ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.3.2021
COM(2021) 201 final
2021/0077(BUD)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция и Франция във връзка с природни бедствия и на Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.Контекст на предложението
Настоящото решение се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-нататък „ФСЕС“) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета (наричан по-нататък „Регламентът“) в размер на 484 199 841 EUR за оказване на помощ на Гърция и Франция във връзка с регионалните природни бедствия, настъпили в тези държави през 2020 г., както и на 20 държави членки и присъединяващи се страни (Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия, Испания) в отговор на тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.
Това мобилизиране на средства е придружено от проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 2/2021, с който се предлага да бъде пренесена сумата от 47 981 598 EUR от неусвоените средства за 2020 г. директно към оперативния бюджетен ред на ФСЕС, и от трансфер DEC № 03/2021, с който се предлага сумата от 427 543 750 EUR да бъде прехвърлена от реда за резерва за солидарност и спешна помощ (наричан по-нататък „SEAR“) към оперативния бюджетен ред на ФСЕС както като поети задължения, така и като плащания. В съответствие с член 4а, параграф 4 от Регламента за ФСЕС сумата от 50 000 000 EUR вече е вписана в общия бюджет за 2021 г. (като поети задължения и плащания) за плащането на авансови суми. Тези бюджетни кредити ще бъдат използвани за плащането на авансови суми в размер на 8 674 493 EUR за регионалните природни бедствия в Гърция и Франция. Авансовите суми за свързаните с COVID-19 случаи в размер на 132 736 830 EUR бяха изплатени от средствата за ФСЕС за 2020 г.
2.Информация и условия
2.1Гърция — наводненията в региона на Sterea Ellada през август 2020 г.
(1)На 29 октомври 2020 г. Гърция подаде заявление за финансов принос от ФСЕС за финансиране на спешни и възстановителни действия след наводненията в региона Sterea Ellada през август 2020 г.
(2) Заявлението беше подадено в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети, причинени от бедствието, на 9 август 2020 г. и съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 4 от Регламента.
(3)Бедствието е природно, поради което попада в обхвата на ФСЕС.
(4)В заявлението събитието беше представено като „регионално природно бедствие“, както е посочено в член 2, параграф 3 от Регламента, което се определя като всяко природно бедствие в регион на ниво 2 по NUTS на отговаряща на условията държава, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион. Гръцките органи оценяват общите преки щети на 132 004 000 EUR. Причинените щети представляват 1,54 % от БВП на съответния регион Sterea Ellada на ниво 2 по NUTS и следователно надвишават прага от 128 286 000 EUR (1,5 % от регионалния БВП). Поради това подаденото от Гърция заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от ФСЕС. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3, параграф 2 от Регламента, с изключение на буква д).
(6)В заявлението си от 29 октомври 2020 г. Гърция поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 2 март 2021 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2021) 1507 за предоставяне на авансова сума в размер на 330 010 EUR. Размерът на авансовата сума ще бъде взет предвид при изчисляването на салдото на средствата, предназначени за държавата бенефициер. Комисията ще събере недължимо платените авансови суми.
(7)В заявлението са описани подробно събитието и характерът на щетите. На 9 август 2020 г. лятната буря Талия, която 2 дни по-рано засегна Северна Гърция, се засили около централната и югоизточната част на континентална Гърция, което доведе до развитие на вертикална метеорологична дейност и екстремни метеорологични явления. Екстремните метеорологични условия доведоха до поройни валежи (300 mm за 8 часа), интензивни гръмотевични бури и силни ветрове. Поройните дъждове доведоха до преливането на две реки, затварянето на пътищата и наводняването на 3000 домове, като туристите и местното население се оказаха блокирани. Всичките шест основни моста на река Лилас се срутиха, а реката пострада от ерозирали пътни насипи. Екстремните метеорологични условия причиниха значителни щети на електроенергийната мрежа, публичната инфраструктура и частните жилища, като голяма част от регионалната пътна мрежа стана временно или трайно неизползваема. Поради наклонения топографски пейзаж бързите валежи причиниха катастрофални внезапни наводнения и свлачища (главно във водосборните басейни на реките). Наводненията и калните свлачища отнеха живота на 8 души. Предприятията и селскостопанският сектор също претърпяха значителни щети. Като цяло материалните щети по мрежовата инфраструктура (водоснабдяване/отпадъчни води, транспорт, мостове, енергийна и далекосъобщителна мрежа) представляват най-големите разходи от общите прогнозни преки щети, включени в заявлението.
(8)Гърция оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 106 124 000 EUR и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 69 милиона евро) се отнася до разходите за възстановяване на транспортната инфраструктура (пътища и мостове), следвани от разходите за операции по почистване на засегнатите от бедствия райони (над 27 милиона евро).
