<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-73/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017TJ0073</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:532">EU:T:2018:532</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20180912">12.9.2018 г.</DATE> — Дело T‑73/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">RS/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (девети състав)</P><P><DATE ISO="20180912">12 септември 2018 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Договорно наети служители</KEYWORD><KEYWORD>Назначаване</KEYWORD><KEYWORD>Вътрешен конкурс</KEYWORD><KEYWORD>Съставяне на списък с резерви за назначаване на асистенти</KEYWORD><KEYWORD>Условие за допускане, състоящо се в изискване за непрекъсната активна заетост през дванадесетте месеца преди крайния срок за подаване на кандидатури</KEYWORD><KEYWORD>Отпуск по лични причини</KEYWORD><KEYWORD>Недопускане до участие в изпитите от конкурс</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑73/17</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">RS</HT>, бивш срочно нает служител на Европейската комисия, за когото се явяват S. Orlandi и T. Martin, avocats,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват G. Berscheid и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на конкурсната комисия за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2), с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя, и от друга страна, за обезщетение за вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),</P><P>състоящ се от: S. Gervasoni, председател, K. Kowalik-Bańczyk и C. Mac Eochaidh (докладчик), съдии,</P><P>секретар: M. Marescaux, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Между <DATE ISO="20100616">16 юни 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20130615">15 юни 2013 г.</DATE> жалбоподателят — RS, работи в Европейската комисия като договорно нает служител от функционална група III. От <DATE ISO="20130616">16 юни 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20160615">15 юни 2016 г.</DATE> той е срочно нает служител по договор, сключен на основание член 2, буква б) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>УРДС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>От <DATE ISO="20151001">1 октомври</DATE> до <DATE ISO="20151130">30 ноември 2015 г.</DATE> органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, разрешава на жалбоподателя неплатен отпуск на основание член 17 от УРДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160209">9 февруари 2016 г.</DATE> Комисията публикува обявление за вътрешен изпитен конкурс за съставянето на списък с резерви за назначаване на секретари/деловодители от степен 2 (AST/SC 2), асистенти от степен 2 (AST 2) и администратори от степен 6 (AD 6) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>конкурсното обявление<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>). Трите конкурса са обозначени съответно със следните референтни номера: COM/01/AST-SC/16 (AST/SC 2) — Секретари/деловодители, COM/02/AST/16 (AST 2) — Асистенти, и COM/03/AD/16 (AD 6) — Администратори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Дял III (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Условия за допускане<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), член 2.1 от конкурсното обявление предвижда в частност следното за административния статут на кандидатите:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Изисква се:</P><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да имате служебен стаж като длъжностно лице, срочно нает служител или договорно нает служител в Комисията с продължителност от най-малко 42 месеца, но не непременно последователни; работата в агенции или други институции не се зачита за такъв стаж; работата в Комисията като временен служител, служител със спомагателни функции, служител от местния персонал или командирован национален експерт (КНЕ) също не се зачита за такъв стаж;</TXT></NP><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>през последните поне дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване да сте били длъжностно лице, срочно нает служител или договорно нает служител в Комисията; през тези дванадесет месеца трябва да сте били с административен статут <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>активна заетост<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>отпуск за отбиване на военна служба<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>командировка в интерес на службата<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>командировка по желание на служителя<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> (през първите шест месеца от командировката по желание на служителя) по смисъла на член 37 и сл. от [Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>На дата, която тук не е известна, жалбоподателят подава кандидатурата си за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160411">11 април 2016 г.</DATE> конкурсната комисия за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2) съобщава на жалбоподателя решението си да отхвърли кандидатурата му (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), тъй като той не отговаря на предвиденото в конкурсното обявление условие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>през последните поне дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване да [е бил] с административен статут <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>активна заетост<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>отпуск за отбиване на военна служба<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>командировка в интерес на службата<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>командировка по желание на служителя<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> (през първите шест месеца от командировката по желание на служителя) по смисъла на член 37 и сл. от [Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>спорното условие<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160711">11 юли 2016 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, съобщено на жалбоподателя на 24 октомври същата година, органът по назначаването отхвърля подадената по административен ред жалба и изпраща решението си на адвокатите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170203">3 февруари 2017 г.</DATE> жалбоподателят подава разглежданата тук жалба в секретариата на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170203">3 февруари 2017 г.</DATE> жалбоподателят моли, от една страна, да му бъде предоставена анонимност в съответствие с член 66 от Процедурния правилник на Общия съд, и от друга, делото му да бъде съединено със свързаното дело T‑55/17, Healy/Комисия, в съответствие с член 68 от Процедурния правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170215">15 февруари 2017 г.</DATE> жалбоподателят и Комисията са приканени да представят становища по евентуалното съединяване на това дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170223">23 февруари 2017 г.</DATE> жалбоподателят заявява, че е съгласен със съединяването на това дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия, без да поиска поверително третиране на данните в процесуалните документи и доказателствата по преписката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Комисията представя писмената си защита на <DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20170406">6 април 2017 г.