекти, както се изисква съгласно Директива 2006/118/ЕО. Това изискване съгласно Директива 2006/118/ЕО следва да бъде допълнително разширено, за да се защитят по-добре от замърсяване уязвимите обекти.

(12)

В оценката на законодателството на Съюза в областта на водите (58) („оценката“) се стигна до заключението, че процесът на установяване и включване в списъци на замърсителите, които оказват влияние върху повърхностните и подземните води, и на определяне или преразглеждане на стандартите за качество за тях, като се вземат предвид новите научни познания, може да бъде ускорен. Ако тези задачи се изпълняват от Комисията, а не в рамките на обикновената законодателна процедура, както е предвидено понастоящем в членове 16 и 17 от Директива 2000/60/ЕО и в член 10 от Директива 2006/118/ЕО , би могло да се подобри функционирането на механизмите на списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води, по-специално по отношение на сроковете и последователността на изготвяне на списъците, мониторинга и оценката на резултатите, да се укрепят връзките между механизма на списъците за наблюдение и прегледите на списъците на замърсителите, а промените в списъците на замърсителите да се съобразяват по-бързо с научния прогрес. Поради това и предвид необходимостта от бързо изменение на списъците на замърсителите и СКОС за тях с оглед на новите научни и технически познания на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложение I към Директива 2008/105/ЕО по отношение на списъка на приоритетните вещества и на съответните СКОС, определени в част А от посоченото приложение, и за изменение на приложение I към Директива 2006/118/ЕО по отношение на списъка на замърсителите на подземните води и стандартите за качество, определени в същото приложение. В този контекст Комисията следва да вземе предвид резултатите от мониторинга на веществата, включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води. Вследствие на това членове 16 и 17 от Директива 2000/60/ЕО и приложение X към нея, както и член 10 от Директива 2006/118/ЕО следва да бъдат заличени.

(12)

В оценката на законодателството на Съюза в областта на водите (58) („оценката“) се стигна до заключението, че процесът на установяване и включване в списъци на замърсителите, които оказват влияние върху повърхностните и подземните води, и на определяне или преразглеждане на стандартите за качество за тях, като се вземат предвид новите научни познания, може да бъде ускорен. Поради това в рамките на евентуално бъдещо преразглеждане на приложение I към Директива 2008/105/EО по отношение на списъка на приоритетните вещества и на съответните СКОС, определени в част А от посоченото приложение, и на приложение I към Директива 2006/118/ЕО следва да се подобри функционирането на механизмите на списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води, по-специално по отношение на сроковете и последователността на изготвяне на списъците, мониторинга и оценката на резултатите, следва да се укрепят връзките между механизма на списъците за наблюдение и прегледите на списъците на замърсителите, а периодът на преразглеждане на списъците на замърсителите следва да се коригира , за да се отчита по-бързо научният прогрес . В този контекст Комисията следва да вземе предвид резултатите от мониторинга на веществата, включени в списъците за наблюдение на повърхностните и подземните води. Вследствие на това членове 16 и 17 от Директива 2000/60/ЕО и приложение X към нея, както и член 10 от Директива 2006/118/ЕО следва да бъдат заличени , като същевременно се запази задължението да се предприемат мерки, целящи преустановяване или поетапно премахване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества .

(12a)

Като цяло заключенията от проверката за пригодност показват, че директивите в голяма степен са подходящи за целта, с възможности за подобрение, включително ускоряване на правилното изпълнение на техните цели, което може да бъде постигнато чрез повече финансиране от Съюза. Оценката показва, че досега директивите са довели като цяло до по-високо равнище на защита на водните обекти и управление на риска от наводнения.

(13a)

Всяко решение относно подбора, преразглеждането на веществата и определянето на СКОС следва да се основава на оценка на риска и да спазва пропорционален, прозрачен и научно обоснован подход, като се вземат предвид препоръките на Европейския парламент, държавите членки и съответните заинтересовани страни.

