<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-153/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0153</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:305">EU:C:2018:305</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Szpunar — Дело C‑153/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Volkswagen</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180503">3 май 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑153/17</HT></P><P>Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs</P><P>срещу</P><P>Volkswagen Financial Services (UK) Ltd</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Членове 168 и 173</KEYWORD><KEYWORD>Приспадане на данъка, платен за получена доставка</KEYWORD><KEYWORD>Лизинг на превозни средства</KEYWORD><KEYWORD>Стоки и услуги, използвани за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки</KEYWORD><KEYWORD>Възникване и обхват на правото на приспадане</KEYWORD><KEYWORD>Подлежаща на приспадане част</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Страните в главното производство спорят относно правото на ответника да приспадне данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>ДДС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), платен за получени доставки на стоки и услуги, използвани за целите на извършваните от него доставки по лизингови договори от типа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>hire purchase<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Става въпрос за договори с различно наименование в различните правни системи (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>hire purchase<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на английски, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>location-vente<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>crédit-bail<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> на френски, а в редица системи, и по-специално германската и полската, се използва произхождащият от английски език термин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>лизинг<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>), по силата на които специализирани предприятия купуват стоки, отговарящи на дадените от клиентите им спецификации, и като запазват собствеността върху тези стоки, им ги отдават под наем при наемна цена, изчислена така, че да покрие стойността на стоките и разходите за финансиране. Договорите обикновено предоставят на наемателите опция за изкупуване на наетите стоки, която те могат да упражнят в края на наемния срок, като заплатят цена, съответстваща на предполагаемата остатъчна стойност на стоката.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Видимо и двете страни по спора имат солидни аргументи в подкрепа на становищата си. Оставам обаче с впечатлението, че водейки този спор, те не забелязват, за да използвам добре известния английски израз, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>слона в стаята<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>the elephant in the room<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>). Този слон е прилаганата в Обединеното кралство и според мен погрешна данъчна квалификация на този тип лизингови договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Всъщност по силата на законодателството на тази държава членка този вид договори се третират като две отделни доставки, едната от които е облагаемата доставка на превозното средство, а другата е освободена доставка за отпускане на кредит. Тъй като фактурираната на клиента цена на превозното средство трябва задължително да съвпада точно с цената, на която лизингодателят го е купил от своя доставчик, начисляваният ДДС по извършваната от лизингодателя доставка на превозното средство също е съвсем еднакъв по размер с начисления ДДС по получената от него доставка на това превозно средство и съответно подлежи изцяло на<?PAGE NO="2"?> приспадане. Останалата част от разходите на лизингодателя и маржът му на печалба пък се покриват от приходите от сделката за отпускане на кредит, която е освободена доставка. Затова запитващата юрисдикция поставя тук въпроса какви са условията за приспадане на ДДС, който лизингодателят е платил върху онази част от общите си разходи, която е използвал за целите на своите облагаеми доставки на превозни средства, но в действителност е финансирал от приходите от сделката за отпускане на кредит, която е освободена доставка и съответно по нея не се събира ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Струва ми се обаче невъзможно да дам правилен отговор на този въпрос, без да разгледам проблема с разделянето на лизинговите договори на две отделни сделки, което силно се съмнявам да е съобразено с правото на Съюза в областта на ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данък[ът].</ALINEA><ALINEA>За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 73 от Директива 2006/112 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Тези разпоредби нямат значение за настоящото дело.</P></NOTE>], данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>По силата на член 135, параграф 1, буква б) от тази директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="135.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки освобождават следните сделки:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отпускането и договарянето на кредит, както и управлението на кредита от страна на лицето, което го отпуска<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 168, буква а) от Директива 2006/112:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Накрая, съгласно член 173, параграф 1, първа алинея от посочената директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="173.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите на стоки или услуги, използвани от данъчнозадължено лице както за сделки, по отношение на които ДДС подлежи на приспадане в съответствие с членове 168, 169 и 170, така и на сделки, по отношение на които ДДС не подлежи на приспадане, само такава част от ДДС, която може да се припише на първите сделки, подлежи на приспадане<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Различните методи за изчисляване на посочената в тази разпоредба част (наречена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>подлежаща на приспадане част<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) са уредени в член 173, параграф 2 и член 174 от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Обединеното кралство</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Разпоредбите, с които Директива 2006/112 е транспонирана в правото на Обединеното кралство, се съдържат основно във Value Added Tax Act 1994 (Закон за ДДС от 1994 г.) и във Value Added Tax Regulations 1995 (Правилник за ДДС от 1995 г.). Правото на приспадане на ДДС по получени доставки е регламентирано в член 26 от Закона за ДДС от 1994 г., както и в членове 101 и 102 от Правилника за ДДС от 1995 г. По-конкретно член 102 от Правилника за ДДС от 1995 г. позволява на Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs (данъчната и митническата администрация на Обединеното кралство, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) да приеме специален метод за определяне на подлежащата на приспадане част от ДДС по получени доставки за данъчнозадължените лица, които извършват както облагаеми, така и освободени доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 31, параграф 1 от Закона за ДДС от 1994 г. предвижда освобождаване на доставките на стоки и услуги, изброени в приложение 9 към този закон. Група 5 се отнася до финансовите услуги, сред които са посочени:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="031.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Отпускането на аванс или кредит.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="031.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Доставката на услуга за отпускане на погасяван на вноски кредит по договор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>hire-purchase<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, договор за продажба под условие или договор за продажба на кредит, за която услуга на получателя на стоките се фактурират и съобщават отделни разходи<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA><ALINEA>Обяснителната бележка към група 5 от същото приложение гласи:</ALINEA><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Точка 2 включва доставката на кредитна услуга от дадено лице във връзка с извършвана от него доставка на стоки или услуги, за което на получателя на стоките или услугите се фактурират и съобщават отделни разходи<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В правото на Обединеното кралство лизинговите договори от типа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>hire-purchase<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> са уредени в Consumer Credit Act 1974 (Закон за потребителския кредит от 1974 г.). Според ответника в главното производство, когато такъв договор се отнася до превозно средство, законодателството на Обединеното кралство задължава лизингодателя да посочи отделно на лизингополучателя цената на превозното средство, която лизингодателят е платил при покупката му. Всяка друга сума, фактурирана на лизингополучателя, се счита за цена на услугата за отпускане на кредит.