<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-706/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CJ0706</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:407">EU:C:2019:407</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>22</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>22</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190515">15.5.2019 г.</DATE> — Дело C‑706/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Achema и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20190515">15 май 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: литовски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Държавни помощи</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>помощи, предоставени от държава членка или чрез ресурси на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Мерки за компенсиране на доставчиците на услуги от обществен интерес в електроенергийния сектор</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>помощи, засягащи търговията между държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>нарушаващи или заплашващи да нарушат конкуренцията<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>селективно предимство<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></KEYWORD><KEYWORD>Услуга от общ икономически интерес</KEYWORD><KEYWORD>Компенсиране на разходите, свързани с изпълнението на задължения за обществена услуга</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑706/17</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва) с акт от <DATE ISO="20171207">7 декември 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20171218">18 декември 2017 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Achema<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Orlen Lietuva<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Lifosa<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/></HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Valstybinė kainų ir energetikos kontrolės komisija (VKEKK)</HT></P><P>в присъствието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Lietuvos Respublikos energetikos ministerija,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">UAB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Baltpool<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/></HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: M. Vilaras (докладчик), председател на състава, K. Jürimäe, D. Šváby, S. Rodin и N. Piçarra, съдии,</P><P>генерален адвокат: N. Wahl,</P><P>секретар: M. Aleksejev, началник-отдел,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Achema<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Orlen Lietuva<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Lifosa<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, от G. Balčiūnas, V. Radvila, E. Righini, G. Catti De Gasperi и C. Cluzel, адвокати,</P></ITEM><ITEM><P>за UAB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Baltpool<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, от A. Smaliukas и E. Junčienė,</P></ITEM><ITEM><P>за литовското правителство, от R. Krasuckaitė, D. Stepanienė, R. Dzikovič и D. Kriaučiūnas, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от P. Němečková, D. Recchia и A. Steiblytė, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190117">17 януари 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване е главно относно тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Achema<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Orlen Lietuva<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> и AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Lifosa<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, и от друга страна, Valstybinė kainų ir energetikos kontrolės komisija (Държавна комисия за контрола и цените на енергията, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>ДККЦЕ<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) по повод на Решение № O3‑442 на ДККЦЕ от <DATE ISO="20131011">11 октомври 2013 г.</DATE> за определяне за 2014 г. на средствата за услугите от обществен интерес и цените на тези услуги (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 46 и 50 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090713">13 юли 2009 година</DATE> относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="211" PAGE.FIRST="55" DATE.PUB="2009">ОВ L 211, 2009 г., стр. 55</REF.DOC.OJ>) гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>(46)</NO.P><TXT>Спазването на изискванията за обществени услуги е основно изискване на настоящата директива и е важно в нея да бъдат определени общите минимални стандарти, които да се зачитат от всички държави членки, [като бъдат взети предвид] целите на защита на потребителите, сигурност на доставките, опазване на околната среда и равностойни нива на конкуренция във всички държави членки. Важно е изискванията за обществени услуги да се тълкуват на национална основа, отчитайки местните обстоятелства и при спазване на правото на Общността.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(50)</NO.P><TXT>Необходимо е изискванията за обществена услуга, включително по отношение на универсалната услуга, и общите минимални стандарти, които произтичат от тях, да бъдат още по-строги, за да се гарантира на всички потребители, и по-специално на уязвимите потребители, възможността да извличат ползи от конкуренцията и от справедливите цени.<?PAGE NO="3"?> Изискванията за обществена услуга следва да бъдат определени на национално равнище, като се отчитат националните обстоятелства[;] правото на Общността следва обаче да се зачита от държавите членки. […]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>При пълно зачитане на съответните разпоредби на Договора [за функционирането на ЕС], по-специално член [106] от него, държавите членки може да налагат на предприятия, работещи в електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на доставките, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата. Такива задължения са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за електроенергийните предприятия от Общността до националните потребители. Във връзка със сигурността на доставките, управлението на енергийната ефективност/търсенето и за изпълнение на екологичните цели, както и на целите по отношение на енергията от възобновяеми източници, както се посочва в настоящия параграф, държавите членки може да въведат […] дългосрочно планиране, като вземат предвид възможността трети страни да търсят достъп до системата<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Литовското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2, параграф 51 от Закон № VIII‑1881 за електроенергията (Lietuvos Respublikos Elektros energetikos įstatymas Nr. VIII‑1881) от <DATE ISO="20000720">20 юли 2000 г.</DATE> (Žin., 2000 г., № 66‑1984, в редакцията му съгласно Закон № XI 1919 от <DATE ISO="20120117">17 януари 2012 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Законът за електроенергията<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>обществения интерес в електроенергийния сектор<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> като действие или бездействие в този сектор, което е пряко или непряко свързано със сигурността на държавата в областта на енергетиката и/или обществената сигурност, със сигурността на функционирането на електроенергийната система, с намаляването на отрицателното въздействие на този сектор върху околната среда, с диверсификацията на енергийните източници и с другите предвидени в този закон цели за устойчиво развитие в същия сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 2, параграф 52 от Закона за електроенергията гласи, от една страна, че услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>УОИЕ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) са услуги, предоставяни от предприятията, и от друга страна, че литовското правителство или оправомощеният от него орган съставя списък на тези услуги и определя доставчиците и реда за предоставянето на въпросните услуги в съответствие с общите изисквания на член 74 от този закон и с обществените интереси в този сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 74 от посочения закон определя в параграф 1 кои действия или бездействия могат да се отнесат към УОИЕ, а в параграф 2 предвижда, че литовското правителство съставя списъка на УОИЕ и определя реда за предоставяне на тези услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 74, параграф 4 от същия закон литовското правителство или оправомощеният от него орган може да задължава операторите на пазара да предоставят УОИЕ, стига това да не води до дискриминация между тези оператори от гледна точка на правата или задълженията им.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>На основание член 74 от Закона за електроенергията е прието Правителствено постановление № 916 за приемане на Правилник за услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор (Lietuvos Respublikos Vyriausybės nutarimas Nr. 916 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Dėl viešuosius interesus atitinkančių paslaugų elektros energetikos sektoriuje teikimo tvarkos aprašo patvirtinimo<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) от <DATE ISO="20120718">18 юли 2012 г.</DATE> (Žin., 2012 г., № 88‑4609, в редакцията му съгласно Постановление № 1216 от <DATE ISO="20131218">18 декември 2013 г.