ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

A. RANTOS

представено на 27 февруари 2025 година ( 1 )

Дело C‑633/23

Electrabel SA,

Fédération Belge des Entreprises Électriques et Gazières ASBL,

Organisatie voor Duurzame Energie Vlaanderen ASBL,

Wind4wallonia 2 SA,

Luminus SA,

EDF Belgium SA,

ActiVent Wallonie SCRL,

Eol’Wapi SA,

Lumiwind SC,

Luminus Wind Together SC

срещу

Commission de Régulation de l’Electricité et du Gaz (CREG)

при участието на

État belge

(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия)

„Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Регламент (ЕС) 2022/1854 — Спешна намеса за справяне с високите цени на енергията — Член 2, точки 5 и 9 — Членове 6—8 — Таван на пазарните приходи от електроенергия — Определяне на „пазарните приходи“ — Национална правна уредба, предвиждаща прилагането на необорими или частично оборими презумпции, които не позволяват да се вземат предвид действително реализираните приходи — Директен ефект — Принцип на пропорционалност — Член 22, параграф 2, буква в) — Период на прилагане на членове 6—8 от този регламент — Таван на приходите, приложен към по-ранна дата от предвидената в посочения регламент — Принципи на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество“

I. Въведение

1.

Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на членове 6—8 и 22 от Регламент (ЕС) 2022/1854 ( 2 ), във връзка с член 2, точки 5 и 9 от него, с член 288 ДФЕС, с член 6 ДЕС и с принципите на пропорционалност, на предимство, на ефективност на правото на Съюза и на лоялно сътрудничество.

2.

Запитването е отправено във връзка с три жалби за отмяна, подадени съответно, първо, от Electrabel SA, второ, от Fédération Belge des Entreprises Électriques et Gazières ASBL, Organizatie voor Duurzame Energie Vlaanderen ASBL и Wind4Wallonia 2 SA (наричани по-нататък заедно „FEBEG и др.“) и трето, от Luminus SA, EDF Belgium SA, ActiVent Wallonie SCRL, Eol’Wapi SA, Lumiwind SC и Luminus Wind Together SC (наричани по-нататък заедно „Luminus и др.“) (наричани по-нататък всички заедно „жалбоподателите в главното производство“) срещу решение на Commission de régulation de l’électricité et du gaz (Комисия за регулиране на електроенергията и природния газ, Белгия, наричана по-нататък „CREG“) относно образеца на декларацията, която се подава от лицата, задължени за таксата, въведена по повод на тавана на пазарните приходи на производителите на електроенергия (наричано по-нататък „спорното решение“) ( 3 ).

3.

По-конкретно Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) иска да се установи дали е съвместима с посочените по-горе разпоредби от правото на Съюза национална правна уредба, въвеждаща в приложение на Регламент 2022/1854 таванна система за пазарните приходи от електроенергия, която е основана на редица оборими или необорими презумпции, не позволява да се вземат предвид действително реализираните от производителите на електроенергия приходи и освен това е приложена към по-ранна дата от предвидената в този регламент.

4.

В този контекст от Съда за първи път се иска да уточни евентуалната свобода на преценка, предоставена на държавите членки, когато прилагат въведения с Регламент 2022/1854 таван на приходите на някои производители на електроенергия, и евентуално да установи критериите, които трябва да се вземат предвид, за да се регламентира тази мярка, по-специално, от една страна, методът, въз основа на който се определят тези приходи, и от друга страна, времевият обхват на такава мярка.

II. Правна уредба

А.   Правото на Съюза

5.

Съгласно съображения 30 и 37 от Регламент 2022/1854:

„(30)

Таванът на пазарните приходи следва да се определя според пазарните приходи, а не според общите приходи от производството […]. Независимо от договорната форма, в която може да се извършва търговията с електроенергия, таванът на пазарните приходи следва да се прилага само за реализираните пазарни приходи. […]

[…]

(37)

С цел да се гарантира ефективното прилагане на тавана на пазарните приходи, производителите […] следва да предоставят необходимите данни на компетентните органи на държавите членки, и когато е целесъобразно — на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия. С оглед на големия брой отделни сделки, за които компетентните органи на държавите членки трябва да гарантират прилагането на тавана на пазарните приходи, тези органи следва да имат възможността да използват разумни прогнози за изчислението на тавана на пазарните приходи“.

6.

Член 2 („Определения“), точки 5 и 9 от този регламент предвижда:

„За целите на настоящия регламент […] се прилагат и следните определения:

[…]

5)

„пазарни приходи“ означава реализирани приходи, които даден производител получава в замяна на продажбата и доставката на електроенергия в Съюза, независимо от договорната форма, под която се извършва тази размяна, […];

[…]

9)

„свръхприходи“ означава положителна разлика между пазарните приходи на производителите за MWh електроенергия и тавана на пазарните приходи, възлизащ на 180 EUR на MWh електроенергия, определен в член 6, параграф 1“.

7.

Член 6 („Задължителен таван на пазарните приходи“) от този регламент гласи:

„1.   Пазарните приходи на производителите, получени от производството на електроенергия от източниците, посочени в член 7, параграф 1, се ограничават до максимум 180 EUR за MWh произведена електроенергия.

[…]

3.   Държавите членки въвеждат ефективни мерки за предотвратяване на заобикалянето на задълженията на производителите, предвидени в параграф 2. По-специално те гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага ефективно в случаите, когато производителите са контролирани или частично са собственост на други предприятия, по-специално когато те са част от вертикално интегрирано предприятие.

[…]

5.   Комисията предоставя насоки на държавите членки при прилагането на настоящия член“.

8.

Член 7 („Прилагане на тавана на пазарните приходи спрямо производителите на електроенергия“) от същия регламент предвижда:

„1.   Таванът на пазарните приходи, предвиден в член 6, се прилага за пазарните приходи, получени от продажбата на електроенергия, произведена от следните източници:

[…]

6.   Производителите […] предоставят на компетентните органи на държавите членки, и ако е приложимо — на системните оператори и номинираните оператори на пазара на електроенергия, всички необходими данни за прилагането на член 6, включително относно произведената електроенергия и свързаните с нея пазарни приходи, независимо от пазарния времеви интервал, в който се извършва сделката, и от това дали електроенергията се търгува двустранно в рамките на същото предприятие или на централизиран пазар“.

9.

Член 8 („Национални кризисни мерки“) от Регламент 2022/1854 гласи:

„1.   Държавите членки могат:

a)

да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците, изброени в член 7, параграф 1, включително възможността да установяват разграничение между технологиите […];

[…]

в)

да запазят или въведат национални мерки за ограничаване на пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източници, които не са посочени в член 7, параграф 1;

[…]

2.   В съответствие с настоящия регламент посочените в параграф 1 мерки:

a)

са пропорционални и недискриминационни;

б)

не застрашават инвестиционните сигнали;

в)

гарантират, че инвестициите и оперативните разходи са покрити;

г)

не нарушават функционирането на пазарите на едро на електроенергия, и по-специално не засягат подреждането по пределни разходи (merit order) и ценообразуването на пазара на едро;

д)

са съвместими с правото на Съюза“.

