(1)

На 14 ноември 2022 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на стоманени ленти с удебелявания с произход от Китайската народна република („Китай“ или КНР) и Турция („засегнатите държави“) въз основа на член 5 от основния регламент. Комисията публикува известие за започване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 30 септември 2022 г. от Laminados Losal S.A.U. („жалбоподателя“ или Losal). Жалбата е подадена от името на промишлеността на Съюза за производство на стоманени ленти с удебелявания по смисъла на член 5, параграф 4 от основния регламент. В жалбата се съдържаха доказателства за дъмпинг и за произтичаща от него съществена вреда, които бяха счетени за достатъчно основание за започване на разследването.

(3)

На 12 юли 2023 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1444 на Комисията (3) за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени ленти с удебелявания с произход от Китай и Турция („регламента за временните мерки“).

(4)

След разгласяването на съществените факти и съображения, въз основа на които беше наложено временно антидъмпингово мито („разгласяване на предварителните заключения“), правителството на Турция, турският производител износител Özkan Demir, китайският производител износител Longteng и ползвателят от Съюза Fincantieri S.p.A (Fincantieri) представиха писмени изявления, в които изложиха своите становища относно предварителните констатации в срока, предвиден в член 2, параграф 1 от регламента за временните мерки. Освен това Losal представи коментар относно изявлението на Özkan Demir след срока, предвиден в точка 8 от известието за започване.

(5)

На страните, които поискаха да бъдат изслушани, беше предоставена такава възможност. Изслушвания бяха проведени с правителството на Турция, с Özkan Demir и с Fincantieri.

(6)

Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима за окончателните си констатации. При изготвянето на окончателните си констатации Комисията анализира коментарите, представени от заинтересованите страни, и преразгледа своите предварителни заключения, когато това бе целесъобразно.

(7)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени ленти с удебелявания с произход от КНР и Турция („окончателно разгласяване“). На всички страни бе предоставен срок, в който да представят своите коментари по окончателното разгласяване.

(8)

Също така страните, които поискаха да бъдат изслушани, получиха тази възможност. Бяха проведени изслушвания с Longteng и Özkan Demir.

(9)

След разгласяване на предварителните заключения нито една заинтересована страна не представи допълнителни твърдения или коментари при започване на процедурата, различни от посочените в раздел 1.4 от регламента за временните мерки. Поради това Комисията потвърди своите констатации и заключения, изложени в съображения 8—15 от регламента за временните мерки.

(10)

Поради липсата на коментари относно изготвянето на извадка от производители от Съюза, вносители и производители износители Комисията потвърди изложеното в съображения 16—23 от регламента за временните мерки.

(11)

Както е посочено в съображение 28 от регламента за временните мерки, разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 октомври 2021 г. до 30 септември 2022 г. („разследвания период“ или РП). Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, обхвана периода от 1 януари 2019 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(12)

Комисията припомни, че, както е посочено в съображение 30 от регламента за временните мерки, разглежданият продукт е ленти с удебелявания от нелегирани стомани с широчина в диапазона до 204 mm („стоманени ленти с удебелявания“), с произход от КНР и Турция, понастоящем класирани в код по КН еx72165091 (код по ТАРИК 7216509110) („разглежданият продукт“).

(13)

Стоманените ленти с удебелявания се използват основно в корабостроителната промишленост за изграждане на стоманената рамка на пътнически круизни кораби, фериботи, военни и търговски кораби. Стоманените ленти с удебелявания може да се използват също така при изграждането на платформи в открито море и трамвайни релси, но в Съюза това приложение на стоманените ленти с удебелявания е свързано само с незначителни количества.

(14)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 31 и 32 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(15)

След разгласяване на предварителните заключения Комисията получи коментари от Longteng относно предварителните констатации за дъмпинг.

(16)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображение 43 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(17)

Подробна информация за съществуването на значителни нарушения беше посочена в раздел 3.1.2.1 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

(18)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображение 84 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(19)

След разгласяване на предварителните заключения Longteng представи коментари, свързани с използваните референтни стойности за някои фактори на производство и с ПОАР, използвани при формирането на нормалната стойност.

(20)

Longteng повтори твърденията си, представени във втората бележка към досието, без да представи нови елементи. Те бяха обобщени и опровергани в съображения 92—94 от регламента за временните мерки. Longteng също така твърди, че референтните стойности, използвани за кислорода и азота, не следва да се основават на цените на вноса в Малайзия, тъй като този внос се основава главно на внос от Сингапур, за който се твърди, че има ограничено промишлено производство, като тези референтни стойности не могат да отразяват съответните разходи за масово производство на тези продукти. Longteng също така посочи много по-ниски референтни стойности на „стойността, при която няма нарушения“ за кислорода и азота, установени в други процедури, в които Мексико беше избрано за подходяща представителна държава. Longteng предложи да се използват стойностите на разходите за кислород и азот на оказалия съдействие турски производител износител Özkan Demir.

(21)

Комисията установи, че по отношение на тези фактори на производство Сингапур е сред 10-те страни начело в света по изнесени количества (4). Следователно износът му за Малайзия може да се използва като разумна основа за определяне на тези референтни стойности. Освен това се предполага, че поради конкуренцията стойностите на вноса в Малайзия трябва да отразяват стойността на съответните фактори на производство в Малайзия. Следователно общото твърдение по отношение на производствените разходи в страната на износа е от ограничено значение. Що се отнася до по-ниските референтни стойности, използвани в друга процедура, както е обяснено в съображение 90 от регламента за временните мерки, не беше счетено за удачно да се използва Мексико при установяване на референтните стойности на тези материали за влагане, тъй като то не е имало внос в представителни количества на трите материала за влагане (5). Освен това тези стойности не се отнасят за същия разследван период. И накрая, тъй като Özkan Demir не е закупувал кислород и азот поради различен производствен процес, тази информация не беше налична.

(22)

Longteng твърди, че средната цена на вноса на аргон в Турция е била изкуствено висока и предложи да се използва действителната цена на аргона, отчетена от Özkan Demir, или този фактор на производство да се премести към „консумативи“. Що се отнася до кислорода и азота обаче, такава информация от Özkan Demir не беше достъпна. Също така, предвид представителните обеми на вноса на аргон в Турция, нямаше обективна причина, поради която тези цени да се смятат за непредставителни или аргонът да се третира като консуматив.

(23)

Въз основа на това твърденията по отношение на факторите на производство бяха отхвърлени.

(24)

След окончателното разгласяване Longteng заяви, че референтните стойности, използвани при формиране на нормалната стойност за варовика, азота и кислорода, се различават значително от собствените му единични разходи. Освен това Longteng предложи като референтна стойност за варовика да се използва цената на вноса в Бразилия, а като референтни стойности за азота и кислорода се позова на цените от най-голямата страна на износа.

(25)

Комисията отхвърли тези твърдения на основанието, че Longteng не е предоставило доказателства, с помощта на които да се установи категорично, че стойностите на въпросните фактори на производство са незасегнати от нарушения по смисъла на член 2, параграф 6а, втора алинея от основния регламент. Всеки аргумент, основан на сравнение на засегнати от нарушения стойности е неотносим. Освен това по отношение на алтернативните референтни стойности, предложени от Longteng, Комисията отбеляза, че Бразилия не е внасяла азот и кислород в достатъчно представителни количества, поради което, както е обяснено в съображение 90 от регламента за временните мерки и в съображение 22 по-горе, Комисията избра Малайзия като единствената представителна държава, която е имала представителни количества по отношение на трите въпросни фактора на производство. Поради това такъв източник не е счетен за подходящ. Въз основа на гореизложеното твърдението беше отхвърлено.

(26)

Longteng твърди, че някои елементи на „разходи за маркетинг, продажби и дистрибуция“, като например навло, износ, транспорт и комисиона за продажби, не следва да се включват при изчисляването на ПОАР на представителното дружество, тъй като нормалната стойност трябва да се изчислява на базата на стойност франко завода.

(27)

Комисията преразгледа финансовите отчети на турския производител, прие твърдението на Longteng и премахна тези разходи от изчисляването на ПОАР. Противно на твърдението в съображение 109 от регламента за временните мерки, финансовите данни бяха извлечени от финансовите отчети на дружеството, които са публично достъпни на уебсайта на дружеството.

(28)

Успоредно с това Комисията установи също така, че временните маржове на ПОАР и печалбата на турския производител не са били изчислени правилно, тъй като някои елементи са били включени/изключени при изчисляване на маржа на ПОАР, но не и при изчисляване на маржа на печалбата, което е довело до несъответствие при изчисляване на маржовете. Подробните корекции бяха оповестени на оказалия съдействие производител износител в КНР. Стойностите на ПОАР и печалбата впоследствие бяха преизчислени и получените проценти са съответно 13,3 % и 16,9 % от общата сума на незасегнатите от нарушения производствени разходи.

(29)

След окончателното разгласяване Longteng твърди, че при изчисляване на маржа на печалбата на представителното дружество Комисията погрешно е включила в изчислението на печалбата транспортните разходи, които са били извадени от ПОАР. Освен това Longteng твърди, че установените ПОАР и норма на печалбата не може да се считат за реалистични в стоманодобивната промишленост.

