<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-282/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0282</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:217">EU:C:2021:217</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>24</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>24</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на Е. Танчев — Дело C‑282/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">GILDA-UNAMS и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Танчев</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210318">18 март 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑282/19</HT></P><P>YT,</P><P>ZU,</P><P>AW,</P><P>BY,</P><P>CX,</P><P>DZ,</P><P>EA,</P><P>FB,</P><P>GC,</P><P>IE,</P><P>JF,</P><P>KG,</P><P>LH,</P><P>MI,</P><P>NY,</P><P>PL,</P><P>HD,</P><P>OK</P><P>срещу</P><P>Ministero dell’Istruzione, dell’Università e della Ricerca — MIUR,</P><P>Ufficio Scolastico Regionale per la Campania,</P><P>встъпили страни:</P><P>Federazione GILDA-UNAMS</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Tribunale di Napoli (Първоинстанционен съд Неапол, Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Срочна работа</KEYWORD><KEYWORD>Директива 1999/70/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Договори, сключени с преподаватели по католическа вяра в публичния сектор</KEYWORD><KEYWORD>Липса на мерки за предотвратяване на злоупотребата със срочни трудови договори</KEYWORD><KEYWORD>Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Обективни причини, които оправдават подновяването на срочни трудови договори</KEYWORD><KEYWORD>Правни средства за защита</KEYWORD><KEYWORD>Член 17, параграф 1 ДФЕС относно статута на религиозните групи</KEYWORD><?PAGE NO="2"?><KEYWORD>Членове 20, 21 и 47 от Хартата на основните права</KEYWORD><KEYWORD>Конституционни пречки пред прилагането на правото на Съюза</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване от Tribunale di Napoli (Окръжен съд Неапол, Италия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) е част от поредица от дела, които се отнасят до използването на срочни трудови договори в публичния сектор в Италия и национални правни норми, които не допускат тяхното превръщане в договори за неопределено време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marrosu и Sardino</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑53/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:517">EU:C:2006:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vassallo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑180/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:518">EU:C:2006:518</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santoro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:166">EU:C:2018:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101001">1 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Affatato</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:574">EU:C:2010:574</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и решенията, посочени в бележка под линия 3. Относно дела в контекста на заетостта в частния сектор вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiamingo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2044">EU:C:2014:2044</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Следва да се припомни, че в точка 43 от последното решение Съдът приема, че публичният или частноправният характер на работодателя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>няма значение за закрилата, от която се ползва работникът на основание член 5 от Рамковото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></NOTE>. То спада към една обособена подгрупа от такива преюдициални запитвания, а именно тези, отнасящи се до заетостта на преподаватели в публични училища<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:387">EU:C:2019:387</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като същевременно се поставя въпросът какво значение има за резултата от производството член 17, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения съгласно националното законодателство. Това следва от факта, че ищците в главното производство са преподаватели по католическа вяра в италиански публични училища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че фактите по спора в главното производство не водят до приложение на гарантираната от член 17, параграф 1 ДФЕС закрила на религиозните организации по отношение на статута им съгласно националното право. При тези условия спорът по главното производство следва да се реши чрез позоваване на постоянната практика на Съда относно Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="175" PAGE.FIRST="43" DATE.PUB="1999">ОВ L 175, 1999 г., стр. 43</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Рамковото споразумение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), както е тълкувано в светлината на забраната за дискриминация, основана на религия или на убеждения, която е закрепена в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), и на правото на ефективни правни средства за защита по член 47, първа алинея от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Сред многото решения относно правилото за тълкуване на вторичното право на Съюза в съответствие с Хартата вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jawo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:218">EU:C:2019:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210114">14 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:8">EU:C:2021:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция има две основни притеснения. Първо, дали обстоятелствата в главното производство представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, които оправдават използването на срочни трудови договори, както предвижда клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение. Второ, запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвидената в правото на държавата членка забрана за превръщане на срочните договори в договори за неопределено време, която е потвърдена от Corte costituzionale (Конституционен съд, Италия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение 248/18 от <DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 г.</DATE></P></NOTE>, е в съответствие с клауза 5 от Рамковото споразумение или е несъвместима с правото на Съюза, включително с член 21 от Хартата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Стигам до заключението, че с оглед на фактите в спора по главното производство не възникват проблеми, засягащи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>статута<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> на Католическата църква по смисъла на член 17, параграф 1 ДФЕС, и че липсват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, които да оправдават последователното използване на срочни трудови договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Като се има предвид обаче, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение не отговаря на условията за директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също така решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и че в правото на държавата членка е предвидена категорична забрана на превръщането на срочните трудови договори на ищците в договори за неопределено време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. разпоредбите, възпроизведени в точки 12 и 14 по-долу.</P></NOTE>, наложеното в практиката на Съда задължение на юрисдикциите на държава членка да тълкуват релевантните национални норми така, че да осигурят ефикасността на клауза 5<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не може да служи за основа на тълкуване contra legem на правото на държава членка, накърнявайки принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция ще бъде длъжна да разпореди превръщане на срочните договори на ищците в договори за неопределено време само ако — в съответствие с възприетите от Съда в решение Egenberger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> принципи — установи нарушение на правото на ищците по член 21 от Харта за недопускане на дискриминация, основана на религия или убеждения, и/или нарушение на правото им по член 47, първа алинея от Хартата на ефективни правни средства за защита с оглед поправяне на това положение. В такъв случай правото на Съюза ще изисква премахването на забраната за превръщане на въпросните срочни договори при липсата на едно или повече правни средства за защита в структурата на разглеждания национален правен ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:625">EU:C:2013:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се цитира решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070313">13 март 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Unibet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑432/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:163">EU:C:2007:163</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>., <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), цитирано в т. 66 по-долу.</P></NOTE>, които да позволяват дори инцидентно да се гарантират правата на ищците по членове 21 и 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Това се споменава като самостоятелно правно средство за защита, което има за основен предмет оспорване на съответствието на национални разпоредби с правните норми на Съюза. Вж. скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200924">24 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>YS (Професионални пенсии на управленския персонал)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑223/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:753">EU:C:2020:753</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 17, параграф 1 ДФЕС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Клауза 5 от Рамковото споразумение е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Мерки за предотвратяване на злоупотребата<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. Първа точка от нея гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>броят на подновяванията на такива договори или правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на държавата членка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 3, параграф 3 от Legge del <DATE ISO="20030718">18 luglio 2003</DATE>, n. 186 — Norme sullo stato giuridico degli insegnanti di religione cattolica degli istituti e delle scuole di ogni ordine e grado (Закон № 186 от <DATE ISO="20030718">18 юли 2003 г.</DATE> за установяване на разпоредби относно правния статут на преподавателите по католическа религия в учрежденията и училищата от всички видове и степени) (GURI, бр. 170 от <DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Закон № 186/2003<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) предвижда, че кандидатите, които участват в провеждания конкурс за назначаване на преподаватели по католическа вяра, трябва да притежават удостоверение за годност, издадено от съответния териториално компетентен епископ. Съгласно член 3, параграф 8 спечелилите конкурса лица се назначават на договор за неопределено време от регионалния директор след съгласуване с териториално компетентния епископ. Съгласно член 3, параграф 9 отнемането на удостоверението за годност от компетентния епископ е основание за прекратяване на трудовото правоотношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 4 bis от Decreto legislativo del <DATE ISO="20010906">6 settembre 2001</DATE>, n. 368 — Attuazione della direttiva 1999/70/CE relativa all’accordo quadro sul lavoro a tempo determinato concluso dall’UNICE, dal CEEP e dal CES (Законодателен декрет № 368 от <DATE ISO="20010906">6 септември 2001 г.</DATE> за транспониране на Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на<?PAGE NO="5"?> индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (GURI, бр. 235 от <DATE ISO="20011009">9 октомври 2001 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Законодателен декрет № 368/2001<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>[…] когато в резултат на последователни срочни договори за изпълнение на еднотипни задачи трудовото правоотношение между същия работодател и същия работник надхвърли общо тридесет и шест месеца, включително с удължаванията и подновяванията, независимо от периодите на прекъсване между един и друг договор, то се счита за трудово правоотношение за неопределено […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Член 19 от Decreto legislativo del <DATE ISO="20150615">15 giugno 2015</DATE>, n. 81 — Disciplina organica dei contratti di lavoro […] (Законодателен декрет № 81 от <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> за установяване на правната уредба на трудовите договори) (GURI № 144 от <DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Законодателен декрет № 81/2015<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), отменен и заменен от Законодателен декрет № 368/2001, възпроизвежда по същество член 5, параграф 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001.</P></NOTE>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 10, параграф 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001 изключва от приложното поле на член 5, параграф 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001 срочните договори, сключени за временно заместване на преподаватели, административен, технически и помощен персонал с оглед на осигуряване на непрекъснатост на училищните услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Член 10, параграф 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001 е отменен със Законодателен декрет № 81/2015 и по същество е възпроизведен в член 29, параграф 2 от Законодателен декрет № 81/2015.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 36, параграф 1 от Decreto legislativo del <DATE ISO="20010330">30 marzo 2001</DATE>, n. 165 — Norme generali sull’ordinamento del lavoro alle dipendenze delle amministrazioni pubbliche (Законодателен декрет № 165 от <DATE ISO="20010330">30 март 2001 г.</DATE> за въвеждане на общи правила относно организацията на дейността в публичната администрация) (Редовна притурка на GURI, бр. 106 от <DATE ISO="20010509">9 май 2001 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Законодателен декрет № 165/2001<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) предвижда, че публичните администрации по правило назначават само по трудови договори за неопределено време. По силата на член 36, параграф 2 обаче те могат да използват гъвкави договорни форми за назначаване на персонал, предвидени в закона за покриване на временни или извънредни нужди. По смисъла на член 36, параграф 5 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>[в]ъв всички случаи нарушаването от страна на публичните администрации на императивните разпоредби относно назначаването или полагането на труд от работници не може да води до възникване на трудови правоотношения за неопределено време с тези публични администрации, като това не засяга отговорността и санкциите, които администрациите могат да понесат. Заинтересованият работник има право на обезщетение за вредите, произтичащи от полагането на труд в нарушение на императивни разпоредби. […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 309 от Decreto legislativo del <DATE ISO="19940416">16 aprile 1994</DATE>, n. 297 — Approvazione del testo unico delle disposizioni legislative vigenti in materia di istruzione, relative alle scuole di ogni ordine e grado (Законодателен декрет № 297 от <DATE ISO="19940416">16 април 1994 г.</DATE> за одобряване на консолидирания текст на действащите в областта на образованието законови разпоредби относно училищата от всички видове и степени) (GURI, бр. 115 от <DATE ISO="19940519">19 май 1994 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Законодателен декрет № 297/1994<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Обучение по католическа религия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и в параграф 1 предвижда, че в публичните училища от всички видове и степени, с изключение на университетите, обучението по католическа религия е регламентирано от Споразумението между Италианската република и Светия престол и допълнителния протокол към него, ратифицирани със Закон № 121 от <DATE ISO="19850325">25 март 1985 г.</DATE>, както и от предвидените в точка 5 b) от този протокол споразумения. Съгласно член 309, параграф 2 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>за преподаването на католическа религия директорът на учебното заведение сключва трудови договори за срок от една година след съгласуване със съответния епископ<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Съгласно член 309, параграф 4 от Законодателен декрет № 297/1994 преподавателите по<?PAGE NO="6"?> католическа религия са част от преподавателския персонал на училищата и имат същите права и задължения като останалите преподаватели. Те обаче участват в периодичните и окончателните оценявания само на учениците, които са преминали обучение по католическа религия. Съгласно член 309, параграф 4 от Законодателен декрет № 297/1994 при обучението по католическа вяра не се поставят оценки и не се провеждат изпити, а преподавателите подготвят и предават на семействата като приложение към бележника или училищното свидетелство специален документ, в който отразяват какъв интерес е проявил съответният ученик към обучението и какво е научил от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 95 от Legge No. 107 — Riforma del sistema nazionale di istruzione e formazione e delega per il riordino delle disposizioni legislative vigenti (Закон № 107 за реформа на националната образователна система и делегиране на останалите действащи законови разпоредби) от <DATE ISO="20150713">13 юли 2015 г.</DATE> (GURI, бр. 162 от <DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Закон № 107/2015<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) предвижда, че за учебната 2015/2016 година на Ministero dell’Istruzione dell’università e della ricerca (Министерството на просветата, висшето образование и научните изследвания, Италия) е разрешено да въведе извънреден план за назначаване на преподаватели на длъжности за неопределено време в публичните училища от всички видове и нива. […]“.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Съгласно член 40, параграф 5 от CCNL (Contratto collettivo nazionale di lavoro) Scuola (Национален колективен трудов договор в училищния сектор) от <DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>НКТД от <DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>[п]реподавателите по католическа религия се назначават съгласно разпоредбите на член 309 от [Законодателен декрет № 297/1994] на трудов договор за срок от една година, който се счита за подновен, когато продължават да са изпълнени условията и изискванията, предвидени в действащите законови разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 1 от Споразумението между италианската държава и Светия престол от <DATE ISO="19840218">18 февруари 1984 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Споразумението от <DATE ISO="19840218">18 февруари 1984 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Италианската република и Светият престол потвърждават, че както държавата, така и Католическата църква са независими и суверенни и изцяло спазват тези принципи в отношенията си и във взаимното сътрудничество за издигането на човека и благото на страната<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 9, параграф 2 от Споразумението от <DATE ISO="19840218">18 февруари 1984 г.</DATE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Като признава ценността на религиозната култура и предвид факта, че принципите на католицизма са част от историческото наследство на италианския народ, Италианската република ще продължи да осигурява в рамките на учебните планове преподаването на католическата религия в публичните училища от всички видове и степени, с изключение на университетите.</ALINEA><ALINEA>С оглед на зачитане на свободата на съвестта и отговорностите в областта на образованието на родителите се гарантира правото на всяко лице да избере дали да следва или не това обучение.</ALINEA><ALINEA>При записването за обучение учениците или техните родители упражняват това право по отношение на училищните органи, като този избор не може да поражда никаква дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 5 от Intesa tra Autorità scolastica e la Conferenza Episcopale Italiana per l’insegnamento della religione cattolica nelle scuole pubbliche (Споразумение между италианския орган по образованието и италианската епископална конференция относно обучението по католическа религия в публичните училища), от <DATE ISO="19851216">16 декември 1985 г.</DATE>, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>[о]бучението по католическа религия се извършва от преподаватели, които притежават удостоверение за годност, което е издадено и не е отнето от съответния епископ, назначени от компетентните училищни органи след съгласуване със съответния епископ съгласно националното законодателство. […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. също точка 5 от Допълнителния протокол към Споразумението от <DATE ISO="19840218">18 февруари 1984 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно канон 804, параграф 2 от Кодекса на каноническото право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Това е разпоредба от католическото църковно право, а не от правото на държавата членка.</P></NOTE> епископът следи за това преподавателите по религия в училищата, включително тези, които не са католически, да се отличават с правилното си придържане към учението, примерен християнски живот и педагогическа компетентност.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>YT и още 18 други лица (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>ищците<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) са преподаватели по католическа религия, назначени от министерството ответник, на срочни трудови договори. Трудовото правоотношение се основава на трудови договори за срок от една година, които се подновяват автоматично по смисъла на член 40, алинея 5 от НКТД от <DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE> (т. 15 по-горе). Всички ищци притежават издадени от епископ удостоверения за годност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Ищците са назначени от образователния орган по предложение на съответния епископ. Всеки от разглежданите срочни договори има обща продължителност над 36 месеца (вж. т. 10 по-горе). В някои случаи общата продължителност на договорите е над 20 години<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Съгласно писменото становище на ищците продължителността на трудовата им заетост варира от 8 до 30 години.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE> ищците предявяват иск пред запитващата юрисдикция за: i) превръщане на срочните им трудови договори в договори за неопределено време и, при условията на евентуалност, ii) за обезщетение за вреди. В производството встъпва и Federazione GILDA-UNAMS (Сдружение GSMDA-UNAMS) — синдикалната организация, която е подписала НКТД от <DATE ISO="20071127">27 ноември 2007 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Министерството ответник оспорва иска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че Директива 1999/70 е транспонирана в италианското право със Законодателен декрет № 368/2001 (вж. т. 10 и 11 по-горе). Член 5, параграф 4 bis, в редакцията му, в сила към момента на настъпване фактите по главното производство, е предвиждал по-конкретно че срочното трудово правоотношение се превръща в трудово правоотношение за неопределено време, когато в резултат на последователни срочни договори между същия работодател и същия работник това правоотношение надхвърли общо 36 месеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Както бе посочено по-горе в бележка под линия 14, тази разпоредба по същество е възпроизведена в член 19 от приетия по-късно Законодателен декрет № 81/2015.