C_202500768BG.000101.fmx.xml

Становище на Европейския икономически и социален комитет

Демокрацията в Африка: настоящо положение и бъдещи перспективи — каква е ролята на ЕИСК?

(становище по собствена инициатива)

(C/2025/768)

Докладчик:

Carlos Manuel TRINDADE

Съветник	Paulo Pedroso
Решение на Пленарната асамблея	18.1.2024 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
Компетентна секция	Секция „Външни отношения“
Приемане от секцията	12.11.2024 г.
Приемане на пленарна сесия	4.12.2024 г.
Пленарна сесия №	592
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	167/0/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че демокрацията изисква зачитане на правата на човека, силни институции, разделение на властите, гарантиране на принципите на правовата държава и независимостта на съдебната власт, свободни и честни избори, отчетност пред народа, право на пълноценно участие и борба с дискриминацията.

1.2.

ЕИСК признава и подкрепя становището на Организацията на обединените нации (ООН), съгласно което упражняването на власт, която се основава на зачитането на волята на народа, е основен елемент от една глобална концепция за демокрация, залегнала във встъпителния член на Устава на Организацията на обединените нации, подписан от името на „нас, народите“, и осъществявана с помощта на основните принципи, залегнали в Международния пакт за граждански и политически права, който утвърждава правото на самоопределение на народите и задължава държавите да защитават гражданските и политическите права на всички лица на тяхна територия, които попадат под тяхна юрисдикция, без дискриминация въз основа на раса, цвят на кожата, език, пол, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, икономическо положение, рождение или каквото и да било условие.

1.3.

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че във всички области на своята дейност Европейският съюз трябва да насърчава следните принципи:

—	правата на човека, залегнали във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН (1948 г.);

—	ценностите на ЕС, залегнали в разпоредбата, съдържаща се в Хартата на основните права на Европейския съюз (2000/C-364/01), и в Договорите на ЕС;

—	зачитане на основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ).

1.4.

ЕИСК цени и приветства ангажимента на Африканския съюз (АС) към демократичните ценности, заявен в неговия учредителен акт, по-специално когато предлага да се насърчават демократичните принципи и институции, общественото участие и доброто управление, както и да се насърчават и защитават правата на човека и на народите в съответствие с Африканската харта за правата на човека и народите и други съответни инструменти в областта на правата на човека. ЕИСК оценява и ангажимента на Африканския съюз за насърчаване на демокрацията, изразен в Африканската харта за демокрация, избори и управление. ЕИСК отбелязва със задоволство, че ангажиментът за добро управление, демокрация, зачитане на правата на човека, правосъдие и върховенство на закона е изведен на преден план в стремежите на Програмата на АС до 2063 г.

1.5.

ЕИСК приветства постигнатия напредък в областта на демокрацията в Африка и ангажираността на африканските граждани в тази посока, както и обществената подкрепа за демокрацията, която в Африка е по-широка, отколкото в много други части на света, въпреки че през последното десетилетие претърпя известен спад.

1.6.

ЕИСК отбелязва обаче, че в много африкански държави ролята на парламентите трябва да бъде засилена и че трябва да се предприемат действия за повишаване на общественото доверие във функционирането на демокрацията.

1.7.

Като има предвид, че съществува силна връзка между мира, сигурността, стабилността, икономическия растеж, социалния напредък и демокрацията, ЕИСК приветства силната роля на Африканския съюз за насърчаването на това звено във веригата за демократично развитие и припомня, че наднационалните институции не могат да функционират ефективно без пълноценното сътрудничество и ангажираността от страна на държавите членки и тяхното политическо ръководство. ЕИСК счита също така, че засилването на ангажираността и сътрудничеството на африканските държави с АС е реална необходимост, за да започнат да играят по-ефективна роля.

1.8.