(30)

Комисията отхвърли това твърдение, тъй като при изчисляване на нормата на печалбата не е имало причини за невключването на редове „други приходи/разходи от основна дейност“ и „финансови приходи/разходи“, понеже тези елементи са били взети предвид при изчисляването на общия размер на ПОАР. Включването или невключването на тези позиции в изчисляването на печалбата и ПОАР не оказва влияние върху окончателното определяне на дъмпинга, тъй като всяко увеличение/намаление на ПОАР ще доведе до съответно намаление/увеличение на маржа на печалбата.

(31)

След окончателното разгласяване Longteng твърди, че при изчисляване на маржа Комисията е трябвало да извади приходите и разходите в чуждестранна валута от ПОАР, тъй като те се дължат на големите колебания в оценката на турската лира през разследвания период.

(32)

Във връзка с това Комисията счита, че приходите и разходите в чуждестранна валута обикновено се вземат предвид при изчисляване на ПОАР, при условие че тези разходи са свързани с продукта, предмет на разследването. Освен това, ако тези разходи бяха изключени, те щяха да увеличат съответно приложимия марж на печалбата, като по този начин нямаше да окажат въздействие върху общото равнище на ПОАР и печалбата. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(33)

Longteng твърди също така, че Комисията не е трябвало да адаптира процента на печалбата след приспадане на транспортните разходи, както е било поискано от Longteng и отбелязано в съображение 29. Освен това Longteng твърди, че използваните проценти на ПОАР и печалбата не може да се считат за реалистични по отношение на стоманодобивната промишленост.

(34)

Комисията счита, че изчисленията са направени в съответствие със стандартната ѝ практика и аргументите, посочени от Longteng, не предоставят основателна причина да се действа по друг начин. Комисията смята, че представените от Longteng стойности не се отнасят до представителната държава и следователно не може да бъдат взети предвид за целите на настоящото разследване. Въз основа на гореизложеното твърдението беше отхвърлено.

(35)

След разгласяване на предварителните заключения Комисията установи, че увеличението на цените на електроенергията и природния газ в Турция е надминало темпа на инфлация в Турция. Освен това информацията за цените на електроенергията и природния газ през втората половина на 2022 г. не беше публикувана от Турския статистически институт. Поради това Комисията реши да използва незасегнатата от нарушения цена на електроенергията и природния газ в Малайзия. В действителност Малайзия е държава със сходно равнище на икономическо развитие като КНР и беше използвана също така за изчисляване на референтната стойност на кислорода, азота и варовика. Освен това Малайзия е използвана и като представителна държава в други подобни разследвания.

(36)

В Малайзия цените на електроенергията бяха публично достъпни на уебсайта на електроснабдителното дружество TNB (6). Комисията използва цените, приложими за клиенти от категорията „средно напрежение“. В Малайзия цените на природния газ бяха публично достъпни на уебсайта на енергийната комисия (7). Комисията използва цените на природния газ, приложими за индустриалните потребители през четвъртото тримесечие на 2021 г., и избра диапазон на потребление в съответствие с потреблението на природен газ от жалбоподателя.

(37)

С изключение на промените, описани в съображения 26—36, Комисията формира нормалната стойност, както е описано в съображения 110—114 от регламента за временните мерки.

(38)

Подробна информация за изчисляването на експортната цена беше изложена в съображения 115 и 116 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

(39)

Подробна информация относно сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше изложена в съображения 117 и 118 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

(40)

След заключенията по твърденията на Longteng, описани в съображения 23 и 27, и констатациите, описани в съображения 28 и 36, Комисията преразгледа дъмпинговите маржове.

(41)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(42)

След разгласяване на предварителните заключения Комисията получи писмени коментари от правителството на Турция и от Özkan Demir относно предварителните констатации за дъмпинг. След окончателното разгласяване Комисията получи писмени коментари от правителството на Турция и от Özkan Demir.

(43)

Подробна информация за изчисляването на нормалната стойност беше изложена в съображения 122—133 от регламента за временните мерки.

(44)

След разгласяване на предварителните заключения Özkan Demir, в контекста на допълнителните си твърдения, описани подробно в съображение 74 по-долу, твърди, че „анализът на обичайните търговски условия“ („анализ на ОТУ“) е следвало да се извърши на тримесечна основа. Özkan Demir обоснова това твърдение със значителното увеличение на производствените разходи, които са нараснали повече от два пъти през разследвания период. Özkan Demir обясни, че така се е стигнало до това някои сделки да бъдат третирани като губещи, но в действителност те са били рентабилни на тримесечна основа. Özkan Demir твърди също така, че когато в миналото Комисията се е сблъсквала със значителни колебания в производствените разходи, е изчислявала дъмпинга на месечна или тримесечна основа. В подкрепа на твърденията си по време на изслушването Özkan Demir се позова на доклада на панела на СТО относно Доминиканска република — антидъмпингови мерки относно стоманени пръти (Коста Рика) (8).

(45)

Комисията отбеляза обаче, че нищо в текста на член 2, параграф 4 от основния регламент не изисква използването на тримесечни данни за производствените разходи. В действителност член 2, параграф 4 се отнася до „среднопретеглените разходи за периода на разследване“ като разумен период за определяне дали цените осигуряват възстановяване на разходите. Комисията счете, че използването на годишни производствени разходи е общоприето и изглежда подходящо в повечето случаи, тъй като премахва крайностите и краткосрочните колебания както при разходите, така и при цените. Това дори е норма в практиката на много разследващи органи. Отклонение от използването на средногодишните разходи се прави само при много изключителни обстоятелства. Комисията внимателно разгледа това твърдение, за да прецени дали има причини да се отклони от метода за извършване на анализа на ОТУ въз основа на средногодишните производствени разходи. Тя обаче стигна до заключението, че в този случай не са налице изключителни обстоятелства.

(46)

Първо, както е обяснено от Özkan Demir, дружеството не е произвеждало непрекъснато продукта, предмет на разследването. Наистина през разследвания период е имало месеци, в които не е имало никакво производство. Използването на сравнително кратки интервали от време (три месеца в случай на тримесечия) в такава ситуация не би довело до среден резултат, който представя точно разходите за периода, който обхваща. С други думи, тъй като в някои тримесечия няма да има производствени данни за поне една трета от съответния период, получената средна стойност няма да отразява точно съответните разходи през цялото тримесечие. В такъв случай „отдалечаването“ на фокуса към по-дълъг период от една година е по-подходящо, тъй като средната годишна стойност по-точно представя производствените разходи през този период.

(47)

След окончателното разгласяване Özkan Demir заяви, че предпочитането на годишно пред тримесечно изчисление при липса на производство през най-много една трета от съответния период е без основание, тъй като в липсата на производство в определени месеци остава. Както е посочено в съображение 46, Комисията счете, че използването на средногодишни производствени разходи дава възможност за отразяване на съответните разходи през цялата година, като по този начин се намалява въздействието, свързано с липсата на производство в определени периоди. С други думи, средната стойност за една година, дори ако липсват данни за разходите за някои месеци в тази година, отразява по-точно производствените разходи за обхванатия период. Özkan Demir не предостави доказателства за противното. Това очевидно не е така по отношение на средната стойност за тримесечие, когато няма данни за разходите за цялата трета от това тримесечие. Поради това за тримесечията, за които липсват една трета от данните за производствените разходи, средните производствени разходи не са счетени от Комисията за представителни за периода, който е трябвало да обхванат. В коментарите си относно окончателното разгласяване Özkan Demir не предостави аргументи или решения, с които да се отстрани този очевиден недостатък на тримесечния метод в конкретния случай. Освен това Комисията отбеляза, че за няколко вида на продукта е имало несъответствие между тримесечията, в които са произведени определени модели, и тримесечията, в които са били продадени на вътрешния пазар. Следователно, ако бъде приет тримесечният подход, за тези видове от продукта не би било възможно да се извърши анализ на обичайните търговски условия съгласно член 2, параграф 4 от основния регламент. Това е така, защото за някои от тримесечията, в които са извършени продажби, няма да има никакви данни за разходите. С други думи тримесечният подход не само би довел до непредставителни стойности, когато се разглеждат обобщено, но за конкретни видове от продукта не би дал възможност да се сравни приложимата през съответното тримесечие цена със съответните разходи през същото тримесечие. Въз основа на това беше потвърдено, че използването на средногодишни производствени разходи за всеки модел би дало възможност за отразяване на съответните разходи за цялата година и би било подходяща основа за изчисляване на годишния дъмпинг. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(48)

Второ, данните, предоставени от Özkan Demir, не дават възможност да се установят точни и проверени ПОАР за всяко тримесечие, тъй като тази информация е подадена само на годишна основа и за разследвания период като цяло. Следователно не са били налични тримесечни данни, въз основа на които да се изчисли тримесечен дъмпинг или да се извърши анализ на ОТУ, като се използва съответната информация за всяко тримесечие във връзка с ПОАР.

