<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE A_Doc_Ref SYSTEM "ARR.dtd">
<A_Doc_Ref A_Langue="bg" A_Version_doc="4.0" A_Debut_ID="BG62015J0301">
   <Properties>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0301</Property>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="Formation">III</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="TypeDoc">ARR</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="CreatedFrom">Litige</Property>
      <Property name="EP_Mode">0</Property>
      <Property name="EP_ModeText">DEF</Property>
      <Property name="EP_Titre1"/>
      <Property name="EP_Titre2">J. Malenovský - Projet d'arrêt non relu</Property>
      <Property name="EP_Titre3"/>
      <Property name="EP_Mention">0</Property>
      <Property name="EP_Mention_Texte">Texte pour publication</Property>
      <Property name="EP_IsMention_Texte">0</Property>
      <Property name="Version"/>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="NEW">0</Property>
      <Property name="FileDoc">Document2</Property>
      <Property name="TypeOrd"/>
      <Property name="TOC_Position_NotVademecum">0</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="NumSuite">1</Property>
      <Property name="LitFilePath">C:\Users\fzi\AppData\Local\Temp\canevas\Litige.xml</Property>
      <Property name="Created">Canevas 3.8.8 K 27/07/2016 09:18:01</Property>
      <Property name="FootNotes">False</Property>
      <Property name="EP_Titre0"/>
      <Property name="EP_DocDeTravail">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Footer">0</Property>
      <Property name="EP_FormJug_ID">-</Property>
      <Property name="EP_FormJug_Texte"/>
      <Property name="Filename">^CONVERSION^smv@TRA-DOC-BG-ARRET-C-0301-2015-201609224-06W70</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003_PC_TRAD SV2_PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_SV2_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">P:\GTiWebTools\Automates\Suivi_II\conversion\doc2xml_pub\In\</Property>
   </Properties>
   <A_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">РЕШЕНИЕ ОТ 16.11.2016 г. — ДЕЛО C‑301/15</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Gauche>
   <A_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">SOULIER И DOKE</para>
      </blockquote>
   </A_Header_Droit>
   <A_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">I - 16</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Gauche>
   <A_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">
            <emphasis role="tab" id="A400000000"/>I - 15</para>
      </blockquote>
   </A_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="19Centre" id="A150000004">РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)</para>
            <para style="19Centre" id="A150000005">16 ноември 2016 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>*</number>
                  <para style="42FootnoteLangue" id="A150000006"> Език на производството: френски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000007">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Интелектуална и индустриална собственост </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Директива 2001/29/ЕО </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Авторско право и сродни права </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Членове 2 и 3 </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Права на възпроизвеждане и на публично съобщаване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000012">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000013"> Обхват </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000014">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000015"> „Изчерпани“ книги, които не се или вече не се публикуват </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000016">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000017"> Национална правна уредба, която възлага на дружество за колективно управление да упражнява права за цифрово използване с търговска цел на изчерпани книги </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000018">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000019"> Законова презумпция за съгласие на авторите </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000020">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000021"> Липса на механизъм, гарантиращ действително и персонално уведомяване на авторите</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000022">“</phrase>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000008">По дело C‑301/15</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000009">с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Франция) с акт от 6 май 2015 г., постъпил в Съда на 19 юни 2015 г., в рамките на производство по дело</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000001">Marc Soulier</emphasis>,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Sara Doke</emphasis>
            </para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000012">срещу</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000013">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">Premier ministre</emphasis>,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000014">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Ministre de la Culture et de la Communication</emphasis>,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000015">в присъствието на:</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000016">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA)</emphasis>,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000017">
               <emphasis role="bold" id="A400000006">Joëlle Wintrebert и др.</emphasis>,</para>
            <para style="19Centre" id="A150000018">СЪДЪТ (трети състав),</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000019">състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský (докладчик), M. Safjan и D. Šváby, съдии,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000020">генерален адвокат: M. Wathelet,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000021">секретар: V. Tourrès, администратор,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000022">предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 май 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000023">като има предвид становищата, представени:</para>
            <itemizedlist id="A030000000">
               <listitem id="A060000000">
                  <blockquote id="A010000004">
                     <title id="A210000000">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000024">за г‑н Soulier и г‑жа Doke, от F. Macrez, avocat,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000001">
                  <blockquote id="A010000005">
                     <title id="A210000001">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000025">за Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA), от C. Caron и C. Fouquet, avocats,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000002">