</DATE>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Постановление № 916<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Точки 7—7.6 от приложения към посоченото постановление правилник гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>7. Услуги от обществен интерес са:</P><P>7.1 производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и нейното балансиране;</P><P>7.2 комбинираното производство на електроенергия в когенерационни централи за електрическа и топлинна енергия, когато тези централи доставят топлинна енергия в отоплителните системи и икономиите на първична енергия са такива, че комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия може да се счита за ефективно;</P><P>7.3 производството на електроенергия в определени централи, когато то е необходимо, за да се гарантира сигурността на електроснабдяването;</P><P>7.4 поддържането на резервни мощности на определени електроцентрали, чиято дейност е необходима, за да се гарантира националната енергийна сигурност;</P><P>7.5 развитието на мощности за производство на електроенергия от стратегическо значение за гарантиране на сигурността и надеждността на енергийната система или на енергийната независимост на държавата;</P><P>7.6 изпълнението на стратегически проекти в електроенергийния сектор за подобряване на енергийната сигурност чрез изграждането на междусистемни електропроводи за свързване с електроенергийните системи на други държави и/или чрез свързването на литовската електроенергийна система с електроенергийните системи на други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно точки 8—8.3 от приложения към посоченото постановление правилник:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>8. Следните лица предоставят услугите от обществен интерес:</P><P>8.1 производителите на електроенергия […], които произвеждат електроенергия от възобновяеми енергийни източници;</P><P>8.2 производителите, които са натоварени от държавата да предоставят услугите от обществен интерес, посочени в точки 7.2—7.4 от [приложения правилник];</P><P>8.3 лицата, които в националната стратегия за енергийна независимост, нейният план или програми за изпълнение и (или) правителствените решения са определени за изпълнители на услугите от обществен интерес, посочени в точки 7.5 и 7.6 от [приложения правилник]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Точки 11 и 11<HT TYPE="SUP">1</HT> от приложения към Постановление № 916 правилник гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>11. Преди 1 септември на текущата година правителството одобрява по предложение на Министерството на енергетиката и за следващите календарни години лицата, предоставящи услугите от обществен интерес, посочени в точки 7.2—7.6 от [приложения правилник], проектите по точки 7.5 и 7.6 от [приложения правилник] и субсидирания обем на производството на електроенергия за доставчиците на услуги от обществен интерес.</P><P>11<HT TYPE="SUP">1</HT>. Услугите от обществен интерес, посочени в точка 7.2 от [приложения правилник], се предоставят по описания по-долу ред.</P><P>11<HT TYPE="SUP">1</HT>.1. Най-късно до 15 ноември на текущата година общественият доставчик, като вземе предвид електроенергийните нужди на потребителите, за които се прилагат утвърдени от държавата за следващата календарна година регулирани цени на електроенергията, и субсидирания обем на производство на електроенергия, определен от държавата за следващата календарна година и за съответния производител, предлага на производителите на електроенергия, предоставящи услугата от обществен интерес по точка 7.2 от [приложения правилник], месечните количества, за следващата календарна година, субсидирана електроенергия, закупувана за всеки месец от отоплителния сезон, която тези производители на електроенергия договарят с обществения доставчик най-късно до 30 дни от получаването на предложението, при отчитане на топлинните нужди за следващата година и изискването за поддържане на ефективно производство на електроенергия чрез когенерация. Договорите за продажба на субсидирана електроенергия между производителите на електроенергия и обществения доставчик, в които се определят количествата субсидирана електроенергия, които ще бъдат закупувани за всеки месец от отоплителния сезон, се сключват до 31 декември на текущата година;</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на финансирането на УОИЕ</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 74, параграф 3 от Закона за електроенергията литовското правителство определя лицето, което отговаря за събирането и разпределянето на средствата за УОИЕ (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>управителят на средствата<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С Правителствено постановление № 1157 за приемане на Правилник за управлението на средствата за услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор (Vyriausybės nutarimas Nr. 1157 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Dėl viešuosius interesus atitinkančių paslaugų elektros energetikos sektoriuje lėšų administravimo tvarkos aprašo patvirtinimo<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) от <DATE ISO="20120919">19 септември 2012 г.</DATE> (Žin., 2012 г., № 113‑5704, в редакцията му съгласно Постановление № 1537 от <DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Постановление № 1157<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>) се определят правилата за събиране на средствата за УОИЕ, за тяхното управление и за разпределението им между доставчиците на УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Точка 4.6 от Постановление № 1157 предвижда, че управителят на средствата е субект, пряко или непряко контролиран от държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С Правителствено постановление № 1338 за определяне на управителя на средствата за услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор (Vyriausybės nutarimas Nr. 1338 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Dėl viešuosius interesus atitinkančių paslaugų elektros energetikos sektoriuje lėšų administratoriaus paskyrimo<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>) от <DATE ISO="20121107">7 ноември 2012 г.</DATE> (Žin., 2012 г., № 130‑6560) UAB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Baltpool<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> е определено за управител на средствата за неопределен срок.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Като общо правило операторите на разпределителни и преносни мрежи събират средствата за УОИЕ от крайните потребители на електроенергия и ги прехвърлят на управителя им, който, след като приспадне сума за покриване на административните си разходи, ги предава на доставчиците на УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На основание член 9, параграф 1, точка 7 от Закона за електроенергията ДККЦЕ, която е публичноправен субект, определя както метода за изчисляване на цените на УОИЕ, така и самите цени ежегодно и при отчитане на нуждата от средства за УОИЕ и очакваното потребление на електроенергия за съответната година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>С Решение № O3‑279 от <DATE ISO="20120928">28 септември 2012 г.</DATE> ДККЦЕ одобрява във връзка с УОИЕ правилата за ценообразуване, въз основа на които са утвърдени цените на УОИЕ за 2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Със спорното решение ДККЦЕ определя за 2014 г. конкретния размер на средствата за всяка група доставчици на УОИЕ и дължимите от крайните потребители вноски за УОИЕ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 20 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>) от литовския Закон № XI‑1375 за енергията от възобновяеми източници (Lietuvos Respublikos atsinaujinančių išteklių energetikos įstatymo Nr. XI‑1375) от <DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE> (Žin., 2011 г., № 62‑2936, в редакцията му съгласно Закон № XII‑169 от <DATE ISO="20130117">17 януари 2013 г.</DATE>) предвижда в параграфи 1—3 и 6 следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и балансирането ѝ представляват услуга от обществен интерес. Държавата определя общите принципи, реда и условията за заплащането на фиксираните цени, утвърдени съгласно този закон и по приетия от правителството ред, и за продажбата на произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия, приемайки Правилник за услугите от обществен интерес и Правилник за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници се насърчава по реда, определен от правителството за услугите от обществен интерес, чрез изплащане на разликата между фиксираната цена, установена за даден производител, и цената на електроенергията, продадена от този производител по предвидените от правителството правила, която не може да бъде по-ниска от средната пазарна цена на електроенергията за предходния месец, изчислена по реда, установен от [ДККЦЕ].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За постигането на целите, посочени в член 13, параграф 3 от този закон, се въвеждат фиксирани цени и разпределяни чрез търг насърчаващи квоти за централите с инсталирана мощност над 10 kW. Правителството одобрява насърчаващите квоти и тръжните зони, както и правилата за разпределение на насърчаващите квоти за централите с инсталирана мощност, по-малка или равна на 10 kW. Отделни търгове за присъединяване към регионалните електрически мрежи се провеждат за всяка група производители в сроковете, определени от [ДККЦЕ], но не по-късно от 180 дни след датата, на която производителят е поискал да се проведе търг за дадена група производители и дадена зона. Право да участват в търга имат всички производители, които са подписали посоченото в член 14, параграф 11 писмо за намерение и са представили предвидената в член 14, параграф 13 от този закон гаранция за изпълнение на задълженията на производителя. На всяко тримесечие [ДККЦЕ] утвърждава пределната фиксирана цена. Търгът печели участникът, който е предложил най-ниската<?PAGE NO="7"?