ЕИСК осъзнава, че децентрализацията на властта е предизвикателство, което изисква мобилизиране на ресурси и институционално овластяване, и призовава европейските институции да засилят сътрудничеството за развитие на демокрацията и повишаване на доверието и участието на хората.

1.9.

ЕИСК счита, че европейският подход за подкрепа на развитието на демокрацията в Африка трябва да се основава на отношения между равностойни партньори и да отчита сложното положение на континента по отношение на икономическото развитие, социалния напредък, равнището на изграждане на критичната инфраструктура, многообразието, геополитическите и стратегическите интереси, като същевременно се зачита рамката за отношенията между ЕС и Африка.

1.10.

ЕИСК счита, че ЕС не отдава достатъчно значение на геополитическата роля на Африка. Един от факторите за това е неблагоразумното поведение на някои държави членки и в резултат на това слабостите на общата външна политика — ситуация, която е от първостепенно значение да се обърне.

1.11.

ЕИСК съзнава, че демократичното развитие на Африка е изправено пред външни и вътрешни заплахи, като във външен план расте влиянието на сили, които не са заинтересовани от укрепването на демокрацията, а във вътрешен — склонността към корупция, което се дължи на поведението на потенциални корумпиращите и потенциални корумпираните лица.

1.12.

ЕИСК счита, че в този контекст стратегията за Global Gateway, стартирана през 2021 г., е от голямо значение за отношенията между ЕС и Африка, като потвърждава отново заявеното в становището, посветено на тази стратегия (1), че тя ще укрепи икономическите и политическите връзки с държавите — партньори на ЕС, като гарантира зачитането на демократичните и социалните принципи на Съюза и същевременно ще му даде възможност да се конкурира ефективно на световно равнище при изграждането и поддържането на инфраструктурата. Освен това отново заявява, че инвестиционните програми в рамките на тази стратегия трябва да се основават на оценки на въздействието и да отчитат аспекти от геополитическо и стратегическо значение, демократичното участие и икономическата, социалната и екологичната устойчивост на проектите.

1.13.

ЕИСК е убеден, че заедно с признати представители на африканското гражданско общество (платформи, форуми, доброволци) и социалните партньори той може да допринесе за насърчаването на демократичните ценности, за защитата на правата на човека и на демократичните режими в Африка, като се вземе предвид Споразумението от Самоа.

1.14.

Като се има предвид, че Споразумението от Самоа предвижда институционални механизми за осигуряване на структурирано пространство за участие на гражданското общество посредством гражданския диалог и социалния диалог, ЕИСК е в състояние да участва в сътрудничеството с африканското гражданско със своите придобити през годините знания и ноу-хау, като зачита автономността на заинтересованите страни, помагайки му да изпълни своята роля за икономическия растеж, социалния напредък и развитието на демокрацията в Африка. ЕИСК припомня, че в рамките на специалната намеса на Комитета за наблюдение „АКТБ-ЕС“ през последните 20 години се натрупа значителен опит в отношенията с Африка поради многобройните инициативи, предприети от него, и различните мисии, проведени в различни африкански държави, който трябва да бъде запазен, продължен и ценен. В резултат на това ЕИСК и неговите африкански партньори разполагат с ценен актив, за да допринесат за насърчаването на гражданския, социалния и политическия диалог и да стимулират африканските граждански общества, включително укрепването на социалните партньори.

1.15.

ЕИСК отново отправя настоятелно предложение Комисията да разполага с финансови инструменти за подкрепа на програми и проекти за проучвания и прогнозиране на реалното положение на организациите на гражданското общество и социалните партньори в държавите от АКТБ и в този конкретен случай на Африка, като се вземат предвид техните нужди по отношение на оправомощаването на лидерите, техническата стабилност и прилагането на предвидените институционални механизми.

1.16.

ЕИСК ще продължи и ще подобри, в рамките на своите правомощия, действията си за насърчаване и подкрепа на организациите на гражданското общество в Африка и на социалните партньори, като улеснява тяхното учредяване, организация и действия и участва в укрепването на техния институционален капацитет, като принос за постигането на целта на ЕС за устойчивост на демокрацията в Африка.