                  <blockquote id="A010000006">
                     <title id="A210000002">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000026">за френското правителство, от D. Colas и D. Segoin, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000003">
                  <blockquote id="A010000007">
                     <title id="A210000003">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000027">за чешкото правителство, от М. Smolek, D. Hadroušek и S. Šindelková, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000004">
                  <blockquote id="A010000008">
                     <title id="A210000004">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000028">за германското правителство, от T. Henze, М. Hellmann и D. Kuon, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000005">
                  <blockquote id="A010000009">
                     <title id="A210000005">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000029">за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Fiorentino, avvocato dello Stato,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000006">
                  <blockquote id="A010000010">
                     <title id="A210000006">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000030">за полското правителство, от B. Majczyna, М. Drwięcki и M. Nowak, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
               <listitem id="A060000007">
                  <blockquote id="A010000011">
                     <title id="A210000007">
                        <number>–</number>
                     </title>
                     <para style="03Tiretlong" id="A150000031">за Европейската комисия, от J. Hottiaux, J. Samnadda и T. Scharf, в качеството на представители,</para>
                  </blockquote>
               </listitem>
            </itemizedlist>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000032">след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 юли 2016 г.,</para>
            <para style="02AlineaAltA" id="A150000033">постанови настоящото</para>
         </section>
      </Introduction>
      <A_Motif>
         <section id="B000000000">
            <para style="75Debutdesmotifs" id="B150000000">
               <emphasis role="bold" id="B400000000">Решение</emphasis>
            </para>
            <blockquote id="B010000000">
               <title id="B210000000">
                  <number>1</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000001">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2 и 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).</para>
            </blockquote>
            <blockquote id="B010000001">
               <title id="B210000001">
                  <number>2</number>
               </title>
               <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000002">Запитването е отправено във връзка със спор на г‑н Marc Soulier и г‑жа Sara Doke с Premier ministre (министър-председателя) и Ministre de la Culture et de la Communication (министъра на културата и съобщенията) относно законосъобразността на Декрет № 2013‑182 от 27 февруари 2013 г. за прилагане на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle et relatif à l’exploitation numérique des livres indisponibles du XX<emphasis role="suprscpt" id="B400000001">ème</emphasis> siècle (Кодекса на интелектуалната собственост и относно цифровото използване на изчерпани книги от ХХ век) (JORF от 1 март 2013 г., стр. 3835).</para>
            </blockquote>
            <section id="B000000001">
               <title style="04Titre1" id="B200000000">
                  <titlecontent id="B300000000">
                     <emphasis role="bold" id="B400000002">Правна уредба</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000002">
                  <title style="05Titre2" id="B200000001">
                     <titlecontent id="B300000001">
                        <emphasis role="italc" id="B400000003">Международното право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <section id="B000000003">
                     <title style="06Titre3" id="B200000002">
                        <titlecontent id="B300000002">Бернска конвенция</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000002">
                        <title id="B210000002">
                           <number>3</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000003">Член 2 от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“), в параграфи 1 и 6 предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000004">„1.<emphasis role="tab" id="B400000004"/>Понятието „литературни и художествени произведения“ включва всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му, като книги […].</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000005">[…]</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000006">6.<emphasis role="tab" id="B400000005"/>Произведенията, упоменати в този член, се ползват от закрила във всички страни от Съюза. Тази закрила действа в полза на автора и неговите правоприемници“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000003">
                        <title id="B210000003">
                           <number>4</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000007">Съгласно член 3, параграфи 1 и 3 от Бернската конвенция:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000008">„1.<emphasis role="tab" id="B400000006"/>Закрилата, предвидена от тази [к]онвенция, се прилага по отношение на:</para>
                        <blockquote id="B010000004">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000009">a)<emphasis role="tab" id="B400000007"/>авторите, които са граждани на една от страните на Съюза — за произведенията им, независимо дали са публикувани или непубликувани;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000005">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000010">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000011">3.<emphasis role="tab" id="B400000008"/>Понятието „публикувани произведения“ означава произведения, публикувани със съгласието на техните автори, независимо от начина на изработването на екземплярите, при условие че тези екземпляри са пуснати в обращение в количество, което задоволява разумните нужди на публиката, като се има предвид характера на произведението […]“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000006">
                        <title id="B210000004">
