<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-570/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0570</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:182">EU:C:2017:182</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. SZPUNAR — ДЕЛО C 570/15</P><P>X</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170308">8 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑570/15</HT></P><P>X</P><P>срещу</P><P>Staatssecretaris van Financiën</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 1408/71</KEYWORD><KEYWORD>Социална сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на приложимото законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Член 13, параграф 2, буква а) и член 14, параграф 2, буква б), подточка i)</KEYWORD><KEYWORD>Лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Лице, което е наето на работа в една държава членка и упражнява част от дейността си в държавата членка на неговото пребиваване, в повечето случаи като работи от вкъщи</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Въведение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на висящо производство пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по спор между г‑н X и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите) относно плащането на данък върху доходите на физическите лица и социалноосигурителни вноски за 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска от Съда насоки за тълкуването на стълкновителни норми, залегнали в членове 13 и 14 от дял II от Регламент (ЕИО) № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (EО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">OВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2008">ОВ L 32, 2008 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Регламент № 1408/71<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Считано от <DATE ISO="20100501">1 май 2010 г.</DATE>, Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>). Той обаче остава приложим ratione temporis към главното производство.</P></NOTE>. По-специално тя поставя въпроса дали за целите на определянето на приложимото законодателство лице, което е наето на работа в една и пребивава в друга държава членка и което наред с това упражнява отчасти дейността си за същия работодател (приблизително 6,5 % от работното време) в държавата членка по своето пребиваване, в повечето случаи като работи от вкъщи, следва да се счита за лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В член 1 от Регламент № 1408/71 понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>заето лице и самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> е определено по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>a)</NO.P><TXT>заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 13 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[При спазване на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>[При спазване на] разпоредбите на членове от 14 до 17:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от посочения регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>2.</NO.P><TXT>Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството, което се определя по следния начин:</TXT><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>лице, различно от посоченото в буква а), е подчинено на:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Фактите по главното производство</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Г‑н X е нидерландски гражданин, който пребивава в Белгия през въпросната 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>През посочената година той работи като акаунт мениджър и мениджър <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Отношения с клиенти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> в областта на телекомуникациите за работодател, установен в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>През 2009 г. г‑н X работи <FT TYPE="NUMBER">1872</FT> часа за работодателя си. От тях той работи 121 часа в Белгия, т.е. около 6,5 % от общия годишен брой работни часове. От тях 17 часа са за посещения при установени в Белгия клиенти на работодателя, а 104 часа — за работа на г‑н Х от вкъщи, в Белгия. През 2009 г. г‑н Х полага труд от вкъщи общо 13 дни, като през всеки от тях работи по 8 часа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Този труд от вкъщи се изразява в обработването на имейли и изготвянето и изпращането на предложения. Дейността в Белгия не е извършвана съобразно установен модел. Г‑н X работи от вкъщи най-вече през седмиците след летния си отпуск, а не през зимата. В трудовия договор на г‑н Х липсват разпоредби за работата от вкъщи или друго място в Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Останалият труд за работодателя (през 2009 г. — 1 751 часа) г‑н Х полага в Нидерландия — както в офиса, така и за посещения при установени в Нидерландия потенциални клиенти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Предмет на спора между г‑н X и Staatssecretaris van Financiën (държавния секретар по финансите) по главното производство е акт за установяване на задължение за данък върху доходите на физическите лица и за социалноосигурителни вноски, издаден за 2009 г. В центъра на спора е по-конкретно въпросът дали през 2009 г. г‑н X е подлежал на задължително осигуряване и следователно е бил длъжен да прави вноски към нидерландското социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>По въззивната жалба срещу решението на Rechtbank Zeeland-West-Brabant (Районен съд Зеланд-Вест-Брабант) Gerechtshof<QUOT.START CODE="2018" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош, Нидерландия) приема, че през 2009 г. г‑н X е работил само инцидентно в Белгия. В тази насока Gerechtshof<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="2018" ID="QE0007"/>s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) приема за установено, че:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>няма индиции работодателят и г‑н Х да са уговаряли, че последният редовно ще работи в Белгия,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>трудът обикновено е полаган в Нидерландия,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>посещенията при клиенти в Белгия са били просто инцидентни и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iiii)</NO.P><TXT>във връзка с работата от вкъщи между работодателя и г‑н Х нито е имало уговорки, нито е съществувал структуриран модел.