1.17.

Действията на ЕИСК ще се ръководят от неразривната връзка между насърчаването на гражданските, политическите, социалните, икономическите и културните права и икономическия растеж и социалния напредък. Въпреки че въпросите, свързани с правата на жените, равенството между половете и сексуалната ориентация, са чувствителни теми за някои африкански държави, те са неразривно свързани с демократичната култура и в партньорството си с Африка ЕС следва да насърчава развитията в тази област, като се има предвид, че навлизането на новите видове отношения в културата на населението става бавно и постепенно.

1.18.

ЕИСК приветства подписването на 17 юли 2024 г. на Меморандума за разбирателство между ЕИСК и Икономическия, социален и културен съвет (ECOSOCC) на Африканския съюз; той счита това за много важно за засилването на приноса на гражданското общество към партньорството между Европа и Африка.

2. Общи бележки относно общите демократични ценности

2.1.

Изграждането на демокрацията и сътрудничеството за нейното укрепване имат политическо измерение, но също и силно измерение, свързано с гражданския и социалния диалог и със създаването на подходящи институции за участие на свободни и независими организации и движения на гражданското общество, както и със социалния диалог между социалните партньори.

2.2.

Между демократичната среда, икономическия растеж, екологичната устойчивост и социалния напредък съществува естествена и неразривна връзка, те се отразяват един в други и се възпроизвеждат взаимно.

2.3.

Прилагането на подходящи публични политики и доверието на хората в демократичните институции са ключови елементи на участието на гражданите. Доверието в институциите се запазва трудно и се възстановява бавно, когато бъде загубено.

2.4.

Във връзка с това ЕИСК отново заявява, че счита универсалните права на човека, като например основните трудови права, свободата на стопанска инициатива, правото на здравословна околна среда и принципите на правовата държава, за основни общи ценности. Заедно с целите за устойчиво развитие (ЦУР) те представляват международно приети минимални стандарти за програмите за развитие и са основата за равнопоставено партньорство за развитие (2).

2.5.

Глобалните заплахи за демокрацията са реални. ЕИСК подкрепя Европейския парламент, когато подчертава, че ЕС трябва да бъде напълно подготвен да противодейства на нарастващото и зловредно влияние на авторитаризма, нелиберализма и екстремизма, както и на заплахите срещу защитниците на правата на човека и нарастващите атаки срещу универсалността на правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава и международното хуманитарно право (3). ЕИСК подчертава също така, че корупцията е заплаха за демокрацията, която трябва да бъде преодоляна.

3. Конкретни бележки

3.1. Настоящата африканска реалност

3.1.1.

Във вътрешен план Африка е разнородна и включва държави с различни равнища на икономическо развитие, различни политически институции и разнородни икономически, социални и политически предизвикателства, дори в общата рамка на нациите, възникнали в резултат на процесите на деколонизация. Демократичната динамика на континента е разнообразна и не съществува единен модел или тенденция нито в настоящата ситуация, нито в изходното положение. Въпреки постигнатия значителен напредък в някои държави и региони, които са развили устойчиви демокрации, в други се наблюдава понякога значителна регресия.

3.1.2.

В цял свят съществува връзка между утвърждаването на демокрацията и увеличаването и разпределението на богатството. В Африка е важно по-специално да се преодолеят дефицитите в развитието и недостатъците в разпределението на богатството, като същевременно се насърчават демокрацията и демократичните институции.

3.1.3.

Според Афробарометър африканските граждани са ангажирани с демокрацията, политическата отчетност и принципите на правовата държава и въпреки че много от тях вярват, че техните държави са демокрации, те не са доволни от своята демокрация (4). Народната подкрепа за демокрацията в Африка е по-голяма, отколкото в много други части на света, въпреки че през последното десетилетие тя беше отслабена, като в някои държави тя намалява, а приемането на военната сила нараства (5).