(9)Гръцките органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
(10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
(11)В контекста на прилагането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения бяха приключени следните действия: предварителният доклад за оценка на риска от наводнения (март 2012 г.), установяването на потенциалните зони с висок риск от наводнения в 14-те района на речните басейни на страната и актуализацията на предварителния доклад за оценка на риска от наводнения (ноември 2012 г.). През март 2017 г. беше допълнена информацията за опасностите от наводнения и други рискове за 14-те района на речните басейни на страната. Плановете за управление на риска от наводнения на всички райони на речните басейни на страната бяха завършени.
2.2Гърция — циклонът Янос през септември 2020 г.
(1)На 9 декември 2020 г. Гърция подаде заявление за финансов принос от ФСЕС за финансиране на спешни и възстановителни действия след щетите, причинени от средиземноморския циклон Янос през септември 2020 г.
(2)Заявлението беше подадено в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети, причинени от бедствието, на 19 септември 2020 г. и съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 4 от Регламента.
(3)Бедствието е природно, поради което попада в обхвата на ФСЕС.
(4)В заявлението събитието беше представено като „регионално природно бедствие“, както е посочено в член 2, параграф 3 от Регламента, което се определя като всяко природно бедствие в регион на ниво 2 по NUTS на отговаряща на условията държава, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион или 1,5 % от претегления БВП в случай на многорегионално бедствие. Заявлението се отнася до пет гръцки региона на ниво 2 по NUTS (Ionia Nisia (EL62), Sterea Ellada (EL64), Ditiki Ellada (EL63), Thessalia (EL61), Peloponnisos (EL65). Гръцките органи оценяват общите преки щети на 863 540 756 EUR. Причинените щети представляват 11,08 % от претегления БВП на пет засегнати региона на ниво 2 по NUTS, поради което надвишават прага. Поради това подаденото от Гърция заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от ФСЕС. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3, параграф 2 от Регламента, с изключение на буква д).
(6)В заявлението си от 9 декември 2020 г. Гърция поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 2 март 2021 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2021) 1511 за предоставяне на авансова сума в размер на 2 158 852 EUR. Размерът на авансовата сума ще бъде взет предвид при изчисляването на салдото на средствата, предназначени за държавата бенефициер. Комисията ще събере недължимо платените авансови суми.
(7)В заявлението са описани подробно събитието и характерът на щетите. Циклонът Янос, който е известен също под името Medicane Ianos, е рядко срещан средиземноморски циклон от тропически тип, който засегна Гърция в периода 17—20 септември 2020 г. Тази рядка ураганоподобна буря бушува в цяла Гърция през централната част на Тесалия, като в засегнатите райони предизвика силни ветрове, достигащи 120 km/h, поройни дъждове и наводнения, които причиниха смъртта на четирима души и огромни щети на къщи и инфраструктура. Обилните валежи засегнаха няколко речни басейна, характеризиращи се със стръмна морфология, което причини големи вълни на наводнения. Огромни количества вода се изляха в градовете Karditsa и Mouzaki, които бяха наводнени в продължение на няколко дни. В град Karditsa бяха наводнени общо 5000 имота, 97 % от магазините претърпяха щети, а 15 села в региона пострадаха от сериозни разрушения. В много села имаше значителни прекъсвания на електрозахранването и водоснабдяването. Железопътната инфраструктура и пътната мрежа претърпяха сериозни щети. В планинския район бяха регистрирани 100 свлачища и 40 разрушени моста. Тонове кал и чакъл, стотици изкоренени дървета и счупени клони предизвикаха проблеми по пътната мрежа. На островите Итака, Кефалония и Закинтос бе обявено извънредно положение поради широко разпространените наводнения и прекъсвания на електрозахранването. Службите за спешно реагиране докладваха, че са получили над 2500 обаждания за помощ от хора, блокирани в наводнени домове и автомобили, а гръцката противопожарна служба спаси почти 1000 души в засегнатите региони.
(8)Гърция оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 507 660 619 EUR и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 293 милиона евро) се отнася до разходите за възстановяване на транспортната инфраструктура, следвани от разходите за възстановяване на инфраструктурата за водоснабдяване и отпадни води (над 13 милиона евро).
(9)Гръцките органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
(10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
(11)В контекста на прилагането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения бяха приключени следните действия: предварителният доклад за оценка на риска от наводнения (март 2012 г.), установяването на потенциалните зони с висок риск от наводнения в 14-те района на речните басейни на страната и актуализацията на предварителния доклад за оценка на риска от наводнения (ноември 2012 г.). През март 2017 г. беше допълнена информацията за опасностите от наводнения и други рискове за 14-те района на речните басейни на страната. Плановете за управление на риска от наводнения на всички райони на речните басейни на страната бяха завършени.
