ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 612 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Италия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Италия за 2023 г.
{SWD(2023) 612 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Италия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Италия за 2023 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики, и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета, с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Италия като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси и за които ще е необходим задълбочен преглед. На 14 декември 2022 г. Комисията прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Италия. На 22 ноември 2022 г. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и дружества в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува Съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и Съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“, структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU, приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Те също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките. Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези, които са целенасочени в най-малка степен. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление. Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират Механизма за възстановяване и устойчивост използване на средствата по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за извършване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. С предложенията се цели да се даде на държавите членки повече контрол върху изготвянето на техните средносрочни планове, като същевременно се въвежда по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които са поети в средносрочните им фискално-структурни планове. Целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 30 април 2021 г. Италия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Италия. Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Италия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 2 май 2023 г. Италия представи своята национална програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Италия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Италия за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Италия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Италия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Италия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Италия и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. Тя заключи, че в Италия са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално, въпреки че са отбелязани известни подобрения, продължават да съществуват уязвимости, свързани с големия държавен дълг и слабия ръст на производителността — в контекста на нестабилност на пазара на труда и известни слабости при финансовите пазари — които имат трансгранично значение. Дългогодишните уязвимости на Италия намаляха до известна степен през последните години, но остават значителни и не се очаква да изчезнат бързо. Продължаващият нисък растеж на производителността е ключов фактор за продължителния слаб икономически растеж на Италия, който забавя намаляването на задлъжнялостта по отношение на държавния дълг, намалява възможностите за заетост и се отразява на баланса на банките. Съотношението на държавния дълг към БВП още намаля през 2022 г. успоредно с икономическото възстановяване. То обаче остава голямо и представлява значително предизвикателство за фискалната устойчивост. Очаква се съотношението на държавния дълг към БВП да намалее още до 2024 г., но да нарасне в средносрочен план при липса на мерки за консолидация. Правителството предприе допълнителни мерки в подкрепа на устойчивостта на финансовия сектор и необслужваните кредити намаляха значително, но банките все още имат значителна експозиция към държавния дълг. Известен напредък бе постигнат по отношение на политиките за справяне с дисбалансите, но са необходими постоянни усилия и изпълнението на ПВУ остава основният приоритет на политиката, тъй като включва всеобхватни реформи и значителни инвестиции. Стабилното постепенно намаляване на големия държавен дълг в контекста на нарастващи разходи за обслужване на дълга и нарастващи разходи, свързани със застаряването на населението, изисква многостранен подход, основан на разумни фискални политики с подходящи първични излишъци, насърчаващи растежа инвестиции и реформи, по-добро спазване на данъчното законодателство и ефективно използване на националните и европейските ресурси. Италия е изправена пред предизвикателства, за които, наред с продължаващо силно изпълнение на ПВУ, ще бъдат полезни допълнителни усилия на политиката, по-конкретно в областта на данъчното облагане, фискалната рамка и пенсионните системи и в областта на демографията, пазара на труда и енергетиката.
(13)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат, дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Италия е намалял от 9,0 % от БВП през 2021 г. на 8,0 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг е намалял от 149,9 % от БВП в края на 2021 г. на 144,4 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС. В доклада е разгледано състоянието на бюджета на Италия, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, а нейният консолидиран държавен дълг надхвърля референтната стойност по Договора от 60 % от БВП и не спазва целевия показател за намаляване на дълга. В доклада се стига до заключението, че критериите за дефицита и дълга не са изпълнени. В съответствие със съобщението от 8 март 2023 г. Комисията не предложи да бъдат открити нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2023 г. Вместо това Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да бъдат открити през пролетта на 2024 г. основани на размера на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Италия следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на проекта на бюджетен план за 2024 г.