3.1.4.

В много африкански държави преобладава усещането, че резултатите им са по-ниски от общата средна стойност във важни области, като например липсата на корупция, изискването за зачитане на закона, независимостта на съдебната власт, честните избори и избраните правителства (6).

3.1.5.

Африка страда от сериозен недостиг на критична инфраструктура, която е от ключово значение за постигането на ЦУР, като това включва водоснабдяване и канализация, енергия, транспорт и комуникационни и информационни технологии. Партньорството между Европа и Африка следва да насърчава развитието на тези критични инфраструктури.

3.1.6.

Дебатът относно начините за укрепване на демокрацията в Африка остава отворен са тези, които оценяват високо прилагането на западноамериканския и евро-американския модел на демокрация, а от друга са тези, които смятат, че този модел следва да бъде адаптиран или че може да се създаде специфичен африкански модел, основан на общностните и участието. Независимо от този дебат съществуват глобални характеристики, присъщи на демокрацията: свобода, свобода на изразяване, върховенство на закона и разделение на властите, изразяване на мнение, участие на гражданското общество и човешко развитие.

3.1.7.

ЕИСК признава и оценява значителните усилия на африканците за изграждане на демократични институции след вълната на демократизация през 1990-те години на миналия век. Повечето държави въведоха многопартийни избори, но в много от тях ролята на парламентите трябва да бъде засилена, а общественото доверие във функционирането на демократичните институции на съответните страни трябва да бъде по-голямо.

3.1.8.

В Програмата до 2063 г. Африканският съюз е включил добрата администрация, демокрацията, зачитането на правата на човека, правосъдието и върховенството на закона.

3.1.9.

Добрата администрация е цел на един механизъм за партньорска проверка, чието съществуване ЕИСК приветства и чието значение подчертава. Африканският механизъм за партньорски проверки е доброволен и изцяло африкански и служи за оценка на управлението и проверка на спазването на африканските и международните ангажименти, по-специално в областта на демокрацията и политическото управление, икономическото управление, управлението на бизнеса и социално-икономическото развитие, който изисква публично отчитане и води до национални програми за действие. ЕИСК приветства създаването на този механизъм и призовава африканските държави да продължат да го прилагат.-

3.1.10.

Европа може да бъде партньор в изграждането на африкански демократични модели, които отговарят на стремежите на нейните народи, и по-специално на младите хора.

3.1.11.

Насърчаването на достойния труд върви ръка за ръка с демократичното развитие. Важно е ЕС и Африка да насърчават прилагането на стандартите и инструментите на МОТ, по-специално основните конвенции.

3.1.12.

Неофициалният характер на частната икономика, който преобладава в африканските държави, се отразява неблагоприятно на лоялната конкуренция и е от решаващо значение за високите равнища на несигурност на работните места, бедност и социална уязвимост, които оказват влияние върху самото общество и социалните отношения. Официалният характер на частната собственост укрепва автономността на гражданското общество и повишава взаимното доверие между гражданите, икономическите оператори и държавата. Поради тази причина ЕИСК призовава за ефективно прилагане на препоръка № 204 на МОТ относно прехода от неформална към формална икономика (7).

3.1.13.

Преобладаващата неформална икономика, ограниченият брой модерни икономически сектори и произтичащите от това трудности в отношенията между държавата и гражданите се отразяват в опасността от задълбочаване на социалните неравенства и трудността да се използва демографският дивидент — който създава подходящи възможности за младите хора в Африка — като по този начин се увеличава рискът от порочен кръг, което затруднява утвърждаването на демокрацията.

3.1.14.

