<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑301/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0301</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:878">EU:C:2016:878</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161116">16.11.2016</DATE> г. — ДЕЛО C‑301/15</P><P>SOULIER И DOKE</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Интелектуална и индустриална собственост</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2001/29/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Авторско право и сродни права</KEYWORD><KEYWORD>Членове 2 и 3</KEYWORD><KEYWORD>Права на възпроизвеждане и на публично съобщаване</KEYWORD><KEYWORD>Обхват</KEYWORD><KEYWORD><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Изчерпани<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> книги, които не се или вече не се публикуват</KEYWORD><KEYWORD>Национална правна уредба, която възлага на дружество за колективно управление да упражнява права за цифрово използване с търговска цел на изчерпани книги</KEYWORD><KEYWORD>Законова презумпция за съгласие на авторите</KEYWORD><KEYWORD>Липса на механизъм, гарантиращ действително и персонално уведомяване на авторите</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑301/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Франция) с акт от <DATE ISO="20150506">6 май 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150619">19 юни 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Marc Soulier,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Sara Doke</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Premier ministre,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Ministre de la Culture et de la Communication,</HT></P></DEFENDANTS><PRESENCE><PRESENCE.INIT>в присъствието на:</PRESENCE.INIT><P><HT TYPE="BOLD">Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA),</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Joëlle Wintrebert и др.,</HT></P></PRESENCE></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: V. Tourrès, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160511">11 май 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за г‑н Soulier и г‑жа Doke, от F. Macrez, avocat,</P></ITEM><ITEM><P>за Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA), от C. Caron и C. Fouquet, avocats,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от D. Colas и D. Segoin, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от М. Smolek, D. Hadroušek и S. Šindelková, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze, М. Hellmann и D. Kuon, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, М. Drwięcki и M. Nowak, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от J. Hottiaux, J. Samnadda и T. Scharf, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, 2001 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка със спор на г‑н Marc Soulier и г‑жа Sara Doke с Premier ministre (министър-председателя) и Ministre de la Culture et de la Communication (министъра на културата и съобщенията) относно законосъобразността на Декрет № 2013‑182 от <DATE ISO="20130227">27 февруари 2013 г.</DATE> за прилагане на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle et relatif à l’exploitation numérique des livres indisponibles du XX<HT TYPE="SUP">ème</HT> siècle (Кодекса на интелектуалната собственост и относно цифровото използване на изчерпани книги от ХХ век) (JORF от <DATE ISO="20130301">1 март 2013 г.</DATE>, стр. 3835).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Бернска конвенция</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (Парижки акт от <DATE ISO="19710724">24 юли 1971 г.</DATE>), в редакцията ѝ след изменението от <DATE ISO="19790928">28 септември 1979 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Бернската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), в параграфи 1 и 6 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>литературни и художествени произведения<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му, като книги […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="002.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Произведенията, упоменати в този член, се ползват от закрила във всички страни от Съюза. Тази закрила действа в полза на автора и неговите правоприемници<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграфи 1 и 3 от Бернската конвенция:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Закрилата, предвидена от тази [к]онвенция, се прилага по отношение на:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>авторите, които са граждани на една от страните на Съюза — за произведенията им, независимо дали са публикувани или непубликувани;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>публикувани произведения<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава произведения, публикувани със съгласието на техните автори, независимо от начина на изработването на екземплярите, при условие че тези екземпляри са пуснати в обращение в количество, което задоволява разумните нужди на публиката, като се има предвид характера на произведението […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 5 от посочената конвенция предвижда по-специално в параграфи 1 и 2:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="005.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Авторите, по отношение на произведения, за които им е предоставена закрила от тази [к]онвенция, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят понастоящем или ще предоставят в бъдеще на своите граждани, а също и от правата, предоставени специално от тази [к]онвенция.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="005.