(13б)

Въпреки че Директива 2000/60/ЕО определя правилата, необходими за постигане на напредък по отношение на количеството и качеството на водата, проверката за пригодност показва, че бавният напредък, постигнат по отношение на целите на настоящата директива, може, наред с другото, да се дължи на липсата на достатъчно финансови ресурси, както и на регулаторната и екологичната сложност, включително евентуални забавяния в реакцията на подпочвените води на мерките и в сроковете за докладване. Мерките, които подобряват състоянието на водните обекти чрез възстановяване на реките и екосистемните услуги, осигуряват финансови ползи, които надвишават разходите и биха могли да намалят ненужните разходи за държавите членки. Освен това в оценката се посочва липса на изпълнение, недостатъчен обхват и недостатъчни или неподходящи мерки за възстановяване, които да осигуряват хидроложка и екологична свързаност  (1a) .

(15)

За да се гарантира хармонизиран подход и равнопоставеност в Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на част Б от приложение II към Директива 2006/118/ЕО чрез адаптиране на списъка на замърсителите, за които държавите членки трябва да предвидят установяването на национални прагови стойности.

(15)

За да се гарантира хармонизиран подход и равнопоставеност в Съюза, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на част Б от приложение II към Директива 2006/118/ЕО чрез адаптиране на списъка на замърсителите, за които държавите членки трябва да установят национални прагови стойности.

(20a)

За да се осигурят подходящи стандарти за защита на зони с висока екологична стойност, уязвимост или замърсяване, като например пещери и карстови райони, съдържащи екосистеми, които са сред най-уязвимите от замърсяване и представляват важен източник на питейна вода, както и на бивши промишлени обекти и други зони с установено замърсяване в миналото, Комисията следва да публикува оценка на химичното състояние на такива зони и когато е целесъобразно, да представи законодателно предложение за съответното преразглеждане на Директива 2006/118/ЕО.

(21)

За да се гарантира ефективното и съгласувано вземане на решения и да се развият полезни взаимодействия с работата, извършвана в рамките на други законодателни актове на Съюза относно химикалите, на Европейската агенция по химикали („ECHA“) следва да се отреди постоянна и ясно очертана роля при определяне на приоритетните вещества, които да бъдат включени в списъците за наблюдение и в списъците на веществата в приложения I и II към Директива 2008/105/ЕО и в приложения I и II към Директива 2006/118/ЕО, както и при извеждането на подходящи научнообосновани стандарти за качество. Комитетът за оценка на риска (КОР) и Комитетът за социално-икономически анализ (КСИА) на ECHA следва да улеснят изпълнението на някои задачи, възложени на ECHA, като предоставят становища. ECHA следва също така да осигури по-добра координация между различните законодателни актове в областта на околната среда чрез по-голяма прозрачност по отношение на замърсителите, включени в списъка за наблюдение, или на разработването на стандарти за качество на околната среда или прагови стойности за целия Съюз или на национално равнище, като предостави публичен достъп до съответните научни доклади.

(21)

За да се гарантира ефективното и съгласувано вземане на решения и да се развият полезни взаимодействия с работата, извършвана в рамките на други законодателни актове на Съюза относно химикалите, на Европейската агенция по химикали („ECHA“) следва да се отреди постоянна и ясно очертана роля при определяне на приоритетните вещества, които да бъдат включени в списъците за наблюдение и в списъците на веществата в приложения I и II към Директива 2008/105/ЕО и в приложения I и II към Директива 2006/118/ЕО, както и при извеждането на подходящи научнообосновани стандарти за качество. Комитетът за оценка на риска (КОР) и Комитетът за социално-икономически анализ (КСИА) на ECHA следва да улеснят изпълнението на някои задачи, възложени на ECHA, като предоставят становища. ECHA следва също така да осигури по-добра координация между различните законодателни актове в областта на околната среда чрез по-голяма прозрачност по отношение на замърсителите, включени в списъка за наблюдение, или на разработването на стандарти за качество на околната среда или прагови стойности за целия Съюз или на национално равнище, като предостави публичен достъп до съответните научни доклади. Що се отнася до оценката на праговите стойности за фармацевтичните вещества, ECHA следва да си сътрудничи с Европейската агенция по лекарствата (EMA).