                           <number>5</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000012">Член 5 от посочената конвенция предвижда по-специално в параграфи 1 и 2:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000013">„1.<emphasis role="tab" id="B400000009"/>Авторите, по отношение на произведения, за които им е предоставена закрила от тази [к]онвенция, се ползват в страните от Съюза, различни от страната на произхода, от правата, които съответните закони на тези страни предоставят понастоящем или ще предоставят в бъдеще на своите граждани, а също и от правата, предоставени специално от тази [к]онвенция.</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000014">2.<emphasis role="tab" id="B400000010"/>Ползването и упражняването на тези права не е свързано с изпълнението на каквито и да е формалности; ползването и упражняването не зависи от наличието на закрила в страната на произхода на произведението. Следователно, освен от разпоредбите на тази [к]онвенция, обемът на закрила, както и средствата, които се предоставят на автора за защита на правата му, се уреждат изключително от законите на страната, в която се търси закрила“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000007">
                        <title id="B210000005">
                           <number>6</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000015">Член 9 от споменатата конвенция в параграф 1 по-специално предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000016">„Авторите на литературни и художествени произведения, закриляни от тази [к]онвенция, имат изключителното право да разрешават възпроизвеждането на тези произведения по какъвто и да е начин или в каквато и да е форма“.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000008">
                        <title id="B210000006">
                           <number>7</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000017">Член 11 bis от същата конвенция в параграф 1 по-специално предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000018">„Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават:</para>
                        <blockquote id="B010000009">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000019">[…]</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000010">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000020">2<emphasis role="tab" id="B400000011"/>всяко публично съобщаване по жичен път или преизлъчването на произведение, вече излъчено или излъчвано в момента по безжичен път, когато те се осъществяват от организация, различна от първоначалната;</para>
                        </blockquote>
                        <blockquote id="B010000011">
                           <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000021">[…]“.</para>
                        </blockquote>
                     </blockquote>
                  </section>
                  <section id="B000000004">
                     <title style="06Titre3" id="B200000003">
                        <titlecontent id="B300000003">Договор на СОИС за авторското право</titlecontent>
                     </title>
                     <blockquote id="B010000012">
                        <title id="B210000007">
                           <number>8</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000022">Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „Договорът на СОИС за авторското право“), който е одобрен от името на Общността с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000013">
                        <title id="B210000008">
                           <number>9</number>
                        </title>
                        <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000023">Член 1 от Договора на СОИС за авторското право е озаглавен „Отношение към Бернската конвенция“ и в параграф 4 предвижда:</para>
                        <para style="02AlineaAltA" id="B150000024">„Договарящите се страни се придържат към членове 1 до 21 и приложението към Бернската конвенция“.</para>
                     </blockquote>
                  </section>
               </section>
               <section id="B000000005">
                  <title style="05Titre2" id="B200000004">
                     <titlecontent id="B300000004">
                        <emphasis role="italc" id="B400000012">Правото на Съюза</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <title id="B210000009">
                        <number>10</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000025">Съображения 9, 15 и 32 от Директива 2001/29 гласят:</para>
                     <blockquote id="B010000015">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000026">„(9)<emphasis role="tab" id="B400000013"/>Всяка хармонизация на авторското право и сродните му права трябва да се основава на висока степен на закрила, тъй като такива права са основни за интелектуалното творчество. Тяхната защита спомага, за да гарантира поддържането и развитието на творческия процес в интерес на авторите, артистите изпълнители, продуцентите, потребителите, културата, промишлеността и публиката като цяло. Интелектуалната собственост следователно е призната за неразделна част от собствеността.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000016">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000027">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000017">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000028">(15)<emphasis role="tab" id="B400000014"/>Дипломатическата конференция, която се проведе под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) през декември 1996 г., доведе до приемането на два нови договора, а именно Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълнения и звукозаписи, разглеждащи съответно закрилата на автори и закрилата на изпълнители и продуценти на звукозаписи. Тези договори актуализират международната закрила на авторското право и на сродните му права в значителна степен, а именно по отношение на така наречения „електронен бележник“, и усъвършенстват средствата за борба с пиратството в световен мащаб. [Европейският съюз] и голяма част от държавите членки вече са подписали договорите и е в ход процесът за изготвяне на процедури за ратификация на договорите от [Съюза] и държавите членки. Настоящата директива също има за цел прилагането на някои от новите международни задължения.</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000018">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000029">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000019">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000030">(32)<emphasis role="tab" id="B400000015"/>Настоящата директива съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношение на правото на възпроизвеждане и правото на публично съобщаване. Някои изключения или ограничения се прилагат само за правото на възпроизвеждане, ако е уместно. Този списък отчита надлежно различните правни традиции на държавите членки, като в същото време цели гарантирането на функциониращ вътрешен пазар. Държавите членки следва да постигнат съгласувано прилагане на тези изключения и ограничения, които ще бъдат оценени при бъдещото преразглеждане на разпоредбите относно прилагането“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000020">
                     <title id="B210000010">