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ползването и упражняването на тези права не е свързано с изпълнението на каквито и да е формалности; ползването и упражняването не зависи от наличието на закрила в страната на произхода на произведението. Следователно, освен от разпоредбите на тази [к]онвенция, обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата му, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 9 от споменатата конвенция в параграф 1 по-специално предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Авторите на литературни и художествени произведения, закриляни от тази [к]онвенция, имат изключителното право да разрешават възпроизвеждането на тези произведения по какъвто и да е начин или в каквато и да е форма<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 11 bis от същата конвенция в параграф 1 по-специално предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>всяко публично съобщаване по жичен път или преизлъчването на произведение, вече излъчено или излъчвано в момента по безжичен път, когато те се осъществяват от организация, различна от първоначалната;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Договор на СОИС за авторското право</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на <DATE ISO="19961220">20 декември 1996 г.</DATE> Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Договорът на СОИС за авторското право<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>), който е одобрен от името на Общността с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20000316">16 март 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="089" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2000">ОВ L 89, 2000 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 1 от Договора на СОИС за авторското право е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Отношение към Бернската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и в параграф 4 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Договарящите се страни се придържат към членове 1 до 21 и приложението към Бернската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съображения 9, 15 и 32 от Директива 2001/29 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>(9)</NO.P><TXT>Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(15)</NO.P><TXT>Дипломатическата конференция, която се проведе под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) през декември 1996 г., доведе до приемането на два нови договора, а именно Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи, разглеждащи съответно закрилата на автори и закрилата на изпълнители и продуценти на звукозаписи. Тези договори актуализират международната закрила на авторското право и на сродните му права в значителна степен, а именно по отношение на така наречения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>електронен бележник<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, и усъвършенстват средствата за борба с пиратството в световен мащаб. [Европейският съюз] и голяма част от държавите членки вече са подписали договорите и е в ход процесът за изготвяне на процедури за ратификация на договорите от [Съюза] и държавите членки. Настоящата директива също има за цел прилагането на някои от новите международни задължения.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="5"?><CONSID><NP><NO.P>(32)</NO.P><TXT>Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношение на правото на възпроизвеждане и правото на публично съобщаване. Някои изключения или ограничения се прилагат само за правото на възпроизвеждане, ако е уместно. Този списък отчита надлежно различните правни традиции на държавите членки, като в същото време цели гарантирането на функциониращ вътрешен пазар. Държавите членки следва да постигнат съгласувано прилагане на тези изключения и ограничения, които ще бъдат оценени при бъдещото преразглеждане на разпоредбите относно прилагането<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2001/29 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Право на възпроизвеждане<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>за авторите — на техните произведения;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 3 от посочената директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 5 от споменатата директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Изключения и ограничения<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и предвижда по-специално в параграфи 2 и 3, че в изброените от него случаи държавите членки могат да установят различни изключения или ограничения по отношение на уредените в членове 2 и 3 от същата директива права на възпроизвеждане и на публично разгласяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Френското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Loi № 2012‑287, du <DATE ISO="20120301">1<HT TYPE="SUP">er</HT> mars 2012</DATE>, relative à l’exploitation numérique des livres indisponibles du XX<HT TYPE="SUP">ème</HT> siècle (Закон № 2012‑287 от <DATE ISO="20120301">1 март 2012 г.</DATE> относно цифровото използване на изчерпаните книги от ХХ век) (JORF от <DATE ISO="20120302">2 март 2012 г.</DATE>, стр. 3986) внася допълнение в дял III от част I, книга I от Code de la propriété intellectuelle, който дял се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>Използване на правата<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, свързани с авторското право, като допълнението е уредено в глава IV, която е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Специални разпоредби за цифровото използване на изчерпаните книги<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и включва членове L. 134‑1—L. 134‑9. Впоследствие някои от посочените членове са изменени или отменени с Loi № 2015‑195, du <DATE ISO="20150220">20 février 2015</DATE>, portant diverses dispositions d’adaptation au droit de l’Union européenne dans les domaines de la propriété littéraire et artistique et du patrimoine culturel (Закон № 2015‑195 от <DATE ISO="20150220">20 февруари 2015 г.