<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TJ0577</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:1">EU:T:2017:1</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>28</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>28</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>Решение от <DATE ISO="20170110">10.1.2017 г.</DATE> — Дело T-577/14</P><P>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Eвропейски съюз</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (трети разширен състав)</P><P><DATE ISO="20170110">10 януари 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE><NOTE TYPE="ENDNOTE" NUMBERING="roman" NOTE.ID="E0002"><P>След първоначалната електронна публикация на този текст е направено изменение в ключовите думи и в точки 9, 50, 102 и 108.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Извъндоговорна отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Прецизност на исковата молба</KEYWORD><KEYWORD>Погасителна давност</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Член 47 от Хартата на основните права</KEYWORD><KEYWORD>Разумен срок за произнасяне</KEYWORD><KEYWORD>Имуществена вреда</KEYWORD><KEYWORD>Претърпени загуби</KEYWORD><KEYWORD>Лихви върху неплатената глоба</KEYWORD><KEYWORD>Разноски за банкова гаранция</KEYWORD><KEYWORD>Загуба на възможност</KEYWORD><KEYWORD>Неимуществена вреда</KEYWORD><KEYWORD>Причинно-следствена връзка</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑577/14</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Gascogne Sack Deutschland GmbH</HT>, установено във Вийда (Германия),</P><P><HT TYPE="BOLD">Gascogne</HT>, установено в Сен-Пол-ле-Дакс (Франция),</P><P>за които се явяват F. Puel, E. Durand и L. Marchal, адвокати,</P><PARTY.STATUS>ищци,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейски съюз</HT>, представляван от Съда на Европейския съюз, за който се явяват — първоначално A. Placco, а впоследствие J. Inghelram и S. Chantre, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>подпомаган от</P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват N. Khan, V. Bottka и P. van Nuffel, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>встъпила страна,</PARTY.STATUS></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради продължителността на производството пред Общия съд по делата, приключили с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>),</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),</P><P>състоящ се от S. Papasavvas, председател, I. Labucka, E. Bieliūnas (докладчик), V. Kreuschitz и I. S. Forrester, съдии,</P><?PAGE NO="2"?><P>секретар: G. Predonzani, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20060223">23 февруари 2006 г.</DATE> в качеството на жалбоподател Sachsa Verpackung GmbH, понастоящем Gascogne Sack Deutschland GmbH, от една страна, и Groupe Gascogne SA, понастоящем Gascogne, от друга страна, внасят в секретариата на Общия съд жалби против решение С(2005) 4634 на Комисията от <DATE ISO="20051130">30 ноември 2005 г.</DATE> относно производство по прилагане на член [101 ДФЕС] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>решение C(2005) 4634<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). По същество искат Общият съд да отмени това решение в частта, в която се отнася до тях, а при условията на евентуалност — да намали размера на наложената им глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>С решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отхвърля тези жалби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120127">27 януари 2012 г.</DATE> Gascogne Sack Deutschland и Groupe Gascogne подават жалби срещу решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>С решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът отхвърля тези жалби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> в качеството на ищци Gascogne Sack Deutschland и Gascogne внасят в секретариата на Общия съд настоящата искова молба против Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20141117">17 ноември 2014 г.</DATE> отделна молба на основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> Съдът на Европейския съюз прави възражение за недопустимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150202">2 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:80">EU:T:2015:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съда на Европейския съюз, и не се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150311">11 март 2015 г.</DATE> Съдът на Европейския съюз внася в секретариата на Съда жалба, вписана в регистъра под номер С‑125/15 Р, против определението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150202">2 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:80">EU:T:2015:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE> по искане на Съда на Европейския съюз председателят на трети състав на Общия съд спира производството по настоящото дело до постановяването на акт на Съда, с който приключва производството по дело С‑125/15 Р, Съд/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151218">18 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съд/Gascogne Sack Deutschland и Gascogne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/15 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:859">EU:C:2015:859</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), делото е заличено от регистъра на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>След възобновяване на производството по настоящото дело с молба, внесена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20160115">15 януари 2016 г.</DATE>, Европейската комисия иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE> Съдът на Европейския съюз внася писмена защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На същата дата Общият съд разпределя настоящото дело на трети разширен състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160302">2 март 2016 г.</DATE> Общият съд решава, че не е необходима втора размяна на писмени изявления. Освен това в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, той приканва Съда на Европейския съюз да посочи дали е поискал и получил разрешение от ищците и Комисията за представянето на някои документи, съдържащи се в приложение към писмената защита и имащи отношение към делото, приключило с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>дело T‑72/06<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и към делото, приключило с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>дело T‑79/06<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160315">15 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:189">EU:T:2016:189</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), председателят на трети разширен състав на Общия съд уважава внесената от Комисията молба за встъпване в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз и уточнява, че Комисията ще има правата, предвидени в член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160318">18 март 2016 г.</DATE> Съдът на Европейския съюз отговаря на посочения в точка 14 по-горе въпрос. Главното му искане е Общият съд да приеме, че Съдът на Европейския съюз не трябва да иска и да получава разрешение от ищците и Комисията за представянето на документите, имащи отношение към дела T‑72/06 и T‑79/06, а при условията на евентуалност, че това разрешение е било дадено имплицитно от ищците и Комисията. При условията на евентуалност спрямо предходното Съдът на Европейския съюз иска отговорът му да се третира като искане за процесуално-организационно действие, имащо за цел Общият съд да разпореди в рамките на настоящото производство представянето на документите от преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06, и по-специално на приложените към писмената защита документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160404">4 април 2016 г.</DATE> председателят на трети разширен състав на Общия съд решава, първо — да не включва в преписката по делото документите, приложени към писмената защита, внесена по настоящото дело и имащи отношение към дела T‑72/06 и T‑79/06. Решението е мотивирано, от една страна, с това, че Съдът на Европейския съюз нито е поискал, нито е получил разрешение от страните по дела T‑72/06 и T‑79/06 за представянето на посочените документи, а от друга страна, че не е поискал достъп до преписката по посочените дела съгласно член 38, параграф 2 от Процедурния правилник. Второ, председателят на трети разширен състав на Общия съд решава съгласно член 88, параграф 3 от Процедурния правилник да покани ищците да вземат отношение по молбата за процесуално-организационно действие, направена от Съда на Европейския съюз при условията на евентуалност в неговия отговор от <DATE ISO="20160318">18 март 2016 г.</DATE>, споменат в точка 16 по-горе.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160420">20 април 2016 г.</DATE> ищците молят Общия съд да отхвърли отправената от Съда на Европейския съюз молба за процесуално-организационно действие, с мотива че тя не отговаря на условията по член 88 от Процедурния правилник и щяла да доведе до заобикаляне на правилата за представяне на доказателства и за достъп до преписката, наложени с този правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160427">27 април 2016 г.</DATE> Общият съд констатира, че подготвянето на настоящото дело за разглеждане и произнасянето по него изискват предвид неговия предмет предоставянето на преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06. Затова в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд решава да приложи към преписката по настоящото дело преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз и ищците искат, съответно на <DATE ISO="20160608">8</DATE> и <DATE ISO="20160620">20 юни 2016 г.</DATE>, връчването на преписките по дела T‑72/06 и T‑79/06.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на зададените им устно въпроси от Общия съд са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20160628">28 юни 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Ищците искат от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да установи ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза в резултат от производството пред Общия съд в нарушение на изискванията за произнасяне по делото в разумен срок,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съюза да им заплати достатъчно обезщетение за всички претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразните му действия, което включва посочените по-долу суми, заедно с компенсаторни и мораторни лихви в размера на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните ѝ операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на исковата молба:</P><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P><FT TYPE="NUMBER">1193467</FT> EUR за загубите от допълнителна законна лихва върху номиналната стойност на наложената от Комисията санкция, заплащани отвъд разумния срок,</P></ITEM><ITEM><P><FT TYPE="NUMBER">187571</FT> EUR за загубите от допълнителни плащания по банковата гаранция отвъд разумния срок,</P></ITEM><ITEM><P><FT TYPE="NUMBER">2000000</FT> EUR за пропуснатите ползи или за загуби, претърпени поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>състоянието на несигурност<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, и</P></ITEM><ITEM><P><FT TYPE="NUMBER">500000</FT> EUR за неимуществени вреди,</P></ITEM></LIST></P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, ако се прецени, че размерът на претърпените вреди следва да бъде обект на нова оценка, да разпореди извършването на експертиза в съответствие с член 65, буква г), член 66, параграф 1 и член 70 от Процедурния правилник на Общия съд от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE>,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Съюза да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз, подпомаган от Комисията, се обръща към Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>с главно искане — да отхвърли иска като недопустим,</P></ITEM><ITEM><P>при условията на евентуалност, да отхвърли по същество искането за обезщетение за твърдяната имуществена и неимуществена вреда,</P></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><P>при условията на евентуалност спрямо предходното, да отхвърли по същество искането за обезщетение в частта относно твърдяната имуществена вреда и да предостави на ищците обезщетение за твърдяната неимуществена вреда в максимален размер от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR,</P></ITEM><ITEM><P>с искане да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А –</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз прави две възражения за недопустимост, изведени съответно, първото — от липсата на яснота и прецизност на исковата молба, а второто — от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53, първа алинея от посочения статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE> исковата молба или жалбата трябва да съдържа посочване на предмета на спора и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. По-конкретно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, искова молба или жалба, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151007">7 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Accorinti и др./ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑79/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:756">EU:T:2015:756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Именно в светлината на тези съображения следва да се преценят изложените от Съда на Европейския съюз доводи.