С първата част от първото си основание Кралство Испания упреква Съвета, че се е основал на неточни данни при определянето на общия за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ, тъй като уловът на гренадир „може да е докладван като улов на дългоопашата риба“. Както следвало от съображение 7 от Регламент № 1367/2014, това решение е прието въз основа на научно становище и неотдавнашни дискусии в рамките на NEAFC. Научното становище на NEAFC обаче не било убедително по отношение на въпроса дали е необходимо да се определя общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ.

От друга страна, в становището си от 7 ноември 2014 г. ICES посочвал, че е невъзможно да представи становище относно това дали е налице риболов на дългоопашата риба, тъй като не съществувало никакво указание относно улова на различните видове гренадир, тъй като данните за 2010 г. не били достатъчни, за да се направи какъвто и да било извод по този въпрос. В това становище се уточнявало също, че има съществени разлики между данните относно разтоварванията на суша на улова на дългоопашата риба и на гренадир. Поради това ICES стигал до извода, че за да се установи наличието на риболов на дългоопашата риба, е необходимо да се получи по-пълна и подробна информация относно улова и разтоварванията на този улов на сушата. Следователно това становище ясно показвало, че няма ясни научни данни, позволяващи да се заключи, че тези два вида обитават зони на управление 5B67 и 8X14.

Освен това според Кралство Испания не може да се твърди, че е било невъзможно да се вземат предвид данните, представени на 28 ноември 2014 г. от тази държава членка в отговор на искането за представяне на данни, тъй като политическото споразумение относно Регламент № 1367/2014 е постиганото на 10 ноември 2014 г., а регламентът е бил приет едва на 15 декември 2014 г.

От това Кралство Испания стига до извода, че Съветът е превишил свободата си на преценка, като е определил общ за двата вида ОДУ, при положение че в научното становище на ICES е посочено ясно, че наличните данни не доказват, че тези два вида обитават засегнатите зони на управление и че следователно може да бъдат заедно обект на улов.

В рамките на втората част от първото основание Кралство Испания твърди, че нито Съветът, нито Комисията са взели предвид историческото равнище на улов на дългоопашата риба, за да определят критерия за разпределение, прилаган към общо определения за този вид и за гренадира ОДУ. По този начин националните квоти, установени с обжалваните разпоредби, нарушавали принципа на относителна стабилност на риболовните дейности, който изисквал да се вземе предвид разпределението на историческото равнище на улов между флота на всяка държава членка за всеки засегнат вид.

Кралство Испания счита, че общите риболовни квоти, които са му предоставени за гренадира и за дългоопашатата риба, е трябвало да бъдат по-високи, тъй като испанският флот е реализирал значителна част от улова на дългоопашата риба в периода 2009—2013 г. Вредите, които испанският флот е претърпял в резултат на това твърдяно нарушение на принципа на относителна стабилност на риболовните дейности, възлизали на 346 926 EUR.

Нито Съветът, нито Комисията били оспорили обстоятелството, че историческото равнище на улов на дългоопашата риба не е взето предвид при определяне на спорния общ ОДУ. Всъщност безспорно е, че този ОДУ е разпределен между държавите членки съгласно критерий за разпределение, който гарантира относителна стабилност на риболовните дейности само по отношение на гренадира.

Съветът и Комисията считат, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

Що се отнася, на първо място, до твърдяното превишаване на свободата на преценка на Съвета, най-напред трябва да се припомни, че когато определя ОДУ и разпределя възможностите за риболов между държавите членки, Съветът трябва да извърши оценка на сложно икономическо положение, при която разполага с широко право на преценка. При подобни обстоятелства правото на преценка, с което разполага Съветът, се прилага не само по отношение на определянето на естеството и обхвата на разпоредбите, които следва да бъдат приети, но и — в известна степен — по отношение на установяването на основни данни. При контрола върху упражняването на такова правомощие Съдът трябва да провери единствено дали то не е опорочено от явна грешка или от злоупотреба с власт или дали въпросният орган не е превишил явно пределите на своето право на преценка (вж. в този смисъл решения от 19 февруари 1998 г., NIFPO и Northern Ireland Fishermen’s Federation, C‑4/96, EU:C:1998:67, т. 41 и 42, от 5 октомври 1999 г., Испания/Съвет, C‑179/95, EU:C:1999:476, т. 29, както и от 9 септември 2004 г., Испания/Комисия, C‑304/01, EU:C:2004:495, т. 23).

