Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
S. LAULHÉ SHAELOU
представено на 22 октомври 2026 година(1)
Дело C‑497/25
UAB Maxima LT
срещу
Valsts ieņēmumu dienests
(Преюдициално запитване, отправено от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия)
„ Преюдициално запитване — Директива (ЕС) 2017/1852 — Механизъм за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане — Спор между две държави членки относно тълкуването и прилагането на двустранна данъчна спогодба — Член 2, параграф 1, буква в) — Понятие за двойно данъчно облагане — Доход, освободен от данъчно облагане в една държава членка “
I. Въведение
1. Добре известно е, че некоординираното упражняване на данъчна компетентност в областта на прякото данъчно облагане(2) може да доведе до ситуации на двойно данъчно облагане. Формите на международно двойно данъчно облагане възникват по-специално поради факта, че повечето държави основават националното си данъчно облагане не само на вътрешни сделки, но и на екстериториални фактори(3). За да се избегнат отрицателните последици, до които води припокриването на данъчна компетентност, държавите често се споразумяват посредством международни данъчни спогодби да разпределят своите данъчни правомощия по отношение на елементите на дохода или капитала, попадащи в обхвата на такива спогодби. Въпреки това националните органи могат да застъпват противоречащи си становища относно начина, по който тези спогодби следва да се тълкуват и прилагат в конкретни случаи, което води до спорове.
2. Изхождайки от съображението, че подобни спорове „могат да създадат сериозни данъчни пречки за предприятията, които извършват трансгранична дейност“(4), и отчитайки, че съществуващите решения, предвидени в международните спогодби, са незадоволителни(5), законодателят на Съюза приема Директивата за МРС. Тази директива установява усъвършенствана процедурна уредба за разглеждане и в идеалния случай разрешаване на всякакви възникващи в този контекст спорове. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), дава на Съда първата възможност да тълкува този акт от правото на Съюза.
3. Фактите, довели до настоящото преюдициално запитване, се отнасят до данъчното облагане на доход, който нидерландско дружество е получило от продажбата на дялови участия в няколко дружества, установени в Латвия. И Република Латвия, и Кралство Нидерландия претендират за право на облагане на този доход и между съответните органи в тези държави членки възниква спор относно тълкуването на действащата между двете държави членки данъчна спогодба. При все това, след като доходът реално е обложен с данък в Латвия, в крайна сметка той е освободен от данъчно облагане в Нидерландия.
4. Продавачът счита, че положението на двойно данъчно облагане не е разрешено, тъй като спорът относно тълкуването на данъчната спогодба продължава. Поради това продавачът иска от латвийските органи да сформират по-специално консултативна комисия, която представлява конкретен етап от механизма за разрешаване на спорове, уреден в Директивата за МРС. Съгласно член 16, параграф 7 от тази директива обаче задължението за сформиране на тази комисия не възниква, когато спорният въпрос „не е свързан с двойно данъчно облагане“. Въз основа на това изключение и като се позовават на освобождаването от данъчно облагане в Нидерландия, латвийските органи отхвърлят искането.
5. Понастоящем това решение е обжалвано пред запитващата юрисдикция, която иска да се установи, от една страна, дали положението е „свързано с двойно данъчно облагане“, и от друга страна, какъв е обхватът на задължението на латвийските органи да сформират консултативна комисия.
6. По искане на Съда настоящото заключение е съсредоточено върху първия горепосочен аспект, за да се изясни дали е налице положение, „свързано с двойно данъчно облагане“ по смисъла на Директивата за МРС, когато две държави членки претендират за право на облагане на един и същ доход (и между тях съществува спор относно тълкуването и прилагането на приложимата данъчна спогодба), но de facto само една от държавите членки е обложила този доход с данък.
II. Правна уредба
А. Правото на Европейския съюз
7. Член 1 от Директивата за МРС е озаглавен „Предмет и обхват“, и гласи:
„Настоящата директива установява правила във връзка с механизъм за разрешаване на спорове между държавите членки, когато тези спорове произтичат от тълкуването и прилагането на спогодби и конвенции, които предвиждат премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, ако е приложимо, капитала. Тя установява също правата и задълженията на засегнатите лица при възникването на такива спорове. За целите на настоящата директива въпросите, които пораждат такива спорове, се назовават „спорен въпрос“.
8. Член 2 от посочената директива гласи:
„1. За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
в) „двойно данъчно облагане“ означава облагането с данъци от две или повече държави членки, които попадат в обхвата на спогодба или конвенция, посочена в член 1, по отношение на един и същ облагаем доход или капитал, когато това води до i) допълнително облагане с данък, ii) увеличаване на данъчните задължения или iii) анулиране или намаляване на загубите, които биха могли да се използват за компенсиране на облагаемата печалба;
[…]“.
9. Член 3 от Директивата за МРС е озаглавен „Жалба“, а параграф 1 от него гласи, че „[в]сяко засегнато лице има право да подаде жалба по спорен въпрос до всеки от компетентните органи на всяка от засегнатите държави членки, с която да изиска неговото разрешаване. Жалбата се подава в срок от три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което води или което ще доведе до спорния въпрос […]“.
10. Член 4 от Директивата за МРС е озаглавен „Процедура по взаимно споразумение“. Той гласи:
„1. Когато компетентните органи на засегнатите държави членки приемат разглеждането на жалбата, те се стремят да разрешат спорния въпрос по взаимно споразумение в срок от две години, считано от окончателното уведомяване за решението на една от държавите членки за приемането на жалбата.
Периодът от две години, посочен в първа алинея, може да бъде удължен най-много с една година по искане на компетентен орган на засегната държава членка, отправено до всички други компетентни органи на засегнатите държави членки, ако компетентният орган, който отправя искането, предостави обосновка в писмена форма.
[…]
3. Ако компетентните органи на засегнатите държави членки не са постигнали споразумение относно начина за разрешаване на спорния въпрос в срока, предвиден в параграф 1, компетентният орган на всяка от засегнатите държави членки информира засегнатото лице, като посочва най-общо причините за невъзможността да се постигне споразумение“.
11. Съгласно член 6 от Директивата за МРС, озаглавен „Разрешаване на спорове от страна на консултативната комисия“:
„1. По искане на засегнатото лице до компетентните органи на засегнатите държави членки, тези компетентни органи сформират консултативна комисия („консултативна комисия“) […], когато:
[…]
б) компетентните органи на засегнатите държави членки са приели да разгледат жалбата, подадена от засегнатото лице, но не са успели да се споразумеят как да разрешат спорния въпрос по взаимно съгласие в рамките на срока, предвиден в член 4, параграф 1.