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По самоличността на увредената от твърдените имуществени и неимуществени вреди страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Според поддържаното от Съда на Европейския съюз исковата молба трябва да бъде обявена за недопустима, поради това че не е достатъчно ясна и прецизна, що се отнася до самоличността на страната, увредена от твърдяната имуществена и неимуществена вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В това отношение и на първо място, от представената искова молба и съпътстващите я документи е видно, че тя е подадена едновременно от Gascogne и Gascogne Sack Deutschland. Освен това формулираните в нея искания са за поправяне на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от ищците поради срока за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, по които съответно страни са Gascogne и Gascogne Sack Deutschland.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>На второ място, по отношение на твърдените имуществени вреди Съдът на Европейския съюз се ограничава да изтъкне, че ищците не доказват наличието им за всеки от тях. Следователно изтъкнатите от Съда на Европейския съюз доводи във връзка с установяването на самоличността на увредената от твърдените имуществени вреди страна трябва да бъдат евентуално преценени на етапа на преценката на разглеждане на исковата молба по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>На трето място, по отношение на твърдените неимуществени вреди е вярно, че текстът на исковата молба не е лишен от двусмислия. Все пак с оглед на съдържанието на цялата искова молба и предвид дадените от ищците обяснения в съдебното заседание, по които Съдът на Европейския съюз е бил в състояние да вземе отношение, следва да се приеме, че предмет на тази молба е поправянето на претърпените от всеки от двамата ищци неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Така, що се отнася до увредената от твърдените вреди страна, съдържанието на исковата молба е позволило на Съда на Европейския съюз да подготви защитата си и дава възможност на Общия съд да се произнесе по настоящата искова молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Твърдението на Съда на Европейския съюз, изведено от липсата на яснота и прецизност на исковата молба по отношение на самоличността на увредената от изтъкнатите вреди страна, следователно трябва да бъде отхвърлено. Освен това и поради същите мотиви твърдението на Съда на Европейския съюз, изведено от евентуална липса на правен интерес у Gascogne Sack Deutschland, също трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз твърди, че исковата молба трябва да бъде обявена за недопустима, тъй като не е достатъчно ясна и прецизна, що се отнася до причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че доводът на Съда на Европейския съюз, че видно от исковата молба, изтъкнатите неимуществени вреди можели да произтичат от общия икономически контекст или от затруднение на ищците да намерят приобретател, попада в обхвата на разглеждане на исковата молба по същество, и по-точно на наличието на причинно-следствена връзка между изтъкнатото нарушение и твърдените неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до същността на изтъкнатите неимуществени вреди, вярно е, че аргументацията на ищците, когато изброяват неимуществените вреди, които понесли, е обобщена. При все това тя изглежда достатъчна с оглед на всички съдържащи се в исковата молба обяснения и позовавания. Също така изтъкнатото от Съда на Европейския съюз смесване между твърдяната имуществена вреда, състояща се в загуба на възможност, и твърдените неимуществени вреди, както и рискът от получаване на двойно обезщетение за една и съща вреда попадат в обхвата на разглеждане на исковата молба по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до обхвата на твърдените неимуществени вреди, ищците основателно подчертават, че по дефиниция посочените от тях неимуществени вреди не се поддават на точно изчисление. Освен това те дават информация относно контекста, която според тях обосновава размера на поисканото обезщетение Те изчисляват и размера на претърпените от тях вреди. Накрая, в съдебното заседание ищците уточняват периода, през който са понесли твърдените от тях неимуществени вреди. Това обстоятелство обаче не възпрепятства Съда на Европейския съюз да се защити. Всъщност, първо, той успява да вземе отношение по този въпрос в съдебното заседание. Второ, повдига възражение за недопустимост, изведено от погасяването по давност на искането за поправяне на твърдените неимуществени вреди. Трето, изтъква, че ищците не са доказали наличието на неимуществена<?PAGE NO="7"?> вреда и на причинно-следствена връзка. Четвърто, при условията на евентуалност спрямо предходното тази институция твърди, че претърпяната от ищците неимуществена вреда трябва да бъде оценена на стойност не повече от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Така ищците привеждат достатъчно доказателства, даващи възможност да се преценят причината, естеството и обхватът на твърдените претърпени от тях неимуществени вреди, което пък е позволило на Съда на Европейския съюз да обезпечи защитата си. Освен това тези доказателства позволяват на Общия съд да се произнесе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Следователно доводите на Съда на Европейския съюз, изведени от липсата на яснота и прецизност на исковата молба по отношение на причината, същността и обхвата на твърдените неимуществени вреди, трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено по-горе в неговата цялост, първото възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено в неговата цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По възражението за недопустимост, повдигнато при условията на евентуалност и изведено от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз изтъква, че исковата молба е недопустима в частта относно поправянето на неимуществени вреди, претърпени повече от пет години преди предявяването ѝ, тоест преди <DATE ISO="20090804">4 август 2009 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този Статут, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Исковете срещу Съюза по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Давността се прекъсва с предявяването на иск пред Съда или ако преди образуването на това производство увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция на Съюза […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>От съдебната практика е видно, че погасителната давност изпълнява функцията да съвмести защитата на правата на претърпялото вреди лице с принципа на правната сигурност. Продължителността на посочения давностен срок се определя предвид по-специално времето, което е необходимо на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, за да събере съответно информация с оглед на предявяване на евентуален иск, както и за да провери фактите, на които може да се позове, за да обоснове този иск (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑469/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:705">EU:C:2012:705</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; в този смисъл вж. също определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020718">18 юли 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Autosalone Ispra dei Fratelli Rossi/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑136/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:458">EU:C:2002:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика давностният срок започва да тече, след като са изпълнени условията за възникване на задължението за поправяне на вреди (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑469/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:705">EU:C:2012:705</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Действително член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че погасяване по давност не може да се противопостави на претърпяло вреда лице, което е узнало едва в по-късен момент за пораждащия вредата факт и което поради това не е разполагало с разумен срок за представяне на своята искова молба или претенция преди изтичането на давностния срок. При все това обаче условията, от които зависи задължението за<?PAGE NO="8"?> поправяне на посочените в член 340, втора алинея ДФЕС вреди, и следователно правилата за давността за исковете за поправянето им могат да се основават само на строго обективни критерии (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑469/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:705">EU:C:2012:705</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната съдебна практика субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑469/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:705">EU:C:2012:705</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика; решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inalca и Cremonini/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑460/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:111">EU:C:2013:111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В случая е важно да се подчертае, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>събитието, което обуславя<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> настоящия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>иск срещу Съюза<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, е процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяно несъобразяване с изискванията, свързани със спазването на разумния срок за постановяване на решение (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>разумният срок за произнасяне<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) от страна на юрисдикция на Съюза. При определянето на началния момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, следователно трябва да се вземе предвид това обстоятелство. По-конкретно, давностният срок не може да започне да тече на дата, на която пораждащото събитие продължава да се осъществява, а началният момент на този срок трябва да бъде определен на дата, на която това събитие напълно се е конкретизирало.