<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑289/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0289</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:4">EU:C:2017:4</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>tmilcjeРЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170111">11.1.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑289/15</P><P>GRUNDZA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20170111">11 януари 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: словашки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2008/909/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Член 7</KEYWORD><KEYWORD>Условие за двойна наказуемост</KEYWORD><KEYWORD>Член 9</KEYWORD><KEYWORD>Основание за отказ от признаване и изпълнение, изведено от липса на двойна наказуемост</KEYWORD><KEYWORD>Гражданин на изпълняващата държава, осъден в издаващата държава за неспазване на решение на публичен орган</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑289/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský súd v Prešove (Областен съд Прешов, Словакия) с акт от <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE>, в рамките на наказателно производство срещу</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">Jozef Grundza</HT></P><P>в присъствието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Krajská prokuratúra Prešov,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (пети състав),</P><P>състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, M. Berger (докладчик), A. Borg Barthet, E. Levits и F. Biltgen, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: M. Aleksejev, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160525">25 май 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за шведското правителство, от A. Falk и L. Swedenborg, C. Meyer-Seitz, U. Persson, E. Karlsson и N. Otte Widgren, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Bogensberger, J. Javorský и S. Gruenheid, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7, параграф 3 и на член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20081127">27 ноември 2008 година</DATE> за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="327" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="2008">ОВ L 327, 2008 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="081" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2009">ОВ L 81, 2009 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Рамково решение 2008/909<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство за признаване на съдебно решение по наказателно дело и за изпълнение в Словакия на наказание лишаване от свобода, наложено на г‑н Jozef Grundza от чешки съд.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно съображение 5 от Рамково решение 2008/909:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Процесуалните права в наказателни производства са съществен елемент за осигуряване на взаимно доверие между държавите членки в процеса на съдебно сътрудничество. Отношенията между държавите членки, които се характеризират с особено взаимно доверие в правните системи на другите държави членки, позволяват признаването от изпълняващата държава на решенията, взети от органите на издаващата държава. Поради това следва да се осигури по-нататъшно развитие на сътрудничеството, предвидено в актовете на Съвета на Европа по отношение на изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, и особено когато по отношение на граждани на Съюза има постановено съдебно решение по наказателно дело и е наложено наказание или мярка, включващо/а лишаване от свобода в друга държава членка. […]<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 3 от посоченото рамково решение, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Цел и приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Целта на настоящото рамково решение е да установи привила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящото рамково решение се прилага само по отношение на признаването на съдебни решения и изпълнението на наказания по смисъла на настоящото рамково решение. […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 7 от Рамково решение 2008/909, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Двойна наказуемост<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Следните престъпления, ако в издаващата държава членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, включваща лишаване от свобода[,] за максимален срок от не по-малко от три години, и така както са определени в законодателството на издаващата държава, дават основание за признаване на съдебното решение и изпълнение на наложеното наказание, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за евентуална двойна наказуемост на деянието:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>участие в организирана престъпна група,</P></ITEM><ITEM><P>тероризъм,</P></ITEM><ITEM><P>трафик на хора,</P></ITEM><ITEM><P>сексуална експлоатация на деца и детска порнография,</P></ITEM><ITEM><P>незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,</P></ITEM><ITEM><P>незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,</P></ITEM><ITEM><P>корупция,</P></ITEM><ITEM><P>измама, […],</P></ITEM><ITEM><P>изпиране на имущество, придобито от престъпление,</P></ITEM><ITEM><P>подправка на парични знаци, […],</P></ITEM><ITEM><P>престъпления, свързани с компютри,</P></ITEM><ITEM><P>престъпления против околната среда, […],</P></ITEM><ITEM><P>подпомагане на незаконно влизане и пребиваване,</P></ITEM><ITEM><P>убийство, тежка телесна повреда,</P></ITEM><ITEM><P>незаконна търговия с човешки органи и тъкани,</P></ITEM><ITEM><P>отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници,</P></ITEM><ITEM><P>расизъм и ксенофобия,</P></ITEM><ITEM><P>организиран или въоръжен грабеж,</P></ITEM><ITEM><P>незаконен трафик на предмети на културата, […],</P></ITEM><ITEM><P>мошеничество,</P></ITEM><ITEM><P>рекет и изнудване,</P></ITEM><ITEM><P>подправка на изделия и пиратство,</P></ITEM><ITEM><P>подправка на и търговия с административни документи,</P></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><P>подправка на платежни инструменти,</P></ITEM><ITEM><P>незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,</P></ITEM><ITEM><P>незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,</P></ITEM><ITEM><P>трафик на противозаконно отнети превозни средства,</P></ITEM><ITEM><P>изнасилване,</P></ITEM><ITEM><P>палеж,</P></ITEM><ITEM><P>престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,</P></ITEM><ITEM><P>незаконно отвличане на летателни средства или кораби,</P></ITEM><ITEM><P>саботаж.