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Volkswagen Financial Services (UK) Ltd (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>VWFS<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) е дружество, което е установено в Обединеното кралство и е част от германската група Volkswagen AG. Неговата дейност включва по-специално сделките от типа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>hire purchase<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, с които автомобили от марките на тази група се отдават на такъв лизинг на частни лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Във връзка с това VWFS предлага различни видове договори, въз основа на които клиентът може в крайна сметка да придобие собствеността върху автомобила или просто да го ползва за определен срок. За целите на тези доставки VWFS купува от съответните дистрибутори автомобили, които след това предоставя от свое име на клиентите си, като извършва за тях и някои свързани услуги. Насрещната престация, която клиентът плаща по лизинговия договор, се дели на две части: цена на автомобила, която е равна на цената, платена от VWFS на дистрибутора, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>цена на финансирането<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, която включва всички останали разходи и провизии, както и марж на печалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>От гледна точка на ДДС тези лизингови договори се третират като две отделни доставки: облагаема доставка на стока и освободена доставка за отпускане на кредит. В рамките на доставката на стока за насрещна престация се счита само цената на автомобила, платена от VWFS и фактурирана на клиента. Следователно тази цена включва ДДС, който е равен по размер на платения от VWFS при придобиването на автомобила. Останалата част от сумите, които плаща клиентът, не включват ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Платеният от VWFS ДДС при придобиването на автомобилите се приспада изцяло от начисления на клиентите ДДС. Спорът между VWFS и данъчната администрация се отнася до правото на приспадане на платения от VWFS ДДС върху различните му общи разходи, доколкото стоките и услугите, за които са направени тези разходи, са използвани за целите на облагаемите доставки на VWFS, тоест за доставките на автомобили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според VWFS доставките на автомобили за клиентите и пряко свързаните с тях други доставки неизбежно налагат да се използват определени ресурси, по-конкретно като се закупуват стоки и услуги, формиращи част от общите разходи за дейността му. Затова платеният върху тези стоки и услуги ДДС трябвало да може да се приспадне от дължимия от VWFS на бюджета ДДС във връзка с извършваните от него облагаеми доставки и съответно да бъде възстановен, ако сумата на събрания ДДС по извършваните доставки не е достатъчна. Ето защо VWFS предлага метод за изчисляване на тази подлежаща на приспадане част от ДДС върху общите му разходи. Този метод се основава на броя на извършените от него доставки, като всеки лизингов договор се брои за две доставки, едната от които е облагаема. Така част от общите разходи се приемат за направени за целите на облагаемата доставка по лизинговия договор.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>От своя страна данъчната администрация приема метод за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС за общите разходи, който се основава на стойността на облагаемите и на освободените доставки. Тъй като фактурираната на клиента цена на автомобила е изключена при изчисляването на стойността на доставките по лизинговите договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Всъщност тази цена представлява само стойността на автомобила и платеният при придобиването на автомобила ДДС напълно се приспада от начисления ДДС за извършената доставка на същия автомобил.</P></NOTE>, оставащата стойност на облагаемите доставки по тези договори на практика е близка до нулата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Тази стойност е почти равна на нула, като несъществената сума над нулата се дължи на това, че някои плащания, които не са включени в цената на автомобила, например таксите за предсрочно погасяване или таксата за упражняване на опцията за изкупуване, се считат за облагаеми доставки.</P></NOTE>, също както и подлежащата на приспадане част от платения ДДС върху общите разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Данъчната администрация определя дължимия от VWFS ДДС с решения от <DATE ISO="20080616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20080930">30 септември 2008 г.</DATE>, като се основава на този метод за изчисляване на подлежащия на приспадане ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>VWFS обжалва това решение пред First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд (данъчно отделение), Обединено кралство), който уважава жалбата с решение от <DATE ISO="20110818">18 август 2011 г.</DATE> Данъчната администрация обжалва пред Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Въззивен съд (данъчно и финансово отделение), Обединено кралство). На <DATE ISO="20121112">12 ноември 2012 г.</DATE> тази юрисдикция постановява решение, с което уважава жалбата на данъчната администрация. Подадената от VWFS жалба пред Court of Appeal (Апелативен съд, Обединено кралство) е уважена с решение от <DATE ISO="20150728">28 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция допуска за разглеждане жалбата на данъчната администрация от <DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE> и я разглежда на <DATE ISO="20161103">3 ноември 2016 г.</DATE> В това съдебно заседание Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1)</NO.P><TXT>Когато общите режийни разходи, отнесени към сделките от типа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>hire purchase<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> (които се състоят от освободени доставки на финансиране и облагаеми доставки на автомобили), са включени само в цената на извършваните от данъчнозадълженото лице освободени доставки на финансиране, има ли това лице право да приспадне някаква част от данъка върху тези разходи?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Какво е правилното тълкуване на точка 31 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000608">8 юни 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Midland Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑98/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:300">EU:C:2000:300</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и по-точно на извода, че режийните разходи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива са елемент от цената на стоките на предприятието<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>?</TXT><P>По-конкретно:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>Следва ли този пасаж да се тълкува в смисъл, че при всеки специален метод, въведен съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112], държавата членка винаги трябва да отнася някаква част от данъка по получени доставки към всяка извършвана доставка?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на извършваните от предприятието облагаеми доставки?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Фактът, че режийните разходи действително са използвани, поне в известна степен, за извършването на облагаеми доставки на автомобили,</TXT><?PAGE NO="6"?><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>означава ли, че някаква част от данъка върху тези разходи трябва да подлежи на приспадане?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на облагаемите доставки на автомобили?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Може ли да е по принцип допустимо да не се вземат предвид облагаемите доставки на автомобили (или тяхната стойност) за целите на установяването на специален метод по член 173, параграф 2, буква в) от Директива [2006/112]?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в Съда на <DATE ISO="20170327">27 март 2017 г.</DATE> Писмени становища представят VWFS, правителството на Обединеното кралство и Европейската комисия. Същите са представлявани в съдебното заседание на <DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Правният въпрос, поставен с преюдициалното запитване по настоящото дело, може да бъде обобщен по следния начин: има ли право данъчнозадълженото лице, което извършва както облагаеми, така и тясно свързани с тях освободени сделки, да приспадне част от платения ДДС върху стоките и услугите, които използва, без да ги разделя, както за целите на облагаемите, така и за целите на освободените си сделки, въпреки че разходите за придобиване на тези стоки и услуги изобщо не се включват в цената на облагаемите сделки, а се покриват изцяло от приходите от освободените сделки?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Този въпрос противопоставя два основни принципа на системата на ДДС: принципът, че всяка сделка, която попада в приложното поле на тази система и не е изрично освободена, трябва да бъде облагана на всеки етап на икономическия оборот до доставката за потребителя, който понася изцяло тежестта на данъка, и принципът, че облагането трябва да е напълно неутрално за всички оператори с изключение на потребителя, тоест че тези оператори трябва единствено да събират данъка на етапа (на производство или разпространение), на който участват, без да понасят икономическата му тежест.