10.

Член 22 („Влизане в сила и прилагане“) от този регламент е със следния текст:

„1.   Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   […] настоящият регламент се прилага до 31 декември 2023 г., при следните условия:

[…]

в)

членове 6, 7 и 8 се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.;

[…]“.

Б.   Белгийското право

1. Законът за електроенергията

11.

Член 22 ter от Loi relative à l’organisation du marché de l’électricité du 29 avril 1999 (Закон от 29 април 1999 г. за организацията на пазара на електроенергия ( 4 )), в редакцията му съгласно Loi modifiant la loi relative à l’organisation du marché de l’électricité et introduisant un plafond sur les recettes issues du marché des producteurs d’électricité, du 16 décembre 2022 (Закон от 16 декември 2022 г. за изменение на Закона за организацията на пазара на електроенергия и за въвеждане на таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия) ( 5 ), приложим към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за електроенергията“), въвежда в параграф 1 таван на пазарните приходи на производителите на електроенергия чрез налагането на такса в полза на държавата върху свръхприходите, реализирани между 1 август 2022 г. и 30 юни 2023 г.

12.

Съгласно параграф 5, първа алинея от този член „пазарните приходи“ са приходите, реализирани за всяка сделка от съответните производители на електроенергия в замяна на продажбата и доставката на електроенергия през периода, посочен в параграф 1 от същия член.

13.

Втората алинея от този параграф 5 въвежда поредица от презумпции за определянето на посочените приходи в зависимост от вида на производствените съоръжения. По-конкретно, точки 1 и 2 от тази алинея установяват необорими презумпции, приложими за ядрените централи. Точки 3—5 от нея от своя страна предвиждат оборими презумпции, приложими съответно: за съоръжения, които не са посочени в точки 1 и 2 и чието производство е обхванато от договор за изкупуване на електроенергия (т. 3); за съоръжения, които не се посочени в точки 1, 2 и 3 и които не се ползват от механизъм за подпомагане на производството, или които се ползват от такъв механизъм, чийто размер не зависи от промяната на цената на електроенергията или чийто размер зависи от промяната в цените на електроенергията за период от три години (т. 4); както и за всички други съоръжения, които не са посочени в точки 1, 2, 3 и 4 (т. 5). Точка 6 от същата алинея предвижда, накрая, възможността за производителите, за които се отнасят предвидените в точки 3—5 оборими презумпции, да оборят тези презумпции, като докажат, че реализираните от тях пазарни приходи се различават от определените въз основа на посочените презумпции и че това важи за целия им производствен парк. Същите тези презумпции същевременно могат да се оборят само чрез следните презумпции:

„a) покупките и продажбите на електроенергия, които се осъществяват в рамките на вертикално интегрирано предприятие или между предприятия, едното от които е контролирано или частично пряко или непряко е собственост на другото, се считат за целите на прилагането на настоящия член за сключени на основата на цена, съответстваща на публикуваната на действаща в Белгия платформа за търговия с енергийни блокове пазарна цена за деня на сделката за периода на доставка, за който се отнася сделката;

b) всеки произведен и продаден обем електроенергия, който обаче нe е продаден чрез форуърден договор, се счита за продаден на референтната пазарна цена;

c) всяка продажба на електроенергия чрез форуърден договор се счита за сделка, определена чрез своите дата, цена и обем;

d) обемът електроенергия, продаден на пазара „ден напред“, се счита за предмет на сделка за всеки едночасов период на доставка“.

14.

Съгласно параграф 6, четвърта алинея от същия член CREG определя образеца на декларация и формата на документите, които производителите, за които се отнася таванът, трябва да изпратят за целите на изчисляването на дължимата такса.

2. Спорното решение

15.

Със спорното решение, прието на 28 февруари 2023 г. на основание член 22 ter, параграф 6, четвърта алинея от Закона за електроенергията, CREG определя образеца на декларация и формата на документите, които трябва да се изпратят от лицата, задължени за таксата, въведена с член 22 ter, параграф 1 от този закон.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

16.

Жалбоподателите в главното производство са или частноправни юридически лица, които са производители и доставчици на електроенергия, произведена от изброените в член 7, параграф 1 от Регламент 2022/1854 енергийни източници, и за които се прилага въведената с член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията такса, или частноправни юридически лица, различни от производители или доставчици на електроенергия, за които също важи тази такса, или федерации на предприятия от сектора на производството и доставката на електроенергия, които действат в полза на своите членове и имат правен интерес съгласно Закона за електроенергията.

17.

На 29 март 2023 г. Electrabel, както и FEBEG и др., а на 30 март 2023 г. Luminus и др., сезират Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел), запитващата юрисдикция, с три жалби за отмяна на спорното решение. Тази юрисдикция съединява трите жалби предвид сходствата между тях.

18.

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите в главното производство изтъкват, на първо място, основания за отмяна, свързани с изключителния характер на презумпциите, установени в спорното решение. Тези страни по същество твърдят, че това решение нарушава член 2, точки 5 и 9 и членове 6—8 от Регламент 2022/1854, тъй като ги задължава да декларират приходи, които не са действително реализирани, а този регламент изисква деклариране на приходи, които са действително получени. Тези жалбоподатели съответно упрекват CREG, че в посоченото решение е възпроизвела системата на шестте презумпции, установени в член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1—6 от Закона за електроенергията. Основана изключително на презумпции, които са необорими или оборими само при определени условия и чрез използването на други презумпции, тази система имала за последица отчитането на фиктивни приходи, въпреки че установеният по силата на Регламент 2022/1854 таван се прилагал към приходите, които са действително получени от производителите на електроенергия. Освен това този регламент предвиждал, че таванът се прилага „за всяка сделка“, докато според спорните в главното производство презумпции електроенергията е продавана на ден по цената на електроенергията за съответния ден на платформа за търговия с електроенергия, ако електроенергията се продава с форуърден договор, и продавана на час, ако електроенергията се продава на пазара „ден напред“. При посочената система се стигало до начисляване на такси в случай на превишаване на тавана за един ден или за един час от периода, макар реално получаваната цена да била средна цена, по-ниска от тавана, или фиксирана цена, по-ниска от него. Въвеждането на система като процесната не било оправдано и имало за цел да се увеличат събираните суми.

19.

От своя страна CREG и белгийската държава се позовават в частност на съображение 37 от Регламент 2022/1854, съгласно което държавите членки могат да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана на пазарните приходи. Освен това този регламент не определял специално правило за изчисляването на размера на приходите. Според тях използването на презумпции не водело до облагане на фиктивни приходи, а позволявало да се преодолеят техническите трудности, свързани с точното определяне на цената за всеки продаден и доставен MWh електроенергия през периода на прилагане на таксата, като същевременно се облекчи административната тежест за задължените лица и за публичноправните субекти, на които е възложено прилагането на тази такса. Що се отнася до необоримостта на презумпциите, съдържащи се в член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията, тя била обоснована, доколкото системата се основавала на възприети по-рано и съгласувани с операторите на съответните ядрени централи продажбени стратегии.