</P></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="007.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За деяния, различни от посочените в параграф 1, изпълняващата държава може да постави по отношение на признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието условието то да се отнася за деяния, които са наказуеми и съгласно правото на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава или начина, по който са описани.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка може, при приемане на настоящото рамково решение или по-късно, да заяви в декларация, нотифицирана на Генералния секретариат на Съвета, че няма да прилага параграф 1. Декларацията може да бъде оттеглена по всяко време. Тези декларации и оттеглянето им се публикуват в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT><QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 8 от Рамково решение 2008/909 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> и параграф 1 от него гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Компетентният орган на изпълняващата държава признава решението, което е предадено […], и незабавно предприема необходимите действия за изпълнение на наказанието, освен ако не реши да се позове на някое от основанията за отказ от признаване или от изпълнение по член 9<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 9 от Рамково решение 2008/909 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Основания за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и параграф 1, буква г) от него посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Компетентният орган на изпълняващата държава може да откаже да признае решението и изпълни наказанието, ако:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>в случая, посочен в член 7, параграф 3, и — когато изпълняващата държава е направила декларация по член 7, параграф 4 — в случая, посочен в член 7, параграф 1, съдебното решение се отнася до деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава. Въпреки това във връзка с данъци или такси, мита и валутен обмен, изпълнението на съдебно решение не може да бъде отказано с аргумент, че законодателството на изпълняващата държава не предвижда същия вид данъци и такси или не съдържа уредба по отношение на данъци или такси, мита и валутен обмен, еднаква с тази на издаващата държава членка<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Словашкото право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Рамково решение 2008/909 е транспонирано в словашката правна уредба със Zákon č. 549/2011 o uznávaní a výkone rozhodnutí, ktorými sa ukladá trestná sankcia spojená s odňatím slobody v Európskej Únii (Закон № 549/2011 за признаването и изпълнението на решенията, с които се налага наказателна санкция, включваща лишаване от свобода в Европейския съюз), изменен със Закон № 344/2012 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Закон № 549/2011<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Членове 4 и 16 от Закон № 549/2011 транспонират в словашкото право съответно членове 7 и 9 от Рамково решение 2008/909.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 1 от Закон № 549/2011, който съответства на член 7, параграф 3 от Рамково решение 2008/909, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>решението може да се признае и изпълни в Словашката република, ако деянието, за което това решение е било постановено, е наказуемо съгласно словашката правна уредба […]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 2 от Закон № 549/2011, който транспонира член 7, параграф 1 от Рамково решение 2008/909, сезираният съд не проверява за двойна наказуемост, когато е направено искане за признаване и изпълнение на решение, отнасящо се за престъпление, за което в издаващата държава може да се наложи санкция лишаване от свобода за срок не по-малък от три години и което съдебният орган на тази държава е посочил в удостоверението за изпълнение на посоченото решение като причислимо към една или няколко от категориите престъпления, изведени в член 4, параграф 3 от споменатия закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване се пояснява, че категориите престъпления, съдържащи се в посочения член 4, параграф 3 от Закон № 549/2011, съответстват на престъпленията, посочени в член 7, параграф 1 от Рамково решение 2008/909.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 16, параграф 1, буква b) от Закон № 549/2001, който съответства на член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[с]ъдът отказва да признае и изпълни решението, ако деянията, за които е постановено решението, не са наказуеми в правния ред на Словашката република и не става въпрос за производство по член 4, параграфи 2 и 3 от този закон<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. Въпреки това, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>във връзка с данъци или такси, мита и валутен обмен, изпълнението на съдебно решение не може да бъде отказано само с аргумент, че правният ред на Словашката република не предвижда същия вид данъци и такси или не съдържа уредба по отношение на данъци, такси, мита и валутен обмен, еднаква с тази на издаващата държава<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 348, параграф 1, буква d) от Zákon 300/2005 Z.z., Trestný zákon (словашки наказателен кодекс), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>[л]ице, което възпрепятства или съществено утежнява изпълнението на решение на съдебен или на друг публичен орган, като […] упражнява дейност, която му е била забранена с това решение […], се наказва с лишаване от свобода до две години<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Чешкото право</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Съгласно член 337, параграф 1, буква a) от Zákon № 40/2009 Sb., Trestní zákoník (чешки наказателен кодекс) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[л]ице, което възпрепятства или съществено утежнява изпълнението на решение на съдебен орган или на друг публичен орган, като […] упражнява дейност, която му е била забранена с това решение или за която му е било отнето или е загубило съответното разрешително въз основа на друга правна разпоредба, се наказва с лишаване от свобода до две години<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141003">3 октомври 2014 г.