(49)

След окончателното разгласяване Özkan Demir твърди, че ПОАР не са се колебаели в хода на разследвания период и се позовава на процентите на ПОАР, приложими през 2021 г. и през разследвания период, за да подкрепи твърдението си. Özkan Demir твърди също така, че Комисията не е поискала такава информация, а е поискала месечни производствени разходи.

(50)

В това отношение Комисията счита, че когато Özkan Demir е поискало от Комисията да извърши тримесечни изчисления на дъмпинга, то е трябвало да предостави цялата информация, която е необходима на Комисията, за да извърши такива изчисления. При липсата на такава информация Комисията не е била в състояние да оцени равнището на приложимите за всяко тримесечие ПОАР. Освен това при представянето на своите коментари относно окончателното разгласяване Özkan Demir също не предостави ПОАР на тримесечна основа. По отношение на стойностите на ПОАР за 2021 г. и през разследвания период Комисията отбеляза, че въпреки че приложимите проценти изглеждат подобни, те не се отнасят за различните тримесечия на разследвания период и следователно не предоставят аналитична представа за колебанията на тези стойности през целия разследван период. Освен това, с оглед на неравномерното колебание на турската лира спрямо еврото и щатския долар през разследвания период, може да се очаква, че ПОАР, които се състоят до голяма степен от печалби и загуби от валутно-курсови разлики, не са се променяли равномерно. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(51)

И накрая, както е посочено в съображение 77, продажбите на вътрешния пазар не са били концентрирани в определен период, а са били разпределени равномерно по тримесечия в рамките на разследвания период, като най-големите обеми са продадени през третото тримесечие на разследвания период. Експортните продажби са следвали същия модел, така че продажбите на продукта, предмет на разследването, са били разпределени равномерно както на вътрешния, така и на експортния пазар, което е дало възможност за обективно сравнение на продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби за същия период.

(52)

След окончателното разкриване Özkan Demir заяви, че продажбите на вътрешния пазар са концентрирани през четвъртото тримесечие на 2021 г., а експортните продажби са концентрирани през първото тримесечие на 2022 г. Методиката на Özkan Demir обаче беше погрешна, тъй като се основаваше на датата на поръчката, а не на датата на фактурата. Освен това, ако Комисията извърши изчисление на дъмпинга на тримесечна основа, тя ще използва датата на фактурата, за да разграничи продажбите по тримесечие. Следователно схемите на търговия трябва да бъдат анализирани чрез разпределяне на продажбите по тримесечия според датата на фактурата им. По този начин може да се види, че най-големите обеми са продадени през третото тримесечие на разследвания период както на вътрешния, така и на експортния пазар. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(53)

Освен това Комисията отбеляза, че докладът на панела на СТО по DS605, споменат от Özkan Demir, беше обжалван от Доминиканската република и следователно не беше приет от органа за уреждане на спорове на СТО. Освен това фактите по това дело са различни. В разследването по DS605 повече от 50 % от продажбите са били изключени от изчисляването на нормалната стойност. Освен това в спора по DS605 увеличението на разходите се отнася само до една (основна) суровина, докато в настоящия случай става дума за комбинация от увеличение на производствените разходи, инфлация и девалвация на валутата. За разлика от него, в случая с Özkan Demir за по-голямата част от продажбите на вътрешния пазар (около [70—65 %] от обема на продажбите) беше установено, че са извършени при обичайни търговски условия и поради това са използвани при изчисляване на нормалната стойност. Това се дължи на факта, че в настоящия случай Комисията също така стигна до заключението, че продажбите на Özkan Demir не са били концентрирани в определено тримесечие, а са били разпределени в рамките на целия разследван период.

(54)

Това, което е от значение за целите на член 2, параграф 4 от основния регламент, е продажните цени да дават възможност за възстановяване на разходите и да водят до устойчива рентабилност в рамките на разумен период от време; рентабилността само в определен момент от време има по-малко значение.

(55)

В това отношение и при разглеждане на приложимата приета юриспруденция на СТО Комисията припомни, че панелът на СТО в спора EО — сьомга (Норвегия) изрично отчете, че „констатация за продажби, извършени на цени над среднопретеглените разходи за разследвания период, би била достатъчна, за да покаже, че всички продажби, за които не е установено, че са над среднопретеглените разходи през разследвания период, не осигуряват възстановяване на разходите в рамките на разумен период от време“ (9). Панелът на СТО обсъди също така значението на термините „по време на продажбата“ и отбеляза в параграф 7.243, че „член 2.2.1 [от Антидъмпинговото споразумение]не обяснява какво се разбира под „цени, които са по-ниски от единичните разходи по време на продажбата“. В това отношение се забелязва сходство между първото и второто изречение на член 2.2.1. Въпреки че и двете изречения предвиждат изчисляване на единичните разходи за определен период от време, в нито едно от тях не се уточнява точно какъв трябва да бъде този период от време. Вярно е, че второто изречение отива по-далеч от първото изречение, тъй като в него се предвижда оценка на разходите към „момента на продажбата“. Според нас обаче това означава само, че съответният времеви период трябва да включва „момента на продажбата“. По този начин за даден разследващ орган би било напълно в съответствие с второто изречение на член 2.2.1 да изчисли единичните разходи към „момента на продажбата“ в конкретния ден на продажбата или средно, включително този ден, за седмица, месец или за разследвания период. Панелът на СТО доразвива мотивите си в бележка под линия 417, в която се казва, че „В това отношение намираме за важно да се отбележи, че докато съставителите на Антидъмпинговото споразумение на СТО са използвали думите „дата на продажбата“ в член 2.4.1, те са избрали да използват „момент на продажбата“ във второто изречение на член 2.2.1. Според нас тази разлика е в подкрепа на мнението, че „момента на продажбата“, посочен във второто изречение на член 2.2.1, не е задължително да бъде „датата на продажбата“ и може да включва други „времеви“ периоди.

(56)

Комисията също така отбеляза, че оценката на рентабилността на продажбите на вътрешния пазар на тримесечна или годишна основа няма значение за значителен дял от продажбите на вътрешния пазар, както е обяснено в съображение 81 по-долу.

(57)

След окончателното разгласяване Özkan Demir се позова отново на доклада на панела на СТО по спора DS605. Както е посочено в съображение 52, този доклад беше обжалван от Доминиканската република и следователно не беше приет от органа за уреждане на спорове на СТО. Във всеки случай, както е посочено в съображения 46—48, в случая с Özkan Demir поради много специфични причини, свързани с данните на дружеството за разследвания период, надеждно изчисление на тримесечна основа не беше възможно. Въз основа на горепосочените съображения Комисията отхвърли искането за извършване на анализ на ОТУ на тримесечна основа.

(58)

Подробна информация за изчисляването на експортната цена беше изложена в съображения 134 и 135 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

(59)

Подробна информация относно сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше изложена в съображения 136—138 от регламента за временните мерки.

(60)

След публикуване на регламента за временните мерки Özkan Demir направи коментари относно използването на датата на поръчката за покупка за конвертиране на нормалната стойност и експортната цена в турски лири (TRY) в съответствие с член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(61)

С оглед на значителната девалвация на TRY през разследвания период и с оглед на това, че съществените условия на продажба са били определени към момента на поръчката за покупка, както е обяснено в съображение 138 от регламента за временните мерки, при конвертирането на цената на продажбите на вътрешния пазар и на износа от евро и щатски долари в TRY съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент Комисията използва обменния курс на датата на поръчката за покупка (вместо датата на фактурата).

(62)

Özkan Demir твърди, че Комисията е трябвало да използва датата на фактурата за конвертиране на валутата. Дружеството твърди, че съществените условия на продажбата не са били определени към момента на поръчката, тъй като някои фактури се отнасят до количества, които са извън допустимото отклонение (+/- 5 или 10 %), посочено в поръчката за покупка. Комисията отбеляза обаче, че нито една от продажбите извън допустимите отклонения не е била оспорена от клиентите, посочвайки факта, че допустимите отклонения не принадлежат към такива съществени условия на продажба, за разлика от основното количество и единичната цена. Освен това, както е посочено в съображение 138 от регламента за временните мерки, анализът на конкретната практика на турския производител износител показва, че съществените условия на продажбите, включително количествата и цената, са били уредени към момента на поръчката за покупка.

(63)

След окончателното разгласяване Özkan Demir повтори твърдението си, че Комисията е трябвало да използва датата на фактурата за конвертиране на валутата. По-специално Özkan Demir твърди, че съществените условия на продажбите и особено крайното количество и цената са определени към момента на фактурирането. То твърди също така, че Комисията е приела, че допустимите отклонения не представляват съществени условия на продажбите, но въпреки това като определящ фактор за установяване на съществените условия на продажбите избира поръчката за покупка, при която количеството се обуславя главно от допустимото отклонение.

(64)

Комисията отбеляза, че използването на допустими отклонения е общоприета практика при продажбата на ленти с удебелявания, както и на стоманени продукти най-общо. Дружествата в този сектор се договарят в момента на поръчката за количествата и за единичните цени. Фактът, че се използват допустими отклонения, е показателен за стоманодобивния сектор, където приблизителните количества се поръчват, като се използват допустими отклонения, за да се отрази неспособността на производителите да доставят точни количества с оглед естеството на продукта. Използването на тези допустими отклонения не променя факта, че съществените условия на продажба, т.е. количествата и единичните цени, се определят в момента на поръчката. Това опровержение се потвърждава и от факта, че нито една от продажбите извън допустимите отклонения не е била оспорена от клиентите, както е посочено в съображение 62. Въз основа на гореизложеното твърдението беше отхвърлено.