По-нататък, от член 2, параграф 2 от Регламента за ОПОР следва, че към управлението на рибарството трябва да се прилага „подходът на предпазливост“.

Съгласно определението, което му е дадено в член 4, параграф 1, точка 8 от посочения регламент, обаче този подход означава, че липсата на подходяща научна информация не следва да оправдава отлагането или невземането на мерки за управление, целящи опазването на видовете, които са обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда.

Накрая, както е посочил главният адвокат в точки 54 и 55 от заключението си, член 6, параграф 2 от същия регламент се ограничава до това да установи задължение за „отчитане“ на наличните научни, технически и икономически становища при приемането на мерки за опазване, но не пречи на законодателя на Съюза да прием такива мерки за опазване, когато няма убедителни научни, технически и икономически становища.

Освен това по повод на подобно задължение, произтичащо от Регламент (ЕИО) № 170/83 на Съвета от 25 януари 1983 година относно създаването на система на Общността за опазване и управление на рибните ресурси (ОВ L 24, 1983 г., стр. 1), Съдът е постановил, че мерките за опазване на рибните ресурси не трябва да бъдат напълно съобразени с научните становища и че липсата или неубедителният характер на подобно становище не трябва да попречи на Съвета да приеме мерките, които счита за необходими за осъществяване на целите на ОПОР (вж. по аналогия решение от 24 ноември 1993 г., Mondiet, C‑405/92, EU:C:1993:906, т. 31).

От гореизложеното следва, че в случая, от една страна, Съветът има право да приеме общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ, дори при липсата на „убедителни“ научни данни за наличието и улова на тези два вида риба в засегнатите зони на управление, когато счете, че тази мярка е подходяща за опазването на ресурсите на гренадир.

От друга страна, доколкото докладът на работната група към ICES от 2014 г. и становището на ICES от 7 ноември 2014 г. се позовават на деклариран улов на дългоопашата риба в засегнатите зони на управление, който е толкова значителен, че поставя под въпрос надеждността на тези документи, тъй като най-вероятно уловът на гренадир е бил деклариран като улов на дългоопашата риба, и доколкото съществува опасност това обстоятелство да засегне съществено полезното действие на определения за гренадира ОДУ, тъй като двата въпросни вида не могат да бъдат различени след като главите им бъдат отделени и рибите бъдат замразени, Съветът е могъл да счете за необходимо да приеме мярка, за да осуети тази опасност.

При тези обстоятелства не може да се счете, че Съветът е превишил пределите на правото си на преценка, като е установил общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ.

Следователно първата част от първото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.

Що се отнася, на второ място, до твърдяното нарушение на принципа на относителна стабилност на риболовните дейности, трябва да се припомни, че в член 16 от Регламента за ОПОР се уточнява, че „възможностите за риболов, разпределени на държавите членки, осигуряват относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов“. В него се добавя, че „при разпределянето на нови възможности за риболов се вземат предвид интересите на всяка държава членка“.

Освен това от съображения 35 и 36 от посочения регламент следва, че предвид по-специално обстоятелството, че някои крайбрежни общности са зависими от риболова, е необходимо да се гарантира относителна стабилност на риболовните дейности посредством разпределяне на възможностите за риболов между държавите членки, така че на всяка от тях да се предостави предвидим дял от запасите, като тази стабилност трябва да позволи „[запазване] и да бъде изцяло съобразена с конкретните нужди на регионите, в които местните общности са особено зависими от рибарството и свързаните с него дейности“.

От гореизложеното следва, че режимът на националните квоти има за цел да гарантира на всяка държава членка справедлива част от определения ОДУ, която е установена най-вече въз основа на улова, от който традиционните риболовни дейности, местното население, зависимо от рибарството, и свързаните индустрии на тази държава членка са се възползвали преди установяването на режима на квотите (вж. в този смисъл решение от 14 декември 1989 г., Agegate, C‑3/87, EU:C:1989:650, т. 24).

В светлината на тези съображения, както и на обстоятелството, че законодателят на Съюза разполага с широка свобода на преценка относно естеството и обхвата на разпоредбите, които следва да бъдат приети, трябва да се установи дали, като не е взел предвид историческото равнище на докладвания от Кралство Испания улов на дългоопашата риба при определянето на квотите, предоставени на всяка държава членка след установяването на общ за този вид и за гренадира ОДУ, Съветът е нарушил принципа на относителна стабилност на риболовните дейности.