2.3Гърция — земетресението на островите Самос, Икария и Хиос през октомври 2020 г.
(1)На 22 януари 2021 г. Гърция подаде заявление за финансов принос от ФСЕС за финансиране на спешни и възстановителни действия след щетите, причинени от земетресението на островите Самос, Икария и Хиос през октомври 2020 г.
(2)Заявлението беше подадено в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети, причинени от бедствието, на 30 октомври 2020 г. и съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 4 от Регламента.
(3)Бедствието е природно, поради което попада в обхвата на ФСЕС.
(4)В заявлението събитието беше представено като „регионално природно бедствие“, както е посочено в член 2, параграф 3 от Регламента, което се определя като всяко природно бедствие в регион на ниво 2 по NUTS на отговаряща на условията държава, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион. Гръцките органи оценяват общите преки щети на 101 252 020 EUR. Причинените щети представляват 39,72 % от БВП на съответния регион Voreio Aigaio на ниво 2 по NUTS и следователно надвишават прага от 38 239 500 EUR (1,5 % от регионалния БВП). Поради това подаденото от Гърция заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от ФСЕС. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3, параграф 2 от Регламента, с изключение на буква д).
(6)В заявлението си от 22 януари 2021 г. Гърция поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 8 март 2021 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2021) 1623 за предоставяне на авансова сума в размер на 253 131 EUR. Размерът на авансовата сума ще бъде взет предвид при изчисляването на салдото на средствата, предназначени за държавата бенефициер. Комисията ще събере недължимо платените авансови суми.
(7)В заявлението са описани подробно събитието и характерът на щетите. На 30 октомври 2020 г. на около 14 km североизточно от гръцкия остров Самос бе регистрирано земетресение с магнитуд 7,0. Три дни след основното земетресение бяха регистрирани около 150 вторични труса с различна интензивност. Разместването на земните пластове по време на първоначалното земетресение предизвика рязка промяна в морското дъно и подводно свлачище. В резултат на това първоначалното земетресение беше последвано от появата на три гравитационни вълни (цунами) с височина до 1,5 метра, които заляха различни области в северната част на Самос. Земетресението и цунамито причиниха щети на островите Самос, Икария и Хиос в северно Егейско море. При бедствието загинаха двама души и бяха ранени 19 поради срутването на сгради и падането на отломки. Големи щети бяха нанесени на църкви, училища, музейни изложби и частни домове. В град Вати на остров Самос има значителни щети и 2000—3000 души са изправени пред проблеми с жилищното настаняване. Всяка съществуваща стара каменна сграда понесе поражения, които варираха от незначителни щети до пълно разрушаване. Общо 300 къщи пострадаха в Самос вследствие на земетресението. Земетресението разруши важна част от пътната мрежа.
(8)Гърция оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 23 785 020 EUR и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 10 милиона евро) се отнася до разходите за възстановяване на транспортната инфраструктура, следвани от разходите за възстановяване на училищната инфраструктура (над 6,6 милиона евро) и разходите за операции по почистване на засегнатите от бедствия райони (над 4,5 милиона евро).
(9)Гръцките органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
(10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
(11)В заявлението на Гърция е представено описание на прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия според естеството на бедствието. След силните земетресения, засегнали Гърция между 1978 и 1981 г., гръцкото правителство създаде политика за предотвратяване и управление на рисковете от природни бедствия с цел подобряване на устойчивостта на местните общности чрез рамка за прилагане на политики за намаляване на известните рискове, справяне с последиците от земетресения и процедури/действия за предотвратяване на нови рискове. Гръцкият антисеизмичен строителен кодекс съдържа актуализираната карта на сеизмичната опасност.
2.4Франция — бурята Алекс в региона Provence-Alpes-Côtes d’Azur през октомври 2020 г.
(1)На 21 декември 2020 г. Франция подаде заявление за финансов принос от ФСЕС за финансиране на спешни и възстановителни действия след щетите, причинени от бурята Алекс в региона Provence-Alpes-Côtes d’Azur през октомври 2020 г.
(2)Заявлението беше подадено в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети, причинени от бедствието, на 2 октомври 2020 г. и съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 4 от Регламента.
(3)Бедствието е природно, поради което попада в обхвата на ФСЕС.