[…]“.
12. Член 16, параграф 7 от Директивата за МРС предвижда, че „държава членка може да откаже достъп до процедурата за разрешаване на спорове по член 6 на базата на всеки конкретен случай, когато спорният въпрос не е свързан с двойно данъчно облагане. В такъв случай компетентният орган на тази държава членка информира незабавно засегнатото лице и компетентните органи на другите засегнати държави членки“.
Б. Националното право
13. От акта за преюдициално запитване следва, че в Латвия Директивата за МРС е транспонирана с Likums ‘Par nodokļiem un nodevām’ (Закон за данъците и таксите) (Latvijas Vēstnesis № 26 от 18 февруари 1995 г.) (в редакцията, изменена със Закон от 17 октомври 2019 г., в сила от 23 октомври 2019 г., наричан по-нататък „Законът за данъците и таксите“), глава XV „Разрешаване на спорове с компетентните данъчни органи на други държави — членки на Европейския съюз, във връзка с тълкуването и прилагането на международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане на доходи и капитали“.
14. Съгласно член 119, параграф 2 от същия закон (озаглавен „Общи разпоредби относно разрешаването на спорове“) „за целите на настоящата глава понятието „двойно данъчно облагане“ означава облагането с данъци в Латвия и в друга държава — членка на Европейския съюз, по отношение на един и същ облагаем доход или капитал, ако за тези данъци се прилагат международни договори, които предвиждат премахването на двойното данъчно облагане на доходите и капитала, и ако това облагане води до поне едно от следните условия:
1. допълнително облагане с данък;
2. увеличаване на данъчните задължения;
3. анулиране или намаляване на загубите, които биха могли да се използват за намаляване на облагаемия доход.
[…]“.
15. Запитващата юрисдикция се позовава на следните разпоредби от този закон, които се отнасят до подаването на жалбата (член 120, параграфи 1 и 5 от Закона за данъците и таксите), разглеждането на спора по процедурата за уреждане по взаимно споразумение (член 121, параграфи 1 и 4 от Закона за данъците и таксите) и сформирането на консултативна комисия (член 123, параграф 1, точка 2 от Закона за данъците и таксите).
16. Освен това съгласно член 132, параграф 5 от Закона за данъците и таксите „Държавната данъчна администрация може да откаже на данъчнозадълженото лице правото да използва процедурата за разрешаване на спорове, посочена в член 123 от настоящия закон, ако с оглед на обстоятелствата по конкретния случай прецени, че спорът не е свързан с двойно данъчно облагане. В такъв случай държавната данъчна администрация незабавно уведомява данъчнозадълженото лице и компетентните органи на засегнатите държави — членки на Европейския съюз“.
17. Запитващата юрисдикция се позовава и на член 5, параграф 1, точка 2 и член 5, параграф 2 от Uzņēmumu ienākuma nodokļa likums (Закон за корпоративния данък) (Latvijas Vēstnesis, 2017, No 156 (наричан по-нататък „Законът за корпоративния данък“).
В. Международното право
18. На 14 март 1994 г. Република Латвия и Кралство Нидерландия сключват спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане, която урежда по-специално корпоративния данък (наричана по-нататък „Спогодбата“)(6).
19. В член 6, параграф 2 от Спогодбата се предвижда, че понятието „недвижимо имущество“ има „значението, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество“, и се посочва примерен списък на елементите, обхванати от това определение(7).
20. Член 13, параграф 1 от посочената спогодба предвижда, че „печалби, получени от местно лице на една от договарящите държави от отчуждаване на недвижимо имущество, посочено в член 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да бъдат облагани с данъци в тази друга държава“.
21. Съгласно член 13, параграф 4 „доходите от отчуждаване на имущество, различно от посоченото в параграфи 1, 2 и 3, подлежат на данъчно облагане единствено в договарящата държава, на която отчуждаващият е местно лице“.
III. Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси
22. UAB Maxima LT, дружество, установено в Литва и жалбоподател в главното производство (наричано по-нататък „жалбоподателят“), е правоприемник на Lincoln Land Erste B.V., дружество, установено в Нидерландия. На 20 май 2020 г. последното продава дяловите си участия в 13 дружества, установени в Латвия, на латвийското дружество SIA MAXIMA Latvija.
23. Тъй като повече от 50 % от стойността на активите на 12 от дружествата е формирана от недвижимо имущество, находящо се в Латвия, сделката е квалифицирана като продажба на недвижимо имущество съгласно латвийското право и полученият доход е обложен с данък по указания на Valsts ieņēmumu dienests (Държавна данъчна администрация, Латвия, наричана по-нататък „VID“)(8). Същевременно нидерландските органи считат, че разглежданият доход попада в данъчната компетентност на Нидерландия за целите на данъка върху доходите на юридическите лица (на местно лице на Нидерландия).
24. Приемайки, че разглежданата сделка предполага риск от двойно данъчно облагане в Латвия и Нидерландия, на 20 юли 2020 г. продавачът уведомява VID, че въпросът е бил отнесен до компетентния орган на Нидерландия.
25. С решение от 8 март 2021 г. VID започва процедура по взаимно споразумение по смисъла на Директивата за МРС. Становищата на компетентните органи на двете държави членки се различават по въпроса коя разпоредба от Спогодбата следва да се приложи по отношение на разглеждания доход. Според VID Латвия има право да събере данъка съгласно член 13, параграф 1 от Спогодбата, тъй като сделката се отнася до недвижимо имущество, намиращо се в Латвия. В същото време нидерландският орган счита, че доходът представлява капиталова печалба от „друго имущество“ по смисъла на член 13, параграф 4 от същата спогодба и че тази печалба подлежи на данъчно облагане единствено в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице, а именно Нидерландия.
26. На 11 март 2024 г. VID уведомява жалбоподателя, че в рамките на приложимия тригодишен срок не е било постигнато споразумение. Тя също така посочва, че в хода на процедурата по взаимно споразумение не са получени документи или доказателства за облагането с данък в Нидерландия.
27. В тази връзка от акта за преюдициално запитване следва, че доходът, получен от продажбата на разглежданите дялови участия, е бил включен в отчета за приходите и разходите на продавача за целите на корпоративния данък за 2020 г. Въпреки това този доход е бил освободен от данъчно облагане при прилагане на съответните условия, предвидени в нидерландското право(9).