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Така в специфичния случай с иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуалното неспазване на разумния срок за произнасяне, началният момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да бъде определен към датата, на която това решение е било прието. Всъщност тази дата представлява сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В настоящото дело ищците искат поправянето на вредите, които твърдят, че са претърпели поради срока за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06. Тези дела приключват с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Давностният срок следователно тече от <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Освен това ищците подават искова молба по настоящото дело и така прекъсват давностния срок на <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE>, тоест преди изтичането на срока от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно настоящото искане в случая не е погасено по давност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С оглед на изложеното второто възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б –</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика от член 340, втора алинея ДФЕС следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на поправяне на претърпяна вреда зависят от наличието на група условия, а именно незаконосъобразност на<?PAGE NO="9"?> твърдяното поведение на институциите, настъпване на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и посочената вреда (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820929">29 септември 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oleifici Mediterranei/ЕИО</NAME.CASE>, <NO.CASE>26/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:318">EU:C:1982:318</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIAMM и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑120/06 P и C‑121/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:476">EU:C:2008:476</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>След като едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорна отговорност на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991014">14 октомври 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Atlanta/Европейска общност</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/97 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:498">EU:C:1999:498</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940915">15 септември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>KYDEP/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑146/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:329">EU:C:1994:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това съдът на Съюза не е задължен да разгледа тези условия в определен ред (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:147">EU:C:2010:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990909">9 септември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lucaccioni/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:402">EU:C:1999:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>В случая ищците твърдят, първо, че продължителността на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е била в нарушение на разумния срок за произнасяне. Второ, те сочат, че това нарушение им е причинило вреди, които трябва да бъдат поправени.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Ищците сочат, че продължителността на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е в нарушение на разумния срок за произнасяне, което било достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти. Те добавят, че продължителността на производството по всяко от тези дела е превишила с 30 месеца разумния срок за произнасяне с оглед, от една страна, на средната продължителност на разглеждане пред Общия съд на делата, отнасящи се до прилагането на правото в областта на конкуренцията, и от друга страна, на особените обстоятелства по тези дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, не било възможно да се твърди, че е имало превишаване на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 единствено въз основа на сравнение между продължителността на производството по всяко от тези две дела и установената средна продължителност на производствата пред Общия съд между 2006 г. и 2010 г. При всички положения анализът на релевантните статистически данни показвал, че общата продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е превишила само с 16 месеца установената между 2006 г. и 2015 г. средна продължителност на производствата по дела, които са се отнасят до прилагането на правото в областта на конкуренцията. Също времето след края на писмената фаза на производството до започването на устната му фаза по дела T‑72/06 и T‑79/06 надвишило само с 16 месеца средната продължителност за този етап от производствата, наблюдавана между 2007 г. и 2010 г. по дела във връзка с прилагането на правото в областта на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>От друга страна, общата продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06, както и времето между края на писмената фаза и започването на устната фаза на производството по тези дела били обосновани от сложността им, ограниченото значение на спора за ищците, техните действия, ограничената продължителност на мандата на съдиите, както и продължителното заболяване на един от членовете на състава, на който са били разпределени двете въпросни дела.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда по-специално, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Във връзка с въпросното право, чието наличие е потвърдено като общ принцип на правото на Съюза преди влизането в сила на Хартата на основните права на Съюза, е било постановено, че то намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑385/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:456">EU:C:2009:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0178">178</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В случая, както правилно подчертава Съдът в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от внимателното запознаване с преписките по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е видно, че нито едно от специфичните обстоятелства по тези дела не може да оправдае продължителността на производствата по тях, която възлиза на близо 5 години и 9 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се отбележи, че споровете по дела Т‑72/06 и T‑79/06 са относно наличието на нарушение на правилата за конкуренция, както и че в съответствие със съдебната практика, предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси, основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑385/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:456">EU:C:2009:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0186">186</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>На второ място, следва да се констатира, че по всяко от делата Т‑72/06 и Т‑79/06 са изминали около 3 години и 10 месеца, тоест 46 месеца, между, от една страна, края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата на Комисията на <DATE ISO="20070220">20 февруари 2007 г.</DATE>, и от друга страна, започването на устната фаза на производството през декември 2010 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>През този период по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на изтеклия период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Що се отнася до сложността на спора, най-напред, следва да се напомни, че дела T‑72/06 и T‑79/06 са образувани по жалби против решение на Комисията относно производство по прилагането на член 101 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Видно от преписката съответно по дело Т‑72/06 и Т‑79/06, жалбите относно начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията, каквото са и дела T‑72/06 и T‑79/06.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>На следващо място, необходимо е да се вземе под внимание обстоятелството, че срещу решение С(2005) 4634 са подадени няколко жалби.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Всъщност при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В случая срещу решение С(2005) 4634 са били подадени 15 жалби. Същевременно, от една страна, един от жалбоподателите оттегля жалбата си срещу това решение (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060706">6 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cofira-Sac/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑43/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:192">EU:T:2006:192</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). От друга страна, по две от жалбите срещу решение С(2005) 4634 са постановени решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100913">13 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trioplast Wittenheim/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑26/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:387">EU:T:2010:387</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Trioplast Industrier/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑40/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:388">EU:T:2010:388</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>При това положение разглеждането на останалите 12 дела по жалбите срещу решение С(2005) 4634 оправдава продължаване на производството с 11 месеца по дело Т‑72/06 и по дело Т‑79/06.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Следователно при разглеждането на дела Т‑72/06 и Т‑79/06 уместно е било изтичането на 26 месеца (15 месеца плюс 11 месеца) между края на писмената и началото на устната фаза на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>Накрая, степента на фактическа и процесуална сложност по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 не обосновава в случая да се допуска по-голяма продължителност. В това отношение следва по-специално да се отбележи, че след края на писмената фаза и преди началото на устната фаза на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 производството нито е спирано, нито забавяно заради процесуално-организационни действия на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Що се отнася до действията на страните и предявяването на искания в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06, фактът, че през октомври 2010 г. ищците са поискали да се възобнови писмената фаза на производството, не може да оправдае изтеклите 3 години и 8 месеца след внасянето на дупликата. Впрочем обстоятелството, че през декември 2010 г. ищците са били уведомени за насрочването на съдебното заседание за февруари 2011 г., показва, че искането им може да е имало само незначително отражение върху продължителността между края на писмената фаза на производството и започването на устната му фаза по тези дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>При това положение с оглед на обстоятелствата по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 периодът от 46 месеца, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството, показва наличието на необосновано бездействие по всяко от тези дела с продължителност 20 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>На трето място, разглеждането на преписките по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 не установява никакво обстоятелство, което да позволява да се направи извод за наличието на период на необосновано бездействие, от една страна, между датата на внасяне на жалбите и датата на внасяне на дупликите, и от друга страна, между започването на устната фаза на производството и обявяването на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>От това следва, че производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06, приключило с обявяването на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е било в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права, тъй като е надвишило с 20 месеца разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Според постоянната съдебна практика вредата, за която е поискано обезщетение в производство по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, трябва да бъде реална и сигурна, а това трябва да докаже ищецът (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061109">9 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agraz и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑243/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:708">EU:C:2006:708</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Ищецът следва