20.

Запитващата юрисдикция най-напред посочва, че фактът, че твърдените в случая незаконосъобразности произтичат от прилагането на член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1—6 от Закона за електроенергията, е без значение за компетентността ѝ да се произнесе по законосъобразността на спорното решение. Според нея установените в тези разпоредби презумпции, въз основа на които със спорното решение CREG е приела образеца за декларация на приходите, който е предварителен етап от определянето на дължимата от всяко задължено лице такса, представляват съвкупност или поредица от презумпции, които това лице никога не може да избегне напълно и съответно не е в състояние да декларира действителните си приходи. Тази юрисдикция отбелязва, че в случая не е установена обща техническа невъзможност за определяне на действителните приходи. Затова техническите затруднения могат в известна степен да обосноват използването на презумпции, но не и тяхната необоримост.

21.

Освен това посочената юрисдикция отбелязва възможно противоречие в разпоредбите на Регламент 2022/1854, що се отнася до определянето на тавана на пазарните приходи. Всъщност тя счита, че априори, макар член 2, точки 5 и 9 и членове 6 и 7 от този регламент във връзка със съображение 30 от него да сочат, че свръхприходите се изчисляват въз основа на действително получените от производителите приходи, съображение 37 от посочения регламент допуска държавите членки да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана на приходите. Същата юрисдикция посочва, че на пръв поглед не е ясно дали въпросната възможност за държавите членки да използват прогнози, им позволява да предвидят система, основана единствено на необорими презумпции или на презумпции, които са частично оборими, но по начин, при който остават елементи, теоретично предопределени от държавата членка, независимо от действителните приходи.

22.

По-нататък, що се отнася до обхванатия от спорното решение период, Electrabel, както и FEBEG и др. поддържат по същество, че доколкото установява образец на декларация за периода от 1 август до 31 декември 2022 г., а съгласно Регламент 2022/1854 периодът на наложен таван започва на 1 декември 2022 г. и държавите членки нямат право да облагат свръхприходите със задна дата, това решение нарушава по-специално членове 6—8, 20 и 22 от този регламент, член 288 ДФЕС, принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, както и принципа на лоялно сътрудничество.

23.

CREG и белгийската държава от своя страна твърдят, че белгийският законодател е можел, напротив, да действа по този начин по отношение на посочения по-горе период по силата на общата си данъчна компетентност. Белгийската държава се позовава по-специално на член 8, параграф 1 от Регламент 2022/1854, съгласно който държавите членки могат „да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи“.

24.

Според запитващата юрисдикция белгийският законодател не е обяснил защо за влизането в сила на процесната такса е определена дата, различна от предвидената в Регламент 2022/1854, а само е посочил, че въведената система не е в противоречие с принципа за забрана на обратното действие в областта на данъчното облагане, без да уточни дали тази такса представлява независима от правото на Съюза национална мярка за периода от 1 август до 30 ноември 2022 г. Ето защо тази юрисдикция счита, че член 22, параграф 2 от този регламент би могъл с оглед на принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, както и на лоялно сътрудничество да не допуска национални мерки, по силата на които предвиденият в него режим се прилага от по-ранна дата от определената в тази разпоредба. В това отношение тя смята, че член 8, параграф 1 от посочения регламент не е недвусмислен, що се отнася до това дали предоставената с тази разпоредба възможност на държавите членки включва и възможността за прилагане на таванен режим преди датата на влизане в сила на същия регламент.

25.

При тези обстоятелства Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения чрез необорими презумпции, изчисляващи теоретични приходи (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 1 и 2 от Закона за електроенергията), което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?

2)

Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от него и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки като съдържащите се в член 22 ter [от Закона за електроенергията, и по-конкретно в параграф 5, втора алинея от този член], които предвиждат, че установеният в член 6 от [този регламент] таван е под формата на такса върху свръхприходите на производителите на електроенергия, когато превишението на приходите над определения таван се установява на базата на пазарните приходи, определени за някои съоръжения (вж. член 22 ter, параграф 5, втора алинея, точки 3, 4, 5 и 6) въз основа на презумпции, които са представени като оборими, но могат да бъдат оборени, от една страна, само чрез доказването на действителните приходи на производителите от всички техни съоръжения, включително от съоръженията, които не попадат в приложното поле на [посочения регламент], и от друга страна, само чрез прилагането във всички случаи на определени презумпции, което е пречка за задължените лица да декларират и докажат действителните си приходи?

3)

Трябва ли членове 6, 7 и 8 от [Регламент 2022/1854], разглеждани във връзка с принципите на предимство и на ефективност на правото на Съюза, с принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС) и по-специално с член 288 ДФЕС, а също и в светлината на съображенията от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национални мерки, приети след влизането в сила на [този регламент], като член 22 ter, параграф 1 от Закона за електроенергията, въведен със Закона от 16 декември 2022 г., и предвиждащи таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи да се прилага от дата, предхождаща 1 декември 2022 г., например от 1 август 2022 г.?“.

26.

Писмени становища пред Съда представят Electrabel, FEBEG и др., Luminus и др., CREG, белгийското и гръцкото правителство, както и Европейската комисия.

IV. Анализ

А.   По първия и втория преюдициален въпрос

27.

С първия и втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент 2022/1854, и в частност членове 6—8, разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от този регламент и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, не допускат национална мярка, която установява система за изчисляване на пазарните приходи, за които се прилага таванът (предвиден в член 6, параграф 1 от този регламент), основана на необорими (първи въпрос) или частично оборими (втори въпрос) презумпции и създаваща съответно пречка пред задължените лица да докажат действителните си приходи.

28.

Първите два въпроса следва да бъдат разгледани заедно, тъй като визират едни и същи разпоредби от правото на Съюза и се отнасят до тълкуването на понятието „пазарни приходи“, получени от производителите на електроенергия, за които се прилага таванът, и по-точно до определянето на критериите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на тези приходи.

29.

Преди да разгледам тези два въпроса, считам за уместно да припомня накратко общата рамка, установена с Регламент 2022/1854, както и да изясня въпроса дали разпоредбите относно тавана, и по-специално член 6, параграф 1 от този регламент, имат директен ефект.

1. Предварителни бележки

а) По общата рамка, установена от Регламент 2022/1854

30.

В самото начало ще припомня, че Регламент 2022/1854 представлява спешна намеса за справяне с увеличението на цените на електроенергията в контекста на енергийната криза вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна и следователно на значителните смущения на енергийния пазар, свързани с произтичащите от това сериозни затруднения с доставките. С тази намеса законодателят на Съюза е искал да създаде хармонизирана рамка за преразпределяне на свръхприходите, за да разсее опасенията за значителни и евентуално застрашаващи енергийния пазар изкривявания между производителите. Приет на основание член 122 ДФЕС, този регламент няма за цел да установи постоянни мерки на пазара, а да въведе извънредни, целенасочени и ограничени във времето инициативи, предназначени за справяне с конкретната пазарна конюнктура.

31.