28. На 22 април 2024 г. жалбоподателят сезира VID с искане за сформиране на консултативна комисия.
29. VID отхвърля това искане с решение от 31 юли 2024 г., като се позова на факта, че доходът от продажбата на дяловите участия е бил освободен от данъчно облагане в Нидерландия и следователно не е налице двойно данъчно облагане.
30. Жалбоподателят иска от запитващата юрисдикция да задължи VID да сформира консултативна комисия. Той се позовава на факта, че сделката се подчинява на нидерландския данъчен режим, което според жалбоподателя е било посочено от представител на нидерландската данъчна администрация. По-нататък той твърди, че ако условията по нидерландското право за освобождаване от данъчно облагане не бяха изпълнени, доходът би бил обложен с корпоративен данък както в Латвия, така и в Нидерландия. Тъй като процедурата по взаимно споразумение не е довела до резултат, жалбоподателят счита, че VID е била длъжна да сформира консултативна комисия съгласно член 123, параграф 1 от Закона за данъците и таксите, тъй като текстът на тази разпоредба не предоставя никаква свобода на преценка. Освен това жалбоподателят счита, че като отхвърля искането му, VID ограничава правата му, гарантирани от правото на Съюза, по-специално свободното движение на капитали ( член 63 ДФЕС), свободата на установяване (член 49 ДФЕС), както и правото му на ефективни правни средства за защита (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“).
31. VID оспорва това искане, като по същество се позовава на същите мотиви като изложените в точка 29 по-горе.
32. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 6, параграф 1, буква б) от [Директивата за МРС] да се тълкува в смисъл, че компетентният орган на дадена държава членка е длъжен да сформира консултативна комисия по искане на засегнатото лице, когато компетентните органи на засегнатите държави членки са приели да разгледат жалбата, подадена от засегнатото лице, но не са успели да се споразумеят как да разрешат спорния въпрос по взаимно съгласие в рамките на срока, предвиден в член 4, параграф 1 [от посочената директива]?
2) Трябва ли понятието „двойно данъчно облагане“ по член 2, параграф 1, буква в) от [Директивата за МРС] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство също е налице двойно данъчно облагане, когато един и същ доход се подчинява на данъчните режими на две държави членки, въпреки че в една от тях този доход е освободен от данъчно облагане?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 16, параграф 7 от [Директивата за МРС] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство компетентните органи на държавите членки нямат право в рамките на тяхната свобода на преценка да откажат на засегнатото лице достъп до консултативна комисия за разрешаване на спорове в случаите, когато компетентните органи на държавите членки не са постигнали съгласие относно тълкуването и прилагането на съответната двустранна данъчна спогодба, от което, на свой ред, зависи коя държава има право да обложи съответния доход?“.
33. Писмени становища в настоящото производство представят жалбоподателят, латвийското, белгийското, испанското, френското, полското и финландското правителство и Европейската комисия. Не е проведено съдебно заседание.
IV. Анализ
34. Основният въпрос, поставен с настоящото преюдициално запитване, е дали органите на дадена държава членка могат законосъобразно да отхвърлят искане на данъчнозадължено лице за сформиране на консултативна комисия по смисъла на Директивата за МРС с цел разрешаване на спор между данъчните органи на две държави членки относно тълкуването на данъчна спогодба. Предвид факта, че съгласно Директивата за МРС достъпът до тази комисия може да бъде отказан, когато спорният въпрос „не е свързан с двойно данъчно облагане“, запитващата юрисдикция иска да се установи (с втория преюдициален въпрос, който, следва да се припомни, е единственият разглеждан в настоящото заключение) дали понятието „двойно данъчно облагане“, както е определено в тази директива, обхваща положение, при което даденият доход се подчинява на данъчните режими на две държави членки, но е освободен от данъчно облагане съгласно единия от тях.
35. В анализа си ще стигна до заключението, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно, в съответствие със становищата на всички правителства, които са представили становища в настоящото производство, и в съответствие със становището на Комисията. Преди да изложа мотивите, на които се основавам (Б), ще коментирам релевантния нормативен контекст (А).
А. Премахването на двойното данъчно облагане и Директивата за МРС
36. За да поставя разглеждането на втория преюдициален въпрос в подходящия контекст, бих искала да направя три групи бележки.
37. Първо, припомням, че прякото данъчно облагане попада предимно в компетентността на държавите членки, въпреки че действията им в тази област трябва да съответстват на общите задължения, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално на основните свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС(10) (както и на задълженията, определени в конкретни хармонизиращи мерки). В този контекст Съдът многократно е постановил, че неблагоприятните последици, които могат да възникнат от паралелното упражняване на данъчни правомощия, не представляват забранени от Договора за функционирането на ЕС ограничения, стига това упражняване да не е дискриминационно(11). Следователно, доколкото даден въпрос не се урежда от хармонизираща мярка, държавите членки запазват правомощието да определят чрез договор или едностранно критериите за упражняване на своите данъчни правомощия, по-специално с оглед премахване на двойното данъчно облагане, което могат да направят, като прилагат по-специално критериите, следвани в международната данъчна практика(12).
38. Второ, както вече бе споменато, двойното данъчно облагане се счита за нежелателно поради признатите му „вредни последици върху обмена на стоки и услуги и движението на капитали, технологии и лица“ и следователно върху „развитието на икономическите отношения между държавите“(13). Двустранните спогодби, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане, които впрочем изглежда, че в по-голямата си част се основават на моделите на ОИСР или на ООН, се разглеждат като средство за смекчаване на посочените по-горе отрицателни последици. Те са насочени по-специално към избягване на двойното данъчно облагане чрез разпределяне на правомощията на договарящите държави да облагат с данък определени елементи на дохода (по отношение на категориите данъци, изброени в съответната спогодба). Тези правила за разпределяне обикновено или предоставят изключителни правомощия за данъчно облагане на една от договарящите държави, или позволяват данъчно облагане и в двете държави, като същевременно предвиждат избягване на двойното данъчно облагане, по-специално чрез метода на данъчно освобождаване или данъчен кредит.
39. С оглед на това следва да се добави, че целта за премахване на двойното данъчно облагане често се разглежда успоредно с целта за борба с избягването на данъци(14). В този дух през 2017 г. е добавен преамбюл към двата модела на ОИСР и на ООН, за да се признае, че целта за премахване на двойното данъчно облагане не следва да създава възможности за необлагане или намалено данъчно облагане(15).