</DATE> Okresní soud v Chebu (Районен съд Хеб, Чешка република) осъжда г‑н Grundza, словашки гражданин, на общо наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца за кражба с взлом и наказуемо неизпълнение на решение на публичен орган, а именно неспазване на временната забрана за управление на превозни средства, която му е наложена с решение на Magistrát mesta Přerov (община Пршеров, Чешка република) на <DATE ISO="20140212">12 февруари 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съдебното решение от <DATE ISO="20141003">3 октомври 2014 г.</DATE>, заедно с удостоверението, посочено в приложение I към Рамково решение 2008/909, е изпратено на Krajský súd v Prešove (Областен съд Прешов, Словакия) за признаването му и за изпълнението на посоченото наказание в Словакия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване този съд пояснява, че съдебният орган на издаващата държава, а именно Чешката република, не е приел, че престъпленията, разглеждани в главното производство, се причисляват към изброените в член 7, параграф 1 от Рамково решение 2008/909, поради което изпълнението на общото наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца зависи от това дали деянията, посочени в съдебното решение от <DATE ISO="20141003">3 октомври 2014 г.</DATE>, са наказуеми и съгласно словашката правна уредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Посоченият съд обаче изпитва съмнения по въпроса дали условието за двойна наказуемост е изпълнено по отношение на деянията, описани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>наказуемо неизпълнение на решение на публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че член 348, параграф 1, буква d) от словашкия наказателен кодекс, който посочва престъплението наказуемо неизпълнение на официално решение, се отнася само до решенията на съдебен или на друг <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>словашки<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> орган, които подлежат на изпълнение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>словашка територия<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В този смисъл според запитващата юрисдикция от преценката на деянието, за което г‑н Grundza е бил осъден в Чешката република, е видно, in concreto, че не става въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>престъпление<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по смисъла на член 348, параграф 1, буква d) от словашкия наказателен кодекс, тъй като това деяние не съответства на фактическите елементи от състава на престъплението наказуемо неизпълнение на официално решение по смисъла на тази разпоредба. Всъщност г‑н Grundza е осъден за неизпълнение на решение, постановено от орган на Чешката република — решение, което поражда последици само на територията на тази държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция си задава и въпроса дали — с оглед на целта на Рамково решение 2008/909, а именно улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице по-специално чрез развиване на сътрудничеството между държавите членки при изпълнението на съдебните решения по наказателни дела в случай като разглеждания в главното производство, в който е бил нарушен интерес, защитен от правния ред на издаващата държава — не следва да се проверява двойната наказуемост in abstracto, а именно сякаш е бил нарушен интерес, защитен от правния ред на изпълняващата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Krajský súd v Prešove (Областен съд Прешов) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Трябва ли член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 […] да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост се счита за изпълнено единствено когато деянията, за които се отнася подлежащото на признаване съдебно решение, са наказуеми in concreto, т.е. въз основа на конкретна преценка на случая (независимо от елементите на<?PAGE NO="7"?> състава или начина, по който са описани), включително съгласно закона на изпълняващата държава, или — за да е изпълнено това условие — е достатъчно деянието по принцип (in abstracto) да е наказуемо и съгласно закона на изпълняващата държава?<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост е изпълнено в случай като разглеждания в главното производство, в който признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието са поискани по отношение на деяния, които в издаващата държава се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>наказуемо неизпълнение на официално решение, извършено на територията на издаващата държава<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> и които съгласно правото на изпълняващата държава представляват описано по сходен начин престъпление, но за да е налице такова престъпление, национална правна уредба на последната държава изисква официалното решение да е издадено от един от органите, действащи на нейната територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В самото начало следва да се констатира, че за да се даде полезен отговор на този въпрос, не е подходящо анализът да се основава на понятията за преценка in concreto или in abstracto на условието за двойна наказуемост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че Рамково решение 2008/909, което представлява инструмент за минимална хармонизация, и по-специално член 7 от него, който се отнася до условието за двойна наказуемост, не споменава тези понятия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>На второ място, както подчертава генералният адвокат в точка 26 от заключението си, държавите членки приемат различни становища по