> фиксирана цена, като се има предвид, че максималната инсталирана производствена мощност в дадена тръжна зона не може да надхвърля 40 % от присъединимата максимална мощност за генериране на топлинна енергия в тази зона. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Не по-често от веднъж на тримесечие [ДККЦЕ] оценява развитието на мощностите за производство на електроенергия от различни възобновяеми енергийни източници, като взема предвид действително произведената електроенергия през изтеклата календарна година, общата инсталирана мощност на работещите централи и общата инсталирана мощност на предвидените централи. Пределните размери на фиксираните цени се преразглеждат въз основа на оценката за развитието на мощностите за производство на електроенергия от различни възобновяеми енергийни източници и на съответствието на това развитие с целите и задачите, определени в националния план за действие във връзка с възобновяемата енергия. Преразгледаните пределни размери на фиксирани цените се прилагат само за производители, чиито централи са получили разрешение за производство на електроенергия след датата на влизане в сила на посочените цени<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В съответствие с тази правна уредба, от една страна, производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, спечелили търг по член 20, параграф 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, сключват договори с предприятия, изкупуващи електроенергия, а именно операторите на разпределителни и преносни мрежи. От друга страна, тези предприятия получават от управителя на средствата за УОИЕ компенсация за загубите, понесени при търговията с така закупената електроенергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>По силата на посочената правна уредба чрез тези средства се компенсират разходите, които операторите на разпределителни и преносни мрежи правят за балансиране на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на производството на електроенергия в когенерационни централи</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Съгласно Постановление № 916 производството на електроенергия в когенерационни централи, тоест централи с комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, представлява УОИЕ, при условие че тези централи доставят топлинна енергия в отоплителните системи и когенерацията се счита за ефективна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Съгласно Наредба № 1‑219 на литовския министър на енергетиката за утвърждаване на правилата за закупуване на електроенергия от производители на комбинирана топлинна и електрическа енергия (Elektros energijos supirkimo iš bendrų šilumos ir elektros energijos gamintojų patvirtintos taisyklės, Lietuvos Respublikos energetikos ministro įsakymu Nr. 1‑219) от <DATE ISO="20091124">24 ноември 2009 г.</DATE> (Žin., 2009 г., № 140‑6160) производителите, които искат да предоставят такива УОИЕ, подават заявления до министъра на енергетиката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>По предложение на министъра на енергетиката литовското правителство утвърждава списъка на предприятията, на които е възложено да предоставят такива УОИЕ за следващата календарна година, и определя максималния обем на произвежданата в тази връзка електроенергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>След това общественият доставчик на електроенергия отправя до производителите на електроенергия, които предоставят тези УОИЕ, предложение за следващата календарна година и договаря с тях закупуваните месечно количества електроенергия, като договорите за закупуване на електроенергията, произведена в когенерационни централи като УОИЕ, се<?PAGE NO="8"?> подписват преди 31 декември на текущата година. Съгласно тези договори доставчиците на УОИЕ получават пряко от управителя на средствата компенсация за електроенергията, която са произвели и доставили в електрическите мрежи в рамките на предвидения обем.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правила относно сигурността на електроснабдяването</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>За 2014 г. като доставчик на УОИЕ, свързани със сигурността на електроснабдяването, е определено <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Lietuvos Elektrinė<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, клон на AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Lietuvos energijos gamyba<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С Решение № O3‑703 от <DATE ISO="20131122">22 ноември 2013 г.</DATE> за производството на електроенергия в Република Литва и за определянето на цената за закупуване на електроенергията, произведена от Lietuvos Elektrinė, ДККЦЕ определя тази цена за 2014 г. в разбивка от две части, едната за променливите, а другата за фиксираните разходи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на проекта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>NordBalt<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Член 3 от Закон № XI‑2052 за интегрирането на електроенергийната система на Република Литва в европейските електроенергийни системи (Lietuvos Respublikos elektros energetikos sistemos sistemas integracijos į Europos elektros energetikos įstatymas Nr. XI‑2052) от <DATE ISO="20120612">12 юни 2012 г.</DATE> (Žin., 2012 г., № 68‑3465), предвижда, че за целите на пълното интегриране на литовската електроенергийна система в европейските електроенергийни системи процесът на свързване на електропреносната мрежа на Република Литва с електропреносната мрежа на Кралство Швеция (наричан по-нататък „проектът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>NordBalt<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>) започва през 2015 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 3 от този закон:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>Процесът на интегриране на електроенергийната система на Република Литва в европейските електроенергийни системи се финансира със средствата за [УОИЕ] по установения в закона ред; при спазване на предвидените в закона правила се допуска частично финансиране на посочения процес със субсидии от ЕС, включително с помощта за енергийни проекти от многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2014—2020 г. и (или) други законно придобити ресурси<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Предоставянето на свързаните с проекта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>NordBalt<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> УОИЕ е възложено AB <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Litgrid<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, оператор на преносна мрежа.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правна уредба на компенсациите за операторите на слънчеви електроцентрали</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>На основание член 3, параграф 3 от литовския Закон № XII‑170 за изменение и допълнение на членове 2, 11, 13, 14, 16, 20 и 21 от Закона за енергията от възобновяеми източници (Lietuvos Respublikos atsinaujinančių išteklių energetikos įstatymo 2, 11, 13, 14, 16, 20, 21 straipsnių pakeitimo ir papildymo įstatymo įgyvendinimo įstatymas Nr. XII‑170) от <DATE ISO="20130117">17 януари 2013 г.</DATE> (Žin., 2013 г., № 12‑561) разходите по проекти за слънчеви електроцентрали, за които разрешенията за развиване на мощности за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници чрез изграждането на такива централи не са били използвани преди предвидената в първоначалното законодателство дата или не са били продължени, се признават за разходи, свързани с УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В съответствие с тази правна уредба лицата, развили проекти за слънчеви електроцентрали, оказали се под въпрос поради извършената през 2013 г. законодателна промяна, могат да поискат от създадена от литовското правителство компенсационна комисия да определи размера на дължимата им компенсация за разходите, направени преди <DATE ISO="20130201">1 февруари 2013 г.</DATE> Компенсацията се изплаща пряко на тези лица от управителя на средствата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Жалбоподателите по главното производство са регистрирани в Литва дружества, чиято дейност включва експлоатация на централи за комбинирано производство, в които произведената електроенергия се потребява за собствени стопански нужди или се доставя на юридически лица, действащи в техния район. Те закупуват недостигащата електроенергия от независими доставчици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Съгласно спорната в главното производство национална правна уредба жалбоподателите по главното производство са длъжни да покриват разходите за УОИЕ. Дължимите суми се изчисляват въз основа на количеството електроенергия, което жалбоподателите по главното производство произвеждат сами или закупуват от независими доставчици и което потребяват за собствени стопански нужди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Със спорното решение ДККЦЕ определя за 2014 г. средствата за отделните УОИЕ, както и размера на съответните вноски, които дължат крайните потребители на електроенергия и някои производители на електроенергия, сред които и жалбоподателите по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131111">11 ноември 2013 г.