</DATE>, съдържащ различни разпоредби в приложение на правото на Европейския съюз относно собствеността на литературни и художествени произведения и относно културното наследство) (JORF от <DATE ISO="20150222">22 февруари 2015 г.</DATE>, стр. 3294).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, в редакцията им съгласно посочените два закона, гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ARTICLE IDENTIFIER="134A"><TI.ART><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Член L. 134‑1</TI.ART><ALINEA>По смисъла на настоящата глава изчерпана книга е книга, публикувана във Франция преди <DATE ISO="20010101">1 януари 2001 г.</DATE>, която не се разпространява от издател в търговската мрежа и която не е в процес на публикуване под формата на печатно или цифрово издание.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134B"><TI.ART>Член L. 134‑2</TI.ART><ALINEA>Създава се публична база данни на изчерпаните книги, до която се предоставя свободен и безплатен достъп чрез онлайн услуга за публично разгласяване. Националната библиотека на Франция следи за нейното изграждане и актуализиране и за вписването на предвидените в членове L. 134‑4, L. 134‑5 и L. 134‑6 отразявания.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134C"><TI.ART>Член L. 134‑3</TI.ART><ALINEA>I. Когато книга е вписана в посочената в член L. 134‑2 база данни за повече от шест месеца, правото за разрешаване на нейното възпроизвеждане и представянето ѝ в цифров формат се упражнява от дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения, уредено в книга III, дял II от настоящата част и лицензирано за целта от министъра на културата.</ALINEA><ALINEA>С изключение на случаите по член L. 134‑5, трета алинея, възпроизвеждането и представянето на книга в цифров формат са разрешени срещу заплащане на възнаграждение, на неизключително основание и за ограничен период от пет години, подлежащ на подновяване.</ALINEA><ALINEA>II. Лицензираните дружества имат право да участват като страни в съдебни производства, за да защитават поверените им права.</ALINEA><ALINEA><P>III. Лицензът, предвиден в параграф I, се предоставя с оглед на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>равно представителство на авторите и издателите сред съдружниците и в рамките на управителните органи;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>5°</NO.P><TXT>справедливия характер на правилата за разпределение на получаваните средства между носителите на авторските права, независимо дали са страни по издателския договор или не. Размерът на получаваните от автора или авторите на книгата средства не може да бъде по-малък от средствата, получавани от издателя;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6°</NO.P><TXT>убедителните средства, които дружеството смята да прилага, за да установи и открие притежателите на права за целите на разпределяне на получените средства;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></ARTICLE><?PAGE NO="7"?><ARTICLE IDENTIFIER="134D"><TI.ART>Член L. 134‑4</TI.ART><ALINEA>I. Авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата, може да възрази срещу упражняването от страна на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения на правото на разрешение, посочено в член L. 134‑3, параграф I, първа алинея. Органът, посочен в член L. 134‑2, първа алинея, се уведомява писмено за това възражение най-късно шест месеца след вписването на съответната книга в посочената в същата алинея база данни.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134E"><TI.ART>Член L. 134‑5</TI.ART><ALINEA>Ако до изтичането на срока, предвиден в член L. 134‑4, параграф I, авторът или издателят не уведоми, че възразява, дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения предлага да се разреши възпроизвеждането и представянето в цифров формат на изчерпана книга на издателя, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Разрешението за използване по първа алинея се издава от дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения на изключително основание за срок от десет години с възможност за мълчаливо подновяване.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA><ALINEA>Ако предложението, посочено в първа алинея, не бъде прието […], дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑3, параграф I, втора алинея.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134F"><TI.ART>Член L. 134‑6</TI.ART><ALINEA>Авторът и издателят, разполагащи с правото на печатно възпроизвеждане на изчерпана книга, уведомяват съвместно по всяко време дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, за решението си да му отнемат правото да разрешава възпроизвеждането и представянето на въпросната книга в цифров формат.</ALINEA><ALINEA>Авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат, ако докаже, че е единствен притежател на определените в посочения член L. 134‑3 права. Той го уведомява за това решение.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134G"><TI.ART>Член L. 134‑7</TI.ART><ALINEA>Правилата за прилагане на настоящата глава — по-специално правилата за достъп до базата данни, предвидена в член L. 134‑2, естеството, а така също и форматът на събраните данни и най-подходящите мерки за разгласяване с цел гарантиране на възможно най-добро<?PAGE NO="8"?> осведомяване на носителите на авторските права, условията за предоставяне и отнемане на лиценза на дружествата за събиране и разпределяне на възнаграждения, предвиден в член L. 134‑3 — се определят с декрет на Conseil d’État.</ALINEA></ARTICLE><ARTICLE IDENTIFIER="134I"><TI.ART>Член L. 134‑9</TI.ART><ALINEA>Чрез дерогация от разпоредбите на първите три алинеи от член L. 321‑9 посочените в член L. 134‑3 лицензирани дружества използват за мероприятия по подпомагане на творчеството, обучение на авторите писатели и насърчаване на обществените читални, организирани от библиотеките, средствата, получени от използването на изчерпаните книги, които не е могло да бъдат разпределени, понеже не е било възможно техните получатели да бъдат установени или открити преди изтичането на срока, предвиден в последната алинея от член L. 321‑1.