да представи убедителни доказателства както за наличието, така и за размера на вредата, на която се позовава (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970916">16 септември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blackspur DIY и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑362/95 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:401">EU:C:1997:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Все според постоянната съдебна практика свързаното с причинно-следствената връзка условие, поставено от член 340, втора алинея ДФЕС, се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите и вредата (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:147">EU:C:2010:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051214">14 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Beamglow/Парламент и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑383/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:453">EU:T:2005:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0193">193</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19791004">4 октомври 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dumortier и др./Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:223">EU:C:1979:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В тежест на ищеца е да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980930">30 септември 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coldiretti и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑149/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1998:228">EU:T:1998:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>В случая ищците твърдят, че нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 им е причинило имуществени и неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Ищците изтъкват, че същественото нарушение на разумния срок за произнасяне им е причинило две категории имуществени вреди. Първо, те понесли загуби, от една страна, поради плащането отвъд разумния срок на свързаните с банковата гаранция разноски, която учредили, за да не заплащат незабавно размера на наложената с решение C(2005) 4634 глоба (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>разноските по банковата гаранция<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), и от друга страна, поради плащането отвъд разумния срок на законни лихви върху номиналната стойност на наложената с решение C(2005) 4634 глоба (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>лихвите върху размера на глобата<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). Второ, поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>състоянието на несигурност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> те били лишени от възможността да намерят инвеститор по-скоро и поради това, от възможността да реализират печалба или да избегнат загуба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Първоначално следва да се разгледат твърдяната вреда и предполагаемата причинно-следствена връзка, що се отнася до посочената загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро, и на следващо място, твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка по отношение на споменатите загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и на разноски по банковата гаранция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По изтъкнатата загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Ищците изтъкват, че от 2011 г. групата изпитва финансови затруднения. След като групата направила постъпки пред кредиторите си, които се оказали недостатъчни, тя започнала да търси нови инвеститори. Ако обаче решение C(2005) 4634 бе станало окончателно по-рано, нямало да има климат на несигурност около окончателния размер на глобата, и по-конкретно риск от увеличение на размера ѝ, а намирането на инвеститор щяло да може да стане по-бързо. В това отношение обстоятелството, че между Groupe Gascogne и консорциум от инвеститори, воден от дружеството Biolandes Technologies, е било сключено принципно споразумение няколко дни след обявяването на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), доказвало, че свързаната с размера на глобата несигурност е оказала отрицателно въздействие върху стопанската дейност на групата. Накрая, хронологията на фактите недвусмислено доказвала определящата връзка между твърдения неразумно дълъг срок за произнасяне и затрудненията на групата Gascogne да намери инвеститори, чийто принос е бил определящ за разрешаването на финансовите ѝ затруднения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>В случая е от значение да се прецени дали ищците доказват в достатъчна степен на вероятност, че Gascogne е имало възможност да намери инвеститор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>по-скоро<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>. С други думи, следва да се провери дали ищците доказват, че Gascogne е имало действителна и сериозна възможност да намери инвеститор по-скоро.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>В това отношение, първо, от преписката е видно, че Gascogne е получило най-много пет заявления за наличие на интерес, когато е започнало да търси инвеститори. Всъщност в приложение към исковата молба ищците представят електронно писмо от <DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE>, изпратено от потенциален инвеститор от Обединеното кралство. Освен това в упоменатия в исковата молба доклад от <DATE ISO="20140516">16 май 2014 г.</DATE> на независим експерт в рамките на проект за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA се разяснява, че вследствие на проведена от Gascogne през януари и февруари 2013 г. тръжна процедура са били получени четири заявления за наличие на интерес от страна на инвестиционни фондове. От получените от Gascogne пет заявления за наличие на интерес обаче само две упоменават наложената с решение C(2005) 4634 глоба като елемент, който следва да се вземе предвид преди евентуалното решение за инвестиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до двамата потенциални инвеститори, изтъкнали наложената с решение C(2005) 4634 глоба, от преписката не личи, че разсейването на несигурността, свързана с едно възможно увеличение на размера на глобата, е било сред условията за евентуална инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, от прочита на електронното писмо от <DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE> на потенциалния инвеститор от Обединеното кралство е видно, че именно глобата е можела да попречи на една евентуална инвестиция. По-конкретно, този потенциален инвеститор е изискал Френската република да поеме плащането на размера на глобата или пък да обсъди с Комисията възможността тя да се оттегли от производството. Така цялостното отпадане на свързания с глобата дълг, а не сигурността, че размерът на глобата няма да се увеличава, е било условието за евентуална инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до другото заявление за наличие на интерес, при която се упоменава наложената с решение C(2005) 4634 глоба, в доклада на независимия експерт в рамките на проекта за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA от <DATE ISO="20140516">16 май 2014 г.</DATE> се разяснява, че при това заявление за наличие на интерес евентуалната инвестиция се обуславя от<?PAGE NO="14"?> отпадането, по-конкретно, на дълга, свързан с наложената от Комисията глоба. Така още веднъж самото наличие на глобата, а не сигурността, че размерът ѝ няма да се увеличи, е представлявало условие за евентуална инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Трето, документите, представени или упоменати от ищците в исковата молба, показват, че отпадането на свързания с глобата дълг е представлявало едно от няколко други условия за евентуална инвестиция. Всъщност от електронното писмо от <DATE ISO="20121108">8 ноември 2012 г.</DATE> е видно, че получаването на съгласие от страна на потенциалния инвеститор от Обединеното кралство е било подчинено на изпълнението на множество условия, например прехвърляне на част от дейността, отпадане на заеми, както и преструктуриране и социален план. По същия начин във всяко от заявленията за наличие на интерес, упоменати в доклада на независимия експерт в рамките на проекта за запазено увеличение на капитала на Gascogne SA от <DATE ISO="20140516">16 май 2014 г.</DATE>, е имало по няколко кумулативни условия за инвестиция (прехвърляне на част от дейността, отписване на вземания, разсрочване или цялостно отпадане на дълга). Ищците обаче не се стремят да докажат, че са били в състояние да изпълнят всички тези условия, формулирани във въпросните заявления за наличие на интерес. Също така следва да се отбележи, че възможността да се намери купувач по-скоро е зависела от волята на Gascogne да приеме множеството поставени за извършването на евентуална инвестиция условия, както и бизнес плана, свързан с тази инвестиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Четвърто, следва да се подчертае, че в исковата молба се съдържат няколко необосновани твърдения. Ищците по-специално се ограничават да поддържат, че самата констатация, съгласно която новите инвеститори в Gascogne са финализирали споразумението си само няколко седмици след решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>е достатъчна<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> да докаже, че ако решенията на Общия съд са били постановени в нормален срок, положението на ищците е щяло да бъде силно улеснено и възстановяването на групата е щяло да настъпи много по-скоро. По този начин не е доказано, че инвестицията, която действително се е състояла, е била в резултат от изясняване на положението на ищците, що се отнася до евентуалното увеличение на размера на глобата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Ищците следователно не доказват, че Gascogne е имало сериозна възможност да намери инвеститор <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>по-скоро<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Поради това те също не доказват, че Gascogne е пропуснало сериозна възможност да намери инвеститор по-скоро и че тази загуба на възможност представлява действителна и сигурна вреда за него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното искането за поправяне на твърдяната загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По твърдените загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и поради плащането на разноски по банковата гаранция</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>На първо място, ищците поддържат, че към момента на подаване на жалбите си по дела T‑72/06 и T‑79/06 те са решили да не плащат незабавно наложената им с решение C(2005) 4634 глоба. Ищците обясняват, че в замяна на това са били задължени, от една страна, да се съгласят да плащат, считано от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 г.</DATE>, лихви в размер на 3,56 % върху размера на тази глоба, и от друга страна, да учредят банкова гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>На второ място, ищците изтъкват, че при липсата на нарушение на разумния срок за произнасяне решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), са щели да бъдат обявени около <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> От това заключават, че лихвите върху размера на глобата и разноските по банковата гаранция, които са заплатили между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE>, датата, на която<?PAGE NO="15"?> решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, датата, на която глобата в действителност е била платена, могат да се считат за недължими и трябва да бъдат върнати.