Отбелязвам също, че посоченият регламент не извършва изчерпателна хармонизация, а представлява инструмент за координиране на различните мерки, предприети от държавите членки в контекста на енергийната криза. В този смисъл на държавите членки действително е призната свобода на действие при неговото прилагане ( 6 ), но тази свобода все пак остава ограничена от условията, посочени в член 8, параграф 2 от същия регламент, които държавите членки са длъжни да спазват, когато приемат споменатите по-горе мерки ( 7 ).

32.

Освен това следва да се констатира, че Регламент 2022/1854 дава общи насоки за постигане на преследваните с него цели, но нито една от разпоредбите му не установява конкретна и обвързваща методика, която държавите членки да са длъжни да следват, що се отнася до начина на определяне на тавана и приходите, за които важи този таван. В това отношение следва да се отбележи, че макар член 6, параграф 5 от този регламент да предвижда, че „Комисията предоставя насоки на държавите членки при прилагането“ на посочения член 6, тя не е издала такива насоки.

б) По директния ефект на разпоредбите на Регламент 2022/1854 относно тавана на приходите

33.

Веднага отбелязвам, че макар да не пита изрично Съда за директния ефект на разпоредбите на Регламент 2022/1854, отнасящи се до тавана на приходите, и по-специално за директния ефект на член 6, параграф 1 от него, с първите си два въпроса запитващата юрисдикция все пак визира член 288 ДФЕС ( 8 ). В този контекст накратко ще разгледам тази проблематика и след това ще премина към анализ по същество на поставените въпроси.

34.

Следва да се припомни, че съгласно член 288 ДФЕС регламентът по принцип се прилага пряко в своята цялост, но Съдът все пак признава, че привеждането в действие на някои разпоредби от регламентите може да налага приемането на национални мерки за прилагане ( 9 ). Освен това, макар разпоредбите на даден регламент по принцип да имат директен ефект, не е изключено някои разпоредби да нямат такъв ефект, когато не са достатъчно ясни, точни и безусловни ( 10 ).

35.

Макар в случая да не се оспорва, че както бе припомнено в точки 30 и 31 от настоящото заключение, Регламент 2022/1854, предвид правното основание, на което е приет, а именно член 122 ДФЕС, не извършва изчерпателна хармонизация в областта на данъчното облагане, а координира различните мерки, приети на национално равнище, и за целта държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при прилагането на посочения регламент, това обстоятелство само по себе си, противно на поддържаното от белгийското правителство и CREG, не може да лиши последния от директен ефект. Всъщност във връзка с прилагането на същия регламент на държавите членки действително е призната известна свобода на преценка по отношение на конкретните мерки, които могат да въведат, но тази свобода може да се упражнява само в рамките на правото на Съюза. Когато упражняват тази свобода на преценка, те съответно не могат да приемат актове, годни да променят обхвата на Регламент 2022/1854, или мярка, противоречаща на правото на Съюза.

36.

След това уточнение е важно да се провери дали член 6, параграф 1 от Регламент 2022/1854 отговаря на установените в практиката на Съда и припомнени в точка 34 от настоящото заключение условия, за да може да се приеме за разпоредба с директен ефект, тоест за достатъчно ясна, точна и безусловна разпоредба. Налага се изводът, че настоящият случай е такъв, доколкото въпросната разпоредба въвежда безусловно задължение за определяне на таван на пазарните приходи ( 11 ), като точно и недвусмислено посочва, от една страна, конкретна категория лица, за които се прилага таванът, препращайки към член 7, параграф 1 от този регламент, съдържащ подробен списък на източниците на енергия, за които се прилага таванът, и от друга страна, максималния размер на съответния таван ( 12 ).

2. По същество

37.

Следва да се припомни, че с първите си два въпроса запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по съвместимостта с Регламент 2022/1854 на национална правна уредба, която, за да се определят приходите, вземани предвид при изчисляването на установения в тази правна уредба таван, въвежда презумпции, които според тази юрисдикция са или необорими, или трудно оборими.

38.

Като начало отбелязвам, че независимо от липсата на конкретна методика за изчисляване на размера на свръхприходите, за които се прилага таванът, от самия текст на Регламент 2022/1854 следва, че установеният от държавите членки по силата на този регламент таван по принцип не може да се прилага към теоретични приходи, които не съответстват на пазарната действителност, а трябва да се прилага към суми, отразяващи действителните печалби, реализирани от съответните производители.

39.

Това ясно личи от членове 6—8 от този регламент, които предвиждат, че задължителният таван се прилага за пазарните приходи, дефинирани в член 2, точка 5 като „реализирани приходи, които даден производител получава в замяна на продажбата и доставката на електроенергия в Съюза“. В точка 9 от този член се добавя, че свръхприходите са положителната разлика между пазарните приходи на производителите и тавана по член 6, параграф 1 от посочения регламент. Освен това съображение 30 от същия регламент гласи, че таванът следва да се определя според пазарните приходи, а не според общите приходи от производството и че таванът на пазарните приходи следва да се прилага само за реализираните пазарни приходи.

40.

Налага се обаче изводът, че макар посочените по-горе разпоредби да сочат, че свръхприходите трябва да се изчисляват въз основа на действително получените от производителите приходи, съображение 37 от Регламент 2022/1854 дава на държавите членки възможност да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана, без обаче да определя или уточнява какво се разбира под „разумни прогнози“.

41.

Ето защо най-напред следва да се провери дали използването на презумпции, за да се определи размерът на пазарните приходи, може да бъде обосновано с оглед на преследваните с Регламент 2022/1854 цели.

42.

Следва да се припомни, първо, специфичният контекст, в който се вписва въведеното изискване за таван на приходите, тъй като целта на този регламент е да се осъществи спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията, което е изисквало бързо прилагане на тавана, за да може реализираните от някои производители извънредни печалби да бъдат преразпределени в полза на засегнатите от енергийната криза потребители. Трябва обаче да се признае, че в такъв контекст използването на разумни прогнози, включително под формата на презумпции, за целите на незабавното прилагане на краткосрочни мерки може да представлява ефикасно и в много случаи необходимо средство за прилагането на спешни мерки и съответно за гарантирането на ефективността на тавана.

43.

Второ, следва да се отбележи, че както бе посочено в точка 30 от настоящото заключение, държавите членки действително са длъжни да зачитат съдържанието и целите, преследвани с Регламент 2022/1854, но същевременно имат известна свобода на преценка, по-специално що се отнася до начина за определяне на пазарните приходи. Поради това държавите членки следва да могат да избират методите, които смятат за технически и административно необходими и съобразени с особените характеристики на съответния им национален пазар, за да приложат по най-ефективния и подходящ начин извънредните спешни мерки. Освен това е без значение как въпросните прогнози се квалифицират на национално равнище и съответно не би трябвало да е пречка те да бъдат под формата на презумпции, стига националното законодателство да отговаря на условията, предвидени в член 8, параграф 2 от същия регламент.

44.

