<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑623/13</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62013CC0623</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2307">EU:C:2014:2307</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА E. SHARPSTON — ДЕЛO C‑623/13</P><P>DE RUYTER</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑623/13</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Ministre de l’Économie et des Finances</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Gérard de Ruyter</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État (Франция)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Социална сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 1408/71</KEYWORD><KEYWORD>Материален обхват</KEYWORD><KEYWORD>Доход от имущество</KEYWORD><KEYWORD>Пряка и достатъчно релевантна връзка между вноските и законовите разпоредби, които уреждат посочените в член 4 от Регламент № 1408/71 клонове на социалната сигурност</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване, отправено от Conseil d’État [Върховен административен съд] (Франция) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), поставя въпроса дали Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1971">ОВ L 149, стр. 2</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26), изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1996">ОВ L 28, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2008">OB L 32, 2008 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>) и изменен впоследствие с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061218">18 декември 2006 година</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="392" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 392, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 288). Регламент № 1408/71 е заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>). За фактите в основата на спора, разглеждан в главното производство, обаче остава приложим Регламент № 1408/71.</P></NOTE> е приложим за вноски, които се начисляват върху доходите от имущество и след това се отреждат специално за финансиране на социалната сигурност. Отговорът на този въпрос зависи от тълкуването на член 4 от въпросния регламент, в който са изброени клоновете на социалната сигурност, попадащи в неговия материален обхват.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>В две решения, постановени през 2000 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения Комисия/Франция, C‑34/98, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и Комисия/Франция, C‑169/98, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът по същество се е произнесъл, че между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>общата социална вноска<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> (contribution sociale généralisée, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>CSG<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>вноската за изплащане на социалния дълг<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (contribution pour le remboursement de la dette sociale, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>CRDS<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), начислявани във Франция върху трудовите и заместващите доходи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Тези категории доходи обхващат по-конкретно възнагражденията по трудови и служебни правоотношения, пенсии и обезщетения за безработица.</P></NOTE>, и законовите разпоредби, уреждащи посочените в член 4 клонове на социалната сигурност, има пряка и достатъчно релевантна връзка, и следователно тези вноски попадат в материалния обхват на Регламент № 1408/71. Това е така, защото за разлика от данъците, предназначени да покрият общите публични разходи, специфичната пряка цел на тези вноски е да финансират социалната сигурност във Франция или да покрият дефицита на френската обща схема за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36 и 37 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34 и 35.</P></NOTE>. Поради това Съдът приема, че начисляването на такива вноски върху трудовите и заместващите доходи на лица, чието местопребиваване е във Франция, но по отношение на които се прилага законодателството в областта на социалната<?PAGE NO="2"?> сигурност на друга държава членка (обикновено защото работят в тази държава), е несъвместимо както със забраната за припокриване на законодателства в областта на социалната сигурност, установена в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, така и с гарантираните от Договора свобода на движение на работниците и свобода на установяване.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали тези мотиви важат и за налози от подобно естество, начислявани във Франция върху доходи от имущество, а не върху трудови или заместващи доходи. Целта на Регламент № 1408/71 да се гарантира свободното движение на заети и самостоятелно заети лица в рамките на Европейския съюз означава ли, че неговото приложно поле е ограничено до налози върху доходи, свързани с упражняване на професионална дейност?</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Спорът възниква, тъй като г‑н De Ruyter, нидерландски гражданин, който за целите на данъчното облагане е местно за Франция лице, оспорва изискваното от тази държава членка плащане на CSG, CRDS и други социални вноски, специално предназначени за финансиране на социалната сигурност, върху неговите доходи от определени, сключени в Нидерландия договори за пожизнени ренти (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>неговите пожизнени ренти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>пожизнените ренти<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), които не са свързани с професионалната му дейност. Той твърди, че след като упражнява дейност като заето лице в Нидерландия, по отношение на него следва да се прилага законодателството в областта на социалната сигурност само на тази държава членка.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Регламент № 1408/71 е приет от Съвета по-конкретно на основание член 51 от Договора за ЕИО (понастоящем член 48 ДФЕС) с цел да се координира законодателството в областта на социалната сигурност между различните държави членки и по този начин да се намалят, доколкото е възможно, пречките, поставени от националните законодателства пред свободното движение на всички работници — както заетите, така и самостоятелно заетите. В преамбюла на Регламент № 1408/71 се посочва по-специално, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>[…]</P><P>[…] разпоредбите за координиране на националните законодателства в областта на социалната сигурност спадат към свободното движение на работещи, които са граждани на държавите членки, и следва да допринасят за подобряване на техния жизнен стандарт и условия за трудова заетост (първо съображение);</P><P>[…]</P><P>[…] е необходимо е да се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалната сигурност и да се изготви само система за координация (четвърто съображение);</P><P>[…] в рамките на тази координация е необходимо в Общността да се гарантира еднакво третиране съгласно различните национални законодателства на живеещите в държавите членки работници […] (пето съображение);</P><P>[…] разпоредбите за координация трябва да гарантират, че работниците, които се движат в рамките на Общността […] запазват придобитите права и предимства и такива, които са в процес на придобиване (шесто съображение);</P><?PAGE NO="3"?