</DATE> Общият съд уважава искането на жалбоподателя за анонимност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE> жалбоподателят посочва, че се отказва от подаването на реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> жалбоподателят прави искане за провеждане на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171114">14 ноември 2017 г.</DATE> председателят на девети състав на Общия съд взема решение да не съединява настоящото дело и дела T‑55/17, Healy/Комисия, и T‑79/17, Schoonjans/Комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20180118">18 януари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Жалбоподателят моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да му заплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR като обезщетение за претърпените неимуществени вреди,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Комисията моли Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за отмяна</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно основание, което по същество представлява възражение за незаконосъобразност на конкурсното обявление, по съображение, че спорното условие, на което се основава обжалваното решение, е в противоречие, от една страна, с член 24а и член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), и от друга, с принципа на равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според жалбоподателя от член 29 от Правилника следва, че до участие във вътрешните конкурси за дадена институция се допускат всички лица, които работят за тази институция, в това число срочно наетите служители, и че всяко изключение от този принцип трябва да е надлежно мотивирано с оглед на интереса на службата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>За жалбоподателя е безспорно, че е бил на служба в Комисията към момента на подаването и разглеждането на кандидатурата му за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2). Освен това той смята, че за първи път Комисията тълкува условието кандидатът да е бил <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>на служба в институцията<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> като изискване да е бил с административен статут активна заетост (или в някой от посочените в конкурсното обявление видове отпуск) през дванадесетте месеца преди приключването на записванията за конкурса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Според жалбоподателя, противно на приетото от органа по назначаването в решението му от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, спорното условие не позволява да се постигне зададената двойна цел, а именно, от една страна, да се осигури наемането на високо квалифициран и непосредствено пълноценен в работата си персонал, и от друга, да се уреди в интерес на службата положението на договорно и срочно наетите служители, които отдавна и без прекъсване работят за Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателят посочва, че няма никакво основание да се презумира, че има опасност да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>в по-малка степен непосредствено пълноценен в работата си<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> от други служители, които са ползвали по-дълъг отпуск (например за отглеждане на дете или за отбиване на военна служба) и имат по-малък служебен стаж.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Спорното условие било въведено и в нарушение на принципа на равно третиране, доколкото без обективна причина кандидатите били третирани различно според вида отпуск, който са ползвали през дванадесетте месеца преди приключването на записванията за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2). Според жалбоподателя органът по назначаването допуска грешка, като приема, че този принцип е спазен, щом са третирани еднакво всички кандидати, ползвали отпуск по лични причини или неплатен отпуск. Също така тази разлика в третирането не намирала обяснение в това, че за разлика от служителите в отпуск по лични причини служителите в отпуск за отглеждане на дете или по семейни причини остават осигурени към общата здравноосигурителна схема на Европейския съюз и продължават да набират осигурителен стаж за пенсия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателят оспорва разбирането, че отпускът му е въпрос на личен избор без връзка с интереса на службата. От една страна, съгласно член 17 от УРДС такъв отпуск се разрешавал само ако заявлението е в съответствие с интереса на службата. От друга страна, отпускът му позволил да работи за повишаване на професионалната си квалификация, което трябвало да се вземе предвид съгласно член 24а от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят посочва, че целта да се уреди положението на работилите в Комисията служители, не намира никакво основание в конкурсното обявление. Освен това въпросното обявление в частност предвиждало, че кандидатите трябва да имат служебен опит от най-малко 42 не непременно последователни месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>По тези причини спорното условие било в противоречие с членове 24а и 27 от Правилника, доколкото нямало връзка с качествата на служителите — кандидати на вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>При всички случаи предвид кратката продължителност на отпуска му жалбоподателят по същество твърди, че последиците от спорното условие са непропорционални на целта на конкурсното обявление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съображения на Общия съд</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Член 24а от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Съюзът насърчава повишаването на професионалната квалификация на длъжностните лица, което е съвместимо с правилното функциониране на службата и съответства на интересите ѝ.</ALINEA><ALINEA>Подобно повишаване на квалификацията се взема предвид за целите на служебното развитие на длъжностните лица<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Член 27, първа алинея от Правилника гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Назначаването има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите — членки на Европейския съюз. Не се запазват длъжности за граждани на определени държави членки<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомнят определените в съдебната практика принципи относно условията и реда за организиране на конкурси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Първо, основната роля на обявлението за конкурс се състои в това да информира заинтересованите лица по възможно най-точен начин за естеството на необходимите условия за заемането на въпросното работно място, за да могат тези лица да преценят дали да подадат кандидатурата си (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giulietti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑293/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:37">EU:T:2006:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Второ, в това отношение институцията разполага с широко право на преценка, за да определи критериите във връзка с уменията, изисквани за длъжностите, които подлежат на заемане, и за да определи в зависимост от тези критерии и в интерес на службата условията и реда за организирането на конкурса (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081009">9 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chetcuti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑16/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:549">EU:C:2008:549</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика, от<?PAGE NO="6"?