</DATE> жалбоподателите по главното производство сезират Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс, Литва) с жалби за отмяна на точки 1.2—1.4, 1.7, 2 и 3 от спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Те оспорват това решение, като твърдят, че то е отчасти незаконосъобразно, тъй като е част от схема за държавни помощи, която е създадена с правната уредба на УОИЕ и в нарушение на задължението по член 108, параграф 3 ДФЕС е въведена без преди това да бъде уведомена Европейската комисия. Освен това считат, че размерът на вноските е прекомерно висок и незаконосъобразен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160209">9 февруари 2016 г.</DATE> Vilniaus apygardos administracinis teismas (Окръжен административен съд Вилнюс) отхвърля жалбите подадени от жалбоподателите по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE> те сезират Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва) с искане да отмени решението от <DATE ISO="20160209">9 февруари 2016 г.</DATE> и да се произнесе по първоинстанционните им жалби. Освен това правят искане за сезиране на Съда с преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Ответникът в главното производство, ДККЦЕ, както и третите заинтересовани лица, Lietuvos Respublikos energetikos ministerija (литовското Министерство на енергетиката) и Baltpool, смятат, че исканията на жалбоподателите по главното производство трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>При тази обстановка въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят до това дали някои аспекти на УОИЕ и на финансирането им трябва да се разглеждат като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Тези въпроси в частност се отнасят до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>ресурси на държава<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, употребено в тази разпоредба и до условията, изведени в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Върховен административен съд на Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Следва ли действащата през 2014 г. правна уредба за предоставянето и финансирането (компенсиране) на [УОИЕ] (схемата за УОИЕ) — установена със Закона за електроенергията, Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за интегрирането на литовската електроенергийна система в европейските електроенергийни системи, Закона за изменение и допълнение на членове 2, 11, 13, 14, 16, 20 и 21 от Закона за енергията от възобновяеми източници, както и със съответните подзаконови актове, в частност Правилник за [УОИЕ], приет с Постановление № 916 […], Правилник за управлението на средствата за [УОИЕ], приет с Постановление № 1157 […] — или част от нея да се счита за държавна помощ (схема за държавна помощ) по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], като това включва следните въпроси:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>При обстоятелства като тези по настоящото дело следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че средствата за УОИЕ сa държавни ресурси?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато на оператори на мрежи (предприятия) е наложено задължение за закупуване на електроенергия от производители на електроенергия на фиксирана цена (тарифа) и/или за балансиране на електроенергията и понасяните в резултат на това задължение загуби за операторите на мрежи се компенсират със средства, които евентуално могат да произтичат от държавни ресурси, не е налице помощ, предоставена на производителите на електроенергия чрез държавни ресурси?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело следното подпомагане е селективно и/или може да засегне търговията между държавите членки: подпомагане на предприятие, което изпълнява проект от стратегическо значение като проектът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>NordBalt<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>; подпомагане на предприятия, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период; подпомагане с цел компенсиране на загубите, които отразяват пазарните условия и които лица като тези в разглеждания случай, които стопанисват слънчеви електроцентрали, действително са понесли поради отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения (в резултат от промени в националната регулация); подпомагане на предприятия (оператори на мрежи) с цел компенсиране на действително понесените от тях загуби при изпълнението на задължението за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИЕ производители на електроенергия и за балансиране на електроенергията?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 106, параграф 2 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело разглежданата схема за УОИЕ (или част от нея) се счита за отговаряща на критериите, посочени в точки 88—93 от решение […] от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE>, [<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези по настоящото дело схемата за УОИЕ (или част от нея) нарушава или заплашва да наруши конкуренцията?<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че средствата, предназначени за финансиране на схема за услуги от обществен интерес като УОИЕ, представляват държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Като начало следва да се припомни, че квалифицирането на мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС предполага да са изпълнени четири условия, а именно: да е налице намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, тази намеса да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, да предоставя селективно предимство на своя получател и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930317">17 март 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sloman Neptun</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑72/91 и C‑73/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:97">EU:C:1993:97</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че за да могат да бъдат квалифицирани като помощи по член 107, параграф 1 ДФЕС, предимствата трябва, от една страна, да бъдат пряко или непряко предоставени чрез държавни ресурси, и от друга страна, отговорността за тях да се носи от държавата (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>На първо място, за да се установи дали държавата носи отговорност за дадена мярка, следва да се прецени дали публичните органи са участвали в приемането на тази мярка (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В спора по главното производство, видно от точки 5—34 от настоящото решение, както отделните УОИЕ, така и начинът им на финансиране са определени от държавата чрез различни закони и правителствени постановления. Поради това трябва да се счита, че за тях отговорност носи държавата, което впрочем не се оспорва от никоя от заинтересованите страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>На второ място, за да се определи дали предимството е предоставено пряко или непряко чрез държавни ресурси, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда забраната по член 107, параграф 1 ДФЕС включва както помощите, предоставени пряко от държавата или чрез ресурси на държавата, така и тези, които са предоставени от публична или частна организация, учредена или определена от държавата с цел да управлява помощта (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19770322">22 март 1977 г.</DATE>, <NAME.CASE>Steinike &amp; Weinlig</NAME.CASE>, <NO.CASE>78/76</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1977:52">EU:C:1977:52</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Всъщност правото на Съюза не може да допуска правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни просто чрез създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020516">16 май 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:294">EU:C:2002:294</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/TV2/Danmark</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑656/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:836">EU:C:2017:836</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>От практиката на Съда следва също така, че мярка, която се състои по-конкретно в задължение за изкупуване на енергия, може да попадне в обхвата на понятието за помощ, макар да не предполага прехвърляне на държавни ресурси (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат действително да използват, за да подпомагат предприятия, без значение дали тези средства са постоянна част от патримониума на държавата. Макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като държавни ресурси (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Съдът по-точно приема, че фондове, които се финансират от въведени от законодателството на държава задължителни вноски и се управляват и разпределят в съответствие с това законодателство, може да се считат за ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори да са управлявани от различни от публичния орган субекти (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740702">2 юли 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Италия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>173/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:71">EU:C:1974:71</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Основно значение в това отношение има фактът, че такива субекти са упълномощени от държавата да управляват държавни ресурси, а не просто са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови ресурси (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Essent Netwerk Noord и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑206/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:413">EU:C:2008:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>ENEA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑329/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:671">EU:C:2017:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В случая от предоставената на Съда преписка е видно, че схемата за УОИЕ се отличава със следните особености.