(23)

По-доброто интегриране на потоците от данни, докладвани на ЕАОС съгласно законодателството на Съюза в областта на водите, и по-специално на инвентаризациите на емисиите, изисквани съгласно Директива 2008/105/ЕО, с потоците от данни, докладвани на портала за емисиите от промишлеността съгласно Директива 2010/75/ЕС и Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета  (61) , ще опрости докладването на инвентаризациите в съответствие с член 5 от Директива 2008/105/ЕО и ще го направи по-ефективно. Същевременно това ще намали административната тежест и върховото работно натоварване при подготовката на плановете за управление на речните басейни. В съчетание с премахването на междинните доклади за напредъка на програмите от мерки, които не са ефективни, опростеното докладване ще позволи на държавите членки да положат повече усилия за докладване на емисиите, които не са обхванати от законодателството за емисиите от промишлеността, но които са обхванати от докладването на емисиите съгласно член 5 от Директива 2008/105/ЕО.

(31)

Необходимо е да се вземе предвид научният и техническият прогрес в областта на мониторинга на състоянието на водните обекти в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в приложение V към Директива 2000/60/ЕО. Ето защо държавите членки следва да могат да използват данни и услуги от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни.

(31)

Необходимо е да се вземат предвид научният и техническият прогрес и най-добрите налични методи в областта на мониторинга на състоянието на водните обекти в съответствие с изискванията за мониторинг, определени в приложение V към Директива 2000/60/ЕО. Ето защо държавите членки следва да могат да използват данни и услуги от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни.

(31a)

Промишлените дейности, свързани с енергийния преход, могат да увеличат неблагоприятните въздействия върху качеството на водите. За да се смекчат подобни бъдещи въздействия, като например промени в естествените модели на потока и температурата, както и замърсяване на водите, се изисква оценка на пълния набор от потенциални фактори и на мерките, които трябва да бъдат предприети за постигане и поддържане на добро качество на водите. Затова държавите членки следва редовно да оценяват въздействието на промишлените дейности, свързани с енергийния преход, върху качеството на водите и да информират Комисията за новоустановени заплахи с цел актуализиране на списъка за наблюдение. Оценката следва да бъде лесно достъпна за обществеността, а актуализирането — да може да се извършва извън общите цикли на актуализация, за да се гарантира непрекъснато подобряване на оценката на качеството на водите.

(31б)

В своето съобщение от 11 декември 2019 г. относно Европейския зелен пакт и в съобщението си от 14 октомври 2020 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда Комисията се ангажира да предприеме действия за подобряване на достъпа до правосъдие пред националните съдилища във всички държави членки за гражданите и екологичните неправителствени организации, които имат конкретни безпокойства относно съвместимостта на административни актове, засягащи околната среда, със законодателството в областта на околната среда. В последното съобщение Комисията потвърждава, че „достъпът до правосъдие по въпросите на околната среда — както чрез Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съда на ЕС“), така и чрез националните съдилища в качеството им на съдилища на Съюза — е важна мярка за подкрепа при осъществяването на прехода към Европейския зелен пакт и средство за засилване на ролята на гражданското общество като пазител на демократичното измерение“. Тези ангажименти следва да се изпълняват и съгласно Директива 2000/60/ЕО.

(31в)

Както се потвърждава от съдебната практика на Съда на ЕС  (1a) , на екологичните неправителствени организации и на пряко засегнатите физически лица следва да се даде право да оспорват решение, взето от публичен орган, което е в нарушение на целите в областта на околната среда, посочени в член 4 от Директива 2000/60/ЕО. С цел подобряване на достъпа до правосъдие по съответните въпроси пред националните съдилища в целия Съюз и за да могат екологичните неправителствени организации и пряко засегнатите лица да се позовават на националното законодателство при оспорване на решения, които са в нарушение на Директива 2000/60/ЕО, в Директива 2000/60/ЕО следва да бъдат установени разпоредби за гарантиране на достъпа до правосъдие.