><P>[…]</P><P>[…] заетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да подлежат на прилагане на схемата за социална сигурност на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това (осмо съображение);</P><P>[…]</P><P>[…] с оглед на възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка, за приложимо законодателство е целесъобразно по принцип да се определи законодателството на държавата членка, в която съответното лице упражнява трудова или самостоятелна трудова заетост (десето съображение);</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава по-конкретно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>всяко лице, което задължително или продължително по избор е осигурено за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, буква й) от Регламент № 1408/71 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>законодателство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>законите, подзаконовите и други разпоредби, както и всички настоящи или бъдещи мерки за прилагане от всяка държава членка, които се отнасят за клоновете и схемите на социална сигурност, предвидени в член 4, параграфи 1 и 2, или предвидените в член 4, параграф 2а специални обезщетения, получавани без вноски<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 1408/71, Регламентът се прилага за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>заети лица, самостоятелно заети лица и студенти, към които се прилага или е било прилагано законодателството на една или повече държави членки и, които са граждани на държава членка, или са лица без гражданство или бежанци, живеещи на територията на някоя от държавите членки, както и към членовете на техните семейства и преживелите ги лица<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 4 от Регламент № 1408/71, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Уредени въпроси<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент се прилага за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социална сигурност:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>обезщетения за болест и майчинство;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>обезщетения за инвалидност, включително обезщетенията за поддържане или подобряване на способността за печалба на доходи;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обезщетения за старост;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>обезщетения за преживели лица;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>обезщетения за трудови злополуки и професионална болест;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>помощи при смърт;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>обезщетения за безработица;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>семейни обезщетения.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага за всички общи и специални схеми на социална сигурност, независимо дали с или без плащане на вноски, и за схеми, които се отнасят до отговорността на работодател или корабособственик за обезщетенията, посочени в параграф 1.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно член 13 от Регламент № 1408/71, който спада към дял II (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Определяне на приложимото законодателство<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[Без да се изключва прилагането на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на настоящия дял.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>[Без да се изключва прилагането] на членове от 14 до 17:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава членка;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Членове 14, 14в, 14е и член 17 от Регламент № 1408/71 не са релевантни за настоящото производство.</P></NOTE>.</P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Френско право</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 1600‑0 C от Code général des impôts [Общ данъчен кодекс] физическите лица, които за целите на данъчното облагане са местни за Франция лица, заплащат CSG върху нетната сума, която се взема предвид при определяне на данъка върху доходите, дължим за изброените в този член доходи от имущество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>В настоящия раздел са изложени тези разпоредби на Общия данъчен кодекс и Кодекса за социална сигурност на Франция, които според запитващата са приложими в главното производство.</P></NOTE>. CSG се начислява по-конкретно върху <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>revenus fonciers<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> (доходи от недвижими имоти), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>rentes viagères constituées à titre onéreux<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> (закупени пожизнени ренти)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Закупената пожизнена рента е застрахователен продукт, при който срещу заплащане на еднократна сума анюитантът закупува поредица от бъдещи периодични плащания от застраховател, които продължават за определен срок (например до смъртта на анюитанта).</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>revenus de capitaux mobiliers<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (доходи от инвестиции) и определени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>plus-values<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> (доходи от капитал) (член L. 136‑6 от Code de la sécurité sociale, (Кодекс за социална сигурност).</TXT></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно членове 1600‑0 G и 1600‑0 H от Общия данъчен кодекс, които също следва да се разглеждат във връзка с член L. 136‑6 от Кодекса за социална сигурност, тези лица заплащат и CRDS върху същите доходи.</TXT></NP><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 1600‑0 F bis от Общия данъчен кодекс, в редакцията му, приложима към фактите, разглеждани в главното производство, тези лица освен това заплащат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>prélèvement social<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> (социална удръжка) от 2 % върху същите доходи, а също така, считано от <DATE ISO="20040701">1 юли 2004 г.</DATE>, и допълнителна вноска от 0,3 % съгласно член L. 14‑10‑4 от Code de l’action sociale et des familles (Кодекс за социалното подпомагане и семействата). Последната се прилага за пръв път върху доходи от имущество, получени през 2003 г.</TXT></NP><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция с тези вноски се финансират френските задължителни схеми за социална сигурност. Със CSG се финансират обезщетенията по здравноосигурителната схема, семейните помощи, независещите от вноски пенсионноосигурителни обезщетения и обезщетенията за чужда помощ. CRDS се събира в полза на Caisse d’amortissement de la dette<?PAGE NO="5"?> sociale (Каса за погасяване на социалния дълг) и е предназначена за покриване на дефицита в схемата за социална сигурност. Социалната удръжка от 2 % се събира в полза на Caisse nationale d’allocations familiales (Национална каса за семейни помощи) и на Caisse nationale d’assurance vieillesse des travailleurs salariés (Национална пенсионноосигурителна каса за заети лица). Допълнителната вноска от 0,3 % се предоставя на Caisse nationale de solidarité pour l’autonomie (Национална взаимноосигурителна каса за независим живот).