Много анализи на развитието на африканската демокрация дават повод за безпокойство. Според обобщения доклад на Европейския парламент от 2017 г. тенденциите в някои, но не във всички държави възпрепятстват демократичното развитие на континента: качеството на изборите си остава слабо, доминиращите партии са абонирани за властта, изборите са манипулирани и нечестни, медийният контрол и съдебната власт потискат несъгласието. В този контекст ЕИСК потвърждава отново значението на надеждността на изборните процеси и ефективността на мисиите за наблюдение.

3.1.15.

Концентрацията на властта е стъпка към държавен преврат. Нейната децентрализация е начин за постигане на по-приобщаващ характер на демократичните процеси и участието на гражданите.

3.1.16.

През последните години се наблюдава дори увеличаване на превратите и опитите за преврат — тенденция, която трябва да бъде разбрана и взета предвид при бъдещите действия на институциите на ЕС.

3.1.17.

В Африка съществуват много проблеми, които възпрепятстват прехода към демокрация и те често са взаимосвързани:

—	държавите с нестабилни правителства имат и доста ниски резултати по отношение на социалното и икономическото развитие;

—	трайното военно присъствие често създава у населението усещане, че не е възможен ненасилствен демократичен преход;

—	дезинформация от страна на чуждестранни участници;

—	изкривяването на политическите институции, икономиката и обществото в резултат на склонността към корупция;

—	стесняване на пространството за гражданското общество.

3.2. Африка и световната геополитика

3.2.1.

ЕС продължава да бъде най-важният партньор на Африка (сътрудничество за развитие, инвестиции, търговия).

3.2.2.

Според различни африкански участници, независимо дали са от правителствения сектор или от гражданското общество, ЕС е прекалено бюрократичен в своя подход към Африка. Това усещане трябва да бъде коригирано, като се насърчава приспособимостта на действията на ЕС към контекста, в който той възнамерява да развива сътрудничество.

3.2.3.

През 2021 г. ЕС стартира инвестиционна стратегия от особено значение за Африка: Global Gateway. ЕС обещава да мобилизира до 300 милиарда евро инвестиции в периода 2021—2027 г. за подобряване на цифровата, енергийната и транспортната инфраструктура и за укрепване на системите за здравеопазване, образование и научни изследвания по света. За африканския континент са мобилизирани инвестиции в размер до 150 милиарда евро. Както беше посочено в становището, посветено на тази стратегия (8), ЕИСК:

—

счита, че Global Gateway ще даде възможност за укрепване на икономическите и политическите връзки с държавите партньори на Съюза, като гарантира зачитането на демократичните и социалните му принципи, и същевременно ще позволи на ЕС да се конкурира ефективно в световен мащаб в изграждането и поддръжката на инфраструктурата;

—

подчертава колко е важно инвестиционните програми на Global Gateway да са основани на оценка на въздействието. Тази оценка трябва не само да отчита важните стратегически и геополитически аспекти, но и да гарантира демократичното участие в инициативите за развитие в държавите партньори, както и икономическата, социалната и екологичната устойчивост на проектите.

3.2.4.

Европейският частен сектор е поел ангажимент да участва в процеса на икономическо развитие в Африка, но продължават да съществуват важни институционални пречки в правната рамка и защитата на инвестициите, вкоренени в обществото проблеми, свързани с корупцията, липса на независимост на съдебната власт и пропуски в развитието, които могат да бъдат преодолени в рамките на партньорството и сътрудничеството, като например недостига на умения на работната сила и липсата на инфраструктура.

3.2.5.

ЕИСК призовава европейските и африканските институции да изведат борбата с корупцията и нейните разрушителни последици за икономиките и обществото като приоритет в сътрудничеството между Европа и Африка.

3.2.6.

ЕИСК счита, че геополитическата и стратегическата роля на африканския континент отдавна се подценява от Европейския съюз и изразява съжаление за това. Тази ситуация се насърчава от неблагоразумните стратегии на някои европейски държави и произтичащите от това слабости на общата европейска външна политика. Действията на някои неевропейски държави в региона допринасят значително за настоящото положение. Такъв е случаят с дестабилизиращите действия на Русия и интензивните инвестиции на Китай в рамките на геополитическата ѝ стратегия за Африка.