(14)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от новото статистическо третиране на някои данъчни кредити за саниране на жилища, които сега се отчитат като капиталови трансфери и се натрупват предимно за периода 2021—2022 г. То беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки, водещи до намаляване на приходите, включваха мерки за контрол на общите системни такси в електроенергийния и газовия сектор, намаляване на ставката на ДДС върху газа, намаляване на акцизите върху цените на горивата, намаляване на социалноосигурителните вноски за работниците под определен праг на доходите, докато мерките, водещи до увеличаване на разходите, включваха субсидии за електроенергийните и газовите дружества, разширяване на „социалния бонус“ за сметките за електроенергия и газ за домакинствата с ниски доходи, надбавки с приложими условия за имуществено състояние за работниците, пенсионерите и безработните лица и увеличение — с 2 % през октомври 2022 г. преди законоустановената индексация, свързана с инфлацията, която обикновено се дължи през 2023 г. — на пенсиите за старост. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия и от приходите от механизма за компенсиране на цената на електроенергията, произведена от възобновяеми източници, и от прилагането на компенсационен механизъм в електроенергийния сектор, за който се счита, че прилага Регламента на Съвета относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията, приет на 6 октомври 2022 г. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 2,5 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време разходите за временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 намаляха до 1,1 % от БВП през 2022 г. от 3,4 % през 2021 г., тъй като правителството постепенно премахна по-голямата част от мерките, предприети в отговор на кризата с COVID-19.
(15)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Италия да използва Механизма за възстановяване и устойчивост, за да финансира допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следва разумна фискална политика. Освен това Италия следва да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Съветът препоръча също на Италия да ограничи нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
(16)Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща — с равнище от ‑3,2 % от БВП. В съответствие с препоръката на Съвета Италия продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,9 % от БВП през 2022 г. (0,4 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, са имали неутрален принос към фискалната позиция. Следователно Италия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за намаляване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 2,2 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Италия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
(17)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е реалистичен както през 2023 г., така и през 2024 г. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2023 г. и с 1,5 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-висок растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2023 г. и малко по-нисък растеж от 1,1 % през 2024 г., главно поради по-малкия принос на инвестициите, които според правителството ще нарастват с 3,4 % на годишна база, докато според прогнозите на Комисията те ще нарастват с 1,8 %.
(18)В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да намалее до 4,5 % от БВП през 2023 г. Намалението през 2023 г. отразява главно намаляването на капиталовите трансфери, свързани с данъчните кредити, подпомагащи частните инвестиции в жилищната ефективност, намаляване на възнагражденията на служителите поради подновяването със задна дата на договори за обществени поръчки за периода 2019—2021 г., за които значителна част от просрочените задължения беше отчетена през 2022 г., намаляване на субсидиите за производството във връзка с по-малките данъчни кредити за електроенергийните и газовите дружества и по-малките лихвени разходи, които се обясняват главно с по-малката доходност по държавните облигации, индексирана с инфлацията. Според програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 144,4 % в края на 2022 г. на 142,1 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,5 % от БВП за 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 140,4 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на по-големия растеж на номиналния БВП в прогнозата на Комисията.
(19)Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от мерките, приети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, които бяха продължени от 2022 г. (по-конкретно субсидии за електроенергийните и газовите дружества, мерки за контрол на общите системни такси в газовия сектор, намаляване на ставката на ДДС върху газа и намаляване на социалноосигурителните вноски за работниците под определен праг на доходите), и нови мерки, като например премия за отопление за всички домакинства за периода октомври—декември 2023 г. Разходите за тези мерки продължават да бъдат частично компенсирани от данъците върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия. Като се вземат предвид тези приходи, нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 1,0 % от БВП през 2023 г. Повечето мерки през 2023 г. са насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, въпреки че по-голямата част от мерките за енергийна подкрепа не запазват изцяло ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целенасочените мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на препоръката за 2023 г., се оценява на 0,7 % от БВП през 2023 г. (в сравнение с 1,2 % от БВП през 2022 г.). И накрая, салдото по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. се очаква да се повлияе положително от пълното премахване на временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 в размер на 1,1 % от БВП.
(20)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Италия да гарантира през 2023 г. разумна фискална политика, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на БВП, като вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Италия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Италия беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(21)През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+2,6 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това следва експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (-3,2 % от БВП). Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури рестриктивен принос от 0,9 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Прогнозираният рестриктивен принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените разходи (с 1,5 процентни пункта от БВП) на мерките за подкрепа (целенасочени и нецеленасочени) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията. Основните движещи сили за нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки по отношение на приходите) са увеличението на разходите за пенсии, дължащо се на индексацията във връзка с инфлацията от предходната година, и приетите наскоро допълнителни намаления на данъчната тежест върху труда за лицата с ниски и средни доходи. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се очаква да възлязат на 1,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Следователно Италия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се очаква да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например инвестиции в железопътната мрежа, енергията от възобновяеми източници, водорода, електроенергийните мрежи и устойчивата мобилност, опазването на земните и водните ресурси, както и инвестиции, свързани с инфраструктурата за изчисления в облак за публичната администрация, които се финансират частично от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. С оглед на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., разходите за пряка извънредна подкрепа, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки.