</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Факти, производство и преюдициален въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>Gérard de Ruyter е местно за Франция лице за целите на данъчното облагане от 1994 г. От 1996 г. той е служител в дружество, установено в Нидерландия. За периода от 1997 г. до 2004 г. г‑н De Ruyter декларира доходи от трудово възнаграждение, инвестирани капитали, промишлена и търговска дейност и пожизнени ренти. Трудовото му възнаграждение е изключително от източник в Нидерландия. Според запитващата юрисдикция пожизнените ренти не съставляват част от трудовите доходи на г‑н De Ruyter, защото той не твърди, че те са от предварително учреден капиталов фонд, в който неговият работодател е правил вноски.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Като лице, което за целите на данъчното облагане е местно за Франция, г‑н De Ruyter дължи в тази държава данък върху целия си доход, включително пожизнените ренти. Освен той дължи върху този доход и CSG, CRDS, социалната удръжка от 2 % и, считано от 2003 г., допълнителната вноска от 0,3 % към тази удръжка.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Първоинстанционните административни съдилища в Марсилия и Ним (Франция) отхвърлят жалбите на г‑н De Ruyter срещу решенията за облагането му с тези вноски. Той обжалва техните решения пред апелативния административен съд в Марсилия, който ги отменя и освобождава г‑н De Ruyter от заплащане на различните социални вноски върху пожизнените ренти, които е получавал между 1997 г. и 2004 г. Основният мотив на този съд е, че г‑н De Ruyter вече е бил обложен със социални вноски върху тези доходи в Нидерландия. Следователно начисляването на допълнителни социални вноски във Франция представлява възпрепятстване на неговото право на свободно движение.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>Министърът на бюджета, публичните финанси, държавната администрация и държавната реформа (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>министърът<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) обжалва решенията на апелативния административен съд пред Conseil d’État, който ги отменя с мотива, че този съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че спорните вноски нарушават правото на данъкоплатеца да се движи свободно в рамките на Европейския съюз, без да е проверил дали Европейският съюз е приел мерки за премахване на разглежданото двойно данъчно облагане. Пред Conseil d’État г‑н De Ruyter твърди, че в съответствие със забраната за припокриване на законодателства, установена в член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71, по отношение на него следва да се прилага само законодателството, което урежда социалната сигурност в Нидерландия. Министърът поддържа по същество, че връзката между CSG, CRDS, социалната удръжка и допълнителната вноска, от една страна, и законодателството в областта на социалната сигурност, от друга страна, не е достатъчна, за да доведе до прилагането на този регламент.</TXT></NP><?PAGE NO="6"?><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Като счита, че резултатът от обжалването зависи от тълкуването на приложното поле на Регламент № 1408/71, Conseil d’État отправя преюдициално запитване по следния въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Данъците върху доходите от имущество като [CSG], [CRDS], социалната удръжка от 2 % и допълнителната вноска [от 0,3 %] към тази удръжка намират ли се — само поради обстоятелството, че с тях се финансират френските задължителни схеми за социална сигурност — в пряка и относима връзка с някои от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 4 от [Регламент № 1408/71], и следователно попадат ли в приложното поле на този регламент?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>Писмени становища представят г‑н De Ruyter, френското правителство и Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание въпреки искането на френското правителство.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Преценка</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Най-напред, ще изложа накратко главните особености на системата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, установена с Регламент № 1408/71, и важните разяснения, дадени от Съда по делата Комисия/Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE> за това кога определени тежести попадат в приложното поле на този регламент.</TXT></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>Както Съдът изрично подчертава обаче, тези две дела засягат само начисляването на социални вноски върху доходите от трудови правоотношения и заместващите доходи, получени от заети и самостоятелно заети лица, които са местни за Франция и подлежат на данъчно облагане в тази държава членка във връзка с упражняването на професионална дейност в друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 19 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 18.</P></NOTE>. Ето защо, по-нататък, ще разгледам въпроса дали Регламент № 1408/71 се прилага и по отношение на вноските, специално предназначени за финансиране на схемата за социална сигурност, но начислявани върху доходи, които <HT TYPE="ITALIC">не са</HT> свързани с упражняването на професионална дейност, като се вземе предвид целта на този регламент да гарантира свободното движение на заети и самостоятелно заети лица. Съществува ли също така пряка и достатъчно релевантна връзка между подобни вноски и законодателството, което урежда социалната сигурност?</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Накрая, ще разгледам накратко въпроса дали спорните вноски — ако се приеме, че попадат в приложното поле на този регламент — са съвместими със забраната за припокриване на законодателства в областта на социалната сигурност по член 13, параграф 1 от Регламента.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Насоки от съдебната практика относно Регламент № 1408/71</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Държавите членки са компетентни да уреждат сами своите системи за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. от скорошната съдебна практика решение Salgado González, C‑282/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:86">EU:C:2013:86</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 35 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Когато не е налице хармонизиране, в законодателството на всяка държава членка следва да бъдат определени условията, при които възниква право или задължение за включване в схема на социална сигурност, размерът на дължимите от осигурените лица вноски<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. по-специално решение Blanckaert, C‑512/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:516">EU:C:2005:516</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 49.</P></NOTE> и доходите, които се вземат предвид при изчисляване на вноските за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решения Terhoeve, C‑18/95, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:22">EU:C:1999:22</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 51 и Derouin, C‑103/06, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:185">EU:C:2008:185</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 26 и 27.</P></NOTE>. Същевременно при упражняването на това правомощие държавите членки трябва да спазват правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по-специално, решения Decker, C‑120/95, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:167">EU:C:1998:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 23; Kohll, C‑158/96, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:171">EU:C:1998:171</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 19; Derouin, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:185">EU:C:2008:185</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 25 и Stewart, C‑503/09, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:500">EU:C:2011:500</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 77.