3.2.7.

Международната стратегия на Китай (прилагана чрез инициативата „Един пояс, един път“) и на Русия (изпълнявана главно чрез намесата на руски предприятия, в т.ч. паравоенни групи като Вагнер) подхранва риска от отстъпление от демокрацията на континента.

3.2.8.

Китай и Русия, за разлика от ЕС, не поставят универсалните ценности като крайъгълен камък на международната си политика и поради това се превръщат в преференциални партньори в отношенията с авторитарни режими или правителства, които имат политически и/или икономически ангажименти към тях.

3.3. Отношенията между ЕС и Африка

3.3.1.

Член 21 от Договора за Европейския съюз предвижда, че действията на ЕС на международната сцена се ръководят от ценностите, на които той се основава, включително човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека.

3.3.2.

Съгласно съвместната стратегия Африка-ЕС, която осигурява всеобхватна дългосрочна рамка за отношенията Африка-ЕС, партньорството се ръководи от основните принципи на африканското единство, взаимозависимост между Африка и Европа, ангажираност и съвместна отговорност, зачитане на правата на човека, демократичните принципи и върховенството на закона, както и правото на развитие.

3.3.3.

В рамките на горупоменатата стратегия ЕС и Африка могат да работят заедно, за да се възползват от възможностите и да се справят с тези предизвикателства, както и да предприемат действия, гарантиращи стабилност, мир, сигурност, права на човека, демокрация, равенство между половете, устойчив поминък, устойчив икономически растеж, основан на здрави екосистеми, социално сближаване и добро управление.

3.3.4.

Това е общата рамка, в която беше сключено Споразумението от Самоа между ЕС и ОДАКТБ през ноември 2023 г. Споразумението от Самоа настоява за равнопоставено партньорство. Но на практика структурите от африканска страна са по-слаби, имат по-малко политически правомощия и са недостатъчно обезпечени с ресурси. АС и Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) разполагат с много по-малко ресурси от ЕС. Като отчита тези различия, ЕИСК препоръчва на ЕС да се стреми да разработи механизми за възстановяване на баланса между взаимоотношенията.

3.3.5.

ЕИСК счита, че за успешното прилагане на Споразумението от Самоа е полезно да се постигне съгласие по показателите за напредъка между страните.

3.3.6.

Новият консенсус за развитие, одобрен съвместно от Комисията, Съвета, Парламента и върховния представител през юни 2017 г., разглежда демокрацията в по-широкия контекст на политиките за развитие.

3.3.7.

Заключенията на Съвета относно Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г. включват изграждането на устойчиви, приобщаващи и демократични общества и насърчаването на глобална система за правата на човека и демокрацията като приоритет за действие.

4. ЕИСК и африканското гражданско общество

4.1.

В този контекст основният въпрос, който възниква, е: как ЕИСК може да допринесе за насърчаването на демократичните ценности и да помогне за защитата на демократичните режими в Африка, като се имат предвид Споразумението от Самоа и Партньорството Африка—ЕС?

4.2.

Трябва да имаме предвид ролята на социалното и икономическото развитие и пространството за гражданското общество в изграждането на устойчиви демокрации.

4.3.

Във връзка с това ЕИСК отново заявява, че зачитането на универсалните права на човека — основни общи ценности — трябва да бъде основата за всяка политическа намеса в рамките на равнопоставено партньорство за развитие с Африка (9).

4.4.

ЕИСК е убеден, че (както се посочва в становището му относно „Съвместно съобщение до Европейския парламент и Съвета за нов тласък на Партньорство Африка—ЕС“), заедно с признати представители на гражданското общество в Африка (платформа, форум, доброволци) и социалните партньори, той може да допринесе съществено за демокрацията и правата на човека (10).

4.5.