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>На първо място, по тази схема крайните потребители са длъжни да плащат на операторите на разпределителни и преносни мрежи вноска, която се включва във и увеличава цената на електроенергията и чийто конкретен размер ДККЦЕ определя на основание член 9, параграф 1, точка 7 от Закона за електроенергията спрямо потребен киловатчас. Производителите, които потребяват произведената от тях електроенергия за свои собствени нужди, също са подчинени на посочената схема и заплащат цена, определена от ДККЦЕ за потребен киловатчас, която е различна от прилаганата за крайните потребители.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Видно от акта за преюдициално запитване, при определянето на тези тарифи ДККЦЕ взема предвид за съответната година нуждата от средства за УОИЕ за този период и очакваното потребление на електроенергия за същия период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>На следващо място, сумите, които операторите на разпределителни и преносни мрежи са събрали за тази цел, се предават на управителя на средствата, който, както бе уточнено в съдебното заседание от страните в главното производство и литовското правителство, следва да бъде съгласно точка 4.6 от Постановление № 1157 пряко или непряко контролиран от държавата. На основата на тези суми управителят на средствата, след като приспадне годишна максимална сума от <FT TYPE="NUMBER">500000</FT> LTL (литовски литас) (около <FT TYPE="NUMBER">145000</FT> EUR) за покриване на оперативните си разходи, изчислява средствата за УОИЕ и ги разпределя между отделните доставчици на УОИЕ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>След това управителят на средствата изплаща тези средства на отделните доставчици на УОИЕ, които съгласно точка 11 от приложения към Постановление № 916 правилник се одобряват от литовското правителство, с изключение на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, които биват подбирани от ДККЦЕ след провеждането на търгове за насърчаващи квоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Операторите на разпределителни и преносни мрежи получават средствата за УОИЕ като компенсация за допълнителните разходи, които са направили във връзка със задължението си за закупуване на електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, и за нейното балансиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>На последно място, запитващата юрисдикция посочва, че целта на средствата, изплащани на доставчиците на УОИЕ, е да компенсират тези доставчици за задълженията, възложени им от държавата във връзка с УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Следователно схемата за УОИЕ се характеризира, от една страна, с възлагането на редица задължения в тежест както на икономическите оператори, така и на крайните потребители, и от друга страна, с участието — като единствен орган за управление на средствата за УОИЕ — на субект, пряко или непряко контролиран от държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>Така операторите на разпределителни и преносни мрежи събират средствата за УОИЕ от всички крайни потребители на електроенергия, като в това отношение законът не предвижда изключения. Следователно подобно задължение за плащане, наложено със схемата за УОИЕ, има характера на задължителна вноска. Освен това посочените оператори на мрежи са длъжни по силата на тази схема да получават УОИЕ от различни доставчици, без да могат да откажат да изпълнят това задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>С оглед на съдебната практика, припомнена в точка 54 от настоящото решение, такива средства могат да се считат за ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, дори да са управлявани от различни от публичния орган субекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Освен това средствата за УОИЕ се разпределят между доставчиците на тези услуги, в съответствие със схемата за УОИЕ, от намиращ се под публичен контрол субект, който, видно от данните в предоставената на Съда преписка, не разполага с никакво право на преценка, що се отнася до определянето и предназначението на тези средства. Всъщност и Постановление № 1157, и решенията на ДККЦЕ, която е публичноправен субект, определят именно правилата за изчисляване на средствата за УОИЕ, които трябва да бъдат изплатени на доставчиците на УОИЕ. Това обстоятелство показва, че тези средства трябва, както отбелязва генералният адвокат в точка 32 от заключението си, стриктно да следват предвиденото с тази схема направление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Следователно при това положение трябва да се приеме, че средствата за УОИЕ остават под публичен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Както обаче Съдът вече е постановил, механизъм за компенсиране на допълнителните разходи, който се финансира от всички крайни потребители на електроенергия, намиращи се на територията на страната, и при който в съответствие със законодателството на държавата членка публичноправен субект разпределя между предприятията получатели така събраните суми, трябва да се счита за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141022">22 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Elcogás</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑275/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2314">EU:C:2014:2314</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Освен това случаите като разглеждания в главното производство се отличават от тези, във връзка с които Съдът се е произнесъл, че възложеното на частни електроснабдителни предприятия задължение да изкупуват по определени минимални цени електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, не може да се счита за намеса чрез ресурси на държавата, доколкото не предполага никакво пряко или непряко прехвърляне на ресурси на държавата към предприятията — производители на този вид електроенергия (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010313">13 март 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>PreussenElektra</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑379/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:160">EU:C:2001:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Всъщност в тези случаи Съдът е посочил, че частните предприятия не са упълномощени от съответната държава членка да управляват държавни ресурси, а са обвързани от задължение за изкупуване със свои собствени финансови средства (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Essent Netwerk Noord и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑206/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:413">EU:C:2008:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association Vent De Colère! и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑262/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:851">EU:C:2013:851</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>В настоящия случай се установява, от една страна, че управителят на средствата е упълномощен да управлява представляваща държавен ресурс и дължима от всички крайни потребители на електроенергия задължителна вноска, и от друга страна, че за наложеното им задължение да получават УОИЕ операторите на разпределителни и преносни мрежи биват компенсирани чрез средствата за УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че средствата, предназначени за финансиране на схема за услуги от обществен интерес като УОИЕ, представляват държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато операторите на разпределителни и преносни мрежи получават предназначени за финансирането на УОИЕ средства, за да компенсират загубите, понесени поради задължението да закупуват на фиксирана цена електроенергия от определени производители на електроенергия и да балансират тази електроенергия, въпросната компенсация представлява в полза на производителите на електроенергия предимство по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило в нормални пазарни условия (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Essent Netwerk Noord и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑206/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:413">EU:C:2008:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Следва да се припомни също така, че в съдебната практика се приема, че предимство, пряко предоставено на определени физически или юридически лица, може да представлява непряко предимство и следователно държавна помощ за други физически или юридически лица, които са предприятия (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020613">13 юни 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Нидерландия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑382/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:363">EU:C:2002:363</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>В случая, видно от член 20 от Закона за енергията от възобновяеми източници, операторите на разпределителни и преносни мрежи като предприятия — купувачи на електроенергия, са длъжни да закупуват произведената от възобновяеми енергийни източници електроенергия на<?PAGE NO="15"?