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>Регламент № 1408/71 създава система за координация, що се отнася по-специално до определянето на законодателството, приложимо по отношение на заетите и самостоятелно заетите лица, които при различни обстоятелства упражняват правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално съображение 4 от Регламент № 1408/71. Вж. по-специално също решения Комисия/Германия, C‑68/99, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:137">EU:C:2001:137</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 22 и 23; Piatkowski, C‑493/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:167">EU:C:2006:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 19 и 20 и Nikula, C‑50/05, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:493">EU:C:2006:493</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 20.</P></NOTE>. Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува с оглед на целта на члена от Договора, на който се основава (член 48 ДФЕС), която е да се допринесе за възможно най-голяма свобода на движение на работници мигранти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решения Belbouab, 10/78, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1978:181">EU:C:1978:181</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 5; Hosse, C‑286/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:125">EU:C:2006:125</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 24; Hudzinski и Wawrzyniak, C‑611/10 и C‑612/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:339">EU:C:2012:339</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 53 и Da Silva Martins, C‑388/09, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:439">EU:C:2011:439</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 70.</P></NOTE>. Както е видно от петото, шестото и десетото съображение от Регламента, а също и от член 3 от него, с този регламент се цели възможно най-ефективно да се гарантира еднакво третиране на всички лица, които осъществяват трудова дейност на територията на държава членка, а не да се поставят в неизгодно положение работници, които упражняват правото си на свободно движение.</TXT></NP><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>Освен това разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, към който спада член 13, параграф 1, представляват завършена система от стълкновителни норми, така че държавите членки вече не могат да определят по отношение на кои лица ще се прилага тяхното законодателство, нито на коя територия то ще действа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение Luijten, 60/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:307">EU:C:1986:307</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 14.</P></NOTE>. Тези разпоредби са замислени не само за да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и произтичащите от това усложнения, но и за да се гарантира, че лицата, по отношение на които се прилага Регламент № 1408/71, няма да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност, тъй като нито едно законодателство не е приложимо за тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. по-специално решение Kits van Heijningen, C‑2/89, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:183">EU:C:1990:183</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 12. Вж. също решение Partena, C‑137/11, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:593">EU:C:2012:593</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 45 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Следователно поначало е в разрез с Регламент № 1408/71, по-конкретно с член 13, параграф 1 от него, да се изисква едно лице да плаща социални вноски в държава членка, различна от указаната съгласно Регламент № 1408/71 държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решения Perenboom, 102/76, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:71">EU:C:1977:71</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 13 и Aldewereld, C‑60/93, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:271">EU:C:1994:271</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 26.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>От член 4 от Регламент № 1408/71 става ясно, че нормите от правото на ЕС се прилагат по отношение на националните схеми за социална сигурност в тяхната цялост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>законодателство<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в член 1, буква й) е забележително широко. Вж. по-специално решение Bozzone, 87/76, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:60">EU:C:1977:60</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 10.</P></NOTE>. За да попадне вноската в приложното поле на този регламент, трябва да има пряка и достатъчно релевантна връзка между нея и законодателството, което урежда един от клоновете на социалната сигурност, изброени в член 4<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение Rheinhold и Mahla, C‑327/92, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:144">EU:C:1995:144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 15 и т. 23; решение Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 35 и решение Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 33.</P></NOTE>. Решаващият критерий в това отношение е дали вноската е специално предназначена за финансиране на схема за социална сигурност на държава членка,<?PAGE NO="8"?> независимо дали в замяна се получават обезщетения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 40; решение Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 38 и решение Allard, C‑249/04, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:329">EU:C:2005:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 16.</P></NOTE>. В решенията Комисия/Франция Съдът прави разграничение в това отношение между вноски като CSG и CRDS, начислявани върху трудови или заместващи доходи, от една страна, които са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>предназначени специално и пряко да финансират схемата за социална сигурност във Франция<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и при които следователно има такава връзка, и данъци, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>предназначени да покрият общите публични разходи<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, от друга страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 37 и 38 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 35.</P></NOTE>. Обстоятелството, че тези вноски са класифицирани като данъци от националното законодателство, само по себе си не означава, че не може да се счита, че те попадат в обхвата на забраната за припокриване на законодателства по член 13, параграф 1<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 32.