(22)Според програмата за стабилност се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,7 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно намалението на разходите за междинното потребление и за данъчните кредити за електроенергийните и газовите дружества. В програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 141,4 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,7 % от БВП през 2024 г. Това е в съответствие с дефицита, предвиден в програмата, въпреки че прогнозата на Комисията не включва планирани мерки, водещи до увеличаване на дефицита, в размер на 0,2 % от БВП, подробностите за които все още не са известни. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 140,3 % в края на 2024 г. Разликата се дължи на по-големия растеж на номиналния БВП в прогнозата на Комисията.
(23)В програмата за стабилност се предвижда постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията също приема, че мерките за енергийна подкрепа ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се опира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.
(24)В Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока постигане на средносрочната цел с 0,5 % от БВП като референтна стойност. Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост и необходимостта от намаляване на дефицита до стойност под референтната стойност от 3 % от БВП, би било целесъобразно подобрение на структурното салдо от поне 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира такова подобрение, нарастването на нетните финансирани на национално равнище първични разходи през 2024 г. следва да не надвишава 1,3 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем Комисията оценява на 1,0 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати в зависимост от развитието на енергийния пазар и като се започне от най-слабо целенасочените мерки, а свързаните с това икономии следва да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Въз основа на оценките на Комисията това ще доведе до растеж на нетните първични разходи на стойност под препоръчаната за 2024 г.
(25)Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат с 0,8 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж. С оглед на опустошителните наводнения, които засегнаха Италия през май 2023 г., разходите за пряка извънредна подкрепа, свързана с тези наводнения, ще бъдат взети предвид при последващите оценки на съответствието и по принцип ще се считат за еднократни и временни мерки.
(26)Според програмата се очаква държавните инвестиции да нараснат от 3,3 % от БВП през 2023 г. на 3,8 % от БВП през 2024 г. По-големите инвестиции отразяват увеличението на инвестициите, финансирани на национално равнище, и инвестициите, финансирани от ЕС, включително чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. Програмата се отнася до реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Те включват реформата на кодекса за обществените поръчки, която също е част от плана за възстановяване и устойчивост, и реформата на данъчната система, включена в закона от март 2023 г.
(27)В програмата за стабилност се очертава средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 3,0 % от БВП през 2025 г. и до 2,5 % до 2026 г. Следователно се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да не надвишава 3 % от БВП от 2025 г. Според програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее от 141,4 % в края на 2024 г. на 140,4 % до края на 2026 г.
(28)Данъчната тежест върху труда в Италия остава висока на всички равнища на доходите в сравнение с други държави — членки на ЕС, въпреки намалението на данъците върху доходите на физическите лица, въведено през 2022 г. Освен това включването на самостоятелно заетите лица в обхвата на режима на единна данъчна ставка поражда опасения относно справедливостта и ефикасността на данъчната система. Въвеждането на нов режим на единна данъчна ставка за увеличенията на доходите за 2023 г. също доведе до увеличаване на сложността. През март 2023 г. правителството прие нов закон, който дава възможност да бъде извършена обща реформа на данъчната система. Очаква се тя да премахне някои дългогодишни слабости, включително чрез намаляване на данъците върху труда и рационализиране и оптимизиране на данъчните разходи и корпоративните данъци. При осъществяването на тази реформа от решаващо значение е да се запази прогресивността на данъчната система, да се намали сложността, да се увеличат стимулите за работа, да се подобри спазването на данъчното законодателство и да се гарантира бюджетна неутралност. В това отношение съществува потенциал за увеличаване на приходите от други източници, които вредят в по-малка степен на растежа, като например собствеността, ДДС и разрешенията за използване на държавни крайбрежни активи, за да се намали данъчната тежест върху труда по неутрален за бюджета начин. Съществува също възможност да се подобри структурата на екологичните данъци, която — въпреки относително високите приходи — не насърчава в достатъчна степен прехода към по-чисти технологии, включително поради широкото използване на вредни за околната среда субсидии. Освен това е важно да се предприемат действия за справяне с отдавнашно предизвикателство, което не е включено в закона, а именно до голяма степен остарелите кадастрални стойности, които служат като основа за изчисляване на данъка върху недвижимите имоти.