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Gerechtshof‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) приема по-нататък, че при определянето на приложимите разпоредби в областта на социалната сигурност дейностите на белгийска територия, инцидентно извършени от г‑н Х, не бива да бъдат вземани под внимание. Ето защо Gerechtshof‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбош) заключава, че г‑н Х обичайно работи на територията на една държава членка, Нидерландия, така че съгласно член 13, параграф 2, буква a) от Регламент № 1408/71 приложимо е само нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Г‑н X подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че касационната жалба поставя въпроса коя разпоредба на Регламент № 1408/71 определя законодателството, приложимо спрямо касатора. От една страна, ако извършените от г‑н Х дейности в Белгия не бъдат взети под внимание, би следвало да се приложи общата стълкновителна норма, съдържаща се в член 13, параграф 2, буква a) от посочения регламент, насочваща към приложимото законодателство на държавата членка по месторабота. Ако пък тези дейности би трябвало да бъдат отчетени при преценката, прилагането на член 13, параграф 2, буква a) от посочения регламент би довело до приложимост ту на нидерландските, ту на белгийските разпоредби, според това дали мястото, където г‑н Х фактически полага труд, е Нидерландия или Белгия, и обратно. Или пък би могло да се приеме, че г‑н Х е лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки — Нидерландия и Белгия, и следователно по силата на специалното правило по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 се подчинява само на законодателството на държавата членка на своето пребиваване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Преюдициалният въпрос и производството пред Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>По какъв критерий/какви критерии трябва да се прецени кое законодателство Регламент (ЕИО) № 1408/71 определя за приложимо в случая на работник с местожителство в Белгия, който през съответната година извършва в Нидерландия голямата част от дейностите си за своя нидерландски работодател и който наред с това извършва 6,5 % от тези дейности в Белгия — вкъщи и при клиенти — при положение че в тази насока липсва установен модел и че работникът не е имал договорки с работодателя си относно извършването на дейности в Белгия?<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване от <DATE ISO="20151030">30 октомври 2015 г.</DATE> постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20151105">5 ноември 2015 г.</DATE> Писмени становища представят нидерландското, белгийското и чешкото правителство, както и Европейската комисия. Г‑н Х, нидерландското правителство и Комисията излагат устно становищата си в съдебното заседание от <DATE ISO="20161214">14 декември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Анализ</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали за целите на прилагането на членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71 лице, което е наето на работа в една и пребивава в друга държава членка и през съответната година е упражнявало малка част от дейността си за същия работодател (около 6,5 % от работното време) в държавата членка на своето пребиваване, в повечето случаи като работи от вкъщи, следва да се счита за лице, което е обичайно наето на работа само в първата държава членка, или за такова, което е обичайно наето на работа и в двете държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция иска да се установи кое законодателство съдържащите се в дял II от посочения регламент разпоредби определят като приложимо по отношение на такова лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Позициите на заинтересованите лица по този въпрос се различават.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В съдебното заседание г‑н X твърди, че трябва да бъде считан за лице, което обичайно е наето на работа в две държави членки и следователно e подчинено на законодателството на държавата членка по неговото пребиваване в съответствие с член 14, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71. Той изтъква, че има право да работи от вкъщи и че дейностите, които извършва вкъщи, като отговаряне на имейли и свързване с клиенти по телефона, са сред основните му работни задачи. Той твърди също, че тези дейности трябва да бъдат взети под внимание при определянето на приложимото законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>От друга страна, встъпилите държави членки и Комисията изразяват становището, че Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че работник, който пребивава в Белгия и упражнява основната част от дейността си за нидерландски работодател на територията на Нидерландия и който освен това упражнява 6,5 % от тази дейност през съответната година в Белгия, трябва да се счита за нает само на територията на Нидерландия и за лице, подчинено на нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност в съответствие със стълкновителната норма lex loci laboris, предвидена в член 13, параграф 2, буква a) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, част от който са членове 13 и 14, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, целящи да подчинят работниците, които се придвижват в рамките на Съюза, на схемата за социална сигурност само на една държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940324">24 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Poucke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑71/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:120">EU:C:1994:120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В настоящия случай, за да се определи дали конкретното положение попада в обхвата на общата стълкновителна норма, съдържаща се в член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 (lex loci laboris), или в обхвата на специалното правило по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) (lex domicilii), е необходимо да се установи дали дейността на г‑н X в Белгия трябва да се вземе предвид за целите на прилагането на тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Ако тази дейност се вземе предвид, г‑н Х трябва да се счита за лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки по смисъла на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71. В противен случай ще се прилага общата стълкновителна норма, съдържаща се в член 13, параграф 2, буква а) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Според мен обстоятелството, че г‑н X работи за един работодател по никакъв начин не изключва