> <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060131">31 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giulietti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑293/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:37">EU:T:2006:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heus/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑173/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:392">EU:T:2006:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Правото на преценка, с което институциите разполагат при организирането на конкурси, по-специално във връзка с определянето на условията за допускане, трябва обаче да се упражнява в съответствие с императивните разпоредби на член 27, първа алинея и член 29, параграф 1 от Правилника. Именно императивно член 27, първа алинея от Правилника определя целта на всяко назначаване, а член 29, параграф 1 — процедурния ред, който трябва да се следва при заемане на свободна длъжност. Поради това правото на преценка винаги трябва да се упражнява в зависимост от изискванията, свързани с подлежащите на заемане длъжности, и в по-общ план — в зависимост от интереса на службата (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heus/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑173/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:392">EU:T:2006:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика; в този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Prospero/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑99/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:153">EU:F:2009:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася конкретно до условията, ограничаващи записването на кандидати за участие в конкурс, те наистина могат да стеснят възможностите на институцията да назначи най-добрите кандидати по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника, но от това все пак не следва, че всяко условие, което въвежда подобно ограничение, е в противоречие с посочения по-горе член. Всъщност правото на преценка на администрацията при организирането на конкурсите и в по-общ план интересът на службата предоставят на институцията правото да поставя условията, които счита за уместни и които, като ограничават достъпа на кандидатите до определен конкурс, а оттам, разбира се, и броя на записаните за участие кандидати, все пак не поставят в опасност постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които имат способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти по смисъла на член 27, първа алинея от Правилника (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Prospero/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑99/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:153">EU:F:2009:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение, както поддържа Комисията, в съдебната практика вече е прието, че не е налице задължение да се допускат до участие във вътрешните конкурси за институцията всички лица, които са на служба в нея. Всъщност подобно задължение би накърнило широкото право на преценка, признато на тази институция (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081009">9 октомври 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chetcuti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑16/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:549">EU:C:2008:549</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090924">24 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brown/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑37/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:121">EU:F:2009:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно на служителите и длъжностните лица на институцията не може да се признае абсолютно право на участие във вътрешните за нея конкурси (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970306">6 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Kerros и Kohn-Berge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑40/96 и T‑55/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:28">EU:T:1997:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061108">8 ноември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chetcuti/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑357/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:339">EU:T:2006:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В този смисъл се приема, че в противоречие с член 27, първа алинея от Правилника са само онези условия, ограничаващи достъпа на кандидатите до конкурса, които застрашават постигането на целта да се осигури записването за участие на кандидатите, които отговарят на най-високите стандарти (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970306">6 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Kerros и Kohn-Berge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑40/96 и T‑55/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:28">EU:T:1997:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Prospero/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑99/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:153">EU:F:2009:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Трето, следва да се припомни, че предвид признатото на институциите широко право на преценка в тази област контролът на Общия съд за спазването на условието във връзка с интереса на службата трябва да се свежда до преценка дали институцията е действала в границите на разумното и неоспоримото и дали не е упражнила явно неправилно правото си на преценка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150619">19 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Z/Съд</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑88/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:393">EU:T:2015:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0106">106</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>На второ място, следва да се припомни и при какви условия институциите могат да изискват от кандидатите на вътрешен конкурс да притежават служебен стаж с определена продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение вече е постановено, че изискването за определен брой години служебен стаж е подходящо средство, за да се гарантира, че длъжностните лица ще притежават всички качества, изисквани от член 27, първа алинея от Правилника, и съответно за да се обезпечи интересът на службата. Всъщност притежаването на определен стаж и съответно на значителен опит в институциите на Европейския съюз представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>сигурен белег<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> за наличието на упоменатите качества (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heus/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑173/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:392">EU:T:2006:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Подобно условие за стаж позволява да се гарантира, че за допусканите до вътрешния конкурс лица в продължение на определено време са се прилагали условията за работа на административния персонал на институциите, и в частност правилата за атестирането и дисциплината, и че тези лица са доказали способностите си в този контекст. Следователно процедурата по наемане осигурява на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, така както ги преценяват самите институции (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heus/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑173/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:392">EU:T:2006:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Така в съдебната практика вече са допускани условия за притежаване на служебен стаж с продължителност от три години (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970306">6 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Kerros и Kohn-Berge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑40/96 и T‑55/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:28">EU:T:1997:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091117">17 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Prospero/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑99/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2009:153">EU:F:2009:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от пет години (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Heus/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑173/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:392">EU:T:2006:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от десет години (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001121">21 ноември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Carrasco Benítez/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑214/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:272">EU:T:2000:272</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), тъй като в случаите по тези дела съответната институция е упражнявала широкото си право на преценка при спазване на условието във връзка с интереса на службата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>За сметка на това въвеждането на допълнително условие, състоящо се в изискване наред с притежаването на определен служебен стаж кандидатстващите длъжностни лица и служители да са били и без прекъсване на служба в институцията през периода, определен с условието за служебен стаж, може да доведе до отстраняването от участие във вътрешния конкурс на длъжностни лица и служители, които имат същия или по-голям служебен стаж от необходимия съгласно последно упоменатото условие. Оттук следва, че ако институцията не обоснове това изискване, същото трябва да се смята за незаконосъобразно (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970306">6 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>De Kerros и Kohn-Berge/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑40/96 и T‑55/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:28">EU:T:1997:28</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В настоящия случай е безспорно, че дял III (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Условия за допускане<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>), член 2.1, букви а) и б) от конкурсното обявление изисква кандидатите не само да притежават служебен стаж от най-малко 42 не непременно последователни месеца, но и да са работили в Комисията през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване, като през тези дванадесет месеца да са били с административен статут активна заетост, отпуск за отбиване на военна служба, отпуск за отглеждане на дете или отпуск по семейни причини, командировка в интерес на службата или командировка по желание на служителя с продължителност не повече от шест месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Ето защо е видно, че конкурсното обявление изисква през период от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване кандидатите да са били на служба в Комисията без прекъсване и с някой от изброените в точка 47 по-горе административни статути, сред които не фигурира в частност отпускът по лични причини.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че като последица от спорното условие от участие във вътрешните конкурси, за които се отнася конкурсното обявление, се отстраняват някои длъжностни лица и служители, които имат по-голям служебен стаж от необходимите съгласно конкурсното обявление 42 месеца, по единственото съображение, че не са били без прекъсване на служба в Комисията през периода от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване, например защото са ползвали макар и кратък отпуск по лични причини. Именно в тази ситуация е жалбоподателят, който е имал служебен стаж от 69 месеца, но е ползвал двумесечен отпуск по лични причини през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>За да обоснове спорното условие обаче, Комисията просто посочва, че с него се цели да бъдат наети длъжностни лица, които са не само способни и високо квалифицирани, но и поради доказания си опит ще бъдат непосредствено пълноценни в работата си. В това отношение е вярно, че тази цел е изрично спомената в дял <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Обща рамка<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> от конкурсното обявление. Комисията обаче не посочва нито едно конкретно обстоятелство, свързано с характеристиките на подлежащите на заемане длъжности, от което да личи, че само служителите, които са били без прекъсване на служба в Комисията през дванадесетте месеца преди датата на приключване на електронното записване, биха били непосредствено пълноценни в работата си, и което съответно да обосновава изключването от участие в спорния вътрешен конкурс на служителите, които не са били без прекъсване на служба в Комисията през този период, в частност защото са ползвали отпуск по лични причини, въпреки че имат по-голям служебен стаж от изискваните 42 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>При тези условия трябва да се приеме, че Комисията е упражнила явно неправилно правото си на преценка, когато е въвела в конкурсното обявление допълнително условие към условието за служебен стаж, изискващо кандидатите да са били без прекъсване на служба в Комисията през периода от дванадесет месеца преди датата на приключване на електронното записване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>При всички случаи не може да се заключава, че даден служител би бил по-високо квалифициран или по-непосредствено пълноценен в работата си от друг само защото двамата са ползвали различни по вид отпуски. Този извод намира допълнително потвърждение в обстоятелството, че спорното условие парадоксално води до изключването от участие на някои служители като жалбоподателя, въпреки че поради по-малката продължителност на отпуска си те имат повече присъствени дни през последните дванадесет месеца на служба в Комисията, отколкото други служители, които обаче са допуснати до участие в разглеждания вътрешен конкурс. Тази констатация впрочем