40. Трето, наред с признаването на необходимостта от постигане на целите за предотвратяване на двойното данъчно облагане (и двойното необлагане), се признава и сложността, която стои в основата на тълкуването и прилагането на различните понятия, използвани в данъчните спогодби, за което настоящото дело е добър пример(16).
41. За да се разрешат такива разногласия, данъчните спогодби съдържат разпоредби за уреждане на спорове. Последните обикновено включват задължение на съответните органи „да се стремят“ да разрешат въпроса едностранно или чрез процедура по взаимно споразумение. Ако тези усилия се окажат неуспешни, може да бъде предвидено арбитражно производство, което, подобно на процедурата по взаимно споразумение, представлява производство, провеждано между засегнатите данъчни органи (и следователно не е производство, в което данъчнозадълженото лице би участвало като страна по спора). Такъв режим е предвиден по-специално в член 25 от Модела на ОИСР от 2017 г., в член 25 (алтернатива Б) от Модела на ООН, в член 27 от Спогодбата(17) и в член 6 и сл. от Арбитражната конвенция на Съюза(18).
42. Изхождайки от становището, че тези механизми на международното право не постигат ефективно разрешаване на трансграничните данъчни спорове „в необходимия срок във всички случаи“(19), законодателят на Съюза приема Директивата за МРС с цел да предложи по-ефективно решение.
43. Тази директива, подобно на посочените по-горе съществуващи актове, следва триетапна структура (i) подаване на жалба, ii) процедура по взаимно споразумение и iii) процедура пред консултативната комисия), а добавената ѝ стойност се състои в нейното общо приложно поле(20), в засилената роля на данъчнозадълженото лице(21) и в различни специфични правила, които гарантират, че процедурата се провежда в рамките на приложимите срокове, като по този начин допринася за ефективността и изчерпателността на цялата система(22).
44. Без да е необходимо да се описва този процес в подробности, основните характеристики на трите му основни етапа са следните.
45. Първият етап се състои в подаването на жалба по съответния въпрос от засегнатото лице до всеки от компетентните органи на съответните държави членки. При подаването на жалбата засегнатото лице трябва да спази редица изисквания, а етапът приключва с решението за уважаване или отхвърляне на жалбата, което трябва да бъде взето в срок от шест месеца(23).
46. Когато жалбата бъде приета и освен ако съответният орган не разреши въпроса едностранно, казусът преминава на втори етап към етапа за постигане на взаимно споразумение. На този етап компетентните органи са длъжни да „се стремят да разрешат“ въпроса. Ако бъде постигнато взаимно споразумение, то представлява решение със задължителен характер за органа и изпълнителна сила за засегнатото лице, при условие че засегнатото лице приеме решението и се откаже да използва други средства за правна защита. Този етап трябва да приключи в срок от две години, който може да бъде удължен с една година(24).
47. Трето, когато не бъде постигнато споразумение, принципно възниква задължение за сформиране на консултативна комисия (по искане на засегнатото лице). Така сформираната комисия трябва да даде становище по въпроса в срок от шест месеца, който може да бъде удължен до девет месеца(25). Въпреки това, като дерогация от задължението за сформиране на консултативна комисия, член 16, параграф 7 от Директивата за МРС дава възможност на държавите членки да откажат достъп до този етап от механизма за разрешаване на спорове на базата на всеки конкретен случай, когато въпросът „не е свързан с двойно данъчно облагане“. Латвия се е възползвала от тази възможност.
48. Имайки предвид горните общи бележки, сега ще се спра на конкретния въпрос, повдигнат с втория преюдициален въпрос.
Б. Понятието за двойно данъчно облагане в Директивата за МРС
49. Що се отнася до понятието за двойно данъчно облагане по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС, отбелязвам, че то е определено като „облагането с данъци от две или повече държави членки, които попадат в обхвата на спогодба или конвенция[, които предвиждат премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, ако е приложимо, капитала], по отношение на един и същ облагаем доход или капитал, когато това води до i) допълнително облагане с данък, ii) увеличаване на данъчните задължения или iii) анулиране или намаляване на загубите, които биха могли да се използват за компенсиране на облагаемата печалба“.
50. В това определение не се препраща към националното право на държавите членки, което, както отбелязва запитващата юрисдикция, означава, че то трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, което трябва да се даде, като се имат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и нейният контекст и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част(26). Ще разгледам тези три аспекта един след друг.
1. Разглеждане на текста на определението
51. Съгласявайки се с всички правителства, които са представили писмени становища, и с Комисията, считам, че текстът на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС сочи доста ясно, че за да възникне положение на двойно данъчно облагане по смисъла на тази разпоредба, разглежданият доход или капитал не само трябва да попада в обхвата на данъчните правомощия на две (или повече) държави членки, но и упражняването на тези паралелни правомощия трябва да доведе до действително данъчно облагане в съответните държави. С други думи, самият факт, че един и същ доход може абстрактно да попада под две (или повече) данъчни юрисдикции, според мен не е достатъчен, за да възникне положение на двойно данъчно облагане по смисъла на Директивата за МРС.
52. Считам, че горното заключение произтича от употребата на понятието „облагане“ в член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС, както и от изразите „i) допълнително облагане с данък, ii) увеличаване на данъчните задължения или iii) анулиране или намаляване на загубите, които биха могли да се използват за компенсиране на облагаемата печалба“, използван в тази разпоредба.
53. Всъщност, първо, според мен използването на понятието „облагането“ означава, че данъците върху дадения доход или капитал са начислени, а не просто са хипотетично дължими. Второ, изразите „допълнително облагане с данък“, „увеличаване на данъчните задължения“ или „анулиране или намаляване на загубите, които биха могли да се използват за компенсиране на облагаемата печалба“, не описват положение, при което един и същ доход или капитал е предмет на конкуриращи се данъчни правомощия, а посочват конкретните икономически последици (за данъчнозадълженото лице), които такова припокриване трябва да предизвика. Според мен всяка група от тези елементи потвърждава, че понятието „двойно данъчно облагане“ трябва да се разбира в смисъла на действително облагане с данъци.
54. След кратка съпоставка, макар че нито моделите на ОИСР от 2017 г. и на ООН от 2025 г., нито примерите за данъчни спогодби, с които успях да се запозная, съдържат общо определение за това какво представлява двойното данъчно облагане (за съответните цели на тези актове), коментарът към Модела на ОИСР от 2017 г. описва двойното данъчно облагане като „облагането със сравними данъци в две (или повече) държави на едно и също данъчнозадължено лице по отношение на един и същ предмет и за идентични периоди“(27).