прилагането на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71. Както Съдът е постановил в решение Calle Grenzshop Andresen, тази разпоредба е приложима и когато съответното лице упражнява дейността си на територията на две или повече държави членки за едно и също предприятие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950216">16 февруари 1995 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑425/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:37">EU:C:1995:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Освен това в настоящия случай няма съмнение, че дейността на г‑н X в Белгия не спада към понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>командироване<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на член 14, параграф l, буква a) от Регламент № 1408/71, тъй като той извършва дейността си в Белгия без определен срок, като изпълнява отчасти основните си работни задължения вкъщи с мълчаливото съгласие на своя работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Хипотезата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) визира случая, когато съответното лице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> е наето на работа на територията на две или повече държави членки и също така упражнява дейността си <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>отчасти<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> на територията на държавата членка на неговото пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От текста на тази разпоредба следва, че упражняваната дейност като заето лице в държавата членка по пребиваване на служителя трябва да бъде с определена минимална продължителност. В противен случай дори упражняването на незначителна или инцидентна дейност може да породи правните последици на член 14, параграф 2, буква б), подточка i). Така ще се създаде риск от заобикаляне на прилагането на стълкновителните норми, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Отбелязвам, че с член 13, параграф 1, буква a) от Регламент № 883/2004 се изменя стълкновителната норма, която се е съдържала преди това в член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71, като се въвежда изискването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>значителна<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> част от дейността на лицето да се осъществява в държавата членка на пребиваване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Както Съдът вече се е произнесъл във връзка с дейност под формата на самостоятелна заетост, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> означава, че съответното лице обикновено извършва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>значителни<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> дейности на територията на тази държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000330">30 март 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banks и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑178/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:169">EU:C:2000:169</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Това тълкуване не е в разрез с решение Calle Grenzshop Andresen, където Съдът е приел, че положението на датски работник, пребиваващ в Дания и работещ в Германия, който редовно, в продължение на няколко часа ежеседмично извършва частично дейността си в Дания, попада в обхвата на член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950216">16 февруари 1995 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑425/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:37">EU:C:1995:37</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпросното лице работи като мениджър в предприятие, намиращо се в Германия, близо до германско-датската граница. Той работи и около десет часа ежеседмично за работодателя си в Дания, като изпълнява задачи, свързани с координацията и контрола. От анализа на генералния адвокат Lenz ясно следва, че в този случай извършваната в държавата членка на пребиваване дейност не би могла да се счита за незначителна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950216">16 февруари 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Calle Grenzshop Andresen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:37">EU:C:1995:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключение на генералния адвокат Lenz по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Calle Grenzshop Andresen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:12">EU:C:1995:12</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В решение Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe Съдът приема, че за да се определи дали дадено лице трябва да се счита за лице, което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> е наето на работа на територията на две или повече държави членки, е необходимо да се има предвид по-специално естеството на описаната в договорните документи трудова дейност, за да се прецени дали предвижданите дейности спадат към дейностите като заето лице, разпределени не само в конкретния случай на територията на няколко държави членки, както и да се разгледат действително извършваните дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121004">4 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑115/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:606">EU:C:2012:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>От тази съдебна практика следва, че за да се прецени дали дадено лице е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> наето на работа на територията на друга държава членка за целите на прилагането на членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71, трябва да се вземат предвид продължителността и значението на дадена дейност, като се изхожда от договорните документи и действително положения от служителя труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В настоящия случай от акта за преюдициално запитване се вижда, че работното време, отделено за дейностите на г‑н X в държавата членка по неговото пребиваване, представлява 6,5 % от общото работно време за съответния период. По мое мнение продължителността на действително извършената в Белгия дейност представлява силна индикация, че тези дейности са незначителни спрямо цялото договорно правоотношение, или, както Комисията посочва, те са упражнявани просто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>инцидентно<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> в сравнение с по-голямата част