> фиксирана цена, която може да надвишава стойността на електроенергията, продавана от производителите на такава електроенергия. Загубите, понасяни от тези оператори, обаче биват компенсирани чрез средства за УОИЕ, изплащани от управителя на тези средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Макар предназначените да компенсират тези загуби суми да се изплащат на операторите на разпределителни и преносни мрежи, в случай като разглеждания в главното производство действителни получатели на помощта по този компенсационен механизъм се явяват непряко именно производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Всъщност, от една страна, компенсацията, която тези оператори получават от средствата за УОИЕ заради понесените загуби, е неразривно свързана с предимството, предвидено в полза на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, видно от член 20, параграф 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници, в който се подчертава, че производството на такава електроенергия се насърчава по определения за УОИЕ ред чрез <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>изплащане на разликата между фиксираната цена, установена за даден производител, и цената на електроенергията, продадена от този производител<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. Тази разлика обаче съответства на допълнителните разходи или загубите на посочените оператори, които биват компенсирани чрез средствата за УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>От друга страна, никоя от разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници не задължава производителите на електроенергия от такива източници да участват в търговете, които евентуално ще им позволят да се възползват от цената, посочена в предходната точка. При това положение участието им в този продажбен механизъм и изплащането на компенсация на операторите на разпределителни и преносни мрежи дават възможност на тези производители да продават електроенергия на цена, по-висока от пазарната и във всички случаи да продават по-големи количества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато операторите на разпределителни и преносни мрежи получават предназначени за финансирането на УОИЕ средства, за да компенсират загубите, понесени поради задължението да закупуват на фиксирана цена електроенергия от определени производители на електроенергия и да балансират тази електроенергия, въпросната компенсация представлява в полза на производителите на електроенергия предимство по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че средства като предназначените за определени доставчици на УОИЕ предоставят селективно предимство по смисъла на тази разпоредба и могат да засегнат търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва четири категории получатели на средствата за УОИЕ. Става въпрос за предприятието, което изпълнява проекта от стратегическо значение „NordBalt, за предприятията, на които е възложено да гарантират сигурността на електроснабдяването за определен период, за стопанисващите слънчеви електроцентрали предприятия, засегнати от отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения и обезщетявани за действително понесените и отразяващите пазарните условия загуби, и за операторите на разпределителни и преносни мрежи заради компенсацията за действително понесените загуби при изпълнението на задължението им за закупуване на електроенергия на фиксирана цена от предоставящи УОИЕ производители на електроенергия и за балансиране на тази електроенергия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, че за държавни помощи се считат мерките, които под каквато и да било форма са в състояние пряко или непряко да поставят определени предприятия в по-благоприятно положение или които трябва да се разглеждат като икономическо предимство, което предприятието бенефициер не би получило в нормални пазарни условия (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080717">17 юли 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Essent Netwerk Noord и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑206/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:413">EU:C:2008:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170627">27 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑74/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:496">EU:C:2017:496</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е постановил, че преценката дали е изпълнено условието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>селективност на предимството<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> изисква да се установи дали в рамките на даден правен режим разглежданата национална мярка може да постави в по-благоприятно положение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>определени предприятия или производството на някои стоки<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> в сравнение с други, които от гледна точка на преследваните с този правен режим цели се оказват в сходно фактическо и правно положение и по този начин са обект на диференцирано третиране, което по същество може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>дискриминационно<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/World Duty Free Group и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/15 P и C‑21/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:981">EU:C:2016:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Всички икономически оператори, споменати в точка 82 от настоящото решение, получават средства за УОИЕ, които, ако са предназначени да компенсират допълнителните разходи или загубите на тези оператори, могат да бъдат окачествени като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>селективно предимство, предоставено чрез ресурси на държавата<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните мерки според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от последиците им и следователно независимо от използваните техники (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111115">15 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Испания/Government of Gibraltar и Обединеното кралство</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑106/09 P и C‑107/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:732">EU:C:2011:732</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Hansestadt Lübeck</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑524/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:971">EU:C:2016:971</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Както личи обаче от предоставените от запитващата юрисдикция данни и от уточненията, направени от заинтересованите страни в писмените им становища пред Съда, всяка категория оператори, спомената в точка 82 от настоящото решение, получава селективно предимство. Всъщност, видно от Постановление № 916, от механизма на УОИЕ се ползват само определени производители на електроенергия, в частност тези, които произвеждат електроенергия от възобновяеми енергийни източници или чрез комбинирано производство, и тези, които допринасят за сигурността на електроснабдяването, за безопасността или за националната енергийна независимост, за сигурността и за надеждността на националната енергийна мрежа или пък за изпълнението на стратегически енергийни проекти. Освен това всеки един от тези оператори, с изключение на стопанисващите слънчеви електроцентрали предприятия, засегнати от отказа на държавата да изпълни поетите от нея задължения, е поименно посочен от литовското правителство на основание точки 11 и 11<HT TYPE="SUP">1</HT> от приложения към Постановление № 916 правилник като потенциален получател на средствата за УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че средства като предназначените за определени доставчици на УОИЕ предоставят на тези доставчици селективно предимство по смисъла на тази разпоредба, като в това отношение обаче запитващата юрисдикция следва да извърши необходимите проверки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>На второ място, за целите на квалифицирането на национална мярка като държавна помощ следва не да се установи наличието на действително въздействие на помощта върху търговията между държавите членки, а само да се провери дали помощта може да засегне тази търговия (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orange/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑211/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:798">EU:C:2016:798</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Засягането на търговията между държавите членки обаче не може да бъде чисто хипотетично или предполагаемо. В този смисъл следва да се определи причината, поради която разглежданата мярка е в състояние, с оглед на предвидимите си последици, да засегне търговията между държавите членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>В това отношение от предоставените от запитващата юрисдикция данни и от становището на Baltpool в съдебното заседание се вижда, че още от 2014 г. между Република Литва и други държави членки има търговия на пазара на електроенергия заради връзките с използваните за внос на електроенергия електрически мрежи на Република Естония и Република Латвия. Тези данни, които не са оспорени от литовското правителство, отслабват аргумента му, че пазарът на електроенергия в тази страна е бил относително изолиран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Освен това, когато предоставена от държава членка помощ укрепва позицията на дадено предприятие спрямо други конкурентни предприятия в рамките на вътреобщностната търговия, същата трябва да се счита за повлияна от тази помощ (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cassa di Risparmio di Firenze и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:8">EU:C:2006:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>В това отношение не е необходимо самите предприятия получатели