(4)В заявлението събитието беше представено като „регионално природно бедствие“, както е посочено в член 2, параграф 3 от Регламента, което се определя като всяко природно бедствие в регион на ниво 2 по NUTS на отговаряща на условията държава, което предизвиква преки щети, надвишаващи 1,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на този регион. Френските органи оценяват общите преки щети на 2 373 000 000 EUR. Причинените щети представляват 1,5 % от БВП на съответния регион Provence-Alpes-Côtes d’Azur на ниво 2 по NUTS и следователно надвишават прага от 2 372 040 600 EUR (1,5 % от регионалния БВП). Поради това подаденото от Франция заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
(5)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от ФСЕС. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3, параграф 2 от Регламента, с изключение на буква д).
(6)В заявлението си от 21 декември 2020 г. Франция поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 22 февруари 2021 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2021) 1340 за предоставяне на авансова сума в размер на 5 932 500 EUR. Размерът на авансовата сума ще бъде взет предвид при изчисляването на салдото на средствата, предназначени за държавата бенефициер. Комисията ще събере недължимо платените авансови суми.
(7)В заявлението са описани подробно събитието и характерът на щетите. Бурята Алекс се развихри във Франция от 1 до 4 октомври 2020 г. Тя причини особено тежки щети в региона Provence-Alpes-Côtes d’Azur. Изключително проливните валежи засегнаха различни алпийски долини, разположени на север от град Ница, с интензитет, който на места надвишаваше количествата, регистрирани веднъж на 100 години. Съчетанието от проливни валежи и местната морфология (характеризираща се с тесни долини със стръмни склонове) задейства множество опасни процеси, като свлачища, потоци от отломки, внезапни наводнения и тежки ерозионни процеси по протежение на водните течения. Кумулативно количествата от валежи достигнаха обеми, които никога преди това не са били регистрирани. В резултат на това всички инфраструктурни мрежи претърпяха сериозни щети и разрушения, а няколко града бяха изолирани поради срутването на мостове и основни пътища. Стотици къщи бяха засегнати и 9 души загубиха живота си. Интензивността и количеството на дъждовете представляват събитие, случващо се само веднъж или по-малко от веднъж на столетие, и бяха придружени от силни ветрове (с регистрирана скорост до 161 km/h). Особено засегнатите общини се намират в долините на реките Roya, Tiné и Vésubia. В по-малка степен бяха засегнати и долините на реките Estéron и Var. В първите дни на бурята всички мрежи (водоснабдяване, електричество и пътища) бяха прекъснати в долините на реките Roya, Tiné и Vésubia, в които хората останаха откъснати от външния свят. Като цяло бурята нанесе опустошителни щети на публичната и частната собственост и значителни щети на пътната и железопътната инфраструктура и електрическите мрежи. Бедствието засегна сериозно бизнеса и туризма.
(8)Франция оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 1 805 243 000 EUR и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 663 милиона евро) се отнася до разходите за възстановяване на пътната инфраструктура, следвани от разходите за ремонт на обществени сгради/обекти (над 340 милиона евро).
(9)Френските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
(10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
(11)Директива 2007/60/ЕО е транспонирана във френското право с член 221 от Закон № 2010-788 от 12 юли 2010 г. за установяване на национален ангажимент в областта на околната среда и с Указ № 2011-227 от 2 март 2011 г. относно оценката и управлението на риска от наводнения. За целите на транспонирането на тази директива френската държава избра да разчита на национални действия, като изготви национална стратегия за управление на риска от наводнения, и на териториални действия с планове за управление на риска от наводнения, изготвени на равнище район на речен басейн. Планът за управление на риска от наводнения е инструментът за транспониране на Директивата за наводненията на местно равнище.
2.5 Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия, Испания — тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.
През декември 2019 г. СЗО беше уведомена за епидемия от пневмония с неизвестен произход от района на Ухан, Китай. По-късно беше установено, че причинителят на епидемията е нов щам на коронавируса, който преди това не е бил известен при хората — заболяване, причинено от коронавирус, 2019 (COVID-19). На 30 януари 2020 г. СЗО обяви извънредна епидемична ситуация от международен мащаб поради епидемията от новия коронавирус.
През 2020 г. в рамките на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса Регламентът за ФСЕС беше изменен чрез включване на тежките извънредни ситуации в областта на общественото здраве в обхвата на принципа на солидарност на ЕС.
Впоследствие до крайния срок 24 юни 2020 г. Комисията получи 22 заявления за финансова помощ от ФСЕС. Помощ поискаха общо 19 държави — членки на ЕС (Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания), и три присъединяващи се страни (Албания, Черна гора и Сърбия).
Службите на Комисията разгледаха задълбочено всички получени заявления в съответствие с Регламента за ФСЕС, и по-специално с членове 2, 3 и 4 от него. Най-важните елементи на оценката са обобщени по-долу.