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></ARTICLE></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В съответствие с член L. 134‑7 от Code de la propriété intellectuelle за прилагането на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от същия кодекс впоследствие се приема Декрет № 2013‑182, който въвежда в него по-специално следния член R. 134‑11:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Мерките за разгласяване по член L. 134‑7 включват информационна кампания, водена по инициатива на министъра на културата съвместно с дружествата за събиране и разпределяне на възнаграждения и професионалните организации от книжния сектор.</ALINEA><ALINEA>Кампанията обхваща запознаване с правната уредба чрез онлайн услуга за публично разгласяване, изпращане на електронни съобщения, публикуване на реклами в националната преса и на банери в новинарските уебсайтове.</ALINEA><ALINEA>Тя започва на датата, предвидена в член R. 134‑1, първа алинея, и продължава шест месеца<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>По смисъла на Сode de la propriété intellectuelle <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>изчерпана<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> е книга, която е била публикувана във Франция преди <DATE ISO="20010101">1 януари 2001 г.</DATE> и която вече нито се разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или цифров формат. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от посочения кодекс установяват механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги, като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет № 2013‑182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130502">2 май 2013 г.</DATE> двама автори на литературни произведения — г‑н Soulier и г‑жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на Декрет № 2013‑182.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В подкрепа на исканията си те по-специално твърдят, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в член 5 от същата директива изключения и ограничения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Впоследствие в подкрепа на исканията на г‑н Soulier и г‑жа Doke в главното производство встъпват Syndicat des écrivains de langue française (SELF), сдружението Autour des auteurs и тридесет и пет физически лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В писмените си защити Premier ministre и Ministre de la Culture et de la Communication пледират за отхвърляне на посочените искания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>SOFIA встъпва на по-късен етап в главното производство, като също пледира за отхвърляне на споменатите искания. SOFIA е дружество, състоящо от равен брой автори и издатели, на което е възложено управление на правото за разрешаване на възпроизвеждането и представянето на изчерпани книги в цифров формат, правото на публично заемане, както и възнаграждението за цифрово копиране за лично използване на писмени произведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, след като отхвърля всички твърдения на г‑н Soulier и г‑жа Doke, освен тези, основани на членове 2 и 5 от Директива 2001/29, установява, че по-нататъшното разглеждане на спора налага тълкуване на последните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>изчерпани книги<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Установено е, от една страна, че разглежданата в главното производство национална правна уредба има за цел да предостави не само право за разрешаване на възпроизвеждането на изчерпани книги в цифров формат по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29, но и право за разрешаване на представянето им в такъв формат, както и че такова представяне представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>публично разгласяване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От друга страна, посочената правна уредба не попада в приложното поле на никое от изключенията и ограниченията, които съгласно член 5 от Директива 2001/29 държавите членки могат да въвеждат по отношение на правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от посочената директива. Както обаче следва от съображение 32 от същата, списъкът на разрешените с нея изключения и ограничения е изчерпателен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Предвид това член 5 от Директива 2001/29 е ирелевантен за разглеждания в главното производство случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези условия следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>изчерпани книги<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Отговор на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 държавите членки респективно предвиждат за авторите изключително право да разрешават или да забраняват пряко или непряко възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, както и изключително право да разрешават или забраняват тяхното публично разгласяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че на закрилата, която посочените разпоредби предоставят на авторите, трябва да се признае широк обхват (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infopaq International,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑5/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:465">EU:C:2009:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111201">1 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Painer,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑145/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:798">EU:C:2011:798</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0096">96</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С оглед на това посочената закрила трябва да се разбира по-специално в смисъл, че не се ограничава само до ползването от гарантираните с член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 права, а че обхваща също и тяхното упражняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Посоченото тълкуване се потвърждава и от Бернската конвенция, към членове 1—21 от която Съюзът е длъжен да се придържа по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, като Съюзът е страна по този договор и Директива 2001/29, както се посочва в съображение 15 от същата, има за цел да уреди прилагането му. Всъщност член 5, параграф 2 от Бернската конвенция предвижда, че закрилата, която гарантира на авторите, обхваща както ползването, така и упражняването на правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване по член 9, параграф 1 и член 11 bis, параграф 1, закриляни съответно и с Директива 2001/29.