опровергава твърдението на Комисията в отговор на писмен въпрос от Общия съд, че въпросното условие позволявало да се даде шанс за назначаване на постоянна длъжност на онези служители, които са доказали, че го заслужават с работа и с действително изпълнение на служебните задачи, което е имало възможност да бъде оценено най-неотдавна и съответно възможно най-надеждно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Следователно изключването от участие на служителите, ползвали отпуск по лични причини, не е обосновано нито с оглед на заложените цели, нито с оглед на член 27, първа алинея от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Този извод не намира опровержение в изложения в съдебното заседание довод на Комисията, че рискувала да наруши принципа за недопускане на дискриминация, ако предвиди различни условия за допускане в зависимост от това дали съответните служители са договорно или срочно наети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В това отношение, противно на посоченото от Комисията в отговор на писмен въпрос от Общия съд, няма значение, че става дума за първите вътрешни конкурси след реформата в Правилника от 2013 г., до които се допускат за участие договорно наети служители, и че поради това няма предходна практика в обратен смисъл. Това обстоятелство е още по-малко релевантно, като се<?PAGE NO="9"?> има предвид, че в случая жалбоподателят не е договорно нает, а срочно нает служител. Освен това при всички положения за Комисията е било възможно да изравни условията за допускане на договорно наетите служители с тези за срочно наетите служители при спазване на установените в съдебната практика принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Предвид всички тези обстоятелства, без да е необходимо произнасяне по евентуалното наличие на нарушение на член 24а от Правилника или на принципа на равно третиране, следва да бъде уважено възражението за незаконосъобразност поради противоречие на спорното условие с член 27, първа алинея от Правилника и съответно обжалваното решение трябва да бъде отменено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за обезщетение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Тъй като според жалбоподателя отмяната на обжалваното решение няма да е достатъчна, за да се поправят претърпените от него неимуществени вреди, той моли Общия съд да осъди Комисията да му заплати сумата от <FT TYPE="NUMBER">5000</FT> EUR. Комисията възразява, че доколкото обжалваното решение не е незаконосъобразно, посоченото искане, предявено за първи път пред Общия съд, трябва да бъде отхвърлено. При всички положения, дори да се предположи, че решението е незаконосъобразно, отмяната му щяла да е достатъчна, за да се поправят твърдените неимуществени вреди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика е възможно със самата отмяна на незаконосъобразен акт да се поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041109">9 ноември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Montalto/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑116/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:325">EU:T:2004:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; в този смисъл вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870709">9 юли 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hochbaum и Rawes/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>44/85, 77/85, 294/85 и 295/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:348">EU:C:1987:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>При все това отмяната на незаконосъобразния акт не може сама по себе си да е подходящо средство за поправяне на вредата, когато, от една страна, обжалваният акт съдържа недвусмислено отрицателна оценка за способностите на жалбоподателя, която може да го оскърби (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900207">7 февруари 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Culin/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑343/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:49">EU:C:1990:49</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000323">23 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rudolph/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑197/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:86">EU:T:2000:86</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cwik/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:447">EU:T:2005:447</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0205">205</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0206">206</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от друга страна, жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която е отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060606">6 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Girardot/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑10/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:148">EU:T:2006:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0131">131</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091119">19 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Michail/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑49/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:456">EU:T:2009:456</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>В настоящия случай жалбоподателят твърди, че претърпяната от него неимуществена вреда се дължи на това, че за Комисията е невъзможно отново да го постави в същите условия, при които е трябвало да бъде организиран конкурсът, за да се гарантират равното третиране на всички кандидати и обективността на оценяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Налага се констатацията, че от една страна, жалбоподателят не твърди Комисията да е дала отрицателна оценка на способностите му, която може да го оскърби, и от друга, че той не доказва да е претърпял неимуществена вреда, отделна от незаконосъобразността, дала основание за отмяната.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>При тези условия въз основа на съдебната практика, припомнена в точки 58 и 59 по-горе, Общият съд намира, че всяка евентуална неимуществена вреда, която жалбоподателят може да е претърпял вследствие от незаконосъобразността на обжалваното решение, се поправя по подходящ начин и в достатъчна степен с отмяната на това решение. Ето защо искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От всички изложени по-горе съображения следва, че жалбата трябва да се уважи в частта, в която се иска отмяна на обжалваното решение, и да се отхвърли в останалата ѝ част.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като в случая Комисията по същество е загубила делото, следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (девети състав),</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на конкурсната комисия за вътрешен конкурс COM/02/AST/16 (AST 2), с което се отхвърля кандидатурата на RS.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Gervasoni</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kowalik-Bańczyk</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Mac Eochaidh</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20180912">12 септември 2018 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>