55. Въпреки че точното съдържание на различните данъчни спогодби може да се различава, по-горе обясних, че Моделът на ОИСР е бил изменен, за да се подчертае в преамбюла му, че усилията за премахване на двойното данъчно облагане не трябва да водят до положение на двойно необлагане или на намалено данъчно облагане. Според мен тази цел прави доста малко вероятно двойното данъчно облагане — като явление, което трябва да се избягва и което се описва като „паралелно облагане“ — да се тълкува по чисто абстрактен начин, вместо като наличието на положение, при което един и същ елемент от дохода се облага с данък повече от веднъж(28).
56. Струва ми се, че ако законодателят на Съюза е имал намерение да приеме понятие за двойно данъчно облагане, което е толкова широко, че да обхваща ситуациите, в които един и същ доход или капитал в абстрактен смисъл просто са обект на конкуриращи се данъчни юрисдикции, приетото определение щеше да бъде доста по-различно. Според мен то нямаше да използва думата „облагане“ и нямаше да бъде допълнително определено чрез позоваване на трите вида икономически последици, описани по-горе (допълнително облагане с данък и т.н.). Всъщност, ако понятието „двойно данъчно облагане“ беше определено чрез позоваване на самото съществуване на паралелни данъчни компетентности, описанието на тези последици нямаше да има никакъв практически ефект.
57. Следователно, след като разгледах текста на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС, стигам до заключението, че понятието „двойно данъчно облагане“, както е определено в него, не обхваща положение, при което въпросният доход попада в данъчната компетентност на две държави членки, но е освободен от данъчно облагане в едната от тях. До същото заключение се стига и при разглеждане на релевантния контекст, който ще разгледам сега.
2. Релевантният контекст на определението
58. Освен при разглежданото определение понятието „двойно данъчно облагане“ се среща в основния текст на Директивата за МРС само в два други случая.
59. То се съдържа, първо, в член 1 от Директивата за МРС, който определя „предмета и обхвата“ на тази директива. Следва да се припомни, че този предмет и обхват имат за цел да установят механизъм за разрешаване на спорове между държавите членки, когато те „произтичат от тълкуването и прилагането на спогодби и конвенции, които предвиждат премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, ако е приложимо, капитала“(29).
60. Тази разпоредба очевидно е от първостепенно значение за определянето на въпросите, които могат да бъдат предмет на механизма за разрешаване на спорове, предвиден в Директивата за МРС. Тези договори и спогодби са актове на международното право и като такива се различават от Директивата за МРС и от механизма за разрешаване на спорове, установен в нея. Ето защо съм съгласна с белгийското правителство, че описанието на данъчните спогодби в определението за обхвата на посочената директива не е определя пряко въпроса как следва да се тълкува конкретното определение на понятието „двойно данъчно облагане“ в член 2, параграф 1, буква в) от посочената директива за целите на този акт от правото на Съюза.
61. Второ, тъкмо обратното, считам, че член 16, параграф 7 от Директивата за МРС е пряко относима към това тълкуване. Всъщност единствено в тази разпоредба (освен член 2, параграф 1, буква в) от същата директива) се среща самостоятелно използване на понятието „двойно данъчно облагане“ (т.е. не като част от описанието на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане). Следва да се припомни, че тази разпоредба въвежда изключение от задължението на държавите членки да сформират консултативна комисия, което се прилага, когато разглежданият случай „не е свързан с двойно данъчно облагане“.
62. Както по същество отбелязват правителствата на Белгия, Франция и Полша, както и Комисията, дерогацията, предвидена в член 16, параграф 7 от Директивата за МРС, въвежда разлика в обхвата на процедурата по взаимно споразумение, от една страна, и на обхвата на процедурата пред консултативната комисия, от друга страна.
63. Всъщност процедурата по взаимно споразумение може да се отнася до всеки въпрос, възникнал във връзка с тълкуването или прилагането на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (както става ясно от определението на обхвата на Директивата за МРС в член 1 от същата директива), включително въпрос, който не е свързан с двойно данъчно облагане (като например въпросът дали данъците са били наложени в съответствие с дадена спогодба). За разлика от това, достъпът до консултативната комисия може да бъде ограничен до въпроси, които са „свързани с двойно данъчно облагане“.
64. С други думи, когато се разглежда като цяло, механизмът за разрешаване на спорове, предвиден в Директивата за МРС, може — но не е задължително — да се отнася до спорове, свързани с двойно данъчно облагане, в зависимост от етапа на механизма, който се разглежда, и от това дали дадената държава членка е решила да приложи дерогацията по член 16, параграф 7 от Директивата за МРС. Фактът, че обхватът на механизма за разрешаване на спорове, разгледан като цяло, трябва да бъде диференциран, се признава впрочем в съображенията на Директивата, в които по същество се посочва необходимостта от ефективно разрешаване на споровете, обхванати от Директивата за МРС, по-специално (и бих добавила — не само) споровете, водещи до двойно данъчно облагане(30).
65. Отбелязвам, че двуетапната структура на системата за разрешаване на спорове с диференциран материален обхват, изглежда, е резултат от преговорите, проведени в рамките на законодателния процес. Всъщност разпоредбата, съответстваща на член 16, параграф 7 от Директивата за МРС, не фигурира в предложението на Комисията, но изглежда, води началото си от компромисен текст, както по същество отбелязват правителствата на Белгия, Франция и Латвия(31). Това допълнение е част от други, по-общи промени в предложения текст.
66. В своето предложение Комисията по-конкретно предвижда въпросният механизъм за разрешаване на спорове да се прилага за „спорове между държавите членки относно начините за премахване на двойното данъчно облагане“(32). От тази гледна точка обхватът на приетата Директива за МРС всъщност е по-широк от първоначално предвиденото, тъй като, доколкото произтичат от тълкуването и прилагането на данъчна спогодба, не е задължително „допустимите“ спорове да се отнасят до премахването на двойно данъчно облагане. Всъщност въпросът, който трябва да бъде разрешен, е формулиран като по-общ „спорен въпрос“ — понятие, използвано в член 1 от Директивата за МРС, за да се опише въпрос, който поражда спор, произтичащ от тълкуването и прилагането на данъчни спогодби.