Рамката, която трябва да се вземе предвид, включва Споразумението от Самоа, и по-специално партньорството ЕС—Африка. Споразумението предвижда институционални механизми за осигуряване на структурирано пространство за участие на гражданското общество чрез граждански диалог и социален диалог — процес, в който ЕИСК има дългогодишен опит.

4.6.

Подписването на Меморандума за разбирателство между ЕИСК и ECOSOCC на Африканския съюз на 17 юли 2024 г. е много важна стъпка към укрепването на този принос. Двете институции ще засилят сътрудничеството си, като потвърдят стратегическото партньорство между Африканския съюз и Европейския съюз, насърчават подновения демократичен диалог и укрепват сътрудничеството между европейските и африканските граждански общества за насърчаване на икономическото и социалното развитие, задълбочаване на участието на гражданското общество и стремежа към устойчиво развитие.

4.7.

Държавата и гражданското общество трябва да се укрепват взаимно, но в Африка те често се възприемат като противници, като управляващите обвиняват гражданското общество в стремеж да ги дестабилизира и свали от власт. Стабилното редуване на управляващите партии изисква институционална приемственост, която трябва да бъде засилена, като се изяснят автономните сфери на действие на държавата и гражданското общество, без да това да се отразява върху здравословните политически разногласия.

4.8.

Гражданското общество тръгва от инициативата на гражданите за намиране на решения на социални и екологични проблеми, наред с други, пред които е изправена общността. Този дух на инициативност има много органични формати и отразява съществуването на демократична среда, която авторитарните правителства не приемат и често се стремят да забранят.

4.9.

Принципът на силно гражданско общество укрепва равнището на развитие. В някои държави гражданското общество е организирано на етническа основа. Следва да се насърчава културата на гражданското общество, основана на гражданството.

4.10.

Както вече беше посочено във връзка с отношенията ЕС-АКТБ, ЕИСК има за цел прилагането на институционални механизми и насърчаването и подкрепата на организациите на гражданското общество/социалните партньори, като признава тяхната роля на движещи сили на устойчивото развитие, по-специално в контекста на ЦУР № 17 на ООН (11).

4.11.

ЕИСК счита, че сътрудничеството с Икономическия и социален комитет на АС е от ключово значение за създаването на структурирана стратегия и за осигуряването на непрекъснато участие на заинтересованите страни в партньорството между ЕС и АС.

4.12.

ЕИСК ще поддържа и отношенията си със Съюза на африканските икономически и социални съвети (UCESA) чрез взаимно участие в прояви на страните или в съвместни проекти.

Брюксел, 4 декември 2024 г.

Председател

на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) OB C, C/2024/1574, 5.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1574/oj.

(2) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 105

(3) Правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област — годишен доклад за 2023 г., параграф 3.

(4) Zamfir, Ionel, „EU support to democracy and good governance in Africa“ (Подкрепа на ЕС за демокрацията и доброто управление в Африка), Служба на ЕП за парламентарни изследвания, ноември 2017 г..

(5) Афробарометър, African insights 2024: Democracy at risk – the people’s perspective (Поглед към Африка 2024 г.: Демокрацията, изложена на риск — перспективата на хората).

(6) International IDEA, The Global State of Democracy Indices (Глобални индекси за състоянието на демокрацията), v. 7. 1, 2003 г. Данни, представени от Roba A. Sharamo по време на изслушването, организирано от ЕИСК във връзка с изготвянето на настоящото становище.

(7) Препоръка, приета от Конференцията на нейната 104-та сесия в Женева на 12 юни 2015 г.: https://www.ilo.org/resource/ilc/104/recommendation-no-204-concerning-transition-informal-formal-economy.

(8) OB C, C/2024/1574, 5.3.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/1574/oj.

(9) ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 105, параграф 1.1.

(10) ОВ C 237, 6.7.2018 г., стр. 66, параграф 1.4.

(11) ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 29, параграф 1.9.