(65)

Özkan Demir също така твърди, че Комисията не е обосновала в достатъчна степен защо се е отклонила от стандартната си практика и е използвала датата на поръчката вместо датата на фактурата за целите на конвертирането. Комисията счете, че са били изложени достатъчно причини, като се позова на момента, към който са били определени съществените условия на продажба, на обезценяването на TRY и на въздействието на цените и сравнението на цените, за да се обоснове за корекцията. Въпреки че цените на продажбите както на вътрешния пазар, така и на пазара в ЕС са изразени в чуждестранна валута, разликата във времето между датата на поръчката за покупка и датата на фактурата варира в зависимост от сделката и е средно по-дълга при продажбите в ЕС, отколкото при продажбите на вътрешния пазар. Следователно промяната на обменния курс може да повлияе на сравнението на цените и обективното сравнение изисква да се използва датата на продажбата за конвертиране на валутата в TRY.

(66)

След окончателното разгласяване Özkan Demir повтори твърдението си, че Комисията не е изпълнила задължението си във връзка с доказателствената тежест за извършване на корекция и не е доказала въздействието на изменението на обменния курс върху цените и съпоставимостта на цените. Комисията отбеляза първо, че корекцията, предвидена в член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент, е свързана с конвертиране на валути, което дава възможност за изчисляване на дъмпинга, при което трябва да се сравнят стойностите на разходите и цените в различни валути. Özkan Demir не оспорва необходимостта от тази корекция. В рамките на тази корекция Комисията трябва да избере дата за обменния курс. Съгласно член 2, параграф 10, буква й) „може да се приеме и […] поръчката или потвърждението на поръчката, ако те по-адекватно отразяват съществените условия, при които е извършена продажбата“. Както е обяснено по-горе и в съображение 138 от регламента за временните мерки, в този конкретен случай по-подходящо е съществените условия на продажба да се определят в поръчката за покупка. Özkan Demir не опроверга този факт в коментарите си по окончателното разгласяване. В действителност Комисията отбеляза, че по време на разследвания период девалвацията на турската лира спрямо еврото е била около 74 %. Комисията също така отбеляза, че времето между датата на поръчката и датата на фактурата варира в значителна степен: между 0 дни и 266 дни за продажбите на вътрешния пазар и между 20 дни и 219 дни за продажбите за ЕС. Това означава, че ако беше използван обменният курс към датата на фактурата, съществените условия на продажбите (например цените), определени към момента на поръчката за покупка, биха били засегнати от нарушения, свързани със значителна разлика в обменния курс, възникнала между тази дата и датата на фактурата поради девалвацията на турската лира. Комисията също така отбеляза, че Özkan Demir е използвало чуждестранни валути за своите продажби на вътрешния пазар и за износ, което показва, че е предвиждало значителни колебания в оценката на своята национална валута в сравнение с чуждестранните валути. Следователно самото дружество е смекчавало въздействието на девалвацията върху цената, договорена в момента на поръчката за покупка, и приходите, които договорната цена е можела да осигури при фактурирането. С други думи, самото Özkan Demir е използвало валутни механизми, за да предотврати нарушението в цените, договорени в поръчките за покупка, поради девалвацията на турската национална валута.

(67)

След окончателното разгласяване Özkan Demir се позова на предишно разследване (10), при което двама турски износители са поискали корекция за конвертиране на валути съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент и са заявили, че Комисията е използвала занижено изискване за доказване, когато е „извършила“ корекция за конвертиране на валутите. Въз основа на фактите по разглеждания случай Комисията счита, че е доказала наличието на достатъчно елементи, обосноваващи използването на датата на покупката като датата на валутен обмен, както е посочено в съображение 138 от регламента за временните мерки и съображения 61—66 по-горе. Въз основа на гореизложеното твърдение беше отхвърлено.

(68)

Освен това Özkan Demir твърди, че използването на датата на поръчката е довело до промяна на разследвания период и до използване на непълен набор от данни. Комисията изрази несъгласие и счете, че разследваният период е останал непроменен. Разследваният период е бил използван последователно за определяне и обосноваване на изчисляването на дъмпинга въз основа на пълен набор от сделки с дата на фактурата през разследвания период. Използването на датата на поръчката беше строго ограничено до корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(69)

След окончателното разгласяване Özkan Demir повтори твърдението си, че Комисията е използвала непълен набор от данни, тъй като датата на продажбите се е променила от датата на фактурата на датата на поръчката. Поради липсата на нови елементи по този въпрос Комисията се позова на съображение 68, в което се опровергава твърдението на Özkan Demir.

(70)

В коментарите си Özkan Demir се позова също така на инструкциите, съдържащи се в изпратения на Özkan Demir антидъмпингов въпросник, твърдейки, че в него му е било указано „да използва датата на фактурата като дата на продажба, за да определите кои продажби попадат в разследвания период“, и посочи, че използването на датата на поръчката в изчислението противоречи на тези инструкции и води до промяна в набора от данни. По отношение на горното Özkan Demir се позова на Доминиканска република — антидъмпингови мерки относно стоманени пръти (Коста Рика) (11), където ЕС посочва, че „разследващите органи следва да сравняват експортните цени и цените на вътрешния пазар, които попадат в един и същ [разследван период], и въз основа на едни и същи критерии (например датата на фактурата)“. В това отношение се прави позоваване на съображение 68, в което се потвърждава използването на датата на фактурата за определяне на разследвания период както за продажбите на вътрешния пазар, така и за експортните продажби, но се използва датата на поръчката като начин за корекция съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент. Въз основа на гореизложеното твърдението беше отхвърлено.

(71)

Тъй като всички експортни продажби за ЕС и по-голямата част от продажбите на вътрешния пазар са били извършени в евро, Özkan Demir заяви, че изчисленията на дъмпинговия марж могат да бъдат извършени в евро, за да се избегне всякакво въздействие, свързано с конвертирането на валутата. Özkan Demir отбеляза, че в основния регламент не се споменава нищо относно валутата, използвана за изчисляване на дъмпинговия марж. Комисията обаче смята, че тази методика би изисквала също така конвертиране в евро на производствените разходи и продажната цена на някои продажби на вътрешния пазар. Поради тази причина беше счетено за целесъобразно изчисленията на дъмпинга да се извършват във валутата на страната на износа.

(72)

Въз основа на горните аргументи твърденията на Özkan Demir бяха отхвърлени.

(73)

Жалбоподателят твърди, че датата на офертата (която предхожда датата на поръчката) би следвало да се използва като основа за конвертиране на валутата. В член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент обаче не се предвижда такова основание за конвертиране. По-важното е, че офертата не може да се смята за споразумение относно съществените условия на продажба между две страни. Поради това въпросното твърдение на жалбоподателя бе отхвърлено.

(74)

Özkan Demir представи няколко допълнителни твърдения, в случай че Комисията отхвърли тези, които са свързани с използването на датата на поръчката за покупка за целите на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(75)

Първото допълнително твърдение беше да се изключат сделките с дата на поръчката извън разследвания период. Комисията счете, че тази методика би означавала да не се вземат предвид значителен брой сделки, които са били фактурирани през разследвания период. Разследваният период и съответните сделки в този период не могат да бъдат променяни в хода на разследването, както правилно припомня и Özkan Demir в своето изложение. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(76)

Второто допълнително искане беше да се извърши изчисляване на дъмпинга на тримесечна основа.

(77)

На първо място, Özkan Demir обоснова това твърдение с високата девалвация и хиперинфлацията в Турция през разследвания период. Комисията обаче отбеляза, че в моделите на продажба на вътрешния пазар и на експортния пазар не е налице съществена разлика, която да обосновава тримесечни изчисления. В действителност както продажбите на вътрешния пазар, така и експортните продажби са били разпределени равномерно на тримесечие, като най-големите обеми са продадени през третото тримесечие на разследвания период както на вътрешния, така и на експортния пазар. Въпреки че е неизбежно да има различия в разпределението на продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби, само в изключителни ситуации Комисията може да изостави годишния подход и да извърши тримесечни изчисления вместо годишни. Такава изключителна ситуация не е установена и следователно този аргумент не може да доведе до промяна в методиката.

(78)

След окончателното разгласяване Özkan Demir повтори същите твърдения като посочените в съображения 75 и 76. Поради липсата на нови елементи по този въпрос Комисията се позова на съображение 77, в което се опровергава твърдението на Özkan Demir.