67. На този фон включването на разпоредбата, съдържаща се в член 16, параграф 7 от Директивата за МРС, уравновесява разширения обхват на системата за разрешаване на спорове с предоставената на държавите членки възможност да ограничат приложението на конкретния етап пред консултативната комисия до случаи, свързани с „двойно данъчно облагане“. Въпреки че член 16, параграф 7 не съдържа допълнителни разяснения относно значението на този израз, фактът, че неговата функция е да ограничи обхвата на един етап от разрешаването на спорове в сравнение с предходния, потвърждава, че на него не следва да се придава значение, излизащо извън това, което произтича от буквалния анализ в предходната част на настоящото заключение.
68. Бих искала да добавя, съгласявайки се с правителствата на Белгия и Финландия, че заключението, че понятието „двойно данъчно облагане“, съдържащо се в член 2, параграф 1, буква в) и в член 16, параграф 7 от Директивата за МРС, се отнася до действително двойно данъчно облагане, а не до хипотетично двойно данъчно облагане, не се опровергава от факта, че в предложението Комисията предлага да се изключат от обхвата на бъдещата директива „доходи или капитал, които подлежат на данъчно освобождаване или към които съгласно националните правила се прилага нулева данъчна ставка“(33), докато това изключение не се съдържа в приетия текст.
69. В това отношение запитващата юрисдикция споделя становището, застъпено от жалбоподателя пред нея (и в настоящото производство), съгласно което тази конкретна промяна в рамките на законодателния процес означава, че понятието „двойно данъчно облагане“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС е широко и обхваща също така положения, при които доходът е предмет на две паралелни данъчни компетенции, без всъщност да бъде облаган два пъти. Това би означавало, че дерогацията по член 16, параграф 7 от Директивата за МРС не може да се приложи в случай на хипотетично двойно данъчно облагане и че държавите членки трябва да предоставят достъп до консултативна комисия и когато такова двойно данъчно облагане не води до облагане с данъци два пъти.
70. В отговор на този довод отбелязвам, че горепосочената промяна в рамките на законодателния процес засяга общия обхват на системата за разрешаване на спорове, в резултат на което елементите на дохода, попадащи в обхвата на изключение и т.н., не се изключват от въпросите, които могат да бъдат отнесени към този механизъм. Тази промяна обаче не засяга нито определението на понятието „двойно данъчно облагане“ (което, между другото, по същество остава същото в предложените и приетите текстове)(34), нито баланса, постигнат в рамките на системата, разглеждана като цяло, както вече беше описано. По-конкретно фактът, че етапът на процедурата по взаимно споразумение е доста широк, не засяга по-ограниченото определение на последващия етап пред консултативната комисия.
71. С този коментар приключвам прегледа на релевантния контекст, който потвърждава заключението от буквалния анализ, изложен по-горе. Остава ми да разгледам целите, които се преследват с Директивата за МРС.
3. Цели, преследвани с Директивата за МРС
72. Както вече отбелязах, Директивата за МРС има за цел ефективното разрешаване на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на данъчни спогодби. От различни съображения в тази директива следва, че ефективното разрешаване на такива спорове е необходимо по-специално, както подчертава жалбоподателят, за да се „гарантира правна сигурност и благоприятна бизнес среда за инвестициите […] за постигане на справедливи и ефикасни данъчни системи в Съюза“(35).
73. Трябва да се признае, че становището, съгласно което позоваването на двойното данъчно облагане в член 16, параграф 7 от Директивата за МРС трябва да се тълкува разширително в смисъл, че достъпът до консултативната комисия трябва да се предоставя и в случаи на хипотетично двойно данъчно облагане, би допринесло за постигането на посочените по-горе цели. Това би повишило правната сигурност за данъчнозадължените лица, тъй като задължаването на държавите членки да разрешават тълкувателни спорове, независимо от каквито и да било реални икономически последици, би изяснило как трябва да се разглеждат подобни случаи в бъдеще. Следователно това би могло да допринесе за намаляване на броя на съответните спорове. В крайна сметка от описанието на положението в главното производство следва, че както твърди жалбоподателят, между нидерландските и латвийските органи продължава да съществува спор относно тълкуването или прилагането на Спогодбата, тъй като той не е могъл да бъде разрешен на етапа на процедурата по взаимно споразумение.
74. Въпреки това от буквалното и контекстуалното тълкуване, извършено в предходните части от настоящото заключение, следва, че определението на понятието „двойно данъчно облагане“, предвидено в член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС (и посочено в член 16, параграф 7 от същата директива), обхваща случаите на действително двойно данъчно облагане. Макар, разбира се, горепосочените общи цели да остават напълно актуални, от моя анализ по-горе следва, че законодателят на Съюза ги преследва чрез механизма за разрешаване на спорове, както е конкретно замислен и балансиран (т.е., както следва да се припомни, като механизъм с широк обхват, който може да бъде ограничен в по-голяма степен на последния етап). Следователно позоваването на тези общи цели, които са вдъхновили приемането на Директивата за МРС, не могат да имат предимство пред тези характеристики и този баланс.
75. Освен това при приемането на Директивата за МРС законодателят на Съюза подчертава, че е важно механизмите за разрешаване на спорове да бъдат не само всеобхватни и ефективни, a и устойчиви(36). Според мен понятието за устойчивост в настоящия контекст се отнася до онези характеристики на системата за разрешаване на спорове, които гарантират нейната способност да функционира и да постига резултати в рамките на приложимите срокове (в продължение на дълъг период от време). Преследването на тази цел е напълно в съответствие с определението на понятието „двойно данъчно облагане“ като отнасящо се до действително двойно данъчно облагане, когато това определение е релевантният параметър, който позволява да се ограничи даден етап от системата за разрешаване на спорове до положения, при които държавите членки се стремят да защитят своята данъчна основа (и при които рискът от прекомерна данъчна тежест за данъчнозадълженото лице действително може да се материализира).
76. Гореизложеното ме навежда на заключението, че отговорът на втория преюдициален въпрос следва да бъде, че понятието „двойно данъчно облагане“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за МРС не се прилага по отношение на положение, при което един и същ доход се подчинява на данъчните режими на две държави членки, но в една от тях този доход е освободен от данъчно облагане.