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Така, що се отнася до общите разходи на VWFS във връзка с неговите облагаеми доставки, начисленият върху тях ДДС би трябвало по принцип да се внася в бюджета. В същото време VWFS би трябвало да е освободено от икономическата тежест на този ДДС. Струва ми се, че този резултат е невъзможно да бъде постигнат в схема като тази в главното производство. Следователно всеки отговор, който може да бъде даден на запитващата юрисдикция, ще бъде несъвършен от гледна точка на съгласуваността на системата на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Според мен това противоречие произтича от погрешното транспониране и прилагане в правото на Обединеното кралство на разпоредбите на Директива 2006/112 към лизинговите договори. Всъщност редица доводи, произтичащи както от логиката на системата на ДДС и целта на нейните разпоредби, така и от практиката на Съда, според мен сочат, че тези договори са единни сделки, които не трябва да се разделят на различни сделки, всяка от които да се третира различно от гледна точка на ДДС. Това разделяне на лизинговите сделки на части води до нарушаване на неутралитета на данъка за данъчнозадължените лица, намаляване на данъчните приходи и нарушаване на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Ето защо в настоящото заключение ще предложа на Съда не само да анализира преюдициалните въпроси, така както са поставени, но и да разгледа проблема за данъчното третиране на лизинговите договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Напълно съм наясно, че този анализ надхвърля рамките на преюдициалното запитване по настоящото дело. Той обаче остава в границите на спора в главното производство, чийто предмет е облагането на извършваните от VWFS лизингови сделки. Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира зададените му въпроси. Освен това може да се наложи Съдът да вземе предвид норми на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция не е посочила в запитването си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж., последно, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161013">13 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>M. и S</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑303/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:771">EU:C:2016:771</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Според мен настоящото дело изисква такъв подход.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалните въпроси</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Припомням, че с преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали данъчнозадълженото лице, което извършва доставки, разделени за целите на прилагането на ДДС на две отделни сделки, едната облагаема, а другата освободена, при което общите разходи във връзка с посочените доставки са включени изцяло в цената на освободените сделки, има право да приспадне част от платения ДДС върху тези общи разходи, поради това че те са използвани отчасти за целите на облагаемите сделки. Както вече посочих в предварителните си бележки, този въпрос следва да бъде анализиран от гледна точка на два основни принципа на ДДС: принципът на неутралитет на данъка за данъчнозадължените лица и принципът на всеобщност на облагането.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Данъчният неутралитет и правото на приспадане</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>ДДС е данък върху потреблението. Данъчнозадължените лица събират и внасят данъка в бюджета, но не трябва да понасят икономическата му тежест, тъй като тя се носи изцяло от потребителя. Това е определението за данъчен неутралитет в областта на ДДС. Този неутралитет се постига посредством два механизма: начисляването на ДДС към цената на доставките на данъчнозадълженото лице (ДДС по извършени доставки) и приспадането на платения от това лице ДДС, включен в цената на стоките и услугите, които то е придобило за целите на своите облагаеми дейности (ДДС по получени доставки). Тези механизми се повтарят на всеки етап на производството и разпространението (или извършването на услуги) до крайния потребител, който няма право на приспадане и съответно понася цялата тежест на данъка. Ако данъчнозадълженото лице не е в състояние да приспадне платения ДДС по получени доставки, веригата се прекъсва и самото то понася тежестта на данъка. В действителност най-често това данъчнозадължено лице след това ще включи скрито този ДДС в цената на извършваните от него доставки. Така този ДДС, който вече става част от стойността на стоките или услугите, изкуствено ще увеличи ДДС върху стоките и услугите на следващите етапи от веригата на производството и разпространението и ще създаде каскаден ефект (или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>данък върху данъка<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>), ефект, който се среща при други системи на косвено данъчно облагане и който именно би трябвало да бъде предотвратен чрез ДДС. Следователно липсата на право на приспадане вреди не само на въпросното данъчнозадължено лице, но и по-общо на всички участващи оператори и на функционирането на цялата система. Макар да се допуска при освобождаванията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Относно целта на освобождаването на финансовите услуги вж. точка 78 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>, този отрицателен ефект следва да бъде избягван във възможно най-голяма степен при облагаемите доставки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Ето защо Съдът отдава особено значение на правото на приспадане на данъчнозадължените лица. Според трайно установената съдебна практика правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са лица платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на общата система на ДДС и неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава. ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство или разпространение, поради което всяка сделка трябва да се оценява сама по себе си, независимо от дължимия ДДС за предишни и последващи сделки. Стоките или услугите, на които се основава това право, трябва да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. Доколкото са изпълнени тези две условия, по принцип данъчнозадълженото лице има право да приспада платения ДДС по получени доставки. Резултатът от икономическата операция е ирелевантен по отношение на правото на приспадане, при условие че самата дейност подлежи на облагане с ДДС. Следователно, ако цената на доставката е по-ниска от себестойността, приспадането не може да се ограничи пропорционално на разликата между тази цена и тази себестойност дори когато посочената цена е значително по-ниска от себестойността, освен ако не е чисто символична<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж., последно, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gemeente Woerden</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:466">EU:C:2016:466</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>От практиката на Съда също така следва, че наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. При все това Съдът също е приел, че е налице право на приспадане на ДДС в полза на данъчнозадълженото лице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато направените разходи са част от общите разходи на това лице. Разходи от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. Обратно, когато придобити от данъчнозадължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък по извършени доставки, нито да се приспада данък по получени доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж., последно, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sveda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:712">EU:C:2015:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В главното производство е безспорно, че част от стоките и услугите, които формират общите разходи на VWFS, са използвани за целите на извършваните от него облагаеми сделки, тоест за доставките на автомобили. Това изглежда логично, тъй като тези сделки не могат да се извършат без участието на VWFS, което пък неизбежно налага да се използват определени ресурси. Ето защо би следвало да е очевидно, че VWFS трябва да има право да приспада платения ДДС върху общите си разходи, доколкото те се използват за целите на извършваните от VWFS доставки на автомобили.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Въпреки това, като се има предвид, че тези общи разходи не се включват в цената на тези облагаеми сделки, а в цената на освободените сделки за отпускане на кредит, правото на приспадане се сблъсква с принципа на всеобщност на облагането.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на приспадане, цената на доставките и всеобщността на облагането</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По силата на член 1, параграф 2, първа и втора алинея от Директива 2006/112 ДДС е общ данък. Той се дължи за всяка сделка и се начислява върху цената на стоката или услугата, предмет на сделката. За да може всяка сделка да бъде действително обложена с данък, начислен върху цената ѝ, а в същото време да може да се приспада данъкът по получени<?PAGE NO="9"?> доставки, разходите по предишните сделки трябва непременно да са включени в тази цена. Впрочем именно това е изрично предвидено в член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112, който гласи, че ДДС <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от <HT TYPE="ITALIC">различните елементи на себестойността</HT><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Единствени могат да останат необложени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Без да споменавам дейностите, които не попадат в обхвата на системата на ДДС, например защото не са възмездни.