                        <number>11</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000031">Член 2 от Директива 2001/29 е озаглавен „Право на възпроизвеждане“ и гласи:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000032">„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:</para>
                     <blockquote id="B010000021">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000033">a)<emphasis role="tab" id="B400000016"/>за авторите — на техните произведения;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000022">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000034">[…]“.</para>
                     </blockquote>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000023">
                     <title id="B210000011">
                        <number>12</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000035">Член 3 от посочената директива е озаглавен „Право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение на други закриляни обекти“ и в параграф 1 предвижда:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000036">„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000024">
                     <title id="B210000012">
                        <number>13</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000037">Член 5 от споменатата директива е озаглавен „Изключения и ограничения“ и предвижда по-специално в параграфи 2 и 3, че в изброените от него случаи държавите членки могат да установят различни изключения или ограничения по отношение на уредените в членове 2 и 3 от същата директива права на възпроизвеждане и на публично разгласяване.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000006">
                  <title style="05Titre2" id="B200000005">
                     <titlecontent id="B300000005">
                        <emphasis role="italc" id="B400000017">Френското право</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000025">
                     <title id="B210000013">
                        <number>14</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000038">Loi № 2012‑287, du 1<emphasis role="suprscpt" id="B400000018">er</emphasis> mars 2012, relative à l’exploitation numérique des livres indisponibles du XX<emphasis role="suprscpt" id="B400000019">ème</emphasis> siècle (Закон № 2012‑287 от 1 март 2012 г. относно цифровото използване на изчерпаните книги от ХХ век) (JORF от 2 март 2012 г., стр. 3986) внася допълнение в дял III от част I, книга I от Code de la propriété intellectuelle, който дял се отнася до „Използване на правата“, свързани с авторското право, като допълнението е уредено в глава IV, която е озаглавена „Специални разпоредби за цифровото използване на изчерпаните книги“ и включва членове L. 134‑1—L. 134‑9. Впоследствие някои от посочените членове са изменени или отменени с Loi № 2015‑195, du 20 février 2015, portant diverses dispositions d’adaptation au droit de l’Union européenne dans les domaines de la propriété littéraire et artistique et du patrimoine culturel (Закон № 2015‑195 от 20 февруари 2015 г., съдържащ различни разпоредби в приложение на правото на Европейския съюз относно собствеността на литературни и художествени произведения и относно културното наследство) (JORF от 22 февруари 2015 г., стр. 3294).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000026">
                     <title id="B210000014">
                        <number>15</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000039">Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle, в редакцията им съгласно посочените два закона, гласят:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000040">„Член L. 134‑1</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000041">По смисъла на настоящата глава изчерпана книга е книга, публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г., която не се разпространява от издател в търговската мрежа и която не е в процес на публикуване под формата на печатно или цифрово издание.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000042">Член L. 134‑2</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000043">Създава се публична база данни на изчерпаните книги, до която се предоставя свободен и безплатен достъп чрез онлайн услуга за публично разгласяване. Националната библиотека на Франция следи за нейното изграждане и актуализиране и за вписването на предвидените в членове L. 134‑4, L. 134‑5 и L. 134‑6 отразявания.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000044">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000045">Член L. 134‑3</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000046">I.<emphasis role="tab" id="B400000020"/>Когато книга е вписана в посочената в член L. 134‑2 база данни за повече от шест месеца, правото за разрешаване на нейното възпроизвеждане и представянето ѝ в цифров формат се упражнява от дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения, уредено в книга III, дял II от настоящата част и лицензирано за целта от министъра на културата.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000047">С изключение на случаите по член L. 134‑5, трета алинея, възпроизвеждането и представянето на книга в цифров формат са разрешени срещу заплащане на възнаграждение, на неизключително основание и за ограничен период от пет години, подлежащ на подновяване.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000048">II.<emphasis role="tab" id="B400000021"/>Лицензираните дружества имат право да участват като страни в съдебни производства, за да защитават поверените им права.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000049">III.<emphasis role="tab" id="B400000022"/>Лицензът, предвиден в параграф I, се предоставя с оглед на:</para>
                     <blockquote id="B010000027">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000050">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000028">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000051">2°<emphasis role="tab" id="B400000023"/>равно представителство на авторите и издателите сред съдружниците и в рамките на управителните органи;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000029">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000052">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000030">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000053">5°<emphasis role="tab" id="B400000024"/>справедливия характер на правилата за разпределение на получаваните средства между носителите на авторските права, независимо дали са страни по издателския договор или не. Размерът на получаваните от автора или авторите на книгата средства не може да бъде по-малък от средствата, получавани от издателя;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000031">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000054">6°<emphasis role="tab" id="B400000025"/>убедителните средства, които дружеството смята да прилага, за да установи и открие притежателите на права за целите на разпределяне на получените средства;</para>
                     </blockquote>
                     <blockquote id="B010000032">