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Тези разпоредби, и по-конкретно предвиденото относно превръщането в договор за неопределено време, обаче не се прилагат по отношение на работниците в публичния сектор. Що се отнася до последните, както бе посочено по-горе (т. 12 по-горе), член 36 от Законодателен декрет № 165/2001 предвижда по-конкретно че публичните органи могат да използват срочни трудови договори за назначаване на персонал само за покриване на временни или извънредни нужди и във всички случаи нарушаването на императивните разпоредби не може да води до възникване на трудови правоотношения за неопределено време. Вместо това работниците имат право на обезщетение за вреди от публичните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Законодателен декрет № 165/2001 обаче не се прилага за срочните договори, сключени за заместване на преподаватели и на административен, технически и помощен персонал (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>АТП персонал<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), (т. 11 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Следователно забраната и санкциите за подновяване на срочни трудови договори, предвидени в италианското право, не се отнасят за училищния сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че трудовите правоотношения на ищците са напълно несигурни и лишени от защита. Член 309 от Законодателен декрет № 297/1994 предвижда, че директорът на учебното заведение назначава преподавателите по католическа религия в публичните училища с договори за срок от една година след съгласуване със съответния епископ в съответствие с разпоредбите на Споразумението между Италианската република и Светия престол и на Споразумението между италианския орган по образованието и италианската епископална конференция относно обучението по католическа религия в публичните училища (т. 13 по-горе). Въпросните споразумения предвиждат, че преподавателите по католическа религия трябва да притежават удостоверение за годност, което е издадено и не е отнето от съответния епископ, и че се назначават от компетентните училищни органи след съгласуване с последния (т. 18 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По отношение преподавателите по католическа религия, назначени въз основа на единствения проведен до момента открит конкурс, отнемането на удостоверението за годност от съответния компетентен епископ също е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на член 3, параграф 9 от Закон № 186/2003 (т. 9 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изтъква и наличието на, както тя посочва, противоречие между практиката на Съда в решение Sciotto<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, с което се тълкува клауза 5 от Рамковото споразумение, и практиката на Corte costituzionale (Конституционният съд), който в решение № 248/18<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Бележка под линия 6 по-горе.</P></NOTE> постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>не може да не се потвърди невъзможността за превръщане в целия публичен сектор на срочните трудови правоотношения в трудови правоотношения за неопределено време в съответствие с установената европейска и национална съдебна практика<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. От това следва, че националният съд не може да наложи трудовите правоотношения в различните сектори на публичната администрация да са за неопределено време, дори според запитващата юрисдикция да липсва мярка, която да изключва такава възможност за целите на клауза 5 от Рамковото споразумение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Решение № 248/2018 е за конституционен контрол на член 10, параграф 4 bis от Законодателен декрет № 368/2001 (т. 11 по-горе) и на член 36, параграф 5, 5 ter и 5 quarter от Законодателен декрет № 165/2001 (т. 12 по-горе) и в него е направено позоваване по-специално на решение от <DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, Santoro<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑494/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:166">EU:C:2018:166</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и решение от <DATE ISO="20060907">7 септември 2006 г.</DATE>, Marrosu и Sardino<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑53/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:517">EU:C:2006:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно съвместимостта на италианското законодателство за транспониране на Директива 1999/70 по-специално с клауза 5 от Рамковото споразумение, както и с член 21 от Хартата и с Директива 2000/78/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20001127">27 ноември 2000 година</DATE> за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2000">ОВ L 303, 2000 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.</P></NOTE>, що се отнася до различното третиране на преподавателите по католическа религия в сравнение с останалите преподаватели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че всички преподаватели, освен тези по католическа религия, са назначени на щатна длъжност и съответно имат сключени договори за неопределено време по силата на специалния план за назначаване, въведен със Закон № 107/2015 (т. 14 по-горе), и иска да се установи дали е възможно на основание член 21 от Хартата, клауза 4 от Рамковото споразумение и член 1 от Директива 2000/78 да остави без приложение националните разпоредби, които не допускат автоматичното превръщане на срочен трудов договор в договор за неопределено време, ако трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция отправя следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>1)</NO.P><TXT>Представлява ли различното третиране само на преподавателите по католическа религия, като ищците, дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на Директива 2000/78/ЕО или обстоятелството, че вече притежаваното от работника удостоверение за годност може да бъде отнето, представлява подходяща обосновка за това само преподавателите по католическа религия, като ищците, да се третират различно в сравнение с останалите преподаватели, като не се ползват от никоя от превантивните мерки, предвидени в клауза 5 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на <DATE ISO="19990318">18 март 1999 г.</DATE> и приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19990628">28 юни 1999 година</DATE> относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В случай че бъде установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, основана на религия (член 1), и по смисъла на Хартата на основните права на Европейския съюз, какви способи може да използва съдът, за да премахне последиците от тази дискриминация, като се има предвид, че всички преподаватели, освен преподавателите по католическа религия, се ползват от специалния план за назначаване по Закон № 107/15, заемайки щатна длъжност с договор за неопределено време, и следователно трябва ли съдът да постанови възникването на трудово правоотношение за неопределено време с администрацията ответник?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="10"?><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли клауза 5 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата, по силата на която общите правни разпоредби, които уреждат трудовите правоотношения и имат за цел да санкционират злоупотребата с последователни срочни договори посредством автоматичното превръщане на срочния договор в договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност, не са приложими в училищния сектор, и по-специално за преподавателите по католическа религия, като по този начин позволява използването на последователни срочни трудови договори за неопределен период от време? По-конкретно може ли изискването за съгласуване със съответния епископ да представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение или, напротив, трябва да се счита за забранена дискриминация по смисъла на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>В случай на утвърдителен отговор на третия въпрос, позволяват ли член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, клауза 4 от Рамковото споразумение, приложено към Директива 1999/70/ЕО, и/или член 1 от Директива 2000/78/ЕО да се оставят без приложение разпоредбите, които не позволяват автоматичното превръщане на срочен трудов договор в трудов договор за неопределено време, когато трудовото правоотношение надхвърли определена продължителност?<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Писмени становища пред Съда представят GILDA-UNAMS Federation (към което се присъединяват всички 18 ищци), Италианската република и Европейската комисия. Съдебно заседание не е проведено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ролята на член 17, параграф 1 ДФЕС за разрешаването на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното в писменото становище на Италианската република, обстоятелствата в главното производство не се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>статута<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, от който се ползва религиозна организация съгласно правото на държава членка, по смисъла на член 17, параграф 1 ДФЕС. Следователно доводът на Италианската република относно допустимостта трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Първо, както се отбелязва в писменото становище на Комисията, предоставянето на удостоверението за годност на преподавателите по католическа религия е без значение за това дали договорът е срочен, или не. Това е така, защото удостоверението се изисква както за преподавателите по католическа религия със срочни договори, така и за преподавателите по католическа религия с договори за неопределено време (вж. т. 9 и 18 по-горе). Освен това последиците от неговото отнемане от епископа са едни и същи за преподавателите и с двата вида договори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В допълнение следва да се посочи, че в две по-ранни решения, които тълкуват член 17, параграф 1 ДФЕС, са посочени примери за загуба на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>статут<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> на религиозна организация по смисъла на член 17, параграф 1, първа алинея ДФЕС в случай на прилагане спрямо нея на правната уредба на Съюза в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), ответникът се опитва да защити предвидения в германското право ограничен съдебен контрол върху решението на църкви по силата на член 4, параграф 2 от Директива 2000/78 относно това дали работодател като Evangelisches Werk für Diakonie und Entwicklung eV — съответно църквата от негово име — може самостоятелно да определя окончателно дали поради характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, религията на кандидат за работа съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на Evangelisches Werk für Diakonie und Entwicklung eV. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180911">11 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>IR</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑68/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:696">EU:C:2018:696</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което се отнася до искане на запитващата юрисдикция да се установи дали църкви или други обществени или частни организации, чийто характер е основан на религия или убеждение, могат сами и окончателно да определят това, което представлява добросъвестно и лоялно поведение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>съобразно характера на организацията<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея от Директива 2000/78, и дали те могат по този въпрос също така да предвиждат по самостоятелен начин и — както им позволява германското конституционно право — степенуване на поставените изисквания за лоялност за едни и същи ръководни функции, като вземат предвид само християнското вероизповедание на служителите.</P></NOTE>. Член 17, параграф 1 ДФЕС предоставя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>освобождаване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> от такова прилагане. В настоящия случай обаче това не е така. Следва да се отбележи, че не се оспорва правомощието на епископа за издаване на удостоверение за годност — това правомощие ще остане в сила независимо дали срочни договори на ищците бъдат превърнати в договори за неопределено време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Изложените в писменото становище на Италианската република общи опасения относно независимостта на църквите съгласно конституцията на държавата членка (вж. т. 16 по-горе) и ролята на църквата при одобряването на преподавателите по католическа вяра (вж. т. 9, 13 и 18 по-горе) не са достатъчни, за да се приложи член 17, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>В писменото становище на Италианската република се твърди още, че ако 30 % от преподавателите по католическа вяра не работят по срочни договори, каквото е практическото въздействие на законодателната уредба, изложена в част I Б по-горе, осигуряването на преподаването на тази вяра в италианските публични училища ще бъде поставено в опасност поради необходимостта от гъвкавост. Всички ищци обаче са трайно наети на работа от ответника за продължителни периоди от време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. бележка под линия 18 по-горе.