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тези принципи имат важни последици за настоящото производство по преюдициално запитване, в което не се спори, че начисляваните върху доходите от имущество социални вноски са специално предназначени за финансиране на определени клонове на социалната сигурност във Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. точка 14 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Първо, фактът, че CSG върху доходи от имущество се разглежда във френското право по-скоро като допълнителен данък върху дохода, а не като отделна вноска за социална сигурност, и че се събира и контролира от данъчните органи в съответствие с правилата за данъка върху дохода, няма отношение към това дали Регламент № 1408/71 се прилага за тази вноска. Този извод следва пряко от решенията Комисия/Франция и съответства на целта на Регламента, която е да се създаде система за координация между държавите членки, що се отнася по-специално до определянето на законодателството, приложимо спрямо заети и самостоятелно заети лица, които упражняват правото си на свободно движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. съдебната практика, цитирана в точки 15—19 по-горе.</P></NOTE>. Предвид многообразието от методи за финансиране на социалната сигурност, включително данъчно облагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в това отношение прегледа на принципите, уреждащи финансирането на схемите за социална сигурност в отделните държави членки, достъпен на уебсайта на Системата на ЕС за взаимно информиране за социалната закрила (MISSOC): www.missoc.org/MISSOC/INFORMATIONBASE/COMPARATIVETABLES/MISSOCDATABASE/comparativeTableSearch_PREVIOUS.jsp (справка, направена на <DATE ISO="20140825">25 август 2014 г.</DATE>).</P></NOTE>, тази координация може да бъде застрашена, ако класифицирането на вноска като данък по националното право е достатъчно, за да я постави извън приложното поле на Регламент № 1408/71.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>Второ, противно на твърдяното от запитващата юрисдикция и Комисията, фактът, че плащането на спорните социални вноски не поражда за платеца право на каквото и да е пряко и определяемо обезщетение, е без значение при преценката за наличие на пряка и достатъчно относима връзка между тези вноски и законодателството, което урежда социалната сигурност. Както потвърждава Съдът в решение Perez Naranjo, въпросът дали съществува достатъчно определяема връзка между дадена социална вноска и обезщетение, е от значение за целите на категоризирането на това обезщетение като специално обезщетение, получавано без вноски, по смисъла на член 4, параграф 2a от Регламент № 1408/71. Този въпрос обаче е отделен от по-общия въпрос дали дадена социална вноска попада в материалния обхват на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение Perez Naranjo, C‑265/05, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:26">EU:C:2007:26</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 41, в което Съдът разглежда въпроса дали обстоятелството, че CSG се използва за финансиране на Fonds de solidarité vieillesse (Фонд за солидарност за старост), означава, че изплатено от Фонда обезщетение следва да се счита за специално обезщетение, получавано без вноски.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>Трето, доводът на френското правителство, че спорните вноски не заменят социалните вноски, не е убедителен. Вярно е, че по делото Комисия/Франция, което се отнася до CSG, начислявана върху трудови и заместващи доходи, Съдът се е произнесъл, че връзката между тази вноска и законодателството, което урежда социалната сигурност в тази държава членка,<?PAGE NO="9"?> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>личи ясно и от факта, че […] удръжката заменя отчасти социалноосигурителните вноски, които са тежко бреме за ниските и средните възнаграждения […]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36.</P></NOTE>. Както обаче следва от начина, по който е формулирано това заключение на Съда, и от факта, че той не е направил подобно заключение в другото си решение, постановено в същия ден (относно CRDS), това обстоятелство няма съществено значение за установяване на съществуването на пряка и достатъчно релевантна връзка между социална вноска и законодателството, което урежда социалната сигурност. По-важното е, че според мен поначало отговорът на въпроса дали Регламент № 1408/71 е приложим спрямо вноска, начислявана от държава членка, не бива да зависи от естеството на социалните вноски, начислявани от тази държава членка в миналото. Постигането на целта за координация, преследвана от Регламент № 1408/71, би било застрашено, ако той се прилагаше само за тежести, въведени на мястото на вече съществуващи социални вноски.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Има ли значение, че спорните вноски се начисляват върху доход, който не е свързан с упражняването на професионална дейност?</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Сега ще се спра на основния довод на френското правителство и на Комисията, а именно че не може да има пряка и достатъчно релевантна връзка между вноските, които се начисляват върху доход, който не е свързан с предишна или настояща професионална дейност, и законодателството, което урежда социалната сигурност, и затова тези вноски попадат извън приложното поле на Регламент № 1408/71.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Нито член 4, нито член 13 от Регламент № 1408/71 не правят разграничение въз основа на естеството на дохода, върху който се начислява социална вноска.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Тези разпоредби трябва да се тълкуват с оглед на целта на член 48 ДФЕС, която е да допринесе за възможно най-голяма свобода да движение на работници мигранти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. точка 25 по-горе.</P></NOTE>. Както е видно от осмото съображение от Регламент № 1408/71, забраната за припокриване на законодателства по член 13, параграф 1 цели да се избягнат усложненията, които биха възниквали за работниците мигранти, когато за тях се окажат приложими няколко припокриващи се правни уредби, и които биха им попречили да упражняват своето право на свобода на движение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решения Kits van Heijningen, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:183">EU:C:1990:183</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 12 и Allard, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:329">EU:C:2005:329</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 28; определение Vogler, C‑242/99, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:582">EU:C:2000:582</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 26. Вж. също заключение Комисия/Франция на генералния адвокат La Pergola, C‑34/98, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:392">EU:C:1999:392</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 24.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен вноски като спорните представляват пречка за свободното движение на работници, доколкото CSG и CRDS се начисляват върху трудови или заместващи доходи.