(32)

Предвид увеличаването на броя на непредвидимите метеорологични явления, по-специално силни наводнения и продължителни засушавания, както и на значителните инциденти, свързани със замърсяване, които водят до трансгранично случайно замърсяване или го задълбочават, от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че на другите потенциално засегнати държави членки се предоставя незабавна информация за такива инциденти, и да си сътрудничат ефективно с потенциално засегнатите държави членки за смекчаване на последиците от явлението или инцидента. Необходимо е също така да се укрепи сътрудничеството между държавите членки и да се рационализират процедурите за трансгранично сътрудничество в случай на по-структурни, т.е. неслучайни и по-дългосрочни трансгранични проблеми, които не могат да бъдат решени на равнището на държавите членки, в съответствие с член 12 от Директива 2000/60/ЕО. В случай че е необходима европейска помощ, компетентните национални органи могат да изпращат искания за помощ до Координационния център за реагиране при извънредни ситуации на Комисията, който ще координира евентуалните предложения за помощ и тяхното разгръщане чрез механизма за гражданска защита на Съюза в съответствие с член 15 от Решение 1313/2013 на Европейския парламент и на Съвета (64).

(32)

Предвид увеличаването на броя на непредвидимите метеорологични явления, по-специално силни наводнения и продължителни засушавания, както и на значителните инциденти, свързани със замърсяване, които водят до трансгранично замърсяване или го задълбочават, от държавите членки следва да се изисква да гарантират, че на другите потенциално засегнати държави членки се предоставя незабавна информация за такива инциденти, и да си сътрудничат ефективно с потенциално засегнатите държави членки за смекчаване на последиците от явлението или инцидента. Необходимо е също така да се укрепи сътрудничеството между държавите членки и да се рационализират процедурите за трансгранично сътрудничество в случай на по-структурни, т.е. неслучайни и по-дългосрочни трансгранични проблеми, които не могат да бъдат решени на равнището на държавите членки, в съответствие с член 12 от Директива 2000/60/ЕО. В случай че е необходима европейска помощ, компетентните национални органи могат да изпращат искания за помощ до Координационния център за реагиране при извънредни ситуации на Комисията, който ще координира евентуалните предложения за помощ и тяхното разгръщане чрез механизма за гражданска защита на Съюза в съответствие с член 15 от Решение 1313/2013 /ЕС на Европейския парламент и на Съвета (64). Като се има предвид, че районите на речните басейни могат да се простират извън територията на Съюза, осигуряването на ефективно прилагане на съответните разпоредби за опазване на водите съгласно Директива 2000/60/ЕО, както и на подходяща координация със съответните държави, които не са членки на ЕС, също би допринесло за постигане на целите, определени в Директива 2000/60/ЕО за тези специфични райони на речните басейни, както е посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2000/60/ЕО. Освен това въоръжените конфликти, които протичат в непосредствена географска близост със Съюза, също следва да се считат за извънредни събития поради значителното им отрицателно трансгранично въздействие върху околната среда, включително замърсяване на въздуха, почвата и водите. Тъй като речните басейни, засегнати от тези конфликти, могат да се простират и в границите на Съюза, Комисията и държавите членки следва да увеличат усилията си за създаване на подходяща координация със съответните държави, които не са членки на ЕС, както е посочено в член 3, параграф 5 от Директива 2000/60/ЕО.

(32a)

В своят доклад от 19 май 2021 г., озаглавен „Принципът „замърсителят плаща“ се прилага по непоследователен начин в политиките и действията на ЕС в областта на околната среда“, Европейската сметна палата отбелязва, че държавите членки вече изразходват около 100 милиарда евро годишно за водоснабдяване и канализация и че увеличението на тези разходи се очаква да надхвърли 25 %, за да се постигнат целите на законодателството на Съюза в областта на пречистването на отпадъчните води и питейната вода, без да се включват инвестициите, необходими за обновяване на съществуващата инфраструктура или за постигане на целите на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията. Освен това в Съюза потребителите заплащат средно около 70 % от разходите за предоставяне на услуги за водоснабдяване чрез тарифите за водоснабдяване, докато публичният бюджет финансира останалите 30 %, въпреки че има значителни разлики между регионите и държавите членки. Домакинствата в Съюза обикновено плащат по-голямата част от разходите за услуги за водоснабдяване и канализация, въпреки че потребяват само 10 % от водата, докато икономическите сектори, които упражняват най-голям натиск върху възобновяемите сладководни ресурси, допринасят в най-малка степен за покриването на тези разходи.