Трето, следва да се отбележи, че ефективното прилагане на Регламент 2022/1854 на практика се основава на данните, които производителите трябва да предоставят на компетентните органи, за да могат последните да определят тавана и подлежащите на събиране суми. Именно поради практически съображения, свързани с потенциално големия брой сделки, за които се прилага таванът, и с евентуалната трудност да се оцени точният размер на действителните приходи ( 13 ), съображение 37 от този регламент признава възможността органите на държавите членки да използват разумни прогнози за изчисляването на тавана на пазарните приходи.

45.

Четвърто, следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграфи 2 и 3 от посочения регламент държавите членки са длъжни да въведат ефективни мерки, за да гарантират, че таванът се прилага ефективно, и да предотвратят заобикалянето на установения в параграф 1 от този член таван на пазарните приходи. Освен това в параграф 3 от посочения член се уточнява, че тези държави „[п]о-специално […] гарантират, че таванът на пазарните приходи се прилага ефективно в случаите, когато производителите са контролирани или частично са собственост на други предприятия, по-специално когато те са част от вертикално интегрирано предприятие“.

46.

В това отношение следва да се констатира, че както е видно от писмените становища на белгийското правителство и на CREG, използването на някои оборими презумпции се вписва в стратегия „за борба със злоупотребите“, чиято цел е да се ограничи рискът от заобикаляне на тавана и съответно да се гарантира ефективното прилагане на приетите на основание на Регламент 2022/1854 национални мерки. Следователно, като се имат предвид техническите трудности и дори невъзможността да се разграничат обемите електроенергия според метода им на производство и да се отделят присъщите приходи за различните съоръжения, принадлежащи на един и същ производител, въпросните презумпции са били необходими, за да не се допусне производителите на електроенергия, разполагащи с множество производствени съоръжения, да преразпределят надхвърлящите тавана приходи към своите пределни съоръжения (за които не се прилага таванът), или евентуално да прибягват до вътрешногрупови сделки ( 14 ), за да избегнат прилагането на тавана ( 15 ).

47.

Макар с оглед на изложеното по-горе да следва да се констатира, че използването на презумпции за определяне на размера на приходите, за които се прилага таванът, може да бъде обосновано с оглед на преследваните с Регламент 2022/1854 цели, по-нататък трябва да се провери и дали установената с белгийската правна уредба система от презумпции отговаря на условията, изброени в член 8, параграф 2 от този регламент, и не надхвърля необходимото за постигане на преследваните с посочения регламент цели.

48.

В това отношение ми се струва важно да подчертая, че преценката дали установената с белгийската правна уредба система от презумпции е съвместима с произтичащите от същия регламент принципи изисква задълбочен анализ на съвкупност от фактически и технически данни, с които само запитващата юрисдикция разполага, и изследване на конкретните последици от тази правна уредба, което единствено тази юрисдикция е компетентна да извърши. За целта обаче Съдът във всички случаи може да даде полезни насоки. Според мен за анализа, който посочената юрисдикция ще трябва да направи, са релевантни следните критерии.

49.

На първо място, отбелязвам, че както следва от точки 42 и 46 от настоящото заключение, съгласно съображение 37 от Регламент 2022/1854 държавите членки разполагат с възможността да използват презумпции, за да определят приходите, за които трябва да се приложи таванът, но все пак трябва да се провери дали тези презумпции позволяват да се направи разумна прогноза за действително реализираните от съответните производители приходи. Тъй като понятието „разумна прогноза“ не е дефинирано в този регламент, следва да се внесат някои уточнения относно неговото тълкуване.

50.

За да може системата от презумпции да е в съответствие с това понятие, е необходимо установените с белгийската правна уредба презумпции да се основават на обективна информация, като например пазарни данни, които могат да отразят възможно най-точно действителните приходи на съответните производители. Следва обаче да се поясни, че по дефиниция прогнозата е приближение до определена стойност и следователно невинаги съответства на точната стойност. Ето защо е допустима евентуална разлика между действителните и предполагаемите приходи, без това автоматично да прави въпросните презумпции несъвместими с Регламент 2022/1854. Тази разлика обаче, която в случая би могла да бъде или в полза, или във вреда на съответните производители, трябва да остане разумна, а именно да бъде умерена и да не води до значително надценяване на приходите, реализирани от въпросните производители.

51.

Затова, само ако се установи, че използваните за въвеждането на въпросните презумпции критерии са неразумни, понеже данните в основата на тези презумпции са изцяло погрешни, непълни и водят до фиктивни приходи, напълно откъснати от пазарната действителност, или де факто до значителна разлика между прогнозните и действително реализираните приходи, би могло да се счита, че дадена система от презумпции, която не позволява на съответните производители да докажат своите действителни приходи или да поправят евентуални съществени грешки в тези прогнози, е несъвместима с Регламент 2022/1854. Макар че запитващата юрисдикция трябва да извърши тази преценка, полезно е да се отбележи например, че предвид условията по член 8, параграф 2 от този регламент, за да бъдат квалифицирани като „разумни прогнози“, установените презумпции не би трябвало да водят до облагане на непроизведени количества електроенергия или до продаване на електроенергията на загуба.

52.

В случая е важно да се подчертае, че макар запитващата юрисдикция, изглежда, да споделя позицията на жалбоподателите в главното производство, които поддържат, че въведените с белгийската правна уредба необорими или частично оборими презумпции не позволяват да се гарантира прилагането на тавана към действително реализираните приходи, това не променя факта, че установеният риск е представен само абстрактно ( 16 ).

53.

На второ място, отбелязвам, че макар целта да се намали административната тежест, както и целта да се избегне заобикалянето на тавана да обосновават априори използването на презумпции, както бе установено в точки 44—46 от настоящото заключение, по-специално, за да се осигури ефективно прилагане на този таван, от практиката на Съда следва, че разпоредбите за борба със злоупотребите по принцип не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на преследваните цели и да установяват обща презумпция за измама и злоупотреба ( 17 ). Що се отнася, по-конкретно, до необоримите в данъчната област презумпции, Съдът приема, че за разлика от оборимата презумпция, механизъм, който предполага наличието на злоупотреба или измамно поведение единствено поради това, че предвидените в него условия са изпълнени, без да позволява на съответния икономически оператор да обори тази презумпция и да докаже действителното използване на съответния продукт, надхвърля необходимото за постигане на целта за борба с данъчните измами и с избягването на данъци ( 18 ).

54.

Предвид това, че процесната извънредна мярка е едновременно спешна и временна и че държавите членки имат свобода на преценка за целите на точното определяне на приходите, за които се прилага таванът, не е изключено използването на такива презумпции да е обосновано. Това важи в още по-голяма степен, когато става въпрос — както изглежда в случая — за ограничена и особена категория производители, чиито приходи поради присъщи за тях обстоятелства ( 19 ) са предварително определени със съгласието на публичните органи и са регламентирани от националната правна уредба, което не позволява на въпросните производители лесно да се отклонят от тях ( 20 ).

55.

С оглед на изложеното по-горе предлагам на първия и втория въпрос да се отговори, че членове 6—8 от Регламент 2022/1854, разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от този регламент и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност, допускат национална правна уредба, която за изчисляването на получените от производителите на електроенергия приходи, за които е приложим таванът, се основава на презумпции, стига такава система от презумпции да гарантира спазването на условията по член 8, параграф 2 от посочения регламент.