(1)И 22-те заявления бяха подадени до официалния краен срок 24 юни 2020 г. за тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 (т.е. в рамките на дванадесетте седмици след влизането в сила на изменящия Регламент (ЕС) 2020/461).
(2)Пандемията от COVID-19 е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, поради което попада в приложното поле на ФСЕС.
(3)Получените 22 заявления съдържат цялата информация, която се изисква съгласно член 4 от Регламента.
(4)Седем държави — членки на ЕС, поискаха в заявленията си да им бъде платена авансова сума от част от очакваните средства от ФСЕС (Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Португалия и Испания). В член 4а от Регламента се предвижда възможност за отправяне на искане за отпускане на авансова сума от Фонда, която възможност може да се ползва само от държавите членки. Службите на Комисията извършиха предварителна оценка на заявленията, получени от тези седем държави членки, и заключиха, че условията за отпускане на авансова сума от ФСЕС са изпълнени и за седемте заявления.
(5)През 2020 г. службите на Комисията определиха въз основа на предварителната оценка временно приетите общи разходи за Хърватия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Португалия и Испания единствено за целите на определянето на авансовото плащане. С последното изменение на Регламента за ФСЕС максималният размер на авансовото плащане беше увеличен на 25 % от размера на финансовите средства, като авансовото плащане не може да надхвърля 100 милиона евро.
(6)На 27 ноември 2020 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2020) 8574 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 23 279 441 EUR и впоследствие я изплати на Ирландия.
(7)На 2 декември 2020 г. Комисията прие:
–Решение за изпълнение C(2020) 8686 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 8 462 280 EUR и впоследствие я изплати на Хърватия;
–Решение за изпълнение C(2020) 8667 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 15 499 409 EUR и впоследствие я изплати на Германия;
–Решение за изпълнение C(2020) 8687 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 4 535 700 EUR и впоследствие я изплати на Гърция;
–Решение за изпълнение C(2020) 8683 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 26 587 069 EUR и впоследствие я изплати на Унгария;
–Решение за изпълнение C(2020) 8688 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 37 528 511 EUR и впоследствие я изплати на Португалия;
–Решение за изпълнение C(2020) 8696 за предоставяне на авансова сума от ФСЕС в размер на 16 844 420 EUR и впоследствие я изплати на Испания.
(8)В съответствие с Регламента размерът на авансовата сума бе взет предвид при изчисляването на салдото на финансовия принос за държавата бенефициер. Комисията ще събере недължимо платените авансови суми.
(9)Всички получени заявления бяха оценени като един пакет, за да се гарантира последователно и равно третиране. Комисията разгледа задълбочено няколко аспекта, като например допустимостта на разходите (включително анализира дали представените разходи обхващат допустими операции и дали разходите попадат в периода на допустимост), спешния характер на разходите, пряката връзка с пандемията от COVID-19 и съгласуваността на цялостната оценка. Когато бе необходимо, Комисията поиска от държавите кандидатки да предоставят допълнителна информация, обяснения и обосновка.
(10)Обмен на кореспонденция с отговорните национални органи позволи на Комисията да изясни въпроси, свързани с допустимостта на определени видове декларирани разходи и да приключи своята оценка. Вследствие на това службите на Комисията изчислиха общите публични разходи за мерки за спешно реагиране, приети за всяко заявление.
(11)По време на оценката и след обмена на кореспонденция с полските органи службите на Комисията установиха, че общите преки публични разходи, докладвани от полските органи в тяхното заявление за ФСЕС, подадено на 22 юни 2020 г., са надценени и следователно трябва да бъдат намалени със съгласието на тези органи. Тъй като прагът за тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве за Полша през 2020 г. е 1 430,574 милиона евро и коригираните общи публични разходи остават значително под съответния праг, заявлението на Полша не отговаря на условията за получаване на подкрепа от ФСЕС.
(12)По време на оценката и след обмена на кореспонденция със словенските органи службите на Комисията установиха, че общите публични разходи, докладвани от словенските органи в тяхното заявление за ФСЕС, подадено на 17 юни 2020 г., са надценени и следователно трябва да бъдат намалени. Тъй като прагът за тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве за Словения през 2020 г. е 135,102 милиона евро и коригираните общи публични разходи остават под съответния праг, заявлението на Словения не отговаря на условията за получаване на подкрепа от ФСЕС.
2.6Заключение
Поради изложените по-горе причини бедствията, посочени в заявленията, подадени от Гърция и Франция, както и в 20-е заявления във връзка с пандемията от COVID-19, отговарят на условията, предвидени в Регламента.
3.Финансиране със средствата от ФСЕС за 2021 г.
В Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (наричан по-нататък „Регламентът за МФР“), и по-специално в член 9 от него, се предвижда възможност за мобилизиране на средства от ФСЕС в контекста на SEAR. В точка 10 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (МИС), са определени редът и условията за мобилизиране на средства от ФСЕС в контекста на SEAR.
Тъй като солидарността бе главното основание за създаването на ФСЕС, Комисията счита, че помощта следва да бъде прогресивна. Това означава, че според досегашната практика частта от щетите, надвишаваща прага за „големи природни бедствия“ за мобилизиране на средства от ФСЕС (т.е. 0,6 % от БНД или 3 милиарда евро по цени от 2011 г., в зависимост от това коя е по-малката сума), следва да води до по-голям интензитет на помощта в сравнение с щетите до този праг. Прилаганият в миналото процент за определяне на отпусканите средства за големи бедствия е 2,5 % от общите преки щети под прага и 6 % от щетите над прага. Що се отнася до регионалните бедствия и бедствията, приети съгласно разпоредбата за съседна държава, процентът е 2,5 %.
Средствата не може да надвишават очакваните общи разходи за допустимите действия. Методиката за изчисляване на помощта бе изложена в годишния доклад относно ФСЕС за периода 2002—2003 г. и бе приета от Съвета и от Европейския парламент.
Въз основа на заявленията, подадени от Гърция и Франция, изчислението на финансовия принос от ФСЕС, което се основава на оценката на общите причинени преки щети, е както следва:
|
Държави членки
|
Вид бедствие
|
Общи преки щети
(EUR)
|
Приложен праг за регионални бедствия
[1,5 % от БВП]
( EUR)
|
Общ размер на предложената помощ
(EUR)
2,5 % от общите преки щети
|
Авансови суми
(EUR)
|
|
ГЪРЦИЯ
наводненията в Sterea Ellada
|
Регионално
(член 2, параграф 3)
|
132 004 000
|
128 286 000
|
3 300 100
|
330 010
|
|
ГЪРЦИЯ
циклонът Янос
|
Регионално
(член 2, параграф 3)
|
863 540 756
|
116 933 271
|
21 588 519
|
2 158 852
|
|
ГЪРЦИЯ
земетресение
|
Регионално
(член 2, параграф 3)
|
101 252 020
|
38 239 500
|
2 531 301
|
253 131
|
|
ФРАНЦИЯ
бурята Алекс
|
Регионално
(член 2, параграф 3)
|
2 373 000 000
|
2 372 040 600
|
59 325 000
|
5 932 500
|
|
ОБЩО
|
86 744 920
|
8 674 493
|
В случай на тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве Комисията прилага метод за определяне на размера на помощта, който е сходен на метода, използван за природните бедствия: държавата получава 2,5 % от общия размер на допустимите публични разходи до специфичния за държавата праг за тежки извънредни ситуации в областта на общественото здраве плюс 6 % от частта от публичните разходи, която надвишава прага. Това беше съобщено и чрез уебсайта на Комисията. Тъй като това изчисление доведе до обща сума за всички държави, която надхвърля наличните бюджетни средства, сумите по държави бяха намалени на пропорционална основа.
Поради това, що се отнася до заявленията за ФСЕС, подадени от Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания, свързани с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19, службите на Комисията предлагат на бюджетния орган да бъдат мобилизирани следните суми:
|
|
Държава
|
Общо заявени публични разходи
(EUR)
|
Общо допустими публични разходи, приети от ЕК (EUR)
|
праг за тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве
(милиони евро)
|
Потенциален размер на помощта
(EUR)
|
Пропорционален размер
на помощта
(EUR)
|
Изплатена авансова сума
|
Остатък, който трябва да бъде мобилизиран
(EUR)
|
|
1
|
Албания
|
54 998 000
|
54 755 654
|
38,852
|
1 925 519
|
905 271
|
0
|
905 271
|
|
2
|
Австрия
|
2 111 595 244
|
1 798 883 065
|
1 153,959
|
67 544 419
|
31 755 580
|
0
|
31 755 580
|
|
3
|
Белгия
|
2 192 550 000
|
2 132 102 000
|
1 388,322
|