(79)

Освен това преди разгласяване на предварителните заключения Özkan Demir заяви изрично в отговора си на второто писмо с искане за допълнителна информация, че месечното изчисление може да не е подходящо в настоящия случай. Комисията не разбира защо изчисляването на дъмпинга на тримесечна основа следва да е по-точно от това на месечна основа, тъй като последното е било отхвърлено от дружеството. В действителност, поне на теория, месечното изчисление би трябвало да неутрализира в още по-голяма степен последиците от значителното увеличение на разходите през разследвания период и/или високата инфлация и обезценяването на TRY. Комисията не може да бъде задължена да се отклонява от стандартната методика в съответствие с основния регламент, когато производител износител поиска различна методика, която би подобрила неговия дъмпингов марж.

(80)

Освен това, както вече беше посочено по-горе в съображение 77, както продажбите на вътрешния пазар, така и експортните продажби са били равномерно разпределени по тримесечия, като най-големите обеми са били продадени през третото тримесечие на разследвания период както на вътрешния, така и на експортния пазар. Това показа, че е направено обективно сравнение по отношение на продажбите, извършени по едно и също време в максимална степен, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Фактът че, както твърди Özkan Demir, процентите на обемите на експортните продажби и продажбите на вътрешния пазар за определени видове от продукта се различават слабо по тримесечия, не променя това заключение. Освен това теоретичните примери, дадени от Özkan Demir (12), наистина показват, че разликите във времето на продажбите са от значение, но са също така и опростяване на реалността, тъй като например не се взема предвид обезценяването на TRY по отношение на EUR.

(81)

Освен това изчисляването на дъмпинга на тримесечна основа би отговорило само в много ограничена степен на опасенията на Özkan Demir, че продажбите на вътрешния пазар са третирани като губещи, докато в определен момент те са били рентабилни в много ограничена степен, когато се използват изчисления на тримесечна или месечна основа. Дори ако Комисията трябваше да изчислява дъмпинга на тримесечна основа, делът на продажбите на вътрешния пазар, който ще бъде счетен за рентабилен, няма да се увеличи значително (по-малко от 10 %) в сравнение с изчисленията на дъмпинга на годишна основа.

(82)

Поради това Комисията заключи, че като цяло в този случай не е имало достатъчно причини да се отклони от изчисляването на дъмпинга на годишна основа и да прибегне до друг метод. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(83)

На второ място, последното допълнително твърдение беше, че Комисията е трябвало да преизчисли разходите за отстъпките, вписани в TRY, свързани предимно с транспортните разходи, като приложи обменния курс към датата на поръчката, вместо към датата на фактурата в съответствие с изчислението на продажната стойност. Комисията отбеляза, че използването на датата на поръчката е свързано с корекция за валутното конвертиране съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент, докато корекциите, отнасящи се до разходите за транспорт, застраховка, обработка, товарене и допълнителните разходи, се уреждат от член 2, параграф 10, буква д) от основния регламент, съгласно който се използват направените разходи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(84)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(85)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 143—145 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(86)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 146—149 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(87)

Правителството на Турция заяви, че разглеждането на вноса следва да се извърши отделно за всяка засегната държава. Според правителството на Турция Комисията е извършила кумулативен анализ на вноса, „за да може да определи увеличение на вноса и да може да предприеме мярка“. Освен това правителството на Турция заяви, че увеличението на пазарния дял с 4 % от страна на засегнатите държави не е значително увеличение на вноса, както е посочено в Антидъмпинговото споразумение на СТО.

(88)

Решението на Комисията да разгледа кумулативно вноса от Китай и Турция беше в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент и член 3.3 от Антидъмпинговото споразумение на СТО. И двата члена съдържат две условия, при които Комисията може да извърши кумулативна оценка: „а) дъмпинговият марж, определен спрямо вноса от всяка страна, е по-висок от маржa de minimis, както е определен в член 9, параграф 3 [от основния регламент и член 5, параграф 8 от Антидъмпинговото споразумение на СТО], и обемът на този внос от всяка страна не е несъществен; и б) кумулативната оценка на въздействието на вноса е допустима от гледна точка на условията за конкуренция между внесените продукти и сходния [вътрешния] продукт на Съюза“.

(89)

„Значително увеличение на вноса“, както се посочва от правителството на Турция, не е част от тези условия. Правителството на Турция не оспорва, че в настоящия случай не е изпълнен нито един от тези два елемента. Следователно заключението в съображения 150—153 от регламента за временните мерки, че условията за кумулативна оценка са изпълнени, се потвърждава.

(90)

Както е посочено в съображение 87 по-горе, правителството на Турция заяви, че увеличението от 4 % на пазарния дял от засегнатите държави между 2019 г. и разследвания период, посочено в таблица 3 в регламента за временните мерки, не е следвало да се разглежда като значително. Според СТО обаче думата „значителен“ следва да се тълкува съгласно определението в Оксфордския речник, където означава „забележим; който следва логически, оказващ въздействие.“ Освен това член 3.2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО (еквивалентен на член 3, параграф 3 от основния регламент), който се позовава на необходимостта да се прецени дали е имало значително увеличение на дъмпинговия внос „не посочва минимален праг за това, което се квалифицира като „значително“ увеличение; дали увеличението е „значително“ ще зависи от конкретните обстоятелства на случая“ (13) .

(91)

В разглеждания случай Комисията счете увеличението от 4 % за значително, особено в светлината на много по-високите увеличения през предходните години в рамките на разглеждания период. Както е разяснено в съображение 157 от регламента за временните мерки, по-малкият дял през разследвания период в сравнение с 2020 г. и 2021 г. се дължи на особена ситуация на пазара на Съюза, която не е структурна или за която има вероятност да продължи след разследвания период. Поради това Комисията отхвърли твърдението и потвърди съображения 154—157 от регламента за временните мерки.

(92)

След публикуване на регламента за временните мерки Özkan Demir оспори методиката, използвана от Комисията за изчисляване на подбиването на цените. Според това твърдение Комисията е извършила „двойно конвертиране“ на продажбите в ЕС, като е конвертирала сумите в евро по фактурите на Özkan Demir в TRY, прилагайки обменния курс на датата на поръчката, и след това ги е конвертирала обратно в EUR по различен обменен курс, т.е. този от месеца на фактурата. Комисията призна тази грешка и направи необходимата корекция, като използва сумите в евро във фактурите на Özkan Demir (коригирани спрямо стойността CIF след разтоварване), за да изчисли цените на вноса.

(93)

Вследствие на това средната цена на вноса за Турция през разследвания период, както е посочена в таблица 4 в регламента за временните мерки, също беше коригирана, както е показано в таблицата по-долу:

Таблица 4

Цени на вноса (EUR/тон)

(94)

След тази корекция средният марж на подбиване на цените за Турция стана de minimis, с марж на занижаване на цените за Турция от 15,41 %. Съгласно заключението в раздел 4.3.3 от регламента за временните мерки Комисията установи наличие на потискане на цените. Поради значителния ценови натиск, причинен от дъмпинговия внос на пазара на Съюза в много големи обеми, промишлеността на Съюза е била възпрепятствана да увеличи продажните си цени, за да постигне рентабилна ситуация през разглеждания период.

(95)

Правителството на Турция попита дали Комисията е взела под внимание тежестта върху внесените стоманени ленти с удебелявания вследствие на защитните мерки, които са били в сила срещу стоманените продукти (14), включително срещу разглеждания продукт по време на разследвания период. В случай че тарифната квота е изчерпана за продуктовата група, която включва стоманени ленти с удебелявания, вносителите е трябвало да плащат защитни мита от 25 % върху извънквотния внос.

(96)

Както е обяснено в съображение 252 от регламента за временните мерки, при анализа на ефекта от защитните мита Комисията е взела предвид временния характер на защитните мита. Освен това беше установено, че по време на разследвания период защитните мита са били платени само за 18,5 % от целия внос на стоманени ленти с удебелявания в Съюза. Наличните митнически данни за този период обаче не дадоха възможност да се направи разграничаване между продукта, предмет на разследването, и другите стоманени ленти с удебелявания, които включват размери извън продуктовия обхват на настоящото разследване. Тъй като в Съюза не се произвеждат обаче стоманени ленти с удебелявания с по-големи размери, вероятно те са заемали по-голяма част от обема на вноса в сравнение с продукта, предмет на разследването. Това се потвърди в информацията, предоставена по време на проверката на място на оказалия съдействие ползвател от Съюза Fincantieri.

(97)

Тъй като 1) повече от 80 % от внесените стоманени ленти с удебелявания от Турция не са били обект на защитни мита, 2) има вероятност голяма част от стоманените ленти с удебелявания, за които са платени защитни мита, да са попаднали извън обхвата на настоящото разследване, 3) не бяха предоставени доказателства, показващи въздействието на защитните мита върху експортните цени на турските производители износители, и 4) защитните мита имат временен характер, Комисията счете, че не се е налагала корекция на цените CIF с цел да се вземат предвид защитните мита. Що се отнася до прилагането на защитните мита върху вноса на стоманени ленти с удебелявания от КНР, квотите не са били изчерпани в нито едно от тримесечията през разследвания период.