Б.   По третия преюдициален въпрос

56.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент 2022/1854, и по-специално членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от него, във връзка със съображенията му, с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество, допускат национална правна уредба, приета след влизането в сила и в изпълнение на този регламент, по силата на която се разширява времевият обхват на въведения с член 6 от посочения регламент таван и същият се прилага от по-ранна дата от определената в Регламента.

57.

В случая този въпрос се поставя предвид това, че времевият обхват на белгийската правна уредба не съответства на предвидения в Регламент 2022/1854, който тази правна уредба има за цел да приложи. По-конкретно, изразените от запитващата юрисдикция съмнения относно съвместимостта на посочената правна уредба с правото на Съюза произтичат от обстоятелството, че същата е приета на 16 декември 2022 г., тоест след приемането на Регламента, но че белгийският законодател все пак е решил предвиденият в член 6 от него таван да се прилага, считано от 1 август 2022 г., въпреки че съгласно член 22, параграф 2, буква в) от същия регламент членове 6—8 относно тавана на приходите се прилагат от 1 декември 2022 г. до 30 юни 2023 г.

58.

Няма съмнение, че през обхванатия от Регламент 2022/1854 период държавите членки са длъжни да спазват посочените в него условия; същевременно според мен не може да се поддържа, че извън изрично предвиденото в този регламент приложно поле ratione temporis същият може да породи някакви задължения за тези държави, тъй като извън посочения период те остават свободни да уреждат правните положения в съответствие с националното си право. Следователно всяко прилагане на въпросния таван преди този период би трябвало да е извън приложното поле ratione temporis на същия регламент и съответно да излиза извън рамките на правото на Съюза.

59.

Макар несъмнено Регламент 2022/1854 да не предвижда изрично, че таванът на свръхприходите може да се прилага по начина, по който е прилаган от белгийското правителство ( 21 ), от нито една разпоредба от този регламент не следва, че той би се прилагал към таван на приходите, въведен с национална правна уредба, отнасяща се до период, предхождащ влизането в сила на посочения регламент, и още по-малко, че подобна правна уредба би трябвало да отговаря на предвидените в него условия. Всъщност датата на влизане в сила на предвидения от законодателя на Съюза таван на пазарните приходи не би могла да има за последица да се забрани на държавите членки при упражняване на данъчната си компетентност и при спазване на евентуално приложимите разпоредби от правото на Съюза да приемат мерки, които са идентични на съдържащите се в Регламент 2022/1854, но имат различен времеви обхват.

60.

Освен това обстоятелството, че процесната национална мярка е приета в приложение на посочения регламент и след влизането му в сила, както припомня запитващата юрисдикция, според мен не поставя под въпрос горното ( 22 ). Същото важи и за посоченото от тази юрисдикция обстоятелство, че мотивите на Закона за електроенергията не указвали, че процесният таван има хибриден характер, а именно, от една страна, мярка за прилагане на Регламент 2022/1854 за периода, започващ на 1 декември 2022 г., и от друга страна, мярка, която отразява упражнената от Кралство Белгия собствена компетентност, що се отнася до периода от 1 август до 30 ноември 2022 г. Всъщност, ако се приеме, че белгийското правителство е приело на едно и също правно основание не една, а две мерки, всяка от които се отнася до различен период, не би се поставял формулираният от запитващата юрисдикция въпрос или поне той би могъл да получи различен отговор, така че възможността за прилагане на въпросния таван за период, предхождащ влизането в сила на Регламент 2022/1854, би зависела съответно от преценката на националния законодател, което според мен без никакво съмнение би довело до прекомерен формализъм.

61.

Дори да се предположи, че прилагането на таван върху реализираните приходи преди 1 декември 2022 г. попада в приложното поле ratione temporis на този регламент, за което не съм убеден, както посочих в точки 59—61 от настоящото заключение, оставам на мнението, че държавите членки имат възможност след влизането в сила на регламента да приемат национални мерки за прилагане на тавана от по-ранна дата от предвидената в същия.

62.

В това отношение припомням, че Регламент 2022/1854 не извършва изчерпателна хармонизация, а представлява инструмент за координиране на различните мерки, предприети от държавите членки в контекста на енергийната криза, и съответно признава известна свобода на преценка на държавите членки при прилагането му. Освен това следва да се отбележи, че съгласно член 8, параграф 1, буква а) от този регламент държавите членки могат „да запазят или въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи на производителите, произвеждащи електроенергия от източниците“, изброени в член 7, параграф 1 от него, стига да са спазени условията по член 8, параграф 2.

63.

По всичко личи, че с употребата на термина „да запазят“ законодателят на Съюза, изглежда, е имал предвид мерките, които вече са били въведени преди влизането в сила на посочения регламент, тоест мерките, които са били приети от държавите членки преди 1 декември 2022 г. и които тези държави изрично са били овластени да запазят. От текста на същия регламент обаче не става ясно дали като позволява въвеждането на мерки, които допълнително ограничават приходите, член 8 от него допуска и различно прилагане на тавана във времето, в случая по-ранно от установеното с Регламент 2022/1854.

64.

Поради изложените по-долу съображения обаче считам, че такова тълкуване би било в съответствие с целите, преследвани с Регламент 2022/1854.

65.

Всъщност, първо, смятам, че възприемането на различен подход би довело, първо, до парадоксално положение, при което валидността на мерките, приети от други държави членки в периода преди влизането в сила на този регламент, не би била поставена под въпрос на основание член 8, параграф 1, буква а) от него, който изрично разрешава запазването на такива мерки, докато въведените от белгийското правителство мерки биха били поставени под въпрос само защото датата на приемането им е по-късна от датата на посочения регламент, въпреки че тези мерки са аналогични на приетите от другите държави членки, отнасят се до същия времеви период (а именно до периода, предхождащ влизането в сила на Регламента) и преследват същата цел за преразпределяне на свръхприходите в полза на засегнатите от енергийната криза потребители ( 23 ).

66.

Второ, подобен подход би породил съмнения относно равното третиране на производителите, за които се прилага таванът ( 24 ), доколкото белгийските производители или доставчици на електроенергия (по-специално производителите на електроенергия от подпределни енергоносители) биха имали възможност да запазят свръхпечалбата, реализирана преди влизането в сила на Регламент 2022/1854, докато тези, които извършват дейност в други държави членки, биха били обложени въз основа на таваните, въведени от съответните им държави членки ( 25 ).

67.