</P></NOTE> сделките, които са освободени по силата на разпоредбите на Директива 2006/112. При освободените сделки обаче по принцип не възниква право на приспадане. Единствените изключения от това са сделките с трансграничен елемент: вътреобщностните доставки (които обаче се облагат в държавата членка по придобиването), износът, някои доставки в рамките на международния транспорт, доставките в полза на международни организации или посолства и т.н. Обратно, що се отнася до сделките, които са извършени на територията на държава членка и не са свързани с международната търговия, Директива 2006/112 не предвижда освобождавания с право на приспадане, освен доколкото временно не са запазени по силата на членове 109—129 някои освобождавания, които вече са били в сила в различни държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Съдът не поставя изрично условие цената на стоките и услугите, използвани за целите на извършваните от данъчнозадълженото лице облагаеми доставки, да фигурира сред елементите на себестойността на извършваните доставки, но това е само защото това изискване неизбежно следва от самата логика на системата на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съдът счита това изискване за подразбиращо се, както основателно отбелязва запитващата юрисдикция във втория преюдициален въпрос. Така съгласно съдебната практика правото на приспадане на ДДС, с който са обложени получените доставки на стоки или услуги, <HT TYPE="ITALIC">предполага</HT>, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>SKF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:665">EU:C:2009:665</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sveda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:712">EU:C:2015:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същото е и когато направените разходи са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>SKF</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑29/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:665">EU:C:2009:665</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sveda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑126/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:712">EU:C:2015:712</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Очевидно е, че в реалната икономическа дейност е възможно понякога, в определени специфични случаи, цените да не покриват всички разходи. Тези случаи не могат да са правилото, тъй като дейността не би била рентабилна. Въпреки това е съвсем обичайно, особено в началото на дейността, предприятието да извършва инвестиции, чийто размер надвишава размера на продажбите. Тогава то ще има право на приспадане и възстановяване на платения ДДС върху тези инвестиции, но това възстановяване впоследствие ще бъде покрито от ДДС по бъдещите сделки на предприятието. В края на икономическия си живот предприятието също може да бъде принудено да продава стоки под себестойността, например при ликвидация. В този случай задължително става дума за чисто временно положение. Данъчнозадължено лице с нестопанска цел, например община, може по различни причини да продаде дадена вещ на цена, по-ниска от цената на придобиване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Такъв случай е обсъждан в главното производство по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gemeente Woerden</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑267/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:466">EU:C:2016:466</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В такива случаи Съдът признава напълно правото на приспадане на данъчнозадълженото лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. точка 32 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Тези случаи обаче не могат да се сравняват със случая по настоящото дело, в който смесено данъчнозадължено лице редовно и постоянно финансира разходите за облагаемата си дейност чрез приходите от освободената дейност в съответствие с разпоредбите на вътрешното право на съответната държава членка. Ако в такъв случай бъде признато право на приспадане, това би означавало въпросното данъчнозадължено лице, а и дори целият сектор да бъдат субсидирани чрез системно възстановяване на данъка по получени доставки, който по принцип ще подлежи на приспадане, но на практика няма да може да се приспада поради липсата на ДДС по извършени доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>По този въпрос не споделям разбирането, застъпено от VWFS в неговото становище, че бюджетът нямало да понесе никакви финансови загуби, тъй като спорният ДДС по получени доставки бил платен от VWFS и деклариран от неговите доставчици. Всъщност този ДДС е бил платен и деклариран, тъй като е дължим по силата на данъчните разпоредби. Наистина механизмът на ДДС, който е доста сложен, позволява прилагането му да се уподоби на двупосочна размяна между данъчнозадължените лица и данъчната администрация, но в края на тази размяна бюджетът по принцип винаги би трябвало да е с положително салдо: такова е естеството на всяко облагане. Поради това, ако трябва от бюджета да бъде възстановен ДДС по получени доставки, който няма да бъде компенсиран от ДДС по извършени доставки, това несъмнено ще води до загуба под формата на намаляване на данъчните приходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>В становището си Комисията се опитва да намери обяснение за случая на VWFS, като предлага да се счита, че то извършва доставките на автомобили на загуба, което можело да си позволи като член на група, тъй като групата можела да покрие тази загуба. Така според Комисията частта от общите разходи на VWFS, свързана с доставките на автомобили, ще се включва в цената на посочените доставки, което ще дава право на приспадане на платения ДДС върху тази част от общите разходи в съответствие с припомнената по-горе практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. точки 32 и 33 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според мен това изкуствено предложение е неотносимо най-малко по две причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Първо, това предложение противоречи на описаното от страните в главното производство законодателство на Обединеното кралство, което изисква фактурираната на клиента цена за доставката на автомобила да съвпада точно с цената, на която лизингодателят го е придобил от доставчика си, без да се добавят каквито и да са други разходи. Следователно лизингодателят няма право да включи в цената на доставката други суми, и то даже ако в същото време намали цената на автомобила под цената, която самият той е платил. Целта на това изискване е клиентът да бъде информиран коректно, а тя не би могла да се постигне, ако лизингодателят манипулира цената на придобиване на автомобила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Второ, предложението на Комисията не отговаря точно на фактите. Всъщност в главното производство е безспорно, че VWFS изобщо не извършва доставки на загуба, а финансира общите си разходи във връзка с доставката чрез приходите от освободената сделка за отпускане на кредит, за която тези общи разходи са елемент от себестойността. Принадлежността на VWFS към група няма никакво значение за рентабилността на лизинговите доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Накрая, ако на VWFS бъде признато право на приспадане на ДДС върху общите разходи, финансирани чрез приходите от освободените сделки, видимо това би означавало за тези сделки да се прилага освобождаване с частично право на приспадане, което противоречи на член 1, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Заключение по тази част</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>От една страна, VWFS несъмнено използва част от стоките и услугите, които формират неговите общи разходи, за целите на своите облагаеми сделки и следователно трябва да има правото да приспада платения при закупуването им ДДС. От друга страна, това право на приспадане се сблъсква с други основни принципи на системата на ДДС. Затова ми се струва невъзможно да се намери правилно решение на повдигнатия в преюдициалните въпроси по настоящото дело проблем, без да се анализира по-отблизо данъчното третиране на лизинговите договори в правото на Обединеното кралство от гледна точка на Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Квалификацията на лизинговите договори от гледна точка на ДДС</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Разпоредбите на правото на Съюза относно ДДС вече многократно са тълкувани от Съда в контекста на договорите за лизинг или продажба на изплащане. В тези дела обаче най-често е трябвало да се определи дали такъв договор следва да се квалифицира като доставка на стоки или като доставка на услуги. Що се отнася до въпроса дали такъв договор обхваща една или няколко отделни сделки, ще трябва на първо място да се разгледа практиката на Съда относно сложните сделки.