</P></NOTE>, като някои от тях са наети на работа над 20 години. И тук не е съвсем очевидно какво се има предвид под <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>статут<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> по смисъла на член 17, параграф 1 ДФЕС, при положение че на практика търсенето е било постоянно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Прилагането на Рамковото споразумение към обстоятелствата по главното производство не означава вземане на становище по избираемия характер на обучението по католическа вяра в италианските публични училища, както се твърди в писменото становище на Италианската република. То се отнася по-скоро до условията за наемане на работа на лицата, които преподават този избираем предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В този смисъл, макар да признава, че член 17, параграф 1 ДФЕС несъмнено е израз на неутралността на Съюза спрямо организирането от държавите членки на отношенията им с църквите и религиозните сдружения или общности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cresco Investigation</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180911">11 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>IR</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑68/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:696">EU:C:2018:696</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът все пак приема, че национални разпоредби, чиято цел в само да се признае на работниците, членове на някои църкви, допълнителен ден на официален празник, който съвпада с важен религиозен празник за тези църкви, нямат за цел да се организират отношенията между държава членка и тези църкви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Пак там.</P></NOTE>. По същия начин национални норми, които позволяват на държава<?PAGE NO="12"?> членка да наема 30 % от преподавателите по дадена вяра на последователни срочни договори и не допускат превръщането на тези договори в договори за неопределено време дори в случай на злоупотреба съгласно член 5 от Рамковото споразумение, нямат за цел да се организират отношенията между тази държава членка и католическата църква.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Член 351 ДФЕС не води до недопустимост на преюдициалното запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното в писменото становище на Италианската република, допустимостта на преюдициалното запитване не може да бъде оспорена с оглед на член 351, параграф 1 ДФЕС. Съгласно тази разпоредба правата и задълженията, произтичащи от международно споразумение, което държава членка е сключила с трета страна преди присъединяването си към Съюза, не се засягат от разпоредбите на правото на Съюза. В спора по главното производство споразуменията със Светия престол и другите свързани с него споразумения не са засегнати, тъй като се отнасят до правомощието на епископа за издаване и за отнемане на удостоверения за годност (вж. т. 9 и 18 по-горе), тъй като това правомощие не попада в обхвата на клауза 5 от Рамковото споразумение. Член 351 ДФЕС предоставя на държавите членки възможност да спазват евентуални свои задължения по международни споразумения, поети преди присъединяването им към Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:135">EU:C:2017:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950328">28 март 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evans Medical и Macfarlan Smith</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑324/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:84">EU:C:1995:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970114">14 януари 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centro-Com</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑124/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:8">EU:C:1997:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air Transport Association of America и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑366/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:864">EU:C:2011:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Член 351 ДФЕС обаче се прилага само към международни споразумения, които биха могли да се отразят на прилагането на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE> (<NO.CASE>C 74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:135">EU:C:2017:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също Становище 2/15 (Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Република Сингапур) от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE> (<NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:376">EU:C:2017:376</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0253">253</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0256">256</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това не е така в главното производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2000/78 е субсидиарна норма за разрешаването на спора в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение, а не Директива 2000/78 е основното приложимо към главното производство право на Съюза. При обстоятелствата в главното производство въпросите, както за твърдяната дискриминация, така и за правните средства за защита следва да бъдат разрешени чрез позоваване на първичното право на Съюза, и по-специално чрез позоваване съответно на членове 21 и 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Релевантна за разрешаването на спора в главното производство е и съдебната практика по клауза 5 от Рамковото споразумение. Освен това запитващата юрисдикция иска всъщност да се установи дали забраната за дискриминация, основана на религия, по член 21 от Хартата — разпоредба, с която клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да бъде съобразена — налага на запитващата юрисдикция да отмени законовата забрана в италианското право за превръщане на срочните договори на ищците в договори за неопределено време. При това, като се има предвид, че клауза 5 от Рамковото споразумение не отговаря на условията за директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, главното производство<?PAGE NO="13"?> изисква да бъде направен анализ чрез позоваване на решението Egenberger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Директният ефект е изключен в случая и поради факта че става въпрос за хоризонтален спор между две частноправни лица, които могат да основат претенциите си за отпадане на законовите пречки, поради които не могат да се ползват от съответното правно средство за защита, на членове 21 и 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Следователно случаят в главното производство се различава от тези в решенията, в които Съдът разглежда заедно Рамковото споразумение и Директива 2000/78 и в които не се поставя въпрос за първичното право на Съюза, каквито са разпоредбите от Хартата, нито за искане относно неприлагане от държава членка на разпоредба, която е <HT TYPE="ITALIC">contra legem</HT> на директива. Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universitatea <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>Lucian Blaga<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> Sibiu и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑644/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:810">EU:C:2020:810</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180228">28 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>John</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑46/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:131">EU:C:2018:131</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Видно от преписката по делото, критикуваната разлика в третирането се състои във факта, че 30 % от преподавателите по католическа религия работят по срочни трудови договори, които съгласно правото на държавата членка не могат да се превръщат в договори за неопределено време, като по този начин се стига до дискриминационен достъп до правни средства за защита, когато тези преподаватели се сравняват с другите преподаватели в публичния сектор. Страните спорят и относно наличието на обективна причина, оправдаваща последователното използване на срочни трудови договори, като се има предвид клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда обаче тези въпроси се уреждат от член 5 от Рамковото споразумение (вж. по-нататък т. 59—62 по-долу). Като се има предвид същината на спора — а именно дали законодателство на държава членка, което не допуска превръщането на срочните договори в договори за неопределено време, трябва въз основа на правото на Съюза да бъде оставено без приложение — както и ролята за едно такова решение на клауза 5 от Рамковото споразумение, доводите на ищците за дискриминация, основана на религия, трябва да бъдат разгледани през призмата на първичното право на Съюза, и по-специално на член 21<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1031">EU:C:2020:1031</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от Хартата и принципа на равно третиране по член 20<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1031">EU:C:2020:1031</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210203">3 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fussl Modestraße Mayr</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:89">EU:C:2021:89</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от Хартата. Първият и вторият въпроси са поставени от запитващата юрисдикция в контекста на Директива 2000/78 и се отнасят до правните средства за защита срещу пряката дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Относно пряката дискриминация по смисъла на Директива 2000/78 вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Cresco Investigation</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Предвидената в първичното право на Съюза защита, и по-специално тази по членове 20 и 21 от Хартата във всички случаи се отнася по същество до непряката дискриминация (вж. т. 71—75 по-долу). В практиката на Съда отдавна се приема, че правото на Съюза трябва да се тълкува в съответствие с принципа на равно третиране, отразен понастоящем в член 20 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. класическото решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110301">1 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Belge des Consommateurs Test-Achats и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:100">EU:C:2011:100</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като държавите членки прилагат в законодателството си мерките на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. например скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210203">3 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fussl Modestraße Mayr</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:89">EU:C:2021:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Относно дискриминацията, основана на религия, вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Предлаганият тук подход се подкрепя от постоянната практика на Съда по дела относно твърдения за нарушения на членове 20 и 21 от Хартата, които обаче не попадат в обхвата на Директива 2000/78. В решението Léger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за да установи дали жалбоподателят е<?PAGE NO="14"?> бил обект на дискриминация, основана на сексуалната му ориентация, чрез прилагането от държава членка на точка 2.1 от приложение III към Директива 2004/33/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20040322">22 март 2004 година</DATE> за прилагане на Директива 2002/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои технически изисквания за кръвта и кръвните съставки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="091" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="2004">ОВ L 91, 2004 г., стр. 25</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 110.</P></NOTE>, Съдът се основава изключително на членове 20 и 21 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>По подобен начин в решение на Съда Glatzel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑356/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:350">EU:C:2014:350</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> твърденията за нарушение на членове 20, 21 и 26 от Хартата по отношение на дискриминация по признак на увреждане са свързани с обсъждане на Директива 2000/78 само доколкото е необходимо за определяне на значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>увреждане<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Пак там, точка 45.