(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 10 октомври 2024 г. Финландия представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно договореното с Комисията.

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията изпрати на Финландия, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 10 октомври 2024 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Финландия, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 1,5 % през периода на корекция (2025 – 2031 г.) и 1,5 % през периода, обхванат от плана (2025 – 2028 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Финландия на 21 юни 2024 г.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 от юни до септември 2024 г. Финландия и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Финландия, и основните му допускания, планирания набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, включително реформите и инвестициите (като например всеобхватната реформа на социалната сигурност, включваща общо осигурително плащане, и всеобхватната реформа на социалното подпомагане), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

През октомври 2024 г., в съответствие с член 11, параграф 3 и член 36, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263, съгласно информацията, предоставена от Финландия в нейния план, страната започна процес на консултация с гражданското общество и с Икономическия съвет на Финландия (7). В съответствие с информацията, предоставена от Финландия в нейния план, планът беше обсъден от Икономическия съвет на 2 октомври 2024 г. Гражданското общество беше поканено на отворено изслушване на 3 октомври 2024 г.

(9)

Планът беше обсъден в националния парламент на 2 октомври 2024 г.

(10)

На 10 октомври 2024 г. Финландия представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 26 ноември 2024 г. (8)

(11)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Финландия поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (9).

(12)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(13)

Икономическата дейност във Финландия намаля с 1,2 % през 2023 г., като увеличенията на потребителските цени и лихвените проценти оказаха натиск върху потреблението и инвестициите, особено в строителния сектор. В съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква икономиката да се свие с 0,3 % през 2024 г. в резултат на стагнация на потреблението и спад на инвестициите през първата половина от годината. През 2025 г. се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,5 %, а частното потребление и инвестициите да се възстановят благодарение на увеличенията на реалните заплати и по-ниските разходи за финансиране, като същевременно се предвижда растежът на износа да се възстанови в съответствие с нарастващото чуждестранно търсене. През 2026 г. се очаква реалният БВП да се увеличи с 1,6 %, като се предвижда по-мащабното възстановяване да продължи. През прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) се очаква потенциалният БВП на Финландия да се увеличава с 0,6 % средно всяка година от 2024 г. до 2026 г. в резултат на натрупването на капитал и увеличението на общата факторна производителност. Равнището на безработица беше 7,2 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 8,2 % през 2024, 7,9 % през 2025 г. и 7,5 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 3,9 % през 2023 г. до 1,4 % през 2024 г. и да достигне 2,1 % през 2025 г. и 1,9 % през 2026 г.

(14)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Финландия възлизаше на 3,0 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 3,7 % от БВП през 2024 г. и да спадне до 3,0 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена – до 2,5 % през 2026 г. Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. включва проектобюджета на Финландия за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през септември. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 77,1 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да нарасне до 82,6 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да нарасне допълнително до 84,7 % от БВП в края на 2025 г. и до 85,3 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(15)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Финландия обхваща периода 2025 – 2028 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(16)

Планът съдържа информацията, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(17)

Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 2,2 % през годините 2025 – 2028. Освен това Финландия се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025 – 2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 2,4 %. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025 – 2031 г.), е по-висок от референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г. В плана се приема усреднен растеж на потенциалния БВП от 0,9 % за всяка година от периода на корекция. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да се увеличи от 1,7 % през 2024 г. до 2,1 % през 2025 г. и постепенно да нарасне до 2,4 % до края на периода на корекция.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Финландия

(18)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана консолидираният държавен дълг ще намалее от 81,7 % през 2024 г. до 78,2 % от БВП до края на периода на корекция през 2031 г., както е посочено в таблицата по-долу. След осъществяването на корекцията, в средносрочен план (т.е. до 2041 г.) се очаква съотношението на дълга към БВП да намалее допълнително в съответствие с плана, като спадне под 60 % от БВП през 2039 г. и достигне 52,7 % през 2041 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по консолидирания държавен бюджет в плана на Финландия

Така според плана консолидираният държавен дълг ще бъде сведен под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Това е правдоподобно въз основа на допусканията в плана, тъй като се очаква дългът да бъде под 60 % от БВП до 2041 г. при всички детерминистични стрес тестове в анализа на Комисията на устойчивостта на обслужването на дълга. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19)