(29)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Италия е в ход, но с все по-голям риск от забавяния. Италия е подала 3 искания за плащане, съответстващи на 151 ключови етапа и цели в плана, в резултат на което са изплатени общо 42 милиарда евро (сумата се отнася до първите две искания за плащане, докато третото все още се разглежда). Бързото изпълнение на плана и договаряне на неговото изменение е от съществено значение поради временния характер на Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в сила до 2026 г. Важно е Италия да подсили административния капацитет, особено на поднационално равнище, за да изпълни ангажиментите по плана, като същевременно наличието на ефективна и напълно функционираща рамка за управление продължава да бъде от ключово значение за гладкото и навременно изпълнение на плана. Продължава да е изключително важно да се идентифицират на ранен етап потенциалните забавяния и проблеми с изпълнението и да се предприемат своевременни действия за преодоляването им. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 31 март 2023 г. Италия изрази намерението си да поиска допълнителна подкрепа под формата на заем по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Преговорите по допълнението и главата за REPowerEU продължават, въпреки че Италия не е представила официално предложение. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Италия в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(30)Комисията одобри повечето от програмните документи на Италия в областта на политиката на сближаване през 2022 г., а някои от тях — през 2023 г. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и осигуряване на балансирано териториално развитие в Италия.
(31)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Италия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с енергийната политика и екологичния преход, по-специално по отношение на използването на възобновяеми енергийни източници, преноса на газ, енергийната ефективност, предоставянето и придобиването на „зелени“ умения и устойчивата мобилност.
(32)Капацитетът от възобновяеми енергийни източници се увеличи много бавно през последната година и делът на изкопаемите горива в енергийния микс остава значителен. За да се ускори използването на възобновяеми енергийни източници, Италия прие някои изменения на съществуващата рамка, която регулира процеса на издаване на разрешително и на оправомощаване във връзка с възобновяемите енергийни източници. Необходими са допълнителни усилия, за да се осигурят съгласуваност между административната и законодателната рамка както на национално, така и на регионално равнище и тяхната целесъобразност по отношение на най-съвременните енергийни технологии. Например всички съответни норми могат да бъдат обединени в един-единствен текст (Testo unico). В същото време насоките, които поднационалните органи следват, когато оценяват проекти, трябва да бъдат актуализирани. И накрая, необходими са допълнителни инвестиции за модернизиране на националната мрежа и изграждане на междусистемни връзки между континенталната част, Сицилия и Сардиния, за да се даде възможност за очаквания по-голям производствен капацитет и да се поеме свързаното с това увеличение на производството на енергия от възобновяеми източници.
(33)Продължават да съществуват проблеми в газовата мрежа. Италия обсъжда с партньори от Северна Африка инвестиции за увеличаване на капацитета за внос на съществуващите газопроводи и междусистемни газопроводи. Това ще допринесе за диверсифициране на вноса и следователно ще подобри сигурността на доставките. Нужни са обаче допълнителни инвестиции за премахване на участъците с недостатъчен капацитет в съществуващата вътрешна мрежа, която не разполага с преносен капацитет за разпределение на нови количества газ от южната до северната част на страната. Инвестициите в инфраструктура за изкопаеми горива трябва да бъдат ограничени до строго необходимото и да бъдат замислени така, че да бъдат съобразени с бъдещето, за да се избегне зависимостта от технологии, които не са в съответствие с целите в областта на климата, или увеличаване на разходите за енергийния преход.
(34)Потреблението на природен газ в Италия е намаляло с 19 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през последните 5 години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %. Италия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. Мерките за подобряване на енергийната ефективност на сградите трябва да бъдат целенасочени. Сградният фонд на Италия има значителен потенциал за енергийна ефективност, по-специално що се отнася до големия дял на старите и енергоемки сгради. Съществуващите мерки в плана за възстановяване и устойчивост могат да бъдат допълнени с мерки, като например целенасочени схеми за стимулиране за повишаване на енергийната ефективност на сградите с най-лоши характеристики, включително търговските сгради и обществените жилища, като същевременно се гарантира, че уязвимите домакинства се достигат, и се избягват регресивните ефекти. Тези мерки ще бъдат от полза по-специално за малките, средните и микропредприятията, които често не разполагат с технически и финансов капацитет за подобряване на енергийната си ефективност. Същите мерки ще допринесат и за намаляване на енергийната бедност, срещу която могат да се предприемат допълнителни действия чрез други мерки, например чрез пунктове, работещи на принципа „обслужване на едно гише“, които предоставят персонализирани услуги за икономии на енергия. Повишаването на енергийната ефективност ще се повлияе положително и от увеличаването на пазарния надзор в областта на екопроектирането и енергийното етикетиране.