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>От една страна, държавата членка по месторабота също може да начислява социални вноски върху доходи от имущество. Според информацията, с която разполага Съдът, случаят в главното производство изглежда наистина е такъв: пожизнените ренти, които г‑н De Ruyter е получавал от 1997 г. до 2004 г., очевидно са били включени в основата за изчисляване на социалните вноски, които е плащал в Нидерландия. Според мен е ясно, че перспективата към него да се прилагат две групи социални удръжки върху един и същ доход в две държави членки вероятно ще възпре работник като г‑н De Ruyter да запази работата си в Нидерландия и ще го накара да се премести във Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Според установената съдебна практика всеки гражданин на Общността, който независимо от своето местопребиваване и националност работи в държава членка, различна от тази по местопребиваване, попада в приложното поле на член 45 ДФЕС. Вж. в този смисъл по-специално решения Ritter-Coulais, C‑152/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:123">EU:C:2006:123</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 31; Renneberg, C‑527/06, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:566">EU:C:2008:566</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36 и S, C‑457/12, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:136">EU:C:2014:136</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 39. Трябва да добавя, че съгласно установената съдебна практика дори малки ограничения на тази свобода се забраняват, освен ако не са обосновани. Вж. от скорошната съдебна практика решение Zentralbetriebsrat der gemeinnützigen Salzburger Landeskliniken Betriebs, C‑514/12, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:799">EU:C:2013:799</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 34 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="10"?><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>От друга страна, дори държавата членка по месторабота да не начислява социални вноски върху дохода от имущество, пак е налице неравенство в третирането.</TXT></NP><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Тук припомням, че принципът за прилагане на законодателството само на една държава членка цели възможно най-ефективно гарантиране на еднакво третиране на всички работници, които са заети на територията на дадена държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Десето съображение от Регламент № 1408/71.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>По делата Комисия/Франция Съдът по същество приема, че изискването работници, които са осигурени в държавата членка по местоработата си, да финансират допълнително, макар и само частично, схемата за социална сигурност на държавата членка по местопребиваването си, поражда неравно третиране от гледна точка на член 13 от Регламент № 1408/71, тъй като всички други пребиваващи в тази държава лица са задължени да правят вноски само към нейната схема за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 45—48 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 42—45.</P></NOTE>. Подобно неравно третиране автоматично представлява пречка за свободното движение на работниците, която не може да бъде обоснована с оглед на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решения Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:84">EU:C:2000:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 47 и 48 и Комисия/Франция, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:85">EU:C:2000:85</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 44 и 45.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>Тези съображения могат да бъдат отнесени към социалните вноски, разглеждани в главното производство. Тези вноски, налагани на всички лица, които за целите на данъчното облагане са местни за Франция, независимо дали за тях се прилага законодателството в областта на социалната сигурност на друга държава членка, поставя работещите в друга държава членка местни лица в неизгодно положение в сравнение с онези, които са работят и пребивават във Франция и поради това участват във финансирането на социалната сигурност само в тази държава членка (като е възможно държавата членка по месторабота да компенсира неначисляването на социални удръжки върху доходи от имущество с начисляване на по-високи вноски върху други видове доходи; или в рамките на цялостната схема за социална сигурност просто да предлага по-малки обезщетения).</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>Освен това, макар да е вярно, че целта на Регламент № 1408/71 е да гарантира свободно движение на заети и самостоятелно заети лица в рамките на Европейския съюз, упражняването (понастоящем или в миналото) на професионална дейност е без значение за преценката дали едно лице попада в приложното поле на този регламент.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според установената съдебна практика лицето е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на Регламент № 1408/71, когато е осигурено, дори по отношение само на един риск, задължително или по избор, по обща или специална схема за социална сигурност, спомената в член 1, буква a) от този регламент, независимо от съществуването на трудово правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения Pierik, 182/78, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:142">EU:C:1979:142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 4 и т. 7; Martínez Sala, C‑85/96, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:217">EU:C:1998:217</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36; Dodl и Oberhollenzer, C‑543/03, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:364">EU:C:2005:364</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 31 и Borger, C‑516/09, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:136">EU:C:2011:136</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 28. Регламент № 883/2004, който отменя Регламент № 1408/71, кодифицира тази съдебна практика, като посочва, че той се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> (член 2, параграф 1).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>При определяне на материалния и персоналния обхват на Регламент № 1408/71 трябва да се следва последователен подход. Понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>законодателство<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по член 1, буква й) обхваща всички мерки, специално предназначени за финансиране на социалната сигурност. Затова според мен няма причина да се прави разграничение в зависимост от естеството на дохода, на който се основава това финансиране. По мое мнение подобен подход би довел до различно равнище на закрилата, предоставена по член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 на лица, които се движат (или възнамеряват да се движат) в рамките на Европейския съюз, в зависимост от това дали общият им доход е резултат от упражняване на професионална дейност, от имущество или от съчетание на двете.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Компетентност на държавите членки да регулират социалната сигурност и данъчното облагане</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Не приемам довода на френското правителство, че прилагането на Регламент № 1408/71 към спорните социални вноски иззема компетентността на държавите членки да организират финансирането на своите схеми за социална сигурност или тяхната компетентност по отношение на данъчното облагане.</TXT></NP><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Държавите членки трябва да спазват правото на ЕС при упражняването на правомощията си да уреждат своите схеми за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. точка 24 по-горе.</P></NOTE>. Поради това фактът, че разглежданите в главното производство национални правила засягат финансирането на социалната сигурност чрез данъчно облагане, не изключва прилагането на правилата на Договора, по-конкретно онези, отнасящи се до свободата на движение на работниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. по аналогия решение Terhoeve, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:22">EU:C:1999:22</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 35.