Въз основа на допусканията и плана за нетните разходи по плана, дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще се понижи под 3 % от БВП през първата година от периода на корекция (т.е. 2025 г.) и ще продължи да намалява след това, като през 2031 г. ще се превърне в излишък. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(20)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е изтеглен в началото на периода в сравнение с линейния път, който по правило се изисква съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Причината за това е по-голямата фискална консолидация, която ще се извърши през 2025 г., и документирането в националните сметки на свързани с отбраната обществени поръчки през 2025 г. и 2027 г., което води до допълнителни отклонения от линейния профил. В резултат на това фискалната корекция през първите четири години от плана е повече от пропорционална на общата корекция. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с принципа за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Финландия

(21)

Ако заложените в плана допускания и ангажименти се реализират, структурният дефицит ще остане под 1,5 % от БВП през целия период на корекция. Поради това, въз основа на политическите ангажименти и макроикономическите допускания по плана, ще продължи да се спазва общият марж на устойчивост, посочен в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1263, поради което не е необходимо допълнително подобрение на структурното първично салдо, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(22)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като консолидираният държавен дълг ще бъде между 60 % и 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 0,5 процентни пункта средно годишно, докато спадне под 60 %. Този среден спад е изчислен за периода 2024 – 2031 г. и възлиза на 0,5 процентни пункта в плана. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.

(23)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Финландия на 21 юни 2024 г. По-специално в плана се използват различни допускания за първоначалната позиция през 2024 г., за растежа на потенциалния БВП и за корекциите наличности-потоци. Освен това фискалната корекция е съсредоточена в началото на периода. Необходима е внимателна оценка на тези разлики в допусканията, за да се гарантира, че те се базират на солидни и основани на данни икономически доводи, особено като се има предвид, че средният ръст на нетните разходи в плана е по-висок в сравнение с референтната траектория. Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

Оставащата разлика в допускането е свързана с преразгледаната първоначална позиция през 2024 г. и съответства на малко по-малък структурен първичен дефицит в сравнение с очакванията през пролетта. Това не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло, разликата между плана за нетните разходи в плана и в референтната траектория се обяснява с разлики в допусканията, които са надлежно обосновани в съответствие с член 13, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Като цяло, всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-висок среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото в референтната траектория. Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

(24)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени както чрез ограничаване на разходите, така и чрез дискреционни увеличения на приходите. Правителството прилага два пакета с мерки, фискалните постъпления от които се изчисляват на 9 милиарда евро (3,8 % от БВП). Те са разделени най-общо на 3,5 милиарда (1,5 % от БВП) от по-големите приходи (т.е. преки приходи от увеличената ставка на ДДС и непреки приходи от увеличения данък върху доходите и социалноосигурителните вноски поради по-голямата заетост в резултат на други мерки) и 5,5 милиарда (2,3 % от БВП) от по-малките разходи (т.е. икономии от областните социални служби, намаляване на социалните обезщетения и на други разходи). Повечето мерки на политиката, свързани с тези два пакета на консолидация, вече са приети, а други предстои да бъдат потвърдени или коригирани и определени количествено в годишните бюджети. Вече са приети няколко мерки по отношение както на приходите, така и на разходите, които ще окажат значително въздействие през 2025 г. Същевременно съществуват рискове за изпълнението на индикативната фискална стратегия в плана, които произтичат от възможността за по-малки от очакваните икономии в резултат на мерки, насочени към областните социални служби, и по-малко от очакването въздействие върху заетостта на правителствените реформи на пазара на труда. Освен това в проекта на бюджетен план за 2025 г. се отразяват дискреционни мерки на политиката в подкрепа на изпълнението на ангажимента за нетните разходи за 2025 г. (10)

(25)

В плана Финландия се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години. Наборът от реформи и инвестиции се състои от редица ангажименти от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ); един ангажимент от ПВУ с допълнителни спецификации, насочени към овладяване на надхвърлянето на бюджета; както и две нови реформи. Това включва следните мерки:

(26)

Мерките, обуславящи удължаването на периода на корекция, които са част от ПВУ (включително допълнителната спецификация за обновяване на законоустановените задължения и административните процедури на областните социални служби), са в съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като са достатъчно подробни, съсредоточени в началото на периода, обвързани със срокове и проверими. Двете мерки относно всеобхватната реформа на социалното подпомагане и въвеждането на общо осигурително плащане все още не са приети като законодателни актове, поради което на настоящия етап те не са подробни. В плана се предвиждат индикативен срок за приемането им и качествени целеви показатели за наблюдение на тяхното изпълнение.