от задълженията на служителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен продължителността на дейността не е единственият решаващ фактор. Нужно е да се вземат предвид и други обстоятелства, като естеството на дейностите и обстоятелствата, при които те се извършват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730712">12 юли 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hakenberg</NAME.CASE> (<NO.CASE>13/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:92">EU:C:1973:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключението на генералния адвокат Lenz по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Calle Grenzshop Andresen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:12">EU:C:1995:12</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>В настоящия случай дейностите на г‑н X в Белгия включват инцидентни посещения при клиенти и предимно работа от вкъщи, без да е налице изрична договорка с работодателя или модел на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Според мен едно от предимствата — а някои хора го считат за недостатък — на цифровата икономика е, че даден служител може да бъде помолен или да му се разреши да извършва част от служебните си задължения извън офиса, например като работи от вкъщи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Спецификата на подобен режим на работа е свързана с обстоятелството, че той потенциално отслабва значението на понятието за конкретна месторабота като релевантен фактор за определяне на държавата членка, която има най-тясна връзка с трудовото правоотношение. Лицето може да работи от разстояние на компютъра или телефона си вкъщи или докато пътува и такъв начин на работа може да съставлява значителна част от трудовата дейност. Съдът ще трябва в бъдеще да се произнесе как това обстоятелство следва да се взема предвид за целите на определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Това съображение не е налице в настоящия случай, тъй като има други показатели, като малкия обем работа и липсата на структуриран модел в договорните документи, които също свидетелстват, че дейностите на г‑н X в държавата членка по неговото пребиваване са незначителни по своето естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен в положение като разглежданото в главното производство, при което работата от вкъщи не е изрично отразена в договорните документи, не представлява структуриран модел и освен това съставлява относително малък процент от общото работно време, без съмнение не е правилно да се изтъква това обстоятелство за целите на прилагането на членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че при обстоятелства като тези по главното производство дейностите, упражнявани от служител за същия работодател в друга държава членка, които представляват приблизително 6,5 % от работното време и освен това са осъществени най-вече чрез работа от вкъщи, трябва да се считат за незначителни и не трябва да се вземат предвид за целите на прилагането на членове 13 и 14 от Регламент № 1408/71. Следователно лицето в такова положение трябва да се счита за лице, което е обичайно наето на работа на територията само на една държава членка и е подчинено на законодателството, определено от общата стълкновителна норма, залегнала в член 13, параграф 2, буква a) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Отбелязвам като допълнително съображение, че този извод изглежда се потвърждава от въведеното с член 14, параграф 5, буква б) от Регламент № 987/2009<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Член 14, параграф 5, буква б) от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">OВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>), предвижда: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>5б. За целите на определянето на приложимото законодателство съгласно член 13 от основния регламент няма да се вземат предвид незначителните по своето естество дейности. […]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE> понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>незначителни по своето естество дейности<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, обяснено в Практическия наръчник, изготвен под егидата на Комисията от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност с цел да подпомогне националните органи при прилагането на стълкновителните норми на Регламент № 883/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Практически наръчник на Комисията от декември 2013 г. относно приложимото законодателство в Европейския съюз (EС) в Европейското икономическо пространство (ЕИП) и в Швейцария, стр. 27.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От представените в Практическия наръчник обяснения следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>незначителните по своето естество дейности<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> не трябва да се вземат предвид за целите на стълкновителните норми, отнасящи се за лице, което е заето или самостоятелно заето в две или повече държави членки. Лице, което осъществява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>незначителни по своето естество дейности<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в друга държава членка, не може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> осъществяващо дейност в две или повече държави членки. По-нататък незначителните по своето естество дейности се определят като дейности, които са постоянни, но незначителни, що се отнася до продължителност и икономическа възвръщаемост, и се предлага като показател дейностите, съответстващи на по-малко от 5 % и/или по-малко от 5 % от общото му възнаграждение, да се считат за дейности, които са незначителни по своето естество. Естеството на дейностите, например обстоятелството, че те не са независими или се изпълняват от дома, може също да бъде показател, че тези дейности са незначителни.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Заключение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>С оглед на изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство лице, което е наето на работа в една и пребивава в друга държава членка и през съответната година упражнява малка част от дейността си за същия работодател — около 6,5 % от работното време — в другата държава членка, в повечето случаи като работи от вкъщи, трябва да се счита за наето на работа само в първата държава членка за целите на прилагането на членове 13 и 14 от посочения регламент<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>