79 334 850
|
37 298 777
|
0
|
37 298 777
|
|
4
|
Хърватия
|
658 771 839
|
358 524 373
|
151,638
|
16 204 132
|
7 618 270
|
8 462 280
|
0
|
|
5
|
Чехия
|
1 832 510 000
|
959 231 097
|
588,597
|
36 952 971
|
17 373 205
|
0
|
17 373 205
|
|
6
|
Естония
|
173 328 000
|
171 932 664
|
76,647
|
7 633 315
|
3 588 755
|
0
|
3 588 755
|
|
7
|
Франция
|
7 011 813 781
|
4 284 611 574
|
1 792,639
|
194 334 329
|
91 365 053
|
0
|
91 365 053
|
|
8
|
Германия
|
2 079 000 000
|
2 079 000 000
|
1 792,639
|
61 997 635
|
29 147 795
|
15 499 409
|
13 648 386
|
|
9
|
Гърция
|
623 925 000
|
623 925 000
|
551,220
|
18 142 800
|
8 529 722
|
4 535 700
|
3 994 022
|
|
10
|
Унгария
|
1 997 208 000
|
1 632 956 193
|
385,263
|
84 493 167
|
39 723 926
|
26 587 069
|
13 136 857
|
|
11
|
Ирландия
|
1 997 000 000
|
1 996 328 000
|
762,921
|
93 077 445
|
43 759 771
|
23 279 441
|
20 480 330
|
|
12
|
Италия
|
3 755 558 000
|
3 749 558 000
|
1 792,639
|
162 231 115
|
76 271 930
|
0
|
76 271 930
|
|
13
|
Латвия
|
178 626 000
|
91 884 602
|
85,947
|
2 504 931
|
1 177 677
|
0
|
1 177 677
|
|
14
|
Литва
|
176 974 000
|
176 932 597
|
131,433
|
6 015 801
|
2 828 291
|
0
|
2 828 291
|
|
15
|
Люксембург
|
168 230 000
|
168 230 000
|
114,768
|
6 076 920
|
2 857 025
|
0
|
2 857 025
|
|
16
|
Черна гора
|
15 329 000
|
15 329 000
|
14,154
|
424 350
|
199 505
|
0
|
199 505
|
|
17
|
Португалия
|
3 470 870 000
|
2 318 870 000
|
598,233
|
118 194 045
|
55 568 181
|
37 528 511
|
18 039 670
|
|
18
|
Румъния
|
848 631 000
|
841 391 000
|
596,025
|
29 622 585
|
13 926 870
|
0
|
13 926 870
|
|
19
|
Сърбия
|
495 400 765
|
495 400 765
|
121,926
|
25 456 636
|
11 968 276
|
0
|
11 968 276
|
|
20
|
Испания
|
15 750 543 061
|
2 941 717 381
|
1 792,639
|
113 760 678
|
53 483 861
|
16 844 420
|
36 639 441
|
|
ОБЩО
|
1 125 927 643
|
529 347 741
|
132 736 830
|
397 454 921
|
В съответствие с член 9, параграф 2 от Регламента за МФР общият годишен таван за SEAR е 1 200 000 000 EUR по цени от 2018 г., или 1 273 450 000 EUR по текущи цени. В член 9, параграф 4 от Регламента за МФР се посочва, че 25 % от общите средства, отпуснати за SEAR за 2021 г. (318 362 500 EUR по текущи цени), трябва да бъдат задържани до 1 октомври 2021 г., но стават налични за всички компоненти на SEAR, считано от тази дата. Също така, в съответствие с член 9, параграф 4 от Регламента за МФР, максималната сума, която може да бъде мобилизирана от ФСЕС до 1 септември, е 50 % от общите средства, отпуснати за SEAR, след приспадане на горепосочените 25 %. Следователно максималната сума, която може да бъде мобилизирана до 1 септември 2021 г. от ФСЕС от средствата, отпуснати за 2021 г., е 477 543 750 EUR. В съответствие с член 4а, параграф 4 от Регламента за ФСЕС сумата от 50 000 000 EUR вече е вписана в общия бюджет за 2021 г. (като поети задължения и плащания) за плащането на авансови суми. Тази сума ще бъде използвана за изплащане на авансовите суми за 4-те природни бедствия, а оставащата сума (т.е. 41 325 507 EUR) ще може да се ползва за бъдещи нужди от авансови плащания по-късно през годината.
В допълнение сумата от 47 981 598 EUR от средствата за 2020 г. не бе използвана до края на тази година и е пренесена за 2021 г.
Следователно максималният размер на средствата по ФСЕС към настоящия момент през 2021 г. е 525 525 348 EUR, което е достатъчно за покриване на нуждите съгласно настоящото решение за мобилизиране на средства, изложени по-горе (484 199 841 EUR, от които 86 744 920 EUR са предназначени за природните бедствия в Гърция и Франция, а 397 454 921 EUR са за заявленията, свързани с COVID-19).
|
Сума по ФСЕС, налична към момента:
|
|
|
Годишна сума за SEAR за 2021 г.
|
1 273 450 000 EUR
|
|
Минус 25 % от сумата за SEAR за 2021 г. се задържат до 1 октомври 2021 г.