(35)Пропуските в инфраструктурата и вредните за околната среда субсидии, включително автомобилният транспорт, продължават да бъдат съществени и възпират прехода към по-устойчиви транспортни решения. Например средният брой на точките за зареждане остава под средния за ЕС. Вредните за околната среда субсидии включват облагането с единна данъчна ставка на фирмените автомобили за лично ползване и възстановяването на акциза върху дизеловото гориво, използвано за превоз на товари. Продължаването на усилията за въвеждане на зарядни станции и за премахване на тези субсидии е от ключово значение за консолидирането на пазара на превозни средства с нулеви емисии.
(36)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създават пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. В Италия както висококвалифицираните, така и нискоквалифицираните професии, които са от ключово значение за екологичния преход, страдат от недостиг. В същото време подкрепата за обучение често не достига до работниците, които е най-вероятно да бъдат засегнати от екологичния преход. Липсата на „зелени“ умения в публичния сектор, по-специално на местно равнище, също възпрепятства „зелените“ инвестиции. Италия е изправена пред големи регионални различия, които рискуват да се задълбочат, ако местните пазари на труда не могат да се възползват от възможностите, които предоставя екологичният преход. Освен това подобряването на „зелените“ умения, включително за устойчиво управление на почвите, ще бъде от ключово значение за борбата с последиците от изменението на климата, по-специално големите наводнения и продължителните суши.
(37)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му е изразено в препоръка 1 по-долу.
(38)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на големи публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. Що се отнася до Италия, препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка за еврозоната.
(39)С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1 по-долу. Политиките, посочени в препоръка 1, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с големия държавен дълг и слабия ръст на производителността. Препоръка 2 допринася за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръките за еврозоната в съответствие със съображение 38,
ПРЕПОРЪЧВА на Италия да предприеме през 2023 г. и 2024 г. следните действия:
1.Да прекрати постепенно до края на 2023 г. действащите мерки за енергийна подкрепа, като използва свързаните с това икономии за намаляване на бюджетния дефицит. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на мерки за подкрепа — да гарантира, че тези мерки са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и че запазват стимулите за икономии на енергия.
Да осигури разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. до не повече от 1,3 %.
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по МВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
За периода след 2024 г. — да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-добра производителност и по-висок устойчив растеж, с цел постигане на разумна средносрочна фискална позиция.
Да намали допълнително данъците върху труда и да подобри ефективността на данъчната система, като приеме и надлежно прилага закона за данъчна реформа, като същевременно запази прогресивността на данъчната система и подобри справедливостта, по-специално като рационализира и намали данъчните разходи, включително ДДС и вредните за околната среда субсидии, и като намали сложността на данъчния кодекс. Да приведе кадастралните стойности в съответствие с текущите пазарни стойности.
2.Да осигури ефективно управление и да подсили административния капацитет, особено на поднационално равнище, за да се даде възможност за продължаващо бързо и стабилно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост. Да завърши бързо главата за REPowerEU с цел бързо започване на изпълнението ѝ. Да пристъпи към бързо изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да намали зависимостта от изкопаеми горива. Да рационализира процедурите за издаване на разрешително, за да се ускори производството на допълнителна енергия от възобновяеми източници, и да развие електроенергийните междусистемни връзки, за да поемат тази допълнителна енергия. Да увеличи капацитета за вътрешен пренос на газ с цел диверсифициране на вноса на енергия и подобряване на сигурността на доставките. Да подобри енергийната ефективност в жилищния и корпоративния сектор, включително чрез по-добре насочени схеми за стимулиране, предназначени по-специално за най-уязвимите домакинства и сградите с най-лоши характеристики. Да насърчи устойчивата мобилност, включително чрез премахване на вредните за околната среда субсидии и ускоряване на въвеждането на зарядни станции. Да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.