                        <para style="09Marge0avecretrait" id="B150000055">[…]</para>
                     </blockquote>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000056">Член L. 134‑4</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000057">I.<emphasis role="tab" id="B400000026"/>Авторът на изчерпана книга или издателят, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата, може да възрази срещу упражняването от страна на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения на правото на разрешение, посочено в член L. 134‑3, параграф I, първа алинея. Органът, посочен в член L. 134‑2, първа алинея, се уведомява писмено за това възражение най-късно шест месеца след вписването на съответната книга в посочената в същата алинея база данни.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000058">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000059">Член L. 134‑5</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000060">Ако до изтичането на срока, предвиден в член L. 134‑4, параграф I, авторът или издателят не уведоми, че възразява, дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения предлага да се разреши възпроизвеждането и представянето в цифров формат на изчерпана книга на издателя, разполагащ с правото на печатно възпроизвеждане на книгата.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000061">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000062">Разрешението за използване по първа алинея се издава от дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения на изключително основание за срок от десет години с възможност за мълчаливо подновяване.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000063">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000064">Ако предложението, посочено в първа алинея, не бъде прието […], дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат при условията, предвидени в член L. 134‑3, параграф I, втора алинея.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000065">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000066">Член L. 134‑6</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000067">Авторът и издателят, разполагащи с правото на печатно възпроизвеждане на изчерпана книга, уведомяват съвместно по всяко време дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, за решението си да му отнемат правото да разрешава възпроизвеждането и представянето на въпросната книга в цифров формат.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000068">Авторът на изчерпана книга може по всяко време да реши да отнеме правото на дружеството за събиране и разпределяне на възнаграждения, посочено в член L. 134‑3, да разрешава възпроизвеждането и представянето на книгата в цифров формат, ако докаже, че е единствен притежател на определените в посочения член L. 134‑3 права. Той го уведомява за това решение.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000069">[…]</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000070">Член L. 134‑7</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000071">Правилата за прилагане на настоящата глава — по-специално правилата за достъп до базата данни, предвидена в член L. 134‑2, естеството, а така също и форматът на събраните данни и най-подходящите мерки за разгласяване с цел гарантиране на възможно най-добро осведомяване на носителите на авторските права, условията за предоставяне и отнемане на лиценза на дружествата за събиране и разпределяне на възнаграждения, предвиден в член L. 134‑3 — се определят с декрет на Conseil d’État.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000072">Член L. 134‑9</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000073">Чрез дерогация от разпоредбите на първите три алинеи от член L. 321‑9 посочените в член L. 134‑3 лицензирани дружества използват за мероприятия по подпомагане на творчеството, обучение на авторите писатели и насърчаване на обществените читални, организирани от библиотеките, средствата, получени от използването на изчерпаните книги, които не е могло да бъдат разпределени, понеже не е било възможно техните получатели да бъдат установени или открити преди изтичането на срока, предвиден в последната алинея от член L. 321‑1.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000074">[…]“.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000033">
                     <title id="B210000015">
                        <number>16</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000075">В съответствие с член L. 134‑7 от Code de la propriété intellectuelle за прилагането на членове L. 134‑1—L. 134‑9 от същия кодекс впоследствие се приема Декрет № 2013‑182, който въвежда в него по-специално следния член R. 134‑11:</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000076">„Мерките за разгласяване по член L. 134‑7 включват информационна кампания, водена по инициатива на министъра на културата съвместно с дружествата за събиране и разпределяне на възнаграждения и професионалните организации от книжния сектор.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000077">Кампанията обхваща запознаване с правната уредба чрез онлайн услуга за публично разгласяване, изпращане на електронни съобщения, публикуване на реклами в националната преса и на банери в новинарските уебсайтове.</para>
                     <para style="02AlineaAltA" id="B150000078">Тя започва на датата, предвидена в член R. 134‑1, първа алинея, и продължава шест месеца“.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000007">
               <title style="04Titre1" id="B200000006">
                  <titlecontent id="B300000006">
                     <emphasis role="bold" id="B400000027">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000034">
                  <title id="B210000016">
                     <number>17</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000079">По смисъла на Сode de la propriété intellectuelle „изчерпана“ е книга, която е била публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г. и която вече нито се разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или цифров формат. Членове L. 134‑1—L. 134‑9 от посочения кодекс установяват механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги, като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет № 2013‑182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000035">
                  <title id="B210000017">
                     <number>18</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000080">На 2 май 2013 г. двама автори на литературни произведения — г‑н Soulier и г‑жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на Декрет № 2013‑182.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000036">
                  <title id="B210000018">
                     <number>19</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000081">В подкрепа на исканията си те по-специално твърдят, че членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в член 5 от същата директива изключения и ограничения.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000037">