да участват във вътреобщностната търговия. Всъщност, когато държава членка предоставя помощ на предприятия, дейността на националния ѝ пазар може да се запази или нарасне, което като последица намалява възможностите на установените в други държави членки предприятия да навлязат на пазара на тази държава членка (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150114">14 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eventech</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑518/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:9">EU:C:2015:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Освен това либерализация на равнище Съюз на икономически сектор като този на енергетиката може да доведе до действително или потенциално влияние на помощите върху търговията между държавите членки (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150305">5 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco Privado Português и Massa Insolvente do Banco Privado Português</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑667/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:151">EU:C:2015:151</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че Директива 2009/72 напълно либерализира пазара на електроенергия в рамките на Съюза и към момента на настъпване на фактите по главното производство законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за транспонирането на тази директива, трябва да са били приети от държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Доколкото обаче електроенергията е предмет на трансграничен търговски обмен, предоставянето на средствата за УОИЕ на споменатите в точка 82 от настоящото решение доставчици на УОИЕ може да има последици за търговията между посочените държави (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>Все пак, за да прецени последиците за търговията между държавите членки, запитващата юрисдикция следва да вземе предвид за всяка от категориите доставчици на УОИЕ, спомената в точка 82 от настоящото решение, особеностите при упражняването на дейността, предмет на компенсация чрез изплащането на предназначените за тези доставчици средства, за да установи дали изплащането на тези средства на въпросните доставчици може да засили тяхната позиция на литовския пазар на електроенергия спрямо други конкурентни предприятия в търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство средства като предназначените за определени доставчици на УОИЕ предоставят на тези доставчици селективно предимство по смисъла на тази разпоредба и могат да засегнат търговията между държавите членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за УОИЕ трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещната престация за услуги, извършени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществена услуга, по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>В това отношение Съдът е уточнил, че доколкото дадена държавна мярка трябва да се счита за компенсация, представляваща насрещната престация за услуги, осъществени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществена услуга, така че тези предприятия в действителност не получават финансово предимство и следователно посочената мярка не ги поставя в по-благоприятно конкурентно положение спрямо конкурентните предприятия, тази мярка не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>В съответствие с точки 88—93 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), за да може такава мярка да не бъде квалифицирана като държавна помощ, трябва да са изпълнени определени условия. Първо, необходимо е предприятието получател действително да е натоварено с изпълнението на задължения за обществена услуга и тези задължения да са ясно определени. Второ, параметрите, въз основа на които е изчислена компенсацията, трябва да са били установени предварително по обективен и прозрачен начин. Трето, компенсацията не трябва да превишава необходимото за покриване на всички или на част от разходите, възникнали при изпълнение на задълженията за обществена услуга. Четвърто, нужното равнище на компенсацията трябва да е определено въз основа на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да изпълнява необходимите изисквания за обществена услуга, би направило при изпълнението на тези задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Проверката дали са спазени условията, установени с изведената от посоченото решение съдебна практика, има за цел да се определи дали съответните мерки трябва да бъдат квалифицирани като държавни помощи — въпрос, на който следва да се отговори, преди евентуално да се прецени дали дадена несъвместима помощ е все пак необходима за изпълнението на задачата, възложена на получателя по съответната мярка, предвид член 106, параграф 2 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Условията, установени с посочената съдебна практика, обаче не следва повече да се прилагат, когато е констатирано, че дадена мярка трябва да бъде квалифицирана като помощ — по-специално тъй като получилото я предприятие не може да издържи проверката, при която се извършва сравнение с типичното предприятие, което е добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да изпълнява необходимите изисквания за обществена услуга — и че следва да се провери дали тази помощ може да бъде обоснована предвид член 106, параграф 2 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170308">8 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viasat Broadcasting UK/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑660/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:178">EU:C:2017:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>На първо място, следва да се припомни, че държавите членки могат при спазване на правото на Съюза да определят обхвата и организацията на своите услуги от общ икономически интерес, като по-специално вземат предвид присъщи за националната им политика цели, и че в това отношение държавите членки разполагат с широко право на преценка, което може да се поставя под съмнение само в случай на явна грешка (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Comunidad Autónoma del País Vasco и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑66/16 P—C‑69/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:999">EU:C:2017:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>В това отношение член 3, параграф 2 от Директива 2009/72 предвижда, че държавите членки могат да налагат на предприятията от електроенергийния сектор, в общ икономически интерес, задължения за обществени услуги, които може да се отнасят до сигурността, включително сигурност на снабдяването, редовността, качеството и цената на доставките и опазването на околната среда, включително енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници и опазване на климата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция следва да се увери, че определяйки УОИЕ, Република Литва е упражнила правото си на преценка, без да допусне явна грешка в преценката, по-специално от гледна точка на преследваните с УОИЕ цели, които следва да бъдат свързани с посочените в член 3, параграф 2 от Директива 2009/72.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>На второ място, видно от логиката на изключението, въведено с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), първото условие, изведено в това решение, предполага, както отбелязва генералният адвокат в точка 78 от заключението си, предприятието получател да има истинско задължение да предоставя съответната услуга при определени условия, а не само да има разрешение да предоставя такава услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Впрочем с оглед на сведенията, които запитващата юрисдикция предоставя както относно националната правна уредба, така и относно фактическата обстановка, има място за съмнение дали някои УОИЕ отговарят априори на това условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Това важи, първо, за производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Всъщност националната правна уредба изобщо не ги задължава да доставят произвежданата от тях електроенергия при особени условия, свързани, наред с другото, с универсалността или продължителността на предоставяните услуги. Напротив, съгласно член 20 от Закона за енергията от възобновяеми източници производителите на този вид електроенергия само се задължават да продават произведената електроенергия, а операторите на разпределителни и преносни мрежи — да я закупуват, което се конкретизира в доброволно сключени договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Второ, подобен извод може да се направи и по отношение на производството на електроенергия в централите за комбинирано производство. Отново може да се констатира, че въпросните производители участват доброволно в схемата за УОИЕ, щом като, видно от Наредба № 1‑219, подават до литовския министър на енергетиката заявление за участие в УОИЕ. Освен това, след като заявлението бъде уважено, доставката на електроенергия от комбинирано производство се извършва по силата на договори, сключени с обществения доставчик на електроенергия, в които единствено максималният обем на годишно доставяната електроенергия е определен с решение на литовското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>При тези обстоятелства запитващата юрисдикция следва да провери дали тези две категории производители на електроенергия въпреки всичко имат задължения, наложени им по обвързващ начин от литовското правителство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>В по-общ план е важно да се отбележи, трето, че средствата за УОИЕ, предназначени за компенсиране