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>На трето място, точка 135 от заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:360">EU:C:2013:360</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) доказвала, че е налице пряка връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и допълнителните разходи, свързани с изплащането на лихви върху размера на глобата и с плащането на разноски по банковата гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Първо, той поддържа, че лихвите, които ищците е трябвало да заплатят за периода между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE>, не могат да се квалифицират като вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Второ, той счита, че няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка между имуществените вреди, свързани с разноските по банковата гаранция и лихвите върху размера на глобата, от една страна, и нарушението на разумния срок за произнасяне, от друга страна. Всъщност преди всичко тези имуществени вреди произтичали от собственото решение на ищците. По-нататък, не можела да се установи причинно-следствена връзка само въз основа на констатацията, че ако разумният срок за произнасяне не е бил надхвърлен, ищците не биха имали задължение за заплащане на разноски по банковата гаранция и лихви върху размера на глобата за времето след изтичането на този срок. Накрая, обстоятелството, че ищците не са разполагали с достатъчно парични средства за плащането на глобата към момента на приемане на решение C(2005) 4634, правело недостатъчно пряка причинно-следствената връзка между твърдените имуществени вреди и предполагаемото нарушение на разумния срок за произнасяне. Впрочем ищците не подали молба по реда за допускане на обезпечение за спиране на изпълнението на решение C(2005) 4634.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че член 2 от решение С(2005) 4634 предвижда, че наложените с него глоби трябва да се изплатят в срок от три месеца, считано от връчването му. Съгласно член 86 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от <DATE ISO="20021223">23 декември 2002 година</DATE> относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="357" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 357, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3) член 2 от посоченото решение уточнява, че след изтичането на този 3-месечен срок автоматично се дължат лихви в размер на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните ѝ операции по рефинансиране на първия ден от месеца, в който е прието посоченото решение, увеличена с три и половина пункта, тоест лихвеният процент е 5,56 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС решение С(2005) 4634 има изпълнителна сила, тъй като в член 2 налага парично задължение на ищците. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз искове нямат суспензивно действие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE> Комисията връчва решение С(2005) 4634 на ищците. Във връзка с това тя отбелязва, че ако те започнат производство пред Общия съд или пред Съда, няма да се предприемат мерки по събиране, докато делото е висящо, стига преди датата на изтичане на срока за плащане да бъдат изпълнени две условия. Съгласно член 86, параграф 5 от Регламент № 2342/2002 тези две условия са следните: първо — по вземането на Комисията трябва да се<?PAGE NO="16"?> начисляват лихви от датата на изтичане на срока за плащане в размер на 3,56 %, второ — до крайния срок за плащане да бъде предоставена приета от Комисията банкова гаранция, покриваща както задължението, така и лихвите или увеличенията му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>В исковата молба, която подават по настоящото дело, ищците обясняват, че са решили да не плащат незабавно размера на наложената им глоба и да учредят банкова гаранция в съответствие с предложената им от Комисията възможност и при заплащане на лихви в размер на 3,56 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения следва да се разгледат твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка между тях и нарушението на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По заплащането на лихви върху размера на глобата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се констатира, че в резултат от прилагането на член 299, първа алинея ДФЕС във връзка с член 278 ДФЕС, посочени в точка 102 по-горе, размерът на глобата, наложена с решение С(2005) 4634, остава дължим на Комисията въпреки подаването на жалба за неговата отмяна. Поради това лихвата върху размера на глобата, която възлиза на 3,56 %, трябва да се окачестви като лихва за забава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 ищците не са платили размера на глобата, нито лихвите за забава. Поради това в хода на производството по посочените дела ищците са разполагали със сума, отговаряща на размера на посочената глоба, увеличена с лихви за забава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Ищците не представят доказателства, от които да е видно, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 размерът на лихвите за забава, изплатени впоследствие на Комисията, е надвишавал изгодата, която са получили поради това, че са разполагали със сума, равна на размера на глобата, увеличена с лихвите за забава. С други думи, ищците не доказват, че лихвите върху размера на глобата, изтекли през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне, надвишават изгодата, която са получили от неплащане на глобата, увеличена с изтеклите лихви към датата, на която е настъпило нарушението на разумния срок за произнасяне, и с лихвите, чийто падеж е настъпил, докато е траело това нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Следователно ищците не доказват, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 са претърпели действителна и сигурна загуба поради плащането на лихви за забава върху размера на наложената с решение C(2005) 4634 глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Поради това искането за поправяне на твърдяната вреда, състояща се в загуби, претърпени поради плащането отвъд разумния срок на лихви върху размера на глобата, трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се прави преценка, от една страна, кой ищец в действителност е плащал лихви за забава, и от друга страна, дали е налице изтъкнатата причинно-следствена връзка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="7"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По заплащането на разноските за банкова гаранция</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до вредата, от преписката е видно, че банката на Groupe Gascogne, понастоящем Gascogne, е предоставила гаранция за плащане на общия размер на глобата, увеличен с лихвите за забава. Също така доказателствата по делото потвърждават, че Gascogne е плащало под формата на тримесечни комисиони разноски по банковата гаранция по време на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>От това следва, че Gascogne Sack Deutschland не доказва наличието на действителна и сигурна вреда, която претърпяло и която се състояла в загуби, понесени поради плащането на разноски по банковата гаранция отвъд разумния срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Искането за поправяне на твърдяната вреда, състояща се в загуби, понесени от Gascogne Sack Deutschland поради плащането отвъд разумния срок на разноски по банковата гаранция, следователно трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>За сметка на това с оглед на доказателствата по делото следва да се установи, че Gascogne доказва, че е претърпяло действителна и сигурна вреда, състояща се в загуба, понесена поради плащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до причинно-следствената връзка, следва да се отбележи, от една страна, че ако производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 не бе надхвърлило разумния срок за произнасяне, на Gascogne нямаше да се наложи да плаща разноски по банковата гаранция през периода след това надхвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>С оглед на това е налице причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 и настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>От друга страна, следва да се подчертае, че наистина укоримото поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110331">31 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mauerhofer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑433/10 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:204">EU:C:2011:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060510">10 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Galileo International Technology и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑279/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:121">EU:T:2006:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:147">EU:C:2010:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100318">18 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑419/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:147">EU:C:2010:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110331">31 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mauerhofer/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑433/10 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:204">EU:C:2011:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0132">132</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>Освен това вече е постановено, че твърдяна вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от Общия съд, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050421">21 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holcim (Deutschland)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑28/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:139">EU:T:2005:139</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071212">12 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Atlantic Container Line и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑113/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:377">EU:T:2007:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>В случая обаче следва да се отбележи, първо, че в момента, в който ищците са подали жалбите си по дела Т‑72/06 и Т‑79/<DATE ISO="20060206">06</DATE>, <DATE ISO="20060223">23 февруари 2006 г.</DATE>, и в момента, в който Gascogne е учредило банкова гаранция, през март 2006 г., нарушението на разумния срок за произнасяне е било непредвидимо. Освен това Gascogne е можело основателно да очаква жалбата му по това дело да бъде разгледана в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Второ, надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 настъпва след първоначалното решение на Gascogne да учреди банкова гаранция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>В този смисъл фактите по настоящото дело се отличават значително от установените в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050421">21 април 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holcim (Deutschland)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑28/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:139">EU:T:2005:139</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и в определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071212">12 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Atlantic Container Line и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑113/04</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:377">EU:T:2007:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), посочени в точка 118 по-горе. Връзката между надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след това надхвърляне, противно на твърдяното от Съда на Европейския съюз, следователно не може да е била прекъсната от първоначалното решение на Gascogne да не заплати незабавно глобата, наложена с решение С(2005) 4634, и да учреди банкова гаранция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>С оглед на това е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и претърпяната от Gascogne загуба поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>На трето място, ищците твърдят, че са претърпели вреда през периода между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> — датата, на която решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE> — датата, на която глобата в действителност е била платена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че в исковата си молба ищците твърдят нарушение на разумния срок за произнасяне само по дела Т‑72/06 и Т‑79/06. Следователно те не сочат нарушение на разумния срок за произнасяне с оглед на общата продължителност на производството, от една страна, по дело Т‑72/06 заедно с това по делото, приключило с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от друга страна, по дело Т‑79/06 заедно с това по делото, приключило с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑40/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:768">EU:C:2013:768</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Поради това в случая само е констатирано, че производствата по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 са били в нарушение на разумния срок за произнасяне (вж. т. 78 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>По-нататък, нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 приключва с обявяването на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>В този смисъл след <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE> ищците са имали възможност да преценят наличието на нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и настъпването на вредата, претърпяна от Gascogne, изразяваща се в загуба поради плащането на разноските по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Впрочем в подадените от тях на <DATE ISO="20120127">27 януари 2012 г.