V. Заключение
77. Предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, поставен от Administratīvā rajona tiesa (Районен административен съд, Латвия), както следва:
„Член 2, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз
трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „двойно данъчно облагане“, съдържащо се в тази разпоредба, не обхваща положение, при което един и същ доход се подчинява на данъчните режими на две държави членки, но в една от тях този доход е освободен от данъчно облагане“.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 За употребата на понятието „компетентност в областта на прякото данъчно облагане“ вж. решение от 12 май 1998 г., Gilly (C‑336/96, EU:C:1998:221, т. 48). Отбелязвам, че в този контекст Съдът използва и понятието „данъчна компетентност“ вж. например решения от 19 ноември 2015 г., Bukovansky (C‑241/14, EU:C:2015:766, т. 37 и 38), и от 14 ноември 2006 г., Kerckhaert и Morres (C‑513/04, EU:C:2006:713, т. 19—23).
3 Вж. например Reimer, E. and Rust, A. Klaus Vogel on Double Taxation Conventions, 2022, 5th ed., Wolters Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn, 2022, at p. 14, paragraphs 2 and 3.
4 Съгласно съображение 1 от Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 10 октомври 2017 година относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз (ОВ L 265, 2017 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директивата за МРС“) „[с]итуациите, в които различните държави членки тълкуват или прилагат по различен начин разпоредбите на двустранни данъчни спогодби и конвенции, включително [Арбитражната конвенция на Съюза], могат да създадат сериозни данъчни пречки за предприятията, които извършват трансгранична дейност […]“. Понятието „Арбитражна конвенция на Съюза“ се отнася до Конвенцията за премахване на двойното данъчно облагане във връзка с корекцията на печалби на свързани предприятия (90/436/ЕИО) (ОВ L 225, 1990 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 69, стр. 207).
5 Съображение 3 от Директивата за МРС гласи, че „[м]еханизмите, предвидени понастоящем в двустранните данъчни спогодби и Арбитражната конвенция на Съюза, не постигат ефективното разрешаване на такива спорове в необходимия срок във всички случаи […]“.
6 Спогодба между Република Латвия и Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане (Latvijas Vēstnesis, 1994, № 151), подписана в Хага на 14 март 1994 г., в сила от 29 януари 1995 г.).
7 По-нататък се посочва, че „понятието във всеки случай включва имущество, свързано с недвижими имоти, добитък и оборудване, използвано в селското и горското стопанство; права, за които се прилагат разпоредбите на общото право относно поземлената собственост, сгради, право на ползване на недвижими имоти и права върху променливи или фиксирани плащания като възнаграждение за експлоатацията на, или правото на експлоатация на, минерални залежи, източници и други природни ресурси […]“.
8 Съгласно член 5, параграф 1, точка 2 във връзка с параграф 2 от Закона за корпоративния данък.
9 От акта за преюдициално запитване следва, че условията са следните: i) дяловото участие е поне 5 % и ii) дъщерното дружество не се притежава единствено като портфейлна инвестиция; iii) дъщерното дружество подлежи на облагане с разумна ефективна данъчна ставка съгласно нидерландските данъчни принципи; или iv) по-малко от 50 % от активите на дъщерното дружество са т.нар. „пасивни“ активи. Тези условия не са разглеждани по-подробно в акта за преюдициално запитване.
10 Вж. например решение от 30 октомври 2025 г., Attal et Associés (C‑321/24, EU:C:2025:836, т. 27 и цитираната съдебна практика), и заключението на генерален адвокат Kokott по дело Комисия/Белгия (Директива 2016/1164 — Двойно данъчно облагане) (C‑524/23, EU:C:2025:381, т. 1).
11 Вж. например решения от 12 март 2026 г., Marhaux (C‑150/25, EU:C:2026:188, т. 37 и цитираната съдебна практика), и от 25 февруари 2021 г., Société Générale (C‑403/19, EU:C:2021:136, т. 28 и цитираната съдебна практика). Вж. и решение от 14 ноември 2006 г., Kerckhaert и Morres (C‑513/04, EU:C:2006:713, т. 19 и 20).
12 Както е обобщено в заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело Австрия/Германия (C‑648/15, EU:C:2017:311, т. 48 и цитираната съдебна практика). Вж. и решение от 26 февруари 2026 г., Комисия/Белгия (Директива 2016/1164 — Двойно данъчно облагане) (C‑524/23, EU:C:2026:111, т. 100 и 101), което се отнася до ситуация, при която съществува хармонизираща мярка.
13 ОИСР (2019 г.), Модел на данъчна спогодба за доходите и имуществото от 2017 г. (Пълна версия), OECD Publishing, 2019, p. I‑1, paragraph 1; (наричан по-нататък „моделът на ОИСР от 2017 г.“). Вж. също Модела на данъчна конвенция на ООН 2025 г., United Nations, New York, 2025 (наричан „моделът на ООН от 2025 г.), стр. iv, т. 6.
14 Както е посочено в пълното заглавие на тези договори, което често се отнася до премахването на двойното данъчно облагане и предотвратяването на укриването на данъци (или подобни фрази), какъвто, изглежда, е случаят с разглежданата в главното производство спогодба, и както е отразено и в промяната на общото заглавие на последващите модели на ОИСР. Вж. Модела на ОИСР от 2017 г., стр. I‑7, точка 16.
15 Вж. Модела на ОИСР от 2017 г., стр. M-6, и Модела на ООН от 2025 г., стр. 104, т. 52. Вж. и Многостранната конвенция за прилагане на мерки, свързани с данъчните спогодби, за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, приета под егидата на ОИСР през 2016 г., която има за цел да измени съществуващите данъчни спогодби, за да се противодейства на риска от данъчна измама и избягване на данъци.
16 Във връзка със сложността на релевантните понятия, използвани в данъчните спогодби, вж. например Helminen, M. General report’ on the notion of tax and the elimination of international double taxation or double non-taxation, Cahiers de droit fiscal international. Schriften zum internationalen Steuerrecht — Studies on international fiscal law, 2016, vol. 101B, 2016, p. 17—76.
17 Посочена в точка 18 по-горе.
18 Посочена в бележка под линия 4 по-горе.
19 Съображение 3 от Директивата за МРС, посочено в бележка под линия 5 по-горе.
20 В сравнение по-специално с Арбитражната конвенция на Съюза. Вж. съображение 7 от Директивата за МРС, съгласно което „подобреният механизъм за разрешаване на спорове следва да се основава на съществуващите системи в Съюза, включително Арбитражната конвенция на Съюза. Обхватът на настоящата директива обаче следва да бъде по-широк от този на Арбитражната конвенция на Съюза, който е ограничен само до спорове, свързани с трансферно ценообразуване и причисляване на печалбите към местата на стопанска дейност […]“. Приложното поле на конкретни двустранни данъчни спогодби може, разбира се, да бъде по-широко.