отношение на точното значение на посочените понятия в контекста на двойната наказуемост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>За да се отговори на така преформулирания въпрос, следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 3 от Рамково решение 2008/909 по отношение на деяния, различни от посочените в списъка с 32 престъпления, предвидени в параграф 1 от същия член, изпълняващата държава има възможност да постави признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието в зависимост от условието деянията, за които се отнася решението, да са наказуеми и съгласно правото на изпълняващата държава, независимо от елементите на състава или начина, по който са описани. С други думи, тази разпоредба позволява на изпълняващата държава да постави по отношение на признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието условието да е изпълнен критерият за двойна наказуемост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съответно в член 9 от Рамково решение 2008/909, който се отнася до основанията за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, се предвижда по-конкретно в параграф 1, буква г) възможността компетентният орган на изпълняващата държава да откаже признаването на решението, постановено от издаващата държава, и изпълнението на наказанието, наложено също в последната държава, когато условието за двойна наказуемост не е изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване следва, че деянията, за които е осъден г‑н Grundza, и по-специално наказуемото неизпълнение на решение на публичен орган, не са били счетени от компетентния орган на издаващата държава, а именно Чешката република, за причисляващи се към престъпленията по член 7, параграф 1 от Рамково решение 2008/909.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Поради това, в съответствие с член 7, параграф 3 от Рамково решение 2008/909, признаването на съдебното решение от <DATE ISO="20141003">3 октомври 2014 г.</DATE> и изпълнението на общото наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет месеца са поставени в зависимост от установяването от страна на компетентния словашки орган, че деянията, посочени в това съдебно решение, са наказуеми и съгласно словашката правна уредба, независимо от елементите на състава или начина, по който са описани в издаващата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>След това уточнение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lanigan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑237/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:474">EU:C:2015:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161108">8 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑554/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:835">EU:C:2016:835</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до текста на член 7, параграф 3 от Рамково решение 2008/909, трябва да се припомни, както прави генералният адвокат в точка 47 от заключението си, че тази разпоредба определя обхвата на преценката за двойна наказуемост, тъй като изисква компетентният орган на изпълняващата държава да провери дали съответните деяния <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>са наказуеми и<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> съгласно националното право на изпълняващата държава, при това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>независимо от елементите на състава или начина, по който са описани<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Както следва от самата формулировка на посочения член 7, параграф 3, необходимото и достатъчно условие за целите на преценката за двойна наказуемост е обстоятелството, че деянията, довели до постановяването на наказанието в издаващата държава, са наказуеми и в изпълняващата държава. От това следва, че не се изисква престъпленията да са идентични в съответните две държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Това тълкуване се подкрепя от думите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>независимо от елементите на състава<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> на престъплението, както е предвидено в изпълняващата държава, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>или начина, по който са описани<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, от които ясно следва, както подчертава генералният адвокат в точки 48 и 49 от заключението си, че не се изисква точно съответствие нито между елементите на състава на престъплението, както са описани съответно в правото на издаващата държава и в правото на изпълняващата държава, нито в наименованието или класифицирането на това деяние съгласно съответните национални правни уредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следователно тази разпоредба установява гъвкав подход на компетентния орган на изпълняващата държава при преценката на условието за двойна наказуемост, както по отношение на елементите на състава на престъплението, така и по отношение на начина, по който са описани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Така съгласно самия текст на член 7, параграф 3 от Рамково решение 2008/909 релевантното обстоятелство за нуждите на преценката за двойна наказуемост е съответствието между, от една страна, фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено в издаващата държава, и от друга страна, определението на престъплението съгласно правото на изпълняващата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>От изложените съображения следва, че при преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава трябва да провери дали фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако се бяха осъществили на посочената територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>На второ място, контекстът, в който се вписват член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, също е в подкрепа на такава преценка за двойна наказуемост.