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT>Както отбелязва генералният адвокат La Pergola в заключенията си Комисия/Франция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P><REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:392">EU:C:1999:392</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 2.</P></NOTE>, подобен извод не поставя под въпрос свободата на държавите членки да обезпечават финансирането на социалната сигурност чрез фискални мерки. Той се отнася по-скоро до свободата на данъчно облагане, единствено доколкото последното засяга доходите на работниците мигранти или, в по-общ смисъл, на всички граждани на една държава членка, към които, при упражняването на една от основните свободи, гарантирани от Договорите, се прилага или се е прилагало законодателството в областта на социалната сигурност на една или няколко държави членки.</TXT></NP><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Освен това не споделям позицията на френското правителство, че прилагането на мотивите на Съда от решенията Комисия/Франция към разглежданите в главното производство социални вноски непременно би означавало, че <HT TYPE="ITALIC">всеки</HT> данък, който допринася за финансирането на социалната сигурност, има пряка и достатъчно релевантна връзка със законодателството в областта на социалната сигурност (френското правителство представя този аргумент конкретно в контекста на данъците върху потреблението).</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>От една страна, само налози, които са <HT TYPE="ITALIC">специално</HT> предназначени за финансиране на социалната сигурност, следва да се разглеждат като съставляващи част от законодателството на държава членка в областта на социалната сигурност и следователно да се обхващат от забраната за припокриване на законодателства, установена с Регламент № 1408/71. Ето защо обстоятелство, че част от генерирания от данък приход допринася за финансирането на социалната сигурност, само по себе си не е достатъчно, за да се включи този данък в приложното поле на Регламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Тези съображения могат да се приложат например към начисляването на ДДС във Франция. По информация от френското правителство 7,85 % от приходите от този данък допринасят за финансиране на осигуряването срещу заболяване, осигуряването за майчинство и осигуряването за инвалидност и смърт в тази държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>От друга страна, малко вероятно е да съществува пряка и достатъчно релевантна връзка между данък върху потреблението, начисляван в една държава членка, и законодателството в областта на социалната сигурност на тази държава членка, дори ако този данък е специално предназначен за финансиране на социалната сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Според френското правителство данъците върху договорите за здравна застраховка или за застраховка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Живот<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Злополука<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, върху хазартните игри и спортните залагания, върху тютюна, алкохолните и безалкохолните напитки също допринасят за финансиране на социалната сигурност във Франция.</P></NOTE>. Не е ясно как самият факт, че лице, което е осигурено в една държава членка и дължи в друга държава членка данъци върху потреблението, специално предназначени за финансиране на нейната социална сигурност, би породил усложнения за това лице.</TXT></NP><?PAGE NO="12"?><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>За разлика от данъците върху дохода данъците върху потреблението се начисляват от държавата върху покупката на стоки и услуги на нейна територия независимо от местопребиваването и местоработата на потребителя. Следователно, ако лице като г‑н De Ruyter закупи стоки или услуги на френска територия, тази покупка обикновено води до плащането на данъци върху потреблението само във Франция, дори ако това лице е заето (и осигурено) в друга държава членка.</TXT></NP><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Това е ясно в контекста на ДДС и акцизите, за които се прилагат специфични правила на ЕС, целящи избягване на двойното данъчно облагане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. съображение 62 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) и съображения 30 и 31, както и член 33, параграф 6 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 година</DATE> относно общия режим на облагане с акцизи и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="009" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2009">ОВ L 9, 2009 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>). Разбира се, ДДС, дължим в контекста на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>вътреобщностната доставка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, следва да се плати от данъчно задължения потребител в държавата членка, в която пристигат стоките, т.е. където е установен потребителят. В такъв случай обаче не се дължи ДДС в държавата членка, в която са закупени стоките. Следователно обикновено няма риск от двойно данъчно облагане (вж. членове 40—42 от Директива 2006/112).</P></NOTE>. В по-общ план обаче, данък върху потреблението върху покупката на услуги в друга държава членка според мен представлява ограничение на свободното движение на услуги в рамките на Съюза и следователно по принцип е забранен, включително когато се налага върху подобни национални услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Член 56 ДФЕС изисква не само премахване на всякаква дискриминация на основание националност, но и премахване на всякакви ограничения, дори когато се прилагат без разграничение спрямо национални доставчици на услуги и доставчици на услуги от други държави членки, ако забраняват, възпрепятстват или правят по-малко привлекателни дейностите на доставчик на услуги, установен в друга държава членка, където законно предоставя подобни услуги. Вж. от скорошната съдебна практика решение Duomo Gpa и др., C‑357/10—C‑359/10, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:283">EU:C:2012:283</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 36 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Също така ми се струва, че държава членка трудно би могла да обложи с данък върху потреблението покупката на стоки в друга държава членка, без да наруши забраната за такси с равностоен на мито ефект, ако не облага с такъв данък подобни национални стоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Член 28, параграф 1 ДФЕС. Забраната на мита върху вноса и износа в рамките на търговията между държавите членки и на такси с равностоен на мито ефект обхваща всички такси, начислявани при или поради вноса, които се налагат конкретно върху вносна стока, но не се налагат върху подобна национална стока и следователно променят себестойността на стоката. Вж. решения Capolongo, 77/72, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:65">EU:C:1973:65</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 12 и Compagnie commerciale de l’Ouest и др., C‑78/90—C‑83/90, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:118">EU:C:1992:118</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 23.</P></NOTE>. Дори ако се наложи равностоен данък върху придобиването на подобни стоки на националната територия, данъкът върху потреблението по необходимост ще доведе до задължение за потребителя да декларира, че е закупил въпросните стоки в друга държава членка. Това ще направи придобиването на стоки извън националната територия по-сложно. Следователно вероятно ще се счита за мярка, равностойна на ограничение върху вноса, несъвместима с член 34 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. например решение Комисия/Италия, 154/85, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:292">EU:C:1987:292</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 12.