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Практиката на Съда относно сложните сделки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Директива 2006/112 не съдържа специфични правила за сложните сделки. Обратно, от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 следва, че по принцип всяка сделка трябва да се счита за отделна и самостоятелна. Въпреки това доставката, която от икономическа гледна точка се състои от една-единствена услуга, не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши функционирането на системата на ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990225">25 февруари 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>СРР</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑349/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:93">EU:C:1999:93</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това нарушение на системата на ДДС би било още по-тежко, ако единият от елементите на сложната сделка бъде освободен от ДДС, какъвто е случаят в настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Така в своята вече трайно установена практика Съдът е достигнал до извода, че при определени обстоятелства няколко формално отделни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една единна сделка, когато не са независими. Налице е една единна сделка по-специално когато два или повече елемента или действия, извършени от данъчнозадълженото лице за клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една единна неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено. За да се определи дали сделка, включваща няколко доставки, представлява една единна сделка за целите на ДДС, Съдът взема предвид икономическата цел на тази сделка, както и интересите на получателите на доставката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ’94</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Освен това фактът, че се фактурира обща цена или пък че договорно са предвидени отделни цени, няма решаващо значение за целите на преценката дали става въпрос за две или повече самостоятелни и независими сделки или за една-единствена от икономическа гледна точка сделка. Следователно е напълно възможно сделката да се счита за единна сделка дори ако на клиентите се фактурират отделни цени за различните елементи, от които се състои тя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Everything Everywhere</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:730">EU:C:2010:730</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Ето защо, за да се определи дали дадена доставка представлява единна сложна сделка или няколко отделни сделки, следва да се определи дали от икономическа гледна точка за клиента всяка съставна част на тази доставка представлява цел сама по себе си, или неговият интерес е насочен само към сложната доставка в нейната цялост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Levob Verzekeringen и OV Bank</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑41/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:649">EU:C:2005:649</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Everything Everywhere</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:730">EU:C:2010:730</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Field Fisher Waterhouse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:597">EU:C:2012:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Накрая, макар че само националните юрисдикции могат да определят дали в конкретния случай данъчнозадълженото лице извършва единна доставка и да направят всички окончателни фактически преценки в това отношение, Съдът следва да предоставя на запитващите юрисдикции всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което те са сезирани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ’94</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Що се отнася до лизинговите договори от типа на разглежданите в главното производство, в противовес на твърденията на правителството на Обединеното кралство и на Комисията в техните становища аз смятам, че в светлината на цитираната по-горе съдебна практика тези договори трябва да се считат за единни сделки, които би било изкуствено да се разделят на части.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Всъщност нито получаването на кредит, нито придобиването или наемането на автомобил са цел сами по себе си за лизингополучателя при такъв тип лизингов договор. Целта на това лице е да ползва автомобила при специфичните за лизинговия договор условия, които не са едновременно налице при нито един от другите способи за придобиване на автомобил. Така, от една страна, лизингополучателят се снабдява с нов автомобил, за който сам е определил всички характеристики, тъй като лизингодателят купува автомобила според нуждите на конкретния клиент. След това лизингополучателят има право на самостоятелно и изключително ползване на автомобила (с някои малки ограничения) и наред с това обикновено има възможност да стане негов собственик в края на договора. Тези характеристики отличават лизинговия договор от обикновения наем. От друга страна, лизингополучателят не е длъжен да плати предварително цялата цена на автомобила, тъй като плащането се извършва на вноски. Той не носи и икономическите рискове, свързани със собствеността върху автомобила, като риска от повреда, от произшествие или от необходимостта да се освободи от автомобила в края на неговия полезен икономически живот, тъй като, докато не упражни опцията за изкупуване, тези рискове се понасят от лизингодателя. Накрая, лизингополучателят често ползва допълнителни услуги, например услуги по поддръжка на автомобила. Следователно от гледна точка на лизингополучателя лизинговият договор се различава и от обикновения договор за покупка на автомобил.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Ето защо не споделям мнението на Комисията, че лизинговият договор е равнозначен на придобиването на автомобил чрез целеви заем, което би означавало този договор да се счита за две отделни сделки — сделка за отпускане на кредит и сделка за доставка на автомобила. Вярно е, че придобиването на автомобил може да стане по различни начини, включително и чрез договаряне на банков кредит.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Въпреки това, първо, в този случай страните по сделката няма да същите, тъй като според информацията от становището на VWFS то не извършва други доставки на автомобили, освен по лизинговите договори, и предоставя финансиране за придобиването на такива автомобили единствено въз основа на такива договори. При това положение лизингополучателят ще трябва да се обърне към кредитна институция, от една страна, а след това и към дистрибутор на автомобили, от друга.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Второ, както Съдът вече е имал повод да постанови, обстоятелството, че определени аналогични услуги по принцип биха могли да бъдат доставяни от трето лице, не е определящо за целите на квалифицирането на сложната сделка. В действителност възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за единна сложна сделка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Field Fisher Waterhouse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:597">EU:C:2012:597</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Трето, придобиването на собствеността върху автомобил, чрез банков кредит или не, не позволява автомобилът да бъде използван при същите условия като описаните в точка 56 от настоящото заключение условия по лизинговия договор, които в много отношения са по-изгодни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Четвърто и последно, съгласно неотдавнашно решение на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171004">4 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mercedes-Benz Financial Services UK</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑164/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:734">EU:C:2017:734</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и в съответствие с твърденията на правителството на Обединеното кралство в отговора му на писмения въпрос на Съда по настоящото дело някои видове лизингови договори, предлагани от VWFS, би трябвало да се третират като доставки не на стоки, а на услуги, което още повече ги доближава до обикновения наем. Ако обаче се възприеме логиката на разделянето на сделката на съставни части, за всяка наемна сделка би могло да се приеме, че включва и услуга за отпускане на кредит, доколкото заплащаният от наемателя наем обикновено покрива не само амортизацията на предмета на договора, но и други разходи на собственика, включително евентуалните разходи за финансиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Не споделям и опасенията на Комисията, че квалифицирането на такъв лизингов договор като единна облагаема сделка би довело до разлика в третирането спрямо сделките за отпускане на кредит, които са освободени. Всъщност доставчиците на освободени от ДДС финансови услуги се намират в различно положение спрямо операторите, които извършват доставки от типа на отдаването на автомобили на лизинг<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Everything Everywhere</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑276/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:730">EU:C:2010:730</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно тяхното облагане не води до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет, а тъкмо обратното, тъй като данъчнозадължените лица, които плащат данъка, могат да ползват правото на приспадане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Относно последиците от освобождаванията за неутралитета на ДДС вж. точка 78 и сл. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Изводът, че лизинговият договор трябва да се квалифицира като единна, а не като две отделни сделки, се подкрепя от практиката на Съда относно данъчното третиране на доставките с финансиране.