(27)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Финландия се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментите ще бъде наблюдавани по време на изпълнението на плана. Съответно ангажиментите по ПВУ могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(28)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Финландия по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Очаква се мерките да подобрят функционирането на пазара на труда, да подпомогнат иновациите, да подобрят достъпа до здравеопазване и социално благосъстояние и да модернизират социалната сигурност, като по този начин ще се подобри потенциалът за растеж и устойчивост на финландската икономика. Очаква се представените реформи на пазара на труда да подпомогнат безработните в намирането на работа и да повишат коефициента на икономическа активност сред по-възрастните работници. В плана се предвижда, че двете мерки биха могли да доведат до създаването на около 20 000 работни места през периода 2025 – 2029 г. Очаква се включените в ПВУ инвестиции в НИРД да подобрят както потенциала за растеж, така и устойчивостта на Финландия чрез повишаване на производителността (планът съдържа консервативна прогноза, че увеличението на инвестициите в НИРД с 1 % ще доведе до увеличение на производителността с 0,02 %), привличане на частни инвестиции и подпомагане на екологичния преход и на декарбонизацията на енергийната система. Според финландското правителство се очаква създаването на областни социални служби и развитието на услугите за електронно здравеопазване да подобрят достъпа до здравеопазване, което е особено важно, тъй като неудовлетворените потребности от медицински грижи са над средното равнище за ЕС, а финландското общество бързо застарява. Реформите за въвеждане на общо осигурително плащане и реформата на социалното подпомагане са предназначени да оптимизират социалната политика, да намалят административните разходи, да направят социалната сигурност по-справедлива и да повишат стимулите за работа, като по този начин ще подпомогнат заетостта. Ще трябва да се наблюдава въздействието върху социалното сближаване. Освен това все още не се е материализирал ефектът на реформата на пазара на труда върху заетостта и повишаването на производителността вследствие на инвестициите в НИРД. В допълнение, областните социални служби са изправени през редица затруднения през първите си години на работа и правителството предложи в плана допълнителни спецификации по един ангажимент от ПВУ за обновяване на законоустановените задължения и административните процедури на областните социални служби, за да се намали техният дефицит. Като цяло, взети заедно, допусканията относно въздействието на обуславящите удължаването реформи и инвестиции върху растежа изглеждат правдоподобни, но е необходимо внимателно наблюдение на развитието в бъдеще и на конкретните въздействия. Това също така налага да се проведат съдържателни консултации със заинтересованите страни, включително социалните партньори и съответните организации на гражданското общество, и да се извърши оценка на свързаните с разпределението и кумулативните ефекти от мерките.

(29)

Очаква се наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Тези мерки допълват вече влезлите в сила пакети за фискална консолидация, както е посочено по-горе при представянето на фискалната стратегия. Основният пряк ефект от тези допълнителни мерки се очаква от изпълнението на мерки за намаляване на дефицита на областните социални служби, който бе в размер на 1,4 милиарда евро през 2023 г., чрез обновяване на законоустановените задължения и административните процедури на областните социални служби. По-конкретно правителството предприема мерки за намаляване на разходите на областните социални служби с 685 милиона евро през периода 2025 – 2028 г., като същевременно самите областни социални служби се стремят да прилагат мерки за намаляване на своите разходи с 874 милиона евро до 2028 г. Освен това правителството очаква да постигне годишни икономии в размер на 100 милиона евро от реформата на социалното подпомагане. Възможно е да бъдат постигнати други преки икономии от по-ниските административни разходи за всяко заявление за обезщетение в резултат на приемането на единния модел на обезщетение, както и от по-малките плащания, свързани с премахването на допълнителни дни обезщетение за безработица. Непреките фискални икономии са свързани най-вече с очакваното положително въздействие на реформите на пазара на труда върху заетостта (т.е. въвеждането на северния модел на службите по заетостта и премахването на допълнителните дни обезщетение за безработица), като това ще повиши потенциалния растеж и ще генерира данъчни приходи. Всеобхватната реформа на социалната сигурност, включваща общо осигурително плащане, и всеобхватната реформа на социалното подпомагане също могат да окажат въздействие върху заетостта чрез повишаване на стимулите за работа, а оттам и непряко положително фискално въздействие. Докато реализираните икономии от мерките биха могли да са по-малки от очакваното, фискалните икономии, произтичащи от допълнителната спецификация в ПВУ за обновяване на законоустановените задължения и административните процедури на областните социални служби, вероятно няма да са пренебрежими с оглед на мащаба на прогнозите за икономии (т.е. 1,6 милиарда евро). Като цяло осъществяването на непреки икономии зависи в изключително голяма степен от въздействието на реформите на пазара на труда върху заетостта.