В тази връзка трябва да се констатира, че настоящото дело се различава в много отношения от други дела, с които досега е бил сезиран Съдът в областта на ОПОР. Така, най-напред, двата разглеждани вида риба не могат да се различат с просто око, след като главите им бъдат отделени и рибите бъдат замразени. По-нататък, в научните становища, с които разполага законодателят на Съюза, се посочва, че е възможно докладваният повишен улов на дългоопашата риба само от една държава членка, а именно Кралство Испания, да е се дължи на улова на гренадир, погрешно деклариран като улов на дългоопашата риба. Накрая, Съветът не е изготвил нов ОДУ за дългоопашатата риба и следователно не е разпределил нова възможност за риболов, а се е ограничил да установи, и то само за 2015 г. и 2016 г., общ за въпросните два вида ОДУ.

Така, в случая Съветът е решил да не извършва разпределяне на квоти, както иска Кралство Испания, тъй като отчитането на докладвания от тази държава членка за целите на изчисляване на въпросните квоти улов на дългоопашата риба би довело до създаването на трайно предимство за държава членка, чиито декларации за улов може според научните становища да са погрешни. Вместо това, като е следвал възприетия подход, а именно да не взема предвид на първо време тези декларации за улов при изчисляването на националните квоти, Съветът е избегнал предоставянето на гаранции в това отношение, които могат да създадат оправдани правни очаквания, като същевременно си е запазил правото да определи, след проверка на информацията от декларациите за улов и предоставянето на убедителни научни становища, квоти, които се основават на доказани данни и които следователно могат да се считат за справедливи.

Този извод не се оборва от довода на Кралство Испания, съгласно който, при положение че Съветът е взел предвид декларациите за улов на дългоопашата риба, определяйки общ за двата вида ОДУ, той е трябвало да вземе предвид историческото равнище на докладвания от тази държава членка улов на дългоопашата риба с оглед, от една страна, на съмненията относно надеждността на декларациите за улова на въпросните видове риба, повдигнати от научните доклади, посочени в точка 52 от настоящото решение, и от друга страна, на широката свобода на преценка, с която разполага законодателят на Съюза в областта на ОПОР.

Поради това в случая Съветът не може да бъде упрекнат, че е нарушил принципа на относителна стабилност на риболовните дейности.

Предвид горните съображения втората част от първото основание трябва да бъде отхвърлена по същество.

Поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.

Кралство Испания упреква Съвета, че е нарушил принципа на пропорционалност, като е определили в Регламент № 1367/2014 общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ в зони 5B67 и 8X14.

Всъщност, най-напред, въпросната мярка не била подходяща, тъй като при определянето на общ за гренадира и дългоопашатата риба улов не бил спазен принципът на относителна стабилност на риболовните дейности по отношение на историческото равнище на улов на дългоопашата риба, реализиран от Кралство Испания в предходните години.

По-нататък, определянето на общ за двата вида риба ОДУ не било необходима мярка, тъй като било възможно да се вземе предвид историческото равнище на улов на дългоопашата риба от Кралство Испания и така да се приеме мярка, която засяга в по-малка степен интересите на тази държава членка.

Накрая, въпросната мярка била непропорционална, тъй като почивала на хипотезата, че значителният улов на гренадир може погрешно да е докладван като улов на дългоопашата риба. Тази хипотеза обаче не била научно потвърдена и приемането ѝ било непропорционално на нанесената на интересите на Кралство Испания вреда, причинена от неотчитането на историческото равнище на улов на дългоопашата риба при определянето на общия за тези два вида ОДУ.

От друга страна, Кралство Испания уточнява, че са му нанесени вреди не толкова от определянето на общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ, а от това, че Съветът не е взел предвид историческото равнище на улов на дългоопашата риба при определянето на общия за тези два вида ОДУ.

Съветът и Комисията считат, че това основание трябва да се отхвърли по същество.

В това отношение следва да се припомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, които се преследват със съответната правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (вж. по-специално решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12 — C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 42 и цитираната съдебна практика).