</P></NOTE>. Това е така, тъй като твърдяното неравно третиране е извършено в контекста на прилагането от държава членка на точка 6.4 от приложение III към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061220">20 декември 2006 година</DATE> относно свидетелства за управление на превозни средства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="403" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2006">OВ L 403, 2006 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 17, стр. 216. Вж. също и решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170705">5 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fries</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:513">EU:C:2017:513</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което се отнася до оспорване на валидността на точка FCL.065, буква б) от приложение I към Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от <DATE ISO="20111103">3 ноември 2011 година</DATE> за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="311" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 311, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Предмет на спора е твърдение за нарушение на забраната за дискриминация, основана на възраст, по член 21 от Хартата. В точка 42 Съдът се позовава на член 2, параграф 5 и на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, но само за да припомни, че вече е постановявал, че целта да се гарантира безопасността на въздушното движение е законосъобразна цел по смисъла на посочените разпоредби. Съдът се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110913">13 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Prigge и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑447/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:573">EU:C:2011:573</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> (разпоредба, за която се твърди, че е невалидна), така че тази дискриминация е анализирана с оглед на членове 20 и 21 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Ето защо следва да се подчертае, че Директива 2000/78 не е единствената норма от правото на Съюза, която защитава срещу незаконна дискриминация, основана на религия, сексуална ориентация или какъвто и да било друг признак, посочен в член 21 от Хартата. От решението Léger, както и от други решения следва, че в главното производство всички разпоредби на Рамковото споразумение, включително клауза 5 и свързаните с нея норми, уреждащи правни средства за защита (вж. по-нататък т. 63—77), трябва да се тълкуват в съответствие с принципа на равно третиране по член 20 от Хартата и със забраните по член 21, параграф 1 от Хартата, в това число и със забраната за дискриминация, основана на религия или убеждения, тъй като тази забрана е уредена в първичното право на Съюза, а именно в член 21 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Съгласно постоянната практика на Съда актовете на вторичното право на Съюза трябва да се тълкуват в съответствие с Хартата. Вж. напр. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210114">14 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:8">EU:C:2021:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jawo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:218">EU:C:2019:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същото се отнася и за член 47 от Хартата, като се има предвид релевантността за разрешаването на спора на установена съдебна практика относно нормите, уреждащи правни средства за защита, свързани с клауза 5 от Рамковото споразумение и попадащи в обхвата на член 47<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. например заключението на генералния адвокат Szpunar по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Santoro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:822">EU:C:2017:822</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се посочват три случая, при които правото на ефективна съдебна защита е било релевантно в контекста на клауза 5 от Рамковото споразумение. Това са решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090423">23 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Angelidaki и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑378/07—C‑380/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:250">EU:C:2009:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0176">176</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080612">12 юни 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vassilakis и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:346">EU:C:2008:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090424">24 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koukou</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑519/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:269">EU:C:2009:269</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Освен това съгласно член 51 от Хартата държавите членки са длъжни да спазват Хартата, включително членове 20, 21 и 47, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>прилагат<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> клауза 5 от Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Léger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решенията, посочени в бележка под линия 38, по-горе. Относно понятието за прилагане на правото на Съюза вж. неотдавнашното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>État luxembourgeois (Съдебна защита срещу искания за информация в данъчната област)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑245/19 и C‑246/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:795">EU:C:2020:795</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като това задължение се отнася и за уреждането на правни средства за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>DEB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:811">EU:C:2010:811</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Вж. напр. неотдавнашното заключение на генералния адвокат Pikamäe по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>R.N.N.S. и K.A.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/19 и C‑226/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:679">EU:C:2020:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следователно с уредбата си на правните средства за защита срещу злоупотреба със срочни трудови договори Италианската република е длъжна да осигури спазването на гарантираното от член 21 от Хартата право на ищците да не бъдат дискриминирани въз основа на тяхната религия или убеждения и да гарантира, че предвидените правни средства за защита са ефективни, както изисква член 47, първа алинея от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Ролята на членове 21 и 47 от Хартата за разрешаване на настоящото производство ще бъде допълнително уточнена по-долу (т. 63—77).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Ето защо следва да бъде даден отговор само на третия и четвъртия въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Подход, следван за отговора на третия и четвъртия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>С третия въпрос се иска да се установи дали е налице обективна причина, която оправдава последователното използване на срочни трудови договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>В писменото си становище Италианската република излага съображения защо последователното използване на срочни договори в главното производство не би могло да се счита за злоупотреба. Тъй като в третия преюдициален въпрос този проблем въобще не се повдига, предлагам всички останали съмнения да бъдат оставени на преценката на запитващата юрисдикция, тъй като тя е запозната с всички релевантни фактически обстоятелства по случая.</P></NOTE>. На следващо място, какви са последиците от гледна точка на правните средства за защита, в случай че се установи липса на обективна причина? С четвъртия въпрос се иска да се установи какво следва да се направи с правна уредба на държава членка, която възпрепятства изискваното от правото на Съюза правно средство за защита, включително норми с конституционен характер. С оглед на това третият и четвъртият въпрос ще бъдат разгледани заедно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Както отбелязва запитващата юрисдикция, основното оплакване на ищците в главното производство е, че са били обект на дискриминация в сравнение с преподавателите, които са се възползвали от въведената със Закон № 107/2015 реформа (т. 14 по-горе), предвиждаща превръщане на срочните им трудови договори в договори за неопределено време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че в специфичния контекст на Закон № 107/2015 (т. 14 по-горе) Съдът вече е приел, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>принципът на недопускане на дискриминация, предвиден в клауза 4 от Рамковото споразумение, не се отнася до разликата в третирането на две категории работници или служители на срочен трудов договор, произтичаща от реформа в приложимото законодателство<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190508">8 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:387">EU:C:2019:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181121">21 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viejobueno Ibáñez и de la Vara González</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑245/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:934">EU:C:2018:934</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Universitatea <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>Lucian Blaga<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> Sibiu и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑644/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:810">EU:C:2020:810</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При това положение клауза 4 е без значение за спора в главното производство и няма да се разглежда в отговора на четвъртия въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Посочената констатация на Съда в това отношение обаче по никакъв начин не смекчава по-широкото задължение на запитващата юрисдикция да спази правото на ищците за недопускане на дискриминация, основана на религията им, което е закриляно от членове 20 и 21 от Хартата като последното е израз на общия принцип на равно третиране в правото на Съюза (вж. също т. 63—77).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отговор на преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>На третия и четвъртия въпрос следва да се отговори в смисъл, че задължението за преподавателите по католическа религия да получат одобрението на епископа като необходимо условие за преподаването в публични училища не представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, оправдаваща подновяването на срочни трудови договори. Тъй като член 5 от Рамковото споразумение не отговаря на условията за директен ефект, запитващата юрисдикция е длъжна да остави без приложение предвидена в националното право абсолютна законова забрана за превръщане на срочните трудови договори в договори за неопределено време, само ако недопускането на такова превръщане води до дискриминация, основана на религията, в нарушение на член 21 от Хартата или до липса на ефективни правни средства за поправяне на това положение в нарушение на член 47, първа алинея от Хартата, като запитващата юрисдикция следва да прецени дали това е така. В такъв случай тези норми от правото на държавата членка — които не могат да бъдат тълкувани в съответствие със забраната за дискриминация, основана на религия или убеждения, по член 21 от Хартата и предвидените в член 47 от Хартата правни средства за защита — трябва да бъдат оставени без приложение, включително нормите с конституционен характер.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Рамковото споразумение е приложимо по отношение на наетия в образователния сектор персонал<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Италианската република не е предвидила каквото и да било ограничение за максималната обща продължителност или за броя на подновяванията по смисъла на клауза 5, точка 1, букви б) и в) от Рамковото споразумение. Освен това италианската правна уредба явно не съдържа никакви еквивалентни на предвидените в клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Пак там, точки 84 и 85.