Трето, трудно е да си представим как прилагането на таван на пазарните приходи, реализирани преди посочения в Регламент 2022/1854 период, би могъл да възпрепятства прилагането на предвидения в този регламент таван, както и другите преследвани с него цели, и съответно да подкопае както принципа на ефективност на правото на Съюза, така и принципа на лоялно сътрудничество, по отношение на които запитващата юрисдикция поставя въпроси. Като се има предвид, че в посочения регламент законодателят на Съюза сам признава, от една страна, че поне от февруари 2022 г. увеличенията на цените не могат да бъдат обосновани с нормалното функциониране на пазара, а представляват извънредно положение, при което държавите членки могат да вземат извънредни мерки ( 26 ), белгийското правителство не може да бъде упрекнато, че е взело мерки, насочени именно към преодоляване на установена в Регламент 2022/1854 неефективност на пазара. От друга страна, обстоятелството, че това правителство е решило да прилага същия таванен режим както за обхванатия от този регламент период, така и за предхождащия го период, не поставя под въпрос преследваните от законодателя на Съюза цели, а напротив, допринася за постигането им ( 27 ).

68.

Освен това, в случай че спорната национална уредба попада в приложното поле ratione temporis на посочения регламент анализът ѝ, направен от жалбоподателите в главното производство от гледна точка на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания на участниците на пазара, вероятно не би изисквал различен отговор.

69.

Всъщност, от една страна, що се отнася до принципа на оправданите правни очаквания, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, за да се признае на икономическия оператор възможността да се позове на този принцип, националният орган трябва преди това да е породил у него основателни надежди ( 28 ). Когато обаче един предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на посочения принцип, ако тази мярка бъде приета ( 29 ).

70.

В случая предпазливият и съобразителен икономически оператор е трябвало да очаква, че националните органи ще се намесят, за да противодействат на неефективността на пазара, приемайки спешни и временни мерки за справяне с непредвидимото увеличение на пазарните цени на електроенергията, така че в тази необичайна обстановка националните органи не биха могли да създадат никакво очакване у съответните производители относно запазването на извънредните и неочаквани свръхприходи ( 30 ).

71.

От друга страна, що се отнася до принципа на правна сигурност, следва да се припомни, че той се налага с особена строгост, когато става въпрос за правна уредба, която може да породи финансови последици, и не допуска даден акт на Съюза да произвежда действие във времето преди публикуването си ( 31 ). По изключение това е възможно, когато се изисква от цел от общ интерес и оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са надлежно зачетени, както и когато от съдържанието, целта или системата на съответните правила ясно следва, че трябва да им бъде отредено такова действие ( 32 ).

72.

Дори да се допусне, че белгийското правителство е приложило със задна дата предвидения в Регламент 2022/1854 таван на приходите, според мен подобен подход в случая би бил обоснован с оглед на целта от общ интерес, която тази мярка преследва, а именно защита на потребителите чрез спешна и краткосрочна намеса, предприета за справяне с енергийната криза ( 33 ).

73.

С оглед на горното предлагам на третия въпрос да се отговори, че членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854, във връзка със съображенията от този регламент, с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество, допускат национална правна уредба, която предвижда таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи, приложима за период, предхождащ влизането в сила на посочения регламент.

V. Заключение

74.

С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия), както следва:

„1)

Членове 6, 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, разглеждани във връзка с член 2, точки 5 и 9 и всички съображения от този регламент и във връзка по-специално с член 288 ДФЕС и с член 6 ДЕС, както и с принципа на пропорционалност,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която за изчисляването на получените от производителите на електроенергия приходи, за които е приложим таванът, се основава на презумпции, стига такава система от презумпции да гарантира спазването на условията по член 8, параграф 2 от посочения регламент.

2)

Членове 6—8 и член 22, параграф 2, буква в) от Регламент 2022/1854, във връзка със съображенията от този регламент, с член 288 ДФЕС и с принципите на предимство, на ефективност и на лоялно сътрудничество,

трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национална правна уредба, която предвижда таванна система за получените от производителите на електроенергия пазарни приходи, приложима за период, предхождащ влизането в сила на посочения регламент“.


( 1 ) Език на оригиналния текст: френски.

( 2 ) Регламент на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 261, 2022 г., стр. 1).

( 3 ) Решение (B)2511 от 28 февруари 2023 г.

( 4 ) Moniteur belge от 11 май 1999 г., стр. 16264.

( 5 ) Moniteur belge от 22 декември 2022 г., стр. 98819.

( 6 ) За което обстоятелство свидетелства разнородността на мерките по прилагане на Регламент 2022/1854 от държавите членки и което се подчертава в Доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прегледа на спешната намеса за справяне с високите цени на енергията в съответствие с Регламент [2022/1854] (COM (2023) 302 final) (наричан по-нататък „докладът на Комисията“).

( 7 ) Всъщност да се приеме, че държавите членки са оправомощени по свое усмотрение да определят размера на тавана и събираните приходи и че съответно разполагат с дискреционно правомощие, което им позволява да направят това, би направило безпредметна желаната и преследвана с Регламент 2022/1854 координация.

( 8 ) В това отношение белгийското правителство подчертава, че е необходимо Съдът да се произнесе по директния ефект на посочените разпоредби, тъй като, ако Съдът приеме, че Регламент 2022/1854 не допуска използването на презумпции като разглежданите в главното производство, би възникнал въпросът дали запитващата юрисдикция трябва да остави без приложение оспорваните национални разпоредби. Това правителство посочва, по-специално, изводите от решение от 24 юни 2019 г., Popławski (C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 68), съгласно което националният съд не е длъжен само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение разпоредба от националното си право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза, ако последната няма директен ефект.

( 9 ) Вж. по-конкретно решения от 11 януари 2001 г., Monte Arcosu (C‑403/98, EU:C:2001:6, т. 26 и 28), от 12 април 2018 г., Комисия/Дания (C‑541/16, EU:C:2018:251, т. 27 и цитираната съдебна практика), и от 30 май 2024 г., Expedia (C‑663/22, EU:C:2024:433, т. 40 и цитираната съдебна практика).

( 10 ) Вж. в правната теория Lenaerts, K., Van Nuffel, P. EU Constitutional Law, Oxford University Press, Oxford, 2021, № 18.013, p. 721—723.

( 11 ) Освен това понятието „пазарни приходи“ също е ясно определено в член 2, точка 5 от Регламент 2022/1854.

( 12 ) В това отношение следва да се уточни, че обстоятелството, че Регламент 2022/1854 не предвижда конкретна и обвързваща методика за изчисляването на тавана и че някои от неговите разпоредби оставят на държавите членки свобода на преценка при определянето на този таван — включително, от една страна, предвидената в член 8, параграф 1 от този регламент възможност да въведат мерки, които допълнително ограничават пазарните приходи, и да направят разграничение между технологиите, използвани от производителите на електроенергия, и от друга страна, правото на основание член 7, параграфи 3—5 от него да предвидят допълнителни дерогации в зависимост от особеностите на националния енергиен пазар — не може да лиши член 6, параграф 1 от посочения регламент от директен ефект, доколкото тази свобода на преценка е ограничена от член 8, параграф 2 от него. Същото се отнася и за член 6, параграфи 3 и 4 от Регламент 2022/1854, който позволява на държавите членки да въведат ефективни мерки, които да предотвратяват заобикалянето на задълженията на производителите на електроенергия.

( 13 ) Както е видно от доклада на Комисията, няколко държави членки са съобщили за трудности, свързани със събирането на данни и изчисляването на приходи.