</DATE> жалби против решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), ищците посочват, че прекомерната продължителност на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 е породила тежки финансови последици и на това основание искат намаляване на глобата, за която е постановено, че отговарят съвместно и при условията на солидарност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>Накрая, поради решението на ищците да обжалват решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), решение С(2005) 4634, с което на ищците е наложена глоба, придобива окончателност едва на <DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, когато приключва и предоставената от Комисията възможност за учредяване на банкова гаранция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Оттук следва, че заплащането на разноски по банковата гаранция след обявяване на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищците, направен след посоченото нарушение, да не плащат глобата, да не искат спиране на изпълнението на решение С(2005) 4634 и да обжалват посочените по-горе съдебни решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>От всичко изложено по-горе следва, че е налице достатъчно пряка причинно следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, и от друга страна, претърпяната от Gascogne вреда преди обявяване на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), изразяваща се в заплащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По оценката на претърпяната имуществена вреда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>На първо място, трябва да се напомни, че продължителността на производството по дела T‑72/06 и T‑79/06 надхвърля с 20 месеца разумния срок за произнасяне по това дело (вж. т. 78 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>На второ място, ищците твърдят, че са претърпели вреда през периода между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> — датата, на която решение C(2005) 4634 е трябвало да стане окончателно, и <DATE ISO="20131212">12 декември 2013 г.</DATE> — датата, на която глобата в действителност е била платена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>В това отношение, от една страна, ищците уточняват в исковата молба, че всички свързани с банковата гаранция разходи, които са платили <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>след <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, трябва да се считат за претърпени загуби. В подкрепа на искането си за поправяне на вреди те представят известия за извършени операции, издадени от банка след второто тримесечие на 2011 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>При това положение, разгледано в светлината на мотивите, посочени в исковата молба, искането за обезвреда, формулирано от ищците в рамките на второто им искане в размер на <FT TYPE="NUMBER">184571</FT> EUR, съответства на разноските по банковата гаранция, направени след <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник от <DATE ISO="19910502">2 май 1991 г.</DATE>, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131210">10 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑272/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:812">EU:C:2013:812</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Electrabel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑84/13 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2040">EU:C:2014:2040</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Поради това Общият съд не може да се отклони от искането на ищците и служебно да реши да поправи претърпяната преди <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> вреда, тоест вреда, претърпяна през период от време, различен от този, през който те твърдят, че са претърпели вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>От друга страна, разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne след <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, нямат достатъчно пряка причинно-следствена връзка с нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 (вж. т. 130 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>При това положение в случая вредата, която може да бъде поправена, отговаря на разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>На трето място, от представените от ищците доказателства е видно, че разноските по банковата гаранция са плащани от Gascogne на тримесечие и че продължаването на банковата гаранция през следващото тримесечие е водело до дължимост на пълния размер на приложимата тримесечна комисиона. Тези доказателства показват също, че за второ, трето и четвърто тримесечие на 2011 г. разноските по банковата гаранция, платени от Gascogne, възлизат съответно на <FT TYPE="DECIMAL">19945,21</FT> EUR, <FT TYPE="DECIMAL">20120,38</FT> EUR и <FT TYPE="DECIMAL">20295,55</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>Направените от Gascogne разноски по банковата гаранция следователно са били <FT TYPE="DECIMAL">6648,40</FT> EUR през юни 2011 г., <FT TYPE="DECIMAL">20120,38</FT> EUR по време на третото тримесечие на 2011 г. и <FT TYPE="DECIMAL">20295,55</FT> EUR по време на четвъртото тримесечие на 2011 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>Оттук следва, че платените от Gascogne разноски по банковата гаранция през периода между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE> възлизат на <FT TYPE="DECIMAL">47064,33</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>С оглед на изложеното следва на Gascogne да бъде предоставено обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">47064,33</FT> EUR за поправяне на имуществената вреда, нанесена му от нарушението на срока за разумно произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 и изразяваща се в заплащането на допълнителни разноски по банковата гаранция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По твърдените неимуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>Ищците изтъкват, че нарушението на разумния срок за произнасяне е било източник на няколко неимуществени вреди, а именно накърняване на доброто име на предприятието, несигурност в планирането на решенията, които е следвало да бъдат взети, смущения в управлението на самото предприятие и накрая, опасения и неудобства, изпитани от членовете на ръководните органи и служителите на дружеството. Също така била налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и твърдените неимуществени вреди. Ищците оценяват понесените от тях неимуществени вреди в размер най-малко на <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз отвръща, на първо място, че ищците не уточняват елементите от състава на понесените от тях неимуществени вреди и не доказват, че са претърпели действителни и сигурни вреди. На второ място и при условията на евентуалност, ищците не доказвали наличието на причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за произнасяне и твърдените от тях неимуществени вреди. На трето място и при условията на евентуалност спрямо предходното, неимуществена вреда трябвало да бъде оценена в размер на не повече от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>Следва да се преценят, първо — неимуществените вреди, които се твърди, че членовете на ръководните органи и служителите на ищците са претърпели, и второ — неимуществените вреди, които се твърди, че са претърпели самите ищци.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По неимуществените вреди, които се твърди, че са били претърпени от членовете на ръководните органи и служителите на ищците</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че исканията в молбата отразяват само собствените интереси на ищците, а не личните интереси на техните ръководители или служители. Освен това ищците не сочат преотстъпване на права или изричен договор за поръчка, по силата на който да има право да предявят искане за поправяне на вредите, претърпени от техните ръководители и служители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>В този смисъл искането за поправяне на неимуществените вреди, които се твърди, че ръководителите и служителите на ищците са претърпели, трябва да се отхвърли като недопустимо, поради това че от преписката по делото не следва, че ищците са били<?PAGE NO="21"?> упълномощени от ръководителите и служителите да предявят искане за обезщетение от тяхно име (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100512">12 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>CPEM/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑350/09 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:267">EU:C:2010:267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090630">30 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>CPEM/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑444/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:227">EU:T:2009:227</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>При всички положения наличието на претърпяна от ръководителите или служителите на ищците вреда не е доказано. Всъщност, от една страна, ищците отправят само твърдения и не представят никакви конкретни доказателства, от които да личат опасения и неудобства, причинени на ръководителите и служителите им поради нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06. От друга страна, ищците не доказват, че техните ръководители и служители са били лично, пряко и самостоятелно увредени, отделно от понесената от самите тях вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>Следователно искането за обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди, че са били претърпени от ръководителите и служителите на ищците, трябва да се отхвърли като недопустимо и при всички положения по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>От съдебната практика е видно, че доколкото ищецът не привежда никакви доказателства относно наличието и определянето на размера на неговите морални или неимуществени вреди, той следва поне да докаже, че с оглед на своята тежест укоримото поведение е можело да му причини такива (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>SELEX Sistemi Integrati/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑481/07 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:461">EU:C:2009:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990128">28 януари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>BAI/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑230/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:11">EU:T:1999:11</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑297/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:888">EU:T:2014:888</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че в исковата молба единствено се упоменава накърняване на репутацията на ищците, без да се дават други уточнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>В случая ищците не доказват, че нарушаването на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е можело да причини посегателство над репутацията им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>При всички положения констатацията по настоящото дело за нарушение на разумния срок за произнасяне, направена в точка 78 по-горе, с оглед на предмета и тежестта на това нарушение би била достатъчна за поправяне на твърдяното от ищците посегателство над репутацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155</NO.P><TXT>На второ място, обстоятелството, че ищците са били поставени в несигурно положение, по-специално относно успеха на жалбите им против решение С(2005) 4634, е присъщо на всяко съдебно производство. Освен това ищците няма как да не са съзнавали, че дела Т‑72/06 и Т‑79/06 се отличават с известна сложност, свързана, от една страна, с броя на последователно внесените в Общия съд успоредни жалби на различни езици на производството и насочени против решение С(2005) 4634, а от друга страна, с необходимостта този съд да изследва задълбочено обемни материали, и по-специално да установи фактите и да разгледа спора по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156</NO.P><TXT>Същевременно общата продължителност на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 от 5 години и 9 месеца надхвърля прогнозната продължителност, която ищците са могли да предвидят, по-специално в момента на подаване на жалбите си по тези дела. Освен това производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 включва период от 3 години и 10 месеца между приключването на писмената фаза и започването на устната фаза на производството. Тези<?PAGE NO="22"?