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>За да обобщя: докато начисляването на социални вноски като разглежданите в главното производство може да доведе до усложнения за г‑н De Ruyter, защото той вече е осигурен в Нидерландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точки 35—40 по-горе.</P></NOTE>, не може да се каже същото за данъците върху потреблението, с които е облаган при закупуване на стоки или услуги във Франция. Трудно ми е да си представя как такива покупки биха могли законно да се обложат с допълнителни данъци върху потреблението в друга държава членка.</TXT></NP><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>В по-общ план, за разлика от данъците върху дохода данъците върху потреблението се дължат (в допълнение към нетната цена) поради закупуването на дадена стока или услуга. Освобождаването на лица, които са осигурени в държавата членка А и за които се прилага законодателството в областта на социалната сигурност на тази държава членка, от плащане на данъците върху потреблението, начислявани в държавата членка Б и специално предназначени да финансират нейната схема за социална сигурност, би насърчило закупуването на въпросните стоки и услуги по-скоро в държавата членка Б, отколкото в държавата членка А. Произтичащото от това неизгодно от гледна точка на конкуренцията положение на стоките и услугите, предлагани в държавата членка А (най-малкото ако се облагат там с подобни данъци върху потреблението), би било трудно съвместимо с логиката и духа на вътрешния пазар.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Накрая, според френското правителство, ако се приеме, че спорните вноски се уреждат от Регламент № 1408/71, начисляването им би било несъвместимо с тази разпоредба само ако върху пожизнените ренти, получавани от г‑н De Ruyter, са били начислявани социални вноски и в Нидерландия. В този контекст френското правителство оспорва довода на г‑н De Ruyter, че е плащал социални вноски върху пожизнените си ренти в Нидерландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Това е фактически въпрос, който в крайна сметка трябва да бъде разгледан от съответния национален съд, компетентен да се произнесе по него. Независимо от това преписката по делото, представена в секретариата на Съда с преюдициалното запитване, показва, че в Нидерландия наистина са начислявани вноски върху въпросните пожизнени ренти: вж. точка 36 по-горе.</P></NOTE>. То се позовава и на решение Piatkowski, в което Съдът разглежда дали конкретен доход е бил обложен със социални вноски в <HT TYPE="ITALIC">две</HT> държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение Piatkowski, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:167">EU:C:2006:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Този довод се основава на неправилно тълкуване на член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Вярно е, че начисляването на социални вноски върху един и същ доход в повече от една държава членка е обхванато от тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. точка 26 по-горе.</P></NOTE>. Приложното ѝ поле обаче не се ограничава до тези обстоятелства. Когато едно лице попада в приложното поле на Регламент № 1408/71, правилото по член 13, параграф 1 за забрана на припокриването на системи е абсолютно и единствените изключения от него са предвидени в член 14, букви в) и е)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. точки 37—40 по-горе.</P></NOTE>. Съгласно член 13, параграф 2, буква а) лице, което е заето на работа на територията на държава членка, е подчинено <HT TYPE="ITALIC">само</HT> на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка. От преюдициалното запитване е ясно, че г‑н De Ruyter е зает в Нидерландия, но пребивава във Франция. Следователно трябва да се подчинява само на законодателството в областта на социалната сигурност на Нидерландия.</TXT></NP><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Следователно, ако се приеме (както заключих по-горе), че между спорните социални вноски и законодателството в областта на социалната сигурност във Франция има пряка и достатъчно релевантна връзка, която е основание за прилагането на Регламент № 1408/71, облагането на г‑н De Ruyter с тези вноски би означавало да се пренебрегне забраната на припокриване на законодателства по член 13, параграф 1 и стълкновителната норма на член 13, параграф 2, буква а) от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Както заявява генералният адвокат Warner в заключението си Perenboom, 102/76, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:57">EU:C:1977:57</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>нито една държава членка освен тази, чието законодателство … става приложимо [съгласно Регламент № 1408/71], няма право да изисква вноски от съответния работник<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></NOTE>. Така остава без значение дали върху пожизнените ренти, получавани от г‑н De Ruyter в Нидерландия, действително са били начислявани социални вноски.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Това заключение не се поставя под въпрос от решението на Съда по дело Piatkowski. В това дело се разглежда особеното положение на лице, което е било едновременно заето лице в една държава членка и самостоятелно заето лице в друга държава членка. Като изключение от член 13, параграф 1 от Регламент № 1408/71 такова лице (за разлика от г‑н De Ruyter) е подчинено едновременно на законодателството и на двете държави членки: от него се изисква по принцип да плаща вноските, дължими по законодателството на всяка държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Член 14в, буква б) от Регламент № 1408/71. Вж. решение Piatkowski, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:167">EU:C:2006:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 22. Вж. също решение De Jaeck, C‑340/94, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:43">EU:C:1997:43</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 39.</P></NOTE>. Съдът обаче пояснява, че дори при това положение тълкуване на член 14в, буква б) от<?PAGE NO="14"?> Регламент № 1408/71 в смисъл, че позволява начисляване на двойни вноски върху един и същ доход, би означавало да се поставят в неизгодно положение работниците, които упражняват правото си на свободно движение, и следователно би било очевидно в разрез с целта на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение Piatkowski, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:167">EU:C:2006:167</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, т. 27.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе в отговор на отправения от Conseil d’État въпрос, както следва:</TXT><P>Вноски върху доходите от имущество като общата социална вноска върху доходи от имущество (CSG), вноската за изплащане на социалния дълг (CRDS), социалната удръжка от 2 % и допълнителната вноска върху тази удръжка, разглеждани в главното производство, имат пряка и достатъчно релевантна връзка с френското законодателство, което урежда клоновете на социалната сигурност, изброени в член 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, съответно изменен. Следователно те попадат в материалния обхват на този регламент.</P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>