(98)

След окончателното разгласяване правителството на Турция повтори своите коментари относно включването на защитните мерки в изчисляването на маржа на вредата. Според правителството на Турция включването на защитни мерки в изчислението би могло потенциално да намали маржа на вредата под дъмпинговия марж. Както е посочено в съображения 96 и 97 обаче, само ограничен обем износ е бил обект на защитни мерки по време на разследвания период. Не бяха предоставени доказателства, че такъв ограничен обем би подлежал изцяло на плащане на защитно мито в размер на 25 %. Поради това е малко вероятно защитната мярка да е оказала някакво въздействие върху експортните цени.

(99)

Освен това на Комисията не бяха предоставени никакви доказателства за въздействието на защитните мерки върху експортните цени. След окончателното разгласяване правителството на Турция заяви, че нито правителството на Турция, нито турските износители разполагат с информация относно влиянието на защитните мита върху цените на износителите, тъй като само вносителите биха имали такава информация. То заяви, че вместо това Комисията следва да се позовава на сделките за вноса и митническите декларации. Цените обаче се определят между доставчика и клиента. В случай че защитните мита бяха оказали въздействие върху експортните цени, този въпрос вероятно щеше да е част от преговорите за цените. Следователно влиянието му върху експортните цени би било добре известно на производителите износители. Нито един вносител или производител износител обаче не направи искане за такава корекция, нито бяха предоставени доказателства, които да могат да се използват за изчисляване на такава корекция. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(100)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 164—167 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(101)

Правителството на Турция заяви, че Комисията „предполага, че изпадането в несъстоятелност на Lamonirul е свързано с увеличаването на вноса и предполагаемия дъмпинг“ и че причините за несъстоятелността на Laminorul следва да бъдат детайлно анализирани от Комисията. Освен това правителството на Турция попита дали данните на Laminorul са взети предвид по отношение на производството, капацитета и степента на използване на капацитета.

(102)

Комисията никога не е правила каквито и да било твърдения относно причините за прекратяването на дейността на Laminorul. В действителност изпадането в несъстоятелност на това дружество е факт, който само е бил взет предвид като такъв. Както беше обяснено в съображения 11 и 12 от регламента за временните мерки, Комисията счете, че Laminorul е част от промишлеността на Съюза през разглеждания период и следователно дружеството е включено в данните и анализите ѝ.

(103)

Както беше разяснено в съображение 12 от регламента за временните мерки, въздействието от включването на данните на Laminorul в нейния анализ е било взето изрично предвид в множество раздели от регламента за временните мерки. Такъв беше и случаят с производството и капацитета, където в съображения 169 и 170 от регламента за временните мерки Комисията показа, че без Laminorul производствените обеми и степента на използване на капацитета са намалели през разглеждания период, докато капацитетът е останал стабилен. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(104)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 168—170 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(105)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 171—172 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(106)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображение 173 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(107)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 174—176 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(108)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 177—178 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(109)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 179—181 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(110)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 182—183 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(111)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 184—185 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(112)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 186—190 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(113)

Поради липсата на относими твърдения или коментари по-горе заключенията в съображения 191—198 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(114)

Правителството на Турция посочи, че пазарният дял на Турция е намалял през разглеждания период, спадайки до равнище през разследвания период, което е по-ниско от това през 2019 г. Освен това то посочи, че производителят от Съюза е имал способността да увеличи продажбите си с увеличение на цената над производствените разходи. Според него това би показало, че промишлеността на Съюза не е конкурентоспособна.

(115)

Комисията отбеляза обаче, че пазарният дял на Турция както през 2020 г., така и през 2021 г. е бил над равнището от 2019 г. и само малко под това равнище през разследвания период. Както е разяснено в съображение 91 по-горе и в съображение 157 от регламента за временните мерки, този лек спад на пазарния дял през разследвания период до голяма степен е свързан с неструктурно събитие през този период, което е малко вероятно да продължи след разследвания период. Във всеки случай, тъй като за анализа на вредата Комисията кумулира вноса от Турция и КНР, специфичните промени по отношение на турския внос не са от значение.

(116)

След окончателното разгласяване правителството на Турция твърди, че Комисията не би трябвало да „игнорира положителната тенденция в показателите на промишлеността на Съюза като неструктурни елементи на пазара и да твърди, че промишлеността е изправена пред съществена вреда.“ Както става ясно от заключенията относно вредата в раздел 4.4.4. от регламента за временните мерки обаче, не е имало положителна тенденция в показателите на промишлеността на Съюза. Неструктурните елементи на пазара, посочени от правителството на Турция, се отнасят само до увеличаването на пазарния дял на Съюза между 2020 г. и разследвания период, което, както беше обяснено, вероятно е имало временен характер. Освен това през разследвания период пазарният дял на промишлеността на Съюза все още е бил по-нисък от този в началото на разглеждания период през 2019 г.

(117)

Що се отнася до повишението на цената над производствените разходи, посочено от правителството на Турция, средната единична продажна цена в Съюза е била постоянно по-ниска от производствените разходи през целия разследван период. В допълнение към факта, че анализът на Комисията не се е ограничил само до турския внос, а е в съчетание с китайския внос, Комисията отбеляза, че непрекъснатият приток на дъмпингов внос на ниски цени както от Турция, така и от КНР е възпрепятствал промишлеността на Съюза да повиши цените си до равнището, необходимо за постигане на рентабилна ситуация. Това не беше оспорено от нито една заинтересована страна. Поради това твърдението на правителството на Турция беше отхвърлено.

(118)

Въз основа на горепосоченото и при липсата на други коментари съображения 200—206 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(119)

Правителството на Турция призова Комисията да проучи въздействието на други фактори, като например промените в технологиите, предпочитанията на клиентите и конкурентния натиск на недъмпинговия внос, които според него са били изключени от анализа на Комисията.

(120)

Първо, не беше ясно на кои промени в технологиите се позовава правителството на Турция, нито бяха представени подкрепящи доказателства от която и да е заинтересована страна по този въпрос.

(121)

Второ, влиянието на предпочитанията на клиентите към вносните стоманени ленти с удебелявания спрямо произвежданите в Съюза стоманени ленти с удебелявания беше включено в анализа в раздел 2.3 от регламента за временните мерки. В него беше обяснено, че стоманените ленти с удебелявания, произведени както в засегнатите държави, така и в Съюза, имат едни и същи основни физически, химически и технически характеристики, както и едни и същи видове основна употреба. Може да съществуват предпочитания на клиентите, но те не играят роля в анализа на дъмпинга или вредата. Във всеки случай наложените мерки нямат за цел да се затвори пазарът или да се изгонят страни от него. Поради това този аргумент беше отхвърлен.

(122)

Трето, конкурентният натиск на недъмпинговия внос беше подробно анализиран в раздел 5.2.1 от регламента за временните мерки. В него се стигна до заключението, че поради особеностите на производството на стоманени ленти с удебелявания в Обединеното кралство и сравнително високите цени на вноса, конкурентният натиск от този внос не е бил такъв, че да намали причинно-следствената връзка между вредата за промишлеността на Съюза и дъмпинговия внос от засегнатите държави.

(123)

Оказалият съдействие ползвател от Съюза Fincantieri твърди, че Комисията е подценила въздействието на несъстоятелността на Laminorul и на пандемията от Covid-19 върху функционирането на промишлеността на Съюза. Според Fincantieri Комисията е допуснала грешка, като е приела, че тези фактори не са били в състояние да намалят причинно-следствената връзка между вредата, понесена от промишлеността на Съюза, и дъмпинговия внос от засегнатите държави. В това отношение Fincantieri посочи по-конкретно прекратяването на дейността на Laminorul като причина за вредата за промишлеността на Съюза като цяло.

(124)

Както е обяснено в съображение 103 по-горе обаче, в целия регламент за временните мерки беше показано, че е налице вреда както със, така и без включването на Laminorul в анализа на вредата. От данните става ясно, че не може да се каже, че „отрицателните показатели за функционирането на промишлеността на Съюза през 2019 г.“ — както впрочем и в останалата част от разглеждания период — са причинени „главно, ако не изключително“ от изпадането в несъстоятелност на Laminorul, както твърдят от Fincantieri.

(125)

Например със и без Laminorul степента на използване на капацитета е била под 50 % през 2019 г. (съображение 170 от регламента за временните мерки), пазарният дял е бил под 50 % (съображения 171 и 172), средната цена на продажбите в Съюза е била под себестойността на производството (таблица 8 от регламента за временните мерки), жалбоподателят е бил на загуба (таблица 11 от регламента за временните мерки) и е имало отрицателна възвръщаемост на инвестицията (също таблица 11). Както се посочва в заключенията в раздел 4.4.4. от регламента за временните мерки, тази неблагоприятна ситуация, водеща до вреда, е съвпаднала със значителни обеми дъмпингов внос от засегнатите държави.

(126)

Fincantieri се позовава също така на изявлението, направено в съображение 172 от регламента за временните мерки, че част от продажбите на Laminorul са били заменени с внос, а не с продажби на други производители от Съюза.

(127)

В това отношение Fincantieri твърди, че, първо, производителите от Съюза са продължили да бъдат основен източник на доставки за корабостроителната промишленост на Съюза.