> срокове по никакъв начин не са оправдани от предприемането на процесуално-организационни действия, на действия по събиране на доказателства или от наличието на искания в хода на производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157</NO.P><TXT>При това положение неспазването на разумен срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06 е можело да постави ищците в несигурно положение, което надхвърля обичайно предизвикваната от наличието на съдебно производство несигурност. Това продължително състояние на несигурност по необходимост се е отразило на планирането на предстоящите решения и управлението на тези дружества и следователно представлява неимуществена вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158</NO.P><TXT>На трето място, при обстоятелствата по делото претърпяната от ищците неимуществена вреда поради продължителното състояние на несигурност, в което са били поставени, не се оказва напълно отстранена от констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159</NO.P><TXT>В това отношение ищците изтъкват, че претърпяната от тях неимуществена вреда трябва да бъде оценена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>най-малко<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> на <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> EUR с оглед на обстоятелствата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160</NO.P><TXT>При все това, първо, ищците не привеждат достатъчно доказателства, които да обосноват сумата от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>най-малко<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> EUR, поискана за поправянето на претърпените от тях неимуществени вреди. Следва също да се отбележи, че поисканото от ищците обезщетение има за цел да поправи редица неимуществени вреди, например посегателство срещу репутацията, което не е доказано и при всички положения е поправено в достатъчна степен с констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне (вж. т. 152—154 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161</NO.P><TXT>Второ, Съдът е постановил, че предвид необходимостта да се осигури спазването на правилата за конкуренция от правото на Съюза съдилищата на Съюза не бива само поради съображението, че не е спазен разумен срок за постановяване на решение, да дават възможност на жалбоподателя да поставя под съмнение основателността на глобата или размера ѝ, въпреки че всичките му възражения срещу констатациите относно размера на глобата и санкционираното с нея поведение са били отхвърлени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑385/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:456">EU:C:2009:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0194">194</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:301">EU:C:2014:301</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162</NO.P><TXT>Оттук следва, че неспазването на разумен срок за постановяване на решение по жалба, подадена по съдебен ред срещу решение на Комисията, с което на дадено предприятие се налага глоба за нарушаване на правилата за конкуренция от правото на Съюза, не може да доведе до цялостна или частична отмяна на наложената с това решение глоба (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131126">26 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑58/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:770">EU:C:2013:770</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Kendrion/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑50/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:771">EU:C:2013:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bolloré/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑414/12 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:301">EU:C:2014:301</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163</NO.P><TXT>Предвид обаче на равнището му, предоставянето на поисканото от ищците обезщетение за претърпяната от тях неимуществена вреда фактически би довело до оспорване на размера на глобата, наложена им с решение C(2005) 4634, макар да не е било доказано, че неспазването на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06 е повлияло върху размера на тази глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164</NO.P><TXT>Поради това поисканата от ищците сума не може да се счита за релевантен критерий за оценяване на размера на обезщетението, което са в правото си да претендират.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165</NO.P><TXT>Така с оглед на съображенията, изложени в точки 155—164 по-горе, и по-специално на значителното неспазване на разумния срок за произнасяне, както и на поведението на ищците, на необходимостта да се наложи спазването на правилата за конкуренция на Съюза и на<?PAGE NO="23"?> ефективността на настоящото производство, следва по справедливост да се приеме, че предоставянето на обезщетение от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR на всеки от ищците в достатъчна степен поправя претърпяната от тях вреда поради продължителното състояние на несигурност, в което всеки от тях се е намирал в хода на производството по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По лихвите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166</NO.P><TXT>Ищците искат от Общия съд да начисли върху размера на обезщетението, което биха могли да получат, компенсаторни и мораторни лихви в размер на лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на исковата молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167</NO.P><TXT>В тази връзка трябва да се направи разграничение между компенсаторните и мораторните лихви (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000127">27 януари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulder и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/89 и C‑37/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:38">EU:C:2000:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до компенсаторната лихва, следва да се напомни, че неблагоприятните последици вследствие изтеклия период от време между настъпването на увреждащия факт и определянето на обезщетение, не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото следва да се отчита обезценяването на парите (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940203">3 февруари 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grifoni/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑308/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:38">EU:C:1994:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050713">13 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Camar/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑260/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:283">EU:T:2005:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0138">138</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло, преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150212">12 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/IPK International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑336/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:83">EU:C:2015:83</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169</NO.P><TXT>Краят на периода, през който е налице право на такова преизчисляване на паричната стойност, по принцип трябва да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на претърпяната от ищеца вреда (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920519">19 май 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulder и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/89 и C‑37/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:217">EU:C:1992:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050713">13 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Camar/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑260/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:283">EU:T:2005:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0142">142</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0143">143</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081126">26 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agraz и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑285/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:526">EU:T:2008:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170</NO.P><TXT>В случая, от една страна, предоставеното на всеки от ищците обезщетение за поправяне на съответно претърпяната от него неимуществена вреда обхваща периода преди обявяването на настоящото решение и поради това не следва да се предоставят компенсаторни лихви за времето преди тази дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171</NO.P><TXT>От друга страна, що се отнася до дължимото на Gascogne обезщетение за поправяне на имуществената вреда, която това дружество е претърпяло, от цитираната в точка 168 по-горе съдебна практика следва, че ищците имат право да поискат начисляването на компенсаторна лихва във връзка с това обезщетението, считано от <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172</NO.P><TXT>При все това второто искане на ищците, както потвърждават в съдебното заседание, е върху размера на обезщетението, което могат да искат, да бъдат начислени компенсаторни лихви, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>считано от датата на предявяване на исковата молба<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173</NO.P><TXT>Така компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху обезщетението, дължимо на Gascogne за поправяне на претърпяната от него имуществена вреда, текат от <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> в съответствие с направено от него в исковата молба искане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174</NO.P><TXT>Освен това ищците, които изтъкват претърпяна загуба, не привеждат никакво доказателство, позволяващо да се установи, че разноските по банковата гаранция, плащани от Gascogne между <DATE ISO="20110530">30 май 2011 г.