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>По-нататък, важно е да се подчертае, че правата, които член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 гарантират на авторите, имат охранителен характер в смисъл, че за всяко възпроизвеждане или публично разгласяване на произведение от трето лице се изисква предварително съгласие от автора (относно правото на възпроизвеждане в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infopaq International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑5/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:465">EU:C:2009:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111004">4 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Football Association Premier League и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑403/08 и C‑429/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:631">EU:C:2011:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0162">162</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, а относно правото на публично разгласяване в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>SCF Consorzio Fonografici,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑135/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:140">EU:C:2012:140</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">от 13 февруари 2014</DATE>, <NAME.CASE>Svensson и др.,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑466/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:76">EU:C:2014:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следователно, като се изключат изчерпателно изброените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения, всяко използване на произведение от трето лице без такова предварително съгласие трябва да се разглежда като нарушение на авторските права върху произведението (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>UPC Telekabel Wien</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑314/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:192">EU:C:2014:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 обаче не уточняват как авторът трябва да е изразил предварително съгласието си, така че разпоредбите им не могат да се тълкуват като налагащи задължително той да е направил това изрично. Напротив, следва да се приеме, че споменатите разпоредби допускат изразяване и на мълчаливо съгласие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение, като се произнася по въпрос относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>нова публика<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, Съдът приема, че когато предварително, изрично и безрезервно автор е разрешил негови статии да се публикуват на уебсайта на медиен издател, без при това да се използват технически мерки за ограничаване на достъпа до тези му произведения от други уебсайтове, може по същество да се счита, че този автор е разрешил разгласяването на произведенията си на всички интернет потребители (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140213">13 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Svensson и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑466/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:76">EU:C:2014:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Посочената в съображение 9 от Директива 2001/29 цел за висока степен на закрила на авторите обаче предполага, че за да не се лиши от смисъл самият принцип на предварително съгласие от автора, условията за приемането на мълчаливото съгласие трябва да бъдат стриктно определени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Всеки автор трябва по-специално да бъде действително уведомен за предстоящо използване на негово произведение от трето лице и ако не е съгласен с него, да му бъдат предоставени средства да го забрани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност, ако не е бил предварително и действително уведомен за такова предстоящо използване, авторът не би могъл да изрази позиция по него, а следователно и евентуално да го забрани, така че самото наличие на мълчаливо съгласие от негова страна в това отношение остава напълно хипотетично.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Ето защо, ако липсват гаранции за действително им уведомяване за предвиждано използване на произведенията им и за средствата, които са им предоставени, за да го забранят, авторите de facto не биха имали възможност да изразят каквато и да било позиция по него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>По отношение на национална правна уредба като разглежданата в главното производство следва да се отбележи, че същата възлага на лицензирано дружество да упражнява правото за разрешаване на цифровото използване на изчерпани книги, като същевременно позволява на авторите им да възразят срещу упражняването на това право в срок от шест месеца от вписването на споменатите книги в създадената за тази цел база данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Упражняването на правото на възражение, предвидено от такава