</P></NOTE>. Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение обаче налага на държавите членки задължение — за да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — да приемат най-малко една ефективна и задължителна мярка по тази клауза, когато във вътрешното им право няма еквивалентни на<?PAGE NO="17"?> предвидените в нея правни мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez López</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:679">EU:C:2016:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>обективни[те] причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) следва да се разглеждат като начин да се предотврати злоупотреба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060704">4 юли 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Adeneler и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑212/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:443">EU:C:2006:443</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140703">3 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiamingo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/13, C‑363/13 и C‑407/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2044">EU:C:2014:2044</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Например вж. например и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Липса на обективна причина за подновяването</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Съгласно установената практика на Съда понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> трябва да се разбира като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да оправдаят в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Необходимо е да се провери дали подновяването на такива договори действително отговаря на реална потребност, дали може да постигне преследваната цел и дали е необходимо във връзка с това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Критериите обаче не могат да бъдат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>обективни<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, когато не разкриват никаква съществена разлика спрямо критериите, приложими за служители, които са на договори за неопределено време и изпълняват същите задачи като служителите на срочни договори. Тук имам предвид изискването преподавателите по католическа вяра да разполагат с издадено от епископ удостоверение за годност, което се прилага за преподавателите по католическа вяра както на срочни договори, така и на договори за неопределено време (вж. т. 9 и 18 по-горе). Фактори като наличието на специални правила за оценяване на учениците, изучаващи католическа вяра (вж. т. 13 по-горе), и обстоятелството, че става въпрос за избираем предмет (вж. т. 17 по-горе), не са достатъчни, за да разграничат преподавателите по тези предмети от другите преподаватели по отношение на основните им задачи (т. 13 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Макар да не се споменава в третия въпрос, доводите на Италианската република се отнасят до необходимостта от гъвкавост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Това е признато от Съда за законосъобразно в контекста на образователния сектор. Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> при преподаването на избираем предмет. Необходимостта от гъвкавост от практическа гледна точка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Пак там, точки 97, 99, 104 и 108, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> обаче трудно може да се приеме като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>реална<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, при положение че много от ищците са били наети на срочни договори от повече от 20 години. Не се задоволява нужда от временен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както се вижда от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>броя на последователните договори, сключени с едно и също лице или за извършването на една и съща работа<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Пак там, точка 102. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120126">26 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kücük</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑586/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:39">EU:C:2012:39</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът е постановил, че срочните трудови<?PAGE NO="18"?> договори не могат да се подновяват с цел постоянно и трайно да се изпълняват задачи, които се отнасят до обичайната дейност в съответния сектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В главното производство продължителността на трудовото правоотношение показва, че последователното използване на срочни договори задоволява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>постоянна и трайна нужда на работодателя [ответник] от работна сила<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:874">EU:C:2019:874</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez López</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:679">EU:C:2016:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, независимо от избираемия характер на предмета за изучаване на католическата религия. И накрая, разглежданото законодателство не предвижда никакво условие за конкретна проверка дали подновяването на последователните срочни трудови договори има за цел задоволяването на временни нужди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и не преследва цел, свързана със социалната политика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>В установената съдебна практика като такива се приемат мерки, които са предназначени да закрилят бременността и майчинството, както и да дадат възможност на мъжете и жените да съвместяват своите професионални и семейни задължения. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141126">26 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mascolo и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2401">EU:C:2014:2401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последиците, свързани с правните средства за защита</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Спорът по главното производство се характеризира със следните три усложнения. Първо, актът за преюдициално запитване посочва, че ищците не разполагат с никакво правно средство за защита съгласно правото на държавата членка, за да защитят правата си, произтичащи от клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, тъй като се твърди, че те нямат право нито на превръщане на договорите им в договори за неопределено време, нито на обезщетение (т. 27 по-горе)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Например сравни с положението, разгледано от Съда в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Италия поддържа, че ангажирането на отговорността на управителите би могло да представлява ефективно правно средство за защита.</P></NOTE>. Като последица, и на второ място, това води до прилагането на член 47, първа алинея от Хартата. На трето място, приложима е и предвидената в член 21, параграф 1 от Хартата забрана за дискриминация, основана на религия, както и предвидената в член 20 от Хартата гаранция за равно третиране, тъй като клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в съответствие с разпоредбите от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210114">14 януари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Окръжна прокуратура Хасково и Апелативна прокуратура Пловдив</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:8">EU:C:2021:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jawo</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑163/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:218">EU:C:2019:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и държавите членки са длъжни да спазват член 20 и член 21, параграф 1 при приемането на национални мерки за прилагане на клауза 5<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Léger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210203">3 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fussl Modestraße Mayr</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑555/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:89">EU:C:2021:89</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Относно понятието за прилагане на правото на Съюза вж. например скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 г.</DATE> <NAME.CASE>État luxembourgeois (Съдебна защита срещу искания за информация в данъчната област)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑245/19 и C‑246/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:795">EU:C:2020:795</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, включително мерки, свързани с правни средства за защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>DEB</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑279/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:811">EU:C:2010:811</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Вж. по-скорошното заключение на генералния адвокат Pikamäe по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>R.N.S. и K.A.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑225/19 и C‑226/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:679">EU:C:2020:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Мерки, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>приети от националния законодател за санкциониране на злоупотребите [със срочните] договори, извършвани от работодателите от частния сектор, привеждат в изпълнение правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santoro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:166">EU:C:2018:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ищците се оплакват от неблагоприятния режим на правните средства за защита, с които разполагат съгласно правото на държавата членка, в сравнение с тези, които са на разположение на други преподаватели от публичния сектор, които са работили по срочни договори повече от 36 месеца. Ищците твърдят, че тази разлика в третирането е свързана с тяхната религия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Ако не бяха налице посочените три фактора, запитващата юрисдикция не би била задължена съгласно правото на Съюза да остави без приложение недвусмислената забрана на превръщане на срочните трудови договори на ищците в договори за неопределено време. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 36, параграф 5 от Законодателен декрет № 165/2001 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>нарушаването от страна на публичните администрации на императивните разпоредби относно назначаването или полагането на труд от работници <HT TYPE="ITALIC">не може</HT> да води до възникване на трудови правоотношения за неопределено време с тези публични администрации, като това не засяга отговорността и санкциите, които администрациите могат да понесат<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> (т. 12 от настоящото заключение, курсивът е мой). Реформите, въведени по-специално за учебната година 2015/2016 (т. 14 по-горе), изглежда, също не могат да бъдат тълкувани по начин, обхващащ и ищците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Релевантните принципи за санкциониране на злоупотреба със срочни трудови договори са трайно установени в съдебната практика. Националните органи трябва да приемат наказания, които са пропорционални, достатъчно ефикасни и възпиращи последващи нарушения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, за да заличат последиците от нарушението на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0088">88</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Рамковото споразумение не установява общо задължение за държавата членка да предвиди възможност да превръщане на срочните трудови договори в договори за неопределено време. Вътрешното право на съответната държава членка трябва все пак да съдържа друга мярка, която ефективно да предпазва, а когато се налага и да санкционира злоупотребата с последователни срочни трудови договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това е въпрос на национална процесуална автономия на държавата членка при спазване на принципите на равностойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Принципът на равностойност не налага заключението, че положението на ищците е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>аналогично<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> на това на преподавателите от публичния сектор, чиито срочни трудови договори вече са се превърнали в договори за неопределено време. Това е така, тъй като принципът на равностойност се отнася до национални претенции от <HT TYPE="ITALIC">чисто вътрешно естество</HT>, а не до мерките, взети от държава членка за защита на предоставени от правото на Съюза права. Вж. решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180307">7 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Santoro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:166">EU:C:2018:166</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> и на ефективност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Пак там, точка 30 и цитираната съдебна практика. Вж. също като пример решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez López</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:679">EU:C:2016:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Тълкуването на правото на държавата членка в това отношение е изцяло задача на запитващата юрисдикция, която трябва да определи дали правото на държавата членка по подходящ начин предотвратява и санкционира злоупотребите със срочни трудови договори, забранени с клауза 5 от Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez López</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:679">EU:C:2016:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Съдът обаче може да дава насоки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160914">14 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez López</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:679">EU:C:2016:679</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0091">91</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Когато обаче липсва каквото и да било измерение на правата по Хартата, съдебната практика поставя по отношение на задължителното тълкуване от страна на запитващата юрисдикция ограничения, които следват от факта, че клауза 5 не отговаря на условията за директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция е длъжна да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>използва всички свои правомощия<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, като вземе предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>цялото вътрешно право и като прилож[и] признатите<?PAGE NO="20"?> от последното методи за тълкуване, за да [гарантира]<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> пълното действие на Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Lufthansa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑109/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:129">EU:C:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция обаче не е длъжна да не прилага contra legum разпоредби от правото на държавата членка като например разпоредбата, спомената в точка 63 по-горе, която изрично изключва ищците от правото на превръщане на техните договори в договори за неопределено време, тъй като такова задължение би било в противоречие с принципите на правна сигурност и на забрана за обратно действие на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0123">123</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/><HT TYPE="ITALIC">не може</HT><QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> (вж. т. 64 по-горе) явно не би могъл да се тълкува в съответствие с последиците, свързани с правните средства за защита, при неспазване на задълженията по клауза 5 от Рамковото споразумение. Наскоро Съдът прие, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>в случай че националната юрисдикция стигне до извода, че преобразуването на срочните трудови договори в безсрочни […] е невъзможно, тъй като това би довело до тълкуване contra legem на член 103, параграфи 7 и 8 от Гръцката конституция, тази юрисдикция трябва да провери дали в гръцкото право съществуват други ефективни мерки за тази цел<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C 760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ако с това се изчерпваше настоящият случай, бих подкрепил становището на Corte costituzionale (Конституционния съд), че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>не може да не се потвърди невъзможността за превръщане в целия публичен сектор на срочните трудови правоотношения в трудови правоотношения за неопределено време в съответствие с установената европейска и национална съдебна практика<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Точка 30 по-горе..</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Когато обаче се прилагат членове 21 и 47 от Хартата, съдилищата на държавите членки имат допълнителни задължения. В решението на Съда Egenberger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се приема, че членове 21 и 47 от Хартата са достатъчни сами по себе си и не следва да бъдат уточнявани в разпоредби на правото на Съюза или на националното право, за да породят право за частноправните субекти, на което те да могат да се позовават в това му качество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Пак там, точка 78. Вж. също по отношение на забраната за дискриминация, основана на религия или убеждения, по член 21, параграф 1 от Хартата, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Veselības ministrija</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Ето защо в решението Egenberger се приема, че запитващата юрисдикция е длъжна да гарантира ефективността на закриляните от членове 21 и 47 от Хартата права, като при необходимост остави без приложение всяка национална разпоредба, която им противоречи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Пак там, точка 79.</P></NOTE>. Тези принципи се прилагат и за главното производство независимо от факта, че клауза 5 от Рамковото споразумение е лишена от директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. в същия смисъл и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и съвсем скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като решението Egenberger се отнася до хоризонтален спор между два частноправни субекта, при който директният ефект също е без значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Относно последователното недопускане на хоризонтален директен ефект на директивите вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171010">10 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Farrell</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑413/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:745">EU:C:2017:745</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Smith</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:631">EU:C:2018:631</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следователно, ако след като запитващата юрисдикция изпълни задължението да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>използва всички свои правомощия<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, като вземе предвид <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>цялото вътрешно право и като прилож[и] признатите от последното методи за тълкуване, за да [гарантира]<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> пълното действие на Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080415">15 април 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Impact</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:223">EU:C:2008:223</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0101">101</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Lufthansa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑109/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:129">EU:C:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0124">124</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и все още правото на държавата членка не ѝ позволява да защити правата на ищеца, произтичащи от член 21, или правни средства за защита по член 47 от Хартата, тогава съответните разпоредби от правото на държавата членка би следвало да бъдат оставени без приложение. Ако единственото правно средство за защита съгласно правото на държавата членка, което може да осигури спазване на закриляната от член 21, параграф 1 от Хартата забрана за дискриминация, основана на религия, или съпътстващото право на ефективни правни средства за защита съгласно член 47, първа алинея от Хартата, е превръщането на срочните им договори в договори за неопределено време, това правно средство за защита трябва да може да се използва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Следва отново да се отбележи ясният характер на досегашната съдебна практика относно последиците, свързани с правото на защита, при злоупотреба със срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение при липсата на какъвто и да било въпрос относно прилагането на съдържащите се в Хартата права. Те не включват право на превръщане на срочните договори в договори за неопределено време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Както генералният адвокат Kokott неотдавна отбелязва, ако на националните съдилища се предостави възможност да санкционират злоупотреба, като признаят във всеки отделен случай постоянно назначение на служител на срочен трудов договор, това би имало сериозни последици за достъпа до целия публичен сектор и би поставило под въпрос функцията на процедурите по подбор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Kokott по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:874">EU:C:2019:874</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Вътрешното право на съответната държава членка трябва обаче да предвижда друга мярка, която ефективно да предотвратява и санкционира евентуални злоупотреби с последователни срочни трудови договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.V. и др. (Последователни срочни трудови договори в публичния сектор)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑760/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:113">EU:C:2021:113</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Следователно изложеното тук предложение за превръщане на срочните трудови договори в договори за неопределено време в случаите, когато е налице злоупотреба със срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, се ограничава само до извънредната хипотеза, в която непревръщането би могло да доведе до нарушение на член 21, параграф 1 и на следващото от него изискване за ефективни правни средства за защита по член 47, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 21, параграф 1 от Хартата, запитващата юрисдикция следва да реши дали при фактическите обстоятелства в главното производство и противно на обичайното правото на ищците да не бъдат дискриминирани поради религиозните си убеждения е застрашено от въведения в Италия и разглеждан по настоящото дело режим на правни средства за защита. Забраната за дискриминация, основана на религия, представлява задължителен общ принцип на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и член 51, параграф 1 от Хартата налага на държавите членки да го спазват при прилагане на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Пак там, точка 34.