Освен това съгласно установената съдебна практика, що се отнася до съдебния контрол върху условията за прилагането на този принцип, предвид широкото право на преценка, с което разполага законодателят на Съюза в областта на общата политика в областта на рибарството, единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на подобна мярка. Следователно трябва да се установи не дали приетата от законодателя мярка е била единствената или най-добрата възможна, а дали е била явно неподходяща (що се отнася до общата селскостопанска политика вж. решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12 — C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 43 от цитираната съдебна практика).

Що се отнася до пропорционалността на разглежданата в случая правна уредба, трябва да се констатира, че както следва от точки 59 и 60 от настоящото решение, отчитането на историческото равнище на улов на дългоопашата риба на Кралство Испания при определянето на общия за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ би довело именно до предоставянето на квоти на тази държава членка въз основа на декларации за улов, които Съветът, основавайки се на научните становища, е твърде вероятно да счете за погрешни.

След като обаче Съветът възнамерява, от една страна, да защити гренадира от свръхулов и от друга страна, да си запази правото да определи, след проверка на информацията от декларациите за улов на дългоопашата риба и предоставянето на убедителни научни становища, ОДУ и квоти, които се основават на доказано надеждни данни, решението да не вземе предвид подадените от Кралство Испания декларации за улов на дългоопашата риба при определянето на общия за гренадира и за дъргоопашатата риба ОДУ, не може да се счете за явно неподходящо.

Следва да се добави, че при всички положения Кралство Испания не е доказало, че преследваните от Съвета цели могат да се постигнат и с мярка, която засяга в по-малка степен интересите на тази държава членка.

Ето защо второто основание трябва да се отхвърли по същество.

С третото си основание Кралство Испания упреква Съвета, че е нарушил принципа на равно третиране, като е определил едностранно общ за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ, при положение че при подобни дела институциите на Съюза или са спазвали принципа на относителна стабилност на риболовните дейности, като са отчитали квотите на историческия улов на държавите членки, за да определят ОДУ, или не са определяли общ ОДУ при наличие на възражение от държава членка.

Така, най-напред, през 2011 г., след обсъждане на включването на нов вид — дънен морски костур, към ОДУ за морския костур, Комисията била взела предвид доводите на Федерална република Германия и на Република Естония за определянето на ОДУ за дънния морски костур. По-нататък, възнамерявайки да определи ОДУ за лаврака след 2012 г., Комисията, изправена пред възражение от няколко държави членки, сред които Ирландия, била посочила, че ОДУ за този вид ще бъде определен, като се вземе предвид историческото равнище на улов на всяка държава членка в съответствие с принципа на относителна стабилност на риболовните дейности, и била дала възможност на държавите членки свободно да договорят изгодно за всяка от тях споразумение. Накрая, отново в търсене на консенсус, Комисията насърчавала в продължение на много години Кралство Испания и Португалската република да сключат споразумение за определяне на ОДУ на сардината, което да е съобразено с принципа на относителна стабилност на риболовните дейности.

Съветът и Комисията считат, че третото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

Що се отнася до принципа на равно третиране, трябва да се припомни, че според установената съдебна практика член 40, параграф 2, втора алинея ДФЕС във връзка с член 38, параграф 1, втора алинея ДФЕС, който забранява всякаква дискриминация в рамките на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, е само специфичен израз на общия принцип на равенство, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова разграничаване не е обективно обосновано (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2013 г., SFIR и др., C‑187/12 — C‑189/12, EU:C:2013:737, т. 48 и цитираната съдебна практика).

В случая следва да се припомни, че според Съвета определянето на общия за гренадира и за дългоопашатата риба ОДУ, както и невземането предвид на историческото равнище на улов, докладвано от Кралство Испания, е необходимо, за да се гарантира ефективна защита на гренадира в ситуация, която се характеризира с точно определени обстоятелства, както следва от точка 59 от настоящото решение.

Кралство Испания обаче не предоставя никакво доказателство за това, че цитираните от него в подкрепа на третото му основание примери се характеризират с идентични или сходни на припомнените в предходната точка от настоящото решение обстоятелства. По-специално Кралство Испания не е доказало, че в посочените като пример дела е твърде вероятно да са допуснати научни грешки в декларациите за улов на подлежащ на ОДУ вид, който по време на разтоварванията на суша може да бъде объркан с друг вид, който не подлежи на ОДУ.

Следователно третото основание също трябва да се отхвърли по същество.

Тъй като нито едно от изложените основания не е уважено, жалбата на Кралство Испания трябва да бъде отхвърлена изцяло.