(128)

Второ, Fincantieri твърди, че фактът, че производителят от Съюза Olifer s.p.l. (Olifer) не се е отзовал, показва, че икономическото му състояние не се е повлияло отрицателно от вноса от засегнатите държави. Това според Fincantieri показва, че проблемът е в жалбоподателя Losal. Fincantieri твърди, че бизнес моделът на Losal е засегнат от сериозни структурни недостатъци. Според Fincantieri Losal изпитва същите структурни и логистични проблеми, които са довели до изпадането в несъстоятелност на Laminorul и които се дължат на фактори, несвързани с вноса от засегнатите държави.

(129)

Въпреки това, макар наистина производителите от Съюза да са били важен източник на доставки за корабостроителната промишленост на Съюза, [57,0—64,0 %] от пазара е бил снабдяван от внос от Турция и КНР през разследвания период. Следователно засегнатите държави са били основният източник на доставки за корабостроителите в Съюза, а не промишлеността на Съюза.

(130)

Комисията не е наясно защо Olifer не е оказало съдействие, но това може да се дължи например на времето и усилията, необходими за оказване на съдействие в едно разследване, които не са незначителни, особено за малко или средно предприятие като Olifer. Може също така да се дължи на страх да се противопоставят на основните си клиенти, един от които е Fincantieri. Във всеки случай нямаше доказателства, че неоказването на съдействие от страна на Olifer е показателно за неговото икономическо състояние. Освен това от страна на ползвателите в Съюза само Fincantieri оказа съдействие при разследването. Ако аргументът на Fincantieri е верен по отношение на Olifer, същото може да се каже и за корабостроителната промишленост на Съюза, която се състои от голям брой дружества, различни от Fincantieri. Освен това анализът на Комисията се основава и на макроикономическите показатели, посочени в раздел 4.4.2 от регламента за временните мерки. За този анализ беше без значение кой е оказал съдействие.

(131)

Що се отнася до твърдението, че сегашното състояние на Losal се дължи на структурни проблеми, сравними с тези на Laminorul преди изпадането му в несъстоятелност, Комисията не беше в състояние да сравни състоянието на двете дружества. Публично достъпната информация и коментарите, направени както от Losal, така и от Fincantieri, показват, че няма единодушие относно причините за прекратяването на дейността на Laminorul и последвалото му изпадане в несъстоятелност.

(132)

Това, което стана ясно обаче от информацията, предоставена както от Losal, така и от Fincantieri, беше, че по време на разследвания период наистина са съществували някои проблеми с доставките от Losal. Ако обаче се съди по изявленията, направени както от Fincantieri при започването, така и от Losal по време на проверката на място, тези проблеми, изглежда, са били ограничени до две конкретни поръчки и са засегнали само част от тези поръчки. Проблемите са се дължали главно на затруднения с транспорта, причинени от стачките на някои транспортни дружества, и трудности при намирането на дружества, които да извършат доставки до Палермо, Италия. Във всеки случай впоследствие е въведена система специално за Fincantieri, която позволява на ползвателя да следи състоянието на своите поръчки на седмична основа. Освен това Fincantieri е само един от многото клиенти на Losal, макар и важен, и нито един друг клиент/ползвател не се отзова да подкрепи това твърдение.

(133)

Fincantieri също така твърди, че Losal не е имало редовен текущ график и е започнало производство едва когато клиентите му са направили значителен брой поръчки. Въз основа на доказателствата, събрани по време на проверката на място в Losal, това обаче не е вярно.

(134)

След окончателното разгласяване Fincantieri повтори своите коментари относно структурните проблеми на Losal и заяви, че Комисията подценява въздействието на тези проблеми върху Fincantieri. Освен това Fincantieri повтори твърдението си, че отрицателните резултати се дължат на фактори, които не са свързани с вноса от засегнатите държави. Не бяха представени нови елементи в подкрепа на тези твърдения.

(135)

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че аргументите, посочени от Fincantieri относно въздействието на несъстоятелността на Laminorul и структурните и логистичните проблеми, засягащи жалбоподателя, не са били такива, че да намалят причинно-следствената връзка между вредата за промишлеността на Съюза и дъмпинговия внос от засегнатите държави.

(136)

Поради липсата на други относими твърдения или коментари, освен разгледаните в съображение 122 по-горе, съображения 207—211 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(137)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 212—214 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(138)

Както правителството на Турция, така и Fincantieri повториха твърдението си, че пандемията от Covid-19 е изиграла важна роля за неблагоприятното състояние на промишлеността на Съюза, особено по отношение на въздействието върху обема на продажбите. Тъй като не бяха представени нови елементи в сравнение с разгледаните в съображения 215 и 216 от регламента за временните мерки, заключението в тези съображения се потвърждава.

(139)

Правителството на Турция повтори твърдението си по отношение на влиянието на повишените цени на енергията за вредата за промишлеността на Съюза. Тъй като не бяха представени нови аргументи в сравнение с разгледаните в съображения 217—220, заключението в тези съображения се потвърждава.

(140)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 221—225 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(141)

Комисията оцени въздействието на други фактори, като взе предвид коментарите на заинтересованите страни, и стигна до заключението, че тези фактори не са отслабили причинно-следствената връзка. Наистина фактори като несъстоятелността на Laminorul, пандемията от Covid-19 или някой от другите фактори, изтъкнати от различните страни, може да са оказали въздействие върху функционирането на промишлеността на Съюза. Тези фактори обаче не обясняват потискането на цените, на което е била подложена промишлеността на Съюза през целия разглеждан период, и по-специално през разследвания период. В нормална конкурентна среда промишлеността на Съюза следва да може да увеличи продажните си цени до рентабилно равнище или най-малкото да покрие производствените си разходи. Въздействието на горепосочените фактори, ако има такова, не може да обясни неспособността на промишлеността на Съюза да направи това.

(142)

Ето защо Комисията потвърди заключението в съображения 226—228 от регламента за временните мерки.

(143)

Поради липсата на относимо твърдение или коментар заключенията в съображения 229—235 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(144)

Както е предвидено в член 9, параграф 4, трета алинея от основния регламент и като се има предвид, че Комисията не е регистрирала внос по време на периода на предварително разгласяване, тя анализира промяната в обемите на вноса, за да установи дали е имало допълнително съществено увеличение на вноса, предмет на разследването, по време на периода на предварително разгласяване, описан в раздел 1.2 от регламента за временните мерки, и следователно дали отразява допълнителната вреда, произтичаща от такова увеличение при определяне на маржа на вредата.

(145)

Въз основа на данните от базата данни Surveillance 2 обемите на вноса от КНР и Турция по време на четириседмичния период на предварително разгласяване са били съответно с 831,8 % и 13,7 % по-високи от средните обеми на вноса през разследвания период на четириседмична основа. Поради това Комисията стигна до заключението, че по време на периода на предварително разгласяване е било налице съществено увеличение на вноса, предмет на разследването.

(146)

За да включи допълнителната вреда, произтичаща от увеличението на вноса, Комисията реши да коригира равнището на отстраняване на вредата въз основа на увеличението на обема на вноса, което се смята за подходящ тегловен коефициент съгласно разпоредбите на член 9, параграф 4 от основния регламент. Затова това тя изчисли мултипликационен коефициент, който беше определен, като сборът от обема на вноса по време на четирите седмици от периода на предварително разгласяване от [1 400—1 800] тона (за КНР) и [2 100—2 500] тона (за Турция) и 52-те седмици от разследвания период беше разделен на обема на вноса през разследвания период, екстраполиран върху 56 седмици. Полученото число — 59,3 % за КНР и 1 % — за Турция, отразява допълнителната вреда, причинена от по-нататъшното увеличение на вноса. Съответно временните маржове на вредата бяха умножени по този коефициент.

(147)

Както е описано в съображения 92 и 94, Комисията преразгледа маржовете на вредата. Поради това окончателното равнище на отстраняване на вредата за оказалите съдействие производители износители и всички други дружества е, както следва:

(148)

В резултат на горепосочената оценка окончателните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу, в съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент:

(149)

Поради липсата на относими твърдения или коментари заключенията в съображения 238—241 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(150)

Fincantieri заяви, че свободният капацитет на промишлеността на Съюза през разглеждания период не показва задължително, че тя би могла всъщност да произвежда повече. Fincantieri също така се оплаква от това, че Комисията е допуснала, че търсенето ще остане стабилно, докато потреблението е било силно засегнато от пандемията от COVID-19. Освен това Fincantieri, изглежда, смята, че в регламента за временните мерки Комисията твърди, че производителите от Съюза могат да произвеждат достатъчно, за да задоволят нуждите на корабостроителната промишленост. Правителството на Турция също поставя под въпрос дали производственият капацитет на промишлеността на Съюза е достатъчен, за да задоволи вътрешното потребление.

(151)

Въз основа на проверените данни на Losal и наличната информация за Olifer Комисията установи, че е имало значителен свободен капацитет. Промишлеността на Съюза е използвала по-малко от половината от капацитета си за производство на стоманени ленти с удебелявания. От икономическа гледна точка е нелогично да се притежава и поддържа капацитет за производство и продажба на по-голям обем от даден продукт, но реално да не се увеличава производството, освен ако няма достатъчно търсене за продукта. Въз основа на проверените факти беше ясно, че промишлеността на Съюза е била в състояние и е имала желание да доставя по-големи обеми от стоманени ленти с удебелявания на своите клиенти.