                  <title id="B210000019">
                     <number>20</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000082">Впоследствие в подкрепа на исканията на г‑н Soulier и г‑жа Doke в главното производство встъпват Syndicat des écrivains de langue française (SELF), сдружението Autour des auteurs и тридесет и пет физически лица.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000038">
                  <title id="B210000020">
                     <number>21</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000083">В писмените си защити Premier ministre и Ministre de la Culture et de la Communication пледират за отхвърляне на посочените искания.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000039">
                  <title id="B210000021">
                     <number>22</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000084">SOFIA встъпва на по-късен етап в главното производство, като също пледира за отхвърляне на споменатите искания. SOFIA е дружество, състоящо от равен брой автори и издатели, на което е възложено управление на правото за разрешаване на възпроизвеждането и представянето на изчерпани книги в цифров формат, правото на публично заемане, както и възнаграждението за цифрово копиране за лично използване на писмени произведения.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000040">
                  <title id="B210000022">
                     <number>23</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000085">Запитващата юрисдикция, след като отхвърля всички твърдения на г‑н Soulier и г‑жа Doke, освен тези, основани на членове 2 и 5 от Директива 2001/29, установява, че по-нататъшното разглеждане на спора налага тълкуване на последните разпоредби.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000041">
                  <title id="B210000023">
                     <number>24</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000086">При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000087">„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134‑1—L. 134‑9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.</para>
               </blockquote>
            </section>
            <section id="B000000008">
               <title style="04Titre1" id="B200000007">
                  <titlecontent id="B300000007">
                     <emphasis role="bold" id="B400000028">По преюдициалния въпрос</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <section id="B000000009">
                  <title style="05Titre2" id="B200000008">
                     <titlecontent id="B300000008">
                        <emphasis role="italc" id="B400000029">Предварителни бележки</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000042">
                     <title id="B210000024">
                        <number>25</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000088">Установено е, от една страна, че разглежданата в главното производство национална правна уредба има за цел да предостави не само право за разрешаване на възпроизвеждането на изчерпани книги в цифров формат по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29, но и право за разрешаване на представянето им в такъв формат, както и че такова представяне представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от същата директива.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000043">
                     <title id="B210000025">
                        <number>26</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000089">От друга страна, посочената правна уредба не попада в приложното поле на никое от изключенията и ограниченията, които съгласно член 5 от Директива 2001/29 държавите членки могат да въвеждат по отношение на правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване, предвидени съответно в член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от посочената директива. Както обаче следва от съображение 32 от същата, списъкът на разрешените с нея изключения и ограничения е изчерпателен.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000044">
                     <title id="B210000026">
                        <number>27</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000090">Предвид това член 5 от Директива 2001/29 е ирелевантен за разглеждания в главното производство случай.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000045">
                     <title id="B210000027">
                        <number>28</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000091">При тези условия следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</para>
                  </blockquote>
               </section>
               <section id="B000000010">
                  <title style="05Titre2" id="B200000009">
                     <titlecontent id="B300000009">
                        <emphasis role="italc" id="B400000030">Отговор на Съда</emphasis>
                     </titlecontent>
                  </title>
                  <blockquote id="B010000046">
                     <title id="B210000028">
                        <number>29</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000092">В член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 държавите членки респективно предвиждат за авторите изключително право да разрешават или да забраняват пряко или непряко възпроизвеждане на техните произведения по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, както и изключително право да разрешават или забраняват тяхното публично разгласяване.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000047">
                     <title id="B210000029">
                        <number>30</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000093">В това отношение, най-напред, следва да се отбележи, че на закрилата, която посочените разпоредби предоставят на авторите, трябва да се признае широк обхват (решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International, C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 43 и от 1 декември 2011 г., Painer, C‑145/10, EU:C:2011:798, т. 96).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000048">
                     <title id="B210000030">
                        <number>31</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000094">С оглед на това посочената закрила трябва да се разбира по-специално в смисъл, че не се ограничава само до ползването от гарантираните с член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 права, а че обхваща също и тяхното упражняване.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000049">
                     <title id="B210000031">