(32б)

Разходите за програмите за мониторинг за определяне на състоянието на повърхностните и подземните води се финансират единствено от бюджетите на държавите членки. Като се има предвид, че броят на химикалите, открити във водната среда, непрекъснато се променя, че има все повече нови замърсители, които едва наскоро са започнали да се появяват във водната среда, че методите за химичен анализ трябва постоянно да се усъвършенстват, за да се откриват тези нови и нововъзникващи замърсители и да се оценява правилно екологичното им въздействие, както и че трябва да се разработват нови методи за мониторинг, за да се оцени по-добре въздействието на химическите смеси, тези разходи за мониторинг вероятно ще нараснат още повече. За да се покрият тези разходи и в съответствие с принципа „замърсителят плаща“, залегнал в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), от съществено значение е производителите, които пускат на пазара на Съюза продукти, съдържащи вещества, които имат доказано или потенциално отрицателно въздействие върху човешкото здраве и водната среда, да поемат финансова отговорност за мерките, необходими за контрол на веществата, генерирани във връзка с тяхната търговска дейност и открити в повърхностните и подземните води. Система за разширена отговорност на производителя е вероятно най-подходящото средство за постигането на тази цел, тъй като тя би ограничила финансовата тежест за данъкоплатците, като същевременно би осигурила стимул за разработване на по-екологосъобразни продукти. Поради това Комисията следва да изготви оценка на въздействието, в която да се проучи дали в Директива 2006/118/ЕО и Директива 2008/105/ЕО да се включи механизъм за разширена отговорност на производителя, приложим за приоритетните вещества, определени в Директива 2006/118/ЕО и в Директива 2008/105/ЕО, както и за новите и нововъзникващите замърсители, определени в списъците за наблюдение съгласно Директива 2006/118/ЕО и Директива 2008/105/ЕО. Оценката на въздействието следва да бъде придружена, когато е целесъобразно, от законодателно предложение за преразглеждане на директиви 2006/118/ЕО и 2008/105/ЕО.

(32в)

Мониторингът на по-голям брой вещества или групи от вещества е свързан с по-големи разходи, но също така с необходимостта от укрепване на административния капацитет на държавите членки, особено на тези с по-ограничени ресурси. С оглед на гореизложеното Комисията следва да създаде съвместен европейски механизъм за мониторинг, който да управлява изискванията за мониторинг по искане на държавите членки, с което да се облекчи финансовата и административната тежест за тях. Комисията следва да определи методите за функциониране на механизма за мониторинг. Използването на този механизъм следва да бъде доброволно и да не засяга организацията, която вече е въведена от държавите членки.

(32г)

Наличните данни сочат, че са необходими инвестиции във водния сектор и че финансирането от Съюза е от ключово значение за някои държави членки, така че да изпълнят правните си задължения, определени в Директива 2000/60/ЕО, Директива 2008/105/ЕО и Директива 2006/118/ЕО. Всички държави членки трябва да увеличат разходите си с най-малко 20 %, за да постигнат стандартите на Съюза по отношение на водите, като общият недостиг на финансиране е в размер на 289 милиарда евро до 2030 г.  (1a) Поради това е необходимо да се гарантира, че са осигурени достатъчно финансови и човешки ресурси за целите на мониторинга и инспекциите на водните обекти във всички държави членки, включително чрез съответните структурни фондове и програми на Съюза, както и чрез вноски от частния сектор, включително в рамките на механизма за разширена отговорност на производителя, след като бъде въведен.

(34a)

Държавите членки следва да насърчават полезни взаимодействия между изискванията на съответните директиви, отнасящи се както до събирането на данни, така и до внедряването на цифрови инструменти, като например технологиите за дистанционно наблюдение или наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“).

(34б)

Компетентните органи следва да подкрепят обучения, програми за развитие на умения и инвестиции в човешки капитал с цел подкрепа на ефективното прилагане на най-добри технологии и иновативни решения в рамките на директивите. Информацията следва да бъде достъпна на различните национални езици, за да се подобри достъпността на съответните данни в цяла Европа за съответните местни организации и граждани.

(1)

В член 1, параграф 3 , четвъртото тире се заменя със следното:

(1)

В член 1, буква д) , четвъртото тире се заменя със следното:

(30a)

„Приоритетни опасни вещества“ означава приоритетни вещества, които са обозначени като „опасни“ въз основа на това, че са признати в научни доклади, в съответното законодателство на Съюза или в съответните международни споразумения като токсични, устойчиви и склонни към биоакумулиране или като пораждащи еквивалентно ниво на безпокойство, когато това безпокойство е от значение за водната среда.