|
- 318 362 500 EUR
|
|
Общо сума за SEAR, налична до 1 октомври
|
955 087 500 EUR
|
|
Сума, налична за ФСЕС до 1 септември, от сумата за SEAR за 2021 г. (50 % от наличната сума за SEAR за 2021 г.)
|
477 543 750 EUR
|
|
От които сума, заделена за авансови плащания
|
50 000 000 EUR
|
|
Плюс неизразходените средства за 2020 г., пренесени за 2021 г.
|
47 981 598 EUR
|
|
Обща сума, налична за ФСЕС до 1 септември 2021 г.
|
525 525 348 EUR
|
|
Обща сума, предложена за мобилизиране за природните бедствия в Гърция и Франция, както и за заявленията във връзка с COVID-19
|
484 199 841 EUR
|
|
Оставащи налични средства до 1 септември
|
41 325 507 EUR
|
2021/0077 (BUD)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Гърция и Франция във връзка с природни бедствия и на Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания във връзка с извънредна ситуация в областта на общественото здраве
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, и по-специално точка 10 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като имат предвид, че:
(1)Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз („Фондът“) има за цел да се осигури възможност на Съюза да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации с цел да се покаже солидарност с населението на регионите, засегнати от големи или регионални природни бедствия или тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве.
(2)Фондът не трябва да надхвърля таваните, определени в член 9 от Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета. В съответствие с член 9, параграфи 2 и 4 от Регламента за МФР максималната сума, която може да бъде мобилизирана до 1 септември 2021 г. от ФСЕС от средствата, отпуснати за 2021 г., е 477 543 750 EUR. В съответствие с член 4а, параграф 4 от Регламента за ФСЕС сумата от 50 000 000 EUR вече е вписана в общия бюджет за 2021 г. (като поети задължения и плащания) за плащането на авансови суми. В допълнение сумата от 47 981 598 EUR от средствата за 2020 г. не бе използвана до края на тази година и е пренесена за 2021 г. Следователно максималният размер на средствата по ФСЕС към настоящия момент през 2021 г. е 525 525 348 EUR, което е достатъчно за покриване на нуждите съгласно настоящото решение за мобилизиране на средства.
(3)На 29 октомври 2020 г. Гърция подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на наводненията през август 2020 г. в Sterea Ellada.
(4)На 9 декември 2020 г. Гърция подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на щетите, причинени от циклона Янос през септември 2020 г., който засегна регионите Ionia Nisia, Sterea Ellada, Ditiki Ellada, Thessalia и Peloponnisos.
(5)На 22 януари 2021 г. Гърция подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на земетресението през октомври 2020 г., което засегна островите Самос, Икария и Хиос.
(6)На 21 декември 2020 г. Франция подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на щетите, причинени от бурята Алекс в региона Provence-Alpes-Côtes d’Azur през октомври 2020 г.
(5)До 24 юни 2020 г. Албания, Австрия, Белгия, Хърватия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания подадоха заявления за мобилизиране на средства от Фонда във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве, причинена от пандемията от COVID-19 в началото на 2020 г.
(6)Заявленията на тези държави членки отговарят на условията за отпускане на средства от Фонда, определени в член 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002.
(7)Поради това Фондът трябва да бъде мобилизиран, за да се предостави финансова помощ на Гърция и Франция във връзка с природните бедствия и на Албания, Австрия, Белгия, Чехия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Черна гора, Португалия, Румъния, Сърбия и Испания във връзка с тежката извънредна ситуация в областта на общественото здраве.
(8) В случая на Хърватия, тъй като окончателният размер на помощта надвишава вече изплатената авансова сума, не е нужно да бъдат мобилизирани допълнителни средства, а недължимо изплатените авансови средства ще бъдат събрани в съответствие с член 4а от Регламент (ЕО) № 2012/2002.
(9)За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от Фонда, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,
ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
а)сумата от 3 300 100 EUR се предоставя на Гърция във връзка с наводненията в Sterea Ellada, включително сумата от 330 010 EUR като авансово плащане;
б)сумата от 21 588 519 EUR се предоставя на Гърция във връзка с циклона Янос, включително сумата от 2 158 852 EUR като авансово плащане;
в)сумата от 2 531 301 EUR се предоставя на Гърция във връзка със земетресението на островите Самос, Хиос и Икария, включително сумата от 253 131 EUR като авансово плащане;
г)сумата от 59 325 000 EUR се предоставя на Франция във връзка с бурята Алекс, включително сумата от 5 932 500 EUR като авансово плащане.
Член 2
В рамките на общия бюджет на Съюза за 2021 финансова година от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизират средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания във връзка с тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, както следва:
Член 3
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от […] г. [датата на приемането му].
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент
За Съвета