( 14 ) Член 22, параграф 5, втора алинея, точка 6 от Закона за електроенергията предвижда две условия, за да могат да бъдат оборени презумпциите, установени в точки 3—5. Първото условие е съответният производител да докаже своите приходи за целия си производствен парк. Това условие съответно позволява на белгийските органи да имат представа за това как производителите отнасят приходите си към различните свои производствени съоръжения и да не допускат най-високите приходи да бъдат отнасяни към съоръжения, които не са обхванати от тавана, а на най-ниските приходи — към съоръжения, за които се прилага таванът. Второто условие е при вътрешногрупова продажба електроенергията да се продава на цена, съответстваща на пазарната. Целта на това условие е да се избегне възможността продажбите на електроенергия на изкуствено занижени цени в рамките на една и съща група да доведат до освобождаване на производителите (които биха продали електроенергията на цена под тавана) и до получаване на свръхприходи от трети лица (в рамките на същата група), за които не се прилага таксата.

( 15 ) В това отношение следва да се отбележи, че макар според жалбоподателите изтъкнатата от белгийските органи опасност от измама да е хипотетична и при всички положения ирелевантна за обосноваването на спорните презумпции, запитващата юрисдикция сякаш не изразява конкретно гледище, що се отнася до целта за предотвратяване на злоупотребите, преследвана с приложимите разпоредби на националната правна уредба.

( 16 ) Всъщност запитващата юрисдикция не взема отношение по въпроса дали критериите, използвани за въвеждането на необоримите презумпции, почиват на разумни прогнози за приходите, преценявайки, че ще може да разгледа този въпрос едва след като бъде разрешен въпросът изобщо законосъобразна ли е тази основана изключително на презумпции система.

( 17 ) Вж. решение от 7 септември 2017 г., Eqiom и Enka (C‑6/16, EU:C:2017:641, т. 31 и цитираната съдебна практика).

( 18 ) Вж. решение от 27 януари 2022 г., Комисия/Испания (Задължение за предоставяне на информация в данъчната сфера) (C‑788/19, EU:C:2022:55, т. 28 и цитираната съдебна практика).

( 19 ) В случая се визира продължаването на експлоатацията на някои ядрени централи.

( 20 ) Важно е също да се уточни, че член 8, параграф 1, буква а) от Регламент 2022/1854 по същество позволява на държавите членки да правят разграничение между технологиите. Следователно този регламент при всяко положение не може да е пречка обхванатите от тавана приходи да се определят чрез различни методики в зависимост от съответната технология за производство на електроенергия.

( 21 ) В това отношение уточнявам, че видно от подготвителните работи по Регламент 2022/1854, в изготвеното от Комисията предложение за регламент се предвижда, че таванът по член 6 от него ще се прилага от 1 декември 2022 г., като същевременно се посочва, че „[т]ова не засяга по-ранното доброволно прилагане от страна на държавите членки“. Тази предоставена на държавите членки възможност да прилагат с обратна сила този регламент обаче не е възприета в окончателния му текст.

( 22 ) Всъщност, доколкото националната правна уредба прилага Регламент 2022/1854 за изрично предвидения в член 22 от него период и следователно Кралство Белгия изпълнява задължението си, което има по силата на правото на Съюза, обстоятелството, че държавата членка е избрала да прилага въпросния таван от различна дата, по-ранна от изрично предвидената в този регламент, попада в обхвата на нейната национална компетентност в областта на данъчното облагане.

( 23 ) В това отношение следва да се отбележи, че видно от доклада на Комисията, седем държави членки, включително Кралство Белгия, са приложили тавана със задна дата.

( 24 ) Това е така въпреки различните подходи, следвани на национално равнище по отношение на реда и условията за събиране на свръхприходите преди влизането в сила на Регламент 2022/1854.

( 25 ) Същото се отнасяло и за потребителите, предвид това, че ако Кралство Белгия се окаже лишено от възможността да приложи тавана за пазарните приходи преди влизането в сила на Регламент 2022/1854 и няма еквивалентни мерки, финансирани от националния бюджет, които могат да компенсират сумите, удържани от съответните производители, белгийските потребители биха били — за разлика от потребителите, пребиваващи в държавите членки, където таванът е бил в сила преди влизането в сила на този регламент — лишени от получената икономическа подкрепа.

( 26 ) Вж. съображение 28 от Регламент 2022/1854, както и Съобщение на Комисията от 8 март 2022 г. (COM (2022) 108 final, по-специално стр. 4), в което Комисията посочва, че държавите членки могат да предвидят временни фискални мерки по отношение на неочакваните печалби, за да финансират тези спешни мерки.

( 27 ) Още повече че сред основните цели, преследвани с Регламент 2022/1854, е волята на законодателя на Съюза да координира на равнище Съюз мерките, предприети от отделните държави членки, тъй като въвеждането на некоординирани тавани за пазарните приходи от електроенергия би могло да доведе до значителни изкривявания между конкуриращите се производители на равнище Съюз.

( 28 ) Вж. в този смисъл определение от 1 март 2022 г., Milis Energy и др. (C‑306/19, C‑512/19, C‑595/19 и C‑608/20—C‑611/20, EU:C:2022:164, т. 44 и цитираната съдебна практика). В тази съдебна практика се уточнява, по-специално, че икономическите оператори няма как да имат оправдани правни очаквания за запазване на съществуващо положение, което може да бъде променяно по дискреционната преценка на националните органи.

( 29 ) Вж. също заключението ми по дело Secab (C‑423/23, EU:C:2025:63, т. 52 и 53).

( 30 ) Макар да става въпрос за аспект на националното право, който не подлежи на преценка от Съда и по който единствено запитващата юрисдикция е компетентна да се произнесе, според мен е релевантен и изтъкнатият от белгийското правителство и CREG довод, че спорната национална правна уредба се отнася единствено до приходи, реализирани през фискална година, която все още не е приключила към момента на влизането на тази уредба в сила, така че от фискална гледна точка процесното положение не е окончателно. В този смисъл изглежда, че фискална мярка може да бъде приета до края на фискалния период, който по принцип съответства на календарната година, що се отнася до получените през тази фискална година доходи, така че е възможно фискална мярка, приета през декември 2022 г., да се отнася до реализираните преди тази дата приходи, без да може да се квалифицира съгласно белгийското право като мярка с обратно действие. Следователно производителите не са имали основание да смятат, че получените през 2022 г. приходи над очакваното равнище могат да се считат за окончателни и вече не подлежат на фискални мерки, поне до края на 2022 г.

( 31 ) Вж. решение от 13 февруари 2019 г., Human Operator (C‑434/17, EU:C:2019:112, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

( 32 ) Вж. като пример решение от 4 май 2023 г., Kapniki A. Michailidis (C‑99/22, EU:C:2023:382, т. 23 и цитираната съдебна практика).

( 33 ) Вж. в този смисъл решения от 18 юли 2013 г., Citroën Belux (C‑265/12, EU:C:2013:498, т. 38 и цитираната съдебна практика), и от 23 януари 2019 г., Walbusch Walter Busch (C‑430/17, EU:C:2019:47, т. 42).