</DATE> и <DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, са можели да носят лихви в размера на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000127">27 януари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulder и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/89 и C‑37/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:38">EU:C:2000:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081126">26 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agraz и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑285/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:526">EU:T:2008:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175</NO.P><TXT>Ето защо Gascogne не може да претендира за прилагането на компенсаторни лихви, изчислени въз основа на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176</NO.P><TXT>За сметка на това обезценяването на парите, свързано с изтичането на времето, е отразено в годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка на установяване на Gascogne (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000127">27 януари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulder и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/89 и C‑37/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:38">EU:C:2000:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0220">220</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0221">221</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050713">13 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Camar/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑260/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:283">EU:T:2005:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0139">139</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081126">26 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Agraz и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑285/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:526">EU:T:2008:526</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177</NO.P><TXT>Следователно размерът на компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху дължимото на Gascogne обезщетение за поправяне на претърпяната от него имуществена вреда, съответства на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка на установяване на това дружество за периода от <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> до датата на обявяване на настоящото решение в рамките на поисканото от ищците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до мораторните лихви, от съдебната практика е видно, че задължението за тяхното заплащане възниква по принцип след съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на вреда (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900626">26 юни 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sofrimport/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑152/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:259">EU:C:1990:259</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179</NO.P><TXT>При определянето на размера на мораторните лихви следва да се вземат предвид член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от <DATE ISO="20121029">29 октомври 2012 година</DATE> относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="362" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 362, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Съгласно тези разпоредби лихвата за вземанията, неизплатени в срок, е лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>, серия С, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена с три и половина процентни пункта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180</NO.P><TXT>В случая обезщетенията, упоменати в точки 143 и 165 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението за поправяне на претърпяната от Gascogne имуществена вреда, трябва да се увеличат с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181</NO.P><TXT>Освен това размерът на увеличението трябва да се определи в рамките на поисканото от ищците (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920519">19 май 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mulder и др./Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑104/89 и C‑37/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:217">EU:C:1992:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070508">8 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Citymo/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑271/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:128">EU:T:2007:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0184">184</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182</NO.P><TXT>Размерът на мораторните лихви е лихвеният процент, определен от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, съгласно поисканото от ищците.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="25"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183</NO.P><TXT>Предвид всичко, изложено по-горе, настоящата искова молба трябва да бъде частично уважена относно поправянето на претърпените от ищците вреди поради нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и T‑79/06, без да е необходимо да се разпорежда поисканата от ищците при условията на евентуалност експертиза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184</NO.P><TXT>Обезщетение, дължимо на Gascogne за поправяне на претърпяната от него вреда заради заплащането на допълнителни разноски по банковата гаранция, възлиза на <FT TYPE="DECIMAL">47064,33</FT> EUR, увеличени с компенсаторни лихви, считано от <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> до обявяване на настоящото решение, в размер на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка, в която е установено това дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185</NO.P><TXT>Обезщетението, дължимо на всеки от ищците за поправяне на съответно претърпяната от тях неимуществена вреда, възлиза на <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186</NO.P><TXT>Размерът на обезщетенията, упоменати в точки 184 и 185 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението за поправяне на претърпяната от Gascogne имуществена вреда, се увеличат с мораторни лихви при условията, посочени в точки 180 и 182 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187</NO.P><TXT>Исковата молба се отхвърля в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150202">2 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>Т‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:80">EU:T:2015:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отхвърля възражението за недопустимост, повдигнато от Съда на Европейския съюз, и не се произнася по съдебните разноски. Поради това следва Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, да бъде осъден да понесе собствените си съдебни разноски и тези на ищците, които се отнасят до възражението за недопустимост, по което е постановено определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150202">2 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:80">EU:T:2015:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190</NO.P><TXT>По делото ищците са получили частично удовлетворение по съществото на предявените искания. Същевременно са загубили делото по отношение на голяма част от исканото обезщетение. При това положение и с оглед на всички обстоятелства по делото следва всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно съгласно настоящото решение Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)</P><?PAGE NO="26"?><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Gascogne обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">47064,33</FT> EUR за претърпяната от това дружество имуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по делата, приключили с решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sachsa Verpackung/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑79/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:674">EU:T:2011:674</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). От <DATE ISO="20140804">4 август 2014 г.</DATE> до обявяването на настоящото решение това обезщетение се преизчислява с компенсаторни лихви в размер на годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която това дружество е установено.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Gascogne Sack Deutschland GmbH обезщетение в размер на <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR и на Gascogne обезщетение в размер на <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR за съответно претърпяната от тези дружества неимуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по дела T‑72/06 и Т‑79/06.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Всяко от обезщетенията, посочени в точки 1) и 2) по-горе, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане, в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля исковата молба в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Съюза, представляван от Съда на Европейския съюз, да понесе собствените си съдебни разноски, тези на Gascogne Sack Deutschland, както и на Gascogne и отнасящи се до възражението за недопустимост, по което е постановено определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150202">2 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑577/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:80">EU:T:2015:80</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">6)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Gascogne Sack Deutschland и Gascogne, от една страна, и Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, от друга, понасят направените от тях съдебни разноски в производството, приключило с настоящото съдебно решение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">7)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Papasavvas</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Labucka</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Bieliūnas</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kreuschitz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Forrester</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20170110">10 януари 2017 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><?PAGE NO="27"?><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелствата по спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Производството и исканията на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А –</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По самоличността на увредената от твърдените имуществени и неимуществени вреди страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По причината, естеството и обхвата на твърдените неимуществени вреди</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По възражението за недопустимост, повдигнато при условията на евентуалност и изведено от погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените неимуществени вреди</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б –</NO.ITEM><ITEM.CONT>По същество</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела Т‑72/06 и Т‑79/06.</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По твърдените вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По изтъкнатата загуба на възможност за намиране на инвеститор по-скоро</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По твърдените загуби, претърпени поради плащането на лихви върху размера на глобата и поради плащането на разноски по банковата гаранция</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни бележки</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По заплащането на лихви върху размера на глобата</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По заплащането на разноските за банкова гаранция</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По оценката на претърпяната имуществена вреда</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По твърдените неимуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По неимуществените вреди, които се твърди, че са били претърпени от членовете на ръководните органи и служителите на ищците</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По неимуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели</ITEM.CONT><ITEM.REF>21</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По лихвите</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><?PAGE NO="28"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>