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че по силата на член 26 от Рамково решение 2008/909 то заменя, що се отнася до отношенията между държавите членки, редица международноправни актове с цел по-нататъшно развитие, съгласно съображение 5 от последното, на сътрудничеството в областта на изпълнението на съдебни решения по наказателни дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>За разлика от тези международноправни актове обаче Рамково решение 2008/909 се основава главно на принципа на взаимно признаване, който съгласно съображение 1 от последното във връзка с член 82, параграф ДФЕС е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>крайъгълният камък<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз, което съгласно посоченото съображение 5 се основава на особено взаимно доверие в правните системи на другите държави членки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161108">8 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑554/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:835">EU:C:2016:835</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Принципът на взаимно признаване означава, съгласно член 8, параграф 1 от Рамково решение 2008/909, че по принцип компетентният орган на изпълняващата държава признава решението, което му е предадено, и незабавно предприема необходимите действия за изпълнение на наказанието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Както констатира генералният адвокат в точка 36 от заключението си, този принцип на взаимно признаване води по-специално до установяването в член 7, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 на списък с престъпления, за които е премахната проверката за двойна наказуемост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Освен това, дори по отношение на престъпленията, които не са включени в този списък, следва да се констатира, че член 7, параграф 3 от това рамково решение предвижда само възможност изпълняващата държава да постави признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието в зависимост от обстоятелството да е изпълнено условието за двойна наказуемост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В този контекст посочената възможност позволява на държавите членки, както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, да откажат признаването на съдебното решение и изпълнението на наказанието за деяния, които не считат за морално укорими и които следователно не съставляват престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че условието за двойна наказуемост представлява изключение от правилото на принципа за признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието. Поради това приложното поле на основанието за отказ от признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието, изведено от липсата на двойна наказуемост, посочено в член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909, трябва да се тълкува стриктно, за да се ограничат случаите на отказ от признаване и изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно посочената в член 7, параграф 3 от това рамково решение преценка за двойна наказуемост от компетентния орган на изпълняващата държава има за цел да се провери дали фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако се бяха осъществили на посочената територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че разглежданото в главното производство престъпление представлява нарушение на официално решение, прието от чешки публичен орган, и следователно нарушение на защитен от Чешката република интерес, поради което условието за двойна наказуемост при всички положения не може да се счита за изпълнено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Все пак в рамките на преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава не трябва да проверява дали е бил нарушен интересът, защитен от издаващата държава, а дали, ако разглежданото престъпление бе извършено на територията на държавата членка, от която този орган е част, сходен интерес, защитен от националното право на последната държава, би бил счетен за нарушен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>На трето място, следва да се припомни, че съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 целта на това решение е да установи привила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Впрочем стриктното тълкуване на член 9, параграф 1, буква г) от това рамково решение допринася за постигане на целта за улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, по-специално в положение като разглежданото в главното производство, в което това лице е гражданин на изпълняващата държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В случая от представените на Съда документи е видно, че г‑н Grundza е бил осъден от компетентния чешки съдебен орган по-специално за управление на моторно превозно средство на територията на тази държава членка, въпреки че това му е било забранено с решение на чешки публичен орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>За да прецени дали условието за двойна наказуемост е изпълнено в случая в главното производство, запитващата юрисдикция, която отговаря за признаването и изпълнението на осъдителната присъда, трябва да провери дали, ако тези факти — а именно управлението на моторно превозно средство въпреки наличието на официално решение за забрана за такова поведение — се бяха осъществили на територията на държавата членка, от която тази юрисдикция е част, те биха били наказуеми съгласно националното право на тази държава. Ако това е така, условието за двойна наказуемост трябва да се приеме за изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост трябва да се приеме за изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, щом фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако се бяха осъществили на посочената територия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 7, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20081127">27 ноември 2008 година</DATE> за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE>, трябва да се тълкуват в смисъл, че условието за двойна наказуемост трябва да се<?PAGE NO="11"?> приеме за изпълнено в положение като разглежданото в главното производство, щом фактите в основата на престъплението, както са отразени в съдебното решение, постановено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако се бяха осъществили на посочената територия.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>