(152)

Комисията никога не е твърдяла обаче, че промишлеността на Съюза е в състояние да доставя достатъчно стоманени ленти с удебелявания, за да задоволи напълно нуждите на корабостроителната промишленост на Съюза. Както става ясно от данните, показани в таблици 2 и 5 в регламента за временните мерки, през разглеждания период потреблението на Съюза е надвишавало постоянно производствения капацитет на Съюза. В съображение 246 от регламента за временните мерки освен това се посочва ясно, че целта на антидъмпинговите мерки не е да се затвори пазарът на Съюза за внос от трети държави, а да се премахнат нарушаващите търговията последици от вредоносния дъмпинг. Фактът обаче, че промишлеността на Съюза не е могла да задоволи напълно търсенето на Съюза, не означава, че трябва да се разреши вносът на стоманени ленти с удебелявания на дъмпингови цени. Това заключение остава в сила независимо от развитието на търсенето. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(153)

Fincantieri освен това оспори твърдението в съображения 249 и 250 от регламента за временните мерки, че производителите от Съюза може да преоценят инвестиционните си стратегии и да се съсредоточат върху другите си по-печеливши производствени линии, тъй като всеки риск от изчезване на промишлеността на Съюза е чисто хипотетичен и не е подкрепен с никакви доказателства. Ако една индустрия обаче непрекъснато работи на загуба и няма възможност за увеличаване на цените до равнище, което би ѝ позволило да покрие разходите си, да не говорим за постигане на разумна печалба, е много малко вероятно подобна ситуация да продължи по-дълго време.

(154)

Освен това е също толкова малко вероятно налагането на антидъмпингови мерки върху вноса от засегнатите държави „да намали драстично групата от налични доставчици“, както твърди Fincantieri. Както самият Fincantieri споменава, капацитетът на промишлеността на Съюза не е достатъчен, за да задоволи напълно търсенето, което предполага продължаваща нужда от диверсифицирано предлагане на стоманени ленти с удебелявания. Известно е, че в света има само шепа доставчици на стоманени ленти с удебелявания, главно двамата производители от Съюза, Özkan Demir и Longteng. Увеличение на цената на стоманените ленти с удебелявания няма да намали нуждата от внос от тези доставчици. Това е още по-вярно с оглед на факта, както Fincantieri твърди, че търсенето на стоманени ленти с удебелявания следва възходяща тенденция. Още повече, че това няма да попречи на клиентите от Съюза да внасят стоманени ленти с удебелявания, макар и на по-висока цена. Въпреки че след окончателното разгласяване Longteng твърдеше, че равнището на антидъмпинговите мита за Китай би имало ограничаващ ефект върху вноса от Китай, нито една заинтересована страна не предостави доказателства, че налагането на антидъмпингови мита би ограничило вноса на стоманени ленти с удебелявания от Китай или от Турция. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(155)

В това отношение Fincantieri също така заяви, че налагането на антидъмпингови мита очевидно би било в ущърб на ползвателите, тъй като въздействието на мерките не е незначително и корабостроителите няма да са в състояние да прехвърлят увеличението на разходите върху крайните си клиенти.

(156)

Fincantieri посочи, че групата Fincantieri е регистрирала нетна загуба от 323 милиона евро през 2022 г., и следователно отрицателното въздействие от увеличението на цената на стоманените ленти с удебелявания би било значително. Отговорът на въпросника, който Fincantieri предостави обаче в настоящото разследване и който беше проверен на място, показва значителна печалба от [8—10 %] както през 2021 г., така и по време на разследвания период както за дружеството Fincantieri S.p.A., така и за продуктите, включващи стоманени ленти с удебелявания. Финансовите отчети на Fincantieri за 2022 г. (15) показват, че през 2021 г. групата Fincantieri е била все още рентабилна. До голяма степен значителните загуби през 2022 г., изглежда, се дължат на извънредни и еднократни приходи и разходи, които не са свързани с продукта, предмет на разследването, като загуби от обезценка, други нематериални активи и съдебни спорове.

(157)

След окончателното разгласяване Fincantieri твърди, че за оценката на вредата на Съюза е без значение дали тези загуби са свързани с продукта, предмет на разследването. Дори ако този аргумент все пак беше приет, той не омаловажава факта, че загубите, посочени от Fincantieri, се отнасят до групата Fincantieri, а не до провереното дружество Italian Fincantieri S.p.A. Групата Fincantieri включва редица субекти извън Съюза, сред които корабостроителници, докове и дъщерни дружества в Азия, Океания и в Северна и Южна Америка. Да се приемат груповите резултати като показател за финансовата жизнеспособност на субектите на Съюза би било най-малкото непрецизно и неправилно.

(158)

Освен това Fincantieri заяви в своите коментари, че „Комисията не доказва, че загубите през 2022 г. са свързани с „извънредни и еднократни приходи“. Но в самите финансови отчети на групата Fincantieri за 2022 г. се посочва следното: „нетният резултат беше повлиян от такси, считани за извънредни, относно спорове, свързани с експозиция по отношение на азбеста през предходни финансови години (52 милиона евро), обезценка на нематериални активи (164 милиона евро), вероятни рискове, свързани с неизпълнение на задължения за офсетни споразумения (20 милиона евро) и други такси (2 милиона евро)“ (16). Финансовите отчети на групата Fincantieri за първата половина на 2023 г. (17) показват също така, че в по-голямата си част тези разходи наистина вече не са от значение и групата Fincantieri е намалила загубите си на 22 милиона в края на юни 2023 г. Освен това перспективата е положителна с оглед на възстановяването на круизния сектор след коронавируса и увеличените инвестиции както в областта на отбраната поради политическата ситуация в световен мащаб, така и в областта на производството на вятърна енергия в морски води.

(159)

Освен това допълнителните разходи за антидъмпинговите мита, споменати от Fincantieri, биха били само много малка част от общите разходи на дружеството. Както е посочено в съображение 248 от регламента за временните мерки, цената на стоманените ленти с удебелявания е представлявала незначителна част (по-малко от 0,5 %) от общите производствени разходи на Fincantieri за продукти, които включват стоманени ленти с удебелявания. Не може разумно да се твърди, че увеличаването на разходите за толкова малка част от общите производствени разходи би било в ущърб на ползвателите.

(160)

Fincantieri твърди, че не може да прехвърли никакви увеличения на разходите на своите крайни клиенти, тъй като няма възможност за предоговаряне или коригиране на договорните условия, след като договорът е сключен с корабособственика. Както е посочено в съображение 156 обаче, от отговорите на въпросника на дружеството става ясно, че то е останало рентабилно въпреки увеличените разходи за суровините и енергията през последните години. Следователно това дали ползвателят може да прехвърли на своите клиенти увеличение на цените, дължащо се на налагането на антидъмпингови мита, не е от значение за въпроса дали Fincantieri може да поеме увеличението на цените. Освен това нямаше доказателства, че увеличената цена не може да бъде прехвърлена на клиентите на корабостроителите в бъдещи договори. Fincantieri не представи нови елементи по този въпрос в коментарите си относно окончателното разгласяване. Поради това Комисията отхвърли тези твърдения.

(161)

Предвид гореизложеното, Комисията потвърди заключението в съображение 253 от регламента за временните мерки, че няма убедителни причини да не е в интерес на Съюза да се наложат мерки върху вноса на стоманени ленти с удебелявания с произход от засегнатите държави.

(162)

Въз основа на направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка, равнището на мерките и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос на разглеждания продукт.

(163)

Въз основа на горепосоченото ставките на окончателното антидъмпингово мито, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, следва да бъдат, както следва:

(164)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Ето защо тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на продукта, предмет на разследването, с произход от засегнатата държава и произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, не може да се ползва от тези ставки и следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“.

(165)

Дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (18). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(166)

Както е обяснено в съображения 95—97, стоманените ленти с удебелявания попадат в категория стоманени продукти, предмет на защитни мерки (19). Вследствие на това, след като установените в рамките на защитната мярка тарифни квоти бъдат надвишени, за същия внос ще станат дължими извънквотното мито, както и антидъмпинговото мито. Тъй като такова кумулиране на антидъмпингови мерки със защитни мерки може да доведе до по-голямо от търсеното въздействие върху търговията, Комисията реши да предотврати едновременното прилагане на антидъмпинговото мито с извънквотното мито за разглеждания продукт за срока на налагане на защитното мито.

(167)

Това означава, че когато извънквотното мито, посочено в член 1, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията (20), стане приложимо за разглеждания продукт и надвиши равнището на антидъмпинговото мито в съответствие с настоящия регламент, се събира само извънквотното мито, посочено в този член. По време на периода на едновременно прилагане на защитното и антидъмпинговото мито събирането на митата, наложени в съответствие с настоящия регламент, се преустановява.

(168)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид мащаба на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, обезпечени под формата на временни антидъмпингови мита, наложени с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани до равнищата, установени с настоящия регламент.

(169)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (21), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която трябва да бъде платена, следва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(170)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,