21 В теорията се обръща внимание на потенциалните последици, които могат да произтекат от приложимостта на Хартата. Вж. например Kokott, J. Taxpayers’ rights — European Taxation, January 2020, vol. 60, No 1, p. 3—7.
22 Доклад на Комисията до Съвета — Доклад за изпълнението по отношение на прегледа на Директивата относно механизми за разрешаване на спорове, COM(2024) 494 final от 28 октомври 2024 г., стр. 1, признава, че са ограничени данните, които са били на разположение към момента на изготвяне на доклада за оценка на функционирането на Директивата за МРС. Вж. също Становище FC 3/2020 относно Директивата относно механизми за разрешаване на спорове Европейския съюз, издадено от комитета по данъчни въпроси на CFE (с пълно наименование Confédération fiscale européenne (Европейска федерация на данъчните консултанти), 20 март 2020 г.
23 Във връзка с първия етап вж. член 3 от Директивата за МРС.
24 Във връзка с втория етап вж. член 4 от Директивата за МРС.
25 Член 6, параграф 3 и член 14, параграф 1 от Директивата за МРС. За пълнота следва да се добави, че съгласно член 6, параграф 1, буква а) от Директивата за МРС задължението за сформиране на консултативна комисия възниква и в случаите, когато жалбата е била отхвърлена най-малко от един, но не от всички засегнати компетентни органи (тази хипотеза обаче е неотносима към настоящия случай).
26 Вж. например решение от 3 септември 2026 г., Jautiva (C‑798/24, EU:C:2026:679, т. 40 и цитираната съдебна практика). Отбелязвам, че съгласно член 2, параграф 2 от Директивата за МРС всяко понятие, което не е дефинирано в последната директива, по същество и освен ако контекстът не изисква друго, има същото значение, което има към дадения момент в съответната приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или, при липса на такава, съгласно правото на засегнатата държава членка. Тъй като разглежданото тук понятие е определено в Директивата за МРС, то трябва да се тълкува самостоятелно, както поясних току-що.
27 Моделът на ОИСР от 2017 г., стр. I‑1, точка 1. В Съобщение на Комисията до Съвета, до Европейския парламент и до Европейския икономически и социален комитет — Двойно данъчно облагане в рамките на единния пазар, C(2011)712 окончателен, от 11 ноември 2011 г., стр. 4, двойното данъчно облагане също е определено като „налагането на сравними данъци върху един и същ облагаем доход или капитал от две (или повече) данъчни юрисдикции“. Вж. и Работен документ на службите на Комисията — Оценка на въздействието — Придружаващ документа „Предложение за Директива на Съвета относно механизъм за разрешаване на спорове, свързани с двойното данъчно облагане в Европейския съюз“, SWD (2016) 343 окончателен, от 25 октомври 2016 г., стр. 5, точка 2.1 и стр. 62. За пълнота определението по т. 54 се отнася до т.нар. „международно юридическо двойно данъчно облагане“ (което е релевантното в настоящия случай), което обикновено се разграничава от международното икономическо двойно данъчно облагане, защото последното описва положение, при което две различни лица подлежат на данъчно облагане по отношение на един и същ доход или капитал (Моделът на ОИСР от 2017 г., стр. C(23)-1).
28 Вж. и решения от 30 април 2020 г., Istituto nazionale della previdenza sociale (C‑168/19 и C‑169/19, EU:C:2020:338, т. 17 и цитираната съдебна практика), и от 12 май 1998 г., Gilly (C‑336/96, EU:C:1998:221, т. 46).
29 Курсивът е мой.
30 Вж. съображения 2 и 6 от Директивата за МРС. В съображение 2 се посочва, че „[…] е необходимо в Съюза да съществуват механизми, които да гарантират ефективното разрешаване на спорове, свързани с тълкуването и прилагането на двустранните данъчни спогодби и на Арбитражната конвенция на Съюза, по-специално на спорове, водещи до двойно данъчно облагане“. Съгласно съображение 6 от Директивата за МРС „разрешаването на спорове следва да се прилага при различно тълкуване и прилагане на двустранните данъчни спогодби и на Арбитражната конвенция на Съюза, по-специално в случаите на различно тълкуване и прилагане, които водят до двойно данъчно облагане […]“.
31 Вж. по-специално meeting document from the Presidency to the Working Party on Tax Questions (Direct Taxation — Dispute resolution) on the Dispute Resolution Mechanism Directive: compromise text for all Articles, in view of the meeting of the Working Party on Tax Questions (Direct Taxation - Dispute Resolution) on 27 April 2017, WK 4620/2017 INIT of 21 April 2017, draft Article 15(7). Отбелязвам, че Директивата за МРС е приета на основание член 115 ДФЕС, който предвижда, че „без да се засягат разпоредбите на член 114, Съветът, с единодушие, в съответствие със специална законодателна процедура и след консултация с Европейския парламент и с Икономическия и социален комитет, приема директиви относно сближаването на онези разпоредби, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби на държавите членки, които пряко се отнасят до създаването или функционирането на вътрешния пазар“.
32 По отношение на данъците, изброени в предложеното приложение I. Вж. проект на член 1 в Предложение за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз, COM(2016) 686 final от 25 октомври 2016 г.
33 Проектът на член 1, трета алинея от предложението, посочено в предходната бележка под линия, предвижда, че бъдещата директива „не се прилага по отношение на доходи или капитал, попадащи в обхвата на данъчно освобождаване или за които се прилага нулева данъчна ставка съгласно националните разпоредби“.
34 При условие по-специално, че се вземе предвид промяната, свързана с изменението на първоначалната дефиниция на обхвата на системата за разрешаване на спорове, която се прилага към данъците, изброени в приложение, както е отбелязано в бележка под линия 32 от настоящото заключение.
35 В съображение 5 от Директивата за МРС се посочва, че „въвеждането на ефективна и ефикасна рамка за разрешаване на данъчни спорове, която да гарантира правна сигурност и благоприятна бизнес среда за инвестициите, е от решаващо значение за постигане на справедливи и ефикасни данъчни системи в Съюза […]“. Вж. и съображение 1, посочено в бележка под линия 4 по-горе, както и съображения 2 и 7, посочени съответно в бележки под линия 30 и 20 по-горе.
36 Съгласно съображение 4 от посочената директива „[…] в контекста на една справедлива данъчна система е необходимо да се гарантира, че механизмите за разрешаване на спорове са всеобхватни, ефективни и устойчиви […]“.