                        <number>32</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000095">Посоченото тълкуване се потвърждава и от Бернската конвенция, към членове 1—21 от която Съюзът е длъжен да се придържа по силата на член 1, параграф 4 от Договора на СОИС за авторското право, като Съюзът е страна по този договор и Директива 2001/29, както се посочва в съображение 15 от същата, има за цел да уреди прилагането му. Всъщност член 5, параграф 2 от Бернската конвенция предвижда, че закрилата, която гарантира на авторите, обхваща както ползването, така и упражняването на правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване по член 9, параграф 1 и член 11 bis, параграф 1, закриляни съответно и с Директива 2001/29.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000050">
                     <title id="B210000032">
                        <number>33</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000096">По-нататък, важно е да се подчертае, че правата, които член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 гарантират на авторите, имат охранителен характер в смисъл, че за всяко възпроизвеждане или публично разгласяване на произведение от трето лице се изисква предварително съгласие от автора (относно правото на възпроизвеждане в този смисъл вж. решения от 16 юли 2009 г., Infopaq International, C‑5/08, EU:C:2009:465, т. 57 и 74 и от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 162, а относно правото на публично разгласяване в този смисъл вж. решения от 15 март 2012 г., SCF Consorzio Fonografici, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 75 и от 13 февруари 2014, Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 15).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000051">
                     <title id="B210000033">
                        <number>34</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000097">Следователно, като се изключат изчерпателно изброените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения, всяко използване на произведение от трето лице без такова предварително съгласие трябва да се разглежда като нарушение на авторските права върху произведението (вж. в този смисъл решение от 27 март 2014 г., UPC Telekabel Wien, C‑314/12, EU:C:2014:192, т. 24 и 25).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000052">
                     <title id="B210000034">
                        <number>35</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000098">Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 обаче не уточняват как авторът трябва да е изразил предварително съгласието си, така че разпоредбите им не могат да се тълкуват като налагащи задължително той да е направил това изрично. Напротив, следва да се приеме, че споменатите разпоредби допускат изразяване и на мълчаливо съгласие.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000053">
                     <title id="B210000035">
                        <number>36</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000099">В това отношение, като се произнася по въпрос относно понятието „нова публика“, Съдът приема, че когато предварително, изрично и безрезервно автор е разрешил негови статии да се публикуват на уебсайта на медиен издател, без при това да се използват технически мерки за ограничаване на достъпа до тези му произведения от други уебсайтове, може по същество да се счита, че този автор е разрешил разгласяването на произведенията си на всички интернет потребители (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 25—28 и 31).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000054">
                     <title id="B210000036">
                        <number>37</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000100">Посочената в съображение 9 от Директива 2001/29 цел за висока степен на закрила на авторите обаче предполага, че за да не се лиши от смисъл самият принцип на предварително съгласие от автора, условията за приемането на мълчаливото съгласие трябва да бъдат стриктно определени.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000055">
                     <title id="B210000037">
                        <number>38</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000101">Всеки автор трябва по-специално да бъде действително уведомен за предстоящо използване на негово произведение от трето лице и ако не е съгласен с него, да му бъдат предоставени средства да го забрани.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000056">
                     <title id="B210000038">
                        <number>39</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000102">Всъщност, ако не е бил предварително и действително уведомен за такова предстоящо използване, авторът не би могъл да изрази позиция по него, а следователно и евентуално да го забрани, така че самото наличие на мълчаливо съгласие от негова страна в това отношение остава напълно хипотетично.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000057">
                     <title id="B210000039">
                        <number>40</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000103">Ето защо, ако липсват гаранции за действително им уведомяване за предвиждано използване на произведенията им и за средствата, които са им предоставени, за да го забранят, авторите de facto не биха имали възможност да изразят каквато и да било позиция по него.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000058">
                     <title id="B210000040">
                        <number>41</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000104">По отношение на национална правна уредба като разглежданата в главното производство следва да се отбележи, че същата възлага на лицензирано дружество да упражнява правото за разрешаване на цифровото използване на изчерпани книги, като същевременно позволява на авторите им да възразят срещу упражняването на това право в срок от шест месеца от вписването на споменатите книги в създадената за тази цел база данни.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000059">
                     <title id="B210000041">
                        <number>42</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000105">Упражняването на правото на възражение, предвидено от такава правна уредба в полза на всички притежатели на права върху съответните книги, и по-специално на авторите им, води до забрана на използването им, докато липсата на възражение от даден автор в определения срок може да се приеме с оглед на член 2, буква а) и на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 като израз на мълчаливо съгласие от негова страна за споменатото използване.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000060">
                     <title id="B210000042">
                        <number>43</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000106">От акта за преюдициално запитване обаче не става ясно разглежданата правна уредба да предвижда механизъм за гарантиране на действителното и персонално уведомяване на авторите. Следователно не е изключено някои от засегнатите автори дори и да не знаят за предвиждано използване на произведенията им и следователно да не могат да изразят позиция за или против него. При тези условия сама по себе си липсата на възражение от тяхна страна не може да се разглежда като израз на мълчаливото им съгласие за използването.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000061">