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Съдебната практика относно доставките с финансиране</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Наистина, както отбелязва правителството на Обединеното кралство, по дело относно договор за покупка на терен и строеж на сграда Съдът приема, че доставчик на стоки или услуги, който дава право на своя клиент да отложи плащането на цената, в замяна на което получава лихва, по принцип предоставя кредит, което е освободена доставка по смисъла на разпоредбите относно ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Muys’ en De Winter’s Bouw- en Aannemingsbedrijf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:855">EU:C:1993:855</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, диспозитив).</P></NOTE>. Това тълкуване се основава най-вече на изискването за равно третиране на купувача, който получава от своя доставчик кредит (под формата на отложено плащане), и купувача, който получава банков кредит<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Muys’ en De Winter’s Bouw- en Aannemingsbedrijf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:855">EU:C:1993:855</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключение на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Muys’ en De Winter’s Bouw- en Aannemingsbedrijf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:81">EU:C:1993:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Не виждам обаче риск от подобно неравно третиране, когато става дума за лизингови договори като разглежданите в главното производство. Всъщност съгласно правилото за разпределителното свойство на умножението спрямо събирането, при постоянни разходи за финансиране (като процент от стойността на финансираната стока) цената за купувача ще бъде една и съща, независимо дали той купува стоката с ДДС и я финансира чрез освободен от ДДС заем, или пък плаща цената на стоката без ДДС заедно с разходите за финансиране и върху общата цена се добавя ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Да вземем за пример стока с цена 1000 EUR без данък, ДДС със ставка 20 % и разходи за финансиране общо 30 %. При финансиране чрез банков кредит ще получим: цена на стоката с ДДС — 1200 EUR, разходи за финансиране — 360 EUR, тоест общо 1560 EUR. При лизинг: цена на стоката без данък плюс разходите за финансиране — 1300 EUR, ДДС върху тази сума — 260 EUR, тоест общо 1560 EUR. Като формула: (a + ta) + s(a + ta) = (a + sa) + t(a + sa), където <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>а<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> е цената на стоката без данък, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>t<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> е ставката на ДДС, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>s<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> са разходите за финансиране. Идеята за тези изчисления взех от <HT TYPE="ITALIC">Pardon</HT>, J. La TVA et les opérations bancaires. — Droit bancaire et financier, 2006, V, р. 274.</P></NOTE>. Затова според мен съображенията на Съда от упоменатото решение не могат да се приложат пряко по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Освен това съдебната практика се разви значително след постановяването на посоченото по-горе решение. Струва ми се, че две решения са особено релевантни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Първото е решение Stock ’94<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>С‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По това дело Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>сделка […], съгласно която икономически оператор доставя стоки на земеделски производител и му предоставя заем, предназначен за закупуване на тези стоки, представлява една единна сделка за целите на [Директива 2006/112], при която доставката на стоки представлява основната доставка. Данъчната основа на тази единна сделка включва както цената на посочените стоки, така и платените лихви върху отпуснатите заеми на земеделските производители<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ’94</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, първо тире от диспозитива).</P></NOTE>. В това дело е било разглеждано отношение на селскостопанско сътрудничество, при което един оператор предоставя на земеделски производители кредит, който могат да използват единствено за покупка на семена и други средства за производство от същия оператор. Освен цената на купуваните стоки земеделските производители плащат лихви за предоставения заем. Затова е трябвало да се установи, както и в настоящото дело, дали тази доставка е съставена от две отделни сделки — облагаема доставка на стоки и освободена сделка за отпускане на кредит, или представлява единна сложна сделка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Съдът приема, първо, че от гледна точка на земеделските производители отпускането на заемите не представлява доставка от самостоятелен интерес, доколкото тези заеми не могат да се използват свободно, второ, че тъй като въпросният оператор не разполага с разрешение за извършване на дейност като кредитна институция, не може да предоставя заеми на земеделските производители, без тези заеми да са предназначени за закупуване на стоки от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Това е коренна промяна в сравнение с точка 13 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19931027">27 октомври 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Muys’ en De Winter’s Bouw- en Aannemingsbedrijf</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:855">EU:C:1993:855</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), според която изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>отпускане и договаряне на кредит<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, използван за определяне на хипотезата на освобождаването, е достатъчно широк, за да включва и кредита, отпускан от доставчик на стоки под формата на отложено плащане. Според решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ’94</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), подобен кредит ще трябва по принцип да бъде считан за съпътстваща доставка спрямо доставката на стоки и следователно няма да може да се ползва от освобождаването.</P></NOTE>, и трето, че доставката на стоки и заемът имат една и съща икономическа цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161208">8 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stock ’94</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑208/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:936">EU:C:2016:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според Съда при тези условия доставката в нейната съвкупност представлява единна сделка от гледна точка на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос Комисията посочи, че счита това решение за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>странно<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Аз обаче не намирам нищо странно в него: Съдът просто е възприел функционален подход към разглежданото отношение, за да определи неговата истинска природа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Щом Съдът е приел така в случай, при който освен доставката на стоки е имало реални финансови потоци между доставчика и купувача, на още по-силно основание същото следва да се приеме и в случай на лизингов договор, при който единственият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>поток<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> се състои в доставката на автомобила и лизингополучателят плаща неговата цена със свои собствени средства. Така по аналогия с посоченото по-горе решение при разглежданите в главното производство лизингови договори няма отпускане на кредит, което да е доставка от самостоятелен интерес спрямо доставката на автомобила, тъй като лизингодателят не предлага финансиране извън лизинговите договори и всички елементи на тези договори имат една и съща икономическа цел, а именно ползването на автомобила при типичните за лизинговия договор условия. Следователно съображенията на Съда от решение Stock ’94 са напълно приложими по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Второто е решение Part Service<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Part Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което е още по-пряко свързано с лизинговите договори и разделянето им на отделни сделки. В това дело са разглеждани договори за лизинг на превозни средства, разделени на редица сделки, така че лизингодателят получава от страна на получателя по силата на облагаема доставка сума, която по същество е равна на цената, на която автомобилът е купен от доставчика. Останалата част се плаща от получателя на друг оператор, който принадлежи към същата група като лизингодателя, по силата на договор за застраховане и гаранция, който е освободена доставка. Впоследствие тези суми се връщат обратно на лизингодателя. Италианската данъчна администрация приема, че макар различните задължения, поети от заинтересованите страни, да се съдържат в отделни договори, те представляват в своята съвкупност един-единствен договор, сключен между три страни. Според данъчната администрация заплатеното от ползвателя възнаграждение по договора за лизинг е било изкуствено разделено, за да се намали данъчната основа, като ролята на лизингодател е била разделена между самия лизингодател и другия оператор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Part Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Съдът анализира въпросните договори от гледна точка на своята практика относно сложните сделки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Part Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той по-специално отбелязва, че разглежданите