(30)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, допринася за общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Реформите на социалната сигурност и пазара на труда допринасят за социалната устойчивост, по-специално чрез спазване на принципите на Европейския стълб на социалните права, като например активна подкрепа за заетостта, социална закрила и обезщетения за безработица. Включените в ПВУ инвестиции за НИРД в областта на екологичния преход се очаква да повишат иновациите в технологиите с ниски въглеродни емисии и в енергийната инфраструктура, като по този начин ще допринесат за справедлив екологичен преход и за гарантиране на енергийната сигурност. Въвеждането на цифрови иновации в социалната сфера и здравеопазването допринася за справедлив цифров преход чрез повишаване на цифровизацията на публичните услуги. Другият общ приоритет на ЕС, а именно изграждането на отбранителни способности, не е обхванат от набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването.

(31)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен с уместните (11) СДП, отправени като част от европейския семестър, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен със следните СДП, насочени към:

(32)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

(33)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Въвеждането на единния модел на обезщетение и реформата на социалното подпомагане не противоречат на ангажиментите в ПВУ, докато останалите мерки произтичат пряко от ангажименти, поети по ПВУ.

(34)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като цяло на отговарящ на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

(35)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва десет реформи и инвестиции.

(36)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, посочени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва реформа за увеличаване на средствата за НИРД на 4 % от БВП до 2030 г., като една трета от финансирането се осигурява от публични източници, което би означавало увеличение с около 280 милиона евро годишно до 2030 г. Допълнителните публични средства за НИРД ще бъдат разпределени за подпомагане на корпоративната НИРД, сътрудничество между предприятията и изследователите, финансиране на научноизследователски проекти и научноизследователски инфраструктури, наред с други позиции. Мярката е насочена към СДП от 2019 г. и 2020 г., свързани с научните изследвания и иновациите, и е в съответствие с цифровия компас на Финландия и с националната стратегическа пътна карта на Финландия за цифровото десетилетие.

(37)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва мерки за намаляване на обезщетенията, с които се създават демотивиращи фактори за работа (например промените при обезщетенията за безработица се очаква да повишат заетостта с 40 000 работници по време на мандата на правителството, а намаленията при индексирането на социалноосигурителните обезщетения се очаква да повишат заетостта с 18 600 работници през същия период), мерки за намаляване на недостига на работна ръка (например увеличения както на финансирането, така и на наличните места в области с недостиг на работна ръка, като например медицината) и мерки за подобряване на достъпа до здравеопазване и намаляване на списъците на чакащите (например чрез увеличаване на финансирането за възстановяване на разходи за частно здравно обслужване). Мерките са насочени към СДП от 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., свързани с активните политики по заетостта, стимулите за работа и участието на пазара на труда, здравеопазването и образованието.

(38)

Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, планът не включва други реформи и инвестиции.

(39)

Що се отнася до общия приоритет за отбранителни способности, планът включва съществени реформи и инвестиции.

(40)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Финландия. Планът съдържа подходяща препратка към националната програма за реформи на Финландия за 2024 г., в която се описват полезните взаимодействия и допълването с политиката на сближаване и ПВУ.

(41)

В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Финландия, свързани с общите приоритети на ЕС. По отношение на справедливия екологичен и цифров преход в плана се подчертава необходимостта от инвестиции в чиста енергия, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива, и в революционни технологии, като например изкуствения интелект, за да се укрепи допълнително екологичният преход. По отношение на социалната и икономическата устойчивост в плана се подчертава необходимостта от инвестиции, свързани с повишаването на образователната степен и непрекъснатото учене. По отношение на енергийната сигурност в плана се подчертава необходимостта от инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта на ЕС от трети държави. По отношение на изграждането на отбранителни способности в плана се подчертава необходимостта от инвестиции за укрепване на отбранителните способности на Финландия в съответствие с ангажиментите в НАТО.

(42)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Финландия изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(43)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Финландия и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(44)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(45)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. Съветът приветства факта, че съответните заинтересовани страни са били ангажирани на национално равнище преди представянето на плана. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана. По-специално Съветът отбелязва, че влошаващата се обстановка по отношение на сигурността вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна оказва въздействие върху икономиката, което има последици за публичните финанси във Финландия.

(46)

Съветът очаква Финландия да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(47)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(48)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Финландия в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Финландия, оправдава удължаването на периода на корекция от 4 на 7 години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Финландия да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(49)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(50)

Съветът очаква представянето от Финландия на годишния доклад за напредъка, който следва да съдържа по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(51)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Финландия плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен,

1.

2.