(30a)

„Приоритетни опасни вещества“ означава приоритетни вещества, които са обозначени като „опасни“ въз основа на това, че са признати в научни доклади, в съответното законодателство на Съюза или в съответните международни споразумения като токсични, устойчиви и склонни към биоакумулиране (PBT), много устойчиви и много акумулативни (vPvB), устойчиви, мобилни и токсични (PMT), много устойчиви и много мобилни (vPvM) или като пораждащи еквивалентно ниво на безпокойство, когато това безпокойство е от значение за водната среда , и за които трябва да се предприемат мерки в съответствие с член 4, параграф 1, буква а), точка iv) .

(35)

„Стандарт за качество на околната среда“ означава концентрацията на определени замърсители или група замърсители във водите, седимента или биотата, която не трябва да бъде превишавана, за да не се застрашат човешкото здраве и околната среда, или прагова стойност за неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве или околната среда на такъв замърсител или група замърсители, измерена чрез подходящ метод, основан на ефекта.“;

(35)

„Стандарт за качество на околната среда“ означава концентрацията на определени замърсители или група замърсители във водите, седимента или биотата, която не трябва да бъде превишавана, за да не се застрашат човешкото здраве и околната среда, или прагова стойност за неблагоприятното въздействие върху човешкото здраве или околната среда на такъв замърсител или група замърсители, измерена чрез подходящ научно обоснован метод, основан на ефекта.“;

га)

точка 37 се заменя със следното:

37.

„Вода, използвана за употреба от човека“ има същото значение както в Директива 80/778/EИО, изменена с Директива 98 / 83/EО .

гб)

в член 2 първата алинея от точка 40 се заменя със следното:

40.

„норма за допустими емисии“ е масата, изразена посредством определени конкретни показатели, концентрацията и/или нивото на дадени емисии, които не може да бъдат превишавани по време на един или повече периоди от време; Емисионните ограничения могат също да бъдат определени за някои групи, семейства или категории вещества, особено за определените съгласно член 16 .

iv)

държавите членки прилагат необходимите мерки за постепенно намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и специфични замърсители на речните басейни, както и за пълното или поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни опасни вещества.;

iv)

държавите членки прилагат необходимите мерки за постепенно намаляване на замърсяването от зауствания, емисии и загуби на приоритетни вещества и специфични замърсители на речните басейни, както и за пълното или поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите на приоритетни опасни вещества в рамките на подходящ срок и във всеки случай не по-късно от 20 години след включването на дадено приоритетно вещество като опасно в част А от приложение I към Директива 2008/105/ЕО . Този срок се прилага, без да се засяга прилагането на по-строги срокове в което и да е друго приложимо законодателство на Съюза ;

ба)

в буква в) се добавя следната алинея 1а:

aа)

добавя се следният параграф:

(7a)

(7б)

в)

мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4;

„в)

„мерките, осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, включително в селското стопанство, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4;““

(8a)

—

Съответните разрешителни , включително предварителните се проверяват и подновяват когато е необходимо ;

„—

съответните разрешителни се проверяват и преразглеждат , и при надлежно обосновани случаи действието им се спира, по целесъобразност“ ;

(9a)

(9a)

a)

планове и проекти, които може да са в противоречие с изискванията на член 4, включително за предотвратяване на влошаването на състоянието на водните обекти и за постигане на добро състояние на водите, добър екологичен потенциал и/или добро химично състояние на водите, доколкото тези изисквания не са вече предвидени в член 11 от Директива 2011/92/ЕС;

б)

програми от мерки, посочени в член 11, планове за управление на речни басейни на държавите членки, посочени в член 13, параграф 1, и допълнителни програми или планове на държавите членки за управление, посочени в член 13, параграф 5.

(10)

(10a)

б)

параграф 4 се заличава;

(18a)

(20)

приложение  X се заличава .

(20)

Приложения IX и X се заличават .