сделки се характеризират със следните белези:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>двете дружества, участващи в сделката за лизинг, са част от една и съща група,</P></ITEM><ITEM><P>самата доставка от страна на лизинговото дружество е разделена на части, тъй като финансирането като характерен елемент е поверено на друго дружество, за да се раздели на доставки по договори за кредит, застраховане и посредничество,</P></ITEM><ITEM><P>така доставката от страна на лизинговото дружество е сведена до отдаване под наем на превозно средство,</P></ITEM><ITEM><P>наемните вноски, заплатени от получателя по доставката, възлизат като цяло на сума, която едва надвишава придобивната стойност на вещта,</P></ITEM><ITEM><P>разгледана отделно, тази доставка следователно изглежда лишена от икономическа рентабилност, така че жизнеспособността на предприятието не може да бъде осигурена само посредством сключените договори с получателите по доставките,</P></ITEM><ITEM><P>лизинговото дружество получава възнаграждението по сделката за лизинг само благодарение на натрупването на заплатените от получателя по доставката наемни вноски и заплатените суми от другото дружество в същата група<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Part Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>По-нататък Съдът приема тази практика за противоречаща на целта на член 11, А, параграф 1 от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), която е преработена с Директива 2006/112. Член 11, А, параграф 1 от Шеста директива понастоящем е член 73 от Директива 2006/112.</P></NOTE>, а именно облагането на всичко, което съставлява възнаграждение, платено или дължимо от получателя по доставката. Всъщност, тъй като отдаването под наем на превозни средства по силата на договори за лизинг представлява доставка на услуга по смисъла на член 6 от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Понастоящем членове 24—29 от Директива 2006/112. Следва да се отбележи, че някои договори за лизинг могат да бъдат квалифицирани като доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 2, буква б) от Директива 2006/112, което изобщо не се отразява на тяхната облагаемост.</P></NOTE>, такава сделка по принцип подлежи на облагане с ДДС, като данъчната основа трябва да бъде определена в съответствие с член 11, А, параграф 1 от Шеста директива. Така желаният резултат е бил получаването на данъчно предимство, свързано с освобождаването по силата на член 13, Б, букви а) и г) от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Понастоящем член 135, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112.</P></NOTE> на доставките, възложени от лизинговото дружество на дружеството контрагент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Part Service</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>В дело Part Service преюдициалните въпроси са били поставени с цел да се установи налице ли е злоупотреба с право, поради което Съдът не дава категоричен отговор, а оставя на запитващата юрисдикция да прецени евентуалното наличие на превратна цел. В главното производство VWFS по никакъв начин не може да бъде обвинено в злоупотреба, тъй като правото на Обединеното кралство видимо допуска и дори изисква разделянето на лизинговите договори на части. Това не променя факта, че направеният от Съда анализ на подобна практика в точка 57 от решение Part Service<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080221">21 февруари 2008 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑425/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:108">EU:C:2008:108</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> е напълно релевантен за разглеждания в главното производство случай, с изключение на това, че тук дори не става въпрос за двама доставчици и за два договора, а за един-единствен договор с един-единствен доставчик, който разделя сделката на части едва при фактурирането на наема на получателя. Така само още повече изпъква изкуственият характер на това разделяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Според мен цитираните в предходната точка изводи от решение Part Service са напълно актуални при обстоятелствата на главното производство. Фактът, че тази практика е допустима или изисквана съгласно правото на Обединеното кралство, не променя изобщо този извод. Всъщност Съдът преценява съответствието на дадена практика не с националното право на държава членка, а с разпоредбите на правото на Съюза. Следователно, щом той е приел, че разделянето на един договор за лизинг на различни отделни сделки противоречи на принципа на облагане на всичко получено като насрещна престация за определена доставка, тъй като осигурява недължимо данъчно предимство под формата на освобождаване, този извод се прилага не само към злоупотребите на данъчнозадължените лица, но и към разпоредбите на вътрешното право, изискващи такова разделяне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В заключение на тази част от моите съображения ми се струва, че направеният по-горе анализ на съдебната практика относно данъчното третиране на сложните доставки, в това число конкретно договорите за лизинг, вече е достатъчен, за да се приеме, че допустимото или изисквано от законодателството на Обединеното кралство разделяне на разглежданите в главното производство лизингови договори на облагаеми доставки на стоки и на освободени сделки за отпускане на кредит противоречи на разпоредбите на Директива 2006/112, така както са тълкувани от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Подобно третиране на тези договори според мен е в противоречие и с целта на освобождаването на кредитните сделки по член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и с принципа за стеснително тълкуване на изключенията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Целта на освобождаването на кредитните сделки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Системата на ДДС се основава на всеобщото облагане на всяка стока и услуга на всеки етап на производството и разпространението (или доставката на услуги). ДДС обаче е данък върху потреблението, тоест икономическата тежест на данъка се понася на този етап. Следователно на всеки етап от икономическия цикъл тази тежест само се премества към следващия етап, докато достигне етапа на потреблението. Благодарение на механизма на приспадане на данъка по получени доставки данъкът се натрупва само върху добавената на съответния етап стойност и остава неутрален за икономическите оператори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Всяко освобождаване прекъсва тази верига, като по този начин пречи на правилното функциониране на механизма на облагане и води до нарушения на конкуренцията, които се дължат на нарушения неутралитет. Всъщност, ако дадена стока или услуга е освободена, данъкът по получените доставки не може да бъде приспаднат поради липсата на данък по извършваните доставки. Следователно освободеният оператор е третиран като потребител и сам понася тежестта на данъка. Поради това всички освобождавания в областта на ДДС трябва да бъдат тълкувани стриктно, тоест така, че да бъдат ограничени до необходимия минимум от гледна точка на тяхната цел или причините за тяхното въвеждане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Относно освобождаването, предвидено в член 135, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Съображенията на Директива 2006/112 не изясняват причините, поради които законодателят на Европейския съюз решава да освободи от данъка финансовите услуги, и по-специално отпускането на кредит. Такова освобождаване е налице обаче в повечето държави, които са въвели ДДС. В теорията е общоприето, че тези услуги, които са свързани само с движение на парични средства, са твърде трудни за облагане поради трудността да се определи облагаемата основа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. по-специално <HT TYPE="ITALIC">Tait</HT>, A. Value Added Tax. International Practice and Problems. Washington: International Monetary Fund, 1988, р. 92—100. Вж. още <HT TYPE="ITALIC">Parolini</HT>, A. Exemptions in VAT Law — Recent Case Law of the CJEU. — In: Lang, M. (ed.). CJEU — Recent Developments in Value Added Tax 2015, Vienna, 2016, р. 285, и <HT TYPE="ITALIC">Pardon</HT>, J. La TVA et les opérations bancaires. — Droit bancaire et financier, 2006, V, р. 274.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>При лизинговите договори такива затруднения няма. При този вид договори са налице, от една страна, ясно определена доставка, изразяваща се в предоставянето на разположение на стоката, предмет на договора, евентуално с възможност за придобиване на собствеността върху нея, и от друга страна, насрещна парична престация под формата на наеми и евентуални допълнителни плащания. Следователно данъчната основа може да се определи лесно — тя е съставена от общата сума на плащанията, които лизингодателят получава от страна на лизингополучателя. Тези плащания покриват различни разходи на лизингодателя — не само разходите за придобиване на предмета на договора, но и разходите за финансиране, общите разходи или цената на допълнителните услуги, но това обстоятелство изобщо не се отразява на предходния извод, тъй като всички тези разходи са направени във връзка с предоставянето на разположение на въпросната стока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Следователно квалифицирането на такъв договор, дори и отчасти, като сделка за отпускане на кредит, надхвърля необходимите граници на освобождаването по член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 и не отговаря на целта на това освобождаване. Следователно тази квалификация нарушава принципа на всеобщност на облагането, закрепен в член 1, параграф 2, първа алинея от тази директива. Впрочем Съдът излага същите съображения в решение Velvet &amp; Steel Immobilien, в което приема, че целта на освобождаването на доставките на финансови услуги е да се отстранят трудностите, свързани с определянето на данъчната основа и на размера на подлежащия на приспадане ДДС, както и да се избегне повишаването<?PAGE NO="18"?