правна уредба в полза на всички притежатели на права върху съответните книги, и по-специално на авторите им, води до забрана на използването им, докато липсата на възражение от даден автор в определения срок може да се приеме с оглед на член 2, буква а) и на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 като израз на мълчаливо съгласие от негова страна за споменатото използване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване обаче не става ясно разглежданата правна уредба да предвижда механизъм за гарантиране на действителното и персонално уведомяване на авторите. Следователно не е изключено някои от засегнатите автори дори и да не знаят за предвиждано използване на произведенията им и следователно да не могат да изразят позиция за или против него. При тези условия сама по себе си липсата на възражение от тяхна страна не може да се разглежда като израз на мълчаливото им съгласие за използването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че предмет на такава правна уредба са книги, които в миналото са били публикувани и продавани, но вече не са. Тази специфика на разглеждания случай не допуска разумно да се предположи, че ако не е направено възражение, то всички автори на тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>забравени<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> книги все пак подкрепят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>възраждането<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> на произведенията си за използване в цифров формат с търговска цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Вярно е наистина, че Директива 2001/29 допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да преследва цел за цифрово използване на изчерпани книги в интерес на културните нужди на потребителите и на обществото като цяло. Преследването на посочената цел и споменатият интерес обаче не могат да обосноват непредвидена от законодателя на Съюза дерогация на закрилата, която директивата гарантира на авторите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Накрая, следва да се отбележи, че правна уредба като разглежданата в главното производство позволява по-специално на авторите да прекратят използването с търговска цел на техни произведения в цифров формат, действайки или съвместно с издателите на посочените произведения в печатен формат, или сами, при условие все пак че във втория случай представят доказателства, че са единствените притежатели на права върху споменатите произведения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В това отношение следва да се напомни, първо, че тъй като правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 са изключителни, авторите са единствените лица, на които същата директива предоставя на оригинерно основание правото да използват произведенията си (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120209">9 февруари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Luksan</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑277/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:65">EU:C:2012:65</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Ето защо Директива 2001/29 впрочем не забранява на държавите членки да предоставят определени права или определени ползи на трети лица, като например на издателите, но само при условие че тези права и ползи не засягат предоставяните от нея на авторите изключителни права (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151112">12 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hewlett-Packard Belgium</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑572/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:750">EU:C:2015:750</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че ако в контекста на прилагането на правна уредба като разглежданата в главното производство авторът на дадено произведение реши да прекрати използването му в цифров формат за в бъдеще, то той трябва да може да упражни това си право независимо от това дали в определени случаи такава е волята и на други лица, различни от тези, на които предварително е разрешил цифровото използване, а това означава следователно и независимо от съгласието на издателя, притежаващ впрочем само правата за използване на произведението в печатен формат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Второ, видно от член 5, параграф 2 от Бернската конвенция, която е задължителна за Съюза поради изложените в точка 32 от настоящото решение съображения, ползването и упражняването на правата за възпроизвеждане и публично разгласяване, които същата конвенция предоставя на авторите и които съответстват на тези по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, не могат да бъдат подчинени на каквито и да било формалности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>От това по-специално следва, че в контекста на правна уредба като разглежданата в главното производство авторът на произведение трябва да може да прекрати упражняването от трето лице на правата на използване в цифров формат, които той притежава върху това произведение, забранявайки му по този начин каквото и да било използване за в бъдеще в такъв формат, без да трябва в определени хипотези предварително да е изпълнил формалното условие да е доказал, че няма лица, които да са притежатели на други права върху споменатото произведение, като например за използването му в печатен формат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>изчерпани<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> книги — тоест книги, публикувани във Франция преди <DATE ISO="20010101">1 януари 2001 г.</DATE>, които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>изчерпани<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> книги — тоест книги, публикувани във Франция преди <DATE ISO="20010101">1 януари 2001 г.</DATE>, които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>