                     <title id="B210000043">
                        <number>44</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000107">Това важи в още по-голяма степен, като се има предвид, че предмет на такава правна уредба са книги, които в миналото са били публикувани и продавани, но вече не са. Тази специфика на разглеждания случай не допуска разумно да се предположи, че ако не е направено възражение, то всички автори на тези „забравени“ книги все пак подкрепят „възраждането“ на произведенията си за използване в цифров формат с търговска цел.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000062">
                     <title id="B210000044">
                        <number>45</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000108">Вярно е наистина, че Директива 2001/29 допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство да преследва цел за цифрово използване на изчерпани книги в интерес на културните нужди на потребителите и на обществото като цяло. Преследването на посочената цел и споменатият интерес обаче не могат да обосноват непредвидена от законодателя на Съюза дерогация на закрилата, която директивата гарантира на авторите.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000063">
                     <title id="B210000045">
                        <number>46</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000109">Накрая, следва да се отбележи, че правна уредба като разглежданата в главното производство позволява по-специално на авторите да прекратят използването с търговска цел на техни произведения в цифров формат, действайки или съвместно с издателите на посочените произведения в печатен формат, или сами, при условие все пак че във втория случай представят доказателства, че са единствените притежатели на права върху споменатите произведения.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000064">
                     <title id="B210000046">
                        <number>47</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000110">В това отношение следва да се напомни, първо, че тъй като правата за възпроизвеждане и за публично разгласяване по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 са изключителни, авторите са единствените лица, на които същата директива предоставя на оригинерно основание правото да използват произведенията си (вж. в този смисъл решение от 9 февруари 2012 г., Luksan, C‑277/10, EU:C:2012:65, т. 53).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000065">
                     <title id="B210000047">
                        <number>48</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000111">Ето защо Директива 2001/29 впрочем не забранява на държавите членки да предоставят определени права или определени ползи на трети лица, като например на издателите, но само при условие че тези права и ползи не засягат предоставяните от нея на авторите изключителни права (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2015 г., Hewlett-Packard Belgium, C‑572/13, EU:C:2015:750, т. 47—49).</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000066">
                     <title id="B210000048">
                        <number>49</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000112">Поради това следва да се приеме, че ако в контекста на прилагането на правна уредба като разглежданата в главното производство авторът на дадено произведение реши да прекрати използването му в цифров формат за в бъдеще, то той трябва да може да упражни това си право независимо от това дали в определени случаи такава е волята и на други лица, различни от тези, на които предварително е разрешил цифровото използване, а това означава следователно и независимо от съгласието на издателя, притежаващ впрочем само правата за използване на произведението в печатен формат.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000067">
                     <title id="B210000049">
                        <number>50</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000113">Второ, видно от член 5, параграф 2 от Бернската конвенция, която е задължителна за Съюза поради изложените в точка 32 от настоящото решение съображения, ползването и упражняването на правата за възпроизвеждане и публично разгласяване, които същата конвенция предоставя на авторите и които съответстват на тези по член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, не могат да бъдат подчинени на каквито и да било формалности.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000068">
                     <title id="B210000050">
                        <number>51</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000114">От това по-специално следва, че в контекста на правна уредба като разглежданата в главното производство авторът на произведение трябва да може да прекрати упражняването от трето лице на правата на използване в цифров формат, които той притежава върху това произведение, забранявайки му по този начин каквото и да било използване за в бъдеще в такъв формат, без да трябва в определени хипотези предварително да е изпълнил формалното условие да е доказал, че няма лица, които да са притежатели на други права върху споменатото произведение, като например за използването му в печатен формат.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000069">
                     <title id="B210000051">
                        <number>52</number>
                     </title>
                     <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000115">С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</para>
                  </blockquote>
               </section>
            </section>
            <section id="B000000011">
               <title style="04Titre1" id="B200000010">
                  <titlecontent id="B300000010">
                     <emphasis role="bold" id="B400000031">По съдебните разноски</emphasis>
                  </titlecontent>
               </title>
               <blockquote id="B010000070">
                  <title id="B210000052">
                     <number>53</number>
                  </title>
                  <para style="01PointnumeroteAltN" id="B150000116">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </section>
      </A_Motif>
      <Dispositif>
         <section id="D000000000">
            <para style="41DispositifIntroduction" id="D150000000">По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</para>
            <para style="30Dispositifalinea" id="D150000001">
               <emphasis role="bold" id="D400000000">Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.</emphasis>
            </para>
         </section>
      </Dispositif>
      <A_Signatures>
         <section id="D000000001">
<para style="77Signatures" id="D150000002">Подписи</para>

</section>
      </A_Signatures>
   </Affaire>
</A_Doc_Ref>