> на разходите по потребителските кредити. По-нататък Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>[т]ъй като облагането с ДДС на поемането на задължение за извършване на възстановителни работи по недвижим имот не е свързано с подобни трудности, тази сделка не следва да бъде освободена<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Velvet &amp; Steel Immobilien</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑455/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:232">EU:C:2007:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>По този въпрос следва да се добави, че вътрешното право на държава членка може да квалифицира дадена сделка като отпускане на кредит, но това само по себе си не е достатъчно, за да се прилага за сделката освобождаването, предвидено в Директива 2006/112. Всъщност съгласно практиката на Съда случаите на освобождаване по член 135, параграф 1 от Директива 2006/112 представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различия в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160526">26 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bookit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑607/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:355">EU:C:2016:355</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Затова смятам, че член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 не представлява достатъчно основание за частично освобождаване на лизинговите сделки от типа на разглежданите в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Заключение по тази част</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Според мен от тези съображения ясно следва, че съгласно различните разпоредби на Директива 2006/112, така както са тълкувани от Съда, лизинговите сделки от вида на разглежданите в главното производство не трябва да бъдат разделяни на отделни сделки за доставка на стоки и за отпускане на кредит. Частичното освобождаване, което произтича от това разделяне, ощетява доставчиците по тези сделки, като ги лишава от правото на приспадане на ДДС върху част от техните разходи, намалява данъчните приходи не само на държавата членка, но и на Съюза, и може да доведе до нарушаване на конкуренцията, ако едни и същи доставки бъдат третирани по различен начин в различните държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>В това отношение бих отбелязал например, че както личи от делото, по което бе постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170919">19 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Ирландия (регистрационен данък)</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑552/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:698">EU:C:2017:698</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), установените в Северна Ирландия доставчици на услуги за наем и лизинг на превозни средства са в пряка конкуренция с доставчиците на същите услуги, установени в Ирландия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Аз не отричам правото на законодателя на Обединеното кралство по съображения за защита на потребителите да изисква от лизинговите дружества да посочват отделно на получателя сумите, свързани с цената на придобиване на автомобилите. Този начин на представяне на цената обаче не е определящ и не би трябвало да води до разделяне на тези доставки за целите на облагането им с ДДС, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 52 от настоящото заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>В съдебното заседание страните подчертаха, че това задължение произтича от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 г.</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2008">ОВ L 133, 2008 г., стр. 66</REF.DOC.OJ>). Въпреки това, първо, по силата на член 2, параграф 2, буква г) от тази директива тя не се прилага спрямо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>договори[те] за нае[м] или лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на предмета на договора нито в самия договор, нито в друг[о] отделно споразумение<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Според предоставената от правителството на Обединеното кралство информация в отговор на писмен въпрос на Съда нито един от видовете лизингови договори, използвани от VWFS, не предвижда задължение за закупуване, а само такава опция. Второ, доколкото въпросното задължение може да бъде изведено от член 10, параграф 2, буква д) от Директива 2008/48, то е само задължение за информиране на получателя, което не може да определи данъчното третиране на доставката.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Финални бележки</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По мое мнение единственият правилен отговор на преюдициалните въпроси по настоящото дело е, че лизинговите договори от типа на разглежданите в главното производство представляват единни сложни сделки, които трябва да са облагаеми, като съответно доставчиците имат право да приспадат целия ДДС върху стоките и услугите, използвани за целите на тези доставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Разбира се, този подход ще може изцяло да се прилага занапред. За по-ранните правоотношения, включително по спора в главното производство, проблемът е по-сложен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>От една страна, доставчиците по лизингови договори са ползвали частичното освобождаване на техните доставки поради разделянето им на две отделни сделки, едната от които е освободена. От друга страна, това освобождаване е в противоречие с правото на Съюза, така че поначало те е трябвало да имат правото да приспаднат целия ДДС върху разходите си във връзка с тези доставки. Ето защо се поставя въпросът дали трябва да им се признае това право на приспадане въпреки разглежданото освобождаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Насоки за отговора на този въпрос се откриват в практиката на Съда. Според тази практика, дори когато предвидено в националното право освобождаване е несъвместимо с Директива 2006/112, член 168 от нея не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>MDDP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:778">EU:C:2013:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Наистина Съдът приема това по отношение на приспадането на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, използвани от данъчнозадълженото лице само за целите на освободени доставки. Аз обаче мисля, че същият подход би следвало да се възприеме по отношение на ДДС по получени доставки на стоки и услуги, които, макар и да са използвани частично за целите на облагаеми доставки, изцяло са включени в цената на освободените доставки. Всъщност в двете ситуации се прилага една и съща логика на системата на ДДС, а именно че приспадането на данъка върху получените доставки е свързано със събирането на данъка върху извършените доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>MDDP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:778">EU:C:2013:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Алтернативно, тъй като според мен разпоредбите на Директива 2006/112, които изискват лизинговите доставки да бъдат третирани като единни облагаеми сделки, и по-конкретно член 73 от Директивата, са достатъчно точни и безусловни, за да могат данъчнозадължените лица пряко да се позовават на тях, данъчнозадължените лица биха могли да поискат лизинговите им доставки да бъдат изцяло обложени, за да могат да упражнят правото на приспадане на ДДС по получени доставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>MDDP</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑319/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:778">EU:C:2013:778</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и по аналогия, т. 56, второ и трето тире).</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция следва да провери дали това е възможно на практика в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Supreme Court of the United Kingdom (Върховен съд на Обединеното кралство), както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>Разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че лизинговите договори от типа на разглежданите в главното производство представляват единни сложни сделки, които трябва да са облагаеми, а доставчиците имат правото да приспадат целия данък върху добавената стойност (ДДС), който са платили върху стоките и услугите, използвани за целите на тези доставки.</P><P>Данъчнозадължените лица, които са ползвали частичното освобождаване на тези доставки по силата на националното право, нямат право на приспадане на начисления им ДДС върху стоките и услугите, които са използвали за целите на тези доставки, но чиято цена е включена в цената на освободените доставки. Запитващата юрисдикция следва да провери дали е възможно тези данъчнозадължени лица да поискат посочените доставки да бъдат изцяло обложени, за да могат да упражнят правото на приспадане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>