От правна страна

По същество

По първото основание — нарушение на член 108 от Финансовия регламент и на член 41 от Хартата на основните права

42

В самото начало следва да се припомни, че зачитането на правото на защита е основен принцип на правото на Съюза, а правото на изслушване е неразделна част от този принцип (вж. решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 28 и цитираната съдебна практика).

43

Правото на изслушване понастоящем е закрепено не само в членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които гарантират спазването на правото на защита и правото на справедлив процес във всяко съдебно производство, но и в член 41 от Хартата, който гарантира правото на добра администрация. Член 41, параграф 2 предвижда, че правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него (вж. решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 29 и цитираната съдебна практика).

44

По силата на този принцип, който трябва да се прилага, когато административен орган възнамерява да издаде спрямо определено лице акт с неблагоприятни за него последици, адресатите на решения, които осезаемо засягат техните интереси, трябва да получат възможност да представят надлежно своето становище относно фактите и обстоятелствата, на които административният орган възнамерява да основе своето решение (вж. решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 30 и цитираната съдебна практика). Зачитането на правото на изслушване е задължително дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване (вж. решение от 3 юли 2014 г., Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, C‑129/13 и C‑130/13, EU:C:2014:2041, т. 31 и 39 и цитираната съдебна практика).

45

В настоящия случай приложимата правна уредба предвижда в член 108, параграф 8, буква в) от Финансовия регламент, че преди да приеме препоръка, органът по член 108 дава на икономическия оператор и на уведомените възлагащи органи възможност да представят забележки. В същата разпоредба се уточнява и че икономическият оператор и уведомените възлагащи органи разполагат с най-малко 15 дни да представят своите забележки.

46

В приложимата правна уредба обаче не се предвижда посредством какво средство за комуникация трябва да бъде уведомен икономическият оператор от органа по член 108 относно правната квалификация на съответните факти и относно предвижданата санкция.

47

В това отношение от съдебната практика следва, че решение — а следователно a fortiori и писмо, което съдържа правната квалификация на съответните факти и санкцията, предвиждана от органа по член 108 — е надлежно връчено, при положение че е съобщено на адресата си, на когото е дадена възможност да се запознае с него (вж. в този смисъл определение от 9 юли 2013 г., Protective Services/ЕСВД, T‑221/13, непубликувано, EU:T:2013:363, т. 12).

48

В настоящия случай между страните е спорен въпросът дали Комисията надлежно е връчила спорното писмо на жалбоподателя. На първо място, в обжалваното решение Комисията посочва, че е поверила спорното писмо на служба за експресни куриерски услуги. На второ място, тя посочва, че е изпратила посоченото писмо по електронна поща на едноличния управител на жалбоподателя. За да докаже, че е връчила надлежно спорното писмо, Комисията се позовава на електронното писмо от 23 декември 2016 г. и на потвърждението, че то е прочетено, което е получила същия ден. Жалбоподателят твърди, че никога не е знаел за наличието на спорното писмо или за неговото изпращане.

60

Както следва от точки 42—44 и 47 по-горе, Комисията е длъжна да гарантира ефективно право на изслушване и поради това е длъжна да докаже, че е дала на жалбоподателя възможност да представи надлежно своето становище относно обстоятелствата, на които възнамерява да основе своето решение. В настоящия случай Комисията не може да приеме за достатъчно потвърждението за прочит, за което тя признава, че е електронно писмо, изпратено автоматично от компютризираната информационна система на получателя, за да твърди, както прави в обжалваното решение, че на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае със спорното писмо и че той не е отговорил на това писмо.

61

Всъщност с оглед на преписката по делото, и по-специално на представените от Комисията обстоятелства, и предвид становищата на страните по тези обстоятелства, следва да се отбележи, че потвърждението за прочит е електронно писмо, което може да бъде изготвено и изпратено автоматично от компютризираната информационна система на получателя на електронно писмо, без ръчна интервенция от негова страна и следователно без той непременно да е можел да узнае за съществуването на въпросното електронно писмо. Ето защо следва да се приеме, че потвърждението за прочит не дава възможност на Комисията да докаже, че на жалбоподателя надлежно е предоставена възможност да се запознае със спорното писмо или че той е знаел за съществуването на такова писмо или за изпращането му.

62

В това отношение следва да се отбележи, че макар връчването чрез препоръчано писмо с обратна разписка да не е единственият възможен способ на връчване на административните решения, то все пак е особено сигурно решение поради специалните гаранции, които предоставя както за заинтересованото лице, така и за администрацията (вж. в този смисъл определение от 16 декември 2010 г., AG/Parlement, F‑25/10, EU:F:2010:171, т. 38), още повече когато заинтересованото лице не е от институциите (вж. в този смисъл определение от 16 декември 2010 г., AG/Parlement, F‑25/10, EU:F:2010:171, т. 39). Една от тези гаранции е по-специално гаранцията, че поради поставянето на подписа на адресата върху обратната разписка посоченият адресат знае, че му е изпратено писмо и че то изисква неговото внимание. От преписката по делото обаче следва, че за разлика от обратната пощенска разписка, потвърждението за прочит не предоставя такава гаранция. За разлика от подписването на обратна разписка от адресата на писмо или съставянето и изпращането на потвърждение за получаване на електронно писмо от неговия получател, поради обстоятелството че разглежданото потвърждение за прочит е изготвено и изпратено автоматично от компютризираната информационна система на получателя, както беше описано в точка 61 по-горе, то не дава възможност да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят се е запознал или че му е предоставена възможност да се запознае със спорното писмо в деня на изпращането на посоченото потвърждение.

63

Когато става въпрос за ефективността на правото на изслушване, какъвто е случаят по настоящото дело, потвърждението за прочит, представено от Комисията, не може да е достатъчно, за да се докаже, че тя положила дължимата грижа жалбоподателят да получи възможност да представи надлежно своето становище.

64

Тъй като не е доказан фактът, че на жалбоподателя надлежно е предоставена възможност да представи своето становище по обстоятелствата, на които Комисията е възнамерявала да основе обжалваното решение, следва да се уважи първото основание относно наличието на нарушение на член 108 от Финансовия регламент на член 41 от Хартата на основните права.

65

Ето защо обжалваното решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се преценява основателността на другите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на първото основание.

1)

Отменя решение на Европейската комисия от 7 март 2017 г., с което GE.CO. P. Generale Costruzioni e Progettazioni S.p.A се отстранява от участие в процедурите по възлагане на поръчки и предоставяне на безвъзмездни средства от общия бюджет на Европейския съюз, както и от участие в процедурите по предоставяне на средства в рамките на Регламент (ЕС) 2015/323 на Съвета от 2 март 2015 година относно финансовия регламент, приложим за 11‑ия Европейски фонд за развитие, и се разпорежда публикуването на това отстраняване на интернет сайта на Комисията.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.