на разходите за развитие на проекти за слънчеви електроцентрали, не изглежда да са свързани с някакво предоставяне на услуги от страна на стопанисващите тези централи предприятия в полза на крайни потребители или на оператори от електроенергийния сектор в Литва. Целта на тази УОИЕ е да се компенсират загубите, претърпени от тези предприятия поради извършената през 2013 г. в Литва законодателна промяна, довела до това, че разрешенията, с които същите са разполагали, за да стопанисват такива централи, не са били използвани. Освен това на пръв поглед не изглежда очевидно, че така компенсираната <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>дейност<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> има отношение към някоя от целите по член 3, параграф 2 от Директива 2009/72, с оглед на които държавите членки могат да налагат на операторите в електроенергийния сектор задължения за обществена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>На трето място, второто и третото условие, изведени в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), изискват параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, да са предварително установени по обективен и прозрачен начин и компенсацията да не превишава необходимото за покриване на всички или на част от разходите, възникнали при изпълнение на задълженията за обществена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Впрочем данните, предоставени от запитващата юрисдикция в акта за преюдициално запитване, не позволяват, дори с разясненията, дадени в становищата на заинтересованите страни, да се определи доколко в случая са налице тези две условия, които заедно целят да гарантират, че предприятията, натоварени с изпълнението на задължения за обществена услуга, няма да получат свръхкомпенсация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Това важи за УОИЕ, отнасящи се, от една страна, до поддържането на резервни мощности на определени електроцентрали, чиято дейност е необходима, за да се гарантира националната енергийна сигурност, и от друга страна, до развитието на мощности за производство на електроенергия от стратегическо значение за гарантиране на сигурността и надеждността на енергийната система или на енергийната независимост на държавата, посочени в точки 7.4 и 7.5 от приложения към Постановление № 916 правилник. В тази връзка запитващата юрисдикция не дава никаква информация за това как се изчисляват средствата за тези УОИЕ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Същото се отнася и за УОИЕ, свързана със сигурността на електроснабдяването, при която само покупната цена на електроенергията, в разбивка от две части, едната за покриване на променливите разходи, а другата — на фиксираните разходи, произтича от съответната правна уредба, така както същата е представена от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Следователно последната трябва да провери дали за категориите доставчици на споменатите в точки 115 и 116 от настоящото решение УОИЕ приложимата национална правна уредба изисква параметрите, въз основа на които се изчислява компенсацията, изплащана на тези различни доставчици, да са установени предварително по обективен и прозрачен начин, и дали тази компенсация не превишава необходимото за покриване на всички или на част от разходите, възникнали при изпълнение на задълженията за обществена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>На четвърто място, следва да се отбележи, че четвъртото условие, изведено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), не изглежда изпълнено за споменатите в точки 115 и 116 от настоящото решение УОИЕ. Всъщност липсата на информация за това как се изчисляват средствата за тези УОИЕ неизбежно прави невъзможно да се разбере дали равнището на нужните за целта компенсации се основава на анализ на разходите, които едно типично предприятие, добре управлявано и подходящо оборудвано, за да може да изпълнява необходимите изисквания за обществена услуга, би направило при изпълнението на тези задължения.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>От друга страна, не е възможно Съдът да се произнесе по въпроса дали това четвърто условие е изпълнено, тъй като не може да определи дали разходите, направени от доставчика на УОИЕ, натоварен с изпълнението на проекта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>NordBalt<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, и от операторите на разпределителни и преносни мрежи във връзка с балансирането на електроенергията, произведена от възобновяеми енергийни източници, могат да се приемат за такива на едно типично предприятие, както бе посочено в предходната точка, и то когато според информацията, предоставена от запитващата юрисдикция, тези доставчици не са били подбрани чрез тръжна процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция трябва да се увери, че в случая доставчиците на УОИЕ са били подбрани по правила, които правят възможно изпълнението на четвъртото условие, установено в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Поради това на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за УОИЕ не следва да се счита за компенсация, представляваща насрещната престация за услуги, извършени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществена услуга, по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), освен ако запитващата юрисдикция не установи, че някоя от УОИЕ действително отговаря на четирите условия, посочени в точки 88—93 от това решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По петия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за УОИЕ нарушава или може да наруши конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че с този въпрос посочената юрисдикция иска да си изясни какво въздействие върху конкуренцията имат различните УОИЕ, а не само някои от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>За целите на квалификацията на национална мярка като държавна помощ следва не да се установи наличието на действително нарушение на конкуренцията, а само да се провери дали помощта може да наруши конкуренцията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Действителното нарушение на конкуренцията не може обаче да бъде чисто хипотетично или предполагаемо. В този смисъл следва да се определи причината, поради която разглежданата мярка нарушава или заплашва да наруши конкуренцията (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята обичайна дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fondul Proprietatea</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑150/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:388">EU:C:2017:388</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Поради вече изложените в точки 95 и 96 от настоящото решение съображения във връзка с условието да е засегната търговията между държавите членки, трябва да се приеме, че схемата за УОИЕ, що се отнася до отделните съставящи я услуги, нарушава или може да наруши конкуренцията, като обаче запитващата юрисдикция трябва да извърши необходимите<?PAGE NO="22"?> проверки, уточнени в точка 97 от настоящото решение, с оглед на въздействието, което особеностите на извършваната от отделните доставчици на УОИЕ дейност оказват върху конкуренцията на литовския пазар на електроенергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Следователно на петия въпрос трябва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за УОИЕ нарушава или може да наруши конкуренцията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че средствата, предназначени за финансиране на схема за услуги от обществен интерес като услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор, представляват държавни ресурси по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че когато операторите на разпределителни и преносни мрежи получават предназначени за финансирането на услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор средства, за да компенсират загубите, понесени поради задължението да закупуват на фиксирана цена електроенергия от определени производители на електроенергия и да балансират тази електроенергия, въпросната компенсация представлява в полза на производителите на електроенергия предимство по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство средства като предназначените за определени доставчици на услуги от обществен интерес в електроенергийния сектор предоставят на тези доставчици селективно предимство по смисъла на тази разпоредба и могат да засегнат търговията между държавите членки.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за услуги от обществен интерес в електроенергийния сектор не следва да се счита за компенсация, представляваща насрещната престация за услуги, извършени от предприятията получатели в изпълнение на задължения за обществена услуга, по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030724">24 юли 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altmark Trans и Regierungspräsidium Magdeburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑280/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:415">EU:C:2003:415</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), освен ако запитващата юрисдикция не установи, че някоя от услугите от обществен интерес в електроенергийния сектор действително отговаря на четирите условия, посочени в точки 88—93 от това решение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">5)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че държавна намеса като схемата за услуги от обществен интерес в електроенергийния сектор нарушава или може да наруши конкуренцията.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>