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Съдът наскоро отново прие в контекста по-специално на член 21 от Хартата, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>забраната за дискриминация е просто конкретен израз на общия принцип на равенство, който е един от основните принципи на правото на Съюза, и че този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201217">17 декември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑336/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:1031">EU:C:2020:1031</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19771019">19 октомври 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ruckdeschel и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>117/76 и 16/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:160">EU:C:1977:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcelor Atlantique et Lorraine и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:728">EU:C:2008:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Marrosu и Sardino</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑53/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:569">EU:C:2005:569</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Генералният адвокат се позовава на решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19890713">13 юли 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wachauf</NAME.CASE> (<NO.CASE>5/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:321">EU:C:1989:321</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041214">14 декември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arnold André</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑434/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:800">EU:C:2004:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181121">21 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diego Porras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:936">EU:C:2018:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Общата забрана за дискриминация е закрепена в член 21, параграф 1 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В Директива 2000/78 се дава само <HT TYPE="ITALIC">един</HT> конкретен израз на тази забрана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Пак там. Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Този анализ следва да се извърши от запитващата юрисдикция, която е запозната с всички релевантни фактически обстоятелства, изложени от 18 ищци, и която е в състояние да прецени практическото въздействие на разглеждания режим на правните средства за защита върху третирането на ищците с оглед на техните религиозни убеждения. Въпреки това по-долу са изложени някои насоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция следва да реши дали ограниченията на държавата членка върху наличните за ищците правни средства за защита по отношение на злоупотребата със срочни трудови договори водят до тяхното третиране по различен начин спрямо сравнима група във фактически или правен аспект на основание тяхната религия при липсата на обективна обосновка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Вж. например подхода на Съда по проблемите, свързани с дискриминацията, например в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140522">22 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glatzel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑356/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:350">EU:C:2014:350</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140705">5 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Werner Fries</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑190/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:513">EU:C:2017:513</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Léger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Запитващата юрисдикция следва да установи дали разликата в третирането, пряко или непряко основана на религията, се е увеличила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Veselības ministrija</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключените на генералния адвокат Hogan (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:325">EU:C:2020:325</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпреки че в акта за преюдициално запитване се говори само за пряка дискриминация, основана на религия или убеждения, по смисъла на Директива 2000/78, разгледана в съвсем скорошното решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190122">22 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Cresco Investigation</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑193/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:43">EU:C:2019:43</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съдебната практика за непряката дискриминация, основана на религия, по смисъла на Директива 2004/78 остава релевантна, тъй като член 21 от Хартата осигурява защита и срещу такава дискриминация. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170314">14 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Bougnaoui и ADDH</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑188/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:204">EU:C:2017:204</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът приема, че запитващата юрисдикция следва да установи дали уволнението на г‑жа Bougnaoui се основава на неспазване на приложимото в предприятието правило, което забранява носенето по видим начин на какъвто и да било политически, философски или религиозен символ, и че това на пръв поглед неутрално правило всъщност поставя в неблагоприятно положение лицата от определена религия или с определени убеждения като г‑жа Bougnaoui, от това би могло да се направи извод, че е налице разлика в третирането, основана непряко на религията или убежденията по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 (вж. в този смисъл решението от днес, <HT TYPE="ITALIC">G4S Secure Solutions</HT>, C-157/15, т. 30 и 34)“.</P></NOTE>. Разликата в третирането е обоснована <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданата правна уредба и когато е съразмерна на целта на съответното третиране<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201029">29 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Veselības ministrija</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑243/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:872">EU:C:2020:872</NO.ECLI>,, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Както обаче беше отбелязано по-горе, вече заключих, че издаването от епископа на удостоверения за годност (т. 61 по-горе), избираемият характер на предмета за изучаване на католическата религия (т. 61 по-горе) и предполагаемата нужда от гъвкавост, налагаща 30 % от преподавателите по католическа религия, включително ищците, да бъдат на срочни договори (т. 62 по-горе), не са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>обективни причини<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение. Същото изглежда важи и за обективната обосновка по член 52, параграф 1 от Хартата, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Макар да трябва да се признаят особеностите, свързани с ролята на преподавателите по католическа религия, като например обстоятелството, че става въпрос за избираем предмет (т. 17 по-горе), че се използва отделна и различна система за оценяване (т. 13 по-горе) и че назначенията се извършват в сътрудничество с органите на Католическата църква (т. 9, 18 и 19 по-горе), определящото е, че преподавателите по католическа религия са част от преподавателския състав на училищата и имат същите права и задължения като останалите преподаватели (т. 13 по-горе). Както се посочва и в писменото становище на ищеца, изискваните педагогически квалификации и дипломи за преподавателите по католическа религия са същите като тези за преподавателите по други предмети в публичните училища. Групата, сравнима с ищците, явно би била тази на преподавателите в публичните училища, които са работили по срочни трудови договори повече от 36 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Накрая, изглежда, че главното производство е необичайно с това, че едно предвидено в Хартата право, а именно забраната по член 21, параграф 1 от Хартата за дискриминация, основана на религията или убежденията, се използва като критерий, въз основа на който се преценява съвместимостта с правото на Съюза на наличните правни средства за защита на равнището на държава членка, за да се осигури спазването на материалноправна разпоредба от правото на Съюза, а именно клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение. Обикновено оценката на правните средства за защита за съответствие с Хартата се извършва в контекста на член 47. За пълнота следва да се отбележи, че задължаването на държавите членки да спазват забраните, предвидени в член 21 от Хартата, предоставяйки правни средства за защита на права на Съюза, не означава разширяване на компетентността на Съюза чрез позоваване на Хартата в нарушение на член 6 ДЕС и член 51, параграф 2 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>По този въпрос вж. изчерпателния анализ на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Унгария (право на ползване върху земеделски земи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:971">EU:C:2018:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е така, тъй като правото на Съюза е обхванало определянето на параметри на свободата на преценка на държавите членки по отношение на процесуалните правила и правните средства за защита при прилагането на правото на Съюза още през 1976 г., много преди влизането в сила на Хартата през 2009 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19761216">16 декември 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comet</NAME.CASE> (<NO.CASE>45/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:191">EU:C:1976:191</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Изложеното в настоящото заключение предложение следователно не води до разширяване на компетентността на Съюза, което да не съответства на член 51, параграф 2 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Решаващо е дали въпросите, свързани с Хартата, възникват в контекста на прилагането на правото на Съюза. Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Anodiki Services EPE</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑260/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:864">EU:C:2018:864</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>По отношение на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, в решението Sciotto Съдът всъщност приема, че ако съгласно националното право служителите, които са жертви на злоупотреба с последователни срочни договори, не могат да получат нито превръщане на договора си в такъв за неопределено време, нито обезщетение, запитващата юрисдикция следва да установи в рамките на правомощията си друго правно средство за защита, което има достатъчно ефективен и възпиращ характер, така че да се гарантира пълната ефективност на нормите, приети в приложение на Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Липсата на каквото и да било правно средство за защита съгласно правото на държава членка може да накърни целта и полезния ефект на клауза 5 от Рамковото споразумение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sciotto</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑331/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:859">EU:C:2018:859</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При това положение съгласно принципите, разработени в<?PAGE NO="24"?> решението Egenberger<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, всички норми от правото на държава членка, които възпрепятстват превръщането на срочни трудови договори в договори за неопределено време, трябва да бъдат оставени без приложение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>С оглед на горното стигам до заключението, че на поставените от Tribunale di Napoli (Първоинстанционен съд Неапол, Италия) трети и четвърти въпрос следва да се отговори, както следва.</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>Изискването преподавателите по католическа вяра задължително да са получили одобрението на епископа като необходимо условие за преподаването в публични училища не представлява обективна причина по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), оправдаваща подновяването на срочни трудови договори. При обстоятелствата в главното производство, тъй като клауза 5 от Рамковото споразумение не отговаря на условията за директен ефект, запитващата юрисдикция е длъжна да остави без приложение предвидена в право на държава членка абсолютна законова забрана за превръщането на срочни трудови договори в договори за неопределено време само ако липсата на превръщане води до дискриминация, основана на религия или убеждения, в нарушение на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и до липса на ефективни правни средства за защита в нарушение на член 47, първа алинея от Хартата, като запитващата юрисдикция следа да прецени дали това е така. В такъв случай всички норми от правото на държава членка, които не могат да се тълкуват в съответствие със забраната за дискриминация, основана на религия или убеждения, по член 21 от Хартата и с гаранцията за правни средства за защита по член 47, параграф 1 от Хартата, трябва да бъдат оставени без приложение, включително нормите с конституционен характер<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>