ба)

критерии за оценка на доброто екологично състояние на подземните води.

aа)

в параграф 1 се добавя следната алинея:

aа)

в параграф 5 се добавя следната алинея:

(4а)

е)

научноизследователски проекти и научни публикации, включително информация за тенденции и прогнози, основани на моделиране или на други прогнозни оценки, както и данни и информация от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни;

е)

научноизследователски проекти и научни публикации и доказателства , включително информация за въздействието на замърсяващите материали и термичните замърсители, както и въздействието на надземните и подземните добивни и инфраструктурни дейности върху подземните водни екосистеми и зависимите от подземни води екосистеми и тяхното биологично разнообразие, информация относно тенденции и прогнози, основани на моделиране или на други прогнозни оценки, както и информация и данни, събрани от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като се използват предимствата на възможностите, които се откриват благодарение на изкуствения интелект и усъвършенствания анализ и обработка на данни;

(6a)

(6б)

(6в)

(6г)

a)

доброволния характер на използването на механизма за мониторинг, без да се засяга организацията, която вече е въведена от държавите членки;

б)

оперативните процедури за държавите членки, които възнамеряват да използват механизма за мониторинг, включващи, наред с другото, изискването за уведомяване на Комисията за точните им нужди или възможности за мониторинг, точните протоколи за управление на пробите, както и продължителността на периода, през който възнамеряват да бъдат част от механизма;

в)

източниците на финансиране, които могат да включват съответните структурни фондове и програми на Съюза, както и вноски от частния сектор, включително в рамките на механизма за разширена отговорност на производителя, след като той бъде въведен в съответствие с член 6ав.

е)

научноизследователски програми и научни публикации на Съюза, включително информация, получена от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място и/или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни;

е)

научноизследователски програми и научни публикации на Съюза, включително актуална информация, получена от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място и/или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от най-добрите налични техники, които могат да включват изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни;

ж)

коментари и информация от съответните заинтересовани страни.

ж)

коментари и информация от съответните заинтересовани страни , включително националните регулаторни органи и други съответни органи .

(1a)

(4а)

a)

рискът, породен от замърсителите, включително тяхната опасност, концентрациите им в околната среда и концентрацията, над която може да се очаква въздействие;

a)

рискът, породен от замърсителите, включително тяхната опасност, концентрациите им в околната среда, концентрацията, над която може да се очаква въздействие , и техните кумулативни ефекти ;

д)

научноизследователски проекти и научни публикации, включително информация за тенденции и прогнози, основани на моделиране или други прогнозни оценки, както и данни и информация от технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни.

д)

научноизследователски проекти и научни публикации и доказателства , включително информация за тенденции и прогнози, основани на моделиране или на други прогнозни оценки, както и информация и данни, събрани чрез технологии за дистанционно наблюдение, наблюдение на Земята (услуги по програма „Коперник“), датчици и устройства на място или данни от гражданската наука, като се използват възможностите, предлагани от изкуствения интелект, усъвършенствания анализ и обработка на данни;

(7a)

(7б)

a)

доброволния характер на използването на механизма за мониторинг, без да се засяга организацията, която вече е въведена от държавите членки;

б)

оперативните процедури за държавите членки, които възнамеряват да използват механизма за мониторинг, включващи, наред с другото, изискването за уведомяване на Комисията за точните им нужди или възможности за мониторинг, точните протоколи за управление на пробите, както и продължителността на периода, през който възнамеряват да бъдат част от механизма;

в)

източниците на финансиране, които могат да включват съответните структурни фондове и програми на Съюза, както и вноски от частния сектор, включително в рамките на механизма за разширена отговорност на производителя, след като той бъде въведен в съответствие с член 8ба.“

(8a)

(8б)

(8в)

(8г)

(10a)

10.

Материали в суспензия, включително пластмасови микрочастици/наночастици;

10.

Материали в суспензия, включително пластмасови микрочастици/наночастици , както и материали, за които е известно, че пораждат микрочастици/наночастици ;

(1a)

10.

Материали в суспензия, включително пластмасови микрочастици/наночастици

10.

Материали в суспензия, включително пластмасови микрочастици/наночастици , както и материали, за които е известно, че пораждат микрочастици/наночастици;

га)

при определянето на СКОС за металите, моделите за бионаличност се предвиждат да обхващат различни параметри за качество на водата, които оказват въздействие върху бионаличността на метали.